Относно: Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2005 г., № 602-03-12, внесен от Министерския съвет на 19 май 2006 г.

---

Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2005 г. на свое заседание, проведено на 31 май 2006 г. Годишният доклад е внесен в Народното събрание на основание т. 53 от Концепцията за национална сигурност, приета с Решение на Народното събрание от 16 април 1998 г.

На заседанието присъстваха г-н Румен Петков – министър на вътрешните работи, г-жа Соня Янкулова – заместник-министър на отбраната, г-н Петко Сертов – секретар на Съвета по сигурността при Министерския съвет, г-н Кирчо Киров – директор на Националната разузнавателна служба, г-н Пламен Студенков – директор на служба “Военна информация” в Министерството на отбраната, г-н Орлин Иванов – директор на служба “Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване” в Министерството на отбраната, и г-н Николай Слатински – секретар на президента на Република България по националната сигурност.

Годишният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2005 г. бе представен от г-н Петко Сертов. Като основни цели на доклада бяха посочени представянето на основните резултати от работата на компетентните държавни институции в областта на сигурността през изтеклия едногодишен период, информирането на обществеността, както и подпомагането на държавното управление при формиране на политиките в сферата на националната сигурност и защитата на националните интереси. Представена бе логиката при изграждане на структурата на документа. На първо място е анализирана и оценена глобалната, европейската, регионалната и вътрешната среда за сигурност. На този основа са определени основните заплахи, рискове и предизвикателства, оказали влияние върху сигурността на България през 2005 г. Оценена е степента на защита на националните интереси във външен и вътрешен план и са направени прогнози за развитието на средата за сигурност. В заключение са изведени основните изводи за състоянието на националната сигурност и насоките за развитие на политиката за сигурност на Република България.
Като основни рискове и заплахи в международен аспект, имащи влияние върху сигурността на нашата страна, са посочени тероризмът, разпространението на оръжия за масово унищожение, кризисните ситуации в държавите от региона, трафикът на наркотици, екологичните проблеми и рисковата миграция. Изрично е отбелязано, че нито една държава не може да се справи сама с рисковете и заплахите за сигурността. Това налага постоянен процес на адаптация както на националните, така и на международните системи за сигурност, проактивно сътрудничество, интеграция, общи съгласувани усилия между военни и граждански структури и търсенето на консенсус при вземането на решения.
Във вътрешен план е направена оценка за състоянието на отбраната на страната, охраната на границите, противодействието на нелегалната миграция и тероризма, борбата срещу организираната престъпност и корупцията, защитата на класифицираната информация, превенцията и овладяването на природни бедствия и техногенни аварии, демографските и екологичните проблеми. Специално място е отделено и на финансовото осигуряване на сигурността и отбраната, както и на постигането на икономическа и социална сигурност. Особено внимание е обърнато и на все още едва задоволително функциониращата национална система за управление при кризи и необходимостта от усъвършенстване на нормативната база и от ресурсно обезпечаване.
В Годишния доклад са направени и прогнози за развитието на средата за сигурност и влиянието й върху гарантирането на националната сигурност и защитата на националните интереси. Налага се изводът, че развитието на глобалната и регионалната среда за сигурност и през следващите години ще запази динамичния си и противоречив характер с възможности за усложняване. С най-голямо влияние върху сигурността на България са посочени асиметричните рискове и заплахи.
Във вътрешен план като рискове и заплахи за страната през 2006 и следващите години са изведени рисковата миграция през територията на страната; корупцията; тероризмът; незаконният трафик на хора, наркотици и оръжие; дейността на организираните престъпни групи; търговията с общоопасни средства и стоки с възможна двойна употреба; демографският проблем; заплахите от природни бедствия и аварии; опасностите от епидемии и др.
В заключение г-н Сертов посочи, че 2006 и следващите години ще бъдат решаващи за изграждането на ефективна национална система за сигурност – неделима част от интегрираната евро-атлантическа система за отбрана и сигурност.

В хода на обсъждането народните представители Атанасов и Червеняков поставиха въпроса за необходимостта от правилна и адекватна оценка на рисковете и заплахите за сигурността на България и по-специално на организираната престъпност като заплаха за националната сигурност. Според г-н Младен Червеняков в Годишния доклад неоправдано организираната престъпност като заплаха за националната ни сигурност е посочена едва на трето място след тероризма и разпространението на оръжия за масово унищожение. Той изрази мнението, че е необходимо разработването на доклад за състоянието, динамиката и структурата на организираната престъпност. В отговор министър Петков се съгласи, че извършването на сериозен анализ на явлението организирана престъпност е наложително, но същевременно изтъкна, че все пак трябва да се отчете не само задържането, но и спада в нивата на престъпността в страната през последните години. От своя страна г-жа Янкулова подчерта, че в Годишния доклад тероризмът е оценен като най-сериозна и дълготрайна заплаха за сигурността в глобален мащаб, докато организираната престъпност се разглежда като най-сериозен и дестабилизиращ фактор за Югоизточна Европа.

Председателят на Комисията г-н Свинаров постави въпроса за необходимостта от разработване на нов рамков документ, който да замени Концепцията за национална сигурност на Република България от 1998 г. Посочено бе, че Концепцията е изиграла своята положителна роля в периода на присъединяването на страната към колективните системи за евроатлантическа и европейска сигурност, но не отчита факта, че България вече е част от семейството на водещите държави в Европа и в света и заедно с тях като съюзническа държава поема нови отговорности за мира, сигурността и развитието в района на Балканите, в Европа и в света като цяло. В отговор г-н Сертов информира народните представители, че е създадена работна група, която да направи преглед на съществуващите актове в областта на националната сигурност и да излезе с предложение за разработване и приемане на нов рамков документ.

В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред прие Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2005 г., № 602-03-12, внесен от Министерския съвет на 19 май 2006 г., с 12 гласа “за”, 3 гласа “против” и 1 глас “въздържал се”.

Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2005 г. с решение със следната редакция:


“РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2005 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

РЕШИ:

Приема Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2005 г.

Решението е прието от ХL Народно събрание на ........ 2006 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.”