Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация , № 854-01-158, внесен от Иван Гороломов и група народни представители /за второ гласуване/;
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 902-01-9, внесен от Министерския съвет.
3. Обсъждане на проект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 953-04-3, изготвен въз основа на приетите на първо гласуване законопроекти № 854-01-82, внесен от н.пр.Борислав Владимиров; № 854-01-119, внесен от Христо Кирчев и група нар.пр. и № 802-01-103, внесен от Министерски съвет /за второ гласуване/

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОМИСИЯ ПО МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ,
РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И БЛАГОУСТРОЙСТВО

Стенографски запис!




П Р О Т ОК О Л

№ 3



На 4 февруари 2009 г. се проведе редовно заседание на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация , № 854-01-158, внесен от Иван Гороломов и група народни представители /за второ гласуване/;
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 902-01-9, внесен от Министерския съвет.
3. Обсъждане на проект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 953-04-3, изготвен въз основа на приетите на първо гласуване законопроекти № 854-01-82, внесен от н.пр.Борислав Владимиров; № 854-01-119, внесен от Христо Кирчев и група нар.пр. и № 802-01-103, внесен от Министерски съвет /за второ гласуване/

Заседанието на Комисията по местно самоуправление, регионално развитие и благоустройство започна в 14,40 часа и бе открито и ръководено от Ремзи Дурмуш Осман – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Колеги, откривам заседанието. Добре дошли на всички. Имаме кворум.
Дневният ред е раздаден предварително. Имаме три точки.
Гости на днешното заседание на Комисията са: Даниел Вълчев – вицепремиер и министър на образованието и науката, Савин Ковачев – заместник-министър на регионално развитие и благоустройството, Димитър Маргаритов – директор на дирекция „Държавна собственост и инвестиционна политика” в Министерство на образованието и науката, Лилия Николова – съветник на министъра на образованието и науката, Пенка Йорданова – директор на дирекция „Административно-териториално устройство и местно самоуправление” в Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Радостина Захариева – директор на Дирекция „Организационно развитие на административните структури в Министерство на държавната администрация и административната реформа, Леончия Сеизова – началник отдел „Нормативна уредба на държавната администрация” в Министерство на държавната администрация и административната реформа, Делян Дамяновски – председател на общински съвет Мездра, Илия Перчинков – председател на общински съвет Криводол, Даниела Русева – председател на общински съвет Шумен, арх. Атанас Тосев – Камара на архитектите в България .

Точка 1
Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация , № 854-01-158, внесен от Иван Гороломов и група народни представители /за второ гласуване/;

ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН:: Колеги, господин Гороломов е тук. Ние сме имали разговори с него и с група народни представители, които са вносители на законопроекта. Трябва да призная, че трудно се взема решение, но заедно с Националното сдружение на общините и с различни народни представители стигнахме до един вариант, аз след малко ще го изчета ,за да може да го дискутираме. Ако се възприеме, като предложение на комисията. Включително искам да обърна внимание, има един текст, статута на председатели на общински съвети ние преди сме взимали становище по този въпрос, тъй като имаше проблем с вижданията на различни министерства за техния статут, така че и това нещо е предложено да се изчисти.
По законопроекта, Стефан Тодоров да прочете това, което предлагаме като предложение на комисията и да преминем към дискусия.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа, във връзка с това, което спомена председателя
,че обсъждахме и на миналото заседание беше поставено от председателите на общинските съвети, предлагаме в работен порядък, комисията да прецени, в член 26 се правят следните изменения и допълнения:
§ 1. В чл. 126 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„/1/ Общинският съвет определя размера на възнаграждението на председателя на съвета в зависимост от определената продължителност на работното му време. Размерът на възнаграждението при намалено работно време се определя пропорционално на неговата продължителност, определена от общинския съвет. Размерът на възнаграждението на председателя на общинския съвет не може да бъде по-голям от размера на възнаграждението на кмета на общината.” Тоест това е действащият текст в момента последното изречение.
Разликата между досегашния текст и предлагания е, че сега законът казва „Определя възнаграждение на председателя в зависимост от обема на работа”. Аз лично смятам, споделя се и от другите колеги експерти и от народни представители, с които коментирахме хипотезата, председателят на общинския съвет не е производственик, че да му търсим обем на работата в лицето на някаква норма, количество, детайли, преписки, актове и т.н. С оглед уеднаквяване на терминологията, която се използва в трудовото законодателство говорим за пълно или намалено работно време. Тоест тази продължителност в зависимост от спецификата на общината, ангажиментите ако има други такива председателя на общинския съвет, той може да осъществява правомощията си в пълно или намалено работно време и това всъщност е в компетенциите на общинския съвет да го определи. В резултат на това вече следва и пропорционално определяне на възнаграждението дали е като при пълно или като при намалено работно време. Като във всички случаи ограничението е такова, каквото е и до момента по закона, че то не може да бъде по-голямо от възнаграждението на кмета на общината.
Една трета алинея би трябвало да се създаде, за да изчистим онзи спорен проблем, който съществува до момента,
2. Създава се алинея 3:
/3/ Председателят на общинския съвет има право на:
обществено осигуряване и допълнително социално осигуряване при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване и на здравно осигуряване при условията и по реда на Закона за здравното осигуряване;
отпуски и обезщетения за неизползван платен годишен отпуск, на допълнително трудово възнаграждение и други плащания при условията и по реда на Кодекса на труда. Тоест това е нещо като дешифриране на алинея 2, която казва – има всички права по трудово правоотношение, освен тези, които са несъвместими с неговото правно положение. Именно със споровете в практиката така стигнахме до извода, че тези текстове биха решили проблемите в най-общ генерален аспект.
Това е като първо предложение фактически за нов параграф 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Имаме ли възможност народните представители да видят текста пред себе си? Докато направим коментара, размножете и раздайте.
Докладвай и по другите въпроси.
СТЕФАН ТОДОРОВ: На следващо място идва текста на вносителите. Има предложение на госпожа Алексиева и група народни представители. В резултат на което съчетавайки нещата, предлагам следната редакция, която да се възприеме като предложение на комисията за редакция на текста. Тоест досегашният параграф единствен става параграф 2.
§ 2. В член 34, алинея 1, 2 и 3 се изменят така:
„/1/ За изпълнението на задълженията си общинският съветник получава възнаграждение, чийто размер се определя с решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците.
/2/ Общият размер на възнаграждението на общинския съветник за един месец не може да надвишава 60 на сто, а в Столична община и в общините с градове с районно деление – 70 на сто, от средната брутна работна заплата в съответната общинска администрация за по следния месец от предходното тримесечие.
/3/ За времето, необходимо за изпълнение на задълженията му, общинският съветник получава неплатен служебен отпуск, който се признава за трудов стаж. Времето, през което общинският съветник е заемал длъжността председател на общински съвет, се признава за трудов стаж.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Колеги, имате думата. След малко в писмена форма ще имате пред вас текстовете.
Иване, заповядай.
ИВАН ГОРОЛОМОВ: Приемам така формулирания текст. Аз също бяха забелязал, че сме пропуснали средната брутна към предходния месец.
Бих искал да взема отношение по статута на общинските съветници. Също приемам редакцията на текста. С един въпрос, дали същият текст да не го приложим и там, където става дума за възнаграждението на кметове на общини, защото текста там е аналогичен. Имат права по трудови правоотношение и нищо повече не се казва. Дали не създава това проблем?
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Досега не е бил поставян този въпрос.
ИВАН ГОРОЛОМОВ: Още нещо да добавя, то може би не сега, но касае също възнагражденията. Имаме обаждания от общински омбудсмани, не във всички общини имаме обществени защитници, техният статут с трудовия стаж също не се решава по никакъв начин. Трябва да помислим и за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Не толкова сега да вземем отношение, но имаше писма във връзка с омбудсмана. Има един голям спор, че ние имаме национален омбудсман и натоварваме излишно общините. Една община сама си преценява дали да има омбудсман или не. Официалното становище на националния омбудсман е, че така донякъде се обезличава и националния омбудсман. Тоест ние по линията на общините не е забранено, може да се създава такава институция, но нека да видят своите бюджети, дали може да си позволят. Има едно писмо в обратното до комисията, че понякога изкуствено се търсят длъжности за определени лица за създаване на определени институции. Същата работа я върви и националния омбудсман. Във връзка с това аз не съм го повдигнал в работната група.
Имам една молба, ако възприемат колегите ,да се концентрираме за статута на председателите на общини, който да бъде изчистен, за заплащането на труда на общинските съветници, за тяхното възнаграждение. Ако някой кмет излиза извън страната, не се появява и никой не може да го отстрани. Има такива случаи, селски кметове, тоест има предложение и този проблем да бъде регулиран. Дали ще бъде 20 дни, 30 дни безпричинно отсъствие. Ние сме посочили в кои случаи той може да бъде отстранен от длъжност. Ако той не е съгласен, има си съдебна процедура.
Тоест това са трите пункта – заплащането на труда на съветниците, статута на председателя на бъде изчистен, и какво правим с тези кметове, които безпричинно отсъстват.
Заповядайте, господин Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, подкрепям позицията да има санкция за отсъствие за определен период. Не може. Наистина има такива случаи, и аз знам такива. Така че, ако можем да въведем такава санкция, че ако някой не си изпълнява задълженията по неуважителни причини, и то да сложим, защото какво значи - избран за 4 години, а за 6 месеца те няма?! Аз знам, посочва някой заместник, подписва и отива в Гърция на работа или някъде другаде. Подкрепям това нещо. Мисля, че можем да намерим формула. Мисля, че така и избирателите ще са удовлетворени.
По отношение на регламентирането на трудовите права на председателя на общинския съвет и на общинските съветници аз съм против да ги регламентираме по какъвто и да било начин. Можем да определим възнаграждението им. Дори аз бих се застъпил и за по-високо възнаграждение, тоест да не надвишава на кмета, но да им дадем едно добро възнаграждение. Но това са хора, които са се явили на обществена работа съзнателно, избрани са, там няма регламентиране на трудовите отношения. Няма трудов стаж, няма. Това е обществена работа. За обществена работа трудов стаж няма. Той или работи обществена работа със съзнанието, че помага на обществото и не подлежи на някаква трудова рамка, или става обикновен чиновник. Аз съм против да правим общинските съветници чиновници. Да им се плаща – да. Но ако те не могат да си регламентират сами начина на живот и начина на осигуровка, то какъв общински съветник е той? Той нали трябва да се грижи за другите. Той ако сам не може да оправи собствените си неща, против съм да се регламентира. Това са хора, които трябва да отделят от свободното си време, с пълно съзнание, явили са се на избори, но не са чиновници. Какво ще се занимаваме сега да пишем общинския съветник ще му се води трудов стаж, не му се води, на председателя, той се осигурява така. Това трябва да са хора, които са надживели този проблем, които са го решили този проблем и които са отишли там, за да помогнат на другите хора да решат този проблем, а не ние да им го узаконяваме и да ги правим чиновници. Това е моята позиция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Колеги, предлагам параграф по параграф да изчистваме.
Параграф § беше изчетен от нашия съветник.
Действащият текст на член 26, алинея 1 казва „Общинският съвет определя възнаграждението на председателя в зависимост от обема на работата, която е извършена, в размер не по-голямо т възнаграждението на общината.
Алинея 2. Председателят на общинския съвет има всички права по трудово правоотношение, освен тези, които противоречат или са несъвместими с неговото правно положение.”
Искам да се върна година и нещо назад, когато имахме едно специално заседание във връзка с този проблем. Министерството на труда и социалната политика тогава изразиха отрицателна позиция, тоест подкрепиха Вашата теза, господин Софиянски. Нямаше проблем с Министерството на финансите. Имаше един спор, някои общини не признаваха статута на председателя. Може би председателите на общинските съвети да просветлят комисията, с месеци назад. Имате думата, ако желаете.
ДЕЛЯН ДАМЯНОВСКИ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители. Точно педи две години на 17 януари 2007 г. ние проведохме едно заседание, на което поставихме за пръв път въпроса за трудово-правния статут на председателите. Уважавайки мнението на господин Софиянски искам да уточня, че тук става въпрос за неколкостотин човека в минали мандати и сега, които са изцяло на работа като председатели на общински съвети. Това означава ли, че тези председатели на общински съвети, които осем часа се посвещават на тази дейност, и те са повече от половината в момента такива в България, че не трябва да получават допълнителни стимули за стаж работа, отпуск или да не им се признава това за трудов стаж? Осигуровки въобще не се получават. В момента има разнопосочни писма на министерствата, в които по различен начин се тълкува този въпрос и се поставя от десетки председатели на общински съвети, че трудово правния статут на председателя не е уреден трайно със закон. Ние затова помолихме този статут да бъде уреден чрез закона. Отново казвам, става въпрос за председателите, които осем часа се посвещават на тази работа и са се отказали от съвместяване на дейности. Искам да уточня, ако е възможно и позволите, господин председател, самия аз съм такъв. Аз бях заместник-директор на фирма. И за да няма конфликт на интереси напуснах другата работа и се по светих осем часа изцяло на общинския съвет. Трябва ли да върна обратно колелото назад, за да ми бъде уреден трудово правния статут. Аз смятам, че всички народни представители разбират за какво става въпрос. Няколко стотин човека в предишни мандати, повече от половината председатели на общински съвети в този мандат. Иначе може да стане прецедент в местната власт, ако не уредим този въпрос със закон. Аз моля народните представители да вземат това под внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Благодаря.
Госпожа Дикова има думата
МАРИНА ДИКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, ние от НДСВ подкрепяме текста така както е разписан като предложение на комисията. Смятам, че сега действащия текст и този, който се предлага, по никакъв начин не са в противодействие или в ограничение правата на председателите. Напротив, това е една норма, която много по-детайлно е разписана и много по-точно определя отношенията на председателите както по Кодекса на труда, така и по другите специални закони, свързани с тяхното осигуряване. Наистина, аз си спомням още когато съм работила в община, това е преди повече от 7 години, имаше разнопосочна практика, имаше проблеми с приравняване на отношенията на председателите на общински съвети към трудовите такива. Смятам, че едно такова разписване на нормата на член 26 ще бъде много полезно и за администрациите, както и за централната администрация и отношенията, които възникват между тях по повод статута на председателите на общински съвети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Благодаря.
Силвия, заповядай.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря. Изцяло подкрепям предложените текстове за председател на общински съвет. Мотивирам се със следното, не само като опит, който аз съм имала, но след като ние даваме право на общинския съвет да прецени с какво работно време председателят ще бъде, ние трябва да защитим всички трудови права на всеки председател на общинския съвет. Затова мисля, че споровете, които водим последните няколко години, говоря като парламентарна комисия, с Министерството на труда и социалната политика за мястото на председателя на общинския съвет, на когото изцяло са възложени пълно работно време и той се отказва от всички свои права по трудови правоотношения на друго място. Това е напълно необходимо, особено за големите общини. Аз защитавам тази позиция, господин Софиянски. Друг е въпросът за общинските съветници, в момента не го гледаме този текст. Така че ще подкрепя този текст. Смятам, че е коректно да го запишем със закон, за да няма тези противоречия и тълкувания отстрана на министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН:: Благодаря.
Господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, аз предлагам да не дискутираме повече този въпрос, тъй като си губим времето с един очеваден проблем, който ние години тук го дъвчем. Плюс това в момента се обсъжда Закон за конфликт на интереси. Колегата много ясно го каза. Сега, даже да е на малка община, господин Софиянски, той да бъде атакуван утре по Закона за конфликт на интереси.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Няма да се кандидатира.
ХРИСТО КИРЧЕВ: Извинявам се, че влизаме в дискусионен режим, ние двамата много се уважаваме, както всички тази комисия, имаме си взаимно уважение и се вслушваме един друг. Излиза така, че всички некадърници трябва да станат председатели или кметове, за да няма конфликт на интереси. Той ще си остави хубавата фирма, хубавите пари, дето разбира нещата, и тези, които се мотаят из парковете и бюрата, постоянния кандидат за слава, той ще става председател общинския съвет, кмет. Значи ние правим предварително една селекция да влизат хора, които нямат и дискутивни качества, за да няма конфликт на интереси, така как го разсъждаваме. Така че според мен трябва да приемем тези неща, много хубаво, чеса направени тези корекции и е въведен и член 26. Защото едно е да уредим само на съветниците, но статута трябва да се уреди. Особено трудово правните отношения. Не може тези хора да нямат статут. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Благодаря.
Господин Янков.
ЯНКО ЯНКОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, всеки от нас, който се е занимавал с местно самоуправление, знае, че за голямо съжаление ние законодателите сме в изключителен дълг към гражданите, които ползват услугите на местната власт и на местното самоуправление. Още от първите закони, които бяха приети, ние знаем големите противоречия силен кмет – силен общински съвет, взаимоотношения между кмета и общинския съвет и т.н. Вярно, че тази дейност е дейност в обществена полза, но е илюзия, че тази дейност не трябва да бъде регламентирана, включително и в трудово правен аспект. Трябва да ви кажа, че ние и сега не го решаваме въпроса както трябва. По никакъв начин не го решаваме.
Колеги, да, безспорно всеки, който се труди, дали е в обществена полза, дали е по някакъв друг начин в рамките на някаква административна структура, той трябва да има ясен статут и по никакъв начин да не бъде ощетяван с другите длъжности в администрацията, защото един председател на общинския съвет до голяма степен изпълнява в момента административна длъжност. Вижте какво правим ние, колеги? Аз бих задал въпроса по следния начин: кой контролира общинския съвет и кой председателя как си изпълняват задълженията? Това е единственият орган в системата на държавата, който по никакъв начин от гледна точка на ангажиментите си, разписани в законите, защото и тук сме записали – общинските съветници получават възнаграждения.За какво ги получават – за изпълнения на задълженията. Кои са им задълженията и кой ги контролира? Колко събрания са направили с гражданите или изобщо колко им реалното ангажирано работно време, знае ли някой?! Има ли някаква форма на отчет за присъствието на заседанията и кой я подписва тази форма? Знаете ли, че в Сливен примерно председателят на общинския съвет никога не можеш да го намериш на работното му място. Не е провел нито един път … Това че някъде го има, ние като законодатели не може да разчитаме, че някъде някой ще го направи, друг няма да го направи. Вижте, може би единственият инструмент е областният управител. По някакъв начин по-нататък, не сега, аз лично ще го подкрепя, това е необходимо. Не може да ощетяваме председателите на общински съвети токова години, някой да преценява, ако има добри взаимоотношения с него да му признава стажа, другия да не му го признава, това е неправилно. Тези хора се чувстват подценени. В крайна сметка те са еманация на субекта на местното самоуправление, общинския съвет, той е субекта на местното самоуправление. От тази гледна точка специално навсякъде, обикновено в административните структури нещата са затворени и винаги има кой да контролира и кой да преценява някой дали си е изпълнил задълженията, дали е присъствал, колко е присъствал. И по отношение на кметовете трябва да знаете, изобщо не ходят на работа. Не може да го намериш къде е. Решил, отишъл в командировка и край. Това е един изключително сериозен проблем. Ние тук до голям степен със записа, който правим, формално решаваме въпроса, специално за общинските съветници. Да, записахме промяна на законодателството, ако не участва в две заседания и т.н., да, направихме крачка. Правим палиативни решения.
В момента това е удачно, което е записано.Аз смятам, че трябва да го подкрепим. Това е крачка напред, но следващия мандат, които дойдат след нас, трябва да преосмислят цялостното законодателство по отношение на ефективната работа на местната власт. Вижте, Европейския съюз всичко фокусира в регионите, ефективността на работата. Аз смятам, че ние подценяваме този проблем и даваме възможност за самоуправление, което е безконтролно самоуправление. И гражданите не могат да го контролират, и никой.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Благодаря Ви.
Марко, заповядай.
МАРКО МЕЧЕВ: Не искам да пренебрегваме това, което каза господин Софиянски, но аз искам да го запитам – Антоан Николов като беше председател на Столичния общински съвет имаше ли стаж или нямаше? Защото това е един голям въпрос.
В същия момент искам да подкрепя Янко с това, се каза, по отношение на контрола. Но то не е само за местната власт. То се отнася и за нас, и за всички останали. И ако ние можем да намерим някакво решение на този ребус, това ще бъде според мен най-голямото достойнство на някакъв законопроект, който да реши този проблем.
В същия момент като зададох въпроса за Антоан Николов, аз не омаловажавам работата на общинския съвет София, защото той е далеч по-различна като работа от общинските съвети. Ние затова решихме миналия път и предложихме възнаграждението на общинските съветници в градовете с районно деление, да бъдат по-високи. Това беше една от мерките. А дали 70 или друг процент, това е другия въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Благодаря.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Да отговоря на господин Мечев и да направя едно формално предложение.
Господин Мечев, ще ти отговоря много т очно, нито знам дали му се е водило, нито ме е интересувало, нито като депутат ме интересува. И ти обяснявам защо. Защото той затова е избран. Той е избран от хората, той конституира общинския съвет, и той носи отговорността на работата на общинския съвет. Добър или лош, за това е избран. Оттам нататък той определя правилата и носи отговорността.
Това, което вие искате да направите сега, аз се чудя на господин Кирчев и на господин Янков, и двамата дадоха аргументи в моя полза, а казаха, че ще гласуват обратно.
Господни Кирчев, ако ние регламентираме правата по този начин, точно партизаните, партийните, ще бъдат кандидати, защото те нямат друга алтернатива. Те ще станат, защото им е наред всичко.
Господин Янков, Вие искате на Сливен председателят на общинския съвет дето не е ходил, да му го броим за трудов стаж, като гласуваме това нещо. Това е логиката на това гласуване. Ние ги отърваваме от тази отговорност. Те имат пълните права, конституирайки общинския съвет да гласуват възнагражденията. Съгласен съм, за регламентиране на възнагражденията. Напълно съм съгласен, подкрепям, регламентираме таван на възнагражденията. Оттам нататък това е суверенен орган. Той в рамките на този регламент избира правилата. Ако иска да се осигурява – ще се осигурява. Ако иска да не се осигурява – няма да се осигурява. Ако се осигурява другаде – ще се осигурява другаде, и ще си поема отговорността на това, че е избран, на това, че ръководи общинския съвет. А ние в момента го правим чиновник, казвайки му – ти станеш ли председател на общинския съвет, получаваш всички трудови права. Ти ставаш заместник-кмет, ти ставаш началник отдел или ставаш не знам какво си, защото му изравняваме статута с всички тези аргументи. За да не говоря повече, казвам моята позиция, моето предложение е при гласуването е член 2 да го няма. Просто свършваме с член 1 и това си го решават председателите на общински съвети и общинския съвет и си поемат отговорността на решението. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Госпожа Дикова имаше реплика, и след това професор Воденичаров.
Имате предвид точка 2, господин Софиянски?
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Да.
МАРИНА ДИКОВА: Нека да имаме предвид, господин Софиянски, че ние все пак не приемаме нов закон. Ако ние не приемем този текст, както Вие предлагате, ще остане текста на сега действащия закон, който по никакъв начин не решава проблема, а ще си остане все така дълбок, какъвто е бил досега.
От друга страна, по отношение на контрола на работата на общински съвети и общински съветници и председателите на общински съвети. Колеги, нека да не забравяме, че сме членове на Комисията по местно самоуправление. Ако един председател на общински съвет не си върши работата, има цял един общински съвет, който може да гласува тайно и да го смени. Така че за какво говорим тук, за контрол от страна на областен управител, за хора, които не си върши работата. Аз се надявам, че от всички съвети в страната половината общински съветници са читави. Нека да не подхождаме по този начин към органите на местно самоуправление. Още повече хора, които сме свързани с тази тема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Има думата професор Воденичаров.
ВОДЕНИЧАРОВ: Тук не трябва да забравяме, че председателят на общинския съвет има двойно качество – веднъж той си е общински съветник, и от друга страна като общински съветник вече е председател на общинския съвет.
Аз съм съгласен с господин Софиянски, че за това като общински съветник той не следва да има по-различен статут от останалите обществени съветници. Той ще получава възнаграждение толкова, колкото му се полага, както на останалите за участие в комисия и прочие. Нона мен ми се струва, че тогава, когато е председател на общинския съвет, вече неговата работа е организационна работа. Тя е качествено различна от обикновените общински съветници. И той следва да получава възнаграждение. Когато приемем, че той следва да получава възнаграждение, ние трябва да си изясним какъв е правния статут на това възнаграждение. В България се получава възнаграждение или по граждански договор, или по трудов договор. Трети вид възнаграждение няма, говоря за официалното. Ако приемем, че е по граждански договор, а това не може да стане по граждански договор, защото гражданският договор се сключва за извършването на определена еднократна дейност, макар и повтаряща се дейност. В случая той не извършва еднократна дейност за месец януари да подписва еди кои си документи, а февруари – да подпомага нещо друго. Той извършва периодична дейност. Значи той не може да бъде по граждански договор. Той ще отиде по трудов договор. Трудовият договор ще има три елемента. Единият елемент, възнаграждението ,вече е ясно как ще се определи в закона. Но тук ако приемем ,че е по трудов договор, ние правим безкрайно голям пробив в нашето социално осигуряване, защото там е казано, че всеки трудов договор следва да отговаря за здравно и социално осигуряване. Тоест това ще стане за първи път. Някаква длъжност, която да не подлежи на социално осигуряване. На мен ми се струва, че това ще бъде алогично. След като той е за социално осигуряване, той ще е осигурен за трудов стаж. Но вижте, тук няма от какво да се страхуваме, защото той ще бъде осигурен за трудов стаж на онзи заплата, която получава. Ако получава максимума – на максималното. Ако получава 80 лева или 200 лева – на тях. Но това ще му се счита за трудов стаж. На мен ми се струва, че така както е дадено предложението, е най-удачно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Все пак ще се обърна към господин Софиянски. Аз мисля, че всички разсъждаваме в една посока. Ако има решение на Общински съвет, това, което професора каза, ако общинският съвет е решил някаква заплата, да кажем постоянно е ангажиран, неговата осигуровка, тоест това,което в точка 2 предлагаме да се изчисти, ще бъде на базата на това решение на общинския съвет. Тоест допълнително няма да се утежни нито общинския съвет и т.н. Тъй като общинският съвет в другия случай ако не реши, ще бъде на почасова работа – един час, или два часа.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Но данъкоплатеца му поема осигуровките. Това искате вие да направите.
РЕПЛИКА: Не.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Как не? Трудовият договор и трудов стаж какво значи? Това означава, че данъкоплатеца ти плаща осигуровките.
ВОДЕНИЧАРОВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Има думата господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ: Уважаеми колеги, аз се радвам, че тук някои се сетиха, че сме Комисия по местно самоуправление и трябва да защитаваме интересите на местното самоуправление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Не, това ако е упрек към председателя и ръководството, не го приемам. Вие сте член на комисия и в никакъв случай не бих позволил да правите такива коментари.
ИВАН СОТИРОВ: В никакъв случай.
Все пак имахме дебати при предишната промяна на закона. Тогава си спомняте, че аз бях резервиран по начина, по който се извърши тази промяна. Сега правим обратната промяна. Тогава имаше популистки натиск ако могат да бъдат отрязани всички общински съветници, въведоха се едни ограничения, които бяха неуместни, меко казано. Сега не знам дали поради предизборната ситуация и т.н. се прави едно решение, което за мен също не е достатъчно добре балансирано. Знаете, че аз тогава бях против това да се определя 30 % от средната заплата и т.н., защото …
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Господин Сотиров, моля Ви да говорите за статута и § 1. А вие говорите за § 2, не сме стигнали до там. Молбата ми е, ако имате отношение по предложението на работната група по § 1, това да коментираме. Ще стигнем до заплащането.
ИВАН СОТИРОВ: Тези два въпроса са свързани, защото ние като цяло първо трябва да имаме концепцията затова как да се разпределят нещата в рамките на общинския съвет. Още миналия път ние бяхме предложили всички разходи за издръжката, включително заплати, осигуровки и т.н. възнаграждения на съветниците, все пак да бъдат процент, защото ние тук уеднаквяваме за всички общини, не е обективен критерий средната заплата в общината. По-обективният критерий примерно би било процент от приходите на общината, за да бъдат стимулирани съветниците да дават по-голям приход, за да имат. Обективно е.
Въпросът е, че действително трябва да се даде възможност на общинският съвет той да определи, защото стои въпроса и за председатели на комисии и т.н. Има общини, в които председателите на комисии извършват доста сериозна работа, също са доста ангажирани. Както стои въпросът за председателя на общинския съвет, така би трябвало за всички съветници, ние само да дадем най-общата рамка и оттам нататък общинските съвети да имат правото да си уредят отношението и да има един таван за възнаграждение на председател и на съветници, но това да бъде обвързано с ресурсите на една община. Защото в някои по-малки и по-бедни общини може да се окаже, че това, което ние допускаме като възнаграждения, да накърни доста сериозно интересите. Защото може да с окаже, че тези възнаграждения, разходи и т.н. издръжка, да са доста голямо бреме. Все пак трябва да се отчита и това, че не може да сложим един и същи. Нали знаете, че общинските съветници това „до” ще го използват, като сложат нещата на горната граница.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Само че това е в другия параграф. Сега за статута на председателите.
ИВАН СОТИРОВ: Аз не съм против да се даде правната възможност да бъдат осигурявани и да получават по-сериозни възнаграждения председателите, но трябва да оставим по-голяма възможност това да го решават общинските съвети, ние само да дадем тавана и законовата възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Колеги, имам една молба. Ние в момента говорим за статута на председателя. В по-голяма част от общините няма проблем. В някои общини възникнаха проблеми. Ако има решение на общинския съвет – ще бъде на постоянна работа. Ако не – и на почасова.
По § 1 господин Тодоров много накратко нещо допълнително като съветник ако имате да изложите и да преминем към гласуване. Като ще подложа разделно гласуване.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин председател.
Първо, начина, по който се предлага текста, е в духа на онази дискусия, която се води тук, когато се направи промяната в закона и в резултат на последващи две дискусии, когато проблемът беше въз никнал в практиката с оглед неправилното прилагане на този текст от закона, така каквато беше еднозначно изразена волята на комисията, на всички народни представители от миналия и от този парламент. Сега изведнъж като чели се получава едно неразбиране. След като миналото заседание, когато обсъждахме законопроекта на първо четене и председателите на общинските съвети казаха: проблема въпреки вашето категорично мнение продължава, се стигна до съгласие в комисията да се разпишат нещата в прав текст в закона. Това, което казва алинея 3 в член 26 от предложението не е по-различно от това, което казва досегашната алинея 2, тя само я дешифрира, за да се уеднакви практиката с оглед на различните тълкувания по места и в отделните министерства и ведомства. Не може този въпрос да бъде оставен на решаване на подзаконов акт на общински съвет или на какъвто и да било орган, тъй като трудовите, осигурителните и всички останали права се регламентират на ниво закон, при това с кодекси. И затова сме казали по условията и при реда на единия, другия и третия кодекс. Защото там изрично е разписано в кои случаи какво осигуряване, какви допълнителни плащания, какви обезщетения, в зависимост от това дали лицето работи или не работи на друго място, се дължат или не се дължат. Така че текстът е достатъчно прецизен според мен. От друга страна той е изцяло съобразен с данъчното облагане на тези възнаграждения. Изрично Закона за облагане доходите на физическите лица казва, че всяко едно възнаграждение, което получават изборните лица, се приравнява на плащане като по трудово правоотношение и се облага по този начин. Оттам нататък всички други осигурителни, социални и здравни права, трябва да се подчиняват на този режим. Това е идеята на записа. Нищо ново и по-различно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Благодаря, господин Тодоров.
Колеги, ще гласуваме алинеите по отделно. Това е нов параграф, който ще бъде § 1 от името на комисията, ако бъде възприет. Аз ще го изчета, въпреки че господин Сотиров възразява. Досега проблеми не сме имали. Не е свързано предложението, господин Сотиров, нито с предстоящи избори. Това е във връзка с проблеми, които са възникнали в самоуправлението. Въпроси, които бяха поставени пред комисията няколко пъти, пред Министерски съвет. Ние сме правили нарочни заседания, канили сме представители на различни министерства. Говоря за статута ,господин Сотиров. Не приемам обвиненията към ръководството на комисията. Ако Вие имате намерение за цялостната философия да се промени от действащия закон, на драго сърце, всеки народен представител може да внесе законопроект.
Преминаваме към гласуване, ако бъде възприето от името на комисията приемете, че формално правя това предложение.
§ 1. В член 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„/1/ Общинският съвет определя размера на възнаграждението на председателя на съвета в зависимост от определената продължителност на работното му време.
Размерът на възнаграждението при намалено работно време се определя пропорционално на неговата продължителност, определена от общинския съвет.
Размерът на възнаграждението на председателя на общинския съвет не може да бъде по-голям от размера на възнаграждението на кмета на общината.”
Който е съгласен с това предложение да бъде предложение от името на комисията, моля да гласува.
„За” – 12.
„Против” - няма.
„Въздържали се” – няма.
С консенсус се приема.
2. Създава се алинея 3:
„/3/ Председателят на общинския съвет има право на:
1. обществено осигуряване и допълнително социално осигуряване при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване и на здравно осигуряване при условията и по реда на Закона за здравното осигуряване;
2. отпуски и обезщетения за неизползван платен годишен отпуск, на допълнително трудово възнаграждение и други плащания при условията и по реда на Кодекса на труда. „
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
„За” - 11.
„Против” - 1.
„Въздържали се” - няма.
Господин Сотиров, Вие как гласувахте? „За”. Защо ни изгубихте времето.
Благодаря ви. Параграф 1 е приет.
Преминаваме към възнагражденията.
Има направено предложение на Силвия Алексиева и група народни представители. По принцип в разработения вариант пред вас то се възприема. Аз ще го изчета.
В член 34, алинея 1, 2 и 3 се изменя така:
„/1/ За изпълнението на задълженията си общинският съветник получава възнаграждение, чиито размер се определя с решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците.
/2/ Общият размер на възнаграждението на един съветник за един месец не може да надвишава 60 на сто, а в Столичната община и в общините с градове с районно деление 70 на сто от средната брутна работна заплата на съответната общинска администрация за последния месец от предходното тримесечие.
/3/ За времето, необходимо за изпълнението на задължението му, общинският съветник ползва неплатен служебен отпуск, който се признава за трудов стаж. Времето, през което общинският съветник е заемал длъжността председател на общинския съвет, се признава за трудов стаж.”
Имате думата. Идеята за трите града, тъй като имаме специален закон за градовете с районно деление във връзка с характера на работата в трите големи града, които са натоварени, да имат възможност общинските съветници ако те решат да получават малко по-високо възнаграждение. Останалото е въпрос на решение.
Имате думата.
Заповядай, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин председател. Признавам, че влизайки в детайли на текстовете от закона и този който променяме днес в параграфа констатирах, че едно от задълженията, които са разписани в закона е в член 30, алинея 4, точка 5, когато по някакви причини не може да участва в заседание да уведоми председателя Ако не изпълняват тези задължения в продължение на три заседания или общо пет му се прекратяват правомощията. Навсякъде в закона са фиксирани правата на общинския съветник. А ние поставяме един текст за изпълнение на задълженията си. Ако участията в заседания ги приемем за задължения, го отделя от изпълнението на задълженията. Тоест би следвало да се кажат и другите, останалите задължения. Обаче когато говорим за останалите задължения, те не са разписани в закона. Това, което си говорим по презумпция , че той трябва да се среща с избирателите, да има приемни, да контролира и т.н., това е презумпция на право, а не на задължение. И оттук за мен възниква необходимостта поне да поставим за изпълнение на останалите си задължения като общински съветник, използвайки общата презумпция.
Това ако счетете, че редакционно може да се направи, аз не съм направил такова предложение.
Заедно с това бих искал да задам два въпроса. Осигуряват ли се общинските съветници на базата на тези възнаграждения, които получават? И ако да, това нали става по друго възнаграждение.
Вторият ми въпрос е, в търсене на изход от ниските възнаграждения, някои общински съветници приложиха една норма, която не зная доколко е законосъобразна, но определиха за себе си една форма на представителни, като компенсиране на разходите им при изпълняване на функциите като общински съветници. Ако ние считаме, че тази форма я изключваме от това, можем да оставим текста така. Ако считаме, че това е тавана на всички видове плащания, които се правят към общинските съветници, трябва по някакъв начин да го уточним. Защото ако не е незаконосъобразно това, нали разбирате каква врата се отваря? В моя избирателен район си бяха надиплили представителни разходи в размер на 600 лева. Затова моя въпрос е такъв – считате ли, че трябва да регламентираме и този проблем?
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Господин председател, подкрепям алинея 1, подкрепям алинея 2, гласувам против алинея 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Други колеги, заповядайте?
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Ние подкрепяме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Иване, заповядай.
ИВАН ГОРОЛОМОВ: Тъй като Захари Георгиев зададе въпрос. В първия вариант на нашето предложение беше детайлизирано общинският съвет получава възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет, неговите комисии и за изпълнение на задълженията си.
Аз бих приел изпълнение на задълженията си като общия текст, но това беше едно становище на председатели на общински съвети да добавим в сега действащия текст „и задълженията си”. Аз по принцип приемам този по-общ вариант.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Аз не видях, че обсъждаме по-предишния текст. С него съм съгласен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Благодаря.
Аз мисля, че предложението на работната група е изчистено. Разделихме примерно за трите града до 70 %. Все пак трябва да бъде платен труда на съветниците. В същия момент, за да няма злоупотреби, предишната поправка ние тогава с консенсус възприехме в комисията, че имаше малки общини в България, и то малки общини, селски общини, които получаваха заплати колкото министри. Даже даваха пример с Народно събрание. Да ме извиняват, но местното самоуправление е част от изпълнителната власт, ние не сме федерална държава, не са местни парламенти. Тоест примера с Народно събрание и т.н. вече отива към други неща Тоест не е удачно. Не трябва да има изкуствено стимулиране заради пари да кандидатстват някои хора. Да, и труда трябва да бъде заплатен. И това, което Христо каза, почтените, коректните, умните хора да бъдат стимулирани, ако се откъсне от работата, да получи съответно възнаграждение.
Заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ: Само едно уточнение. Вал 3, второто изречение „времето, през което общинският съветник е заемал длъжността председател на общинския съвет се признава за трудов стаж.” Това фактически важи и за съветниците. Защо се извежда в различно качество председателят на общинския съвет? Освен за миналите периоди? В качеството на общински съветник заема това място. Зачита му се за трудов стаж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Параграф §, който преди малко приехме, точно това беше дискусията. Защото позицията на председателя е различна. Той е съветник, но… Защото в действащия закон виждаш текстове, които като ангажименти на председател на общинския съвет и т.н.
Иска ли друг да вземе отношение? Не виждам.
Да отидем към гласуване.
Ще предложа алинея 1 и 2 да гласуваме заедно, а алинея 3 отделно.
Преди малко изчетохме текста. Подлагам на гласуване алинея 1 и 2 за промени в член 34, така както бяха изчетени. Който е съгласен, моля да гласува.
„За” - 11.
„Против” – няма.
„Въздържали се” .- няма.
По алинея 3, така както беше изчетен текста. Който е съгласен, моля да гласува.
„За” - 11.
„Против” – 1, това е господин Софиянски.
„Въздържали се” няма.
Преминаваме към едно друго предложение, въпроса, който повдигна господин Сотиров и който трябва да бъде уреден в закона.
Едно ново предложение в член 42, алинея 1 се създава точка 9. Аз ще ви изчета член 42 от действащия закон: пълномощията на кметовете се прекратяват предсрочно и се изброява …. Искаме там да създадем точка 9 – при безпричинно отсъствие от работа за повече от един месец.
Въпросът е необходимо ли е един месец безпричинно? Може и 20 дни. Ако е в болница, ако е някъде, трябва да има някаква причина. Защо трябва да чакаме 30 дни?!
РЕПЛИКА: За да няма злоупотреби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН:: Не може да има злоупотреби.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Може ли един въпрос. Регламентирано ли е в този или друг закона как става уведомяването от съответния кмет, тук говорим за избран кмет, а не за назначен кмет?
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН:: Изписано е. В член 42 има няколко точки, там се посочват примерно при подаване на оставка, при влизане в сила на присъда и т.н. , и една нова точка, в случаите, когато не е подал…
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Ако е изписано, няма проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН:: Защото има случаи кмет отива за четири месеца в чужбина и никой не може да го санкционира.
А за съветник е казано примерно три заседания.
Възприемаме ли един месец?
Професоре?
ВОДЕНИЧАРОВ: Аз имам предложение думата „безпричинно” да се замени с ”неоснователно”. Защото няма нещо, което да е без причина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН::Приемаме професоре, благодаря ви.
Приемаме с консенсус създаването на точка 9 в чл. 42..
Следващото предложение към законопроекта формално го правя, аз да бъде от името на комисията, в член 44, алинея 1, точка 9 в изречение второ думите „по чл. 46, алинея 1” се заменят с”и налага предвидените административни наказания”, а изречение трето се заличава.
Стефане, да обясниш смисъла за правата на кмета на общината.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Смисълът е, че по член 44, алинея 1, точка 9 в тази част във второто изречение кметът на общ ината упражнява контрол за изпълнението на задълженията, действие или бездействие и актовете на по-малките кметове. Като е визирано по член 46, алинея 1. Те нямат права само по член 46, алинея 1, а имат и по реди други закони, освен това, което е разписано. Освен това в редица случаи възниква въпроса кога в хипотезите на Закона за административните нарушения и наказания, когато не е определен органа, който налага санкции при неизпълнение на съответните задължения да ги налага на тези лица, затова и добавката е, че той налага предвидените в закона наказания. Тоест кмета на общината на по-малкия кмет.
Третото изречение е безсмислено, то стои пришито от началото на текста, когато нямаше Административно-процесуален кодекс и той сега регламентира, че кмета отменя тези актове, защото се оспорват пред него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Колеги, възприемате ли?
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН:: Колеги, подлагам на гласуване предложението. Който е съгласен, моля да гласува.
„За” - 11.
„Против” и „Въздържали се” няма. Приема се.
Приехме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление. Да благодарим на вносителите и на работната група.


Точка 2
Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 902-01-9, внесен от Министерския съвет

ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Преди да ви дам думата за представяне на законопроекта, искам да ви информирам колеги, направих едно писмо до председателя на Народно събрание, че този законопроекта е трябвало да бъде разпределен като водеща комисия към нашата комисия, защото самото заглавие на законопроекта не означава, че може да отиде в другата постоянна комисия по администрацията. Днес имах разговор с председателя, вече е стартирало, но тази грешка оттук нататък не трябва да се повтаря. Защото с този закон се променят много важни неща в Закона за местното самоуправление и местната администрация. В момента тече дискусия и в другата комисия. Обърнах внимание на Правния отдел, че допускат една много голяма грешка. Името на законопроекта не определя към която комисия трябва да отиде за разглеждане като водеща комисия.
Ще дам възможност да представят законопроекта от името на министъра. Той се извини, в другата комисия е доколкото разбрах. Щеше да бъде добре да чуем неговото мнение, защото става въпрос за важни политически неща.
Заповядайте.
РАДОСТИНА ЗАХАРИЕВА: Искам отново да извиня министър Василев, който до преди малко представяше закона в Комисията на господин Методиев, а сега предстои представяне на второ четене на Закона за транслитерацията в Комисията по образование и наука и това е причината министър Василев да отсъства.
Уважаеми дами и господа народни представител, господин председател, това наистина е един много кратък законопроекта, но много важен, наситен с изключителна важност. Министерски съвет в няколко свои оперативни и редовни заседания разгледа аналитичен доклад, разработен от Министерство на държавната администрация и административната реформа относно изводите във връзка с десетгодишното приложение на Закона за администрацията и Закона за държавния служител. Този закон е резултат и от констатациите, които Министерство на държавната администрация и административната реформа прави ежегодно и формулира изводи и препоръки в годишните доклади за състоянието на администрацията.
Какви са причините да представим на вашето внимание този закон? На първо място, от самото приемане на Закона за администрацията през 1998 г. до момента не е дадена легално определение за администрация, а администрацията се очертава единствено чрез изброяване на видовете административни структури. В същото време закона дава възможност за създаване и на други административни структури извън предвидените в член 35. Това в практиката води до редица обвързвани и тълкувания дали една структура е администрация или не и дали тя подпомага орган на изпълнителна власт или орган на местно самоуправление. Това наложи да дефинираме легално що е то администрация с предложение за формулиране на параграф в допълнителни разпоредби на закона, където администрацията е определена като организационна структура, която подпомага орган на държавна власт, разбирайте орган от централната администрация или орган на държавна власт и орган на местно самоуправление, има се предвид общинския съвет и кмета, при осъществяване на техните правомощия.
Второто изменение, на което председателя обърна внимание, е изключително важно и то е свързано с изменение в Закона за местното самоуправление и местната администрация. В последния си доклад Европейската комисия и във връзка с пи ар ревютата, които бяха проведени в Министерство на държавната администрация и административната реформа беше констатиран един изключително нисък процент на държавни служители в българската администрация. Ще спомена няколко цифри, изводите ще ги направите ви. В цялата администрация за 2007 г. в съответствие с годишния доклад за състоянието на администрацията, процентът държавни служители е 47 %. Останалите служители в държавната администрация осъществяват функциите си по трудово правоотношение, тоест ние имаме под 50 % държавни служители в държавната администрация. За централната администрация този процент е 55 %, за териториалните администрации е 33 %. Като според вида териториална администрация за областните администрации е 66 % държавни служители, за специализираните териториални администрации е 72 %, а за общинските администрации е 21 % държавни служители от служителите в общинската администрация.
Разпоредбата, която предлагаме да бъде отменена, в член 15 на Закона за местното самоуправление и местната администрация, в алинея 2, изречение второ, е приета през 2006 г. Не случайно тръгвам с такава предистория, но когато Законът за администрацията е приет през 1998 г. в преходните и заключителните разпоредби законодателят е дал едногодишен срок за въвеждане на изискванията на Закона за администрацията. През 2006 г. с приетата разпоредба на член 15, алинея 2 дефакто е валидирано едно изключение от приложението на Закона за администрацията и валидиране на статуквото. Дефакто с член 15, алинея 2 се дава възможност с общинските администрации да се структурират звена, които излизат извън йерархичната подреденост, предписан от Закона за администрацията на дирекции, които са структурирани в отдели, а оттам нататък при необходимост следва да се структурират и сектори. В редица общински администрации са изведени звена, които по принцип би трябвало да бъдат звена от общата или специализирана администрация на общините и са сложени на пряко подчинение на кмета. Което функционално и йерархично разбива цялата йерархична логика, предписана от Закона за администрацията. Това налага и мотивира нашето предложение да бъде отменено това изречение второ на алинея 2 на член 15.
В хода на външноведомствената съгласувателна процедура на законопроекта бяха изложени аргументи, че съществуват малки общински администрации, които няма да могат да формират дирекции, отдели и сектори. Обръщам внимание, когато водите дискусията по този въпрос, че в Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностните в държавната администрация за общините с население под 50 хиляди души е предвидено отклонение и намаление на минималната бройка служители, които следва да бъдат организирани, както следва: една дирекция може да бъде от 6 щатни бройки; отдел може да бъде от 3 щатни бройки; сектор също може да бъде формиран от 3 щатни бройки. В отговор на тези бележки сме подготвили една статистика, която може би ще представлява интерес за народните представители. Това е списък на всички общини, които са с население под 50 хиляди души. Като най-малка е община Чавдар с общинска администрация от 20 щатни бройки, това е единствено финансирането от държавния бюджет, не коментирам делегираните бюджети. Най-голяма е община Добрич, която е с щатна численост, финансирана от държавния бюджет, от 143 щатни бройки, което е едно средно голямо министерство. Благодаря Ви¸господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Благодаря Ви.
Правилно забелязахте, като докладвахте законопроекта, за важността на този текст и примерите, които посочихте с информацията. Когато правихме това изменение в закона, ние целенасочено предложихме текст в този вариант. Не само заради искането на Националното сдружение на общините, а това беше общо мнение. Съществуват наистина малки общини в държавата. Нека да започнем дискусията.
Иване, заповядай.
ИВАН ГОРОЛОМОВ: Благодаря, господин председател. Аз също бяха изненадан от начина, по който се предлагат измененията, което е един много важен въпрос. Разбирам аргументите на вносителите, но ние напоследък взехме да оправдаваме всичко с изискванията на Европейската комисия. Искам да отбележа, че общини над 50 хиляди население от 264 са само 31. И когато правихме тази промяна през 2006 г. ние изхождахме точно от тази гледна точка. Няма ли да се получи така, че сега изкуствено ще накараме някои малки общини, защото има общини, които не отговарят на закона и са под 5 хиляди, да ги накараме изкуствено да си вдигнат администрацията, а говорим за съкращения в администрацията. Тази тема е доста широка за териториалното деление и броя на общините, нямаме време да го решаваме. Но ми се струва, че ще създадем сериозни проблеми с приемането на този текст, ще принудим общините да тръгнат да преразглеждат приетите структури и може би някъде да увеличават щатните бройки. Ще поставим малки общини в невъзможност да формират дирекция. Какво значи в една община да има само една дирекция и събрани всички видове дейности вътре – социални, комунални и всякакви видове, само и само да влезем в изискванията за единност на администрацията. Аз лично трудно бих подкрепил подобен вариант.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Марко, заповядай.
МАРКО МЕЧЕВ: Когато разглеждаме този въпрос преди две години именно тези съображения бяха, за да се вкарам това, за да може да се образуват сектори и отдели без да има дирекции. Аз съм бил десет години кмет на община Панагюрище и беше изключително трудно да спазим закона, тъй като нямаме ли дирекция, не можем да формираме нито отдел, нито сектор. И тогава бяхме принудени да правим някакви мега дирекции, само и само да вкараме всички дейности вътре. Действително може да се наруши някаква субординация по Закона за администрацията, но в крайна сметка имаше някакво управленческо решение, което чрез тези дирекции и чрез тези отдели, които се създаваха, се водеше по-добре работата в общините. Сега след като имаме записи в Закона за държавния бюджет, че кметовете и общинските съвети определят числения състав, а не както беше досега – Министерството на финансите, дано да излязат новите стандарти, за да се сложи някаква мярка, за мен тук ще отидем към увеличаване на щатовете, за да можем да имаме и дирекции, и отдели, и сектори. Така че аз също не мога да приема по този начин формирано решение, тъй като това са по-голямата част от общините в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ: Аз ще продължа това, което казаха колегите, защото всеки, който е трябвало да се съобразява със закона като кмет, е трябвало да се чуди как да създава дирекции, за да спази закона. Аз искам да поставя въпроса не е ли по-оптимално да има императив за отдели и сектори, а дирекциите да са като възможност. Защо насила трябва да караме общините да създава дирекции, и да създават – особено малки общини – тристепенна структура. Защото независимо че се казва, при необходимост в дирекциите се създават отдели, в отделите сектори, за да бъде конституирана дирекция трябва все пак да има тези второ и трето ниво като щат и т.н. За мен по-оптимално е да бъде двустепенна структура – отдели и сектори се създават, а дирекциите, ако има необходимост, естествено ще трябва да се спазва административната йерархия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Госпожа Алексиева.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа, а също малко съм притеснена от предложението за задължителност в структурата на дирекции във всички нива в българските общини. Веднага ще цитирам примери с русенска област, където съм избрана за народен представител. От 8 общини, 7 от тях с население под 12-13 хиляди души, даже под 15 хиляди души. Аз задавам въпроса, разсъждавайки върху темата, дали ние трябва да имаме дирекция, която е сбора и тя изкуствено събира в себе си много задължения, които противоречат по професионална насоченост и секторни политики, или по-важно е да имаме отдели или звена, които да могат да бъдат самостоятелни и да извършват тези дейности в местното самоуправление по секторни политики.
На второ място ме притеснява влизането на закона в сила, ако бъде прието в Народно събрание, веднага от обнародването му, защото знаем, че общинските съвети приемат сега структурите заедно с бюджетите. Защото то в крайна сметка регламентира и всичко, което за издръжка е включено в съответния бюджет. Срокът за приемане на общинските бюджети е до средата на този месец. Което означава, че ние ще им създадем противоречие веднага след това, приемайки нови структури, променяйки ги и т.н. Безспорно това ще изисква време и не по-рано от два-три месеца не може да стане. Ще изиска и други ресурси може би. Затова си мисля, че в крайна сметка дали е по-важно да имаме една мобилност в правото общинските съвети да определят и кметовете естествено, защото това е тяхна инициатива, структурата по начин, по който те разполагат с кадровото обезпечение, за да го гарантират наистина. Или ние трябва да продължим да изискваме неща само и само да повишим процента на държаните служители в местните администрации. В този аспект откровено казано, Вие, госпожо Захариева, представлявате министерството, аз не намирам достатъчно аргументи в тази посока и лично аз ще се въздържа да приема така предложения текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Благодаря Ви.
Заповядай, Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин председател. Няколко думи ще кажа по отношение на правната техника за промяна в Закона за местното самоуправление, която е използвана от вносителя, присъединявайки се към Вашите аргументи. Припомням на народните представители на изменение на Закона за администрацията е внесено от 9 януари от Министерски съвет, с което се правят изменения в над 40 закона с оглед привеждането им в съответствие със Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. В това число се правят изменения в Закона за местното самоуправление и местната администрация. Ако тези отдавна констатирани проблеми при администрация та на общините не са били известни към 9 януари, а са станали известни към 21 януари, когато е внесен този законопроекта, значи излиза, че тази констатация е станала в рамките на две-три седмици. Тоест няколко дни след като е внесен един законопроекта се внася друг, с който пак се правят поредните изменения и допълнения в Закона за местното самоуправление, под формата, че се правят изменения и допълнения в Закона за администрацията. Обръщам внимание, че със Закона за транслитерацията, също са направени изменения в над 80 закона, в това число и в Закона за местното самоуправление и местната администрация с оглед махането на понятието „молба”. И странно е, че в самия Закон за администрацията не са предложени изменения в този закон, въпреки че той като основен закон, съдържа понятие „молба”, „молби” и т.н. и е би трябвало да бъдат направени съответните изменения. Така че не е изключено да очакваме поредна четвърта законодателна инициатива, за да се измени този закон, който е пропуснат в момента в тази му част.
Доколко са необходими измененията в Закона за администрацията в частта им, която касаят самия закон, аз няма да се спирам в детайли. Ще ви кажа само, че дефиницията на понятието „администрация”, така както е предложено да се създаде нов параграф 1, а досегашният параграф 1 от допълнителните разпоредби да стане параграф 1а е непрецизно от гледна точка на Закона за нормативните актове и Указа за неговото прилагане. Би трябвало да стане точка 1а да кажем примерно, но не и нов параграф.
От друга страна, ако десет години от прилагането на закона не е ясно що е това администрация, а се налага то да се поясни в закона, обръщам внимание, че начина, по който е предложено като дефиниция не е особено прецизно, защото по същия начин е предложена в действащия закон дефиницията на политическия кабинет. Как ще ги различим двете?
Освен това законът казва министерството е администрация, еди какво си е администрация. Но да не коментираме тези неща, ще обърна внимание само на частта министерство е администрация и компетенциите на Народно събрание по Конституция да закрива, преобразува и т.н. министерства. Какво излиза, че в рамките на тази си компетентност по конституция ако следваме тази дефиниция, вързана със Закона за администрацията, Народно събрание открива, закрива или преобразува организационни структури, които подпомагат съответните органи на власт, мисля, че малко не е особено коректно към компетенциите на Народно събрание. Но да оставим закона в тази му част, може би колегите смятат, че е необходимо да се направят някои пояснения, ще направят със съответните прецизирания.
Да отидем по съществото, което е според мен, за изменение в Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Аз не приемам нито един от изложените аргументи на вносителите поради простата причина, че първообраза на Закона за администрацията, член първи, досега не е променяна въобще. А в алинея 3 той казва от тогава досега – този закон се прилага доколкото не е установено друго в специални закони и за администрацията на другите органи на държавна власт, предвидени в Конституцията, и за органите на местното самоуправление. Тоест ако в закон не е предвидено друго, ще се прилага този закон. Ако е предвидено друго – няма да се прилага.
Искам да ви кажа¸че Законът за местното самоуправление в частта, която се коментира, не изключва приложното поле на Закона за администрацията, а само го приспособява с оглед нуждите на съответните териториални общности. С оглед на законодателната практика държа да обърна внимание, че има няколко закона, които въобще изключват приложното поле на Закона за администрацията. Това са Законът за икономическия и социален съвет, Законът за независимия финансов одит, Законът за подпомагане на земеделските производители, Законът за пътищата. Тоест тези закони изключват приложното поле на Закона за администрацията по отношение на начина на структуриране на съответните органи, които са създадени в тези закони. Възниква въпросът, при условие, че член 1, алинея 3 позволява този закон в пълен или не пълен обем да се прилага за органите на местното самоуправление ако е предвидено в закон друго, можем ли да атакуваме член 15 от закона? Когато беше направен този текст в закона от комисията се използва проблема, който съществуваше в практиката, както изтъкнаха народните представители, така един основен аргумент. Затова не приемам тук аргументация, която беше дадена във връзка с някакви статистики с оглед констатации на Европейската комисия. Европейската харта за местно самоуправление, която е ратифицирана със закон и по силата на нашата Конституция е част от вътрешното законодателство, предполагам, без да твърдя със сигурност, че е ратифицирана от всички страни членки на Европейския съюз плюс други такива, които не са членки на Европейския съюз. Член 6, алинея 1 от Хартата казва така: в съответствие на административните структури и средства на задачите на органите на местното самоуправление, без да се изключва приложението на по-общи законови разпоредби, органите на местното самоуправление трябва да могат сами да определят вътрешните административни структури, които смятат да създадат, за да могат да ги приспособят към своите специфични нужди и за да осигурят ефективно управление. Тоест имаме пълно съответствие на текста на член 15 с международен документ, част от вътрешното законодателството, и респективно с член 1, алинея 3 от действащия Закон за администрацията. Понеже се цитираха едни изключения в Наредбата за класификатора, един парадокс, наредбата не може да противоречи на закон. А вижте какво е казано в член 12, точка 10: при численост на персонала под 10 щатни бройки администрациите на общините могат да се организират в една дирекция, която се ръководи пряко от секретаря на общината. Този текст противоречи на член 5 и на член 10 от Закона за администрацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Професоре, заповядайте, да чуем и Вашето мнение като специалист.
ВОДЕНИЧАРОВ: Няколко въпроса.
На мен ми се струва, че този закон поставя дали изобщо ще има правен ефект и правна необходимост от него.
Първо, § 2. Легалната дефиниция на администрация не е точна. Аз не мога да си спомня в момента, едновременно да е орган на държавна власт и да е орган на местно самоуправление в организационно-правната структура на Република България. Кмета е орган на изпълнителната власт на общината. Той е орган на местното самоуправление. И това е в Конгреса на постоянните власти го приеха в Съвета на Европа. Тоест при това положение тази дефиниция е невярна, защото е орган на държавното управление и трябва да остане и орган на местното самоуправление, без или. Защото не са двете категории. Говоря тук – орган на държавната власт или орган на държавната … Още повече, че такава дефиниция има в член, не мога да си спомня кой, на Закона за администрацията, раздел администрация е точно дефинирано, поради това, че аз съм го писал: администрацията подпомага органа на държавна власт при осъществяване на неговите правомощия.
Второ, това, което се предлага в § 3 няма да има никакъв правен ефект. Член 4 на Конституцията, алинея 5 казва, че при колизия между разпоредби на вътрешното законодателството и международни договори, които са приети и ратифицирани, действа международният договор. Европейската харта за местно самоуправление 1995 г. се прие от България и при това положение няма никаква стойност. А там е казано в член 6, алинея 1, че сами определят своята структура. Аз затова предлагам изобщо това да не се приема.
И последното, което е, няма никаква правна необходимост § 5 да съществува в този вид, поради това, че защо трябва от деня на обнародването. Там е казано, ако някакви изключително спешни усилия полагат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Благодаря.
Аз също бих искал да кажа няколко думи, преди да гласуваме.
Моите уважения към господин Николай Василев, моите чувства са най-добри към него и към неговия екип, запазвам най-добрите си чувства към министерството. Това ,което казах и на нашите експерти, процедурата за подготовка и внасяне на законопроект не е коректна. Аз затова казвам, че е чисто политически въпрос. Не е коректно, няколко пъти се внасят и то чрез Закона за администрация един много съществен въпрос в ЗМСМА да се променя не е коректно и не е правилно.
Колегите вече изтъкнаха. Стефане, хартата е ратифицирана от всички членове на Европейския съюз и от други, както и от нас. Преди малко професор Воденичаров като опитен юрист предразположи какво означава след като сме ратифицирали един международен договор.
Аз малко трудно ще възприема ние по принцип да възприемем законопроекта, а за второ четене да го изчистим, защото основата на законопроекта е § 3. Аз няма да подкрепя законопроекта и в залата ще пледирам законопроекта да се отхвърли от народните представители, защото караме общините изкуствено да създават дирекции. Аз също поддържам контакт с моите колеги председатели на комисии в различни държави. Следващата седмица пак ще замина в една държава. Такива условия, такива изисквания аз не съм забелязал.
Не съм повлиян от становището на Националното сдружение на общините в никакъв случай. Тази промяна на времето с консенсус ние го направихме по убеждение, а не заради искането на Националното сдружение на общините. Защото по този текст имахме единодушие.
Моя апел е да отхвърлим законопроекта. Разбира се, всеки да гласува по съвест.
Ако няма други изказвания, подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията, внесен от Министерски съвет. Който е съгласен, моля да гласува.
„За” – 1.
„Против” – 5.
„Въздържали се” – 3.
Законопроекта не се приема.
Предайте най-искрените ми поздрави на министър Василев.


Точка 3
Обсъждане на общините проект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 953-04-3, изготвен въз основа на приетите на първо гласуване законопроекти № 854-01-82, внесен от н.пр.Борислав Владимиров; № 854-01-119, внесен от Христо Кирчев и група нар.пр. и № 802-01-103, внесен от Министерски съвет /за второ гласуване/ внесен от Волен Сидеров

ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Колеги, днес дневния ред беше натоварен, но има молба от ръководството на парламента ако има възможност да изчистим законопроекта, въпреки че ще е трудно заради обобщения вариант, за да може следващата седмица да влезе в програмата.
Ще се обърна към другите двама вносители, към нашите колеги, с които не сме имали проблеми, ние се постарахме с експертите да изчистим, но се затруднихме. Говоря за другите два проекти, те са обединени в общините законопроект. Има предложения, които ни притесняват, но след малко ще дадем възможност текст по текст когато коментираме.
По § 1. Има предложение от Захари Георгиев и група народни представители.
Има предложение от Атанаска Тенева, Марко Мечев и Пламен Славов.
Има предложение от Силвия Алексиева.
Това е по текста на Министерски съвет.
Заповядайте. Става въпрос за промяната на предназначението на поземлени имоти или на части от поземлени имоти, които са отредени съгласно действащия подробен устройствен план за обществени обекти на образование, здравеопазването или културата, може да се извършва само след съгласие съответно на министъра на образованието и науката, министъра на здравеопазването или министъра на културата.
Госпожо Алексиева, заповядайте.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря. Ще бъде много полезно за всички членове на нашата комисия да помоля първо вицепремиера господин Вълчев да каже приема ли включването на обекти на науката, макар че миналия път той не отговори. Това е първият въпрос, който е много важен.
Вторият въпрос, който е принцип, изразява становището на Националното сдружение и тук към господин Ковачев ще бъде, какво ще каже за отпадане на всички онези обекти които са общинска собственост, да бъдат съгласувани от съответния ресорен министър. В една такава позиция ако гледаме, тъй като и на първо четене като разглеждахме закона, изразих лично аз становището за противоречие със Закона за местно самоуправление и местна администрация, като имам предвид, че когато се променя едно по същество предназначение и се закрива един обект като такъв, то при всички случаи министърът се произнася. Както в случая при образованието да закрием едно училище по Закона за народната просвета го закриваме с анализа, със съгласието на министерството и чак тогава се взема решението на общинския съвет за закриване на училището. И оттам нататък вече промяната на предназначението естествено че може да бъде запазена ако има необходимост на територията на дадена община, но това преценява, защото политиката на общината е политика, която се определя и определя от общинския съвет, дългосрочна или краткосрочна като политика, дали за някакво друго учебно заведение може да стане този имот – те преценяват и запазват статута. Но ако не може, ние сме свидетели в колко малки населени места училища за съжаление бяха разграбени, защото нямаха съдържание дълги години като живот и жизненост на самата сграда като сграда. Това е нашето притеснение от тази гледна точка, дали достатъчно министърът ще бъде актуален за бъдещи дейности да се произнася при промяна на предназначението.
Към господин Ковачев пак ще задам този въпрос, но сега от всякога е по-важно да ни каже, не смята ли, че Министерство на регионалното развитие и благоустройството не би могло да гледа сделки при отчуждаване. След като направих една справка месечно минимум 20 са само в Столична община, и като добавим подобни отчуждителни процедури от всички общини в Република България, за се страхувам, че това ще създаде проблеми въобще за решението в общините. И след това ще можем по същество да минем към самите текстовете, за да бъдат те променени. Ще ви бъда благодарна, ако отговорите по-конкретно по тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Една допълнителна информация. След първото заседание ръководството на Националното сдружение на общините поискаха официална среща и ръководството на комисията проведохме подобна среща. Този въпрос беше поставен от самото сдружение на общините, парламентарният секретар е тук, председателите на съвети са тук. Може би ако искат да повторят това тяхно становище за информация на колегите. С една молба и виждане, дали е възможно да ги отдели държавна и общинска собственост.
Силвия Алексиева участваше в срещата като представител на една от парламентарните групи.
Заповядайте, господин министър.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председател. По отношение на първия въпрос на госпожа Алексиева. Не възразяваме науката да бъде причислена, с една малка уговорка. Имайте предвид, че все пак въпросът за имоти, които са обществени и предназначени за наука, засяга главно имоти на Българска академия на науките, като количество имам предвид. Имайте предвид, че там въпросът продължава да е неясен. Това е един закон, който е писан отдавна, 1991 г. струва ми се, малко преди края на Великото Народно събрание и там не е ясно дали това са имоти държавна собственост или са имоти на академията като юридическо лице. За мен този въпрос продължава да бъде тайна. Разбира се, въпреки това подкрепям.
Господин председател, уважаеми колеги, нека да си кажем за какво въобще се внася този законопроект, защото разбирам логиката на общината, но да си кажем, че има две принципно различни тези. И ако се възприеме тази, която госпожа Алексиева изложи, то този законопроект няма никакъв смисъл. В случая ние не говорим за държавните имоти. Аз ще ви дам конкретни примери, за да не говорим абстрактно. Когато един бивши техникум, сега професионална гимназия,държавна собственост то няма как да има каквато и да е промяна без съгласието или поне без участието на собственика. В този смисъл този въпрос нас не ни притеснява и при сегашния закон. Нас ни притеснява следната хипотеза и ще бъда съвсем откровен, с риск да засегна колегите от местната власт. При следната ситуация, двора на Техническия университет в София половината е реституиран. Добре, дето не е спазена процедурата по уведомяване на ректор, министър и т.н., защо не е станало, оставяме на страна. Но каква е причината Столична община да даде съгласие там да има блокче? Ето това е големият въпрос. Ако зависеше от мен, аз не бих дал съгласието си и там нямаше да има блок. Столична община обаче е дала съгласието си. Ето за това става въпрос. Да го кажа по друг начин, въпросът е, ние гледаме ли на тази социална инфраструктура – болници, училища, читалища, като нещо, което не е само на общината ,защото има различни мнозинства в различните общински съвети и станахме наскоро свидетели за цели градове, където общинските съвет иса доста специфични. Разбира се, това далеч не е навсякъде. Но, не би ли трябвало държавата да има някакъв начин да каже „не, не може” ако братя еди кои си решат да направят тази болница еди какво си. И този някой вие да може да го извикате на трибуната на Народно събрание и да го питате защо е дал разрешение. Защото сега вие знаете ли кой е дал разрешение градинката в Бургас примерно да има сега жилищна кооперация. Вие не знаете. Ако това е министър еди кой си, вие може да го извикате и да го питате. Ето за това става въпрос. Ако кажете отпадат общинските имоти, с много по-голямо основание отпадат частните имоти. Той като е реституиран, какво тогава? Вие ще си му смените предназначението и ето хипотезата е много проста – двора на училището се реституира, и аз не бих дал разрешение да има постройка там, но общинският съвет ще даде разрешение, министърът няма никакво отношение към този въпрос, тъй вече частен имота, защото е реституиран и приключваме с работата. Всъщност какво правим? Законът няма смисъл. Аз разбирам какво ми казвате, защо влизаме в територията на общините. Аз ще бъда съвсем честен. Защото в част от общината, това далеч не е във всички, те нямат гърба да понесат натиска на местния бизнес или каквито са там, местните интереси. За това става въпрос. А правно технически как ще се опише този въпрос, той не е интересен. Прав е професора, ръководител на обект не е правилно, трябва да е ръководител на институцията, стопанисваща обекта или нещо такова.
Аз не казвам, че това е идеалният законопроект. Съзнавам,че навлизаме и го казвам с цялото съзнание, да, навлизаме в сферата на общините, но не всички общински съвети държат. Извинявайте, но половината София изчезна. И то от общински съвет и кмет, който три пъти го преизбирахме и сега излезе. И ние сега казваме – този общински съвет си знае най-добре. След като си знае най-добре, о,кей . какво повече да кажа, опитваме се да направим нещо. Ако считате, че не е правилно, противоречи на еди кой си закон, нямам нищо против. В крайна сметка това е въпрос на решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН:: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата.
СЕВИН КОВАЧЕВ: Аз няма да отговоря на въпроса, защото ресора държавна собственост не е в моя компетентност. Аз отговарям за ЗУТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Колеги, единствената ни възможност е текст по текст.
Преди това ще дам думата на парламентарния секретар на Националното сдружение на общините.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър, темата на срещата, която беше и нашата теза е, че ако говорим откровено, вие трудно ще посочите примери, при които точно двор на училище е бил по такъв начин засегнат, точно двор на болница е бил по такъв начин засегнат. Вярно е, има го това в Студентски град, има го в София, но това не са общински имоти, общинска собственост.
Истината е, че когато се взима едно решение за закриване на отделно училище, става с ваша санкция по предложение на общинския съвет. Когато се взима решението за преструктуриране на болница, то става със санкция на съответния министър. Тоест винаги има за разпореждане но общинската собственост евентуално промяна частична или пълна на предназначението, винаги има предварителната санкция на министъра, закриването на училището става с Ваша заповед.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Закриването на училището като институция, а не преместването в друга сграда.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Да. Остава този имот, който дадоха ви и примерите там, който стои години, за да може да се извърши другата процедура и да се смени предназначението му. Точно това е нашата идея. Между другото по време на срещата госпожа Дора Янкова, нашия председател, спомена, 200 висящи дела срещу кметове на общини, които отказват да дадат право на строеж точно на такива реституирани имоти в училищни дворове, в градинки и в дворове на болници. Значи кметовете в никой случай не са тези, които се опитват да улеснят процеса на застрояването.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Като спечелят делата, вие какво ще направите?
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: И вие няма какво да направите, ако има влязло в сила съдебно решение.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Аз имам форма на дискреция, докато вие нямате. Това е разликата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Благодаря ви.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта.
Стефане, заповядай.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз съм солидарен със загрижеността на вицепремиера,че трябва да има някакъв в прав текст разписан ред кой, кога за какво дава съгласие. Ако трябва да бъдем откровени, Законът за устройство на територията във варианта, в който действа в момента, той и сега предполага това да се случва, но може би по една или друга причина нещата в оперативен или чисто управленски порядък не се случват точно по начина, по който го е предвидил законодателят. От изказванията като чели се налага мнението, поне за мен, че независимо от характера на собствеността, тоест дали е държавен, общински и частен в това число, след като е с такова предназначение, ако трябва да се промени предназначението на поземления имот – аз в случая разбирам един незастроен поземлен имот, защото след това имаме хипотеза за сграда, така че се опитвам да разгранича нещата – тази промяна би трябвало да се извърши във всички случаи когато за такива нужди със съгласието на съответния министър. Тоест ако имаме предназначение на един терен, който е частна собственост, предназначен е за едно частно училище или за една частна болница на съответния собственик на имота, ако той реши да промени предназначението, трябва да пита съответния министър. Защото за мен под широкото понятие обществени обекти мога да се включат и такива, които са частна собственост, но са предназначени да обслужват обществени потребности. Доколко обаче е целесъобразно това при условие, че ние в ЗУТ имаме ред и условия за промяна на съответните действащи респективни приемане на нови устройствени планове. И не във всички случаи можем да приложим една такава хипотеза в нейния пълен обем. Ако се опитаме да приоритизираме само тези обекти, които безспорно са важни, аз ни най-малко не подценявам тяхната обществена значимост, за мен възниква въпроса, а нима обектите, свързани с отбраната и сигурността на страната са по-малко важни? Или обекти или поземлени имоти, които са предназначени за нуждите на съдебната власт? Или за важни инфраструктурни обекти на държавата и общините? Излиза, че за тях нямаме изричен запис кой министър да си дава съгласието по отношение на промяната на предназначението на този поземлен имот. Ако тръгнем да изброяваме, да засегнем всички важни обществени обекти, аз съм убеден, че изброяването няма да бъде изчерпателно, ще се възприеме в практиката като лимитативно и оттам нататък ще станат още по-големи проблеми в някои действително според мен сериозни обществени интереси – било за държавата, било за общините. Затова според мен логиката, която се предлага и от общините и споделена от някои народни представители, че е по-логично да разделим нещата на две, тоест държавата по отношение на имотите, които са нейна собственост и са предвидени за държавни нужди за изграждане на съответните обекти, независимо от техния характер – дали само в тези три сфери или и в други, тази промяна на предназначението при условията и по реда на ЗУТ да се извършва след съгласие на съответния министър или ръководител на ведомство. А по отношение на общинските имоти, които са тяхна собственост, това да става с решение на общинския съвет. Веднага правя разликата, че в не малка част от случаите в момента промяна на предназначението на един имот в зависимост от компетенциите за одобряването на съответния устройствен план в неговия обхват, може да бъде в компетенции на кмета, може да бъде и в компетенции на общинския съвет. И ако ние възприемем тезата ,че във всички случаи, когато трябва да променим предназначението на един общински имот – само поземлен, незастроен или застроен и т.н., това трябва да стане със съгласието на общинския съвет, мисля че тогава нещата биха си дошли на мястото. Тоест всеки в рамките на своя периметър на компетентност по отношение на собствеността, която като режим на обектите държавна, общинска собственост произтичайки от нормите на Конституцията е уредена с различни закони, е дала различна компетентност на съответните държавни и общински органи, всеки би се произнесъл в рамките на своята компетентност и с оглед на целесъобразността или нецелесъобразността на една или друга хипотеза.
И не на последно място, една такава хипотеза, както се предлага, тя не би могла да бъде проведена в пълен обем в цялото протежение на закона, защото ние имаме хипотези, в които допускаме промяна на предназначението или недопускаме такава, независимо дали има или няма съгласие. Веднага ще си позволя в аванс да дам един пример, имот държавна собственост, ако възприемем тезата за разделение на собствеността. Той може да е държавен по две причини – такъв от времето досега или станал държавен в резултат на отчуждаване. Ако е станал държавен в резултат на отчуждаване и върху него е предвидено строителството на един такъв обект, държавата, респективно същата е хипотезата и за общината, ги задължава в тригодишен период от отчуждаването, а то от своя страна трябва да се реализира в петгодишен срок от влизане в сила на съответния подробен устройствен план, да поведе отчуждителните процедури в този петгодишен срок. Ако не ги направи, имота е предназначен за такъв, а е частна собственост, тогава собственикът на имота има основание да иска промяна на плана. Ако е станал държавен в резултат на отчуждаване, но не е реализирано мероприятието в тригодишния срок, бившият собственик има основание да иска отмяна на отчуждаването като върне полученото обезщетение и оттам нататък да иска промяна на предназначението на имота, тоест промяна в съответния план. Така че, ако ние подходим с един аршин както се предлага по отношение на всички видове обекти с такова предназначение, независимо от характера на собствеността на поземления имот да се търси или да не се търси съгласие на единия или на другия орган, мисля, че много ще объркаме хипотезите. Затова е по-логично да разделим собствеността и да кажем в тези и тези случаи, другите в другия случай. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Колеги, аз ще ви предложа да започнем параграф по параграф, за да може да изчистваме нещата.
Ще дам възможност на вицепремиера да вземе отношение и да преминем параграф по параграф. Господин министър, заповядайте.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, аз много се притеснявам, че ние ще направим една политико-логико-юридическа каша. Въпросът не е юридически. И аз не знам какви са тези аргументи – така е полулогично. За кого е по-логично? За вас може да е по-логично, за мен не е по-логично. Какво значи по-логично? От коя гледна точка е по-логично?! Как така не може да прокараме тази идея в закон? Какво пречи на Народно събрание да прокара всяка идея във всеки закон? Дали е това, това е съвсем отделен въпрос. Затова поставих въпроса принципно. Дайте да не влизаме в хипотези, член 8, член 15, където било казано. Дайте да кажем по принцип – ние гледаме ли на тези имоти, независимо дали болницата е реституирана, двора е реституиран, градинката е реституирана, гледаме ли на тях като на общо благо или казваме – не, това е работа на общината. Това е принципният въпрос за мен. Защото давайки възможност държавата да казва „да” за своите имоти, ние всъщност нищо не правим и се чудя защо въобще го приехме на първо четене. То това е удар в празно пространство. Ако общините ще имат компетенцията, извинявайте, за частните имоти кой ще има компетенцията? Нека да позная, нали пак общините?! То това е реституцията. Има ли реституиран имот, който да продължава да е държавен? Извинявайте, за какво въобще говорим не мога да разбера. Общинските имоти си остават в общините, частните отново остават в общините, а държавните, които така и така са в държавата, ние потвърждаваме в един текст, че те са при държавата. Това ли е предложението? Аз затова казвам, дайте политически да изясним има ли воля за такова нещо. А как това да бъде направено в член 8, 15, 20 или 30, за застроен, за незастроен – това са технически работи. Има достатъчно компетентни хора, които ще го направят. За мен въпросът е принципен – има ли, няма ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Благодаря Ви.
Колеги, преминаваме параграф по параграф, тъй като на първо четене принципните неща ги изложихме. Аз се постарах да съберем отделни предложения, аз след малко ще ги направя. Въпрос на решение е колеги.
По параграф 1. Преди малко казах предложенията, внесени от народните представители.
Аз правя едно процедурно предложение, ако се възприеме като предложение на комисията да бъде, предложение за редакция на алинея 4, 5, 6 и 7. Ако искате да ги изчета:
/4/ Поземлените имоти държавна собственост, които с влязъл в сила подробен устройствен план са отредени за изграждане на обекти за държавни нужди, се предоставят за управление на съответното министерство или ведомство, съобразно предназначението им от съответния подробен устройствен план.
/5/ Промяна на предназначението на поземлени имоти по алинея 4 или на части от тях се извършва при условията и по реда на този закон след съгласието на съответния министър или ръководител на ведомството.
/6/ Промяна на предназначението на поземлени имоти или на части от тях общинска собственост, които с влязъл в сила подробен устройствен план са отредени за изграждане на обекти за общински нужди се извършва по условията и по реда на този закон, след съгласието на съответния общински съвет.
/7/ В случаите когато за промяната на предназначението на поземлени имоти по алинея 5 и 6 е необходимо да се промени и характера на собствеността от публична в частна, промяната на предназначението се извършва след промяна на характер на собствеността по реда на Закона за държавната собственост, съответно на Закона за общинската собственост.
Това е едно процедурно предложение.
Имате думата по § 1.
Има внесен законопроект, вицепремиерът изложи, потвърди становището на Министерски съвет по законопроекта. Така че е въпрос на решение.
Господин Владимиров, заповядай.
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ: Благодаря, господин председателю. Това, което и господин министърът каза, всъщност ние трябва да вземем и това решение ще бъде по § 1, по отношение на принципния въпрос. Това, което чухме и предполагам че Министерски съвет има това предвид, да не се допусне случая, който имаме в България с детските градини, най-много израза му беше в София. И това стана точно защото държавата някога не взе необходимите мерки и след пет-десет години се промени социалната структура на обществото и както виждате, имаме такъв проблем.
В текстовете, които са предложени от Министерски съвет всъщност не се забранява промяната на предназначението. Имаме само една единствена допълнителна процедура, която всъщност ще гарантира обществения интерес. Министерството приемаме че е структурата, която се занимава с образованието в случая е Даниел Вълчев, така е същото здравеопазването и т.н. Ако министерството има решение, има изградена стратегия, то няма да забавя по никакъв начин реализацията на инвестиционните намерения на отделните хора, след като примерно преди това е преценило, че примерно в едно село по-голямо е имало две училища, едното е било закрито. Едното училище по демографски признак не може вече да бъде запълнено, предполагам, че там министерството ще даде съгласието си да бъде променено предназначението. Иначе ще унищожим сградата, тя ще стои 10 години, след това ще стане негодна за ползване. Единственото, което може би трябва да допълним, е някакъв срок, предполагам, че вицепремиерът няма да възрази по това. За да може когато общината или заинтересованото лице поиска такова съгласие, да има една правна рамка, в която да му бъде отговорено с положителен резултат или с отрицателен. Това е по отношение на внесената част от законопроекта от Министерски съвет.
По отношение на предложенията по § 1. Част от предложенията за включване и на науката. Това го коментирахме на работна група, остана отворен въпроса и там. Аз принципно съм съгласен да бъде допълнено, но да кажем „БАН”. Общият термин „наука” не знам точно какво включва. Би трябвало да включи и Селскостопанска академия и разни опитни станции и не знам си какво. Уважаеми колеги, имайте предвид, че Селскостопанска академия разполага с територии от десетки и стотици декари, които се водят че там се прави научна дейност, а производителността им е три пъти по-малка от другите стопанства. Да ги даваме ли тези примери? Мисля, че не е разумно освен БАН да бъде използван в случая общия термин „наука”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Ще позволите ли да ви прекъсна. Ако правилно съм разбрал, принципно поставяте въпроса поставен от Силвия Алексиева. Вицепремиерът също постави.
Да изчистим това процедурно предложение, да има коментари върху това, ако това ще улесни работата. Другия вариант е параграф по параграф. Моля да се включат в дискусията и съветниците.
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ: Принципният въпрос, дали ще го водим като принципен въпрос или въпрос, който трябва да реши как гласуваме по параграф 1, в общи линии нещата са едни и същи. Ако решим § 1 така както е по вносител, ясно, това е философията нататък. Не бихме могли да правим друго, защото то ще стане в противоречие на този текст. Затова ако искате и параграф по параграф,н о ако този текст се приеме примерно така, моята забележка е само по отношение на науката. Необходимо ли е да бъде използван широкият термин „наука”? Благодаря.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Аз правя предложение за „науката”. Не БАН, а науката.
ХРИСТО КИРЧЕВ: Аз поначало казвам приятели, смятам, че всички сме приятели и търсим доброто за България. Аз предлагам понеже са уморени всички, а това е много сложен въпрос. Извинявам се, господин вицепремиер, за мен извинявайте това е въпрос за философията на управление на държавата. Аз знам, че сега всички сте уморени и ще кажат „Аман от философия”. Но и предишния път го изразих. Защото така както вървим, ние бавно и сигурно трябва да приемем китайския модел на управление на държавата. Казвам го съвсем сериозно. Аз разбирам добронамереността на министъра. Разбирам, че е ужасен от това, което става в България. Но аз предишния път казах: това е липсата на морал в страната.
Уважаеми господин министър, дай Боже винаги да сте като умен човек министър, но, цялото крайбрежие се застрои именно по доброто желание на различните министерства и министри. Нали. В името на доброто. Защо ви казвам, приятели, тази работа? Ние в момента какво казваме – една от държавните институции, които са по Конституция описани, местната власт, че тя не се справя с проблема и го стоварваме на държавата относно държавните имоти. Аз не искам да философствам за случилото се в София. И не казвам, че ние, СДС-то, сме били апотеоз на доброто управление, на честността, а всички други за магарета. Не е така. Видях го в живота си, че не е така. Но, ние какъв прецедент създаваме? Преди малко колегите взеха да спорят – защо науката, защо БАН, утре ще дойде друг ваш колега тук, никой не е вечен на едно място, така се върти живота. Аз по Варненското крайбрежие какво видях? Единият министър укрепва на строежите брега, предишния обаче разрешил на същото място да се строи супер хотел. Гледаме тази картина, и пак в доброто име на България! Друг министър преди него разрешил част от хотелите, където на Или аз бей залива видяхме го застроен пясъка. Всички са строили в името на доброто на България. Не можем, господин министър, да казваме нечестните са еди кои си, честните са еди къде си, защото е въпрос на морал. Ние нямаме този англосаксонски протестантски морал, който е изградил здравия свят, за съжаление. И затова сега в Европа се бутаме – Европа крива, а пък ние – хубавите. Ние лъжем Европа, тя Европа едно време ни даваше петрол да си крадем, сега Европа пак ще ни дава да крадем – такъв е нашият морал. Ние, тръгвайки от този морал, искаме да сменим …, извинете ме за многословието, но разберете ме, господин министър, аз не съм против Вашето добронамерено действие. Но ние бавно и сигурно навлизаме в изместването на едните власти спрямо други. И накрая си намираме един Дън Сяо Пин, казва – котките е важно да вършат работа, централизираме нещата. Ако приемем китайския модел, за който и Америка мисли в момента дали да не го приеме, приемаме го. Казваме, да държавата, министерствата, те отговарят за здравеопазване, социални грижи, образование, станаха страхотни безобразия в отбраната, в МВР, къде ли няма безобразия. И сам вие казахте преди малко, ама тя самата съдебна власт натвори такива неща. Значи няма държава. Ние го отчитаме тук, че няма държава.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Това миналия път го казах. Благодаря, че го помните.
ХРИСТО КИРЧЕВ: Помня го. Нали разбирате, господин министър, с този подход при цялата ни добронамереност ние се отказваме от държавното устройство в момента, бавно и сигурно. Иначе Вие сте прав, има подробен устройствен план. Защо няма общ устройствен план, утре ще говорим, защото мафиите не искат да има общ устройствен план. Тя и София, там където има апетитни места, няма общините, защото подробните са най-лесния начин да … Между другото, така както е записано, аз ще Ви подкрепя, господин министър. Но с дълбоката уплаха, че бавно и сигурно ние подменяме държавното устройство. И аз вече като стар седесар го казвам: защо бутнахме Тодор Живков, като ще управляват братя Галеви?! То това е накрая. До това стигнахме. Защото дали Софиянски е разрешил, дали братовчедката му в общината, дали във вашето министерство, друг утре ще разрешава, то е липсата на морал. И тоест, оказва се, че тоталитарната система и малко ще извинявате, но ще ви кажа – по Коледа почина Самюел Хънтингтън, един от любимите ми политолози. Той каза на Буш накрая преди да почине, те имаха голям спор, защо, казва, отидохме да бутнем диктаторите в Месопотамия, за да докараме чалмите? И аз сега питам – защо бутнаха Тодор Живков, за да докараме братя Галеви? Извинявайте, че ви отнех време.Иначе ще подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Имам едно процедурно предложение, ако бъде възприето всички с консенсус. Аз се помъчих с експерти, с колеги да обобщим законопроекта. Не успяхме. Знам, че ни е затруднено положението, свързах се с различни представители, включително от Националното сдружение, с различни министерства. Господин министър, ако се възприеме представители от опозицията, от мнозинството, от Националното сдружение, да направим работна група заедно с експерти да поставим срок утре до късните часове по законопроекта да изчистим нещата. Има един-два спорни пункта, нататък ще е по-лесно.
РЕПЛИКА: За един ден няма да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Ако не стане за един ден, ще стане за два дни. Въпросът е да участват и Министерство на образованието и науката, и Министерство на регионалното развитие и благоустройството, за да може тази работна група да ви предложи един текст, за да бъде улеснена работата на комисията.
Колеги, какво мислите по този въпрос? И работната група да излезе с официален доклад по целия законопроект, за да има база за дискусия.
Господин Владимиров, заповядай.
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ: Благодаря, господин председателю.Аз подкрепям Вашата идея. Това е разумно, за да може да има някакъв текст. Вярно е, че досега направихте два опита, положихте определено старание да се съберем и да изчистим текстовете, но се оказа, че всъщност ние имаме принципни различия. Приемам това предложение да се направи работна група и да се види дали изобщо ще може да се постигне консенсус както винаги досега е било.
Ако не, ще трябва да бъде с гласуване. Аз го приемам това като последен опит да излезем с консенсусно решение на комисията, така че в зала този законопроекта да мине както досега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: НВСВ си каза своята позиция.
Колеги, от БСП заповядайте.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Първо по процедурата. Може би на шега, но настоявам да давате думата на народните представители по реда, по който са я поискали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Извинявам се. Аз съм либерален председател. Досега винаги съм давал възможност, включително и на гостите.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: В този случай е по-полезен реда. Поради тази причина аз настоявам да изкажа тезата си. Ако променим правилника в посока, когато заместник-председател поиска думата, му се дава незабавно, то тогава – с удоволствие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Заповядайте.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Ще изразя първо принципното си съображение по § 1, за който говорим, а след това ще кажа нещо и по процедурата, която предлагате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Първо по процедурата, ако я възприемаш?
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Няма как. Трябва да си кажа нещото, което ми отнехте като възможност, поради това,че нарушихте реда на даване на думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Все пак ние сме колеги, не е проблем.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: По този начин на излагане на тезите няма как да се вземат предвид всички мнения. Законопроекта, който разглеждаме основно е концентриран в § 1. В държавата има проблеми по отношение на няколко важни държавни функции, свързани с образованието, здравеопазването, въпреки, че охранителната дейност на нашия закон, който разглеждаме се разпростира и върху социалните дейности. След като има проблеми, ще гледаме къде е първичното, къде е Конституцията. И в Конституцията е казано, че държавата, държавните органи трябва да гарантират двете системи, големите системи – образованието и здравеопазването. Това, че има разделение на собствеността в сферата на образованието и на здравеопазването, не означава, че държавата е освободена от тези си задължения да ги гарантира. За мен това разделение е просто по някакъв начин формално дори, защото държавата чрез финансиране е длъжна да осигури функционирането и на тези общински части от системите. Системите се гарантират не само чрез хората, които изпълняват тези функции, кадрите учители и лекари. Те се гарантират и от имотите, където става това. След като има проблеми и с практиката, която се каза, от реституция, аз бих дало ще десетки други примери, в това число района, откъдето съм избран, по отношение на здравеопазването. Тук един от участващите в дискусията каза – дайте един пример. Аз имам такива примери в бившата окръжна в болница в Пловдив, когато в един недалечен мандат се разпачетоса двора на окръжна болница и се възстанови по някакви неясни начини. Затова мисля,че с нищо няма да се нарушат правата на общините да се разпореждат, да извършват разпоредителните сделки, но преценката за функциониране на тези две системи трябва да я прави този, който отговаря.
Какво ще направим, ако ние извадим от § 1 общините? Нищо! Той и сега се чува мнението на министъра, когато се правят такива промени на устройствените планове, свързани с държавните имоти в образованието и здравеопазването. Нищо?! По-хубаво да зачеркнем целия този закон и да го махнем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Не е вярно това.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Това е мое мнение. Без тази допълнителна мярка да гарантираме държавността в промените, липсата на което доведе Студентския град в София, няма да постигнем никакъв ефект по-нататък, колкото и да го накичим с допълнителните промени, които правим. Според мен допълнителните промени, които правим, тяхната логика е точно в § 1.
Така че, не възразявам, минавам към процедурно поставения въпрос. Не възразявам да се направи работна група. Има нужда да се дискутира. Дали сме уморени или не, както казва господин Кирчев, аз мисля,че чак толкова не сме се преуморили. Но ако считате, че в рамките на днешния ден не можем да приключим тази дискусия по всички текстове, няма проблем да се направи работна група и да се започне отново дискусията върху материал на работната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Благодаря. Аз още един път се извинявам за забележката, че по реда на искането се дава думата, но обърнете малко внимание, че вие също злоупотребявате понякога и без да искате думата, я вземате и говорите. Сега се е случило един път, тъй като бях направил един процедурен въпрос. Ето и Вашето изложение е за първо четене, не за второ четене. Затрудняваме се. Аз затова казах, че се помъчих с експертите. Почти от осем години оглавявам тази комисия, не съм изпадал в такава трудна ситуация. Има един смел вицепремиер, чест му прави. Затова се обърнах към колегите, ако има консенсус, с участие на колегите от всички парламентарни групи, националното сдружение, министерствата. Не е само § 1. Има внесен законопроекта от Борислав Владимиров и господин Захари Георгиев, внесен законопроект от Христо Кирчев. И там се затрудняваме. Значи не е само § 1. Две седмици работихме, четири събирания направихме, не е само § 1. Параграф § 1 ще го изчистим, господин Савин Ковачев е тук, бил е експертен съветник към тази комисия. В такава трудна ситуация не сме изпадали. Аз не казвам, че колегите, които са внесли законопроектите не е правилно. Напротив, всеки от тях е преценил, че трябва да внесе този законопроект и прав за себе си. Но ако има общо съгласие да приемем работна група оттук нататък давам думата само за процедурния въпрос или по същество § 1, а не за изказвания за първо четене.
Господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ: Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, въпросът наистина е много сериозен и тук ако ние не изчистим принципния въпрос, работна група би могла да постигне консенсус и да обработи текстове, ако ние имаме визия за основния въпрос, който е принципен. Няма как да се стигне до работна група, която да реши нещата, ако ние нямаме виждане като комисия по основния въпрос, който се постави от доста колеги. Аз не съм го подкрепил на първо четене и се изказах доста критично. Искам да ви кажа къде е проблема според мен. Проблемът не е дали ще въпросът ще зависи от субективната преценка на местните власти или на централната власт, защото и господин Кирчев даде пример, че при решаването на много важни обществени проблеми, както е със защитените територии, с гори и с други територии, има примери, че точно с активното участие на министри и областни управители станаха безобразия, нарушение на законите и т.н. и знаете какъв обществен натиск има да бъдат решавани тези въпроси. Това е примера, че въвеждането на субективната преценка на централната власт при решаването на тези проблеми не винаги дава добър резултат. Напротив, това не решава проблема. Аз ще ви кажа аз лично как виждам решаването принципно на въпроса, без с това да се накърнява правото на собственост, защото все пак има Конституция, има принципи на местното самоуправление. Според мен въпросът трябва да бъде поставен по друг начин. Трябва всички сгради, имоти, които са с важна обществена функция – дали за здравеопазването, дали за образованието, дали науката, културата и т.н., там трябва не нещата да зависят от субективна преценка дори общинските съвети да взимат решението, има примери, когато общинските съвети взимайки решение заедно с кмета, с областните управители, с компетентните министри участват заедно в схемата по съсипване на имоти, на територии и т.н. Големият проблем според мен е, че в закона, който трябва да дава критериите и принципа, в самия закон няма критерии какви сервитути трябва да имат сградите съобразно функциите и т.н. и те да бъдат защитени със закон. Да е ясно, че когато примерно има един университет или едно училище с определени функции, с определен брой ученици, той трябва да има необходими сервитути, които законът трябва да казва, че не могат да бъдат накърнявани с промени на устройствени планове, независимо каква е собствеността – дали общинска, или държавна. Трябва със закона да имат ясна рамка и критерии. Големият проблем в България е, че общите устройствени планове, когато се правят …
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН:: По процедурата моля.
ИВАН СОТИРОВ: Това е свързано с процедурата. Аз с това ще приключа, големият проблем е, че когато се правят общите устройствени планове няма в закона критерии и изисквания за осигуряване на едно устойчиво развитие на общините, а устройствените планове се правят съобразно интересите на един или друг собственик.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Колеги, имам една молба. Искате ли да има работна група или не искате да има работна група?
Янко, заповядай.
ЯНКО ЯНКОВ: Благодаря, господин председател. Съвсем кратък ще бъда и само по процедурата. Защо трябва да прекратим заседанието и да формираме работна група и предлагам да гласуваме тази процедура.
Тезите,които бяха изложени тук, според мен са изключително важни и са сериозни. Всяка една от тезите има сериозни аргументи и достатъчно основания, но тезите ни са почти диаметрално противоположни. Ние се борихме за децентрализация, за автономност и т.н. Сега господин Кирчев изказа един съвсем основателен аргумент, доколко централизацията е полезна в този случай.Защото вижте има сериозни примери как централизирания подход прави много повече нарушения, отколкото децентрализирания. Има примери и в Министерство на образованието и науката, няма предвид господин вицепремиера, по отношение на ученически лагери, по отношение на много други територии, които знаем какво стана с тях. Има това, което като пример даде колегата Захари Георгиев, не е точно така с болниците, защото болниците са търговски дружества, които са доминирани в управлението си от държавата и със съгласието на съответните представители на държавата се извършват тези неща, за които говорим. Освен това и колегата Сотиров е прав, че няма точно определени норми. Примерно към една болница дали този терен, който е определен при социализма трябва да бъде точно този или не. Затова предлагам, господин председател, да прекратим заседанието, да направим една експертна група. Отговорно да подходим и подготвим едни текстове, които да отговарят, да търсим симбиоза между тезите. Да подкрепим вицепремиера в тази посока за повече отговорност, но да го направим така, че да бъде качествено и най-разумно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Благодаря.
Колегите от НДСВ също изразиха позицията. Да разбирам ли, че БСП не са съгласни за работна група?
СИЛВИЯ АТАНАСОВА: Съгласни сме.
ЗАХАРИ ГОРГИЕВ: Съгласни сме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Искам позицията тогава.
Господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ: Трябва да се огледат нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Утре да стартира работната група и съм убеден, че ако не може за един ден, то в петък да приключим.
Господин Сотиров, приемате ли работна група?
ИВАН СОТИРОВ: Нека има, но …
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Добре, разбрах, не приемате.
Господин Владимиров?
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ: Едно предложение, господин председател. Да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН: Аз исках с консенсус да бъде работната група.
Който е съгласен да има работна група, моля да гласува.
„За” – 8.
„Против”- няма.
„Въздържали се” – 1. Господин Сотиров не иска да има работна група.
Да определим състава.
Един представител от Националното сдружение, но един и същи.
От БСП господин Захари Георгиев.
Янко Янков.
Иван Сотиров.
Борислав Владимиров.
От Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Министерство на образованието и науката задължително трябва да има представители.




Утре ще се съберем в 15,00 часа. Оттам нататък да видим кои експерти ще участват. Чакаме представител от Националното сдружение, но един и същи представител, за да не стане разминаване.
Благодаря на всички. Закривам заседанието.

/Заседанието завърши в 17,10 часа/


Забележка: - материалът съдържа 112 657 знаци.







СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:
Благовеска Стефанова /Ремзи Дурмуш Осман/