1. Обсъждане на Законопроект за горите, № 654-01-116, внесен от Васил Калинов и група народни представители на 4 август 2006 г., за първо гласуване – продължение на дискусията.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, № 654-01-114, внесен от Васил Калинов, Пенко Атанасов и Ясен Пенчев на 4 август 2006 г. за първо гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите
___________________________________________________



П Р О Т О К О Л


№ 53


На 15 август 2006 г. се проведе заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

Дневен ред:

1. Обсъждане на Законопроект за горите, № 654-01-116, внесен от Васил Калинов и група народни представители на 4 август 2006 г., за първо гласуване – продължение на дискусията.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, № 654-01-114, внесен от Васил Калинов, Пенко Атанасов и Ясен Пенчев на 4 август 2006 г. за първо гласуване.

На заседанието присъстваха: заместник-министърът на земеделието и горите Стефан Юруков, заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев, заместник-министърът на околната среда и водите Йордан Дардов, Салиха Емин – парламентарен секретар на Министерството на земеделието и горите, началникът на Националното управление по горите Илия Симеонов, Албена Михайлова – директор на Дирекция “АПИО” в Националното управление по горите, Виржиния Хубчева – началник Отдел “Стопанисване” в Националното управление по горите, Милена Трифонова – началник Отдел “Правен” в Националното управление по горите, Невена Иванова – изпълнителен директор на ИАСАС, Станислав Благоев, Албена Бакърджиева и Александър Пашалийски от Министерството на земеделието и горите, Валентин Симов – завеждащ “Любителски риболов, в Националното ловно-рибарско сдружение “Съюз на ловците и риболовците в България”, Григор Гогов – главен секретар на Националното ловно-рибарско сдружение “Съюз на ловците и риболовците в България”, Ивайло Бурнаски от Националното ловно-рибарско сдружение “Съюз на ловците и риболовците в България”, Анелия Начева от КТ “Подкрепа”, Величко Величков, Валентина Василева и Милена Новакова от Министерството на околната среда и водите, Румен Порожанов – директор на Дирекция “Финансиране на реалния сектор в Министерството на финансите, Владимир Петров от Министерството на финансите, Мария Панайотова – главен юрисконсулт в Дирекция “Правна” в Министерството на икономиката и енергетиката, Йовка Дойчевска – главен юрисконсулт в Дирекция “Правна” в Министерството на икономиката и енергетиката, акад. Александър Александров – директор на Института по гората към БАН, Симеон Елазаров – главен изпълнителен директор на Софийска стокова борса, Ваня Хаджиева и Васил Симов от Софийска стокова борса, Кристина Пухалева – експерт, Геновева Христова – изпълнителен директор на БКДМП, Анатолий Стефанов от БУЛПРОФОР и народните представители Олимпи Кътев и Мария Капон.

Заседанието бе открито в 14,40 часа и ръководено от господин Васил Калинов – председател на Комисията по земеделието и горите.

Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Уважаеми колеги, предлагам да започнем нашата работа.
Както знаете, уточнихме се днес да проведем продължение на дискусията от предното заседание, за да може да оформим становище на Комисията по земеделието и горите относно Законопроекта за горите.
Благодаря за участието на заместник-министрите Ананиев, Юруков и Дардов затова, защото на такова високо ниво ще можем да обсъдим и с тяхно участие законопроекта. Както виждате, дали сме възможност на всички, които са проявили интерес към законопроекта, от средствата за масова информация и всички граждански и неправителствени организации.
Ще дам думата най-напред на народните представители, които искат да вземат отношение; на съответните заместник-министри за официални позиции и становища на министерствата, с позицията в делови порядък да приключим днес с приемане на становище на комисията.
Аз си позволявам да ви помоля за деловитост, яснота в дебата и тезите и позициите, които се защитават, за да можем да стигнем, пак казвам, до приемане на становище на комисията.
Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Благодаря, господин председател.
На миналото заседание мисля, че почти всички направиха забележките, които имаме към законопроекта. Ако се стигне до гласуване, все пак трябва да имаме отговор каква готовност има да се реагира в подкрепа на принципните бележки, които бяха направени.
Аз искам да напомня нещата, които нас специално ни интересуват.
Първо, анулиране и заличаване на процедурата на замяна на гори от частния фонд с гори от държавния фонд.
Има начин, ако трябва да се предоставят или е възможно да се предоставят определени терени за строителни нужди, това да става чрез пазара и да има ясна процедура по този въпрос. Натуралната търговия да бъде категорично ликвидирана, като възможност в горите.
Второ, търговията с добитата дървесина да става по максимално прозрачен начин като превес се даде на търговия чрез Стоковата борса или чрез съответни и ясни процедури.
Текстът на чл. 11, ал. 2 – за придобиване на собственост, да се изчисти максимално, като се постъпи по аналогичен начин, както е с придобиването на земя то чужденци, без всякакви допълнителни уговорки, включително и чрез наследяване по закон. Този текст създаде големи смущения. Трябва да е ясно, че ще имаме прецизен и ясен текст по този въпрос.
Дублирането на функции. Да е ясно, че контролът се осъществява от Националната служба по горите. Това са контролните функции на държавата. А това, което е контрол от страна на Държавното горскостопанско предприятие, това е охрана на предоставената им територия, която те стопанисват. Просто държавният контрол да бъде издигнат на съответно равнище със съответните отговорности.
Финансирането. Част от потока, който в момента е насочен към министъра на земеделието и горите чрез бюджета на министерството, да се насочи към фонда, за да има ясно и прозрачно управление на ресурса и определена сигурност, че парите няма да отидат за издръжка на администрацията, а ще са за провеждане на политика по опазване на горите.
Да се опитаме да намерим текст, в който в плановете за управление да има баланс между лошото и доброто, между сечта и залесяването, защото в момента те се изпълняват така, че превесът е към сечта, залесяването остава на втори план. Да не допускаме подобни неща.
Както казах миналия път, по въпроса за показателят за лесистост, от която да правим оценка за постиженията през следващите години – да се преосмисли, да не е 2003 г.
По тези принципни въпроси ми се иска да чуем становището на Министерството на земеделието и горите.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря, госпожо Манева.
Господин Проданов, имате думата.
СТОЯН ПРОДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми заместник-министри, колеги, гости, служители на министерствата! Аз предния път зададох два въпроса към Националното управление по горите, сега само ще ги синтезирам.
Искам да запитам по философията и конструкцията на тоя закон осъществяваме ли децентрализация и каква? Това е въпрос към Националното управление по горите. Ако могат да ми отговорят, тъй като предния път не можах да остана докрая, за което се извинявам, но разбрах, че не е даден отговор.
Второто нещо. Пак говорим за някаква стопанска дейност, която, мисля, че я правихме 1999 г. Създадоха се едни фирми, които ги няма. Сега се налага, знаете много добре, Националното управление по горите и Министерството на земеделието и горите да изкупуват обратно една харизана тогава собственост – сгради, вили и ред други неща.
Искам да попитам няма ли опасност да се случи пак това?
Третият ми въпрос. Много малко е застъпено в закона за опазване на дивеча. Аз мисля, че ние нямаме нужда, влизайки в Европейския съюз, от едни гори, изпразнени от дивеч. Тъй като всички знаят, че аз съм много опитен и стар ловец, повече обаче съм дивечовъд, отколкото ловец. Който ме познава добре, знае, че аз съм повече дивечовъд и повече държа на развъждането и опазването на дивеча, отколкото на неговото избиване. Тук има хора в този бранш, които ме познават повече от 20-30 години.
Искам да поставя въпрос да се внесат необходимите промени. Ако трябва, аз ще организирам да бъдат написани, но ние действително трябва да спрем бракониерството в двете насоки или поне да го ограничим до един оптимум както по отношение на сеч и други поразии, които стават, - добив на инертни материали и какво ли не на територията на горите. Това, първо.
Второ, бракониерството в най-елементарния смисъл – поголовно избиване на животни, което стана до 2001 г. с това раздаване под така наречената аренда на ловни площи от държавните територии.
Третото нещо, на което искам да се спра. Аз съм убеден, че ние ще приемем един хубав закон. Както знаете, аз съм съвносител на законопроекта, но без промяна на НПК – искам да запишем много добре в протокола, за промяна на наказанията; без промяна на Закона за МВР, за тяхното активно участие, съвместно с горската стража и органите на новата структура, която създаваме, ние няма да бъдем в състояние да решим тези важни проблеми.
Затова предлагам да се пристъпи успоредно със Закона за горите да се внесе нов Закон за лова и опазването на дивеча. Това, първо.
Второ, да се направи необходимата промяна на НПК с цел ефективен контрол на наказанията, за да можем да въведем този ред.
На следващо място, предлагам да се предложи необходимата промяна в Закона за МВР, за да може действително органите на МВР да се чувстват съпричастни и отговорни да участват активно в опазването на българската гора и всички мероприятия по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Благодаря, господин председател.
Има някои основни базисни неща, които се казаха миналия път и на които трябва да получим отговор.
Първо, както каза и госпожа Манева, това са замените. Най-апетитните фондове на Националното управление по горите – земи, трябва да се предлагат на публични търгове. Четох интервю, в което министър Кабил е съгласен с това нещо по принцип. Парите, които се получават от тези най-апетитни места, които са обикновено по крайбрежието, да отиват за фонд “Залесяване”.
Ясно е, че базисните оценки, по които сега се заменят земи, знаем какви заменки са извършени, са от 6 ноември 2003 г. Те са нещо много остаряло. Тази нормативна база трябва да бъде променена, евентуално ако трябва да се извършват друг тип замени, не от тези, за които говорих, при които разликата в цена в заменяните обекти е няколко пъти и се извършва с някакви доплащания от около 100-150, 200 хил. лева, което не покрива в никакъв случай цената на терена, който е в крайбрежието. Това е едно – по замените.
По чл. 11. Така, както е написан, текстът е изключително примитивен и трябва да се преработи изцяло, особено финалната му част – за чужденците, които трябва да добиват някакви земи, както и “чрез наследяване по закон”. Какъв закон? То си има Закон за наследяването. Какъв е тоя закон – за специални хора ли ще бъде той? Що за закон, като има най-малко три закона, по които е казано как трябва да има наследяване? Както и наследяване, представете си по закон?! Закон за чужденците, които трябвало да наследяват нещо. Няма такова нещо! Това, което е написано в тоя текст, е смехотворно. И въпреки, че по същество горе-долу говоря като за второ четене, това нещо трябва да отпадне преди това, защото наистина е смешно да влиза такъв текст.
“По международни договори”, моля ви се – преди това, предния ред. Как ще има придобиване на земя от чужденци по международни договори?
Вследствие законовата база, след присъединяването ни към Европейския съюз – да, но по “международни договори”?! Договор с Албания примерно или договор с Германия – няма значение с кого. Някой ще придобива земя по международен договор. Какъв е тоя международен договор? Има си право на Европейския съюз, което ние приемаме. По тези нормативни документи ще бъде придобиването на земя. Никакви международни договори, никакво наследяване по закон! Моля ви! Това нещо трябва да отпадне категорично.
Миналия път казах за това, че трябва да се осигури някаква минимална база, която да гарантира съществуването на едрия дивеч най-вече чрез тези дивечовъдни станции. Това трябва да стане още в този закон. Не да се прехвърлим на Закона за лова и опазването на дивеча и тогава да се окаже, че всичко се ликвидира.
Това, което се създаде, създаде един добър генофонд на дивеча и не бива да се унищожава по никакъв начин или под някаква обтекаема форма да се ликвидира. Тук трябва да залегне запазването на минимума, който ще гарантира държавата.
Оттам нататък за дивечовъдните участъци почти е ясно какво ще стане. Но за дивечовъдните станции, които са около 37, ако не се лъжа, трябва да има някаква гаранция още в тоя закон.
Има и много други неща, които биха могли да се кажат, но това са най-важните.
Освен това дуализмът за горската стража, както отбелязах и на миналото заседание. Невъзможно е частникът да чака човек, който да има горско образование да му бъде охранител. В никакъв случай! Ами ако няма такъв? Тоест тоя човек ще остане без охрана на собствената си гора. По този въпрос също трябва да се помисли.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря, господин председател.
Както предния път, декларирам и сега по чл. 130 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за това, че самата аз имам гори по наследство и имам икономическа зависимост. В смисъл, смятам, че е необходимо да декларирам това, за да продължа нататък.
Според мен, основната част в закона от това, което трябва да решим всички ние, като народни представители, е какви са функциите на търговското дружество, което се създава – държавното търговско дружество? Това е едно дружество, което ще определя цена и пазар на дървесина.
До голяма степен основните ми мотиви, за което се радвам, че тук има представители от Министерството на финансите, и мотивите в законопроекта, внесен от колегите, са че има проблем в усвояването на бюджет между м. януари и м. април.
Аз смятам, че едно такова търговско дружество, в което прехвърляме целия държавен горски фонд, това е цялото национално богатство. Въпреки че е записано в закона, че няма начин да има приватизация, няма начин да има ликвидация, и от тази страна у мен буди съмнения и противоречия.
От друга страна, говорейки за това дружество, то по своему има стражарите, опазва гората и в същото време обаче има и регулаторен орган в себе си. Има генерален директор, който няма Управителен съвет, има Надзорен съвет и министър над него и абсолютно несменяем. Начинът на смени става, ако той лично си подаде молбата, или се констатират значителни злоупотреби. Прощавайте, ако има значителни злоупотреби, аз си мисля, че е за главен прокурор, а не за това тепърва да мислим дали да го освобождаваме.
Това дружество само по себе си е силно въоръжено. Аз мисля, че текстовете в закона трябва да бъдат регулирани и променени, ако Народното събрание вземе решение за учредяването му чрез този закон, за това какви ще са на така наречената Национална служба по горите техните приоритети.
Какво точно контролира Националната служба по горите? Не е изписано, както в предходния закон, и смятам, че трябва конкретно и ясно да е записано.
Да се върнем на търговското дружество. Неговите подразделения водят счетоводство. Какво счетоводство точно водят?
На тези въпроси може би ще отговори Министерството на финансите като логика. Най-вероятно може би е двойно, до баланс, консолидирано ли ще е нататък? Това са въпроси, които стоят, след като това дружество ще е държавно и то ще пази държавната собственост. Нали целта е, за да има повече приходи? Целта не е, за да бъде разпродадена.
Да се върна по същество по закона. Аз ще внеса промени в тези текстове, които не касаят в случая пряко друго, освен държавата. Ако се върнем в текстовете на закона – безобразни са. Приемам от предното заседание пропуснатите държавен горски фонд. Тоест, не говорим за национализация на терени, които да бъдат на 10 км ивица от морето.
Тук ще кажа на д-р Паница между другото на база на това, което той каза – замените на апетитни имоти. Твърдя, че замяна на държавна земя трябва да има, ако има ревир и в него има много малка част – това също може да бъде изписано конкретно в закона, която да е държавна точно поради начина на охрана. Да има възможност за замяна. Със сигурност най-голямата далавера обаче не е с продажбата на този фонд, а е с правото на строеж върху горски фонд около морското крайбрежие.
Тоест в тази част текстовете трябва да се огледат, говорейки за апетитните имоти.
За мен е абсурдно хората, които са си възстановили земята и в 10 км тази част от горския фонд, да стане публична държавна собственост.
Същото, както госпожа Манева каза на предното заседание, може да бъде и за националните курорти, както може да се случи и с Пампорово, където са основно частни гори.
Връщайки се в закона, не е ясно какви функции имат надзирателите, как се въоръжават, как точно биват контролирани, тъй като те все пак получават разрешително съгласно закона. Но те имат ли същите права като стражарите, както много дълго и ясно са оформени в закона?
За мен този закон като принцип нарушава вътрешното ми право на частна собственост и на това да има пазарна икономика, включително за дървесината министърът да може да определя минимална цена. Всички сме наясно, точно толкова, колкото съм директна всеки път, с 5 лв. отгоре всичко минава. Ако минималната цена е 100 лв. минава на 100 лв. на кубик.
Тоест ние създаваме един регулаторен орган и вместо стопанската дейност да иде в частни ръце, която е основна, или вместо да отиде на реална борса, ние я вкарваме в един монопол, който за мен създава корупция.
Това, което, дали на част от масата харесва или не, направи правителството на ОДС 1999 г., е наистина за първи път да има залесяване след толкова години и да се отдели стопанската дейност, която да влезне в частни ръце, така че тя може да се управлява.
И днес има едно много хубаво интервю на господин Симеонов, в което той казва за ловните стопанства, че частника е най-добрия стопанин. Нека прилагаме еднакви стандарти и частникът да бъде най-добрия стопанин и при продажбата на дървесина.
Накрая, за да не влизам в конкретни детайли, тъй като смятам, че философията на закона трябва да бъде променена като цяло, има текст, в който – надявам се отново да е грешка, ако частен собственик иска да продаде горски фонд, тъй като не е казано точно какъв е фонда, отново дали става въпрос за държавен, това трябва да стане през регулатор, който е министърът. Ако променяме статута на горския фонд в друг примерно или искаме обратно – земеделска земя, която да залесим, при 10 декара това го решава министъра. В горите 10 декара са много малко и аз смятам, че трябва да се върнем към второто положение, където става въпрос за 100 декара, тъй като дядото от Манастир ще трябва да ходи до Министерския съвет за единадесетия декар, защото това важи за физически и юридически лица и трябва да се дадат предимства на министъра да го прави в случая.
Категорично съм против за общинския горски фонд общинските съвети да имат тези големи правомощия.
Това са основните ми забележки.

Лично аз апелирам към опозицията да не подкрепяме законопроекта с вида за създаване на търговско дружество, което реално заема целия горски фонд, може да му бъде променен статута и променя пазарната икономика като цяло.
Идеята, че има проблем с бюджета, аз съм убедена, че Министерството на финансите могат да кажат, че това е проблем на Комисията по бюджет и финанси и проблема на държавния бюджет, където можеше с допълнителни разпоредби в държавния бюджет да бъдат променени текстове и написани текстове, в които да има финансиране и от м. януари до м. април.
Това е моето становище. Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря.
Имам една много голяма молба. Част от тезите и проблемите, които бяха предмет на коментар, на позиции в предното заседание, нека да се опитаме да бъдат оставени на заден план, за да можем да дадем думата и възможността за излагане на други тези. Това е ваша воля и ваше право, но молбата ми е такава.
Имате думата, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Благодаря, господин председател.
Явно задачата на Комисията по земеделието и горите по приемането на новия закон ще бъде доста тежка.
Първо, защото обществения интерес към него е достатъчно висок.
Второ, защото във вида, в който е даден, не е достатъчно добър, тоест трябва да се направят някои корекции още преди първо четене.
Дори, ако щете, и трето, мнението на хора, които влизат в гората като екскурзианти или са им върнали някой и друг декар и сега дават професионално мнение и се ангажират.

Госпожо Капон, на всеки българин са върнати или 5 декара земя или 3 декара гора. Така че, ако трябва да декларираме интереси, всички в тая зала сигурно ще имат по някой и друг декара. Така че недейте слага това като водещо. Това, че имате върната гора, не значи че разбирате от гора. Така че не давайте професионални съвети на хората, които са живели цял живот в гората и са изхранвали семействата си, и са участвали във всички реформи, които са се случили досега.
Разбира се, аз уважавам Вашето мнение като частен горовладелец и Вашите интереси.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Моля Ви, да не се изпокарате.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Няма да се изпокараме, но госпожа Капон призова да не се гласува закона. Аз не мога да се съглася с такова мнение.
Ако трябва да се върнем на опозицията, извинявайте, какви замени да стават на морето вече? Вие още на времето всичко заменихте. Всичко се замени 1999 г. Ако е останало е нещо, то е неатрактивно. Всичко приватизирахте на РМД-та, разпродадохте, фалира. Кажете ми едно РМД, което работи сега! Кажете ми го като име! Аз ги познавам всички, които се приватизираха. Лапнахте всички почивни станции, имоти, техники, фалирахте ги. Какво говорите тогава?
Ние точно това искаме да възстановим сега. Да не е това, което стана тогава.
Неслучайно и като браншова организация тогава сме участвали от едната страна, министър Върбанов беше от другата страна. Реформата и законът бяха много добри, идеята беше много добра, но просто се опорочи. Ние сега трябва да го променяме. Още повече пък като почнете да спекулирате и с това наляво и надясно пред вашите телевизии, че, видите ли, царските гори, член 11 бил направен затова. В края на краищата това пък е срамота! Съобразявайте се малко и с действителността.
По същество по законопроекта. С вас или без вас законът ще го има, въпросът е да се намерят най-точните решения.
Няма да повтарям нещата, които казах от миналия път. Някои нови неща, които споделихме и с колегите от браншовите организации, и ми се ще тази роля да бъде малко засилена.
Първо, струва ми се, че още в началото трябва да се отдели място по отношение на сертификацията на горите. Това е нещо ново в България, научно и практически е започнато да се прави. Заместник-министър Юруков знае. Това е европейска практика. Направиха се няколко пилотни проекта на няколко общински и държавни гори.
Считам, че в закона има място да се формулира текст, който да стимулира тази дейност. Не може гората да не бъде сертифицирана. Това е път, който трябва да го извървим, и сега му е мястото да се намерят някои промени.
Съгласен съм с колегите, че замените в общинските гори трябва да се регламентират малко по-твърдо. Действително практиките, които ги има и в последните години, и преди са такива, че според мен не е достатъчно само едно решение на общинския съвет, който да се разполага с продажби или замени на хиляди и хиляди декари, ако щете, дори и да не е елитна гора, но все пак гора.
По принцип може да се помисли и по този въпрос.
Новото нещо, което се предлага, това са временните складове за продажба на обла дървесина на склад, категоризирана. Това не е чак толкова много, защото, пак казвам, още 1999 г. тези идеи ги имаше, но не можаха да се осъществят.
Това е пътят, по който трябва да стане продажбата на дървесината, но може би точно в тая си част, когато говорим за продажба на обла, елитна дървесина, трябва да се помисли и за останалата дървесина. Тоест дървесината за големите ползватели, така наречената в бранша целулозна, и дървата за огрев. Някак си трябва да намерим текст, който да не смесва двата вида сеч и най-вече двата вида продажба.
Знае се, че дървесина под 14 или под 12 см, която отива за целулозните предприятия, не може да отиде на склад. Тя се добива, товари се и заминава директно за тия ползватели. Ние трябва в закона да упоменем това.
За контрола. Действително трябва да се разработи още малко темата за по-ефикасния контрол. Сега видях и предложението на Националното управление по горите за въвеждане на наказателни санкции, тоест промяна в Наказателния кодекс. Това е недопустимо. Ние си го дъвчем от години – хора с по 100, по 200, по 300 акта, вече няма какво да им вземеш освен него да го вкараш в затвора да полежи малко или да се занимава с някакъв обществен труд.
По отношение на контрола трябва да се променят някои неща.
Съгласен съм с колегите, които споменават и изказват мнение, че ловът трябва да бъде засегнат още сега в закона. Просто трябва да има едно преливане или приемственост между Закона за горите и Закона за лова и опазването на дивеча.
Аз категорично стоя на мнението, че трябва да бъде създаден Фонд “Българска гора” и то без никакви шикалкавения и измествания ама такъв да бъде, ама онакъв да бъде. Ние ако не възстановим Фонд “Българска гора”, защото го имаше дълги години и е показал своите предимства, с двете му основни функции за залесяване и горски пътища, значи нищо не сме направили. Всичко друго са други мерки. Няма ли Фонд “Българска гора” няма залесяване, няма и горски пътища. И който иска да отиде в гората и да дава мнение, да ходи да се разходи и да види какво е станало с гората. Какви унищожения на гората, поради това, че няма горски пътища.
В тази връзка, структурирането на залесяването. Трябва да престанем с практиката да залесяваме иглолистно в полето. Тоест трябва да бъдат нови широколистни асортименти, които се практикуват в Европа.
Господин председател, призовавам трезво мислещите народни представители да не политизират този въпрос, а да приемем Закона за горите, да го обсъдим, да го приемем и да започне да действа, защото българската гора има нужда от него.
Процедурно, предлагам една работна група в много кратки срокове да продължи с тези предложения, които ще бъдат направени и от други колеги, да ги обобщи и да минаваме на първо четене. Благодаря.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Само една реплика. Искам да кажа, че когато декларирам по чл. 130 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и не съм турист в гората, нито съм собственик на гора, а става въпрос за дейност, която извършвам. В момента, в който извършвам дейност, ще помоля господин Кътев да не бъде толкова чувствителен на тема “Царски имоти”, а просто да гледаме закона по същество. (Реплика от народния представител Олимпи Кътев.)
Аз разбирам, че Вие сте чувствителен и сигурно имате основания, но Ви моля да не даваме определения за начина “туристи”, за да не си говорим професионално тогава от частен ревир как се вади дървесина и за какво става въпрос. Защото аз не знам Вие колко пъти обикаляте, но аз може би стоя през половината от времето, което мога да си позволя допреди да вляза в Народното събрание, там. Така че Ви моля в рамките на духа да не използваме други критерии.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Има думата господин Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Благодаря, господин председател.
Колеги, аз ви предлагам трезво мислещите да се опитаме да не политизираме проблема, тъй като той е широко обхватен и касае почти всеки български гражданин.
Законът има плюсове, има и минуси. Ако започнем така, детайлно, да търсим само кусурите, ще намерим много.
Аз първо искам да кажа за някои от положителните страните на тоя законопроект.
На първо място, се дава една възможност вече да имаме една финансова независимост. Всъщност от там, където свърши господин Кътев, искам да кажа няколко думи.
Ако си спомняте, Фонд “Българска гора” беше закрит под натиска на Световната банка. За най-голямо съжаление, след това същите тия експерти, които ни упражниха много голям натиск тогава да закрием Фонд “Българска гора”, след това се изметнаха и започнаха да насърчават едни безумици, които, слава Богу, в тая комисия ние не приехме. Имам предвид законопроекта, който госпожа Плугчиева в продължение на няколко години се опитваше да пробута.
Аз искам пак да припомня на колегите, че тогава, независимо от това кои бяхме в опозиция и кои бяха управляващи, дори съпартийците на госпожа Плугчиева се противопоставиха на законопроекта, който тя се опита да прокара и в който всъщност се получаваше тази възможност за нова национализация.
Там е големият проблем, господин Кътев. Не че тогава се раздържавиха 25-26 предприятия, а че се промениха правилата.
За да докаже, че реформата е тръгнала в грешна посока, госпожа Плугчиева смени правилата и направи така, че тия предприятия наистина бяха поставени при едни такива условия, че да фалират. И най-жалкото е, че първо фалираха държавните предприятия. Нито едно от тогавашните държавни предприятия, които бяха, не остана. Те просто фалираха, защото при тия условия нямаше как да оцелеят.
Тук в момента ни се дава възможност, първо, да има една приемственост. Това разделяне на функциите остава. Запазва се в законопроекта. Според мен, трябва да се засили като се изчистят някои текстове.
Да се даде много по-ясно едно добро структуриране на държавния орган, който ще отговаря за държавните функции.
Не искам да влизам в подробности, да чета членове, но според мен функциите на държавния орган не са достатъчно изчерпателно изброени и смятам, че можем да ги засилим, ако имаме добрата политическа воля.
След това, да има много по-ясно разграничаване между държавната структура – те и двете са държавни, но между структурата, която се занимава, вече ще има и някакви стопански функции, структурата, която ще се занимава с контрола и изцяло с опазването, охраната и т.н.
Много важно е според мен да се доразвие тезата за плурализма в горите. Има различни видове собственици. Те първо трябва да бъдат равнопоставени, защото пред Конституцията всички са равнопоставени. Но в същото време трябва да знаем, че има и специфика. Тук някои от колегите казаха за възможностите, които имат общинските съвети.
Хората, които се занимават с тая дейност, знаят, че на много места имаме големи собственици в лицето на общините и там интересите също са много големи.
Поддържам идеята, която всъщност е и идея на колегите от министерството, да има един орган, който да се занимава с контрола в целия горски фонд, дори и в националните паркове. Защото сега се прехвърля отговорността и малко се размива.
Също така подкрепям и предложенията да се разпишат по-ясно текстовете, които касаят лова и опазването на дивеча.
Голямото ми притеснение е за функционирането на това държавно предприятие, което, още веднъж искам да подчертая, не е онова предприятие, което госпожа Плугчиева ни беше предложила.
Има няколко текста, които лично мен ме смущават. Това, че това предприятие не може да фалира. Това, че това предприятие – то явно ще бъде със специален статут след като го регламентираме със закон, но самите органи на управление. Като че ли на първо четене има едно противоречие между Търговския закон и структурирането на това предприятие.
Аз смятам, че можем да го хармонизираме. Надзорен съвет, пък изпълнителен директор и т.н. Не искам да влизам в подробности. Смятам, че юристите тук могат да кажат своето мнение и да се потърси една оптимизация на структурирането на самото държавно предприятие.
Ако имаме добрата политическа воля, ние можем да направим един добър закон, който да проработи. Гилдията го очаква, общините също го очакват, частните собственици – също. Много важно обаче е в законопроекта ние да ги оставим като равнопоставени собственици.
Преследвайки някакви теснопартийни интереси или временни такива ефекти, да не направим така, че – може би давам груб пример – заради така наречените царски имоти тук, да прецакаме и много други български граждани. Казвам това със съвсем ясното съзнание.
Ние си имаме някакви напрежения помежду ни и в политическите организации, които представляваме, но нека не извеждаме частни случаи пред скоби, защото специално по въпроса за онаследяването има много хора, които са станали по една или друга причина, даже в повечето случаи по неволя, без да са го искали, навремето там са се изселили, там са си родили децата и в момента имат имоти, които биха желали да онаследят тук.
Сега не знам дали точно тук е мястото да бъде записано това или в другите два закона? (Реплики.)
Моята мисъл беше това, че въпроса с онаследяването не касае само един човек в тая държава, а касае много български граждани и много наследници на български граждани. Благодаря.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Абсолютно съм съгласен с думите на господин Върбанов. Нещо повече, тоя закон е продължение на закона от 1999 г. в по-добро състояние.
Само искам да напомня, че чл. 48, ал. 1 казва: “Създава се Държавно горскостопанско предприятие със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон”. Значи то ще се подчинява на правилата на Търговския закон. Така ли е, господин заместник-министър?
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: В органите на управление има разминаване.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Има тристепенна форма. Това би могло да се обсъжда, но това е технически правен въпрос, който юристите ще решат. Но във всеки случай то се подчинява на Търговския закон, тоест включително и фалитите.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Заповядайте, господин Попов.
ОЛЕГ ПОПОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и участници в това заседание на комисията! Искам да кажа три неща.
Първо, че този закон има голямото достойнство, че създава едно такова Държавно горскостопанско предприятие, което ще може да упражнява стопанската дейност върху държавните гори, които са 80 процента от горите в България. Така че, госпожо Капон, по-нататък в текстовете се вижда, че както ползването – дърводобива, така и покупките ще се извършват от частните фирми, но трябва да е ясно, че печалбите няма да бъдат сто процента, за съжаление, както в някои от случаите се получава сега, а ще бъдат в рамките на нормалната печалба, както е навсякъде по света.
Практиката дори и със сегашния закон позволява да бъдат увеличени приходите от дървесината, когато се продава по този начин, както сега е регламентирано с този вариант на закона – дървесината да се продава от склад.
Второто нещо, което искам да кажа и да препоръчам на ръководството и на председателя. В предното заседание аз споменах, че проблемът с охраната на горите не е решен добре, дори и в този вариант на закона. Тук не виждам никакъв текст, който да дава възможност този въпрос да го отработим.
Считам, че трябва да се отвори вратичката, за да може охраната на горите – горската стража, горските надзиратели, дали ще бъдат всички служители по горите; след това, кой ще издава наказателните постановления. Всички тия неща трябва да се регламентират в закона, а не в правилници и в други поднормативни документи, за да бъде ясна процедурата по съставянето на актовете, издаването на наказателните постановления, събирането – къде ще отиват. Както и статута на горските стражари и горските надзиратели
В раздела за охраната ще направя конкретни предложения между първо и второ четене, вярвам, че и другите колеги ще направят, с оглед нещата да се подобрят, защото това е един изключително важен проблем, който и журналистите и цялата общественост искат да бъде решен с новия закон.
Третият въпрос, по който неслучайно исках представители на Министерството на финансите да бъдат тук и благодаря, че се отзоваха и присъстват на това заседание. Считам, че е изключително важно да се намери икономическо решение на проблема с формирането на стопанските резултати на това държавно горско предприятие. Аз бих казал, че дори е правилно, защото сега практиката показва, че Министерството на финансите не счита за разходи направените такива, свързани със залесяването, с оглеждането – въобще всички дейности, които са без материален добив, и облагат с печалба само дейността, свързана с ползването от горите. Аз казах и на предното заседание, че това е един процес, който е незавършен, със 100-годишна давност. Така че мероприятията, които се вършат, свързани със създаването на новите насаждения, е необходимо да бъдат отчитани като материални разходи.
Имам предложение към Министерството на финансите дали пет години примерно това предприятие да бъде освободено от данък печалба или определен период, или пък другите дейности, които са свързани със създаването на горски насаждения, да се включат в стопанската дейност на предприятието. Бих могъл конкретно да дискутираме, не в този форум, а в Министерството на финансите, и съм убеден, че за около 5 до 10 млн. лева ще е максимума данъкът печалба, който би платило това държавно предприятие от стопанската дейност. То би могло да бъде освободено.
Това е, което смятам, че е изключително важно.

ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Ноев.
БОРИСЛАВ НОЕВ: Благодаря, господин председател.
Аз се въздържах да подпиша внасянето на тоя законопроект поради това, че има едно основно доста голямо разминаване между становището на “Атака” и това, което е в закона.
На първо място, нашето становище е, че горите и земите от горския фонд трябва да бъдат сто процента държавна собственост. Практиката показва, че частните стопани се държат много безотговорно с горите.
Тая седмица бях в района на Плачковци и Трявна. Има участъци, частна собственост гори, където са изсичани поголовно, подложени на гола сеч, и от три години стоят трупите и собствениците чакат добри цени. Това е самата истина.
Според нас, общински гори също не трябва да има. Първата работа на общините, като получат някаква гора, е да ги продадат, да ги заменят, да направят някоя далавера. С много хора съм говорил, с директори на държавни лесничейства, всички са на мнение, че там не се поддържат пътищата, не се залесява, не се полагат абсолютно никакви грижи за горите.
Нашето становище е: единственият добросъвестен стопанин на горите и на земите от горския фонд може да бъде държавата чрез свои държавни фирми.
Второто нещо е, по някакъв начин в тоя закон да се наложи забрана на отдаването на концесия на земи и на дивеч.
Нашето мнение е, че този закон е една сериозна стъпка към подобряване на грижата за горите. Благодаря.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Дардов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЙОРДАН ДАРДОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, Министерството на околната среда и водите принципно подкрепя законопроекта.
Единственото, което бих искал да подчертая, че трябва да се обърне малко по-сериозно внимание на контролните функции на Националната служба по горите, тъй като в случая би могло да се разширят правомощията и да се разграничат ясно тези отговорности и правомощия на Държавното горскостопанско предприятие и на Националната служба по горите.
Бяха направени съответните забележки от страна на министерството в лицето на господин Величков на миналото заседание.
Считаме, че като цяло законопроектът отговаря на нашите разбирания и го подкрепяме. Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, безспорно с проекта на Закон за горите се предлага едно съществено преструктуриране на горскостопанския сектор и то в насока за разпределение на отговорностите по отношение на политиката, по отношение на изпълнението на стопанските дейности и контрола.
Без да влизам в дълбочина на тези направления, аз мисля, че има още какво да се поработи по изчистване на функциите, по-ясното им регламентиране. Но мисля, че това може да стане между двете четения, тъй като има някои взаимоотношения както между отделните направления на дейност, така и вътре например в самото горскостопанско предприятие има неща, които трябва да се урегулират като отношения и връзки между отделните поделения на това държавно предприятие.
Бих искал да взема по-конкретно отношение преди всичко по финансовите въпроси. В съответствие с това разпределение на функциите, разбира се, са създадени и трите органа, които се предлагат. На първо място, Националната служба по горите; на второ място, държавното предприятие и на трето място се предлага самия Фонд “Българска гора”.
Понеже и в трите структури къде повече, къде по-малко, са разработени техните функции, отговорности и финансиране, навсякъде се предвижда къде като възможност, къде като задължение участие на държавния бюджет за финансиране на тяхната дейност, бих искал да кажа, че между двете четения задължително трябва да продължим работата с експерти от Министерството на земеделието и горите, от Националното управление по горите, за да изчистим финансовите разчети и да сме напълно наясно какви ангажименти ще има държавата по отношение прилагането на този закон.
Вие знаете, че той се работи от доста време. Бяха правени няколко разчети по този закон. Откровено казано, ние не сме видели последните – поне тези хора, които сме тук. Държим да седнем и всички финансови текстове, които са включени в законопроекта, да видим и съответната финансова обосновка както по отношение на персонал, така и по отношение на финансови ресурси.
Бих искал да кажа няколко думи специално за предприятието. Категорично трябва да бъде разработена такава глава или член за финансирането, тъй като финансирането на предприятието е засегнато най-слабо в законопроекта. Там има само един или два члена, или една или две алинеи, в които са посочени евентуални възможни източници за финансиране, но е хубаво да се посочат както приходите на предприятието, така и конкретните разходи, които то трябва да извършва.
Между другото, когато говорим за създаването на това предприятие и текста в § 17, който е предвиден, тук искам да заявя съвсем отговорно, че прехвърлянето на парите от сегашното Национално управление по горите и неговите поделения към държавното предприятие при всички случаи ще влоши баланса на бюджета на Министерството на земеделието и горите. Това го знаем тези хора, които познаваме бюджета на министерството, тъй като там приходите са повече отколкото разходите, които се извършват, не защото не могат да се направят повече разходи, а защото действат обикновено фискални ограничения. Може да се потвърди, че и тази година ще има преизпълнение на приходите в Националното управление по горите, а всъщност ресурсът като разход е определен. Сега водим разговори с Министерството на земеделието и горите какво трябва да се направи до края на годината.
В този смисъл това ще доведе и до влошаване на фискалното салдо, на бюджетното салдо на държавния бюджет. Ние се отнасяме с консерватизъм към този член и може би ще предложим да се отмени, да не отива всичко онова, което е в момента като остатък, в предприятието. Но това ще го дискутираме може би по време на разговорите между първо и второ четене.
Най-сериозният проблем, който е свързан с Фонд “Българска гора”. Не знам, може би повече от народните представители, които са тук, знаят, че извънбюджетен фонд, това е финансово-правна форма и тя всъщност не създава политика, не прави пари. Това е просто една финансово-правна форма, в която се отразяват приходните и разходните потоци. Извънбюджетните сметки са също част от консолидирания бюджет и всички неща, които се отнасят за бюджетната сфера и за съответните разпоредители с кредити по същия начин като правомощия и ограничения се отнасят и за извънбюджетния фонд.
Това, че ние в момента създаваме извънбюджетен фонд, не означава, че той може да харчи всичко онова, което е събрано в приходната част на този извънбюджетен фонд. Знаете, че се определят разходни тавани и всичко, което е над разходния таван, събрано като приход, не може да бъде реализирано и остава като преходен остатък за следващата година, като следващата година отново има разходен таван, което е част от консолидирания бюджет.
В тази връзка, и понеже имаме сериозни поети ангажименти с международните финансови институции, като компромисен вариант, който може би трябва да обсъдим между двете четения, е създаването на второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, което също може да носи името Фонд “Българска гора” и което също може да има управителен орган, който да провежда определена политика. Като пример бих казал, може би Фонд “Тютюн” ми идва в момента в главата. Тоест не е задължително да бъде извънбюджетен фонд, за да си имаме проблеми с други институции, а в същото време няма да постигнем никакъв по-добър резултат от това, което бихме постигнали като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити.
Другото, което искам да кажа, е. Естествено, че, ако стане второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, за него няма да важи това, че в края на годината салдото остава и се разходва за следващата година. Но не бихме се съгласили с определянето на приходната част на бюджета с процент от брутния вътрешен продукт. Това влиза в противоречие с логиката на планиране на дейността и съответно нейното осигуряване или програмното бюджетиране, което ние се стремим да внедряваме в бюджетната сфера.
Съгласете се, че в момента всички отрасли искат определени проценти – здравеопазване, образование, армия, полиция, и навсякъде се борят за такива проценти, че накрая като ги съберем ще се получи мое би над 100 процента ресурсът, който трябва да осигуряваме.
В този смисъл съм убеден и ви предлагам просто да не гласувате такъв текст, защото той противоречи на цялата политика, която се стараем да прилагаме в последно време в областта на бюджета и която не е наша политика и ние се стараем да хармонизираме тенденциите в бюджетното законодателство, право и прилагане в другите страни-членки на Европейския съюз.
В крайна сметка бих помолил в периода, който предстои между първо и второ четене, действително да бъдат изчистени повече функциите на органите, които се създават с този закон, взаимоотношенията между тях. Освен това финансовите потоци като приходи и като разходи, за да можем да седнем и да направим една истинска финансова обосновка, за да знаем, че внасяйки този закон в пленарната зала е действително финансово осигурен и няма да ни създаде проблеми през следващата година.
Последното нещо, което бих искал да попитам, е за 5-километровата зона, която се въвежда. Не от друга гледна точка, не искам да разсъждавам като политика, но няма ли да възникнат въпроси, свързани с обезщетяване на хората, които в момента са собственици на тези гори и земи? Тоест няма ли да се налага бюджета да поема допълнителен разход от разширяването на тази зона? Не ми е ясно, затова ако може да ми отговорите на този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви.
Господин Ананиев, понеже с вас разговорите имат много висока стойност от гледна точка на това, че ми е пределно ясно, че един законопроект, както и да бъде приет, не бъде ли добре стикован и обезпечен с действащата политика във финансовата сфера, няма да работи.

Тъй като голяма част от всички тези въпроси, които зададохте, особено за фонда – признавам, че големият провокатор бях аз, понеже исках да разрешите поне това, което казахте сега. Казах си: така и така няма да кажат изцяло, че ще бъде разрешен по аналогия например на Държавен фонд “Земеделие” да бъде направен, но поне да отидем до положение до Фонд “Тютюн” да се разреши. Аз съм много удовлетворен поне от тази позиция, която имате. Казвам Ви, за да разберете, че ние много добре разбираме в каква позиция е министерството и ви подкрепяме.
Що се отнася до конкретния въпрос, аз казах и на предното заседание, че въобще не се отнася до частните гори. След малко ще Ви направя тълкуване, защото Вие разглеждате само нормата на алинеята, а не гледате целия член и другите текстове.
Този текст не се отнася за частни гори. Отнася се само за държавни гори. Той се отнася и за общински, но тъй като процедурата при общините за преотреждане от публична в частна собственост – знаете, тя е една и съща, защото органът е един и същ. Дали общинският съвет ще вземе решение да го продаде или ще вземе да го преобразува от публична в частна, Вие сам разбирате, че то е едно и също политическо, така да го наречем, решението. Един и същи го съветва.
Докато, знаете реда на публична държавна собственост вече, когато е, за да бъде преобразувана в частна и да влезе в друг режим, Вие сам разбирате, че тук вече Министерския съвет и т.н.
Ние искаме да влезем в тази процедура с цел да можем да създадем по-добър ред по съхраняване на горския потенциал, който има страната.
Междупрочем това предложение излезе заедно с едно дълго обсъждане с министъра като общо. То не е само от вносителите, но е и добре съгласувано с Министерството на земеделието и горите.

Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Господин председател, понеже има и журналисти, става въпрос отново за Фонд “Българска гора”. Не искам да остава впечатление, че Министерството на финансите е против създаването на такъв Фонд “Българска гора”. Аз се опитах с думите на моята професия, която упражнявам като бюджетар, да кажа, че дали ще създадем Фонд “Българска гора” като извънбюджетна сметка или като второстепенен разпоредител, по нашето българско, национално законодателство като част от консолидирания бюджет няма никакво значение. Защото като извънбюджетен фон то не дава повече права на хората, които го управляват. Общи са изискванията и те са изисквания на Закона за устройството на държавния бюджет.
От тази гледна точка да не се противопоставяме, защото едното не носи нещо повече от другото.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Искам да Ви кажа, че доживях да чуя това от Министерството на финансите и съм искрено удовлетворен. Защото все пак аз като човек, който е свързан професионално с горите, считам, че това действително е едно много, много добро решение.
Заповядайте, господин Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Аз също съм много. доволен от това, че Министерството на финансите в момента, разяснявайки каква е ситуацията с тези фондове, които са наистина са част от консолидирания държавен бюджет, все пак има една нагласа да се даде възможност за създаване на такъв фонд, въпреки че той ще бъде част от консолидирания държавен бюджет. Все пак тук идеята е средствата, които се получават от тая дейност, да се акумулират.

Аз от опит знам, че когато имаш акумулирани средства, много по-лесно след това можем да убедим колегите от Министерството на финансите, та ако ще и за следващата година да погледнем на разходването на средствата и да има едно завишаване, за да може повече ресурс да влезе отново в тая дейност.
Ако си спомняте, господин Ананиев, тогава Световната банка ни натисна да премахнем всички извънбюджетни сметки, в това число закрихме и Фонд “Българска гора”. Ние се противопоставихме за двата фонда – за Фонд “Тютюн”, който изцяло имаше обяснение, защото крепеше поминъка на хората в смесените райони, и за Фонд “Земеделие”, който все пак, ако тогава бяхме послушали експертите на Световната банка и го бяхме закрили, сега нямаше да говорим нито за Програма САПАРД и за нейното усвояване, нито за нищо.
Имаме практика и то положителна. И двата фонда, които ръководи Министерството на земеделието и горите, и Фонд “Тютюн” и Фонд “Земеделие” показаха, че оправдаха съществуването си, ако мога така да се изразя.
Така че нека да създадем Фонд “Българска гора”. Разбира се, че той ще бъде част от консолидирания държавен бюджет, разбира се, че министъра на финансите и Народното събрание при приемането на бюджета ще определят параметрите. Но това ще даде един допълнителен стимул на цялата гилдия, защото сега в момента отново хората в гилдията смятат, че едва ли не те са ощетени, защото държавата взима част от ресурса, който те изкарват. На практика като че ли е точно така.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Заповядайте, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Само момент, да завършим тая тема. Може би няма сега да я завършим, но аз съм абсолютно съгласен с това, което каза господин Върбанов.
Господин Ананиев, моите уважения! Петнадесет години Вие сте най-добрия бюджетар, който прави бюджет. Но за да се направи един бюджет, трябва да има преди това политическо решение.
Така че аз призовавам колегите от парламента, като вносители на закона, и тези, които ще го гласуваме и ще го подкрепим, нека да си тръгнем и да направим радикална промяна в Закона за горите. Нов закон.
Аз не съм съгласен това да бъде второстепенен разпоредител. Не е вярно, че един фонд не създава политика. Той не създава, но той дава възможност да се прави политика в тоя отрасъл. Нуждата от тоя фонд е да бъде като първостепенен разпоредител. Мисля, че ще има съгласие и бюджета няма да се наруши в нищо.
Идеята е много добра. Това, че Министерството на финансите го приема, е голяма стъпка и в развитието на самото Министерство на финансите.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря, господин председател.
Аз искам да благодаря на Министерството на финансите, тъй като така се поуспокоявам по законопроекта и това, което виждам. Защото като член не на Комисията по земеделието и горите, а на Комисията по бюджет и финанси, гледайки законопроекта бях изключително притеснена по текстовете, които касаят държавното предприятие, от една страна, неговото финансиране; начини; това, че примерно нямаше ликвидация, но това не е достатъчно; воденето на счетоводство; съответно балансът, който ще се получи, и бюджета на Министерството на земеделието и горите. Това, което каза и господин Ананиев.
От друга страна, ние в целия този период, и няма вече никакво значение от политическите сили, всички се борим за програмно бюджетиране.
Тук е много важно да сме наясно, че създаването просто на един фонд не може да бъде във вида, в който си го представяме. Много хубаво нещо е да има такъв фонд, със сигурност е добро, но тепърва трябва да има специалисти от финансова гледна точка, които да регулират тези взаимоотношения.
Аз смятам, че към работната група трябва да има човек от Министерството на финансите, който да работи по законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Юруков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТЕФАН ЮРУКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! На първо място, бих искал да потвърдя официалното становище на Министерството на земеделието и горите, което прочетох на предишното заседание на комисията. ние потвърждаваме това, което е разработено като вариант, и смятаме, че философията, която е застъпена в законопроекта, предлаган от групата народни представители, е изградена изцяло на предложенията, които бяха направени от специалистите в различните звена на горския отрасъл, с които сме провеждали работни срещи.
От друга страна, съм изцяло удовлетворен от предварителните си разговори, които съм имал с колегите от Министерството на околната среда и водите и Министерството на финансите, които ми дава основание да смятам, че вносителите на законопроекта действително са успели да намерят основни въпроси, свързани с предоставянето на възможност за по-нататъшно положително развитие на този отрасъл.
Ние разполагаме с достатъчно капацитет в Министерството на земеделието и горите, имаме сформирана работна група, която подробно работи по въпросите за усъвършенстване на това, което се предлага. Надявам се, че на следващия етап при съвместната работа, която ще осъществим и със специалисти от Министерството на финансите, ще можем да изясним и други въпроси, които възникнаха и на днешната дискусия, които вероятно ще възникнат и в процеса на по-конкретната работа по законопроекта.
Смятам, че сега е редно да подкрепим това, което се предлага, и да продължим работата в духа на днешната дискусия.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви.
Преди да преминем към гласуване, ще кажа няколко думи по повод на възникнали въпроси, мнения и позиции на днешната дискусия.
Първите сериозни въпроси, които се поставят, са свързани с това дали този закон в крайна сметка дава един цялостен инструментариум за реализиране и урегулиране на обществените отношения, които в една или друга степен всички отчитаме, че са се променили в периода на действието на закона. Не говоря даже и за този закон, който е бил приет 1998 г., нито за този, който приемахме 2001 г. Действително настъпиха доста сериозни промени в цялата обществена система и е съвсем нормално да се налага и в горите да адаптираме законопроекта.
Знаете много добре, че не е имало такава свръх амбициозна цел да се приема нов закон. Целта беше да бъде направена промяна в действащия закон. Но когато промените надхвърлиха две трети от тялото и когато ние стигнахме до становище, че предлаганите промени действително променят сериозно и философията на действащия закон, безспорно се наложи тезата, че трябва да бъде предложен нов законопроект. Затова се предложи и този нов законопроект.
В същото време вие добре знаете, че ако този законопроект се забави, изчисти, допрецизира, макар да е абсурдно до такава степен, че той да не буди въпроси при обсъждането му, времето ще ни постави в много от казусите и случаите буквално в ситуация да приемаме закон след събитията. Такива са голяма част от въпросите, които се коментираха и ставаше дума за разпореждането със земи и гори от горския фонд.
Аз не искам да влизам в детайли и в подробности, но предполагам рано или късно ще бъде направена статистиката да се каже в нашата страна през кои години какви видове замени и прочие са извършвани, къде и как. Как е извършвана тая промяна на собствеността, така да се каже.
На следващо място, вие сами разбирате, че ние не можем да не отидем и да не намерим мястото и ролята на държавата в условията на това, че тя е собственик на такава крупна собственост – 80 и няколко процента от горския фонд на страната.
На следващо място, вие сами казахте и дебатирахте, макар че приемам за основателни вашите съждения, че ние в горската промишленост, за съжаление, извършихме една огромна декапитализация, в резултат на което потенциалът, с който разполагаме за основните горскостопански практики е, изключително остарял, за съжаление, да не кажа не е в състояние да осъществи провеждането на практики, които да съответстват на изискванията, ако щете, и прочие.
В тази връзка искам да помоля действително ние да рационализираме цялата си дейност по приемането на законопроекта, за да дадем възможност малко или много да бъде подпомогнат бизнесът, който се занимава и разчита на горите, дали е държавен, дали е частен или прочие. Ей Богу, вече свърши това време да се дели държавно и частно. В този смисъл всички са равностойни играчи на икономическия пазар.
Второ, никой не може да ме убеди, колкото и пари да дадем, ако ще колегите от Министерството на финансите да изсипят целия бюджет, че ще се възстанови тоя потенциал, който е имало горското стопанство преди това.
Даже не е въпросът за възстановяването на този около един милиард декапитализация. Какво, ще се върнем, ще правим старите работилници, ще правим старите техники, ще вкараме, ще купуваме тракторите, резачките, ще формираме тия звена? Това е просто минало. И който тръгне по този път, според мен, просто живее в някакъв измислен свят.
Идеята е да направим всички да са равностойни бенефициент по правилата, които съществуват и които сега в момента се опитваме да възприемем, и по които Европейския съюз ни тренира вече четвърта или пета година да правим – да има фондове, ясни правила на финансиране, да бъдат бенефициенти, да се явяват на конкурси, да печелят конкурси и по този начин по мерките за техника да се обновява техниката; по мерките за лесокултурни мероприятия и дейности да се осъществяват тези лесокултурни мероприятия, но да създадем условия пълноценно и качествено да се стопанисва и използва ресурсът, който имаме в горите.
Иначе ще си говорим, че не можем да влезем в трудно достъпните басейни; ще обезлесяваме страната си покрай пътищата или там, където очевидно има най-лесна възможност и способност да се извършват сечища и други мероприятия; няма да извършваме залесителни и други действия там, където ще бъде нужно, но няма да имаме потенциал и възможност, а камо ли да говорим за дървесни видове и прочие, които се нуждаят от допълнително внасяне в дадения терен, за да постигнем баланса, който искаме да имаме в гората, за да може тя да се съхрани и като екологична и прочие, и прочие селищна функция.
На мен ми е много неудобно да говоря, защото тук е и акад. Александров, който е директор на Института по гората към Българската академия на науките и който, предполагам, като слуша днешната ни дискусия, може би в една или друга степен си задава много въпроси за това кога най-после ще започнем да управляваме процесите и ще бъдем истински стопани на гората си и ще гарантираме, макар и неточно казано, устойчиво развитие на горите си.
Искам да помоля, когато коментираме всички тези въпроси за уреждане на отношенията, да кажем: да, всички неща, които касаят заменки, проблеми, свързани с разпорежданията с горския фонд, ще намерим по-добри редакции.
Дори министър Кабил, когато си тръгваше на предното заседание, каза – по повод на това, което казахте Вие, госпожо Манева – “Голяма част от нещата, които сподели госпожа Манева, аз съм готов да споделя”. Казвам го като пример, за да кажа, че има воля и разбиране да се намерят такива норми и решения, които да спрат вече тази спекула или, да кажем, това попълзновение, ако щете, за придобиване на собственици по един или друг начин.
И когато ние отидохме и внесохме нормата за 5-километровата зона – аз приемам бележката, че може би редакцията не е добра – мисълта беше така. Но едно се опасявам, че докато приемаме закона да не стане така, че публичната държавна собственост в тази зона да намалее не сега на една трета, както за 15 години, а утре да бъде една пета или една четвърт.
Затова аз съм за една динамична работа и приемане на закона в едни добри срокове. Предполагам, че до края на м. септември. И не искам да се спекулира с една тема, за което просто ви моля – знаете, че аз никога няма да го направя.
Искам да ви прочета текста от Конституцията на Република България, който приехме неотдавна в парламента. Член 22 на Конституцията на Република България гласи:
“Чл. 22. (1) Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условия, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон.”
И тъй като в досегашната конструкция на закона влизаше текста на Конституцията, който ние променихме, сега на това място, когато се третира тази материя, влезе този текст.
Аз нямам нищо против да не влиза конституционен текст, но няма да се съглася никога да се излезе от конституционния текст.
Да, ние може да намерим друг начин, но да се излезе от конституционният текст, който е такъв, нямам нищо против.
Аз не бих се съгласил с тези приказки, които се коментират. Аз разбирам от каква гледна точка са, не се занимавам от вчера с политика. Но просто моля и вие да разберете, че не става дума за никакви предварителни заигравания и предварително търсене на поводи и начини да се прокарват някакви текстове с много, много, много сериозни, далечни перспективи.
Що се отнася до децентрализацията, искам да кажа едно изречение. Да, с тази форма, която се предлага, на извършване, управление, стопанисване и прочие на дейностите в горския сектор, действително се извършва една много сериозна децентрализация.

Връщам ви на следния пример. Отговарям на господин Проданов. Господин Моллов може да потвърди, когато приемахме закона 2002 г. и когато решавахме да създаваме държавните дивечовъдни станции, всички бяха скептици. Знаете как се решихме да го направим. Но ние дадохме възможността тези 37 предприятия да станат държавни дивечовъдни станции.
Имаше страшни скептици – какво правим, къде сме тръгнали, тук ще направим държава в държавата и т.н.
Сега, когато тези стопанства направиха един, бих казал, много сериозен пробив да докажат, че може да се стопанисва, да се извършват основните дейности, когато говорим, както каза господин Паница, че се увеличава ловното богатство, че се връщат традиции, които бяха основа на нашата дейност, ние точно по този модел искаме да създадем държавното предприятие.
Точно заради това набрахме куража и политическата смелост да тръгнем да правим предприятието. Когато видяхме, че тези стопанства могат да извършват дейност. И правилата на дейност, които правим, са точно съответстващи на тази практика, на този опит, който го има.
Завършвам със следното: да, законът не е съвършен. Да, законът има много пропуски. Ако аз сега трябва да му направя една редакция, сигурно ще създам много работа на моите колеги сътрудници. Но аз мисля, че законът отразява и състоянието на нещата в парламента и в Комисията по земеделието и горите. Аз не мога да предложа на вашето внимание законопроект, който да не отразява в една или друга степен мнения, позиции, становища, които сме заемали по един друг повод.
Между първо и второ четене нека да кажем: да ще работим много скрупульозно, нито едно предложение няма да оставим пред вратата. Ще чуем всички мнения. Но, както казах и предния път, ще търсим обаче и динамика, така че до края на м. септември този закон да бъде приет.
Завършвам с изречението: Благодаря на Министерството на финансите, на Министерството на околната среда и водите, на Министерството на земеделието и горите за това, че се отнесоха с достатъчно отговорност и сериозно, както винаги, дадоха много сериозни бележки, някои достигайки до границата на търпимост, но аз добре разбирам, че действително до тук е достигнала ситуацията. С цената на много, ние ще работим, но закон ще има и законът ще отговаря на реалните обществени отношения, на хала, на който се намира държавата и възможностите, които тая държава може да осигури за развитието на горския сектор.
След тези няколко думи, съвсем сигурно не на място, предлагам на народното представителство, което е съгласно да подкрепи законопроекта на първо четене, да гласува.
За протокола, искам да ви информирам, че господин Ноев преди да тръгне заяви, че Партия “Атака” подкрепя законопроекта на първо четене.
За – 21, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Благодаря на всички, които взеха активно участие в дискусията.

Колеги, преминаваме към точка втора от дневния ред.
Имате ли някакви мнения, бележки и възражения по предложения за първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал? Не виждам.
Който е съгласен да подкрепим на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, моля да гласува.

За – 20, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Колеги, благодаря на всички за активното участие.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,05 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В. Калинов





104 780 знака