ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделие и горите






П Р О Т О К О Л

№ 124




На 25 август 2008 г., понеделник, се проведе извънредно заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на информация от Министерството на земеделието и храните относно протестните действия на животновъдите, млекопроизводителите и млекопреработвателите в страната, както и становища на браншовите организации от отрасъла.

Списък на присъствалите народни представители-членове на комисията, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 12,10 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Васил Калинов.


*
* *


ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Добър ден на всички.
Днешното заседание на Комисията по земеделие и горите можем да кажем, че има извънреден характер от гледна точка на това, че в края на август, по средата на отпуската в Народното събрание комисията се събира на заседание, провокирана от ситуацията, свързана със земеделието и с развитието на селското стопанство в страната и по-специално – със задълбочаващите се проблеми в животновъдния отрасъл.
Очевидно нерешаването на проблемите и натрупването на напрежение в селското стопанство са предизвикали протестите на хората от животновъдния сектор.
Бях поканен от председателя на парламента. Проведохме разговор, уточнихме някои от въпросите. Една от идеите е да започнем, независимо от отпуската, обсъждането на проблема – комисията да изслуша страните и да започнем да търсим решение, като се включи и парламентът в намирането на решение на проблема.
Искам да ви информирам, уважаеми колеги, че до днешното заседание се стигна и след една много сериозна среща при господин Гиньо Ганев – омбудсманът на Република България, където присъства и госпожа Душана Здравкова, евродепутат, както и министърът на земеделието и храните, където обсъдихме някои от въпросите и преценихме, че действително едно заседание на парламентарната комисия може да бъде от полза и да активизира по-конкретни, по-ясни и по-точни действия за решаването на проблемите.
Същевременно, откривайки заседанието на комисията, ще започна с извинението, което господин Цветанов поднася предвид на това, че той в момента има здравословни проблеми и не може да участва в заседанието на комисията. Министерството на земеделието и храните ще бъде представено от госпожа Бъчварова и господин Абазов – заместник-министри на земеделието и храните.
Информирам ви, че в заседанието взема участие лично господин Гиньо Ганев – омбудсманът, с негови сътрудници. Вече споменах, че присъства и госпожа Здравкова – евродепутат. Длъжен съм да кажа, че тук присъства и госпожа Маруся Любчева, господин Евгени Кирилов – също евродепутати, за което много им благодаря. Днешният ден стартира европарламентарният сезон, така че предполагам, че след заседанието ще летите за Брюксел, господин Кирилов и госпожо Любчева. Дано да ви дадем импулс за решаване на въпросите и вие да бъдете по-причастни от гледна точка на това да се решат проблемите.
Тук видях преди малко, че влезе и господин Пейчев, заместник-министър на земеделието и храните, госпожа Емин – парламентарният секретар на Министерството на земеделието и храните, също е тук, господин Кънчев – директор на Държавен фонд “Земеделие”, проф. Жеко Байчев също е тук, проф. Желев и господин Валентин Георгиев от Изпълнителна агенция по селекция и репродукция на животните също са тук. Господин Караоглан и госпожа Якова от Държавния фонд “Земеделие” присъстват на заседанието. Тук са всички заместници – Войнов, Делчев, Илиев, Кулински, Ламбов от Държавен фонд “Земеделие”, Георги Чобанов от НВМС.
От браншови организации на животновъдите присъстват: господин Зоров и Геновева Бакърджиева от Национален млечен борд, Стефан Стефанов от Български пчеларски съюз, Михаил Тачев от Националната асоциалция на млекопреработвателите, Бойко Синапов – фермер от Кърджали, Димитър Ворошилов – фермер от Пловдив, Иван Ангелов – “Градус” и шеф на Асоциацията на производителите и птицевъдите, Каменка Маринска – фермер от Асеновград, Пламен Иванов – от Националния браншови пчеларски съюз, д-р Румен Караманов от Асоциацията на индустриалното свиневъдство, Атанас Атанасов – фермер, Мартин Банов и Бойчо Ценов от МЗХ, господин Свилен Костов от Държавен фонд “Земеделие”, Христо Друмев – фермер, Адриан Цаковски – също фермер, д-р Светла Чамова и госпожа Искра Вълчева и Снежана Благоева – от Министерството на земеделието и храните.
Както виждате, колеги, форматът на днешното заседание е доста широк. Представени са браншовите организации, представени са и съответните държавни структури в лицето на структурите на МЗХ. Журналистическият интерес е видим.
Предлагам да започнем работа.
Предлагам днешното заседание да протече при следния дневен ред. Първо, ще предоставя думата на представителите на МЗХ да информират относно проблема, който е тема на днешното заседание. Мисля, че всеки един от колегите е получил предварително подготвения материал. Аз помолих той да бъде раздаден и на журналистите, и на браншовиците, тъй като няма нещо в информацията, което да ни притеснява, за да може да се ползва. След това ще преминем към въпроси и накрая ще оформим становище ли ще бъде, няма значение как ще го наречем, като ще помоля браншовите организации съвсем накратко, ясно и по един да вземат отношение, за да не превърнем заседанието в говорилня.
Очевидно, че с това заседание няма да приключим, то вероятно ще бъде двуразово, в смисъл, че днес ще понатрупаме информация, ще изслушаме представителите за това как виждат проблема и най-вероятно следващата седмица ще вземем решение. Не искам да оставате с впечатление, че тук ще се вземат някакви кардинални и крайни решения.
Естествено бих помолил членовете на Комисията по земеделието и горите – народните представители, в своите изказвания и позиции да имат предвид и мнението си относно ефективността на законодателството, което действа днес – Законът за животновъдството, Законът за собствеността и ползването на земеделските земи, Законът за опазването на земеделските земи и другите закони, имащи отношение към цялата материя.
Така че, колеги, ако нямате възражения, да започнем конкретната работа. Има ли някакви съображения, мнения?
Имате думата, господа заместник-министри! Кой ще вземе думата пръв? Това е ваша воля.
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми членове на Комисията по земеделието и горите, дами и господа, гости!
Поради ситуацията, че министър Цветанов е болен и е в болнични, решението, по което ние смятаме да процедираме във връзка с представения от вас материал, е по темата за животновъдството и смятам да докладвам аз, а господин Абазов да докладва по останалите въпроси.
Ще започна с няколко неща, свързани с проблема животновъдство.
Животновъдството в страната като цяло, ако следите статистическата информация от последните няколко години, намалява своя относителен дял и от 48 – 50 процента през 2001 – 2002 г., в момента е около 36 процента. Действащите държавни помощи, които държавата е осигурявала през целия период на функциониране на Държавния фонд “Земеделие” от 1996 г., общо взето са били насочвани и са преобладавали в сферата на животновъдството, ако се погледне относителният дял на средствата.
През 2007 г. това, което се направи, беше, че първо, ние въведохме квотната година за първи път и отчетохме квотната година на 1 април 2008 г. Действащата за България квота е в размер на 889 хиляди тона. В началото на 2008 г. беше разпределен национален млечен резерв и допълнителна квота получиха 779 броя земеделски производители.
В края на 2007 г. беше изготвена и публикувана Наредба № 23 за управление на националната млечна квота. Към настоящия момент се подготвя отново промяна на наредбата по искане най-вече на браншовите организации поради факта, че съществуват проблеми при прехвърляне, разпореждане и търговия с квотите. Участват всички браншови организации, обаче факт е, че в по-голямата си част от предлаганите промени в текстовете на Наредба № 23, която е основната по управление на млечния сектор, има непримирими противоречия между тях, които се опитваме чрез максимален брой разговори да изчистим.
Това, което Разплащателната агенция докладва, беше, че от 23-те хиляди земеделски производители, които имат квота и трябва да се отчетат за привършването на квотната година, 10 хиляди не са го направили, което означава, че автоматически трябва да бъдат и санкционирани по действащите регламенти.
Така че в Европейския съюз освен значителните права, които имаме, имаме и значителни задължения, особено по управление на млечните квоти. Знаете, че се говори за тази система като трудно приложима, особено за новите страни. Но, така или иначе, решение по отношение на квотната система ще бъде прието едва след 2011 – 2012 година, когато можем да говорим за възможност да се коментира въпросът за отпадането на националните млечни квоти.
Така или иначе, млечната квота на България не е достатъчна за млякото, което се произвежда. Затова и стратегията, която беше приета преди пресъединяването ни през 2005 г., предвиждаше възможност съществуването на ферми и първа, и втора, и трета категория и съответно с опции чрез инвестиции те да отидат към производството на качествено мляко. Качественото мляко представлява около 1/3 от млякото, което имаме по квотите.
През 2008 г. в резултат от тежката ситуация в животновъдството, която наистина оценяваме като критична, беше направено необходимото да се използват всички финансови лостове за подпомагане.
Трябва да ви кажа, че обикновено финансовият ресурс на Държавен фонд “Земеделие” е около 45 млн. лв. за субсидии, които средства се разпределят между растениевъдство и животновъдство.
Какво е осигурено досега? За сектор животновъдство са осигурени 83 130 хиляди лева, от които 15 хиляди са за кредитиране при облекчени условия и 68 130 хиляди са под формата на безвъзмездни помощи. Прилагат се по две системи. Първата е на съществуващите държавни помощи, тоест, тези, които са ни признати от Европейската комисия като действащи до 2006 г. с ресурс, който е определен на база ІІІ, ІV, V и VІ средно аритметично предоставени средства.
От целевата субсидия за произведено качествено мляко и съществуваща държавна помощ до момента са изплатени 14 655 хиляди лева. Тук искам да подчертая темата с нотификацията на държавна помощ, свързана с целогодишната субсидия.
Всички браншови организации, които присъстват тук, знаят през какви етапи минахме. Още на 10 април е представено искане за нотификация – първо даже не беше за нотификация, а за промяна само на финансовия ресурс на съществуващата държавна помощ, поради факта, че количеството на качественото мляко се увеличава и затова са необходими инвестиции. Съответно за това е необходимо достигането на стандарти, за които е необходимо целогодишната субсидия да бъде факт за нашето млечно говедовъдство.
Впоследствие държавната помощ на 17-ти беше нотифицирана. Това са едни стандартни бланки – форми, които се попълват с мотивация, която цели да покаже необходимостта от такъв вид подпомагане. Факт е, че досега отговори няма. Очаква се на 3 септември да има среща с Мариате Шербол, министърът на земеделието с госпожа Плугчиева, на която да се разисква този въпрос, свързан с искането за целогодишна субсидия на качествено мляко. Говорим за говедовъдство, овцевъдство, защото качественото мляко е за всички потребители в страната.
Общо взето, чуха се думи, че е недобре нотифицирана помощта. Искам да ви уверя, че всички специалисти в министерството, господин Пейчев също, както и специалистите от “Интеграционна политика”, които са ангажирани с процеса, положиха усилия и това е третата държавна помощ, която нотифицираме. При първите две общо взето процедурата беше стандартна – с нотификация, подаване на мотиви за съответната искана държавна помощ, при което следваше в рамките на два месеца отговор на комисията. Даже за сушата нотификацията на новата държавна помощ, която искахме, беше в рамките на около 35 дни, което, общо взето, беше един рекорд за Европейската комисия, предвид тогава тежките условия през 2007 г.
Така че до този момент правим всичко необходимо с текуща информация, забележете, като всяка седмица се иска броя на фермите, изисква се количеството произведено мляко и трябва да кажем, че от началото на 2008 г. досега броят на фирмите първа категория се е увеличил с 450. Господин Байчев може да потвърди, че 1850 са фирмите първа категория, което означава, че през този период се инвестира и се преминава от трета в първа и по-малко от втора в първа категория. Но това са фактите, които Европейската комисия държи да знае и да има отчетност всеки месец от гледна точка на фактическото състояние на сектор “Мляко”.
Освен целева субсидия за произведено и продадено качествено краве, биволско, овче и козе мляко, традиционно стартира линията за подпомагане на национален генен фонд и контролиране на част от популацията с 8 400 хиляди лева, като тя стартира на 15.02. И за двете са кандидатствали 1923 броя фермери и тя почти приключи.
Целева субсидия за подпомагане на развъдните асоциации: линията стартира на 11.08. с 1 млн. лв.
Съгласно правната рамка на Европейския съюз за държавни помощи беше приложен Регламент № 1535 от 20.12.2007 г. за предоставяне на помощ – така наречения и известен вече de minimis със следните параметри: за крава – 300 лв., за биволица – 320 лв., овца – 40, коза – 20 лв. Тези стойности бяха уточнени с представителите на различните браншови организации за подпомагане на единица животни.
Досега са изплатени 42 млн. лв. по този регламент. Максимално възможният, който България може да дава и е записано в решението на Европейската комисия, е 46 млн. лв.
Искам да кажа, че de minimis се приложи за целия сектор и максимумът, който може да вземе едно стопанство, е 7 500 евро в рамките на тригодишен период. Тъй като наистина ситуацията беше критична, средствата като субсидии бяха осигурени и съответно предоставени за много кратко време и усвоени от земеделските производители за закупуване на фуражи. Говоря за месеците февруари и март.
Кредитиране.
В отговор на искане на млекопроизводителите от 10.07.2008 г. стартира кредитна линия за закупуване на фуражи от новата реколта. Желанието беше при цени на основни земеделски продукти веднага след жътвата по-ниски в сравнение с традиционно по-късните есенни месеци, този кредит да осигури възможността да се закупят фуражи поне за няколко месеца напред.
За предоставяне на кредити на животновъдите са предвидени 7,5 млн. лв., а към днешна дата са получени документи от 234 фермера, като общият размер на заявения кредитен ресурс е 3 млн. лв., от които са усвоени 965 000 лв.
За месодайното животновъдство имаме субсидия за класифициране по скалата (S) EUROP заклани животни от вида говеда, овце и свине – 1 млн. лв., която стартира на 11.08.2008 г. и за подпомагане на месодайното животновъдство – също в размер на 1 млн. лв. Двете линии стартираха на 11 август със срок до средата на м. октомври.
Също така имахме искания от птицевъдите за закупуване на фуражи и във връзка с облекчаване на режима за регистрация по Наредба № 44 - за ветеринарно-медицинските изисквания на животновъдните обекти. Тук беше предвидена възможността да се предостави кредит. Към момента за кредита са кандидатствали 35 птицевъди с обща стойност 2 млн. лв. Преведените суми са 482 хил. лв. Впоследствие получихме писмо от асоциацията на свиневъдите и индустриалците в България, които също искат да използват възможностите за кредит. Тези кредити са със срок от една година, през което време не се плащат лихви и главници, а след една година съответно кредитът се изплаща в периоди на два или три транша според предвидените договори, които са разписани и всеки един земеделски производител може да прецени дали еднократно или на няколко транша могат да бъдат предоставени или използвани тези средства.
Кредитите, общо взето, се отпускат при много облекчени условия, за което благодаря на всички асоциации, които взеха участие при тяхната подготовка. Така например за гарантиране на кредита до 50 хиляди лева се изисква запис на заповед, което значително облекчава процедурата и винаги е представлявала трудност при усвояване на кредитите от земеделските производители. За тези, които не са използвали de minimis, лихвеният процент се приема, а за тези, които са ползвали – е 7 %. Така че има възможности ресурсът за този кредит да бъде увеличен при условие, че има интерес към него.
Най-накрая, тъй като се постави много сериозно въпросът за стратегия за развитие на животновъдството в България, искам да кажа, че през края на 2006 г. имаше заповед, с която се възложи на много голям колектив да разработи такава стратегия. В резултат на едногодишна работа на различни структури в Министерството на земеделието и храните и пак с активното участие на браншовите организации, защото по всеки един показател те си даваха своите писмени материали, тази стратегия беше подготвена.
След като тя беше оформена по начин, по който да може да бъде представена и обсъждана, бяха направени осем регионални срещи с животновъди от цялата страна, където след представяне на стратегията ние изисквахме съответно становище и мнение по нея. След приключването на тези срещи, а това беше в началото на годината – говоря за месеците януари и февруари – тези стратегия беше оформена по съответния ред с взетите забележки и сега предстои внасянето й в Министерския съвет. Всъщност тя вече е за съгласуване в Министерския съвет.
Стратегията е за периода 2008 – 2013 г. поради факта, че финансовият пакет за България касае този период, а освен това се очакват и значителни промени в общата селскостопанска политика в сектора след 2013 г., което на практика означава, че ние можем да бъдем полезни, можем да бъдем практични с нашите предложения в стратегията по инвестиционната дейност на тези земеделски производители, при условие, че се вместим в период, който в кратко време може да даде отговор на много въпроси и да насочи развитието на бизнеса в една или друга насока именно според възможността той да бъде финансиран. Винаги трябва да се търсят начините за финансиране, които са легални в момента.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Господин Абазов, имате думата.
БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря Ви, господин председател, уважаеми членове на европейския парламент, уважаеми членове на българския парламент!
Аз ще взема отношение по втората част въпроси, които поставиха на нашето внимание нашите животновъди. В няколко поредни срещи досега ние сме дискутирали тези проблеми. Става въпрос за темата за единно плащане на площ.
Ще се спра на няколко основни момента. Първо, какво предприемаме като законодателна инициатива за промяна на съществуващото законодателство, което ще реши натрупаните проблеми, второ, какво предприемаме по отношение на директните плащания като резултат от миналата кампания за преодоляването им през тази кампания, и, трето, какви нововъведения правим в посока на облекчаване и по-голяма обективност при кандидатстването на нашите земеделски производители по отношение на директните плащания или плащанията на площ.
Ще започна със законодателните ни инициативи. Ние сме ги обсъждали на няколко срещи с животновъдите. Това, което подготвяме, това е един ЗИП на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, където ще дадем възможност за земеделски земи от държавния поземлен фонд и общинския поземлен фонд да могат да бъдат отдавани под наем и аренда без търг и конкурс на собствениците на животни. Това са мери и пасища от държавния поземлен фонд и общинския поземлен фонд, които да могат да се отдават под наем или аренда, без търг или конкурс, само на собственици на пасищни животни за срок не по-малък от пет години.
Редът и условията за отдаване под наем или аренда без търг или конкурс съответно ще се определят по предложение на съответната животновъдна организация или продуктов борд в правилника по прилагането на закона.
Това бяха изискванията на нашите животновъди за един по облекчен, за един по-преференциален режим по отношение на земи и пасища, които те ползват, когато пасат своите животни. Срокът също е пет години и той е съобразен с мерките, които са стартирали и ще стартират по програмата за развитие на селски райони, където изискването е те да ползват земи в не по-малко от петгодишен срок.
Това е като законодателна инициатива.
Няма да скрия, че по-тежката, по-сложната част ще бъде изработването на поднормативните документи като правилник, като наредби, като указания, където вече ще трябва да се разписват всички тези подробности – кой, какви животни, как ще се контролира и т.н., което е един много сложен процес, за който имаме уговорки с различните асоциации и организации, че те също ще ни съдействат в разработването на поднормативната законодателна база.
Преминавам на така наречения код 6, добил популярност по това име. Това са регистрирани наши земеделски производители в площи и блокове със статут “друга земеделска площ”. Веднъж за винаги искам да уточня терминологията и технологията, защото много свободно се борави и с двете неща и понякога се стига и до някои абсурди, които всъщност ги няма, но поради това, че всеки интерпретира терминологията и понятията, понякога изпадаме в конфузна ситуация.
“Друга земеделска площ”, уважаеми дами и господа, това е площ, която е годна за обработване, била е годна за обработване – говоря за времето, когато са съществували ТКЗС-тата, но видно от снимките, които са направени през лятото на 2005 г., те не се обработват по една или друга причина.
Всички наши земеделски производители, които искат да обработват такава земя, имат желанието и възможността, те могат първо да обработят тази площи и, второ, могат да посочат тези площи, когато кандидатстват по схемите за единно плащане на площ и съответно да получат европейско подпомаган. Сиреч, с други думи казано, това е нашият път да разработваме така наречените “пустеещи земи”. Ако някой в тази зала или в нашето министерство има друга идея, мисля, че всички ще се съгласите, че общата ни цел е така нареченият процент на пустеещи земи в България от година на година да намалява.
Това е един от способите, това е възможността да дадем на нашите земеделски производители за площи, за които видно от снимката от 2005 г., не се работят и те да ги разработят, а в същото време в българския стандарт за пустеещи земи да намалява тази площ, а в същото време и те да ползват европейски средства. Това беше политиката, това беше презумпцията ние по този начин да формираме нашите условия и да стартираме в първата година на директните плащания.
Стига се дотам, че поради физическа невъзможност поради това, че заявленията, които трябваше да бъдат проверявани от страна на Разплащателната агенция, от Техническия инспекторат, бяха над пределно допустимия праг и се стигна до там, че те трябваше да проверяват двойно повече подадени заявления, някои от нашите земеделски производители, които са работили такива земи, които да ги идентифицирали и са заявили в схемите за единно плащане на площ, поради това, че не са проверени, те не можаха да получат плащания. Освен че не можаха да получат плащания, което не е чак толкова голямата беда, както те самите казват, по-голямата беда е, че получават и санкция за бъдещ период напред. Такива случаи по наши данни са около 2928 броя на площ от 12 000 хектара.
Какво правим оттук нататък? Това, което взехме като решение след няколкократни срещи с животновъдите, беше, първо да направим такава комисия за разглеждане на пуснатите жалби или, както добива популярност, така наречената арбитражна комисия. В Арбитражната комисия при нас в министерството досега са постъпили 380 броя жалби, като комисията работи на два етапа. На основание на чл. 91 от АПК Разплащателната агенция при определени условия сама може да си преразгледа решението, което е право на изпълнителния директор, или при невъзможност – да го изпрати до така наречената Арбитражна комисия, към компетентния орган, сиреч към министъра, за ново преразглеждане.
Искам да ви кажа, че нито е толкова лесно, нито е толкова бързо, защото, първо, става въпрос за изминал период от време, второ, за обстоятелства, които не са изрично проверени. Поради това всички тези 380 броя жалби в момента се комплектоват от страна на нашите общински служби, от областните ни дирекции, от страна на Разплащателната агенция и към днешна дата имаме постановени две решения за отмяна и подготвени още 18 броя или общо 20 броя жалби, по които са се произнесли. Две от тях са в Административния съд в София и работата на тази Арбитражна комисия продължава заедно с всички служби, които съдействат за окомплектоването на тези жалби.
Това е по отношение на арбитража.
По отношение на така наречения Код 6 поради причините, които изтъкнах преди малко, са ощетени по един или друг начин около 3 000 наши земеделски производители. Това, което не е изрично проверено от Техническия инспекторат, трябва да ви кажа, че изрично е проверено от нашите общински служби през лятото на 2006 г. До всички тези физически блокове са стъпили нашите експерти и са извършили така наречените – по европейската терминология – бързи проверки, в смисъл, че не се замерва точно площта, но се пише в специалната таблица “работи се” или “не се работи”. Всички протоколи на нашите общински служби са предадени на Разплащателната агенция и те въз основа на тези проверки, извършени от общинските служби, за тези, за които се установява, че се работи, ще се ползва. Техните решения ще бъдат преразгледани от страна на Разплащателната агенция и те ще получат плащания и отмяна на санкциите.
Мисля, че това е едно много бързо решение, което в същото време е и обективно поради това, че се използва трудът и усилията на нашите общински служби, които са извършвали тези проверки, а в същото време има и дисциплиниращ ефект, защото хората, които наистина се оказва, че не са обработвали тези земи, за съжаление няма да получат промяна на решенията, които е постановила Разплащателната агенция.
Няколко думи за нововъведенията, които сме направили. Не е тайна, че в първата година, при старта на този вид плащания имахме редица проблеми както от страна на администрацията, така и от страна на нашите бенефициенти поради неопитност и на двете страни, така и от кампания на кампания при всяка следваща година ние се опитваме да подобряваме организацията на нашата дейност, след като направим пълен анализ, а в същото време забелязваме, че има значително развитие на нашите бенефициенти, които вече придобиват по-голям опит и всички тези грешки, на които се натъкнахме през първата година, през втората са значително по-малко.
Другото, което сме направили за кампания 2008 г., е информирането на земеделските стопани за възможността от налагане на санкции от страна на Разплащателната агенция при регистриране на площи във физически блокове, които не подлежат на подпомагане. В интерес на истината малко от земеделските производители в първата стартова година знаеха, че при некоректност от тяхна страна, ще им бъдат налагани санкции. В тази кампания вече изрично това е изчистено с подписването на декларации, с които бенефициентът е уведомен и се е подписал, че едни такива санкции са автоматични при некоректност на негова страна.
Информираме земеделските стопани за начините, по които се определят наддекларираните площи, за да няма двуяко тълкуване какво е това наддекларирана площ или субективно отношение, всички тези неща са изписани в изрични листовки, които са раздадени на нашите земеделски производители за критериите и показателите, по които се работи, за да може оттук нататък, след тази кампания, която сега предстои, да няма спор относно тълкувание що е то площ, годна за подпомагане, що не е годна за подпомагане. Всичко това е описано в тази листовка.
Третото, което въвеждаме, това е изискването за правно основание за ползване на заявените площи, като се изброяват различните видове документи в материала, който е пред вас, и със задължението земеделският производител да ги съхранява пет години от момента на кандидатстването, за да може при евентуален спор те да послужат в бъдещ период.
Всичко това, след като го приложихме през 2008 г., искам да посоча една цифра. За 2007 г. така нареченият проблем с Код 6 обхващаше 109 500 хектара. След като въведохме тези изброени от нас стъпки, при тазгодишния ни анализ, след като кампанията приключи, показа, че обхватът на този така наречен код 6 е намалял на 9 324 хектара, което е близо 11 пъти намаляване на площта на този рисков контингент и това автоматично означава съответно и 11 пъти намаляване на всички тези проблеми, които сме имали през миналата година, да се повторят тази година.
Продължавам с мерките, които сме взели за следващата кампания – компания 2009 г. Само ще маркирам.
Предлагаме тази година да започнем с регистрация на площите, с които ще се кандидатства през 2009 г. и това да започне още м. септември до м. ноември, за да може всички площи, които са засети с есенници тази есен, земеделските производители да имат възможност да ги регистрират сега, есента, за да може напливът през пролетта да бъде облекчен, да намалее, с които ще дадем възможност както на земеделските производители, така и на администрацията да работи в един по-спокоен режим. Сиреч, удължаваме срока повече, отколкото беше миналогодишният, който беше само пролетта.
Другото, което предлагаме, е да се регламентира датата на регистриране на дадена площ в системата за идентификация на земеделските площи. Този показател, между другото, предизвика много спорове – към коя дата трябва да е на разположение земята на земеделския стопанин. С уреждане на този критерий, че той трябва да удостоверява ползването и собствеността върху тази земя по някакъв начин – без значение дали е под наем или под аренда – към датата на регистрацията в LP- системата. По този начин се слага край на едни спорове и съответно на едни бъдещи проблеми, които рефлектират в решението на Разплащателната агенция като санкциониране.
И последно, следващото, което правим, е, че регламентираме датата на подаване на заявление за плащане в срок, на която трябва да отговарят за изискването за подпомагане по съответните схеми и мерки, за които се кандидатства. Знаете, че освен директните плащания, заедно с това заявление нашите бенефициенти имат право да подават заявление за кандидатстване още по няколко мерки, така че в тази мярка да регламентираме и срока, датата, към която те трябва да отговарят на изпълнението на тези условия, с които кандидатстват.
С тази мярка смятам, че ще парираме и другата половинка от проблеми, които възникват по отношение на спора към коя дата трябва да са легитимни документите или поддържането на земята в добро агроекологично състояние и с всички тези неща смятам, проблемите още повече да намалеят, за да може всички тези проблеми, които са ни пречили тази година, да парираме голяма част от тях.
Последно, тъй като виждам една таблица пред мен, за да приключа, уважаеми дами и господа, трябва да ви кажа, че това е процентът на наддекларираните площи за тази кампания, за тази година. Притеснителното е, че в някои области този процент е много висок, което означава, че в някои области може да се повтори случката от тази година. Затова на нашата среща с животновъдите ги помолихме и ги призовахме всеки бенефициент инспектор-икономист производител смята, че нещо е наддекларирал, има възможността да си изтегли част о заявлението и да го промени, за да може този процент да спадне и съответно случаите за които говорим през следващата година да намалеят.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря на двамата заместник-министри.
Заповядайте, заместник министър Димитър Пейчев.
ДИМИТАР ПЕЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател, уважаеми дами и господа нарони представители, уважаеми дами и господа!
Аз ще си позволя по т. 2 да направя само едно допълнение, по което работим в момента. Системата за здравния статус на животните, която беше създадена към Министерството на земеделието и храните, след 15 септември ще имаме възможност да преобразуваме и да стане КАТ-система за идентификация на животните, като по този начин ние ще можем да регистрираме всички едри и дребни животни.
Между 10 и 15 ще поканим браншовите организации и организациите на производителите, а, ако днес вземем решение, можем да променим и тази дата, тъй като всички хора, които ги касае този въпрос, са в момента на масата, така че предлагам крайната дата да бъде 15 септември, за да имаме още един вариант за субсидиране на българското животновъдство.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър Пейчев.
Заповядайте, господин Зоров.. Имате думата
ДИМИТЪР ЗОРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми евродепутати, уважаеми депутати! Съжаляваме, че прекъсваме отпуската на всички с днешните проблеми и още по-неприятното за нас е, че тези наши въпроси бяха поставени още преди три години. Аз се надявам, че господин Калинов помни срещата с господин Фишлер, когато беше дошъл като съветник на президента. Беше в тази зала в края на 2005 г. Тогава аз попитах. Така че, за да се доведат нещата дотук, те са поставени още през 2005 г. Едното е липсата на идентификационна система за животните, с което се отрязва правото – забележете, защото в последните публикации се явяваме като едва ли не едни изнудвачи на бюджета …. Не, господа, четирите лева, които се прехвърлиха поради липса на идентификационна система към директните плащания при хектар земя, стават 130 млн. лв. Това са неправомерно отнети средства от този сектор.
Така че 60-те милиона са една малка част от това, което е отнето. Ние тогава казахме, че системата, която се предлага в България за плащане на единна площ – господин Калинов помни – е много неустройваща сектора поради простата причина, че голяма част от животновъдите нямат и съпътстващата земя.
Помните отговора на господин Фишлер, но тогава никой не сметна за нужно да си го запише. То беше в два аспекта. Именно ние от тогава предлагаме това, което сега господин Абазов каза, че се готви законодателна промяна за вид отдаване на свободния общински и поземлен фонд за животновъдите. Само че господин Абазов спомена нещо, което малко се различава от предложението, за което ние сме се договорили, а именно за пасищните животновъди да се отдават без търг и конкурс земи от държавния и общински поземлен фонд. Става въпрос за пасища, мери и ливади. Тук не знам дали случайно са изпуснати ливадите.
Освен това в тяхното предложение изчезнаха обработваемите земи, защото животните се изхранват освен със сено от паша и с концентриран фураж, груби силажи и т.н. Тези земи да се отдават без търг и конкурс, да се ползва това облекчение, защото, разбира се, ние разбираме, че за тези земи, които са минали до момента, няма как да бъдат прекратени договорите. Ние това го съзнаваме.
Така че една от причините до довеждането до сегашното положение, е именно липсата на тази идентификационна система.
Другото е, че за бедата, която дойде през 2006 г., ние направихме среща. Тогава присъства заместник-министър госпожа Бъчварова, господин Кабил, госпожица Ализан Яхова и не си спомням, но мисля, че господин Асен Друмев тогава беше шеф на Държавен фонд “Земеделие”.
Нашето предложение беше, има го направено и писмено, да бъде увеличен ресурсът на Държавен фонд “Земеделие” на 40 млн. лв., за да може при влизането ни в Европейския съюз ние да влезем вече с по-голям възможен ресурс като съществуващ – така, както направиха другите страни-членки. Това беше възможно само с едно решение на Държавен фонд “Земеделие”.
Ние дълбоко съзнавахме тогава при обсъждането, че в бюджета не са заделени тези средства за 2007 г. Тогава казахме, че не е важно и ние не искаме изплащането им на всяка цена, но важното е те да бъдат включени, защото вече нямаше да се иска тази нотификация по този сложен път, по който в момента ние вървим.
Това са два много важни въпроса.
Ето тук имаме едно писмо, което е входирано на 04.06.2007 г. и при премиера, и при министър-председателя(?). Тук има атрибутите на входящи номера и при министъра на земеделието. Там именно се ка

---