---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси





П Р О Т О К О Л
№ 15



Днес, 09.04.2008 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват от Министерството на правосъдието - Илонка Райчинова и Сабрие Сапунджиева, заместник-министри, Даниела Белчина, Елена Владимирова, Виктория Нешева, Красимир Войнов и Елена Дойчева; от Министерството на финансите – Иван Кондов; от Висшия съдебен съвет – проф. Анелия Мингова, представляващ ВСС; от Върховния касационен съд – Симеон Чаначев, заместник председател, Борислав Белазелков, Татяна Върбанова и Петър Бончовски, адвокат; Георги Дичев, председател на частните съдебни изпълнители; Димитър Танев, председател на Нотариалната камара; Валентин Бенатов, главен секретар на Висшия адвокатски съвет; Йордан Школагерски, заместник-председател на ВАС; Румяна Цочева, Ина Лулчева и Анета Антонова; и народните представители Илко Димитров и Мартин Димитров.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Колеги, откривам заседанието при следния дневен ред:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър:
- № 854-01-19 от 28.02.2008 г., внесен от Елеонора Николова и Мария Капон;
- № 854-01-21 от 12.03.2008 г., внесен от Мартин Димитров и група народни представители и
- № 802-01-36 от 31.03.2008 г., внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане на второ чете на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 802-01-29 от 28.02.2008 г., внесен от Министерския съвет - продължение.
По първа точка
Пристъпваме към първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, внесени съответно от: Елеонора Николова и Мария Капон; Мартин Димитров и група народни представители и Министерския съвет.
Ние в петък на заседание на Комисията с участие на нейни членове обстойно разисквахме и в голяма степен проведохме обсъждането на законопроекта на Министерския съвет.
Предлагам ви в началото на чуем от името на вносителите представяне на основните предложения в законопроектите. След това, ако има допълнителни разисквания, те да бъдат направени и да гласуваме законопроектите.
В последователността, в която са внесени, най-напред има думата г-жа Николова.
Елеонора Николова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа,
Предложенията за изменение на Закона за търговския регистър сме внесли на 21 януари т.г. след като направихме консултация с колеги адвокати, които работят основно с корпоративни клиенти, които бяха срещнали първите затруднения.
Искам да кажа, че ние сме разсъждавали в посоката, в която е разсъждавало и Министерството на правосъдието и тъй като вече познавам законопроекта, внесен от страна на Министерството на правосъдието, мисля, че проблемите, които ние сме дефинирали, са намерили своето разрешение и са в същата посока.
В чл. 18 сме предложили търговецът задължително да посочва лице в седалището, когато неговото постоянно пребиваване не е там с оглед улеснение на регистърния съд, с оглед на това да се извършват по-бързо връчванията, когато това е необходимо.
По § 3 в чл. 24 – ние имахме предвид, че след като се постанови отказ, не беше ясно какво става с документите, които са предадени в оригинал. Ние сме предложили едно разрешение. Но аз мисля, че разрешението, което вие предлагате, е много по-добро, защото всъщност при втората регистрация не е необходимо тези документи да се подават наново, а просто се представят тези, по които първия път не е била пълна документацията. Вашият запис е много по-елегантен и добър. Той всъщност обсъжда същата идея – да няма връщане на книжа, а когато се пристъпва към втора регистрация така представените книжа да бъдат ползвани и да се представят само липсващите при първата регистрация.
В § 4 – с този запис още веднъж сме поискали да посочим ясно и категорично, че регистърният орган всъщност е задължен да извърши регистрацията, когато, съгласно наредбата са представени всички документи, без да изисква допълнителни такива, които не се съдържат като изискване по закон. Имаме предвид лицензионните режими, след като веднъж обстоятелството е вписано по партидата на търговеца, да не трябва всеки път да се представят доказателства в тази посока.
Новата ал. 10, която създаваме, е във връзка със създалата се ситуация на противоречие между Закона за търговския регистър и Закона за счетоводството. Отново заявявам, че текстът, който Министерството на правосъдието внася е много добре направен. Той разрешава тази проблематика, която е възникнала от началото на годината досега.
Последният текст е ясно да се записва, че длъжностното лице по регистрацията е лицето по чл. 249, ал. 1.
Приключвам с това, че за мен е ясно, че категорично трябва да се реши въпроса за съдиите по вписванията. Наличието на търговския регистър, доброто му приложение подсказва, че съдиите по вписвания трябва да станат длъжностни лица към Агенцията по вписвания и техният статут да бъде уреден в Закона по кадастъра, но това е извън темата.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Николова.
Както разбирам от Вашето изложение има съвпадение на идеите от Вашия законопроект с този на Министерския съвет. Разбира се, те са по друг начин формулирани и подробно развити. Така че няма принципни разминавания между законопроектите. Може би трябва да преценим дали да подкрепяме тези законопроекти, или да се оттеглят с оглед на темпото, по което ще се работи по основния законопроект. Но нека това в хода на разискванията да го уточним.
Г-н Димитров, Вие ли ще представите вашия законопроект. Заповядайте.
Мартин Димитров:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа,
Нашият законопроект беше внесен след сериозни обсъждания с основните бизнес организации, които са потърпевши от проблемите, които в момента има в областта на търговската регистрация.
За мен като народен представител, особено важно е тази реформа да бъде успешна, тъй като изваждането на търговската регистрация от съда целеше процедурата да стане по-бърза, по-лесна и по-ефективна. Това за момента не се получава. За да убедим хората, че подобни реформи са успешни, е изключително необходимо в момента да бъдат взети бързи мерки така че да започне да работи системата и хората да се убедят, че правенето на реформи животът им става по-добър, а не по-лош.
Законопроектът, който е внесен от страна на Министерския съвет, има много положителни страни, но въпреки това има важни различия между нашия законопроект и този, предложен от Министерството на правосъдието и от Министерския съвет, което според нас налага да бъдат гласувани и подкрепени и двата законопроекта. В парламента ние ще подкрепим и двата законопроекта и те да бъдат обединени за постигане на оптимален вариант.
Например, в чл. 18, ал. 2 в действащия закон е записано, че се приемат документи на всеки от официалните езици на Европейския съюз, докато ние предлагаме редакцията “друг език”, тъй като представете си ситуация, при която фирма от Сърбия, Македония или Турция, регистрира дружество в България. Получават се проблеми. На практика това в момента донякъде противоречи на закона. Смятам, че подобна редакция е важна и има място да бъде подкрепена.
Също така в момента има проблем с дружествата, които функционират съгласно Закона за публично предлагане на ценни книжа. Знаете, че те до месец юни трябва да свикат общи събрания и редът за това свикване предвид закъснялата пререгистрация трябва да бъде нов, затова предвиждаме възможност за обявяване свикването на общите събрания в Държавен вестник, което смятаме, че е решение и което, според мен, ще предизвика интересни дебати от страна на Правната комисия и много мнения. Това е текст, който, според нас, трябва да бъде подкрепен и след вещата намеса на Правната комисия да се стигне до неговата окончателна редакция.
Предлагаме и нещо друго, което, според нас, е интересно и ще предизвика също така дебати в Правна комисия, създаването на консултативен съвет, в който да има представителство на бизнес организациите и на Министерството на правосъдието и Министерството на държавната администрация и административната реформа и други държавни институции. Там да се дебатират проблемите, за да започне да действа наистина публично частно партньорство. Да е ясно какви са проблемите и да е ясно как се търси тяхното решаване. Според нас, един такъв подход ще спечели доверието на обществото и ще покаже, че има механизъм за обратна връзка. Т.е. че държавата и правителството, а и парламентът търсят обратна връзка от обществото за проблемите и има механизъм за поставяне обратно на тези проблеми пред съответните органи за тяхното бързо решаване.
Янаки Стоилов:
Т.е. Вие смятате, че и след тези промени ще има значителни проблеми, които да продължат да обслужват.
Мартин Димитров:
Не, г-н Председател, смятам, че тези промени ще решат част от проблемите, но въпреки това, когато има обратна връзка, когато е ясно на кого трябва да кажеш какви проблеми има в момента. Давате си сметка, че министърът на правосъдието не е пряк участник, не чака на тези опашки в момента и е хубаво хората, които чакат и които имат проблеми, да могат да си кажат проблема, да има обратна връзка, за да могат да се вземат съответните мерки и да има адекватна реакция.
Янаки Стоилов:
Ние тогава трябва да направим консултативни съвети и за НПК и за ГПК.
Мартин Димитров:
Аз мисля, че една подобна практика ще се окаже успешна и тя може да бъде приложена и в други области. И тук е подходящо място.
В личен план, понеже повдигнахте въпроса, мога да ви кажа, че по интернет получих страшно много оплаквания от хора, които казват: За какво ни беше тази реформа? Защо вие подкрепихте, защото аз я подкрепих в парламента, като преди това си бяхме по-добре. За 10 дена в съда ставаше регистрацията.
Г-н Председател, много е важно отговорността на тази комисия и на целия български парламент, да направим тази реформа работеща по най-бързия начин. И един подобен орган ще позволи оттук нататък, когато има проблеми, те да бъдат веднага поставени пред тази комисия, пред българския парламент и най-вече пред правителството, което без всякакво съмнение е добронамерено по този въпрос и се търси неговото решаване.
Също така, едно предложение, на което особено много държа, а и вярвам, че и всички вносители, това е когато се подават заявленията по интернет, таксата да бъде редуцирана. Защото съгласно българското законодателство таксите трябва да отразяват разхода на администрацията за съответното обслужване. И когато заявлението се подава по интернет, се спестява време на администрацията, спестяват се разходи на администрацията по обработване на документите. При това положение логично е таксата да бъде по-ниска. А с приемането на това предложение, според мен, ще се създават условия за по-малко опашки, за подаване и получаване на повече заявления по интернет. Това ще бъде една добра практика, която може да бъде прилагана и по-нататък и ще бъде успешна.
Друго различие между двата законопроекта, което е важно, касае лицата, които да бъдат упълномощени да подават заявление. Съгласно законопроекта, предложен на вашето внимание от Министерския съвет, се дава възможност на адвокатите, съгласно Закона за адвокатурата с адвокатско пълномощно, да подават заявления. Съгласно законопроекта, който ние сме внесли, има друг вариант, който заслужава да получи възможност поне за дебат в Правна комисия, а именно чрез нотариално заверено пълномощно да могат да се подават заявления.
Предвид всички тези обстоятелства, уважаеми колеги, се надявам да обединим усилията си в решаването на сегашния проблем по най-бързия начин, като ние ще подкрепим всички законопроекти. Призовавам ви и вие да постъпите по същия начин. Благодаря за вашето внимание.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-н Димитров.
Сега заместник министър Райчинова ще представи законопроекта на Министерския съвет. Заповядайте.
Илонка Райчинова:
Благодаря, г-н Председател.
Може ли само за едно уточнение? Разширеният вариант на представяне ли да направя или краткия. (Краткия.) Добре.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Законът за търговския регистър влезе в сила от 1 януари 2008 г. Той преурежда търговската регистрация от съдебна в административна. Реформата безспорно изисква процес от работа за решаване на всички въпроси във връзка с преструктурирането на данните и във връзка с извършването на перфектна административна услуга.
Внесеният проект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър по наше мнение цели именно усъвършенстване на законовите разпоредби, които завари старта на Търговския регистър, както и въвеждане на други разпоредби, целящи да уредят установени в процеса на работа празноти в закона или по-добра регламентация на вече регламентирани хипотези, което е особено важно. Държа да подчертая, че измененията и допълненията, включително и на този законопроект, не променят концептуално разпоредбите на закона и идеята за административната реформа.
Ще се спра само на по-съществените изменения.
В действащия закон в чл. 14 е предвидена само една възможност за служебно иницииране на вписване, обявяване и заличаване в търговския регистър по силата на актове на съда. С новата, предлагана от нас редакция, се запълва съществуващата празнота. Изброяват се изрично хипотезите, при които вписване, заличаване и обявяване се извършва освен въз основа на актове на съда, още и въз основа на други държавни органи, в т.ч. на съдебни, естествено.
Законопроектът съдържа и легална дефиниция за лица, осъществяващи публични функции, които до този етап бяха пропуснати. Това са нотариусите, частните съдебни изпълнители, държавните и общинските учебни заведения, държавните общински лечебни заведения и други лица и организации, чрез които държавата упражнява свои функции и на които това е възложено със закон.
Считаме за съществен принос в уредбата на търговската регистрация редакцията на предлагания чл. 15. Въвежда се възможност заявленията да бъдат подписвани и подавани освен в изброените до този момент от закона хипотези, в още три случая, които са специфични:
- във всички случаи подписване от адвокат, въз основа на пълномощно, без нотариална заверка, подписано и съставено по надлежния ред, предвиден в Закона за адвокатурата, което позволява контрол върху предоставянето на данните;
- втората хипотеза е изрично регламентирано право на съставителите на финансови отчети да подписват заявление от свое име, когато става дума за искане за оповестяване на финансовите отчети, така както е предвидено като задължение за всички търговци в Закона за счетоводството;
- третата хипотеза е да се подава заявление за запазване на име от лице, което не е пряко заинтересовано от запазването на име с изричното изискване заинтересованото лице, в чиято полза се прави, да се посочва.
Освен това, проектът, който предлагаме на вашето внимание, цели да запълни и установени в процеса на работа на търговския регистър тогава, когато става дума за действия, по-скоро вписвания въз основа на актове на съда, други държавни органи и лица, осъществяващи публични функции. Всъщност идеята на тази разпоредба е точно и ясно да регламентира поредността на вписванията, когато имаме конкуренция в сроковете на вписване именно в полза на интересите на лицата и на техните кредитори.
С предложението си предлагаме да се засили драстично ролята на единния идентификационен код, който ще позволи бизнесът да бъде освободен от задължението постоянно и на всяка крачка да предоставя удостоверение за актуално състояние, разбира се, след като се е пререгистрирал.
Използвам случая да благодаря на г-жа Николова за становището по нашия законопроект. Предлагаме и считаме като добро решение отпадането на необходимостта повторно да бъдат подавани вече подадени документи тогава когато има постановен отказ. Решението е простичко. В новото заявление при повторното подаване не представяме тези документи, а просто вписваме към кой вече входящ номер те са представени. Разбира се, това няма да се отнася за онзи документ, който съдържа порок, поради който е постановен отказа за вписване или обявяване.
Считаме, че важен момент и в полза на бизнеса е възможността във всеки един момент при поискване да може да бъде получена разпечатка на електронния образ на документа, който след получаване на заверка от длъжностно лице по регистрация да има силата на официален препис и да може да бъде използван по надлежния ред.
Съществено е предложението, според нас, да се удължи срокът за даване на наименование на фирма от два в сега предвидения законопроект, на шест месеца – проблем, който беше констатиран в практиката и който касае създаването на по-сложни по своята правна конструкция правни дружества, особено когато става дума за международно участие с опциите за удължаване на това действие.
Съществено, считаме, е предложението, което правим за създаване на преходна и заключителна разпоредба в Закона за счетоводството във връзка с не безизвестния проблем за разминаване на сроковете. Предложението, което правим, е продиктувано, от една страна, от това да изпълним директивата 2004 във връзка с изискването да се оповестяват по определен ред финансовите отчети, т.е. да не пречим на изпълнението на директивите във финансово данъчната област, като същевременно предпазим заради проблемите в търговския регистър от санкции търговците. Всеки, който е пререгистриран ще подава заявления за оповестяване на своите финансови отчети на страницата на своята партида в търговския регистър. Докато се случи това, всеки който не е пререгистриран, ще запази правото си да подава тази информация както досега и както вече им е известно, или на страниците на икономическо списание или на интернет страница, в т.ч. своя страница. Разбира се, не можем да се откажем и поддържаме искането тогава когато търговецът се пререгистрира, в който и момент от тригодишния период да се случи това, той да оповести финансовите си отчети и за изминалите периоди. Това е във връзка с изискването на европейските директиви да има публичност на тази информация с цел гарантиране интересите на кредитори и на всички търговци.
Ние предлагаме една разпоредба в закона за тригодишния период на пререгистрация да бъде написано, че срокът за вписване, т.е. за произнасяне на длъжностното лице по пререгистрация и регистрация е двуседмичен, не защото искаме срокът да бъде двуседмичен, а защото след като не можем да изпълним задължението си в сега предвидения срок ден и половина, нашето виждане е, че тази разпоредба трябва да има предупредителен характер спрямо търговците, за да не разчитат на нещо, което ние не можем ад изпълним на този етап и да предвидят този срок, с цел да не могат да понесат отрицателни последици от нашето забавяне.
Янаки Стоилов:
Вероятно тя ще бъде с преходен характер.
Илонка Райчинова:
Да, тя ще бъде само за периода на пререгистрация. Надявам се м. септември отдавна да сме забравили окончателно за всички проблеми.
Тук е последната мярка, която предлагаме, промяна на статута на длъжностните лица по регистрация. Всъщност това е проблемът, който генерира забавянето. С промяна на техния статут от държавни служители в лица на трудов договор, с промяна на механизма на тяхното заплащане в посока на увеличение, което макар и още да не е станало факт, вече дава информация на хората и значително се увеличиха кандидатурите за работа при нас.
Казах най-важните неща. Не знам имам ли право да кажа две думи по предложенията в другите законопроекти или по-късно.
Янаки Стоилов:
Може би в хода на дискусията ще имате възможност отново да ги коментирате.
Благодаря на вносителите за ясното и подробно представяне на законопроектите.
Колеги, имате възможност за изказвания. Трудно е да се каже по принципите на законопроектите, защото това са всъщност коригиращи предложения, които са в различни области. Но тези, които смятате за най-важни и с по-съществено значение от гледна точка на уредбата и осигуряване на практиката, могат да бъдат регламентирани.
Г-н Николова иска думата.
Елеонора Николова:
Уважаеми г-н Председател, ще се обърна към г-жа Райчинова, за да ви кажа, че за първи път съм впечатлена от администрацията, в частност от Министерството на правосъдието, в положителен аспект. Защото всички бяхме разтревожени, аз се присъединявам към г-н Мартин Димитров, всички които гласувахме и подкрепихме тази реформа, а имаше съпротива срещу нея, всички ние не бяхме безразлични към това нещата да тръгнат както трябва и да не бъде създадено негативно отношение в потребителите на реформата и да кажат: “Хубава работа, но българска!”, както обикновено се случва при нас.
Министерството тази път си е позволило да бърза бавно, но за сметка на това законопроектът, който сега се внася, за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, е всеобхватен, смея да твърдя, видени са всички проблеми, които вече са възникнали, както в пилотното приложение на закона, така и в реалната практика след 1 януари. Мисля, че текстовете са изключително добре направени. Разбира се, забележки между първо и второ четене ще имаме, но аз принципно говоря, че всички области, в които имаше проблематика във връзка с упълномощаването, във връзка със съобщаването, във връзка с неяснотата какво ще стане при отказ, са видени и са разписани, поради което бихме се радвали, че всички празни места в нашето законодателство ще бъдат по този начин третирани от вносителите. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Други изказвания. Тъй като г-жа Анета Антонова се занимава професионално с тази материя и ще се включи по-нататък при уточняване на текстовете, би желала да постави няколко въпроса.
Анета Антонова:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми народни представители,
Може би наистина следва да има изменение в Закона за търговския регистър. Доколкото аз очаквах работната група в първоначалното писане и тъй като малко съм пристрастена към този закон, но лично аз не възприемам няколко от предложенията, които се внасят.
Първото, което ме смущава е обявяването на отказите. Когато се създава търговския регистър и изобщо, когато се създава регистър, се изхожда от идеята за публичност. Т.е. вътре се вписват неща, които интересуват останалите правни субекти. Лично аз не смятам, че третите лица ще са заинтересувани защо е постановен отказ за съответното вписване. Още повече, че това би повлияло по някакъв начин на доброто име на търговеца. Аз не смятам, че би следвало отказите да се обявяват в търговския регистър.
Следващото нещо, което ме смущава, е предложението за спиране на регистърното производство, като ще се хвана и за думите на г-жа Райчинова, че се надява до м. септември нещата да са вече в ред и търговският регистър да работи както трябва. Предполагаме, че тогава вписванията ще са рамките на два работни дни, а не както е сага в рамките на 40 работни дни. Лично аз не виждам колко е рационално за тези два работни дни да се създаде спиране на регистърното производство. Още повече, че в предлагания текст не се посочва спиране по реда на АПК ли ще има, тъй като регистърното производство е административно производство или спирането ще върви по реда на ГПК.
Не са ясни и основанията за възобновяване на това спиране. За мен изобщо идеята за спиране не е приемлива с оглед на това, което първоначално говорихме за реформата в регистърното производство, т.е. бързина. Представете си, че заработи регистъра и самото вписване стане за един ден – сутринта се подаде заявлението и вечерта има вписване, лично аз не виждам кога ще се осъществи това спиране на производство.
Последният въпрос, който лично мен ме смущава, знам, че агенцията има затруднения във връзка с длъжностните лица. Но смятам, че има и други средства за компенсиране. Мисълта ми е. Предлага се длъжностното лице да е на трудово правоотношение. На практика в момента това длъжностно лице извършва вписване, постановява откази. Това вписване по същността си е индивидуален административен акт съгласно чл. 21 от АПК. Чл. 21 казва, че такива индивидуални административни актове издава или административният орган или други органи по закон. Аз не виждам как едно лице, работещо по трудово правоотношение ще издава индивидуален административен акт. В правната логика не ми се намества този въпрос. Разбирам е, че идеята е да се оправи възнаграждението, но мисля ,че има и други способи за решаване на въпроса.
Има и други проблеми, но за мен това бяха трите, които създават проблем. Благодаря за вниманието.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Г-жа Масева.
Елиана Масева:
В порядъка на тези мисли, тъй като и аз исках да взема отношение във връзка със спирането на регистърното производство, какви проблеми могат да се явят и как го виждат вносителите най-вече.
И по отношение на темата за длъжностните лица, които от служебно правоотношение преминават към правоотношение, макар че запазват конкурсното начало, по Кодекса на труда. Считам, че това е крайно негативно за самия законопроект и не само от чисто юридическа гледна точка, а и във връзка със стабилитета и статута на самия държавен служител, като една категория, която е много по-отговорна и към нея има много повече изисквания и това най-вече се отнася за длъжностните лица по търговския регистър затова, че трябва да получават заплата като съдебни администратори, най-малко ми се струва несериозно. Със закон да променим статута на тези длъжностни лица, за да получавали съответно заплата. Ние тук многократно сме коментирали, че не е редно със закон. А този закон е още едно потвърждение, че със закон ние определяме заплатите на длъжностни лица.
Нещо друго, което ме смущава, е във връзка с § 25, т. 3. това е при заличаване, при обявяване и при вписване, кои лица извън съда могат да се произнасят. Дадено е в една разпоредба какво представляват те:
“Лица, осъществяващи публични функции” са нотариусите, частните съдебни изпълнители, държавните и общинските учебни заведения, държавните и общинските лечебни заведения и други лица и организации, чрез които държавата упражнява своите функции и на които това е възложено със закон.”
Съжалявам много, но този запис, както е направен, дава друго внушение. Дава внушение, че само лица и организации, на които са възложени държавни функции със закон, могат да извършват вписвания, заличавания и т.н. А това не е целта, според мен. Или пояснете поне каква е целта – със закон да им е възложено функции във връзка със заличаване и вписване, да упражняват, или функции за публична дейност. Защото кръгът на лица и организации е много по-широк.
Във връзка с разни разпоредби – финансови, и за глобите, и т.н. искам да питам има ли финансова обосновка по този закон. Защото явно, че с възнагражденията и другите разпоредби за разпределение на сумите от санкции и глоби също би означавало, че трябва да има финансова обосновка.
Освен това, крайно съм несъгласна с формулировката на § 3, чл. 13, ал. 6.
“(6) Когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се счита, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях.”
Това е нещо абсурдно. Това е пълен абсурд. С обратна дата да им казваме: към този момент изисквахме или вие сте ги дали. Обработване знаете ли какво значи? Това е най-общото понятие за всякакво боравене с тези данни и да станат те публични. И ние бяхме критикувани.
Янаки Стоилов:
Идеята им е друга.
Елиана Масева:
Не знам каква е идеята, но така както е написано, стават публични и могат да се обработват.
Янаки Стоилов:
Само ако заявителят е подал данни повече от исканите, тогава се смята, че те не са длъжни да ги преобработват.
Елиана Масева:
Зависи какъв обществен интерес защитаваме. Ако целта е с тези публични и лични данни да не се спекулира ,законодателят не може така с лесна ръка да признае, че вие щом сте ги дали, съзнавайки или несъзнавайки, аз ще ги обработвам и те ще стават публични, което е само един елемент от обработката. Не може, ако искаме да защитим търговеца да няма измами, да няма спекулиране с тези лични, те просто не трябва да се обявяват.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми госпожи заместник министри на правосъдието,
Съвсем закономерно се стигна до момента, в който ние разглеждаме предложения за изменения и допълнения в Закона за търговския регистър, след като станаха публично достояние огромния брой проблеми и затруднения, които възникнаха от момента на старта на прилагането на действащия закон, стартирането на реално на търговския регистър и на Агенцията по вписванията като основен субект, който поддържа и обработва търговския регистър.
Имаме три проекта – два от народни представители и един от Министерския съвет. Общо взето виждаме, че и в трите законопроекта се полагат максимални усилия да се коригират и да се преодолеят основните слабости, констатирани в краткия период от функционирането на новия Търговски регистър и забележките, които са направени от страна на търговските субекти и техните представителни организации. Мисля, че и трите законопроекта постигат своите цели, като предлагат корекции на констатираните слабости. Естествено, че този законопроект, който е на министерския съвет е най-всеобхватен и има за предмет най-разнообразен кръг от проблеми, констатирани естествено не само от страна на търговските субекти, които са клиенти на Агенцията по вписванията, но и проблеми, които са констатирани от самата Агенцията по вписванията и проблемите, свързани с функционирането на търговски регистър, статута на така наречените служители по регистрацията, поради което се предлагат и промени в техния статут.
Аз искам, като изразявам принципната си подкрепа специално за законопроекта, внесен от Министерския съвет, искам да посоча, че задължително е да се посочи изрично, а не така, както е предложил колегата Мартин Димитров, да се отдели като отделна хипотеза възможността документите да се подават освен чрез пълномощно, нотариално заверено от всяка упълномощено лице, заверено нотариално, и чрез адвокат с адвокатско пълномощно, както е общо известно. Щом адвокатът може да представлява дадено физическо или юридическо лице пред съдебни органи, как така ние ще искаме нотариално заверено пълномощно, за да представлява и пред един административен орган, какъвто е Агенцията по вписванията.
Аз с бях записал като въпрос защо се изменя статутът. Сега разбрах, че с това се цели осигуряване на по-високо заплащане. Според мен, всяко отстъпление или отнемане на статут “държавен служител” за мен е априори сваляне на статута, но след като целта е да се даде по-висок статут от гледна точка на заплащането на тези служители, чиято задача наистина е нелека, особено в тези начални периоди, е разбираема е волята техният статут да бъде приравнен към статута на съдебните администратори, особено ако това ще доведе и до повишаване на тяхното възнаграждение.
Два въпроса, на които аз искам да се спра по-обстойно.
Първият въпрос е този, който повдигна и колежката Елиана Масева. Аз лично считам, че трябва много внимателно с темата обработка на лични данни, възможности за оповестяване и т.н. Ние всички станахме свидетели, че един от първите възникнали въпроси, които придобиха известност и медийна и първите критики, които бяха отправени към сега действащия закон бяха тези, свързани с възможността свободно да се оповестяват лични данни на заявителите. Това беше първата констатирана слабост на действащия закон. Ето защо мисля, че измененията, които следва да приемем сега, първата грижа, която трябва да имаме е да гарантираме максимално невъзможността да се злоупотребява с лични данни, които се заявяват или които постъпват в търговския регистър от страна на заявителите, ограничавайки максимално възможността тези данни да се оповестяват. Ето защо, аз мисля, че не е достатъчно ясен записът, който е направен в момента, че една ли не заявителят, който е дал повече лични данни от тези, които са законови регламентирани, значи има презумпция, че той е дал съгласието си те да бъдат оповестени. Аз мисля, че въпросът трябва да бъде поставен обратно – в никакъв случай не трябва да се оповестяват лични данни, независимо дали те са законово изискуеми от заявителя за регистъра, т.е. за служителите, ако това оповестяване не е продиктувано от някакви специални потребности. Независимо от това, че по закон, например, заявителят трябва да посочи ЕГН, постоянен адрес и т.н. пред служителя по регистрацията, за да се впише то в търговския регистър, от това автоматически не следва, че понеже това е законово изискуемо, то трябва да бъде свободно оповестявано и дори няма нужда от съгласие или несъгласие на заявителя. Става въпрос за дружествата и за съдружниците в търговски дружества.
Според мен, точно в тази глава и това ми е предложението към Комисията, да се поиска специално становище на Комисията за защита на личните данни с оглед постигане на възможно най-адекватния запис на тези хипотези, за да коригираме в бъдеще подобен род критики и несъответствия на закона със Закона за защита на личните данни.
Вторият въпрос, който искам да поставя, е за прилагането на системата за така нареченото “допълнително материално стимулиране” на служителите. Аз мисля, че експертите от Комисията, които ще обобщават предложенията и ще се занимават с тези законопроекти, ще бъде добре да направят и да ни представят една сравнителна справка освен в Националната агенция за приходите, в кои други държавни органи, които са много – има много държавни органи, които извършват услуги за гражданите, които събират такси и налагат съответно финансови санкции – глоби и т.н., в колко от тях е предвидена подобна система за обвързване на възнагражденията н служителите с получените приходи, било от такси, било от глоби, по какъв начин са обвързани тези две неща. Тъй като специално примерът с националната агенция по приходите не е най-удачния. Защото на Националната агенция по приходите това й е основната задача - да събира приходите на държавата, докато останалите държавни органи, които извършват услуги на гражданите и затова събират такси, имат друг статут и други задачи и не съм убеден, че в тази посока, в която се тръгва и ако тя е станала по-широко разпространена практика в управлението на българската държавна администрация – всяка държавна администрация, която върши услуги на гражданите и събира такси или налага глоби, да бъде обвързано това директно с възнаграждението на нейните служители, дали е най-правилният подход. Според мен, имаме нужда да помислим по-внимателно по този въпрос, естествено не отричам необходимостта да се гарантира едно достойно заплащане на труда на служителите по вписванията, по регистрацията в Агенцията. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Други изказвания мисля, че няма. Ще дам възможност на г-жа Райчинова да отговори на поставените въпроси и ако смята някои допълнителни разяснения да даде. Заповядайте.
Илонка Райчинова:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Ако пропусна нещо, съм готова да се върна на него.
Искам да кажа, че ние не възразяваме всяка добра идея, която допълнително ще се роди, да я редактираме и да я направим в закона. И нашата цел е да заработи регистъра без всякакъв проблем и без всякакви технически затруднения. В този смисъл ще си позволя само да кажа, че от проекта на г-жа Николова и г-жа Капон съвсем коректно трябва да отбележа, че последното предложение сме го пропуснали и е добре да бъде включено по реда, по който вие прецените, в нашия законопроект.
По отношение на другите неща, както и тя отбеляза, сме намерили решения, които се радвам, че тя приема като добри.
По отношение на проекта с вносител г-н Мартин Димитров, ако ми позволите, искам да кажа две-три неща, защото бяха специално обърнати като внимание.
Идеята за консултативния съвет нито я отричаме, нито ни е чужда. За ваша информация такъв вече е създаден. На 4 април се състоя първото му заседание. Безспорно това е така, но ние считаме, че тя няма място като регламент в закона. Освен, че редакцията е некоректна и министърът не може да го прави това, което е правно техническата страна, аз ще кажа, че това е правомощие, регламентирано в общия Закон за администрацията, което касае и министри, и изпълнителни директори на агенции и областни управители. Не е нужно този закон да повтаря нещо, което вече е дадено като правомощие, още повече, че при нас вече е и реализирано.
По отношение на идеята в законопроекта за такса до 50 на сто в случаите, в които се подава заявление по електронен път, категорично подкрепя идеята, че трябва да има намаление на таксите в тези случаи, но така както е разписано в Закона за държавните такси, ние в момента сме пред внасяне в Министерския съвет на предложение за изменение на тарифата, което въз основа на разчетите, които сме направили, а това е единственият начин да го направим, тъй като законът казва, че това са разходно ориентирани такси. Ние сме направили разчети, че такова намаление ще има, като в момента не мога да се ангажирам с точната цифра, но между 25 и 30% категорично ще бъде това намаление. Тази идея я възприемаме, но считаме, че за 50% намаление – няма разчет за такова намаление. Вашият законопроект също не е подкрепен с такъв разчет, който да ни убеди в противното. Освен това считаме, че тази такса не е само за подаването на документите. Тя касае цял един процес за преглед, вземане на отношение по законосъобразност и произнасяне със съответния акт, както и поддържане на партидата на търговеца и ред други неща. Така че не бихме могли да отиваме към такива крайни варианти, по наше мнение, от разчетите.
Мисля, че въпросът, който се повдигна за адвокатите, ние сме го решили.
Не подкрепяме идеята да бъдат оповестявани поканите за общи събрания в държавен вестник. Идеята е всички оповестявания за един търговец да бъдат наедно място и всеки потребител – при търговския регистър всеки има неограничен ежеминутен, ежедневен, в т.ч. в почивни дни и нощно време достъп, да се получава цялата информация за търговеца. В този смисъл, без изменения в закона, чисто практически ние сме създали отделна, прозаично ще кажа, опашка, на която и сега всички дружества, които имат и подават покани, това става в далеч по-кратък срок. По моя информация по последни данни това не е по-дълъг срок от 4 дни. Говоря за поканите за общи събрания, за да не се стопира провеждането на законосъобразни общи събрания.
В предложението на г-н Димитров има нещо, по което ние много дълго мислихме и да си призная честно, но може би трябва с по-широк кръг експерти да се обсъди това, става въпрос за подаването на документи на чужд език, бил изобщо чужд език, бил той на европейската общност. Тук сме изправени пред проблем в смисъл, че европейските директиви изискват един основен принцип, българската администрация за оповести какъв още един, два или пет езика би работила с всеки клиент, който е обърне към нея. Ако видим практиката в европейските страни и такива, които малко преди нас са приети, като Полша, Чехословакия, Унгария, администрацията обявява, че освен на националния си език, ще работи с клиентите си и на английски език.
Янаки Стоилов:
Да не се впускаме сега в тези подробности. Това ще се изясни между двете четения. Ако може да отговорите на другите два въпроса: за личните данни и за статута на служителите.
Илонка Райчинова:
Същественият въпрос, който се повдигна, е за личните данни. Ако ми позволите, аз искам да го разделя на три въпроса. Проблемът, който излезе в пресата, беше за сканираните лични карти, които излязоха на страницата на Търговския регистър, които се оказаха документи, приложени към фирмените досиета на търговците, които пререгистрираме. Законът изрично е предвидил, че длъжностното лице няма право на преценка и сканира от до. В момента, в който този проблем беше констатиран и след много срещи с Комисията за личните данни, независимо от написаното в закона, по предписание на Агенцията, ние спряхме и в момента тези сканирани лични карти са част от базата данни, но те не се визуализират за достъп от всеки потребител. Считаме този въпрос за отдавна решен.
Вторият съществен въпроса е за личните данни, които се съдържат в подаваните приложения към заявлението. Това са всички документи, въз основа на които ще възникне юридическото лице или другата форма на търговец. Тези лични данни не може и не бива да бъдат скривани, защото те са оповестени от Търговския закон за публични, тъй като те подлежат на вписване. Тези данни не могат да бъдат скривани, тъй като общественият интерес налага те да бъдат достъпни.
Остава третата група, които са лични данни, които при подготовката на документите лицата заявители просто слагат във всеки един документ неясно по какви причини, включват лични данни. Не се изискват от закона, не се изискват от Агенцията по вписванията, но те са в документите.
Нашата идея за включването на този текст беше и това чисто технически ще бъде вписано като предупредително и в самия формуляр на заявлението, който се попълва, да обърнем внимание, че лицата дават такива неща и да не го правят с ясното съзнание, че ако го направят, ние нямаме технологичната възможност да правим каквото и да било в рамките на документите въз основа на които се прави вписването. Още повече, че законът такъв какъвто съществува в момента, казва така: Публични са всички данни в заявлението и във всички приложени към него документи. Не може технологично да бъдат премахнати лични данни, посочени от заявителя в повече от закона.
Освен това, аз мисля, че опазването на личните данни е въпрос и на лична отговорност на всяко лице, което ги подава.
Четин Казак:
В Закона за защита на личните данни има отговорности на администраторите на лични данни.
Илонка Райчинова:
Ние нямаме нито един упрек от Комисията за защита на личните данни затова, че не обработваме личните данни както трябва. Законът за защита на личните данни създава ред, по който се работи и по тяхна преценка, ние сме съгласували този закон с тях, те казаха, че тази разпоредба, която предлагаме, е важна от гледна точка на предупредителната й функция и това е напълно достатъчно. Оттам нататък законът е предвидил ред за боравене с тях. Те са достъпни. Който ги подава е предупреден, че това е така и знае каква е последицата – стават публични. Нямаме друг вариант. Ако вие имате вариант, ние сме склонни отново да го обсъдим и да решим въпроса.
Янаки Стоилов:
Ясен е отговорът на този етап на поставения въпрос.
Моля сега да не влизаме в редакцията на текстовете. За финалното четене могат да се направят предложения за редакция по тази тема.

Илонка Райчинова:
По отношение статута на длъжностните лица по регистрация, това беше последното нещо, което ни беше разрешено да направим. Не се позволи да бъдат увеличени заплатите по какъвто и да било начин като държавни служители. Не могат да бъдат отпуснати повече средства от бюджета за друга форма на повишаване на заплатите. Това беше единствената формула, по която Министерството на финансите, тъй като в текста за допълнителното стимулиране, за които вие договорите, от тези 25%, които не са нова разпоредба, те и сега съществуват, г-н Казак, от тях се дофинансира това възнаграждение.
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам този човек, който е работил от финансите, макар и за кратко време на експертно ниво да направим една работна група между двете четения и може би там да се включи представител на Министерството на финансите, за да могат да се преценят съображенията, както от финансов, така и от административен характер и там окончателно да бъде решен този въпрос.
Илонка Райчинова:
Ние сме го съгласували този въпрос.
Освен това, ние приехме вашето предложение от предходното заседание да бъдат дописани изисквания към длъжностните лица по регистрация, независимо от това, че са на трудов договор, да бъдат въведени за тях някои ограничения, характерни за държавните служители, именно с оглед функцията, която им се вменява.
Янаки Стоилов:
Последният въпрос беше за спиране на производството.
Илонка Райчинова:
Аз не разбирам защо спирането е проблем Става дума за спирането, което е обезпечителна мярка по исковите производства. Не знам защо това притеснява. Не знам какво да отговоря, защото не разбирам какъв е проблемът. Спирането е от съда. Актът на съда попада в разпоредбата на незабавното вписване на актовете на съда.
Анета Антонова:
Различни са основанията за спиране на производството по ГПК и различни са основанията за спиране на производството по АПК. Това, което предлагате не съответства на разпоредбите в АПК за спиране на производството.
Янаки Стоилов:
Нека този въпрос да го оставим. Като чели няма окончателна яснота по него за самата целесъобразност и главно за реда, по който би се правило. Това е една от темите, която подлежи на доизясняване в хода на по-нататъшното обсъждане.
Сега можем да пристъпим вече към гласуване на законопроектите. Чухте от вносителите и от изказванията в каква част законопроектите съвпадат и в каква се различават, така че ще можете да оформите своето отношение към тях.
Тези, които подкрепят по принцип законопроекта на г-жа Николова и г-жа Капон, моля да гласуват. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Единодушно се приема.
Тези, които подкрепят законопроекта на Мартин Димитров и останалите народни представители, моля да гласуват. Седем гласа “за”. Против? Един против. Въздържали се? Двама въздържали се. Приема се и този законопроект.
Гласуваме законопроекта на Министерския съвет. Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Единодушно се приема.
С това приключваме по този законопроект. Следващата седмица нашето становище ще е готово и съобразно с програмата на парламента да се надяваме, че ще се пристъпи към първото обсъждане на законопроекта. Ако бъдат приети, след това в съкратени срокове ще се изготви доклада за второ четене.
Предлагам на вносителите, чиито законопроекти бъдат приети, да се направи една малка група, за да се оформи общият законопроект.
Благодаря ви.
По втора точка - Обсъждане на второ чете на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет - продължение.
Миналия път стигнахме до § 13. Ако искате преди това да се върнем към отложените текстове. Всъщност ние отложихме само гласуването на § 1. По всички други имаме становище. Така че нека да приключим и с § 1 и тогава ще продължим с § 13.
Само искам да напомня, че това е по въпроса за дължимите от държавата такси по граждански дела. Знаете предложението на вносителя. Тук се чуха различни мнения. Ако има още някакви допълнителни съображения, заповядайте.
От финансите нещо повече желаете ли да кажете като мотивация към предложението, което по ваша инициатива е предложено от министерския съвет. Заповядайте.
Иван Кондов:
Г-н Председател, благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Единственото, което ще си позволя за изложа като мотиви за това предложение, е спестяване на разходи по консолидираната фискална програма, тъй като в Закона за годишния бюджет по традиция не се предвиждат такива разходи, а същевременно има едно такова мнение, вече оформено, държавата да плаща сама на себе си такси, някак не е рационално. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Други становища? Ако няма, ще пристъпим към гласуване на това предложение.
Има и едно предложение на г-жа Антонова, което допълва “и общините”.
Първо ще глас8уваме предложението на г-жа Антонова и след това на вносителя.
Предложение за отпадане няма. Имаше оспорване на текста.
Които подкрепят предложението на г-жа Антонова, моля да гласуват. Двама “за”. Не се приема предложението.
Тези, които поддържат предложението на вносителя, да гласуват. Четири гласа “за”. Които са против? Няма. Въздържали се? Трима се въздържат.
Ще внесем текста с предложение за неговата подкрепа. Тази дискусия явно ще се реши окончателно в пленарната зала.
Преминаваме към § 13. Преди това иска думата г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Хронологично съм пропуснала момента, но не можах да присъствам докрай на заседанието на Правната комисия предния път.
Предложението, което искам ад направя, се свързано косвено с темата. То е за една промяна в чл. 393, което касае възможностите за обезпечаване на искове за парични вземания или по-точно за изключването на тази възможност.
Текстът на чл. 393, ал. 1, действащ, гласи следното:
“Обезпечение на иск за парично вземане срещу държавата, държавните учреждения и лечебните заведения от Закона за лечебните заведения не се допуска.”
Аз искам да предложа след думите “държавните учреждения” да се добавят “и общините”.
Какво имам предвид? Както знаете в концепцията за новия Граждански процесуален кодекс беше изведена идеята за приравняване на общините към останалите гражданско правни субекти в случаите, в които те участват като страни в гражданско правни отношения. Това беше възприето и е намерило своето отражение в редица текстове на кодекса. Но тук става дума за нещо друго, а именно за възможностите да се търси обезпечаване на бъдещи или на висящи искове срещу общините за парични вземания. По принцип самата същност на обезпечението е да осигури кредитора срещу недобросъвестни действия на длъжника, евентуално срещу прехвърляне на неговото имущество или срещу фалит, или лишаване от неговите активи. Когато става дума за общините това не е възможно. Ясно е, нямаме още случаи за фалит на общини, Слава Богу, още по-малко е възможно общината да се освободи от активи с цел да препятства удовлетворяването на вземането на даден кредитор.
В същото време допускането на обезпечение срещу общини може да създаде сериозни препятствия върху изпълнението на функциите на общините такива, каквито те съществуват. Знаете, че чрез средствата по бюджетните сметки на общините се осигурява изпълнението на ред социално значими дейности на територията на дадената община. Така че в случая мисля, че можем да изключим общините сред субектите, върху чиито задължения предварително при завеждането на искове могат да се налагат обезпечителни мерки.
Мога да дам примери затова.
Янаки Стоилов:
Примерите са ясни, но с кой текст това кореспондира във връзка с принудителното изпълнение.
Мая Манолова:
Тук нещата са различни.
Янаки Стоилов:
Нещата са различни, но да видим текста като номерация, който се отнасяше върху какво не може да има принудително изпълнение и върху какво може.
Борислав Белазелков:
По принцип законодателят може да вземе и двете разрешения.
Забранено е да се изпълнява по отношение на общините само върху бюджетната субсидия.
Янаки Стоилов:
Чл. 520. Не се допуска изпълнение върху средствата по банковите сметки на общините и другите бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидия от републиканския бюджет.
Тук ще ни помогнат и от финансите, но доколкото аз получих информация, общините имат различни набирателни сметки: едната за средствата, които постъпват по субсидия от държавния бюджет и другата е за собствените приходи. Но беше казано, че разплащателната сметка е обща и когато се наложи запор, независимо че тези пари са разграничени като източници на приходите, те вече стават неразчленими в процеса на тяхното изразходване. Ако това е направено по отношение на общата разплащателна сметка, няма как да се приложи ефективно защитата на чл. 520 или пък органа, който е допуснал това изпълнение, той самият е проявил непрецизност. Тук не искам да влизам в прекалени подробности от практиката, но трябва да съобразим. Явно темата, която се повдига сега по чл. 393 с чл. 520 и да намерим решение, ако смятаме, че нещо трябва да се променя. Т.е. не просто да закачим някакъв текст, а да видим проблема в неговата цялост. Защото той започва от обезпечението и свързано към изпълнението.
Мая Манолова:
Ако не възприемем промяна в принудителното изпълнение, да не я възприемем при обезпечението, защото става дума за два различни варианта.
Янаки Стоилов:
С едното приемане предрешаваме другото. Затова искам да видим каква е позицията и затова ги свързвам нещата.
Мая Манолова:
Аз искам да ги разделя нещата все пак. Защото когато се обезпечава бъдещ иск, все пак неговият изход е хипотетичен и вероятен. Това означава да се блокират сметки в един съдебен процес, колкото и да го съкращаваме, който може да протече в течение на две или три години през различни съдебни инстанции. Да бъдат блокирани сметките на общината за такъв период от време, според мен, не е целесъобразно. В същото време за такъв период от време да се заделят средства, които специално да стоят като обезпечение на даден кредитор при положение, че няма вариант общината на фалира или примерно да прехвърли имуществото, ми се струва правно недопустимо и особено нецелесъобразно.
Аз предлагам моето предложение да се разгледа отделно доколкото то касае само обезпечаването, блокирането на сметки в хода на един съдебен процес. Когато вече е осъдена общината, нещата стоят другояче. Ние вече сме възприели, че има резон за принудително изпълнение. Но не и когато съдебният процес даже не е започнал или когато е висящ.
Янаки Стоилов:
Становища по това предложение има ли?
Борислав Белазелков:
Двата въпроса са свързани, но могат да бъдат решение поотделно. Дотолкова доколкото законодателят не подозира, че общината ще бъде недобросъвестен длъжник, спокойно може да не допуска обезпечения, тъй като обезпеченията са за недобросъвестния длъжник. Ако ние подозираме, както казва колежката Манолова, че общината е добросъвестна и в 90% от случаите сигурно е така, това е възможно – да се разбият двата режима. Т.е. едното няма нищо общо с другото.
Янаки Стоилов:
Защо тогава в първоначалния текст тя не е била включена към забраните за обезпечение.
Борислав Белазелков:
Защото тя се ползва от ал. 2, която казва, че е недопустимо да се налагат запори върху сметките, в които постъпват бюджетните субсидии. Когато аз бях съдебен изпълнител на времето, тогава сметките бяха отделни. Но вече не са и доколкото знам нарочно искат да продължат да не са. Но ако някой си обособи сметката, по която постъпва бюджетна субсидия, никой под слънцето няма да посегне на тази сметка. Ако някой иска да си събира имуществата, ще има проблеми. Но проблемът вие го решавате.
Янаки Стоилов:
Вие по-скоро подкрепяте това предложение?
Борислав Белазелков:
Казах, че е възможно напълно.
Янаки Стоилов:
Други становища има ли? Моля да цитирате какво точно предлагате.
Мая Манолова:
В чл. 393, ал. 1 след думата “учреждения” се поставя запетая и се добавя думата “общините”.
Янаки Стоилов:
Които подкрепят това предложение, моля да гласуват. Благодаря ви. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се предложението.
Преди да преминем към предложенията по § 13, предоставил съм ви, защото сметнах, че заслужава внимание, предложение, което е отправено към Комисията от г-н Христо Николаев, който макар и преди доста време е бил ръководител на Софийската съдебна изпълнителна служба. Вие разполагате с материалите по тези предложения. Бих искал като цяло по тях да вземете отношение, за да знаем дали можем да ги имаме предвид.Ако някой не ги е получил, сега допълнително ще ви дадем.
Предложенията започват от чл. 467 и се уточнява съдържанието на редица текстове в рамките на изпълнителния процес.
Сега нека да продължим по другите предложения и след малко, когато ви раздадат тези текстове, ще се върнем специално към тях.
А сега продължаваме с предложението на г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Става въпрос за разпоредбата на чл. 573, ал. 2, която определя, че всички нотариални действия, подлежащи на вписване, трябва да се извършат в канцеларията на нотариуса, което е различно от сега действащия закон. Аз нямам обяснение защо е направено така. При положение, че материалният закон разделя нещата на нотариални актове и други нотариални действия, на които се изисква заверка на подпис и съдържание, въвежда този критерий. Сега ние тук въвеждаме един друг, различен критерий и приравняваме примерно доброволните делби, продажбите на наследства ги приравняваме на нотариалните актове. Ако такава беше практиката досега и законодателството досега приемам го. Но при положение, че досега беше така, както е дадено в материалния закон, защо се направи тази промяна, за мен не е ясно. Предлагам да възстановим старата регламентация това ограничение да важи само за нотариалните актове. Затова изразът “нотариални действия” да се замени с “нотариални актове се издават”.
Димитър Танев:
Напълно подкрепям вашето предложение, г-н Бисеров, и от едно чисто практическо съображение. Много пъти в селските райони, когато се касае за договори за аренда, за договори за доброволни делби на земеделски земи, нотариусът трябва да отиде на населеното място, което е извън неговото населено място и действително това затруднява.
Според мен, би трябвало да се възстанови старата разпоредба на ГПК.
Надя Антонова:
Аз уважавам съображенията на колегата Бисеров и на колегата нотариус. Много уважавам удобството на всички участващи в охранителното производство на нотариусите, но мисля, че новият текст на ГПК, който сега обсъждаме, се въведе изхождайки от обстоятелството, че подлежащи на вписване актове са актове, с които се разпореждаме с недвижими имоти. Това са едни публични актове, които трябва да се правят на публично място. За да не отегчаваме аудиторията изискването на работно време и публично място да се извършват актове на разпореждане с недвижими имоти, на първо място, поставя правната сигурност.
Янаки Стоилов:
Г-жо Антонова, тук няма различие в тази част.
Надя Антонова:
Има различие. Г-н Бисеров даде пример с продажбата по чл. 212. С доброволните делби, но това са пак актове на разпореждане. Те също подлежат на вписване. Ако някой твърди, че е в интерес на правната сигурност да се изповядват разпоредителни сделки, макар и по форма не като нотариални актове, извън работно време и извън канцеларията на нотариуса, аз мисля, че има проблем с правната сигурност на акта.
Христо Бисеров:
Аз искам една реплика да направя, защото досега не е имало проблем с правната сигурност, първо.
Второ, имаме ал. 3 на действащия закон, която възпроизвежда стария текст, който говори за уважителни причини. Т.е. извършването на действието извън канцеларията, не става въпрос, защото е удобно, малко по-удобно някому.
Аз разбирам нещата за правна сигурност, но в крайна сметка критериите в материалните закони и в процесуалните закони би трябвало да са еднакви. Защо в материалния закон, примерно в Закона за собствеността, ЗЗД защо допускат такива прехвърлителни действия, като доброволна делба, продажба на наследство да се извършват без нотариален акт. Т.е. критерият нека да е един и същ, още повече, че досега практиката не е създавала проблеми.
Янаки Стоилов:
Ясни са становищата. Да чуем и г-н Белазелков.
Борислав Белазелков:
По принцип дайте с процесуални средства да не решаваме материално правни проблеми. Ако този запис остане така, както е в сега действащия закон, нито едно завещание нотариално не може да бъде извършено извън нотариалната кантора. Публичното съвещание е в нотариална форма.
Надя Антонова:
Да, но не се вписва.
Борислав Белазелков:
Вписва се. Отворете Закона за собствеността да видите, че се вписва, когато има за предмет недвижим имот.

Надя Антонова:
Вписва при обявяването. А при съставянето не се вписва.
Борислав Белазелков:
Съгласен съм. Подходящ е, защото казва ако не се вписва. Дайте да не решаваме, след като законодателят, който работи в материята на материалното право, е направил разграничение между различните сделки, дайте с процесуални средства да не го коригираме. Нека процесът да съответства на материалното право, а не процесът да коригира материалното право.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Аз се радвам, че г-н Белазелков с еднаква убедителност защитава две противоположни мнения. Но мисля, че се ориентирахме в дискусията. Ясни са двете позиции.
Преминаваме към гласуване на предложението на г-н Бисеров.
Които го поддържат, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
Следващото предложение на г-н Бисеров е по § 13б.
Христо Бисеров:
Следващото предложение е очевидно. Не назначаването на преводач, ако е порок, не извършването на превод на документ на чужд език, също би трябвало да е порок. Това е пропуск, който не е записан поради небрежност.
Димитър Танев:
Аз се учудвам, че го има този текст. Да не би да преповтаря два пъти основание. Чл. 576 има нищожност във връзка с преводача.
Борислав Белазелков:
Колеги, препращането към т. 3 е излишно. Не бива да се препраща към нея. И досегашният ГПК не е препращал към нея, тъй като тя урежда документ да чужд език. Документ на чужд език не може да се впише. Т.е. ние препращаме към невъзможна хипотеза. Ал. 3 казва, когато документът е съставен на чужд език. А нотариален акт на чужд език няма как да се впише. Просто препращаме към грешна хипотеза, а тя връща към ал. 2.
Христо Бисеров:
Това не е при вписване. Ал. 3 е по частен документ и на чужд език не подлежи н вписване. (чл. 589, ал. 3), където аз казвам, че трябва да се добави. Имам поправка към ал. 2, когато не е назначен преводач.
Борислав Белазелков:
И това ни върши работа Ал. 3 не ни трябва, защото тя е, ако частният документ е на чужд език и не подлежи на вписване. Към съвсем несъществуваща хипотеза препращаме. Няма нужда да се допълва.
Янаки Стоилов:
Оттегля се това предложение. Г-н Бисеров оттегля предложението си.
Следващото предложение е на Яни Янев за създаване на § 13в. Някой иска ли да го обоснове това предложение?
Димитър Танев:
До 1997 г. не се вписваше и ЕГН в нотариалните актове, подлежащи на вписване. За мен това са временни данни. При загубването на един документ за самоличност, много често гражданите мислят, че не би трябвало да издават нов акт за собственост. За мен това е нещо, което е в повече.
Сабрие Сапунджиева:
При промяна на постоянния адрес Законът за българските документи за самоличност изисква да се сменя личната карта. Това само ще затрудни гражданите. Това наистина са едни временни данни.
Янаки Стоилов:
Т.е. не го поддържате предложението. На практика те се вписват в акта. Това е някакъв допълнителен реквизит, който не е задължителен и нищо не променя.
Димитър Танев:
Ние ги считаме като доказателство, че сме установили самоличността – като доказателство при съдебен спор впоследствие въз основа на какъв документ, но това е само при евентуален спор.
Янаки Стоилов:
А вие не ги записвате някъде отделно.
Димитър Танев:
Не, в самия акт се записват.
Янаки Стоилов:
Оказва се, че вие това го правите, но казвате, че не е необходимо да го има като реквизит на акта. Тук има известно противоречие.
Борислав Белазелков:
Ако то влезе като реквизит на акта, може да се използва като основание за нищожност на нотариалното удостоверяване. А това не бива да е така, защото Върховният съд има практика, че посочването на единния граждански номер е достатъчна индивидуализация на страните. Има съдебни решения, с които се потвърждават актове, в които няма, примерно, местожителството. Така че единствената постоянна данна за хората това е ЕГН. Оттам нататък постоянен адрес, настоящ адрес, паспортни данни, всичко това са временни неща, които няма защо да се вписват в нотариалния акт и да се изискват за неговата валидност.
Янаки Стоилов:
По-скоро го използват като допълнителна гаранция за моментна идентификация за лицето, което извършва заверката. Ясен е въпросът.
Има ли някой, който подкрепя това предложение? Няма. Не се подкрепя.
Следващото предложение е отново на г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Следващото предложение е във връзка с хипотезата, когато нотариусът не знае езика. Аз ви предлагам да възстановим хипотезата на стария текст. Когато нотариусът знае езика на някоя от страните, няма нужда да назначава преводач.
Говоря за чл. 582, когато някое от участващите лица не знае български език, нотариусът назначава преводач. Досега беше следното. Когато някое от участващите лица не знае български език и езикът, с който си служи, е непознат за нотариуса, той назначава преводач.”
Димитър Танев:
Тук съм съгласен. От практически съображения, ако мога да се изразя, тук се касае за процедура. В много малки населени места може да не се намери преводач на даден език и това би осуетило една сделка в интерес на определени инвеститори. За София няма проблеми да намериш преводач и от екзотични езици, но в едно малко населено място, където има инвеститорски интерес, това ще е трудно и не би трябвало да е пречка.
Христо Бисеров:
Защо след като разпоредбата си действа, сега изведнъж я променяме.
Борислав Белазелков
Аз също подкрепям това, което казва г-н Бисеров. В охранителните производства няма спор, всички искат едно и също от нотариуса. И ако нотариусът разбира какво искат от него, той ако е недобросъвестен, той ще назначи лош преводач. Но ако той разбира и е добросъвестен, къде е проблемът да услужи на хората.
Янаки Стоилов:
Г-жо Антонова, имате възражения към това предложение, но не искате да ги споделите ли? Кажете, ако имате.


Надя Антонова:
Вярно е, че производството е охранително. Вярно е, че е удобство за нотариусите и за инвеститорите също е удобство. Но дайте на погледнем за правна сигурност. Кой ще бъде гарантиран, че тази сделка е валидна, когато страните не могат да се разберат директно да им съвпадат волеизявленията. Какво правим сега.
Преводачът носи отговорност за неверен превод и то наказателна. А нотариусът каква отговорност носи? Сделката е два насрещни съвпадащи волеизявления. Те не могат да се изкажат, понеже не се разбират, та камо ли да им съвпадат волеизявленията.
Христо Бисеров:
Аз предлагам да го приемем този текст, защото досега законът беше такъв.
Димитър Танев:
Законът изисква нотариусът да постанови, че страните одобряват акта, който подписват. В това установяване на тяхната воля естествено се съдържа и възприемането, че волята е в един или друг вид, а тя съвпада. Има съвпадане на волята.
Янаки Стоилов:
Като се върне г-жа Антонова, ще видим дали ще го подкрепи.
Преминаваме към предложението на г-н Янев, което съвпада с едно не прието вече негово предложение. Така че сега няма да го обсъждаме допълнително. Отбелязваме същия резултат, което беше за личната карта.
И пак предложение на г-н Бисеров - § 13е. То е за препращане.
Христо Бисеров:
Чл. 581 говори за подреждане в нотариалната книга. Актовете, които удостоверяват подписи, не се подреждат в книга. В книгата се подреждат тези актове, които удостоверяват съдържание. От тази гледна точка допускам, че сме допуснали грешка.
Борислав Белазелков:
Вие говорите за чл. 588 да няма препращане.
Христо Бисеров:
Не, за чл. 589. Да няма препращане към чл. 581.
Борислав Белазелков:
Само, че още по-точно е, че препращането е към 582 и 585. Вярното е от 582 до 585.
Янаки Стоилов:
Приемаме по принцип предложението на г-н Бисеров и буквално това на г-н Янев.
Г-жо Антонова, подкрепяте ли по 13г предложението на г-н Бисеров, защото без вас няма да се приеме. За нотариуса, че трябва да има преводач.
Надя Антонова:
Не, не го подкрепям.
Янаки Стоилов:
Тогава в зала ще продължи дискусията.
Христо Бисеров:
До вчера нямаше проблеми. Сега като влязохме в Европейския съюз се оказа, че знанието на езици от страна на нотариуса, може да създаде проблем.
Янаки Стоилов:
Преминаваме към § 13ж, 13з и 13и. Заповядайте, г-н Бисеров.
Това са вашите предложения, г-н Танев
Димитър Танев:
Само по отношение на изречение второ на предложената промяна в чл. 590.
Христо Бисеров:
За какво става въпрос. Страната трябва да представя още един екземпляр, за да може да бъде подредено.
Димитър Танев:
Само второто изречение, ако ми позволите да го прочета:
“За извършеното удостоверяване се прави бележка в специалния регистър.”
За всички удостоверявания се прави бележка. Това е общият регистър на нотариуса и според мен, не е необходимо тук да се записва. Затова предлагам такъв текст на второто изречение:
“След удостоверяването на подписа и съдържанието, вторият еднообразен екземпляр се подрежда в специална книга, а другият се предава на молителя.”
Янаки Стоилов:
Приемаме по принцип предложението на г-н Бисеров.
Борислав Белазелков:
Бих искал да кажа още нещо. Защото мисля, че по-добре би било, ако тази алинея отиде като нова четвърта. Защото първа, втора и трета са подредени. Предлаганото ново изречение да стане цяла нова ал. 4., за да не се набутва между алинеите. Иначе много хубаво е казано, но просто да е нова ал. 4.


Янаки Стоилов:
Въз основа на предложението на г-н Бисеров се създава нова ал. 4 в чл. 590, като се вземе първото изречение от неговото предложение. И още веднъж, г-н Танев, да кажете това, което предлагате, за да запишем второто изречение, което става част от ал. 4.
Димитър Танев:
“След удостоверяването на подписа и съдържанието, вторият еднообразен екземпляр се подрежда в специална книга, а другият се предава на молителя.”
Христо Бисеров:
Колеги, искам да обърна внимание на един проблем. Във връзка с промяната на ЗЗД започва един спор. От сега нататък заверяваме съдържанието на пълномощното. Започва спор. Досега издаваните пълномощни, които продължават да бъдат действащи, защото едно пълномощно, докато не бъде оттеглено, си е действащо, те валидни ли са, защото ние променихме материалния закон. Ние не променихме процесуалния закон. Това е единият проблем.
Има още един проблем. Пълномощни, издадени от чужда държава, където от столетия заверяват само подписи, ще важат ли в България.
Димитър Танев:
Ще важат, разбира се.
Христо Бисеров:
Ще важат, но тези два спора тека вече между практикуващи юристи. Спора идва оттам, че досега издадените пълномощни, на които не е заверено съдържанието. През ЗЗД поискахме и въведохме, че сделките, когато се прехвърля недвижим имот и когато се правят с пълномощни, пълномощните трябва да са заверени и в тяхното съдържание.
Борислав Белазелков:
Това, което казва г-н Бисеров е този, който знае не му трябва преходно правило, което да каже, че издадените пълномощни запазват силата си и могат да бъдат използвани и след първи март. За това, което предлага г-н Бисеров, може да се напише една преходна разпоредба, която може да се разбира от само себе си, но може да бъде добавена и да се каже, че пълномощните, които са удостоверени преди 1 март си запазват силата и трябва да бъдат признавани, колкото и абсурдно да звучи това.


Димитър Танев:
Това беше предложение на Нотариалната камара да има такъв текст, но на мен ми се стори много нередно, тъй като Законът за нормативните актове изисква и изрично подчертава кога един акт може да има обратно действие. Но на практика се създава една такава ситуация в София, Варна и други големи градове, където не се признават старите пълномощни.
Янаки Стоилов:
Кой не ги признава?
Димитър Танев:
Има статия на Иван Рулчев и не се признават.
Янаки Стоилов:
Тези различни теоретични възгледи довели ли са до различна практика.
Димитър Танев:
Тези различни теоретични възгледи са довели до различни практически действия.
Христо Бисеров:
Ще има адвокати, които ще посъветват клиентите си да заведат дела за събаряне на сделки.
Янаки Стоилов:
Г-н Белазелков, напишете ако обичате текста, за да видим къде да го поставим.
Христо Бисеров:
Има ли решение на въпроса с пълномощните, издадени в чужбина?
Борислав Белазелков:
В Международното частно право съществува принципа, че мястото урежда формата на акта.
Димитър Танев:
Чл. 31 от Кодекса за международно частно право изрично оказва, че документите издадени в чужбина се съобразяват с ...... ред.
Борислав Белазелков:
Консулът има право да удостоверява съдържание според Закона за нотариусите.
Янаки Стоилов:
Г-н Белазелков, ще ни напишете текст и после ще го включим.
По § 13з има ли бележки.


Христо Бисеров:
Казва се: “един оригинален екземпляр”. Това е неточен израз. “Единият от екземплярите се подрежда, заверен като препис.” Оригиналът не може да се завери. Той се таксува като препис.
Борислав Белазелков:
Това си е от стария закон и дайте да не го сменяме. Така си е било от край време – “заверен като препис”. Дайте да не го сменяме.
Христо Бисеров:
Оригиналът не може да се заверява като препис.
Борислав Белазелков:
Оставете си го както е било. Не е редно законът да казва “таксуван”.
Янаки Стоилов:
Ние ако трябваше всичко да оставим, можеше да си караме и без цялата тази работа.
Христо Бисеров:
Законът да казва “Заверен като препис” също не е редно.
Янаки Стоилов:
Тук няма възражения. Приемаме предложението на г-н Бисеров. Приемаме и двете предложения.
Предложение на Мая Манолова и Яни Янев.
Сабрие Сапунджиева:
С новия регламент пак трябва да се изменя ГПК - от 13 ноември. Пак трябва да се изменя, за да се вкара новият регламент. Да се каже, че влиза в сила от влизането в сила на регламента.
Янаки Стоилов:
Колеги, да чуем становище. Моля да се представите.
Красимир Войнов:
Главен експерт съм в отдел “Международна правна помощ” на Министерството на правосъдието.
Един кратък коментар в потвърждение на думите, които се чуха.
Министерството на правосъдието подкрепя изменението на предложените текстове, тъй като въобще част VІІ е един ценен помощник в съдебната практика. Но действително може би тези текстове или трябва да се коментират на един по-късен етап или ако сега се коментират, просто от правна нормативна гледна точка трябва да се предвиди влизането в сила на посочените текстове да стане от момента в който е предвидено, съгласно чл. 26 от новия Регламент № 1393, той да има действие, а именно това е от 13 ноември 2008 г. Предвидена е една разлика за чл. 23, но той касае ратификациите. Т.е. действието на новия регламент реално ще бъде в пълна сила, ако мога така да кажа и той ще се прилага, както е предвидил европейският законодател от 13 ноември 2008 г. Респективно до тогава би следвало да е по сегашния регламент и не би следвало да се изменя ГПК в тази му част.
Ние имаме бележки по самите предложения, но не знам дали сега ще се приеме да се гледат параграф по параграф или на по-късен етап.
Янаки Стоилов:
Прегледайте ги и допълнително ще ги обсъдим общо, тъй като те са в една материя.
Красимир Войнов:
И едно допълнение.
Янаки Стоилов:
Ако е по тази тема не се налага сега. Ако имате бележки, нека общо да ги чуем, когато преценим цялата тематика.
Красимир Войнов:
Понеже не касае само въпрос на регламент.
Янаки Стоилов:
Към тях ще се върнем. Сега няма да ги обсъждаме докрай.
Аз ви предлагам, преди да приключим, да се върнем към писмените неофициални предложения, които засягат изпълнителното производство, тъй като те са по-напред от текстовете, които сега разглеждахме, в нотариалните действия.
Ако обичате по тях да изразите мнения. Връщаме се към чл. 467 и следващите. Моля общо да ги коментирате и да видим дали да отразим нещо.
Борислав Белазелков:
Чл. 423 не сме го свършили.
Проф. Анелия Мингова:
Чл. 423 приехме по принцип, за да уточним редакцията на промените в чл. 423. Това е § 7.
Янаки Стоилов:
Какво сме приели от чл. 423.
Борислав Белазелков:
Приехме само ал. 1, а другите ги оставихме.
Проф. Анелия Мингова:
Става въпрос за § 7в – предложенията на |Мая Манолова и Яни Янев.
Янаки Стоилов:
Ние ги приехме изцяло.
Борислав Белазелков:
Не. Приехте само ал. 1 и се разбрахме да я оправяме, защото не е пълна.
Янаки Стоилов:
И каква редакция предлагате.
Борислав Белазелков:
Ако искате сега да ви я кажа. (Добре.)
Чл. 423, ал. 1 е приета. Заглавието е променено, както е казано. Става въпрос да се създадат нови алинеи 2, 3 и 4.
Проф. Анелия Мингова:
Ал. 2 става ал. 4.
Борислав Белазелков:
Предлага се нова ал. 2 със следния текст:
“(2) Подаването на възражение пред въззивния съд не спира изпълнението на заповедта. По искане на длъжника съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2 до ал. 6.
Новата ал. 3 да бъде със следния текст:
(3) Съдът приема възражението, когато установи, че са налице предпоставките на ал. 1. Ако възражението бъде прието, изпълнението на издадената заповед по чл. 410 се спира. Когато възражението е прието, защото не са били налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 и 4 съдът служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Ал. 4 понеже е новото разглеждане, е хубаво да има нов текст. Ал. 2 става ал. 4 с нов текст:
“(4) Разглеждането на делото от първоинстанционния съд продължава с указания по чл. 415, ал. 1.”
Янаки Стоилов:
Ще го предоставите този текст. Към него има ли възражения? Надя Антонова:
Нека да го прочетем внимателно, за да можем да кажем.
Христо Бисеров:
Ние го обсъждахме това миналия път.
Янаки Стоилов:
Дайте го текста. По-нататък ще го гласуваме, но да знаем, че разполагаме с пълната редакция.
По писмено дадените предложения имате ли становище за изпълнителното производство.
Борислав Белазелков:
Имате предвид текстовете на Николаев? (Да.) Не сме ги видели.
Янаки Стоилов:
Прегледайте ги. Те са формулирани. Има и мотивация към тях. Те са в обща логика.
Борислав Белазелков:
Чл. 467, т. 4. Не бива да се пипа този текст, защото това е цената, по която стоката ще се продава в магазина като втора употреба. Ясно е, че не е такава каквато би била в друг магазин като нова. Това е цената, по която трябва да се продаде по реда на ГПК в магазин. Т.е. това е цената в магазин, който е втора употреба. Не е необходимо да се променя. Самата вещ е втора употреба. Аз не бих променял чл. 467.
Янаки Стоилов:
Тя макар и стара вещ има някаква пазарна цена.
Борислав Белазелков:
Да, това е пазарната цена, на която ще се продаде в магазина, където ще стои един месец стоката. И ако никой не я купи, се действа по друг начин.
Янаки Стоилов:
Тук има и друга идея - “Съдебният изпълнител оценява описаната вещ по нейната пазарна стойност, като при нужда може да привлече и вещо лице...”. Т.е. тук също се предлага възможност да се ползва някаква експертна помощ, за да се определи цената.
Борислав Белазелков:
Концепцията е вещото лице да се ползва не да се каже цената, а да каже каква е веща, защото вещото лице обикновено не знае каква е цената и не му е работа да знае. Аз ви предлагам това да не се променя, но вие както решите.
Янаки Стоилов:
Тогава да ви помоля по-внимателно да се запознаете, т.е. да не ги отхвърляме априорно, а да се огледат внимателно, като ви предоставям време до следващото заседание с по-определено становище да се произнесете. Да ни дадете и двата текста: по чл. 423 и за преходните разпоредби, които ще гласуваме заедно с другите текстове, които остават. Ще продължим следващия път с § 14 до края. Надявам се, че на следващото заседание ще можем да приключим с тази част.
Моля за следващото заседание да имаме вашето становище по допълнителните текстове от доклада и допълнително предоставените. Благодаря ви. Закривам заседанието.


Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: