---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 17

Днес, 23.04.2008 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват от Министерството на правосъдието – Миглена Тачева, министър, Виктория Нешева, Деяна Андреева, Николета Павлова, Георги Димитров-адвокат; от Агенцията по вписванията – Даниела Митева, заместник-изпълнителен директор, Велин Филипов, Анета Антонова и народните представители –Илко Димитров и Мартин Димитров.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Днес, съгласно обявената програма предстои:
Обсъждане на второ четене на общия проект на Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър:
- № 854-01-19 от 28.02.2008 г., внесен от Елеонора Николова и Мария Капон;
- № 854-01-21 от 12.03.2008 г., внесен от Мартин Димитров и група народни представители и
- № 802-01-36 от 31.03.2008 г., внесен от Министерския съвет.
По заглавието на закона няма предложения.
Предлагам ви § 1 да го обсъдим към края, тъй като той не засяга самата процедура на регистрацията, а въвежда един допълнителен консултативен орган. Така че нека да отделим внимание на този въпрос след като се произнесем по другите въпроси.
Мисля, че няма да имате възражения да преминем към § 2 и следващите.
По § 2 няма предложения. Някои от членовете на комисията и другите участници в заседанието имат ли бележки? Заповядайте, г-н Димитров.
Илко Димитров:
Дали това е добър изказ “електронен образ на документите”. Така ли е прието. (Да.)
Янаки Стоилов:
Добре. Приемаме в тази редакция § 2. Има ли възражения? Няма. Приема се.
По § 3 има предложение на Мартин Димитров и предложение на работната група.
Г-н Димитров, бяха дадени от вносителите разяснения относно размера. Предполагам, че приемате техните мотиви. Те възразиха, тъй като реалните разходи са по-големи от този процент.
Мартин Димитров:
Уважаеми колеги, този проблем го има не само в Закона за търговската регистрация, а и в много други закони. Масово таксите се превръщат в данъци, тъй като не покриват само разходите за извършване на съответната услуга. И това, което трябва да започнем като парламент, за да спазваме принципа таксата да не бъде данък е да записваме подобни текстове. Ако 50% е обезпокоителен праг за Министерството на правосъдието и Агенцията по вписванията, аз съм склонен да отстъпя на 70%, както каза и заместник-министър Райчинова, че нейните сметки показват, че 70% би бил допустим вариант. Но е хубаво в самия закон парламентът да покаже, че такъв подход оттук нататък ще спазваме и ще възприемем. А в самата наредба ще бъде уточнена и таксата, но е хубаво да има и някакъв праг от наша страна.
Янаки Стоилов:
Г-жо Антонова, заповядайте.
Надя Антонова:
Аз също смятам, че между данъци и такси има много важна разлика. Понеже тук говорим за такси, в никакъв случай мястото не им е в закон. Това е една от разликите между данъците и таксите. Защото размерът на таксите се фиксира в тарифи, а не в закон, за разлика от данъците. Затова размерът на тази такса първо трябва да има друго систематично място.
Другият ми аргумент е, че твърде механично се подхожда. Да таксите трябва да бъдат разходооправдателни и по размера фиксирани. Но тук да говорим за 50%, 70% или 90%, само разбирате, че след като нямаме анализ на действителните разходи, си играем на налучкване и според мен, това не е сериозен подход.
Затова предлагам да не се възприема това предложение в този законопроект. Нека да тръгнат нещата до степен, за да можем сериозно да говорим колко са разходите за подаване по електронен път и тогава да се препоръча съответната тарифа да бъде коригирана. Благодаря.
Мартин Димитров:
Драги колеги, когато се подават документите по електронен път, се спестяват много съществени разходи. Първо, всички документи са в електронен вид и се подават по този начин. Второ, не се чака на опашка и не се отнема от времето на служителя за подаване на документи.
Разчетите, които ние направихме показаха, че разходите са поне на половина по-ниски за администрацията. А това по никакъв начин не е отразено в момента в тарифата и в таксите, които събира Агенцията по вписванията. Те са еднакви, което показва елементарният извод, който можем да направим, че не се прави разлика и няма разходна ориентираност в тези случаи.
Янаки Стоилов:
Мисля, че това е достатъчно като мотив засега. Да чуем и г-н Димитров.
Филип Димитров:
Аз съм в известна степен притеснен да чувам все по-често разсъждения от типа еди кое се прави еди как си понеже ние така си мислим.
Някой от нас си мисли, че такси не могат да бъдат споменавани в закон, първо, няма отношение към традицията в България, защото в България има включително и Закон за местните данъци и такси и второ, е нещо, което не може да бъде разглеждано по този фиксиран и бих казал догматичен маниер. Този аргумент не може да бъде аргумент при обсъждането на законопроекта.
Що се отнася до аргументацията относно размера на таксите. Очевидно би било много трудно ние тук да изчислим тази такса в зала с всички десетични запетайки и пр. Има някои очевидни неща, които би трябвало да бъдат взети предвид. Едното от тях е аргументът, който се изложи затова, че подобни разграничения е крайно време да бъдат направени.
Второто нещо е очевидната разлика в спестяването на това, което ние не ценим – време, работа, човешки усилия, енергия, което трябва да свикнем да ценим и което по очебиен виден начин, поради степента на човешко участие, прави дори и 50% да изглеждат високи.
На трето място, когато законодателят започва да разграничава неща, които очевидно не са разграничени досега, е по-добре да си позволи известна приблизителност, но да бъде ясно, че се прави това разграничение, отколкото нещата да останат и отново да се замажат така, както става досега.
Дори не ми се иска да се спирам и на четвъртия аргумент, който не е без значение и затова, че в крайна сметка именно с оглед на тези икономии на човешки ресурс стимулирането на подаването на документи по електронен път е нещо, което ние би трябвало да направим. Очевидно това няма как другояче да се формулира, освен по закон.
Янаки Стоилов:
Г-жа Хитова и след това представителите от Министерството на правосъдието и Агенцията по вписванията.
Диана Хитова:
Аз искам да се изразя становище в подкрепа на по-малката такса за документи, подавани по електронен път, тъй като мисля, че стремежът ни е да бъдем по-технологични и във всички случаи това към което се стремим е именно да се работи по електронен път и смятам за удачно да бъде насърчено едно такова действие с намаляване на таксата.
Понеже действително се появява проблем в това дали да бъде посочено в този закон, мисля, че може да бъде формулирано по следния начин.
“За подадени по електронен път заявления размерът на таксите е по-малък от съответната такса, предвидена при подаване на хартиен носител.”
И още нещо искам да отбележа по следващия § 3, който мисля, че е по законопроекта на г-н Мартин Димитров, т. 5 “заверено копие на хартиен носител от електронен образ на заявление или приложения към него”. Това не е включено, а мисля, че е добре да бъде включено.
Янаки Стоилов:
Заповядайте от вносителите, за да кажете вашето становище по този въпрос.
Николета Павлова: Министерство на правосъдието.
Ние като вносител нямаме разлика с изказаните тук становища – първо , че таксата за внесени по електронен път, трябва да е по-ниска, и второ, че тя трябва да бъде и обоснована. Имаме го това предвид. Предстои изменение и допълнение на тарифата за таксите, които Агенцията по вписванията събира в тази част за Търговския регистър. Предвидено е такова намаление. Вероятно ще се ориентира към този размер, който е посочен – 50 или малко повече. Ориентацията е към 30%.
Янаки Стоилов:
30% по-ниска.
Николета Павлова:
Да, 30% по-ниска. Но това очевидно трябва да бъде обосновано икономически, което би могло да стане с финансовата обосновка към проекта за изменение на тарифата.
И ние считаме, че систематичното място на този въпрос не е в ЗИД на Закона за търговския регистър.
Янаки Стоилов:
По същество вие подкрепяте това да има намаление на такса, но смятате че не трябва да бъде тук.
Николета Павлова:
Да, не трябва да бъде тук и трябва да бъде обосновано. А тази обосновка ние не можем в момента да я дадем към Закона за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър.
Илко Димитров:
Г-н Председател, аз мисля, че е наистина задължително да бъде въведен този принцип на законово ниво и разбира се, ако има добрата воля, това да бъде разработено на подзаконово ниво. Но да оставяме администрацията на подзаконово ниво да решава нещата просто не е редно. Благодаря.
Даниела Митева:
Само като допълнение към това, което г-жа Павлова каза. Вече е внесен проект за изменение на тарифата за такси, събирани от Агенцията по вписванията. Още по време на изготвянето на този законопроект съвместно с Министерството на финансите направихме проучване доколко можем да намалим таксите, направихме анализи – около 25-30% е възможно в момента да бъдат намалени таксите, когато се подават заявления по електронен път. Към министъра вече е пуснато предложението на Агенцията по вписванията за намаление на тарифата.
Янаки Стоилов:
Мисля, че ние стигаме до решение, което се подкрепя и от вносителите и тук от повечето изказвания. В такъв случай това означава, че може да се запише ал. 2. За подадените по електронен път заявления размерът на таксите не може да надвишава 75 на сто от съответната такса, тъй като това съответства и на вашите най-скъпи разчети.
Даниела Митева:
Понеже всяка година разходите са различни, ако тук цитираме някаква цифра на проценти, всяка година би трябвало да изменяме закона, ако има някаква промяна.
Янаки Стоилов:
Разходите би трябвало да намаляват, а не да се увеличават, с развитието на регистъра.
Диана Хитова:
Да се напише само, че процентът е по-нисък.
Янаки Стоилов:
Аз мислех и затова, но пък администрацията може да злоупотреби и да определи 99% за електронните и 100% за другите. Ние тук определяме относителен размер, а реалният размер се определя в тарифата. Ако напишем “по-нисък”, тогава едната може да е 95%, а другата 100% и тогава практически какво значение има тази разлика.
Мартин Димитров:
Само две изречения. До момента, в който направихме това предложение, таксата беше една и съща в двата случая. Много важно е парламентът да има конкретна воля и тук съм съгласен с г-н Стоилов, че ако не запишем конкретен текст, едва ли ще има силен резултат.
И вторият ми аргумент. Разликата между електронното подаване и подаването на хартиен носител ще става все по-голяма, тъй като обработката на документи ще става все по-скъпа. Разликата на двата вида действие – подаването на хартиен носител и електронно подаване, ще става все по-голяма, така че посоката е само една. Записвайки сега 75% няма да имате никакъв проблем. Съгласен съм на подобен запис. Догодина разликата ще бъде още по-голяма.
Виктория Нешева:
Определя се за какво се дължи таксата. В закон се казва за какво се дължи таксата.
Янаки Стоилов:
Да пристъпваме към решение.
По ал. 1 няма възражение, нали? Приема се единодушно.
По ал. 2 има две предложения. Никой не възразява срещу това да има ал. 2, но едните поддържат становището, че там трябва само да се запише, че за подадените по електронен път заявления се определя такса в по-нисък размер. А другото е дали ще има някакъв процент, който не може да надвишава тази такса.
Пристъпваме към решаването на този въпрос.
“За подадените по електронен път заявления, размерът на таксата е по-нисък.”
Нека да гласуваме това предложение и с оглед на резултата, ще гласуваме и другото. Които подкрепят това предложение, моля да гласуват. Два гласа “за”.
Подлагам на гласуване следното предложение:
“За подадените по електронен път заявления, размерът на таксите не може да надвишава 75 на сто от съответния размер.”
Които го подкрепят, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се това предложение.
Преминаваме към предложението за § 4. По него има предложение на Мартин Димитров. То е отразено и няма нужда да го гласуваме.
Предложение на Елиана Масева и редакция на работната група.
Тук искам да ви кажа, без да сме длъжни, защото това не е предложение на народни представители, и е едно позакъсняло предложение, което е подадено от ръководството на Стопанската камара. Ще си позволявам да ви запознавам с текстовете от тяхното предложение, които са по конкретни параграфи, защото съдържат и конкретна редакция.
“В чл. 13, ал. 2, т. 1 се предлага следното:
“Заявлението съдържа данни за заявителя, когато заявлението се подава чрез пълномощник и данните за пълномощника.”
Чета едно писмо, което днес съм получил и не съм имал възможност да ви го разпространя, нито някакво предварително становище да е формирано по него.
Пак по чл. 13, ал. 6 има предложение за изменение. То засяга съществен въпрос, който е обсъждан и моля да обърнете внимание.
“Лични данни на заявителя се съдържат единствено в декларацията по ал. 2, т. 4. Публичният достъп до личните данни на заявителя и на пълномощника е забранено. Информация относно съдържащи се в търговския регистър лични данни се предоставят по разпореждане на съд, прокуратура, следствие и други органи по ред, определен със закон.”
Това са допълнителните предложения към редакцията, която имате.
По отделните предложения, ако имате някакви становища, заповядайте. За основа използвайте предложението на работната група. Г-жа Иванова.
Иглика Иванова:
Аз имам чувството, че тук нахлуваме в едни безкрайни декларации – кой какво декларира и защо, на мен лично не ми стана ясно.
Като чета ал. 3 излиза, че освен декларацията истинност по т. 4, има и още някакъв друг вид друга декларация, което не е ясно какъв вид има и как. Защото трябва да се декларира истинността на данните в заявлението, ако то се подава от пълномощник. Пълномощникът какво отношение може да има към това, което са му възложили да подаде. На какво основание той ще се ангажира с истинност на данните. Подписът на този, който заявява, би трябвало да е достатъчен.
На мен ми се струва, че и декларацията е малко в повече. Защото когато аз напиша едно заявление, напиша си името и съответното искане, представя документи и се подпиша, това е достатъчно като волеизявление какво аз твърдя, че се е случило в правния мир, примерно. Защо трябва да има допълнително такава декларация? Но заявителят да декларира, че нечии други данни са истинни, просто ми се струва безкрайно не на място.
Янаки Стоилов:
Г-жо Иванова, да поясним. Мисля, че това, за което апелирате, е отразено в съдържанието на сегашната ал. 3. Това го обсъждахме. Неща още веднъж всички да погледнат текста дали прецизно е отразена тази идея. Заявителят носи отговорност за истинността на данните, които посочва. А този, който подава заявлението, носи отговорност за данните, които той подава, а не за достоверността на фактите, които са удостоверени.
Иглика Иванова:
Пише “данните в заявлението”.
Янаки Стоилов:
Аз казах каква беше нашата идея и нека да се види дали редакцията правилно отразява точно тази идея или се отклонява от нея.
Иглика Иванова:
Аз мисля, че се отклонява, защото ако аз като адвокат съм упълномощена да внеса това заявление, на какво основание и в каква форма и как въобще от мен ще се иска да потвърдя истинността на тези данни, които някой друг заявява.
Мая Манолова:
Тук е, примерно, аз Мая Манолова като пълномощник на еди кой си, се подписвам под заявлението. Това се има предвид в чл. 15, ал. 1, изречение последно. Т.е. аз не само ги отнасям, но съм подала и заявлението.
Иглика Иванова:
Това са нечии други данни. Как ще задължим пълномощника да удостоверява истинност. Мисля, че въобще няма място за такъв текст.
Диана Хитова:
Ако видите последния проект на чл. 15 ще ви стане ясно.
Мая Манолова:
Това е тезата, при която пълномощникът подава заявлението от свое име и го подписва. Вижте какво пише в новата редакция на чл. 15. Пише, че вписване, заличаване и обявяване могат да се заявят. Т.е. не да се подадат, а да се заявят.
Ал. 3 кореспондира със с. 4, чл. 15 новата му редакция. Ако искате да започнем отзад напред. Да изчистим първо чл. 15, § 6 и тогава да се върнем на чл. 13.
Янаки Стоилов:
Да изясним нещата. Тук трябва да ги гледаме от техническа страна, защото тук се смесват и правни и технически проблеми.
Физически какво представлява заявлението. Заявлението и декларацията на един и същи носител ли са? Защото ние трябва да преценим кое е по-удобното. Дали декларацията и заявлението се подават отделно или те са част от едно цяло. Сигурно вие искате да решим и някакви технически въпроси тук. Аз затова искам да разбера тези неща как изглеждат. Сега декларацията е извън заявлението.
В сега действащия чл. 13 е казано какво съдържа заявлението.
В ал. 5 е казано: Заявителят подписва декларация за истинността на заявените от него обстоятелства.
Нека да видим какво предлагаме, защото аз постоянно слушам, че парламентът е приел някакъв закон, който създава объркване, а сега ни се предлага един много хубав закон, който решава всички проблеми. Не знам какъв ще е следващият лайтмотив в тази проблематика. А всъщност нещата са писани от едни и същи хора отначалото почти до края.
Сега преминаваме към чл. 15, за да видим какво съдържат тези заявления и тогава ще видим как да се оформят текстовете в чл. 13.
Колеги, да чуем няколко изказвания по този въпрос. Г-н Герджиков и след това г-жа Антонова.
Проф. Огнян Герджиков:
Съгласен съм, че чл. 15 е много важен и затова искам тези, които са го писали, да бъдат така любезни да обяснят т. 1, че могат да “заявяват от търговеца лично или от негово име чрез лице или лица, които го представляват по закон.”
Кои са тези, които представляват по закон един търговец?
Самият факт че има един търговец и как се представлява, това е уредено и няма защо тук да се пише, за да се заблуждават хората за какво става дума. От търговеца, това е. Кой всъщност изявява волята на търговеца това всеки го знае още от втори курс на Юридическия факултет. Така че не би трябвало да пишем такива неща.
Анета Антонова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми народни представители,
Искам да обясня откъде е това объркване с двете декларации.
Досега действащия текст на Закона за търговски регистър има предвидено, че заявлението има определени данни и в ал. 6 се посочва, че към заявлението се подава декларация относно истинността на обстоятелствата, които искат да се пишат и съответните документи.
Агенцията, когато се е разисквал въпросът как да бъдат заявленията, е решила че тази декларация ще бъде част от заявлението. В тази насока вносителят – Министерството на правосъдието, предлага да се промени чл. 13 и записва, предлага се ал. 2 във варианта, че заявлението ще съдържа “декларация, с която заявителят декларира истинността на заявените от него обстоятелства или за приемането на представените за обявяване актове.”
Ако се приеме това разрешение така, както е по заявител, оттук се появяват вече декларации. Ще обясня каква е идеята.
Именно във връзка с отговорността на търговските пълномощници или адвокати. Т.е. когато адвокат е заявител, т.е. да не декларира, че документите, които ги предава, са наистина истински документи. Т.е. че общото събрание е проведено, че протоколът е подписан от всички, които са присъствали и т.н. Предложи се в този случай адвокатът, който ще попълни заявлението да декларира само данните в това заявление, т.е. да декларира, че наистина в протокола пише Иван Петров като управител, който ще се вписва в търговския регистър, и в заявлението пише Иван Петров. И съответно да декларира, че той е пълномощник. Това е едната идея, когато адвокатът подава заявлението. Управителят на ЕООД да подаде декларацията, в която той да заяви истинността на заявените обстоятелства и това, че наистина представените за обявяване актове са тези и са приети от общото събрание.
За мен няма да има две декларации, ако не се приеме текстът на вносител, че в заявлението ако е декларацията за истинност на обстоятелствата, тогава адвокатът си попълва заявлението, управителят на ЕООД подписва тази декларация и няма две декларации. Благодаря за вниманието.
Янаки Стоилов:
Може би при решаването на този въпрос трябва да видим как по-лесно, когато има основание, ще се ангажира отговорността на този, който е заявил неверни обстоятелства. Защото ако те са в един носител, тогава ще възникне, че това е някакъв комплексен акт и кой за какво носи отговорност. В този случай, според мен, декларирането трябва да се отдели от заявяването на обстоятелствата, за да се знае кога отговаря заявителя, кога отговаря този, който подава документите. Може би тук трябва да търсим тази яснота с оглед и на превенцията, за да не се стимулира търсенето на някакви комбинации за избягването на отговорността.
Нека да мислим и в този практически план. Заповядайте, г-жо Министър.
Миглена Тачева:
Аз възприемам това, което казвате. Всъщност откъде е дошла редакцията на този текст. От това, че в наредбата за водене и съхраняване на регистъра за улеснение на всички, защото ние всички се опитваме да улесним нещо без да гледаме принципите, е разработено това заявление и част от декларацията по все още действащия закон, когато се подаваше само от едно конкретно лице.
Сега, когато искаме да кажем повече хора да заявяват, трябва да разделим нещата и аз съм съгласна с г-н Бисеров. Ако трябва да остане заявлението, както и по закон сега е така – заявлението си е заявление, декларацията си е отделно и тогава няма да бъдем изправени пред никакви хипотези кой да подписва заявление, какво да декларира, каква е истинността, дали Иван Петров е Иван Петров и кой го е упълномощил, като има и пълномощно. Сега точно не бих могла да кажа как да бъде точно.
Янаки Стоилов:
След това ще се върнем към чл. 13.
По чл. 15 налага ли се някаква промяна?
По т. 1 каква редакцията предлагате, проф. Герджиков?
В т. 1 е търговецът, т. 2, 3 и 4 си остават.
Защо примерно един едноличен търговец не упълномощи съпруга си изрично да му подаде заявлението.
Мартин Димитров:
Г-н Председател, въпреки че съм гост на вашата комисия моля за едно изречение.
Т. 4 има основание да остане и може би тук логиката на вносителя е била, че когато една фирма има юрисконсулт, който няма адвокатско пълномощно, може да го упълномощи нотариално. Иначе в противен случай адвокатите ще могат да подават заявление, а юрисконсултите няма да могат, което някак си не е логично.
Янаки Стоилов:
Чл. 15, ал. 1 приемаме само промяната в т. 1 и т. 2, 3 и 4 остава в редакцията на работната група.
Възражения има ли?
По ал. 2 има ли възражения. Няма. Приема се.
По ал. 3. Тук е въпросът за заявленията.
В чл. 15 има ли други промени. Гласуваме чл. 15.
Миглена Тачева:
В чл. 15 е “могат да се заявяват”, което означава да подпишеш заявлението. Това означава, че ние даваме възможност на всеки един с нотариално заверено пълномощно, да заявява. Ако е тази логиката, е добре. Обаче не е тази логиката. Нали се сещате колко пълномощни и как се вади пълномощно.
Янаки Стоилов:
Благодаря, че ни обръщате внимание, г-жо Тачева.
Ние говорихме да се либерализира не попълването на заявлението, а подаването на заявленията. Тук тези въпроси са минали в една рубрика. А мисля, че трябва все пак да разграничите двете неща.
Николета Павлова: Министерство на правосъдието
Искам да допълня към казаното. Независимо, че пълномощникът ще подаде декларация, каквато ще бъде извадена от формата на заявлението и тя ще бъде отделен документ, все пак пълномощникът тук ние ще искаме от него да декларира истинността на документите, които са изготвени и са му подадени от търговеца. Ние ще искаме от него той да декларира, че в противен случай щял да носи наказателна отговорност. Но тук, както Консултативният съвет е обърнал внимание, спорен е въпросът дали пълномощникът, макар и с изрично пълномощно, ще бъде това лице, което може да отговаря за истинността на документите, които имат конститутивен характер – учредителен договор, акт или устав и т.н. Според този текст той се подписва като заявител. Той не е преносител.

Янаки Стоилов:
Разликата между трета и четвърта точка е почти нищожна.
По т. 3, когато адвокатът става заявител, той всъщност за какво ще отговаря. Как ние ще ангажираме адвоката, когато той не просто го съставя, а той го заявява. В този случай той трябва да носи отговорност за всички обстоятелства, под които се подписва.
Филип Димитров:
Смисълът на тази формулировка в чл. 15, ал. 1 изхожда преди всичко от досегашната редакция на т. 1. Всъщност с отпадането на тези пояснения и оставането само на търговеца, т.е. когато сме приели, че волята му се заявява от неговите органи по установения от закона ред, фактически цялата тази категорична форма на “заявява” престава да има толкова голямо значение. Всъщност това, за което става дума, е подаването на едно заявление, в което изрично се казва, че ако не се подава изрично от лицата, подписът трябва да е нотариално заверен. Следователно смислената редакция на чл. 15 тогава може да остане:
“Заявление за вписване, заличаване и обявяване могат да се подават от:”
По този начин целият проблем се решава, защото той съществуваше при предишната редакция на т. 1.
Второ, понеже вече съм взел думата, с оглед на това, което вече беше споделено и от други, би могло в ал. 4 “Когато заявлението не се подава лично от лицата по ал. 1 и 2, подписът на заявителя – на него и декларацията, трябва да е нотариално заверен.” Т.е. да се добави и “декларацията”, за да стане ясно че става въпрос за две отделни неща.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че в резултат на допълнителната работа, като чели законът още повече се е объркал. Защото ние ограничихме кръгът на лицата, които подават заявление и аз продължавам да смятам, че това беше правилен подход. Ние можем леко да го либерализираме, но не да направим така всеки да заявява всякакви обстоятелства, което се е получило в момента. Ние трябва да облекчим процеса по отношение на подаването на заявленията, а не на заявяване на обстоятелствата. Сега както са чл. 13 и чл. 15 напълно смесват тия работи и правят кашата значителна. Дайте да ги гледаме и да видим как отново да се върнем към принципните проблеми.
Ограничен кръг заявители с ясна отговорност и по-широк кръг лица, които подават заявленията. Така че дайте да преправяме текстовете, които имаме пред себе си. Така както гласи чл. 15, независимо от всички обяснения, се оказа, че всеки може да заявява всички обстоятелства.
Николета Кузманова: експерт.
Мога ли да обясня, защото според мен става терминологично объркване.
Терминът “заявител” и по действащия закон е лицето, което подава заявлението. По действащия закон заявителят подава лично и друга опция няма. Сега идеята на текста е заявленията да могат да се подават, като съдържание на заявлението, и от други кръгове лица. Това са изброените по ал. 1. Обърнете внимание, че в ал. 3 на чл. 15 има изрична хипотеза, която предвижда случай, в който заявител по ал. 1 може да изпрати друго лице, което фактически да подаде. Но въпросът е, че под заявлението трябва да стои подписа на лицето, което го е попълнило и което заявява. И това са категориите лица по ал. 1.
Янаки Стоилов:
Отново остава, че аз не виждам как един адвокат, който е написал неверни неща, независимо дали добросъвестно или затова че е подведен от този, който му ги е дал, ще може да носи отговорност. Аз не виждам такъв случай. Затова ние трябва да кажем, че заявител е този, който посочва обстоятелствата, а подател на заявлението е този, който го подава и няма нужда да обединяваме различни фигури в едно и също понятие. В ал. 1 пише “заявител” и заявител става по този изменен закон всяко лице.
Въпросът е, че тази редакция обърква, а не доизяснява нещата.
Дайте да видим каква да бъде редакцията, след като идеята е ясна, т.е. ние няма да разширяваме кръга на заявителите.
Филип Димитров:
Предлагам редакция на чл. 15, ал. 1, която гласи:
“Чл. 15 (1) Заявление за вписване, заличаване и обявяване могат да се подават от:”
Янаки Стоилов:
Добре. Това е лесната страна на въпроса кой може да подава заявлението. Но после трябва да кажем кой може да го съставя.
Христо Бисеров:
Чл. 15 има заглавие “Заявител”.
Диана Хитова:
Аз предлагам заявител да бъдат лицата по т. 1 и т. 2. А след това да следва нова алинея:
Заявленията могат да се подават от лицата по т. 1 и 2 и след това тези, които са посочени в т. 3 и 4.
Янаки Стоилов:
В такъв случай под рубриката заявител остава сегашната ал. 1, т. 1 и 2 в ал. 1 на чл. 15.
Прави се ал. 2 нова на чл. 15, в която се казва, че заявленията могат да се подават от лицата по ал. 1, както и изписваме тези в т. 3 и 4.
Така ясно ли е?
Тук се появява и една нова категория – съставителите на финансови отчети. Тях ще ги оставяме ли? (Да, това е самостоятелно основание.) Тя става тогава ал. 3.
Ако вкараме тук адвокатите като заявители, всеки търговец може да се измъкне, като определени обстоятелства, които не трябва да ангажират неговата отговорност, се заявяват от адвоката. А адвокатът после ще каже: Аз откъде да знам дали това е така или не е така.
Филип Димитров:
Вместо спазване на български условия, изисквания и пр. се пише декларация на какъвто искате език и където искате по света и се изпраща.
Янаки Стоилов:
Не е в това проблема. Проблемът е, че този търговец, където и да се намира, той трябва да заяви определени обстоятелства. Той дали ще подписва декларация или заявление, какво променя. Тя пак трябва да е съобразена с българските изисквания. В смисъл, че съображението за неговото удобство отпада – дали той ще подписва заявление или декларация, практически е едно и също.
Освен първите две точки като заявители, които уточнихме, да включим и т. 3 Адвокат с пълномощно и т.н. с изрично пълномощно, но в този случай да кажем, че когато заявлението се подава от лицата по тази т. 3, тогава трябва да има декларация от търговеца за истинността на обстоятелствата.
Да уточним редакцията за чл. 15.
Николета Кузманова: експерт
Чл. 15 заглавие “Заявител”.
(1) Вписване, заличаване и обявяване могат да се заявяват от:
Янаки Стоилов:
Не, това нали го променихме по предложението на г-н Димитров.
Николета Кузманова: експерт
Заявление, подаване и искане да се впише според мен.
Янаки Стоилов:
Изглежда не се записва това, което приемаме. Ние направихме две алинеи от сегашната ал. 1.
Николета Кузманова: експерт
... могат да се подават от подател: търговеца
Янаки Стоилов:
Нека да се върнем към това ,което уточнихме. Г-н Димитров, бихте ли припомнили вашата редакция, която казахте.
Филип Димитров:
Първоначалното ми предложение беше:
Заявление за вписване, заличаване и обявяване могат да се подават от:
След дълги обсъждания се стигна до извода, че е хубаво да бъде направено разграничение.
Янаки Стоилов:
Ал. 1. Заявление за вписване, заличаване и обявяване могат да се подават от: търговеца; друго лице в предвидените по закон случаи; адвокатите с пълномощно и т.н.
След допълнителното обсъждане решихме да включим адвокатите – ал. 2, която допълнително създадохме, новата, си остава.
В чл. 13 ще се върнем, за да видим редакцията, когато заявлението се подава от лицата по т. 3 от адвокатите, тогава търговецът носи отговорност, трябва да декларира истинността на обстоятелствата, независимо кой подава заявлението, за да има някой отговорен. Това в чл. 13 може да го има, но ще го проверим дали е така.
Можем ли сега да чуем редакцията на чл. 15 в спорните алинеи, защото след ал. 2 сегашна, нямаше бележки.
Заявител или подател? Когато определяме заявителя, се свързваме с текста за подателя. Дайте да видим текста, а след това ще му намерим заглавието.
Моля за внимание, за да чуем редакцията на текста.
Експерт:
“Заявление за вписване, заличаване и обявяване може да се подават от:
1. търговеца;
2. друго лице в предвидените по закон случаи;
3. адвокат с изрично пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата.
(2) Заявления могат да се подават и от лица освен от лицата по ал. 1 и от лицата по т. 4 и по
Янаки Стоилов:
Ал. 2 да бъде:
(2) Заявления могат да се подават освен от лицата по ал. 1 и от пълномощник с изрично нотариално заверено пълномощно.
Иглика Иванова:
Нека да разделим нещата.
Янаки Стоилов:
Моля за внимание и затова, за което вече сме се уточнили, да не се спори.
Каза се, че има случаи, в които е много затруднително заявленията да се подават от лица, които са извън страната и затова оставихме адвокатите да могат да бъдат заявители. А въпросът за тяхната отговорност или по-скоро на лицата, от чието име те заявяват, ще се третира в чл. 13.
Филип Димитров:
Г-н Председател, при това положение обаче промяната в редакцията на ал. 1 става безсмислена. Ал. 1 се запазва във вида, в който е била, а това предложение в ал. 2.
Янаки Стоилов:
Говорите, че се запазва по сегашния закон.
Филип Димитров:
В ал. 1 говорим за заявител, човек, който извършва волеизявление. Тогава е нормално да остане текста така, както е, само че вече в редуцирания вид с т.1, 2 и част от т. 3.
Янаки Стоилов:
Защо част. Коя част?
Филип Димитров:
Във втората нова алинея с тази редакция, която вие така любезно назовахте моя, която всъщност засяга вече действието подаване, а не волеизявлението.
Янаки Стоилов:
Т.е. ние се връщаме към старата редакция на ал. 1 без т. 4.
Филип Димитров:
При положение, че създаваме нова ал. 2.
Яни Янев:
Няма пречка в новата ал. 2 да си има отново всичките, като там където пишем за адвокат, не е необходимо да е с изрично пълномощно, защото може да бъде с обикновено пълномощно.
Янаки Стоилов:
Чета текста и моля да се отрази редакцията, която ще одобряваме.
В рубриката “Заявител”
Чл. 15 (1) вписване, заличаване и обявяване могат да се заявяват от:
1. търговеца;
2. друго лице в предвидените по закон случаи;
3. адвокат с изрично пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата за представителство пред агенцията.
(2) Заявленията могат да се подават освен от заявителите и от адвокат и пълномощник с изрично нотариално заверено пълномощно.
Има ли други въпроси?
Деяна Андреева:
В мен възниква въпроса защо тогава на вносителя, не на заявителя, му трябва нотариално заверено пълномощно, след като в предходния текст ние казваме, че когато чрез пълномощно се внася заявлението, то подписът върху заявлението е нотариално заверено, т.е. подписът на търговеца. Казахме, че само търговецът може да подписва заявлението с изключение за чуждестранните лица, тогава защо трябва нотариално да завера пълномощното на един пълномощник, който просто е само един преносител на заявлението.
Янаки Стоилов:
А как предлагате да бъде?
Деяна Андреева:
Според мен, при новите текстове това е излишно.
Янаки Стоилов:
Но този, който подава заявлението?
Деяна Андреева:
Всеки – може и помощника на адвоката. Той не е необходимо да се легитимира там. Те не проверяват неговите данни в деловодството, когато се приема заявлението.
Янаки Стоилов:
Тогава могат ли да се предотвратяват злоупотреби. Примерно, някой си съставя документи, подава ги, прави се вписването и си отива. Какво пречи това да стане?
Яни Янев:
Когато служителят по вписването не проверява самоличността на подателя, по какъв начин той установява идентичността между подателя и заявителя или различието между двете лица. Как проверявате, щом не проверявате самоличността на вносителя.
Реплика: Нотариусът е проверил. Не го приемаме, когато е без нотариус. Проверява се лична карта. Иначе не се приема заявлението.
Яни Янев:
Във всички случаи всяко лице, което подава, му се проверява самоличността, независимо дали е вносител или не. Питам, когато не е нотариално заверено, какво се прави.
Реплика:
Тогава задължително се проверява и се връща. Ако не е заявителят по лична карта не съвпадат данните. Винаги се проверява.
Янаки Стоилов:
Сега се предлага заявлението да може да се подава от всеки.
Ако мислите, че това силно ще облекчи работата, можем ад го обсъждаме – да дадем на практика възможност на всеки без нищо да подава заявлението, което вече заявителят е съставил и нотариално си е заверил подписа. Ако се отиде към такъв свободен режим, задължително трябва да се вписват данните на този, който е преносител, който подава документите, за да има следа кой всъщност е подал тези документи. Иначе нещата стават неуправляеми.
Но ние имаме един проект и се движим по този проект и няма да съставяме нов.
Да преминем към уточняване на редакцията. Моля още веднъж да прочетете ал. 1.
Експерт:
Чл. 15 (1) вписване, заличаване и обявяване могат да се заявяват от:
1. търговеца;
2. друго лице в предвидените по закон случаи;
3. адвокат с изрично пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата за представителство пред агенцията.
(2) Заявленията могат да се подават освен от заявителите и от адвокат или друг пълномощник с нотариално заверено пълномощно.
Христо Бисеров:
Трябва да се уточни текста на ал. 2 – може би “или друго лице с нотариално заверено пълномощно.
Янаки Стоилов:
“Или се отнася само за втората част. Ако трябва това да бъде още по-ясно казано. Тогава нека пак в точки да ги напишем.
Експерт:
(2) Заявленията могат да се подават:
1. от заявител;
2. от адвокат;
3. друг пълномощник с нотариално заверено пълномощно.
Янаки Стоилов:
Нали няма възражения по този текст.
Христо Бисеров:
Заявлението на заявителя остава ли с нотариална заверка.
Янаки Стоилов:
Ал. 4 каква стойност има тук, след като казахме, че заявлението се подава от заявителя. Той всичко си е написал. Адвокатът си е с адвокатско пълномощно, а третото лице си е с нотариална заверка. Така че ал. 4 какво ни казва?
Христо Бисеров:
Казва, че заявлението е с нотариална заверка.
Янаки Стоилов:
Когато заявлението не се подава лично от лицата.
Христо Бисеров:
Има две нотариални заверки: върху заявлението и върху пълномощното на третото лице.
Ал. 4. Когато заявлението не се подава от заявителя ...
Янаки Стоилов:
Когато заявлението не се подава от заявителя по ал. 1 и 3.
Да гласуваме чл. 15 в цялата му редакция. Благодаря ви. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Приемаме чл. 15.
Връщаме се към чл. 13. Какво трябва да се коригира с оглед на променената редакция на чл. 15.
Да ви припомня това, което следва от приетата редакция на чл. 15. За адвокатите, т.е. лицата по чл. 15, ал. 1, т. 3, когато съставят заявлението, обстоятелствата трябва да бъдат удостоверени с декларация от търговеца. Да видим как да се промени ал. 3 на чл. 13.
Трябва да има отделно декларация, а не като част от заявлението за търговеца и за другите лица по т. 2, които декларират истинността на заявените обстоятелства.
Другият въпрос, който трябва да уредим, когато адвокатите, т.е. лицата по т. 3 на ал. 1, чл. 15 съставят заявлението, тогава търговецът трябва също да декларира истинността на тези обстоятелства. Ако тази идея е ясна, слушаме редакцията на още една или две алинеи, които са на мястото на сегашната ал. 3.
Яни Янев:
Трябва да се мисли за още една декларация от подателя.
Реплика:
Какво ще декларира той?
Яни Янев:
Като смени един два документа, от тези, които му е дал заявителя, къде е отговорността на подателя тогава.
Янаки Стоилов:
Сега къде има декларация на подател? (Нямаме!) Подателят какво да декларира? Че подава документите, които му е дал заявителя.
Яни Янев:
Разбира се, защото иначе няма отговорност.
Янаки Стоилов:
Да чуете редакцията на ал. 3 на чл. 13.
Николета Кузманова: експерт
Когато заявлението се подава от заявителя по чл. 15, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 3 към заявлението се прилага декларация за истинността на заявените обстоятелства или за приемането на представените за обявяване актове. Когато заявлението се подава от заявител по чл. 15, ал. 1, т. 3 декларацията се подписва от лицата по чл. 15, ал. 1, т. 1 и 2.
Иглика Иванова:
Аз мисля, че можем да подходим по по-простичък начин. Същата идея. Ал. 3 отпада в този й вид. Към заявлението се прилага декларация от търговеца или друго лице, в предвидените от закона случаи, (от търговеца или лицата, които го представляват по закон) за истинността на заявените декларации и т.н.
При всички случаи търговецът и само той подава тази декларация. Става ясно. Без различни хипотези, защото хипотезата е на практика една – винаги приложение към заявлението – декларация от търговеца.
Янаки Стоилов:
Ние всъщност това целим, да гарантираме, че търговецът носи отговорност за заявените обстоятелства. Да чуем редакцията.
Декларацията трябва да е отделна от заявлението и затова нека да е в отделна алинея и да се каже кой какво декларира.
Т. 4 отпада и сега правим ал. 3, която се отнася за декларацията. Да чуем какво съдържа – кой и за какво подава декларация.
Николета Кузманова: експерт
“Към заявлението се прилага декларация за истинността на заявените обстоятелства или за приемането на представените за обявяване актове, подписана от лицата по чл. 15, ал. 1, т. 1 или 2.”
И си остава ал. 3. Това е ал. 3. Защото предложението на г-жа Иванова беше да отпадне ал. 3.

Янаки Стоилов:
Това е на мястото на сегашната редакция на работната група. Моля още веднъж да се прочете.
Николета Кузманова: експерт
“(3) Към заявлението се прилага декларация за истинността на заявените обстоятелства или за приемането на представените за обявяване актове, подписана от лицата по чл. 15, ал. 1, т. 1 и 2.”
Яни Янев:
Колеги, държа да помислим и върху това. Добре е да имаме един заявител, който е подготвил документите, подписал е декларациите и дава на едно лице, което трябва да ги занесе и внесе. Или заявителят или лицето е възможно да бъдат недобросъвестни и заявителят да каже: Махаш тези два документа, които аз съм подписал, но вкарваш други, но ти го правиш това нещо. И няма как да се хване отговорността. Заявителят казва: Аз дадох едни документи, но вносителят е внесъл други. А няма с какво да ангажираме отговорността на подателя. Затова е редно, вярно е, че изпадаме в много хипотези, но в крайна сметка очевидно е, че трябва да има механизми, при които промените във фирмената регистрация, да бъдат защитени от предвидими обстоятелства. Идеята ми е: подателят декларира, че документите, които представя – заявление и документите за вписване са идентични с предоставените му от заявителя.
Янаки Стоилов:
Как ще се доказва кой какво е сменил.
Яни Янев:
Ако последствие се установи, че има проблем в тази фирмена регистрация и се види, че документите, които са представени от вносителя, не същите, при това положение трябва да се види как да се ангажира отговорността на този, който ги е предал.
Янаки Стоилов:
Как ще се докаже дали ги е сменил заявителят или преносителят.
Яни Янев:
От тази гледна точка този, който е подател на документите, когато има един такъв текст, той ще гарантира себе си, като има дубликат от това, което е получил от заявителя.
Иглика Иванова:
Аз считам, че такава една декларация е излишна. Защото първо това са отношения на доверие. Когато упълномощаваш някого, му вярваш и му възлагаш. Изпадаме в такива подробности и хипотези, които няма как да станат. Представям си когато си даваш документите на някой да ти ги внесе в съда. Там никога и никъде не сме предвиждали защита. Колко му е там да смениш два документа и делото да е провалено преди да е тръгнало.
Освен това, тук става въпрос за отношения между упълномощител и упълномощен.
Освен това, ще пише примерно декларация, но с какво съдържание е декларацията. Декларация ли съм подал? Декларация съм подал. Е какво правим? По много елементарен начин се поставя проблема, който поставяте. Аз като заявител, когато давам на колежката документите да ми ги внесе, просто се подписвам на всяко листче. И тя като смени листчето, моят подпис няма да го има. Защо трябва декларации и какво точно ще декларирам и как ще се докаже дали съм злоупотребила или не. А ако някой след това по редицата злоупотреби. Аз съм добросъвестна, подавам документите, вече са в ръцете на чиновника и той може да смени всичко, но отговорността ще е моя.
Янаки Стоилов:
Служителят не може да ги смени. Но аз се смущавам, че каквато и декларация да даде вносителят, няма как да се доказва идентичността на това, което му е дадено и това, което е внесено. Защото ако има отговор как се установява съответствието между заявеното и подадено, тогава ще напишем още една декларация.
Яни Янев:
Ние няма да го пишем в закона, но когато възникне този проблем и се иска за сигурност, те когато изготвят документите ще ги изготвят в два екземпляра и ще направят реално заверка на оригиналите. Ще видите, че подателят, за да се защитни, той ще си пази екземпляра, когато е добросъвестен. Това ще бъде вътрешната защита и ние няма защо да я пишем.
Янаки Стоилов:
Това пречи ли сега да стане. Защото ако той се презастрахова заявителя, защото той и сега може да докаже какво е дал на преносителя.
Дайте редакция, за да запишем още една алинея за декларация на този, който ще внася документите.
Яни Янев:
“Когато подателят е различен от заявителя, подава декларация, с която декларира, че представеното заявление и приложените към него документи съответстват на това, което е предоставил заявителя.”

Николета Павлова:
Искам да обърна внимание, че след като се приеме този текст, би трябвало да се измени ал. 6, защото трябва да въведем изискването да се заверява и да се проверява самоличността на преносителя. Защото сега това не се извършва и го няма и по закон.
Янаки Стоилов:
Нека сега да чуем и да се запише редакцията на следваща нова ал. 4.
Експерт:
“(4) Когато подателят е различен от заявителя, той декларира, че заявлението и приложените към него документи са тези, които са предоставени от заявителя.”
Янаки Стоилов:
Приемаме тази ал. 4
Кажете как да променим ал. 6.
Николета Павлова:
Към текста, който е в ал. 6, може би трябва да се прибави:
“При приемането на заявлението се проверява самоличността на заявителя, когато се явява лично и ....”
Янаки Стоилов:
Защо не кажем:
“При приемането на заявлението се проверява самоличността на подателя.”
А дали е заявител или преносител.
Необходимо ли е да записваме, когато подателят е различен от заявителя, че не само се проверява самоличността му, но се записва. Защото трябва да оставя някаква следа. Или само проверката тук остава. То е записано някъде. Тук остава само проверката, тъй като там се прилага пълномощното.
Реплика: Подателят е пълномощника.
Янаки Стоилов:
Заявителят е записан. Какво ще му проверяват самоличността. Когато заявителят сам си носи заявлението, той е подател. Когато го носи друг, пак е подател. Така че тук говорим само за подателя.
Николета Павлова:
Подателят е пълномощника, а може да бъде просто преносител, без пълномощно.
Христо Бисеров:
Когато подателят не е заявител.

Янаки Стоилов:
В този случай ние го третираме като подател. В единия случай подателят съвпада със заявителя, а в другия случай е различно. При приемането на заявлението се проверява самоличността на заявителя, респективно на подателя.
Виктория Нешева:
В чл. 15 написахме новата ал. 2 “заявление може да се подава от: заявител, адвокат, пълномощник.” Значи никой друг не може да бъде подател. Или препращаме към член 15 или казваме подателя и разбираме, че е само по чл. 15, ал. 2.
Анета Антонова:
Не е така. Може ли да обясня разликата между заявител и подател. Заявителят подписва заявлението, подателят само го носи.
Янаки Стоилов:
Тогава направо да кажем, че се проверява самоличността на подателя по чл. 15, ал. 2. Защото там са всичките.
Има ли други бележки по чл. 13. Няма. Приема се.
Николета Павлова:
Мога ли да задам въпрос. Във всички тези хипотези, които ние обсъждаме, изключваме ли възможността “прост преносител” без пълномощно изрично нотариално заверено. Т.е. техническият помощник на адвоката, младши адвокат и не знам какъв си, няма право да отиде до агенцията и внесе.
Янаки Стоилов:
Има право с пълномощно от адвоката.
Николета Павлова:
Тогава значи стеснихме възможностите за подаване. Изключихме ли един прост преносител, независимо че е нотариално заверено с подписа на заявителя.
Янаки Стоилов:
Нали това беше съображението, че по този начин този преносител може да носи различни неща, без да знаем какви са те.
Николета Павлова:
Просто имаме три фигури: подател, пълномощник и преносител, който е едно обикновено техническо лице. Просто имаме три фигури.
Янаки Стоилов:
Този въпрос се подновява. Защото досега можеше да се носят от всеки тези заявления. След като направихме алинея за деклариране от подателя за съответствие на документите, дали няма основание да се опрости подаването, т.е. да не се изисква усложняването с нотариална заверка, след като техническият помощник ще си напише декларация, че това, което носи и това, което му е дадено е едно и също и тогава да се върнем към по-свободния режим на подаването на заявлението.
Николета Павлова:
Когато един преносител ще ходи да го подава в агенцията, заявлението да бъде с нотариално заявен подпис на заявителя. Това е категорично, тук няма съмнение. Декларацията си е пак от търговеца. И само този, който отива, за да спести времето на патрона, той трябва да декларира, че подава това, което е получил при търговеца.
Янаки Стоилов:
Т.е. трябва да махнем ал. 4 на чл. 15. Така ли?
Иглика Иванова:
Ако либерализираме режима, който преди малко уточнихме и премахнем изрично нотариално заверено пълномощно за подател, тогава какъв е смисълът да има отделна алинея за адвокат. Дали имам качеството на адвокат или не, аз съм преносител и никой нищо не ми иска. Значи трябва да запишем, че всеки може да подава.
Виктория Нешева:
Във връзка с тази декларация, когато подателят е различен от вносителя, подателят представя декларация, че към заявлението са приложени документи. Сега казваме: адвокатът ще направи тази декларация, но ще изпрати младши адвоката, който да ги подаде.
Янаки Стоилов:
Декларацията ще я подпише този, който на гишето подава документите.
Виктория Нешева:
Добре, ама младши адвоката не ги е получил от заявителя, а са му дадени от адвоката. Аз не съм лицето, което получавам документите, за да заявя, че това са документите на заявителя.
Янаки Стоилов:
Значи няма да ходи да ги подава.
Реплика:
В момента, когато има нотариална заверка на подписа под заявлението, всеки може да е преносител и не проверяваме неговата самоличност.
Христо Бисеров:
Ние превръщаме преносителя в подател, когато няма документ, с който да е легитимирал това качество. Тогава изпразваме от съдържание чл. 15, ал. 2. Няма нужда от такава фигура, след като аз попълня заявлението, заверя го нотариално и съм заявител и го давам на някой си да го занесе, защо трябва да има фигура на подател изобщо. Ако всеки може да носи, изпразваме от съдържание фигурата на подателя. Няма подател.
Янаки Стоилов:
Имаме възможности за едно от двете решения: или остава текста с нотариално заверено пълномощно извън специализираните или да се основаваме на тази обща декларация за съответствие на документите и тогава преносителите да бъдат различни, декларирайки, че те носят това, което им е дадено. Но тогава се поставя въпроса, че може да има разлика между адвоката като заявител и той да прати някой друг да го носи и той ще декларира нещо, което не знае дали е същото.
Христо Бисеров:
Адвокатът може да е заявител. Няма проблем.
Става така, че няма подател. Просто фигурата на подателя се изпразва от съдържание и тогава няма нужда от чл. 15, ал. 2. Какъв е този подател, като никой не се интересува от него. Има заявител с нотариална заверка и някой, който носи хартии.
Даниела Митева:
Това, което предлага г-н Бисеров е добре, защото е такава и практиката в момента.
Янаки Стоилов:
Не е такава практиката.
Христо Бисеров:
Такава е практиката в момента. Събират нотариална заверка на заявителя и прибират документите.
Янаки Стоилов:
Но ние говорим за друго.
Даниела Митева:
Все пак нотариусът полага подпис и гарантира заявлението. Където е последната страница на заявлението са изброени всички приложения към това заявление.
Надка Балева:
Има опис на документите. Но ние не говорим за документите като опис. Говорим за съдържанието на тези документи, които се прилагат и са описани. Тук въпросът не е да създадем облекчения за службата и затруднения за другите, а да намерим оптималния вариант, който да гарантира защита на интересите на тези търговци. Така че този опис нищо не означава.
Нотариусът заверява подписа. Нотариусът не заверява истинността и не проверява протокола на общото събрание, на което са взети важни решения.
Янаки Стоилов:
Колеги, днес явно няма да завършим дискусията по този въпрос и приемането на разпоредбите.
Правя следните предложения:
Първо, работната група ще продължи своята работа.
Второ, продължаваме заседанието на комисията по тази точка в четвъртък, 8 май 2008 г. от 14.30 часа.
Нека тези въпроси да бъдат още веднъж преценени. Това, което сме уточнили и сме приели, да се изпише. Няма да се връщаме към него. И да се види по останалите текстове дали нещо не трябва да се коригира и по спорни принципни въпроси да има определена яснота, преди да преминем по-нататък към обсъждането им. Благодаря ви.
Закривам заседанието.
Желая ви приятни празници.



Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: