---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 20

Днес, 22.05.2008 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват Гиньо Ганев, омбудсман на Република България, Борислав Цеков, главен секретар при омбудсмана; от Министерството на вътрешните работи – Румен Георгиев, заместник-министър и Любослав Попов; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Стефан Хубанов и Теодор Илиев, Стоян Ставру – адвокат, и народните представители Руденко Йорданов и Лъчезар Иванов.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.

Янаки Стоилов:
Уважаеми колеги и гости,
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси съгласно обявения дневен ред:
1. Обсъждане на годишен доклад на омбудсмана на Република България за 2007 г., № 839-00-39 от 31.03.2008 г., внесен от омбудсмана на Република България.
2. Обсъждане на второ четене на Законопроекта за управление на етажната собственост, № 702-01-57 от 12.11.2007 г., внесен от Министерския съвет.
По първа точка - Обсъждане на годишен доклад на омбудсмана на Република България за 2007 г.
След малко ще ви представя и проект на доклад на комисията, който ще отрази изказаните тук становища и предложения.
А сега предоставям думата на г-н Ганев накратко да ни привлече вниманието към най-важните въпроси от отчета.
На днешното заседание са изявили желание да присъстват студенти от Софийския университет.
Г-н Ганев, заповядайте.
Гиньо Ганев:
Докладът е раздаден, но ще се опитам с няколко щрихи да представя неговите основни идеи.
Благодаря г-н Председателю, за това заседание на Комисията.
Докладът на обмудсмана, макар и годишен, не е отчетен по своя характер. Той по своя обществен и правен смисъл е акт, който представя пред законодателния орган – пред Народното събрание, проблеми, които засягат правата на гражданите и предизвикват често не само широк, но тревожен обществен интерес. Тонът на доклада е критичен. Мисля, че това е неговото предимство. Всяка констатация има своето дълбоко основание и трябва да се повярва още, че констатациите са резултати на обективни, всестранни и задълбочени проверки в търсене на истината.
Докладът така е направен, че в неговите основни раздели, които аз само ще спомена сега, има една повторяема фраза след всичко това, което се казва в раздела – обстоятелства и тенденции, които предизвикват тревога.
От 1 януари 2007 г., от първите мигове на този първи януари всеки български гражданин, всички ние сме носители на едно ново основно право, конституционно, това е правото на добро управление и на добра администрация. И в политиката на обмудсмана това е едно водещо съдържание. Може би голяма част от констатациите са всъщност подчинени и на тези идеи.
Правото на добро управление е една взискателност на хората към администрацията да става тя по-добра и ние споделяме разбирането, според което непременно е необходимо освен администрацията, гражданският контрол, който се носи от омбудсмнана, да се адресира и към самото управление, към властта. Ние не споделяме елементарното разбиране за това право на добро управление и на добра администрация само като един стремеж на административните органи към по-добро административно обслужване. Много кметове се гордеят – обслужване на едно гише, и т.н. Тук не е въпрос до гишето, а до идеите.
Няколко неща трябва да се кажат по това право на добро управление като тенденции, които будят тревога, да не говоря за другото. Не се прилагат принципите на доброто управление в цялата йерархия на администрацията. Имам предвид централната и местната администрация. Еди актуален пример.
Министерството на вътрешните работи и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения прие една наредба уж в изпълнение на европейска конвенция, с което се дава неограничен достъп на органите на МВР до личните комуникации на гражданите в интернет и се накърняват основни конституционни права: правото на неприкосновеност на личния живот, свободата и тайната на кореспонденцията и други неща. Европейската конвенция има много ясно съдържание непременно това право тайна на кореспонденцията и на личния живот, не може да бъде безусловно, но не може с една ведомствена наредба, а не със закон – спори се, нарушава се едно конституционно право това да бъде уредено. Аз мисля, че съзнание затова вече има. Една Наредба № 40 на тези две ведомства е в сила и тя се прилага антиправата на хората.
Други примери относно доброто управление.
Доброто управление има много характеристики. Първата е активното участие на гражданите в обсъждането на всички проекторешения с политически характер с хората, до които се отнася, най-напред и публичност в работата на органите на властта – централна и местна. Например, местните органи – общините, на много малко са приели изричното предписание на закона да имат публични регистри на общинската собственост и на зелените площи в градовете и на другите места. Тези регистри трябва да бъдат публични, гражданите да могат да ги видят и да се противопоставят, ако това наистина нарушава права.
Другият голям императив е децентрализацията на властта. Това е задължително. Мисля, че няма спор по това, че е императив за нашата страна. Дистанцията между хората и местните власти води до отдалечаването на хората от участието им в управлението. Това са теоретични правила. Децентрализацията у нас при многобройните проверки, които правим и сме правили през цялата изтекла година, е един горчив сандвич. Една централна власт, която няма охота да се децентрализира освен като отделни ведомства. Примери много. Или местни органи на власт, които избрахме неотдавна и не са достатъчно компетентни да поемат този дълг и отговорности на децентрализацията. Ще покажа и примери. И в средата на този сандвич – това е недостатъчно добра нормативна уредба, едно предпочитание на фискалната част на децентрализацията, а колосалната децентрализация като културна революция, не в китайския смисъл на думата, като манталитет, като администрация, която да се грижи за правата на хората, то все още не е над мощно поведение.
Омбудсманът прие документ. Той се нарича условно “Правата на човека и доброто управление на териториите. И тук, не само по собствен опит, е извлечен един буквален каталог към кметовете, към общинските съвети какво би трябвало да правят без да е предписание, а като разсъждение, и много неща от тези, които са предписани всъщност не се изпълняват все още. Не е заглъхнал инерционния стремеж на много кметове да търсят да имат добра кола, добри местни вина и луканки, да отидат при един министър, той да им реши въпроса и да се върнат и да се радват колко добре са направили. А манталитетът на децентрализацията не е превърнат в идеален факт. В голям брой общини, например, Кюстендил, Ловеч,Троян, Луковит, Априлци, Калояново, Марица, Садово, Съединение, Хисар, Ветово и пр. и пр. действащите наредби за местните данъци и такси и установен ред, изрично е предвидено там лицата, които не ползват за дадена година да бъдат освобождавани от съответната такса за смет. Няма решение на Общинския съвет. Задължен е да го направи. Защо това не става. Толкова ли е трудно и се натоварват гражданите с плащания, които просто са извън не само техните възможности, но и извън техните права. Добре е, че при многобройните срещи, които институцията на омбудсмана прави. Той не ги прави сам, той ги прави с участия на граждани. С много кметове, г-н Председател, се подписаха конкретни протоколи, с което се поемат взаимни задължения така обявените права в документа наречен “Право на добро управление на териториите” да се изпълняват и сега се прави един обратен контрол да видим докъде това е станало. В много общини има една отзивчивост, една готовност и резултатът е добър.
Недостатъчна е публичността и отчетността на работата в общините. Много малко се прави така, че един кмет преди да обяви своята заповед кметската си книга за заповеди, да се консултира с хората, за които тази заповед се отнася. Никой не иска от него да прави големи събрания и местни референдуми, а ако е за учители, да се срещне с учителите. Това не се прави. Така че всички тези изисквания към правото на добро управление на териториите на страната и на задълженията за децентрализацията, са богато застъпени тук и аз мисля, че това е едно усилие, което трябва да продължи.
Един друг раздел се отнася до правата на човека и неговото здраве. Малко елегантно е казано – правата на пациента. Колко от нас като пациенти знаят, че те са нормирани в учредителните актове на Европейския съюз и в специална харта и че те са 14 на брой. И тук много нарушени права: оплаквания срещу липсата на заплащане на зъботехнически услуги от бюджета на Националната здравно осигурителна каса;( говоря за конкретни неща) 526 жители на с. Кирково, община Кърджали се оплакват от общо практикуващия лекар с права. Отказ на районна здравно осигурителна каса в Кюстендил да издаде европейска здравна карта на гражданин на държава на Европейския съюз, притежаващ документ за продължително пребиваване в Република България, който се е осигурявал непрекъснато както в изпращащата го държава, така и в България и не му се издава такъв документ. Колосални усилия пред администрацията, за да се реши в кря на краищата този въпрос.Много хора повдигат други свои права. Искат да се включи в програмата на Националната здравно осигурителна каса лечението от вирусен хепатит – една силна разпространена болест. Това са само примери.
Омбудсманът предприе едни регионални срещи, много широки, със заинтересованите органи в градовете и селищата на медицинско образование главно –Плевен, Стара Загора, Варна, София за правата на човека и неговото здраве и почти навсякъде се вижда, че правата на човека като пациент не само че не се знаят достатъчно, но и не се спазват от съответните специализирани учреждения. Докладът е пълен с такива констатации.
Не са приети исканията от Закона за здравето медицински стандарти и правила за добра медицинска практика. Добрите практики са важни, защото “подобряването на здравето и профилактиката следва да бъдат измервани с ефикасността и ефективността, а не само с чисто икономическите измерения или гледни точки”. Защо не са приети, когато това е задължение и срокът отдавна е минал. Не се произнасят медицинските органи в предвидените в правата на пациента случаи в една йерархия по жалби на хората като пациенти.
Ние съзнаваме много добре с вас това, че правата на пациента не са така гордо искани и защитавани от пациента, защото този пациент е в ръцете на този лекар, който всъщност трябва да отговори на неговите права. Въпреки това не може такова неравно поставено, изключително несиметрично взаимоотношение да съществува у този, който трябва да удовлетвори правото и този, който трябва да го иска.
Правата на детето. Институцията на омбудсмана е засипана с многобройни оплаквания. Ние изброихме, че има повече от 12 държавни органа – всички министерства, вътрешни работи и други ,но да не ги изброявам, имат свой дял в защитата на правата на децата. Добре, има около 15 граждански организации с добро име, които имат части от тези права – спечелили са проекти, правят нещо., и назря идеята да се коригират всички усилия, без да се нарушава автономията на нито една гражданска структура и на нито един държавен орган, затова при омбудсмана се създаде един Обществен съвет за правата на детето. Събират се всички тези хора, решава се кой проблем в момента е най-важен, съсредоточават се усилията върху него, всички други са съгласни и внасят своите усилия в неговото общо решаване. Чест прави на представителя на УНИЦЕФ за България, че той стана част от този Обществен съвет и в голяма степен допринася за общественост на тези многобройни примери за нарушаването на правата на децата. Вие знаете, че печатът е пълен с други драстични факти на насилие, на злоупотреби и т.н., но не трябва поради това щом има такава нужда от грижи за правата на детето, защо да няма един детски омбудсман, защото някъде имало. Аз се извинявам на г-н Ралчев, защото той защитава тази теза. Някъде има различни работи. Днес омбудсман за дете, утре – за родители. Нека да видим дали има национална система за контрол, която може да покрие този риск. Ако не може да го покрие сама, да се разшири, има компетентност много. Но за всичко да правим някакъв специализиран орган, мисля, че това не е добре.
Местата за лишаване от свобода на непълнолетни. Правиха се проверки в Дома за непълнолетни девойки към затвора в Сливен и в Поправителния дом за младежи в Бойчиновци. Констатациите са изложени добре, исканията са изпратени на съответните административни органи. Ще кажа, че голяма част от ведомствата, за които нашия контрол се отнася, всъщност отговарят на очакванията на изискванията, които се искат от тях.
Специален раздел в нашия доклад е за независимия контрол на омбудсмана върху пенитенциарната система. Цялостна програма е направена затова. Ритмично се правят тези проверки заедно с всички други органи, които наблюдават тази система. Благодаря ви много. Трябва да ви кажа, че констатациите са близки. Те са посочени, поискани са за изпълнение и се отговаря на тези искания.
Големият проблем е правото на гражданите на чиста околна среда. Тук има много проверки по жалби на хората. Много са менаджиранията на омбудсмана. Той продължава да наблюдава работата на Министерството на околната среда и водите, на Министерството на земеделието и продоволствието, както се казваше до вчера, във връзка с процедурата по определяне на защитените зони в Европейската екологична мрежа “Натура 2000”. Много критични бележки, много нарушения, но трябва да се каже, че с това министерство гражданският контрол, който представлява омбудсмана, работи все по-добре, намира се общ език и посочените нарушения се подобряват.
Нарушени са правата на гражданите при предоставяне на концесии на подземни богатства и незаконен добив от тези подземни богатства. Това е проблем, поставен пред омбудсмана в областта на околната среда. Трябва да се каже тук за правото на гражданите, да бъдат информирани от компетентните органи, особено при предоставянето на концесии и участието им в процесите на вземането на решение – това право се нарушава. Допускано е незаконен добив на подземни богатства въпреки проверките, въпреки настойчивостта и въпреки мерките. Такива са случаите с кариера в Студена, където години наред се допуска подобен добив и хората живеят в много тежки условия.
Липсва съгласуваност в действията на различни държавни органи при предоставяне на концесии и осъществяване на контрол върху добива на подземни богатства.
За потребителите на обществени услуги.
Уважаеми дами и господа, тягостно е повторението на оплакванията от услугата, наречена топлофикация. Тук не става дума само за надписани сметки. Не става дума за някакви имагинерни изравнителни сметки. Това са непрекъснати оплаквания на хора, на етажна собственост, правени са много срещи с ръководството на Топлофикация. Сега сме написали и едно писмо до министър-председателя, защото тази практика не може да продължи. Знаете ли кое най-голямото нарушение? Липсата на право на избор на гражданина. Той е закрепостен към този тип топлофикация. Никой не му предлага да има малки локални централи, да може да избере тях. Той трябва да следва тази топлофикация, която е единствената негова крепостна възможност. Мислиш, че това е преодолимо. Налага се може би да има една законодателна намеса, но затова когато стане дума.
Омбудсманът участва активно в антикорупционната политика на държавата. Не го казвам това малко шаблонно и за мода, но днес един гражданин, който два пъти през деня не каже думата корупция и че той се бори, той е подозрителен като гражданин. Тук става дума за нещо друго. Ние участваме в тази Национална стратегия или програма за борба с корупцията и имаме идеи, които мисля, че трябва да ни доведат до следното. Едно антикорупционно управление не е още добро управление.Това трябва да се разбере. Има три малки изисквания за почтеност на управлението. Те са известни. Ние сме ги извели самостоятелно не като оплаквания, но и като предложения:
Първо, етични кодекси на депутати и общински съветници, на кметове и на служителите от цялата йерархия на властта, които създават механизми за предотвратяване на конфликт на интереси при управлението на обществени ресурси и се предвидят ефективни санкции.
Второ, ясни правила за изваждане на светло и за ограничаване н политическия лобизъм. Ние см едни от вносителите на Закона за лобизма, но не за този политически, който сега се шири, без да бъде узаконен и да бъде подчинен на произвола.
Трето, строги правила за финансите на партиите за честното провеждане на изборите.
Аз смятам, че тези констатации са известни. Оттук нататък с общи усилия и ако се удари по-силно камбаната на обществена тревога, резултатът непременно ще се постигне.
Ние направихме своите законодателни предложения за подобряване на нормативната уредба за достъпа в обществената информация. Един голям проблем, г-н Председателю, за който чета по вестниците, че предстои да бъде намерено решение – за необходимостта от управленски и законодателни мерки за ефикасното внедряване и прилагане на правозащитните стандарти, които произтичат от решенията на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Тук в България има едни агенти към Министерството на правосъдието и по наблюдение на тълкувателната част на тези решения, предстои да се направи един законодателен механизъм.
Общият брой на жалбите и сигналите, получени от омбудсмана е 6431. От тях през 2005 г. са получени 548, през 2006 г. – 2516, а през 2007 г. – 3367. Специален механизъм за работа с жалбите: непрекъснато действаща приемна, всякакви форми на комуникация и на общуване, телефони, факсове, интернет и т.н. Подчертавам, личните срещи на гражданите, които се оплакват, защото институцията на омбудсмана е достъпна непрекъснато. Принципът при нас е всеки има право, даже когато няма, да бъде изслушан внимателно и да се разгледа неговия случай. Ние не сме стигнали до това общество, каквото видях онзи ден в Холандия, където е забранено да се подават устни жалби от хората въобще – само ще пишеш и ще ти отговорят. Може би обществото им е развито. Това не е така при нас.
По своята характеристика по категории жалбите: топлоснабдяване, електроснабдяване, вода и канал, сметосъбиране и сметоизвозване, социални дейности, основни права на хората, административно обслужване, здравеопазване, обществен ред и сигурност и т.н.
Ще ми позволите две думи накрая, за да е ясно.
Общата констатация е, че държавните и общинските органи и техните администрации, към които омбудсманът е отправил конкретни искания и препоръки, по правило се съобразяват с направените съвети, препоръки или предложения. Добре се работи с Министерството на образованието и науката, на транспорта, Националния осигурителен институт и неговите поделения, Агенция за социално подпомагане и дирекции “Социално подпомагане”, Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда”, Агенция по заетост и т.н. написано е и да не ги изброявам.
Подобрява се работата и с Министерството на правосъдието, главно със структурните звена на Прокуратурата, Областната администрация в София. Но има, разбира се, и прояви на лоша администрация. Има държавни и общински органи и администрация, които възприемат Омбудсмана само като орган за жалби, а забравят, че това е институцията на гражданския контрол по спазването на правата и основните свободи на хората. Нашият упрек към администрацията е недостатъчната чувствителност към проблемите на хората и сме изброило конкретни примери затова. Няколко примера на лоша администрация, ако искате да чуете.
Министерството на държавната администрация и административната реформа. Отказ на това министерство, което е министерство на административната реформа, да разгледа сигнал на гражданин от Варна с твърдение, че са допуснати нарушения при провеждане на конкурс, който от това министерство е направило там. Вместо да правят това, те го изпращат на разни контролни органи, даже едно копие до омбудсмана. Омбудсманът е създаден да контролира министерствата и включително това министерство. Това е един парадокс, който скоро разискваме с министър Василев и сладкодумно се разбрахме, но малко късно.
Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” продължават да постъпват много жалби на граждани във връзка с неизпълнение на влезли в сила решения на Върховния административен съд.
Областна административна служба Стара Загора – лоши примери.
Районна дирекция за национален и строителен контрол – лоши примери;
Районна дирекция за национален строителен контрол в Бургас отказва да извърши проверка относно незаконно строителство и да уведоми заинтересованите лица.
Столичната районна дирекция за национален строителен контрол също.
Община Хасково има отказ на кмета да изплати обезщетение на останали без работа от 2005 г.
Има такива случаи в общините Брацигово , Димово, Общински съвет-Габрово – каталогът ни е безкраен и не е малък.
Това е написано в доклада. Предлагат се и конкретни решения.
Сезирането на Конституционния съд. С последните изменения на Конституцията омбудсманът, както в много държави, е конституционен орган. И когато констатира и прецени, че с един закон или с отделна законодателна разпоредба се нарушават правата на хората, той иска от Конституционния съд да обяви тяхната неконституционосъобразност.
Направили сме няколко искания досега. Премахване на ДДС върху правосъдната дейност.
На масата са и няколко други предложения и ще ги гледаме според случая.
Има ли административен капацитет омбудсманът. Аз ще ви кажа само констатациите на Сметната палата. Тя казва, че омбудсманът прилага модерния подход за програмно разходване на средствата, че има една проактивна роля с цел самосезиране за значими обществени проблеми, че е постигнал своята основна цел – да се превръща в определящ фактор на гражданския контрол. Тягостно е да се докладват такива неща, които имат малко статистически характер.
Аз ви благодаря за това търпение. Накрая, както се установи една практика, искам да повторя тук. Този доклад на омбудсмана не може да бъде одобряван от парламента, защото значи, че може да бъде и неодобряван. А Народното събрание, което е избрало омбудсмана, не може да се намесва в спецификата на неговата контролна функция. Затова ние смятаме, че този доклад трябва да бъде приет както банално се казва в България – за сведение или за информация.
Молбата е, ако Правната комисия прецени, вие да предложите на Народното събрание то да вземе акт от дискусията, която надяваме се, че ще се развие в пленарната зала или по-късно в самите комисии. Накрая самите парламентарни комисии според своята специфика да направят в своите заседания дневен ред, базиран върху негативните констатации, направени в този доклад. Благодаря ви много.

Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Ганев, за подробното и добре структурирано представяне на дейността на националния омбудсман и на основните проблеми в работата. Това, надявам се, ще ни даде възможност във времето, което предварително сме планирали по тази точка, да се чуят кратки въпроси и становища.
Аз преди да предоставя думата на тези, които желаят да се изкажат, обръщам внимание на финала на вашето изказване и смятам да препоръчаме в становището на нашата комисия в следващите години докладът на омбудсмана да бъде разпределян на всички специализирани комисии или поне на повечето комисии, защото ние тук говорим за права на потребителите, за здравеопазване, за земеделие и много по-полезно би било във всяка една комисия да се разгледа този раздел от правата, които я засягат, да се съобразят евентуалните законодателни предложения, да се обсъдят лошите и добрите практики, ако искаме да има ефект. Иначе вашият доклад е панорамен и сигурно той няма да предизвика нужното любопитство, така че трябва, ако искаме да има ефект, предполагам, че няма да затрудни дейността, ако не лично, с представители на ръководството на институциите по-нататък във всяка една комисия да се отдели поне по едно заседание на тази специализирана проблематика.
Вие добре сте посочили броя на жалбите с тяхното териториално разпределение. Добре е да ни кажете и в кои области на правата са най-масовите случаи на оплаквания, т.е. в кои дейности се засягат най-много правата на гражданите, те изразяват неудовлетворение. Мисля, че това косвено пролича от изказването, но то сигурно трябва да бъде подчертано.
Накрая, при приемането, аз смятам, че ние можем да приемем доклада не просто за сведение, защото парламентът излъчва редица институции и той може да се произнася по това ,което тези институции предоставят. Дори по отношение на докладите на съдебната власт ние изразявам свои становища и дори даваме препоръки в каква насока тези доклади да бъдат развивани и от каква информация се нуждаем, за да анализираме дейността. Така че това не е намеса в правомощията на тези и на другите институции. Но мисля, че дори може да нюансира отношението на парламента, тъй като понякога когато приемаме един доклад за сведение, ние показваме известна дистанция от автора на този доклад.
Заповядайте, г-н Димитров.

Филип Димитров:
Една констатация и един въпрос.
Констатацията е във връзка с приемането. Ние водим разговор по този доклад и по много други доклади, които идват тук. Позволявам си да изтъкна, че напълно споделям развитото от омбудсмана становище точно така, както го споделям по отношение на другите доклади, които ние коментираме и които карат опозицията много често да не ги приема не само заради съдържанието, но поради тази чисто свързана с формата страна на действието на парламента. Разбира се, мнозинството ще решава това, но редно да си дадем сметка, че тези приемания на докладите сами по себе си действително откриват една правна нечистота в това, което извършваме.
Що се отнася до въпроса ми.
Г-н Ганев, Вие посочихте, че най-често срещаните проблеми в жалбите на гражданите е свързана с темата за топлофикацията. Запознавайки се с тези жалби, омбудсманът излиза ли с някакво конкретно предложение било с оглед на някакви административни мерки, било с оглед на законодателната уредба или остава на нивото на констатацията, че нещата наистина са доста объркващи – нещо, което всички констатираме. Благодаря ви.
Гиньо Ганев:
Беше толкова тихо, че не го чух достатъчно добре.
Филип Димитров:
Предлагате ли нещо по повод на тези констатации?
Гиньо Ганев:
Едно публично становище ще бъде изложено много скоро. Основното в това становище ще бъде едно голямо недоволство от тази липса на правото на избор на гражданите. Предлагат се много конкретни не съвсем технически, но достатъчно компетентни предложения това да бъде преодоляно. Ние направихме една проверка, включително и в Столична община, където е имало едно такова начало да се търсят други форми на задоволяване на топлофикационната нужда, и да бъде това право избираемо, но като направихме консултации видяхме, че в София не е въвеждано, не е обсъждано, но реално е възможно да се направи. Това ще бъде включено в нашето становище.
Пита се дали ще има нужда от законодателни предложения. Ще има предложения и това ще бъде много скоро, трябва да бъде много скоро, щом става дума за законово право на човека, каквото е правото на избор. Не може една администрация да закрепостява хората сега по този начин ти да се отопляваш. Констатира се, че цялата топлофикационна система в София е построена така, че загубите на самата топлофикация се заплащат от отделния човек.
Филип Димитров:
Ако позволите само като поясняващ въпрос. Има една Комисия по защита на конкуренцията, или поне има слух, че я има, ще бъде ли адресирано вашето предложение до нея по някакъв начин.
Янаки Стоилов:
Има я, но има някъде и естествени монополи, така че въпросът е как се регулират услугите в такива случаи.
Други въпроси. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Аз ще започна оттам, където свършихте вие, г-н Председател, а именно, че това е един от поредните доклади, които слушаме, на така наречените независими органи. Това, което искам да отбележа е, че за първи път констатирам, че освен изключително подробен, изключително критичен, е и това, че е първият доклад, който наистина отговаря на изискванията, които са поставени пред него, в случая на чл. 22 от Закона за омбудсмана. И съвсем вярно е това ,което каза при представянето г-н Ганев, а именно, че той няма характер на отчет. Наистина е така. Освен изброяването на многото казуси, с които се е занимавал омбудсманът по конкретни жалби и сигнали на граждани, или в случаите, в които се е самосезирал по различни законопроекти, той в момента поставя изключително много и изключително важни за всички български граждани проблеми от различен характер и които проблеми, тъй като са установени в резултат на гражданския контрол, който осъществява омбудсмана, от една страна могат да бъдат база за една наша законодателна дейност.
Аз напълно споделям подхода, който се предлага, да бъде предложено на парламентарните комисии в Народното събрание да разгледат именно тези проблеми и да предложат конкретни законодателни решения или други мерки в рамките на съществуващия парламентарен контрол върху действията на изпълнителната власт, който осъществяваме. Според мен, по този начин чрез проблемите, които са поставени в доклада и чрез действията на законодателната и изпълнителната власт би се дал и един добър пример за взаимодействието между властите и то именно в контекста на защита правата на българските граждани.
Аз съм впечатлена и от изключително големия кръг въпроси, с които се е сезирал през тази година омбудсмана. Няма да ги изброявам, но те започват от доброто управление, минават през проблемите на здравеопазването, околната среда, на правата на гражданите, на проблемите, които създават така наречените монополни доставчици на различни обществени услуги.
Това, което също е важно според мен, освен конкретните отговори и отнасянето на тези въпроси тогава, когато е било необходимо, до съответните компетентни отговори, омбудсманът се е ангажирал, г-н Димитров, и с издаването на различни актове и документи – становища и препоръки, към министерствата и към общините във връзка с децентрализацията. Според мен, направил е и доста неща плюс конкретните си ангажименти, когато е бил сезиран, защото наистина в тези документи, които са класирани в доклада на омбудсмана е дадено както становището на омбудсмана по тези въпроси, така и неговите конкретни предложения за решение на един или друг въпрос. Т.е. наистина тук е не само една констатация какви проблеми има, а тяхното адресиране на органите, които би следвало да ги решават и в крайна сметка едно предложение как да бъдат решени тези въпроси.
Впечатлена съм и лично аз съм изненадана от тенденцията за увеличаване на реакцията на администрацията и на органите по принцип на изпълнителната власт, по повод на жалбите на омбудсмана, защото според мен определено има една тенденция те да решават някои от поставените въпроси. Даже тук има ред примери освен за отрицателни практики, които не изненадват никой от нас, но за свършена работа и за положителни практики в дейността на администрацията. Тук бих искала само да добавя, че Народното събрание също е един от органите, които са се съобразили и са чули това, което е казал омбудсманът в едно или друго свое изявление или документ, като например искам да ви припомня, че по повод на неговото акцентиране върху проблемите, които създават топлофикационните дружества, беше променен реда, по който се удовлетворяват исканията от неизправни длъжници на тези дружества. Знаете, че в новия ГПК отменихме възможността за издаване на изпълнителен лист на извън съдебно изпълнително основание и възприехме тези отношения да се решават по реда на заповедното производство, което означава, че гражданинът ще може сам да реши дали да се съгласи с това, че дължи определена сума и да плати по издадена срещу него заповед и по този начин да си спести съдебни разноски, вещи лица, адвокат и пр. или да реши по една съвсем проста процедура на подаване на възражение, че не дължи тези суми ли че те са неправилно начислени, така че в крайна сметка да получи един съдебен процес тогава, когато счита, че не е право топлофикационното дружество или друг монополист при предявяването на претенции към него. По този начин мисля, че сме намерили добрия баланс – от една страна, да не натоварваме гражданите с такси и разноски тогава, когато наистина дължат, а от друга страна, пък и да не препятстваме дейността на тези дружества, тъй като както и да ги наречем естествени монополисти или по друг начин, те извършват една услуга, която е необходима на гражданите и ако бъде блокирана тяхната дейност, включително и с неплащане на множество задължения, в крайна сметка няма да могат да се удовлетворят важни потребности на хората. Тук просто трябва да се търси баланса.
Янаки Стоилов:
Вероятно може би трябва да се обърне внимание за промяна на Закона за енергетиката, защото когато се водеше дискусията, тогава с известен компромис беше утвърдена наложилата се практика и ние поехме ангажимент в ГПК да предвидим издаването на заповед за изпълнение от съда и този процесуален ред би трябвало да се прилага към всички подобни претенции. Това че някъде в законите е останала такава уредба?
Мая Манолова:
Няма такава уредба. Коригирано е навсякъде.
Янаки Стоилов:
Има застъпване на случаите по време и ако някъде има все още в законодателството такива елементи, те трябва да бъдат прегледани. Но общият процесуален ред е налице и би трябвало тези практики да се преодолеят.
Мая Манолова:
Те са преодолени. Аз останах с впечатлението, че става дума за времето преди влизането в сила на новия ГПК, но сега вече са коригирани тези отношения и вече ще се решават по новия ред. В преходните разпоредби коректно са изброени всички закони, за които се отнасят. Вече не съществува такава процедура за издаване на изпълнителен лист само въз основа на извлечения от сметки, които би представил някой кредитор. Аз лично считам, че въпросът е решен.
Тук ще добавя само и това, че своевременно реагира Народното събрание и на поставения въпрос, за който и ние знаехме, за бавността при решаването на трудови спорове, както чрез създаването на едно бързо производство в рамките на новия ГПК, така и с решаването на натрупалите се дела чрез промяна на подсъдността и разпращането им от Върховния касационен съд на апелативните съдилища просто гарантира, че това задръстване от дела ще бъдат решени в рамките на близките една-две години и този проблем занапред няма да съществува пред българските граждани.
Парламентът също по един или друг начин е реагирал на това, което сте поставяли на дневен ред във фокуса на общественото внимание и се надявам тези добри практики в нашите взаимоотношения да продължат и занапред.
Янаки Стоилов:
Има ли други изказвания. Г-жа Масева.
Елиана Масева:
Аз мога да кажа, без да правя пространно изказване, че докладът е много по-добър, много по-детайлен, много по-конкретен с изводи, с препоръки, колкото и общи да са те, все пак са една концепция за вижданията на омбудсмана, което е добър показател.
На мен ми липсва нещо важно в доклада и само това искам да спомена пред комисията. Според мен, основното предназначение е в този доклад да намерят място тези, които не изпълняват задълженията си, нарушават основни права и свободи и тези, които трябва да бъдат поощрени. Защото силата на този доклад е точно в това – публичност на институциите, на хората, които отказват, които съботират, които тормозят гражданите и каква санкция. Да се проследи този процес.
Първо, да получат удовлетворение гражданите, че проблемите им са били решавани със способите на закона, със силата на санкцията и да си намерят мястото – от министри до долу. Хубав беше примерът с министъра на държавната администрация. Но като цяло, докладът е много подробен, ВиК, електроснабдяване, топлофикация, съдебни процедури, хубаво би било да се направи този списък, за да бъде нагледната агитация и порицанието за тези, които се отклоняват от нормалните норми.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви, г-жо Масева. Други изказвания. Г-жа Михайлова.
Екатерина Михайлова:
Нека да бъде като становище на Правна комисия докладът да минава през специализираните комисии, защото там може в много по-голяма дълбочина и нарушения и предложения и добри практики да бъдат разглеждани и да следва някакво действие. Докато ние като Правна комисия няма как да решаваме въпроси на водоснабдяване, канализация и т.н., не ни е на нас работа.

Янаки Стоилов:
Дори бяха дадени примери, че в нашата област ние сме реагирали там където уредбата, с която ние се занимаваме, може да бъде коригирана. Но това би трябвало да стане във всички направления или поне да бъде подложено на обсъждане като целесъобразност.
Благодаря ви, колеги. Разполагате с проектодоклада на комисията, който мисля, че отразява встъплението, което направи г-н Ганев. В него ще бъдат накратко отразени и изказаните становища.
Предлагам ви да гласуваме за приемане на доклада на омбудсмана, с което да приключим нашата работа по него в рамките на комисията.
Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря ви. Единодушно се приема.
Благодаря Ви, г-н Ганев, за участието.
Гиньо Ганев:
Под формата на благодарност.
Познаваме сравнително работата на другите омбудсмански институции в Европа и аз смятам, че е чест за българското Народно събрание, че той чрез оплакванията, които ние сумираме и които имат някакво законодателно изражение, внасяме тези предложения чрез ръководството в парламента и те се разглеждат по съответния ред. Това не става навсякъде. Добре е, че в България се прави. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Успешна работа. Желая Ви ползотворни контакти с комисиите на парламента и с него като цяло.
По втора точка - Обсъждане на второ четене на Законопроекта за управление на етажната собственост, внесен от Министерския съвет.
Колеги, пристъпваме към началото на една трудна за решение задача – Законопроекта за етажната собственост, към финалната фаза на второто обсъждане на този законопроект.
Още в началото мисля, че трябва да отчетем усилията на участниците в работната група, които са ни представили предложения. Има и редица предложения на народни представители, които трябва да имаме предвид.
Пристъпвайки към текстовете, ви предлагам една своеобразна процедура- нещо като прелюдия към второто четене, за да ви привлека вниманието към някои от най-важните въпроси, които се съдържат още в първите текстове.
Обсъждахме въпроса дали режима на етажната собственост трябва да се прилага към всички сгради или само към жилищните сгради. Работната група е предпочела да предложи решение, което не разграничава сградите според тяхното предназначение и въпреки особеностите правата и задълженията на етажната собственост да важат за жилищните и нежилищните сгради. Ако желаете, в хода на дискусията може да се засегне този въпрос.
Другият въпрос, по който има частично решение, този с прилежащите територии към сградите в режим на етажна собственост. Аз ще ви предложа няколко разпоредби, тъй като мисля, че ние трябва да се опитаме в този законопроект да даваме отговор на нови реални проблеми, а не само да прередактираме действащата уредба. Мисля, че една сдържана уредба в това отношение, която да даде възможност на общините да обособяват такива прилежащи терени, без да се занимаваме с проблема за тяхната собственост, а само за тяхното фактическо ползване, ще бъде в интерес и на гражданите и на местните власти.
Третият проблем е по отношение на комплексите от затворен или полузатворен тип, които имат различен начин на действие и управление, да се допусне възможност там да се придобиват сгради, без да се прехвърлят общите части или пък независимо, че те се прехвърлят, отношенията да се уреждат между този, който изгради и продава жилищата с техните купувачи. Защото такива проблеми възникват напоследък все по-често и поддръжката на такива сгради става все по-трудна, за да кажа в някои случаи невъзможна. Достатъчно е да дадем пример със сезонно обитаемите обекти, в които са закупени десетки апартаменти и в същност няма никаква форма на управление.
По тези въпроси има някои допълнителни текстове и аз ви предлагам да ги имаме предвид, започвайки обсъждането на предложенията.
Някакви други въпроси предварително бихте ли желали да поставите или в хода на обсъждането на конкретните разпоредби, да се произнесем по тях.
Г-н Йорданов, нещо искате в началото ли да кажете? Заповядайте.
Руденко Йорданов:
С цялото ми уважение към тезата, която застъпвате по темата за прилежащите територии, тъй като аз в понятийната система съм вносител на текст, в който изрично упоменавам прилежащи територии, разбирам, че вие или хората, които са се ангажирали с изработването на философията на подхода на тази тема, не желаят в този закон да засягаме и тази тема – за прилежащите територии, като от вашите думи разбирам, че по-нататък общините ще преценят как ще натоварят и как ще създадат режима на взаимоотношение на етажната съсобственост и възможността за ползване на прилежащите територии. Ако погрешно съм ви разбрал, поправете ме, но моля ви за едно уточнение по какъв начин, в какви срокове и в каква нормативна база ще вменим това задължение. Защото, използвайки военната терминология, където най-слабото място между две воински съединения е стиковата територия, тези прилежащи територии са точно стикова територия, с която нито етажната собственост ще се занимава, нито общината. Защото рядко някой сутрин се събужда с мисълта да си наложи да се занимава с допълнителни грижи. Моля ви за пояснение по този въпрос.
Янаки Стоилов:
Напротив, аз предпочитам да решим този въпрос. Но ако желаете да се конкретизират срокове, в които общините да определят тези територии и някои други по-конкретни задължения, ще ги обсъдим и ще се произнесем.
Това, което аз изразявам е този въпрос да залегне в закона. Но въпросът е в какъв обем, тъй като той няма да може да бъде изчерпан самия закон като уредба, защото се налага издаването на определени наредби или решения от самите общински съвети. Така че не мислим по различен начин. Въпросът е до каква степен може да бъде дадена уредбата, за да не бъде чисто пожелателна и в същото време да си даваме сметка, че в редица случаи тя би изисквала допълнителни разходи, за да могат да бъдат извършени тези действия.
Г-жа Антонова.
Надя Антонова:
Съвсем накратко по въпроса за прилежащия терен или каквато терминология ползват колегите. Понеже те не разполагат с целия законопроект с предложенията на работната група, разбира се не по тяхна вина, искам да ви кажа, че правният режим на прилежащите територии и прилежащият терен се третира в законопроекта. Дадено е определение за прилежащ терен в законопроекта. Това е територията на регулирания поземлен имот, на който е изградена сграда в режим на етажна собственост, както и площта на прилежащия тротоар. В съществуващите жилищни комплекси прилежащата територия се определя с подробен устройствен план и т.н. – има определение за прилежащ терен в закона.
Що се касае за правния режим на прилежащите територии или прилежащия терен, той е еднакъв с общите части на сградата. Ако не се споменава изрично тук, за което Вие говорите, колега Йорданов, то е не защото темата е изпусната и е извън предмета на закона, а просто защото правният им режим е като на общата част на сграда.
Янаки Стоилов:
Това беше определението от ЗУТ, което прочете г-жа Антонова.
Надя Антонова:
Това е предложение на работната група и е в допълнителните разпоредби.
Янаки Стоилов:
Тогава ще го обсъдим дали прилежащият терен обхваща само сградата с тротоара. Защото към прилежащия терен могат да бъдат причислени зелени площи, детски площадки и паркоместа, които могат да служат за ползване само от собствениците и обитателите и да бъдат разграничени от другите за всеобщо ползване, да ги наречем, подобни обекти. Когато се произнесем по режима, смятам, че трябва да дадем определението, което по-нататък да бъде включено в допълнителните разпоредби.
Нека да пристъпим към конкретните разпоредби.
Единственото безспорно мисля, че е заглавието на закона. Нямате по него други бележки?
Преминаваме към Глава първа. Общи положения. Раздел І. Предмет на закона.
По чл. 1 започват предложенията. Ще моля представителите на работната група по-отчетливо там, където се налага, ако не е ясно изписано или пък има колебания, какво те подкрепят или не.
Тук е дадено, че работната група подкрепя по принцип предложението на Иглика Иванова и Георги Анастасов, което е отразено. Разполагате с доклада и няма да чета предложенията на Иван Сотиров, на Руденко Йорданов, на Надя Антонова и Яни Янев.
Може да се съсредоточите върху чл. 1. Г-жа Балева.
Надка Балева:
Окончателният вариант на работната група за текст на чл. 1, който се предлага.
Необходимо ли е записът “... на самостоятелните обекти на собственост”. (чл. 1, ал.1) Струва ми се, че като е казано “както и правата и задълженията на собствениците и обитателите на самостоятелни обекти” просто е излишно. Структурата на изказа не е добра. Да отпадне “на собственост”.
И за да не го повтарям, това го има на няколко места, предлагам и там да отпадне. Просто “на собственост” да отпадне.
Янаки Стоилов:
Да, може да отпадне.Заповядайте, г-н Йорданов.
Руденко Йорданов:
Като лекар се чувствам не много удобно в хлъзгавата територия на юридическата терминология, но ал. 2 е тромава, защото така както е разписана, след като завършим с “влязъл в сила подробен устройствен план и който не е обща част на сграда”. Според мен би трябвало да поставим точка и оттам нататък или отделна алинея, която казва какво може, но не е задължително да направи общината. Защото пришито към част на сградата какво може, но не е длъжна да направи общината и то казано “който да се управлява от етажната собственост”, първо, е неясно и второ, е тромаво.
Аз предлагам точката на ал. 2 да бъде след “сградата” и в отделна ал. 3, ако уважаваното юридическо тяло възприема тази теза, да се уреди въпроса какво може да направи общината, ако желае. Защото едно е императивно, а другото добавя какво може, но не е длъжна.
Янаки Стоилов:
В тези случаи кмета на общината и на района.
Предлагам тук по повод и на това, което г-н Йорданов каза, да направим един допълнителен текст обособени структурно извън чл. 1, но преди чл. 2 с приблизително следното съдържание, което моля да чуете. Ако приемате идеята, можем да уточним редакцията.
“При квартали с комплексно застрояване по реда на Закона за устройството на територията, кметът на общината или района може да определи прилежащ терен към сградата в режим на етажна собственост, който да се използва и поддържа от етажната собственост.”
Тук трябва само да добавим: “по своя инициатива или по предложение на съответната етажна собственост.”
Тук визираме само прилежащия терен, независимо от това дали е изготвен подробен устройствен план. Защото по инициатива на етажната собственост или по собствена инициатива те могат да определят терена към сградата, който да се ползва и по който да имат задължения живущите и собствениците в тази сграда.
Другото е:
“В случаите, когато е определен прилежащ терен към сградата в режим на етажна собственост, използването и поддържането му е задължение на съответната етажната собствено. Правата и задълженията във връзка с използването и поддържането на прилежащия терен, се определят с наредба на общинския съвет.”
Това са допълненията. Може би има частично покриване между текста на ал. 2 и първия текст, който прочетох. Другите уреждат по-нататък развитието на отношенията по отношение на тези прилежащи терени.
Заповядайте.
Теодор Илиев:
Най-напред да се представя. Аз съм държавен експерт в дирекция “Държавна собственост и жилищна политика” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Бих искал само две неща да кажа. Тази процедура, която току-що беше обсъждана на практика представлява една квази регулация. Има един съществен риск, който би било хубаво да бъде отчетен, а това е дали гражданите ще схванат определението на прилежащия терен с оглед чистене на тротоари и ринене на сняг или ще започнат просто да осъществяват сделки.
Янаки Стоилов:
Тук искам ясно да се разберем. Ние не третираме въпроса за собствеността. Такава дискусия има, но ние не обременяваме закона с това как биха се уредили отношенията, което не изключва по-нататък да се създадат някакви правила, но не въз основа на съществуващите текстове за закупуване на тези прилежащи територии. Ние тук само казваме как става фактическото ползване. Аз ще ви дам пример от практиката, за да разберете от какво са продиктувани.
Около много от блоковете в големите градове там където преобладават жилищни блокове, има тротоари и части за общо ползване и ние не можем да кажем, че те се ползват само от живущите. Но към тях има често прилежащи зелени площи, които са в съседство и са различни от градинки и други места, които обикновено са затворени между няколко блока и се ползват от всички, които желаят. Има обособени “джобове” за паркоместа, прилежащи към самия блок. Не е логично там да идват хора, които не си паркират пред собствените жилища или на собствената улица, а тези, които живеят, да не могат да си паркират там превозните средства. И често тези терени се поддържат лошо от общината. Те се поддържат лошо и от живеещите. Така че ние трябва да създадем някакво чувство на съпричастност на гражданите и заради това, че те могат да ползват преимуществено или изключително тези площи и в същото време ще носят задължението да ги поддържат във вид, който е подходящ. Така че и правата и задълженията да си вървят. В случая става дума, че това ще го правят въз основата на решаване на въпроса за собствеността. Те си запазват тази собственост, която имат и в момента като общинска собственост.
Аз дори се представям, ако общината определи тези прилежащи терени, както е в редица развити страни, след като се знае, че принадлежи на блока, етажната собственост ще реши, че на всяко едно жилище се полага по едно място. Те могат да си ги разграфят и да определят начина, по който ще ги ползват. Нашата далновидност е в това да кажем, че с едни действия, които не натоварват прекомерно местните власти, им дават възможност те да предприемат всичко това. А дали те ще го направят или не, вече те трябва да обяснят. Защото ние даваме инициатива на гражданите да го поискат и на общината да им го предложи, когато законът дава основание най-малкото етажната собственост като поиска, кметът на общината или на района ще каже: Не, аз не ви го предоставям поради еди-какви си съображения. Но трябва да има възможност за комуникация и някакъв критерий, по който да се решават тези въпроси. Това е възможност за регулиране на вече твърде конфликтните и безразборни отношения в големите градове.
Ако искате ще избегнем всякакви термини, които създават алюзия за право на ползване, на собственост и дори на управление. “Използва и поддържа” ще бъдат термини, които говорят за фактическия характер на тези възможности.
Христо Бисеров:
Колеги, в София има много паркинги в дворове на блокове, които не са собственост на собствениците на жилищата. Това е основният проблем. Защото този текст има опасност да се узакони отдаването под наем, включително и направата на кафенета и подобни. Трябва в закона много ясно да се каже не само с терминологията, а може би и с някаква забрана, за да стане ясно, че етажната собственост не може да отдава под никаква форма под наем и да се събират приходи от тези места.
Друг пример. Изключително често явление в етажната собственост помещения за общи нужди да се отдават под наем и по тавани и мазета да живеят наематели.
Янаки Стоилов:
Но те са собствени.
Христо Бисеров:
Да, примерът не е точен, но когато етажната собственост търси начин да събира пари, тя използва всякакви форми. В момента, в който получи някакви права на хартия върху дворчето, започва. Законът трябва в разпоредба изрично да предвиди, че това не може да бъде източник на доходи. Това право да ползва не може да бъде източник на доходи за етажната собственост.
Янаки Стоилов:
Да се ориентираме към редакцията, отразяваща идеята.
Да запишем текста и да видим дали трябва още нещо да коригираме.
“В квартали с комплексно застрояване по реда на Закона за устройството на територията, кметът на общината или района може да определи прилежащ терен към сградата в режим на етажна собственост, който да се използва и поддържа от етажната собственост.”
Нали няма пречка да се използва една по0свободна терминология?
Трябва да добавим “по предложение на кмета на общината или на етажната собственост.”
По решение или по предложение?
Христо Бисеров:
Той може ли да задължи етажната собственост и да й даде нещо, което тя не иска.
Янаки Стоилов:
Ако предвидим една централизирана инициатива, нека да го преценим това нещо. Това само по желание на етажната собственост трябва да става или може с един общ план за устройството.
В краен случай хората може да са готови да си платят техническата работа. Те няма да имат доходи, но ще могат да ползват.
Ние ще предвидим приемане на наредба. Не е необходимо тук да изчерпим процедурата.
По-нататък:
“В случаите, в които е определен прилежащ терен към сградата в режим на етажна собственост, използването и поддържането му е задължение на съответната етажна собственост.
Правата и задълженията във връзка с използването и поддържането на прилежащия терен, се определя в наредба на общинския съвет.”
Остана открит въпроса, ако трябва да уреждаме оформянето на финансовите отношения между общината и етажната собственост във връзка с обособяването на този прилежащ терен.
Г-жа Иванова иска думата.

Иглика Иванова:
Аз мисля, че в този случай трябва да изключим инициативата на кмета. Защото ако е негова инициативата, общината трябва да плати разноските. Ако етажната собственост направи такова искане, логично е да си поеме разноските. Ще създадем една неравнопоставеност. Т.е. етажната собственост, която по някакъв начин успее да омагьоса кмета, той ще направи предложение и ще им плати разноските. А на съседния блок няма да е така.
Янаки Стоилов:
Нека да разделим въпроса. Сега по закон кметът има такова правомощие. Кметът прави подробните устройствени планове.
Иглика Иванова:
Това е друго. Това не е подробен. В случая е това, което липсва и е нещо квази план.
При положение, че даваме сега една такава възможност за някакво уреждане нещата, без да е онази процедура, която е разписана в закона, според мен трябва да изключим инициативата на кмета. Съответната етажна собственост има интерес, има желание и за да си се оформи периметъра, образно казано, да си знае, че там има ангажименти някакви.
Янаки Стоилов:
Ако искате да приемем следния принцип.
След като даваме една нова възможност и тези хора ще имат неограничено във времето използване на този терен, нека да бъде по тяхна инициатива.
Христо Бисеров:
Не! Първо не е неограничено във времето. След две години кметът може да отмени заповедта. Няма такова право на използване, което е неограничено във времето. Не съществува такова понятие. От тази гледна точка аз мисля, че финансовата тежест трябва да е на общината. Общината по принцип има грижата да регулира имоти, терени и всяко нещо, което е свързано с тези планове.
Г-н Ставру, искате нещо да предложите.
Стоян Ставру: адвокат.
Аз също искам да подкрепя последното, което беше казано. Моят подход е по-скоро да видим каква е идеята, която стои зад това ,което правим. Идеята е да се накарат етажните собственици да поддържат терена около своята собственост..
Янаки Стоилов:
Не само да се накарат. И те да черпят ползата затова, че ще могат да имат ангажимента.
Стоян Ставру: адвокат.
За да се стимулират да направят това нещо, е най-добре те да не правят разноски, да не плащат такси със сложна процедура. Наистина това което ще правят идеята е да бъде стимулирано. Ако им се наложи финансовата тежест, като аз не знам какви всъщност ще са тези такси, свързани с това. Във всички случаи наличието на такива такси може да се явява едно възпрепятстващо обстоятелство, за да се оформи една такава прилежаща територия. Затова е най-добре като обществена, още повече, че това не е тяхна собственост. Струва ми се, че с оглед на тяхното стимулиране, най-добре е тези такси да се поемат от общината.
Плюс това, както вече беше казано, не е ясно това право до кога продължава. В кой момент може да бъде лишена етажната собственост от възможността да ползва и управлява това, което е разпределено като прилежащ терен и изобщо дали е възможно това и как, въпросът си остава отворен.
Янаки Стоилов:
В наредбата трябва да уредим не само правата и задълженията във връзка с използването, а и реда, по който става отдаването на тези терени. Наредбата трябва да предвиди и отношенията по самото определяне на ползването. Правата и задълженията са по-логични на тези ползватели.
Нека да изпишем текстовете. Мисля, че идеята се оформи почти безпротиворечиво. Следващия път ще ви ги раздадем преди да ги гласуваме.
Знам че се съпротивлявате, защото за администрацията е най-лесно нещата да си вървят по начина, който е отъпкан от десетилетия. Мисля, че ролята на законодателството е да решава проблеми, а не просто да запазва схемите, по които действаме. Затова искам да ни препоръчате към тази идея, която се оформи, ако трябва някои допълнителни предложения, а не да я подлагаме постоянно на обсъждане.
Теодор Илиев:
Г-н Стоилов, аз не искам въобще да преча на работата или нещо такова. Просто си казвам опасенията, че се създават по този начин един паралелен режим на квази регулация, който няма да реши проблемите на липсата на регулация в големите жилищни комплекси. Така или иначе това нещо няма да ги реши. Ще създаде предпоставки за злоупотреби от всякакъв характер.
Янаки Стоилов:
Злоупотреби с тези гаражни клетки, които са наслагани, в много случай в нарушение и се търпят с години.
Теодор Илиев:
Ако това бъде възприето, то няма да реши проблема с липсата на регулация на тези терени.
Янаки Стоилов:
Няма изцяло да го реши.
Теодор Илиев:
Няма изобщо да го реши. Защото проблемът освен финансов, е свързан с липса на решение по отношение на бъдещето на едни огромни пространства, които са се запазили там незастроени. А с вкарването на този паралелен режим по един или друг начин ние хем няма да го решим въпроса с големите жилищни комплекси, със собствеността там и с правата, а ще създадем само предпоставки. Дори вече ми хрумнаха две схеми.
Христо Бисеров:
Аз се опитвам да си отговоря защо е тази съпротива и намирам някакво обяснение на това запазване на огромни територии за някакви други нужди. Именно в наличието на огромно свободни територии между блоковите пространства. Утре от огромни ще станат по-малки, когато започне д се оформя около всеки блок някаква територия на ползване.
Янаки Стоилов:
Не може да се променя така лесно предназначението им. Ние казахме три неща: те се използват като зелени площи; като детски площадки и като паркоместа. Ако някой се сеща за нещо четвърто, да го каже. Аз не виждам за какво друго могат да се използват прилежащите терени. Като определение ще запишем какво значи “прилежащ терен”. Прилежащ терен е този, който се използва като зелена площ, детска площадка и място за паркиране. Ако някой се сеща за четвърто, нека да каже.
Следващия път ще дадем на всички членове на комисията написани текстове, даже и малко по-рано, ако желаете да ги погледнете, по които ще можем да направим редакционни уточнения, но в рамките на тази идея.
И още един въпрос, който е преди чл. 2.
Случаите по чл. 38, ал. 3 от Закона за собствеността.
“Чл. 38 (3) Управлението на общите части на сградите в режим на етажна собственост се урежда с договор между лицето, на което принадлежат общите части и собствениците на самостоятелни обекти на собственост.”
Това е за затворените комплекси. Тук трябва да направим една промяна в Закона за собствеността. Чета предложение за нов текст преди чл. 2, който засяга затворените комплекси.
“Може да се уговори общите части на сградата да принадлежат на едно или няколко лица.”
Т.е. в този случай ние се отклоняваме от общия принцип на Закона за собствеността.
Това го има в някои правни системи. Това е така наречения “правен кондоминиум”, който го има от римското право. Той у нас не е действал, защото не е имало такъв тип взаимоотношения.
Тук трябва да дадем както на прилежащите терени поне приблизително определение и да се каже, че в комплекса от затворен тип съществуват сгради със собствени зелени площи и други съоръжения с регулиран достъп до тях. Вече има в големите градове, в планинските и морските курорти се строят сгради тип хотели с някакви прилежащи съоръжения за отдих, спорт и т.н. Тези апартаменти се разпродават. Хората ги посещават редовно. Често ги отдават под наем и никой не може да ги управлява като поддържане. Аз не си задавам въпроса след 10-15 години какво ще стане с тях. Там как ще направиш общо събрание на хора, които не живеят там. Затова казваме, че този, който ги изгражда и продава, може да не им прехвърля общите части, но той носи отговорността за поддръжката на тези общи части и определя правилата на ползването. Ако иска може да ги прехвърли по общия ред. Но всеки, който си купува апартамент в такъв комплекс, знае, че го купува с правилата, по които той се управлява.
Надя Антонова:
За такива комплекси, ако това са затворените комплекси, по морето имам представа как изглежда: купуваш си апартамента с общи части с право на ползване на паркомясто и задължението да плащаш за поддръжката на терена около сградата. Но този ефект се постига не чрез вещно правния способ, по който предлагаш ти - да се запазват общите части собственост на строителя, а по облигационен ред.
Янаки Стоилов:
Двете неща, според мен, не трябва да се изключват. И двете възможности са приложими. Ние нямаме разлика в идеята, само че аз комбинирам вещния и облигационния начин, тъй като не виждам във всички случаи гаранция, че този който сключва сделката за покупко- продажбата винаги ще сключи облигационния договор за тези съпътстващи задължения.
Надя Антонова:
То е елемент. Казва ти: Аз ти продавам при тези условия.
Христо Бисеров:
Собственикът като си запази правото на собственост върху терена, след това не се интересува от това какво става, собствениците на жилищните обекти нищо не могат да направят, понеже теренът не е обща част. Какво става тогава?
Стоян Ставру: адвокат
Само искам да споделя опит, който съм търсил като теоретична основа в чуждестранното законодателство. Като адвокат имам доста клиенти, които купуват много такива апартаменти в комплекси от затворен тип. Всъщност имотът се продава с такива облигационни договори, които осигуряват поддръжка, но пък изискват плащане на определена такса, като всеки един от купувачите на апартаменти се задължава да осигури при евентуално прехвърляне на собствения си имот на трето лице, т.е. при последваща препродажба, то също да го сключи. На всичко отгоре става едно препращане в самия нотариален акт. Сключват се клаузи, които имат облигационно значение, разбира се, но се включват в нотариалния акт. Това не означава, че третото лице може да бъде задължено, ако то не си даде съгласието. Предвиждат се санкции за първия купувач, който ако не осигури присъединяването на последващия купувач, носи някаква отговорност под формата на неустойка. Те са доста солени обаче. Т.е. гражданския оборот към този момент е успял да намери някакво разрешение облигационно правно затова как да се поддържа и да прехвърля това задължение за плащане на обезщетение на такса за поддръжката на отделните комплекси. Това е едното, което исках да кажа.
Другото е специално за тази възможност за обособяване, за разделяне на собствеността върху отделните обекти и собствеността върху общите части. Преди това искам да кажа две изречения.
Кондоминиума, който е известен още от римско право, се е развил в по-голямата част на европейската правна доктрина като алтернатива на етажната собственост, което е белгийското решение на тези отношения, които възникват при живот на едно място на много хора преди етажната собственост. В известна степен, етажната собственост, която е от 20-те години е ужким модерен институт, но при нас този внос на опит от чужбина е факт, но винаги става въпрос за алтернативен избор между тези два института в смисъл такъв, че няма случаи, когато съществуват едновременно, тъй като те са взаимно изключващи се като вещно правни институти. Защото нашата етажна собственост е изградена върху основното понятие, че общите части са принудителна и акцесорна съсобственост. Това е нещо определящо за етажната собственост като правен институт. И един вид, ако собствениците на отделните обекти, не са собственици на стълбища, това значи, че няма как да ползват самостоятелните си обекти, тъй като собственикът на стълбищата може да ни каже: Оттук нататък аз ви забранявам достъп – да минавате през стълбите. Виждате ли как е разсъждавал нашият законодател, когато е приел етажната собственост. Поради тази причина ми се струва, че общите части ако бъдат извадени от етажната собственост и бъдат предоставени за изключителна собственост на някой (трето лице) с изключение на земята. Земята това е възможно. Но ако общите части вътре в сградата ако бъдат извадени от етажната собственост и станат изключителна собственост на трето лице, това всъщност блокира възможността за ползване на отделните обекти и етажната собственост е осакатена като правен институт. Но съм съгласен с това, че поддръжката трябва да бъде факт. И аз си мисля, че е възможно, вървейки към тази идея, да търсим някакъв ефект на противопоставимост на договора за учредяване на затворения тип комплекси по отношение на последващи собственици. В смисъл такъв, без да е необходимо те да дават съгласието си в един последващ момент, когато преценяват дали да купят един обект определен затворен комплекс, да преценят всички тежести, които са свързани с него. Т.е. те, купувайки го, да им бъде предоставен и договора за учредяване, където е казано, че една фирма - собственик учредител на комплекса, ще го поддържа, но срещу еди-каква си такса. И те да не могат да коментират това нещо. Т.е. един вид противопоставимост на договора за учредяване на комплекс по отношение на последващите собственици. Това е един от начините да се гарантира обстоятелството, че този обект ще бъде поддържан и всеки един последващ собственик ще е обвързан да заплаща съответната такса за поддръжка.
Диана Хитова:
Според мен, в селищата от закрит тип се формира някакъв нов вид етажна собственост, която е смесен тип между хоризонталната етажна собственост и обикновената етажна собственост. В този случай, според мен, особено по отношение на терена възникват проблеми. При тези селища от закрит тип теренът може да бъде достатъчно голям и да подлежи на делба при сега действащите правила и норми, да може той да бъде поделян. Докато при хоризонталната стана ясно, че той не отговаря на съответните строителни правила и норми за отлагане н повече от един парцел. Затова според мен трябва сега да въведем забрана и в ЗУТ и в Закона за собствеността теренът при селищата от закрит тип да може да бъде предмет на сделка, на делба, на придобивна давност и т.н. Просто да си остава завинаги обща неделима част.
По отношение на другите общи части, като стълбища, тавани и т.н. считам, че те са определени от Закона за собствеността като обща част на етажната собственост и трябва във всички случаи да съпровождат индивидуалния обект.
Христо Бисеров:
Общите части, които са част от сградата, те си вървят заедно със собствеността върху идеалния обект. Тук обаче възникват два типа проблеми. Защото в един затворен комплекс може да има индивидуални къщи, където този проблем не съществува, но много често има няколко къщи с по няколко жилищни обекта. Тогава вече имам етажна собственост вътре в затворения тип. Защото едното блокче може да бъде поддържано, а другото – да не бъде поддържано фактически. Това е единият проблем.
Истинският проблем за мен, който тепърва ще се задава, е какво става с терените. Защото общите части от сградата строителят не може да ги запази за себе си. Но той запазва собствеността върху терена. И тогава когато той не се грижи за терена просто защото ей така не го прави – има си други проблеми, друг бизнес, не го прехвърля на собствениците на индивидуалните обекти, не събира парите какво става тогава. Тогава тези собственици се оказват в ситуация, в която те искат да поддържат терена, но не могат, защото не могат да предложат на собственика теренът да влезе в режим на поддържане. Там е, според мен, основният проблем и аз не виждам как ще го решим в рамките на този закон.
Стоян Ставру: адвокат
Искам да кажа как този американски модел действа в Америка. Там има по-голяма свобода на договаряне в областта на вещното право. При нас е възприет принципът на изключителност, начина на учредяване, начина на прекратяване и т.н. ние имаме много стриктен режим на вещните права в България. Докато там се позволява свобода на договаряне и могат да възникват вещни права със съдържание, което не е посочено в закона. Те се наричат в тези комплекси от затворен тип нещо като вещни тежести. Те фигурират в договора за учредяване на комплекса.
В договора за учредяване на комплекса се предвиждат определени задължения за всеки един бъдещ евентуален собственик на обект в комплекса. Примерно, задължение той ад не сменя боята на външния вид на сградата, да не слага растения и ако слага, къде точно да бъдат сложени, да не съхранява никакви вещи в общите части. Да поддържа градинката.
Янаки Стоилов:
Всъщност вие поддържате първото предложение, което би могло да създаде някаква по-ясна уредба за случаите в бъдеще, т.е. когато тепърва се изграждат и продават такива обекти в режим на етажна или на полуетажна собственост. За в бъдеще, предвиждайки един текст, ние можем да създадем такива договори, които още при покупката на индивидуалния обект, да уредят взаимоотношенията за последващата поддръжка, ползване и съжителство. Но в този случай няма да можем по някакъв начин да създадем друга, извън съществуващата уредба, за наличните случаи.
Стоян Ставру: адвокат
Възможно е и последващо учредяване на такива комплекси.
Янаки Стоилов:
Т.е. след като те вече са изградени.
Стоян Ставру:
Това е като един вид надграждане. Съществува етажна собственост в една сграда, но в един момент собствениците решават тя да се превърне в нещо повече. Но във всички случаи това става на една облигационна основа чрез учредителен договор за комплекса.
Янаки Стоилов:
По този начин ще го изпишем текста и ще ви го предоставим, без да се впускаме в някаква по-сложна уредба. Т.е. тя дава възможност при продажбата на жилищата при последващо съгласие, което по-трудно на практика ще се постигне, да се определят условията, което прехвърля тежестта повече към облигационните отношения, а не към собственическите и запазваме същия режим на разпределение между общите и индивидуалните части. Нали това е идеята? (Да.)
Стоян Ставру: адвокат
Това може да стане и в случаите, когато са няколко сградите, когато са няколко етажните собствености.
Янаки Стоилов:
Сега можем да преминем към чл. 2.
Реплика: Да преминем към чл. 5, тъй като сме поканили хора в тази връзка.
Янаки Стоилов:
Добре, по чл. 5. Тъй като идеята е ние да придадем едно по-голямо значение на книгата, която обаче би трябвало да бъде книга на собствениците и обитателите, в която да искаме вписване на всички лица, които пребивават на адреса над определен срок, да се записват в тази книга и как тя да бъде използвана и от органите на МВР, и от общините. Т.е. това да има някаква доказателствена, официална стойност по-нататък и въз основа на нея могат да се съставят избирателни списъци или нещо друго, но да можем да искаме фактическа връзка – нещо, което го няма в момента по настоящ или постоянен адрес. Да видим фактическата връзка между лицето и сградата- жилището, което той обитава.
Заповядайте, г-н Андреев, ако искате да изразите това, от което МВР може да се възползва.
Румен Андреев:
Аз мисля, че работната група добре е формулирала нещата и отразява и вижданията на министерството. Идеята е наистина да се сложи малко ред в тия отношения, в този хаос, който настъпи след ликвидирането на не лоши институти, наложили се с течение на годините дотам, че не сме в състояние някой някъде пребивавал ли е на определен адрес, някой виждал ли го е или не го е виждал. Мисля, че това е една сравнително безболезнена форма, която няма да мирише на “полицейщина”, както биха се изразили някои и в същото време дава достатъчни възможности както за органите на МВР нещо да свършат, така дава възможност и на общините да проверяват във връзка с избори и избирателни списъци, и във връзка с някои срокове, които са обсъждани по изборни закони и т.н. Мисля, че предложението на работната група е подходящо и ние го подкрепяме. Благодаря.
Надка Балева:
Г-н Андреев, в разписа който е направен, органите на МВР и на специалните служби, аз имам предвид - нямат право на достъп до данните от тези книги. Вижте ал. 4.
“(4) Достъп до данните в книгата имат управителният съвет или управителят, контролният съвет или контрольорът, както и собственика по отношение на неговите данни.”
Аз говоря за текста, който обсъждаме.
И още нещо, което мисля, че би могло да се изясни.
Едномесечен срок от придобиване на правото на собственост е съвсем нормално. Но специално за обитателите срокът ми се струва прекалено дълъг, който срок не дава възможност точно за контрол върху движението и най-вече на крими контингента.
И още нещо. Няма нищо зададено обитателите за какъв период подлежат на вписване в тези книги. Всички означава, че гостуването за една нощ – никъде няма разписано това, защото това е едно задължение, което би следвало да се спазва. В тази насока ми се струва, че текстът би могъл да бъде уточнен.
Мисля, че по отношение на обитателите седмичният срок е нормален за отразяване.
По отношение на пребиваването за какъв период, трябва да помисля. Сега нямам готовност.
Христо Бисеров:
Книгата не е за осъществяване на контрол. Тя е за нуждите на обитателите за нуждите на управлението на тяхната собственост и трябва да има някаква мярка. Не я правил заради МВР и ДАМС.
Какво означава основанието за обитаване. А приятелски взаимоотношения? Откъде накъде в една регистрационна книга ще се посочват основанията за обитаване. Има толкова случаи на съвместно живеене без брак, какво е основанието. Те ще се впишат, че живеят на един и същи адрес, но как ще впишат основанието. Като е собственик няма нужда да пише основанието. В графата пише, че е собственик. Аз говоря за основанието на обитателите.
Плюс това ние премахнахме за чужденците. Когато идват ги регистрирахме, а сега не се регистрират. На летището попълват един талон и това е всичко. Там се облекчи режима, а сега ще ги караме хората, които идват на гости за една седмица, да се регистрират в книгата.
Освен това, в тези разпоредби гостенинът обитател ли е изобщо.
Янаки Стоилов:
Гостенинът като гостува дълго става обитател.
Христо Бисеров:
Гостенинът не е обитател. Той може да дойде на гости за три месеца.
Иглика Иванова:
Нека да кажа какво аз виждам като основание, като идея за нещата, които сме записали.
Тук става въпрос за следното. В едномесечен срок от началната дата на обитаване. Ако човекът пребива, то в този срок трябва да се регистрира. Ако той пребивава една седмица, за него не е изтекъл срока, т.е. той не е длъжен да се регистрира в рамките на тази една седмица. Но и на гости да дойде за три месеца, за него от това продължително гостуване възникват едни други задължения. Някой трябва да плаща консумативите за този човек. Той вече става обитател в един вече достатъчно продължителен срок, за да бъде вписан и да плаща консумативи: вода, осветление на стълбите, чистачка и т.н. Това е логиката, това е смисълът. Ако в рамките на този срок, ако той ще стои по-дълго време, до изтичането на единия месец се регистрира с всички последици от това.
Що се касае до основание на обитаване. За собственика това е фактът, че е станал собственик. Този, който е наемател е въз основа на договор за наем. Този който гостува, фактът че гостува. Този който е фактически съжител, както иска да го оформи – или фактическо съжителство, може също като гостуване, защото няма ограничение колко години можеш да гостуваш на някого. Това е въпрос, за да стане ясно дали човек е собственик и на това основание е в сградата, или е някаква друга категория. Тези две категории – собственик и наемател, и на друго правно основание, има съществена разлика по отношение на правата кой гласува, кой взима решения, кой може да бъде избиран съгласно правилника и т.н.
Янаки Стоилов:
Ние ги делим на собственици и наематели, защото те имат определени права и задължения във връзка с управлението, а другите обитатели нямат такива задължения.
Иглика Иванова:
Те ако са на друго правно основание освен право на собственост, те не могат да бъдат избирани, не могат да взимат решения, не могат да гласуват и т.н. Това е смисълът на делението на двете големи групи. Основната част, да не кажем почти всички права и задължения са за собствениците, всички други имат ограничен кръг задължения и почти никакви права.
Янаки Стоилов:
Не е ли по-добре образецът на тази книга да се оформя от министъра на вътрешните работи, защото министърът на регионалното развитие няма такъв тип функции. Защото тук някаква роля имат кметовете на общини, на райони и МВР. Министърът на регионалното развитие не знам дали е по-подходящо. Защото обикновено ползвател на тази информация може да се окаже в някои случаи и органите на МВР, ако те искат да проверят дали на този адрес има записано такова лице – общинска администрация и МВР. Най-малко някой от другите министри ще влезе във взаимоотношение. Те имат отношение към сградите, а не към тяхното обитаване.
Христо Бисеров:
Излишно е да даваме на министъра на вътрешните работи тази работа. Тук става въпрос за еднократно попълване на формуляра.
Янаки Стоилов:
Нека да кажат от регионалното развитие какво мислят. Да чуем.
Теодор Илиев:
Ние го обсъждахме на работната група и мисля, че от гледна точка на една елементарна дискретност, не би следвало тук да стои графа “основание за обитатели”. Ти си обитател и толкова. Не го интересува домоуправителя нито интересите на общността на какво основание е там. Той си плаща за чистачка. Аз мислех, че е отпаднало.
Христо Бисеров:
Наемателят да го обособим като специфичен обитател, приемам. Защото в едно жилище може да живее собственика. Вътре може да има членове на едно домакинство и да има обитател, който не е наемател. Тогава той като какъв се регистрира? Регистрира се като обитател и няма да му търсим основанието.
Янаки Стоилов:
Нека сега да уточняваме алинея по алинея.
Уточняваме текста на ал. 2.
“(2) В книгата се вписват трите имена на собственика, на членовете на неговото семейство или на обитателите, както и обекта и началната дата на обитаване.”
Христо Бисеров:
Какво става с апартаментите, които са наети за офиси.
Янаки Стоилов:
Какво е решението на работната група. Може ли да има такива офиси в жилищни сгради.
Христо Бисеров:
То има.
Янаки Стоилов:
По Закона за устройството на територията има много ограничителен режим къде, на какви етажи и при какви условия могат да се правят офиси. Ако общото събрание не е съгласно, няма да има такива офиси.



Христо Бисеров:
Аз говоря за този тип – той не е обитател, защото не е физическо лице, как се решава. От книгата трябва да е ясно този апартамент празен ли седи.
Янаки Стоилов:
Ще се регистрират там физическите лица.
Христо Бисеров:
Те не живеят там. Как ще се регистрират. Трябва да има начин фирмата, която е наела апартамента да бъде регистрирана в книгата не като обитател. Фирмата като юридическо лице.
Янаки Стоилов:
Тя трябва да има и физическо лице, което я представлява.
Реплика:
В допълнителните разпоредби да направим една дефиниция за обитател.
Руденко Йорданов:
Аз със задоволство отбелязвам как вие полека-лека идвате към текста, който съм предложил и в който текст категорията “наемател” трябва да бъде фиксирана изрично. Категорията собственик и категорията наемател да са фиксирани изрично, защото те също са обитатели, но категорията наемател има отношение към фиска и колкото да изглежда грозно това, което казвам, държавата губи огромни пари от това, че изключително много наемни отношения са под масата. Затварям скобата. Това не е моя работа.
Христо Бисеров:
То не е работа на този закон. Защо ще товарим закона с грижите на МВР, с грижите на фиска и т.н.
Руденко Йорданов:
Продължавам да държа в книгата да бъдат и тези категории. Не да бъде основание за присъствието там, разбирам всички деликатни мотиви и ги споделям, но да е ясно кой е собственик, кой е наемател и кои са останалите обитатели, първо.
Второ, след като тук се поставя въпроса за продължителността на присъствието, поглеждам към МВР и питам: Въпросът за продължителността на отсъствието някъде би ли следвало да се коментира.
Янаки Стоилов:
Какво значение има това.


Руденко Йорданов:
Има отношение към домовата книга. Нямаме 5 години, нямаме 3 години. Какво се случва при продължително отсъствие. Вменява ли се като задължение при воденето на самата книга.
Реплика:
Има определен текст, но сега не мога да го цитирам точно.
Иглика Иванова:
Може ли да поясня. Това, което сме предвидили по-нататък, мисля че беше при разпределението на консумативите, когато някой отсъства от жилището си повече от един месец, без да съм 100% сигурна, но беше някакъв кратък период от време, той уведомява за да не плаща. Ако не уведоми, просто си плаща. Той си отсъства колкото иска, но си плаща.
Колеги, тези които нямат целия законопроект, моля да се слушаме и да не се репликираме. Аз понеже съм в работната група имам представа за текстовете.
Логиката е такава. Регистрираш се и си плащаш консумативите в пълен размер. Когато отсъстваш повече от един месец, уведомяваш естествено, за да плащаш по-малко – редуцираме това плащане. Това е предвидено. Но ако ти не искаш да афишираш отсъствието си, никой не те задължава да обявяваш, но последицата е, че си плащаш като за присъстваш.
Що се отнася до наемателите и т.н. Наистина не мисля, че наемателите са толкова особена категория, че да ги заведем в някакъв трети ред, различен от собственици и обитатели на друго правно основание, защото тогава трябва да изведем в един ред тези, които са с право на ползване. А последиците както по-нататък са предвидени в закона, не са различни. Задълженията възникват за собствениците. Собствениците са тези, които участват в управлението, които могат да бъдат избирани, които имат право на глас и т.н. Всички други нямат тези права. Т.е. тук става въпрос, че има две големи групи: едната са собствениците с техните пълни права и задължения и другата са всички други обитатели, независимо от правното основание. Наемателите не са особена категория по никакъв начин. Поне така нататък сме предвидили в правата и задълженията.
Руденко Йорданов:
Позволявам с да поискам реплика затова защото практиката, българският опит ако щете, ни показва, че има две категории наематели. Едната категория наематели, когато наемодателят е физическо лице и другата категория, при които наемодателят е ведомство, община, държава. Там взаимоотношенията са много различни и тази категория наематели е по-особена. Те са почти със самочувствието на собственици от гледна точка на това да правят преустройства и какви ли не неща в сградата и затова вписването им в отделна графа или поне отбелязването, че наемателите са си наематели според мен има значение.
Янаки Стоилов:
Има един въпрос, който не е бил обсъждан сигурно в работната група и го поставям. Той е свързан със закона за гражданската регистрация.
Ние не трябва ли да въведем ограничение на това колко лица могат да се регистрират на един адрес. Защото това трябва да зависи все пак от големината на жилището. Може ли в едно жилище, което е предназначено да трима обитатели, да се регистрират 30 души. Би следвало да не може, защото това е неестествено и явно, че тук има други цели. То е свързано даже с искане за получаване на гражданство. Това трябва да го предвидим, че в едно жилище на един адрес не могат да се регистрират повече от два пъти или три пъти повече лица от тези, които е предвидено да бъде обитавано.
Иглика Иванова:
Този проблем не е бил поставен и не е бил обсъждан в работната група. Тук по отношение на задължителна площ предвидена се оказа, че животните имат доста по-сериозни защитени права отколкото хората. За хората има само едни нормативи, поне аз доколкото си спомням, по 25 кв. м. жилищна площ, когато става въпрос за частта, която може да бъде секвестируема. Но тук влизаме в нещо друго. Знаете, че има населени места, където има сериозен проблем с жилищата. Едно семейство, което е притеснено жилищно, в което се женят сина и дъщерята в един и същи период от време и се раждат две бебета, какво, ще им забраним на тези хора да живеят там?
Янаки Стоилов:
Не става дума за това.
Иглика Иванова:
То е ясно, но как ще направим разделението между тези, които са притеснени жилищно и са принудени да се тъпчат в една гарсониера две-три семейства.
Янаки Стоилов:
Нали затова казваме два или три пъти повече от лицата, за които е предвидено да обитават. Защото една гарсониера е предвидена обикновено за един или двама души.
Христо Бисеров:
Това проблем на етажната собственост ли е?
Янаки Стоилов:
Свързано е. защото този закон, който гледаме, е нещо като ГПК или като Търговския регистър, който кореспондира с още поне две дузини закони, тъй като това е една житейска свързана материя. И понеже често законите в нас се правят закон за закон, а не закон, който се вписва в цялата среда, затова винаги казваме, че нещо ни липсва от законите. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Нека да не прекаляваме с тези регламентации. Възможни са най-различни житейски хипотези. Може да не живеят постоянно всички хора в едно жилище. Какво? Ще им забраним ли? Още повече това, според мен, няма да ни свърши работа за изборното законодателство, защото там тръгнахме в друга посока – въвеждаме активната регистрация.
Да не си поставяме цели, които са извън обхвата на този закон и да не отиваме в другата крайност – от пълен безконтролност на това кой къде живее да стигнем до някакви регламентации. В крайна сметка всеки живее в зависимост от това какви възможности има.
Янаки Стоилов:
С преходни разпоредби ще решим тези въпроси. Но аз ги поставям, защото тук са хората от МВР и може би те са се замислили, а ако не са, да ни помогнат следващия път, уточнявайки тези въпроси ние да създадем цялата тази среда, в която действат всички тези регистри. Не да създаваме някакви изключителни ограничения, а за да може при необходимост да се погледне и общо взето законът да съответства на това, което житейски реално става.
Остана и срока да се уточни. Имаше за седмица предложения. Вие имате ли становище.
Румен Андреев:
Аз мисля, че особено с уточнението “до един месец”, в който трябва да се регистрира, връщайки назад датата от фактическото си появяване на съответния адрес, мисля, че нещата са достатъчно гъвкави.
Янаки Стоилов:
Гъвкави, но мисля, че за един месец вие въобще няма да можете да използвате да проверявате на адреса това лице колко време е пребивавало. Това е от гледна точка на вътрешните отношения. Аз говоря, че ако трябва МВР да засече фактическото пребиваване на едно лице за един месец то спокойно може да смени 4-5 места, които е обитавало. Аз не знам МВР на какво разчита, но като гледам нещата те на много малко неща разчитат.
Има ли други бележки? Нека тези въпроси да ги доуточним. Заповядайте, г-н Андреев.
Румен Андреев:
Ние изхождаме от идеята, че това не е Закон за адресната регистрация. Това е съвсем друга материя. Нека да помислим.
Янаки Стоилов:
Да, консултирайте го. Защото, според мен, ние с този закон трябва да помогнем на това, което засяга Закона за регистрацията, така че да има задължение за домоуправителя, след като получи информацията, да я отразява и съответно тази информация да съответства на информацията в общината, където тази комуникация се води, а за МВР при необходимост да може да проверява тази информация, ако търси някакво лице.
Христо Бисеров:
Аз мисля, че трябва да оставим изборите, да оставим работата на полицията и да се занимаваме с управление на етажната собственост. Тази книга се прави за нуждите на етажната собственост, за да могат хората сами да се контролират кой какво трябва да плаща. Тази книга като информация ще я пренасяме в някакъв друг информационен фонд ли?
Янаки Стоилов:
Нека този въпрос да го обсъдим отделно, тъй като тя може да има самостоятелно значение, а може да е само основа, на която се прави един общ регистър в района или в общината. Двата въпроса могат в някаква степен да се разграничат.
Преди да приключим, за следващата седмица, ако бъде внесен и се разпредели Законопроекта за конфликта на интереси, ще го обсъждаме.
Утре вероятно ще бъде гласуван проекта на решение с кратък срок - до вторник включително, да могат да се направят предложения за членове на Инспектората във връзка с попълване на двете вакантни места. В четвъртък, когато е заседанието, ще трябва да поканим тези кандидати.
Ще преценим и какви други въпроси бихме могли да включим. Това е за ваша предварителна ориентация.
Благодаря ви за участието.
Оказва се, че по този закон ще имаме големи проблеми, защото обективно материята е сложна и кореспондира с много други. Някои от най-сложните въпроси може би ще останат дискусионни след като работната група завърши. Но ще продължим с този закон преди да подхванем някой от чакащите кодекси.
Благодаря ви. Закривам заседанието.



Председател:
(Янаки Стоилов)



Стенограф-протоколчик: