Законопроект за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 802-01-98, внесен от Министерския съвет на 12.12.2008 г.

---

На провелото се на 15 януари 2009 г. редовно заседание, Комисията по отбрана разгледа внесения законопроект. Мотивите бяха представени от министъра на отбраната господин Николай Цонев. В заседанието взеха участие също заместник-министрите на отбраната, началникът на Генералния щаб на Българската армия и неговите заместници, директорът на служба „Военна информация” – генерал-майор Пламен Студенков, директорът на Националната разузнавателна служба генерал-майор Кирчо Киров, както и представител на Националната служба за охрана.

В последните години настъпиха съществени промени в обществените нагласи към основните принципи и правни норми, които регулират обществените отношения, свързани с ръководството, управлението, командването и контрола в отбранителната система. Налице са нови практики, които вече са в противоречие с изчерпалите своя потенциал действащи регулативни механизми. Това създава условия и предпоставки за изоставане в развитието на отбраната. Основните от тях са:
- пълната професионализация на въоръжените сили и необходимостта от прецизни правно-нормативни механизми за регулиране на правоотношенията с военнослужещите;
- нарастване участието на български въоръжени сили в операции и мисии извън територията на страната и необходимостта от нови прецизни норми, регламентиращи използването на българските въоръжени сили, всестранното им осигуряване, включително разработването и прилагането на стандартите за тяхната защита;
- въвеждане на нови технологии и съвременни, опростени и ефективно работещи практики за ръководство, управление, командване и контрол;
- ограничаване на разполагаемите ресурси за поддръжка на отбранителната система, както и на ресурсите за нейното развитие, особено при използването на нови технологии.

Законопроектът обхваща правната регламентация на обществените отношения, свързани с отбраната и въоръжените сили на Република България по действащия Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, на службата в резерва на въоръжените сили, условията и реда за изпращане и използване на въоръжените сили на Република България извън територията на страната по специалния закон, както и регламентация на структурата и устройството на Министерството на отбраната.

Със законопроекта се създава правна уредба, гарантираща ефективното провеждане на държавната политика в сферата на отбраната, създаваща интегрирана гражданско-военна организация (Интегриран модел на Министерството на отбраната) и осигуряваща адекватен на темповете на икономическо развитие и на обществените очаквания статут на служещите в отбраната.

С оглед на това в законопроекта са очертани следните нормативни решения:

І. Уреждат се дейностите, свързани с отбраната на страната в съответствие с новата отбранителна политика на страната като участник в международни организации, политико-военни съюзи за колективна сигурност и други инициативи в областта на военното сътрудничество, в т.ч. участие на български въоръжени сили в многонационални военни формирования и/или предоставяне на логистична или друга поддръжка.

ІІ. Регламентират се ясно функциите на органите за ръководство на отбраната - на Президента на републиката, на Народното събрание, на Министерския съвет, на министъра на отбраната, на отделните министри, на органите на местното самоуправление и местната администрация и т. н., осигуряващи необходимите за отбраната на страната политически, икономически и другите условия и ресурси, включително по осъществяване на гражданския контрол върху въоръжените сили.

ІII. Особено място в законопроекта се отделя на нормативното уреждане на функциите и правомощията на министъра на отбраната като специализиран орган на изпълнителната власт.

IV. Създава се правната фигура „омбудсман на въоръжените сили” като независим орган за съдействие и посредничество за спазване на правата и законните интереси на военнослужещите пред органите на Министерството на отбраната.

V. Въвежда се ново понятие за въоръжени сили с оглед възлагането им на нови функции в съответствие с новите реалности и заплахи. Предвижда се числеността на въоръжените сили да се определя от Народното събрание, като с това се създава националноотговорен механизъм за формиране на отбранителна политика, съобразена със средата за сигурност. Със законопроекта се предлага уредба на функциите и задачите, които осъществяват въоръжените сили на територията на страната и извън нея.

VІ. Детайлно се регламентират задълженията и отговорностите на органите на държавната и местната власт и на въоръжените сили при обявяване на положение на война, на военно или извънредно положение, както и мерките и ограниченията, които могат да бъдат въведени в тези случаи.

VІІ. Ясно се посочва отговорността на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта по отношение на охраната и отбраната на отделните компоненти на територията на страната.

VІIІ. В законопроекта се въвежда нова структура на Министерството на отбраната, наричана „интегриран модел" за осигуряване на отбраната на страната и за ръководство и командване на въоръжените сили в мирно време. Изрично се подчертава единството в структурата на Министерството на отбраната. Особено място в законопроекта е отделено на интегрирането на Българската армия като основна част от въоръжените сили в структурата на Министерството на отбраната.

IХ. Предвижда се възможността министърът на отбраната да създава военно-спортни формирования, центрове и школи за високо спортно майсторство. Структурата, организацията и численият състав на тези структури се определят с правилник на министъра на отбраната.

Х. В законопроекта се предвижда военната служба да се изпълнява по служебно правоотношение, което възниква, изменя се и се прекратява между военнослужещия и министъра на отбраната или упълномощено от него длъжностно лице при условия и по ред, определени със закона и правилника за прилагането му. По този начин се изоставя режимът на договорната (кадровата) военна служба. По нов начин, в съответствие с правоотношението за изпълнение на военна служба, се уреждат назначаването и освобождаването от длъжност, повишаването и понижаването във военно звание, атестирането и ротацията на военнослужещите.
По предложение на Общото събрание на съдиите във Военно-апелативния съд и на Върховната касационна прокуратура е създадена уредбата по отношение на изпълнението на военната служба във военните съдилища и военната прокуратура.
По отношение на Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана, на правомощията на техните ръководители и на статута на служители им се предвижда да се прилага този закон и правилникът за прилагането му, доколкото в тях не е предвидено друго, до приемането на закони за организацията и дейността на тези служби.
Предвижда се възможност за приемане на военна служба на лица с особени заслуги към Република България в обществената и икономическата сфера, в областта на науката, технологията, културата или спорта, за които няма да се прилагат общите изисквания за приемане по отношение на образованието, възрастта или физическата годност.
Създава се възможност министърът на отбраната да определи длъжности, на които да се приемат и лица с двойно или с чуждо гражданство и лица без гражданство.
Прецизират се основанията за прекратяване на служебното правоотношение на военнослужещите. Възнагражденията на военнослужещите ще се определят за притежавано военно звание и степента в обхвата на военното звание, като размерът им ще се определя от Министерския съвет.

ХІ. Дава се правна уредба на резерва на въоръжените сили, състоящ се от определените с този закон човешки ресурси и техника от националното стопанство на Република България. Регламентира се и воденето на военния отчет на гражданите на Република България.

ХІІ. Предвижда се в Министерството на отбраната да работят цивилни служители по служебно и по трудово правоотношение. Статутът на служителите по служебно правоотношение в министерството се урежда със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и със Закона за държавния служител.

ХІІІ. В глава десета от законопроекта са уредени основните аспекти на социалната политика на Министерството на отбраната като част от общата социална политика, провеждана от Република България като член на Европейския съюз.

ХIV. В глава единадесета „Инфраструктура на отбраната” се прави разделение на недвижимите имоти в управление на Министерството на отбраната според тяхното предназначение – за непосредствено осъществяване на отбраната и за задоволяване на жилищните и социалните нужди на военнослужещите и на цивилните служители в Министерството на отбраната. В зависимост от това министърът на отбраната ще определя различни условия за тяхното ползване.

ХV. В глава дванадесета се дава правна уредба на създаваните и поддържаните в Министерството на отбраната регистри, като се посочват видовете им и правилата за воденето им.

ХVІ. В преходните и заключителните разпоредби се предвиждат изменения в други закони, в т.ч.: Кодекса за социално осигуряване, Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили, Закона за електронните съобщения, Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за народната просвета, Закона за държавните резерви и военновременните запаси, Закона за държавния служител, Закона за защита на класифицираната информация и Кодекса на труда.

Предвижда се Законът за отбраната и въоръжените сили на Република България да влезе в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник” и да отмени действащия Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България. В шестмесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет следва да приеме правилника за прилагането му и другите подзаконови нормативни актове.

В резултат на провелото се обсъждане и предвид изложените от вносителите мотиви, Комисията по отбрана прие следното

СТАНОВИЩЕ:

приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за отбраната и въоръжените сили на Република България № 802-01-98, внесен от Министерския съвет на 12.12.2008 г..

Становището е прието на 15 януари 2009 г. с дванадесет гласа “за”, един “против”, без “въздържал се”.