16.03.2006

---

На 16 март 2006 г. се проведе заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

Дневен ред:

1. Среща на Комисията по земеделието и горите с еврокомисарят по земеделие и развитие на селските райони Мариан Фишер-Боел.

На заседанието присъстваха: заместник-министрите на земеделието и горите Светла Бъчварова, Димитър Пейчев и Бюрхан Абазов, парламентарният секретар на Министерството на земеделието и горите Салиха Емин, изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” Асен Друмев, заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” Владимир Карамишев, Искра Радева – директор на Дирекция “Интеграционна политика” в Министерството на земеделието и горите, председателят на Европейската комисия за България Димитрис Куркулас, както и представители от Европейската комисия.

Заседанието бе открито в 17,05 часа и ръководено от господин Васил Калинов –председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Добре дошли!
Госпожо Боел, уважаеми дами и господа, добре дошли в Българския парламент и в Комисията по земеделието и горите на Българския парламент. За нас подобна среща е първа. Досега не сме имали възможността да се срещаме и да разговаряме директно с комисар на Европейския съюз и точно с комисарят, който отговаря за проблемите на земеделието и развитието на селските райони в Европейския съюз. Изключително сме удовлетворени, че имаме възможността да разговаряме именно с Вас и да споделим това, което вършим ние, българските депутати, за да осъществим голямата политическа задача, която стои пред нашата страна и по която има много сериозен политически консенсус, и да направим така, че страната ни да стане член на Европейския съюз по възможност от 1 януари 2007 г. За това са насочени целите ни политически усилия, ако щете, професионалният ни опит и гражданският ни дълг, като граждани на България да направим всичко възможно, което зависи от нас, за да отговорим на изискванията, които има Европейския съюз към България и да направим така, че наистина да имаме качеството да бъдем пълноправни членове на Европейския съюз.
Знаем, че това е много тежка и много сериозна задача и че тя не се измерва с думи, а се измерва с реално извършена дейност, защото добре съзнаваме, че много трябва да бъде направено в нашата страна, не само в земеделието и развитието на селските райони, а въобще в цялостното ни развитие, за да можем да отговорим на европейските изискванията.
Ако ми позволите да кажа няколко думи за нашата комисия и да представя колегите си.
Тук са представени всички политически формации, които са в Българския парламент.
Започвам с колегите, които са около мен. Господин Юнал Тасим от ДПС, който е заместник-председател на комисията; Венцислав Върбанов – заместник-председател на комисията от “Народен съюз”; до него е господин Пламен Моллов, който в предния парламент беше председател на Комисията по земеделието и горите даже е един нагледен пример за голямата приемственост, която има в комисиите и дейността на комисията в двата парламента. Аз мисля, че това е доста солидно основание да говорим, че има наистина приемственост в цялостната дейност.
До него са господин Джемил и господин Хатиб, които са народни представители от ДПС; госпожа Манева, която беше министър на екологията до 2001 г., тя е от Демократи за силна България; до нея са заместник-министрите на земеделието госпожа Бъчварова, господин Пейчев и господин Абазов; господин Друмев, който изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие”. От другата страна са: господин Радослав Илиевски, който е от Коалиция за България; господин Тюркеджиев – от НДСВ; д-р Хърков от Коалиция “Атака”; Олег Попов, Мария Вълканова, Пенчо Атанасов, Ясен Пенчев и Стоян Проданов, които са от Коалиция за България, както и парламентарният секретар на Министерството на земеделието и горите Салиха Емин.
Ако ми разрешите да кажа няколко думи за дейността на Комисията по земеделието и горите.
Вие знаете, че като държава полагаме много сериозни усилия да изпълним ангажиментите в областта на земеделието и за преодоляване на проблемите в критичните и кризисните области. Досегашната ни работа ни дава увереност, че в най-скоро време ще преодолеем редицата изоставания, които имаме по редица от препоръките, които ние приемаме за съвсем справедливи и уместни от страна на Европейската комисия, които са част и от Мониторинговия доклад.
Днес мога да ви информирам, че ние пристъпихме към второ четене на законопроекта за Закона за храните, който, предполагам, че ще успеем да приемем в рамките на този месец, и с който ще завършим етапа на адаптиране на цялото ни законодателство с най-важните и най-необходими закони, на които българското законодателство трябва да отговори, за да приключи поне първия етап на процеса на законодателно адаптиране към европейските законодателни изисквания.
В тази връзка мога да ви информирам също, че от м. ноември досега, или това е от приключването на последния Мониторингов доклад, приехме редица законопроекти, като Закона за подпомагане на земеделските производители, в който са разписани изграждането на Разплащателна агенция, Интегрираната система за администриране, Системата за идентификация на земеделските парцели, режима на мляко, също за захарта.
Приехме също така Закон за ветеринарномедицинската дейност, който беше един много тежък за нас въпрос. Един огромен и много тежък законопроект. Приехме Закона за рибарството и аквакултурите, Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, Закона за съхранение и търговия със зърно и фуражи, с който на практика създадохме възможност законодателно за първи път в нашата страна да стартират интервенционните механизми. Досега ние нямахме завършена законодателна база, с която да приложим този пазарен механизъм за влизане в пазарните отношения, така да се каже.
Междупрочем, това е един много сериозен проблем за нас, че ние говорим за пазара, но, за съжаление, много елементи за функционирането и създаването на елементите на функционирането на пазара ние нямаме предпоставки, не толкова даже, ако щете, и законодателно, колкото въобще инструментариум, механизъм за прилагането на подобни механизми.
Не на последно място, вчера приехме и Закона за защита на растенията, където можахме да придвижим доста солидни въпроси, свързани с всички изисквания, които има по растителната защита и по същество завършихме, така да се каже, цял цикъл от закони, свързани с този капацитет, който е необходимо да създадем и да ни гарантира развитието ни на земеделието в съответствие с изискванията на Европейския съюз.
Същевременно искам да ви кажа и да информирам Вас и уважаемите колеги, представители на Европейската комисия, че всички закони, които разглеждаме в този парламент, ги приехме с едно изключително голямо мнозинство, даже бих казал и с консенсус. Каквото имаше да разрешаваме, го разрешавахме в комисията, но в пленарната зала почти всички текстове, всички норми бяха приемани с много висок консенсус.
Комисията проявява една изключително голяма взискателност и към подготовката на подзаконовите актове. В тази връзка по всички наредби, които се приемат от Министерството на земеделието и горите, ние се стремим д окажем необходимото съдействие, за да може те максимално да отговарят на законите и същевременно да изпълнят функциите и задачите, които преследват. Или осигуряваме тази приемственост и тази връзка между законите и подзаконовите актове.
На следващо място искам да подчертая, че комисията има конституционни задължения да осъществява парламентарен контрол. Тук е много важно да се знае, че в комисията много често са канени и участват представители на изпълнителната власт, които информират затова как се изпълняват едни или други задължения, даже които произтичат и от Мониторинговия доклад, които произтичат от законодателните инициативи и които са предмет на обществен дебат и създават един или друг обществен проблем максимално да отговарят на законите и същевременно да изпълнят функциите и задачите, които преследват. Или осигуряваме тази приемственост и тази връзка между законите и подзаконовите актове.
На следващо място искам да подчертая, че комисията има конституционни задължения да осъществява парламентарен контрол. Тук е много важно да се знае, че в комисията много често са канени и участват представители на изпълнителната власт, които информират затова как се изпълняват едни или други задължения, даже които произтичат и от Мониторинговия доклад, които произтичат от законодателните инициативи и такива, които са предмет на обществен дебат и създават, да кажем, един или друг обществен проблем.
Тук ние много добре работим с изпълнителната власт. Една от големите причини ние да успеем, независимо от тежките и сериозните въпроси, които имаме да разрешаваме, е, че през тези месеци на действие на правителството и парламента, в този си състав, се осигури едно много добро взаимодействие между комисията и Министерството на земеделието и горите, което е полезно, бих казал, и за двете – ние да сме информирани, а, от друга страна, да има и много сериозна взискателност към Министерството на земеделието и горите.
Тук сме разисквали и какво се прави по Разплащателната агенция, и докъде стига работата по ИСАК, и какво се прави по Програма САПАРД, какво спира и какво не достига, за да могат да бъдат направени достатъчно сериозни проекти, които да засягат онези сфери и сектори, които са жизнено нужни, за да може да се отговори на изискването българското земеделие да достигне поне определена степен на конкурентност и спрямо действащото в Европейския съюз, за да може по-безконфликтно да влезем в Европейския съюз, а да не е свързано с допълнителни проблеми.
Мога да ви кажа, че в тази връзка има доста солиден и доста сериозен синхрон на работа и взаимодействие между институциите в България.
Същевременно не бива да се остава и с капка съмнение, че се проявява какъвто и да е компромис, понеже ние нямаме място да отлагаме едни или други проблеми и няма кой да ни свърши работата. Добре разбираме, че това, което стои пред нас, трябва да го свършим ние.
В общи линии, това е първият кръг от проблеми.
Един втори кръг, съвсем леко искам да маркирам, за да дам думата евентуално и на колегите да вземат отношение, че наред с това, което произтича от дейността ни и е пряко свързано със създаване условия и предпоставки за прилагането на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз ние имаме един куп проблеми, които се натрупаха през 15-те години на преход в България, и които сега ние трябва да разрешаваме. Аз само ще маркирам няколко от тях, за да сте в течение какво предстои оттук нататък и ние да се занимаваме. Защото, ако казваме, че ние в известна степен сме приключили законодателното адаптиране, то ние имаме проблеми, които трябва да уредим законодателно.
На първо място това са поземлените отношения. В България, за съжаление, за тези 15 години се насложиха толкова проблеми в поземлените отношения, че действително сега е необходимо да се приложат доста комплексни и целенасочени действия, за да ги урегулираме. Не можем да разчитаме на някакво стихийно действие на пазара, защото времето просто няма да ни чака и тия поземлени отношения трябва да отговорят на някои въпроси.
Ще спомена само две щрихи – кой има право да наследява земеделска земя, кой има право да притежава земя, какъв е модела за земеделско производство в България и т.н.
Предполагам от колегите от министерството ще имате възможност да се запознаете и с този кръг от проблеми, които има нашата страна.
На следващо място е създаването на пазарните субекти и кой стопански субект ние в каква степен ще подкрепяме, говоря, държавата, по националната ни писта. Това, което ние ще направим допълнително от усилията, които полагаме във връзка с изискванията на Европейския съюз, за да може да имаме, пак казвам, конкурентоспособни и стабилни стопанства, субекти.
На следващо място ние имаме няколко сфери, които ни много важни. С променените климатични условия и прочие за нас е важно да решим проблема с хидромелиорациите в България, защото поливното земеделие, виждате, от една страна, климатичната обстановка се променя – наводнения, дъждове, от друга страна, имаме потребност от развитие на интензивното земеделие, а в същото време ние нямаме достатъчно яснота за модела, по който би следвало да развиваме тези мелиоративни съоръжения в страната.
Не на последно място бих маркирал само въпрос, свързан с развитието на селските райони, създаването на необходимото за интегриране на усилията между различните министерства, за да можем да си изясним по-трайно и по-стабилно цялата политика на страната за развитие на изостаналите и селските райони, които имаме. Инфраструктура – къде, доколко и как? Каква диверсификация, къде, как, с какви механизми и прочие? Тук са необходими усилията на повече министерства, на повече институции.
И не на последно място, пак казвам, трябва да се постави въпроса и ние ще го поставим много сериозно и на законодателно устройство, и на административно и прочие действие, за да го урегулираме, това е въпроса свързан с горското стопанство и развитието на горите на България. Още повече в контекста на устойчивото развитие на горите от гледна точка на това, че българската гора вече е част и от европейското горско богатство , и ние трябва да приложим механизми на стопанисване и управление на горския сектор, които да са адаптивни и да позволят развитието на българското горско стопанство в тази връзка.
Искам да ви информирам също, че ние през м. април подготвяме и за първи път провеждаме една национална кръгла маса, една дискусия, на която организатори ще бъдем заедно с Министерството на земеделието и горите, на която обаче ще дадем възможност да участват основните политически фактори в страната – президента; министър-председателя; министрите на основните министерства, имащи отношение към земеделието и развитието на селските райони. За първи път ще поведем едно обсъждане за това каква точно трябва да бъде специфичната политика на България в контекста на Общата селскостопанска политика, с която ще съумеем да развием силните страни на българското земеделие, а от друга страна да преодолеем някои от изоставането, но така че да засилим спецификата си като селскостопанско производство и да ангажираме цялото правителство, цялата общественост в решаването на проблемите.
Никъде, в нито един от процесите, за който говоря, не бива да оставате с впечатление, че настрани са браншовите организации, съсловните организации, структурите на гражданското общество. Напротив, ние се стремим към един много широк диалог, защото консенсусът, който имаме, междупрочем е в резултат именно на този диалог. Ако тук, около тази маса, всички представители на различните политически сили в парламента постигаме консенсус, то може би е затова, че имаме доста солиден и доста добър, бих казал, не едностранчив, а доста солиден диалог с гражданските структури и неправителствените организации.
С тези няколко думи, макар да не съм бил прекален обстоятелствен, но да кажем, че съм спазил мярата, ми позволете да приключа с това кратко въвеждане към това какво прави Комисията по земеделието и горите в българския парламент и още веднъж да кажа, че съм изключително щастлив, както, предполагам, и моите колеги, да бъдем заедно и да имаме възможността да общуваме на тема: “Общата селскостопанска политика и мястото на България в нея и развитието на българското земеделие и селските райони”.
Благодаря ви.
Заповядайте, госпожо Боел.
МАРИАН ФИШЕР-БОЕЛ: Господин председателю, госпожи и господа! Наистина с голяма радост приех възможността да обменим мнения с Комисията по земеделието и горите във вашия парламент, защото, както и в парламента, който аз най-добре познавам, и в Европейския парламент тази комисия играе извънредно голяма роля и е много влиятелна, що се отнася до политиката на различните държави-членки.
За мен беше много важно и ще продължава да бъде важно да чуя вашите възгледи, въпреки че посещението ми в България е относително кратко. Аз съм пристигнала в един изключително важен момент, защото предстои окончателния доклад на Европейската комисия, който ще се пише през м. април. Затова е важно да получа пълна представа за това какво прави българското земеделие, в какво състояние е и да узная повече подробности за различните условия, при които се практикува земеделие в България.
Бих искала да ви отправя комплимент за огромните усилия, които засвидетелствувате чрез промяна на необходимото законодателство, което ще ви даде възможност да подготвите България за приемането на общото европейско право – acquis communataire.
Никак не подценявам времето, което е легнало на вашите плещи, особено във връзка с приемането на общото европейско законодателство и промените, които трябва да въведете.
Един от моите въпроси е: какво е вашето мнение по възможностите за членство към 1 януари 2007 г.?
Очевидно е, че аз не съм тук, за да вземам решения, а съм тук, за да събирам впечатления и да видя какво смятате вие. С господин министър Кабил ние проведохме изключително откровен разговор с размяна на мнения по този въпрос. На мен ми е необходимо, и това му казах аз, да видя нови стъпки и ново движение във вашата работа. Аз знам колко малко време ви остава, нямаме много време на разположение между днешния ден и края на годината. Така че единственото, което мога да направя в момента, е да ви насърчавам непрекъснато, казвайки ви, че напредъка във всяка една област е напълно възможен – в областта на Разплащателната агенция, в областта на частично изгражданите планове. Аз бих искала, благодарение на това, което ще ми кажете, да бъда в течение на това как ще се извърши преразпределението или разпределението на земята, на което вие се позовахте, как ще се извършват плащания на земеделските стопани.
За мен е голямо удоволствие да призная, че сте направили много голям напредък например в млекопреработването. Смятам, че това, което сте постигнали, е много и най-важното навременно.
Но още веднъж искам да подчертая колко е необходимо да действате бързо по отношение на Разплащателната агенция, защото това е жизнено важен момент. Системата трябва да действа, както трябва. Особено в областта на интегрираната административна и контролна система вие трябва на всяка цена да дадете възможност на функционирането на открит пазар и по създаването на нови потребители, които да станат част от всекидневната ви работа, всекидневните взаимоотношения между всички, надявам се, 27 държави членки, така както си мислим в бъдеще.
На своите срещи с министър-председателя и министъра на земеделието и горите станах свидетел на твърда решимост да се изпълнят необходимите стъпки, да се постигне напредък. За мен е съвършено ясно, че всеки напредък ще отекне у членовете на Комисията и ще бъде взет предвид, когато се изготвя окончателния доклад. След това Комисията, въз основа на това, ще даде своите препоръки на държавните глави на срещата на Съвета през м. юни в Брюксел. Но ние, от Комисията, ще ви дадем цялата подкрепа в сътрудничество н Министерството на земеделието и горите, на която сме способни.
Аз знам и вие знаете, че следващите месеци ще бъдат за вас много трудни. Но пак искам да подчертая нещо важно. След края на м. май, когато Комисията вече е взела становище, каквото и да е становището, то няма да означава прекратяване на работата. България трябва да продължи да напредва в различните сектори, в които задачите още не са напълно изпълнени.
Няма да се впускам в подробности по отношение на различните въпроси, които председателя повдигна тук пред нас.
Искам само да спомена, че националната кръгла маса, за която ни уведомихте, е великолепна идея, защото това означава, че ще има широка дискусия по въпроса как да се продължи работата, какво бъдеще предстои за земеделския сектор, възможно ли ще бъде да се поддържа политиката на развитие на селските райони и същевременно да се избегнат последиците от промяната в структурата и структурните промени на тези райони. Това е един въпрос, който не може да бъде решен утре. Един от начините за успешното му решаване е именно чрез такива дискусии, които вие планирате. Затова смятам, че идеята за национална кръгла маса е много хубава. Ще помолим нашия екип да ви подпомогне с цялата необходима ви информация.
Що се отнася до развитието на селските райони, всички знаем колко огромни възможности се очертават чрез тази политика, но също така колко е сериозен проблема за подбиране на подходящата стратегия. А това е предмет на обсъждане и от различните държави членки. Така че мисля, че по-добре ще бъде да имаме диалог сега вместо всеки да прави изказване.
Господин председателю, ако Вашите колеги или Вие имате някакви въпроси в момента, моля Ви, задайте ги, и аз и колегите ми ще се опитаме да отговорим.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Боев.
Ще помоля господин Моллов да вземе отношение по въпросите що се касае до възможностите и за това, което е свързано с дейността и по създаването на Разплащателната агенция.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Уважаема госпожо Боел, уважаеми господин Куркулас, колеги! Аз благодаря за възможността да кажа няколко думи в посока на подкрепа на това, което нашия председател сподели относно работата на комисията в Четиридесетото Народно събрание, тъй като според мен това е много важно. То потвърждава възможностите да подкрепяме и да съдействаме на Министерството на земеделието и горите във всички онези усилия, които то полага, за да изпълни нашите ангажименти по Глава “Земеделие”.
Бих искал да подчертая особено това, че като се има предвид динамиката в европейското законодателство ние полагаме едни постоянни усилия и наложихме един стил на работа в Народното събрание още от предния парламент, тъй като и председателството, и повечето от колегите в комисията са били и в предния парламент. Това е стил на съгласие по ключовите въпроси, съгласие, което постигаме с една продължителна дискусия в рамките на работните заседания на комисията и това дава възможност след това относително бързо да преминава нашата работа през залата на Народното събрание.
Бих искал да кажа, че нашият екшън план е свързан с това да бъдем член на Европейския съюз на 1 януари 2007 г. и всички усилия, които полагаме, не са самоцелни. Напротив, ние сме наясно, че не само формално трябва да отговорим на изискванията на европейското законодателство, ние трябва всъщност да подготвим българското земеделие, за да може то да влезе възможно най-подготвено в Европейския съюз както като законодателство, така и като условие за въвеждане на това законодателство в реалната практика.
В този смисъл изключително важно е да се подчертае нашето много добро взаимодействие с неправителствените организации и взимане предвид на техните виждания също, когато вършим нашата работа по отношение на законодателството. Това ни даде възможност, включително и по този ключов въпрос, който касае дейността на Разплащателната агенция, ние да стигнем до едно единно виждане, че трябва да създадем законовата основа за нейното функциониране, прилагайки основните принципи на Закона за подпомагане на земеделските производители. С неговото приемане в края на миналата година всъщност ние дадохме, така да се каже, законовата база, за да се извърши всичко онова, което предстои в Министерството на земеделието и горите, като организационна структура, като проиграване на софтуера, като въобще набиране на практика в това отношение, тъй като за нас е ясно, че най-сериозен инструмент, за да влияем за развитие на българското земеделие ще бъде именно коректното прилагане на механизмите на разплащане, каквито са в Европейския съюз, и правилното функциониране на тази агенция.
В този смисъл бих искал да изразя увереност, че нашата работа ще продължи и в бъдеще в същия стил и тя вече ще прерасне в едно тясно взаимодействие с Министерството на земеделието и горите с оглед на реалното функциониране на Разплащателната агенция. Ние имаме много заседания, които сме провели съвместно, на които сме дискутирали различни проблеми и сме ползвали това, за да може, когато се налагат определени законодателни дейности, включително и промени в подзаконовата нормативна уредба, да ги съгласуваме с политическия екип на Министерството на земеделието и горите и реално възможно най-добре да синхронизираме нашата работа.
Според мен големият въпрос, който оттук нататък стои пред нас, е свързан с дейността и на Разплащателната агенция, се състои в обучението на служителите, които ще прилагат европейските механизми на разплащане, от една страна. От друга страна, това е въпроса в най-широк смисъл обучение на хората ,които ще ползват средствата, по различните линии на Европейския съюз, парите по отделните мерки.
Тъй като това обучение ще изисква доста ресурс, ще изисква ресурс не само организационен, но и политически, аз бих искал да споделя моето виждане, че имаме съгласие по този въпрос, че независимо от нашите политически различия, трябва да бъдем единни в посока на това максимално добре да бъдат осведомени хората за това, което предстои след приемането ни в Европейския съюз, какви са възможностите за разплащане, какви изисквания ще има към отделните земеделски производители.
Смятам, че в това отношение нашето добро взаимодействие с Министерството на земеделието и горите, от една страна, и, от друга – с неправителствените структури, ще продължи точно в посока на това, защото за нас това е много важен момент.
Мисля, че с това най-общо дадох представа, от моя гледна точка, в подкрепа на това, което каза председателя за нашата работа, и това, което аз виждам като стратегически най-важен момент оттук нататък не само до края на годината. Това, за което говоря, това обучение всъщност трябва да е един постоянен процес, включително за нас, народните представители, но това означава, че ние трябва да бъдем единни в посланията, които даваме към самия земеделски сектор, към реалните производители в него.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Благодаря, господин председател.
Аз съм от Демократи за силна България, тоест от политическата сила, която практически започна преговорите с Европейския съюз, така че потвърждавам това, което казаха колегите, че всички политически сили в България са категорично единни по отношение на нашата воля да станем член на Европейския съюз, при това от 1 януари 2007 г.
Вие зададохте този въпрос и аз смятам, че в това отношение няма колебание. Ние правим всичко възможно, за да изпълним изискванията. Разбира се, имаме все още пропуски, имаме какво да правим, предстои ни много сериозна работа, но волята ни е тази дата да бъде спазена, да бъде реалност.
Колегите говорят за единодушие при решаването на проблемите, свързани специално с управлението на селското стопанство, с нормативната база. Аз бих казала, че има единна воля да решим проблемите, но в никакъв случай не трябва да се смята, че няма спорове между нас, че няма разногласия, че няма желание така да отработим документите, че те да дават гаранция, че няма да има злоупотреби, няма да има нарушения, всички процедури ще бъдат прозрачни, ще имаме възможност за обществен контрол. Това особено се отнася към възможностите в бъдеще да се усвояват значителни ресурси от европейските фондове в областта на селското стопанство.
Тук ние сме много взискателни и, когато се подготвя нормативната база, искаме да имаме гаранции, че обществеността ще знае къде отиват европейските пари, така както и вие искате да знаете това, но ние също искаме, защото искаме ясни процедури, искаме обективност и справедливост при разпределяне на тези ресурси.
Ние имаме определени различия и по отношение на решителността, с която възприемаме законодателството да се регламентира прилагането на определени европейски практики, които смятаме изключително полезни. Тук трябва да спомена един пример. Ние много дълго спорихме при приемането на Закона за безопасността на храните коя да бъде институцията, която ще осъществява контрола. И въпреки че няма единна практика в Европейския съюз, голяма част от колегите, включително и представителите на нашата партия смята, че единен орган в това отношение е много по-добър отколкото съществуване на паралелни структури и съответни опити за координация на контролната дейност. Така че това е тема, която ще бъде дискутирана и в бъдеще.
Ние мислим и за огромните отговорности, които стоят пред предприятията от хранително-вкусовата промишленост, тъй като ние сме страна с чудесни традиции в това отношение, с много добра продукция на хранително-вкусовата промишленост. Мисля, че всички европейци, които са опитвали нашите храни, могат да кажат добри думи. Въпросът е да се спазват изискванията.
В това отношение вероятно ще разговаряме в бъдеще и все по-сериозно как да се подпомогнат предприятията, за да изпълнят изискванията как обективно, принципно да се проведе всъщност тази реорганизация в този отрасъл, за да имаме едни силни конкурентоспособни предприятия.
Разбира се, предстои ни и много работа по уедряването на селското стопанство.
Ние прекрасно съзнаваме всичко, което трябва да направим. Ако имаме различия, то те са по отношение на конкретните механизми и гаранциите, че това, което се прави, е в интерес на цялото общество, на всички българи и няма да има никакви възможности за определени отклонения и нарушения на принципите, които се прилагат и в Европейския съюз.
Казвайки това, аз още веднъж повтарям, че нашата воля, желание и всичките ни усилия са да убедим представителите на Европейския съюз, че ние сме напълно способни да се справим с всички предизвикателства и нашето желание е 1 януари 2007 г. да бъде датата, в която ние ще бъдем равноправни членове на европейското семейство.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Проданов.
СТОЯН ПРОДАНОВ: Благодаря, господин председател.
Госпожо Боел, господин председател, уважаеми колеги и господа заместник-министри! Всичко това, което казаха господин председателят, колегата и колежката Манева, го споделям. То е точно така.
Аз няма въпрос към госпожа Боел, но искам да изразя един ред на мисли. Аз считам, че този процес – интегрирането както на страната ни, така и на отрасъла, който представляваме, не може да спре на 1 януари 2007 г. Всъщност нашето интегриране ще бъде един доста продължителен процес дори и след самото влизане в Европейския съюз. Аз определено считам, че това трябва да бъде 1 януари 2007 г. и ще кажа защо.
Ако на 1 януари 2007 г. действително ние бъдем присъединени към европейското семейство както по отношение на икономическо, така и политическо, темповете на това интегриране ще се увеличат. Самият акт 1 януари 2007 г., след 1 януари 2007 г. вследствие влизането на фондовете както по отношение на нашия отрасъл, така и по отношение на инфраструктурната политика на Европейския съюз ще ускори както инвестиционния, така и производствения процес. Също появата, свободно на нашия пазар, на конкурентни представители от Европейския съюз ще ускори темповете на нашето развитие.
Аз, първо, имам молба към госпожа Боел да предаде молбата на нашите колеги, мисля, че обобщавам мнението. Също така изразявам мнение, че ако ние действително бъдем приети на 1 януари 2007 г., така или иначе на 1 януари 2008 г. ще бъдем приети. Но тази година от 1 януари 2007 до 1 януари 2008 г., ако сме в Съюза, ще бъде ускорен темпа на нашето интегриране. Благодаря.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Госпожо Боел, господин Куркулас, господа заместник-министри! Позволете ми, първо, да кажа, че ние като нация сме много странни в това, че в последния момент общо-взето се стягаме и успяваме да си решаваме проблемите. Лично аз съм убеден, че ще сторим това.
Въпросът обаче е вие как чувствате отвън? Нека отговорът да бъде открит. За малкото време, което сте били, информацията, която имате, как чувствате и виждате ли процеса такъв, който нас примерно би ни удовлетворил за влизането на 1 януари 2007 г.? Благодаря.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Аз имам един съвсем конкретен въпрос към създаването на Разплащателната агенция, тъй като Вие много сериозно подчертахте, че това е едно предизвикателство към нас и там има какво да се прави.
Искам да попитам има ли специални изисквания на Европейската комисия към техническото обезпечаване на Разплащателната агенция? Например: колко компютъра да има, колко леки автомобили да обслужват тази агенция, какви технически съоръжения да спазва?
Въпросът ми изглежда може би много наивен, но той има своите предпоставки и затова бих искала да чуя отговора на представителите на Европейската комисия.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Дори и без да зададем въпроса мисля, че разбрахте от духа на взетите отношения какво ни вълнува, госпожо Боел. Ще Ви бъдем благодарни, ако споделите пред нас това.
Заповядайте, госпожо Боев.
МАРИАН ФИШЕР-БОЕЛ: Благодаря, господин председател.
На първо място трябва да кажа, че за мен това е нещо съвсем ново, а именно да мога да се срещна с Комисия по земеделие, която работи на принципа на консенсуса – хора, които са толкова обединени в своите усилия. Трябва да ви кажа, че винаги мненията са различни в това, което съм виждала. Но това като че ли още веднъж показва колко е важна задачата пред вас.
Аз виждам, че вие наистина сте решили, че това е може би най-значимото решение, което трябва да се вземе от комисията. Именно затова е необходимо да има и съгласие. Това е един прекрасен сигнал.
Аз съм запозната много добре с възможните различия, които възникват в хода на трудни обсъждания, но съм напълно убедена, че вече съм разбрала защо успявате да стигнете до съгласие по едни толкова конкретни и специфични въпроси.
По отношение на Разплащателната агенция. Абсолютно ясно е, че Комисията никога не би се занимавала с подробности като колко компютъра трябва да се купят, колко коли, колко моливи, колко химикалки и т.н. Съвсем ясно е, че просто тази система трябва да функционира. Но това не е само въпрос на машини и на програмни продукти, и на автомобили, това е въпрос и на човешки ресурси, на човешките умения, които ще се вложат в агенцията, за да може Разплащателната агенция да поработи.
Вие бяхте съвсем прави, когато казахте, че образованието и обучението всъщност се явяват ключови за доброто функциониране на Разплащателната агенция. Именно поради тази причина смятам, че е важно да се използват съществуващите фондове за обучение. Може би агенцията ще има нужда от около хиляда служители, а тези хора няма да се обучат в рамките на 24 часа. Вие трябва да започнете да ги обучавате отсега и да търсите възможно най-добрите хора, които отговарят на вашите цели и на вашата задача.
Както казах в самото начало, системата за Имотния регистър е също толкова важна, колкото и тази на Разплащателната агенция. Мен ме увериха днес от министерството, че ще се работи паралелно по системата на парцели, от една страна, и от друга – системите за селските стопани, тъй като е необходимо да се използват компютри, да се направят съответните карти и да се знае коя земя на кой стопанин принадлежи. Това всъщност е нещо, което е основно условие, за да може да се стигне до преки плащания.
Разбира се, ние ще следваме всяка стъпка, която вие предприемате. Не сме в много тесен контакт, тъй като се изготвят ежемесечни доклади за постигнатия напредък. Надявам се да можем да окажем необходимата помощ в този процес.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви.
Колеги, има ли други въпроси или мнения. Не виждам.
Аз бих искал да ви благодаря за този шанс да бъдем заедно.
Първо, искам да кажа, че действително пред нас стои доста сериозна работа да довършим все пак тези 1-2 закона, които имаме. Но това не е най-важното. Както може би разбрахте, ние всички сме твърдо убедени, че България няма право да изпуска този исторически, както се казва, шанс и трябва да бъде пълноправен член на европейското семейство, към което принадлежи. Това връщане е дълг на това поколение, което сме ние, политици, и ние ще го направим с цената на всичко. Бъдете уверени, че ние наистина няма да се поколебаем пред нищо, за да изпълним ангажиментите, които имаме.
За нас е важно да изпълним ангажиментите си, да изпълним това, което се иска. Защото ние не искаме да се чувстваме с какъвто и да е помен от комплекс към това, че сме членове на Европейския съюз. Ние искаме да бъдем наистина пълноправни и достойни членове на Европейския съюз, защото това означава да живеят и достойно в България. Разберете ни правилно, целта ни не е самоцел, някакво такова елементарно желание.
Нашата цел е действително да изтръгнем страната си от това разбиране, че по някакъв начин трябва да се живее. Не просто да се живее, а ние искаме наистина да бъдем пълноценни в рамките на една силна, обединена и просперираща Европа. Да се надявам, че заедно ще го направим. И вие ще бъдете по-силни, а ние, надявам се, че ще бъдем и по-горди.
Благодаря ви за тази среща.
Ако ми позволите, да Ви поднеса малък подарък. (Поднася подарък на госпожа Боел.)
Закривам заседанието.


(Закрито в 18,00 часа)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В. Калинов



54 449 знака