Обсъждане на законопроект за горите, № 654-01-116, внесен от н.п. Васил Калинов и гр.н.пр. на 04.08.2006 г. за първо гласуване.

---

П Р О Т О К О Л


№ 52


На 10 август 2006 г. се проведе заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

Дневен ред:

1. Обсъждане на Законопроект за горите, № 654-01-116, внесен от Васил Калинов и група народни представители на 4 август 2006 г., за първо гласуване.

На заседанието присъстваха: министърът на земеделието и горите Нихат Кабил, заместник-министърът на земеделието и горите Стефан Юруков, Салиха Емин – парламентарен секретар на Министерството на земеделието и горите, началникът на Националното управление по горите Илия Симеонов, Албена Михайлова – директор на Дирекция “АПИО” в Националното управление по горите, Виржиния Хубчева – началник Отдел “Стопанисване” в Националното управление по горите, Магдалена Станчева – държавен експерт в Отдел “Правен” в Националното управление по горите, Валентин Симов – завеждащ “Любителски риболов, в Националното ловно-рибарско сдружение “Съюз на ловците и риболовците в България”, Григор Гагов – главен секретар на Националното ловно-рибарско сдружение “Съюз на ловците и риболовците в България”, Кристина Пухалева – експерт в Националното ловно-рибарско сдружение “Съюз на ловците и риболовците в България”, Ивайло Бурнаски от Националното ловно-рибарско сдружение “Съюз на ловците и риболовците в България”, Анелия Начева от КТ “Подкрепа”, Михаил Михайлов – началник Отдел “Защитени територии” в Министерството на околната среда и водите, Величко Величков и Милена Новакова от Министерството на околната среда и водите, Боян Роснев от Института по гората, Симеон Елазаров – главен изпълнителен директор на Софийска стокова борса, Ваня Хаджиева от Софийска стокова борса и народните представители Олимпи Кътев и Мария Капон.

Заседанието бе открито в 15,15 часа и ръководено от господин Васил Калинов – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Уважаеми колеги, предлагам да започнем нашата работа.
Виждам, че има достатъчно участие и от неправителствени организации, предполагам и други, заинтересовани от законопроекта.
На днешното заседание трябва да обсъдим въпроса с проекта за Закон за горите, внесен от група народни представители, които присъстват на заседанието, така че, предполагам, че ще стане възможно да се отговори на всички въпроси, които възникнат. Става дума за едно сериозно обсъждане на този законопроект.

Имате ли възражения това да бъде дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
За – 20, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Позволете ми да кажа няколко думи по законопроекта.
Започвам с малко по-забавен темп, защото досега в Комисията по отбраната се обсъждаше бюджета на отбраната, Закона за досиетата. Разбира се, трябва да превключа и на горската тема, макар че, ако погледнем, горската система има повече служители от някои системи на отбраната, но това е друга тема и няма да я коментираме.
Уважаеми колеги, знаете, че обсъждането на въпроса за създаване на нова система за управлението на горския сектор не е нов. В предния парламент многократно сме коментирали не един Закон за изменение и допълнение на Закона за горите. В този парламент стартирахме с подобна тема и когато сме обсъждали въпроси от текущ характер, и когато сме стигали до съдбовни и важни въпроси за цялата система, но никога не сме коментирали цялостно приемане на нов законопроект, което, в интерес на истината, е така.
До идеята да предложим законопроекта стигнахме и от чисто правно-техническа гледна точка, тъй като, когато един законопроект обхваща промяна в структурата и по-голямата част от материята, която урежда дадения закон, знаете, че се препоръчва да се отива към цялостен нов законопроект и това ни накара да предложим цялостно нов законопроект. Иначе щеше да стане така, че законопроектът да отмени две трети от стария законопроект, което даже от чисто правно-техническа гледна точка не е законосъобразно.
От друга гледна точка действително се правят съществени промени и предложения за промяна на цялостното управление на горския сектор. Виждате, че в законопроекта се предлага създаването на три звена, които по същество да оформят елементите на управлението на горите, на прилагането на държавната политика в горите.
Първото е създаването на Национална служба по горите, която да бъде органът, който да осъществява контрола, изпълнението и реализирането на основните държавни функции по управлението на горите, държавният и въобще горския фонд на страната ни.
На второ място, създаването на Държавно горскостопанско предприятие, чиято цел е да се поеме отговорността от страна на държавата по стопанисването на тези 85 процента поне от държавните гори с по-голямата отговорност, ако щете, на държавата за осъществяване на стопанската дейност.
Третият елемент, който има тази нова система, която се предлага, е създаването на Държавен фонд “Българска гора”, който да представлява и представлява единен финансово-икономически механизъм, чрез който да се осъществява инвестиционна и финансова дейност по реализирането на проекти и дейности в горския сектор.
Освен тези три основни елемента на промяната, се предлагат и променени процедури по разпореждането с горския фонд – изключването на земи и гори от държавния горски фонд, заменките на такива, продажбата на земи и гори от държавния горски фонд и т.н. Променена е в известна степен и цялата система по охраната на горите и прочие.
В общи линии, законопроектът решава един от много сериозните проблеми, който многократно е поставям пред нас, знаете, и от редица международни институции, когато сме коментирали различни аспекти на дейността ни, когато сме изисквали и сме търсили възможност за вливане на нов потенциал и средства в горския сектор, когато пред нас категорично е поставяно изискването за разделянето на контролната и държавна, така да се каже, дейности от стопанската дейност в горите.
Мисля, че в този законопроект е направен един сполучлив опит за това.

Това е съвсем накратко. В мотивите вие ще видите всичко по-изчерпателно изброено и посочено.
Бих казал, че законопроектът не може да претендира, че е последна инстанция и съвършен. В него има много, даже, ако щете, и чисто технически пропуски и грешки, за което може би трябва да се извиня. Разбира се, има и място за доста сериозни подобрения, търсене на по-добри механизми и прочие.
Дори и в становището на Министерството на земеделието и горите, с което успях да се запозная, има много разумни предложения, които да дадат възможност законопроекта да стане по-добър и законът да бъде по-добър и да урежда по-цялостно и по-добре обществените отношения, които е призван да регламентира.
В заключение, аз ще пледирам законопроектът да бъде подкрепен с ясното съзнание, че между първо и второ четене могат да настъпят и да намерят място редица подобрения, които да го направят по-работещ и по-съответстващ на реалните потребности, които има нашия горско-стопански сектор на този етап, на който се намираме.
След това кратко въведение, което направих, бих желал да чуем, ако не възразявате, първо становищата на министерствата и ведомствата, към които официално сме отправили искания, за да можем да преминем към реална дискусия.
Позволете ми на първо място да представя думата на заместник-министър Юруков, след което и на всички от другите министерства, които пожелаят да вземат отношение, за да имаме предпоставки за дискусия по законопроекта.
Заповядайте, господин Юруков.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТЕФАН ЮРУКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, позволете ми да ви представя официалното становище на Министерството на земеделието и горите по законопроекта, който се обсъжда в момента.
“Министерството на земеделието и горите приветства и подкрепя активната позиция на Комисията по земеделието и горите по отношение проблемите на горското стопанство в България, като същевременно отчита трудностите в процеса на изграждане на законовата рамка за дейността на отрасъла.
Относително високият дял на горския фонд като част от територията на страната – около 34 процента, финансовите трудности на отрасъла и преплитането на интересите на множество различни стопански субекти, са само част от важните проблеми в горския отрасъл, които налагат необходимостта държавата пряко да се ангажира и да гарантира провеждането на една правилна, природосъобразна и социално насочена политика в областта на горското стопанство.
В тази връзка Министерството на земеделието и горите изразява принципната си подкрепа за разработения и внесен за обсъждане в Комисията по земеделието и горите проект на Закон за горите.
Основните предимства на законопроекта са в няколко насоки:
Първо, предвижда се да бъде осигурена финансова независимост на горския отрасъл от системата на бюджетно финансиране, което е предпоставка приходите от стопанската дейност на държавното предприятие да бъдат реинвестирани в горското стопанство за основни лесовъдски дейности.

Второ, създават се предпоставки за акумулиране на средства от извършваните ползвани от държавния горски фонд, а оттам и за увеличаване на инвестициите в отрасъла за изпълнение на предвидените в лесоустройствените проекти лесовъдски мероприятия.
Трето, предвижда се възможност за сключване на дългосрочни договори за ползване на дървесина, които ще кореспондират с интересите на потребителите. По този начин ще се гарантират доставките на дървесина, което ще засили заинтересоваността на потребителите трайно да инвестират средства в преработвателната промишленост.
Четвърто, залага се принципа за отделя на контролните от стопанските функции в отрасъла в лицето на различни субекти, което ще създаде условия за осъществяване на независима контролна дейност в горите.
Пето, търсят се законови предпоставки за увеличаване на личната мотивация на работещите в системата, каквато бюджетната рамка на финансиране, действаща в момента, не може да осигури в отрасъла.
Независимо от изтъкнатите положителни моменти в разработения законопроект, не може да не се обърне внимание и на редица пропуски и недостатъци в него, които, уверени сме, с общи усилия ще могат да бъдат отстранени в цялостния процес на обсъждане на проекта.
Подобни недостатъци са следните:
1. Не е изяснен докрай статутът на Националната служба по горите и не са предвидени достатъчно сериозни правомощия, които да гарантират засилени контролни функции на държавната администрация в нейно лице.
2. В проекта следва да се включат разпоредби, регламентиращи координацията и взаимодействието между държавната горска администрация в лицето на Националната служба по горите, от една страна, и Държавното горскостопанско предприятие – от друга. Липсата на ясна диференциация в правомощията на тези две структури и неизясненият механизъм за взаимодействие между тях може да създаде допълнителни пречки за нормалното функциониране на отрасъла.
3. Считаме за необходимо законово да бъде регламентиран механизъм, при който дейността на Държавното горскостопанско предприятие да бъде съгласувана с Националната служба по горите, тъй като тя по закон е органът, който осъществява контрол върху дейността на предприятието.
4. В проекта не са изяснени достатъчно ясно и не са разграничени правомощията на структурните звена в самото Държавно горскостопанско предприятие и взаимовръзките между тях, а това, според нас, е въпрос от първостепенно значение за функционирането на системата.
5. В законопроекта следва да бъдат отстранени и някои пропуски и противоречия, касаещи органите на управление на Държавното горскостопанско предприятие.
На първо място считаме, че доколкото на Надзорния съвет са възложени чисто управленски функции, същият следва да бъде структуриран като управителен орган, а не като надзорен или контролен орган на предприятието и съответно това да бъде отразено и в неговото наименование.
6. В проекта следва да отпадне забраната за износ на дървесина с оглед приключилата вече процедура в преговорния процес на Република България с Европейския съюз по Глава “Свободно движение на капитали”.
7. С цел осъществяване на по-.ефективен контрол върху ползвателите на дървесина считаме, че в новия закон следва по качествено нов начин да бъде регламентиран регистъра на търговците по чл. 94 от проекта.
8. С оглед подобряване на контролната дейност в горите и предвиденото разделяне на контролните от стопанските функции в горското стопанство, считаме, че в закона следва да бъдат разграничени правомощията на горските стражари в системата на Националната служба по горите и охраната в Държавното горскостопанско предприятие.
9. Предвид разнородния характер на собствеността върху горите и наличието на този етап на множество различни собственици на гори, е изключително належащо в закона да бъдат включени разпоредби, регламентиращи по качествено нов начин дейността в недържавните гори.
10. Раздел трети на Глава първа от проекта, озаглавена “Промени в горския фонд и разпореждане с гори и земи от горския фонд” следва основно да бъде редактирана, тъй като процедурите са много усложнени, несинхронизирани и това ще създаде трудности при тяхното прилагане в практиката.
11. Тъй като проектът предвижда Националната служба по горите да осъществява контрол върху всички гори и земи от горския фонд, независимо от тяхната собственост, считаме за удачно контролната дейност на тази служба по отношение на стопанисването, ползването и опазването на горите да обхване всички територии, в това число и териториите на националните паркове и резервати, в които към настоящия момент такъв контрол не се осъществява от страна на държавата.
12. Успоредно с посочените по-горе проблеми, обръщаме внимание на обстоятелството, че създаването по предложения ред на две самостоятелни структури в системата на горите, щ повдигне, от една страна, въпроса за тяхната кадрова обезпеченост, а от друга – за имуществото и сградния фонд, които същите ще стопанисват и ползват. Тези въпроси ще възникват с особена острота на регионално равнище, където се предвижда да функционират структури както на Националната служба по горите, така и на Държавното горскостопанско предприятие.”
Становището е подписано от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Колеги, пропуснах да ви информирам, че е пристигнала позиция и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Колегите имат бележки по конкретни текстове. Поне по смисъла на това, което се предлага в писмото, подписано от заместник-министър Ковачев, се подкрепя законопроекта на първо четене, но има конкретни текстове, които да се вземат предвид между двете четения.
Заповядайте, господин Величков.
ВЕЛИЧКО ВЕЛИЧКОВ: Благодаря, господин председател.
Предложеният законопроект наистина е с коренно различна философия и концепция от досега съществуващият.
Министерството на околната среда и водите счита, че от екологична гледна точка той е по-приемлив, защото ще доведе до по-добро опазване както на държавния горски фонд, така и на горите и земите на общини и на частни, и на физически лица.
Като достойнство, освен изброените от председателя три основни неща – структурата и Националния фонд “Българска гора”, за пръв път в един Закон за горите влиза и така нареченото компенсаторно залесяване, което е една много добра предпоставка за това физически или юридически лица, или който и ще да е, когато извършват сеч в горите, да имат задължението да инвестират едно ново залесяване върху подходящи площи, равни на това, което поне са изсекли, така че по този начин вносителите желаят да се гарантира устойчива лесистост на гората.
Сега въпросът е коя година и колко процента за лесистост ще се приеме, но това е една допълнителна гаранция в новия проект, каквато досега не съществуваше.
Ние ще имаме и конкретни бележки в процеса на приемането между първо и второ четене.
Едно основно нещо, което бихме искали да кажем сега, това е дали веднага след м. януари 2007 г. да се разреши свободната търговия на земи и гори от чужденци – купуването, или да се въведе преходен период. Това е въпрос вече на договаряне и на съгласие. Като начало сега това прави впечатление, защото в чл. 11, ал. 2 този въпрос остава открит.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря, господин Величков.
Член 11 де факто изцяло пресъздава конституционният текст, но ще помислим.
Има ли други желаещи от министерства и ведомства да вземат отношение? Не виждам.
Предлагам да преминем към дискусията по законопроекта.
Имате думата, колеги, за мнения, съображения и въпроси.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Благодаря, господин председател.
Господин председател, в началото ще кажа, че категорично смятам, че съществуващия закон трябва да се промени. Има редица недостатъци, които създават възможности в горите да се вършат безобразията, на които сме свидетели. Предложеният законопроект е един опит и една крачка в тази посока.
Смятам, обаче че има няколко много важни принципни неща, които не са намерили решение в този проект. Освен това има и отделни текстове, които се нуждаят от сериозна преработка, за да постигне законът целите си.
Искам да обърна внимание най-напред на принципните неща, които ми се струва, че трябва да намерят ново решение в закона.
Първо, аз съм поддръжник на пълното изключване на възможности да се заменят гори от държавния горски фонд с гори от частния фонд. Знаем какви безумия се вършат в момента. Има огромни и многобройни примери за тези нарушения. Тази практика трябва да се преустанови.
Мисля, че въпросният член е 27. Той трябва изобщо да отпадне от закона. Тази практика трябва да бъде преустановена.
Има пазар на земи и гори. Който не е доволен от собствената си гора, си я продава, опитва се да си купи нова, а не се облагодетелства за сметка на държавните гори, защото тази практика в момента води точно към това.
Второ, смятам, че е добре опитът да се разграничат функциите на контрол и управление от функциите на стопанисване на горите. Но в това отношение, за съжаление, има доста неща, които фактически не са постигнати. Много текстове в закона показват, че практически се дублират функции. Контролни функции има както Националната служба по горите, така и Държавното горскостопанско предприятие.
Това предприятие, ако то е търговско предприятие, независимо какъв специален е неговия статут като търговско предприятие, не може да има държавни контролни функции. То може да има охранителни функции за собствеността, която му е предоставена за стопанисване, но това в никакъв случай не са контролни функции. Ще обърнете внимание, в закона горските стражари, независимо къде са на служба – в едната или в другата структура, имат еднакви правомощия и практически се създава впечатление за едно дублиране на функции. Още повече, че наистина и с Преходните и заключителните разпоредби никак не е ясно какво става с регионалните звена на Националната служба, защото съществуващите в момента практически преминават към Държавното горскостопанско предприятие. А кои са тези, които са към Националната служба по горите, не е много ясно.
Следващото революционно предложение е промяната във финансирането на горскостопанския сектор. Но и тук ми се струва, че крачката е много предпазлива. Фондът има много ограничени възможности, като основният поток от средства отиват в министерството и с тях се разпорежда министъра.
И тук, ако това е така, аз специално не смятам, че това трябва да бъде така, няма никакво разграничение между средствата за издръжка на апарата на Националната служба, което всъщност би трябвало да бъде задължението на бюджета, и средствата за подпомагане.
Ако ние наистина искаме да насочим повече инвестиции за възобновяване, за поддържане на горите, за залесителни дейности, трябва да има ясно разграничение в това отношение и това не трябва да бъде правомощие на министъра на земеделието и горите. Би трябвало голяма част от постъпленията, които са от стопански дейности, да отиват във фонда. Фондът да има много повече финансови възможности. Още повече той се управлява от колективен орган.
Недопустимо е и това, че във фондът се предвижда да се стимулират служителите в Националната служба със средства от фонда. Мисля, че това най-лесно ще го променим.
Ако наистина прокламираната цел да се опазват горите, ще бъде една основна цел в този закон, трябва да имаме много по-ясно фиксирани задълженията за изпълнението на залесяванията, които са фиксирани в лесоустройствените планове.
Не на последно място, мисля – това не личи в закона, но пък в момента има порочна практика, да се изключват всякакви възможности за привилегиите на големите дървопреработватели. Практика, която в момента съществува с Правилника за приложение на закона. Трябва да създадем текст, който да изключва с Правилника за приложение на закона да се създават каквито и да е процедури, които дават по-големи правомощия отколкото това, което е създадено със закона.
Имам един въпрос по чл. 8. Там е казано, че изключителна държавна собственост са различни гори – изброени са, и между другото са споменати горите в курортите с национално значение.
Тук например си зададох въпрос: курорт, какъвто е Пампорово и там има много гори и те са върнати, означава ли това, че част от частните гори, които са в ареала на този национален курорт, ще бъдат отново национализирани?
Още няколко бележки:
Предвижда се промяна на предназначението на горите при различни критерии. Един от тях е разширяване на урбанизираните територии без ясен критерий за това. Знаем какво става в момента по тази схема. Струва ми се, че тази процедура трябва да бъде непременно обвързана с общите устройствени планове или с измененията на подробните устройствени планове, но да има ясен критерий кога е възможно това. Да не става само по волята на кмета или кръг от приятели.
Продажбата на гори и земи. Аз съм “за” сложни и прозрачни процедури, които да изключват възможности за далавери. В момента такъв опит е направен, но е доста срамежлив – това е чл. 27. Там е казано, че може да има търг и конкурс. След като процедурата е разписана доста ясно и са дадени правомощия на министъра и на съответните ръководители на регионалните поделения е казано срамежливо, че може да става с търг или конкурс.
Мисля си, че трябва да направим така, че тази процедура да доминира.
Функциите на Националният съвет по горите са доста общо формулирани като подпомагане. Основно там трябва много категорично да кажем в какво се изразява това подпомагане. Няма да е толкова трудно.
Никъде в Националната служба по горите няма функция за опазване на дивеча. Още повече, че всички дивечовъдни станции минават към Държавното горскостопанско предприятие и тук не би трябвало да няма държавен контрол, тоест Националната служба по горите би трябвало да има някакви функции и по този въпрос.
В закона не е направен опит да се опитаме да направим нещо за търговия на дървесината чрез фондова борса. Тази тема изобщо не е засегната.
В чл. 74 има предвидено служителите на горите да дават консултации и за тях да получават възнаграждение. Нещо, което смятам, че е абсолютно недопустимо, след като в следващия член е регламентирана частната лесовъдска практика. Няма защо и държавният служител, от който зависи всичко и който има основните контролни функции, да дава и консултации. Това предопределя резултатите.
Има необходимост текстовете, свързани с горските пожари, да бъдат прецизирани.
Първо, по някакъв начин да има кореспонденция със Закона за бедствията, защото горският пожар е едно бедствие. Тук не виждам тази връзка. Мисля, че тя е необходима от гледна точка на това кой координира действията при горски пожари. Тук са споменати и Пожарна защита, и Гражданска защита, и кмета. Самата аз съм имала горчивия опит при пожара в Мальовица, когато всички тези служби прехвърлиха на министъра на околната среда и водите координацията на пожара. Мисля, че и в момента нещата не са много ясни. Трябва да имаме ясна дефиниция кой носи отговорност за координацията на тези дейности.
Глобите са изключително ниски. Ще визирам чл. 156 и 158. С глобите трябва да създадем много сериозен респект към отсичането на немаркирани дървета. Нека се върнем към една практика преди много години, която е респектирала не само бракониерите, а и тези, които получават разрешение, и фактически усвояват много повече дървесина отколкото им е разрешено.
Два въпроса, които мисля, че трябва да обсъдим:
Защо 2003 г. е приета като базова за отчитане на състоянието на лесистостта? Не е ли по-добре да се върнем малко по-назад, към 1989 г., когато горите са били много повече, и да се стремим към едно такова ниво?
Аз специално смятам, че след 1989 г. се случиха много неща, които не бяха в полза на българската гора.
И чл. 91, в който се разрешава гола сеч на 100 декара. Мисля, че трябва да се върнем към 50 декара за всички видове гори, включително за високостеблените, за които даже може и да се намали тази площ. Петдесет декара гола сеч е достатъчно грозна гледка и от гледна точка на опазване на околната среда е просто недопустимо.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря, госпожо Манева.
По чл. 8 дължа да кажа, че категорично заявявам, че подобно намерение няма, нито би следвало да се коментира по какъвто и да е начин. То е записано достатъчно ясно. По-надолу са посочени кои са частните гори. Става дума за публична държавна. Но ще изчистим текста и там, където пише “горски фонд” ще запишем “държавен горски фонд”. На един етап юристите казаха, че не е необходимо да се посочва. Но това е въпрос, който ще изчистим, но не сме имали никакво подобно намерение. Знаем, че това е невъзможно.

Съгласен съм, че има място за подобно нещо.
Ще коментираме всичко, което се изложи.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Всъщност смятам, че крачките трябва да са по-решителни.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Дай Боже, да имаме смелост и решителност да ги направим. Лично аз съм за революционни промени.
Заповядайте, господин Проданов.
СТОЯН ПРОДАНОВ: Благодаря, господин председател.
Аз съм един от вносителите на законопроекта и искам да кажа, че като цяло го подкрепям. Няма да коментирам пропуските му. Междупрочем, няма закон, който да е идеален. Още повече времето се променя, променят се обстоятелствата.
Искам да спомена следните неща.
Аз съм напълно съгласен с госпожа Манева относно замените и промяна на предназначението, но имам малко по-друго виждане. Тези замени и тази промяна на предназначението е влязла в нашите закони с доста стара дата. Това не е от вчера. Искам да кажа, че тези замени си вървят отпреди няколко мандата.
Считам, че не би следвало да има категорична забрана, тъй като ние не можем да спрем инвестиционния процес. Но трябва да бъдат завишени критериите и цените както за замяна, така и за промяна в предназначението. И тогава всъщност ще участват точно тези инвеститори, които имат сериозни намерения, а не просто – няма да употребявам думи като далавери, но просто да не става преиграване на търговска основа.
Използвам случая, че тук има представители на министерството и на Националното управление по горите, за да задам няколко въпроса.

Бих искал да знам как биха се справили със закона изпълнителите от Националното управление по горите? Тъй като последните 15-16 години се нагледахме реформи, риформи и т.н., последната реформа от 1999 г. пак направи едно отделяне на стопанската дейност, но в резултат на това беше разбит целия отрасъл.
Към днешна дата стопанска дейност, в чистия смисъл, в Националното управление по горите аз не виждам да съществува. В чистия смисъл на думата такава дейност в Националното управление по горите няма.
За какво отделяне на стопанска става пак въпрос? Не рискуваме ли да повторим грешките от 1998-1999 г.?
Към този въпрос прибавям и въпроса: къде са фирмите, които са отделени тогава и защо не съществуват? Това е въпрос към Националното управление по горите.
Към този въпрос, поставям въпроса, както напълно основателно постави въпроса и госпожа Манева, за дивеча и неговото опазване. В същия период, 2000-2003 г., беше абсолютно безобразно и безразборно ликвидиран дивечът в бившите едродивечови стопанства, които бяха дадени под наем или аренда по едни измислени схеми – за съвместна дейност. Бяха тотално ликвидирани.
Ще ви дам само един пример, тъй като познавам нещата в цялата страна. Примерът е за Ямбол. В местността “Ормана”, един парк “Романа”, около 350 лопатари бяха останали 30-40. След възстановяването, сега са над 150. Може би ще се намесим при окончателното изготвяне на законопроекта относно частта в опазване на дивеча. Това е една много важна дейност, тъй като горите, като част от екологичната система на страната, са много важни, но едни гори без дивеч са пустиня.

Имам още един въпрос. Ние правим централизация. През цялото време говорим за децентрализация, а в момента правим една централизация. Въпросът ми е към Националното управление по горите да кажат и, ако трябва, да направим промяна. Какво ще правим с тази свръх централизация? Не правим ли нещо неправилно по отношение на управлението? Не е ли необходимо, тъй като сега е момента – при промяната, да преминем до една по-сериозна децентрализация за по-опростеното управление на този важен за страната отрасъл?
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Благодаря, господин председател.
Аз съм гост на комисията. Заявявам открито, че имам интереси към този закон, най-вече професионални. Голяма част от активният ми трудов стаж е минал в системата на горите както преди 10-ти, така и след 10 ноември, включително и като заместник-председател на Браншовата камара по мебели и дървообработване. Заявявам желание да бъда участник в тази дискусия.
Трябва да заявя предварително още две позиции.
Първо, системата на горите е отрасълът, с който в последните 30-40 години държавата си е вършила най-много експерименти – и преди, и след 10 ноември. Какви ли не промени – като започнете от министерство, комитети, комисии, изпълнителни агенции, национално управление и какво ли не. Всяка нова промяна е водила до снижаване статута на отрасъла и на хората, които работят в дървообработването, в горската промишленост.
В тази връзка искам категорично да заявя, това е моя позиция, може би от 20 години, в която аз винаги съм настоявал, не конюнктурно или политически в определен момент, че най-точното, най-сполучливото и най-доброто място за горския отрасъл, за гората и за хората, които работят в нея, е било, когато той е бил министерство. Винаги съм го отстоявал и продължавам да го отстоявам. За съжаление, засега тези мои опити и на мен, вече и като народен представител, и като общественик в тази дейност, не можем да убедим политиците, че това е най-правилната форма. Така че каквото и да се направи – дали ще е национална служба, дали ще е национално управление, за мен това няма да е достатъчно и няма да е, както каза госпожа Манева, стъпката, която трябва да бъде решителна, а не бавна или някаква плаха. Но в края на краищата като няма решение, и това положение ще бъде приемливо.
В тази връзка мисля, че този закон трябва да бъде подкрепен.
Нещо повече, прави чест на народни представители, че с малкия капацитет, най-вече административен, го предлагат. Това трябваше да го направи министерството, но доста години – и от предишното, и при сегашното нещо не се получава. Прави чест на колегите, че са го внесли и заслужава да бъде обсъден, да бъде допълнен и между първо и второ четене да бъдат направени сериозни подобрения.
Искам да изразя няколко принципни бележки към законопроекта.
Първо, струва ми се, че когато се обсъжда такъв важен закон е редно в тази зала да присъстват и представителите на тези хора, които са от другата страна на гората. Тоест тези, които ползват това, което излиза от гората – дървопреработвателни, мебелни асоциации, браншови организации, частните горовладелци – говоря за легитимни, които не са депутати. Аз също съм председател на браншовата камара, но не взимам позиция. Защото в края на краищата продуктът, който излиза от гората, е пазарен механизъм и той дава доста средства, които е чудесно, че ще влязат в новия Фонд “Българска гора”, който беше закрит преди няколко години и направи пагубни поразии в системата.
Моята препоръка е задължително да има становището на тези хора. Ние не можем да избягаме от тях. Те ще купуват това, което ще произведе гората.
Аз помня с господин Милко Станчев какви битки сме водили педи 7-8 години, когато 1999 г. трябваше да се въвежда новия закон и тогава вкупом всички професионални браншови организации застанаха и спряха това безобразие, което щеше да се извърши докрай. Не можахме да спрем разграбването с РМД-та, за което отговарям на колегата Проданов на въпроса къде са. Те са там, в РМД-та. Там отидоха. Половината или повечето фалираха, другата част се попромениха, разпродадоха и това е практиката от онова време – замените по морето с горския фонд и РМД-та. Това е. Но това е друга тема.
Моята препоръка е задължително да се поиска становището на тези хора и колегите да участват активно.
Нещо повече, като правим нещо сериозно, има възможности в закона да се дадат и някои нормални правомощия, които съществуват в други браншове – да не говорим за Европа. Тоест браншовите легитимни организации, регистрирани и признати. Между другото една част от тези, за които споменаваме, са членки на европейските такива организации, тоест имат и международно признание. Да имат право, когато се извършва една сертификация на хората, които влизат в гората. Защото ние допуснахме в гората да влиза всичко – и кьораво, и сакато, и крадци, и мошеници, разбойници. Всякакви влизат там и си правят каквото си искат до някаква степен. И искаме да имаме ефект от това.
Нека да дадем възможност на хората, които са потребители, и те да изразяват някакво становище по отношение на това какви фирми влизат в гората.
В закона има и редица предимства, като например това да се организират тези складове, където да се продава дървесината. това е нещо, което е и търговски правилно, и ще допринесе много повече за повишаване както на авторитета, така и постъпленията във фонда. Едно е да продаваш някаква имагинерна гора, друго е да отидеш да видиш стоката на място, да си избереш и дори и да дадеш 10 лв. повече на куб. м, но да видиш какво получаваш. Това са неща, които и ма възможност да се направят. Правиха се опити – къде сполучливи, къде несполучливи, но това е въпрос на организация и това е правилния път. В Европа няма продажба, хайде да не кажем на корен, но продажба на кубик трупи първи клас букови примерно. Такова понятие няма. Има понятие трупи, които са на склад. Отиваш, гледаш ги, оценени, маркирани, дал си парите, товариш и заминаваш. Това е истинския начин на стопанисване и на търговия. Другото са някакви измислени неща, защото щадим нашите колеги, горските работници, да не се преуморят или да не направят една по-сериозна организация, която вече ще даде приходи и във фонда, ще даде приходи и в другите структури.
Много бихме могли да говорим по тая тема, но моето предложение е след първото четене да има един максимален срок, тоест три седмици. Сега е летен сезон. Браншовите колеги ми се обаждат защо сега се предлага закона м. август, не го чуват, нямат становища. Да няма скрито, покрито, никой да не помисли, че закона се внася в този сезон, за да нямат възможност хората, които са заинтересовани, да изразят отношение. Ако трябва, да ги уведомим и писмено.
Съгласен съм, че го има и, който се интересува, ще го намери, но все пак, за да ни е спокойна съвестта. Някои само това чакат, за да го оспорят. Аз не мисля, че някой от бранша би могъл да го оспорва като принципи и като нова стъпка. Според мен, законът е приемлив за всички. Нека да изслушаме мненията на всички и да направим закона работещ.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря.
Аз искам да кажа само, че независимо, че този законопроект е внесен от народни представители, в него е въплътено участието от наработки от предния парламент, включително и съвместна работа, да не кажа на 90 процента, с колегите от Националното управление по горите и министерството. Даже последното обсъждане беше с министъра, с хората, които работят и пряко са ангажирани. Доста солидно и скрупульозно се работи в продължение на няколко месеца и то горе, финалната част.
Приемам и знаете, че в нашата комисия никога не е имало подобно разсъждение в друга посока. Да, открито, ще дадем максимален срок, ще търсим решение да уточним всички възможни бележки, заедно с браншовите организации, всички заинтересовани страни, но няма да отстъпим от принципа да носим достатъчно сериозно отговорността по състоянието на българската гора, защото всички виждаме, че така повече не можем да продължаваме. Очевидно моделът е поизчерпан. Ще бъдем отворени, господин Кътев.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря, господин председател.
Аз съм гост, участник като народен представител, и заявявам своя интерес към този законопроект по чл. 130 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Извън забележките, които направиха колегите, и най-вече госпожа Манева и господин Кътев, искам да направя няколко допълнителни.
Пак казвам, наистина в началото, ако бях член на тази комисия, щях да започна с това, че има опит за национализация, при това че е пропуснат, но приемаме, че това е пропуск при горски фонд в 5-километрова зона до морето да се запише “държавен горски фонд”, тоест това е техническа грешка.
Аз смятам, че горите трябва дори да имат независимо министерство, камо ли да правим вътре търговско дружество. Може би ще е много крайна позицията ми, първоначално така разглеждайки, не за бюджетна, затова Националното управление по горите да бъде разделяно в търговско дружество като такова, което да има генерален директор с безкрайно управление. Това е, в стила, в който обичам да казвам, пряко влияние на политическите сили за частично управление и дублиране на функции. Горите заслужават да имат независимо министерство.
За да кажа какъв е проблемът от страна на горовладелците с това дружество, което се създава, трябва да забележим, че частната гора оттук нататък няма да се охранява.
Тук противореча на становището на госпожа Манева да не може да има замяна, защото много пъти в гората – това не е декар или два, а става въпрос за ревир, където в този ревир може да се окаже, че има половин или един декар държавна собственост. Аз питам: как става охраната на целия ревир, ако останалата част от него е частна? Тоест принципно в закона да бъде забранена каквато и да е замяна не означава, че поради корупция или злоупотреби ние трябва да нарушаваме закон.
Частникът ще трябва да си назначи надзиратели, защото аз няма да си оставя гората. Освен, че е национално богатство, тя е и мое богатство. Затова и тук декларирах този член 130. Няма нормален горовладелец, който да не мисли така. Защото гората ще дава с години наред капитал и за семействата, и за децата. Така че въпросът е как тези надзиратели ще бъдат контролирани, от една страна, от частника. От друга страна, ние създаваме търговско дружество, което е силно въоръжено. Нека не си кривим душата!
Националното управление по горите е най-добрата – понеже господин Калинов започна с това, че идва от Комисията за отбрана, няма по-добра структура, според мен като външен човек, от последните години в тази сфера от сферата на горската охрана. Това са истинските войници в тази страна. Това са хората, които където и да поставиш, стоят там.
Между другото, тук използвам случая да кажа, че свалям шапка на управлението през последните години в този му вид, на тези хора по начина, по който се работи в тези региони. Тъй като аз работя доста сериозно в Родопския регион, трябва да сме наясно, че те са подложени на много проблеми.
В същото време, назначавайки си надзиратели в горите, ние си охраняваме горите. Няма да говоря за тези хора, които не са в ревири и как ще става изобщо тази охрана. Те ще трябва да заплащат – това трябва да е ясно и публично казано, защото при големите ревири няма никакъв проблем. Тоест тук персонално изобщо не ме интересува, както се казва. Но в същото време това дружество ще трябва да ми контролира горите. Как става това? Значи хем е национално богатство, защото се упражнява контрол; в същото време аз си осигурявам надзора вътрешно и някакво търговско дружество ми го контролира. Прощавайте, господин Калинов, за мен...
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Не Ви го контролира.
МАРИЯ КАПОН: Не така! Ти си контролираш като охрана. Но оттам нататък всичко, което искаш като разрешителни, минава през търговското дружество.
РЕПЛИКИ: Не е така.
МАРИЯ КАПОН: Може да не съм разбрала.
Относно горския фонд, който да бъде прехвърлян, съм категорично на становището, че не може десет декара да разрешава министъра, нагоре да разрешава Министерския съвет, а общинските съвети, които знаем колко са корумпирани, ще правят с общинската гора каквото си искат. Тоест тук системата ми се струва странна.
Щях да задавам и конкретни въпроси. Има един текст, който вече проличава – само да го отбележа на председателя на комисията, който може би не е забелязал – прилича, но в същото време не разбирам текста в пълния му смисъл на европейски текст, но в същото време има едно изречение, което лично мен ме смущава, колеги.
Това е чл. 11, ал. 2 – “Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху гори и земи от горския фонд по реда на този закон при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон”.
Кажете ми по какъв закон има наследяване? Какво имаме предвид или предвиждаме закон за наследяване, който ще правим? Защото това не е Закона за реституцията. Кой е друг закон, който е за наследяване и за кого става въпрос? Не съм компетентна и затова питам.
Имам редица въпроси и, господин Калинов, аз ще бъда ваш гост, тоест през цялото време по обсъждането на този закон ще бъда тук и ще организирам с част от горовладелците и организациите публичен дебат по въпроса.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Само едно пояснение, госпожо Капон. Това е конституционният, така да се каже, текст. Има се предвид наследяване по закон. Когато си придобил наследство по закон, съгласно законовите разпоредби в страната. Това означава цитирането на конституционния текст.

МАРИЯ КАПОН: Вие нали знаете за какво става въпрос? Това е за закона, който тепърва ще готвим след комисията, която приключи. Нека да бъдем искрени. Защото аз не знам до ден-днешен някой друг да е наследил по закон. Ако се окаже...
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Ние сме длъжни да запишем конституционният текст.
МАРИЯ КАПОН: Господин Калинов, аз винаги говоря нещата в прав текст. За колегите, които са тук, искам да кажа, че става въпрос, ако с господин Сакскобургготски се случи нещо или с част от семейството и се направи закона, по който трябва да бъде възстановено, това е единствения случай за текста, който може да бъде. Тоест наследство по закон за чужд гражданин.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Аз Ви отговарям: не сме имали в никакъв случай подобно нещо. Казвам Ви, че най-скрупульозно сме пренесли текста на Конституцията на Република България в закона. Ще помислим да звучи достатъчно ясно и категорично, за да не остане ни най-малка подобна мисъл.
Заповядайте, господин Попов.
ОЛЕГ ПОПОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, мисля, че днешният ден е изключително важен за българската гора, защото в нашата комисия, пък и в другите комисии, в които ще се гледа този закон, стартира една изключително важна тема. Горите са огромен екологичен фактор, важен елемент и на националната сигурност на държавата. Всички сме достатъчно убедени в това и може би това е причината, колегите, които досега се изказаха, да изразят, че е необходимо именно приемането на нов закон, който да реши в голяма степен проблемите, които съществуват сега. Аз мисля, че този принципен консенсус между всички парламентарни групи ще е полезен и ще позволи да се приеме не политически закон, а закон, който да решава проблемите за спасението на българските гори.
Аз, като човек, който съм се занимавал доста време с тези проблеми, считам, че не е пресилено, че трябва да говорим за спасяването на горите.
Според мен, съществуват три основни проблема, които сегашният закон не позволява добре да се развива тази система и е изправена в сегашната ситуация.
Първо, значителен финансов недоимък за системата. Оценките на специалистите са, че ежегодно не достигат над 100 млн. лв. на системата за нормалното функциониране, поради което не може да се изпълняват лесовъдските мероприятия – залесяванията. Ние в този закон записваме, че не трябва да се намалява лесистостта. В стария закон също е записано, но именно поради липса на средства тези мероприятия не могат да се изпълнят.
Колегите от министерството много добре знаят, че няма средства за отглеждането тъкмо на залесените култури, което на практика води до това все едно едно новородено дете да не може да се храни и ще загине. Инвестирани са над 20 млн. лв. само за залесяването.
Според мен и според колегите, които участвахме в разработването на закона, заедно с колегите от изпълнителната власт, а и много от колегите от другите политически сили, които са изразявали отношение, е, че този проблем трябва да го решим.
На второ място, според мен, е решаването на проблема с охраната на горите. Проблем, по който цялата общественост е изключително чувствителна и ние трябва да намерим отговор. В този вариант, с някои допълнения, ние ще трябва да намерим решение на този проблем. На практика разделът за охрана на горите е горе долу вариант от стария закон.
Това е изключително важно, както и с административнонаказателните мерки, които трябва да се завишат и някои от тях да придобият и друг характер – за системните нарушители, които извършват такива нарушения.
В тази част аз имам конкретни идеи. Мисля, че и много други колеги също ще се включат за решаване на проблема с охраната.
На трето място е издигане авторитета на тази колегия, която работи в системата на горите. Защото почти на всички е ясно и възнаграждението, и материалната база, при която работят, с около 200-300 лв. Това е основната маса от хората, горските стражари, за които госпожа Капон каза, че максимално успешно се опитват да си вършат работата. Но все пак има проблеми, в някои случаи и субективни.
С решенията, които са предложени в този закон, смятам, че поне двете задачи – за финансовата обезпеченост и за издигане авторитета на колегията в първия клон, в Националната горска служба, служителите, които отиват, стават държавни служители. При това положение, по различни разчети, тяхната бройка ще бъде може би две хиляди и над две хиляди човека. При сегашните девет хиляди състав в системата на горите, това ще позволи тези държавни служители да получат по-добро възнаграждение, по-голяма отговорност в работата и да се търси ефективност от тяхната работа. А другите, които отидат в стопанската дейност, на базата на стопанските резултати, опитът, който го е имало в нашата система, показва, че на базата на стопанските резултати също така би могло да се повиши възнаграждението на хората, работещи в тази система.
Категорично считам, че създаването на Държавното горскостопанско предприятие ще осигури значителен допълнителен приход в бюджета на системата, оттам и в националния бюджет. Защото практиката показва, че когато дървесината се продава от склад, тогава значително се повишава и цената на един обезличен кубически метър. Изчисленията, които са правени и в Националното управление по горите ще осигури значителен допълнителен приход в бюджета на системата, оттам и в националния бюджет. Защото практиката показва, че когато дървесината се продава от склад, тогава значително се повишава и цената на един обезличен кубически метър. Изчисленията, които са правени и в Националното управление по горите, пък и ние сме ги правили, показват, че приходът може да се увеличи значително.
Поради тази причина считам, че там, където става въпрос за ползването от дървесината, нещата са преписани от стария закон и се дава възможност пак евентуално да се промъкнат в Правилника за приложение на закона и големи ползватели, и такива, които са разписани в т. 2, 3 и 4 на ал. 2, на чл. 92.
Точка 3 гласи: “чрез търг, конкурс или преговори за предоставяне на сечища;”.
Смятам, че там трябва да остане само основно държавното горско предприятие, а пък в съответните механизми то да предоставя ползването на фирми, които да извършват дърводобива и след това дървесината да се купува от склад.
Друго достойнство на този закон. В чл. 34 е разписано, че продажбата на земи и гори от горския фонд – общинска собственост, с предимство най-напред трябва да бъде предложено за изкупуване от държавата. Така че тези злоупотреби, които са се случили в някои общини, смятаме, че биха могли да се предотвратят.
Важен е също така и въпроса с лесистостта.
Определено считам, че разделът, свързан с възобновяването на горите, трябва да се допълни. В тази дейност в горите, допълвайки се с няколко члена или точки, ще даде възможност да се осигурят значителен брой работни места в селските, планинските райони, да се осигури поминък на тези хора. За съжаление, сега механизмите и другите закони, които се прилагат, не позволяват това нещо.
Имам редица конкретни съображения по отделни текстове, които ще внеса между първо и второ четене.
На колегите от Националното управление по горите и от министерството искам да обърна внимание. След като водихме една дискусия и аз все още не съм убеден – в § 2 на Допълнителните разпоредби – в “Недървопроизводителни земи в горския фонд” се водят поляни, ливади и ниви.
Според мен, тази категория земи трябва да бъдат извадени, защото те са дървопроизводителни територии. Това може би е възможност да се продават на по-ниски тарифи или да се заменят. Но когато искаме да се увеличи лесистостта, след като ще залесяваме ерозирали земеделски земи, ние бихме могли да запишем, да бъдат залесявани също така и такива земи, които са изиграли своята роля като поляни, като ливади, като ниви от горския фонд.
Подкрепям законопроекта и съм убеден, че ще направи сериозни промени. Мисля, че притесненията у някои от колегите, след като се запознаха с последния вариант на законопроекта, започват постепенно да отшумяват и да оценяват правилно.
Достойнство е и това, че в стария закон имаше раздел за концесиите, тук няма такъв раздел – за концесионирането на гори. Още повече, че и Закона за концесиите до голяма степен ограничава тази възможност.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Само да поясня – около 7000 души ще работят в Държавното горскостопанско предприятие, около 2000 ще работят в Националната служба по горите, което означава автоматически, че около 7000 души по-малко държавни служители ще има.
Заповядайте, господин Паница.

ВАСИЛ ПАНИЦА: Благодаря, господин председател.
Искам да започна с критика към председателя господин Калинов да не спазва толкова стриктно правилника на Народното събрание, да раздават материалите 24 часа по такъв важен закон преди разглеждането му. Тук виждам, че има двама експерти в тая комисия. Другите не са експерти и за 24 часа малко трудно може да се вникне. Но, както и да е. Обещавам ви, че между първо и второ четене, надявам се да има три седмичен срок, ние с госпожа Манева ще внесем поне сто предложения. Това е от пръв поглед, защото вече 50 са набрани.
Най-общото ми впечатление, което се създава тук, е ясно – създаването на Държавното горскостопанско предприятие със статут на държавно предприятие. Но впечатлението ми е, че се създава един управленски дуализъм в новата Национална служба по горите – от една страна, началникът на Националната служба по горите, от друга страна, генералният директор на това ново търговско дружество - Държавното горскостопанско предприятие.
Аз не зная точно какъв ще е резултата от тоя управленски дуализъм, но колкото виждам от първи прочит на закона, доминираща роля има Държавното горскостопанско предприятие, докато на Националната служба по горите е отдадена повече малка контролна функция и от друг тип управленска функция. За мен, от първи прочит, е така.
Няма да се впускам в подробности, които набелязахме, защото по същество това са предложения за второ четене.
Искам да кажа, че един важен раздел, който трябваше да бъде застъпен тук, е ловното стопанство. Тук, в тоя закон, такова нещо няма. Законът, по мое мнение, по отношение на ловното стопанство е регрес. Премахването на държавните дивечовъдни станции и превръщането им в ловни стопанства, за мен, е регрес.
Каквото и да говорим, тези държавни дивечовъдни станции създадоха една богата дивечова база в България и в тази формула, която е заложена тук, това полека-лека ще отмре.
Заличаването на всяка дивечовъдна станция от търговския регистър, както е досега, и поставянето им под една обща шапка на Държавното горскостопанско предприятие ще има негативен ефект върху ловното стопанство. Това е най-общото, което ви казвам, от първи поглед.
Нищо не се съобщава за дивечовъдните участъци. Нито дума! Нито дума няма за дивечовъдните участъци. Има 149 дивечовъдни участъка или нещо подобно – не мога точно да прецизирам колко са. Каква ще е съдбата им? Те имаха определен статут, функции до момента, под ръководство на съответните лесничейства.
Това са най-общите неща, които искам да кажа.
За горската стража – не бих могъл в момента да цитирам в кой член – се казва, че хората, които имат частни гори, трябва да назначават стражари, лична охрана, които да имат образованието на горската стража.
Задавам въпроса: ако не намерят такива, какво става? Няма да имат охрана ли? По какъв начин с един закон ние вменяваме определен тип образование на един частен охранителен обект, най-общо казано? Примерно хората, завършили горските училища във Велинград и другаде, могат да си намерят по-хубава работа и в даден момент частникът да не може да намери такъв човек с такова образование, завършил такова училище. Какво ще прави? Ще остане без охрана ли? Това е един частен случай, който ми направи впечатление.
Има много неща, които биха могли да се коригират. Надявам се, че между първо и второ четене ще бъде даден максимално дълъг срок, както спомена и колегата Кътев, за да можем да дадем рационални предложения.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Тъй като, господин Паница, си позволихте да критикувате председателя, за това че сте нямали време и съм спазил правилника, ще ви дадем време. Никой не е казал, че днес ще приемем законопроекта на първо четене.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа членове на Комисията по земеделието и горите, уважаеми гости! Искам да кажа няколко думи за този управленски дуализъм, за който каза и д-р Паница. Аз го отдавам на малкото време за запознаване и също, ако мога да си позволя, господин председател, да помисля, че би било по-добре да има още една дискусия, преди законопроектът да се гласува на първо четене, защото явно има много предложения, които трябва да бъдат отразени.
По отношение на този управленски дуализъм, за да се избегне конфликтът, за който Вие говорите. Във философията на законопроекта е заложено Националната служба по горите да бъде административния орган на органът по Закона за горите с цялата тежест на закона, на мерките, с обучението, с подобряването на материалната база на същите тези хора, които осъществяват политиката, контролните действия, които следят актуализацията и работата по лесоустройствените проекти, които гарантират стриктното им изпълнение. А от другата страна държавното предприятие, което по закона трябва да осъществява стопанските дейности в държавния горски фонд, а може и в другите видове собствености от името и за сметка на съответните собственици. Тук конкретно, във философията на закона, е, че това държавно предприятие ще трябва да изпълнява тази дейност от името и за сметка на държавата на базата на 5-годишен план, който да бъде и в съзвучие с политиката на Европейския съюз.

Искам да ви кажа, че една от амбициите на финландското председателство в момента е да направи всичко възможно да се приеме един отделен регламент за политиката по горите в Европейския съюз. И ако не успее, въпреки всичко, като страна с големи традиции в управлението на горите като световно богатство, да инициира този дебат, защото в следващите председателства да има такъв регламент – 5-годишен план и всяка година по съответните приложения на базата на лесоустройствените проекти да се сключва едногодишен възлагателен договор. От името на държавата министърът сключва и възлага дейности на това предприятие, които то трябва да отчете в края на годината. Това е логиката на закона, за да се избегне именно този, на пръв поглед дуализъм в управлението на целия процес.
Това е била идеята и в дискусиите, които сме водили, съответно и в амбицията за довършването на реформата в горите, защото в момента усетих, че всички, които сме около масата, се обединяваме около идеята, че по-нататък по този модел не можем да продължим. Защото реформата в горите започна. Беше отделена държавната политика от стопанската дейност, след това голяма част от държавните предприятия бяха приватизирани, голяма част от тях не бяха приватизирани. Частният бизнес навлезе в тази дейност. Голяма част от тези предприятия бяха ликвидирани, поради много причини, които сега, в момента не искам да изреждам. Но явно, че трябва да се направи една система от много ясни критерии и правила по какъв начин ще се управлява националното богатство – българска гора, във времето напред, с целия механизъм, заложен като политика, в съзвучие с европейските принципи, политики и регламенти, които най-вероятно ще имаме в най-скоро време, адаптиране на наша земя.

Разбира се, с нашето предложение за промяна в чл. 235 в Наказателния кодекс, криминализация на деянията, които са рецидив, като посегателство върху горите, и в стопанската дейност задължително да се отдели лесосечната от продажбата, а не както в момента примерно обявява се процедура на търг, спечелва някаква фирма, плащат се съответните такси на корен, маркирана – къде маркирана, къде немаркирана, къде не толкова маркирана, изобщо започва да се получава една картина, която никак не е добра.
Тук вече, в самата стопанска дейност, покрай двата стълба е и идеята за финансиращия инструмент на тази държавна политика, в двете му основни направления – възмездно и безвъзмездно финансиране.
Безвъзмездно финансирана за какво? Преди всичко за залесяването, за инфраструктура в горите. Защото в момента ние имаме над 200 км горски пътища, които са просто непроходими, във връзка с няколкото вълни наводнения, които минаха.
След това, тези планове за залесяване по-нататък във връзка с този 5-годишен план и договора за възлагане на тази дейност.
Оценка на критичните зони, откъдето да се започне спешно залесяване. И това търговско дружество, това държавно предприятие, по-нататък да се грижи, както каза господин Попов, за тези нови насаждения, а не формално да се направи някакво залесяване и след това се оставя на съдбата каквото стане от него. Ние имаме критични зони за залесяване.
Именно в тази посока сме мислили заедно. Аз няма да скрия, че екипът на Националното управление по горите съвместно работи с вносителите много сериозно.
Моето виждане и разбиране беше законопроектът преди да бъде депозиран в Деловодството на Народното събрание да премине на няколко обсъждания на Председателския съвет с хора, които носят експертиза по това отношение, за да има максимално сближаване на позициите и по-нататък вече в комисията преди гласуването на първо четене и между първо и второ четене текстовете да се изгладят, за да влезем в един режим, с който да довършим започналата реформа в горите. Защото реформата е започнала, стигнало се е донякъде и по-нататък стои в една ситуация като сегашната – всичко да се концентрира и като политика, и като дейност, и като контрол в един и същи субект. Ако и той да е държавният субект, ако и той да е второстепенния разпоредител с бюджетни кредити в лицето на Националното управление по горите. Това като национална практика не е добра, да не говорим като европейска практика. Най-малкото буди съмнение, когато и политиката, и дейностите, които нетно трупат приходи, пък и контролът са в една и съща система и структура.
А възмездното финансиране с възможност, с изгодни нисколихвени кредити не само този субект, но и всички онези фирми, които ще бъдат в един 5-годишен регистър, регистър със срок от пет години, един регистрационен режим, да имат право също да бъдат бенефициенти на това възмездно финансиране, когато искат да подобрят материалната си база, когато искат да закупят специализирана техника и т.н., и т.н.
Това е било като концепция, като цяло, като идея. Разбира се, дискусията предполагам, че ще продължи в комисията, господин председател.
Аз съм убеден, че ако всички се обединим около философията, около концепцията какво имаме да правим като цел, мисля, че след това по-лесно ще достигнем до вижданията, до отделните текстове как да го направим със съответните вече защитни механизми, които да защитават и държавния интерес, да защитават и частни интерес, както каза госпожа Капон, да защитават и друг вид обществен интерес, като примерно интереса на общините като органи на местното самоуправление.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря, господин министър.
Колеги, предлагам да кажа няколко думи като вносител, ако ми разрешите, като един завършек на днешното обсъждане, защото мое дълбоко разбиране е, че можем и след седмица да проведем още едно, второ обсъждане, да систематизираме част от направените бележки, мнения и съображения, които бяха изложени, за да можем да подпомогнем максимално целия процес на работа по законопроекта, особено във времето, когато между първо и второ четене трябва да рационализираме в конкретни предложения нашите усилия за по-добър законопроект.
Бих казал, че бележките, които бяха отправени относно това, че не е включен примерно ловно-стопанският раздел, че не са включени темата за дивечовъдните участъци и прочие, имахме предвид, че в значителна степен те се коментират повече в Закона за лова и опазването на дивеча и за нас разбирането е, че този законопроект трябва да бъде като първи, за да може веднага след това да пристъпим към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазването на дивеча като втори сериозен законопроект, който да обхване основно материята, свързана с цялата горскостопанска, разбира се, в това число и ловностопанска дейност.
Разбира се, има много въпроси, които са свързани с голямата ни отговорност да намерим по-работещи механизми, които да гарантират развитие на горското богатство, което има страната ни. Виждате, че усилията ни за това да издигнем като основен елемент проблема със запазване лесистостта на гората, обогатяването и съхраняването на горското богатство, което имаме, очевидно е недостатъчно добре развит.

В тая посока аз поемам, предполагам и колегите ще помислят как можем да гарантираме действително да не звучат само пожелателно или само политически текстовете, а да има достатъчно ясни норми, които да определят критериите и начините, по които ще се реализира всичко това, което коментираме.
Що се отнася до базовата година, дали ние стъпваме на 1989 г. или 2000 г. мисля, че важното е друго – какво ние ще си поставим като задача да постигаме. Иначе приемам по принцип да се вгледаме и да търсим възможност да стъпваме на най-доброто, което е в страната ни, независимо в кой период е било. Дали е било 50 години назад, дали е било 100 години, ние трябва да ползваме целия потенциал и опит, който има българското лесовъдство, въобще българското горско стопанство и въобще всичко, което има в тази област, за да можем да постигнем действително работещ законопроект, да стъпва върху сериозни основи.
Неслучайно в тази дискусия и даже при работенето на този законопроект сме ползвали и опита и мнението на специалистите от Института за гората, от Лесотехническия университет. Максимално широко сме ползвали опита на всички, които могат да бъдат полезни.
Приемам това, което каза господин Кътев, особено свързано с браншовите организации. Аз мисля, че можем да помислим този законопроект да бъде допълнен и с един раздел, свързан с ролята, мястото на браншовите, неправителствените организации, за да регламентираме и засилим диалога с гражданското общество. Защото не може само на държавата, образно казано, и държавните органи по-скоро да лежи отговорността за състоянието на горите и в този аспект наистина има място да се търси развитие. Както може би и приказката, която плахо беше прокрадната, на темата за другите собственици.
Да, аз съм за това действително да се разработи и разшири темата и за общинските гори, за да видим какво можем да доразработим там, с цел да има яснота как и по какъв начин ще може най-добре да се стопанисват, да се развива и собствеността на общините в горите, като същевременно изразявам и своето опасение, че примерите, които имаме сега по отношение на бързо разпореждане с общинската горска собственост не са най-добрите. Напротив, те хвърлят доста сериозна сянка върху това дали това е пътя. Нямам предвид само продажбата на толкова солидни горски терени. Мисля, че 60 хил. декара бяха в Своге и т.н. Според мен, може би трябва да бъдем по-ясни и точни и да не стимулираме подобен процес, защото той означава да се обезкръвяват, образно казано, общините от собственост, от потенциал и т.н.
Същото е и за другите собственици. Да не коментираме сега всички. Но по принцип очевидно можем да помислим, без да ограничаваме собствеността, без да влияем върху исконното право на собственика той да се разпорежда с това, което е негово право и конституционно е достатъчно силно и ясно закрепено.
В тази посока аз съм готов, предполагам всички вносители на този законопроект ще ме подкрепят, да водим една максимално широка и отворена дискусия. На България не й е необходим Закон за горите, който да бъде прокаран по някакъв си начин в парламента с някакво си крехко, бих казал, мнозинство или в резултат на гласуване. На нас ни е необходим законопроект, който да даде възможност цялата общественост и всички държавни органи и организации да имат отношение и то достатъчно позитивно и работещо за развитието на българската гора.
В тоя смисъл искам да подчертая, че с Министерството на земеделието и горите ние се уточнихме в обсъжданията, че няма да допуснем да има каквото и да е противостояние от гледна точка търсенето на най-добрите решения, без да се притесняваме и без да се смущаваме от гледна точка на това, че, виждате ли, ограничаваме едно или друго право. За нас по-важното е да осигурим синхрона, който да даде възможност моделът да бъде завършен и ние да имаме ясна физиономия на управлението, стопанисването и развитието на горското стопанство в страната.
Ако тръгнем, пак казвам, да търсим възможност с гласове да решаваме, няма да се получи това, което искаме. То противоречи, ако щете, на логиката на развитието на българското горско стопанство от годините насам.
Завършвам със следното: не бива да се остава обаче с впечатление, че няма да има и липсва политическа воля. Аз категорично заявявам от свое име, че аз съм за това да има ползотворни дискусии, работеща система на обсъждане и работа, а не провлачване във времето. Ние трябва все пак в едно обозримо време, хващайки, ако щете, и процедурата за бюджета, за да можем да осигурим, така да се каже, функционирането на Държавен фонд “Българска гора”, който е един, както каза и министъра, много сериозен инструмент за първи път има и от толкова години да го възобновим, за да можем да водим една концентрирана политика в инвестирането и осигуряването на потенциал за развитието на горския сектор. Още повече, когато правим справка и отчитаме, че близо 500 млн. или колко декапитализация има в нашия отрасъл.
Завършвам с тези думи, с предложението, вече като председател на комисията, следващото заседание да даде възможност за една по-конкретна и ясна дискусия, предполагам, за ясно формулиране на акцентите, които ще бъдат предмет на разсъждения за търсене на норми за подобряване на законопроекта за второ четене.

Затова предлагам във вторник, преди заседание на парламентарните групи, мисля, че ще бъде добре от 14,30 часа да проведем едно заседание, тъй като за сряда и четвъртък има ангажименти отсега и ми се струва, че ще влязат и няколко наши законопроекта.
Ако има възможност заседанието да го проведем във вторник от 14,30 часа, ще ви бъда много благодарен, което не означава, че тогава пък ще вземем решение.
Пак казвам, не означава, тъй като докато не стигнем всички до убеждението, че сме намерили, така да се каже, вижданията за разрешаване на основните проблеми, няма да търся възможност да решаваме проблема чрез гласуване.
Има ли други мнения и съображения, колеги?
Заповядайте, господин Попов.
ОЛЕГ ПОПОВ: Господин председател, от становищата, които са представени, е ясно, че нямаме становище от Министерството на финансите. Смятам, че във вторник е добре да има представител на Министерството на финансите.
Аз ще предложа да се помисли и върху варианта да бъде освободено предприятието за определен период от данък печалба.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Господин Попов, дали това нещо ще стане не знам, но в дискусията, която започнахме между Министерството на финансите и Министерството на земеделието и горите по бюджетната рамка за 2007 г., всъщност имаме принципното съгласие и подкрепа на министъра на финансите за тази промяна в закона в този му вид финансиране на дейностите в сектора, с категорично отделяне на пряко бюджетните разходи в системата на Националната служба по горите и финансирането на дейностите чрез държавния фонд.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Това е спорното, Вие не сте постигнали споразумение.
Предлагам във вторник да има официално становища от браншовите организации и да чуем за какво става дума.
Няколко принципни въпроса, на които трябва да получим Вашият отговор:
Единият е за пълно прекратяване на възможности за заменки на държавни гори с частни или, ако това все пак в отделни случаи е наложително, случаите да бъдат ясно изписани в закона. Не Вие или вашите служители да решавате как ще правите заменки. Днес сте Вие, утре ще е някой друг – знаете какви огромни възможности за злоупотреби има.
Вторият въпрос е финансирането. Направен е опит за разграничение, но и в момента огромният поток финанси са във Вашите ръце, включително и за подпомагане на залесителни дейности и т.н. Да направим опит да се засилят възможностите на фонда. Той е пак към Вас, но една част от финансовия поток от различни такси и различни приходи от дейността на Държавното горскостопанско предприятие да отиват във фонда. Във фонда в момента потокът е много слаб. Фондът ще бъде слаб. Да има едно още по-ясно разграничение на държавната функция и издръжката към това, което отива във фонда.
На трето място, ползването на горите. Остават тези преговори, които знаем какви огромни възможности имат. Нека да пресечем абсолютно всички вратички, които са били досега една възможност за порочна практика и за злоупотреби.
Аз даже се учудих как госпожа Капон тук защитава заменки. Явно, че когато човек е лично заинтересован от нещо не може да надскочи себе си. Съжалявам, че я няма, ще говоря лично с нея. Но да въведем ясни принципи, да се опитаме наистина да направим един закон, който да защитава гората. Всички декларираме това.
За контролните функции. Да, Вашето желание за това разграничение, но в момента, както са записани, държавният контрол от контролът, над който се осъществява държавното предприятие, не е разграничен. Нещо повече, стражарите са в един общ текст – и едните, и другите. Не бива това! Трябва да е ясно, че това е органът, който внушава респект. Другите нека си охранявам собствеността, която им е вменена временно да управляват, но да е ясно какъв е държавният контрол.
Споделяме изцяло идеите, които са, но да направим още една крачка в разписването на тези идеи с ясни текстове.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Реформата се забави поради това, че имаше голяма съпротива от страна и на външни фактори за създаването на един фонд. Много добре знаете, че се ограничаваха всички фондове по каква ли не причина. За мен ще е учудващо, ако има промяна в тая политика. Ако има такъв фонд, не се съмнявайте, че той ще се напълни много бързо и че ще може да функционира.
Не забравяйте, че клиентите на българската гора имат много добър и възходящ бизнес. Бизнесът върви и той ще го напълни.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Става въпрос за финансовите потоци. Аз нямам никакви възражения. Фондът може да се напълни, ако видите какви потоци отиват в едното направление или в другото. Това е въпроса.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Естествено, това вече е въпрос на организация.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Заповядайте, господин Тюркеджиев.

АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: Благодаря, господин председател.
Понеже си позволих да прочета забележките, които са от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а те са много съществени по отношение на двете части, тоест “Промяна предназначението на земи и гори от горския фонд” и второ – “Строителство върху земи и гори от горския фонд”.
Аз имах доста неща, които можех да кажа по този въпрос. Разбирам, че дискусията ще продължи и ще си запазя правото. Може би във вторник ще отсъствам, но за следващи дискусии имам и конкретни предложения, съвместно с колегите от Комисията по местно самоуправление, и те са в насока синхронизация на Закона за горите със Закона за устройство на територията и Закона за Черноморското крайбрежие, който е на второ четене. Има много разминавания в текстовете, в понятията.
Тук се говори за строителство в земи и гори от горския фонд без подробни устройствени, без общи устройствени планове. Тези територии, които сега маркираме като 5-километрова ивица Черноморско крайбрежие, национални курорти, задължително трябва да бъдат съгласувани с общите устройствени планове, които в момента започват да се възлагат от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В момента се оформят колективите. Разбира се, в процеса на одобряването на този закон, тази синхронизация трябва да стане и с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за да не се получи после, че след като са приети общите устройствени схеми на, примерно казано, Черноморските общини и в този момент излиза Закона за горите и оттам нататък нещата ...
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Искам да кажа, че очевидно и във времето, и в пространството се движим в добри координати след като съвпада и с режимът на приемане на другите закони. Едно трябва да е ясно, че Закона за горите ще бъде по-строг, ще бъде и по-категоричен. Моите уважения и към Закона за Черноморската зона, и към Закона за устройство на територията и т.н. В резултат на мъдрото приемане и прилагане на тия законопроекти в тия няколко години стигнахме до това дередже.
Ние няма да позволим в горите да се развихрят подобни страсти оттук нататък. Ще се стремим в горите да има ред.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: В края искам да заявя две неща. Аз имам едно мое виждане и разбиране, което мисля, че мога да споделя тук, че след стартирането на прилагането на закона, учредяването на Държавното горскостопанско предприятие, все пак обирането на луфтове, защото няма да може да се създаде нещо буквално, което от утре, така да се каже, да задейства, смятам, че ще бъде нормално – тук вече ще обмислим и финансовата възможност, един привлечен финансов ресурс от външен донор, ако е необходимо с държавна гаранция, за една мащабна залесителна програма в нашата страна.
Уважаеми дами и господа, ресурсът, който се заделя всяка година по това перо в общия кюп на бюджета на министерството и оттам прехвърлен на Националното управление по горите като второстепенен разпоредител, е малък. Тази програма...
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Никой няма да Ви подкрепи. Казвам Ви го от личен опит, защото съм правила толкова опити.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Било е в други времена.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Ако обединим усилията, мисля, че може, защото става въпрос за една чисто национална политика и при положение, че ще има достатъчно финансови ресурси за политики в другите сфери, защото досега винаги идеята за залесителска програма в нашата страна падаше жертва на целесъобразност на ориентиране ресурси в други посоки и направления, завои на политики. Но ние от догодина и по-догодина ще имаме възможност да имаме достъп до финансови източници и ресурси, които са много сериозни. Мисля, че няма да има нищо лошо в това да имаме това нещо.
Втората ми идея, която споделям, мисля, че в закона я няма, това е въпрос на обсъждане. Дали има необходимата воля и разбиране целият Рило-Родопски масив, включително и Пирин, да го обявим в зона с щадящо антропогенно въздействие.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Какво ще правите тогава с проектите за писти и т.н.? Знаете ли какво става?
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Ще мислим.
Заповядайте, господин Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ: Подкрепям предложението, че трябва да продължим този дебат на първо четене и следващата седмица. Така е редно. Надявам се тогава да участват и други от неправителствения сектор, за да си кажат мнението. Още повече, Вие го обявихте като закон, който трябва да има максимален консенсус, и аз се присъединявам.
Въпросът ми е за финансирането. Този въпрос е много интересен. Ако се върнем един мандат назад или преди 2-3 години имаше такава идея, но тогава идеята беше ужасна. Никой в тая зала и в предишния мандат нямаше колеги, които да са против това да се намерят средства за залесяване и т.н., но това да се направи по един много странен начин – примерно 30 млн. долара от Световната банка, от които 14 млн. долара за консултантски услуги. Това значи, че ние нямаме институт, това значи, че Българската академия на науките, Института по гората също не съществуват. Това беше много обидно и това не можеше да стане и с държавни гаранции.
Очевидно е, че може и трябва да работим в тая насока. Още повече, господин министър, Вие ще имате нашата подкрепа. Тук става въпрос повече за еднократно финансиране на дейности, а оттам нататък вече самия фонд ще акумулира средства по закон чрез отчисления. Аз съм дълбоко убеден, че пари ще има, но еднократно. Въпросът е един път министъра на финансите да каже: Тази година имате примерно 150 млн. целево, оттам нататък вече фондът може да работи като се измислят схемите за финансиране на фонда и преразпределяне от фонда. Това е редът, според мен. Тук въпросът е как еднократно Министерството на финансите в интерес на големия интерес на държавата и на обществото като цяло. Но в никакъв случай със заеми и то държавно гарантирани и т.н.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Може и с държавна субсидия.
ЮНАЛ ТАСИМ: Може и с държавна субсидия, но не и това, което беше като опит в миналия мандат, като държавно гарантиран заем за гората. Звучи много ужасно. За радост, България вече не е същата.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря ви за консенсусът, с който ме подкрепяте, до края на месец септември да има нов Закон за горите.
Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,00 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В. Калинов



119 777 знака