ОТНОСНО: Обсъждане на второ гласуване на проекта на Закон за Национална агенция “Сигурност”, № 754-01-125, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 18. 09. 2007 г.

---

ЗАКОН

ЗА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ „СИГУРНОСТ”

Предложение от н. п. Татяна Дончева, Илко Димитров и Борислав Българинов, (№ 754-04-215/ 01.11.2007 г.):
Наименованието на законопроекта се изменя така:
“Закон за Държавна агенция „Национална сигурност”

Комисията подкрепя предложението.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя предложението на народните представители Дончева, Димитров и Българинов и по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на закона да се измени така:
“ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ “НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ””

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава първа.

Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани със статута, дейността и устройството на Националната агенция „Сигурност”, както и статута и правомощията на нейните органи.
Предложение от н. п. Йордан Бакалов, (№ 754-04-211/ 23.10.2007 г.:
Член 1 се изменя така:
“Чл. 1. Този закон урежда статута, устройството и дейността на Националната агенция “Сигурност” и правомощията на нейните органи.”

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение от н. п. Атанаска Тенева, (№ 754-04-212/ 01.11.2007 г.:
В чл. 1 да отпадне изразът "както и статута и правомощията на нейните органи".

Предложението е оттеглено.

Предложение от н. п. Татяна Дончева, Илко Димитров и Борислав Българинов, (№ 754-04-215/ 01.11.2007 г.:
Член 1 се изменя така:
“Чл. 1. Този закон урежда устройството, статута и дейността на Държавна агенция “Национална сигурност” и правомощията на нейните органи.”

Комисията подкрепя предложението.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя предложението на народните представители Бакалов, Дончева, Димитров и Българинов и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
“Чл. 1. Този закон урежда устройството и дейността на Държавна агенция “Национална сигурност”, статута на нейните служители и правомощията на органите й.”

Чл. 2. (1) Създава се Национална агенция „Сигурност” като държавна агенция към Министерския съвет за осъществяване на държавната политика по защита на националната сигурност и противодействие на престъпността и за извършване на специализирана оперативна и информационна дейност в тази област.

Предложение от н. п. Атанаска Тенева, (№ 754-04-212/ 01.11.2007 г.:
В чл. 2, ал. 1, да отпаднат, изразите "държавна агенция" и "противодействие на престъпността" и текстът да придобие следния вид: "Създава се Национална агенция сигурност като специализиран държавен орган към Министерския съвет за осъществяване на държавната политика по контраразузнавателната и информационна защита на националната сигурност и на интересите на Република България, свързани с нейната национална сигурност".
Предложението е оттеглено.
Предложение от н. п. Младен Червеняков и Пламен Ранчев, (№ 754-04-213/ 01.11.2007 г.:
В чл. 2, ал. 1 след думата противодействие се добавя "на някои специфични форми на престъпна дейност, застрашаващи националната сигурност".

Комисията не подкрепя предложението.

(2) Националната агенция „Сигурност”, наричана по-нататък агенцията, е юридическо лице на бюджетна издръжка, първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, със седалище гр. София.
(3) Върху дейността на агенцията се упражнява граждански контрол от предвидените в Конституцията и в този закон органи.

Предложение от н. п. Йордан Бакалов, (№ 754-04-211/ 23.10.2007 г.:
В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Национална агенция “Сигурност” е държавна агенция към Министерския съвет за провеждане на политиката по защита на националната сигурност, противодействие на организираната престъпност и за извършване на специализирана оперативно-информационна дейност.”
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Агенцията осъществява своята дейност само на територията на Република България, с изключение на контраразузнавателна дейност в български контингенти, участващи в операции и мисии извън територията на Република България.”
3. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от н. п. Татяна Дончева, Илко Димитров и Борислав Българинов, (№ 754-04-215/ 01.11.2007 г.:
Член 2 се изменя така:
„Чл. 2. (1) Държавна агенция “Национална сигурност”, наричана по-нататък и „агенцията”, е специализиран орган към Министерския съвет за изпълнение на политиката по защита на националната сигурност.
(2) Държавна агенция “Национална Сигурност” е юридическо лице на бюджетна издръжка, първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, със седалище гр. София.”

Комисията подкрепя предложението.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя предложението на народните представители Дончева, Димитров и Българинов и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
„Чл. 2. (1) Държавна агенция “Национална сигурност”, наричана по-нататък и „агенцията”, е специализиран орган към Министерския съвет за изпълнение на политиката по защита на националната сигурност.
(2) Държавна агенция “Национална сигурност” е юридическо лице на бюджетна издръжка, първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, със седалище гр. София.”

Предложение от н. п. Татяна Дончева, Илко Димитров и Борислав Българинов, (№ 754-04-215/ 01.11.2007 г.:
Създава се чл. 2а:
„Чл. 2а. (1) Държавна агенция “Национална сигурност” изпълнява своята дейност въз основа на следните принципи:
1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;
2. зачитане и гарантиране на правата на човека и основните свободи;
3. защита на информацията и на източниците за придобиването й;
4. обективност и безпристрастност;
5. сътрудничество с гражданите.
6. политически неутралитет.
(2) Върху дейността на Държавна агенция “Национална сигурност” се упражнява контрол от предвидените в Конституцията и в този закон органи.
(3) Държавна агенция “Национална сигурност” изпълнява дейността си самостоятелно и във взаимодействие с други държавни органи.”

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя предложението на народните представители Дончева, Димитров и Българинов и предлага да се създаде нов чл. 3 със следната редакция:
“Чл. 3. (1) Държавна агенция “Национална сигурност” изпълнява своята дейност въз основа на следните принципи:
1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;
2. зачитане и гарантиране на правата на човека и основните свободи;
3. защита на информацията и на източниците за придобиването й;
4. обективност и безпристрастност;
5. сътрудничество с гражданите;
6. политически неутралитет.
(2) Върху дейността на Държавна агенция “Национална сигурност” се упражнява контрол от предвидените в Конституцията и в този закон органи.
(3) Държавна агенция “Национална сигурност” изпълнява дейността си самостоятелно и във взаимодействие с други държавни органи.
(4) Взаимодействието и координацията между Държавна агенция „Национална сигурност” и Министерството на вътрешните работи по глава осма от закона се осъществява от председателя на агенцията и главния секретар на Министерството на вътрешните работи.”

Глава втора
ДЕЙНОСТ НА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ “СИГУРНОСТ”

Предложение от н. п. Йордан Бакалов, (№ 754-04-211/ 23.10.2007 г.:
В заглавието на глава втора думата “дейност” се заменя с “дейности”.

Комисията подкрепя предложението.

Предложение от н. п. Татяна Дончева, Илко Димитров и Борислав Българинов, (№ 754-04-215/ 01.11.2007 г.:
Заглавието на Глава втора се изменя така:
„Дейности на Държавна агенция „Национална сигурност”

Комисията подкрепя предложението.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя предложенията на народните представители Бакалов, Дончева, Димитров и Българинов и по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на глава втора да се измени така:
“Дейности на Държавна агенция “Национална сигурност””

Чл. 3. (1) Национална агенция „Сигурност”извършва контраразузнавателна, разузнавателна, и оперативно-издирвателна и дейност за наблюдение, разкриване, противодействие и предотвратяване на посегателства срещу националната сигурност, включително в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите, подчинение на министъра на отбраната, свързани със:

Предложение от н. п. Атанас Атанасов и Елиана Масева, (№ 754-04-214/ 01.11.2007 г.:
В чл. 3, ал. 1 да отпадне думата "разузнавателна".

Комисията подкрепя предложението.

1. разузнаване в полза на чужди сили;

Предложение от н. п. Георги Близнашки, (№ 754-04-207/ 17.10.2007 г.:
В чл. 3 се правят следните промени:
1. В ал. 1 се създава нова т. 1 със следното съдържание:
"1. поставяне под заплаха на конституционния правов ред, републиканската форма на държавата и основните права и свободи на гражданите;".
2. Текстът на т. 3 се заменя с текста на досегашна т. 1.

Комисията не подкрепя предложението.

2. опасност за единството на нацията, териториалната цялост и суверенитета на страната;
3. противоконституционна дейност;
4. участие на лица, заемащи висша държавна длъжност в корупция и връзки с организираната престъпност;
5. прилагане на сила или използване на общоопасни средства с политическа цел;
6. опасност за икономическата и финансовата сигурност;

Предложение от н. п. Мария Капон, (№ 754-04-216/ 01.11.2007 г.:
В чл 3, ал. 6 се създава нова т. 7, която гласи: "7. Пране на пари, корпоративни и застрахователни измами, както и-други финансово-счетоводни измами, ощетяващи държавата, български граждани, граждани на Европейския съюз, както и трети физически и/или юридически лица." Останалите точки от 7 до 15 се преномерират.

Комисията подкрепя предложението в частта му за изпирането на пари, а в останалата му част не го подкрепя.

7. опасност за екологичната сигурност;
8. нарушаване функционирането на Националната система за защита на класифицираната информация;
9. застрашаване сигурността на стратегически за страната обекти и дейности;
10. деструктивно въздействие върху комуникационни и информационни системи;
11. заплахи за сигурността на органите на държавна власт;
12. международен тероризъм и екстремизъм;
13. незаконна международна търговия с оръжие, изделия или технология с двойна употреба;
14. незаконно производство, съхраняване и разпространение на общоопасни средства, изделия или технологии с двойна употреба, наркотични вещества и прекурсори, подпомагани, организирани или осъществявани от чужди служби или организации;
15. незаконни миграционни процеси.

Предложение от н. п. Мария Капон, (№ 754-04-216/ 01.11.2007 г.:
В края на чл. 3, ал. 1, т. 15 се добавя запетая и думите "в това число и незаконния трафик на хора."

Комисията не подкрепя предложението.
(2) Осъществява информационно-аналитична, прогностична, контролна, координационна и методическа дейност, с цялата налична собствена и на другите държавни органи информация от значение за националната сигурност и противодействието на престъпността.

Предложение от н. п. Атанаска Тенева, (№ 754-04-212/ 01.11.2007 г.:
Чл. 3, ал. 2, придобива следната редакция:
"(2) Осъществява информационна, аналитична, прогностична, контролна, координационна и методическа дейност в сферата на законовоопределените й компетенции."

Предложението е оттеглено.

Предложение от н. п. Младен Червеняков и Пламен Ранчев, (№ 754-04-213/ 01.11.2007 г.:
В чл. 3, ал. 1, т. 4, 6, 9 и 13 отпадат.
Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
„Държавната агенция „Национална сигурност" противодейства на някои специфични форми на престъпна дейност, застрашаващи националната сигурност, свързани с:
1. Участие на лица, заемащи висши държавни длъжности (по списък, утвърден от Министерския съвет) в незаконно използване на служебното положение, корупционна дейност и противоправни връзки с организираната престъпност.
2. Заплаха за икономическата и финансовата система.
3. Съзнателно сключване на неизгодни договори, пране на пари, усвояване на фондове на ЕС чрез измама.
4. Заплаха за функционирането на стратегически обекти и дейности.

Комисията подкрепя предложението.

(3) Осъществява контролна дейност във връзка с функционирането на Националната система за защита на класифицираната информация съгласно Закона за защита на класифицираната информация и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
(4)Осъществява криптографска защита на класифицираната информация в Република България и в дипломатическите и консулските п редставителства и информационна защита на техническите средства за нейното обезпечаване
(5) Осъществява контролна дейност във връзка с пребиваването на чужденци в Република България.
(6) Осъществява международно сътрудничество във връзка със своите функции.
(7) Други дейности на Национална агенция “Сигурност” могат да бъдат възлагани само със закон.

Предложение от н. п. Йордан Бакалов, (№ 754-04-211/ 23.10.2007 г.:
В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) основният текст се изменя така:
“(1) Национална агенция “Сигурност” извършва контраразузнавателна, оперативно-издирвателна дейност, както и дейност по наблюдение, разкриване, противодействие, предотвратяване и пресичане на замислени, подготвяни или осъществени посегателства срещу националната сигурност, включително и в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите, подчинени на министъра на отбраната, свързани с:”.
б) в т. 2 думата “страната” се заменя с “държавата”;
в) в т. 3 думите “противоконституционна дейност” се заменят с “дейност, насочена срещу държавната власт”;
г) в т. 12 думата “международен” да отпадне;
д) в т. 13 след думите “технология с” да се добави “възможна”;
е) в т. 14 след думите “технологии с” да се добави “възможна”;
2. В ал. 2 в началото да се добави “Националната агенция “Сигурност”, а думите “с цялата налична собствена” да се заменят със “със собствена”.
3. В ал. 3 думите “съгласно Закона за защита на класифицираната информация и подзаконовите нормативни актове по прилагането му” се заличават.
4. Алинея 4 отпада.
5. Досегашните ал. 5, 6 и 7 стават съответно ал. 4, 5 и 6.
6. Създават се ал. 7 и 8:
“(7) Самостоятелно или съвместно с други специализирани органи Национална агенция “Сигурност” осигурява контраразузнавателна защита на стратегически за страната дейност и обекти.
(8) Националната агенция “Сигурност” получава, съхранява, проучва, анализира и разкрива информация, получена при условията и по реда на Закона за мерките срещу изпирането на пари.”

Комисията подкрепя предложението по т.1, букви „б”, „д” и „е” и по т. 2, 3 и 6. Комисията не подкрепя предложениято по т. 1, букви „а”, „в” и „г” и по т. 4 и 5.

Предложение от н. п. Татяна Дончева, Илко Димитров и Борислав Българинов, (№ 754-04-215/ 01.11.2007 г.:
Член 3 се изменя така:
„Чл. 3. (1) Държавна агенция “Национална сигурност” извършва дейност за наблюдение, разкриване, противодействие и предотвратяване на замислени, подготвяни или осъществявани посегателства срещу националната сигурност, включително в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, свързани със:
1. разузнаване в полза на чужди сили;
2. опасност за суверенитета, териториалната цялост на държавата и единството на нацията;
3. противоконституционна дейност;
4. участие на лица, заемащи висши държавни длъжности, в корупция и връзки с организираната престъпност;
5. прилагане на сила или използване на общоопасни средства с политическа цел;
6. опасност за икономическата и финансовата сигурност;
7. опасност за екологичната сигурност;
8. нарушаване функционирането на Националната система за защита на класифицираната информация;
9. застрашаване сигурността на стратегически за страната обекти и дейности;
10. деструктивно въздействие върху комуникационни и информационни системи;
11. международен тероризъм и екстремизъм;
12. незаконна международна търговия с оръжие, изделия или технология с възможна двойна употреба;
13. незаконно производство, съхраняване и разпространение на общоопасни средства, изделия или технологии с възможна двойна употреба, наркотични вещества и прекурсори, когато това поражда опасност за нормалното функциониране на държавните органи;
14. трансгранична организирана престъпност, когато поражда опасност за националната сигурност;
15. незаконни миграционни процеси, застрашаващи националната сигурност.
(2) Агенцията осъществява информационно-аналитична, прогностична, контролна, координационна и методическа дейност, със собствена и на другите държавни органи информация от значение за националната сигурност.”

Комисията подкрепя предложението.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя предложенията на народните представители Дончева, Димитров, Българинов и Червеняков; т. 1, букви „б”, „г” и „е”, и т. 2, 3 и 6 от предложението на н.п. Бакалов, предложението на н.п Капон в частта му за изпирането на пари и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3, който става чл. 4:
„Чл. 4. (1) Държавна агенция “Национална сигурност” извършва дейност за наблюдение, разкриване, противодействие и предотвратяване на замислени, подготвяни или осъществявани посегателства срещу националната сигурност, включително в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, свързани със:
1. разузнаване в полза на чужди сили;
2. опасност за суверенитета, териториалната цялост на държавата и единството на нацията;
3. противоконституционна дейност;
4. участие на лица, заемащи висши държавни длъжности, в корупция и връзки с организираната престъпност;
5. прилагане на сила или използване на общоопасни средства с политическа цел;
6. опасност за икономическата и финансовата сигурност на държавата;
7. опасност за екологичната сигурност на държавата;
8. нарушаване функционирането на Националната система за защита на класифицираната информация;
9. застрашаване сигурността на стратегически за страната обекти и дейности;
10. деструктивно въздействие върху комуникационни и информационни системи;
11. международен тероризъм и екстремизъм;
12. незаконна международна търговия с оръжие, изделия или технологии с възможна двойна употреба;
13. незаконно производство, съхраняване и разпространение на общоопасни средства, изделия или технологии с възможна двойна употреба, наркотични вещества и прекурсори, когато това поражда опасност за нормалното функциониране на държавните органи;
14. трансгранична организирана престъпност, когато поражда опасност за националната сигурност;
15. незаконни миграционни процеси, застрашаващи националната сигурност;
16. сключване на неизгодни договори, изпиране на пари и усвояване на фондове на Европейския съюз чрез измама.
(2) Агенцията осъществява информационно-аналитична, прогностична, контролна, координационна и методическа дейност, със собствена и на други държавни органи информация от значение за националната сигурност.
(3) Самостоятелно или съвместно с други специализирани органи Държавна агенция “Национална сигурност” осигурява контраразузнавателна защита на стратегически за страната дейности и обекти.
(4) Държавна агенция “Национална сигурност” получава, съхранява, проучва, анализира и разкрива информация, получена при условията и по реда на Закона за мерките срещу изпирането на пари.”

Чл. 4. (1) Дейностите по чл. 3 се извършват при спазване на Конституцията и законите, зачитане на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство, защита на информацията и прилагане на принципа на конспиративност при съчетаване на гласни и негласни методи и средства.
(2) Националната агенция “Сигурност” извършва дейността си самостоятелно и във взаимодействие с други държавни органи, овластени за това.

Предложение от н. п. Атанаска Тенева, (№ 754-04-212/ 01.11.2007 г.:
В чл. 4, ал. 2, да отпадне изразът "овластени за това".

Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното му място в новия чл. 3.

Предложение от н. п. Татяна Дончева, Илко Димитров и Борислав Българинов, (№ 754-04-215/ 01.11.2007 г.:
Член 4 се изменя така:
„Чл. 4. Държавна агенция “Национална Сигурност” организира и провежда оперативно-издирвателна и оперативно-техническа дейност за наблюдение и контрол на лица, обекти и дейности по реда на този закон.”

Комисията подкрепя предложението.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място като нов чл. 3.
Комисията подкрепя предложението на народните представители Дончева, Димитров и Българинов и предлага да се създаде нов чл. 5 със следната редакция:
„Чл. 5. Държавна агенция “Национална Сигурност” организира и провежда оперативно-издирвателна и оперативно-техническа дейност за наблюдение и контрол на лица, обекти и дейности по реда на този закон.”

Чл. 5. За осъществяване на дейността си Национална агенция „Сигурност” организира и реализира оперативно-техническа дейност за наблюдение и контрол на лица, обекти и дейности, свързани с националната сигурност, притежава, прилага и използва специални разузнавателни средства при условия и по ред, определени със Закона за специалните разузнавателни средства.

Предложение от н. п. Татяна Дончева, Илко Димитров и Борислав Българинов, (№ 754-04-215/ 01.11.2007 г.:
Член 5 се изменя така:
„Чл. 5. (1) Държавна агенция „Национална сигурност” е орган по криптографска сигурност на класифицираната информация в Република България и в дипломатическите и консулските й представителства за придобиване, систематизиране и обработка на информация от чужди източници в интерес на националната сигурност и оперативен контрол на националния радиочестотен спектър.
(2) Агенцията осъществява пряк контрол във връзка с функционирането на Националната система за защита на класифицираната информация.
(3) Агенцията осъществява контролна дейност във връзка с пребиваването на чужденци в Република България.
(4) Агенцията осъществява международно сътрудничество във връзка със своята дейност.”

Комисията подкрепя предложението.


Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място като нов чл. 5 и чл. 21.
Комисията подкрепя предложението на народните представители Дончева, Димитров и Българинов и предлага да се създаде нов чл. 6 със следната редакция:
„Чл. 6. (1) Държавна агенция „Национална сигурност” е орган по криптографска сигурност на класифицираната информация в Република България и в дипломатическите и консулските й представителства за придобиване, систематизиране и обработка на информация от чужди източници в интерес на националната сигурност и оперативен контрол на националния радиочестотен спектър.
(2) Агенцията осъществява пряк контрол във връзка с функционирането на Националната система за защита на класифицираната информация.
(3) Агенцията осъществява контролна дейност във връзка с пребиваването на чужденци в Република България.
(4) Агенцията осъществява международно сътрудничество във връзка със своята дейност.”

Чл. 6. (1) За изпълнение на възложените й със закон задачи Национална агенция „Сигурност” ползва, изгражда и поддържа информационни фондове.
(2) Редът за изграждането и поддържането на фондовете, както и редът за опазването, ползването и предоставянето на информация от тях се определят с актове на Министерския съвет по предложение на председателя на Национална агенция „Сигурност”.
(3) Министерствата и ведомствата предоставят достъп до информационните си фондове на Национална агенция „Сигурност” по ред, определен в съвместна инструкция на председателя на агенцията и съответния министър или ръководител на друго ведомство .

Предложение от н. п. Диана Атанасова Хитова, (№ 754-04-206/ 17.10.2007 г.:
Чл.6 ал. ІІІ от законопроекта да бъде със следното съдържание: "Министерствата и ведомствата предоставят достъп до информационните си фондове на Национална агенция "Сигурност" по писмено искане на председателя на агенцията или на упълномощени от него длъжностни лица."

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от н. п. Йордан Бакалов, (№ 754-04-211/ 23.10.2007 г.:
В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) За изпълнение на възложените й задачи Националната агенция “Сигурност” изгражда, поддържа и ползва информационни фондове.”
2. В ал. 2 думите с “актове на Министерския съвет по предложение на председателя на Национална агенция “Сигурност”” се заменят с “наредба на министерския съвет”.
3. В ал. 3 думите “съвместна инструкция” се заменят с “съвместни наредби”.

Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното му място като чл. 28 и следващите.

Предложение от н. п. Атанаска Тенева, (№ 754-04-212/ 01.11.2007 г.:
В чл. 6, ал. 3, да отпадне текста след "по ред, определен" и се замени с израза "с постановление на Министерския съвет"

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от н. п. Татяна Дончева, Илко Димитров и Борислав Българинов, (№ 754-04-215/ 01.11.2007 г.:
Член 6 се изменя така:
„Чл. 6. Други дейности на Държавната агенция “Национална Сигурност” могат да бъдат възлагани само със закон.”

Комисията подкрепя предложението.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип предложението на н.п Бакалов и текста на вносителя, които са отразени систематичното им място в глава пета „Информационна дейност” като чл. 28 и следващите.
Комисията подкрепя предложението на народните представители Дончева, Димитров и Българинов и предлага да се създаде нов чл. 7 със следната редакция:
„Чл. 7. Други дейности на Държавна агенция “Национална сигурност” могат да бъдат възлагани само със закон.”



Глава трета
УСТРОЙСТВО И УПРАВЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ “СИГУРНОСТ”

Предложение от н. п. Татяна Дончева, Илко Димитров и Борислав Българинов, (№ 754-04-215/ 01.11.2007 г.:
В заглавието на Глава трета думите „Национална агенция „Сигурност”” се заменят с „Държавна агенция „Национална сигурност””.

Комисията подкрепя предложението.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя предложението на народните представители Дончева, Димитров и Българинов и по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на глава трета да се измени така:
“Устройство и управление на Държавна агенция “Национална сигурност””

Раздел І
Органи на управление

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел І.

Чл. 7. (1) Националната агенция „Сигурност” се ръководи от председател който се назначават с указ на президента по предложение на Министерския съвет за срок пет години.

Предложение от н. п. Младен Червеняков и Пламен Ранчев, (№ 754-04-213/ 01.11.2007 г.:
В чл. 7, ал. 1 се създава нова т. 3 със следното съдържание: „Да имат не по-малко от 10 години професионален стаж в службите за сигурност или в правозащитните и правоохранителните органи."

Предложението е оттеглено.

Предложение от н. п. Атанас Атанасов и Елиана Масева, (№ 754-04-214/ 01.11.2007 г.:
Чл. 7, ал. 1 придобива следната редакция:
"Чл. 7 (1) Националната агенция "Сигурност" се ръководи от председател, който се избира от Народното събрание с 2/3 мнозинство по предложение на Министерския съвет за срок от пет години."

Комисията не подкрепя предложението.
(2) Председателят се подпомага от заместник-председатели, които се назначават по реда на ал.1 за срок от пет години.

Предложение от н. п. Атанас Атанасов и Елиана Масева, (№ 754-04-214/ 01.11.2007 г.:
Чл. 7, ал. 2 придобива следната редакция:
"Чл. 7 (2) При продължително отсъствие на председателя на агенцията Министерският съвет му определя за заместник един от генералните директори."

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от н. п. Мария Капон, (№ 754-04-216/ 01.11.2007 г.:
Чл. 7, ал. 2 се изменя така: "(2) Председателят се подпомага от поне един, но не повече от трима, заместник-председатели, които се назначават по реда на алинея 1 за срок от 5 години"

Комисията не подкрепя предложението.

(3) За председател и заместник-председатели на агенцията могат да бъдат назначавани лица, които отговарят на следните изисквания:

Предложение от н. п. Атанас Атанасов и Елиана Масева, (№ 754-04-214/ 01.11.2007 г.:
В чл. 7, ал. 3 отпадат думите "заместник-председатели".

Комисията не подкрепя предложението.

1. имат само българско гражданство;
2. имат висше образование;
3. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер;
4. не са лишени по съответния ред от правото да заемат определена длъжност;
5. имат право на достъп до класифицирана информация от най-висока степен;
6. не членуват в политически партии, организации и коалиции с политическа цел;
8. не са еднолични търговци, управители/прокуристи или членове на управителни или на контролни органи на търговски дружества и кооперации;


Предложение от н. п. Атанас Атанасов и Елиана Масева, (№ 754-04-214/ 01.11.2007 г.:
В чл. 7, ал. 3 се добавя нова т. 9 със следното съдържание:
"Чл. 7 (3) т. 9 не са били щатни или нещатни сътрудници на Държавна сигурност или на разузнавателните служби на Българската народна армия до 16. 07. 1991 г."

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от н. п. Мария Капон, (№ 754-04-216/ 01.11.2007 г.:
В чл. 7 се създава нова ал. 4 "Всеки от заместник-председателите отговаря за определена функционална област от дейността на Национална агенция "Сигурност".
2. Алинеи 4 и 5 се преномерират, съответно на алинеи 5 и 6.

Комисията не подкрепя предложението.

(4) Правомощията на председателя и зам.председателите се прекратяват предсрочно с указ на президента по предложение на Министерския съвет:

Предложение от н. п. Атанас Атанасов и Елиана Масева, (№ 754-04-214/ 01.11.2007 г.:
В чл. 7, ал. 4 отпадат думите "и заместник-председателите", а думите "с указ на Президента" се заменят с думите "с решение на Народното събрание".

Предложението е оттеглено.

1. навършване на 65-годишна възраст;
2. подаване на оставка;
3. влизане в сила на присъда за умишлено престъпление от общ характер или лишаване по съдебен ред от правото да заема длъжността;
4. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си в продължение на повече от 3 месеца;
5. смърт.

Предложение от н. п. Атанаска Тенева, (№ 754-04-212/ 01.11.2007 г.:
В чл. 7, ал. 4, да се направят следните промени:
1. Създава се нова т. 3 със следното съдържание:
"3. системно неизпълнение на служебните задължения;"
2. Досегашни т. З, 4 и 5 се преномерират съответно на т. 4, 5 и 6;
3. В досегашната т. 4. числото "3" да се замени с числото "6".

Комисията подкрепя предложението.


Предложение от н. п. Атанас Атанасов и Елиана Масева, (№ 754-04-214/ 01.11.2007 г.:
В чл. 7., ал. 4 се създава нова т. 6 със следното съдържание:
"Чл. 7 (4), т.6. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на институцията."

Комисията подкрепя предложението.

(5) До назначаването на нов председател, неговите функции се изпълняват от определен от Министерския съвет заместник-председател.

Предложение от н. п. Йордан Бакалов, (№ 754-04-211/ 23.10.2007 г.:
В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
І ВАРИАНТ - “(1) Националната агенция “Сигурност” се ръководи от председател и двама заместник-председатели, които се избират от Народното събрание за срок от пет години по предложение на Министерския съвет.”
ІІ ВАРИАНТ – „(1) Националната агенция “Сигурност” се ръководи от председател и двама заместник-председатели, които се определят с решение на Министерския съвет за срок от 5 години по предложение на министър-председателя.”
2. Алинея 2 се отменя.
3. В ал. 3:
а) в т. 2 накрая се добавя “с образователно-квалификационна степен “магистър””;
б) в т. 3 накрая се добавя “независимо от реабилитацията”;
в) в т. 4 думите “по съответния ред” се заличават;
г) в т. 5 думите “от най-висока степен” се заменят с “маркирана с гриф за сигурност “Строго секретно””;
д) в т. 8 думите “или на” се заличават, а след думата “контролни” се добавя “или надзорни”;
е) създават се т. 9 и 10:
“9. не са били щатни и нещатни служители или секретни сътрудници на органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
10. наети по трудово или служебно правоотношение.”
4. Алинея 4 се изменя така:
І ВАРИАНТ - “(4) Правомощията на председателя или на заместник-председател се прекратяват предсрочно с решение на Народното събрание по предложение на Министерския съвет:
1. по негово искане;
2. при навършване на 65-годишна възраст;
3. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от три последователни месеца;
4. при несъвместимост с изискванията по ал. 3.”
ІІ ВАРИАНТ – „(4) Правомощията на председателя или на заместник-председател се прекратяват предсрочно от Министерския съвет по предложение на министър-председателя:
1. по негово искане;
2. при навършване на 65-годишна възраст;
3. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от три последователни месеца;
4. при несъвместимост с изискванията по ал. 3.”
5. Създава се нова ал. 5:
І ВАРИАНТ - “(5) При смърт или предсрочно прекратяване на правомощията Министерският съвет предлага в едномесечен срок на Народното събрание нов председател или заместник-председател до края на първоначалния мандат.”
ІІ ВАРИАНТ – „(5) При смърт или предсрочно прекратяване на правомощията министър-председателят предлага в едномесечен срок на Министреския съвет нов председател или заместник-председател до края на първоначалния мандат.”
6. Досегашната ал. 5 става ал. 6.

Комисията подкрепя т. 3, букви „а”-„д” и буква „е” за създаването на т. 10 от предложението. Комисията не подкрепя т. 1 и 2; т. 3, буква „е” относно създаване на т. 9, и т. 4, 5 и 6 от предложението.

Предложение от н. п. Атанас Атанасов и Елиана Масева, (№ 754-04-214/ 01.11.2007 г.:
В чл. 7, ал. 5 думите "заместник-председател" се заменят с думите "генерален директор".

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от н. п. Татяна Дончева, Илко Димитров и Борислав Българинов, (№ 754-04-215/ 01.11.2007 г.:
В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „Национална агенция „Сигурност”” се заменят с „Държавна агенция „Национална сигурност””.
2. В ал. 2 след думите „подпомага от” се добавя „двама”.
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) За председател и заместник-председатели на агенцията могат да бъдат назначавани лица, които:
1. имат само българско гражданство;
2. имат висше образование с образователно-квалификационна степен “магистър”;
3. притежават 10-годишен професионален стаж в службите за сигурност;
4. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията;
5. не са лишени от правото да заемат определена длъжност;
6. са получили разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация “Строго секретно”;
7. не членуват в политически партии, организации и коалиции с политическа цел;
8. не са еднолични търговци, съдружници, управители, прокуристи или членове на надзорни, управителни съвети или съвети на директорите или в контролни органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност;
9. не са наети по трудово или служебно правоотношение.”
4. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Правомощията на председателя и на заместник-председател се прекратяват предсрочно с указ на президента на Република България по предложение на Министерския съвет:
1. по негово искане;
2. при навършване на 65-годишна възраст;
3. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от три последователни месеца;
4. при несъвместимост с изискванията по ал. 3.”
5. Създава се нова ал. 5:
„(5) При смърт или предсрочно прекратяване на правомощията Министерският съвет предлага в едномесечен срок на президента на Република България нов председател или заместник-председател до края на първоначалния мандат.”
6. Досегашната ал. 5 става ал. 6.

Комисията подкрепя предложението.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип предложенията на народните представители Тенева, Дончева, Димитров, Българинов, предложението на н.п. Бакалов по т. 3, букви „а”-„д” и буква „е” за създаването на т. 10, предложението на н.п. Атанасов и Масева за създаването на т. 6 в ал. 4 и текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7, който става чл. 8:
„Чл. 8. (1) Държавна агенция „Национална сигурност” се ръководи от председател, който се назначава с указ на президента на Република България по предложение на Министерския съвет за срок пет години.
(2) Председателят се подпомага от двама заместник-председатели, които се определят с решение на Министерския съвет за срок пет години по предложение на председателя на агенцията.
(3) За председател и заместник-председатели на агенцията могат да бъдат назначавани лица, които:
1. имат само българско гражданство;
2. имат висше образование с образователно-квалификационна степен “магистър”;
3. притежават 10-годишен професионален стаж в службите за сигурност;
4. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, както и не са освобождавани от наказателна отговорност за умишлени престъпления от общ характер;
5. не са лишени от правото да заемат определена държавна длъжност;
6. са получили разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация “Строго секретно”;
7. не членуват в политически партии или коалиции или организации с политически цели;
8. не са еднолични търговци, съдружници, управители, прокуристи или членове на надзорни съвети, управителни съвети или съвети на директорите или в контролни органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност;
9. не са наети по трудово или служебно правоотношение.
(4) Пълномощията на председателя и на заместник-председател се прекратяват предсрочно:
1. по негово искане;
2. при навършване на 65-годишна възраст;
3. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от шест месеца;
4. при несъвместимост с изискванията по ал. 3;
5. при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които накърняват престижа на агенцията.
(5) В случаите по ал. 4 пълномощията на председателя се прекратяват с указ на президента на Република България по предложение на Министерския съвет, а на заместник-председател – с решение на Министерския съвет по предложение на председателя на агенцията.
(6) При смърт или предсрочно прекратяване на пълномощията на председателя Министерският съвет предлага в едномесечен срок на президента на Република България да назначи нов председател, който довършва мандата.
(7) До назначаването на нов председател неговите функции се изпълняват от определен от Министерския съвет заместник-председател.
(8) При смърт или предсрочно прекратяване на пълномощията на заместник-председател председателят на агенцията предлага в едномесечен срок на Министерския съвет да определи на негово място нов заместник-предеседател, който довършва мандата.”

Чл. 8. (1) Председателят на агенцията:
1. организира, ръководи и контролира цялостната дейност на агенцията;
2. представлява агенцията;
3. утвърждава щатовете, създава и закрива структурни звена в рамките на утвърдения бюджет и числен състав;
4. съставя и предлага проекта на бюджет на агенцията;
5. разпределя бюджета на агенцията, ръководи финансовото и материално-техническото осигуряване и осъществява контрол върху дейността на материалноотговорните лица в структурите на агенцията;
6. ръководи управлението на човешките ресурси;
7. отговаря за управлението на предоставените на агенцията държавни имоти;
8.осъществяват сътрудничество със съответните служби на други държави, международни органи и организации;
9. изпълнява и други функции, определени със закон.

Предложение от н. п. Атанаска Тенева, (№ 754-04-212/ 01.11.2007 г.:
В чл. 8, ал, 1, се добавя т. 10 със следното съдържание: "10. отговаря пред Министерския съвет за изпълнението на законовите задачи на агенцията".

Предложението е оттеглено.

Предложение от н. п. Татяна Дончева, Илко Димитров и Борислав Българинов, (№ 754-04-215/ 01.11.2007 г.:
В чл. 8 ал. 1 се изменя така:
„(1) Председателят на агенцията:
1. организира, ръководи и контролира дейността на агенцията;
2. представлява агенцията;
3. утвърждава длъжностното разписание на длъжностите в администрацията на агенцията и длъжностните характеристики на служителите в нея; създава и закрива структурни звена в рамките на утвърдения бюджет и числен състав;
4. предлага проекта на годишен бюджет на агенцията;
5. упражнява дейността като първостепенен разпоредител на бюджета на агенцията;
6. ръководи управлението на човешките ресурси;
7. отговаря за управлението на предоставените на агенцията държавни имоти;
8. осъществява сътрудничество със сродни служби на други държави и с международни организации;
9. изпълнява други функции, определени със закон.”

Комисията подкрепя предложението.

(2) При изпълнение на правомощията си председателят издава заповеди и други актове, предвидени в закон.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя предложението на народните представители Дончева, Димитров и Българинов и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8, който става чл. 9:
„Чл. 9. (1) Председателят на агенцията:
1. организира, ръководи и контролира дейността на агенцията;
2. представлява агенцията;
3. утвърждава длъжностното разписание на длъжностите в администрацията на агенцията и длъжностните характеристики на служителите в нея; създава и закрива структурни звена в рамките на утвърдения бюджет и числен състав;
4. предлага проекта на годишен бюджет на агенцията;
5. изпълнява бюджета на агенцията;
6. ръководи управлението на човешките ресурси;
7. отговаря за управлението на предоставените на агенцията имоти;
8. утвърждава Етичен кодекс за поведение на държавните служители в Държавна агенция “Национална сигурност”;
9. осъществява сътрудничество със сродни служби на други държави и с международни организации;
10. изпълнява и други функции, определени със закон.
(2) При изпълнение на правомощията си председателят издава заповеди и други актове, предвидени в закон.”

Чл. 9. (1) Председателят на агенцията изпълнява своите функции пряко и с помощта на заместник-председателите и на главния секретар.

Предложение от н. п. Атанас Атанасов и Елиана Масева, (№ 754-04-214/ 01.11.2007 г.:
В чл. 9, ал. 1 изразът "на заместник-председателите и главния секретар" се заменя с думите "на неговия кабинет".

Комисията не подкрепя предложението.

(2) При отсъствие председателят се замества от определен от него с писмена заповед заместник-председател.

Предложение от н. п. Атанас Атанасов и Елиана Масева, (№ 754-04-214/ 01.11.2007 г.:
В чл. 9, ал. 2 думите "заместник-председател" се заменят с "генерален директор".

Комисията не подкрепя предложението.

(3) При изпълнение на правомощията си заместник-председателите издават заповеди.
Предложение от н. п. Йордан Бакалов, (№ 754-04-211/ 23.10.2007 г.:
В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “и на главния секретар” се заличават.
2. Алинея 3 отпада.

Комисията подкрепя предложението по т. 1. Комисията не подкрепя предложението по т.2.

Предложение от н. п. Атанас Атанасов и Елиана Масева, (№ 754-04-214/ 01.11.2007 г.:
Чл. 9, ал. 3 отпада.

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от н. п. Татяна Дончева, Илко Димитров и Борислав Българинов, (№ 754-04-215/ 01.11.2007 г.:
В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „и на главния секретар” се заличават.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Правомощията на заместник-председателите се определят с писмена заповед на председателя на агенцията.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
„(3) Правомощията на председателя в негово отсъствие се осъществяват от определен от председателя със заповед заместник-председател за всеки конкретен случай.”
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.

Комисията подкрепя предложението.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя предложението на народните представители Дончева, Димитров и Българинов и т. 1 от предложението на н.п. Бакалов и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9, който става чл. 10:
„Чл. 10. (1) Председателят на агенцията изпълнява своите функции пряко и с помощта на заместник-председателите.
(2) Правомощията на заместник-председателите се определят с писмена заповед на председателя на агенцията.
(3) Правомощията на председателя в негово отсъствие се осъществяват от определен от председателя със заповед заместник-председател за всеки конкретен случай.
(4) При изпълнение на правомощията си заместник-председателите издават заповеди.”


Чл. 10. (1) Към председателя на агенцията се създава кабинет на пряко негово подчинение.
(2) Кабинетът на председателя има съвещателни функции и го подпомага при формулиране и разработване на конкретни решения за осъществяване на правомощията на агенцията.
(3) В кабинета се включват заместник-председателите, началникът на кабинета и директорът на дирекция “Международно сътрудничество и връзки с обществеността”.

Предложение от н. п. Атанаска Тенева, (№ 754-04-212/ 01.11.2007 г.:
В чл. 10, ал. 3, се добавя изразът "парламентарен секретар", а предвид спецификата на работата посочената дирекция е уместно да се раздели и да се запише "директорите на дирекции"'Международно сътрудничество" и "Връзки с обществеността".

Предложението е оттеглено.

Предложение от н. п. Атанас Атанасов и Елиана Масева, (№ 754-04-214/ 01.11.2007 г.:
В чл. 10, ал. 3 думите "заместник-председателите" отпадат.

Комисията не подкрепя предложението.

(4) Работата на кабинета се организира от началника на кабинета, който се назначава по трудово правоотношение от председателя на агенцията.
(5) Към кабинета има експерти и технически сътрудници, които се назначават по трудово правоотношение и не могат да изпълняват функции на управление.

Предложение от н. п. Йордан Бакалов, (№ 754-04-211/ 23.10.2007 г.:
Член 10 отпада.

Комисията подкрепя предложението.

Предложение от н. п. Татяна Дончева, Илко Димитров и Борислав Българинов, (№ 754-04-215/ 01.11.2007 г.:
Член 10 да отпадне.

Комисията подкрепя предложението.

Становище на КВСОР:
Комисията не подкрепя текста на вносителя. Комисията подкрепя предложенията на народните представители Бакалов, Дончева, Димитров и Българинов и предлага чл. 10 да отпадне.

Раздел ІІ
Структура

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІІ.

Чл. 11. (1) Администрацията в Национална агенция „Сигурност” е структурирана в:
1. генерални дирекции;
2. обща администрация;
3. специализирана администрация.

Предложение от н. п. Йордан Бакалов, (№ 754-04-211/ 23.10.2007 г.:
В чл. 11 се изменя така:
“Чл. 11. Администрацията в Национална агенция “Сигурност” е обща и специализирана.”
Комисията подкрепя предложението.

Предложение от н. п. Атанаска Тенева, (№ 754-04-212/ 01.11.2007 г.:
В чл. 11 да се изброят поименно генералните дирекции "Оперативна дейност и информация", "Контраразузнаване", "Икономическа и финансова сигурност", "Военно контраразузнаване", "Защита на класифицираната информация", "Вътрешна сигурност"

Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 13.

Предложение от н. п. Младен Червеняков и Пламен Ранчев, (№ 754-04-213/ 01.11.2007 г.:
В чл. 11 се добавя нова алинея 2 със следното съдържание:
„В агенцията се изграждат три генерални дирекции:
1. Генерална дирекция „Контраразузнаване"
2. Генерална дирекция „Вътрешна сигурност"
3. Генерална дирекция „Икономическа и финансова сигурност"

Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 13.

Предложение от н. п. Татяна Дончева, Илко Димитров и Борислав Българинов, (№ 754-04-215/ 01.11.2007 г.:
Член 11 се изменя така:
„Чл. 11. Администрацията в Държавна агенция „Национална сигурност” е обща и специализирана.”
Комисията подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя предложенията на народните представители Бакалов, Дончева, Димитров и Българинов и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11:
„Чл. 11. Администрацията в Държавна агенция „Национална сигурност” е обща и специализирана.”

Чл. 12. (1) Генералните дирекции се определят с правилника за прилагане на закона.
(2) Генералните дирекции са юридически лица, второстепенни разпоредители с бюджетни кредити по бюджета на Национална агенция „Сигурност”.

Предложение от н. п. Младен Червеняков и Пламен Ранчев, (№ 754-04-213/ 01.11.2007 г.:
В чл. 12 аленея 2 отпада.

Комисията подкрепя предложението.

Предложение от н. п. Атанас Атанасов и Елиана Масева, (№ 754-04-214/ 01.11.2007 г.:
В чл. 12, ал. 2 отпада.

Комисията подкрепя предложението.

(3) Агенцията има териториални дирекции, чиито седалища и райони на действия се определят от Министерския съвет по предложение на председателя на агенцията.
(4) Структурата на териториалните дирекции се определят от председателя на агенцията.

Предложение от н. п. Йордан Бакалов, (№ 754-04-211/ 23.10.2007 г.:
Член 12 се изменя така:
“Чл. 12. (1) Общата администрация подпомага осъществяването на правомощията на председателя, като осигурява организационно-технически неговата дейност и дейността на специализираната администрация.
(2) Общата администрация е организирана в дирекции и отдели.”

Комисията подкрепя предложението.

Предложение от н. п. Татяна Дончева, Илко Димитров и Борислав Българинов, (№ 754-04-215/ 01.11.2007 г.:
Член 12 се изменя така:
“Чл. 12. (1) Общата администрация подпомага осъществяването на правомощията на председателя, като осигурява организационно-технически неговата дейност и дейността на специализираната администрация.
(2) В общата администрация се създават:
1. дирекция „Човешки ресурси”;
2. дирекция „Международно сътрудничество, протокол и връзки с обществеността”;
3. дирекция „Правно-нормативна дейност”;
4. дирекция „Финансово-стопанска и управление на собствеността”;
5. дирекция „Управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка”;
6. дирекция „Административно и информационно обслужване”.”

Комисията подкрепя предложението.

Становище на КВСОР:
Комисията не подкрепя текста на вносителя. Комисията подкрепя предложенията на народните представители Бакалов, Атанасов, Масева, Червеняков, Ранчев, Дончева, Димитров и Българинов и предлага следната редакция на чл. 12:
„Чл. 12. (1) Общата администрация подпомага осъществяването на правомощията на председателя, като осигурява организационно-технически неговата дейност и дейността на специализираната администрация.
(2) В общата администрация се създават:
1. дирекция „Човешки ресурси”;
2. дирекция „Международно сътрудничество, протокол и връзки с обществеността”;
3. дирекция „Правно-нормативна дейност”;
4. дирекция „Финансово-стопанска и управление на собствеността”;
5. дирекция „Управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка”;
6. дирекция „Административно и информационно обслужване”.”

Чл. 13. (1) Общата администрация подпомага осъществяването на правомощията на председателя, като създава условия за осъществяване на дейността на специализираната администрация и извършва техническите дейности по административното обслужване.
(2) Специализираната администрация подпомага осъществяването на правомощията на председателя, свързани с неговата компетентност.
(3) Главният секретар осъществява общи функции, като координира и контролира дейността на администрацията й за точното спазване на нормативните актове и на законните разпореждания на председателя и заместник-председателите.
(4) При осъществяване на функциите си главният секретар издава заповеди.

Предложение от н. п. Йордан Бакалов, (№ 754-04-211/ 23.10.2007 г.:
Член 13 се изменя така:
“Чл. 13. (1) Специализираната администрация подпомага и осигурява председателя при осъществяването на правомощията му.
(2) Специализираната администрация е организирана в главни дирекции, дирекции и отдели.
(3) Главните дирекции са:
1. главна дирекция “Вътрешна сигурност”;
2. главна дирекция “Контраразузнаване”;
3. главна дирекция “Финансова сигурност”.
(4) Към дирекциите по ал. 3 се създават териториални дирекции, чиито структура и функции се определят с правилника за прилагане на закона. Седалищата и районите на действие на териториалните дирекции се определят от Министерския съвет.
(5) В специализираната администрация задължително се създава дирекция “Инспекторат”.

Комисията подкрепя предложението.

Предложение от н. п. Татяна Дончева, Илко Димитров и Борислав Българинов, (№ 754-04-215/ 01.11.2007 г.:
Член 13 се изменя така:
“Чл. 13. (1) Специализираната администрация подпомага и осигурява председателя при осъществяването на правомощията му.
(2) Специализираната администрация е организирана в главни дирекции и дирекции.
(3) Главните дирекции са:
1. главна дирекция „Противодействие на разузнавателни заплахи”;
2. главна дирекция „Сигурност на гражданското общество”;
3. главна дирекция „Сигурност на държавните институции и критичната инфраструктура”.
4. главна дирекция „Технически операции”.
(4) Към дирекциите по ал. 3 се създават териториални дирекции, чиито структура и функции се определят с правилника за прилагане на закона. Седалищата и районите на действие на териториалните дирекции се определят от Министерския съвет.
(5) В специализираната администрация се създават:
1. дирекция „Финансово разузнаване”;
2. дирекция „Инспекторат”;
3. дирекция „Информация и архив”;
4. дирекция „Координация и информационно-аналитична дейност”.”

Комисията подкрепя предложението.


Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предложенията на народните представители Тенева, Червеняков, Ранчев, Бакалов, Дончева, Димитров и Българинов и предлага следната редакция на чл. 13:
“Чл. 13. (1) Специализираната администрация подпомага и осигурява председателя при осъществяването на правомощията му.
(2) Специализираната администрация е организирана в главни дирекции и дирекции.
(3) Главни дирекции са:
1. главна дирекция „Вътрешна сигурност”;
2. главна дирекция „Контраразузнаване”;
3. главна дирекция „Икономическа и финансова сигурност”;
4. главна дирекция „Технически операции”.
(4) В специализираната администрация се създават:
1. дирекция „Финансово разузнаване”;
2. дирекция „Инспекторат”;
3. дирекция „Информация и архив”;
4. дирекция „Координация и информационно-аналитична дейност”.
(5) Агенцията има териториални дирекции, чиито структури и функции се определят с правилника за прилагането на закона. Седалищата и районите на действие на териториалните дирекции се определят от Министерския съвет.”

Чл. 14. (1) Общата и специализираната администрации са структурирани в самостоятелни дирекции и отдели.
(2) Наименованията и броят на дирекциите и самостоятелните отдели в общата и специализираната администрация, техните функции и числеността на персонала в тях се определят с правилника за прилагане на закона.
(3) Със заповед на председателя на агенцията в дирекциите могат да бъдат създавани отдели, а в отделите - сектори.

Предложение от н. п. Йордан Бакалов, (№ 754-04-211/ 23.10.2007 г.:
Член 14 се изменя така:
“Чл. 14. Наименованията на дирекциите и самостоятелните отдели в общата и специализираната администрация, техните функции и численост на персонала се определят с правилника за прилагане на закона.
(2) Със заповед на председателя на агенцията в дирекциите могат да бъдат създавани отдели, а в отделите – сектори.”

Комисията подкрепя предложението.

Предложение от н. п. Татяна Дончева, Илко Димитров и Борислав Българинов, (№ 754-04-215/ 01.11.2007 г.:
Член 14 се изменя така:
„Чл. 14. (1) Функциите на структурните звена в общата и специализираната администрация се определят с правилника за прилагане на закона.
(2) Със заповед на председателя на агенцията в дирекциите могат да бъдат създавани отдели, а в отделите – сектори.”

Комисията подкрепя предложението.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип предложенията на народните представители Бакалов, Дончева, Димитров и Българинов и текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14:
„Чл. 14. Организацията, структурата, задачите и правомощията, както и общата численост на персонала на структурните звена в общата и специализираната администрация се определят с правилника за прилагането на закона.”

Предложение от н. п. Младен Червеняков и Пламен Ранчев, (№ 754-04-213/ 01.11.2007 г.:
Създава се нов чл. 14а със следното съдържание:
Чл. 14а. В Генерална дирекция „Икономическа и финансова сигурност" се създава дирекция „Финансово разузнаване", като самостоятелно юридическо лице и второстепен разпоредител с бюджетни кредити.
(2) Функциите, задачите и правомощията на тази дирекция се определят с Правилника за приложението на този закон.

Комисията не подкрепя предложението.

Раздел ІІІ
Управление на генералните дирекции

Предложение от н. п. Йордан Бакалов, (№ 754-04-211/ 23.10.2007 г.:
В заглавието на раздел ІІІ думата “генералните” се заменя с “главните”, а след думата “дирекции” се добавя и “териториалните дирекции”.

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от н. п. Татяна Дончева, Илко Димитров и Борислав Българинов, (№ 754-04-215/ 01.11.2007 г.:
Заглавието „Раздел ІІІ Управление на генералните дирекции” да отпадне.

Комисията подкрепя предложението.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя предложението на народните представители Дончева, Димитров и Българинов и предлага наименованието „Раздел ІІІ Управление на генералните дирекции” да отпадне.

Чл. 15. Генералните дирекции се ръководят от генерални директори, които се назначават от председателя на агенцията и са преки ръководители на служителите в дирекциите.

Предложение от н. п. Йордан Бакалов, (№ 754-04-211/ 23.10.2007 г.:
В чл. 15 думата “генералните” се заменя с “главните”, а думата “генерални” с “главни”
.
Комисията подкрепя предложението.

Предложение от н. п. Атанаска Тенева, (№ 754-04-212/ 01.11.2007 г.:
В чл. 15 след израза "се назначават от" се добавя изразът "министър-председателя по предложение на".

Предложението е оттеглено.

Предложение от н. п. Атанас Атанасов и Елиана Масева, (№ 754-04-214/ 01.11.2007 г.:
В чл. 15 думите "които се назначават от председателя на агенцията" се заменят с думите "които се назначават от Министерския съвет по предложение на председателя на агенцията".

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от н. п. Татяна Дончева, Илко Димитров и Борислав Българинов, (№ 754-04-215/ 01.11.2007 г.:
Член 15 се изменя така:
“Чл. 15. Главните дирекции по чл. 13, ал. 3 се ръководят от главни директори, които се назначават от председателя на агенцията и са преки ръководители на служителите в дирекциите.”

Комисията подкрепя предложението.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя предложението на народните представители Бакалов, Дончева, Димитров и Българинов и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15:
„Чл. 15. Главните дирекции по чл. 13, ал. 3 се ръководят от главни директори, които се назначават от председателя на агенцията и са преки ръководители на служителите в дирекциите.”

Чл. 16. (1) Генералните директори осъществяват общо и непосредствено ръководство на съответните генерални дирекции, като:
1. организират, ръководят и отговарят за дейността им;
2. изпълняват заповедите на ръководството на агенцията и се отчитат пред него по направленията на дейност;
3. координират дейността на генералните дирекции с други държавни органи чрез ръководството на агенцията;
4. управляват информационните фондове, осигуряват и отговарят за информационното единство на генералната дирекция със съответните териториални звена;
5. разпределят бюджета на генералните дирекции и ръководят финансовото и материално-техническото им осигуряване;
6. отговарят за управлението на човешките ресурси;
7. отговарят за управлението на предоставените на генералните дирекции държавни имоти;
8. издават наказателни постановления и прилагат мерки за административна принуда по ред, определен в закон;
9. представляват юридическото лице.

Предложение от н. п. Атанас Атанасов и Елиана Масева, (№ 754-04-214/ 01.11.2007 г.:
В чл. 16, ал. 1 отпада т. 9.

Комисията подкрепя предложението.

(2) В изпълнение на правомощията си по ал. 1 генералните директори издават заповеди.
(3) При осъществяване на дейността си генералните директори се подпомагат от заместник генерални директори.

Предложение от н. п. Йордан Бакалов, (№ 754-04-211/ 23.10.2007 г.:
В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в основния текст думата “генералните” се заменя с “главните”, а думата “генерални” с “главни”;
б) в т. 2 думата “ръководството” се заменя с “председателя”;
в) в т. 3 думата “генералните” се заменя с “главните”;
г) в т. 4 думата “генералната” се заменя с “главната”;
д) в т. 5 думата “генералните” се заменя с “главните”;
е) в т. 7 думата “генералните” се заменя с “главните”;
ж) точка 9 отпада.
2. В ал. 2 думата “генералните” се заменя с “главните”.
3. Алинея 3 отпада.

Комисията подкрепя предложението.

Предложение от н. п. Татяна Дончева, Илко Димитров и Борислав Българинов, (№ 754-04-215/ 01.11.2007 г.:
Член 16 се изменя така:
“Чл. 16. (1) Главните директори осъществяват общото и непосредствено ръководство на главните дирекции, като:
1. организират, ръководят и отговарят за дейността им;
2. изпълняват заповедите на председателя на агенцията и се отчитат пред него;
3. координират дейността на главните дирекции с други държавни органи чрез председателя на агенцията;
4. управляват информационните фондове, осигуряват и отговарят за информационното единство на главната дирекция със съответните териториални звена;
5. отговарят за управлението на човешките ресурси;
6. отговарят за управлението на предоставените на главните дирекции държавни имоти;
(2) В изпълнение на правомощията си по ал. 1 главните директори издават заповеди.”

Комисията подкрепя предложението.

Предложение от н. п. Мария Капон, (№ 754-04-216/ 01.11.2007 г.:
Чл. 16, ал. 3 се изменя така: "(3) При осъществяване на дейността си, генералните директори се подпомагат от поне един, но не повече от двама, заместник генерални директори."

Комисията не подкрепя предложението.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя предложенията на народните представители Атанасов, Масева, Бакалов, Дончева, Димитров и Българинов и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16:
„Чл. 16. (1) Главните директори осъществяват общото и непосредствено ръководство на главните дирекции, като:
1. организират, ръководят и отговарят за дейността им;
2. изпълняват заповедите на председателя на агенцията и се отчитат пред него;
3. координират дейността на главните дирекции с други държавни органи чрез председателя на агенцията;
4. управляват информационните фондове, осигуряват и отговарят за информационното единство на главната дирекция със съответните териториални звена;
5. отговарят за управлението на човешките ресурси.
(2) В изпълнение на правомощията си по ал. 1 главните директори издават заповеди.”
Чл. 17. (1) Териториалните дирекции се ръководят от директори, които се назначават от председателя на агенцията и:
1. осъществяват общо и непосредствено ръководство на дирекцията;
2. организират изпълнението на заповедите на висшестоящите им органи;
3. отговарят пред ръководството на агенцията за цялостната дейност на териториалната дирекция;
4. осъществяват взаимодействие с другите структурни звена в агенцията;
5. разпределят бюджета на дирекцията и ръководят материално-техническото осигуряване;
6. отговарят за управлението на предоставените на службата държавни имоти;
7. отговарят за управлението на човешките ресурси;
8. осъществяват взаимодействие с местните и други органи на държавна власт.
(2) В изпълнение на правомощията по ал. 1 директорите издават заповеди.
(3) При осъществяване на дейността си директорите могат да се подпомагат от заместник-директори.

Предложение от н. п. Йордан Бакалов, (№ 754-04-211/ 23.10.2007 г.:
В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 3 думата “ръководството” се заменя с “председателя”;
б) т. 4 отпада;
в) т. 8 отпада.
2. Алинея 3 отпада.

Комисията подкрепя т. 1, буква „а” и т. 2 от предложението. Комисията не подкрепя букви „б” и „в” в т. 1 от предложението.

Предложение от н. п. Атанас Атанасов и Елиана Масева, (№ 754-04-214/ 01.11.2007 г.:
В чл. 17 ал. 3 отпада.

Комисията подкрепя предложението.

Предложение от н. п. Татяна Дончева, Илко Димитров и Борислав Българинов, (№ 754-04-215/ 01.11.2007 г.:
Член 17 се изменя така:
“Чл. 17. (1) Териториалните дирекции се ръководят от директори, които се назначават от председателя на агенцията и осъществяват общото и непосредствено ръководство на дирекциите, като:
1. организират изпълнението на заповедите на висшестоящите им органи;
2. отговарят пред председателя на агенцията за цялостната дейност на териториалните дирекции;
3. осъществяват взаимодействие с другите структурни звена в агенцията;
4. отговарят за управлението на предоставените на дирекциите държавни имоти;
5. отговарят за управлението на човешките ресурси;
6. осъществяват взаимодействие с органите на държавна власт и местно самоуправление.
(2) В изпълнение на правомощията по ал. 1 директорите издават заповеди.”

Комисията подкрепя предложението.

Предложение от н. п. Мария Капон, (№ 754-04-216/ 01.11.2007 г.:
Чл. 17, ал. 3 се измена така: "(3) При осъществяване на дейността си директорите се подпомагат от поне един, но не повече от двама, заместник-директори."

Комисията не подкрепя предложението.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя предложението на народните представители Атанасов, Масева, Дончева, Димитров и Българинов; т.1, буква „а” и т. 2 от предложението на н.п. Бакалов и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17:
“Чл. 17. (1) Териториалните дирекции се ръководят от директори, които се назначават от председателя на агенцията и осъществяват общото и непосредствено ръководство на дирекциите, като:
1. организират изпълнението на заповедите на висшестоящите им органи;
2. отговарят пред председателя на агенцията за цялостната дейност на териториалните дирекции;
3. осъществяват взаимодействие с другите структурни звена в агенцията;
4. отговарят за управлението на предоставените на дирекциите имоти;
5. отговарят за управлението на човешките ресурси;
6. осъществяват взаимодействие с органите на държавна власт и местно самоуправление.
(2) В изпълнение на правомощията по ал. 1 директорите издават заповеди.”

Предложение от н. п. Татяна Дончева, Илко Димитров и Борислав Българинов, (№ 754-04-215/ 01.11.2007 г.:
Създават се Глава трета А, Глава трета Б и Глава трета В със следното съдържание:
„Глава трета А
ОПЕРАТИВНО-ИЗДИРВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ

Чл. 17а. (1) Оперативно-издирвателната дейност се осъществява от оперативно-издирвателните и оперативно-техническите структурни звена на агенцията чрез гласни и негласни методи и средства съобразно компетентността им при условия и по ред, определени със закона, с акт на Министерския съвет и от председателя на агенцията.
(2) Дейността по ал. 1 се извършва при спазване на Конституцията и законите, зачитане на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство и прилагане на принципа на конспиративност при съчетаване на гласни и негласни методи и средства.

Чл. 17б. Оперативно-издирвателната дейност има за цел:
1. разкриване, противодействие и предотвратяване на престъпления и други нарушения, свързани с националната сигурност;
2. установяване самоличността на лица, подготвящи, извършващи или извършили престъпна дейност, съставляваща заплаха за националната сигурност;
3. придобиване на информация за действия, които създават заплаха за националната сигурност;
4. изготвяне и съхраняване на веществени доказателствени средства и предоставянето им на съответните органи на съдебната власт.

Чл. 17в. (1) Оперативно-издирвателната дейност се извършва чрез:
1. вземане на обяснения от граждани;
2. извършване на справки по информационните фондове за лица, които извършват престъпна дейност, създаваща заплаха за националната сигурност;
3. вземане на образци за сравнително изследване;
4. белязване на обекти и предмети;
5. изследване на предмети и документи;
6. извършване на наблюдение;
7. идентифициране на лица и обекти;
8. проникване и изследване на помещения, сгради, съоръжения, транспортни средства и части от местности;
9. контрол на пощенската, телеграфната и друга кореспонденция;
10. контрол на телефонните разговори;
11. събиране на информация от технически канали за комуникация;
12. оперативно внедряване;
13. оперативен експеримент;
14. отправяне на устни или писмени предупреждения за преустановяване нарушения на правовия ред, създаващи заплаха за националната сигурност;
15. оперативна проверка на събраните данни и тяхното документиране;
16. осъществяване на контролирани доставки и доверителни сделки;
17. извършване на насрещни проверки по документи;
18. контрол на радиочестотния спектър;
19. използване на документи за самоличност с променени основни данни на служители под прикритие;
20. създаване и използване на юридически лица с нестопанска цел или търговски дружества при условия и по ред, установени със закон, за прикритие на дейността при разследване със служител под прикритие или при провеждане на операции под прикритие по т. 16.
(2) Дейността по ал. 1 се осъществява чрез специфични способи и средства, чрез специални разузнавателни средства, както и чрез граждани, приели доброволно сътрудничество с органите на агенцията при изпълнение на функциите им.

Чл. 17г. Агенцията притежава, прилага и използва специални разузнавателни средства при условия и по ред, определени със Закона за специалните разузнавателни средства.

Чл. 17д. (1) Използването на служител под прикритие може да се извършва само от определени от председателя на агенцията служители.
(2) Редът за използване на служители по ал. 1 се определя с наредба на Министерския съвет.

Чл. 17е. (1) Използването на доброволните сътрудници може да се извършва само от оправомощените по този закон органи на агенцията.
(2) Сътрудничеството с гражданите за осъществяване функциите на агенцията се урежда с инструкция на председателя на агенцията.
(3) Привличането и дейността на лицата по ал. 1 се осъществяват при спазване на следните принципи:
1. доброволност при привличането, работата и освобождаването;
2. защита при или по повод на сътрудничеството;
3. запазване в тайна на самоличността и другите лични данни, както и на тяхната дейност.
(4) Данни за лица, приели доброволно сътрудничество с органите на агенцията, могат да се предоставят на съда и прокуратурата само след писмено съгласие на лицата във връзка с конкретно наказателно производство и при спазване разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация.

Чл. 17ж. Основания за извършване на оперативно-издирвателна дейност са:
1. получени данни за лица, които подготвят, извършват или вече са извършили престъпни деяния, създаващи заплаха за националната сигурност, когато не са достатъчни за образуване или започване на наказателно производство;
2. получени данни за събития или действия, създаващи заплаха за националната сигурност;
3. искане на органите на досъдебното производство и съда;
4. изпълнение на международни договори, по които Република България е страна.
Чл. 17з. Веществените доказателствени средства, изготвени и събрани в процеса на оперативно-издирвателната дейност, се предоставят на съответните органи на съдебната власт при условия и по ред, определени със закон.

Чл. 17и. При провеждането на оперативно-издирвателните действия е недопустимо увреждането на живота, здравето, достойнството и имуществото на гражданите, както и замърсяването или увреждането на околната среда.

Чл. 17й. (1) Органите на агенцията, осъществяващи оперативно-издирвателна дейност, издават задължителни разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани в рамките на своята компетентност.
(2) Държавните органи и организации са длъжни да предоставят на органите по ал. 1 достъп до служебни помещения, технически възли и друго тяхно имущество.
Глава трета Б
ИНФОРМАЦИОННА ДЕЙНОСТ

Чл. 17к. Организацията на информационната дейност на Държавна агенция “Национална сигурност”, органите за нейното управление и контрол и ползването на информацията се уреждат с този закон.

Чл. 17л. (1) Информационната дейност е дейност по събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, използване и предоставяне на информация на потребителите от Държавна агенция “Национална сигурност”, на държавни органи, организации, юридически лица и граждани съобразно функционалната компетентност на агенцията.
(2) За изпълнение на задачите и дейностите по този закон структурните звена на агенцията могат да събират и лични данни.

Чл. 17м. (1) Информационната дейност се основава на информация, отразена или подлежаща на отразяване в информационните носители, изготвени от органите на агенцията.
(2) Информационната дейност се основава и на информация от информационните носители, изготвени и предоставени от други държавни органи, организации, юридически лица и граждани, както и от специализираните служби на чужди държави, с които Република България има подписани спогодби за сътрудничество.

Чл. 17н. (1) Държавна агенция “Национална сигурност” има директен независим достъп до информационните фондове на Министерството на вътрешните работи.
(2) Достъпът се осъществява по начин, непозволяващ разкриване на интереса на агенцията и при спазване на принципа “необходимост да се знае”.
(3) Достъпът по ал. 1 се урежда със съвместна инструкция на министъра на вътрешните работи и председателя на агенцията.

Чл. 17о. Списъкът на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна, се определя със заповед на председателя на агенцията.

Чл. 17п. (1) В агенцията се изготвят и разработват информационни и аналитични документи и продукти, предназначени за:
1. председателя на агенцията;
2. структурните звена на агенцията;
3. външни потребители.
(2) Информационните и аналитичните документи и продуктите за външните потребители се съобразяват с техните функции и задачи, с определения им достъп до информацията и с изискванията за получаването й.

Чл. 17р. (1) В агенцията се изграждат информационни фондове и звена за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информация.
(2) В информационните фондове по ал. 1 могат да се обработват лични данни. При обработване на лични данни, свързано с дейностите по защита на националната сигурност, органите на агенцията:
1. не искат съгласието на физическото лице;
2. не информират физическото лице преди и по време на обработването на личните му данни;
3. не предоставят лични данни на трети лица;
4. съхраняват данните и след приключване на обработката им в срокове, определени от администратора на личните данни.
(3) В информационните фондове по ал. 1 могат да се обработват и лични данни, обработвани от други органи, като данните, получени по този начин, не могат да се използват за други цели освен за защита на националната сигурност. Тези данни не се препредават.
(4) При изграждането на информационните фондове и в процеса на обработка на данните могат да се използват вътрешни идентификационни кодове, кодиране и криптиране на данните.
(5) Личните данни по ал. 2 и 3 се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт.
(6) При заличаването на личните данни се вземат предвид възрастта на физическото лице, естеството на обработваните лични данни, необходимостта от обработване до приключването на разследване или законова процедура, влизане в сила на присъда или съдебно решение, амнистия, реабилитация или изтичане на предвидената в закона давност.
(7) Личните данни от информационните фондове могат да се предоставят само на органите за защита на националната сигурност, както и на органите на съдебната власт за нуждите на конкретно наказателно дело.
(8) Данните по ал. 7 могат да се предоставят и на чуждестранни органи по силата на международен договор, по който Република България е страна.
(9) Администратор на лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни е председателят на агенцията, който възлага обработката на лични данни на определени от него длъжностни лица.
(10) Редът за обработка на лични данни се определя с наредба на председателя на агенцията.

Чл. 17с. (1) Забранява се събирането на информация за гражданите единствено по расов признак или етнически произход, за политически, религиозни и философски убеждения, за членство в политически партии, организации, сдружения с религиозни, философски, политически или синдикални цели, както и относно здравето или сексуалния им живот.
(2) Ако при осъществяване правото на достъп на физическото лице могат да се разкрият лични данни и за трето лице, администраторът на лични данни е длъжен да предостави на съответното физическо лице достъп до частта от тях, отнасяща се само за него.
(3) Забранява се предоставянето на информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани от служители на агенцията извън посочения от закона ред.

Чл. 17т. (1) Информационните фондове се изграждат при съответните структурни звена на агенцията съобразно функционалната им компетентност.
(2) Фондовете по ал. 1 могат да се изграждат и като автоматизирани.
(3) Информационните фондове се изграждат, експлоатират, контролират и закриват при условия и по ред, определени от председателя на агенцията и със закон.
(4) Всяко лице има право да иска достъп до отнасящи се за него лични данни, обработвани в информационните фондове на агенцията, събирани без негово знание.
(5) Администраторът на лични данни се произнася в 14-дневен срок от постъпване на искането за достъп.
(6) При поискване на физическото лице се предоставя копие от обработваните му лични данни на хартиен носител.
(7) Органите на агенцията отказват изцяло или частично предоставянето на данни, когато от това би възникнала опасност за националната сигурност или обществения ред, за опазването на информацията, класифицирана като държавна или служебна тайна, за разкриването на източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното събиране или ако предоставянето на тези данни на лицето би накърнило изпълнението на законово определените задачи на органите на агенцията.
(8) Уведомяването на заявителите за отказа по ал. 7 се извършва писмено, като се посочва само правното основание. За отказ се смята и липсата на уведомление в предвидените от закона срокове.
(9) Отказът по ал. 7 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(10) Редът за достъп до фондовете по ал. 1 се определя с наредба на председателя на агенцията.

Чл. 17у. Контролът по защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни и при осъществяването на достъп до тези данни се упражнява от Комисията за защита на личните данни при условията и по реда, определени със Закона за защита на личните данни.

Чл. 17ф. Вътрешноведомственият контрол на информационната дейност се осъществява от председателя на агенцията и от ръководителите на структурните звена съобразно правомощията им.

Чл. 17х. При осъществяване на контрола върху информационната дейност се спазват правилата за защита на класифицираната информация.

Глава трета В
КОНТРОЛНА ДЕЙНОСТ

Чл 17ц. (1) Държавна агенция „Национална сигурност” осъществява контролна дейност във връзка с функционирането на Националната система за защита на класифицираната информация.
(2) Предписанията на председателя или на оправомощените от него органи на агенцията са задължителни за длъжностните лица.

Чл. 17ч. (1) Държавна агенция „Национална сигурност” осъществява контролна дейност във връзка с пребиваването на чужденците в Република България, като:
1. дава задължителни становища по молби за предоставяне на убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила по Закона за убежището и бежанците;
2. дава задължителни становища по молби за издаване на разрешения за продължително и постоянно пребиваване и на визи и включва чужденци в информационния масив на нежеланите за страната чужденци по Закона за чужденците в Република България.
(2) Председателят на агенцията издава заповеди за налагане на принудителни административни мерки по Закона за чужденците в Република България.
(3) Председателят на агенцията налага принудителна административна мярка по чл. 75 от Закона за българските документи за самоличност за ненапускане на страната на лица, чието пътуване застрашава сигурността на Република България.

Чл. 17ш. (1) Държавна агенция „Национална сигурност” в изпълнение на функциите си по чл. 6, ал. 1:
1. оценява и разработва криптографски алгоритми и средства за криптографска сигурност на класифицираната информация; одобрява и контролира криптографските мрежи за класифицирана информация; изработва и разпределя използваните криптографски ключове; разрешава и контролира производството и вноса на средства за криптографска сигурност;
2. извършва акредитация и издава сертификат за сигурност на автоматизираните информационни системи или мрежи, използвани за работа с класифицирана информация; координира и контролира дейността по защита от паразитни електромагнитни излъчвания на техническите средства, обработващи, съхраняващи и пренасящи класифицирана информация;
3. организира и осъществява комуникациите на Република България с дипломатическите и консулските й представителства и криптографската сигурност на обменяната информация, като осигурява необходимия персонал във ведомствените звена и в дипломатическите и консулските представителства;
4. придобива, обработва и систематизира информация с технически средства от технически източници на други държави в интерес на националната сигурност и я предоставя на потребители, определени със закон и със заповед на председателя на агенцията;
5. разкрива и предотвратява използването на националния радиочестотен спектър срещу сигурността на страната или в нарушение на законите и взаимодейства с компетентните държавни органи;
6. контролира и отстранява източниците на радиосмущения в радиочестотния спектър, разпределен за нуждите на националната сигурност и отбраната на Република България;
7. взаимодейства с другите структурни звена на агенцията и със специализирани държавни органи, както и със сродни служби на други държави и международни организации в кръга на своята компетентност;
8. извършва информационна и аналитична дейност, материалите от която предоставя на ръководството на агенцията и на други държавни органи по ред, определен от председателя на агенцията.
(2) Ведомствата осигуряват финансово дейността на звената по ал. 1, т. 3 и в дипломатическите и консулските представителства.
(3) Организацията на дейността по ал. 1, т. 3 се определя с наредба на Министерския съвет.
(4) За изпълнение на функциите по ал. 1, т. 4 и 5 Държавна агенция „Национална сигурност” разработва и прилага специфични методи и средства.”
Комисията подкрепя предложението.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя предложението на народните представители Дончева, Димитров и Българинов и предлага да се създадат нови глави четвърта, пета и шеста с чл. 18-42:
„Глава четвърта
ОПЕРАТИВНО-ИЗДИРВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ

Чл. 18. (1) Оперативно-издирвателната дейност се осъществява от оперативно-издирвателните и оперативно-техническите структурни звена на агенцията чрез гласни и негласни методи и средства съобразно компетентността им при условия и по ред, определени с този закон, с акт на Министерския съвет и на председателя на агенцията.
(2) Дейността по ал. 1 се извършва при спазване на Конституцията и законите, зачитане на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство и прилагане на принципа на конспиративност при съчетаване на гласни и негласни методи и средства.

Чл. 19. Оперативно-издирвателната дейност има за цел:
1. разкриване, противодействие и предотвратяване на престъпления и други нарушения, свързани с националната сигурност;
2. установяване самоличността на лица, подготвящи, извършващи или извършили престъпна дейност, съставляваща заплаха за националната сигурност;
3. придобиване на информация за действия, които създават заплаха за националната сигурност;
4. изготвяне и съхраняване на веществени доказателствени средства и предоставянето им на съответните органи на съдебната власт.

Чл. 20. (1) Оперативно-издирвателната дейност се извършва чрез:
1. вземане на обяснения от граждани;
2. извършване на справки по информационните фондове за лица, които извършват престъпна дейност, създаваща заплаха за националната сигурност;
3. вземане на образци за сравнително изследване;
4. белязване на обекти и предмети;
5. изследване на предмети и документи;
6. извършване на наблюдение;
7. идентифициране на лица и обекти;
8. проникване и изследване на помещения, сгради, съоръжения, транспортни средства и части от местности;
9. контрол на пощенската, телеграфната и друга кореспонденция;
10. контрол на телефонните разговори;
11. събиране на информация от технически канали за комуникация;
12. оперативно внедряване;
13. оперативен експеримент;
14. отправяне на устни или писмени предупреждения за преустановяване нарушения на правовия ред, създаващи заплаха за националната сигурност;
15. оперативна проверка на събраните данни и тяхното документиране;
16. осъществяване на контролирани доставки и доверителни сделки;
17. извършване на насрещни проверки по документи;
18. контрол на радиочестотния спектър;
19. използване на документи за самоличност с променени основни данни на служители под прикритие;
20. създаване и използване на юридически лица с нестопанска цел или търговски дружества при условия и по ред, установени със закон, за прикритие на дейността на служител под прикритие или при провеждане на операции под прикритие по т. 16.
(2) Дейността по ал. 1 се осъществява чрез специфични способи и средства, чрез специални разузнавателни средства, както и чрез граждани, приели доброволно сътрудничество с органите на агенцията при изпълнение на функциите им.

Чл. 21. Агенцията притежава, използва и прилага специални разузнавателни средства при условия и по ред, определени със Закона за специалните разузнавателни средства.

Чл. 22. (1) Използването на служител под прикритие може да се извършва само от определени от председателя на агенцията служители.
(2) Редът за използване на служители по ал. 1 се определя с наредба на Министерския съвет.

Чл. 23. (1) Използването на доброволни сътрудници може да се извършва само от оправомощените по този закон органи на агенцията.
(2) Сътрудничеството с граждани за осъществяване функциите на агенцията се урежда с инструкция на председателя на агенцията.
(3) Привличането и дейността на лицата по ал. 1 се осъществяват при спазване на следните принципи:
1. доброволност при привличането, работата и освобождаването;
2. защита при или по повод на сътрудничеството;
3. запазване в тайна на самоличността и другите лични данни на лицата, както и на тяхната дейност.
(4) Данни за лица, приели доброволно сътрудничество с органите на агенцията, могат да се предоставят на съда и прокуратурата само след писмено съгласие на лицата във връзка с конкретно наказателно производство и при спазване разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация.

Чл. 24. Основания за извършване на оперативно-издирвателна дейност са:
1. получени данни за лица, които подготвят, извършват или вече са извършили престъпни деяния, създаващи заплаха за националната сигурност, когато не са достатъчни за образуване или започване на наказателно производство;
2. получени данни за събития или действия, създаващи заплаха за националната сигурност;
3. искане на органите на досъдебното производство и съда;
4. изпълнение на международни договори, по които Република България е страна.

Чл. 25. Веществените доказателствени средства, изготвени и събрани в процеса на оперативно-издирвателната дейност, се предоставят на съответните органи на съдебната власт при условия и по ред, определени със закон.

Чл. 26. При провеждането на оперативно-издирвателните действия е недопустимо увреждането на живота, здравето, достойнството и имуществото на гражданите, както и замърсяването или увреждането на околната среда.

Чл. 27. (1) Органите на агенцията, осъществяващи оперативно-издирвателна дейност, издават задължителни разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани в рамките на своята компетентност.
(2) Държавните органи и организации са длъжни да предоставят на органите по ал. 1 достъп до служебни помещения, технически възли и друго тяхно имущество.

Глава пета
ИНФОРМАЦИОННА ДЕЙНОСТ

Чл. 28. (1) За изпълнение на възложените й със закон правомощия Държавна агенция „Национална Сигурност” изгражда, поддържа и ползва информационни фондове.
(2) Организацията на информационната дейност на Държавна агенция “Национална сигурност”, органите за нейното управление и контрол и ползването на информацията се уреждат с този закон.

Чл. 29. (1) Информационната дейност е дейност по събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, използване и предоставяне на информация на потребителите от Държавна агенция “Национална сигурност”, на държавни органи, организации, юридически лица и граждани съобразно функционалната компетентност на агенцията.
(2) За изпълнение на задачите и дейностите по този закон структурните звена на агенцията могат да събират и лични данни.

Чл. 30. (1) Информационната дейност се основава на информация, отразена или подлежаща на отразяване в информационните носители, изготвени от органите на агенцията.
(2) Информационната дейност се основава и на информация от информационните носители, изготвени и предоставени от други държавни органи, организации, юридически лица и граждани, както и от специализираните служби на други държави, с които Република България има подписани спогодби за сътрудничество.
(3) Министерствата и ведомствата предоставят достъп до информационните си фондове на Държавна агенция „Национална сигурност” по ред, определен със съвместна инструкция на председателя на агенцията и съответния министър или ръководител на ведомство.

Чл. 31. (1) Държавна агенция “Национална сигурност” има директен независим достъп до информационни фондове на Министерството на вътрешните работи.
(2) Достъпът се осъществява по начин, непозволяващ разкриване на интереса на агенцията и при спазване на принципа “необходимост да се знае”.
(3) Достъпът по ал. 1 се урежда със съвместна инструкция на министъра на вътрешните работи и председателя на агенцията.

Чл. 32. Списъкът на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна, се определя със заповед на председателя на агенцията.

Чл. 33. (1) В агенцията се изготвят и разработват информационни и аналитични документи и продукти, предназначени за:
1. председателя на агенцията;
2. структурните звена на агенцията;
3. външни потребители.
(2) Информационните и аналитичните документи и продуктите за външните потребители се съобразяват с техните функции и задачи, с определения им достъп до информацията и с изискванията за получаването й.

Чл. 34. (1) В агенцията се изграждат информационни фондове и звена за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информация.
(2) В информационните фондове по ал. 1 могат да се обработват лични данни. При обработване на лични данни, свързано с дейностите по защита на националната сигурност, органите на агенцията:
1. не искат съгласието на физическото лице;
2. не информират физическото лице преди и по време на обработването на личните му данни;
3. не предоставят лични данни на трети лица;
4. съхраняват данните и след приключване на обработването им в срокове, определени от администратора на личните данни.
(3) В информационните фондове по ал. 1 могат да се обработват и лични данни, обработвани от други органи, като данните, получени по този начин, не могат да се използват за други цели освен за защита на националната сигурност. Тези данни не се препредават.
(4) При изграждането на информационните фондове и в процеса на обработване на данните могат да се използват вътрешни идентификационни кодове, кодиране и криптиране на данните.
(5) Личните данни по ал. 2 и 3 се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт.
(6) При заличаването на личните данни се вземат предвид възрастта на физическото лице, естеството на обработваните лични данни, необходимостта от обработване до приключването на разследване или законова процедура, влизане в сила на присъда или съдебно решение, амнистия, реабилитация или изтичане на предвидената в закона давност.
(7) Личните данни от информационните фондове могат да се предоставят само на органите за защита на националната сигурност, както и на органите на съдебната власт за нуждите на конкретно наказателно дело.
(8) Данните по ал. 7 могат да се предоставят и на чуждестранни органи по силата на международен договор, по който Република България е страна.
(9) Администратор на лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни е председателят на агенцията, който възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица.
(10) Редът за обработване на лични данни се определя с наредба на председателя на агенцията.

Чл. 35. (1) Забранява се събирането на информация за гражданите единствено по расов признак или етнически произход, за политически, религиозни или философски убеждения, за членство в политически партии, организации, сдружения с религиозни, философски, политически или синдикални цели, както и относно здравето или сексуалния им живот.
(2) Ако при осъществяване правото на достъп на физическото лице могат да се разкрият лични данни и за трето лице, администраторът на лични данни е длъжен да предостави на съответното физическо лице достъп до частта от тях, отнасяща се само за него.
(3) Забранява се предоставянето на информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани от служители на агенцията извън посочения от закона ред.

Чл. 36. (1) Информационните фондове се изграждат при съответните структурни звена на агенцията съобразно функционалната им компетентност.
(2) Фондовете по ал. 1 могат да се изграждат и като автоматизирани.
(3) Информационните фондове се изграждат, експлоатират, контролират и закриват при условия и по ред, определени с наредба на председателя на агенцията и със закон.
(4) Всяко лице има право да иска достъп до отнасящи се за него лични данни, обработвани в информационните фондове на агенцията, събирани без негово знание.
(5) Администраторът на лични данни се произнася в 14-дневен срок от постъпване на искането за достъп.
(6) При поискване на физическото лице се предоставя копие от обработваните му лични данни на хартиен носител.
(7) Органите на агенцията отказват изцяло или частично предоставянето на данни, когато от това би възникнала опасност за националната сигурност, за опазването на информацията, класифицирана като държавна или служебна тайна, за разкриването на източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното събиране или ако предоставянето на тези данни на лицето би накърнило изпълнението на законово определените задачи на органите на агенцията.
(8) Уведомяването на заявителите за отказа по ал. 7 се извършва писмено, като се посочва само правното основание. За отказ се смята и липсата на уведомление в предвидените от закона срокове.
(9) Отказът по ал. 7 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(10) Редът за достъп до фондовете по ал. 1 се определя с наредба на председателя на агенцията.

Чл. 37. Контролът по защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни и при осъществяването на достъп до тези данни се упражнява от Комисията за защита на личните данни при условията и по реда, определени със Закона за защита на личните данни.

Чл. 38. Вътрешноведомственият контрол на информационната дейност се осъществява от председателя на агенцията и от ръководителите на структурните звена в рамките на законовите им правомощия.

Чл. 39. При осъществяване на контрола върху информационната дейност се спазват правилата за защита на класифицираната информация.

Глава шеста
КОНТРОЛНА ДЕЙНОСТ

Чл 40. (1) Държавна агенция „Национална сигурност” осъществява контролна дейност във връзка с функционирането на Националната система за защита на класифицираната информация.
(2) Предписанията на председателя или на оправомощените от него органи на агенцията са задължителни за длъжностните лица.

Чл. 41. (1) Държавна агенция „Национална сигурност” осъществява контролна дейност във връзка с пребиваването на чужденците в Република България, като дава задължителни становища по молби за:
1. предоставяне на убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила по Закона за убежището и бежанците;
2. издаване на разрешения за продължително и постоянно пребиваване и на визи и включва чужденци в информационния масив на нежеланите за страната чужденци по Закона за чужденците в Република България.
(2) Председателят на агенцията издава заповеди за налагане на принудителни административни мерки по Закона за чужденците в Република България.
(3) Председателят на агенцията налага принудителна административна мярка по чл. 75 от Закона за българските документи за самоличност за ненапускане на страната на лица, чието пътуване застрашава сигурността на Република България.

Чл. 42. (1) Държавна агенция „Национална сигурност” в изпълнение на функциите си по чл. 6, ал. 1:
1. оценява и разработва криптографски алгоритми и средства за криптографска сигурност на класифицираната информация; одобрява и контролира криптографските мрежи за класифицирана информация; изработва и разпределя използваните криптографски ключове; разрешава и контролира производството и вноса на средства за криптографска сигурност;
2. извършва акредитация и издава сертификат за сигурност на автоматизираните информационни системи или мрежи, използвани за работа с класифицирана информация; координира и контролира дейността по защита от паразитни електромагнитни излъчвания на техническите средства, обработващи, съхраняващи и пренасящи класифицирана информация;
3. организира и осъществява комуникациите на Република България с дипломатическите и консулските й представителства и криптографската сигурност на обменяната информация, като осигурява необходимия персонал във ведомствените звена и в дипломатическите и консулските представителства;
4. придобива, обработва и систематизира информация с технически средства от технически източници на други държави в интерес на националната сигурност и я предоставя на потребители, определени със закон и със заповед на председателя на агенцията;
5. разкрива и предотвратява използването на националния радиочестотен спектър срещу сигурността на страната или в нарушение на законите и взаимодейства с компетентните държавни органи;
6. контролира и отстранява източниците на радиосмущения в радиочестотния спектър, разпределен за нуждите на националната сигурност и отбраната на Република България;
7. взаимодейства с другите структурни звена на агенцията и със специализирани държавни органи, както и със сродни служби на други държави и международни организации в кръга на своята компетентност;
8. извършва информационна и аналитична дейност, материалите от която предоставя на ръководството на агенцията и на други държавни органи по ред, определен от председателя на агенцията.
(2) Ведомствата осигуряват финансово дейността на звената по ал. 1, т. 3 и в дипломатическите и консулските представителства.
(3) Организацията на дейността по ал. 1, т. 3 се определя с наредба на Министерския съвет.
(4) За изпълнение на функциите по ал. 1, т. 4 и 5 Държавна агенция „Национална сигурност” разработва и прилага специфични методи и средства.”

Глава четвърта
СЛУЖИТЕЛИ НА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ “СИГУРНОСТ”

Предложение от н. п. Татяна Дончева, Илко Димитров и Борислав Българинов, (№ 754-04-215/ 01.11.2007 г.:
В заглавието на глава четвърта думите „Национална агенция „Сигурност”” се заменят с „Държавна агенция „Национална сигурност””.

Комисията подкрепя предложението.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя предложението на народните представители Дончева, Димитров и Българинов и по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на глава четвърта, която става глава седма, да се измени така:
“Глава седма
Служители на Държавна агенция “Национална сигурност””

Раздел І
Статут на служителите

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел І.

Чл. 18. (1) Служители на агенцията са:
1. държавни служители;
2. лица, работещи по трудово правоотношение.

Предложение от н. п. Мария Капон, (№ 754-04-216/ 01.11.2007 г.:
В чл. 18 се създава нова ал. 2: "(2) Всеки служител на Агенцията се ползва с ограничени права на достъп до информационните масиви на Агенцията, определени в правилника за дейността на Агенцията."
2. В същия член се създава ал. 3: "(3) Председателят и заместник-председателите на Агенцията имат пълни права на достъп до информационните масиви на Агенцията."

Комисията не подкрепя предложението.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18, който става чл. 43:
„Чл. 43. (1) Служители на Държавна агенция “Национална сигурност” са:
1. държавните служители;
2. лицата, работещи по трудово правоотношение.
(2) Статутът на държавните служители се урежда с този закон.
(3) Статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на този закон.
(4) Орган по назначаване на държавните служители е председателят на агенцията. Той може да възложи отделни свои правомощия по служебното правоотношение, с изключение на назначаването, налагането на дисциплинарни наказания по чл. 90, ал. 1, т. 3 - 5 и прекратяването на правоотношението, на оправомощени от него длъжностни лица в рамките на законовите им правомощия.
(5) Председателят на агенцията е работодател на лицата, работещи по трудовото правоотношение. Той може да възложи отделни свои правомощия по трудовото правоотношение на оправомощени от него длъжностни лица в рамките на законовите им правомощия.”

Чл. 19. (1) По отношение статута на служителите в агенцията се прилага Законът за отбраната и въоръжените сили на Република България.
(2) Държавните служители, заемащи ръководни и експертни длъжности се назначават от председателя на агенцията.
(3) Редът за назначаване на лицата, работещи по трудово правоотношение се определя с правилника за прилагане на закона.

Предложение от н. п. Йордан Бакалов, (№ 754-04-211/ 23.10.2007 г.:
В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите “статута на” се добавя “държавните”, а думите “Законът за отбраната и въоръжените сили на Република България” се заменят със “Законът за държавния служител”.
2. Алинея 2 отпада.
3. Алинея 3 се изменя така:
“(3) За лицата, работещи по трудово правоотношение, се прилага Кодексът на труда.
4. Създава се ал. 4:
“(4) Орган по назначаване на държавните служители е председателят на агенцията.”

Комисията не подкрепя т. 1 от предложението. Комисията подкрепя т. 2, 3 и 4 от предложението, което е отразено в новата редакция на чл. 18, който става чл. 43.

Предложение от н. п. Атанас Атанасов и Елиана Масева, (№ 754-04-214/ 01.11.2007 г.:
Чл. 19, ал. 1 придобива следния вид:
"Чл. 19 (1) По отношение статута на служителите в агенцията се прилага Законът за държавния служител".

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от н. п. Татяна Дончева, Илко Димитров и Борислав Българинов, (№ 754-04-215/ 01.11.2007 г.:
В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на чл. 116, ал. 1, т. 3 и чл. 127”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Председателят на агенцията има спрямо служителите правомощията на министъра на отбраната по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.”
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Орган по назначаване на държавните служители е председателят на агенцията.”

Комисията не подкрепя предложението.

Становище на КВСОР:
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 19. Комисията предлага следната редакция на чл. 19, който става чл. 44:
„Чл. 44. (1) Държавните служители съобразно изпълняваните функции, притежаваната квалификация и професионален опит и заеманите длъжности изпълняват държавна служба в агенцията в един от следните рангове:
1. агенти:
а) държавен агент - висш ръководен персонал;
б) специален агент - ръководен персонал;
в) главен агент - експертен персонал с ръководни функции;
г) старши агент - експертен персонал с контролно-аналитични функции;
д) младши агент – експертен персонал.
2. сътрудници:
а) главен сътрудник - изпълнителски персонал с контролни функции;
б) сътрудник - изпълнителски персонал.
(2) Ранговете по ал. 1 могат да имат степени, отразяващи професионалния опит на служителите, които се определят в правилника за прилагането на закона. Ранговете се присъждат от председателя на агенцията.
(3) Председателят на агенцията утвърждава класификатор на длъжностите, който се обнародва в „Държавен вестник”.”

Комисията предлага да се създадат чл. 45 – 122 със следната редакция:
„Чл. 45. (1) Служителите на агенцията не могат да членуват в политически партии или коалиции или в организации с политически цели, да извършват политическа дейност, както и да предприемат други действия по служба, с които се нарушава политическият им неутралитет.
(2) Служителите на агенцията нямат право на стачка.
(3) Държавните служители в агенцията не могат да членуват в синдикални организации и да осъществяват синдикална дейност.
(4) Служителите по ал. 1 не могат да отказват изпълнение на служебни задължения по религиозни мотиви.

Чл. 46. (1) Служителите на Държавна агенция „Национална сигурност” могат да се сдружават за осъществяване на дейности от взаимен интерес извън служебните им задължения, без да нарушават установения ред и единоначалието в агенцията.
(2) В предмета на дейност на сдруженията не могат да се включват дейностите, извършвани от Държавна агенция „Национална сигурност”.
(3) Сдруженията по ал. 1 могат да членуват в сродни международни организации.
(4) Дейността на сдруженията по ал. 1 се урежда в споразумение между сдружението и председателя на агенцията.

Чл. 47. (1) Държавните служители в агенцията могат да се кандидатират за президент и вицепрезидент на Република България, народни представители, членове на Европейския парламент от Република България, общински съветници и кметове при условия и по ред, определени със закон.
(2) Държавните служители, които са регистрирани за кандидати за изборни органи от политически партии или коалиции, се освобождават от държавна служба.
(3) Държавните служители, избрани за президент и вицепрезидент на Република България, народни представители, членове на Европейския парламент от Република България и кметове от независими листи, се смятат в неплатен отпуск за времето на мандата им и след прекратяване на пълномощията им се осигурява заемането на предишната или на друга равностойна длъжност. В 14-дневен срок от прекратяване на пълномощията му държавният служител заявява писмено пред органа по назначаването желанието си да заеме предишната или друга равностойна длъжност.

Чл. 48. В случаите, когато по отношение на държавен служител е взета мярка за неотклонение задържане под стража, компетентният орган незабавно уведомява председателя на Държавна агенция “Национална сигурност”.

Чл. 49. (1) Председателят на агенцията определя вида и модела на униформеното облекло, реда за предоставянето и носенето му, символите, отличителните знаци, както и другите принадлежности, свързани с изпълнението на служебните задължения на държавните служители.
(2) Забранява се на лица, извън тези по ал. 1, използването на униформено облекло, символи и отличителни знаци, въведени за Държавна агенция „Национална сигурност” и показващи принадлежност към нея.
(3) Държавните служители носят служебно оръжие при условия и по ред, определени с инструкция на председателя на агенцията.

Чл. 50. (1) Държавните служители в агенцията не могат да изпълняват друга държавна служба, освен в случаите, определени с този или друг закон.
(2) Държавните служители не могат да извършват дейност, несъвместима със службата им.
(3) Несъвместимост със службата в агенцията е налице, когато държавните служители:
1. са в непосредствена йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително;
2. са еднолични търговци, съдружници в търговско дружество, управители или изпълнителни членове на търговско дружество, търговски пълномощници, прокуристи, търговски представители, ликвидатори или синдици;
3. извършват търговска дейност;
4. работят по трудово правоотношение или по граждански договор, освен за осъществяване на преподавателска дейност или научноизследователска дейност;
5. участват в управителни или контролни органи на търговски дружества;
6. са избрани на изборни длъжности, за които са издигнати от политически партии или коалиции.
(4) Не се смята за търговска дейност по смисъла на ал. 3, т. 3 притежаването на акции и участието в приватизацията с приватизационни бонове и в кооперации - със земеделски земи или гори с възстановено право на собственост.
(5) Несъвместимост със службата в агенцията не е налице в случаите по чл. 20, ал. 1, т. 20 и чл. 123, ал. 1, т. 6, както и в юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност.
(6) В 7-дневен срок от възникване на обстоятелствата по ал. 1 и 3 държавните служители са длъжни да подадат декларация.

Чл. 51. (1) Държавните служители са длъжни ежегодно до 31 март по образец, утвърден от председателя на агенцията, да декларират писмено всеки търговски, финансов или друг делови интерес, който те или свързани с тях лица имат във връзка с функциите на структурното звено, в което работят.
(2) Държавните служители са длъжни да не участват при обсъждането, подготовката и вземането на решения, когато те или свързаните с тях лица са заинтересовани от съответното решение или когато имат със заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в тяхната безпристрастност.
(3) В случаите по ал. 2 държавните служители писмено уведомяват председателя на агенцията.

Чл. 52. Държавните служители са длъжни да изпълняват и извън установеното работно време задълженията, произтичащи от функциите и задачите на Държавна агенция „Национална сигурност”. Те са длъжни да се намесят за оказване помощ на лица, намиращи се в опасност, и за предотвратяване или пресичане на правонарушения.

Раздел ІІ
Изисквания за постъпване на служба

Чл. 53. (1) За държавни служители в агенцията могат да бъдат назначавани лица, които:
1. имат само българско гражданство;
2. са навършили пълнолетие;
3. не са поставени под запрещение;
4. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, или не са освободени от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер;
5. не са лишени от правото да заемат определена държавна или обществена длъжност;
6. не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер;
7. нямат наложено дисциплинарно наказание „уволнение”;
8. отговарят на общите и специфичните изисквания за заемане на длъжността.
(2) Специфичните изисквания за постъпване на служба се определят с наредба на председателя на агенцията.
(3) За работа по трудово правоотношение се приемат лица, които отговарят на изискванията по ал. 1.
(4) На длъжности, за които се изисква разрешение за достъп до класифицирана информация, могат да се назначават само лица, получили съответното разрешение.
(5) Стажът в агенцията, придобит на длъжност, за която се изисква висше юридическо образование, се зачита за стаж по специалността.

Чл. 54. (1) За заемане на държавна служба в агенцията се подава писмено заявление за назначаване.
(2) Към заявлението се прилагат необходимите документи за заемането на съответната длъжност, определени в правилника за прилагането на закона.
(3) При подаването на заявлението за заемане на държавна служба лицето подписва декларация за обстоятелствата по чл. 50, ал. 1 и 3.

Раздел IІІ
Назначаване и преминаване на службата

Чл. 55. (1) Служебното правоотношение възниква въз основа на заповед.
(2) Заповедта по ал. 1 се издава в писмена форма и съдържа:
1. правното основание за назначаването;
2. имената и длъжността на лицето, което издава заповедта;
3. трите имена на назначаваното лице;
4. наименованието на длъжността, на която се назначава лицето;
5. ранга и степента, които се определят;
6. размера на основното месечно възнаграждение и допълнителните възнаграждения;
8. дата на издаване;
9. подпис на лицето, издало заповедта.
(3) В заповедта могат да се определят мястото и характерът на работата, както и допълнителни условия, свързани със спецификата на длъжността.
(4) Назначеното лице се запознава срещу подпис със заповедта по ал. 1.

Чл. 56. (1) Служителите в агенцията при постъпване на служба подават декларации за политически неутралитет и за имуществото и доходите си. Държавните служители подават и декларация по чл. 45, ал. 3.
(2) Ежегодно до 31 март служителите по ал. 1 подават декларация за имуществото и доходите си.
(3) При промяна на обстоятелствата по чл. 45, ал. 1 и 3 служителите на агенцията подават декларация в 7-дневен срок от промяната.

Чл. 57. (1) Държавният служител постъпва на служба в 10-дневен срок от датата на издаването на заповедта за назначаване, което се удостоверява писмено. Служебното правоотношение възниква от деня на встъпването в длъжност.
(2) Преди постъпването на служба държавният служител полага следната клетва: „Кълна се при изпълнение на службата в Държавна агенция „Национална сигурност” да спазвам Конституцията и законите на Република България и да изпълнявам добросъвестно, честно, лоялно, обективно и безпристрастно служебните си задължения.”
(3) Полагането на клетва се удостоверява с подписване на клетвен лист.
(4) Ако по уважителни причини държавният служител не положи клетва или не встъпи в длъжност в срока по ал. 1, председателят на агенцията определя нов срок за встъпване.

Чл. 58. (1) Ако назначеният държавен служител не встъпи в длъжност, не положи клетва или не подпише декларациите по чл. 56, ал. 1, издадената заповед за назначаване се отменя.
(2) Трудов договор не се сключва с лице, което откаже да подпише декларациите по чл. 56, ал. 1.

Чл. 59. (1) При първоначално назначаване на държавен служител в агенцията започва да тече едногодишен срок за изпитване, считано от датата на встъпване в длъжност.
(2) Срокът за изпитване не тече, когато държавният служител:
1. е бил в законоустановен отпуск.;
2. преминава първоначална професионална подготовка по чл. 67, ал. 2.

Чл. 60. (1) За всеки служител в Държавна агенция „Национална сигурност” се съставя и води служебно досие.
(2) В служебното досие се съхраняват документи относно: възникването и прекратяването на правоотношението, професионалното развитие, наградите и отличията, отпуските, наложените наказания, временното отстраняване от длъжност, длъжностната характеристика, както и декларациите по чл. 50, ал. 6, чл. 51, ал. 1, чл. 54, ал. 3 и чл. 56.
(3) Служителят има право да се запознае с досието си при условия и по ред, определени от председателя на агенцията.
(4) Служебното досие се съхранява десет години след прекратяване на правоотношението, освен ако в нормативен акт е предвидено друго.

Чл. 61. Редът за възникване, изменение и прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители се определя в правилника за прилагането на закона.

Чл. 62. (1) Държавният служител се атестира чрез оценка на изпълнението на длъжността.
(2) Атестирането се извършва по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности на държавния служител.
(3) Оценката на изпълнението на длъжността на държавния служител следва да бъде мотивирана, като се основава на обективно установени факти и обстоятелства.
(4) Условията и редът за провеждане на атестирането се определят с правилника за прилагането на закона.

Чл. 63. Развитието в кариерата се осъществява чрез последователно преминаване в по-високи ранг, степен или длъжност по ред, определен с правилника за прилагането на закона.

Чл. 64. (1) При отсъствие на държавен служител изпълнението на служебните му задължения се осъществява от друг служител, определен със заповед на председателя на агенцията или оправомощено от него длъжностно лице.
(2) Заповедта по ал. 1 се издава въз основа на искане от непосредствения ръководител.
(3) Заместването се извършва със съгласието на служителя, освен в случаите на мотивирана служебна необходимост. За времето на заместване държавният служител продължава да изпълнява и досегашните си задължения.
(4) Процедурата по ал. 1 и 2 не се прилага за лица, които по длъжност са заместници на титуляра.
(5) Когато отсъствието е над 30 работни дни със заповедта по ал. 2 се определя допълнително месечно възнаграждение в размер 50 на сто от основното месечно възнаграждение на замествания служител.
(6) Срокът по ал. 5 не може да бъде по-дълъг от една година.

Чл. 65. (1) Председателят на агенцията може да определи държавен служител, който да изпълнява работа по вътрешно съвместителство за срок до назначаването на служител на незаетата длъжност.
(2) Срокът по ал. 1 не може да бъде по-дълъг от 6 месеца.
(3) В случая по ал. 1 лицето получава заедно с възнаграждението си и 50 на сто от минималния размер на основното месечно възнаграждение за незаетата длъжност.

Чл. 66. При изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот държавните служители са длъжни да спазват Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Държавна агенция „Национална сигурност”.

Чл. 67. (1) Обучението, квалификацията и професионалната подготовка на служителите на Държавна агенция „Национална сигурност” се извършват при условия и по ред, определени в правилника за прилагането на закона.
(2) Председателят на агенцията утвърждава списък на длъжностите, за които първоначалната професионална подготовка е задължителна.
(3) Когато нуждите на службата налагат, разходите за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на държавния служител са за сметка на агенцията.
(4) Държавният служител, изпратен при условията на ал. 3 с негово съгласие на обучение с обща продължителност повече от един месец в рамките на една календарна година, се задължава да работи в агенцията за период от една до три години след обучението. Условията и конкретният срок се определят от председателя на агенцията. При прекратяване на служебното правоотношение по чл. 110, ал. 1, т. 4 или т. 8 служителят възстановява разходите по обучението съответно на неизпълнението.

Чл. 68. По време на службата си държавните служители са длъжни да поддържат физическата си подготовка по ред, определен с инструкция на председателя на агенцията.

Чл. 69. (1) В мирно време държавните служители в агенцията могат да участват в операции и мисии извън територията на Република България съгласно българското законодателство и международните договори, по който Република България е страна.
(2) Условията и редът за участие в операции и мисии по ал.1 се определят с наредба на Министерския съвет.

Раздел ІV
Възнаграждения, материално, здравно и социално осигуряване на служителите

Чл. 70. Брутното месечно възнаграждение на служителите на Държавна агенция „Национална сигурност” се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

Чл. 71. (1) Държавните служители в Държавна агенция „Национална сигурност” получават основно месечно възнаграждение, определено съобразно техния ранг и степен.
(2) Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниския ранг за държавните служители в Държавна агенция „Национална сигурност” се определя според средномесечната заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва:
1. за агенти – не по-малко от 2,0;
2. за сътрудници – не по-малко от 1,3.
(3) Конкретният размер на основните месечни възнаграждения на държавните служители се определя от председателя на агенцията съгласно вътрешните правила за работната заплата и разполагаемите средства по бюджета на агенцията.

Чл. 72. (1) Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за:
1. прослужено време - в размер 2 на сто върху основното месечно възнаграждение за всяка година стаж, но не повече от 40 на сто; при определяне на размера се взема предвид целият стаж от първа категория труд, както и приравнения към първа категория труд;
2. специфични условия на труд – при условия, по ред и в размери, определени с наредба на председателя на агенцията;
3. извънреден труд;
4. научна степен;
5. работа при вредни за здравето условия - при условия и в размер, определени от Министерския съвет;
6. постигнати резултати в служебната дейност въз основа на оценка;
7. други допълнителни възнаграждения, установени в нормативен акт.
(2) Допълнителното възнаграждение по ал. 1, т. 6 се изплаща на тримесечен период при условия и по ред, определени с наредба на председателя на агенцията.

Чл. 73. (1) Лицата, работещи по трудово правоотношение, получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност и добавката за работа в агенцията.
(2) Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се определя според средномесечната заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва:
1. за висше образование - не по-малко от 1,5;
2. за средно образование - не по-малко от 0, 9.
(3) Размерът на добавката за работа в агенцията се определя със заповед на председателя на агенцията.
(4) Лицата, работещи по трудово правоотношение, получават и допълнителните възнаграждения по чл. 72, ал. 1, т. 2 и 6.

Чл. 74. (1) На служителите на агенцията се изплащат ежемесечно порционни пари.
(2) На служителите на агенцията се осигуряват:
1. храна или левовата й равностойност;
2. представително или униформено облекло или левовата му равностойност;
3. лични предпазни средства, специално или работно облекло;
4. друго вещево имущество и снаряжение.
(3) За извършване на дейности, свързани с вредни за здравето последици, на служителите на агенцията се осигуряват безплатна предпазна храна и противоотрови.
(4) При преместване на работа в други населени места в случаите, определени от председателя на агенцията, на държавните служители и на членовете на техните семейства се изплащат еднократно обезщетение и транспортните разходи при преместването.
(5) Размерът на сумите и доволствията по ал. 1 – 4 и условията и редът за предоставянето им се определят ежегодно със заповед на председателя на агенцията.
(6) Стойността на доволствията по ал. 1 - 4 не се облага с данъци.

Чл. 75. Пътуването на служителите на агенцията и техните семейства при отиване и връщане от платен годишен отпуск на територията на страната веднъж в годината е за сметка на агенцията. Условията, редът за изплащането на сумите и конкретният им размер се определят със заповед на председателя на агенцията.

Чл. 76. (1) Служителите, както и членовете на семействата на загиналите при изпълнение на служебните си задължения държавни служители, изпаднали в тежко материално положение, се подпомагат с парични средства, които не се облагат с данък. Размерът на сумите и редът за предоставянето им се определят със заповед на председателя за всеки конкретен случай.
(2) При смърт на държавен служител разноските за погребението се поемат от агенцията в размер, определен от председателя на агенцията.

Чл. 77. (1) Задължителното здравно и социално осигуряване на държавните служители е за сметка на републиканския бюджет.
(2) Служителите на агенцията ползват лечебните заведения към Министерския съвет, Министерството на отрбаната и Министерството на вътрешните работи по реда на Закона за здравното осигуряване.
(3) Служителите на агенцията ползват почивните бази, санаториалните и профилактичните заведения към Министерството на държавната администрация и административната реформа, Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи при условия и по ред, определени съвместно от председателя на агенцията и министъра на държавната администрация и административната реформа, съответно министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи.

Чл. 78. Трудът на държавните служители в Държавна агенция „Национална сигурност” се зачита като първа категория.

Чл. 79. (1) Служителите на Държавна агенция „Национална сигурност” задължително се застраховат срещу смърт, временна неработоспособност или трайно загубена или намалена работоспособност вследствие на злополука за сметка на републиканския бюджет.
(2) Председателят на Държавна агенция „Национална сигурност” съгласувано с министъра на финансите може да определи категориите служители от агенцията, които се застраховат и за гражданска отговорност за сметка на републиканския бюджет.
(3) Задължителното застраховане не е пречка за сключване на други застрахователни договори от заинтересованите.

Чл. 80. При изпълнение на служебните си задължения държавните служители в Държавна агенция „Национална сигурност” пътуват безплатно в обществения градски транспорт.

Чл. 81. На държавните служители, които ползват жилище при условията на свободно договаряне, Държавна агенция „Национална сигурност” изплаща компенсационни суми при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Раздел V
Работно време, почивки и отпуски

Чл. 82. (1) Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в агенцията е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
(2) За държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при вредни, опасни или специфични условия на труд, се установява намалено работно време.
(3) Работното време на държавният служител се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
(4) Времето за почивка на служителите, с изключение на работещите на 24-часови смени, когато им е осигурена такава, не се включва в продължителността на работното време.
(5) За държавните служители в агенцията, извън тези по ал. 2 и работещите на смени, се установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време.
(6) Работата извън редовното работно време се компенсира със:
1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите по ал. 5;
2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа - за служителите по ал. 3.
(7) Извънредният труд по ал. 6 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
(8) Разпоредбите на ал. 1 – 6 не се прилагат при обявяване на положение на война, военно положение или извънредно положение, както и при обявяване на кризисно или бедствено положение или други извънредни ситуации, определени с правилника за прилагането на закона.
(9) Редът за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време се определя с инструкция на председателя на агенцията.
(10) Официални празници за държавните служители са дните, посочени в чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда.

Чл. 83. (1) Държавните служители в агенцията имат право на следните видове отпуски:
1. редовен платен годишен отпуск - в размер 30 работни дни;
2. допълнителен платен годишен отпуск - по един ден за всяка прослужена година за първа категория труд, както и за приравнения трудов стаж, но не повече от 10 работни дни;
3. допълнителен платен годишен отпуск по чл. 82, ал. 6 - до 12 работни дни;
4. допълнителен платен годишен отпуск при преместване на работа в друго населено място - в размер до три работни дни, който не може да се компенсира с парично обезщетение;
5. неплатен отпуск - до 6 месеца през цялата служба;
6. неплатен отпуск - за времето на провеждане на стаж по чл. 294, ал. 1 от Закона за съдебната власт.
7. неплатен отпуск – за времето на провеждане на предизборната кампания.
(2) Отпуските по ал. 1 се зачитат за трудов стаж по този закон, освен в случаите по ал. 1, т. 6.
(3) За времето на платения годишен отпуск държавните служители в агенцията получават основното месечно възнаграждение и допълнителните възнаграждения с постоянен характер съобразно размера им към момента на започване ползването на отпуска.
(4) Забранява се компенсирането на отпуските по ал. 1, т. 1 - 3 с парично обезщетение, освен при прекратяване на служебното правоотношение.
(5) Редът за ползване на отпуските се определя с инструкция на председателя на агенцията.

Чл. 84. (1) Държавните служители в агенцията имат право на отпуск за работа във вредни за здравето условия, за изпълнение на обществени и граждански задължения, за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за кърмене и хранене на малко дете, за отглеждане на дете, при смърт или тежко заболяване на родител, за две или повече живи деца, за приемен изпит в учебно заведение и за обучение, както и на неплатен отпуск, при условията, по реда и в размерите, предвидени в Кодекса на труда.
(2) Бременните държавни служителки в агенцията се ползват от специалната закрила по Кодекса на труда.

Раздел VI
Отличия и награди

Чл. 85. Служителите на Държавна агенция „Национална сигурност” могат да бъдат награждавани с отличия и награди за постигнати висок професионализъм и образцово изпълнение на служебните задължения.

Чл. 86. (1) Отличията са:
1. писмена похвала;
2. обявяване на благодарност;
3. сребърен почетен знак на Държавна агенция „Национална сигурност”;
4. златен почетен знак на Държавна агенция „Национална сигурност”.
(2) Наградите са парични и предметни. Стойността на паричната или предметната награда не може да надвишава размера на основното месечно възнаграждение на служителя.
(3) Отличията и наградите се дават от председателя на агенцията, а в случаите по ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2, с изключение на огнестрелното оръжие - и от служители, определени от него.
(4) Председателят на агенцията може по своя преценка едновременно да награди с отличие и с предметна награда.
(5) Условията и редът за награждаване, както и съдържанието на отличията и наградите се определят с правилника за прилагането на закона.

Чл. 87. За оказване на съдействие и конкретна помощ на Държавна агенция „Национална сигурност” български граждани и граждани на друга държава могат да бъдат награждавани с почетните знаци на Държавна агенция „Национална сигурност” и с парични или предметни награди, включително и с огнестрелно оръжие.

Раздел VІІ
Дисциплинарна отговорност

Чл. 88. (1) Държавните служители в Държавна агенция „Национална сигурност”, които виновно са нарушили служебните си задължения, се наказват с предвидените в този закон наказания.
(2) Дисциплинарните нарушения са:
1. неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на председателя и заместник-председателите на агенцията и на преките ръководители;
2. неизпълнение на служебните задължения;
3. неспазване на служебните правомощия;
4. неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Държавна агенция „Национална сигурност”.
(3) Дисциплинарна отговорност се носи независимо от гражданската, наказателната или административнонаказателната отговорност, ако такава се предвижда.

Чл. 89. (1) Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
(2) Когато дисциплинарното нарушение е и престъпление или административно нарушение, сроковете по ал. 1 започват да текат от влизане в сила на съдебния акт или на наказателното постановление.
(3) Сроковете по ал. 1 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или по отношение на него е взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест.

Чл. 90. (1) Дисциплинарните наказания са:
1. забележка;
2. порицание;
3. недопускане за израстване в ранг, степен или длъжност за срок от една до три години;
4. понижаване в ранг, степен или длъжност за срок до една година;
5. уволнение.
(2) За едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.

Чл. 91. (1) Дисциплинарното наказание „уволнение” се налага задължително в следните случаи:
1. осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност;
2. нарушаване забраната на чл. 45, ал. 1, 2 или 3;
3. нарушаване на правилата за защита на класифицираната информация, довело до нерегламентиран достъп;
4. неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни;
5. демонстративно неподчинение или подбуждане към такова, заплаха или насилствени действия спрямо ръководител или подчинен;
6. превишаване на власт или използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица;
7. злоупотреба с власт;
8. умишлени нарушения на служебните задължения, които са причинили значителна вреда на държавата, Държавна агенция „Национална сигурност”, юридически лица или граждани;
9. извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение.
(2) В случаите на временно отстраняване от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс за извършени умишлени престъпления от общ характер по дела, приключили с влязъл в сила съдебен акт, дисциплинарното наказание „уволнение” се налага от датата на отстраняването.

Чл. 92. (1) Дисциплинарните наказания на държавните служители се налагат с мотивирана писмена заповед на председателя на агенцията. В случаите по чл. 90, ал. 1, т. 1 и 2 дисциплинарните наказания могат да се налагат с мотивирана писмена заповед и от оправомощени от председателя длъжностни лица.
(2) В заповедта по ал. 1 се посочват:
1. трите имена и длъжността на дисциплинарно наказващия орган;
2. дата на издаването;
3. трите имена и длъжността на наказвания държавен служител;
4. описание на извършеното от него нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават;
5. служебните задължения, които са били виновно нарушени;
6. видът и размерът на наказанието;
7. правното основание за налагането му.

Чл. 93. (1) Преди налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган изслушва привлеченият към дисциплинарна отговорност държавен служител или приема писменото му обяснение и събира доказателствата от значение за случая.
(2) Когато дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел писменото му обяснение, съдът отменя наложеното дисциплинарно наказание, без да разглежда делото по същество, освен ако привлеченият към дисциплинарна отговорност служител не е дал обяснения или не е бил изслушан по негова вина.
(3) До влизането в сила на заповедта или на решението за налагането на дисциплинарно наказание не могат да се разгласяват факти и обстоятелства във връзка с дисциплинарното производство.

Чл. 94. (1) При определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.
(2) Дисциплинарното производство се провежда в отсъствие на държавния служител, когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, ако държавният служител:
1. не е намерен на посочения от него адрес или го е променил, без да уведоми съответния орган;
2. се намира в извън Република България, без да е в законоустановен отпуск или в служебна командировка, и не е представил уважителни причини за това.

Чл. 95. (1) Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се връчва на държавния служител срещу подпис, като се отбелязва датата на връчване. При невъзможност заповедта да бъде връчена лично на държавния служител дисциплинарно наказващият орган я изпраща на постоянния му адрес с препоръчано писмо с обратна разписка.
(2) Екземпляр от влязлата в сила заповед по ал. 1 се прилага към служебното досие на държавния служител.
(3) Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание подлежи на изпълнение от деня на връчването й на държавния служител или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка.

Чл. 96. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.

Чл. 97. (1) Дисциплинарните наказания, с изключение на уволнението, се заличават с изтичане на една година от:
1. налагането им – по чл. 90, ал. 1, т. 1 и 2;
2. изтичането на срока – по чл. 90, ал. 1, т. 3 и 4.
(2) Заличаването се извършва служебно чрез съответно отбелязване в служебното досие.
(3) Дисциплинарните наказания, с изключение на уволнението, могат да бъдат заличени и преди изтичане на срока по ал. 1, ако държавният служител в срок шест месеца не е извършил други нарушения на служебните си задължения.
(4) Предсрочното заличаване се извършва въз основа на мотивирана писмена заповед на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” или оправомощено от него длъжностно лице, която се връчва на държавния служител и се прилага към служебното досие.

Чл. 98. Редът за провеждане на дисциплинарното производство и за налагане и изпълнение на дисциплинарните наказания се определя с правилника за прилагането на закона.

Чл. 99. (1) Държавен служител в агенцията може да бъде временно отстранен от длъжност:
1. по реда на Наказателно-процесуалния кодекс;
2. когато срещу него е образувано дисциплинарно производство за нарушение по чл. 91, ал. 1 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина; в този случай отстраняването се извършва от председателя на агенцията или от оправомощено от него длъжностно лице;
3. когато се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения; в този случай отстраняването се извършва от непосредствения или по-горестоящия ръководител и продължава, докато служителят възстанови годността за изпълнение на служебните си задължения.
(2) Държавният служител не получава възнаграждение за времето, през което е бил отстранен.
(3) Когато дисциплинарното производство по ал. 1, т. 2 бъде прекратено или когато не бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, на държавния служител се заплаща възнаграждението за периода на отстраняването.
(4) При прекратяване на наказателното производство или при постановяване на оправдателна присъда държавният служител, който е временно отстранен от длъжност, се възстановява и му се заплаща възнаграждението за периода на отстраняването.

Раздел VІІІ
Имуществена отговорност на държавните служители

Чл. 100. (1) Държавните служители в агенцията отговарят имуществено за вредите, които са причинили на държавата по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните си задължения.
(2) За вреди, причинени на граждани при условията на ал. 1, държавните служители в агенцията не носят имуществена отговорност към увредения. В тези случаи държавата е длъжна да обезщети увредения за всички имуществени и неимуществени вреди съобразно общите правила на гражданското право.
(3) За вредите, причинени умишлено или в резултат на престъпление или причинени не при или по повод изпълнение на служебните задължения, отговорността на държавните служители в агенцията се определя в съответствие с гражданския закон.
(4) Имуществената отговорност на държавните служители в агенцията се прилага независимо от дисциплинарната, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава се предвижда.

Чл. 101. (1) Държавните служители в агенцията не отговарят имуществено за вредите, които са възникнали от рискова дейност, свързана с изпълнението на служебните им задължения.
(2) Държавата и държавните служители в агенцията не отговарят за вреди на трети лица, когато са причинени в условията на извънредни обстоятелства при осъществяване на действия, свързани със защита на националната сигурност.

Чл. 102. (1) За изплатените обезщетения за вреди, причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица, Държавна агенция “Национална сигурност” има право на иск срещу служителите, които са ги причинили виновно при условията на чл. 100, ал. 1.
(2) Държавата има право на иск срещу служителите, виновно причинили вреди при условията на чл. 100, ал. 2, за обезщетението, изплатено на увредения.
(3) Когато държавният служител е изпълнявал служебните си задължения точно, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от него на граждани, без да има право да търси от причинителя на вредата възстановяване на платеното от нея.

Чл. 103. (1) Държавните служители в агенцията отговарят за претърпените загуби, но не и за пропуснатите ползи.
(2) Размерът на вредите се определя към деня на настъпването им, а ако това не може да се установи - към деня на откриването им.

Чл. 104. (1) За вреди, причинени при условията на чл. 100, ал. 1, служителят отговаря в размера на вредата, но не повече от едно брутно месечно възнаграждение за месеца, предхождащ причиняването на вредата, а ако това не може да се установи – за месеца, предхождащ отриването на вредата.
(2) За вреди, причинени при условията на ал. 1 от ръководни служители, отговорността е в размера на вредата, но не повече от три брутни месечни възнаграждения.
(3) Имуществената отговорност по чл. 100, ал. 1 не може да се търси, когато от деня на причиняване на вредата са изтекли повече от три години.

Чл. 105. (1) Държавните служители в агенцията, чието служебно задължение е да събират, съхраняват, разходват или отчитат парични или материални ценности, отговарят:
1. в размера на вредата, но не повече от три брутни месечни възнаграждения;
2. за липса - в пълен размер заедно със законната лихва от деня на причиняване на вредата, а когато това не може да се установи - от деня на откриване на липсата.
(2) Лицата, които са получили нещо без основание от причинителя на вредата или са се възползвали от увреждането по ал. 1, т. 1, дължат солидарно с причинителя на вредата връщане на полученото до размера на обогатяването. Лицата дължат връщане и на полученото по дарение от причинителя на вредата, когато дарението е със средства, извлечени от причинената вреда.
(3) Исковете по ал. 1, т. 2 и ал. 2 се погасяват с изтичане на 10-годишна давност от деня на причиняването на вредата.

Чл. 106. Когато вредата е причинена от няколко лица, те отговарят в случаите на:
1. ограничена имуществена отговорност - съобразно участието на всеки от тях в причиняването на вредата, а когато това не може да бъде установено - пропорционално на брутното месечно възнаграждение; сборът на дължимите от тях обезщетения не може да надвишава размера на вредата;
2. пълна имуществена отговорност - солидарно.

Чл. 107. (1) В случаите на ограничена имуществена отговорност председателят на Държавна агенция “Национална сигурност” или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за основанието и размера на отговорността на служителя.
(2) Заповедта по ал. 1 се издава в едномесечен срок от откриването на вредата, но не по-късно от една година от причиняването й, а когато е причинена от ръководен служител или при извършване на отчетна дейност - в тримесечен срок от откриването й, но не по-късно от 5 години от нейното причиняване. Тези срокове не текат, ако е образувано производство за осъществяване на пълна имуществена отговорност, докато производството е висящо.
(3) Ако държавният служител в едномесечен срок от връчването на заповедта писмено оспори основанието или размера на отговорността, Държавна агенция “Национална сигурност” може да предяви срещу него иск пред съда.
(4) Ако в срока по ал. 3 задълженото лице не оспори основанието или размера на отговорността, сумата, определена със заповедта, се удържа от неговото възнаграждение в размерите, посочени в Гражданския процесуален кодекс.
(5) При прекратяване на служебното правоотношение неиздължената сума по ограничената имуществена отговорност се удържа изцяло от обезщетението и другите вземания, които задълженото лице има право да получи, а ако дължимата сума не може да се събере по този начин, вземането се събира по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(6) Лихви върху дължимите суми по заповед за реализиране на ограничена имуществена отговорност не се дължат.
(7) Събраните по заповеди за ограничена имуществена отговорност суми се внасят в приход на бюджета на Държавна агенция „Национална сигурност”.

Чл. 108. (1) Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред, освен ако държавният служител внесе доброволно сумата преди съдебното производство.
(2) Исковете за пълна имуществена отговорност по ал. 1 се погасяват с изтичане на 5-годишна давност, която започва да тече от деня на причиняването на вредата. В тези случаи давността се прекъсва и с акт, съставен от контролен орган, от деня на връчването му на служителя.

Чл. 109. За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите на гражданския закон.

Раздел ІХ
Прекратяване на служебното правоотношение

Чл. 110. (1) Служебното правоотношение на държавния служител в Държавна агенция „Национална сигурност” се прекратява:
1. при навършване на 60-годишна възраст;
2. при придобиване право на пенсия по чл. 69, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване - по искане на служителя или по преценка на органа по назначаване;
3. по здравословни причини - при невъзможност да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания;
4. по собствено желание;
5. при съкращаване на длъжността;
6. при неявяване или отказ на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен, в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини;
7. при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради:
а) влизане в сила на съдебен акт, с която е наложено наказание лишаване от свобода, когато изпълнението на наказанието не е отложено по реда на Наказателния кодекс, или е наложено наказание по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от Наказателния кодекс и не е задължително налагането на дисциплинарно наказание уволнение;
б) получаване на най-ниската обща оценка на изпълнението на длъжността при атестирането по чл. 62;
в) установяване наличието на обстоятелства по чл. 53, ал. 1, т. 4, когато не е задължително налагането на дисциплинарно наказание уволнение;
г) отказ или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация;
д) установяване на несъвместимост в случаите по чл. 50, ал. 1 и 3;
е) неефективност при изпълнение на заеманата длъжност под или на прикритие – за служителите под или на прикритие.
8. при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”;
9. в периода на срока за изпитване – по преценка на органа по назначаване след оценка на изпълнението на длъжността;
10. при смърт на държавния служител.
(2) Обстоятелствата по ал. 1, т. 3 се установяват въз основа на решение на Национална експертна лекарска комисия, което може да се обжалва пред Административния съд – град София по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(3) Прекратяване на служебните правоотношения в случаите по ал. 1, т. 3, 5 и 7, буква "г" и буква „д” във връзка с чл. 50, ал. 3, т. 1, се допуска само ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност в рамките на притежавания ранг и степен или ако няма подходяща незаета длъжност.
(4) Редът за прекратяване на служебното правоотношение по ал. 1 се определя с правилника за прилагането на закона.
(5) Държавните служители запазват притежавания ранг при следващо назначаване на държавна служба в Държавна агенция „Национална сигурност”, освен в случаите по ал. 1, т. 8.

Чл. 111. Заповедите за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители се издават от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”.

Чл. 112. (1) Органът по чл. 111 прекратява служебното правоотношение по чл. 110, ал. 1, т. 5 и 7 с едномесечно предизвестие. При неспазване на срока на предизвестие на държавния служител се дължи обезщетение за неспазения срок на предизвестието.
(2) При прекратяване на служебното правоотношение по писмено искане на служителя по чл. 110, ал.1, т. 2 и 4 заповедта се издава в срока по ал. 1. Органът по чл. 111 може да прекрати служебното правоотношение преди изтичането на срока, като заплати обезщетение на държавния служител за остатъка от времето.

Чл. 113. Държавните служители в Държавна агенция „Национална сигурност” не могат да бъдат освобождавани от служба по време на отпуск, освен в случаите по чл. 110, ал. 1, т. 1 и 3, както и когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер.

Чл. 114. (1) Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение подлежи на незабавно изпълнение.
(2) Служебното правоотношение се прекратява от датата на връчването на заповедта, освен в случаите по чл. 110, ал. 1, т. 10 - от датата на смъртта.

Чл. 115. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.

Чл. 116. При отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавният служител се възстановява в двумесечен срок на предишната или на друга равностойна длъжност, ако в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение се яви в съответното структурно звено на агенцията.

Раздел Х
Обезщетения на държавните служители

Чл. 117. (1) При прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в Държавна агенция „Национална сигурност” се изплаща еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20.
(2) Когато държавните служители са прослужили 10 и повече години и служебното им правоотношение е прекратено на основание чл. 110, ал. 1, т. 3, размерът на еднократното парично обезщетение не може да бъде по-малък от 15 брутни месечни възнаграждения.
(3) При прекратяване на служебното правоотношение при условията на ал. 2, когато прослуженото време е по-малко от 10 години, еднократното парично обезщетение е в размер 10 брутни месечни възнаграждения.
(4) При повторно и при всяко следващо прекратяване на служебното правоотношение от дължимото обезщетение, определено по реда на ал. 1 - 3, се приспадат толкова брутни месечни възнаграждения, колкото вече са получени от държавните служители.
(5) При прекратяване на служебното правоотношение след прослужени 10 и повече години държавните служители имат право на еднократно допълнително вещево имущество или на левовата му равностойност.
(6) Разпоредбите на ал. 1 и 5 не се прилагат при прекратяване на служебното правоотношение поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”.
(7) В случаите, когато държавен служител е привлечен като обвиняем за извършване на умишлено престъпление от общ характер или по отношение на него е образувано дисциплинарно производство, обезщетението не се изплаща до приключване на наказателното или дисциплинарното производство.
(8) При прекратяване на служебното правоотношение поради смърт на държавния служител на преживелия съпруг, децата и родителите се изплаща обезщетението по ал. 1, 2 или 3.

Чл. 118. (1) При определяне размера на обезщетението по чл. 117 се вземат предвид прослужените години като държавен служител в Държавна агенция „Национална сигурност” без приравнения трудов стаж.
(2) Извън случаите по ал. 1 приравненият трудов стаж се зачита за определяне на еднократното парично обезщетение при прекратяване на правоотношението на държавните служители по чл. 110, ал. 1, т. 2, когато са прослужили последните 13 години и 4 месеца на длъжности по ал. 1.

Чл. 119. При незаконно прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в Държавна агенция „Национална сигурност” имат право на обезщетение в размер на брутното им месечно възнаграждение, определено към момента на прекратяването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца. Когато през това време са работили на по-ниско платена работа, те имат право на разликата във възнагражденията.

Чл. 120. (1) На държавните служители, претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 10 брутни месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 брутни месечни възнаграждения при средна телесна повреда.
(2) На преживелия съпруг, децата и родителите на загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения държавни служители, се изплаща еднократно парично обезщетение на всеки от тях в размер 12 брутни месечни възнаграждения.
(3) Видът на причинената телесна повреда се определя от Националната експертна лекарска комисия, а обстоятелствата при които е причинена или при които държавния служител е загинал се удостоверяват от прекия ръководител.
(4) В случаите на смърт на лицата по ал. 2 се изплаща и обезщетението по чл. 117, ал. 1.

Чл. 121. Еднократните парични обезщетения по този закон се изплащат на базата на брутното месечно възнаграждение, определено към датата на прекратяване на служебното правоотношение, на отстраняване от длъжност или на установяване на събитието по чл. 120, което включва:
1. основното месечно възнаграждение;
2. допълнителни месечни възнаграждения за прослужено време, за специфични условия на труд и за научна степен.

Чл. 122. Обезщетенията по чл. 117 и 120 не подлежат на облагане с данък.”

Предложение от н. п. Младен Червеняков и Пламен Ранчев, (№ 754-04-213/ 01.11.2007 г.:
В глава четвърта - Служители на Национална агенция сигурност, се създадава нов раздел „Професионална подготовка."
„Чл.....(1) Професионалната подготовка на служителите в агенцията
се провежда под формата на професионално образование и професионално обучение.
(2) Професионалното образование се извършва във висши учебни училища.
(3) Професионалното обучение се извършва във висши учебни училища или учебни центрове.
(4) Професионалната подготовка може да се извършва във висши учебни училища или учебни центрове на други държави, по ред определен от председателя на агенцията.
(5) Професионалната подготовка във висши училища или учебни центрове извън рамките на агенцията се извършва по договор сключен с техните ръководители."

Предложението е оттеглено.

Раздел ІІ
Правомощия на органите
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на раздел ІІ и предлага раздел ІІ да стане Глава осма със следното наименование:
„Глава осма
Органи на Държавна агенция „Национална сигурност”. Правомощия”
Чл. 20. (1) Органи на Национална агенция „Сигурност” са държавните й служители.
(2) При осъществяване на дейността си органите по ал. 1 имат правомощията да:
1. предотвратяват и разкриват престъпления свързани с възложените им с този закон функции;
2. осъществяват наблюдение и контрол на лица, обекти и дейности, свързани с посегателства и опасности за националната сигурност;
3. прилагат и ползват разузнавателни способи и средства при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет;
4. привличат граждани за доброволно сътрудничество;
5. в рамките на своята компетентност притежават, прилагат и използват специални разузнавателни средства при условия и по ред, определени със закон;
6. получават съдействие и организират прикриването на свои служители и тяхната дейност в държавни органи, организации и юридически лица при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет;

Предложение от н. п. Атанас Атанасов и Елиана Масева, (№ 754-04-214/ 01.11.2007 г.:
Чл. 20, ал. 2, т. 6 придобива следния вид:
"Чл. 20 (2), т. 6. да организират прикриването на свои служители в дейността на държавни органи, организации и юридически лица, при условия и по ред, уредени в Правилника на този закон".

Комисията подкрепя предложението.

7. събират, обработват, съхраняват и използват данни за проверка на факти, лица и обекти, свързани със сигурността на страната;
8. получават информация от държавни органи, организации и лица във връзка със защитата на националната сигурност;
9. предоставят информация на висшите органи на държавната власт и управление чрез ръководството на агенцията;
10. предоставят информация на други държавни органи, организации и лица по установения със закон ред.
(3) Правомощията на органите на Национална агенция „Сигурност” по отношение на сигурността в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната се определят в правилника за прилагане на закона.

Предложение от н. п. Йордан Бакалов, (№ 754-04-211/ 23.10.2007 г.:
В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) точка 9 се изменя така:
„9. предоставят информация на органи на държавна власт и управление чрез председателя на агенцията;”;
б) точка 10 се отменя.
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) При осъществяване на дейността си по отношение сигурността на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, органите по ал. 1 имат право:
1. на достъп до поделения и обекти на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната;
2. да осъществяват наблюдение и контрол на лица, обекти и дейности, свързани със заплахи за сигурността на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната;
3. да събират, обработват и използват данни за проверка на факти, лица и обекти, свързани със сигурността на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната;
4. да получават пряко необходимата информация от длъжностните лица в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната за изпълнение на правомощията им по гарантиране сигурността на въоръжените сили;
5. на дейност по защита на класифицираната информация в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната съгласно Закона за защита на класифицираната информация.
6. да дават задължителни предписания при възникване на опасност за бойната готовност, информационната и финансовата сигурност на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната.”

Комисията подкрепя предложението.

Предложение от н. п. Татяна Дончева, Илко Димитров и Борислав Българинов, (№ 754-04-215/ 01.11.2007 г.:
В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите думите „Национална агенция „Сигурност”” се заменят с „Държавна агенция „Национална сигурност””.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) При осъществяване на дейността си органите по ал. 1 имат правомощията да:
1. осъществяват наблюдение и контрол на лица, обекти и дейности, свързани с посегателства и заплахи за националната сигурност;
2. прилагат и ползват разузнавателни способи и средства при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет;
3. извършват задържане на лица, за които има данни, че са извършили престъпления, свързани с националната сигурност;
4. привличат граждани за доброволно сътрудничество;
5. в рамките на своята компетентност прилагат и използват специални разузнавателни средства при условия и по ред, определени със Закона за специалните разузнавателни средства;
6. получават съдействие и организират прикриването на служители на агенцията и тяхната дейност при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет;
7. събират, обработват, съхраняват и използват данни за проверка на факти, лица и обекти, свързани със сигурността на страната;
8. получават информация от държавни органи, организации и лица във връзка със защитата на националната сигурност;
9. предоставят информация на органите на държавна власт и на местно самоуправления, на организации и лица чрез председателя на агенцията.»
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Освен правомощията по ал. 2, при осъществяване на дейността си по отношение сигурността на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, органите по ал.1:
1. осигуряват контраразузнавателни способности на българските контингенти, участващи в операции и мисии извън територията на страната и на националните формирования, предоставени като колективни отбранителни способности и за провеждане на операции на НАТО;
2. осъществяват правомощията си и спрямо чуждестранни и съюзнически военни формирования на територията на страната, когато това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна;
3. получават достъп до поделения и обекти на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната;
4. получават пряко от командирите и началниците на поделения в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната необходимата информация за изпълнение на правомощията им за гарантиране на сигурността на въоръжените сили;
5. дават становища и съгласуват решения, планове, материали и други, свързани със сигурността на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната;
6. дават задължителни предписания при възникване на опасност за бойната готовност, информационната, икономическата и финансовата сигурност, както и при застрашаване на сигурността на обекти и дейности на Министреството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната.”

Комисията подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предложенията на народните представители Атанасов, Масева, Бакалов, Дончева, Димитров и Българинов и предлага следната редакция на чл. 20, който става чл. 123:
„Чл. 123. (1) Органи на Държавна агенция „Национална сигурност” са държавните й служители.
(2) При осъществяване на дейността си органите по ал. 1:
1. осъществяват наблюдение и контрол на лица, обекти и дейности, свързани с посегателства и заплахи за националната сигурност;
2. прилагат и ползват разузнавателни способи и средства при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет;
3. извършват задържане на лица, за които има данни, че са извършили престъпления, свързани с националната сигурност;
4. привличат граждани за доброволно сътрудничество;
5. в рамките на своята компетентност прилагат и използват специални разузнавателни средства при условия и по ред, определени със Закона за специалните разузнавателни средства;
6. организират прикриването на служители на агенцията и тяхната дейност при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона;
7. събират, обработват, съхраняват и използват данни за проверка на факти, лица и обекти, свързани със сигурността на страната;
8. получават информация от държавни органи, организации и лица във връзка със защитата на националната сигурност;
9. предоставят информация на органите на държавна власт и на местно самоуправление, на организации и на лица чрез председателя на агенцията.
(3) Освен правомощията по ал. 2, при осъществяване на дейността си по отношение сигурността на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, органите по ал. 1:
1. осигуряват контраразузнавателни способности на българските контингенти, участващи в операции и мисии извън територията на страната и на националните формирования, предоставени като колективни отбранителни способности и за провеждане на операции на НАТО;
2. имат достъп до поделения и обекти на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната;
3. получават пряко от командирите и началниците на поделения в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната необходимата информация за изпълнение на правомощията им за гарантиране на сигурността на въоръжените сили;
4. осъществяват дейност по защита на класифицираната информация в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната съгласно Закона за защита на класифицираната информация;
5. дават становища по решения, планове, материали и други, свързани със сигурността на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната;
6. дават задължителни предписания при възникване на опасност за бойната готовност, информационната, икономическата и финансовата сигурност, както и при застрашаване на сигурността на обекти и дейности на Министреството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната.
(4) Органите по ал. 1 осъществяват правомощията си и спрямо чуждестранни и съюзнически военни формирования на територията на страната, когато това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.”

Предложение от н. п. Татяна Дончева, Илко Димитров и Борислав Българинов, (№ 754-04-215/ 01.11.2007 г.:
Създават се нови чл. 20а, чл. 20б, чл. 20в и чл. 20г:
„Чл. 20а. При осъществяване на дейността си органите по чл. 20, ал. 1 предотвратяват и разкриват престъпления, свързани с възложените им с този закон функции.
Чл. 20б. (1) Органите на Държавна агенция “Национална сигурност” могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление, свързано с националната сигурност.
(2) В случаите по ал. 1 лицето може да бъде настанено в специално помещение и спрямо него могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите на задържането налагат това.
(3) Когато задържаното лице не владее български език, то незабавно се информира за основанията за задържането му на разбираем за него език.
(4) Задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането. Съдът се произнася по жалбата незабавно.
(5) От момента на задържането си лицето има право на защитник.
(6) За задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания.
(7) На лицето, задържано при условията на ал. 1, не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване. Срокът на задържането в тези случаи не може да бъде повече от 24 часа.
(8) За отвеждане на задържаното лице в определеното за задържане място органите на агенцията издават писмена заповед.
(9) Органите на агенцията са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало.
Чл. 20в. (1) При изпълнение на правомощията си органите на Държавна агенция “Национална сигурност” имат право да носят оръжие.
(2) Органите по ал. 1 могат да използват оръжие като крайна мярка:
1. при въоръжено нападение или заплаха с огнестрелно оръжие;
2. след предупреждение при задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер, ако то оказва съпротива или се опитва да избяга.
(3) При използване на оръжие органите по ал. 1 са длъжни по възможност да пазят живота на лицето, срещу което е насочено, и да не застрашават живота и здравето на други лица.
(4) След използване на оръжие органите по ал. 1 изготвят доклад.
Чл. 20г. (1) При изпълнение на служебните си задължения органите на Държавна агенция “Национална сигурност” могат да използват физическа сила и помощни средства, само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин при:
1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;
2. задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер, което не се подчинява или оказва съпротива.
(2) Помощни средства са: белезници, усмирителни ризи, каучукови, пластмасови, щурмови и електрошокови палки и прибори; химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването; служебни животни - кучета и коне; халосни патрони, патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни средства; устройства за отваряне на помещения, светлинни и звукови устройства с отвличащо въздействие; водометни и въздухоструйни машини; бронирани машини и вертолети.
(3) Редът за употреба на помощни средства се определя с наредба на председателя на агенцията.
(4) Физическа сила и помощни средства се използват след предупреждение, с изключение на случаите на внезапно нападение.
(5) Използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка и личността на правонарушителя.
(6) При използването на физическа сила и помощни средства органите по ал. 1 са длъжни по възможност да пазят здравето и да вземат всички мерки за опазване живота на лицата, срещу които са насочени.
(7) Използването на физическа сила и помощни средства се преустановява незабавно след постигане целта на приложената мярка.
(8) Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени.”

Комисията подкрепя предложението.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя предложението на народните представители Дончева, Димитров и Българинов и предлага да се създадат чл. 124-127:
„Чл. 124. При осъществяване на дейността си органите по чл. 123, ал. 1 предотвратяват и разкриват престъпления, свързани с възложените им с този закон функции.

Чл. 125. (1) Органите на Държавна агенция “Национална сигурност” могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление, свързано с националната сигурност. Срокът на задържане не може да бъде повече от 24 часа.
(2) На лицето, задържано при условията на ал. 1, не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване.
(3) В случаите по ал. 1 лицето може да бъде настанено в специално помещение и спрямо него могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите на задържането налагат това.
(4) Когато задържаното лице не владее български език, то незабавно се информира за основанията за задържането му на разбираем за него език.
(5) Задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането. Съдът се произнася по жалбата незабавно.
(6) От момента на задържането си лицето има право на защитник.
(7) За задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания.
(8) За отвеждане на задържаното лице в определеното за задържане място органите на агенцията издават писмена заповед.
(9) Органите на агенцията са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало.

Чл. 126. (1) При изпълнение на правомощията си органите на Държавна агенция “Национална сигурност” имат право да носят оръжие.
(2) Органите по ал. 1 могат да използват оръжие като крайна мярка:
1. при въоръжено нападение или заплаха с огнестрелно оръжие;
2. след предупреждение при задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер, ако то оказва съпротива или се опитва да избяга.
(3) При използване на оръжие органите по ал. 1 са длъжни по възможност да пазят живота на лицето, срещу което е насочено, и да не застрашават живота и здравето на други лица.
(4) След използване на оръжие органите по ал. 1 изготвят доклад.

Чл. 127. (1) При изпълнение на служебните си задължения органите на Държавна агенция “Национална сигурност” могат да използват физическа сила и помощни средства, само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин при:
1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;
2. задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер, което не се подчинява или оказва съпротива.
(2) Помощни средства са: белезници, усмирителни ризи, каучукови, пластмасови, щурмови и електрошокови палки и прибори; химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването; служебни животни - кучета и коне; халосни патрони, патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни средства; устройства за отваряне на помещения, светлинни и звукови устройства с отвличащо въздействие.
(3) Редът за употреба на помощни средства се определя с наредба на председателя на агенцията.
(4) Физическа сила и помощни средства се използват след предупреждение, с изключение на случаите на внезапно нападение.
(5) Използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка и личността на правонарушителя.
(6) При използването на физическа сила и помощни средства органите по ал. 1 са длъжни по възможност да пазят здравето и да вземат всички мерки за опазване живота на лицата, срещу които са насочени.
(7) Използването на физическа сила и помощни средства се преустановява незабавно след постигане целта на приложената мярка.
(8) Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени.”

Чл. 21. (1) Органите на Национална агенция „Сигурност” могат да предупреждават устно или писмено лицата, за които има достатъчно данни да се предполага, че ще извършат престъпни или други действия, застрашаващи националната сигурност.
(2) Органите на Национална агенция „Сигурност” могат да призовават граждани в служебни помещения за целите по ал. 1.

Предложение от н. п. Йордан Бакалов, (№ 754-04-211/ 23.10.2007 г.:
Член 21 отпада.

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от н. п. Татяна Дончева, Илко Димитров и Борислав Българинов, (№ 754-04-215/ 01.11.2007 г.:
В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “Национална агенция “Сигурност”” се заменят с “Държавна агенция „Национална сигурност””.
2. В ал. 2 думите “Национална агенция “Сигурност”” се заменят с “Държавна агенция „Национална сигурност””.
3. Създава се ал. 3:
“(3) За призоваването задължително се изготвя протокол.”

Комисията подкрепя предложението.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя предложението на народните представители Дончева, Димитров и Българинов и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21, който става чл. 128:
„Чл. 128. (1) Органите на Държавна агенция „Национална сигурност” могат да предупреждават устно или писмено лицата, за които има достатъчно данни да се предполага, че ще извършат престъпни или други действия, застрашаващи националната сигурност.
(2) Органите на Държавна агенция „Национална сигурност” могат да призовават граждани в служебни помещения за целите по ал. 1.
(3) За призоваването задължително се изготвя протокол.”

Чл. 22. (1) Държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни да оказват съдействие на органите на Национална агенция „Сигурност” при изпълнение на възложените им със закон задачи.
(2) Държавните органи и юридическите лица са длъжни незабавно да предоставят на Национална агенция „Сигурност” всяка постъпила или придобита от тях информация, която е свързана с изпълнението на възложените със закон задачи на агенцията.
(3) Националната агенция „Сигурност” може да изисква от органите и лицата по ал. 2 информация, необходима за изпълнение на възложените й със закон задачи.

Предложение от н. п. Йордан Бакалов, (№ 754-04-211/ 23.10.2007 г.:
В чл. 22 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата “задачи” се заменя с “правомощия”.
2. Алинея 2 отпада.
3. Алинея 3 става ал. 2 и се изменя така:
“(2) Органите на Национална агенция “Сигурност” могат да изискват от органите и лицата по ал. 1 информация, необходима за изпълнение на възложените й със закон правомощия.”

Комисията подкрепя предложението по т. 1 и 3. Комисията не подкрепя предложението по т. 2.

Предложение от н. п. Татяна Дончева, Илко Димитров и Борислав Българинов, (№ 754-04-215/ 01.11.2007 г.:
В чл. 22 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „Национална агенция „Сигурност”” се заменят с „Държавна агенция „Национална сигурност””, а думата “задачи” с “правомощия”.
2. В ал. 2 думите „Национална агенция „Сигурност”” се заменят с „Държавна агенция „Национална сигурност””, а думата “задачи” с “правомощия”.
3. В ал. 3 думите „Национална агенция „Сигурност”” се заменят с „Държавна агенция „Национална сигурност””, а думата “задачи” с “правомощия”.
Комисията подкрепя предложението.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя предложението на народните представители Дончева, Димитров и Българинов, т. 1 и 3 от предложението на н.п. Бакалов и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22, който става чл. 129:
„Чл. 129. (1) Държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни да оказват съдействие на органите на Държавна агенция „Национална сигурност” при изпълнение на възложените им със закон правомощия.
(2) Държавните органи и юридическите лица са длъжни незабавно да предоставят на Държавна агенция „Национална сигурност” всяка постъпила или придобита от тях информация, която е свързана с изпълнението на възложените със закон правомощия на агенцията.
(3) Органите на Държавна агенция „Национална сигурност” могат да изискват от органите и лицата по ал. 1 информация, необходима за изпълнение на възложените им със закон правомощия.”

Предложение от н. п. Йордан Бакалов, (№ 754-04-211/ 23.10.2007 г.:
Създават се чл. 22а, 22б и 22в:
“Чл. 22а. (1) Органите на Национална агенция “Сигурност” могат да задържат лице:
1. за което има данни, че е извършило престъпление.
2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на орган на агенцията да изпълни задължението си по служба.
(2) В случаите по ал. 1 лицето може да бъде настанено в специално помещение и спрямо него могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите на задържането налагат това.
(3) Когато задържаното лице не владее български език, то незабавно се информира за основанията за задържането му на разбираем за него език.
(4) Задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането. Съдът се произнася по жалбата незабавно.
(5) От момента на задържането си лицето има право на защитник.
(6) За задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания.
Чл. 22б. На лицето, задържано при условията на чл. 22а, ал. 1, не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване. Срокът на задържането в тези случаи не може да бъде повече от 24 часа.
Чл. 22в. (1) За отвеждане на задържаното лице в определеното за задържане място органите на агенцията издават писмена заповед.
(2) Органите на агенцията са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало.

Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 47.
Предложение от н. п. Татяна Дончева, Илко Димитров и Борислав Българинов, (№ 754-04-215/ 01.11.2007 г.:
Създава се чл. 22а:
„Чл. 22а. (1) При изпълнение на служебните си задължения служителите на агенцията са неприкосновени и се намират под защитата на закона. Неприкосновеността се изразява в специалната защита на живота и здравето им.
(2) При осъществяване на правомощията си органите на Държавна агенция „Национална сигурност” удостоверяват качеството си със служебна карта. Видът на служебната карта се определя от председателя на агенцията.”

Комисията подкрепя предложението.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя предложението на народните представители Дончева, Димитров и Българинов и предлага да се създаде чл. 130 със следната редакция:
„Чл. 130. (1) При изпълнение на служебните си задължения служителите на агенцията са неприкосновени и се намират под защитата на закона. Неприкосновеността се изразява в специалната защита на живота и здравето им.
(2) При осъществяване на правомощията си органите на Държавна агенция „Национална сигурност” удостоверяват качеството си със служебна карта или служебен знак. Видът на служебната карта или служебния знак се определя от председателя на агенцията.”

Глава пета
ОТЧЕТНОСТ И КОНТРОЛ

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава пета, която става глава девета.

Чл. 23. Националната агенция „Сигурност” предоставя еднаква по обем и съдържание информация на президента на Република България, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя.

Предложение от н. п. Йордан Бакалов, (№ 754-04-211/ 23.10.2007 г.:
В чл. 23 в началото се добавя “Председателят на”.

Комисията подкрепя предложението.

Предложение от н. п. Татяна Дончева, Илко Димитров и Борислав Българинов, (№ 754-04-215/ 01.11.2007 г.:
В чл. 23 думите „Национална агенция „Сигурност”” се заменят с „Държавна агенция „Национална сигурност””, а след думата „предоставя” се добавя „едновременно”.

Комисията подкрепя предложението.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя предложенията на народните представители Бакалов, Дончева, Димитров и Българинов и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23, който става чл. 131:
„Чл. 131. Председателят на Държавна агенция „Национална сигурност” предоставя едновременно еднаква по обем и съдържание информация на президента на Република България, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя.”

Чл. 24. (1) Парламентарният контрол върху дейността на агенцията се осъществява от комисия на Народното събрание.
(2) Служителите на агенцията са длъжни да се явяват при покана пред Народното събрание или парламентарната комисия и да предоставят исканата им информация, при спазване на условието „необходимо да се знае”.
(3) Агенцията внася до 31 март в Народното събрание обобщен доклад за своята дейност.

Предложение от н. п. Йордан Бакалов, (№ 754-04-211/ 23.10.2007 г.:
В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата “комисия” се заменя с “постоянната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Председателят на агенцията е длъжен да се явява при покана пред Народното събрание или постоянна комисия и да предоставя исканата му информация.”
3. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Председателят на агенцията представя годишен доклад за дейността на агенцията пред Министерския съвет до 31 януари всяка година. Министерският съвет представя доклада в Народното събрание, който се приема с решение.
4. Създава се ал. 4:
„(4) Преди гласуването на бюджета комисията по ал. 1 разглежда програмния бюджет на агенцията, представен от нейния председател.”

Комисията подкрепя предложението по т. 2, 3 и 4. Комисията не подкрепя предложението по т. 1.

Предложение от н. п. Татяна Дончева, Илко Димитров и Борислав Българинов, (№ 754-04-215/ 01.11.2007 г.:
Член 24 се изменя така:
„Чл. 24. (1) Парламентарният контрол върху дейността на агенцията се осъществява от постоянна комисия на Народното събрание.
(2) Председателят, заместник-председателите и служителите на агенцията са длъжни да се явят при покана пред Народното събрание или комисията по ал. 1 и да предоставят исканата им информация, без да се разкриват източниците й и при спазване на принципа „необходимост да се знае”.
(3) Председателят на агенцията представя годишен доклад за дейността на агенцията пред Министерския съвет до 31 януари всяка година. Министерският съвет представя доклада в Народното събрание, който се приема с решение.”

Комисията подкрепя предложението.

Предложение от н. п. Мария Капон, (№ 754-04-216/ 01.11.2007 г.:
Чл. 24, ал. 1 се изменя така: "(1) Парламентарният контрол върху дейността на Агенцията се осъществява от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по отбрана и Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание на Република България - заедно или поотделно - или. от нарочно създадена комисия от представители на трите комисии или съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.'1
2. В Ал. 2 от същия член думите "парламентарната комисия" се заменят с думите "парламентарните комисии по ал. 1"

Комисията не подкрепя предложението.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя предложението на народните представител Дончева, Димитров и Българинов, т. 2, 3 и 4 от предложението на н.п. Бакалов и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24, който става чл. 132:
„Чл. 132. (1) Парламентарният контрол върху дейността на агенцията се осъществява от специализирана постоянна комисия на Народното събрание.
(2) Председателят, заместник-председателите и служителите на агенцията са длъжни да се явят при покана пред Народното събрание или комисията по ал. 1 и да предоставят исканата им информация.
(3) Председателят на агенцията представя на Министерския съвет ежегодно до 31 януари годишен доклад за дейността на агенцията. Министерският съвет внася доклада в Народното събрание, който се приема с решение.
(4) Преди обсъждането на проекта на годишен бюджет, комисията по ал. 1 разглежда програмния бюджет и тригодишната бюджетна прогноза на агенцията, представени от нейния председател.”

Глава шеста
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С МВР, МО И ПРАВОРАЗДАВАТЕЛНИТЕ ОРГАНИ

Предложение от н. п. Татяна Дончева, Илко Димитров и Борислав Българинов, (№ 754-04-215/ 01.11.2007 г.:
Глава шеста с чл. 25 и чл. 26 да отпаднат.

Комисията подкрепя предложението.

Чл. 25. (1) Националната агенция „Сигурност” предоставя на министъра на вътрешните работи, (съответно – на министъра на отбраната) информация по въпроси, свързани с националната сигурност и борбата с престъпността и взаимодейства с органите на Министерството на вътрешните работи и на Министерство на отбраната за установяване и неутрализиране на действия и намерения, застрашаващи конституционно установения ред, единството на нацията, териториалната цялост и суверенитета на страната.
(2) Взаимодействието на Национална агенция „Сигурност” с органите на МВР и МО се урежда със съвместни инструкции.

Предложение от н. п. Йордан Бакалов, (№ 754-04-211/ 23.10.2007 г.:
В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “за установяване и неутрализиране на действия и намерения, застрашаващи конституционно установения ред, единството на нацията, териториалната цялост и суверенитета на страната” се заменят с “при осъществяване на задачите, възложени й със закон”, а след думите “вътрешните работи” се поставя запетая и се добавя “Министерството на финансите”.
2. В ал. 2 след думата “МВР” се поставя запетая и се добавя “Министерството на финансите”.

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от н. п. Младен Червеняков и Пламен Ранчев, (№ 754-04-213/ 01.11.2007 г.:
В чл. 25 се добавя нова алинея 3 със следното съдържание: „Взаимодействието и координацията между агенцията и МВР по основните дейности по Глава четвърта се осъществява чрез Главния секретар на МВР."

Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното му място като ал. 4 на новия чл. 3.

Предложение от н. п. Атанас Атанасов и Елиана Масева, (№ 754-04-214/ 01.11.2007 г.:
В чл. 25, ал. 2 думите "се урежда със съвместни инструкции" се заменят с "инструкция, приета от Министерския съвет".

Комисията не подкрепя предложението.

Чл. 26. Националната агенция „Сигурност” взаимодейства с прокуратурата и следствието за разследване на деяния, предмет на дейността на агенцията в съответствие с действащата нормативна уредба.

Предложение от н. п. Диана Атанасова Хитова, (№ 754-04-206/ 17.10.2007 г.:
В чл. 26 от законопроекта думата "разследване" да се замени с думата "разкриване". Да се добави и ново изречение със следното съдържание:
"Прокуратурата възлага на Националната агенция "Сигурност" извършване на проверки с оглед разкриване на деяния по чл.3 ал.1 от закона".

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от н. п. Йордан Бакалов, (№ 754-04-211/ 23.10.2007 г.:
В чл. 26 думата “следствието” се заменя с “следствените служби”.

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от н. п. Младен Червеняков и Пламен Ранчев, (№ 754-04-213/ 01.11.2007 г.:
Чл. 26 се изменя така: По делата, по които агенцията извършва наблюдение, разкриване, противодействие и предотвратяване на престъпления, досъдебното производство се извършва от прокурори или следователи на Националната следствена служба.

Комисията не подкрепя предложението.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя предложението на народните представители Дончева, Димитров и Българинов и предлага глава шеста „Взаимодействие с МВР, МО и правораздавателните органи” с чл. 25 и 26 да отпадне.

Глава седма
ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ

Предложение от н. п. Татяна Дончева, Илко Димитров и Борислав Българинов, (№ 754-04-215/ 01.11.2007 г.:
Глава седма с чл. 27 и чл. 28 да отпаднат.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя предложението на народните представители Дончева, Димитров и Българинов и предлага глава седма „Принудителни административни мерки” с чл. 27 и чл. 28 да отпадне, тъй като съдържанието й е отразено на систематичното й място в чл. 41.

Чл. 27. (1) Националната агенция „Сигурност” осъществява контролна дейност във връзка с функционирането на Националната система за защита на класифицираната информация съгласно Закона за защита на класифицираната информация и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
(2) Предписанията на председателя или на оправомощените от него органи на агенцията са задължителни за длъжностните лица.
(3) Нарушенията на установения ред за защита на класифицираната информация се констатират с актове, съставени от органите на агенцията.
(4) Въз основа на съставените актове председателят на Национална агенция „Сигурност” издава наказателни постановления.

Предложение от н. п. Йордан Бакалов, (№ 754-04-211/ 23.10.2007 г.:
В чл. 27 ал. 3 и 4 отпадат.

Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 41.

Чл. 28. (1) Националната агенция „Сигурност” осъществява контролна дейност във връзка с пребиваването на чужденците в Република България.
(2) Председателят на Национална агенция „Сигурност” налага принудителна административна мярка по чл. 75 от Закона за българските документи за самоличност за ненапускане на страната на лица, чието пътуване застрашава сигурността на Република България.

Глава осма
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава осма, която става Глава десета.

Предложение от н. п. Татяна Дончева, Илко Димитров и Борислав Българинов, (№ 754-04-215/ 01.11.2007 г.:
В Глава осма „Административнонаказателни разпоредби” се създават чл. 25, чл. 26 и чл. 27:
“Чл. 25. (1) За неизпълнение на задълженията по този закон на виновните длъжностни лица се налага глоба в размер от 100 до 500 лева.
(2) Когато нарушението е извършено повторно, се налага глоба в размер от 500 до 1000 лева.
Чл. 26. (1) Който противозаконно пречи на орган на Държавна агенция „Национална сигурност” да изпълнява функциите си, ако това не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 500 до 1000 лева.
(2) Когато нарушението е извършено повторно, се налага глоба в размер от 1000 до 2000 лева.
Чл. 27. (1) Актовете за установяване на нарушения се съставят от оправомощени от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” длъжностни лица.
(2) Наказателните постановления се издават от председателя на агенцията.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”

Комисията подкрепя предложението.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя предложението на народните представители Дончева, Димитров и Българинов и предлага в глава десета да се създадат чл. 133-135:
“Чл. 133. (1) За неизпълнение на задълженията по този закон на виновните длъжностни лица, се налага глоба в размер от 500 до 1000 лв.
(2) Когато нарушението е извършено повторно, се налага глоба в размер от 1000 до 2000 лв.

Чл. 134. (1) Който противозаконно пречи на орган на Държавна агенция „Национална сигурност” да изпълнява функциите си, ако това не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.
(2) Когато нарушението е извършено повторно, се налага глоба в размер от 1000 до 2000 лв.

Чл. 135. (1) Актовете за установяване на нарушения се съставят от оправомощени от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” длъжностни лица.
(2) Наказателните постановления се издават от председателя на агенцията.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
§ 1. По смисъла на този Закон под лица заемащи висши държавни длъжности се разбира лицата по чл. 2, ал. 1 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.

Предложение от н. п. Татяна Дончева, Илко Димитров и Борислав Българинов, (№ 754-04-215/ 01.11.2007 г.:
Допълнителната разпоредба и § 1 да отпаднат.

Предложението е оттеглено.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Лица, заемащи висши държавни длъжности” са лицата, посочени в чл. 2, ал. 1 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
2. "Свързани лица" са лицата по смисъла на § 1 от допълнителната разпоредба на Закона за държавния служител.
3. "Действия при изпълнение на служебни задължения" са такива действия или бездействия, които съставляват изпълнението на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност.
4. "Действия по повод изпълнение на служебни задължения" са такива действия или бездействия, които не съставляват изпълнението на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност, но ги предхождат или следват по време и са в пряка причинна връзка с тях.
5. „Семейство” са съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак.
6. "Повторно" е нарушението, извършено в срок една година от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.”

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

§ 1. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема правилник за прилагането му.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място като § 43.

§ 2. (1) Закриват се Национална служба „Сигурност” в Министерството на вътрешните работи и Агенцията за финансово разузнаване.
(2) Активите, пасивите, правата и задълженията и архивите на Национална служба „Сигурност” и Агенцията за финансово разузнаване преминават към Национална агенция „Сигурност”.
(3) Преобразува служба „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” в Министерство на отбраната в служба „Военна полиция” в Министерство на отбраната.
(4) Активите, пасивите, правата и задълженията и архивите на служба „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване”, ползвани от Военно контраразузнаване и свързани с дейността му преминават към Национална агенция „Сигурност”.
(5) В тримесечен срок от влизането в сила на закона Министерския съвет урежда отношенията във връзка със закриването и преобразуването на структурите по ал. 1 - ал. 4.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. (1) Служба „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” към министъра на отбраната се преобразува в служба „Военна полиция” към министъра на отбраната.
(2) Държавна агенция „Национална сигурност” е правоприемник на активите, пасивите, архивът, личният състав, съответно персонала и другите права и задължения на Национална служба „Сигурност” и дирекция „Защита на средствата за връзка” в Министерството на вътрешните работи, на военното контраразузнаване в служба „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” към министъра на отбраната и на Агенцията за финансово разузнаване.
(3) Дълготрайните материални активи на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на отбраната, ползвани от Национална служба „Сигурност” и дирекция „Защита на средствата за връзка” в Министерството на вътрешните работи и от военното контраразузнаване в служба „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” към министъра на отбраната, се предоставят на Държавна агенция „Национална сигурност”.
(4) Министерският съвет в тримесечен срок от влизането в сила на закона урежда отношенията във връзка с преобразуването на административните структури по ал. 1 и 2.”

§ 2. Заварените правоотношения със служителите в Национална служба „Сигурност” в МВР, служба „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” в Министерството на отбраната и Агенцията за финансово разузнаване се преобразуват в правоотношения с Националната агенция „Сигурност” при условията и по реда на чл. 87а от Закона за държавния служител и чл. 123 от Кодекса на труда.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3:
„§ 3. (1) Трудовите правоотношения на служителите от военното контраразузнаване на служба „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” към министъра на отбраната, от Агенцията за финансово разузнаване и от Национална служба „Сигурност” и дирекция „Защита на средствата за връзка” в Министерството на вътрешните работи преминават към Държавна агенция „Национална сигурност” съгласно чл. 123 от Кодекса на труда.
(2) Служебните правоотношения на държавните служители от военното контраразузнаване на служба „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” към министъра на отбраната, от Агенцията за финансово разузнаване и от Национална служба „Сигурност” и дирекция „Защита на средствата за връзка” в Министерството на вътрешните работи преминават в служебни правоотношения с Държавна агенция „Национална сигурност”.
(3) Правоотношенията по изпълнение на кадрова военна служба от кадровите военнослужещи от военното контраразузнаване на служба „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” към министъра на отбраната преминават в служебни правоотношения с Държавна агенция „Национална сигурност”.
(4) Лицата по ал. 2 и 3 преминават към Държавна агенция „Национална сигурност” без срок за изпитване, освен за служителите, които са със срок за изпитване.
(5) Стажът, придобит по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за държавния служител от служителите, преминали в Държавната агенция „Национална сигурност”, се зачита за работа при един и същ работодател, съответно орган по назначаване, включително и при изплащане на дължимите обезщетения при прекратяване на правоотношенията с агенцията.
(6) Прослуженото време като държавен служител по Закона за Министерството на вътрешните работи и като кадрови военослужещ по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, за което не са получени обезщетения преди преминаването в Държавна агенция „Национална сигурност”, се зачита при определяне размера на обезщетението по чл. 117 и чл. 118, ал. 2.”

Предложение от н. п. Йордан Бакалов, (№ 754-04-211/ 23.10.2007 г.:
В преходните и заключителни разпоредби се създава § 2а:
“§ 2а. (1) Закрива се Специализираният отряд за борба с тероризма в Национална служба “Полиция” – МВР.
(2) Активите и пасивите на Специализирания отряд за борба с тероризма преминават към Национална агенция “Сигурност”.
(3) Заварените правоотношения със служителите в Специализирания отряд за борба с тероризма се преобразуват в правоотношения с Националната агенция “Сигурност”.”

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от н. п. Татяна Дончева, Илко Димитров и Борислав Българинов, (№ 754-04-215/ 01.11.2007 г.:
В преходните и заключителни разпоредби:
1. Създават се § 2а и § 2б:
“§ 2а. В тримесечен срок от влизане в сила на този закон Министерството на вътрешните работи предава на Държавна агенция “Национална сигурност” всички архивни и действащи дела на оперативен отчет, водени от Националната служба за защита на Конституцията и Национална служба “Сигурност” след 16 юли 1991 година. Останалите бази данни в министерството, съдържащи информация относно тези дела, се унищожават незабавно.
§ 2б. (1) До изграждането на самостоятелни оперативно-издирвателни и оперативно-технически звена в агенцията Министерството на вътрешните работи й предоставя за ползване необходимите персонални и технически ресурси за тези дейности, определени на квотен принцип с акт на Министерския съвет.
(2) Използването на тези ресурси се извършва по начин, непозволяващ разкриване на интереса на агенцията и при спазване на принципа “необходимост да се знае”.”

Комисията подкрепя предложението.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя предложението на народните представители Дончева, Димитров и Българинов и предлага да се създадат нови § 4 и 5:
“§ 4. Министерството на вътрешните работи в тримесечен срок от влизането в сила на закона предава на Държавна агенция “Национална сигурност” всички архивни дела и действащи дела на оперативен отчет, водени от Националната служба за защита на Конституцията и Национална служба “Сигурност” след 16 юли 1991 г. Останалите бази данни в министерството, съдържащи информация относно тези дела, се унищожават незабавно.

§ 5. (1) До изграждането на самостоятелни оперативно-издирвателни и оперативно-технически звена в Държавна агенция “Национална сигурност” Министерството на вътрешните работи й предоставя за ползване необходимите персонални и технически ресурси за тези дейности, определени с акт на Министерския съвет.
(2) Използването на тези ресурси се извършва по начин, непозволяващ разкриване на интереса на агенцията и при спазване на принципа “необходимост да се знае”.”

§ 3. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн. - ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г.; в сила от 01.05.2006 г.; изм., бр. 30 от 11.04.2006 г.; в сила от 12.07.2006 г.; изм., бр. 102 от 19.12.2006 г.; изм. и доп. бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз; изм., бр. 11 от 02.02.2007 г.; изм., бр. 31 от 13.04.2007 г.; изм., бр. 41 от 22.05.2007 г.; бр. 46 от 12.06.2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) се правят следните изменения:
1. В чл.2 ,ал.1 думите „националната сигурност” се заличават, а след думите „обществения ред” се добавят „ и противодействие на престъпността „
2. В чл.6 т.1 се заличава
3. В чл.7 т.1 думите „националната сигурност” се заменят с „противодействие на престъпността и опазване на обществения ред „
т.2 се заличава
т.15 се заличава
в т.17 думите „и противодействие на незаконната миграция„ се заличават

Предложение от н. п. Йордан Бакалов, (№ 754-04-211/ 23.10.2007 г.:
В § 3 т. 1, 2 и 3 отпадат.

Комисията подкрепя предложението за отпадането на т. 1 и 2 от § 3. Комисията не подкрепя предложението за отпадане на т. 3.

4. В чл. 10, ал. 1 точка 1 се заличава.
5. Члeн 11 се отменя.
6. Член 15 се отменя.
7. В част втора глава шеста „Национална служба „Сигурност” се отменя.
8. Чл.170 ал.4 се отменя.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя предложението на н.п. Бакалов за отпадане на т. 1 и 2 и по пренцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 6:
„§ 6. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г.; в сила от 01.05.2006 г.; изм., бр. 30 от 11.04.2006 г.; в сила от 12.07.2006 г.; изм., бр. 102 от 19.12.2006 г.; изм. и доп. бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз; изм., бр. 11 от 02.02.2007 г.; изм., бр. 31 от 13.04.2007 г.; изм., бр. 41 от 22.05.2007 г.; бр. 46 от 12.06.2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) се правят следните изменения:
1. В чл.7 т. 15 се отменя.
2. В чл. 10, ал. 1 т. 1 се отменя.
3.Члeн 11 се отменя.
4. Член 15 се отменя.
5. В чл. 16, ал. 1 т. 3 се отменя.
6. В Част втора глава шеста „Национална служба „Сигурност” с чл. 38-50 се отменя.
7. Чл. 113 се отменя.
8. Член 129 се отменя.
9. В чл.170 ал.4 се отменя.
10. В чл. 177, ал. 6 думите „чл. 44, ал. 1, т. 5 и” се заличават.
11. В чл. 202, ал. 1 т. 5 се отменя.
12. В чл. 256, ал. 1, т. 2 думите „и за работа по чл. 113, ал. 1, т. 1, 2 и 4” се заличават.
13. В чл. 271, ал. 1 думите „чл. 47, ал. 2 и” се заличават.
14. В чл. 273 думите „предписанията по чл. 45, ал. 2” се заличават.
15. В Допълнителната разпоредба в § 1 т. 13 се отменя.
16. В Преходните и заключителни разпоредби в § 3 се правят следните изменения:
а) в ал. 2:
аа) в т. 4 думата „разузнавач” се заличава;
бб) в т. 5 думите „младши разузнавач” се заличават;
б) в ал. 4 запетаята след думите „полицейска подготовка” се заменя със съюза „или”, думите „или подготовка по защита на националната сигурност” се заличават, а думите „ал. 2-4” се заменят с „ал. 2 и 3”.”

§ 4. В Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства (ДВ, бр. 80 от 2006 г.) в чл. 27, ал. 1 думите „директора на Национална служба „Сигурност” се заменят с „генералния директор на Генерална дирекция „Вътрешна сигурност”.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 7:
„§ 7. В Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства (ДВ, бр. 80 от 2006 г.) в чл. 27, ал. 1 думите „директора на Национална служба „Сигурност” се заменят с „председателя на Държавна агенция „Национална сигурност””.”

§ 5. В Закона за достъп и разкриване на документите за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (обн., ДВ, бр. 102 от 2006 г., изм. и доп., бр. 42 от 2007 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 3, ал. 1, т. 16 думите „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” се заменят с „Военна полиция”, а след думите „Националната служба за охрана” се поставя запетая и се добавя „председателя и заместник-председателите на Национална агенция „Сигурност”.

Предложение от н. п. Атанас Атанасов и Елиана Масева, (№ 754-04-214/ 01.11.2007 г.:
В § 5, т. 1 от Преходните и заключителни разпоредби думите "и заместник-председателите" отпадат.

Комисията не подкрепя предложението.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 8:
„§ 8. В Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (обн., ДВ, бр. 102 от 2006 г., изм. и доп., бр. 42 от 2007 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 3, ал. 1, т. 16 думите „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” се заменят с „Военна полиция”, а след думите „Националната служба за охрана” се поставя запетая и се добавя „председателя, заместник-председателите, главните директори, директорите, началниците на отдели и началниците на сектори в Държавна агенция „Национална сигурност”.
2. В чл. 6, ал. 3 навсякъде думите „Национална служба „Сигурност” се заменят с „Държавна агенция „Национална сигурност”.
3. В чл. 16, ал. 1 след думите „следствена служба” се добавя „председателят на Държавна агенция „Национална сигурност””.”

§ 6. В Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба (ДВ, бр. 11 от 2007 г.) в чл. 30, ал. 9 и в чл. 59, ал. 1 думите „Национална служба „Сигурност” на Министерството на вътрешните работи” се заменят с „Национална агенция „Сигурност”.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 9:
„§ 9. В Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба (Обн. ДВ. бр.11 от 2 Февруари 2007г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 10:
а) в ал. 1, т. 4 думите “Министерството на вътрешните работи” се заменят с “Държавна агенция “Национална сигурност”;
б) в ал. 3, т. 4 думите “Министерството на вътрешните работи” се заменят с “Държавна агенция “Национална сигурност””.
2. В чл. 12 думите “Министерството на вътрешните работи” се заменят с “Държавна агенция “Национална сигурност””.
3. В чл. 21, ал. 1, т. 4 думите “Министерството на вътрешните работи” се заменят с “Държавна агенция “Национална сигурност”.
4. В чл. 25 думите “Министерството на вътрешните работи” се заменят с “Държавна агенция “Национална сигурност””.
5. В чл. 30, ал. 9 думите „Национална служба „Сигурност” на Министерството на вътрешните работи” се заменят с „Държавна агенция “Национална сигурност””.
6. В чл. 33 думите “Министерството на вътрешните работи” се заменят с “Държавна агенция “Национална сигурност””.
7. В чл. 48 думите “Министерството на вътрешните работи” се заменят с “Държавна агенция “Национална сигурност””.
8. В чл. 59, ал. 1 думите „Национална служба „Сигурност” на Министерството на вътрешните работи” се заменят с „Държавна агенция “Национална сигурност””.
9. В чл. 60 думите “Министерството на вътрешните работи” се заменят с “Държавна агенция “Национална сигурност””.
10. В чл. 71, ал. 1 думите “министъра на вътрешните работи” се заменят с “председателят на “Държавна агенция “Национална сигурност””.

§ 7. В Закона за защита на класифицираната информация (Обн., ДВ, бр. 45 от 30.04.2002 г., попр., бр. 5 от 17.01.2003 г., изм., бр. 31 от 4.04.2003 г., доп., бр. 52 от 18.06.2004 г., бр. 55 от 25.06.2004 г., бр. 89 от 12.10.2004 г., изм., бр. 17 от 24.02.2006 г., в сила от 1.05.2006 г., бр. 82 от 10.10.2006 г., бр. 46 от 12.06.2007 г., в сила от 1.01.2008 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 11:
а) в ал. 2 думите „Национална служба „Сигурност” на Министерството на вътрешните работи” се заменят с Национална агенция „Сигурност”.
б) В ал. 3 думите „служба Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” към министъра на отбраната” се заменят с Национална агенция „Сигурност”.
2. В чл. 12 думите „Национална служба „Сигурност” и служба „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” се заменят с Национална агенция „Сигурност”.
3. В чл. 18, ал. 5 и чл. 22, ал. 3 думите „служба Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” се заменят с Национална агенция „Сигурност”.
4. В чл. 48:
а) в ал. 5 думите „Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с Национална агенция „Сигурност”;
б) в ал. 2 и чл. 49, ал. 2 думите „Национална служба „Сигурност” се заменят с Национална агенция „Сигурност”.
5. В чл. 134, ал. 1 думите „Национална служба "Сигурност" на Министерството на вътрешните работи, служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" към министъра на отбраната се заменят с „Национална агенция „Сигурност”.
6. В § 1, т. 1 думите „Национална служба "Сигурност" - МВР, дирекция "Защита на средствата за връзка" - МВР, дирекция "Оперативно издирване" - МВР, дирекция "Оперативно-техническа информация" – МВР”, служба "Военна информация" - Министерство на отбраната, и служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" - Министерство на отбраната” се заменят с „Национална агенция „Сигурност”, дирекция "Защита на средствата за връзка" - МВР, дирекция "Оперативно издирване" - МВР, дирекция "Оперативно-техническа информация" – МВР” и служба „Военна информация” в Министерството на отбраната”.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 10:
„§ 10. В Закона за защита на класифицираната информация (Обн., ДВ, бр. 45 от 30.04.2002 г., попр., бр. 5 от 17.01.2003 г., изм., бр. 31 от 4.04.2003 г., доп., бр. 52 от 18.06.2004 г., бр. 55 от 25.06.2004 г., бр. 89 от 12.10.2004 г., изм., бр. 17 от 24.02.2006 г., в сила от 1.05.2006 г., бр. 82 от 10.10.2006 г., бр. 46 от 12.06.2007 г., в сила от 1.01.2008 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 11:
а) в ал. 2 думите „Национална служба „Сигурност” на Министерството на вътрешните работи” се заменят с “Държавна агенция “Национална сигурност”” ;
б) в ал. 3 думите „служба Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” към министъра на отбраната” се заменят с “Държавна агенция “Национална сигурност””.
2. В чл. 12 в текста преди т. 1 думите „ръководителите на Национална служба „Сигурност” и служба „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” се заменят с “председателят на Държавна агенция “Национална сигурност”, а думата „определят” с „определя”.
3. В чл. 14:
а) в текста преди т. 1 думите „Дирекция „Защита на средствата за връзка” на Министерството на вътрешните работи” се заменят с „Държавна агенция „Национална сигурност””;
б) в т. 1 думите „чл. 113 от Закона за Министерството на вътрешните работи” се заменят с „Закона за Държавна агенция „Национална сигурност””.
4. В чл. 18, ал. 5 думите „,ръководителя на служба Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” се заменят с “председателя на Държавна агенция “Национална сигурност””.
5. В чл. 22, ал. 3 думите „служба Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” се заменят с “Държавна агенция “Национална сигурност””.
6. В чл. 48:
а) в ал. 2 думите „Национална служба „Сигурност”” се заменят с „Държавна агенция „Национална сигурност””;
б) в ал. 5 думите „както и получаване на информация от Агенцията за финансово разузнаване” се заличават.
7. В чл. 49, ал. 2 думите „Национална служба „Сигурност” се заменят с “Държавна агенция “Национална сигурност””.
8. В чл. 85 думите „министъра на вътрешните работи” се заменят с „председателя на Държавна агенция „Национална сигурност””.
9. В чл. 86 думите „дирекция „Защита на средствата за връзка” на Министерството на вътрешните работи” се заменят с „Държавна агенция „Национална сигурност””.
10. В чл. 87:
а) в ал. 1 думите „дирекция „Защита на средствата за връзка” на Министерството на вътрешните работи” се заменят с „Държавна агенция „Национална сигурност””.
б) в ал. 2 думите „дирекция „Защита на средствата за връзка” на Министерството на вътрешните работи” се заменят с „Държавна агенция „Национална сигурност””.
11. В чл. 88:
а) в ал. 2 думите „дирекция „Защита на средствата за връзка” на Министерството на вътрешните работи” се заменят с „Държавна агенция „Национална сигурност””;
б) в ал. 3 навсякъде думите „дирекция „Защита на средствата за връзка” на Министерството на вътрешните работи” се заменят с „Държавна агенция „Национална сигурност””.
12. В чл. 90:
а) в ал. 2 думите „дирекция „Защита на средствата за връзка” на Министерството на вътрешните работи” се заменят с „Държавна агенция „Национална сигурност””.
б) в ал. 5 думите „дирекция „Защита на средствата за връзка” на Министерството на вътрешните работи” се заменят с „Държавна агенция „Национална сигурност””.
13. В чл. 91 думите „дирекция „Защита на средствата за връзка” на Министерството на вътрешните работи” се заменят с „Държавна агенция „Национална сигурност””.
14. В чл. 134, ал. 1 думите „ръководителите на Национална служба "Сигурност" на Министерството на вътрешните работи, служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" към министъра на отбраната и дирекция „Защита на средствата за връзка” на Министерството на вътрешните работи” се заменят с “председателя на Държавна агенция “Национална сигурност”, а думите „съответния ръководител на службите” с „председателя на Държавна агенция „Национална сигурност””.
15. В § 1 от Допълнителните разпоредби:
а) в т. 1 думите „Национална служба "Сигурност" - МВР, дирекция "Защита на средствата за връзка" – МВР” се заменят с “Държавна агенция “Национална сигурност””, а думите „и служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" - Министерство на отбраната” се заличават.
б) в т. 2 след думите „Национална служба полиция - МВР” се поставя запетая и се добавя „служба „Военна полиция” към министъра на отбраната.”

§ 8. В Закона за кредитните институции (Обн., ДВ, бр. 59 от 21.07.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 1.01.2007 г., доп., бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 52 от 29.06.2007 г., в сила от 1.11.2007 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 62:
а) в ал. 6, т. 8 думите „ директора на Национална служба "Сигурност" на Министерството на вътрешните работи” се заменят с „председателя на Национална агенция „Сигурност”.
б) в ал. 8 „директора на Националната следствена служба, на Национална служба "Сигурност" или на Национална служба "Полиция" се заменят с „директора на Националната следствена служба, председателя на Национална агенция „Сигурност” или директора на Национална служба „Полиция”.
2. В чл. 64, ал. 1, т. 3 и чл. 80, ал. 5 думите „Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с Национална агенция „Сигурност”.


Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 11:
„§ 11. В Закона за кредитните институции (Обн., ДВ, бр. 59 от 21.07.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 1.01.2007 г., доп., бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 52 от 29.06.2007 г., в сила от 1.11.2007 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 62:
а) в ал. 6, т. 8 думите „директора на Национална служба "Сигурност" на Министерството на вътрешните работи” се заменят с „председателя на “Държавна агенция “Национална сигурност””;
б) в ал. 8 думите „на Национална служба "Сигурност" или на Национална служба "Полиция" се заменят с „председателя на “Държавна агенция “Национална сигурност” или директора на Национална служба „Полиция””.
2. В чл. 64, ал. 1, т. 3 думите „Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с “Държавна агенция “Национална сигурност””.
3. В чл. 80, ал. 5 думите „Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с “Държавна агенция “Национална сигурност””.

§ 9. В Закона за мерките срещу изпирането на пари (Обн., ДВ, бр. 85 от 24.07.1998 г., изм. и доп., бр. 1 от 2.01.2001 г., изм., бр. 102 от 27.11.2001 г., в сила от 1.01.2002 г., изм. и доп., бр. 31 от 4.04.2003 г., изм., бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр. 54 от 4.07.2006 г., изм., бр. 59 от 21.07.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 1.01.2007 г., бр. 82 от 10.10.2006 г., бр. 108 от 29.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 52 от 29.06.2007 г., в сила от 1.11.2007 г.) се правят следните изменения:
1. Навсякъде в закона:
а) думите „директорът на Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с председателят на Национална служба „Сигурност” или оправомощено от него лице ;
б) думите „директора на Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с председателят на Национална служба „Сигурност”или оправомощено от него лице ;
в) думите „директора на агенцията” се заменят с председателят на агенцията или оправомощено от него лице ;
г) думите „Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с Национална агенция „Сигурност”;
д) думата „агенцията” се заменя с „НАС”.
2. В §1, т.4 думите „Национална служба "Сигурност" - Министерство на вътрешните работи, дирекция "Защита на средствата за връзка" - Министерство на вътрешните работи, и служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" - Министерство на отбраната” се заменят с „Национална агенция „Сигурност” и дирекция „Защита на средствата за връзка” – МВР.”.


Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 12:
„§ 12. В Закона за мерките срещу изпирането на пари (Обн., ДВ, бр. 85 от 24.07.1998 г., изм. и доп., бр. 1 от 2.01.2001 г., изм., бр. 102 от 27.11.2001 г., в сила от 1.01.2002 г., изм. и доп., бр. 31 от 4.04.2003 г., изм., бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр. 54 от 4.07.2006 г., изм., бр. 59 от 21.07.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 1.01.2007 г., бр. 82 от 10.10.2006 г., бр. 108 от 29.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 52 от 29.06.2007 г., в сила от 1.11.2007 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 3а навсякъде думите „Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с „дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност”.
2. В чл. 3в навсякъде думите „Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с „дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност”.
3. В чл. 4, ал. 4 думите “Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с “дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност””.
4. В чл. 6, ал. 5, т. 5 думите „Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с „дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност”.
5. В чл. 7, ал. 2 думите „Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с „дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност”.
6. В чл. 9 думите „Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с „дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност”.
7. Член 10 се отменя.
8. В чл. 11 навсякъде думите „Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с „дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност”, а думата „агенцията” се заменя с „дирекцията”.
9. В чл. 11а навсякъде думите „Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с „дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност”.
10. В чл. 11б се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 думите „Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с „дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност”;
б) в ал. 2 след думата „определя” се добавя „съвместно от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” и”.
11. Член 11в се отменя.
12. В чл. 12:
а) в ал. 1 думите „директора на Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с „председателя на Държавна агенция „Национална сигурност””;
б) в ал. 2 думите „Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с „дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност””;
в) в ал. 4 думите „Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с „дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност””.
13. В чл. 13:
а) в ал. 1 думите “и при запитване по чл. 22 Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с „дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност”;
б) в ал. 2 думите “и при запитване по чл. 22 Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност”, а думата “агенцията” се заменя с “дирекцията”;
в) в ал. 3 думите “Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с “Държавна агенция “Национална сигурност”, а думата “агенцията” с “дирекцията;
г) в ал. 4 думата “агенцията” се заменя с “дирекцията”;
д) в ал. 5 думите “Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с “дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност””;
е) алинея 6 се отменя;
ж) в ал. 7 думите “ал. 1-6” се заменят с “ал. 1-5”.
14. В чл. 14 числото “17” се заличава.
15. В чл. 15 числото “17” се заличава.
16. В чл. 15а:
а) в ал. 1 думите „Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с „дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност”;
б) в ал. 2 думите „Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с „дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност”, а думите „главният инспектор на финансовото разузнаване, инспекторите, но които е възложена проверка по чл. 10, ал. 10, и експертите по чл. 10, ал. 13” се заличават;
в) алинея 3 се изменя така:
“(3) Служителите на дирекцията подписват декларация за опазване на тайната по ал. 2.”;
г) в ал. 4 думите „или изпълнението на задачата, за която са били привлечени по чл. 10, ал. 10 и 13, е приключило” се заличават.
17. В чл. 16:
а) в ал. 1 думите “директора на Агенцията на финансово разузнаване” се заменят с “председателя на Държавна агенция “Национална сигурност””;
б) в ал. 3 думите “директора на Агенцията на финансово разузнаване” се заменят с “председателя на Държавна агенция “Национална сигурност””;
в) в ал. 4 навсякъде думите “Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с “Държавна агенция “Национална сигурност””.
18. Член 17 се изменя така:
„Чл. 17. Контролът по прилагането на закона се упражнява от министъра на финансите и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност””.
19. Член 17а се отменя.
20. В чл. 18 думите „Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с „Дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност”.
21. Член 22 се отменя.
22. В чл. 23, ал. 1 думите “чл. 17, ал. 6 и 7 или откаже да даде съдействие, да предостави документи или сведения или да осигури достъп по чл. 17, ал. 7” се заличават.
23. В чл. 24 ал. 1 се изменя така:
„(1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностните лица на Министерство на финансите или на Държавна агенция “Национална сигурност”, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите или председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” или от оправомощени от тях длъжностни лица.”
24. В Допълнителните разпоредби в § 1 т. 4 и 5 се изменят така:
„4. "Служби за сигурност" са Националната разузнавателна служба и служба „Военна информация” към министъра на отбраната.
5. "Служби за обществен ред" са Национална служба "Полиция" - Министерство на вътрешните работи и служба „Военна полиция” към министъра на отбраната.”

§ 10. В Закона за Националната агенция за приходите (Обн., ДВ, бр. 112 от 29.11.2002 г., изм., бр. 114 от 30.12.2003 г., изм. и доп., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., доп., бр. 105 от 22.12.2006 г.) в чл. 12а, ал. 1, т. 2 думите „директора на Национална служба „Сигурност” се заменят с „председателя на Национална агенция „Сигурност”.

Становище на КВСОР:
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 10 да отпадне.

§ 11. В Закона за пазарите на финансовите инструменти (ДВ, бр. 52 от 2007 г.) в чл. 36, ал. 6, т. 8 думите „директора на Национална служба „Сигурност” на Министерството на вътрешните работи” се заменят с председателят на Национална агенция „Сигурност”или оправомощено от него лице.
Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 13:
„§ 13. В Закона за пазарите на финансовите инструменти (ДВ, бр. 52 от 2007 г.) в чл. 35 се правят следните изменения:
1. В ал. 6, т. 8 думите „директора на Национална служба „Сигурност” на Министерството на вътрешните работи” се заменят с „председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” или оправомощено от него длъжностно лице”.
2. В ал. 8 думите „Национална служба „Сигурност” или на Национална служба полиция” се заменят с „председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” или на директора на Национална служба „Полиция”.”

§ 12. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа (Обн., ДВ, бр. 114 от 30.12.1999 г., в сила от 31.01.2000 г., изм., бр. 63 от 1.08.2000 г., бр. 92 от 10.11.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., бр. 28 от 19.03.2002 г., изм. и доп., бр. 61 от 21.06.2002 г., изм., бр. 93 от 1.10.2002 г., бр. 101 от 29.10.2002 г., в сила от 1.01.2003 г., бр. 8 от 28.01.2003 г., в сила от 1.03.2003 г., доп., бр. 31 от 4.04.2003 г., в сила от 4.04.2003 г., изм., бр. 67 от 29.07.2003 г., доп., бр. 71 от 12.08.2003 г., изм., бр. 37 от 4.05.2004 г., в сила от 4.08.2004 г., доп., бр. 19 от 1.03.2005 г., бр. 31 от 8.04.2005 г., в сила от 8.10.2005 г., изм. и доп., бр. 39 от 10.05.2005 г., изм., бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., бр. 33 от 21.04.2006 г., изм. и доп., бр. 34 от 25.04.2006 г., в сила от 1.07.2007 г. (*) - изм., относно влизането в сила, бр. 80 от 3.10.2006 г., в сила от 3.10.2006 г., бр. 59 от 21.07.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 1.01.2007 г., бр. 63 от 4.08.2006 г., в сила от 4.08.2006 г., изм., бр. 84 от 17.10.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 86 от 24.10.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 25 от 23.03.2007 г., бр. 52 от 29.06.2007 г., в сила от 1.11.2007 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 71:
а) в ал. 6, т. 8 думите „директора на Национална служба „Сигурност” се заменят с „ председателя на Национална агенция „Сигурност”.
б) в ал. 9 думите „Национална служба „Сигурност” или на Национална служба „Полиция” се заменят с „Национална служба „Полиция” или председателя на Национална агенция „Сигурност”.
2. В чл. 133, ал. 3, т. 5 думите „„Национална служба „Сигурност” или на Национална служба „Полиция” се заменят с „Национална служба „Полиция” или председателя на Национална агенция „Сигурност”.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 14:
„§ 14. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа (Обн., ДВ, бр. 114 от 30.12.1999 г., в сила от 31.01.2000 г., изм., бр. 63 от 1.08.2000 г., бр. 92 от 10.11.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., бр. 28 от 19.03.2002 г., изм. и доп., бр. 61 от 21.06.2002 г., изм., бр. 93 от 1.10.2002 г., бр. 101 от 29.10.2002 г., в сила от 1.01.2003 г., бр. 8 от 28.01.2003 г., в сила от 1.03.2003 г., доп., бр. 31 от 4.04.2003 г., в сила от 4.04.2003 г., изм., бр. 67 от 29.07.2003 г., доп., бр. 71 от 12.08.2003 г., изм., бр. 37 от 4.05.2004 г., в сила от 4.08.2004 г., доп., бр. 19 от 1.03.2005 г., бр. 31 от 8.04.2005 г., в сила от 8.10.2005 г., изм. и доп., бр. 39 от 10.05.2005 г., изм., бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., бр. 33 от 21.04.2006 г., изм. и доп., бр. 34 от 25.04.2006 г., в сила от 1.07.2007 г. (*) - изм., относно влизането в сила, бр. 80 от 3.10.2006 г., в сила от 3.10.2006 г., бр. 59 от 21.07.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 1.01.2007 г., бр. 63 от 4.08.2006 г., в сила от 4.08.2006 г., изм., бр. 84 от 17.10.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 86 от 24.10.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 25 от 23.03.2007 г., бр. 52 от 29.06.2007 г., в сила от 1.11.2007 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 71:
а) в ал. 6, т. 8 думите „директора на Национална служба „Сигурност” се заменят с „председателя на Държавна агенция „Национална сигурност””.
б) в ал. 9 думите „Национална служба „Сигурност” или на Национална служба „Полиция”” се заменят с „председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” или на директора на Национална служба „Полиция”.”
2. В чл. 133, ал. 5, т. 3 думите „Национална служба „Сигурност” или” се заменят с „председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” или на директора”.”

§ 13. В Закона за специалните разузнавателни средства (Обн., ДВ, бр. 95 от 21.10.1997 г., доп., бр. 70 от 6.08.1999 г., в сила от 1.01.2000 г., изм., бр. 49 от 16.06.2000 г., в сила от 16.06.2000 г., бр. 17 от 21.02.2003 г., доп., бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г., изм., бр. 45 от 2.06.2006 г., бр. 82 от 10.10.2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 13, ал. 1:
а) в т. 1 думите „Национална служба „Сигурност” се заменят с „Национална агенция „Сигурност”.
б) в т. 2 думите „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” се заменят с „Военна полиция”.
2. В чл. 20, ал. 1 след думите „единствено от” се добавя специална дирекци в Национална агенция „Сигурност” и се поставя запетая.
3. В чл. 16 се създава нова ал.(2)със следното съдържание: Когато специалните разузнавателни средства се прилагат от специалната дирекция в Национална агенция „Сигурност”, след получаване на писменото разрешение по чл. 15 председателят на Национална агенция”Сигурност” или писмено упълномощеният от него заместник-председател на агенцията дава писмено разпореждане за прилагане на специалните разузнавателни средства от Главна дирекция „Оперативна дейност и информация” в Национална агенция „Сигурност”.

Предложение от н. п. Атанас Атанасов и Елиана Масева, (№ 754-04-214/ 01.11.2007 г.:
В § 13, т. З от Преходните и заключителните разпоредби думите "или писмено упълномощения от него заместник-председател на агенцията" отпадат.

Комисията не подкрепя предложението.

4. В чл. 34. ал.1 след думите „министъра на вътрешните работи” се поставя запетая и се добавя „когато специалните разузнавателни средства се осигуряват и прилагат от дирекция "Оперативно-техническа информация", дирекция "Оперативно издирване" и дирекция "Защита на средствата за връзка" на Министерството на вътрешните работи и от председателя на Национална агенция „Сигурност”, когато се осигуряват и прилагат от специална дирекция в Национална агенция „Сигурност”.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 15:
„§ 15. В Закона за специалните разузнавателни средства (Обн., ДВ, бр. 95 от 21.10.1997 г., доп., бр. 70 от 6.08.1999 г., в сила от 1.01.2000 г., изм., бр. 49 от 16.06.2000 г., в сила от 16.06.2000 г., бр. 17 от 21.02.2003 г., доп., бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г., изм., бр. 45 от 2.06.2006 г., бр. 82 от 10.10.2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1.В чл. 10в след думите „въоръжените сили” се поставя запетая и се добавя „Закона за Държавна агенция „Национална сигурност””.
2. В чл. 13, ал. 1:
а) в т. 1 думите „Национална служба „Сигурност” се заменят с Държавна агенция „Национална сигурност”.
б) в т. 2 думите „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” се заменят с „Военна полиция”.
2. В чл. 16:
а) досегашния текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
„(2) Когато специалните разузнавателни средства се прилагат от специализираните дирекции в Държавна агенция „Национална сигурност”, след получаване на писменото разрешение по чл. 15 председателят на Държавна агенция „Национална сигурност”или писмено оправомощен от него заместник-председател дава писмено разпореждане за прилагане на специалните разузнавателни средства.”
4. В чл. 17 накрая се поставя запетая и се добавя „съответно председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” или писмено оправомощеният от него заместник-председател”.
5. В чл. 18, ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „съответно на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” или писмено оправамощеният от него заместник-председател”.
6. В чл. 19 след думите „заместник-министър на вътрешните работи” се поставя запетая и се добавя „съответно председателят на Държавна агенция „Национална сигурност” или писмено упълномощеният от него заместник-председател”.
7. В чл. 20, ал. 1 запетаята след думата „информация” се заменя със съюза „и”, думите „и дирекция „Защита на средствата за връзка” се заличават, а накрая се добавя „и от главна дирекция „Технически операции” на Държавна агенция „Национална сигурност”.
8. В чл. 34 ал.1 се изменя така:
„(1) Контролът върху използването на специалните разузнавателни средства и на събраните данни се осъществява от:
1. министъра на вътрешните работи, когато специалните разузнавателни средства се осигуряват и прилагат от дирекция "Оперативно-техническа информация" и дирекция "Оперативно издирване";
2. председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”, когато специалните разузнавателни средства се осигуряват и прилагат от главна дирекция „Технически операции”.”
9. В чл. 37, ал. 1 след думите „вътрешните работи” се поставя запетая и се добавя „съответно от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”, а думите „упълномощено от него длъжностно лице” се заменят с „упълномощените от тях длъжностни лица”.”

§ 14. В Закона за движението по пътищата (Обн., ДВ, бр. 20 от 5.03.1999 г., в сила от 1.09.1999 г., изм., бр. 1 от 4.01.2000 г., изм. и доп., бр. 43 от 26.04.2002 г., в сила от 26.04.2002 г., бр. 76 от 6.08.2002 г., доп., бр. 16 от 18.02.2003 г., бр. 22 от 11.03.2003 г., изм. и доп., бр. 6 от 23.01.2004 г., изм., бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм. и доп., бр. 85 от 28.09.2004 г., изм., бр. 115 от 30.12.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм. и доп., бр. 79 от 4.10.2005 г., бр. 92 от 18.11.2005 г., в сила от 18.11.2005 г., изм., бр. 99 от 9.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г., доп., бр. 102 от 20.12.2005 г., изм. и доп., бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр. 34 от 25.04.2006 г., в сила от 1.07.2007 г. (*) - изм., относно влизането в сила, бр. 80 от 3.10.2006 г., в сила от 3.10.2006 г., бр. 61 от 28.07.2006 г., изм., бр. 64 от 8.08.2006 г., бр. 82 от 10.10.2006 г., доп., бр. 85 от 20.10.2006 г., в сила от 20.10.2006 г., изм., бр. 102 от 19.12.2006 г., изм. и доп., бр. 22 от 13.03.2007 г., бр. 51 от 26.06.2007 г.) в чл. 91, ал. 3, чл. 125, т. 6 и чл. 169, ал. 1 и 2 думите „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” се заменят с „Военна полиция”.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 16:
„§ 16. В Закона за движението по пътищата (Обн., ДВ, бр. 20 от 5.03.1999 г., в сила от 1.09.1999 г., изм., бр. 1 от 4.01.2000 г., изм. и доп., бр. 43 от 26.04.2002 г., в сила от 26.04.2002 г., бр. 76 от 6.08.2002 г., доп., бр. 16 от 18.02.2003 г., бр. 22 от 11.03.2003 г., изм. и доп., бр. 6 от 23.01.2004 г., изм., бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм. и доп., бр. 85 от 28.09.2004 г., изм., бр. 115 от 30.12.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм. и доп., бр. 79 от 4.10.2005 г., бр. 92 от 18.11.2005 г., в сила от 18.11.2005 г., изм., бр. 99 от 9.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г., доп., бр. 102 от 20.12.2005 г., изм. и доп., бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр. 34 от 25.04.2006 г., в сила от 1.07.2007 г. (*) - изм., относно влизането в сила, бр. 80 от 3.10.2006 г., в сила от 3.10.2006 г., бр. 61 от 28.07.2006 г., изм., бр. 64 от 8.08.2006 г., бр. 82 от 10.10.2006 г., доп., бр. 85 от 20.10.2006 г., в сила от 20.10.2006 г., изм., бр. 102 от 19.12.2006 г., изм. и доп., бр. 22 от 13.03.2007 г., бр. 51 от 26.06.2007 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 91, ал. 3 след думата “помощ” се добавя „Държавна агенция „Национална сигурност””, а думите „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” се заменят с „Военна полиция”.
2. В чл. 125, т. 6 думите „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” се заменят с „Военна полиция”.”
3. В чл. 169:
а) в ал. 1 думите „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” се заменят с „Военна полиция”.”
б) в ал. 2 думите „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” се заменят с „Военна полиция”.”

§ 15. В Закона за частната охранителна дейност (обн., ДВ, бр. 15 от 24.02.2004 г., изм., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., бр. 34 от 25.04.2006 г., в сила от 1.07.2007 г. (*) - изм., относно влизането в сила, бр. 80 от 3.10.2006 г., в сила от 3.10.2006 г., изм. и доп., бр. 82 от 10.10.2006 г.) в чл. 26 и чл. 31, ал. 2 думите „служба „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” се заменят с Национална агенция „Сигурност”.

Становище на КВСОР:
Комисията Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 17:
„§ 17. В Закона за частната охранителна дейност (обн., ДВ, бр. 15 от 24.02.2004 г., изм., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., бр. 34 от 25.04.2006 г., в сила от 1.07.2007 г. (*) - изм., относно влизането в сила, бр. 80 от 3.10.2006 г., в сила от 3.10.2006 г., изм. и доп., бр. 82 от 10.10.2006 г.) се правят следмине изменения:
1. В чл. 26 думите „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” се заменят с „Военна полиция”.
2. В чл. 31, ал. 2 думите „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” се заменят с „Военна полиция”.
§ 16. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (Обн., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила от 27.02.1996 г., изм. и доп., бр. 67 от 6.08.1996 г., бр. 122 от 19.12.1997 г., изм., бр. 70 от 19.06.1998 г., бр. 93 от 11.08.1998 г., в сила от 1.04.1999 г., бр. 152 от 22.12.1998 г., в сила от 1.01.1999 г., изм. и доп., бр. 153 от 23.12.1998 г., в сила от 1.01.1999 г., изм., бр. 12 от 12.02.1999 г., доп., бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.08.1999 г., изм., бр. 69 от 3.08.1999 г., в сила от 3.08.1999 г., изм. и доп., бр. 49 от 16.06.2000 г., в сила от 16.06.2000 г., доп., бр. 64 от 4.08.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм., бр. 25 от 16.03.2001 г., в сила от 31.03.2001 г., бр. 34 от 6.04.2001 г., в сила от 6.04.2001 г., бр. 1 от 4.01.2002 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. и доп., бр. 40 от 19.04.2002 г., в сила от 19.04.2002 г., изм., бр. 45 от 30.04.2002 г., бр. 119 от 27.12.2002 г., в сила от 1.01.2003 г., бр. 50 от 30.05.2003 г., бр. 86 от 30.09.2003 г., в сила от 1.01.2004 г., изм. и доп., бр. 95 от 28.10.2003 г., изм., бр. 112 от 23.12.2003 г., в сила от 1.01.2004 г., изм. и доп., бр. 93 от 19.10.2004 г., изм., бр. 111 от 21.12.2004 г., в сила от 21.12.2004 г., изм. и доп., бр. 27 от 29.03.2005 г., бр. 38 от 3.05.2005 г., изм., бр. 76 от 20.09.2005 г., в сила от 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 88 от 4.11.2005 г., бр. 102 от 20.12.2005 г., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., бр. 36 от 2.05.2006 г., в сила от 1.07.2006 г., изм. и доп., бр. 56 от 11.07.2006 г., в сила от 1.06.2006 г., бр. 82 от 10.10.2006 г., доп., бр. 91 от 10.11.2006 г., бр. 102 от 19.12.2006 г., изм., бр. 11 от 2.02.2007 г., изм. и доп., бр. 41 от 22.05.2007 г., бр. 46 от 12.06.2007 г., в сила от 1.01.2008 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 15а, ал. 2 т. 6 се изменя така: „6. глобите по чл. 303 – 309а, наложени от директора на служба „Военна полиция”.
2. В чл. 35, ал. 1, т. 19 думите „и военното контраразузнаване” се заличават.
3. В чл. 37а, ал. 10, чл. 40, ал. 1, 2, 3, 4, 7 и 8, чл. 40а, ал. 1 и 2, чл. 40г, ал. 1, чл. 40д, чл. 310, ал. 1 и 2 и § 1, т. 16 думите „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” се заменят с „Военна полиция”.
4. В чл. 40,ал.1 изр.1 думата „сигурността „се заличава
5. ал. 3 т. 1 се заличава.
6. ал.3 т.5 думите „ и сигурността „ се заличават
7. ал.3 т.6 се заличава
8. ал.4 т.3 думите „отбраната на страната „ и „ сигурността „ се заличават
9. чл.40в се заличава
10. В чл. 78 ал. 2 се изменя така: (2) Началникът на Генералния щаб на Българската армия получава пряко цялата информация относно Българската армия, добита от Национална агенция „Сигурност”, служба „Военна информация” и служба „Военна полиция”.
11. В чл. 309а, ал. 1 и 2 думите „служба „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” се заменят с Национална агенция „Сигурност” и служба „Военна полиция”.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 18:
„§ 18. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (Обн., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила от 27.02.1996 г., изм. и доп., бр. 67 от 6.08.1996 г., бр. 122 от 19.12.1997 г., изм., бр. 70 от 19.06.1998 г., бр. 93 от 11.08.1998 г., в сила от 1.04.1999 г., бр. 152 от 22.12.1998 г., в сила от 1.01.1999 г., изм. и доп., бр. 153 от 23.12.1998 г., в сила от 1.01.1999 г., изм., бр. 12 от 12.02.1999 г., доп., бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.08.1999 г., изм., бр. 69 от 3.08.1999 г., в сила от 3.08.1999 г., изм. и доп., бр. 49 от 16.06.2000 г., в сила от 16.06.2000 г., доп., бр. 64 от 4.08.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм., бр. 25 от 16.03.2001 г., в сила от 31.03.2001 г., бр. 34 от 6.04.2001 г., в сила от 6.04.2001 г., бр. 1 от 4.01.2002 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. и доп., бр. 40 от 19.04.2002 г., в сила от 19.04.2002 г., изм., бр. 45 от 30.04.2002 г., бр. 119 от 27.12.2002 г., в сила от 1.01.2003 г., бр. 50 от 30.05.2003 г., бр. 86 от 30.09.2003 г., в сила от 1.01.2004 г., изм. и доп., бр. 95 от 28.10.2003 г., изм., бр. 112 от 23.12.2003 г., в сила от 1.01.2004 г., изм. и доп., бр. 93 от 19.10.2004 г., изм., бр. 111 от 21.12.2004 г., в сила от 21.12.2004 г., изм. и доп., бр. 27 от 29.03.2005 г., бр. 38 от 3.05.2005 г., изм., бр. 76 от 20.09.2005 г., в сила от 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 88 от 4.11.2005 г., бр. 102 от 20.12.2005 г., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., бр. 36 от 2.05.2006 г., в сила от 1.07.2006 г., изм. и доп., бр. 56 от 11.07.2006 г., в сила от 1.06.2006 г., бр. 82 от 10.10.2006 г., доп., бр. 91 от 10.11.2006 г., бр. 102 от 19.12.2006 г., изм., бр. 11 от 2.02.2007 г., изм. и доп., бр. 41 от 22.05.2007 г., бр. 46 от 12.06.2007 г., в сила от 1.01.2008 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 6, т. 7 думите „и контраразузнаване” се заличават.
2. В чл. 15а, ал. 2 т. 6 се изменя така:
„6. глобите по чл. 303 - 309, както и глобите, наложени от директора на служба „Военна полиция" или оправомощените от него длъжностни лица.”
3. В чл. 35, ал. 1, т. 19 думите „и военното контраразузнаване” се заличават.
4. В чл. 37а, ал. 10 думите „Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" се заменят с „Военна полиция".
5. В чл. 40:
а) в ал. 1 навсякъде думите „Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" се заменят с „Военна полиция";
б) в ал. 2 думите „Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" се заменят с „Военна полиция";
в) в ал. 3:
вв) в текста преди т. 1 думите „Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" се заменят с „Военна полиция";
ввв) точка 1 се отменя;
вввв) точка 6 се изменя така:
„6. поддържа реда и сигурността и участва във формирования на въоръжените сили на Република България в операции и мисии извън територията на страната;”;
г) в ал. 4:
гг) в текста преди т. 1 думите „Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" се заменят с „Военна полиция";
ггг) в т. 3 думите „отбраната на страната” и запетаята след тях се заличават;
д) в ал. 7 думите „Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" се заменят с „Военна полиция";
е) в ал. 8 думите „Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" се заменят с „Военна полиция".
6. В чл. 40а:
а) в ал. 1 думите „Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" се заменят с „Военна полиция";
б) в ал. 2 думите „Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" се заменят с „Военна полиция".
7. В чл. 40б, ал.1 се създават т. 11 и 12:
„11. да изискват, в кръга на своята компетентност, информация от държавни органи, командири и началници на поделения, обекти и административни звена на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната и от други лица във връзка със защитата на реда и сигурността в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната;
12. достъп до поделения, обекти и помещения на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната.”
8. Член 40в се отменя.
9. В чл. 40г, ал. 1 думите „Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" се заменят с „Военна полиция".
10. В чл. 40д думите „Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" се заменят с „Военна полиция".
11. В чл. 78 ал. 2 се изменя така:
„(2) Началникът на Генералния щаб на Българската армия получава пряко цялата информация относно Българската армия, добита от Държавна агенция „Национална сигурност”, служба „Военна информация” и служба „Военна полиция”.
12. В чл.309а:
а) в ал. 1 думите „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” се заменят с „Военна полиция”, съответно от Държавна агенция „Национална сигурност””;
б) в ал. 2 думите „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” се заменят с „Военна полиция”, съответно на Държавна агенция „Национална сигурност””.
13. В чл. 310:
а) в ал. 1 думите „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” се заменят с „Военна полиция”, съответно на Държавна агенция „Национална сигурност” – по чл. 309а”;
б) в ал. 2 думите „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” се заменят с „Военна полиция”, съответно от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” – по чл. 309а, или оправомощени от тях длъжностни лица.”
14. В допълнителните разпоредби в § 1, в т. 16 думите „Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" се заменят с „Военна полиция".”

§ 17. В Закона за Комисията за финансов надзор (Обн., ДВ, бр. 8 от 28.01.2003 г., в сила от 1.03.2003 г., изм., бр. 31 от 4.04.2003 г., изм. и доп., бр. 67 от 29.07.2003 г., изм., бр. 112 от 23.12.2003 г., изм. и доп., бр. 85 от 28.09.2004 г., бр. 39 от 10.05.2005 г., бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., бр. 56 от 11.07.2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, бр. 59 от 21.07.2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 84 от 17.10.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 52 от 29.06.2007 г., в сила от 1.11.2007 г.) в чл. 18, ал. 8 и чл. 25, ал.1 т. 2 думите „Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с Националната агенция „Сигурност”.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 19:
„§ 19. В Закона за Комисията за финансов надзор (Обн., ДВ, бр. 8 от 28.01.2003 г., в сила от 1.03.2003 г., изм., бр. 31 от 4.04.2003 г., изм. и доп., бр. 67 от 29.07.2003 г., изм., бр. 112 от 23.12.2003 г., изм. и доп., бр. 85 от 28.09.2004 г., бр. 39 от 10.05.2005 г., бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., бр. 56 от 11.07.2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, бр. 59 от 21.07.2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 84 от 17.10.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 52 от 29.06.2007 г., в сила от 1.11.2007 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 18, ал. 8 думите „Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с „Държавната агенция „Национална сигурност””.
2. В чл. 25, ал.1 т. 2 думите „Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с „Държавната агенция „Национална сигурност””.”

§ 18. В Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (Обн., ДВ, бр. 16 от 18.02.2003 г., изм., бр. 31 от 4.04.2003 г., изм. и доп., бр. 19 от 1.03.2005 г., изм., бр. 59 от 21.07.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 1.01.2007 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 9, ал. 2 и 3 и в чл. 14 думите „Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с в Национална служба „Сигурност”.
2. В § 2 думите „директора на Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с председателят на Национална агенция „Сигурност”или оправомощено отнего лице.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 20:
„§ 20. В Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (Обн., ДВ, бр. 16 от 18.02.2003 г., изм., бр. 31 от 4.04.2003 г., изм. и доп., бр. 19 от 1.03.2005 г., изм., бр. 59 от 21.07.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 1.01.2007 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 9:
а) в ал. 1 накрая се добавя „и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност””;
б) алинея 2 се отменя;
в) в ал. 3 думите “Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с “Държавна агенция “Национална сигурност””.
2. В чл. 11, ал. 1 думите „ал. 1, 2 и 3” се заменят с „ал. 1 и 3”.
3. В чл. 14 думите “Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с „Държавната агенция „Национална сигурност””.

§ 19. В Закона за меценатството (Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 23.12.2005 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр. 34 от 25.04.2006 г., в сила от 1.07.2007 г. (*) - изм., относно влизането в сила, бр. 80 от 3.10.2006 г., в сила от 3.10.2006 г., изм., бр. 63 от 4.08.2006 г., в сила от 4.08.2006 г.) в чл. 34, ал. 2 думите „Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с председателят на Национална служба „Сигурност” или оправомощено от него лице.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 21:
„§ 21. В Закона за меценатството (Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 23.12.2005 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр. 34 от 25.04.2006 г., в сила от 1.07.2007 г. (*) - изм., относно влизането в сила, бр. 80 от 3.10.2006 г., в сила от 3.10.2006 г., изм., бр. 63 от 4.08.2006 г., в сила от 4.08.2006 г.) в чл. 34, ал. 2 думите „Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с „Държавната агенция „Национална сигурност””.”

§ 20. В Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (Обн., ДВ, бр. 19 от 1.03.2005 г., изм., бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 33 от 21.04.2006 г., бр. 75 от 12.09.2006 г., в сила от 13.10.2006 г., бр. 52 от 29.06.2007 г., в сила от 1.11.2007 г.) в чл. 16, ал. 1 думите „Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с Национална агенция „Сигурност”.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 22:
„§ 22. В Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (Обн., ДВ, бр. 19 от 1.03.2005 г., изм., бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 33 от 21.04.2006 г., бр. 75 от 12.09.2006 г., в сила от 13.10.2006 г., бр. 52 от 29.06.2007 г., в сила от 1.11.2007 г.) в чл. 16, ал. 1 думите „Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с „Държавната агенция „Национална сигурност”.”

§ 21. В Закона за Сметната палата (Обн., ДВ, бр. 109 от 18.12.2001 г., изм. и доп., бр. 45 от 30.04.2002 г., изм., бр. 31 от 4.04.2003 г., изм. и доп., бр. 38 от 11.05.2004 г., изм., бр. 34 от 19.04.2005 г., в сила от 1.06.2005 г., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., доп., бр. 24 от 21.03.2006 г., изм., бр. 27 от 31.03.2006 г., бр. 33 от 21.04.2006 г., бр. 37 от 5.05.2006 г., в сила от 1.07.2006 г.) в чл. 7, ал. 1, т. 2 думите „контролните органи на Агенцията за финансово разузнаване” се заличават.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 23:
„§ 23. В Закона за Сметната палата (Обн., ДВ, бр. 109 от 18.12.2001 г., изм. и доп., бр. 45 от 30.04.2002 г., изм., бр. 31 от 4.04.2003 г., изм. и доп., бр. 38 от 11.05.2004 г., изм., бр. 34 от 19.04.2005 г., в сила от 1.06.2005 г., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., доп., бр. 24 от 21.03.2006 г., изм., бр. 27 от 31.03.2006 г., бр. 33 от 21.04.2006 г., бр. 37 от 5.05.2006 г., в сила от 1.07.2006 г.) в чл. 7, ал. 1, т. 2 думите „контролните органи на Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с „органите на Държавна агенция „Национална сигурност”.”

§ 22. В Закона за хазарта (Обн., ДВ, бр. 51 от 4.06.1999 г., изм. и доп., бр. 103 от 30.11.1999 г., в сила от 30.11.1999 г., бр. 53 от 30.06.2000 г., в сила от 30.06.2000 г., бр. 1 от 2.01.2001 г., бр. 102 от 27.11.2001 г., в сила от 1.01.2002 г., изм., бр. 110 от 21.12.2001 г., в сила от 1.01.2002 г., бр. 75 от 2.08.2002 г., в сила от 2.08.2002 г., бр. 31 от 4.04.2003 г., доп., бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм. и доп., бр. 79 от 4.10.2005 г., изм., бр. 94 от 25.11.2005 г., в сила от 25.11.2005 г., бр. 95 от 29.11.2005 г., в сила от 1.03.2006 г., бр. 103 от 23.12.2005 г., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр. 54 от 4.07.2006 г.) в чл. 80 думите „Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с Национална агенция „Сигурност”.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 24:
„§ 24. В Закона за хазарта (Обн., ДВ, бр. 51 от 4.06.1999 г., изм. и доп., бр. 103 от 30.11.1999 г., в сила от 30.11.1999 г., бр. 53 от 30.06.2000 г., в сила от 30.06.2000 г., бр. 1 от 2.01.2001 г., бр. 102 от 27.11.2001 г., в сила от 1.01.2002 г., изм., бр. 110 от 21.12.2001 г., в сила от 1.01.2002 г., бр. 75 от 2.08.2002 г., в сила от 2.08.2002 г., бр. 31 от 4.04.2003 г., доп., бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм. и доп., бр. 79 от 4.10.2005 г., изм., бр. 94 от 25.11.2005 г., в сила от 25.11.2005 г., бр. 95 от 29.11.2005 г., в сила от 1.03.2006 г., бр. 103 от 23.12.2005 г., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр. 54 от 4.07.2006 г.) в чл. 80, ал. 1 думите „Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с „Държавната агенция „Национална сигурност”.”

§ 23. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (Обн., ДВ, бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., бр. 33 от 21.04.2006 г., изм. и доп., бр. 34 от 25.04.2006 г., в сила от 1.07.2007 г. (*) - изм., относно влизането в сила, бр. 80 от 3.10.2006 г., в сила от 3.10.2006 г., изм., бр. 59 от 21.07.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 63 от 4.08.2006 г., в сила от 4.08.2006 г., доп., бр. 73 от 5.09.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм., бр. 82 от 10.10.2006 г., изм. и доп., бр. 86 от 24.10.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 1.01.2007 г., изм., бр. 95 от 24.11.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 105 от 22.12.2006 г., изм., бр. 46 от 12.06.2007 г., в сила от 1.01.2008 г., бр. 52 от 29.06.2007 г., в сила от 1.11.2007 г.) в чл. 74, ал. 1, т. 3 думите „Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с Национална агенция „Сигурност”.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 25:
„§ 25. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (Обн., ДВ, бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., бр. 33 от 21.04.2006 г., изм. и доп., бр. 34 от 25.04.2006 г., в сила от 1.07.2007 г. (*) - изм., относно влизането в сила, бр. 80 от 3.10.2006 г., в сила от 3.10.2006 г., изм., бр. 59 от 21.07.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 63 от 4.08.2006 г., в сила от 4.08.2006 г., доп., бр. 73 от 5.09.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм., бр. 82 от 10.10.2006 г., изм. и доп., бр. 86 от 24.10.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 1.01.2007 г., изм., бр. 95 от 24.11.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 105 от 22.12.2006 г., изм., бр. 46 от 12.06.2007 г., в сила от 1.01.2008 г., бр. 52 от 29.06.2007 г., в сила от 1.11.2007 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 74, ал. 1, т. 3 думите „Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с „Държавната агенция „Национална сигурност””.
2. В чл. 75, ал. 1, т. 2 думите “директора на Национална служба “Сигурност”” се заличават.”

§ 24. В Кодекса за застраховането (Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., доп., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., бр. 33 от 21.04.2006 г., изм. и доп., бр. 34 от 25.04.2006 г., в сила от 1.07.2007 г. (*) - изм., относно влизането в сила, бр. 80 от 3.10.2006 г., в сила от 3.10.2006 г., бр. 54 от 4.07.2006 г., бр. 59 от 21.07.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 1.01.2007 г., изм., бр. 82 от 10.10.2006 г., бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 48 от 15.06.2007 г.) в чл. 94, т. 3 думите „Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с Национална агенция „Сигурност”.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 26:
„§ 26. В Кодекса за застраховането (Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., доп., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., бр. 33 от 21.04.2006 г., изм. и доп., бр. 34 от 25.04.2006 г., в сила от 1.07.2007 г. (*) - изм., относно влизането в сила, бр. 80 от 3.10.2006 г., в сила от 3.10.2006 г., бр. 54 от 4.07.2006 г., бр. 59 от 21.07.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 1.01.2007 г., изм., бр. 82 от 10.10.2006 г., бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 48 от 15.06.2007 г.) в чл. 94, т. 3 думите „Агенцията за финансово разузнаване” се заменят с „Държавната агенция „Национална сигурност””.”

§ 25. В Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности (Обн. - ДВ, бр. 38 от 09.05.2000 г.; изм., бр. 28 от 19.03.2002 г.; бр. 74 от 30.07.2002 г.; изм. и доп., бр. 8 от 28.01.2003 г.; в сила от 01.03.2003 г.; бр. 38 от 11.05.2004 г.; изм., бр. 105 от 29.12.2005 г.; в сила от 01.01.2006 г.; бр. 38 от 09.05.2006 г.; изм. и доп., бр. 73 от 05.09.2006 г.; в сила от 01.01.2007 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 2, ал. 1, т. 24 накрая се поставя запетая и се добавя: председателят и заместник-председателите на Национална агенция „Сигурност”, генералните директори и техните заместници, главните директори, директорите и ръководителите на териториални звена на агенцията”.

Предложение от н. п. Атанас Атанасов и Елиана Масева, (№ 754-04-214/ 01.11.2007 г.:
В § 25, т.1 от Преходните и заключителните разпоредби думите "и заместник-председателите" отпадат.

Комисията не подкрепя предложението.

2. В чл. ал. 7 след думите „Данъчно-осигурителния процесуален кодекс” и след думите „Сметната палата” се добавя „и председателя на Национална агенция „Сигурност”.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 27:
„§ 27. В Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности (Обн. - ДВ, бр. 38 от 09.05.2000 г.; изм., бр. 28 от 19.03.2002 г.; бр. 74 от 30.07.2002 г.; изм. и доп., бр. 8 от 28.01.2003 г.; в сила от 01.03.2003 г.; бр. 38 от 11.05.2004 г.; изм., бр. 105 от 29.12.2005 г.; в сила от 01.01.2006 г.; бр. 38 от 09.05.2006 г.; изм. и доп., бр. 73 от 05.09.2006 г.; в сила от 01.01.2007 г.) се правят следните допълнения:
1. В чл. 2, ал. 1, т. 24 накрая се поставя запетая и се добавя „председателят и заместник-председателите на Държавна агенция „Национална сигурност”, главните директори, директорите на дирекции и на териториални дирекции на агенцията”.
2. В чл. 7, ал. 7 в изречение първо след думите „Данъчно-осигурителния процесуален кодекс” се добавя „и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”, а в изречениие второ след думите „Сметната палата” се добавя „и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”.”

§ 26. В чл. 52. ал. 2 в Наказателно-процесуален кодекс Обн., ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г., изм., бр. 46 от 12.06.2007 г., в сила от 1.01.2008 г. след думите „Министерството на вътрешните работи” се добавя „ и Национална агенция „Сигурност”

Предложение от н. п. Диана Атанасова Хитова, (№ 754-04-206/ 17.10.2007 г.:
В §26 от преходните и заключителни разпоредби да се създадат нови алинеи II, III и IV със следното съдържание:
ал.1
"В чл.396 ал.1 се създава нова т.2 със следното съдържание.
"държавните служители в Националната агенция "Сигурност".
Ал.ІІ
В чл. 396 ал.1 т.2-5 се преномероват съответно на т. 3-6.
Ал.ІІІ
В чл. 396 ал.1 т.6 след думите "Националната разузнавателна служба"се добавят думите:
"лица, работещи по трудово правоотношение в Национална агенция "Сигурност"

Комисията подкрепя предложението.

Предложение от н. п. Младен Червеняков и Пламен Ранчев, (№ 754-04-213/ 01.11.2007 г.:
В преходните и заключителни разпоредби се създава нов параграф със следното съдържание:
§. ... В чл. 194, ал.1, т.1 от НПК се добавя „както и по делата, по които Държавната агенция „Национална сигурност" извършва наблюдение, разкриване, противодействие и предотвратяване на престъпления по чл. чл. 116, ал.1, т.т. 1 и 2, 142, 143а, ал.1, 145а, ал.2, 159а, 159б, 159в,162, 162с, 163 - 172, 174а, 195, ал.3, 201-202, 212, ал.3, 216, ал. 5, 219, 220, 224, 233, 242, ал.1, б."г", ал. 2 и ал.3, 253, 253а, 254а, 254б, 255, 256, 257, 269, 282-285, 301, 302, 310, 311, 321, ал.3, 330, 333, 335, 337, ал.2, 339а, 339б, 340, 341а, 341б".

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от н. п. Татяна Дончева, Илко Димитров и Борислав Българинов, (№ 754-04-215/ 01.11.2007 г.:
§ 26 се изменя така:
“§ 26. В Наказателно-процесуалния кодекс (Обн., ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г., изм., бр. 46 от 12.06.2007 г., в сила от 1.01.2008 г.) заглавието и чл. 194 се изменя така:
„Разпределение на делата в досъдебното производство
Чл. 194. (1) Разследването се провежда от прокурор:
1. по материали, получени от Държавна агенция „Национална сигурност”;
2. по дела за престъпления, извършени от лица с имунитет, членове на Министерския съвет, държавни служители в Министерството на вътрешните работи и в Държавна агенция „Национална сигурност, съдии, прокурори и следователи;
3. по дела за престъпление, извършени в чужбина.
(2) В случаите по ал. 1 прокурорът може да възложи разследването или отделни следствени действия на следовател.
(3) Извън случаите по ал. 1 разследването се извършва от дознатели.”

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Становище на КВСОР:
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 26. Комисията подкрепя по принцип предложението на народните представители Хитова, Дончева, Димитров и Българинов и предлага следната редакция на § 26, който става § 28:
„§ 28. В Наказателно-процесуалния кодекс (Обн., ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г., изм., бр. 46 от 12.06.2007 г., в сила от 1.01.2008 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 194, ал. 1, т. 2 след думата „съвет” се поставя запетая и се добавя „съдии, прокурори и следователи”, а накрая се добавя „или в Държавна агенция „Национална сигурност””.
2. Създава се чл. 194а:
„Разследване по материали на Държавна агенция „Национална сигурност”
Чл. 194а. (1) Разследването по материали, получени от Държавна агенция „Национална сигурност”се провежда от прокурор.
(2) В случаите по ал. 1 прокурорът може да възложи разследването или отделни следствени действия и на следовател.”
3. В чл. 396, ал. 1:
а) създава се нова т. 2:
„2. държавните служители в Държавна агенция „Национална сигурност”;
б) досегашните т. 2, 3 и 4 стават съответно т. 3, 4 и 5;
в) досегашната т. 5 става т. 6 и в нея след думите „служба за охрана” съюзът „и” се заменя със запетая, а след думите „разузнавателна служба” се добавя „и лицата, работещи по трудово правоотношение в Държавна агенция „Национална сигурност””.
3. В чл. 401, ал. 1 думите „т. 3” се заменят с „т. 4”.”

Комисията предлага да се създадат § 29 – 42:
„§ 29. В Кодекса за социално осигуряване (Обн., ДВ, бр. 110 от 17.12.1999 г., в сила от 1.01.2000 г.; Решение № 5 на Конституционния съд на РБ от 29.06.2000 г. - бр. 55 от 7.07.2000 г.; изм. и доп., бр. 64 от 4.08.2000 г., изм., бр. 1 от 2.01.2001 г., доп., бр. 35 от 10.04.2001 г., изм., бр. 41 от 24.04.2001 г., изм. и доп., бр. 1 от 4.01.2002 г., в сила от 1.01.2002 г., изм., бр. 10 от 29.01.2002 г., в сила от 1.01.2002 г., изм. и доп., бр. 45 от 30.04.2002 г., в сила от 30.04.2002 г., бр. 74 от 30.07.2002 г., в сила от 1.01.2003 г., доп., бр. 112 от 29.11.2002 г., изм. и доп., бр. 119 от 27.12.2002 г., в сила от 1.01.2003 г., доп., бр. 120 от 29.12.2002 г., изм. и доп., бр. 8 от 28.01.2003 г., в сила от 1.03.2003 г., доп., бр. 42 от 9.05.2003 г., изм. и доп., бр. 67 от 29.07.2003 г., доп., бр. 95 от 28.10.2003 г., изм. и доп., бр. 112 от 23.12.2003 г., в сила от 1.01.2004 г., изм., бр. 114 от 30.12.2003 г., изм. и доп., бр. 12 от 13.02.2004 г., изм., бр. 21 от 16.03.2004 г., в сила от 1.01.2004 г., доп., бр. 38 от 11.05.2004 г., изм. и доп., бр. 52 от 18.06.2004 г., в сила от 1.08.2004 г., бр. 53 от 22.06.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., бр. 69 от 6.08.2004 г., в сила от 1.07.2004 г., изм., бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм. и доп., бр. 112 от 23.12.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм., бр. 115 от 30.12.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм. и доп., бр. 38 от 3.05.2005 г., изм., бр. 39 от 10.05.2005 г., в сила от 11.02.2006 г., бр. 76 от 20.09.2005 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 102 от 20.12.2005 г., в сила от 20.12.2005 г., изм. и доп., бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 104 от 27.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм. и доп., бр. 17 от 24.02.2006 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., бр. 34 от 25.04.2006 г., в сила от 1.01.2008 г. (*) , изм. и доп., бр. 56 от 11.07.2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 1.01.2007 г., бр. 57 от 14.07.2006 г., в сила от 1.07.2006 г., бр. 59 от 21.07.2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 1.01.2007 г., бр. 68 от 22.08.2006 г., попр., бр. 76 от 15.09.2006 г., (*) изм., бр. 80 от 3.10.2006 г., в сила от 3.10.2006 г., бр. 82 от 10.10.2006 г., бр. 95 от 24.11.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., доп., бр. 102 от 19.12.2006 г., изм. и доп., бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 41 от 22.05.2007 г., изм., бр. 52 от 29.06.2007 г., в сила от 1.11.2007 г., (*) бр. 53 от 30.06.2007 г., в сила от 30.06.2007 г., бр. 64 от 7.08.2007 г., бр. 77 от 25.09.2007 г., в сила от 1.10.2007 г.) в чл. 69 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал.3:
„(3) Държавните служители от Държавна агенция „Национална сигурност” придобиват право на пенсия при уволнение, независимо от възрастта им, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети да са действително изслужени по Закона за Държавната агенция „Национална сигурност”, на кадрова военна служба или по законите по алинея 2.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думите „ал. 2” се добавя „и ал.3”.
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5.

§ 30. В Закона за автомобилните превози (Обн., ДВ, бр. 82 от 17.09.1999 г., в сила от 17.09.1999 г., изм. и доп., бр. 11 от 31.01.2002 г., изм., бр. 45 от 30.04.2002 г., изм. и доп., бр. 99 от 11.11.2003 г., в сила от 12.12.2003 г., изм., бр. 70 от 10.8.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., бр. 88 от 4.11.2005 г., изм. и доп., бр. 92 от 18.11.2005 г., в сила от 18.11.2005 г., изм., бр. 95 от 29.11.2005 г., в сила от 1.03.2006 г., изм. и доп., бр. 102 от 20.12.2005 г., бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр. 85 от 20.10.2006 г., в сила от 20.10.2006 г., изм., бр. 92 от 14.11.2006 г., в сила от 14.11.2006 г., бр. 102 от 19.12.2006 г., изм. и доп., бр. 42 от 29.05.2007 г., бр. 80 от 5.10.2007 г., в сила от 5.10.2007 г.) се правят следните допълнения:
1. В чл. 6, ал. 3, т. 3 след думите “Министерството на вътрешните работи” се добавя “Държавната агенция “Национална сигурност”” и се поставя запетая.
2. В чл. 12б, ал. 1, т. 4 след думите “Министерството на вътрешните работи” се добавя “Държавната агенция “Национална сигурност”” и се поставя запетая.

§ 31. В Закона за безопасно използване на ядрената енергия (Обн., ДВ, бр. 63 от 28.06.2002 г., изм. и доп., бр. 120 от 29.12.2002 г., бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм., бр. 76 от 20.09.2005 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 88 от 4.11.2005 г., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., бр. 11 от 2.02.2007 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 13 след думата „транспорта” съюзът „и” се заменя със запетая, а след думите “и науката” се добавя “и председателят на Държавна агенция “Национална сигурност””.
2. В чл. 16, т. 12 след думите “вътрешните работи” се добавя “и на Държавна агенция “Национална сигурност””.
3. В чл. 72, ал. 1, т. 4 след думите “на агенцията” се поставя запетая и се добавя “председателя на Държавна агенция “Национална сигурност””.
4. В чл. 73, ал. 2 накрая се добавя “и на Държавна агенция “Национална сигурност””.
5. В чл. 113, ал. 4 след думата “отбраната” съюзът “и” се заменя със запетая, а след думата “агенцията” се добавя “и председателя на Държавна агенция “Национална сигурност””.
6. В чл. 114, ал. 1 след думите “вътрешните работи” съюзът “и” се заменя със запетая, а след думата “агенцията” се добавя “и председателя на Държавна агенция “Национална сигурност””.

§ 32. В Закона за българското гражданство (Обн. ДВ. бр.136 от 18 Ноември 1998г., изм. ДВ. бр.41 от 24 Април 2001г., доп. ДВ. бр.54 от 31 Май 2002г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г.) в чл. 33 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думите „здравеопазването и на” се добавя „Държавна агенция “Национална сигурност” и се поставя запетая.
2. В ал.3 накрая се добавя “след писмено становище на Държавна агенция “Национална сигурност””.

§ 33. В Закона за геодезията и картографията (Обн., ДВ, бр. 29 от 7.04.2006 г., изм., бр. 57 от 13.07.2007 г., в сила от 13.07.2007 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 8, ал. 3 след думите “Агенцията по геодезия, картография и кадастър” се добавя “заместник-председател на „Държавна агенция “Национална сигурност”” и се поставя запетая.
2. В чл. 14, ал. 3, т. 1 след думата “отбраната” съюзът “и” се заменя със запетая, а след думите “вътрешните работи” се добавя “и с председателя на „Държавна агенция “Национална сигурност””.
3. В чл. 15, ал. 2 след думата “отбраната” съюзът “и” се заменя със запетая, а след думите “вътрешните работи” се добавя “и с председателя на „Държавна агенция “Национална сигурност””.

§ 34. В Закона за гражданското въздухоплаване (Обн., ДВ, бр. 94 от 1.12.1972 г., изм. и доп., бр. 30 от 13.04.1990 г., бр. 16 от 21.02.1997 г., бр. 85 от 24.07.1998 г., в сила от 1.01.1999 г., доп., бр. 12 от 11.02.2000 г., изм. и доп., бр. 34 от 6.04.2001 г., в сила от 6.04.2001 г., изм., бр. 111 от 28.12.2001 г., изм. и доп., бр. 52 от 18.06.2004 г., изм., бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., бр. 88 от 4.11.2005 г., бр. 102 от 20.12.2005 г., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., бр. 36 от 2.05.2006 г., в сила от 1.07.2006 г., изм. и доп., бр. 37 от 5.05.2006 г., бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм., бр. 108 от 29.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 10 от 30.01.2007 г., в сила от 30.01.2007 г., доп., бр. 41 от 22.05.2007 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 11, ал. 2 след думите “вътрешните работи” съюзът “и” се заменя със запетая, а след думата “финансите” се добавя “и председателят на „Държавна агенция “Национална сигурност””..
2. В чл. 43, ал. 4 след думата “финансите” съюзът “и” се заменя със запетая, а след думите “вътрешните работи”се добавя “и председателя на Държавна агенция “Национална сигурност””.
3. В чл. 62, ал. 3 след думата “отбраната” съюзът “и” се заменя със запетая, а след думите “вътрешните работи”се добавя “и председателя на „Държавна агенция “Национална сигурност””.
4. В чл. 141, ал. 7 след думата “отбраната” съюзът “и” се заменя със запетая, а след думите “вътрешните работи”се добавя “и председателя на „Държавна агенция “Национална сигурност””.

§ 35. В Закона за електронните съобщения (Обн. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 3, т. 1 след думите “вътрешните работи” се добавя “от „Държавна агенция “Национална сигурност”” и се поставя запетая.
2. В чл. 10, ал. 1 след думите “вътрешните работи” се добавя “ „Държавна агенция “Национална сигурност”” и се поставя запетая.
3. В чл. 20, ал. 1, т. 12 се изменя така:
„т. 12. проекти, свързани с националната сигурност, след съгласуване с Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и с „Държавната агенция “Национална сигурност”;
4. В чл. 40, ал. 2 думите „и/или” са заменят със запетая, а след думите “вътрешните работи” се добавя „и/или Държавна агенция “Национална сигурност””.
5. В чл. 277 след думите “информация на” се добавя „Държавна агенция “Национална сигурност” и”.
6. В чл. 304 след думите “вътрешните работи” се добавя “и на „Държавна агенция “Национална сигурност””.
7. В чл. 305:
а) в ал. 1 накрая се добавя “и на „Държавна агенция “Национална сигурност””.
б) в ал. 2 след думите „вътрешните работи” се добавя „и председателят на Държавна агенция „Национална сигурност”.
8. В чл. 307 думите „специализираната дирекция по чл. 113 от Закона за Министерството на вътрешните работи” се заменят с “Държавна агенция “Национална сигурност””.
9. В чл. 308 след думите “вътрешните работи” се добавя “и на „Държавна агенция “Национална сигурност””.
10. В чл. 309 след думите “вътрешните работи” се добавя “и от „Държавна агенция “Национална сигурност””.
11. В чл. 310 в текста преди т. 1 след думите “вътрешните работи” се добавя “и „Държавна агенция “Национална сигурност””.
12. В чл. 311, ал. 4 след думата “отбраната” се добавя „Държавната агенция “Национална сигурност””и се поставя запетая.

§ 36. В Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни (Обн., ДВ, бр. 84 от 4.10.1996 г., в сила от 4.01.1997 г., изм. и доп., бр. 27 от 10.03.1998 г., изм., бр. 81 от 14.09.1999 г., в сила от 15.12.1999 г., бр. 86 от 20.10.2000 г., изм. и доп., бр. 18 от 5.03.2004 г., в сила от 6.04.2004 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) в чл. 24, ал. 2, изречение първо думите “или на” се заменят със запетая, а след думите “вътрешните работи” се добавя “или на „Държавна агенция “Национална сигурност””.

§ 37. В Закона за концесиите (Обн., ДВ, бр. 36 от 2.05.2006 г., в сила от 1.07.2006 г., изм. и доп., бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 1.07.2006 г., доп., бр. 65 от 11.08.2006 г., в сила от 11.08.2006 г., изм. и доп., бр. 105 от 22.12.2006 г., изм., бр. 41 от 22.05.2007 г., бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.) в чл. 103, т. 2 след думите “вътрешните работи” съюзът “и” се заменя със запетая, а след думите “и водите” се добавя “и председателя на Държавна агенция “Национална сигурност””.

§ 38. В Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (Обн., ДВ, бр. 12 от 11.02.2000 г., изм., бр. 111 от 28.12.2001 г., изм. и доп., бр. 24 от 23.03.2004 г., изм., бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм. и доп., бр. 11 от 1.02.2005 г.; Решение № 5 от 10.05.2005 г. на Конституционния съд на РБ - бр. 45 от 31.05.2005 г.; доп., бр. 87 от 1.11.2005 г., изм., бр. 88 от 4.11.2005 г., доп., бр. 94 от 25.11.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм. и доп., бр. 102 от 20.12.2005 г., бр. 104 от 27.12.2005 г., в сила от 27.12.2005 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., бр. 36 от 2.05.2006 г., в сила от 1.07.2006 г., изм. и доп., бр. 43 от 26.05.2006 г., изм., бр. 65 от 11.08.2006 г., в сила от 11.08.2006 г., доп., бр. 99 от 8.12.2006 г., в сила от 9.01.2007 г., изм., бр. 108 от 29.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 41 от 22.05.2007 г., бр. 54 от 3.07.2007 г.) в чл. 60а, ал. 2 след думите “вътрешните работи” съюзът “и” се заменя със запетая, а след думата “финансите” се добавя “и председателят на „Държавна агенция “Национална сигурност””.

§ 39. В Закона за пощенските услуги (Обн., ДВ, бр. 64 от 4.08.2000 г., в сила от 1.08.2000 г., изм. и доп., бр. 112 от 29.12.2001 г., в сила от 5.02.2002 г., изм., бр. 45 от 30.04.2002 г., изм. и доп., бр. 76 от 6.08.2002 г., бр. 26 от 21.03.2003 г., в сила от 1.01.2003 г., изм., бр. 19 от 1.03.2005 г., изм. и доп., бр. 88 от 4.11.2005 г., изм., бр. 99 от 9.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 34 от 25.04.2006 г., в сила от 1.01.2008 г. (*) , изм. и доп., бр. 37 от 5.05.2006 г., в сила от 5.05.2006 г., (*) изм., бр. 80 от 3.10.2006 г., в сила от 3.10.2006 г., бр. 86 от 24.10.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 1.01.2007 г., бр. 41 от 22.05.2007 г., (*) бр. 53 от 30.06.2007 г., в сила от 30.06.2007 г.) се правят следните допълнения:
1. В чл. 20, ал. 1, т. 5 след думите “вътрешните работи” се добавя “и на „Държавна агенция “Национална сигурност””.
2. В чл. 94, ал. 2 след думите “вътрешните работи” се поставя запетая и се добавя „Държавна агенция “Национална сигурност””.

§ 40. В Закона за убежището и бежанците (Обн. ДВ. бр.54 от 31 Май 2002г., изм. ДВ. бр.31 от 8 Април 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 47, ал. 3 след думата „благоустройството” се поставя запетая и се добавя „председателя на Държавна агенция “Национална сигурност””.
2. В чл. 58 се създава нова ал. 7:
“(7) При получаване на молба за предоставяне на особена закрила компетентните органи задължително изискват писмено становище на Държавна агенция “Национална сигурност”.”
3. В чл. 67а, ал. 2, т.2 след думите „вътрешните работи” се добавя „и от Държавна агенция “Национална сигурност””.
4. В чл. 67е след думите „вътрешните работи” се добавя „и на Държавна агенция “Национална сигурност”.
5. В чл. 67з:
а) в ал. 1 след думите „вътрешните работи” се добавя „и Държавна агенция “Национална сигурност””, думата „осъществява” се заменя с „осъществяват”, а думата „извършва” с „извършват”;
б) в ал. 2 след думите „вътрешните работи” се добавя „и Държавна агенция “Национална сигурност””, думата „осъществява” се заменя с „осъществяват”, а думата „извършва” с „извършват”.

§ 41. В Закона за чужденците в Република България (Обн. ДВ. бр.153 от 23 Декември 1998г., изм. ДВ. бр.70 от 6 Август 1999г., изм. ДВ. бр.42 от 27 Април 2001г., изм. ДВ. бр.112 от 29 Декември 2001г., изм. ДВ. бр.45 от 30 Април 2002г., изм. ДВ. бр.54 от 31 Май 2002г., изм. ДВ. бр.37 от 22 Април 2003г., изм. ДВ. бр.103 от 25 Ноември 2003г., изм. ДВ. бр.37 от 4 Май 2004г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.11 от 1 Февруари 2005г., изм. ДВ. бр.63 от 2 Август 2005г., изм. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.82 от 10 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.11 от 2 Февруари 2007г., изм. ДВ. бр.29 от 6 Април 2007г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.63 от 3 Август 2007г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 21а:
а) в ал. 1 след думите „външните работи” се поставя запетая и се добавя „председателят на Държавна агенция “Национална сигурност””.
б) в ал. 2 след думите „вътрешните работи” се поставя запетая и се добавя „от председателят на Държавна агенция “Национална сигурност”.
2. В чл .22 се създава ал.4:
“(4) Разрешението по ал.1, т.3 се издава след писмено становище от Държавна агенция “Национална сигурност””.
3. В чл. 24, ал. 1, т. 16 след думите „вътрешните работи” се добавя „и с председателя на Държавна агенция “Национална сигурност””.
4. В чл. 24а, ал. 3 след думите „вътрешните работи” съюзът „и” се заменя със сапетая, а след думите „на финансите” се добавя „и председателя на Държавна агенция “Национална сигурност””.
5. В чл. 33з:
а) в ал. 1 след думите „вътрешните работи” се добавя „или на Държавна агенция “Национална сигурност””;
б) в ал. 3 след думите „вътрешните работи” се добавя „или на Държавна агенция “Национална сигурност””.
6. В чл. 42ж след думите „вътрешните работи” се добавя „и на Държавна агенция “Национална сигурност””.
7. В чл. 44:
а) в ал. 1 след думите „заповеди на” се добавя „председателя на Държавна агенция “Национална сигурност” и”.
б) в ал. 8 след думите „вътрешните работи” се добавя „или на Държавна агенция „Национална сигурност””.
8. В чл. 54 се създава ал. 5:
„(5) Държавна агенция “Национална сигурност” ползва информацията от регистъра по ал. 1 за изпълнение на законовите й функции по ред, определен в съвместна наредба на министъра на вътрешните работи и председателя на агенцията.”
9. В чл. 56 след думите „вътрешните работи” се добавя „и Държавна агенция “Национална сигурност””, думата „предоставя” се заменя с „предоставят”, а думата „получава” с „получават”.
10. В чл. 57 след думите „социалната политика” се добавя „и с Държавна агенция “Национална сигурност””.
11. В чл.58 след думите „обмен с” се добавя „Държавна агенция “Национална сигурност” и”.
12. В чл.59:
а) В ал. 1 след думите „вътрешните работи” се добавя „и Държавна агенция “Национална сигурност””, а думата „осъществява” се заменя с „осъществяват”.
б) В ал. 2 след думите „вътрешните работи” се добавя „и Държавна агенция “Национална сигурност””, а думата „осъществява” се заменя с „осъществяват”.
13. В чл. 60:
а) досегашният текст става ал. 1.
б) създава се ал. 2:
„(2) Държавна агенция “Национална сигурност” осъществява взаимодействие и обмен на данни с ЕСГРАОН и с общинските администрации във връзка с административното обслужване на постоянно пребиваващи чужденци.”

§ 42. Министерският съвет в едномесечен срок от влизането в сила на закона внася в Народното събрание проекти на закони за изменение и допълнение на законите, чиито разпоредби трбява да бъдат приведени в съответствие с този закон.”


§ 27. Националната агенция „Сигурност” към Министерския съвет се създава като правоприемник на:
1. Националната служба за сигурност към МВР по Закона за МВР;
2. Военното контраразузнаване от състава на Службата „Сигурност –военна полиция и военно контраразузнаване” към МО по Закона за отбраната и въоръжените сили;
3. Агенцията за финансово разузнаване към МФ по Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Становище на КВСОР:
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 27 да отпадне.

§ 28. Този закон, с изключение на § 1 от Преходните и заключителни разпоредби, влиза в сила едновременно с правилника за организацията и дейността на Национална агенция „Сигурност”.

Становище на КВСОР:
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 28 да отпадне.

Комисията предлага да се създадат § 43 и § 44 със следната редакция:
„§ 43. Министерският съвет приема правилник за прилагането на закона в едномесечен срок от влизането му в сила.
§ 44. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г.”

§ 29. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет и на Национална агенция “Сигурност”.

Становище на КВСОР:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 45:
„§ 45. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет и на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”.”