---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 16

Днес, 17.04.2008 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват от Министерството на правосъдието - Сабрие Сапунджиева, заместник министър, Даниела Белчина, Елена Владимирова, Виктория Нешева, Красимир Войнов, Борислав Петков, Николета Павлова и Екатерина Стоянова; от Министерството на финансите – Иван Кондов; от Висшия съдебен съвет – проф. Анелия Мингова, представляващ ВСС; от Върховния касационен съд –Борислав Белазелков, Татяна Върбанова, Петър Бончовски, адвокат и Емил Томов; Георги Дичев, председател на частните съдебни изпълнители; Димитър Танев, председател на Нотариалната камара; Валентин Бенатов, главен секретар на Висшия адвокатски съвет; Йордан Школагерски, заместник-председател на ВАС; Стела Здравкова, Елина Георгиева и Анета Антонова.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Христо Бисеров, заместник-председател на Комисията по правни въпроси.
Христо Бисеров:
Колеги, имаме кворум. Поканените да участват в нашето заседание са налице. Започваме заседанието при следния дневен ред:
1. Законопроект за ратифициране на Договора за екстрадиция между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати и законопроект за ратифициране на Договора за някои аспекти на правната взаимопомощ по наказателни дела между правителството на Република България и Съединените американски щати, № 802-02-12 от 04.04.2008 г., внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане на второ чете на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 802-01-29 от 28.02.2008 г., внесен от Министерския съвет - продължение.
3. Приемане на общ проект на Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър:
- № 854-01-19 от 28.02.2008 г., внесен от Елеонора Николова и Мария Капон;
- № 854-01-21 от 12.03.2008 г., внесен от Мартин Димитров и група народни представители и
- № 802-01-36 от 31.03.2008 г., внесен от Министерския съвет.

По първа точка - Законопроект за ратифициране на Договора за екстрадиция между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати и Законопроект за ратифициране на Договора за някои аспекти на правната взаимопомощ по наказателни дела между правителството на Република България и Съединените американски щати, внесен от Министерския съвет.
От Министерството на правосъдието ще чуем доклад. Заповядайте.
Николай Павлов: МП
Договорът за екстрадиция между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати и Договора за някои аспекти на правната взаимопомощ по наказателни дела между правителството на България и правителството на Съединените американски щати бяха подписани на 19 септември 2007 г.
Договорът за екстрадиция между правителството на България и правителството на Съединените американски щати е в съответствие с вътрешното законодателство и европейските стандарти в тази област. Договорът отменя действащия към момента Договор за предаване между България и Съединените щати от 1924 г. и допълнителния протокол към него за екстрадиция от 1934 г., като създава нова модерна база за ефективно сътрудничество между право раздаващите органи на двете държави. Той детайлно регламентира задължението за екстрадиране, основанията за отказ или отлагане на екстрадицията, опростената процедура за екстрадиция, временната екстрадиция, редът на допускане на екстрадиция при конкуриращи се искания, формата на екстрадиционните документи и реда на изпращане.
Гражданството вече не се явява основание за отказ от екстрадиция по отношение на редица престъпления, подробно описани в договора.
Новият договор значително ускорява екстрадиционното производство чрез въвеждане на по-кратки срокове за временно задържане, изискването за бързо уведомяване на решението за екстрадиция и договаряне на предаването.
За някои аспекти на правната взаимопомощ по наказателно правни дела между двете държави урежда съвременни форми на правно сътрудничество като разпит чрез видео конференция, съвместни екипи за разследване и разкриване на банкова тайна за целите на наказателното производство.
С ратифицирането и влизането в сила на тези договори България изпълнява своя ангажимент като държава членка на Европейския съюз във връзка с прилагането на рамковите споразумения за екстрадиция и за правна помощ по наказателни дела между Европейския съюз и Съединените щати, подписани през 2003 г. и ратифицирани със закон, приет от Народното събрание на 20 септември 2007 г.
Това е най-общо.
Христо Бисеров:
Имате думата за изказвания и въпроси. Няма.
Става въпрос за две отделни ратификации, два отделни законопроекта. Има ли възражения? Няма.
Който е за първия договор – Договора за екстрадиция, моля да гласува. Благодаря. Въздържали се? Няма. Против? Няма. Приема се единодушно.
По втория договор – Договора за някои аспекти на правната взаимопомощ по наказателни дела, който е “за”, моля да гласува. Благодаря ви. Въздържали се има ли? Няма. Против? Няма.
По втора точка – Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
Ако вървим по номерацията, трябва да поставя въпроса за идеите за промени в частта на изпълнителното производство. Разполагате с предложенията за промени от колегата Николаев. Миналия път оставихме въпроса за това заседание. Единият начин е да го решим, а другия е да го прескочим. Предлагам да се опитаме да го решим.
Министерството на правосъдието доколкото разбирам има мнение по това предложение. Давам думата на г-жа Сапунджиева да изрази отношение към идеите за промени.
Сабрие Сапунджиева:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Аз се запознах с предложенията на колегата Христо Николаев. По принцип те изразяват моите лични притеснения по отношение на изпълнителното производство, въпреки че не са оформени текстово.
Христо Бисеров:
Оформени са към края на предложения ви материал.
Сабрие Сапунджиев:
На практика това, което предлага Николаев, не е точно връщане на старите текстове. Моите притеснения са по отношение на начина, по който сега е решен въпроса с изпълнителното производство в Гражданско процесуалния кодекс е, че може да се стигне до обвинение в корупция, защото какво значи да се продава на цената на магазин. (чл. 467)
Освен това, предложенията, които той прави са разумни. Знам, че колегата Белазелков веднага ще възрази и ще каже, че това е връщане към старата философия на изпълнителното производство и че всъщност пазарът трябва да определи цената. Ако пазарът определя цената, тогава да махнем цената на магазин. Това е моето предложение.
Христо Бисеров:
На с. 3 от материала, който ви е раздаден, той е направил предложенията си във вид годен за гласуване в 8 точки.
Желае ли някой да се изкаже по темата. Заповядайте.
Георги Дичев: председател на Камарата на частните съдебни
изпълнители.
Предложенията на колегата Николаев, съгласно разяснението на г-н Белазелков, че на практика представляват връщане на старите текстове от ГПК. А тези, които са се сблъсквали със съдебно изпълнение знаят, че едно от най-слабите места в старата уредба беше така наречената “пазарна стойност на една вещ”, тъй като това се определяше от вещи лица и колкото вещи лица толкова и различни оценки. И винаги се стигаше до спорове. Длъжникът използваше умело тази възможност да обжалва пазарната стойност. Той винаги твърдеше: Това не е пазарната стойност на имота. Съответно се завеждаше жалба, в окръжния съд производство, тройна експертиза и оценката можеше да се разминава примерно с 1000 лв., обаче се отменяха действията. Именно поради това, доколкото разбирам философията на новите изменения в текста, се цели да се елиминира този проблем. В края на краищата философията на ГПК е, че именно пазарът дава стойността. Колкото се постига на един добра разгласен търг, това е реалната стойност на имота, а не според вещите лица колко определят. Гаранции в тази посока са, че съгласно новият кодекс имаме първа фаза, която е с тайни предложения, след което се преминава на устно наддаване – класическия търг, който всички знаем е аукцион в размер на един задатък.
Така че, според мен, не е удачно да се връщат старите текстове.
Наистина е възможно при начална цена 50 от оценката, която се дава, възможно е теоретично да се случи в един кръг да не се стигне до максимална стойност. Но тук интереса на кредитора е да се постигне по-висока цена, интересът на съдебния изпълнител е да бъде постигната по-висока цена и на последно място на длъжника, който би могъл да разгласи максимално тази продажба. Той има интерес да я разгласи, да дойдат купувачи и да се постигне по-висока цена.
И не на последно място, не бива да забравяме, че длъжникът винаги може да си продаде имота на каквато цена той смята, че е пазарна и да удовлетвори кредитора.
Борислав Белазелков:
Разбира се, че съм напълно съгласен с колегата Дичев.
Проблемът в тези предложения е, че те касаят само тези места, в които е видяно новото. Т.е. навсякъде, където е видяно новото, е направено предложение да се направи промяна. Ако се приемат тези предложения, надявам се не, разбира се, на всички други места, на които новото не е видяно, то си стои. Така че ако някой иска да премахне цялото ново, ако обича да го погледне на всички места и да каже: Ние ново не щем. Искаме си старото. Аз го видях тук на това място. И да се махне от това място, а на още 6 места да стои, просто не знам. Вие сте народни представители, вие решавате.
Христо Бисеров:
Има ли някой от народните представители, който да настоява да приемем тези предложения? Тъй като те не са внесени по строгата процедура, само ако има изрично настояване от някой от вас, ще продължим да ги обсъждаме. Ако не, по-скоро ще ги оставим за по-добри времена и за някакво обсъждане все пак.
Тъй като никой не настоява, след краткото обсъждане на идеите на колега ние продължаваме по текста, който ви е раздаден за второ четене.
Стигнахме миналия път до предложенията на Мая Манолова и Ани Янев. Това е след § 13и, с. 5.
“Заглавие на Глава 56, раздел първи, се променя така:....
Няма ги вносителите. Имате думата. Заповядайте.
Красимир Войнов: главен експерт в отдел “Международна
правна помощ” в Министерство на правосъдието
По принцип предложенията, които са свързани с Глава 56, раздел първи, а именно да бъде променено заглавието, принципно сме съгласни само с тази уговорка, която на миналото заседание споменах.
Регламент 1393 започва да се прилага от края на м. ноември т.г. Следователно ако народните представители решат да се внасят такива изменения в тази част от ГПК, би трябвало да има или някаква преходна разпоредба от правно нормативна гледна точка просто да се окаже, че този регламент започва да действа от тази дата – края на ноември 2008 г., и да се остави действието на сегашния регламент, а именно Регламент 1348 - за връчванията.
Ако пък сега решите да не го разглеждате, в последващо изменение би могло да бъде направена промяната в заглавието и всички други промени, които са свързани с Регламент 1393.
Във всеки случай, ако решите да го променяте, изрично трябва да се каже.
Елиана Масева:
Номерацията на регламентите, която като практика се възприе, да се изписва в законите и в самите правни норми цитираме, аз тогава по повод на един конкретен законопроект казах и сега казвам, че това не е най-добрата техника. Защото те се променят, динамична материя са и заради това закон не може да се изменя и допълва, нито е ефективно. Ако искаме да рециклираме нещо, което не е влязло в сила като регламент, бихме могли като част от вътрешното законодателство да го установяваме, а не да се позоваваме непременно на номерации и в преходни и заключителни разпоредби да поясняваме от кога влизат в сила. Така че по възможност е добре и Министерството на правосъдието да има политика в тази посока и да избягваме каквото и да е цитиране в нормативните актове на регламенти.
Борислав Белазелков:
Аз принципно съм съгласен с колежката Масева, че не бива да се прекалява. Но част Седма от Гражданския процесуален кодекс се прие, за да се улесни приложението на европейското законодателство. Защото така или иначе ние сме един общ пазар и всеки съдия трябва да прилага точно колко българското право точно толкова и европейското право, че даже и малко повече.
При положение, че тази концепция е приета и Част седма се оценява не само от българските експерти, но и от много експерти в ново присъединилите се държави като положителна стъпка, сега мисля, че ние имаме два избора: или да махнем въобще Част седма, което аз не бих препоръчал, или ако ще я има, тя трябва да е актуална. И дотолкова доколкото ние имаме едно бъдещо сигурно събитие – всички знаем, че през ноември 2008 г. ще дойде, така че нека да съобразим това, което е съвсем сигурно. Законът за изменение и допълнение на ГПК ще си влезе в сила от една определена дата, а точно тези изменения къде е проблемът да влязат в някаква друга дата. Защото м. октомври ние не знаем каква е натовареността на парламента. Ако през октомври месец ви вкарат нещо спешно, не знаете какви спешни нужди ще има.
Теодора Дренска:
По принцип регламентът действа директно. Не е задължително да се инкорпорира в наш нормативен акт. А още повече, да се пише номер на регламент, който още не е влязъл в сила, ми се струва направо много странно.
Красимир Войнов:
Специално тези регламенти остават дискреция на всяка държава да приеме вътрешно правни процесуални разпоредби. Има изрично препращане към процесуалното право да се уредят тези неща. Специално тези регламенти са от особен тип, които са смесен тип по чл. 10, ал. 2 от Закона за Европейския съюз, където държавите следва да вземат необходимите мерки, за да могат да ги прилагат във вътрешното си законодателство.
Това беше обсъждано в работната група и след това в Правната комисия многократно и по тази причина я има и Част седма. Необходими са тези разпоредби, които да бъдат трансмисия между регламента и вътрешното процесуално право по изрично искане на регламента. Това са празнини, съзнателно останали в регламента, с препратка към вътрешното право на всяка една държава членка.
Петър Бончовски:
Само ако мога да добавя. Пълният модел го има примерно в Федерална република Германия. И в Англия има приет закон.
Виктория Нешева:
Аз само искам да обърна внимание, че ще възникне един проблем от правно техническа гледна точка. Ако погледнете в проекта § 14 вносителят предлага в чл. 608 да се извърши една промяна. Това е по регламента, който в момента се прилага.
В следващото предложение пак за чл. 608, това ще бъде § 15 по чл. 608. Там трябва да се каже, че § 15 ще се прилага до 1 ноември или датата от когато влиза в сила регламента.
Красимир Войнов:
Позволете ми да се присъединя към това, което казаха г-н Белазелков и г-н Бончовски.
Дискреция на държавата е да определи нещата, които са оставени в нейна власт, образно казано, в самите регламенти. Плюс това, от гледна точка на практиката, съществуването на тази Част седма с много голяма важност. Т.е. тя е неоценим помощник на българските съдилища при прилагането на разпоредбите на европейските регламенти. Плюс това, тези регламенти не се променят чак толкова често, че да се налага изменение на ГПК. Искам да кажа, че тази глава трябва да продължи да съществува и да се актуализира. Действително модела на Федерална република Германия е използван, а има подобни примери и в Латвия и в други страни и мисля, че това е необходимия минимум, който е необходим за нашите съдилища, за да работят добре с европейските регламенти. Иначе никой не спори, че регламентът има директно приложение.
Петър Бончовски:
Проблемът, който ще възникне, се отнася само за разпоредбите на чл. 608 и за чл. 609, а не за цялата Част седма.
Христо Бисеров:
Тъй като вносителят има предложение по тази глава (Министерския съвет), те бият ли се някъде с предложенията на двамата колеги.
Това са § 18, § 19 до § 21 включително.
Борислав Белазелков:
Аз говорих с колегата Бончовски, който всъщност стои зад това предложение. Действително трябва да се направи една комбинация между предложението на вносителя и тези предложения, които са на депутатите. Ние с колегата Бончовски сме говорили по този въпрос и ние имаме варианта, в който да се съгласуват нещата. Така че може да се работи по този въпрос.
Христо Бисеров:
На хартиен носител ли го имате или в главата си. Ще можем ли да го приемем днес? Ще можете ли да докладвате предложението.
Борислав Белазелков:
Имам го написано. Можем да го направим сега. Няма никакъв проблем.
Сабрие Сапунджиева:
Моля да дадете думата на нашия експерт, на който възложихме да работи по този въпрос.
Красимир Войнов:
Ако сега започнем да гледаме нещата, хубаво е да ги гледаме предложение по предложение, защото има известни бележки от страна на Министерството на правосъдието във връзка с направените нови предложения и с нашите. Отделно имаме ние едно-две нови предложения пак по тази глава.
Христо Бисеров:
Г-жо Манолова, тъй като има предложения и по вносител, в коментарите стана дума, че трябва да се изгладят някои разминавания, които се получават. Затова започваме да гледаме текст по текст.
По заглавието има ли някакви бележки? Няма.
По § 14. Ползвам номерацията от материала, който ви е раздаден.
Стр. 5, § 14. чл. 608 придобива следната редакция:
По този текст има ли някакви бележки? Заповядайте.
Красимир Войнов:
По чл. 608 ние държим на това, което в § 14 сме предложили. След като вървим параграф по параграф в последствие трябва да има съгласуваност между отделните разпоредби.
По отношение на § 14 поддържаме това, което сме предложили в сегашния чл. 608 да се извърши заменяне на думите “която извършва връчването” с “в която е издаден документът”.
Реплика: Което е и правилното предложение.
Христо Бисеров:
Г-жо Манолова, вашето предложение?
Борислав Белазелков:
Нейният текст е със сменените думи.
Христо Бисеров:
Кое е възражението тогава?
Красимир Войнов:
По принцип в стария текст, който е на чл. 608, предлагаме изменението “в която е издаден документът”.
Новият текст с нашето предложение “в която е издаден документът”, може да фигурира в допълнение с уговорката, че започва да действа в края на м. ноември 2008 г. Т.е. трябва да бъдат направени две изменения: едното в сега действащия чл. 608 и целият нов текст с новото наименование на регламента, откъдето да е ясно, че започва да действа от края на ноември.
Христо Бисеров:
Искам да чуя мнението на Министерството нап равосъдието.
Сабрие Сапунджиева:
Текстът на чл. 608 да придобие редакцията, която ние сме предложили в § 14. Т.е. накрая, където пише “държавата членка” да се каже не “която извършва връчването” а “в която е издаден документът”.
Този текст можем да го направим и да кажем, че ще влезе в сила от 13 ноември.
Борислав Белазелков:
Няма смисъл от това сега да правим една промяна и от м. ноември друга. Затова казвам всичко да бъде от м. ноември, а до ноември да стои сбъркано. Но замълчавам, каквото каже парламента.
Сабрие Сапунджиева:
Другите текстове да отидат в отделен параграф и да се каже, че влизат в сила от 13 ноември.
Христо Бисеров:
Колеги, аз не знам дали усещате, но нещата отиват към отлагане на въпроса, което е неприятно затова, че всички промени на ГПК ги отлагаме. В такава неподредена обстановка аз не съм склонен да приемем такива деликатни текстове. Ако някой е в състояние да се отдели за 15 минути, да изчисти текстовете и да дойде тук с безспорни позиции, включително и вносителите. Щом като и вносителите не си защитават предложенията?
Сабрие Сапунджиева:
Как да не си защитаваме предложенията.
Христо Бисеров:
Вие си защитихте § 14 както сте го предложили. Това го разбрахме. Но оттам нататък какво става.
Имаме предложение по вносител: § 14, § 15 и т.н. Това са по действащия регламент. Какво правим. Има ли възражения по предложенията на вносителя?
По § 14. Г-жо Манолова, Вие имате предложение по § 14.
Борислав Белазелков:
Идеята е да се приеме предложението на вносителя - това, което е на Министерския съвет.
Въпросът е да се види предложението на Мая Манолова, което да бъде следващ параграф, само че коригирано с добавката, “в която е издаден документът” и да се каже, че точно този параграф ще влезе в сила през м. ноември.
Красимир Войнов:
Ние имаме едно предложение.
Нека сега § 14, ако са съгласни народните представители, да го приемат.
Следващият § 14, предложен от г-жа Манолова и Яни Янев да стане § 15, като ще се запише, че ще започне да се прилага от края на м. ноември 2008 г.
Сабрие Сапунджиева:
Но това важи за всички текстове - за чл. 608, 609 и 610 също. Също така и 612, 613 – въобще където е новият регламент – до § 18.
Ивайло Христов: експерт.
Имаме два варианта. Единият вариант е доколкото разбирам сега действащата редакция на ГПК в тази му част ще действа до м. ноември, когато влиза в сила новия регламент. Следователно тук имаме два варианта, за да не се получи объркване и двоен режим и да не се знае право прилагащият орган кой режим да прилага.
Първо, правим промените, които сега се предлагат по вносител, касаещи специално новия регламент 1393 заедно с предложенията на Мая Манолова и тези по вносител, като изрично се оказва, че промените в § 14 и следващите по доклада, в преходните разпоредби ще кажем, че влизат в сила от 1 ноември.
Това означава, че режимът до ноември ще бъде действащият, а след ноември ще бъде този, който е указан в преходните разпоредби.
Мая Манолова:
Освен в преходните разпоредби да се запише, че от 1 декември 2008 г. единият се отменя, а другият влиза в сила.
Христо Бисеров:
Колеги, предлагам да запазим малко тишина и да чуем г-жа Мингова. Заповядайте.
Проф. Анелия Мингова:
Аз се опасявам, че ще настане голямо объркване с оглед на това, че не може в един изменителен законопроект да приемаме две различни промени на един и същи действащ текст. Просто безумието ще бъде пълно и никой няма да разбере какво да прилага. Затова ви предлагам днес да огледаме текстовете по вносител Министерски съвет, да ги приемем и парламентът и Правната комисия да имат грижа това, което е предложението на Мая Манолова и Яни Яневв една променена редакция да го дадете на електронен носител да си го има комисията, но това да не влиза в този изменителен проект. Защото трябва да бързаме. Има неща в преходните разпоредби, които не търпят отлагане. Идеята на тази промяна, която се прави в момента, отива на кино.
Сабрие Сапунджиева:
Приемаме предложението на г-жа Мингова.
Христо Бисеров:
Г-жо Манолова, Вашите предложения ги оставяме настрана. Няма да ги отхвърляме, защото не са лоши, обаче ги отлагаме във времето.
Предложенията на колегите са оттеглени. Останаха предложенията на Министерския съвет. Те са в § 14, 15, 16 и 17.
Има ли предложения по тези параграфи? (Не.) Няма. Приемаме ги.
Проф. Анелия Мингова:
Трябва да се приемат до § 21 включително.
Христо Бисеров:
Приехме ги до § 17 включително. Оттам насетне – между § 18 и § 21 има ли нещо.
Красимир Войнов:
Само едно съображение, ако може. Понеже до § 18, но искам да кажа нещо, което касае § 16, т. 3.
Това, което е написано в ал. 4 “а при направено искане от страната чрез частен съдебен изпълнител”.
След като се запознахме с предложеното от Мая Манолова, касаещо новия регламент, където “служител на съда по пощата или по начин, посочен от страната”, ние мислим, че тази редакция е по-удачна и би могла в този си вид, ако народните представители са съгласни, да се замени.
По начин, посочен от страната, вместо частния съдебен изпълнител.
Става въпрос аз ал. 4 на чл. 611. Т.е. считаме, че новата редакция е удачна.
Христо Бисеров:
Бележката е уместна Приехме я.
Чл. 18 – чл. 21. Има ли нещо?
Красимир Войнов:
Преглеждайки разпоредбите, взимайки предвид становища, които са постъпили във връзка с регламента, предлагаме едно ново изменение, което досега не е било предлагано. В чл. 619, ал. 1, а именно в ал. 1, където “по писмена молба на страната първоинстанционният съд е разгледал делото”, става дума за удостоверението но Регламент 805. Тъй като в тази връзка има и публични документи, които са издадени, а там няма първоинстанционен съд, който да е разглеждал делото. Трябва да бъде издадено такова удостоверение. И тъй като има една празнота тук, предлагаме след “първоинстанционния съд, разгледал делото” да се добави “или в чиито район е издаден публичният документ”.
Проф. Анелия Мингова:
Вие предлагате в § 19 по вносител, да се внесе промяна и в ал. 1, т.е. да се състои от две точки параграфа:
т. 1. Ял. 1 се изменя така: с вашата добавка.
Т. 2. Ал. 4 се изменя така както е в параграфа.
Красимир Войнов:
На практика накрая на досегашната ал. 1 “... от първоинстанционният съд, разгледал делото”, да се добави “или в чиито район е издаден публичния документ.”
“Публичен документ” е термин, взет от официалния превод на регламента. Не сме го измислили ние. “Публичен документ” е дефиниран в регламента какво означава и това е официалния превод. Звучи малко нетрадиционно, но така е записано.
Христо Бисеров:
Приемаме текстовете от § 18 до § 21 по вносител с корекцията, която сега направихме.
Преминаваме към следващото предложение на г-жа Манолова и на г-н Янев за § 21а.
Красимир Войнов:
Мога ли да взема думата още веднъж по § 20, чл. 622, ал. 2.
По отношение на чл. 622, ал. 1 също имаме едно предложение, което касае удостоверение за влизането му в сила.
В чл. 621 е казано: “Съдебно решение или друг акт се зачита от органа ..... въз основа на препис, заверен от постановилия го съд и удостоверение за влизането му в сила.”
Предлагаме думите “и удостоверение за влизането му в сила” да бъдат заменени с “и придружаващо го удостоверение, когато акт на Европейския съюз изисква това”. Защото това не е типично удостоверение за влизане в сила.
Проф. Анелия Мингова:
Създава се нов § 19а. Това е предложението.
§ 19а. Чл. 621 се изменя по следния начин:
Думите “удостоверение за влизането му в сила” се заменят с “и придружаващо го удостоверение, когато акт на Европейския съюз изисква това”.
Г-н Председателстващ, приехме § 21.
Предложението на Мая Манолова за § 21а трябва да се приеме.
По § 21а по предложението накрая в ал. 2 чл. 623, ал. 5, което виждате, трябва да е ал. 6, защото предложението, което направихме налага това.
Красимир Войнов:
По чл. 21а имам една малка бележка. Понеже в § 21а, ал. 2 е казано “или решение по европейско производство по малки искове”, може би тук някъде трябва да се отбележи, че регламентът влиза в сила от 1 януари 2009 г.
Христо Бисеров:
Приемаме параграфа, както е предложен от г-жа Манолова с корекцията накрая вместо ал. 5 се записва ал. 6.
Продължаваме с § 22. Има ли някой нещо да каже по § 22. Няма. Приемаме § 22.
По § 23. Г-жо Мингова, нещо казахте за § 23.
Има предложение Мая Манолова.
Мая Манолова:
Само коригирам, че се създава нов § 23а.
Сабрие Сапунджиева:
Нашият текст си е добър. Вижте текста на вносителя.
Борислав Белазелков:
Остава предложението на Мая Манолова, само цифрата да е 6.
Мая Манолова:
За яснота, нека да е § 23а.
Христо Бисеров:
Има ли нужда от обособяване на § 23а. (Няма.) Добре, няма нужда.
Мая Манолова:
Тогава да се изчисти, че ал. 2 се променя по следния начин.
Христо Бисеров:
Приемат се текстовете и по вносител и на народните представители.
По § 24.
Красим Войнов:
Връщам се на § 21а, т. 2., където е казано “или на решение по европейско производство по малки искове”. Ако трябва да следваме официалния превод на регламента, където е казано: “по европейска процедура за искове с малък материален интерес”. Това е официалният превод, а не “малки искове”.


Христо Бисеров:
Бележката не е навременна, но може би е уместна. Ако е уместна нека да я вземем предвид.
Сабрие Сапунджива:
Правилно е, нека така да се запише.
Христо Бисеров:
Бележката е уместна и я приемаме.
Сабрие Сапунджиева:
Отиваме на преходните разпоредби. За преходните не са нито нашите, нито тези, които се предлагат от народните представители.
Нека да видим какво предлага г-н Белазелков.
Христо Бисеров:
Колеги, по § 24 имаме три точки:
По първа точка възражение няма.
По втора точка има ли? Няма възражения.
По трета точка има едно предложение, което аз съм внесъл. То не е отразено.
Сабрие Сапунджиева:
Нашите предложения си ги поддържаме.
Проф. Анелия Мингова:
Аз ви предлагам да вървим по точки и да гледаме и на следващата страница предложенията.
По т. 1, която на практика е най-проблемната, най-създава очаквания от съдии и адвокати, изхожда от идеята стария ред на отмененото ГПК да важи за всички висящи производства към 1 март до приключването им във въззивна инстанция. Това е предложението на народните представители Манолова и Янев и на вносителя.
Новото касационно производство няма да се прилага за заварени случаи. Новата касация има друга философия, друг смисъл. Затова би трябвало и може новият ред да важи за всички производства, по които тепърва от 1 март се подават касационни жалби. И това се прави вече, колеги. От 1 март се прави. Няма нужда да пипаме вече действащия закон.
Христо Бисеров:
Друго становище, различно от това, има ли? Няма.
Това означава, че предложенията на колежката Иванова и Атанасов и предложението на Антонова не се подкрепят от комисията.
Предложенията на колегите Манолова и Янев съвпадат с тезата и остават.
Нещо по детайлите има ли?
Проф. Анелия Мингова:
По т. 1 няма. Съвпада с вносител.
Христо Бисеров:
По т. 2, тяхната.
Проф. Анелия Мингова:
Тяхната т. 2 се различава. Няма такова предложение по вносител. Отнася се до висящите обезпечителни производства. По тази точка няма предложение и н други народни представители.
Христо Бисеров:
Въпросът е дали одобряваме техните предложения?
Проф. Анелия Мингова:
Да кажат народните представители.
Христо Бисеров:
Народните представители не искат думата. Вие я имате.
Мая Манолова:
Това е задължително, защото особено практиката на Софийски градски съд е изключително фриволна и трябва да се сложи някакъв ред. Според мен, то е ясно. Защото като е казано “искови молби” се имат предвид всички молби. Но понеже съдиите не са го разбрали, да им го поясним.
Сабрие Сапунджиева:
Г-н Председателстващ, не че е лоша разпоредбата. Но аз започвам да си задавам въпроса този кодекс юристи ли ще го прилагат, или наръчник правим.
Христо Бисеров:
Г-жо Сапунджиева, ясна е вашата бележка, но е ясно и за какво става въпрос.
Емил Томов:
Уважаеми народни представители,
Колеги, две уточнения моля. Хубаво е казано така, както е казано в предложението на г-жа Манолова. Вярно е казано за такова съдии, които не могат да разберат. Важното е да се говори на граждани. Нали отпред пише “граждански” и на гражданите трябва да се говори. Човекът пита какво става с жалбата ми, какво става с молбата ми.
Защо някои съдии като прилагат процесуалния закон, изключват разума си, изключват мисленето си и прилагат буквално нормата и се получават смешни резултати. Защото искат да угодят на онова, което смятат за принцип, че трябва да прилагат закона стриктно, особено когато нормата е стриктна. Затова вярно стига се понякога до резултати, които са смешни. Обаче поне законодателят да уважава този подход.
Христо Бисеров:
Законодателят уважава всички аргументи, които чухме затова приемаме т. 2.
Г-жо Манолова, приемаме ли т. 2.
Проф. Анелия Мингова:
Обаче има нужда от промени в редакцията.
Тъй като този проект е правен преди 1 март с идеята да бъде приет преди 1 март, сега трябва да коригираме как звучи, защото ще настане следващо объркване. Затова би трябвало и това ще го повтарям и за следващите точки, да звучи:
“Производствата по молби за обезпечаване на искове, постъпили до влизане в сила на този закон”, защото законът за изменение е закон, а не кодекс. Това е нова преходна разпоредба, която ще има обратно действие. И продължава текста: “се разглеждат по реда на ГПК (отм.)”.
Това има обратна сила. В момента в който е прието, то вече визира отменен закон, но има обратна сила. Досегашният ред означава новия ред вече.
Реплика:
Досегашният ред вече означава новия ред – по реда на отменения закон.
Христо Бисеров:
Не може да се каже “по отменения закон”, а както се изписва.
Проф. Анелия Мингова:
“... по реда на ГПК (отм.).”
Емил Томов:
Дали този институт си е отишъл вече с всички последици от това или по някакъв начин ще се реализира запазването му. Защото то каквото се е случило, се е случило вече. Ако някой е отказал на заповед, е влязло в сила. Просто има разлика между процедура и компетентност.
Христо Бисеров:
Целта на това изменение на кодекса не е да изчистим всички въпроси, а належащите.
Емил Томов:
Това е заповедно производство. Няма други такива в ГПК и затова ако не се каже нищо по този въпрос, ще излезе, че за такива заповеди няма основание. А ако такива са постановени, трябва да се обезсилят. Ако пък се каже нещо, нека да се каже, за да се знае, че нещата трябва да се произнесат по това заповедно производство и то да приключи със заповед или с отказ.
Христо Бисеров:
По т. 3 ли сме вече.
Проф. Анелия Мингова:
По т. 3, за ал. 5. Аз предлагам така. След като колеги съдии, които имат най-преки впечатления затова има ли такива висящи производства, нужно ли е да се въведе някакъв режим, ако не се предвиди изрично такова правило, това директно означава, че висящите дела ще бъдат прекратени. Нека да си кажат колегите, практикуващи юристи, това ли е по-доброто или все пак висящите да останат по стария ред. Вие казвате, че трябва да останат.
Емил Томов:
Не, казвам, че трябва да се каже какво става. Моето лично мнение е, макар че аз не съм тук заради него, е нищо да не се казва и да погинат тия производства.
Проф. Анелия Мингова:
Ако нищо не се казва, трябва да бъдат прекратени.
Емил Томов:
Даже ако искате да избегнете евентуално тълкуване, което от едната страна да стои долу за липса компетентност, а от друга, има производство, а няма компетентност, сложете и думата “компетентност”. Запишете “съдилищата са компетентни по този ред”.
Проф. Анелия Мингова:
Ако отпадне конкретната норма, ще отпадне и общата. И пак няма да бъдат прекратени.
Мая Манолова:
Да ви кажа защо внасям тази конкретика, която касае всичките модели производства. Защото зад тези производства стоят граждани. Това дава някаква яснота какво се случва и сигурност, че започнатите производства ще бъдат решени по някакъв начин. Знаете, че българите обичат да се съдят и след като има висящ процес, не искат народното представителство да е причината те да се чувстват със засегнати или нарушени права.
Проф. Анелия Мингова:
В тази връзка понеже много добре тази концепция да бъдат изброени случаите на висящи производства, аз ви предлагам да ги приемете и навсякъде, където се казва: “до влизане в сила на кодекса” да се замени с “до влизане в сила на този закон се прилага редът на ГПК (отм.)”.
Имам още едно уточнение. Това, което е предложение на Мая Манолова и Янев като ал. 8, да отиде накрая – след ал. 12, защото това е обща норма.
Христо Бисеров:
А т. 4?
Татяна Върбанова:
Само едно уточнение, ако може. В т. 3, ал. 11 “Касационните дела, образувани по молби за отмяна...”. Те не са “касационни дела”, не е точно като терминология. Да бъде: “Делата, образувани по молби за отмяна...”, тъй като е извънинстанционно производство.
Проф. Анелия Мингова:
“... по силата на този закон се разглеждат по реда на ГПК (отм.)” и няма никаква нужда да се казва от какви органи, защото то е ясно.
Просто редактирайте текста навсякъде.
Емил Томов:
Да не се казва от петчленен състав така ли?
Тук се опасявам, че могат да възникнат различни тълкувания. Ще си послужа с пример.
Когато се прие АПК имаше преходни и заключителни разпоредби 120 параграфа, ако не ме лъже паметта, а и повече бяха, с които изрично се казва кои закони се изменят. Обаче един беше пропуснат и спорът стигна дотам, че се постановиха различни решения от смесените състави, които гледаха ... за подсъдност, се наложи да се събират колегите от Върховния административен съд и Върховния касационен и се чудят какво да правят.
Това го казвам във връзка, че е добре да остане дефиницията “петчленен състав”. Не че не е ясно, не че не може да се приеме като разбираемо. Въпросът е когато се регламентира процесуален ред, дали това включва и органа и ще ви дам още един пример.
Глава 3 от ЗСГ остана в сила доста дълго време и тя действаше тогава, когато вече сега отменения ГПК предвиждаше първоинстанционият окръжен съд да заседава в състав от един съдия. Обаче в Глава 3 ГПК стоеше изрично и беше казано така: “Делото се гледа в състав от трима съдии.” Защо е било казано така? То е ясно защо. Защото едно време се гледаха със съдебни заседатели тия дела. Но въпреки това има практика и тя мина през Върховния съд, при която против процесуалния ред тези дела по Глава първа ЗСГ се изгледаха от състав по трима съдии, защото така пише в закона едно към едно без да се разсъждава.

Мая Манолова:
Според мен досегашният ред включва освен процесуалния ред и състава – всичко, което включва процедурата – основните правила и органа, който се произнася.
Христо Бисеров:
Т. 4. по предложението на Мая Манолова. Това е на с. 9.
“Досегашната ал. 4 става ал. 13.” Така ли е? (Да.)
Сега трябва да се върнем към т. 2.
Ние досега бяхме върху т. 1 от § 24 на вносителя.
Сега трябва да се върнем на т. 2, която е на с. 8.
По тази т. 2 няма предложения и няма възражения и си остава по вносител. (Да.)
По т. 3 по вносител относно § 57 т. 1 се отменя – където е една отмяна отменя една друга отмяна, там има идея на Министерството на правосъдието да не правим отмяна на отмяна, а директно да изпишем текста и аз съм го внесъл като предложение. Тук не е вписан този текст, но е раздаден на всички.
Сабрие Сапунджиева:
Приемаме предложението на г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Където скритият вносител е Министерството на правосъдието.
Продължаваме с § 25. Заключителни разпоредби.
Проф. Анелия Мингова:
Понеже се отнася до правомощия на Висшия съдебен съвет и за току-що приета промяна. Тъй като Висшият съдебен съвет си е свършил работата, предлагам това да отпадне.
Христо Бисеров:
Ние също предлагаме да отпадне.
Има предложение на Надя Антонова да отпадне. Приемаме на Надя Антонова предложението и § 25 отпада.
Но тук има предложение на Иглика Иванова и Георги Атанасов за нов § 25.
Проф. Анелия Мингова:
Това беше една идея, която се изрази на обсъждането на първо четене, че поради липсата на информационни технологии ,които да позволяват да се следи практиката на Върховния касационен съд и на другите съдилища, тъй като само в малък брой съдилища се разполага с информационна система и софтуер, който позволява да се проследят решенията им, чрез адвокатите страните не могат да посочат основанията за касационно обжалване, което да проследи има ли противоречива практика или не.
Аз обаче ще ви кажа, че няма адвокат, който добре си върши работата, който да не е открил противоречива практика и да не е посочил в касационната си жалба по какъвто и да е въпрос и има достатъчно материали, които не са на електронен носител в сборници във времето издадени, които отразяват достатъчно решения на съдилищата, така че да се намерят поне две, които да си противоречат. А това ще бъде достатъчно, за да се приеме касационната жалба за допустима.
Моя Манолова:
Аз като действащ адвокат ще ви кажа, че всяка една от информационните системи – АПИС или СИЕЛА, като чукнете за всеки един закон излизат достатъчен брой решения. Това обаче може би е единственият случай, за щастие, в който има всякакви модели, всякакви тълкувания. Според мен, просто това е излишно. Не е никакъв проблем. Даже не е нужно адвокатът да е добър.
Христо Бисеров:
Има ли някой, който да поддържа предложението на колегите. (Не.) Няма. То не се приема. Това значи, че няма да има § 25.
Татяна Върбанова:
Може ли само едно предложение, по-скоро моя идея, разбира се не по съответния ред направено.
Тъй като преди тези подробни параграфи в т. 2 е възможно да има прекратени производства, дали не трябва да уредим.
Христо Бисеров:
По § 26. Има предложение на Надя Антонова.
Сабрие Сапунджиева:
Ние поддържаме текста на вносителя.
Христо Бисеров:
Приемаме текста на вносителя. Не приемаме предложението на Антонова.
Предложение на Яни Янев. Той иска в Закона за българските документи за самоличност да се създадат нови три алинеи.
Борислав Белазелков:
Такова предложение по принцип може да се направи, но мисля, че не му е времето. Защото, ако трябва да се изпълни това предложение, първият който ще викне, това е Министерството на финансите, че това не може да се реализира сега. Така че някога, някой ден може да се направи, хубаво е да се направи, но просто сега не му е времето, защото просто няма как да се реализира.
Сабрие Сапунджиева:
Г-н Председателстващ, аз също считам, че не следва да се приеме сега предложението на народния представител Яни Янев, защото то е направено във връзка с предходно негово предложение, с което той искаше в нотариалните актове да се изписват и документите за самоличност. И тъй като това не се прие, няма логика и този текст да бъде приет.
Христо Бисеров:
Чудесен аргумент. Но това е по т. 1 на неговото предложение.
А по т. 2. “В чл. 80 се създава нова ал. 2...”.
Не се приема предложението на колегата Янев за чл. 26а.
Преминаваме към § 27.
Проф. Анелия Мингова:
Тъй като има една грешна препратка към Търговския закон в § 58 предлагаме един параграф, който да гласи: “В § 58 се прави следното изменение: в т. 1 накрая числото 605 се заменя с числото 604.
Просто грешна е препратката.
Христо Бисеров7
Ясно. Няма възражения.
Проф. Анелия Мингова:
По § 27. Тук вече г-жа Върбанова има предложение.
Сабрие Сапунджиева:
Тук нашият текст не е актуален. Ние сме го готвили така че да бъде приет преди влизане на ГПК в сила.
Проф. Анелия Мингова:
Този закон влиза в сила както си влиза в сила.
Татяна Върбанова:
Специално § 2 би трябвало да влезе в сила считано от 1 март и да има един параграф, в който да се казва: “По отношение на прекратените производства по § 2 да се възобновяват служебно от съда.”
Защото, ако си спомняте, колеги, както стана и с отпадане на правомощията на прокурора да завежда определени искове, тогава делата бяха прекратени. Наложи се да се приеме и такава преходна разпоредба, която да задължава съдилищата да подновят служебно тези дела и съответно те да продължат по същия ред по иск на прокурора до влизане в сила на решението, така че така стана с делата, които бяха заведени по повод на следприватизационния контрол бяха заведени от Агенцията за приватизация със създаването на Агенцията за следприватизационен контрол също имаше прекратени дела. С преходната разпоредба, тези дела се предвиди служебно да се възобновят от съда. Т.е. погрешно прекратените дела един вид. Като редакция предлагам: “прекратените производства”.
Проф. Анелия Мингова:
§ 24 влиза в сила от 1 март – предлагам да се напише датата, защото действащият ГПК вече е влязъл. Затова тук ако фиксираме датата точно, ще стане ясно.
“Параграф 24 от този изменителен закон влиза в сила от 1 март 2008 г.”
Това като т. 1 Преходни и заключителни разпоредби към този закон. Съответният номер на параграфа ще го видите. В него пише:
1. Параграф 24 влиза в сила от 1 март 2008 г.
2. Прекратените производства по § 2 (ГПК, ДВ, бр. и т.н.) се възобновяват служебно от съда.
За да се знае кой § 2.
Борислав Белазелков:
Понеже отиваме към приключване, ако си спомняте, на предишното заседание ми беше възложено да изготвя проект за преходна разпоредба във връзка с чл. 37 ЗЗД. Аз съм я препратил съответно.
Аз ви предлагам да се създаде един параграф, който да бъде някъде преди да говорим за § 23 от ГПК.
В § 23 от преходните и заключителни разпоредби се създава т. 5. Тя трябва да бъде:
“Т. 5. Създава се преходно правило по § 1. пълномощията за учредяване, променяне или прекратяване на права върху имот, извършени преди 1 март 2008 г., запазват действието си.”
Това е във връзка с големите спорове, които възникнаха какво става с пълномощните, които са удостоверени преди 1 март и трябва ли да се потвърждава представителната власт. Мисля, че мястото му е да допълним § 2, като създадем едно преходно правило за § 23, като създадем преходно правило в ЗЗД, което да казва как действа изменения чл. 37.
Ние трябва да направим една промяна в досегашния § 23, който изменя ЗЗД. Идеята е да се добави една т. 5 в него, която да каже:
Христо Бисеров:
Ясно е предложението.
И накрая има предложение на Яни Янев. “Да се създаде заключителна разпоредба § 28а.”
Сабрие Сапунджиева:
Много бързо. Как така приемате го. Има ли нужда изобщо от него?
Борислав Белазелков:
Няма нужда от това.
Христо Бисеров:
Ние го приехме по принцип и го реализираме по този начин.
Колеги, с това приключваме с ГПК. Имате последна възможност да вкарате още нещо. Няма желания. Благодаря ви.
Иво Христов: експерт.
Чл. 83 казва следното:
“Когато в населеното място няма нотариус или районен съд, кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център, кметът, заместник-кметът и секретарят на общината, както е кметския наместник удостоверяват подписите на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване.”
Сега се добавя:
“подписа и съдържанието на пълномощно по чл. 37 от Закона за задълженията и договорите, както и верността на преписи и извлечения от документи и книжа.”
Христо Бисеров:
Приемаме текста на колегата Янев.
Заповядайте, нещо искате да добавите последно.
Татяна Върбанова:
Струва ми се, че се явява една празнота по отношение на исковете за отмяна на арбитражни решения. Защото в Закона за международния търговски арбитраж те са квалифицирани като искове за отмяна. Те се гледат като единствена инстанция от Върховния касационен съд.
По отношение на тези производства досега сме прилагали и продължаваме да прилагаме ГПК – процедурата по допускане, по разглеждане на доказателства, изцяло за процедурата по разглеждане на тези дела. Струва ми се, че тях сме изключили от приложните поле на търговските спорове. Защото приложното поле на търговските спорове е изрично и изчерпателно очертано в 365 от действащия ГПК. Заради това ще се постави практическия въпрос дали ще се прилага първоинстанционното производство – основното исково производство, с отговори и т.н. Същевременно това производство, макар и едноинстанционно така, както е казано и в решението на Конституционния съд, то не се квалифицира като производство по отмяна, макар и то да има своите особености. Но ще се постави въпроса дали трябва да се прилага единичната размяна на книжа. Просто това производство е по-особено. Предлагам да се помисли дали не трябва да се предвиди някаква аналогия с извън инстанционното производство, като в § 34 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК, в чл. 48 да се добави, че “препис от иска да отмяна се връчва на насрещната страна, която в едноседмичен срок може да даде отговор.” Така както е уредено в отмяната. Оттам нататък да е ясно, че отговорът е както при отмяната, тази аналогия да се направи. А за събиране на доказателствата и тяхната допустимост, както и досега без някакво препращане ние да си прилагаме ГПК.
Това да се допълни в § 34, за да няма спорове.
Тома мое предложение съм съгласувала с г-жа Любка Илиева, която е председател на Търговска колегия. Правя го и от нейно име. Просто народните представители да решат. Ние сме единствена инстанция, окончателно ни е решението. Очевидно не разсъждаваме от позицията над нас няма никой. Просто не искаме и никога не сме го правили, да изхождаме от тази позиция, затова считаме, че е редно по някакъв начин да се предвиди.
В § 34 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК да се създаде едно ново изречение трето в чл. 48.
В Закона за международния търговски арбитраж в чл. 48, ал. 1 да се създаде ново изречение или нова алинея, както решите, което да гласи така:
“Препис от иска за отмяна се връчва на насрещната страна, която в едноседмичен срок може да даде отговор.”
Проф. Анелия Мингова:
Идеята е да се създаде нова т. 3, която се отнася до ал. 1.
Борислав Белазелков:
Колеги, препис от иск не може да се връчва никому. Става дума за препис от исковата молба.
Татяна Върбанова:
Законът казва “иск за отмяна на арбитражно решение” – чл. 48 от Закона за международния търговски арбитраж..
Борислав Белазелков:
Ако ние създаваме ново правило, новото в правилото е само намаляване на срока за отговор. Няма да е месечен, а ще е седмичен, защото всички останали правила на основното производство няма как да не се приложат, когато се разглежда какъвто и да било иск от която и да било инстанция. Ние не можем да направим нови правила за разглеждане на един иск. Има ли смисъл ние да въвеждаме този съкратен срок за исковата молба. Аз не виждам никаква полза. Нека да си е месечен, нека да си отговори, нека да си вървят всички преклузии, нека да си е както трябва. Защо трябва да съкращаваме на ответника на този наистина сериозен иск, ние да го притискаме в ъгъла и да му казваме, че всичко, което трябва да направи в отговор на исковата молба, го направи в седмичен срок. Защо да не си отговори в едномесечен срок човека, нека всичко да си е както по обикновен иск. Защо трябва да има особени правила.
Татяна Върбанова:
Колеги, категорично не съм съгласна с колегата Белазелков. Заявявам, че тези искове за отмяна се гледат в Търговска колегия на Върховния касационен съд и в детайли съм запозната с проблемите, които се поставят по тези дела. Далеч съм от мисълта да пренасям спора тук между мен и колегата Белазелков, но това не са обикновени искови производства и не се прилагат правилата. Има си преклузивен срок за предявяване на този иск. Поставям го като проблем.
Христо Бисеров:
Комисията не е в състояние в момента да даде отговор.
Колеги, т. 2 от дневния ред приключи.
Г-жо Мингова, съгласни ли сме, че точка втора от дневния ред е приключила. Просто не сме в състояние в момента да дадем отговор на този въпрос.
По трета точка - Приемане на общ проект на Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър.
Общият проект ви е раздаден. Имате ли въпроси и изказвания? Няма. Приемаме общия проект на законопроектите. Благодаря ви.
Закривам заседанието.

Председателстващ:
(Христо Бисеров)

Стенограф-протоколчик: