Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
28/01/2006
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
ЧАСТ ТРЕТА
ДЪРЖАВНА СЛУЖБА В МВР
Предложение от н. п. Камен Костадинов (№ 554-04-148/ 01.11.2005 г.:
Заглавието на Част III "Държавна служба в МВР да се замени със заглавието "Правен режим на служителите на МВР".
Комисията не подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на част трета.
Глава четиринадесета
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА УПРАВЛЕНИЕ НА
ДЪРЖАВНАТА СЛУЖБА В МВР
Предложение от н. п. Камен Костадинов (№ 554-04-148/ 01.11.2005 г.:
Заглавието на Глава XIV "Основни принципи на управление на държавната служба в МВР" да се замени със заглавието "Основни принципи на управление на човешките ресурси в МВР".
Предложението е оттеглено.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава четиринадесета.
Чл. 169. Постъпването на държавна служба в МВР и професионалното развитие на служителите се осъществява въз основа на следните основни принципи:
Предложение от н. п. Камен Костадинов (№ 554-04-148/ 01.11.2005 г.:
В чл. 169 изразът "Постъпването на държавната служба в МВР" да се замени с израза "Управлението на човешките ресурси в МВР".
Комисията не подкрепя предложението.
1. прозрачност - прилагане на ясни критерии за оценка и точни процедурни правила за назначаване, професионално развитие и освобождаване от служба;
2. публичност - обявяване и огласяване на процедурите и механизмите за подбор и развитие в кариерата;
3. конкурсно начало - осигуряване на обективност, като се отчитат способностите, професионалният стаж, професионалната квалификация и професионалните резултати;
4. липса на дискриминация, основана на пол, раса, етническа принадлежност, религиозни или политически убеждения;
5. равни възможности на всеки служител за развитие в кариерата;
6. прилагане на мотивационни механизми за професионално развитие;
7. централизирано планиране и управление на подбора и професионалната кариера.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 169, който става чл. 168:
"Чл. 168. Постъпването на държавна служба в МВР и професионалното развитие на служителите се основава на следните принципи:
1. прозрачност - прилагане на ясни и точни критерии за оценка и процедурни правила за назначаване, професионално развитие и прекратяване на служебните правоотношения;
2. публичност - обявяване на процедурите и механизмите за подбор и развитие в кариерата;
3. конкурсно начало - осигуряване на обективност чрез отчитане на професионалните качества, опит и квалификация;
4. забрана за дискриминация;
5. равни възможности на всеки служител за развитие в кариерата;
6. прилагане на мотивационни механизми за професионално развитие;
7. централизирано планиране и управление на подбора и професионалната кариера."
Предложение от н. п. Филип Димитров, н. п. Елеонора Николова и н. п. Ася Михайлова (№ 554-04-126/ 27.10.2005 г.:
Чл. 169а - нов член : Министър председателят ежегодно представя пред Народното събрание до 30 ноември:
1. Отчет за резултатите от дейността на МВР
2. План за реализиране на задачите на МВР за предстоящата година
Комисията не подкрепя предложението.
Глава петнадесета
СЛУЖИТЕЛИ НА МВР
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава петнадесета.
Раздел I
Статут на служителите на МВР
Предложение от н. п. Христо Величков и н. п. Йордан Величков (№ 554-04-114/ 20.10.2005 г.:
Заглавието на Раздел I на Глава петнадесета да придобие следното съдържание:
"Видове служители на МВР"
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от н. п. Камен Костадинов (№ 554-04-148/ 01.11.2005 г.:
Заглавието на Раздел първи "Статут на служителите на МВР" на Глава ХV да се замени със заглавието "Видове служители на МВР".
Предложението е оттеглено.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздел І.
Чл. 170. (1) Служители на МВР са:
1. държавните служители;
Предложение от н. п. Камен Костадинов (№ 554-04-148/ 01.11.2005 г.:
В чл. 170, ал. 1, т. 1 след края на изречението да се постави запетая и се допълни с израза: "които биват: административни служители, полицейски служители, служители - пожарникари и служители по сигурността".
Предложението е оттеглено.
2. лицата, работещи по трудово правоотношение.
(2) Статутът на държавните служители в МВР се урежда с този закон.
Предложение от н. п. Камен Костадинов (№ 554-04-148/ 01.11.2005 г.:
В чл. 170 ал. 2 думата "статут" да се замени с израза "административноправният режим", а в ал. 3 с израза "трудовоправният режим".
Предложението е оттеглено.
(3) Статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на този закон.
Предложение от н. п. Христо Величков и н. п. Йордан Величков (№ 554-04-114/ 20.10.2005 г.:
Чл. 170 текстът на (1) т. 1 се променя по следния начин:
"1. Държавните служители, които биват: административни служители, полицейски служители, служители пожарникари и служители по сигурността."
в ал. 2 думата "статутът" се заменя с израза "административноправния режим"
в ал. 3 думата "статутът" да се замени с израза "трудовоправния режим"
Комисията не подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 170, който става чл. 169.
Чл. 171. (1) Държавните служители в МВР съобразно изпълняваните функции и притежаваната квалификация изпълняват държавна служба в МВР в една от следните категории:
1. Категория А - висш ръководен персонал;
2. Категория Б - ръководен персонал.
3. Категория В - експертен персонал с ръководни функции;
4. Категория Г - експертен персонал;
5. Категория Д - изпълнителски персонал с контролни функции;
6. Категория Е - изпълнителски персонал.
(2) Категориите по ал. 1 за държавните служителите с полицейска подготовка имат специфичните наименования:
Предложение от н. п. Камен Костадинов (№ 554-04-148/ 01.11.2005 г.:
В чл. 171, текстът в ал. 2 да придобие следното съдържание: "Категориите по ал. 1 на полицейските служители са:",
Предложението е оттеглено.
1. Категория А - главен комисар;
2. Категория Б – комисар;
3. Категория В - главен инспектор;
4. Категория Г – инспектор;
5. Категория Д - главен полицай;
6. Категория Е – полицай.
(3) Категориите по ал. 1 за държавните служителите с подготовка по пожарна безопасност и защита на населението имат специфичните наименования:
Предложение от н. п. Камен Костадинов (№ 554-04-148/ 01.11.2005 г.:
в ал. 3 "Категориите по ал. 1 на служителите-пожарникари са:"
Предложението е оттеглено.
1. Категория А - главен комисар;
2. Категория Б – комисар;
3. Категория В - главен инспектор;
4. Категория Г – инспектор;
5. Категория Д - главен пожарникар;
6. Категория Е – пожарникар.
(4) Категориите по ал. 1 за държавните служителите с подготовка по защита на националната сигурност имат специфичните наименования:
Предложение от н. п. Камен Костадинов (№ 554-04-148/ 01.11.2005 г.:
в ал. 4 "Категориите по ал. 1 на служителите по сигурността са:".
Предложението е оттеглено.
1. Категория А - главен комисар;
2. Категория Б – комисар;
3. Категория В - главен инспектор;
4. Категория Г – инспектор;
5. Категория Д - главен сътрудник;
6. Категория Е – сътрудник.
Предложение от н. п. Христо Величков и н. п. Йордан Величков (№ 554-04-114/ 20.10.2005 г.:
В чл. 171текстовете на ал. 2,ал. 3 и ал. 4 да придобият съответно следното съдържания:
"(2) Категориите по ал. 1 на полицейските служители са:"
"(3) Категориите по ал. 1 на служителите-пожарникари са:"
"(4) Категориите по ал. 1 на служителите по сигурността са:"
Комисията не подкрепя предложението.
(5) Категории Г и Е имат по 3 степени, отразяващи професионалния опит на служителите.
Предложение от н. п. Георги Юруков и н. п. Камен Костадинов (№ 554-04-1474/ 01.11.2005 г.:
В чл. 171, ал. 5, след думата " Категории " се добавя "Б,"
Комисията подкрепя предложението.
(6) Новопостъпилите държавни служители, които подлежат на задължителна първоначална професионална подготовка, се назначават като стажанти за периода на обучението.
(7) Министърът на вътрешните работи определя длъжностите, които могат да се заемат от служителите от дадена категория.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя предложението на н. п. Юруков и Костадинов и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 171, който става чл. 170:
"Чл. 170. (1) Държавните служители в МВР съобразно изпълняваните функции и притежаваната квалификация изпълняват държавна служба в МВР в една от следните категории:
1. категория А - висш ръководен персонал;
2. категория Б - ръководен персонал.
3. категория В - експертен персонал с ръководни функции;
4. категория Г - експертен персонал;
5. категория Д - изпълнителски персонал с контролни функции;
6. категория Е - изпълнителски персонал.
(2) Категориите по ал. 1 за държавните служители с полицейска подготовка имат специфичните наименования:
1. категория А - главен комисар;
2. категория Б – комисар;
3. категория В - главен инспектор;
4. категория Г – инспектор;
5. категория Д - главен полицай;
6. категория Е – полицай.
(3) Категориите по ал. 1 за държавните служители с подготовка по пожарна безопасност и защита на населението имат специфичните наименования:
1. категория А - главен комисар;
2. категория Б – комисар;
3. категория В - главен инспектор;
4. категория Г – инспектор;
5. категория Д - главен пожарникар;
6. категория Е – пожарникар.
(4) Категориите по ал. 1 за държавните служители с подготовка по защита на националната сигурност имат специфичните наименования:
1. категория А - главен комисар;
2. категория Б – комисар;
3. категория В - главен инспектор;
4. категория Г – инспектор;
5. категория Д - главен сътрудник;
6. категория Е – сътрудник.
(5) Категории Б, Г и Е имат по 3 степени, отразяващи професионалния опит на служителите.
(6) Новопостъпилите държавни служители, които подлежат на задължителна първоначална професионална подготовка, се назначават като стажанти за периода на обучението.
(7) Министърът на вътрешните работи утвърждава Класификатор на длъжностите в МВР, който се обнародва в “Държавен вестник”."
Чл. 172. (1) Структурата и щатовете на структурните звена на МВР се утвърждават от министъра на вътрешните работи в рамките на утвърдения числен състав и бюджет.
(2) В щатовете се определят категориите, длъжностите, процедурите за заемане, необходимото образование и численият състав на службите и дирекциите на МВР.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 172, който става чл. 171:
"Чл. 171. (1) Структурата и длъжностите в структурните звена на МВР се утвърждават от министъра на вътрешните работи в рамките на утвърдения числен състав и бюджет.
(2) В щатовете се определят категориите, наименованията на длъжностите, вида на конкурса, изискванията за минимално образование или образователно-квалификационна степен, квалификацията и числения състав на структурните звена на МВР."
Предложение от н. п. Христо Величков и н. п. Йордан Величков (№ 554-04-114/ 20.10.2005 г.:
След чл. 172 да се създаде нов Раздел с наименование "Статут на служителите в МВР"
Комисията не подкрепя предложението.
Чл. 173. (1) Служителите на МВР полагат клетва за спазване на Конституцията и законите на страната и за лоялност към държавните институции в Република България.
(2) Държавните служители не могат да участват в организирана политическа дейност, да извършват пропаганда и да предприемат действия по служба, с които се нарушава политическият им неутралитет.
(3) Лицата, работещи по трудово правоотношение, не могат да осъществяват политическа дейност или да изразяват политически възгледи по месторабота.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 173, който става чл. 172:
"Чл. 172. (1) Служителите на МВР полагат клетва за спазване на Конституцията и законите на страната и за лоялност към държавните институции в Република България.
(2) Служителите на МВР не могат да членуват в политически партии, да осъществяват политическа дейност, да изразяват политически възгледи, както и да предприемат други действия по служба, с които се нарушава политическия им неутралитет."
Чл. 174. На държавните служители е забранено да участват в униформа в събрания, митинги и манифестации на политически партии и организации, включително в извънслужебно време, освен ако се отнася за упражняване на синдикални права по този закон.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 174, който става чл. 173:
“Чл. 173. На държавните служители е забранено да участват в униформа в събрания, митинги и манифестации на политически партии, включително в извънслужебно време, освен когато упражняват синдикалните си права по този закон.”
Чл. 175. (1) Държавните служители са неприкосновени при изпълнение на своите функции.
(2) За наложена мярка за неотклонение "Задържане под стража" на държавен служител незабавно се съобщава на министъра на вътрешните работи.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 175, който става чл. 174:
"Чл. 174. За наложена мярка за неотклонение задържане под стража на държавен служител незабавно се уведомява министърът на вътрешните работи."
Чл. 176. (1) Разпорежданията, издавани от органите на МВР при или по повод изпълнение на службата им, имат задължителен характер.
(2) Ръководителите на държавните органи и организации, на местната администрация и гражданите са длъжни да оказват съдействие на органите на МВР при изпълнение на функционалните им задължения.
Становище на КВСОР:
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 176 да отпадне.
Чл. 177. (1) При осъществяване на правомощията си държавните служители в МВР удостоверяват качеството си на служители със служебна карта или с личен знак. Видът на служебната карта и на личния знак се определя от министъра на вътрешните работи.
Предложение от н. п. Ахмед Юсеин (№ 554-04-113/ 19.10.2005 г.:
В чл. 177 , ал. 1 - да отпадне думата "държавните".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от н. п. Филип Димитров, н. п. Елеонора Николова и н. п. Ася Михайлова (№ 554-04-126/ 27.10.2005 г.:
Чл. 177 ал. 1 - в първото изречение да отпадне "държавни".
Членът следва да се чете: При осъществяване на правомощията си служителите на МВР удостоверяват качеството си на ......остава същият текст
Комисията не подкрепя предложението.
(2) Министърът на вътрешните работи определя вида и модела на униформеното облекло, реда за предоставянето и носенето му, както и другите принадлежности, свързани с изпълнението на служебните задължения на служителите, върху които са поставени символи и отличителни знаци на структурните звена на МВР.
(3) Отличителните знаци на униформеното облекло на държавните служители съответстват на притежаваната категория.
(4) На физически и юридически лица, неоправомощени със закон, се забранява използване на униформено облекло, символи и отличителни знаци, полицейски лампи, маскировъчни качулки или надписи, въведени за структурни звена на МВР и показващи принадлежност към тези структури.
(5) Държавните служители носят служебно оръжие при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 177, който става чл. 175:
"Чл. 175. (1) При осъществяване на правомощията си държавните служители в МВР удостоверяват качеството си със служебна карта или с личен знак. Видът на служебната карта и на личния знак се определя от министъра на вътрешните работи.
(2) Министърът на вътрешните работи определя вида и модела на униформеното облекло, реда за предоставянето и носенето му, както и другите принадлежности, свързани с изпълнението на служебните задължения на държавните служители, върху които са поставени символи и отличителни знаци на структурните звена на МВР.
(3) Отличителните знаци на униформеното облекло на държавните служители съответстват на притежаваната категория.
(4) Забранява се на лица, неоправомощени със закон, използването на униформено облекло, символи и отличителни знаци, полицейски лампи, маскировъчни качулки или надписи, въведени за структурни звена на МВР и показващи принадлежност към тях.
(5) Държавните служители носят служебно оръжие при условия и по ред, определени с инструкция на министъра на вътрешните работи."
Чл. 178. (1) Когато изпълняват служебни задължения извън работното си място, държавните служители са длъжни да поддържат връзка с началника си.
(2) Държавните служители са длъжни да изпълняват извън службата и извън установеното работно време задълженията, произтичащи от функциите на МВР. Те са длъжни да се намесят за оказване помощ на лица, намиращи се в опасност, и за предотвратяване или пресичане на противоправни действия.
(3) Изпълнението на задълженията по ал. 2 се определя от министъра на вътрешните работи.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 178, който става чл. 176:
"Чл. 176. (1) Когато изпълняват служебни задължения извън работното си място, държавните служители са длъжни да поддържат връзка с ръководителите си.
(2) Държавните служители са длъжни да изпълняват и извън установеното работно време задълженията, произтичащи от функциите на МВР. Те са длъжни да се намесят за оказване помощ на лица, намиращи се в опасност, и за предотвратяване или пресичане на правонарушения."
Чл. 179. (1) Държавните служители в МВР не могат да изпълняват друга държавна служба освен в случаите, определени с този или друг закон.
(2) Държавните служители не могат да извършват дейност, несъвместима със службата им.
(3) Несъвместимост със службата в МВР е налице, когато държавният служител:
1. е едноличен търговец, съдружник в търговско дружество, управител или изпълнителен член на търговско дружество, търговски пълномощник, прокурист, търговски представител;
2. извършва търговска дейност;
3. работи по трудово правоотношение или по граждански договор, освен за осъществяване на преподавателска, научноизследователска или друга творческа дейност, при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи;
4. участва в управителни и контролни органи на търговски дружества, освен когато това му е възложено служебно.
(4) Не се счита за търговска дейност по смисъла на ал. 3, т. 2 участието в приватизацията с приватизационни бонове и в кооперации - със земеделски земи с възстановено право на собственост.
(5) Несъвместимост със службата в МВР е налице и в случаите, когато държавният служител е избран за народен представител или кмет.
(6) Несъвместимост със службата в МВР не е налице в случаите по
чл. 43, ал. 1, т. 5 и чл. 82, както и при участие в юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност.
(7) В 7-дневен срок от възникване на обстоятелства по ал. 1, 3 и 5 държавните служители са длъжни да подадат декларация.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 179, който става чл. 177:
"Чл. 177. (1) Държавните служители в МВР не могат да изпълняват друга държавна служба освен в случаите, определени с този или друг закон.
(2) Държавните служители не могат да извършват дейност, несъвместима със службата им.
(3) Несъвместимост със службата в МВР е налице, когато държавните служители:
1. биха се оказали в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, роднина по права линия без ограничения, по съребрена до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително;
2. са еднолични търговци, съдружници в търговско дружество, управители или изпълнителни членове на търговско дружество, търговски пълномощници, прокуристи, търговски представители;
3. извършват търговска дейност;
4. работят по трудово правоотношение или по граждански договор, освен за осъществяване на преподавателска дейност;
5. участват в управителни и контролни органи на търговски дружества.
(4) Не се счита за търговска дейност по смисъла на ал. 3, т. 3 участието в приватизацията с приватизационни бонове и в кооперации - със земеделски земи или гори с възстановено право на собственост.
(5) Несъвместимост със службата в МВР е налице и в случаите, когато държавните служители са избрани за народни представители, кметове или общински съветници.
(6) Несъвместимост със службата в МВР не е налице в случаите по чл. 44, ал. 1, т. 5 и чл. 84, както и при участие в търговски дружества, чийто принципал е министърът на вътрешните работи, или в юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност.
(7) В 7-дневен срок от възникване на обстоятелства по ал. 1, 3 и 5 държавните служители са длъжни да подадат декларация."
Чл. 180. (1) Държавният служител е длъжен всяка година до 31 март по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, да декларира писмено пред органа по чл. 187, ал. 1 всеки търговски, финансов или друг делови интерес, който той или свързани с него лица имат във връзка с функциите на структурното звено, в което работи.
Предложение от н. п. Филип Димитров, н. п. Елеонора Николова и н. п. Ася Михайлова (№ 554-04-126/ 27.10.2005 г.:
Чл. 180 ал. 1 -"делови" се заменя с "имуществен".
Комисията не подкрепя предложението.
(2) Държавният служител е длъжен да не участва при обсъждането, подготовката и вземането на решения, когато той или свързаните с него лица са заинтересувани от съответното решение или когато има със заинтересуваните лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговата безпристрастност.
(3) В случаите по ал. 2 държавният служител писмено уведомява органа по чл. 187, ал. 1.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 180, който става чл. 178:
"Чл. 178. (1) Държавните служители са длъжни всяка година до 31 март по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, да декларират писмено пред съответния орган по чл. 186, ал. 1 всеки търговски, финансов или друг делови интерес, който те или свързани с тях лица имат във връзка с функциите на структурното звено, в което работят.
(2) Държавните служители са длъжни да не участват при обсъждането, подготовката и вземането на решения, когато те или свързаните с тях лица са заинтересувани от съответното решение или когато имат със заинтересуваните лица отношения, пораждащи основателни съмнения в тяхната безпристрастност.
(3) В случаите по ал. 2 държавните служители писмено уведомяват съответния орган по чл. 186, ал. 1."
Раздел II
Изисквания за постъпване на служба в МВР
Предложение от н. п. Камен Костадинов (№ 554-04-148/ 01.11.2005 г.:
В заглавията на Раздел II и Раздел III на Глава XV след думата "служба" да се добави и израза "и работа".
Предложението е оттеглено.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздел ІІ.
Чл. 181. (1) За държавни служители в МВР се приемат чрез конкурс пълнолетни лица само с българско гражданство, които отговарят на общите и специфичните изисквания за възраст, образование, психо-физическа годност и професионална подготовка, както и на други условия, обявени в съответния конкурс за постъпване на държавна служба.
(2) До участие в конкурс за постъпване на държавна служба се допускат лица, които:
1. не подлежат на наборна военна служба;
2. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер независимо от последвалата реабилитация или не са освободени от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по чл. 78а от Наказателния кодекс;
3. срещу които няма започнато наказателно преследване за извършено умишлено престъпление от общ характер.
(3) Специфичните изисквания за възраст, образование, психо-физическа годност и професионална подготовка по ал. 1 се определят от министъра на вътрешните работи.
(4) За работа по трудово правоотношение се приемат лица, които са български граждани и отговарят на изискванията на ал. 2, т. 2 и 3.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 181, който става чл. 179:
"Чл. 179. (1) За държавни служители в МВР могат да бъдат назначавани чрез конкурс пълнолетни лица само с българско гражданство, които отговарят на общите и специфичните изисквания за възраст, образование, психо-физическа годност и професионална подготовка, както и на други условия, обявени в съответния конкурс за постъпване на държавна служба.
(2) До участие в конкурс за постъпване на държавна служба се допускат лица, които:
1. не подлежат на наборна военна служба;
2. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер независимо от последвалата реабилитация или не са освободени от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по чл. 78а от Наказателния кодекс;
3. които не са привлечени като обвиняеми за умишлено престъпление от общ характер.
(3) Специфичните изисквания за възраст, образование, психо-физическа годност и професионална подготовка по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
(4) За работа по трудово правоотношение се приемат лица, които са български граждани и отговарят на изискванията на ал. 2, т. 2 и 3."
Раздел III
Назначаване на държавна служба
Предложение от н. п. Камен Костадинов (№ 554-04-148/ 01.11.2005 г.:
В заглавията на Раздел II и Раздел III на Глава XV след думата "служба" да се добави и израза "и работа".
Предложението е оттеглено.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздел ІІІ.
Чл. 182. (1) Постъпването на държавна служба в МВР се извършва само в категориите Г или Е след конкурс, освен ако в закон е предвидено друго.
Предложение от н. п. Георги Юруков и н. п. Камен Костадинов (№ 554-04-1474/ 01.11.2005 г.:
Ал. 1 придобива следната редакция:
"(1) Постъпването на държавна служба в МВР се извършва въз основа на конкурс."
Създава се нова ал. 2 със следното съдържание, а досегашна ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4:
"(2) Лицата, кандидатстващи за държавна служба в МВР на длъжности, за които се изисква задължително първоначално професионално обучение, постъпват само в категориите Г или Е."
Комисията подкрепя предложението.
(2) На държавните служители - стажанти, успешно завършили курса за първоначална професионална подготовка, се присъжда съответната категория и те се назначават на длъжност в структурните звена на МВР.
(3) Конкурсите за постъпване на държавна служба в МВР се провеждат от комисия в състав, определен от министъра на вътрешните работи за съответния конкурс.
(4) Условията и редът за провеждане на конкурсите се определят от министъра на вътрешните работи.
Предложение от н. п. Георги Юруков и н. п. Камен Костадинов (№ 554-04-1474/ 01.11.2005 г.:
Досегашна ал. 4 става ал. 5 със следната редакция:
"(5) Условията и редът за провеждане на конкурсите се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Комисията подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя предложенията на н. п. Юруков и Костадинов и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 182, който става чл. 180:
"Чл. 180. (1) Постъпването на държавна служба в МВР се предхожда от конкурс.
(2) Обявлението за конкурса се публикува в регистъра по чл. 61, ал. 1 от Закона за администрацията и в един централен или местен ежедневник.
(3) Конкурсът се провежда от комисия в състав, определен със заповед на министъра на вътрешните работи за всеки конкретен случай.
(4) Условията и редът за провеждане на конкурсите се определят с наредба на министъра на вътрешните работи."
Комисията предлага да се създаде нов чл. 181 със следната редакция:
"Чл. 181. (1) Лицата, кандидатстващи за държавна служба в МВР на длъжности, за които се изисква задължително първоначално професионално обучение, постъпват само в категориите Г или Е.
(2) На държавните служители - стажанти, успешно завършили курса за първоначална професионална подготовка, се присъжда съответната категория и те се назначават на длъжност в структурните звена на МВР."
Чл. 183. (1) Допускането на кандидатите до конкурса се извършва от конкурсната комисия. До участие не се допускат лица, които не са представили необходимите документи или не отговарят на общите и специфичните изисквания, както и на други условия, предвидени за участие в конкурса.
(2) Конкурсната комисия обявява по подходящ общодостъпен начин списъци на допуснатите кандидати.
(3) Недопускането до участие в конкурса подлежи на обжалване пред министъра на вътрешните работи в 7-дневен срок от датата на обявяване на списъка. Решението по жалбата не подлежи на съдебен контрол.
Предложение от н. п. Атанас Атанасов (№ 554-04-116/ 25.10.2005 г.:
В чл. 183, ал. 3 отпада последното изречение.
Комисията не подкрепя предложението.
(4) Конкурсната комисия обявява по подходящ общодостъпен начин резултатите от отделните етапи на конкурса и крайното класиране на кандидатите.
(5) Резултатите от отделните етапи на конкурса и крайното класиране подлежат на обжалване пред министъра на вътрешните работи в 7-дневен срок от датата на обявяването им. Решението по жалбата не подлежи на съдебен контрол.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 183, който става чл. 182:
"Чл. 182. (1) Допускането на кандидатите до конкурса се извършва от конкурсната комисия. До участие се допускат лица, които са представили необходимите документи и отговарят на условията за съответния конкурс.
(2) Конкурсната комисия обявява по общодостъпен начин списъци на допуснатите и недопуснатите кандидати в 7-дневен срок от крайната дата за подаване на документите. Комисията посочва датата и мястото на провеждане и часа за започване на конкурса.
(3) Недопускането до участие в конкурса може да се обжалва пред министъра на вътрешните работи в 7-дневен срок от датата на обявяване на списъка. Министърът се произнася в 7-дневен срок. Жалбата не спира конкурсната процедура. Решението по жалбата не подлежи на съдебен контрол.
(4) Конкурсната комисия обявява по общодостъпен начин резултатите от отделните етапи на конкурса и крайното класиране на кандидатите.
(5) Резултатите от отделните етапи на конкурса и крайното класиране могат да бъдат обжалвани пред министъра на вътрешните работи в 3-дневен срок от датата на обявяването им. При основателност на възраженията по крайното класиране министърът на вътрешните работи насрочва нов конкурс. Решението по жалбата не подлежи на съдебен контрол.
(6) След приключване на конкурсната процедура министърът на вътрешните работи издава акт за назначаване на класираните кандидати."
Чл. 184. Министърът на вътрешните работи присъжда категориите на държавните служители в МВР.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 184, който става чл. 183.
Чл. 185. (1) Главният секретар на МВР и директорите на национални служби се назначават от Президента на Републиката по предложение на Министерския съвет.
Предложение от н. п. Атанас Атанасов (№ 554-04-116/ 25.10.2005 г.:
В чл. 185 отпада изразът "Главният секретар на МВР".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от н. п. Йордан Бакалов (№ 554-04-136/ 28.10.2005 г.:
Чл. 185, ал. 1 да отпадне
Предложението е оттеглено.
(2) На длъжностите по ал. 1 могат да се назначават само служители с категория А или Б.
(3) Министърът на вътрешните работи присъжда категория А, съответно "главен комисар", на назначените служители по ал. 1 след издаване на указа на Президента на Републиката.
(4) При освобождаване от длъжностите по ал. 1 държавните служители запазват присъдената категория А.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 185, който става чл. 184:
"Чл. 184. (1) Главният секретар на МВР и директорите на националните служби се назначават от президента на Република България по предложение на Министерския съвет.
(2) Министърът на вътрешните работи присъжда категория А, съответно главен комисар, на назначените служители по ал. 1 след издаване на указа на президента на Република България.
(3) При освобождаване от длъжностите по ал. 1 държавните служители запазват присъдената категория А."
Чл. 186. Министърът на вътрешните работи назначава държавните служители:
1. на длъжности от категория А извън случаите по чл. 185, ал. 1, както и на длъжности от категории Б и В;
2. на длъжности от категория Г при първоначално постъпване на държавна служба;
3. стажанти.
Предложение от н. п. Младен Червеняков (№ 554-04-144/ 31.10.2005 г.:
Чл. 186 се изменя така:
Досегашният текст става ал. 1 и се създава нова ал. 2:
(2) Министърът на вътрешните работи назначава заместник-директорите на генералните дирекции в националните служби, директорите на главни дирекции на Национална служба "Полиция" по предложение на главния секретар.
Комисията не подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 186, който става чл. 185:
“Чл. 185. Министърът на вътрешните работи назначава държавните служители:
1. на длъжности от категория А извън случаите по чл. 184, ал. 1, както и на длъжности от категории Б и В;
2. на длъжности от категория Г при първоначално постъпване на държавна служба;
3. стажанти.”
Чл. 187. (1) Директорите на националните служби, директорите на специализираните дирекции, на Медицинския институт, на научноизследователските и научно-приложните институти и ректорът на Академията на МВР назначават държавните служители на длъжности от категории Г, Д и Е извън случаите по чл. 186, т. 2.
(2) Органите по ал. 1 сключват трудови договори с лицата, работещи по трудово правоотношение, при условията и по реда на Кодекса на труда.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 187, който става чл. 186:
“Чл. 186. (1) Директорите на националните служби, директорите на специализираните дирекции, на Медицинския институт, на научноизследователските и научно-приложните институти и ректорът на Академията на МВР назначават държавните служители на длъжности от категории Г, Д и Е извън случаите по чл. 185, т. 2.
(2) Органите по ал. 1 сключват трудови договори с лицата, работещи по трудово правоотношение, при условията и по реда на Кодекса на труда.”
Чл. 188. (1) При постъпване на служба в МВР държавните служители полагат клетва и подписват декларация за политически неутралитет и декларация за имуществото и доходите си.
(2) Отказът да се положи клетва или да се подпишат декларациите по ал. 1 е пречка за постъпване на държавна служба.
(3) Декларацията за имуществото и доходите се подава ежегодно до 31 март. Неподаването й е основание за освобождаване от служба по чл. 246, ал. 1, т. 7, буква “г”.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 188, който става чл. 187:
“187. (1) При постъпване на служба в МВР държавните служители полагат клетва и подписват декларация за политически неутралитет и декларация за имуществото и доходите си.
(2) Отказът да се положи клетва или да се подпишат декларациите по ал. 1 е пречка за постъпване на държавна служба.
(3) Декларацията за имуществото и доходите се подава ежегодно до 31 март.”
Чл. 189. (1) Службата в МВР започва от датата на заемане на длъжността, включително като стажант.
(2) При първоначално присъждане на категория и назначаване на длъжност започва да тече едногодишен изпитателен срок за държавните служители считано от датата на заемане на длъжността.
(3) Изпитателният срок не тече през времето, през което държавният служител е бил в законоустановен отпуск.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 189, който става чл. 188:
"Чл. 188. (1) Службата в МВР започва от датата на заемане на длъжността, включително като стажант.
(2) При първоначално присъждане на категория и назначаване на длъжност започва да тече едногодишен срок за изпитване за държавните служители, считано от датата на заемане на длъжността.
(3) Срокът за изпитване не тече през времето, през което държавният служител е бил в законоустановен отпуск."
Раздел IV
Преминаване на държавната служба
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздел ІV.
Чл. 190. (1) Професионалната кариера на държавните служители се основава на последователно израстване в следващата категория чрез конкурс и преминаване на съответна професионална подготовка.
(2) За израстване в категория А конкурс не се провежда.
(3) Условията и редът за израстване в категория, както и в степените на категории Г и Е се определят от министъра на вътрешните работи.
(4) Допускането до участие и класирането в конкурси за израстване в категория могат да бъдат обжалвани в 7-дневен срок пред министъра на вътрешните работи. Решението по жалбата не подлежи на съдебен контрол.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 190, който става чл. 189:
"Чл. 189. (1) Професионалната кариера на държавните служители се основава на последователно израстване в следващата категория чрез конкурс и преминаване на съответна професионална подготовка.
(2) За израстване в категория А конкурс не се провежда.
(3) Допускането до участие и класирането в конкурси за израстване в категория могат да бъдат обжалвани в 7-дневен срок пред министъра на вътрешните работи. Министърът се произнася в 7-дневен срок. Жалбата не спира конкурсната процедура. Решението по жалбата не подлежи на съдебен контрол.
(4) Условията и редът за израстване в категория, както и в степените на категории Б, Г и Е, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи."
Чл. 191. (1) Заемането на длъжност в рамките на притежаваната категория се предхожда от конкурс.
(2) Видовете конкурси за заемане на длъжности от държавните служители са:
1. конкурс за длъжности с общ профил;
2. конкурс за специфични длъжности;
3. конкурс за пряко назначаване.
(3) При провеждане на конкурс за заемане на длъжности с общ профил се прилага точкова система за оценка на професионалния стаж, професионалната квалификация, служебната дисциплина и наградите на участниците в конкурса.
(4) Конкурси за специфични длъжности, изискващи специализирана подготовка или професионални умения и опит в конкретни области, се провеждат по документи и чрез един или повече от следните начини:
1. решаване на тест по професионални теми, свързани със спецификата на длъжността;
2. практически изпит за знания и умения, необходими за изпълнението на задачи и дейности, произтичащи от длъжността;
3. писмена разработка или защита на концепция, свързани с функциите на длъжността;
4. интервю с комисия.
(5) Конкурс за пряко назначаване се провежда по документи за длъжности с особена отговорност.
(6) Условията и редът за провеждане на конкурсите за заемане на длъжности се определят от министъра на вътрешните работи.
Предложение от н. п. Георги Юруков и н. п. Камен Костадинов (№ 554-04-1474/ 01.11.2005 г.:
В чл. 191, ал. 6, предлогът "от" се заменя с израза "с наредба на".
Комисията подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя предложението на н. п. Юруков и Костадинов и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 191, който става чл. 190:
"Чл. 190. (1) Заемането на длъжност в рамките на притежаваната категория се предхожда от конкурс.
(2) Видовете конкурси по ал. 1 са:
1. конкурс за длъжности с общ профил;
2. конкурс за специфични длъжности;
3. конкурс за длъжности с особена отговорност.
(3) При провеждане на конкурс за заемане на длъжности с общ профил се прилага точкова система за оценка на професионалния опит, професионалната квалификация, изпълнението на служебните задължения, отличията и наградите на участниците в конкурса.
(4) Конкурси за специфични длъжности, изискващи специализирана подготовка или професионални умения и опит в конкретни области, се провеждат по документи и чрез един или повече от следните начини:
1. решаване на тест;
2. практически изпит;
3. писмена разработка или защита на концепция;
4. интервю.
(5) Конкурси за длъжности с особена отговорност се провеждат по документи.
(6) Допускането до участие и класирането в конкурсите по ал. 2 могат да бъдат обжалвани в 7-дневен срок пред министъра на вътрешните работи. Министърът се произнася в 7-дневен срок. Жалбата не спира конкурсната процедура. Решението по жалбата не подлежи на съдебен контрол.
(7) Условията и редът за провеждане на конкурси за заемане на длъжности в рамките на притежаваната категория се определят с наредба на министъра на вътрешните работи."
Чл. 192. (1) Допускането до участие и класирането в конкурси за заемане на длъжност могат да бъдат обжалвани в 78-дневен срок пред министъра на вътрешните работи.
(2) Решението по жалбата не подлежи на съдебен контрол.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага той да отпадне, тъй като е намерил систематичното си място като ал. 6 на вече гласувания чл. 190.
Чл. 193. (1) Държавните служители могат да бъдат назначавани без конкурс на други длъжности в рамките на притежаваната категория при следните случаи:
1. съкращаване на длъжността;
2. възстановяване на незаконно уволнен служител;
3. установени незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на комплексна оценка;
4. намалена работоспособност за изпълнение на служебните задължения на заеманата длъжност поради здравословни причини;
5. отказ или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация;
6. наличие на обстоятелства по чл. 180, ал. 1, констатирани след подаване на декларация в законоустановения срок;
7. когато държавните служители заемат длъжност, предвидена за заемане с конкурсна процедура по пряко назначаване;
8. участие в мисии на международни организации, както и при приключване на участието;
9. завръщане от неплатен отпуск по чл. 215, т. 8.
(2) Назначаването по ал. 1 се извършва при спазване на следните условия:
1. новата длъжност да отговаря на категорията и квалификацията на служителя;
2. новото работно място да е в същото населено място и по възможност в същото основно структурно звено, а при липса на подходящи вакантни места - и в друго населено място или основно структурно звено.
(3) Установяването на обстоятелствата по ал. 1, т. 3 и 4 се извършва по ред, определен от Министерския съвет.
(4) В случаите по ал. 1, т. 7 държавните служители, придобили категория А, могат бъдат назначавани и на длъжности, предвидени за категория Б, като запазват придобитата категория А.
Предложение от н. п. Георги Юруков и н. п. Камен Костадинов (№ 554-04-1474/ 01.11.2005 г.:
В чл. 193 се създава нова ал. 5 със следното съдържание:
"(5) Заповедите за назначаване по ал. 1 не подлежат на съдебен контрол."
Комисията не подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 193, който става чл. 191:
"Чл. 191. (1) Държавните служители могат да бъдат назначавани без конкурс на други длъжности в рамките на притежаваната категория в следните случаи:
1. съкращаване на длъжността;
2. възстановяване на незаконно уволнен служител;
3. установени незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на оценка на изпълнението на длъжността;
4. намалена работоспособност за изпълнение на служебните задължения поради здравословни причини;
5. отказ или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация;
6. наличие на обстоятелства по чл. 178, ал. 1, констатирани след подаване на декларация в законоустановения срок;
7. когато заемат длъжност с особена отговорност;
8. участие в мисии на международни организации, както и при приключване на участието;
9. завръщане от неплатен отпуск по чл. 212, т. 8.
(2) Назначаването по ал. 1 се извършва при спазване на следните условия:
1. новата длъжност да отговаря на категорията и професионалната квалификация на служителя;
2. новото работно място да е в същото населено място и по възможност в същото основно структурно звено, а при липса на подходящи незаети места - и в друго населено място или основно структурно звено.
(3) Установяването на обстоятелствата по ал. 1, т. 3 и 4 се извършва по ред, определен в правилника за прилагане на закона.
(4) В случаите по ал. 1, т. 7 държавните служители, придобили категория А, могат бъдат назначавани и на длъжности, предвидени за категория Б, като запазват придобитата категория А."
Чл. 194. (1) Държавните служители могат да бъдат временно назначавани на вакантни длъжности от същата или следваща по-висока категория до обявяване на конкурс за заемането им или при отсъствие на титуляря над 30 дни по ред, определен от министъра на вътрешните работи.
(2) Временното назначаване се извършва със съгласието на служителя освен в случаите на мотивирана служебна необходимост.
(3) Временното назначаване е за срок до една година. Временно назначаване за по-дълъг срок може да се прилага, когато титулярът е в законоустановен отпуск за срок над една година.
(4) За срока на временното назначаване служителите получават заплатата за длъжност и допълнителните възнаграждения, произтичащи от временно заеманата длъжност.
Предложение от н. п. Камен Костадинов (№ 554-04-148/ 01.11.2005 г.:
Чл. 194. Да се създаде нова ал. 5 със следното съдържание: "Конкурсите за вакантни длъжности се обявяват не по-късно от 30 дни след овакантяването им".
Комисията не подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 194, който става чл. 192:
"Чл. 192. (1) Държавните служители могат да бъдат временно назначавани на вакантни длъжности от същата или следваща по-висока категория до обявяване на конкурс за заемането им или при отсъствие на титуляра над 30 дни по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи.
(2) Временното назначаване се извършва със съгласието на служителя, освен в случаите на мотивирана служебна необходимост.
(3) Временното назначаване е за срок до една година. Временно назначаване за по-дълъг срок може да се прилага, когато титулярът на длъжността е в законоустановен отпуск за срок над една година.
(4) За срока на временното назначаване държавните служители получават заплатата си за категория и заплатата за длъжност и допълнителните възнаграждения, произтичащи от временно заеманата длъжност."
Раздел V
Професионална подготовка
Предложение от н. п. Христо Величков и н. п. Йордан Величков (№ 554-04-114/ 20.10.2005 г.:
Заглавието на Раздел V на Глава петнадесета "Професионална подготовка" да се замени с наименованието "Професионално обучение"
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от н. п. Камен Костадинов (№ 554-04-148/ 01.11.2005 г.:
Заглавието на Раздел V на Глава XV да бъде с наименование "Професионално обучение".
Предложението е оттеглено.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздел V.
Чл. 195. (1) Професионалната подготовка на служителите от МВР се провежда под формата на професионално образование и професионално обучение.
Предложение от н. п. Атанас Атанасов (№ 554-04-116/ 25.10.2005 г.:
В чл. 195 отпада ал. 1.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от н. п. Камен Костадинов (№ 554-04-148/ 01.11.2005 г.:
В чл. 195, ал. 1 текстът да придобие следното съдържание: "Професионалното обучение на служителите от МВР се провежда под формата на професионално образование и професионална подготовка".
Комисията не подкрепя предложението.
(2) Професионалното обучение при първоначално постъпване и израстване в категория се провежда в учебните заведения на МВР.
Предложение от н. п. Камен Костадинов (№ 554-04-148/ 01.11.2005 г.:
В чл. 195, ал. 2 изразът "професионално обучение" да се замени с израза "професионалната подготовка"
Предложението е оттеглено.
(3) Професионалното обучение на държавните служители от МВР се извършва в Академията на МВР, в научноизследователските и научно-приложните институти на МВР, във военни академии и училища и в граждански учебни заведения.
(4) Професионална подготовка може да се извършва в сродни академии и учебни заведения на други държави.
Предложение от н. п. Христо Величков и н. п. Йордан Величков (№ 554-04-114/ 20.10.2005 г.:
В чл. 195 да се направят следните промени:
- ал. 1 да придобие следното съдържание:
(1) Професионалното обучение на служителите от МВР се провежда под формата на професионално образование и професионална подготовка"
в ал. 2 изразът "Професионална подготовка" да се замени с изразът "Професионално обучение"
- в ал. 4 изразът "Професионална подготовка" да се замени с изразът "Професионално обучение"
Комисията не подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 195, който става чл. 193:
"Чл. 193. (1) Професионалната подготовка на служителите в МВР се провежда под формата на професионално образование и професионално обучение.
(2) Професионалното обучение при първоначално постъпване и при израстване в категория се провежда в Академията на МВР.
(3) Професионалното обучение на държавните служители в МВР се извършва в Академията на МВР, в научноизследователските и научно-приложните институти на МВР и в други учебни заведения.
(4) Професионална подготовка може да се извършва и в сродни учебни заведения на други държави."
Чл. 196. (1) Приетите в Академията на МВР за придобиване на професионално образование в редовна форма на обучение имат статут на курсанти.
(2) Правата и задълженията на курсантите се определят с Правилника за устройството и дейността на Академията на МВР.
(3) Курсантите получават униформено облекло и стипендия в размер, при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи.
(4) Приетите наборници за курсанти в Академията на МВР отбиват наборната си военна служба по време на обучението.
(5) По време на подготовката лицата по ал. 1 не могат да бъдат използвани за служба в органите на МВР освен за целите на обучението.
(6) След дипломирането на курсантите се присъжда категория Г и те се назначават на длъжности в основните структурни звена на МВР.
Предложение от н. п. Атанас Атанасов (№ 554-04-116/ 25.10.2005 г.:
Чл. 196 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 196, който става чл. 194:
"Чл. 194. (1) Приетите в Академията на МВР за придобиване на професионално образование в редовна форма на обучение имат статут на курсанти.
(2) Правата и задълженията на курсантите се определят с Правилника за устройството и дейността на Академията на МВР.
(3) Курсантите получават униформено облекло и стипендия в размер, при условия и по ред, определени с инструкция на министъра на вътрешните работи.
(4) Приетите наборници за курсанти в Академията на МВР отбиват наборната си военна служба по време на обучението.
(5) По време на подготовката лицата по ал. 1 не могат да бъдат използвани за служба в основните структурни звена на МВР освен за целите на обучението.
(6) След дипломирането на курсантите се присъжда категория Г и те се назначават в основните структурни звена на МВР."
Чл. 197. Завършилите редовно обучение в Академията на МВР са длъжни да служат в МВР за срок не по-малък от 10 години въз основа на подписан договор с министъра на вътрешните работи при приемането им за обучение.
Предложение от н. п. Атанас Атанасов (№ 554-04-116/ 25.10.2005 г.:
Чл. 197 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 197, който става чл. 195.
Чл. 198. (1) Спечелилите конкурс за постъпване на служба в МВР подлежат на първоначално професионално обучение.
(2) Министърът на вътрешните работи утвърждава списък на длъжностите, заемани от държавните служители на МВР, за които първоначалното професионално обучение не е задължително.
Предложение от н. п. Христо Величков и н. п. Йордан Величков (№ 554-04-114/ 20.10.2005 г.:
В чл. 198 ал. 1 и ал. 2 и в чл. 100 ал. 1 и ал. 2 изразът първоначално професионално обучение" да се замени с изразът "първоначална професионална подготовка"
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от н. п. Камен Костадинов (№ 554-04-148/ 01.11.2005 г.:
В чл. 198 в ал. , и ал. 2 и в чл. 199, ал. 1 и ал. 2 изразът "първоначално професионално обучение" да се замени с израза "първоначална професионална подготовка".
Предложението е оттеглено.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 198, който става чл. 196:
“Чл. 196. (1) Спечелилите конкурс за постъпване на служба в МВР подлежат на първоначално професионално обучение.
(2) Министърът на вътрешните работи утвърждава списък на длъжностите, за които не се изисква първоначално професионално обучение.”
Чл. 199. (1) По време на първоначалното професионално обучение стажантите не могат да бъдат използвани за служба в органите на МВР освен за целите на обучението.
(2) Правата и задълженията на стажантите във връзка с първоначалното професионално обучение се определят с правилниците за устройството и дейността на учебните заведения на МВР.
(3) Стажантите се задължават да служат в МВР не по-малко от 5 години след завършване на обучението въз основа на подписан договор с министъра на вътрешните работи или с упълномощени от него длъжностни лица.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 199, който става чл. 197:
"Чл. 197. (1) По време на първоначалното професионално обучение стажантите не могат да бъдат използвани за служба в основните структурни звена на МВР освен за целите на обучението.
(2) Правата и задълженията на стажантите във връзка с първоначалното професионално обучение се определят в правилника за устройството и дейността на Академията на МВР.
(3) Стажантите се задължават да служат в МВР не по-малко от 5 години след завършване на обучението въз основа на подписан договор с министъра на вътрешните работи или с оправомощени от него длъжностни лица."
Чл. 200. (1) Отстранените от обучение курсанти поради слаб успех, по дисциплинарен ред, при осъждане за умишлено престъпление от общ характер, напусналите по собствено желание по време на обучението, както и отказалите се след дипломиране да заемат съответната длъжност възстановяват на МВР разходите за издръжка и обучение за периода, в който са били обучавани.
(2) Разходите по ал. 1 се възстановяват и от освободените от служба стажанти.
(3) Разходите по ал. 1 се възстановяват и от освободените от служба държавни служители по собствено желание или по дисциплинарен ред, преди да са изслужили срока по чл. 197 и чл. 199, ал. 3, пропорционално на времето на неизпълнение.
Предложение от н. п. Атанас Атанасов (№ 554-04-116/ 25.10.2005 г.:
Чл. 200 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 200, който става чл. 198:
"Чл. 198. (1) Курсантите, отстранени от обучение поради слаб успех, по дисциплинарен ред, при осъждане за умишлено престъпление от общ характер, напуснали по собствено желание по време на обучението, както и отказали след дипломиране да заемат съответната длъжност, възстановяват на МВР разходите за издръжка и обучение за периода, в който са били обучавани.
(2) Разходите по ал. 1 се възстановяват и от освободените от служба стажанти.
(3) Разходите по ал. 1 се възстановяват и от държавните служители, чието служебно правоотношение е прекратено по тяхно желание или по дисциплинарен ред, преди да са изслужили срока по чл. 195 и чл. 197, ал. 3, пропорционално на времето на неизпълнение."
Раздел VI
Възнаграждения, материално и социално осигуряване
на служителите на МВР
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздел VІ.
Чл. 201. (1) Държавните служители получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за категория и от заплатата за длъжност.
(2) Размерите на заплатите за категория, както и размерите на заплатите за най-ниската и най-високата длъжност за всяка категория се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.
(3) Размерът на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се формира на базата на средномесечната заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт, както следва:
Предложение от н. п. Филип Димитров, н. п. Елеонора Николова и н. п. Ася Михайлова (№ 554-04-126/ 27.10.2005 г.:
Чл. 201 ал. 3 и чл. 206 ал. 2 - след данните от НСИ се добавя: "за тримесечието предхождащо приемането на бюджета".
Предложението е оттеглено.
1. за най-ниската длъжност в категория Г - не по-малко от 2,1 средни месечни заплати;
2. за най-ниската длъжност в категория Е - не по-малко от 1,4 средни месечни заплати.
Предложение от н. п. Ахмед Юсеин (№ 554-04-113/ 19.10.2005 г.:
В чл. 201, ал. 3 - след думите "данните на Националния статистически институт" да се добави "за тримесечието предхождащо приемането на бюджета".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от н. п. Станчо Тодоров (№ 554-04-122/ 26.10.2005 г.:
Член 201, ал. 3 се изменя така:
1. В т. 1 цифрата "2,1" се заменя с цифрата "2".
2. В т. 2 цифрата 1,4 се заменя с числото "1,3".
Комисията не подкрепя предложението.
(4) Стажантите получават месечно възнаграждение в размер, определен от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 201, който става чл. 199:
"Чл. 199. (1) Държавните служители получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за категория и от заплатата за длъжност.
(2) Размерите на заплатите за категория, както и размерите на заплатите за най-ниската и най-високата длъжност във всяка категория се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.
(3) Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се утвърждава ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва:
1. за най-ниската длъжност в категория Г - не по-малко от 2,1;
2. за най-ниската длъжност в категория Е - не по-малко от 1,4.
(4) Стажантите получават месечно възнаграждение в размер, определен от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи."
Чл. 202. Конкретният размер на заплатата за длъжност между най-ниската и най-високата длъжност за всяка категория се определя от министъра на вътрешните работи и се състои от два компонента:
1. възнаграждение за ниво, което отразява мястото на съответната длъжност в йерархията;
2. специфично възнаграждение, което отразява специфичните условия на работното място.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 202, който става чл. 200:
"Чл. 200. Конкретният размер на заплатата за длъжност се определя от министъра на вътрешните работи и се състои от:
1. възнаграждение за ниво, което отразява мястото на съответната длъжност в йерархията;
2. възнаграждение, което отразява специфичните условия на работното място."
Чл. 203. (1) На държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за продължителна служба върху основното месечно възнаграждение в размер 2 на сто за всяка година трудов стаж, но не повече от 40 на сто.
(2) При определяне размера на допълнителното възнаграждение по ал. 1 се взема предвид целият трудов стаж, приравнен към първа категория труд.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 203, който става чл. 201:
"Чл. 201. (1) На държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за продължителна работа върху основното месечно възнаграждение в размер 2 на сто за всяка година трудов стаж, но не повече от 40 на сто.
(2) При определяне размера на допълнителното възнаграждение по ал. 1 се взема предвид целият трудов стаж, приравнен към първа категория труд."
Чл. 204. (1) На държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за:
Предложение от н. п. Ахмед Юсеин (№ 554-04-113/ 19.10.2005 г.:
В чл. 204, ал. 1 - да отпадне думата "държавните".
Предложението е оттеглено.
1. специфични условия на труд - с постоянен или непостоянен характер, при условия и в размери, определени от министъра на вътрешните работи;
2. постигнати резултати в служебната дейност въз основа на оценка;
3. работа при вредни за здравето условия - при условия и в размери, определени от Министерския съвет;
4. извънреден труд;
5. научна степен;
6. работа по чл. 113, ал. 1, т. 1, 2 и 4 - в размер, определен от министъра на вътрешните работи.
(2) Допълнителното възнаграждение по ал. 1, т. 2 се изплаща на
3-месечен период. Условията и редът за оценяване на служителите и за формиране на допълнителното възнаграждение се определят от министъра на вътрешните работи.
Предложение от н. п. Ахмед Юсеин (№ 554-04-113/ 19.10.2005 г.:
В чл. 204 да се добави нова алинея 3 със следното съдържание:
ал. (3) Служителите на МВР работещи в сферата на здравеопазването получават и възнаграждение за работа по клиничните пътеки съгласно Националния рамков договор с НЗОК.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от н. п. Филип Димитров, н. п. Елеонора Николова и н. п. Ася Михайлова (№ 554-04-126/ 27.10.2005 г.:
Чл. 204 нова алинея 3 - Служителите на МВР, работещи в здравеопазването получават и възнаграждение за работа по клинични пътеки, съгласно Националния рамков договор с НЗОК.
Комисията подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип предложенията на н. п. Юсеин, Димитров, Николова и Михайлова и текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 204, който става чл. 202:
"Чл. 202. (1) На държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения и за:
1. специфични условия на труд - при условия и в размери, определени от министъра на вътрешните работи;
2. постигнати резултати в служебната дейност въз основа на оценка;
3. извънреден труд;
4. научна степен;
5. работа по чл. 113, ал. 1, т. 1, 2 и 4 - в размер, определен от министъра на вътрешните работи.
(2) Допълнителното възнаграждение по ал. 1, т. 2 се изплаща на
3-месечен период. Условията и редът за оценяване на служителите и за формиране на допълнителното възнаграждение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
(3) Служителите на МВР, работещи в Медицинския институт на МВР, получават и възнаграждение за работа по клинични пътеки съгласно Националния рамков договор."
Чл. 205. Брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР включва основното месечно възнаграждение и другите допълнителни възнаграждения.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя, но предлага той да отпадне, тъй като е намерил систематичното си място в Допълнителната разпоредба в § 1.
Чл. 206. (1) Лицата, работещи по трудово правоотношение, получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност и добавка за работа в МВР.
(2) Размерът на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се формира на базата на средномесечната заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт, както следва:
Предложение от н. п. Ахмед Юсеин (№ 554-04-113/ 19.10.2005 г.:
В чл. 206, ал. 2 след думите "данните на Националния статистически институт" да се добави "за тримесечието предхождащо приемането на бюджета".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от н. п. Филип Димитров, н. п. Елеонора Николова и н. п. Ася Михайлова (№ 554-04-126/ 27.10.2005 г.:
Чл. 201 ал. 3 и чл. 206 ал. 2 - след данните от НСИ се добавя: "за тримесечието предхождащо приемането на бюджета".
Предложението е оттеглено.
1. за висше образование - не по-малко от 1,6 средни месечни заплати;
2. за средно образование - не по-малко от 1, 1 средни месечни заплати.
(3) Размерът на добавката за работа в МВР се определя от министъра на вътрешните работи.
(4) Лицата, работещи по трудово правоотношение, получават и допълнителното възнаграждение по чл. 204, ал. 1, т. 2.
Предложение от н. п. Ахмед Юсеин (№ 554-04-113/ 19.10.2005 г.:
В чл. 206 да отпадне ал. 4.
Предложението е оттеглено.
(5) На лицата по ал. 1 се изплаща ежегодно сума за облекло при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи, която не се облага с данък.
Предложение от н. п. Ахмед Юсеин (№ 554-04-113/ 19.10.2005 г.:
В член 206, ал. 5 след думата "сума за облекло" да се добави "в размер както за неносещите униформа държавни служители" или цялата ал. 5 да стане както следва:
На лицата по ал. 1 се изплаща ежегодно сума за облекло в размер както за неносещите униформа държавни служители, при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи, която не се облага с данък.
Комисията подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип третото предложение на н. п. Юсеин и текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 206, който става чл. 203:
"Чл. 203. (1) Лицата, работещи по трудово правоотношение, получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност и добавката за работа в МВР.
(2) Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се утвърждава ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва:
1. за висше образование - не по-малко от 1,6;
2. за средно образование - не по-малко от 1, 1.
(3) Размерът на добавката за работа в МВР се определя със заповед на министъра на вътрешните работи.
(4) Лицата, работещи по трудово правоотношение, получават и допълнителното възнаграждение по чл. 202, ал. 1, т. 2.
(5) На лицата по ал. 1 се изплаща ежегодно сума за облекло в размера за неносещите униформа държавни служители, при условия и по ред, определени със заповед на министъра на вътрешните работи."
Чл. 207. (1) На служителите се изплащат порционни пари, които не подлежат на облагане с данък.
(2) На държавните служители се осигурява храна или левовата й равностойност, безплатно работно облекло, униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение или левовата равностойност на униформеното облекло за служителите, неносещи униформа, които не се облагат с данък.
Предложение от н. п. Станчо Тодоров (№ 554-04-122/ 26.10.2005 г.:
Член 207, ал. 2 се изменя, като след думите "на държавните служители се" да отпадне израза "осигурява храна или левовата й равностойност".
Комисията подкрепя предложението.
(3) За извършване на дейности, свързани с вредни за здравето последици, на служителите се осигуряват безплатна предпазна храна и противоотрови.
(4) При преместване на работа в други населени места в случаите, определени от министъра на вътрешните работи, на държавните служители и на всеки член от семейството им се изплаща еднократно парично обезщетение и транспортни разходи при преместването.
(5) Служителите, както и членовете на семействата на загиналите при изпълнение на служебните си задължения държавни служители, изпаднали в тежко материално положение, се подпомагат с парични средства по ред, определен от министъра на вътрешните работи.
(6) Размерът на сумите и доволствията по ал. 1-5, условията и редът за предоставянето им се определят ежегодно от министъра на вътрешните работи.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 207, който става чл. 204:
"Чл. 204. (1) На служителите на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност.
(2) На държавните служители се осигурява работно и униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение, а на неносещите униформа - левовата равностойност на униформеното облекло.
(3) За извършване на дейности, свързани с вредни за здравето последици, на служителите на МВР се осигуряват безплатна предпазна храна и противоотрови.
(4) При преместване на работа в други населени места в случаите, определени от министъра на вътрешните работи, на държавните служители и на членовете на техните семейства се изплащат еднократно обезщетение и транспортните разходи при преместването.
(5) Служителите, както и членовете на семействата на загиналите при изпълнение на служебните си задължения държавни служители, изпаднали в тежко материално положение, се подпомагат с парични средства по ред, определен от министъра на вътрешните работи.
(6) Размерът на сумите и доволствията по ал. 1-5, условията и редът за предоставянето им се определят ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи."
Чл. 208. При смърт на държавен служител разноските за погребението се поемат от МВР в размер, определен от министъра на вътрешните работи.
Предложение от н. п. Ахмед Юсеин (№ 554-04-113/ 19.10.2005 г.:
В чл. 208 думите "държавен служител" да се заменят със "служител на МВР".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от н. п. Филип Димитров, н. п. Елеонора Николова и н. п. Ася Михайлова (№ 554-04-126/ 27.10.2005 г.:
Чл. 208 - да се прецизира - или " при изпълнение на служебния дълг", или да отпадне "държавни" и да важи за всички служители на МВР.
Предложението е оттеглено в първата му част и подкрепено от Комисията във втората.
Предложение от н. п. Георги Юруков и н. п. Камен Костадинов (№ 554-04-1474/ 01.11.2005 г.:
В чл. 208 думите "държавен служител" се заменят с израза "служител на МВР".
Комисията подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя предложенията на н. п. Юсеин, Димитров, Николова, Михайлова, Юруков и Костадинов и текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 208, който става чл. 205:
"Чл. 205. При смърт на служител разноските за погребението се поемат от МВР в размер, определен от министъра на вътрешните работи."
Чл. 209. Задължителното социално и здравно осигуряване на държавните служители е за сметка на републиканския бюджет.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 209, който става чл. 206.
Чл. 210. Трудът на държавните служители при пенсиониране се зачита като първа категория.
Предложение от н. п. Станчо Тодоров (№ 554-04-122/ 26.10.2005 г.:
Член 210 - думата "първа" се заменя с думата "втора".
Комисията не подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 210, който става чл. 207.
Чл. 211. (1) Служителите на МВР задължително се застраховат срещу смърт, трайна или временна загуба на работоспособност за сметка на републиканския бюджет.
Предложение от н. п. Георги Юруков и н. п. Камен Костадинов (№ 554-04-1474/ 01.11.2005 г.:
В чл. 211, ал. 1, изразът "трайна или временна загуба на работоспособност" се заменя с израза "временна неработоспособност и трайно намалена работоспособност".
Комисията подкрепя предложението.
(2) Задължителното застраховане не е пречка за сключване на други застрахователни договори от заинтересуваните.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип предложението на н. п. Юруков и Костадинов и текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 211, който става чл. 208:
"Чл. 208. (1) Служителите на МВР задължително се застраховат срещу смърт, временна неработоспособност или трайно загубена или намалена работоспособност в следствие на злополука за сметка на републиканския бюджет.
(2) Задължителното застраховане не е пречка за сключване на други застрахователни договори от заинтересуваните."
Чл. 212. При изпълнение на служебните си задължения държавните служители в МВР пътуват безплатно в обществения градски транспорт, като средствата се осигуряват от държавния бюджет.
Предложение от н. п. Станчо Тодоров (№ 554-04-122/ 26.10.2005 г.:
Член 212 се изменя така:
1. Да отпадне думата "безплатно".
2. Изразът "държавния бюджет" се заменя с израза "от бюджета на МВР".
Комисията не подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 212, който става чл. 209
"Чл. 209. При изпълнение на служебните си задължения държавните служители в МВР пътуват безплатно в обществения градски транспорт."
Чл. 213. За държавните служители, които ползват жилище при условията на свободно договаряне, МВР изплаща компенсационни суми при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 213, който става чл. 210.
Предложение от н. п. Христо Величков и н. п. Йордан Величков (№ 554-04-114/ 20.10.2005 г.:
Да се създаде нов чл. 213 "А" със следното съдържание:
"Чл. 213 "А" (1) Медицинското обслужване на служителите на МВР и техните семейства, както и медицинското обслужване на пенсионираните служители и техните семейства се извършва в медицинските заведения на МВР при условия и ред определени от министъра на вътрешните работи".
(2) Служителите на МВР и членовете на техните семейства, пенсионираните служители от МВР и членовете на техните семейства, както и гражданите, пострадали при и по повод оказване на съдействие на органите на МВР, ползват санаториалните и профилактичните заведения, почивната и спортната база на МВР по ред, установен от министъра на вътрешните работи.
(3) Лечението на служителите на МВР в чужбина когато това не е възможно да се осъществи у нас, е изцяло или частично за сметка на бюджета.
(4) Държавните и общински здравни заведения не могат да отказват медицинско обслужване на служители на МВР.
Комисията не подкрепя предложението.
Раздел VII
Работно време и отпуски
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздел VІІ.
Чл. 214. (1) Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР през деня е 8 часа. Работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време
40 часа.
(2) За държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при вредни, опасни или специфични условия на труд, се установява намалено работно време.
(3) Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за 3-месечен период.
(4) За държавните служители в МВР, без тези по ал. 2 и работещите на смени, се установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време.
(5) Работата над редовното работно време се компенсира с:
1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите по ал. 4;
2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа - за държавните служители по ал. 3.
(6) Извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
(7) Министърът на вътрешните работи определя реда за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители над редовното работно време.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 214, който става чл. 211:
"Чл. 211. (1) Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
(2) За държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при вредни, опасни или специфични условия на труд, се установява намалено работно време.
(3) Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
(4) За държавните служители в МВР, извън тези по ал. 2 и работещите на смени, се установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време.
(5) Работата извън редовното работно време се компенсира с:
1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите по ал. 4;
2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа - за служителите по ал. 3.
(6) Извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
(7) Редът за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители над редовното работно време се определя с инструкция на министъра на вътрешните работи."
Чл. 215. (1) Държавните служители в МВР имат право на следните видове отпуски:
1. платен годишен отпуск - в размер на 30 работни дни;
2. допълнителен платен годишен отпуск - по един ден за всяка прослужена година, включително за приравнения трудов стаж, но не повече от 10 работни дни;
3. допълнителен платен годишен отпуск по чл. 214, ал. 5 - до 12 работни дни;
4. допълнителен платен годишен отпуск при преместване на работа в друго населено място - в размер до 3 работни дни, който не може да се компенсира с парично обезщетение;
5. допълнителен платен отпуск до 5 работни дни за календарна година при награждаване с “обявяване на благодарност” от министъра, заместник-министрите и главния секретар на МВР и до 3 работни при награждаване от ръководителите на основните структурни звена по чл. 187, ал. 1;
6. неплатен отпуск - до 6 месеца, веднъж през цялата служба;
7. неплатен отпуск - за времето на участие в международни мисии или в международни организации, въз основа на договор, по който Република България е страна;
8. неплатен отпуск по реда на чл. 261;
9. неплатен служебен отпуск по реда на чл. 52, ал. 1-3 от Закона за избиране на народни представители и чл. 47 от Закона за местните избори;
10. неплатен отпуск - за времето на провеждане на стаж по чл. 163 от Закона за съдебната власт.
(2) Отпуските по ал. 1 се зачитат за трудов стаж по този закон освен в случаите по ал. 1, т. 10.
(3) За времето на платен годишен отпуск държавните служители в МВР получават основно месечно възнаграждение и допълнителните възнаграждения с постоянен характер съобразно размера им към момента на ползване на отпуска.
(4) Забранява се компенсирането на отпуските по ал. 1, т. 1-3 и 5 с парично обезщетение освен при освобождаване от служба.
(5) Пътуването на служителите на МВР при отиване и връщане от платен годишен отпуск на територията на страната веднъж в годината е за сметка на МВР.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 215, който става чл. 212:
"Чл. 212. (1) Държавните служители в МВР имат право на следните видове отпуски:
1. редовен платен годишен отпуск - в размер на 30 работни дни;
2. допълнителен платен годишен отпуск - по един ден за всяка прослужена година, включително за приравнения трудов стаж, но не повече от 10 работни дни;
3. допълнителен платен годишен отпуск по чл. 211, ал. 5 - до 12 работни дни;
4. допълнителен платен годишен отпуск при преместване на работа в друго населено място - в размер до 3 работни дни, който не може да се компенсира с парично обезщетение;
5. допълнителен платен отпуск до 5 работни дни за календарна година при награждаване с “обявяване на благодарност” от министъра, заместник-министрите и главния секретар на МВР и до 3 работни при награждаване от ръководителите на основните структурни звена по чл. 186, ал. 1;
6. неплатен отпуск - до 6 месеца, веднъж през цялата служба;
7. неплатен отпуск - за времето на участие в международни мисии или в международни организации, въз основа на договори, по който Република България е страна;
8. неплатен отпуск по реда на чл. 259;
9. неплатен служебен отпуск по реда на чл. 52, ал. 1-3 от Закона за избиране на народни представители и чл. 47 от Закона за местните избори;
10. неплатен отпуск - за времето на провеждане на стаж по чл. 163 от Закона за съдебната власт.
(2) Отпуските по ал. 1 се зачитат за трудов стаж по този закон, освен в случаите по ал. 1, т. 10.
(3) За времето на платения годишен отпуск държавните служители в МВР получават основното месечно възнаграждение и допълнителните възнаграждения с постоянен характер съобразно размера им към момента на започване ползването на отпуска.
(4) Забранява се компенсирането на отпуските по ал. 1, т. 1-3 и 5 с парично обезщетение освен при прекратяване на служебното правоотношение.
(5) Пътуването на служителите на МВР на територията на страната по време на платен годишен отпуск веднъж в годината е за сметка на МВР."
Чл. 216. Държавните служители в МВР имат право на отпуск за работа във вредни за здравето условия, за изпълнение на обществени и граждански задължения за временна неработоспособност, поради бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на дете до двегодишна възраст, за кърмене и хранене на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител, за приемен изпит в учебно заведение и за обучение, както и на неплатен отпуск при условията, по реда и в размерите, предвидени в Кодекса на труда.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 216, който става чл. 213:
"Чл. 213. (1) Държавните служители в МВР имат право на отпуск за работа във вредни за здравето условия, за изпълнение на обществени и граждански задължения, за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за кърмене и хранене на малко дете, за отглеждане на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител, за приемен изпит в учебно заведение и за обучение, както и на неплатен отпуск при условията, по реда и в размерите, предвидени в Кодекса на труда.
(2) Бременните държавни служителки в МВР се ползват от специалната закрила по Кодекса на труда."
Раздел VIII
Награди
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното заглавие на раздел VІІІ:
"Раздел VIII
Отличия и награди"
Чл. 217. Служителите на МВР могат да бъдат награждавани за постигнати високи резултати и за конкретен съществен принос при изпълнение на служебните си задължения или за продължителна служба в МВР.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 217, който става чл. 214:
"Чл. 214. Служителите на МВР могат да бъдат награждавани с отличия и награди за постигнати високи резултати, за конкретен съществен принос при изпълнение на служебните си задължения или за продължителна служба в МВР."
Чл. 218. (1) На служителите се дават следните награди:
1. писмена похвала;
2. обявяване на благодарност с допълнителен платен отпуск;
Предложение от н. п. Ахмед Юсеин (№ 554-04-113/ 19.10.2005 г.:
В чл. 218 , ал. 1, т. 2 - накрая да се добави "в размери съгласно чл. 215, ал. 1,т. 5"
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от н. п. Филип Димитров, н. п. Елеонора Николова и н. п. Ася Михайлова (№ 554-04-126/ 27.10.2005 г.:
Чл. 218 ал. 1 т. 2 се добавя: "в размери, съгласно чл. 215 ал. 1 т. 5.
Комисията подкрепя предложението.
3. обявяване на благодарност с парична или предметна награда;
4. огнестрелно оръжие;
5. медал;
Предложение от н. п. Христо Величков и н. п. Йордан Величков (№ 554-04-114/ 20.10.2005 г.:
В чл. 218 т. 5 да се добави "За заслуги към МВР" - І, ІІ и ІІІ степен
Комисията не подкрепя предложението.
6. почетен знак на МВР.
(2) Наградите по ал. 1 се дават от министъра на вътрешните работи, а по ал. 1, т. 1 - 3 - и от служители, определени от него.
(3) Условията и редът за награждаване, както и съдържанието на наградата се определят от Министерския съвет.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя предложенията на н. п. Юсеин, Димитров, Николова и Михайлова и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 218, който става чл. 215:
"Чл. 215. (1) Отличията са:
1. писмена похвала;
2. обявяване на благодарност с допълнителен платен отпуск в размерите по чл. 212, ал. 1, т. 5;
3. почетно отличие на МВР;
4. почетен знак на МВР.
(2) Наградите са парични и предметни.
(3) Отличията и наградите се дават от министъра на вътрешните работи, а в случаите по ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2, с изключение на огнестрелното оръжие - и от служители, определени от него.
(4) Условията и редът за награждаване, както и съдържанието на отличията и наградите, се определят в правилника за прилагане на закона."
Чл. 219. За оказване на съдействие и конкретна помощ на МВР могат да бъдат награждавани български или чужди граждани с наградите по чл. 218, ал. 1, т. 3 - 5.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 219, който става чл. 216:
"Чл. 216. За оказване на съдействие и конкретна помощ на МВР български или чужди граждани могат да бъдат награждавани с почетното отличие на МВР и с парични или предметни награди, включително и с огнестрелно оръжие."
Предложение от н. п. Янаки Стоилов и н. п. Мая Манолова (№ 554-04-138/ 28.10.2005 г.:
В Глава петнадесета се създава Раздел IX "Дознатели"
Чл. 219а (1) Дознателите са държавни служители в Национална служба "Полиция", назначени на длъжност "дознател".
(2) Степените на длъжността "дознател" са:
1. Младши дознател;
2. Дознател;
3. Старши дознател;
4. Главен дознател.
(3) На степените по ал. 2, т. 1-3 се присъжда категория Г, а на главния дознател -категория Б или В.
Чл. 219б За дознатели са назначават лица, които отговарят на изискванията за постъпване на служба в МВР по чл. 181, имат висше юридическо, икономическо или техническо образование, или са завършили Академията на МВР.
Чл. 219в (1) Постъпването на длъжност "дознател" за степен "младши дознател" се извършва чрез конкурс за специфични длъжности. След назначаването младшите дознатели преминават задължителен курс за професионално обучение.
(2) Постъпването на длъжност "дознател" за степените "дознател", "старши дознател" и "главен дознател" се извършва чрез конкурс за пряко назначаване.
Чл. 219г (1) За заемане на степента "дознател" се изисква най-малко две години юридически стаж или стаж като младши дознател.
(2) За заемане на степен "старши дознател" се изисква най-малко пет години юридически стаж или три години стаж като дознател.
(3) За заемане на степен "главен дознател" се изисква най-малко седем години юридически стаж или пет години стаж като старши дознател.
Чл. 219д (1) Дознателите извършват разследване на престъпления по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.
(2) На дознателите не могат да се възлагат други функции, извън тази по ал. 1.
Чл. 219е (1) При осъществяване на своите правомощия дознателят взема решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото като се ръководи от закона.
(2) Писмените указания на прокурора по разследването са задължителни за дознателя.
(3) Горестоящите ръководители нямат право да дават задължителни указания за извършването на действия по разследването и за съставянето на заключението.
Чл. 219ж (1) Главният дознател осъществява и координация и методическо ръководство на дейността на дознателите като следи за законосъобразното провеждане на разследването, изпълнението на задължителните указания на прокурора и спазването на срока за разследване.
(2) Главният дознател ежегодно изготвя атестат за работата на младшия дознател, дознателя и старшия дознател като взема предвид и становищата на наблюдаващия прокурор по чл. 118а, ал. 3 от ЗСВ, приложени към личните кадрови дела.
Чл. 219 з При преминаването в степените на длъжността "дознател" в същата или в по-горна категория се вземат предвид атестатите от главния дознател и становищата наблюдаващия прокурор.
Чл.219 и Наблюдаващият прокурор може да прави предложение за награда на дознателя за постигнати високи резултати или за конкретен съществен принос при изпълнение на служебните му задължения.
Чл. 219к (1) Системното нарушаване на сроковете, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс или извършването на действия, които неоправдано забавят наказателното производство, съставляват нарушение на служебната дисциплина от дознателя.
(2) Когато установи наличие на основание по ал. 1 наблюдаващият прокурор може да направи предложение за налагане на дисциплинарно наказание до органа по чл. 230.
(3) При получен сигнал за нарушаване на забраната по чл. 219е, ал. 3 прокурорът може да сигнализира органа по чл. 230. "
Комисията подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип предложението на н. п. Стоилов и Манолова и предлага да се създаде раздел ІХ със следната редакция:
"Раздел IX
Дознатели
Чл. 217. (1) За дознатели са назначават след конкурс лица, които отговарят на изискванията за постъпване на служба в МВР по чл. 179 и имат висше юридическо образование.
(2) Дознателите са държавни служители в Национална служба "Полиция".
(3) Дознателските длъжности са:
1. главен дознател;
2. старши дознател;
3. дознател;
4. младши дознател;
(4) На издържалите конкурса за длъжностите по ал. 3, т. 2-4 се присъжда категория Г, а по ал. 3, т. 1 – категория Б или В.
(5) За длъжностите по ал. 3, т. 2-4 могат да кандидатстват и държавни служители в МВР, притежаващи категория Г, а по ал. 3, т. 1 -категория Б или В.
Чл. 218. (1) За заемане на длъжност дознател се изисква най-малко две години юридически стаж или две години стаж като младши дознател.
(2) За заемане на длъжност старши дознател се изисква най-малко пет години юридически стаж или три години стаж като дознател.
(3) За заемане на длъжност главен дознател се изисква най-малко седем години юридически стаж или пет години стаж като старши дознател.
Чл. 219. (1) Главният дознател осъществява и координация и методическо ръководство на дейността на дознателите, като следи за законосъобразното провеждане на разследването, изпълнението на задължителните указания на прокурора и спазването на срока за разследване.
(2) Главният дознател ежегодно изготвя оценка за работата на младшия дознател, дознателя и старшия дознател, като взема предвид и становището на съответния районен прокурор по чл. 118а, ал. 3 от Закона за съдебната власт.
Чл. 220. При израстване в степен или в категория се вземат предвид оценките от главния дознател и становищата на съответния районен прокурор.
Чл.221. Наблюдаващият прокурор може да прави предложение за награждаване на дознателя за постигнати високи резултати или за конкретен съществен принос при изпълнение на служебните му задължения.
Чл. 222. (1) Системното нарушаване на сроковете, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, или извършването на действия, които неоправдано забавят наказателното производство, съставляват дисциплинарно нарушение.
(2) Когато установи наличие на основание по ал. 1 наблюдаващият прокурор може да направи предложение за налагане на дисциплинарно наказание до органа по чл. 230.
(3) При получен сигнал за нарушаване на забраната по чл. 54, ал. 5 прокурорът може да сигнализира органа по чл. 230.
Чл. 223. Доколкото в този раздел не е предвидено друго, се прилагат общите правила за държавните служители в МВР.”
Глава шестнадесета
ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава шестнадесета.
Чл. 220. Виновното неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на ръководството на МВР и на преките началници, етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, както и извършването на действия, с които се нарушава установеният обществен ред, съставлява нарушение на служебната дисциплина.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 220, който става чл. 224:
"Чл. 224. (1) Държавните служители в МВР, които са нарушили служебните си задължения, се наказват с предвидените в този закон наказания.
(2) Дисциплинарни нарушения са:
1. неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на ръководството на МВР и на преките ръководители;
2. неизпълнение на служебните задължения;
3. неспазване на служебните правомощия;
4. неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
(3) Държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност."
Чл. 221. Дисциплинарната отговорност се реализира при спазване на следните принципи:
1. спазване на Конституцията и законите на страната и изпълнение на служебните заповеди;
2. налагане на наказание за всяко дисциплинарно нарушение;
3. обективно, всестранно и пълно събиране на доказателствата;
4. презумпция за невиновност на дисциплинарно отговорното лице до доказване на противното;
5. осигуряване правото на защита на дисциплинарно отговорното лице;
6. бързина и процесуална икономия при провеждане на дисциплинарното производство;
7. непосредственост в дейността по доказване на нарушението на служебната дисциплина и налагане на дисциплинарното наказание;
8. прилагане на по-благоприятната норма за въздействие, ако с това се постига целта на закона.
Становище на КВСОР:
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 221 да отпадне.
Чл. 222. (1) Държавните служители в МВР, нарушили служебната дисциплина, се наказват по реда на този закон с предвидените в него дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава се предвижда.
(2) За едно и също нарушение на служебната дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя, но предлага той да отпадне, тъй като е намерил систематичното си място в чл. 224 и в чл. 226.
Чл. 223. (1) Сроковете за налагане на дисциплинарно наказание в зависимост от тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение са:
1. за леките дисциплинарни нарушения - до 6 месеца от извършване на дисциплинарното нарушение;
2. за тежките дисциплинарни нарушения - до една година от извършване на дисциплинарното нарушение;
3. за особено тежките дисциплинарни нарушения - до две години от извършване на дисциплинарното нарушение.
(2) Дисциплинарните наказания се налагат до два месеца от доказването им.
Предложение от н. п. Георги Юруков и н. п. Камен Костадинов (№ 554-04-1474/ 01.11.2005 г.:
В чл. 223, ал. 2, се създава изречение второ със следното съдържание:
"Дисциплинарното нарушение е доказано, когато дисциплинарно-наказващият орган разполага с достатъчно фактически данни относно извършеното нарушение и самоличността на извършителя."
Предложението е оттеглено.
(3) Сроковете по ал. 1 и 2 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск, наложена му е мярка за неотклонение "задържане под стража" или "домашен арест".
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 223, който става чл. 225:
"Чл. 225. (1) Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.
(2) Когато дисциплинарното нарушение е и престъпление или административно нарушение, сроковете по ал. 1 започват да текат от влизане в сила на присъдата или на наказателното постановление.
(3) Сроковете по ал. 1 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест."
Чл. 224. За нарушения на служебната дисциплина на държавните служители от МВР се налагат следните дисциплинарни наказания:
1. за леки дисциплинарни нарушения:
а) "мъмрене";
б) "писмено предупреждение";
2. за тежки дисциплинарни нарушения:
а) "порицание";
б) "спиране на растежа в кариерата";
3. за особено тежките дисциплинарни нарушения – "уволнение".
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 224, който става чл. 226:
"Чл. 226. (1) Дисциплинарни наказания са:
1. мъмрене;
2. писмено предупреждение;
3. порицание;
4. недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от 1 до 3 години;
5. понижаване в длъжност за срок до 1 година;
6. уволнение.
(2) За едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание."
Чл. 225. (1) Дисциплинарно наказание "мъмрене" се налага за маловажни нарушения на служебната дисциплина.
(2) Маловажно е нарушението, което, макар и с незначителни отклонения от нормативно предписаното поведение на държавния служител от МВР, при друга фактическа обстановка би могло да доведе до извършване на дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 226, ал. 1 и следващите.
(3) Наказанието се изразява в отправяне на предупреждение, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по ал. 1 в срока на наложеното наказание служителят ще бъде санкциониран с по-тежко наказание.
(4) Наказанието се налага за срок от един до 3 месеца.
Становище на КВСОР:
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 225 да отпадне.
Чл. 226. (1) Дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" се налага за:
1. системни маловажни нарушения на служебната дисциплина, за които не са налагани дисциплинарни наказания;
2. небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед;
Предложение от н. п. Георги Юруков и н. п. Камен Костадинов (№ 554-04-1474/ 01.11.2005 г.:
В чл. 226, ал. 1, т. 2, в края да се добавя изразът "или служебно задължение".
Комисията не подкрепя предложението.
3. пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност;
4. несъответствие между декларираното и притежаваното имущество и доходи в декларация по чл. 188, ал. 3;
5. неспазване на реда в службата, закъснение, преждевременно напускане на работа или неуплътняване на работното време;
6. неправомерно поведение спрямо граждани или длъжностни лица;
7. нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР;
8. действия, насочени към ограничаване или затрудняване на подчинените при упражняване на дадените им права или задължения, ако деянието не съставлява по-тежко нарушение.
(2) Дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" се налага и за извършване на маловажно нарушение в срока на наложено дисциплинарно наказание “мъмрене”.
(3) Наказанието се изразява в отправяне на предупреждение на държавния служител, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по ал. 1 в срока на наложеното наказание служителят ще бъде санкциониран с по-тежко наказание.
(4) Наказанието се налага за срок от 3 до 6 месеца.
Становище на КВСОР:
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 226 да отпадне.
Чл. 227. (1) Дисциплинарно наказание "порицание" се налага за:
1. повторно нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР;
2. системни нарушения на служебната дисциплина по чл. 226, ал. 1, за които не са налагани дисциплинарни наказания;
3. неспазване или нарушаване на разпоредбите за съхраняване, опазване и използване на оръжие, взривни вещества, боеприпаси, имущество, картотеки и документи;
4. неизпълнение на служебни задължения или на заповеди на ръководни служители;
5. нарушения на служебната дисциплина, довели до накърняване на правата и свободите на гражданите или затруднили дейността на други служби, държавни органи или организации;
6. неизпълнение на задълженията по чл. 178, ал. 2;
7. превишаване правомощията на органа;
8. неупражняване на контрол над подчинени;
9. укриване или омаловажаване на произшествия или дисциплинарни нарушения, извършени от служители на МВР;
10. възпрепятстване или ограничаване на професионалните, икономическите, социалните, синдикалните права или на правото на защита, предвидени в този закон;
11. явяване на работа в състояние, което не позволява да се изпълняват възложените задачи, причинено от употреба на алкохол, наркотично или друго упойващо вещество;
Предложение от н. п. Христо Величков и н. п. Йордан Величков (№ 554-04-114/ 20.10.2005 г.:
В чл. 227 ал. 1 т. 11 да отпадне израза "наркотично или друго упойващо вещество" Употребата на подобни вещества е несъвместима със службата в МВР.
Комисията не подкрепя предложението.
12. неявяване на работа за един работен ден без уважителни причини;
13. нарушаване на служебни задължения, довели до бягството на доведено или задържано лице;
14. неправомерно задържане на лица в службите на МВР.
(2) Дисциплинарно наказание “порицание” се налага и за извършване на нарушение по чл. 226, ал. 1 в срока на наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение”.
(3) Дисциплинарното наказание “порицание” се изразява в намаляване на основното месечно възнаграждение от 3 до 10 на сто и отправяне на предупреждение на държавния служител, че при извършване на тежко дисциплинарно нарушение в срока на наказанието ще му бъде наложено наказание “уволнение”.
(4) Наказанието се налага за срок от 6 месеца до една година.
Становище на КВСОР:
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 227 да отпадне.
Чл. 228. (1) Дисциплинарно наказание ”спиране на растежа в кариерата” се налага за нарушения по чл. 227, в резултат на които са настъпили значителни вредни последици.
(2) Дисциплинарното наказание се налага за срок от една до 3 години и се изразява в недопускане на наказания служител в този срок до конкурси за израстване в категория или в по-висока длъжност.
(3) Държавният служител се предупреждава, че при извършване на тежко дисциплинарно нарушение в срока на наказанието ще му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение".
Становище на КВСОР:
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 228 да отпадне.
Чл. 229. (1) Дисциплинарното наказание "уволнение" се налага задължително за следните особено тежки дисциплинарни нарушения:
1. осъждане за извършено умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност;
2. нарушаване забраната на чл. 173, ал. 2 или на чл. 174;
3. нарушение, изразяващо се в неподаване на декларацията по
чл. 179, ал. 7;
4. нарушаване на правилата за опазване на класифицираната информация, съставляваща държавна или служебна тайна, довело до нерегламентиран достъп;
Предложение от н. п. Георги Юруков и н. п. Камен Костадинов (№ 554-04-1474/ 01.11.2005 г.:
В чл. 229, ал. 1, т. 4, изразът "съставлява държавна или служебна тайна" отпадат.
Комисията подкрепя предложението.
5. неявяване на работа без уважителни причини в два последователни дни;
6. демонстративно неподчинение или подбуждане към такова, заплаха или насилствени действия спрямо началник или подчинен;
7. превишаване на власт или използване на служебното положение за лична изгода или за изгода на трети лица;
8. злоупотреба с власт или доверие;
9. умишлени нарушения на служебните задължения, които са причинили значителна вреда на държавата, МВР, обществени организации или на отделни граждани;
10. извършване на тежко дисциплинарно нарушение в срока на изтърпяване на наложено дисциплинарно наказание "порицание" или "спиране на растежа в кариерата";
11. за действия, несъвместими с етичните норми за поведение на държавния служител от МВР или деяние, уронващо престижа на службата.
(2) В случаите на временно отстраняване от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс за извършени умишлени престъпления по дела, приключили с влязла в сила присъда, дисциплинарното наказание “уволнение” се налага от датата на отстраняването.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя предложението на н. п. Юруков и Костадинов и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 229, който става чл. 227:
"Чл. 227. (1) Дисциплинарното наказание уволнение се налага задължително в следните случаи:
1. осъждане за извършено умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност;
2. нарушаване забраната на чл. 172, ал. 2 или на чл. 173;
3. нарушение, изразяващо се в неподаване на декларацията по
чл. 177, ал. 7;
4. нарушаване на правилата за защита на класифицираната информация, довело до нерегламентиран достъп;
5. неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни;
6. демонстративно неподчинение или подбуждане към такова, заплаха или насилствени действия спрямо ръководител или подчинен;
7. превишаване на власт или използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица;
8. злоупотреба с власт или доверие;
9. умишлени нарушения на служебните задължения, които са причинили значителна вреда на държавата, МВР, юридически лица и граждани;
10. извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение.
(2) В случаите на временно отстраняване от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс за извършени умишлени престъпления по дела, приключили с влязла в сила присъда, дисциплинарното наказание уволнение се налага от датата на отстраняването."
Чл. 230. Наказанията се налагат със заповеди, както следва:
1. от министъра на вътрешните работи - за всички наказания по чл. 224 за стажантите и служителите от категории А, Б, В и Г, без наказанието “уволнение”, ако служителят е назначен с указ;
2. от органите по чл. 187, ал. 1 - за всички наказания по чл. 224 за служителите от категории Д и Е, а за служителите от категории А, Б, В и Г - без наказанията “спиране на растежа в кариерата” и “уволнение”;
Предложение от н. п. Младен Червеняков (№ 554-04-144/ 31.10.2005 г.:
В чл. 230, т. 2 след предлога "от" се добавят думите "Главният секретар и".
Комисията не подкрепя предложението.
3. от служители с длъжност "началник на сектор", приравнените на нея и по-висока - за наказанията по чл. 224, т. 1 и т. 2, буква "а";
4. от служители с длъжност "началник на група" и приравнените на нея - за наказанието по чл. 224, т. 1.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 230, който става чл. 228:
"Чл. 228. Наказанията се налагат със заповеди:
1. от министъра на вътрешните работи - за всички наказания по чл. 226 за стажантите и служителите от категории А, Б, В и Г, без наказанието уволнение, ако служителят е назначен с указ;
2. от органите по чл. 186, ал. 1 - за всички наказания по чл. 226 за служителите от категории Д и Е, а за служителите от категории А, Б, В и Г - без наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 4-6;
3. от служители на длъжност "началник на сектор", приравнените на нея и по-висока - за наказанията по чл. 226, ал. 1 т. 1-3;
4. от служители на длъжност "началник на група" и приравнените на нея - за наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 1 и 2."
Чл. 231. (1) Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.
(2) При определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.
(3) За разкриване на истината могат да се използват всички начини и средства, допустими от закона.
(4) Наказващият орган е длъжен да оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител.
(5) Дисциплинарното производство се провежда в отсъствие на държавния служител, когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, ако държавният служител:
1. не е намерен на посочения от него адрес или го е променил, без да уведоми съответния орган;
2. се намира в чужбина, без да е в законоустановен отпуск или в служебна командировка, и не е представил уважителни причини.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 231, който става чл. 229:
"Чл. 229. (1) Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.
(2) При определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.
(3) За разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон.
(4) Наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител.
(5) Дисциплинарното производство се провежда в отсъствие на държавния служител, когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, ако държавният служител:
1. не е намерен на посочения от него адрес или го е променил, без да уведоми съответния орган;
2. се намира в чужбина, без да е в законоустановен отпуск или в служебна командировка, и не е представил уважителни причини за това."
Чл. 232. (1) При наличие на данни за извършено особено тежко дисциплинарно нарушение дисциплинарното производство се образува с писмена заповед на министъра на вътрешните работи и се открива дисциплинарно дело.
(2) В случаите по ал. 1 дисциплинарното производство се провежда от дисциплинарно-разследващи органи, определени от министъра на вътрешните работи.
(3) Дисциплинарно-разследващият орган е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение. При осъществяване на функциите си по дисциплинарното производство дисциплинарно-разследващите органи са независими и се подчиняват само на закона.
(4) Държавният служител, срещу когото се води дисциплинарното производство, може да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 232, който става чл. 230:
"Чл. 230. (1) При наличие на данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227 дисциплинарното производство се образува с писмена заповед на министъра на вътрешните работи и се открива дисциплинарно дело.
(2) В случаите по ал. 1 дисциплинарното производство се провежда от дисциплинарно-разследващи органи, определени от министъра на вътрешните работи.
(3) Дисциплинарно-разследващият орган е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение. При осъществяване на функциите си по дисциплинарното производство дисциплинарно-разследващите органи са независими и се подчиняват само на закона.
(4) Държавният служител, срещу когото се води дисциплинарното производство, може да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР.”
Чл. 233. Редът и сроковете за провеждане на дисциплинарното производство се урежда с правилника за прилагане на закона.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 233, който става чл. 231:
"Чл. 231. Редът за налагане и изпълнение на дисциплинарните наказания се урежда в правилника за прилагане на закона."
Чл. 234. Заповедта за дисциплинарно наказание се връчва на държавния служител срещу подпис, като се отбелязва датата на връчване. При невъзможност заповедта да бъде връчена на държавния служител наказващият орган я изпраща на постоянния му адрес с препоръчано писмо с обратна разписка.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 234, който става чл. 232:
"Чл. 232. Заповедта за дисциплинарно наказание се връчва на държавния служител срещу подпис, като се отбелязва датата на връчване. При невъзможност заповедта да бъде връчена лично на държавния служител наказващият орган я изпраща на постоянния му адрес с препоръчано писмо с обратна разписка."
Чл. 235. Заповедите за налагане на дисциплинарни наказания могат да се обжалват по административен и съдебен ред по реда на Закона за административното производство.
Предложение от н. п. Георги Юруков и н. п. Камен Костадинов (№ 554-04-1474/ 01.11.2005 г.:
В чл. 235 се правят следните изменения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и след думите "Закона за административното производство" се добавя изразът "и на Закона за Върховния административен съд".
2. Създават се ал. 2 и 3 със следното съдържание:
"(2) Заповедите за налагане на дисциплинарни наказания могат да бъдат обжалвани по административен ред по реда на Закона за административното производство.
(3) Заповедите за налагане на дисциплинарните наказания по чл. 224, т. 1 и т. 2 не подлежат на съдебен контрол."
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип предложението на н. п. Юруков и Костадинов и текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 235, който става чл. 233:
"Чл. 233. (1) Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва по реда на Закона за административното производство или на Закона за Върховния административен съд. Обжалването не спира изпълнението.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 234 със следната редакция:
"Чл. 234. (1) Държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност:
1. по реда на Наказателно-процесуалния кодекс;
2. когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 230 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина; в този случай отстраняването се извършва от министъра на вътрешните работи;
3. когато се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения; в този случай отстраняването се извършва от непосредствения или по-горестоящия ръководител и продължава, докато служителят възстанови годността си за изпълнение на служебните си задължения.
(2) Държавният служител не получава заплата за времето, през което е бил отстранен.
(3) Когато дисциплинарното производство по ал. 1, т. 2 бъде прекратено или когато на служителя не бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение, на него му се изплаща възнаграждението за времето на отстраняване."
Глава седемнадесета
ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава седемнадесета.
Чл. 236. (1) Държавните служители в МВР отговарят имуществено за вредите, които са причинили по непредпазливост на държавата при или по повод изпълнение на служебните си задължения.
(2) За вреди, причинени на граждани при условията на ал. 1, държавните служители в МВР не носят имуществена отговорност към увредения. В тези случаи държавата е длъжна да обезщети увредения за всички имуществени и неимуществени вреди съобразно общите правила на гражданското право.
(3) Когато вредите са причинени умишлено на държавата или на граждани или са в резултат на престъпление, или когато не са причинени при или по повод изпълнение на служебни задължения, отговорността на държавните служители в МВР се определя от гражданските закони.
(4) Имуществената отговорност на държавните служители в МВР се прилага независимо от дисциплинарната, административнонаказателната или наказателната отговорност за същото деяние, ако такава се предвижда.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 236, който става чл. 235:
"Чл. 235. (1) Държавните служители в МВР отговарят имуществено за вредите, които са причинили на държавата по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните си задължения.
(2) За вреди, причинени на граждани при условията на ал. 1, държавните служители в МВР не носят имуществена отговорност към увредения. В тези случаи държавата е длъжна да обезщети увредения за всички имуществени и неимуществени вреди съобразно общите правила на гражданското право.
(3) За вредите, причинени умишлено или в резултат на престъпление или причинени не при или по повод изпълнение на служебните задължения, отговорността на държавните служители в МВР се определя в съответствие с гражданския закон.
(4) Имуществената отговорност на държавните служители в МВР се прилага независимо от дисциплинарната, административнонаказателната или наказателната отговорност за същото деяние, ако такава отговорност се предвижда."
Чл. 237. (1) Държавните служители в МВР не отговарят имуществено за вредите, които са възникнали в резултат на военна или друга свързана с изпълнение на служебни задължения рискова дейност.
(2) Държавата и държавните служители в МВР не отговарят за вреди на трети лица, когато са причинени при осъществяване на действия, свързани със защита на националната сигурност на страната, обществения ред и при извършване на пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност в условията на извънредни обстоятелства.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 237, който става чл. 236:
"Чл. 236. (1) Държавните служители в МВР не отговарят имуществено за вредите, които са възникнали в рискова дейност, свързана с изпълнението на служебните им задължения.
(2) Държавата и държавните служители в МВР не отговарят за вреди на трети лица, когато са причинени в условията на извънредни обстоятелства при осъществяване на действия, свързани със защита на националната сигурност и обществения ред и при извършване на пожарогасителна или аварийно-спасителна дейност."
Чл. 238. (1) За изплатените обезщетения за вреди, причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица, МВР има право на иск срещу служителите, които са ги причинили виновно при условията на чл. 236, ал. 1.
(2) Държавата има право на иск срещу служителите, виновно причинили вреди при условията на чл. 236, ал. 2, за обезщетението, изплатено на увредения.
(3) Когато служителят е изпълнявал служебните си задължения точно, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от него на граждани, без да има право да търси от причинителя на вредата възстановяване на платеното от нея.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 238, който става чл. 237:
“Чл. 237. (1) За изплатените обезщетения за вреди, причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица, МВР има право на иск срещу служителите, които са ги причинили виновно при условията на чл. 235, ал. 1.
(2) Държавата има право на иск срещу служителите, виновно причинили вреди при условията на чл. 235, ал. 2, за обезщетението, изплатено на увредения.
(3) Когато служителят е изпълнявал служебните си задължения точно, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от него на граждани, без да има право да търси от причинителя на вредата възстановяване на платеното от нея.”
Чл. 239. (1) Държавните служители в МВР отговарят за причинените вреди, но не и за пропуснатите ползи.
(2) Размерът на вредите се определя към деня на настъпването им, а ако това не може да се установи - към деня на откриването им.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 239, който става чл. 238.
Чл. 240. (1) За вреди, причинени при условията на чл. 236,
ал. 1, служителят отговаря в размера на вредата, но не повече от една месечна брутна заплата.
(2) За вреди, причинени при условията на ал. 1 от висши ръководни служители, отговорността е в размер на вредата, но не повече от 3 брутни месечни заплати.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 240, който става чл. 239:
"Чл. 239. (1) За вреди, причинени при условията на чл. 235,
ал. 1, служителят отговаря в размера на вредата, но не повече от едно брутно месечно възнаграждение.
(2) За вреди, причинени при условията на ал. 1 от висши ръководни служители, отговорността е в размер на вредата, но не повече от три брутни месечни възнаграждения."
Чл. 241. (1) Държавните служители в МВР, чието служебно задължение е да събират, съхраняват, разходват или отчитат парични или материални ценности, отговарят:
1. в размера на вредата, но не повече от 3 брутни месечни заплати;
2. за липса - в пълен размер заедно със законната лихва от деня на причиняване на вредата, а когато това не може да се установи - от деня на откриване на липсата.
(2) Лицата, които са получили нещо без основание от причинителя на вредите или са се възползвали от увреждането по ал. 1, т. 1, дължат солидарно с причинителя на вредата връщане на полученото до размера на обогатяването. Лицата дължат връщане и на полученото по дарение от причинителя на вредите, когато дарението е със средства, извлечени от причинените вреди.
(3) Исковете по ал. 1, т. 2 се погасяват с изтичане на 10-годишна давност от деня на причиняването на вредите.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 241, който става чл. 240:
"Чл. 240. (1) Държавните служители в МВР, чието служебно задължение е да събират, съхраняват, разходват или отчитат парични или материални ценности, отговарят:
1. в размера на вредата, но не повече от 3 брутни месечни възнаграждения;
2. за липса - в пълен размер заедно със законната лихва от деня на причиняване на вредата, а когато това не може да се установи - от деня на откриване на липсата.
(2) Лицата, които са получили нещо без основание от причинителя на вредата или са се възползвали от увреждането по ал. 1, т. 1, дължат солидарно с причинителя на вредата връщане на полученото до размера на обогатяването. Лицата дължат връщане и на полученото по дарение от причинителя на вредата, когато дарението е със средства, извлечени от причинената вреда.
(3) Исковете по ал. 1, т. 2 и ал. 2 се погасяват с изтичане на 10-годишна давност от деня на причиняването на вредата."
Чл. 242. Когато вредите са причинени от няколко лица, те отговарят:
1. в случаите на ограничена имуществена отговорност – съобразно участието на всеки от тях в причиняването на вредите, а когато това не може да бъде установено - пропорционално на заплатата за длъжност; сборът на дължимите от тях обезщетения не може да надвишава размера на вредите;
2. в случаите на пълна имуществена отговорност - солидарно.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 242, който става чл. 241:
"Чл. 241. Когато вредата е причинена от няколко лица, те отговарят:
1. в случаите на ограничена имуществена отговорност – съобразно участието на всеки от тях в причиняването на вредата, а когато това не може да бъде установено - пропорционално на брутното месечно възнаграждение; сборът на дължимите от тях обезщетения не може да надвишава размера на вредата;
2. в случаите на пълна имуществена отговорност - солидарно."
Чл. 243. (1) Длъжностните лица по чл. 230 издават заповеди за основанието и размера на отговорността на служителя.
(2) Заповедта се издава в едномесечен срок от откриването на вредите, но не по-късно от една година, а когато са причинени от ръководен служител - не по-късно от 5 години от причиняването на вредите.
(3) Ако служителят в едномесечен срок от връчването на заповедта писмено оспори основанието или размера на отговорността, МВР може да предяви срещу него иск пред съда.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 243, който става чл. 242:
"Чл. 242. (1) В случаите на ограничена имуществена отговорност лицата по чл. 228 издават заповеди за основанието и размера на отговорността на служителя.
(2) Заповедта се издава в едномесечен срок от откриването на вредата, но не по-късно от една година от причиняването й, а когато е причинена от ръководен служител или при извършване на отчетна дейност – в тримесечен срок от откриването й, но не по-късно от 5 години от нейното причиняване. Тези срокове не текат, ако е образувано производство за осъществяване на пълна имуществена отговорност, докато производството е висящо."
Чл. 244. (1) Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред, като лицето може да внесе доброволно сумата преди съдебното производство.
(2) Исковете за пълна имуществена отговорност по ал. 1 се погасяват с 10-годишен давностен срок, който започва да тече от деня на причиняването на вредите. В тези случаи давността се прекъсва и с акт, съставен от контролен орган, от деня на връчването му на служителя.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 244, който става чл. 243:
"Чл. 243. (1) Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред, освен ако държавният служител в МВР не внесе доброволно сумата преди съдебното производство.
(2) Исковете за пълна имуществена отговорност по ал. 1 се погасяват с изтичане на 5-годишна давност, която започва да тече от деня на причиняването на вредата. В тези случаи давността се прекъсва и с акт, съставен от контролен орган, от деня на връчването му на служителя."
Чл. 245. За неуредените в този раздел въпроси по имуществената отговорност на служителите се прилагат разпоредбите на гражданския закон.
Предложение от н. п. Христо Величков и н. п. Йордан Величков (№ 554-04-114/ 20.10.2005 г.:
В чл. 245 в края на изречението, вместо "граждански закон" да бъде "граждански закони"
Комисията не подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 245, който става чл. 244:
"Чл. 244. За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите на гражданския закон."
Глава осемнадесета
ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ДЪРЖАВНА СЛУЖБА
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното наименование на глава осемнадесета:
"Глава осемнадесета
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЛУЖЕБНОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ"
Чл. 246. (1) Държавните служители в МВР се освобождават от служба:
1. при навършване на пределна възраст за служба в МВР - 60 години;
Предложение от н. п. Христо Величков и н. п. Йордан Величков (№ 554-04-114/ 20.10.2005 г.:
В чл. 246 ал. 1 т. 1 след края на изречението да се добави израза за мъжете и 55 години за жените".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от н. п. Станчо Тодоров (№ 554-04-122/ 26.10.2005 г.:
Член 246, ал. 1, т. 1 се изменя така:
1. При навършване на пределна възраст за служба в МВР:
а) държавен служител категория А - 60 години;
б) държавен служител категория Б - 56 години;
в) държавен служител категория В - 54 години;
г) държавен служител категория Г - 52 години;
д) държавен служител категория Д и Е - 50 години.
Комисията не подкрепя предложението.
2. при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст - по искане на служителя;
Предложение от н. п. Георги Юруков и н. п. Камен Костадинов (№ 554-04-1474/ 01.11.2005 г.:
В чл. 246, ал. 1, т. 2 след думата "служителя" да се добави "или по предложение на административния орган".
Комисията подкрепя предложението.
3. по здравословни причини - при невъзможност държавният служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания;
4. по собствено желание;
5. при съкращаване на щата;
Предложение от н. п. Христо Величков и н. п. Йордан Величков (№ 554-04-114/ 20.10.2005 г.:
В чл. 246 ал. 1 т. 5 след "при" да се добави "реално", понеже "съкращаването" чрез трансформация /промяна на наименованията/ на длъжностите не се признава от съдебната практика.
Комисията не подкрепя предложението.
6. при неявяване или отказ на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен, в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини;
7. при обективна невъзможност да изпълняват задълженията си поради:
а) влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание "лишаване от свобода", когато изпълнението на наказанието не е отложено по реда на Наказателния кодекс или е наложено наказание по чл. 37, т. 6 и 7 от Наказателния кодекс и не е задължително налагането на дисциплинарно наказание "уволнение";
б) загубване на качества за ефективно изпълнение на служебните задължения, установено въз основа на комплексна оценка;
Предложение от н. п. Филип Димитров, н. п. Елеонора Николова и н. п. Ася Михайлова (№ 554-04-126/ 27.10.2005 г.:
Чл. 246 - ал. 1, т. 7, подточка б, се добавя след "комплексна оценка" следния текст: "която включва прегледи за състоянието и възможностите за изпълнение на функционалните задължения"
Предложението е оттеглено.
в) незавършване на курса за първоначална професионална подготовка;
г) неподаване на декларации по чл. 188, ал. 3 или когато въз основа на подадените декларации се установи несъвместимост със службата в МВР;
д) установяване наличието на обстоятелства по чл. 181 ал. 2 т. 2, когато не е задължително налагането на дисциплинарно наказание "уволнение";
е) отказ или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация;
8. при налагане на дисциплинарно наказание "уволнение";
9. при преминаване на изборна длъжност в случаите по чл. 179, ал. 5;
10. при прекратяване действието на договор или при намаляване числеността на служителите по договор, сключен на основание чл. 74, ал. 1 или чл. 107, ал. 1;
11. в периода на едногодишния изпитателен срок - поради несправяне със служебните задължения след изготвена оценка;
12. при смърт на държавния служител.
(2) Обстоятелствата по ал. 1, т. 3 се установяват въз основа на решение на Централната експертна лекарска комисия, което може да бъде обжалвано пред Софийския градски съд по реда на Закона за административното производство.
(3) В случаите по ал. 1, т. 9 след прекратяване на пълномощията на изборната длъжност служителят има право да заеме предишната или друга длъжност в рамките на притежаваната категория.
(4) Освобождаване в случаите по ал. 1, т. 3, 5 и 7, буква ”е” се допуска само ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност в рамките на притежаваната категория или ако няма незаета длъжност, подходяща за него.
(5) Процедурите за освобождаване от служба по ал. 1, както и редът за установяване на обстоятелствата по ал. 1, т. 7, буква "б" и т. 11 се определят от Министерския съвет.
(6) Освободените служители запазват притежаваната категория при следващо назначаване на държавна служба в МВР освен в случаите по
чл. 246, ал. 1, т. 8 във връзка с чл. 229, ал. 1, т. 1.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя предложението на н. п. Юруков и Костадинов и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 246, който става чл. 245:
"Чл. 245. (1) Служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява:
1. при навършване на пределна възраст за служба в МВР - 60 години;
2. при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст - по искане на служителя или по предложение на органа по назначаването;
3. по здравословни причини - при невъзможност държавният служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания;
4. по собствено желание;
5. при съкращаване на длъжността;
6. при неявяване или отказ на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен, в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини;
7. при обективна невъзможност да изпълняват задълженията си поради:
а) влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода, когато изпълнението на наказанието не е отложено по реда на Наказателния кодекс, или е наложено наказание по чл. 37,ал. 1, т. 6 и 7 от Наказателния кодекс и не е задължително налагането на дисциплинарно наказание уволнение;
б) при получаване на най-ниската обща оценка на изпълнението на длъжността;
в) незавършване на курса за първоначална професионална подготовка;
г) неподаване на декларации по чл. 187, ал. 3;
д) установяване наличието на обстоятелства по чл. 179, ал. 2, т. 2, когато не е задължително налагането на дисциплинарно наказание уволнение;
е) отказ или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация;
ж) при установяване на несъвместимост в случаите по чл. 177, ал. 3;
8. при налагане на дисциплинарно наказание уволнение;
9. при преминаване на изборна длъжност в случаите по чл. 177, ал. 5;
10. при прекратяване действието на договор или при намаляване числеността на служителите по договор, сключен на основание чл. 76, ал. 1 или чл. 107, ал. 1;
11. в периода на срока за изпитване - поради несправяне със служебните задължения след изготвена оценка на изпълнението;
12. при смърт на държавния служител.
(2) Обстоятелствата по ал. 1, т. 3 се установяват въз основа на решение на Централната експертна лекарска комисия, което може да бъде обжалвано пред Софийския градски съд по реда на Закона за административното производство.
(3) В случаите по ал. 1, т. 9 след прекратяване на пълномощията на изборната длъжност служителят има право да заеме предишната или друга длъжност в рамките на притежаваната категория.
(4) Прекратяване на служебните правоотношения в случаите по ал. 1, т. 3, 5 и 7, буква ”е” се допуска, само ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност в рамките на притежаваната категория или ако няма незаета длъжност, подходяща за него.
(5) Редът за прекратяване на служебното правоотношение по ал. 1 и за установяване на обстоятелствата по ал. 1, т. 7, буква "б" и т. 11 се определят в правилника за прилагане на закона.
(6) Държавните служители запазват притежаваната категория при следващо назначаване на държавна служба в МВР, освен в случаите по dл. 1, т. 8 във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 1."
Чл. 247. (1) Заповедите за освобождаване от служба на държавните служители се издават:
1. от министъра на вътрешните работи - за стажантите и държавните служители от категории А, Б, В и Г;
2. от директорите на основните структурни звена на МВР по чл. 9 и от ректора на Академията на МВР - за държавните служители от категории
Д и Е.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 247, който става чл. 246:
"Чл. 246. Заповедите за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители се издават от:
1. министъра на вътрешните работи - за стажантите и за държавните служители от категории А, Б, В и Г;
2. органите по чл. 186, ал. 1 - за държавните служители от категории Д и Е."
Чл. 248. (1) При освобождаване от служба по чл. 246, ал. 1, т. 5 и 7 органът по чл. 247 отправя писмено предизвестие за срок 30 дни. При освобождаване от служба, без да е отправено предизвестие или когато не е спазен срокът на предизвестието, на служителите се изплаща обезщетение за срока на неспазеното предизвестие.
(2) При освобождаване от служба по искане на служителя по чл. 246, ал. 1, т. 2 и 4 заповедта се издава в срока по ал. 1.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 248, който става чл. 247:
"Чл. 247. (1) Органът по чл. 246 прекратява служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 5 и 7 с едномесечно предизвестие. При неспазване на срока на предизвестие на държавния служител се дължи обезщетение за неспазения срок на предизвестието.
(2) Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 2 и 4 се издава в срока по ал. 1. Органът по чл. 246 може да прекрати служебното правоотношение преди изтичането на срока, като заплати обезщетение на държавния служител за остатъка от времето."
Чл. 249. Държавните служители в МВР не могат да бъдат освобождавани от служба през време на отпуск освен в случаите по чл. 246, ал. 1, т. 1 и 3, както и когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 249, който става чл. 248:
"Чл. 248. Държавните служители в МВР не могат да бъдат освобождавани от служба през време на отпуск освен в случаите по чл. 245, ал. 1, т. 1 и 3, както и когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер."
Чл. 250. (1) Заповедта за освобождаване от служба подлежи на незабавно изпълнение.
(2) Държавните служители се освобождават от служба от датата на връчването на заповедта освен в случаите:
1. по чл. 246, ал. 1, т. 1 и 3 - от датата на издаване на заповедта;
2. по чл. 246, ал.1, т. 8 във връзка с чл. 229, ал. 1, т. 1 в случаите, когато служителят е отстранен от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс - от датата на отстраняването;
3. по чл. 246, ал. 1, т. 12 - от датата на смъртта.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 250, който става чл. 249:
"Чл. 249. (1) Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение подлежи на незабавно изпълнение.
(2) Служебното правоотношение се прекратява от датата на връчването на заповедта, освен в случаите:
1. по чл. 245, ал. 1, т. 1 и 3 - от датата на издаване на заповедта;
2. по чл. 245, ал. 1, т. 12 - от датата на смъртта."
Чл. 251. (1) Заповедта за освобождаването от служба може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.
(2) Обжалването на заповедта по ал. 1 не спира нейното изпълнение.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 251, който става чл. 250:
"Чл. 250. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение може да се обжалва по реда на Закона за административното производство или на Закона за Върховния административен съд. Обжалването не спира изпълнението."
Чл. 252. (1) Държавен служител в МВР може да бъде временно отстраняван от длъжност:
1. по реда на Наказателно-процесуалния кодекс;
2. когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 232 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина; в този случай отстраняването се извършва от министъра на вътрешните работи;
3. когато се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения; в този случай отстраняването се извършва от непосредствения или по-горестоящия началник и продължава, докато служителят възстанови годността си за изпълнение на служебните си задължения.
(2) Държавният служител не получава заплата за времето, през което е бил отстранен по реда на ал. 1, т. 1 и 3, а по ал. 1, т. 2 получава само заплата за категория.
(3) Когато дисциплинарното производство по ал. 1, т. 2 бъде прекратено или когато на служителя не бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение", на него му се изплаща разликата до месечното възнаграждение за времето на отстраняване.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага той да отпадне, тъй като е намерил систематичното си място във вече гласувания чл. 234.
Чл. 253. При отмяна на незаконно уволнение държавните служители в МВР се възстановяват на предишната или на друга равностойна длъжност в рамките на притежаваната категория и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение се явят в съответната служба.
Предложение от н. п. Атанас Атанасов (№ 554-04-116/ 25.10.2005 г.:
В чл. 253 отпада изразът "или на друга равностойна длъжност в рамките на притежаваната категория и могат да я заемат.".
Комисията не подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 253, който става чл. 251:
"Чл. 251. При отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР се възстановяват на предишната или на друга равностойна длъжност в рамките на притежаваната категория и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение се явят в съответната служба."
Глава деветнадесета
ОБЕЗЩЕТЕНИЯ
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава деветнадесета.
Чл. 254. (1) При освобождаване от служба на държавните служители се изплаща еднократно парично обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20.
(2) Когато държавните служители са прослужили 10 и повече години и са освободени от служба по здравословни причини, размерът на еднократното парично обезщетение не може да бъде по-малък от 15 месечни възнаграждения.
(3) При освобождаване от служба при условията на ал. 2, когато прослуженото време е по-малко от 10 години, еднократното парично обезщетение е в размер 10 месечни възнаграждения.
(4) При повторно и при всяко следващо освобождаване от служба от полагащото се обезщетение, определено по реда на ал. 1, 2 и 3, се приспадат толкова месечни възнаграждения, колкото са получени при предишните уволнения на длъжности по чл. 255, ал. 1.
(5) При освобождаване от служба след прослужени 10 и повече години държавните служители имат право на еднократно допълнително вещево имущество.
Предложение от н. п. Георги Юруков и н. п. Камен Костадинов (№ 554-04-1474/ 01.11.2005 г.:
В чл. 254, ал. 5, в края на изречението след израза "допълнително вещево имущество" се добавя изразът "или неговата левова равностойност, която не се облага с данък".
Комисията подкрепя предложението.
(6) При освобождаване от служба поради смърт на държавния служител на наследниците се изплаща обезщетението при освобождаване от служба.
(7) Алинеи 1 и 5 не се прилагат при налагане на дисциплинарно наказание "уволнение".
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя предложението на н. п. Юруков и Костадинов и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 254, който става чл. 252:
"Чл. 252. (1) При прекратяване на служебното правоотношение държавните служители имат право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20.
(2) Когато държавните служители са прослужили 10 и повече години и служебното им правоотношение е прекратено по здравословни причини, размерът на еднократното обезщетение не може да бъде по-малък от 15 месечни възнаграждения.
(3) При прекратяване на служебното правоотношение при условията на ал. 2, когато прослуженото време е по-малко от 10 години, еднократното обезщетение е в размер 10 месечни възнаграждения.
(4) При повторно и при всяко следващо прекратяване на служебното правоотношение от полагащото се обезщетение, определено по реда на ал. 1-3, се приспадат толкова месечни възнаграждения, колкото вече са получени от служителите на длъжности по чл. 253, ал. 1.
(5) При прекратяване на служебното правоотношение след прослужени 10 и повече години държавните служители имат право на еднократно допълнително вещево имущество или на левовата му равностойност.
(6) При прекратяване на служебното правоотношение поради смърт на държавния служител на преживелия съпруг, децата и родителите се изплаща обезщетението по ал. 1.
(7) Алинеи 1 и 5 не се прилагат, когато служебното правоотношение е прекратено по чл. 245, ал. 1, т. 8 ."
Чл. 255. (1) При определяне размера на обезщетението по чл. 254 се вземат предвид прослужените години като държавен служител в МВР, като държавен служител - офицер, сержант или гражданско лице по Закона за МВР, като следовател или помощник-следовател, като служител по § 19 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията (ДВ, бр. 73 от 1998 г.) или на кадрова военна служба без приравнения трудов стаж.
Предложение от н. п. Иван Гороломов (№ 554-04-149/ 01.11.2005 г.:
В чл. 255, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
След думите "като държавен служител в МВР" се добавят "Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана" към Министерството на правосъдието".
След думите "или гражданско лице по Закона за МВР" да се добави "и по Закона за изпълнение на наказанията".
Предложението е оттеглено.
(2) Извън случаите по ал. 1 приравненият трудов стаж се зачита за определяне на еднократното парично обезщетение при освобождаване от служба на държавните служители от МВР поради пенсиониране, когато са прослужили последните 13 години и 4 месеца на длъжности по ал. 1.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 255, който става чл. 253:
"Чл. 253. (1) При определяне размера на обезщетението по чл. 252 се вземат предвид прослужените години като държавен служител в МВР и като държавен служител - офицер, сержант или гражданско лице по отменения Закон за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ. бр. 122 от 1997г.; изм. и доп., бр. 29,70,73 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 110 от 1999 г., бр. 1 и 29 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г., бр. 45 и 119 от 2002 г., бр. 17, 26, 95, 103, 112 и 114 от 2003 г., бр. 15, 70 и 89 от 2004 г. и бр. 11, 19, 27, 86, 103 и 105 от 2005 г.), като служител по отменения § 19 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията (ДВ, бр. 73 от 1998 г.) или на кадрова военна служба без приравнения трудов стаж.
(2) Извън случаите по ал. 1 приравненият трудов стаж се зачита за определяне на еднократното обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители от МВР поради пенсиониране, когато са прослужили последните 13 години и 4 месеца на длъжности по ал. 1."
Чл. 256. (1) При незаконно освобождаване от служба държавните служители в МВР имат право на обезщетение в размер, изчислен по реда на чл. 258 към момента на освобождаването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца. Когато през това време са работили на по-нископлатена работа, те имат право на разликата във възнагражденията.
Предложение от н. п. Христо Величков и н. п. Йордан Величков (№ 554-04-114/ 20.10.2005 г.:
В чл. 256 ал. 1 цифрата "6" да се замени с цифрата "12", или въобще да се премахме ограничението и обезщетението да се изплаща за реалното време до възстановяването му на служба.
Комисията не подкрепя предложението.
(2) Алинея 1 се прилага и в случаите на отстраняване от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, когато наказателното преследване спрямо отстранените служители бъде прекратено или те бъдат оправдани, или при отпадане на основанието за отстраняването им.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 256, който става чл. 254:
"Чл. 254. (1) При незаконно прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР имат право на обезщетение в размер, изчислен по реда на чл. 256 към момента на прекратяването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца. Когато през това време са работили на по-нископлатена работа, те имат право на разликата във възнагражденията.
(2) Алинея 1 се прилага и в случаите на отстраняване от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, когато наказателното производство спрямо отстранените служители бъде прекратено или те бъдат оправдани, или при отпадане на основанието за отстраняването им."
Чл. 257. (1) На държавните служители в МВР, претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 10 месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 месечни възнаграждения при средна телесна повреда.
(2) На съпруга (съпругата), децата и родителите на загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения държавни служители в МВР се изплаща еднократно парично обезщетение на всеки от тях в размер 12 месечни възнаграждения.
(3) Видът на причинената телесна повреда се определя от Централната експертна лекарска комисия, а обстоятелствата, при които е причинена или при които държавният служител е загинал, се удостоверяват от прекия началник.
(4) В случаите на смърт на наследниците се изплаща и обезщетението при освобождаване от служба.
(5) Обезщетенията по ал. 1 и 2 се разрешават от директорите на служби и дирекции.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 257, който става чл. 255:
"Чл. 255. (1) На държавните служители в МВР, претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща еднократно обезщетение в размер 10 месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 месечни възнаграждения при средна телесна повреда.
(2) На преживелия съпруг, децата и родителите на загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения държавни служители в МВР се изплаща еднократно обезщетение на всеки от тях в размер 12 месечни възнаграждения.
(3) Видът на причинената телесна повреда се определя от Централната експертна лекарска комисия, а обстоятелствата, при които е причинена или при които държавният служител е загинал, се удостоверяват от прекия ръководител.
(4) В случаите на смърт на лицата по ал. 2 се изплаща и обезщетението по чл. 252, ал. 1.
(5) Обезщетенията по ал. 1 и 2 се разрешават от директорите на служби и дирекции."
Чл. 258. (1) Еднократните парични обезщетения по този закон се изплащат на базата на месечното възнаграждение, определено към датата на освобождаване от служба, на отстраняване от длъжност или на установяване на събитието по чл. 257, което включва:
1. основното месечно възнаграждение;
2. допълнителни възнаграждения за продължителна служба, за специфични условия на труд с постоянен характер, за работа при вредни за здравето условия, за научна степен и за работа по чл. 113, ал. 1, т. 1, 2 и 4.
(2) Обезщетенията по чл. 254 и 257 не подлежат на облагане с данък.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 258, който става чл. 256:
"Чл. 256. (1) Еднократните обезщетения по този закон се изплащат на базата на месечното възнаграждение, определено към датата на прекратяване на служебното правоотношение, на отстраняване от длъжност или на установяване на събитието по чл. 255, което включва:
1. основното месечно възнаграждение;
2. допълнителни възнаграждения за продължителна служба, за специфични условия на труд, за научна степен и за работа по чл. 113, ал. 1, т. 1, 2 и 4.
(2) Обезщетенията по чл. 252 и 255 не подлежат на облагане с данък."
Глава двадесета
СИНДИКАЛНА ДЕЙНОСТ
Предложение от н. п. Христо Величков и н. п. Йордан Величков (№ 554-04-114/ 20.10.2005 г.:
Глава двадесета да придобие следното съдържание " Синдикална и обществена дейност"
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от н. п. Камен Костадинов (№ 554-04-148/ 01.11.2005 г.:
Заглавието на Глава дванадесета да се допълни с израза "и професионални организации".
Предложението е оттеглено.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава двадесета.
Чл. 259. (1) Служителите от МВР могат да се организират за подпомагане и защита на своите професионални и социално-икономически права.
Предложение от н. п. Камен Костадинов (№ 554-04-148/ 01.11.2005 г.:
В чл. 259, ал. 1 след края на изречението да се допълни израза "в синдикални и други професионални организации по реда на този закон и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.".
Предложението е оттеглено.
(2) Държавните служители не могат да членуват в други синдикални организации, както и да приемат в своите организации представители на работници и служители извън МВР. Организациите на държавните служители нямат право да се присъединяват или да се включват в синдикални организации извън МВР.
Предложение от н. п. Филип Димитров, н. п. Елеонора Николова и н. п. Ася Михайлова (№ 554-04-126/ 27.10.2005 г.:
Чл. 259 ал. 2 - да отпадне изречение второ.
Комисията не подкрепя предложението.
(3) Организациите на служителите от МВР защитават техните интереси, без да се намесват в ръководството на службите.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 259, който става чл. 257:
"Чл. 257. (1) Служителите от МВР могат да се организират за подпомагане и защита на своите професионални и социално-икономически права.
(2) Държавните служители не могат да членуват в други синдикални организации, както и да приемат в своите организации представители на лица, неработещи в МВР. Организациите на държавните служители нямат право да се присъединяват или да се включват в синдикални организации извън МВР.
(3) Организациите на служителите от МВР защитават техните интереси, без да се намесват в управлението на основните структурни звена на МВР."
Чл. 260. (1) Държавните служители могат да провеждат събрания в извънработно време, включително в униформа:
1. в помещения или места, принадлежащи на МВР, предоставени им от съответните началници, които определят условията за използване;
2. в помещения, закрити за външни лица.
(2) През работно време държавните служители могат да провеждат събрания в границите на 10 часа годишно, като началниците имат право да определят времето и мястото на провеждането им.
Предложение от н. п. Христо Величков и н. п. Йордан Величков (№ 554-04-114/ 20.10.2005 г.:
В член 260 (2) цифрата "10" да се замени с цифрата "24". С тази промена се осигурява необходимия минимум за провеждане на организационен живот на синдиката и възможност за провеждане на заседания на висшия ръководен орган.
Създава се нова ал. 3 на чл. 260 със следния текст:
"(3) На организациите на държавните служители министерството предоставя безвъзмездно за ползване помещения, имущество и специални места за съобщения и други печатни материали".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от н. п. Станчо Тодоров (№ 554-04-122/ 26.10.2005 г.:
В чл. 260, ал. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от н. п. Филип Димитров, н. п. Елеонора Николова и н. п. Ася Михайлова (№ 554-04-126/ 27.10.2005 г.:
Чл. 260 ал. 2 - "10 часа" става "на 20 часа".
Чл. 260, Нова алинея 3 - На организациите на служителите на МВР по чл.259 се предоставят за ползване помещения и специални места за съобщения и други печатни материали, свързани с дейността им като такива организации.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от н. п. Златко Златев (№ 554-04-129/ 27.10.2005 г.:
В чл. 260, ал. 2 числото "10" се заменя с "24".
Създава се нова алинея 3 към чл. 260 със следното съдържание:
"(3) На организациите на държавните служители по чл. 259 се предоставят за безплатно ползване помещения и подходящи места за съобщения и други печатни материали, свързани със синдикалната им дейност."
Комисията подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип предложенията на н. п. Хр. Величков, Й. Величков, Димитров, Николова, Михайлова и Златев и текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 260, който става чл. 258:
"Чл. 258. (1) Държавните служители могат да провеждат събрания в извънработно време, включително в униформа:
1. в помещения или места, принадлежащи на МВР, предоставени им от съответните ръководители, които определят условията за използване;
2. в помещения, закрити за външни лица.
(2) Държавните служители могат да провеждат събрания през работно време в рамките на 30 часа годишно, като ръководителите им имат право да определят времето и мястото на тяхното провеждане.
(3) На организациите по чл. 257 се предоставят за безвъзмездно ползване помещения и подходящи места за съобщения и други печатни материали, свързани с дейността им."
Чл. 261. (1) Държавните служители, които заемат ръководната изборна длъжност във всяка от най-представителните в национален мащаб организации по чл. 259, излизат в неплатен отпуск.
Предложение от н. п. Христо Величков и н. п. Йордан Величков (№ 554-04-114/ 20.10.2005 г.:
В чл. 261 (1)след края на изречението се добавя "въз основа на молба, която се представя чрез организацията."
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от н. п. Филип Димитров, н. п. Елеонора Николова и н. п. Ася Михайлова (№ 554-04-126/ 27.10.2005 г.:
Чл. 261 ал. 1 Държавните служители, които заемат ръководна изборна длъжност във всяка от представителните в национален мащаб организации по чл. 259, излизат в неплатен отпуск въз основа на молба, която се представя чрез организацията. Броят им се одобрява от Министъра на вътрешните работи след съгласуване в Съвета за социално партньорство към МВР.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от н. п. Златко Златев (№ 554-04-129/ 27.10.2005 г.:
Нова редакция на чл. 261, алинея 1:
"(1) Държавните служители, заемащи ръководни изборни длъжности във всяка от представителните в национален мащаб организации по чл. 259, излизат в неплатен отпуск въз основа на молба, която се представя чрез съответната организация."
Комисията подкрепя предложението.
(2) Времето по ал. 1 се зачита за трудов стаж по този закон.
Предложение от н. п. Христо Величков и н. п. Йордан Величков (№ 554-04-114/ 20.10.2005 г.:
В чл. 261 се създава нова алинея 3 със следното съдържание.
"(3) Общият брой на служителите по ал. 1и разпределението им между различните организации се определят от министъра на вътрешните работи по предложение на синдикалната организация." - По този начин се дава правна възможност и на други синдикални ръководители, освен президента, да излизат в неплатен отпуск за упражняване на синдикална дейност, съобразно организационните нужди и финансови възможности.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от н. п. Златко Златев (№ 554-04-129/ 27.10.2005 г.:
Създава се нова алинея 3 на чл. 261 със следното съдържание:
"(3) Броят на служителите по ал. 1 и разпределението им между различните организации се определят от министъра на вътрешните работи след обсъждане в Съвета за социално партньорство."
Комисията подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип предложенията на н. п. Хр. Величков, Й. Величков, Димитров, Николова, Михайлова и Златев и текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 261, който става чл. 259:
"Чл. 259. (1) Държавните служители, които заемат ръководна изборна длъжност във всяка от най-представителните в национален мащаб организации по чл. 257, излизат в неплатен отпуск въз основа на молба, която се представя чрез съответната организация. Броят им се одобрява от министъра на вътрешните работи след съгласуване в Съвета за социално партньорство в МВР.
(2) Времето по ал. 1 се зачита за трудов стаж по този закон."
Чл. 262. (1) В МВР се създава Съвет за социално партньорство, който обсъжда и сключва споразумения за гарантиране правата на служителите на МВР.
(2) Съветът за социално партньорство се ръководи от министъра на вътрешните работи или от упълномощено от него лице. В него участват делегати от организациите по чл. 259.
(3) Споразуменията с лицата, работещи по трудово правоотношение, се сключват на основанията на Кодекса на труда.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 262, който става чл. 260:
"Чл. 260. (1) В МВР се създава Съвет за социално партньорство. Съветът се ръководи от министъра на вътрешните работи или от оправомощено от него лице. В съвета участват делегати от организациите по чл. 257.
(2) Съветът обсъжда и сключва споразумения за гарантиране правата на служителите на МВР.
(3) Споразуменията с лицата, работещи по трудово правоотношение, се сключват при условията и по реда на Кодекса на труда."
Предложение от н. п. Филип Димитров, н. п. Елеонора Николова и н. п. Ася Михайлова (№ 554-04-126/ 27.10.2005 г.:
Нов член 262 - Държавен служител, който е член на ръководен изборен синдикален орган може да бъде уволняван през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на централното ръководство на съответната синдикална организация.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от н. п. Златко Златев (№ 554-04-129/ 27.10.2005 г.:
Нова редакция на чл. 262:
"Чл. 262. Държавен служител, който е член на национален ръководен изборен синдикален орган, може да бъде уволняван през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до шест месеца след освобождаването му от нея, само с предварително писмено съгласие на централното ръководство на съответната организация.
Чл. 262 става чл. 263.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от н. п. Христо Величков и н. п. Йордан Величков (№ 554-04-114/ 20.10.2005 г.:
Създава се нов член 262 "А" със следното съдържание
"Чл. 262 "А" Държавен служител който е член на национален ръководен изборен синдикален орган може да бъде уволняван през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварително съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация."
Създава се нов член 262 "Б" със следното съдържание:
"Чл. 262 "Б" (1) Гражданските сдружения на уволнените и пенсионирани служители на МВР, регистрирани по ЗЮЛНЦ се ползват с особеното внимание и закрила на министерството;
(2)Съвместната им дейност се регламентира със споразумения между сдружението и Министерството на вътрешните работи.
(3) Министъра на вътрешните работи съдейства за постигане на съгласувани с министерството цели на сдруженията, като им предоставя безвъзмездно ползването на клубна и спортна база или други помещения или сгради, управлявани от МВР.”
Комисията не подкрепя предложението.
Глава двадесет и първа
ФИНАНСОВО-РЕСУРСНО ОСИГУРЯВАНЕ
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава двадесет и първа.
Чл. 263. (1) Министерството на вътрешните работи е на издръжка от републиканския бюджет.
(2) За финансиране на дейността си МВР съставя бюджет с приходна и разходна части.
(3) В приходната част на бюджета постъпват суми:
1. от собствени приходи от такси, услуги, наеми, глоби, от продажба на негодни или излишни движими дълготрайни материални активи, от дарения, помощи, спонсорство и други, определени със закон;
2. от субсидия от републиканския бюджет.
(4) Разходната част на бюджета се разработва и утвърждава в следните направления:
1. текущи разходи;
2. капиталови разходи.
(5) Дейностите на МВР могат да се финансират и от други източници по ред, определен със закон или с акт на Министерския съвет.
Предложение от н. п. Филип Димитров, н. п. Елеонора Николова и н. п. Ася Михайлова (№ 554-04-126/ 27.10.2005 г.:
Чл. 263 - нова ал. 6: МС представя в НС, като неразделна част от бюджета на МВР;
1. Общата численост и разпределението по категории на служителите на МВР
2. Програмите за действие, по които следва да се разходват предвидените в разходната част на бюджета на МВР средства
Комисията подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип предложението на н. п. Димитров, Николова и Михайлова и текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 263, който става чл. 261:
"Чл. 261. (1) Министерството на вътрешните работи е на издръжка от републиканския бюджет.
(2) За финансовото осигуряване на дейността си МВР съставя бюджет с приходна и разходна части.
(3) В приходната част на бюджета постъпват средства от:
1. собствени приходи от такси, услуги, наеми, глоби, продажби на движими дълготрайни материални активи, дарения и други, определени със закон;
2. субсидия от републиканския бюджет.
(4) Разходната част на бюджета се разработва по пълна бюджетна класификация в следните направления:
1. текущи разходи;
2. капиталови разходи;
3. разходи по национални служби;
4. разходи по областни дирекции;
5. програми за действие.
(5) Финансовото осигуряване на дейността на МВР може да се извършва и от други източници по ред, определен със закон или с акт на Министерския съвет."
Комисията предлага да се създаде нов член 262 със следната редакция:
"Чл. 262. Министерството на вътрешните работи е администратор на 10 на сто от приходите по чл. 240, ал. 2 от Закона за митниците."
Чл. 264. Материално-техническото осигуряване на МВР включва:
1. текуща финансова издръжка;
2. доставка, производство и ремонт на техника и въоръжение, оборудване и друго имущество;
3. проектиране и извършване на капитално и отбранително строителство и изграждане на жилищен, сграден, почивен и болничен фонд;
4. стопанисване на земи, сгради, съоръжения и други обекти на сигурността и обществения ред;
5. социални и обслужващи дейности;
6. други дейности, свързани със сигурността и обществения ред.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 264, който става чл. 263:
"Чл. 263. Материално-техническото осигуряване на МВР включва:
1. текуща издръжка;
2. доставка, производство и ремонт на техника и въоръжение, оборудване и друго имущество;
3. проектиране и извършване на капитално строителство и изграждане на жилищен, сграден, почивен и болничен фонд;
4. управление на земи, сгради и съоръжения;
5. социални и обслужващи дейности;
6. други дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред."
Чл. 265. Дейностите в областта на материално-техническото осигуряване, възложени с държавна поръчка, се изпълняват с предимство от търговските дружества, организациите, фирмите и гражданите.
Предложение от н. п. Филип Димитров, н. п. Елеонора Николова и н. п. Ася Михайлова (№ 554-04-126/ 27.10.2005 г.:
Чл. 265 - "държавна" се заменя с "обществена"
Комисията подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя предложението на н. п. Димитров, Николова и Михайлова и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 265, който става чл. 264:
"Чл. 264. Дейностите в областта на материално-техническото осигуряване на МВР се осъществяват при условията и по реда на Закона за обществените поръчки."
Чл. 266. Разходната част на бюджета на МВР се разработва по пълна бюджетна класификация.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага той да отпадне, тъй като е намерил систематичното си място във вече гласувания чл. 261.
Чл. 267. За нуждите на сигурността и обществения ред Министерският съвет предоставя земи, сгради, съоръжения и други обекти - държавна собственост, за управление и стопанисване.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 267, който става чл. 265:
"Чл. 265. Министерският съвет предоставя на МВР за управление земи, сгради, съоръжения и други обекти - държавна собственост."
Чл. 268. С имоти и имущество - частна държавна собственост, предоставени на МВР за осъществяване на обслужващи и социални дейности, могат да се оказват услуги на външни органи и организации по ред, определен от министъра на вътрешните работи.
Предложение от н. п. Филип Димитров, н. п. Елеонора Николова и н. п. Ася Михайлова (№ 554-04-126/ 27.10.2005 г.:
Чл. 268 - В началото се добавя следния текст: "В изключителни случаи"
Комисията не подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 268, който става чл. 266:
"Чл. 266. С имоти и имущество - частна държавна собственост, предоставени на МВР за осъществяване на обслужващи и социални дейности, могат да се оказват услуги на физически и юридически лица по ред, определен от министъра на вътрешните работи."
Чл. 269. (1) За подготовката и работата на МВР във военно време Министерският съвет приема военновременен проектобюджет.
(2) За осигуряване изпълнението на военновременни задачи МВР изгражда и поддържа необходимите за целта обекти.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 269, който става чл. 267:
"Чл. 267. За осигуряване изпълнението на военновременни задачи МВР изгражда и поддържа необходимите за целта обекти."
Чл. 270. Министерството на вътрешните работи е администратор на 10 на сто от приходите по чл. 240, ал. 2 от Закона за митниците.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага той да отпадне, тъй като е намерил систематичното си място като чл. 262.
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
МЕРКИ ЗА АДМИНИСТРАТИВНА ПРИНУДА
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на част четвърта.
Глава двадесет и втора
ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава двадесет и втора.
Чл. 271. За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани с изпълнението на задълженията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях министърът на вътрешните работи или упълномощени от него длъжностни лица могат да спират строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти, инсталации, уреди и съоръжения, както и други дейности, които създават опасност за националната сигурност, поддържането на обществения ред, възникването на пожари и производствени аварии.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 271, който става чл. 268:
"Чл. 268. За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани с изпълнението на задълженията по този закон, както и за отстраняване на негативните последици от тях министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица могат да спират строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти, инсталации, уреди и съоръжения, както и да спират други дейности, които създават опасност за националната сигурност и обществения ред, за възникването на пожари и производствени аварии."
Чл. 272. (1) Принудителните административни мерки могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство.
(2) Жалбата не спира прилагането на мерките, освен ако органът, който ги е приложил, не разпореди друго.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 272, който става чл. 269:
"Чл. 269. (1) Заповедта за налагане на принудителни административни мерки се обжалва по реда на Закона за административното производство или Закона за Върховния административен съд.
(2) Заповедта по ал. 1 подлежи на незабавно изпълнение, освен ако съдът не постанови друго."
Глава двадесет и трета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава двадесет и трета.
Чл. 273. (1) Който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, се наказва с глоба от 50 до 200 лв.
(2) За маловажни нарушения органите на МВР налагат глоба до 50 лв.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 273, който става чл. 270.
Чл. 274. (1) Който без уважителни причини не се яви в местата по чл. 46, ал. 2 и чл. 58, ал. 1, след като е редовно призован, се наказва с глоба до 100 лв.
(2) При повторно неявяване без уважителни причини глобата е от 100 до 200 лв.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 274, който става чл. 271:
"Чл. 271. (1) Който без уважителни причини не се яви в местата по чл. 47, ал. 2 и чл. 60, ал. 1, след като е редовно призован, се наказва с глоба до 100 лв.
(2) При повторно неявяване без уважителни причини глобата е от 100 до 200 лв."
Чл. 275. Който при условията на глава седма, раздел II и глава осма, раздел II без уважителни причини не предостави на орган на МВР превозно или съобщително средство, се наказва с глоба от 100 до 200 лв.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 275, който става чл. 272.
Чл. 276. Който не изпълни предписанията по чл. 44, ал. 2, чл. 104,
ал. 1, т. 3 и чл. 271, се наказва с глоба от 200 до 500 лв.
Предложение от н. п. Георги Юруков и н. п. Камен Костадинов (№ 554-04-1474/ 01.11.2005 г.:
В чл. 276 след израза "по чл. 44, ал. 2," се добавят думите "писмените разпореждания по".
Комисията подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя предложението на народните представители и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 276, който става чл. 273:
"Чл. 273. Който не изпълни предписанията по чл. 45, ал. 2, писмените разпореждания по чл. 104, ал. 1, т 3 и заповедите по чл. 268, се наказва с глоба от 200 до 500 лв."
Чл. 277. (1) Физически лица, които извършват дейности по чл. 108 без разрешение, се наказват с глоба от 1000 до 10 000 лв.
(2) За нарушение по ал. 1 на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв.
(3) При повторност на нарушенията по ал. 1 лицата се наказват с глоба от 10 000 до 20 000 лв., а по ал. 2 - с имуществена санкция в размер от
50 000 до 100 000 лв.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 277, който става чл. 274:
"Чл. 274. (1) Физически лица, които извършват дейности по чл. 108 без разрешение, се наказват с глоба от 1000 до 10 000 лв.
(2) За нарушение по ал. 1 на търговците се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв.
(3) При повторност на нарушенията лицата по ал. 1 се наказват с глоба от 10 000 до 20 000 лв., а по ал. 2 - с имуществена санкция в размер от 50 000 до 100 000 лв."
Чл. 278. Който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 278, който става чл. 275.
Чл. 279. Който предизвиква радиосмущения в радиочестотния спектър, разпределен за нуждите на националната сигурност и отбраната на Република България, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 279, който става чл. 276.
Чл. 280. Който неправомерно преизлъчва радиообмен, осъществяван в радиочестотния спектър, разпределен за нуждите на националната сигурност и отбраната на Република България, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 280, който става чл. 277.
Чл. 281. (1) Когато нарушението по чл. 279 или 280 е извършено от юридическо лице или от едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.
(2) Когато нарушението по чл. 279 или 280 е извършено повторно, се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер на първоначално наложената.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 281, който става чл. 278:
“Чл. 278. (1) Когато нарушението по чл. 276 или 277 е извършено от юридическо лице или от едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.
(2) Когато нарушението по чл. 276 или 277 е извършено повторно, се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер на първоначално наложената.”
Чл. 282. Ръководителите на държавните органи, организациите, местната администрация, юридическите лица и гражданите, които виновно не са изпълнили задълженията, предвидени в този закон или в нормативните актове по прилагането му, се наказват с глоба от 200 до 2000 лв.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 282, който става чл. 279:
"Чл. 279. Ръководителите на държавни органи, организации и юридически лица и гражданите, които виновно не са изпълнили задълженията, предвидени в този закон или в подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказват с глоба от 200 до 2000 лв."
Чл. 283. Ръководител на търговско дружество, ръководител на организация, търговци или граждани, които не изпълняват с предимство държавна поръчка за доставка или услуга за нуждите на МВР, се наказват с глоба от 500 до 1000 лв. независимо от отговорността по гражданското законодателство.
Предложение от н. п. Филип Димитров, н. п. Елеонора Николова и н. п. Ася Михайлова (№ 554-04-126/ 27.10.2005 г.:
Чл. 283 - "държавна" се заменя с "обществена"
Предложението е оттеглено.
Становище на КВСОР:
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 283 да отпадне.
Чл. 284. Длъжностно лице, което не изпълни задължение, възложено му с този закон, се наказва с глоба от 200 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Становище на КВСОР:
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 284 да отпадне.
Чл. 285. (1) За нарушение на чл. 177, ал. 4 на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.
(2) При повторност на нарушенията по ал. 1 на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 5000 до
20 000 лв.
(3) Вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на административно нарушение или които са били предмет на нарушение по ал. 1 и 2, се отнемат в полза на държавата.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 285, който става чл. 280:
"Чл. 280. (1) За нарушение на чл. 175, ал. 4 на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.
(2) При повторност на нарушенията по ал. 1 на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.
(3) Вещите, които са послужили за извършване на административно нарушение или които са били предмет на нарушение по ал. 1 и 2, независимо чия собственост са, се отнемат в полза на държавата."
Чл. 286. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на МВР.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от упълномощени от него длъжностни лица.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 286, който става чл. 281:
"Чл. 281. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на МВР.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от оправомощени от него длъжностни лица.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното наименование на подразделението:
"ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА"
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Обща опасност" е налице, когато се застрашават неопределен брой лица или широк кръг обекти според начина на възникване, обекта на засягане, обхвата на поражение и времето на протичане.
2. "Действия при изпълнение на служебни задължения" са такива действия или бездействия, които съставляват изпълнението на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност.
3. "Действия по повод изпълнение на служебни задължения" са такива действия или бездействия, които не съставляват изпълнението на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност, но ги предхождат или следват по време и са в пряка причинна връзка с тях.
4. "Загинал при или по повод изпълнение на служебни задължения" - когато смъртта е настъпила при обстоятелствата по т. 2 и 3.
5. "Тежка телесна повреда", "средна телесна повреда", "неизбежна отбрана" и "крайна необходимост" са посочените съответно в чл. 128, 129, 12 и 13 от Наказателния кодекс.
6. "Снемане на полицейска регистрация" е операция или набор от операции с данните, обработвани при полицейската регистрация, които водят до заличаване на данни или до унищожаване на материални носители на информация от документални фондове, или до обезличаване на данните и ползването им само за целите на статистиката в автоматизираните информационни системи.
7. “Повторно" е нарушението, извършено в срок една година от влизането в сила на наказателното постановление или на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, с които на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.
8. “Системни нарушения” са налице в случаите, когато в рамките на една година държавният служител е извършил три или повече отделни дисциплинарни нарушения.
9. “Дисциплинарно дело” е сбор от документи, събрани в хода на дисциплинарното производство за извършено особено тежко дисциплинарно нарушение, изготвени по ред, определен от министъра на вътрешните работи.
10. “Професионалното образование” е придобиването на образователно-квалификационни степени и на образователна и научна степен на висшето образование в области на висшето образование, професионални направления и специалности, за които Академията на МВР е получила програмна акредитация.
11. “Професионално обучение” е придобиването на професионална квалификация във връзка с изпълнение на функциите и задачите на МВР.
Предложение от н. п. Христо Величков и н. п. Йордан Величков (№ 554-04-114/ 20.10.2005 г.:
В параграф 1 от допълнителните разпоредби в т. 11 изразът " Професионално обучение" да се замени с израза "Професионсална подготовка", а думата "задачите" да се замени с думата "дейностите".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от н. п. Камен Костадинов (№ 554-04-148/ 01.11.2005 г.:
В параграф 1 от допълнителните разпоредби, т. 11 изразът "Професионално обучение" да се замени с израза "Професионална подготовка", а думата "задачите" да се замени с думата "дейностите".
Предложението е оттеглено.
12. “Полицейска подготовка” е първоначално професионално обучение, в рамките на което се придобиват знания и умения за изпълнение на задачите и дейностите на МВР по опазване на обществения ред и противодействие на престъпността.
Предложение от н. п. Христо Величков и н. п. Йордан Величков (№ 554-04-114/ 20.10.2005 г.:
В параграф 1 от допълнителните разпоредби т. 12, т. 13, и т. 14 думата "задачите" да се замени с думата "Функциите".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от н. п. Камен Костадинов (№ 554-04-148/ 01.11.2005 г.:
В параграф 1 от допълнителните разпоредби, т. 12, т. 13 и т. 14 думата "задачите" да се замени с думата "функциите".
Предложението е оттеглено.
13. “Подготовка по ПБЗНС” е първоначално професионално обучение, в рамките на което се придобиват знания и умения за изпълнение на задачите и дейностите на МВР по осъществяване на държавен противопожарен контрол, пожарогасене, аварийно-спасителна дейност и защита на населението.
Предложение от н. п. Христо Величков и н. п. Йордан Величков (№ 554-04-114/ 20.10.2005 г.:
В параграф 1 от допълнителните разпоредби т. 12, т. 13, и т. 14 думата "задачите" да се замени с думата "Функциите".
Комисията не подкрепя предложението.
14. “Подготовка по защита на националната сигурност” е първоначално професионално обучение, в рамките на което се придобиват знания и умения за изпълнение на задачите и дейностите на МВР по осъществяване защита на националната сигурност от действия на чужди специални служби, организации и лица, насочени срещу националните интереси, за установяване и неутрализиране на процеси, застрашаващи конституционно установения държавен ред, единството на нацията, териториалната цялост и суверенитета на страната.
Предложение от н. п. Христо Величков и н. п. Йордан Величков (№ 554-04-114/ 20.10.2005 г.:
В параграф 1 от допълнителните разпоредби т. 12, т. 13, и т. 14 думата "задачите" да се замени с думата "Функциите".
Комисията не подкрепя предложението.
15. “Свързани лица” по чл. 180, ал. 1 са лицата по смисъла на § 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за държавния служител.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
"§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Обща опасност" е налице, когато се застрашават неопределен брой лица или широк кръг обекти според начина на възникване, обекта на засягане, обхвата на поражение и времето на протичане.
2. "Действия при изпълнение на служебни задължения" са такива действия или бездействия, които съставляват изпълнението на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност.
3. "Действия по повод изпълнение на служебни задължения" са такива действия или бездействия, които не съставляват изпълнението на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност, но ги предхождат или следват по време и са в пряка причинна връзка с тях.
4. "Загинал при или по повод изпълнение на служебни задължения" е лице, чиято смърт е настъпила при обстоятелствата по т. 2 и 3.
5. "Снемане на полицейска регистрация" е операция или набор от операции с данните, обработвани при полицейската регистрация, които водят до заличаване на данни или до унищожаване на материални носители на информация от документални фондове, или до обезличаване на данните и ползването им само за целите на статистиката в автоматизираните информационни системи.
6. “Повторно" е нарушението, извършено в срок една година от влизането в сила на наказателното постановление, с които на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.
7. “Системни нарушения” са три или повече нарушения, извършени в продължение на една година.
8. “Дисциплинарно дело” е сбор от документи, събрани в хода на дисциплинарното производство за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227.
9. “Професионалното образование” е придобиването на образователно-квалификационни степени и на образователна и научна степен на висшето образование в области на висшето образование, професионални направления и специалности, за които Академията на МВР е получила програмна акредитация.
10. “Професионално обучение” е придобиването на професионална квалификация във връзка с изпълнение на задачите и дейностите на МВР.
11. “Полицейска подготовка” е първоначално професионално обучение за придобиване на знания и умения за изпълнение на задачите и дейностите на МВР по опазване на обществения ред и противодействие на престъпността.
12. “Подготовка по пожарна безопасност и защита на населението” е първоначално професионално обучение за придобиване на знания и умения за изпълнение на задачите и дейностите на МВР по осъществяване на държавен противопожарен контрол, пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност.
13. “Подготовка по защита на националната сигурност” е първоначално професионално обучение за придобиване на знания и умения за изпълнение на задачите и дейностите на МВР по осъществяване защита на националната сигурност от действия на чужди специални служби, организации и лица.
14. “Свързани лица” са лицата по смисъла на § 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за държавния служител.
15. “Брутно месечно възнаграждение” е сумата от основното месечно възнаграждение и допълнителните възнаграждения на държавните служители в МВР."
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на подразделението.
§ 2. Този закон отменя Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ. бр. 122 от 1997г.; изм. и доп., бр. 29,70,73 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 110 от 1999 г., бр. 1 и 29 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г., бр. 45 и 119 от 2002 г., бр. 17, 26, 95, 103, 112 и 114 от 2003 г., бр. 15,70 и 89 от 2004 г. и бр. 11,19 и 27 от 2005 г.).
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
"§ 2. Законът за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ. бр. 122 от 1997г.; изм. и доп., бр. 29,70,73 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 110 от 1999 г., бр. 1 и 29 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г., бр. 45 и 119 от 2002 г., бр. 17, 26, 95, 103, 112 и 114 от 2003 г., бр. 15, 70 и 89 от 2004 г. и бр. 11, 19, 27, 86, 103 и 105 от 2005 г.) се отменя."
§ 3. (1) Служебните правоотношения със заварените на работа държавни служители - офицери, сержанти и граждански лица в МВР, не се прекратяват, а се преобразуват считано от датата на влизане в сила на този закон, като държавните служители се назначават на длъжностите, които заемат към момента на преобразуване на правоотношенията.
(2) Званията и ранговете на лицата по ал. 1 се премахват и им се присъжда категория съобразно заеманата длъжност, както следва:
1. Категория А - на главния секретар на МВР и на директорите на национални служби.
Предложение от н. п. Камен Костадинов (№ 554-04-148/ 01.11.2005 г.:
В Преходните и заключителни разпоредби в параграф 3, ал. 2 в т. 1 да се допълни: "и ректора на Академията на МВР",
Комисията не подкрепя предложението.
2. Категория Б - на командира на Специализирания отряд за борба с тероризма, на заместник-директорите на национални служби, на директорите и заместник-директорите на териториалните служби, на директорите и заместник-директорите на дирекциите от специализираната и общата администрация, на директора и заместник-директора на дирекция “Миграция”, на директорите и заместник-директорите на Медицинския институт, научноизследователските и научно-приложните институти, на началниците на регионалните звена на Национална служба "Полиция", на началниците на регионалните звена “Пожарна и аварийна безопасност”, на началниците на направления, на началниците на отдели в специализираната и общата администрация, на научноизследователските и научно-приложните институти, на началниците на районните полицейски управления и на районните служби "Пожарна и аварийна безопасност" в Столичната дирекция на вътрешните работи;
Предложение от н. п. Камен Костадинов (№ 554-04-148/ 01.11.2005 г.:
в т. 2 да се допълни "заместник-ректорите, директорите и зам.-директорите на научноизследователските и научно-приложните институти, помощник-ректора, деканите и заместник-деканите в Академията на МВР "
Комисията не подкрепя предложението.
3. Категория В - на заместник-началниците на направления, на началниците на районните полицейски управления и на районните служби "Пожарна и аварийна безопасност" в регионалните дирекции на вътрешните работи, на началниците на сектори, на главните експерти, на главните юрисконсулти, на началниците на сектори в районните полицейски управления, на началниците на полицейски участъци и на противопожарни участъци, на началници на групи, на експерти и на старшите юрисконсулти;
Предложение от н. п. Камен Костадинов (№ 554-04-148/ 01.11.2005 г.:
в т. 3 да се допълни "ръководителите на катедри, хабилитираните преподаватели-държавни служители, директорите и заместник-директорите на центровете за специализация и професионална подготовка",
Комисията не подкрепя предложението.
4. Категория Г - на главен инспектор, старши инспектор, инспектор, разузнавач, специалист, юрисконсулт, младши юрисконсулт, радиооператор, асистент и научен сътрудник III степен;
Предложение от н. п. Янаки Стоилов и н. п. Мая Манолова (№ 554-04-138/ 28.10.2005 г.:
В § 3, ал. 2, т. 4 след "разузнавач" да се добави "дознател".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от н. п. Камен Костадинов (№ 554-04-148/ 01.11.2005 г.:
в т. 4 да се допълни: "преподавателите - държавни служители в Академията на МВР и в центровете за специализация и професионална подготовка".
Комисията не подкрепя предложението.
5. Категория Д - на борден техник, младши разузнавач, младши експерт, командир на екип и командир на отделение;
6. Категория Е - на полицай, старши полицай, пожарникар, старши пожарникар, старши сътрудник по охраната, сътрудник по охраната, помощник-командир на кораб, авиомеханик, водач на оперативен автомобил, младши радиооператор, завеждащ служба, главен технически сътрудник, старши технически сътрудник, домакин, старши техник, автомонтьор, снабдител, водач на автомобил, началник на склад, главен готвач, технически сътрудник и техник.
(3) При присъждането на категория по реда ал. 2 се вземат предвид длъжностите по ал. 2, т. 1 - 6 и приравнените към тях с класификаторите по
чл. 115 от Правилника за прилагане на отменения Закон за МВР.
(4) При присъждане на категориите по ал. 2 за държавните служители, които притежават полицейска подготовка, подготовка по пожарна безопасност и защита на населението или подготовка по защита на националната сигурност, както и за държавните служители, заемащи длъжности, за които се изисква такава подготовка, се прилагат съответните наименования на категориите по чл. 171, ал. 2 - 4.
(5) До определяне от Министерския съвет на заплатите на държавните служители по чл. 201 и 202 на лицата по ал. 1 се заплащат възнагражденията, определени по досегашния ред.
(6) Лицата, на които определените основни месечни възнаграждения по чл. 201 и 202 са по-ниски от получаваните до този момент, запазват размера на възнагражденията си. В този случай служителите получават лична преходна добавка, която се включва в основната заплата, при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя предложението на н. п. Стоилов и Манолова и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
"§ 3. (1) Служебните правоотношения със заварените на служба държавни служители - офицери, сержанти и граждански лица в МВР, не се прекратяват, а се преобразуват, считано от датата на влизане в сила на закона, като държавните служители се назначават на длъжностите, които заемат към момента на преобразуване на правоотношенията.
(2) Званията и ранговете на лицата по ал. 1 се премахват и им се присъжда категория съобразно заеманата длъжност, както следва:
1. категория А - на главния секретар на МВР и на директорите на национални служби;
2. категория Б - на командира на Специализирания отряд за борба с тероризма, на заместник-директорите на национални служби, на директорите и заместник-директорите на териториалните служби, на директорите и заместник-директорите на дирекциите от специализираната и общата администрация, на директора и заместник-директора на дирекция “Миграция”, на директорите и заместник-директорите на Медицинския институт, научноизследователските и научно-приложните институти, на началниците на регионалните звена на Национална служба "Полиция", на началниците на регионалните звена “Пожарна и аварийна безопасност”, на началниците на направления, на началниците на отдели в специализираната и общата администрация, на научноизследователските и научно-приложните институти, на началниците на районните полицейски управления и на районните служби "Пожарна и аварийна безопасност" в Столичната дирекция на вътрешните работи;
3. категория В - на заместник-началниците на направления, на началниците на районните полицейски управления и на районните служби "Пожарна и аварийна безопасност" в регионалните дирекции на вътрешните работи, на началниците на сектори, на главните експерти, на главните юрисконсулти, на началниците на сектори в районните полицейски управления, на началниците на полицейски участъци и на противопожарни участъци, на началниците на групи, на експертите и на старшите юрисконсулти;
4. категория Г - на главен инспектор, старши инспектор, инспектор, разузнавач, дознател, специалист, юрисконсулт, младши юрисконсулт, радиооператор, асистент и научен сътрудник III степен;
5. категория Д - на борден техник, младши разузнавач, младши експерт, командир на екип и командир на отделение;
6. категория Е - на полицай, старши полицай, пожарникар, старши пожарникар, старши сътрудник по охраната, сътрудник по охраната, помощник-командир на кораб, авиомеханик, водач на оперативен автомобил, младши радиооператор, завеждащ служба, главен технически сътрудник, старши технически сътрудник, домакин, старши техник, автомонтьор, снабдител, водач на автомобил, началник на склад, главен готвач, технически сътрудник и техник.
(3) При присъждането на категория по реда ал. 2 се вземат предвид длъжностите по ал. 2, т. 1 - 6 и приравнените към тях с класификаторите по чл. 115 от Правилника за прилагане на отменения Закон за Министерството на вътрешните работи.
(4) При присъждане на категориите по ал. 2 за държавните служители, които притежават полицейска подготовка, подготовка по пожарна безопасност и защита на населението или подготовка по защита на националната сигурност, както и за държавните служители, заемащи длъжности, за които се изисква такава подготовка, се прилагат съответните наименования на категориите по чл. 170, ал. 2 - 4.
(5) До определяне от Министерския съвет на заплатите на държавните служители по чл. 199 и 200 на лицата по ал. 1 се заплащат възнагражденията, определени по досегашния ред.
(6) Лицата, на които определените основни месечни възнаграждения по чл. 199 и 200 са по-ниски от получаваните до влизането в сила на закона, запазват размера на възнагражденията си. В този случай служителите получават лична временна добавка, която се включва в основната заплата при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи"
§ 4. (1) Правата и задълженията на създадените с отменения Закон за Министерството на вътрешните работи Национална служба "Полиция", Национална служба "Борба с организираната престъпност", Национална служба "Гранична полиция", Национална служба "Жандармерия", дирекция “Миграция”, Национално централно бюро “Интерпол” и Специализиран отряд за борба с тероризма преминават към създадената с този закон Национална служба “Полиция”.
(2) Правата и задълженията на създадените с отменения Закон за Министерството на вътрешните работи Столична дирекция на вътрешните работи и регионални дирекции на вътрешните работи преминават към създадените с този закон областни дирекции “Полиция” и "Пожарна безопасност и защита на населението".
Предложение от н. п. Камен Костадинов (№ 554-04-148/ 01.11.2005 г.:
В Преходни и заключителни разпоредби в параграф 4 в ал. 1, ал. 2 и ал. 5 изразът "правата и задълженията" да се замени с думата "функциите".
Комисията не подкрепя предложението.
(3) Процесуалното представителство по висящи спорове на структурните звена по ал. 1 се осъществява от директора на създадената с този закон Национална служба “Полиция”.
(4) Процесуалното представителство по висящи спорове на структурните звена по ал. 2 се осъществява от директорите на създадените с този закон областни дирекции “Полиция” и "Пожарна безопасност и защита на населението".
(5) Правата и задълженията на създадената с отменения Закон за Министерството на вътрешните работи Национална служба “Пожарна и аварийна безопасност” преминават към създадената с този закон Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението”.
(6) Процесуалното представителство по висящи спорове на създадената с отменения Закон за Министерството на вътрешните работи Национална служба “Пожарна и аварийна безопасност” се осъществява от директора на Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението”.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
"§ 4. (1) Създадената със закона Национална служба “Полиция” е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на Национална служба "Полиция", Национална служба "Борба с организираната престъпност", Национална служба "Гранична полиция", Национална служба "Жандармерия", дирекция “Миграция”, Национално централно бюро “Интерпол” и Специализиран отряд за борба с тероризма.
(2) Създадените с този закон областни дирекции “Полиция” и "Пожарна безопасност и защита на населението" са правоприемници на активите, пасивите, правата и задълженията на Столичната дирекция на вътрешните работи и на регионалните дирекции на вътрешните работи.
(3) Процесуалното представителство по висящи спорове на структурните звена по ал. 1 се осъществява от директора на Национална служба “Полиция”.
(4) Процесуалното представителство по висящи спорове на структурните звена по ал. 2 се осъществява от директорите на областните дирекции “Полиция” и "Пожарна безопасност и защита на населението".
(5) Създадената с този закон Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението” е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на Национална служба “Пожарна и аварийна безопасност”.
(6) Процесуалното представителство по висящи спорове на Национална служба “Пожарна и аварийна безопасност” се осъществява от директора на Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението”."
§ 5. (1) Образуваните производства за търсене на дисциплинарна или имуществена отговорност срещу държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица, се довършват по досегашния ред.
(2) Висящите производства по отмяна на заповеди за налагане на дисциплинарни наказания или за освобождаване от служба се довършват по досегашния ред.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Комисията предлага да се създаде нов § 6 със следната редакция:
“§ 6. Издадените до влизането в сила на този закон разрешения по чл. 120б от отменения Закон за Министерството на вътрешните работи запазват действието си до изтичането на срока на тяхната валидност.”
Предложение от н. п. Янаки Стоилов и н. п. Мая Манолова (№ 554-04-138/ 28.10.2005 г.:
Да се създаде § 5а със следната редакция:
"§5а За дознатели могат да бъдат назначавани следователи без провеждане на конкурси и без да са налице специфичните изискванията по чл. 181, ал. 3 за постъпване на държавни служители в МВР."
Комисията подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя предложението на народните представители и предлага да се създаде нов § 7 със следната редакция:
"§ 7. За дознатели могат да бъдат назначавани следователи без провеждане на конкурси и без да са налице специфичните изискванията по чл. 179, ал. 3 за постъпване на държавни служители в МВР."
§ 6. Законът влиза в сила 6 месеца след обнародването му в "Държавен вестник".
Предложение от н. п. Георги Юруков и н. п. Камен Костадинов (№ 554-04-1474/ 01.11.2005 г.:
В § 6 числото "6" се заменя с числото "4".
Комисията не подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6, но предлага той да отпадне, тъй като е намерил систематичното си място като § 24.
§ 7. В срок един месец от влизането в сила на закона Министерският съвет приема правилник за прилагането му.
Предложение от н. п. Георги Юруков и н. п. Камен Костадинов (№ 554-04-1474/ 01.11.2005 г.:
В § 7 израза " един месец от" се заменят с "до".
Предложението е оттеглено.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 7 да отпадне, тъй като е намерил систематичното си място като § 25.
§ 8. Подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на отменения Закон за Министерството на вътрешните работи, се прилагат до издаването на съответните нови подзаконови нормативни актове, доколкото не противоречат на този закон.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
Предложение от н. п. Янаки Стоилов и н. п. Мая Манолова (№ 554-04-138/ 28.10.2005 г.:
Да се създаде § 8а със следната редакция:
"§ 8а В Закона за съдебната власт в чл. 118а се създава ал. 3:
(3) След приключване на разследването наблюдаващият прокурор дава писмено становище за работата на дознателя, като изпраща препис от него на главния дознател."
Да се създаде § 9а със следното съдържание: "§9а В Закона за изпълнение на наказанията се правят следните изменения:
1. В чл. 196, т. 1 тирето и думите "офицери, сержанти и граждански лица" се заличават.
2. В чл. 20, ал. 1, т. 1 след думите: държавни служители" се поставя ";" и текста до края се заличава.
3. В чл. 20, ал. 2 думите "офицери и сержанти" се заменят с "държавните служители".
4. Чл. 20, ал. 3 се изменя така:
"(3) Категориите на държавните служители се присъждат от министъра на правосъдието по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи".
5. В чл. 20, ал. 4 се изменя така:
"(4) За личния състав по ал. 1, т. 1 се прилагат разпоредбите на част трета, глави петнадесета - двадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи, доколкото в този закон не е предвидено друго."
6. В Чл. 20и думите "офицери и сержанти" се заменят с "държавни служители".
7. В Чл. 20к тирето и думите "граждански лица" се заличават.
8. В Чл. 84б, ал.1 думите "офицери и сержанти" се заменят с "държавните служители".
9. В Чл. 84б, ал. 2 думите "офицери и сержанти" се заменят с "държавните служители".
10. В Чл. 84в, ал. 1 думите "офицери и сержанти" се заменят с "държавните служители".
11. В чл. 133, ал. 4, т. 1 тирето и думите "офицери, сержанти и граждански лица" се заличават."
Комисията подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип предложението на н. П- Стоилов и Манолова и предлага да се създадат нови §9 и §10 със следната редакция:
"§ 9. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г.; изм. и доп., бр. 64, 104 и 110 от 1996 г., бр. 58, 122 и 124 от 1997 г., бр. 11 и 133 от 1998 г., бр. 34, 38 и 84 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 74, 110 и 118 от 2002 г., бр. 61 и 112 от 2003 г., бр. 29, 36, 70 и 93 от 2004 г., бр. 37, 43 и 86 от 2005 г.) в чл. 118а се създава ал. 3 със следната редакция:
"(3) Съответният районен прокурор дава ежегодно писмено становище за работата на дознателя, като изпраща препис от него на главния дознател."
§10. В Закона за изпълнение на наказанията (обн., ДВ, бр. 30 от 1969 г., изм. и доп., бр. 34 от 1974 г., бр. 84 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 27 и 89 от 1986 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 109 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 12 и 13 от 1997 г., бр. 73 и 153 от 1998 г., бр. 49 от 2000 г., бр. 62 и 120 от 2002 г., бр. 61, 66, 70 и 103 от 2004 г., бр. 86 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 19б в т. 1 думите "офицери, сержанти и граждански лица" се заличават.
2. В чл. 20:
а) в ал. 1, т. 1 текстът след думите “държавни служители" се заличава;
б) в ал. 2 думите "офицери и сержанти" се заменят с "държавни служители”;
в) алинеи 3 и 4 се изменят така:
"(3) Категориите на държавните служители се присъждат от министъра на правосъдието по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи.
(4) За личния състав по ал. 1, т. 1 се прилагат разпоредбите на част трета, глави петнадесета - двадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи, доколкото в този закон не е предвидено друго."
3. В чл. 20и думите "Офицерите и сержантите" се заменят с "Държавните служители".
4. В чл. 20к думите "граждански лица" се заличават.
5. В чл. 84б:
а) в ал.1 думите "офицерите и сержантите" се заменят с "държавните служители".
б) в ал. 2 думите "офицерите и сержантите" се заменят с "държавните служители".
6. В чл. 84в, ал. 1 думите "Офицерите и сержантите" се заменят с "Държавните служители".
7. В чл. 133, ал. 4, т. 1 думите "офицери, сержанти и граждански лица" се заличават.”
§ 9. В чл. 9, ал. 1 от Закона за политическите партии (ДВ, бр. 28 от 2005 г.) думите “- офицери, сержанти и граждански лица” се заличават.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 11:
"§ 11. В Закона за политическите партии (обн., ДВ, бр. 28 от 2005 г.) в чл. 9, ал. 1 от думите “офицери, сержанти и граждански лица” се заличават."
§ 10. В чл. 58, ал. 2, т. 1 от Закона за управление при кризи (ДВ, бр. 19 от 2005 г.) в думите “- офицери, сержанти и граждански лица” се заличават.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 12:
"§ 12. В Закона за управление при кризи (обн., ДВ, бр. 19 от 2005 г.) в чл. 58, ал. 2, т. 1 думите “офицери, сержанти и граждански лица” се заличават."
§ 11. В § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 85 от 2000 г., бр. 99 от 2002 г. и бр. 71 от 2003 г.) думите “- офицери, сержанти и граждански лица” се заличават.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 13:
"§ 13. В Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 85 от 2000 г., бр. 99 от 2002 г. и бр. 71 от 2003 г.) в § 7 от Преходните и заключителните разпоредби думите “офицери, сержанти и граждански лица” се заличават."
§ 12. В чл. 35, ал. 4 от Закона за местните избори (обн., ДВ, бр. 66 от 1995 г.; попр., бр. 68 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 85 от 1995 г., бр. 33 от 1996 г., бр. 22 от 1997 г., бр. 11 и 59 от 1998 г., бр. 69 и 85 от 1999 г., бр. 29 от 2000 г., бр. 24 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 69 и 93 от 2003 г. и бр. 28 от 2005 г.) след думите “Министерството на отбраната” се поставя запетая, съюзът “и” се заличава и се добавя “държавни служители от”.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 14:
"§ 14. В Закона за местните избори (обн., ДВ, бр. 66 от 1995 г.; попр., бр. 68 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 85 от 1995 г., бр. 33 от 1996 г., бр. 22 от 1997 г., бр. 11 и 59 от 1998 г., бр. 69 и 85 от 1999 г., бр. 29 от 2000 г., бр. 24 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 69 и 93 от 2003 г. и бр. 28 от 2005 г.) в чл. 35, ал. 4 след думите “Министерството на отбраната” се поставя запетая, съюзът “и” се заличава и се добавя “държавни служители от”."
§ 13. В чл. 9, ал. 1, т. 9 от Закона за икономически и социален съвет (обн., ДВ, бр. 41 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 120 от 2002 г. и бр. 20 от 2003 г.) думите “офицери и сержанти” се заменят с “държавни служители”.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 15:
"§ 15. В Закона за икономически и социален съвет (обн., ДВ, бр. 41 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 120 от 2002 г. и бр. 20 от 2003 г.) в чл. 9, ал. 1, т. 9 думите “офицери и сержанти” се заменят с “държавни служители”."
§ 14. В чл. 41, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност (ДВ, бр. 15 от 2004 г.) думите “държавни служители от МВР - офицери и сержанти” се заменят със “служители”.
Становище на КВСОР:
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 14 да отпадне.
§ 15. В чл. 19, ал. 2 от Закона за облагане доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 118 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 35, 71 и 153 от 1998 г., бр. 50, 103 и 111 от 1999 г., бр. 105 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 40, 45, 61 и 118 от 2002 г., бр. 42, 67, 95 и 112 от 2003 г., бр. 36, 37, 53, 70 и 108 от 2004 г. и бр. 43 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В т. 6 думите “по чл. 223, ал. 4 и чл. 261 от Закона за Министерството на вътрешните работи” се заменят с “по чл. 207, ал. 4 и чл. 254 от Закона за Министерството на вътрешните работи”.
2. В т. 10 думите “по чл. 232, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи” се заменят с “по чл. 218, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи”.
3. В т. 11 думите “по чл. 223, ал. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи” се заменят с “по чл. 207, ал. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи”.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 16:
"§ 16. В Закона за облагане доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 118 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 35, 71 и 153 от 1998 г., бр. 50, 103 и 111 от 1999 г., бр. 105 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 40, 45, 61 и 118 от 2002 г., бр. 42, 67, 95 и 112 от 2003 г., бр. 36, 37, 53, 70 и 108 от 2004 г. и бр. 43 от 2005 г.) в чл. 19, ал. 2 се правят следните изменения:
1. В т. 6 думите “по чл. 223, ал. 4 и чл. 261” се заменят с “по чл. 204, ал. 4 и чл. 252”.
2. В т. 10 думите “по чл. 232, ал. 1, т. 4” се заменят с “наградата във вид на огнестрелно оръжие по чл. 215, ал. 2”.
3. В т. 11 думите “по чл. 223, ал. 5” се заменят с “по чл. 204, ал. 5”."
Предложение от н. п. Ахмед Юсеин (№ 554-04-127/ 27.10.2005 г.:
В Преходните и заключителни разпоредби на Закона да се предвидят следните нови параграфи:
- & текстът по т. 14 от приложение към чл. 9, ал. 1,т. 2 от ЗОАРАКСД (ДВ, бр. 55 от 17 юни 2003 г.) да се съобрази с предвидения нов текст по Глава осма от Закона.
- & В Закона за местното самоуправление и местната администрация да се изменят:
- чл. 44, ал. 1, т. 4 .." отговаря за опазването на обществения ред и пожарната безопасност , като за осигуряването им издава писмени заповеди, задължителни за началниците на съответните полицейски и противопожарни Служби.
- чл. 44, ал. 3 след " полицейски" се допълва и "противопожарни"
- чл. 46,ал. 1, т. 9 ..."осигурява спазването на обществения ред и пожарната безопасност."
- чл. 46, ал. 1,т. 9 ....." организира и ръководи защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи."
Предложението е оттеглено.
Предложение от н. п. Георги Юруков и н. п. Камен Костадинов (№ 554-04-1474/ 01.11.2005 г.:
Създават се нови параграфи 16, 17 и 18 със следното съдържание, а досегашни параграфи 16, 17 и 18 стават съответно 19, 20 и 21:
"§ 16. В чл. 14, т. 1 от Закона за защита на класифицираната информация (Обн. ДВ. бр. 45 от 2002г, попр. ДВ. бр. 5 и 31 от 2003г, изм. ДВ. бр. 52, 55 и 89 от 2004г.) думите "чл. 124" се заменят с "чл. 113.
§ 17. В Закона за далекосъобщенията ( Обн. ДВ, бр. 88 от 07.10.2003 г., изм. ДВ, бр. 19 от 01.03.2005 г. и бр. 77 от 27.09.2005 г.) навсякъде думите "звено по чл. 122 от Закона за МВР" се заменят с "звено по чл. 111 от Закона за МВР.
§ 18. В чл.37 ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр.70 от 1998г.) след думите "под стража "се добавя изразът "и лицата, задържани на основание чл. 61 от ЗМВР."
Комисията подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя предложението на н. п. Юруков и Костадинов и предлага да се създадат нови § 17, 18 и 19 със следната редакция:
"§ 17. В Закона за защита на класифицираната информация (Обн. ДВ. бр. 45 от 2002г, попр. ДВ. бр. 5 и 31 от 2003г, изм. ДВ. бр. 52, 55 и 89 от 2004г.) в чл. 14, т. 1 думите "чл. 24" се заменят с "чл. 113”.
§ 18. В Закона за далекосъобщенията (обн. ДВ, бр. 88 от 07.10.2003 г., изм. ДВ, бр. 19 от 01.03.2005 г. и бр. 77 от 27.09.2005 г.) навсякъде думите "специализираното звено по чл. 122" се заменят със "специализираната дирекция по чл. 111”.
§ 19. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр.70 от 1998г.) в чл. 37, ал. 3 след думите "под стража "се добавя "и лицата, задържани на основание чл. 63 от Закона за Министерството на вътрешните работи."
Комисията предлага да се създаде §20 със следната редакция:
“§ 20. В Закона за правната помощ (обн., ДВ, бр. 79 от 4.10.2005 г., изм., бр. 105 от 29.12.2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 21 в т. 4 думите “по чл. 70, ал. 1” се заменят с “по чл. 63, ал. 1”.
2. В чл. 28 в ал. 2 думите “по чл. 70, ал. 1” се заменят с “по чл. 63, ал. 1”.”
§ 16. Разпоредбите относно служителите на Министерството на вътрешните работи се прилагат и за държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 21:
"§ 21. Разпоредбите относно правното положение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи се прилагат и за държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги."
§ 17. В съответствие с този закон Министерският съвет в едномесечен срок от влизането в сила на закона да внесе в Народното събрание проекти на закони за изменения и допълнения на други закони, съдържащи разпоредби, свързани с наименованията на националните служби и дирекциите от специализираната и общата администрация на МВР и на държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица по отменения Закон за Министерството на вътрешните работи.
Предложение от н. п. Иван Гороломов (№ 554-04-149/ 01.11.2005 г.:
В § 17 от Преходните и заключителните разпоредби на проекта на Закон за МВР се правят следните изменения и допълнения:
След думите "Закон за Министерството на вътрешните работи" се добави "и проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията".
Предложението е оттеглено.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 17, който става § 22:
"§ 22. (1) Министерският съвет в срок един месец от влизането в сила на закона внася в Народното събрание проекти на закони за изменение и допълнение на законите, чийто разпоредби трябва да бъдат приведени в съответствие с този закон.
(2) Министерският съвет в срок два месеца от влизането в сила на закона приема подзаконовите актове по прилагането му.”
Комисията предлага да се създаде § 23 със следната редакция:
“§ 23. Министърът на вътрешните работи издава подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона в срок 4 месеца от влизането му в сила.”
Предложение от н. п. Атанас Атанасов (№ 554-04-116/ 25.10.2005 г.:
В предходните и заключителни разпоредби се добавя нов параграф ....:
"§... Курсантите, приети в Академията на МВР до влизането на закона в сила, довършват обучението си и получават диплома за......"
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от н. п. Иван Гороломов (№ 554-04-149/ 01.11.2005 г.:
Създава се нов § 18 със следното съдържание:
"§ 18 (1) Разпоредбите относно държавната служба в МВР се прилагат и за служителите от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана" към Министерството на правосъдието, освен ако в друг специален закон не е предвидено друго.
(2) Правомощията по отношение на държавната служба по този закон за служителите от Министерството на правосъдието се осъществява от министъра на правосъдието."
Сегашният § 18 от проекта на Закон за МВР става § 19.
Предложението е оттеглено.
Становище на КВСОР:
Комисията предлага да се създадат § 24 и § 25 със следната редакция:
"§ 24. Законът влиза в сила на 1 май 2006 година.
§ 25. Министерският съвет приема правилник за прилагането на закона в срок един месец от влизането му в сила."
§ 18. Изпълнението на закона се възлага на министъра на вътрешните работи.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 26.