Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 654-01-124, внесен от Евтим Костадинов и Георги Юруков на 23.08.2006 год.

---

Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения законопроект на свое заседание, проведено на 20 септември 2006 г. На заседанието присъстваха и представители на Министерството на вътрешните работи.

От името на вносителите Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс бе представен от г-н Георги Юруков. Сред някой от основните промени г-н Юруков посочи:
1. Възможността функции по разследване да бъдат възлагани от министъра на вътрешните работи на служители с полицейски функции, извън дознателите, от Национална служба “Полиция”. Съгласно сега действащите разпоредби всички действия по разследването, включително първоначалните и неотложните, задължително се извършват от лица, назначени на длъжност “дознател” в МВР. Това води до прекомерна натовареност на наличния дознателски състав, до невъзможност да изпълнява всеобхватно процесуалните си задължения, а оттук – и до влошаване качеството на дейността по разследване.
2. Отмяна на забраната действия по разследването, извършени извън сроковете по чл. 234, ал. 1 - 3, да не пораждат правни последици, а събраните доказателства да не могат да се ползват пред съда при постановяване на присъдата. По този начин ще бъдат преодолени препятствията не само пред законосъобразното, но и качествено разследване на тежките умишлени престъпления и на тези с правна и фактическа сложност.
3. Възможността в съдебната фаза на наказателното производство да бъдат разпитвани като свидетели и лица, които са извършвали следствени действия в досъдебното производство.
4. Възможност в случаите, когато разследването се осъществява чрез служител под прикритие, като свидетел да се разпитва не самият служител, а неговият ръководител. Целта е не само осигуряване на защита на служителите под прикритие, но и създаване на възможност те да бъдат използвани и при последващи разследвания.
5. Отмяна на основаниeто за подсъдност на военните съдилища на делата за престъпления, извършени от служители на Министерството на вътрешните работи, и установяване на ясни правила при разпределението на делата в досъдебното производство между разследващите органи.

В хода на дебата част от народните представители изразиха подкрепата си за предложения законопроект. Посочени бяха проблемите във връзка с дейността по разследване, които стоят пред МВР и в частност пред Национална служба “Полиция”. С влизането в сила на новия НПК всички досъдебни производства в МВР задължително се провеждат от лица, назначени на длъжност дознател, а с новия Закон за Министерството на вътрешните работи се изключи възможността действия по разследване да извършват и други служители на министерството с полицейски правомощия. Припомнено бе, че ако до април 2006 г. тези лица са били повече от 10 000, сега като щатни дознатели работят по-малко от 2000 души. Подчертано бе, че основен проблем остават дознанията срещу неизвестен извършител, които заемат значителен дял от общия брой досъдебни полицейски производства, както и невъзможността първоначалните и неотложните действия по разследването да се извършват от служители с полицейски функции. Припомнено бе, че подобни препоръки са отправени и от европейски експерти в рамките на проведените през тази година партньорски проверки в областта на борбата с организираната престъпност. Подкрепено бе и предложението за отмяна на ал. 7 на чл. 234, чрез което ще се преодолее създалото се положение сроковете за мерките за процесуална принуда да имат погасителна давност по отношение на извършените действия по разследването и събраните доказателства.

Изказани бяха и становища против приемането на някои от предложенията, залегнали в проекта на Закон за изменение и допълнение на НПК. Поставен бе принципният въпрос, че подобни изменения трябва да се предхождат от задълбочен анализ на практиката по прилагането на новите НПК и ЗМВР и да отразяват държавната политика в областта на наказателното правораздаване, а не да бъдат правени на парче. Част от народните представители се обявиха против приемането на § 1 от законопроекта. Подчертано бе, че организацията на разследването в МВР е въпрос на организация и кадрова политика на самото министерство и че е недопустимо на лица, които не притежават съответното образование, да се възлага извършването действия по разследване. Изказаха се и мнения срещу предлаганата отмяна на ал. 7 на чл. 234, тъй като по този начин ще се заличи дисциплиниращият ефект на разпоредбата и ще се създадат предпоставки за забавяне на разследването. Не намери подкрепа и предложението като свидетели в съдебното производство да могат да бъдат разпитвани и органите, извършили действия по разследване в досъдебното производство. В хода на дебата всички народни представители се обединиха около становището, че с промяната в чл. 141, ал. 3 и чл. 172, ал. 4 се нарушава един от основните принципи на наказателния процес – принципът на непосредствеността, както и че възниква въпроса за отговорността при лъжесвидетелстване, поради което тя не следва да бъде подкрепена.

След приключване на обсъждането се проведе гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс със следния резултат: 6 гласа “за”, 6 гласа “против” и 3 гласа “въздържал се”.

В резултат на проведеното гласуване Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 654-01-124, внесен от н.п. Евтим Костадинов и Георги Юруков на 23.08.2006 год.