Информация за състоянието и развитието на тютюневия отрасъл, мерките и дейностите, свързани с обезпечаване доходите на тютюнопроизводителите

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите
___________________________________________________



П Р О Т О К О Л

№ 55


На 27 септември 2006 г. се проведе заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

Дневен ред:

1. Изслушване на информация за състоянието и развитието на тютюневия отрасъл, мерките и дейностите, свързани с обезпечаване доходите на тютюнопроизводителите.

На заседанието присъстваха: министърът на земеделието и горите Нихат Кабил, заместник-министрите на земеделието и горите Светла Бъчварова и Бюрхан Абазов, заместник-министърът на икономиката и енергетиката Корнелия Нинова, парламентарният секретар на Министерството на земеделието и горите Салиха Емин, изпълнителният директор на Фонд “Тютюн” Гюрсел Емин, главният секретар на Фонд “Тютюн” Георги Цачев, Димитър Петров от Министерството на земеделието и горите, специалист по проблемите на тютюна, Бинназ Рамадан от Фонд “Тютюн”, госпожа Валентина Пенкова, госпожа Кючукова и госпожа Налбантова от Министерството на земеделието и горите, госпожа Диана Найденова от Министерството на икономиката и енергетиката, Христо Лачев – изпълнителен директор на “Булгартабак холдинг” АД, господин Иван Биларев от “Булгартабак холдинг” АД, господин Румен Порожанов – директор на Дирекция “Финансиране на реалния сектор” в Министерството на финансите, господин Герхард Луц – директор на “Аллансе 1” ЕООД, Мирослав Кънчев – мениджмънт “Продажби” от . “Аллансе 1” ЕООД, господин Кристин Кисьов – генерален мениджър на “Сокотаб България” ЕООД, господин Ангел Блажев – изпълнителен директор на “Механика – Пещера” ЕАД, господин Арбен Мименов – кмет на община Сатовча и председател на Съюза на тютюнопроизводителите в България, господин Сербез – кмет на община Стамболово, господин Митхат Табаков – кмет на община Дулово, господин Насуф Насуф – кмет на община Главиница, господин Бейхан Сопен от “Исперих БТ” АД, господин Николай Тончев от “Миссиран България” и господин Мехмед – тютюнопроизводител от гр. Руен.

Заседанието бе открито в 14,40 часа и ръководено от господин Васил Калинов – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Уважаеми колеги, позволете ми и от името на моите колеги – председателят на Комисията по бюджет и финанси господин Петър Димитров и на Комисията по икономическата политика господин Йордан Цонев, да открия заседанието.
В заседанието на Комисията по земеделието и горите присъстват и колеги народни представители, съответно от Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическата политика. Искам да им благодаря за това, че намериха възможност да участват в това, макар и първо обсъждане на такъв сериозен проблем, какъвто е проблемът за тютюнопроизводството и въобще за развитието на този отрасъл.
В началото бих искал да кажа няколко думи за въведение.
Както знаете, на заседание на Комисията по земеделието и горите неотдавна се взе решение периодично, по различни важни теми от развитието на българското земеделие, естествено и преработвателната промишленост, и горското стопанство, и горите, да се провеждат открити заседания в комисията с участието на широк кръг специалисти, експерти, представители на различните ведомства, по различните политики, които се реализират и провеждат за осъществяването на по-добра координация и взаимодействие, които да доведат по-добра подготовка и на страната, влизайки в Европейския съюз, да има яснота и по политиката, и по механизмите, по които ще се реализира тази политика.
Тютюнопроизводството в страната е един от сериозните отрасли, традиционен за нашата страна. В резултат на договореностите, които протекоха през този период, в една или друга степен има хора, които са удовлетворени, има хора, които не са удовлетворени. Но така или иначе ние трябва да работим, за да има яснота как ще се развива този отрасъл в нашата икономика.
Вие знаете, че макар и не толкова ясно изразени, за разлика от други години, имаше и много сериозни протести от страна на тютюнопроизводителите – за забавени плащания, за не добра яснота за тяхното бъдеще, как ще се развие тютюнопроизводството в Родопите и някои други традиционни райони.
Проведоха се разговори и с крупни представители на тютюневия бизнес, които са пряко зависими и които са във веригата за производство на тютюн и тютюневи изделия.
Аз проведох разговори с различни страни, които са в цялата тази верига на тютюнопроизводството и цигареното производство и стигаме до извода, че действително провеждането на подобно заседание ще бъде целесъобразно, необходимо и полезно.
Ето защо аз помолих министъра на земеделието и горите и той ни представи информация за състоянието и развитието на тютюневия отрасъл, мерките и дейностите, свързани с обезпечаване доходите на тютюнопроизводителите, с която предполагам, че разполагате.
Благодаря на Министерството на икономиката и енергетиката в лицето на заместник-министър Корнелия Нинова, която ни запозна с позицията, вижданията на Министерството на икономиката и енергетиката за развитието на тютюнопроизводството и тютюневия отрасъл.
Тъй като предполагам, че разполагате с тези информации, предлагам заседанието да протече по следния начин:
Да предоставя думата на министър Кабил, на госпожа Корнелия Нинова, на господин Порожанов, ако от Министерството на финансите преценят да вземат отношение, за да чуем официалната позиция и виждане, които има от тези министерства. Разбира се, става дума за съвсем нотационно, кратко въвеждане в темата. След това да дадем възможност за позиции от основните браншове, защото най-важно е да чуем как мислят и какво мислят от Съюза на тютюнопроизводителите примерно за ситуацията, как мислят хората, които пък изкупуват тютюна, как мислят тези, които пък преработват тютюна в цигарени изделия и други, за да имаме една яснота евентуално за политиката, която трябва да има страната ни.
Не е предвидено да вземаме каквито и да е решения от комисията, но, разбира се, хода на дискусията ще подскаже дали е необходимо да се вземат решения от препоръчителен характер в една или друга степен.
Това е начинът, по който предлагам да протече днешното заседание.
Имате ли някакви съображения, възражения и предложения за реда и начина на нашето заседание? Не виждам.
Ще помоля членовете на Комисията по земеделието и горите да гласуваме предложения дневен ред.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 18, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Заповядайте, господин министър.
Редно е в днешния ден точно Вие да започнете като член на кабинета, когато всички сме в малко по-приповдигнато настроение след добрите новини.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа председатели на парламентарни комисии, уважаеми дами и господа народни представители, дами и господа заместник-министри, уважаеми господа кметове, гости!
Разбира се, в динамиката на ежедневните проблеми някак си не можем да усетим, но наистина вчерашния и днешния ден са много важни за нашата страна, защото България е на самия финал на осъществяването на една национална цел – това е членството в Европейския съюз. И в ден като този аз искам чрез вас, чрез народните представители, чрез кметовете и други да изразя огромната си благодарност от мое име, от името на екипа на министерството за подкрепата, която сме срещали във ваше лице. Разбира се, и в случаите, когато е имало конструктивна критика, ние смятаме, че винаги е имало основание за това. Благодарение и на критиките, благодарение и на подкрепата ние сме на финала да осъществим изпълнението на задачите и целите, които сме си поставили, и ангажиментите, които имаме като страна в подготовката и за прилагането на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.
Тук ще кажа само нещо, което може би ще предизвика интерес от ваша страна. Снощи много късно, някъде към полунощ, се прибрах от Финландия, където имаше Съвет на министрите по земеделие и рибарство. Почти на полярния кръг, в Оолу, родният край на финландския министър Юха Кокелоя, който е председателстващ в момента Съвета на министрите.
На този Съвет на министрите аз участвам от 26 април м.г. като наблюдател и досега винаги на нас и на Румъния думата ни се даваше, ако я поискаме, в извънреден план. Като наблюдатели имаме това право. За пръв път вчера финландското председателство официално ни даде думата, заедно с всички страни, които казаха своето мнение и позиция за бъдещето на Общата селскостопанска политика в хоризонта 2013-2015 г. нататък. Той каза, че има изключителната чест да даде думата на новоприсъединилите се към Европейския съюз страни и това беше много знаково.
Разбира се, експертите в Министерството на земеделието и горите и в частност на Фонд “Тютюн” са изготвили едно кратко изложение. Ще помоля за вашето внимание и търпение да го изчета, за да бъде всичко в хронология и коректно като цифри. По-нататък, в хода на дискусията, може би ще се връщаме към някои от тях.
Производството, обработката и търговията с тютюн за нашата страна имат важно икономическо, търговско, фискално, социално и демографско значение. На тютюнопроизводството се пада висок дял от брутния вътрешен продукт в селското стопанство. Производството на “Ориенталски” тютюн дава възможност за пълноценно използване на бедните почви, разположени върху наклонени терени, които са почти непригодни за отглеждане на други култури и решава проблемите със заетостта и доходите на населението от планинските и полупланинските райони на страната, където тази култура няма алтернатива.
С приемането на Закона за тютюна и тютюневите изделия през 1993 г. и в резултат на държавното управление и контрола в тютюневия сектор бе преодолян спада на производството на суров тютюн. Така от 24 851 тона през 1995 г. то достигна 51 400 тона през 2002 г.
Приетата през 2003 г. от Министерския съвет Стратегия за развитие на тютюнопроизводството в България за периода 2003-2007 г. даде нов тласък и стабилизира производството на суров тютюн в страната.
В сравнение с 2000 г. през 2005 г., или за един период от пет години, бяха увеличени:
1. Броят на регистрираните тютюнопроизводители с 19 620 и достигнаха до цифрата от 66 199.
2. Площите, разсадени с тютюн – с 10 081 ха, и достигнаха 40 023 ха.
3. Производството на суров тютюн – с 16 690 тона, и достигна, както казах преди малко, над 51, почти 52 хил. тона.
Произведеният суров тютюн реколта 2005 г. се изкупи от 29 лица, притежаващи разрешение за промишлена обработка на тютюн. Изкупуването на тип “Виржиния” приключи на 30 ноември 2005 г. Изкупи се цялото произведено количество – 9 741 тона, при средна изкупна цена 2,79 лв. на килограм.
На тютюнопроизводителите се предостави държавна помощ – по смисъла на Закона за тютюна и тютюневите изделия това е премия, и целева парична подкрепа в рамките на минималните изкупни цени, в размер на 26 млн. 752 хил. лв. Формирана е крайна реализационна цена на производител от 4,98 лв. на килограм, от които на 2,19 лв. – от изплатена премия.
Липсата на нормални метеорологични условия в началото на 2006 г. се отрази неблагоприятно на времетраенето на изкупуването на тютюн тип “Ориенталски” и тип “Бърлей”.
С две мои заповеди се удължи срока за изкупуване на тютюна от реколта 2005 г. за цялата страна – с първата до 15 март 2006 г., съответно с втората – до 28 март 2006 г. Това създаде възможност да бъдат изкупени изцяло произведените количества тютюн тип “Ориенталски” и тип “Бърлей”.
Произведени и изкупени са общо 32 119 тона от първа до трета класа тютюн тип “Ориенталски” при средна изкупна цена 3,15 лв. на килограм. Изплатени са държавни помощи на тютюнопроизводителите в размер на 114 млн. 852 хил. лв. и е постигната крайна реализационна цена на производител от 5,72 лв. на килограм в това число премия 2,57 лв. на килограм.
От тютюн тип “Бърлей” са изкупени 4 хил. 382 тона при средна изкупна цена 1,83 лв. на килограм. Предоставена е държавна подкрепа в размер на 13 млн. 899 хил. лв. и е формирана крайна реализационна цена на производител от 4,43 лв. на килограм, в това число премия от 2,60 лв. на килограм.
Изкупените количества тютюн реколта 2005 г. са изплатени на тютюнопроизводителите с изключение от фирма “Лийф Тобако Михаилидис” АД – гр. Сандански. Към 20 септември 2006 г. фирмата дължи на тютюнопроизводителите 4 млн. 403 хил. 71 лв.
Във връзка с това, по предложение на Експертния съвет за издаване на разрешения за промишлена обработка на тютюн, са предприети действия от моя страна за отнемане на безсрочното разрешение за промишлена обработка на тютюн на “Лийф Тобако Михаилидис” АД – гр. Сандански, за срок от 36 месеца.
Въз основа на заявените от купувачите необходими им за договаряне и изкупуване количества по общини, типове, произходи и сортове за реколта 2006 г. е определена квота от 55 293 тона.
Обобщените данни от извършените проверки от кметовете в тютюнопроизводителните общини показва, че площите за отглеждане на тютюн са 30 567 ха и се очаква производство на 46 136 тона суров тютюн, от които по видове:
- “Ориенталски” – 29 177 тона;
- “Виржиния” – 12 015 тона;
- “Бърлей” – 4 944 тона.
Изхождайки от действащата нормативна уредба, при която са сключени договорите за производство и изкупуване на тютюн реколта 2006 г., и с цел създаване на предпоставки за нормално протичане на изкупвателната кампания в бюджетът за 2007 г. е необходимо да бъдат определени средства за изплащане на държавна помощ на тютюнопроизводителите – премия и целева парична подкрепа, в рамките на минималните изкупни цени.
Имайки предвид очакваното производство на тютюн тип “Ориенталски” и тип “Бърлей” за реколта 2006 г. и тип “Виржиния” за реколта 2007 г., както и размера на държавната помощ за предходната година и инфлационният индекс през текущата година, ще са необходими общо около 184 млн. 500 хил. лева.
Уважаеми дами и господа, във връзка с присъединяването на страната ни към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. с моя заповед РД 09-700 от 21 юли 2006 г. е назначена Междуведомствена работна група за изготвяне на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия. Още на първото заседание на работната група възникнаха два основни въпроса:
Първият, за изплащане на премия и целева парична подкрепа в рамките на минималните изкупни цени за произведен и изкупен тютюн реколта 2006 г. през 2007 г.
Проблемите, свързани с прилагането на схемата за единно плащане на площ – схема, която е с политическо решение на нашата страна, и съответно националните доплащания след 1 януари 2007 г.
Като се има предвид горното, с писмо от 28 юли 2006 г. до Генерална дирекция “Земеделие и развитие на селските райони” на Европейската комисия поставихме няколко специфични въпроса относно възможността за плащане на национални помощи в Сектор “Тютюн” след присъединяването на страната ни към Европейския съюз. В отговорът, подписан лично от генералния директор на Генерална дирекция “Земеделие и развитие на селските райони” – господин Жан Люк Демарти, изрично е посочено, че има възможност България да изплаща помощи в Сектор “Тютюн” като съществуващи държавни помощи по смисъла на чл. 88.1. от Договора за създаване на европейските общности и Част пета, Дял ІІІ, Анекс V, Секция 3, буква “б” от Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз за период от три години след присъединяването на страната ни към Европейския съюз.
Съдържащата се информация в писмото на Генерална дирекция “Земеделие и развитие на селските райони” на Европейската комисия ни дава възможност на избор между двете схеми - досегашните мерки за подпомагане, считани като съществуващи по термина на Европейския съюз, съществуваща помощ до края на третата година от датата на присъединяване и схемата за единно плащане на хектар и национални доплащания.
След обсъждане, съпоставяне и преценка следва да решим коя от двете схеми ще прилагаме за подпомагане на Тютюневия сектор от 1 януари 2007 г. По наше мнение схемата на мерките за подпомагане, считани като съществуваща помощ, отговаря на държавната политика в Тютюневия сектор с политиката, свързана с обезпечаване доходите на тютюнопроизводителите. Основание за това ни дава следното:
Първо, механизмите на схемата са отработени и проверени през годините. Създадена е действена надеждна организация по събиране и обработване на документацията, както и за изплащане на премията и целевата парична подкрепа в рамките на минималните изкупни цени.
Освен това, неслучайно в писмото на господин Демарти ясно се казва: “Съществуваща към присъединяването държавна помощ се счита като държавна помощ в този преходен период, ако тя е законодателно обоснована и има изградени и работещи всички механизми и правила за извършване на тази държавна помощ.
Второ, безпроблемно ще се извърши изплащането на премията и целевата парична подкрепа в рамките на минималните изкупни цени за реколта 2006 г.
Промяната в изискванията за изплащане на държавната помощ от произведен и изкупен килограм тютюн в размер на площи парцел ще лиши, обърнете внимание, 95,2 процента от регистрираните тютюнопроизводители от възможността да получат държавни помощи. По много простата причина, че като изключително екстензивна култура, отглеждаща се в изключително трудни райони, площите на отглеждане са малки.
Между другото, искам да отворя една скоба, когато ние с предходно писмо поискахме тълкувание от Генерална дирекция “Земеделие и развитие на селските райони” и поискахме за технически култури като тютюн, като картофи, като зеленчуци например да намалим общоприети за Европейския съюз практики на преки плащания от един хектар на 0,5 ха, получихме категоричен отказ и разрешение да прилагаме това нещо само за трайните култури като лозя и като овощни насаждения.
Аргументът на Европейската комисия беше, че при едногодишно производство, каквото безспорно е тютюна, много силно варират площите. Биха се получили големи отклонения и това би затруднило плащанията в посока на по-голяма възможност за некоректност и към защита на финансовия интерес на Европейския съюз, както казват нашите партньори, в едногодишните култури и затова имаме намаляване на прага от един на 0,5 ха, по подобие на Унгария, както се ползва тази възможност само за трайните насаждения.
Трето, създава се възможност до края на третата година от датата на присъединяване да се извърши плавен преход и осигуряване алтернативна трудова заетост и доходи на населението в планинските и полупланинските райони. Ще се избегне очакваният рязък спад на производство на тютюн, засилване на миграционните процеси и обезлюдяване на населените места в основните тютюнопроизводителни райони.
Приемайки решение за прилагане на мерки за подпомагане, считани като съществуваща държавна помощ, за тези мерки е необходимо ние да уведомим писмено Европейската комисия в лицето на Генерална дирекция “Земеделие и развитие на селските райони”. Процедурата за уведомление на мерките като съществуваща помощ до Комисията се състои в изпращане на писмо от наша страна към генералния директор, в което трябва да представим:
1. Подробна информация за действаща в момента схема за подпомагане на тютюнопроизводителите.
2. Правното основание за предоставяне на помощта. При нас това е Закона за тютюна и тютюневите изделия.
3. Формата на помощта – премии и даване под формата на съществуваща държавна помощ по смисъла на европейското законодателство.
4. Продължителност на схемите – срок от три години след присъединяването на страната ни към Европейския съюз, както се възползва от тази възможност Полша.
5. Предвидените суми да се определят като финансови средства, които да се заложат в бюджетите за 2007, 2008 и 2009 г. на равнището на предходната година преди присъединяването. За нас това е 2006 г.
В случай, че Европейската комисия приеме без препоръки нашето уведомление, тя ще ни включи в списък, който да публикува и на който ще бъде и нашата страна със съответните помощи.
В случай, че Европейската комисия направи препоръки за съществени изменения в схемата за подпомагане, ще се наложи промяна на действащия Закон за тютюна и тютюневите изделия. В тази връзка, както казах, е изготвен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия като съдържащите се в него изменения и допълнения биха могли да бъдат разширени, стеснени или променени в зависимост от препоръките на Европейската комисия.
Така че, уважаеми господин Калинов, господа председатели на комисии, уважаеми членове на комисията и гости, въпросът с тютюнопроизводството и подпомагането му било като национална политика на доплащания, било като европейска политика не е дали, каквито намеци има в общественото пространство от много време насам, а как, по какъв начин. Това е най-голямото предизвикателство пред всички ни и аз ще бъда изключително благодарен на ценната помощ на Комисията по земеделието и горите в решаването на този безспорно много тежък, много сложен, както в началото казах, имащ отношение както към икономиката, така към търговското салдо, както и към социалната сфера, така и един много сериозен демографски проблем за нашата страна.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря на министър Кабил.
Както виждате, господин Кабил постави доста сериозни въпроси, отговорите на които имат политически звучения.
Давам думата на госпожа Корнелия Нинова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Кабил, уважаеми господа председатели на комисии, колеги заместник-министри, уважаеми депутати и гости! Аз бих искала да представя на вашето внимание малко информация относно търговските аспекти на присъединяването на България към Европейския съюз в сектора и промените, които ни очакват в търговски план от 1 януари 2007 г.
Но преди това бих искала да ви дам малко данни по вноса и износа на тютюни и цигари за 2005 г.
През 2005 г. се наблюдава значителен спад с 59 процента при вноса на сурови или необработени тютюни. По данни на Агенция “Митници” 2005 г. общият внос на сурови или необработени тютюни е в размер на 5678 тона, докато през 2004 г. е бил 13 950 тона.
Най-голям дял в структурата на сурови и необработени тютюни заемат тютюни тип “Виржиния”. Най-голям внос е осъществен от Зимбабве, следвано от Бразилия.
При другият тип едролистен тютюн тип “Бърлей” през 2005 г. е осъществен внос на 1248 тона, което е с 39 процента по-малко в сравнение с 2004 г. Вносът е основно от Аржентина и Бразилия.
Отчетеният внос на тютюн тип “Ориенталски” през 2005 г. възлиза на 240 тона спрямо 3113, внесени през 2004 г. Основно е от Турция, Гърция и Македония.
Цигари. По данни на Агенция “Митници” през 2005 г. е осъществен внос на 75,9 тона цигари при 43,7 тона през предходната 2004 г. Най-големият внос е осъществяван от Германия.
Износът. По данни на Агенция “Митници” отново през 2005 г. е осъществен износ на 32 891 тона сурови или необработени тютюни. Този износ е с около 20 процента по-нисък спрямо предходната. През 2005 г. най-голям дял в износа заема тютюн тип “Ориенталски” – 89 процента. През 2005 г. от този тип тютюни са изнесени 29 270 тона като най-големият износ е за Съединените американски щати, следван от Белгия и Гърция.
При износът на тютюн тип “Виржиния” през 2005 г. се наблюдава намаление на износа спрямо 2004 г. с около 25 процента. Основният износ е за Гърция и Руската федерация.
Износът на тютюн тип “Бърлей” е в размер на 774 тона, което е с около 12 процента повече в сравнение с 2004 г., когато е бил 693 тона. Най-голям износ от този тип тютюн е правен за Гърция.
Цигари – износ. През 2005 г. се наблюдава значителен спад в износа на цигари в сравнение с 2004 г. През 2005 г. са изнесени 2 744,6 тона цигари, докато пред предходната 2004 г. са 4283 тона.
Промените, които ни очакват в условията за търговия с тютюн и тютюневи изделия от 1 януари 2007 г.
От датата на присъединяване към Европейския съюз България следва безусловно да приеме и прилага търговската политика на Европейския съюз, която най-общо се изразява в следното:
- Ставките на митата по вноса в Европейския съюз ще бъдат съгласно Общата Митническа тарифа.
- Ще се прилага Общата система на преференции на Европейския съюз.
- Преференциалните търговски споразумения на Европейския съюз и ще се денонсират към датата на присъединяване на търговските споразумения, по които Република България е страна.
- Ще се прилагат търговските договорености на Европейския съюз с други страни.
- Ще се прилагат задълженията на Европейския съюз в рамките на СТО, както и въведените от Европейския съюз защитни, антидъмпингови и изравнителни мерки.
- Ще се отменят националните мерки.
- Ще се приеме и ще се прилага законодателството на Европейския съюз относно търговските мерки за защита.
- Ще бъде отменено националното законодателство.
- Ще се приемат и прилагат единните правила на Европейския съюз относно вноса и износа на стоки.
България ще прилага Общата Митническа тарифа на Европейския съюз от 1 януари 2007 г., което означава, че търговията ни с 25-те страни – членки на Европейския съюз, ще се осъществява без никакви ограничения и без мита.
Би трябвало да отбележа, че и сега митата в двустранната търговия са премахнати за всички промишлени стоки и за по-голяма част от селскостопанските, с изключение на някои изключително чувствителни.
По отношение вноса от трети страни. България ще прилага ставките от Общата Митническа тарифа на Общността.
В материала, който сме ви предоставили, сме приложили таблиците с митата, прилагани при износа и при вноса от Европейския съюз на тютюни и на цигари.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Порожанов.
РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! По отношение на Фонд “Тютюн” и неговото бъдеще е компетентно Министерството на земеделието и горите, така че структурата, която ще осъществява подпомагането в следващите години именно по изброените схеми за подпомагане на тютюнопроизводството, ще бъде предложена от Министерството на земеделието и горите и аз предполагам, че ще бъде най-удачната и подкрепена такава.
Бих искал да добавя само няколко неща към изказването на господин министър Кабил, към което се присъединявам.
По отношение на самите процедури и одобряването на помощите. Следва да се има предвид, че до момента нашият орган по нотификация на държавни помощи – КЗК, не се е произнасял по държавните помощи в земеделието, тъй като те не подлежаха на нотификация по закон. И ако приемем, че за сегашните помощи, които са вървели в останалите сектори на икономиката, Брюксел е бил уведомяван и е в течение и за съществуващите помощи има достатъчно информация, темите, които ще бъдат обект на произнасяне за държавни помощи в земеделието както в тютюнопроизводството, така и други помощи, които евентуално биха се прилагали, ще бъдат една нова тема за тях, както и самата подготовка, внасяне и своевременно разглеждане на документите. Защото процедурата за уведомяване е с произнасяне, както каза министър Кабил, със съответното съгласие или препоръки за отстраняване.
Компетентно ведомство по нотификацията и изпращането на документите, за разлика от всички останали помощи, е Министерството на земеделието и горите.
Аз не се съмнявам, че ще бъде направена най-ускорената процедура, така че да сложим в сроковете, в които и в момента се подпомага тютюнопроизводството.
По отношение на бюджетните аспекти. На този етап не бих искал да взимам отношение. В процес на процедура не Закона за бюджета – уточняване на последните параметри по разходните тавани. До един месец той ще бъде внесен в парламента от Министерския съвет.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Кабил.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Уважаеми дами и господа, пропуснах да кажа, че процедурата по това уведомяване на Европейската комисия трябва да започне най-рано четири месеца преди датата на присъединяване, така че ние вече сме в срока. Затова избързахме и сме подготвили всички материали и документи. Но все пак много е важно тук да знаем дали ще имаме финансовата обвързаност на тази държавна помощ.
Въпреки всичко ние ще направим възможното да се поберем в срока и да поискаме разрешение за тази процедура, съответно одобряване или одобряване с препоръки, които да бъдат въведени в нашата страна. Ако не го направим в срока от 1 септември до 31 декември, това значи за Европейската комисия, за целия Европейски съюз, че ние не искаме да прилагаме, не искаме да влезем в режим на искане на този 3-годишен срок на тази помощ като съществуваща до този момент.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Уважаеми колеги, имате думата за мнения и съображения.
Чухте представителите на съответните министерства, достатъчно сериозно мотивирани и подготвени, както виждате и от информациите.
Заповядайте, господин Мименов.
АРБЕН МИМЕНОВ (кмет на община Сатовча и председател на Националния съюз на тютюнопроизводителите в България): Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Много неща могат да се кажат и сме казвали за производството и търговията с тютюн. Министърът в своето изказване много ясно подчерта, че това е реколта, която е с най-голямо демографско, социално, икономическо и т.н. значение. Ние сме на абсолютно същата позиция, особено в изказването, което беше ясно мотивирано какви са предимствата за съществуващото плащане или изплащане на държавната помощ.
Радвам се, че и на прима виста и Министерството на финансите е на тази позиция, на която е министерството, на която е и Съюза.
Община Сатовча е един от най-големите производители на тютюн в България. След реформите, които са отразени в таблиците за спада на квотата, производството и т.н., ние много усилено търсихме алтернативи, с които да заместим тази реколта. Но, както беше подчертано, това са терени с разпокъсани, със силно наклонени, ерозирали и т.н. земи. Оказа се, че единствено тютюнът е реколтата, която е непретенциозна, екстензивна и може да вирее в тези населени места и да формира някакъв приход, и да създава алтернатива на заетост в сравнение с всички останали култури.
Предвид яснотата на търговията на тютюна в цял свят, на нас ни е ясно, че без тази държавна помощ производствените разходи многократно надвишават реално получените стойности.
Беше мотивирано ясно и ние сме на позицията и становището, което беше изразено в доклада, да остане досегашното плащане на държавната помощ, още повече че тази схема е отработена и напълно прозрачна, и няма никакви посредници. Има Закон за тютюна и тютюневите изделия, има Фонд “Тютюн”, който директно, по банков път превежда държавната помощ и стига до тютюнопроизводителите.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви.
Има ли други мнения и съображения, колеги.
Заповядайте, господин Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, проблемът, който обсъждаме може да се сведе и до това дали от догодина ще тютюнопроизводство или не. Дали ще има или няма да има такова производство зависи от отговора на въпроса ще има ли държавна помощ за сектора или няма да има. А като няма да има, това ще рече за тютюнопроизводителя 50 процента намаляване на доходите от това производство. Тоест, по моята логика, сочи, че такова производство в България няма да има.
Какво следва от това?
Първо, нека погледнем, може би от най-видимата страна. От това следва, че около 300 хил. човека трябва да отидат при министър Емилия Масларова, да се регистрират като безработни в Министерството на труда и социалната политика. Нашата система не е пригодена да поеме толкова много хора като безработни, казвам го съвсем отговорно. Тоест в бюджета на страната не са предвидени такива разходи.
Второ, около 200 млн. евро няма да влязат като приход в държавния бюджет, защото няма да има износ на суров и преработен тютюн. Това са данни, които министерствата, които отговарят за това, могат да ги потвърдят категорично.
Трето, това може да доведе до едни катаклизми, като отношение към управляващи, опозиция и т.н. Това няма да раздели хората на управляващи или опозиция, но ще кажат, че не са взети решения. Още повече, дотук стана ясно, че Министерството на земеделието и горите вече е направило задължителното запитване до Европейската комисия е ли е възможно да има такава помощ и отговорът е ясен: “Да, може, това ще е следствие от решение на вашата изпълнителна власт.”
Тоест министъра на земеделието и горите, след съгласуване с министъра на финансите трябва да прати писмо до Европейската комисия, че България ще проведе такава политика още три години – така наречената съществуваща помощ да бъде допустима такава за следващите три години. Това вече е един политически акт, за който ясно и категорично каза министъра на земеделието. Това трябва да го направи и министъра на финансите и оттук нататък тютюнопроизводителите трябва да знаят, че ще имат още три години, през което време ще подпомогнат, първо, дисбаланса в основната сметка на държавата. Ще подпомогнат така или иначе малкото пари, които има Министерството на труда и социалната политика и т.н., не искам да се връщам назад. Тоест те ще имат три години време да се преориентират. Още повече, че вече има такива индикации.
Няма как в региони, където не може да вирее нищо друго, поради ред климатични и природни условия, трябва да има някакво време хората да се адаптират към това.
Съвсем отговорно мисля, че политиците вече заявиха, че това производство общо взето няма такава сериозна перспектива и че трябва да се редуцира. Но за да стане всичко това трябва известно време. Ние, политиците, сме задължени да кажем ясно, съвсем искрено и откровено какво следва. Тоест, доколкото разбирам, господин председател, идеята е Комисията по земеделието и горите да каже своето ясно “да” на това българското правителство да иска тази съществуваща помощ да бъде призната от Европейската комисия. Тоест ние да имаме още три години такава помощ като от самото начало заявим на всички тютюнопроизводители, че това няма да продължи вечно, а ще е до 2009 г.
Ако съм Ви разбрал добре, господин Порожанов, вие сте съгласни, само че, ако смятате, че трябва задължителна нотификация от КЗК, тоест нека кажат други, не и ние. Това няма да стане и не бива да става, защото първи вие ще реагирате, когато балансът се разбалансира съвсем в тая държава. Надявам се да съм казал, макар че тая тема едва ли може да приключи с един или два часа. Общо взето се надявам, че всички в тая зала знаят за какво става въпрос и мисля, че ще се държим като отговорни държавни мъже и да подпомогнем всичко, на което може да се помага в тая държава.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Колеги, имате думата.
Целта наистина е тази, която подчерта и господин Тасим.
Има думата господин Лачев.
ХРИСТО ЛАЧЕВ (изпълнителен директор на “Булгартабак холдинг” АД): Уважаеми господин председател, дами и господа! Оценявайки времето и ангажираността на всички тук, аз просто искам да задам един елементарен въпрос: Имаме ли механизъм тая година да получим подпомагането за тази година и, ако имаме, в какви срокове можем да обявим това на хората и на производителите, за да си планираме дейността, да си формираме цените и да знаем каква част от продукцията можем да изнесем, каква част можем да вложим и като я вложим в производството, каква себестойност на готовата продукция или на цигарите ще получим?
Задавам въпроса на фона на ситуацията, която се разиграва в съседните страни – производители, основно на тютюн тип “Ориенталски”. Предполагам, че всички от вас тук знаят, тъй като са свързани с темата “Тютюн”, че в Турция – една от най-големите производители на тютюн тип Ориенталски”, схемата на субсидиране е силно ограничена. Производството там намалява. В Гърция от миналата година вече е факт намаляването на тютюните. В Македония, по различни причини, реколтата също намалява. Ние трябва да си отговорим на въпроса: оставайки единствени в региона, ще развиваме ли това производство в рамките на възможностите, които пазара ни предоставя, или просто прекратяваме развитието на производството на тютюн и минаваме на обезпечение на нуждите от внос или от съществуващи запаси? Това трябва да го знаем час по-скоро, тъй като не можем да организираме работата на всички фирми, които са представени тук. Отговорът трябва да чуем навреме.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Вашето виждане какво е?
ХРИСТО ЛАЧЕВ Нашето мнение е, че ние трябва да се възползваме от възможността, която ни е дал Европейския съюз и в рамките на тия три години да си получаваме подпомагането така, както е било. То напълно съвпада с мнението на всички тук. Въпросът ми не е за принципа дали искаме или не искаме. Всички тук нямаме генерално разминаване в позицията. Въпросът ми е за сроковете – кога ще бъде ясен механизма, по който ние можем да работим? По стария механизъм или ще има някакви изменения, за да можем съответно да си планираме дейностите. Защото реколтата чука на вратата. След няколко дни ще започнат да се нареждат тютюнопроизводителите пред входа на “Булгартабак” и тогава вие, респективно ние, ще трябва да даваме отговори.
Въпреки че “Булгартабак” изкупува между 10 и 17 процента от различните сортове тютюни, в крайна сметка всички социални аспекти и проблеми на тоя процес рефлектират в “Булгартабак”.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Предполагам, че господин Кабил, като член на кабинета, ще вземе отношение по-късно.
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин председател.
Пожелах да взема думата след това, което каза господин Лачев и ще започна с неговите последни изречения. Според мен, тук не става дума за политика, както се изрази председателя на комисията, а става дума за икономика и за това дали Отрасъла “Тютюнопроизводство” ще съществува в България или не. Ние трябва да вземем решение с тези помощи именно по този въпрос.
При тази благоприятна международна обстановка – имам предвид състоянието и тенденциите на тютюнопроизводството у нашите съседи, с решението за държавната помощ ние вземаме решение за това дали Отрасъла “Тютюнопроизводство” ще съществува в България или не. Ако вземем решение да не съществува, ние трябва да понесем всички последствия, не само политически и социални – аз няма да се спирам на тях, но и за икономическите последствия.
Господин министърът спомена, че, ако ние прилагаме схемата за единно плащане на хектар, 95,2 процента от тютюнопроизводителите не отговарят на условията. Това са цифри, които се отнасят за всички тютюнопроизводители, включително производителите на тип “Виржиния” и “Бърлей”. За производителите на тютюни тип “Ориенталски” положението е още по-трагично. Там процентът е, че 3,7 ще се възползват от тази субсидия. От всички 45 хил. тютюнопроизводители, регистрирани по данни за 2006 г., само около 1600 от тях отговарят на това първо условие за един хектар.
Обърнете внимание, тук не се взима предвид второто условие, тоест за парцели по-големи от един декар. Това означава, че ако се вземе предвид и това условие, не повече от хиляда души ще отговарят на условията за подпомагане по тази схема.
Искам да ви кажа, това вероятно ще прозвучи политически, че нагласата на тютюнопроизводителите вече е тотално да се откажат от производството на тютюн.
По моя преценка, през следващата година, ако ние не решим проблема с държавната помощ за следващите три години, от 36 хил. тона тютюн тип “Ориенталски” за 2005 г. производството ще падне на 10-15 хиляди. Нека всеки да си направи ясна икономическа сметка какви ще бъдат последствията за отрасъла и за икономиката в страната. Какви ще бъдат последствията за външно-търговския баланс, защото тютюнът е селскостопанска продукция, която се изнася значително повече в сравнение с останалите селскостопански продукти.
Освен това искам да кажа, че ако тютюнопроизводителят бъде изправен пред избора да произвежда тютюн или чушки, тоест при тая интензификация на производството на тютюна, при всички положения ще избере чушки. Тоест, ако от единица площ печели повече от чушките, със сигурност ще произвежда чушки. Това означава край на Отрасъла “Тютюнопроизводство” в България.
Така че аз смятам, че има достатъчно солидни икономически аргументи да подкрепим това предложение, първо, да запазим отрасъла и, второ, плавно да преминем към онези схеми, които Европейския съюз иска от нас, но това да стане след три години. Благодаря.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Заповядайте, господин Юруков.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ: Споделям това, което се каза като тревога, като развитие и в доклада на господин Кабил, и на госпожа Корнелия Нинова.
Аз искам да задам два въпроса към изпълнителната власт, защото много често такива въпроси има и към законодателната власт. Като народен представител в миналия парламент и член на Парламентарната група на Коалиция за България, се проведе едно широко обсъждане в парламента на Стратегията за развитие на тютюнопроизводството от 2003 до 2007 г., приета от Министерския съвет. Тогава ние имахме много критични бележки, които и сега не оттегляме. Но за развитието на тютюнопроизводството картината е ясна.
Аз искам да попитам представителите на изпълнителната власт, в лицето на двете министерства, дали считате за необходимо да се промени нещо в тази стратегия по отношение на евентуалната алтернативна заетост в тези тютюнопроизводителни райони, за които е повече от видно, че ще отиват на редуциране на тютюнопроизводителите на площите на отглеждане на тютюн?
Ние направихме един парламентарен дебат 2004 г., когато не господин Кабил, а беше друг министър, и се оказа, че за едногодишен период тогава нищо не е предприето от страна на изпълнителната власт.
Вторият ми въпрос, ако, разбира се, сметнат да отговорят. Когато се провеждаше този дебат в Народното събрание проблеми по неизкупен, договориран обаче тютюн, имаше в област Кърджалийска и област Благоевградска, разбира се, от други фирми, както сега в случая от “Михаилидис”. Считате ли дали е нужно и допустимо чрез законодателни мерки, които да бъдат приети от Народното събрание, разбира се, изпълнявани от изпълнителната власт, предварително да се заложат механизми, които да не допуснат такива проблеми, както сега с “Михаилидис”? Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: уважаеми дами и господа!
Уважаеми господин Лачев, много ми е чудно, от няколко месеца насам – не съм си направил труда, не съм открил какъв е първоизточника и каква е целта да се тиражират подобни твърдения. Първо, че от догодина спира премирането. Второ, че няма да има целева парична подкрепа (ЦПП). Не ме напуска чувството обаче, че тук някой се опитва да лови риба в мътна вода, а тая риба е икономическа, политическа и каквато искате така я наречете. Защото започна изкупвателната кампания, на някой му е много хубаво. Или като “Михаилидис”, господин Юруков, да не плаща в откровено нарушение на закона. При напомняне с писма, при поемане на железни ангажименти от тяхна страна, както те ми писаха в писмата си, при предоставени срокове за плащане – първи транш, втори транш, трети транш.
Уважаеми дами и господа, има Закона за тютюна и тютюневите изделия, приет 1993 г. със съответните изменения и допълнения през годините.
Да, ние получихме вчера дата за присъединяване от 1 януари 2007 г. в Европейския съюз, но тази година ние водим националната политика по силата и по реда на този закон.
Тук е мястото да благодаря много и горещо благодаря на госпожа Нинова, че тя начело на един екип от специалисти от нашето министерство, от Министерството на икономиката и енергетиката дълго работиха в една много сериозна кореспонденция с Европейската комисия именно по тези въпроси. След като ние имаме закон за национална политика, тази, 2000 г., ние настоящата политика за тази година, можем ли по технологични и други причини да я прехвърлим следващата година? Това е първият въпрос. Какъв е отговорът, госпожо Нинова?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Да.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Да.
Тогава, питам се, чий е този интерес да се приказват подобни нелепи истории? Определено считам, че някой има интерес и това вече няма да се случва. Примерно, да тръгне изкупвателна кампания, да кажем, на тютюни тип “Виржиния” в изключително ниски равнища. Вероятно след това изкупвателната кампания на тютюни тип “Ориенталски” ще започне някъде приблизително, да кажем, месец март, а по закон всички вие знаете кога трябва да започне.
След това, разбира се, министъра на земеделието и горите като орган по закона ще бъде атакуван от всички страни защо удължава срока за изкупуване и като удължи, от другата страна, разбира се, самите производители ще започнат да поставят въпроса: защо се случва така, че когато оценителите на тютюна, експертите, които купуват, примерно им слагат 15 процента неплатимо, 10 процента пясъци и други неща.
Уважаеми дами и господа, това показва сериозните дефекти и изключителната неактуалност, да не кажа по-силна дума, на закона в днешния му, в сегашния му вид.
РЕПЛИКА: Трябваше да го оправите.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Разбира се, ще го оправим, но паралелно с едни процеси, които протичат в Общата селскостопанска политика. Има така наречената Агенда 2000; има реформа, която започна 2003 г.; има въвеждане в схемата за единно плащане на стопанство за петнадесетицата. Основната цел е отвързване на плащанията от производството. А мигар нашият Закон за тютюна и тютюневите изделия не е точно в това като смисъл? Ние какво премираме? Производството ли премираме, количеството ли премираме? Това е първият въпрос.
Второ, как го премираме? По изключително неправилен начин. Някой от тази зала може ли да ми обясни, защото аз не съм юрист, не разбирам, какви са тези договори между купувачите и между производителите, които нямат правна стойност и всеки може да не си изпълнява договора юнашки, както си иска?
Така ли е, господин Кисьов? Така е. Макар че има коректни както производители, така и купувачи, които си изпълняват тези договори. Длъжен съм да го отбележа.
И тук за алтернативата, става въпрос за Стратегията 2003-2007 г. Стратегията, господин Юруков, си изигра ролята. След 95 дни е 2007 г., почти три месеца и нещо. Стратегията си изигра своята роля.
Оттук нататък, когато става въпрос за алтернатива, първият въпрос, който в личностен план, изключвам всички други неща, в личностен план аз за себе си не мога да намеря едно обяснение. Когато става въпрос за алтернатива на едно производство като тютюна, което беше изтъкнато няколко пъти с цялата му специфика и особености, защо винаги всички погледи са отправени примерно към Министерството на земеделието и горите? Защо например погледите не бъдат отправени към Министерството на икономиката и енергетиката, към Министерството на финансите? Или по елементарната логика проблемът с давенето е проблем на давещите се. Ако не се удавят, толкова по-добре за всички. Защото имаме Програма за алтернативно земеделие, ако говорим за земеделие. Аз изключително много разчитам на средствата за развитие на селските райони, за подобряване на инфраструктурата, за създаване на пазарни субекти, на тържища, на други системи.
Хайде сега да не си правим илюзията! Тютюнопроизводството в нашата страна няма да изчезне. Тютюн ще се произвежда, особено тютюн тип “Ориенталски”, докато стоката се търси на международните пазари. И стоката български тютюн се търси.
Тук от всички страни, крайно време е всички да си признаем, да го сложим на масата и да си кажем, че през всички тия години просто се самозаблуждаваме, през всички тия години ние през цялото време се правим, че по някакъв начин подкрепяме този отрасъл. Не го подкрепяме като хората. Защото къде е пулът на съответните купувачи и производители, които да поставят на масата въпроса, пред науката да поставят, да изразят готовност те да финансират със средства с помощта на държавата подобряване на сортовете, на сортовата структура, бързата адаптация и реадаптация на отделните сортове, бързото райониране според изискванията на международния пазар? Къде са господата? Няма.
И сега сме изправени пред един проблем, и времето върви и ни тика към него. Въпросът е как да го решим.
Така че стратегията изигра своята роля, господин Юруков. Тя е до 2007 г. Законът ще бъде променен. Принципният въпрос, който ние трябва да решим в периода, който остава, е за останалите три години по какъв път, по какъв начин да осъществяваме този преходен период от три години, който ни дава Европейската комисия като страна и то във връзка със самата реформа 2003-та, защото на десятката, които се присъединиха, им беше препоръчано направо да влязат директно в схемата за единно плащане на площ, на отвързана от производството като подпомагане схема. А петнадесетте имат съответния график в годините, които са предоставили, които са изискали и Европейската комисия ги е приела.
Ето, цитирам ви: “Гърция, Австрия, Белгия – пълно отделяне на плащанията от производството през 2006 г.” Значи плащанията отиват само през схемата за плащания на площ.
“Испания, Франция, Италия и Германия – 40 процента отделяне от плащанията от производство. Португалия – 50 процента, в рамките на 4-годишен преходен период.”
Затова, уважаеми дами и господа, на нас ни се дава правото съществуваща държавна помощ. Тя няма да влезе в дисонанс с европейската политика за подпомагане. “В рамките на 4-годишен период, считан от 2006 г.” – цитирам – “се дава възможност за избор на 15-те държави членки да запазят до 60 процента от директните плащания да бъдат обвързани с производството.”
Ето това, което ние правим досега. С тригодишният период до кога ни е? До 2010 г. Ние влизаме директно в схемата на самата Обща селскостопанска политика като отвързване на преките плащания от производството. След 2010 г. помощта за тютюна е напълно отделена от производството. Това е реформата на Европейската Обща селскостопанска политика. Така че ние няма какво да се правим на уникални и да се мъчим отчаяно отново да открием колелото и топлата вода. Изобщо не сме уникални.
Това, което в момента имаме възможност, е да продължим тази политика и през този период от време вече да се търсят съответните алтернативи.
А за “Михаилидис” и за другите просто съм категоричен. За мен отношението на тази фирма към производителите, към българските закони , към българските институции е, меко казано, обидно, да не използвам по-силна дума.
Обърнете внимание, което е още по-обидно, и за следващата реколтна година, макар че не са платили, макар че нямат намерение да платят, макар че въобще в договора за лихви не се говори, за неустойки не се говори, те пак заявяват желание да изкупуват. Разбира се, по закон компетентните органи и местната власт им дава квоти и на тях. Ето къде е един от дефектите на закона.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря, господин министър.
Действително, ако има такива, да ги наречем некоректни, използвам думите на министъра, аз се учудвам защо досега не са предприети действия, защо не е променен закона и защо не са обявени примерно, грубо казано, като персона нон грата в тютюневия бранш? Казвам го като мнение, защото ми е много интересно, ако е нужно да промените закона, нима някой от нас е отказал да правим подобно нещо? Казвам го по принцип.
Аз се обръщам към абсолютно всички присъстващи да имат предвид следното: ние, като народни представители, Комисията по земеделието и горите като водеща в този сектор, за който коментираме, винаги е била много отворена за разглеждане на подобни съображения и никога не сме били спирачка. Считайте, че, за да има добри правила на играта, работещи, да бъдат коректни и да подпомагат развитието на бизнеса, който е добронамерен и който е спазил правилата на играта, ние винаги ще бъдем на ваша страна.
Използвам случая да се обърна и към господин министъра: като се види, че другите форми не въздействат, дайте, колеги, ще променяме пък законите. Това пък е част от въздействието, което държавата може да окаже, за да накара този, който не се съобразява, заобикаля, да бъде така добър или да напусне този бизнес, или да си спазва играта.
Позволих си да кажа това само като реплика в духа на това, за което говори господин Кабил.
Заповядайте, господин Кисьов.
КРИСТИН КИСЬОВ: уважаеми дами и господа, като представител на най-големия играч на пазара – български и международен, с тютюн тип “Ориенталски”, първо искам да изразя нашето удовлетворение от това, което изнесе господин Кабил. Ние виждаме, че българското правителство сериозно мисли за проблемите на тоя отрасъл и вижда конкретно решение на проблема.
В подкрепа на това, което господин Юруков и господин Кабил също постави за правилата на играта, аз считам, че никой от дилърите на пазара не би трябвало да реагира, ако се затегнат правилата, защото един почтен бизнесмен, една почтена фирма не може да си играе със съдбата на хората и да петни цялата гилдия. Затова на драго сърце ще приемем и подкрепим въвеждането на допълнителни много по-жестоки санкции към неизрядните дилъри.
По отношение на алтернативата. По стечение на обстоятелствата, осем години бях директор на Комплексна опитна станция – Кърджали, в период, в който за научни изследвания имаше излишък от пари. Основната задача тогава беше да намерим алтернатива. За жалост, най-отговорно мога да ви кажа, че пълна алтернатива в тези райони на тютюна няма, но можем да говорим за частична алтернатива, в смисъл култури, които биха допълвали доходите на тези хора в тези райони паралелно с отглеждането, може би, на по-малко количество тютюн.
Накрая, защо смятам, че този тригодишен период, който от Брюксел ни дава, е много добър? Защото всеки трябва да знае, че международните цени на тютюните не се определят от нас. За жалост, те се определят от крупните, няколко интернационални цигарени фирми. Така че да смятаме, че може да стане някаква революция в международните цени веднага, това е невъзможно. Това ще убие търсенето на българските тютюни тип “Ориенталски”. Но в един тригодишен период вече имаме възможност да подготвим тези купувачи и да ги убедим, че така или иначе международните цени на българските тютюни тип “Ориенталски” трябва да растат. Благодаря.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаеми господа председатели! Уважаеми господин министър, повечето от нещата, които исках да кажа, донякъде бяха застъпени в последното Ваше изказване, че тютюн по българските земи се е сяло и ще продължи да се сее. В това съм абсолютно убеден. Даже в далечните 1978-1979 г., когато съм учил “тютюнопроизводство” досега си спомням качествата на българските тютюни и тяхното място и въобще на международния пазар. Така че три години са много кратък срок.
Аз си мисля, че никой не би си позволил – нито от опозиция, нито от управляващи, да си помисли, че ние трябва да закриваме това производство. Мисля, че това е правилния път.
По-скоро голямата ни задача е след тия три години какво правим. Аз съм доволен, но господин Кисьов, като директор на Опитната станция в Кърджали имате опит в това за търсенето на алтернативи на тютюнопроизводството и това, което казахте, споделям напълно – че алтернатива действителна почти няма или да кажем има, но тя е несъществена. Ако не се намерят пътища за решаването на производството по принцип – аз съм убеден, че такова има. Но в края на краищата ние намаляваме примерно два пъти производството си. Но аз не вярвам в световен мащаб пушачите да са намалели наполовина. Значи тук има нещо.
Нашето място е ние да намерим тоя път и българския тютюн да продължи да се продава. Мисля, че топката до голяма степен е в търговските организации и държавата, която стои твърдо зад производителя.
Това исках да кажа. Мисля си, че много работа ни предстои в това отношение и в никакъв случай да не си мислим, че трябва да се отървем от това производство. Благодаря.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Димитров.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ще бъда съвсем кратък, тъй като си признавам, че не само, че не разбирам от тютюн, но и към пушачите се отнасям с неприязън. Това не значи, че се отнасям с неприязън към отрасъла.
Съгласен съм с всичко, което беше казано, че това е социален отрасъл, преди всичко социален проблем, но и конкурентни позиции, които сме заемали от десетки години, вероятно и от векове. От тази гледна точка вероятно няма да е икономически здравословно да не направим това, което трябва да направим.
Потвърждавам това, което каза господин Кабил. Мина Съвета на тройната коалиция по бюджета за следващата година. Няма дори намек за промяна в политиката. Всички слухове в тая посока са просто нездравословни. Явно, че обслужват нечии частни интереси. Няма да има промяна.
В същото време искам да напомня и това, тъй като и то остава на заден план, ако има отрасъл или бранш в България, който е подкрепян от българската държава, това е този. Говорим там как високи технологии, как не знам какво си ще подкрепяме – няма механизми, няма пари, няма фондове. От тази гледна точка трябва да сме честни, че това действително е единствения бранш, който се е радвал на държавна подкрепа и той е дал резултат. Фактът, че днес сте тук и местната власт, която е заинтересована от това да го има този поминък, говори, че държавата е гледала с две очи към този бранш, което вероятно се дължи и на една от политическите сили в коалицията. Това трябва да се признае, няма две мнения.
В същото време аз, като представител на Комисията по бюджет и финанси, си признавам, че съм малко обезпокоен от това, което става днес, по една проста причина - Европейският съюз ни наложи графици за повишаване примерно на акциза, стъпаловиден график, за да не изпаднем в шок като дойде съответния период. Днес тук си говорим как три години, и им се радваме – тук има много кметове, които са на изборни длъжности, и знаят, че три години просто не е срок. Докато си легнем и се събудим, трите години ще са минали. Какво правим след трите години?
Аз си мисля, че на тая среща няма да потрием доволно ръце и да кажем: дадоха ни лекарства, което ще ни осигури живота още три години. След три години крахът може да бъде драматичен.
Аз си мисля, че голямата задача е да направим нещата така, че след три години тоя бранш пак да го има. И тук би трябвало да търсим аналогия. Не знам доколко е възможно дерогация след три години, изобщо каква ще бъде ситуацията, но ако ние сега ще кажем на леля и на чичо на село, че “след три години край по въпроса” и те ще се разтревожат, и ще вземат мерки... Но какви мерки да вземат, бе джанъм?
Държавата, която регулира науката, която регулира в някаква степен лицензирането, която следи да няма примерно неизпълнение на договори и т.н., няма да направи нищо, а леля и чичо на село ще направят. Абсурдна е ситуацията!
Дайте да видим механизми за стимулиране на други заместващи видове тютюни. Признавам си, че не съм специалист, но нещо да вложим така, че след три години хората, които произвеждат, да са принудени да произвеждат по друг начин и нещо друго и да няма шок. Иначе шокът ще бъде преди всичко за местната власт, той ще бъде политически шок, но това ще бъде шок и за икономиката на държавата като цяло.
Аз мисля, че това, че имаме три години, е добре, но, ако за тия три години само ще чакаме да падне гръм от небето, няма да е добре.
Завършвам с това: аз мисля, че има воля в управляващото мнозинство, но тази воля сама по себе си не е достатъчна. Хубаво е да се потърсят решенията с местната власт, да се види с производителите, да се види с онези, които обработват тютюните какви механизми да се намерят. Те да имат стъпаловиден характер и след три години да сме готови за това, което ще се случи. Иначе просто ще се радваме още три години на спокойствие и после може да стане по-тежко.
Тук министър Кабил спомена Министерството на финансите, но аз не мисля, че ще има пречка от Министерството на финансите. Но трябва да сме наясно какво се иска от тази система. Не може да чакате някой, който не е садил тютюн, да ви каже какво да сади и как да сади.
Ако вашата комисия и министерството родят законодателни промени, аз обещавам бърза подкрепа от Комисията по бюджет и финанси и от Министерството на финансите, но тези механизми трябва да ги има. Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ: Уважаеми дами и господа, тук трябваше да търсим отговор на три въпроса или за три периода – какво правим тази година, какво ще правим следващите три години и какво ще стане след три години? Мисля, че на първия въпрос отговорът се даде вече няколко пъти, каза го последно и господин Петър Димитров, че тази година правилата са такива съгласно Закона за тютюна и тютюневите изделия. Тоест относно от рода на това ще има ли премии и няма ли да има, не е на дневен ред, защото и без това тези пари вече са акумулирани в бюджета и тези пари ги има. Единственият подвъпрос е какво става с премиите за догодина за тютюн тип “Ориенталски”, защото тогава ще се плаща? Това е едно. Там очевидно имаме яснота.
Големият въпрос, на който ние не отговорихме, е за следващия период от три години, където, пак повтарям, имаме доброто желание на Европейската комисия, но това трябва да стане след изрично писмено искане на министъра на земеделието и горите, съгласувано с министъра на финансите. Тоест двамата министри да кажат: Ние искаме да се възползваме от тази възможност от така нареченото понятие съществуваща помощ. И оттук комисията да даде онова рамо на двамата министри, да работи в тая посока, още повече че срокът е четири месеца. Тоест срокът вече изтече.
Така че ние днес не отговорихме на въпроса: ще подкрепим ли една задължителна, според мен, инициатива на двамата министри до Европейската комисия да искаме правото още три години да работим с понятието съществуваща държавна помощ? А след още три години, поне никой не знае в тая зала, или имаме някакви мераци, но очевидно днес и това не можем да свършим. Но наложително е и трябва да отговорим на въпроса какво правим следващите три години при условие, че имаме възможност да решим този въпрос политически, както това може да направи и изпълнителната власт задължително. Благодаря.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Тасим.
Заповядайте, господин Луц.
ГЕРХАРД ЛУЦ (генерален директор на Компания “Аллансе 1 – България”): Искам да кажа едно нещо – България е една от страните, които има най-дългата традиция за отглеждане на тютюни. България е една от четирите държави, които произвеждат класически тютюн тип “Ориенталски”.
Нашата компания работи в България в последните десет години и, гледайки върху това, че всички световни клиенти купуват тютюни от България, и България има едно много добро име, че произвежда качествено и сравнително добри на цена тютюни.
Ако погледнем и отидем в районите, където се гледат тютюни – говорим за Хасково, Гоце Делчев, Кирково, Кърджали и други, аз виждам, че в много общини и много общности основният приход на тези хора е от тютюна. Европейската общност също има програми как да подкрепя сравнително по-бедните райони и програми. Такива съществуват.
Господа министри на финансите и на земеделието, аз бях един от тези, които бяха ангажирани в програмата, която беше създадена в Полша, която смятам, че ще бъде един много добър пример, за да бъде направена и в България. Полското правителство по това време наистина се бори да има тази подкрепа по-бедните райони. Разбира се, това е едно от задълженията на политиците на България да намерят решение относно този проблем. Аз смятам, че вие може да се борите за по-дълъг преходен период от три години.
Говорейки не само за нашата компания, смятам, че и за още няколко, които представят други компании на този ред, ние инвестирахме много големи средства в тази страна. Всяка от тези компании създаде програма не само за три годни. Нашите бизнес програми са свързани не за три години, а от пет до десет години в близко бъдеще. Така че ние искаме от вас да ни дадете перспектива за развитие, както, разбира се, и нашите клиенти, на които ние продаваме, имат същото виждане по тези неща.
Ако ние кажем днес, че имаме две реколти пред нас, които могат да бъдат купувани и продавани, пред тях ще стои фактически въпроса: Значи България пада в производството? Затова смятам, че е добре да помислим в по-далечно бъдеще относно тези неща.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви.
По тия въпроси очевидно изпълнителната власт ще мисли.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги и гости, очевидно е, че съществува консенсус между нас и като законодателна, и като изпълнителна, и като местна власт, и като специалисти, и браншовици, че държавата не бива да позволява пазарни позиции, заети от бранша, да бъдат отстъпвани, защото тази грешка сме я правили в други отрасли през миналите години. Аз обаче, използвайки това чисто прагматично, искам да кажа няколко думи по това, което, според мен, трябва да се случи в един много кратък порядък, и да направя няколко макроикономически ремарки към това, което се каза.
Щеше ми се да са тук и представителите на медиите, защото общата дискусия оставя впечатление у не специалистите, че този бранш е като чели нетен реципиент на бюджетни средства и изобщо поглъща нещо от икономиката. Точно обратното, браншът е в голяма степен донор и на бюджета, разбира се, индиректно, и на икономиката. Само два факта са достатъчни, за да онагледят това защо ние в момента, по чисто икономически съображения, трябва да подкрепим отрасъла и след това не по-малко важните, разбира се, социални. Лично аз мисля, че икономическите и социални аспекти на политиката всъщност правят проблема политически, а не обратното – понеже проблемът е политически, да бъде подкрепян един или друг бранш.
При този тежък дисбаланс, който имаме във външно-търговското салдо, респективно в текущата сметка на платежния баланс, отрасъла е като цяло нетен износител на продукция, тъй като от справката е видно, че изнася 32 хил. тона, а, ако не се лъжа, внася 5600 тона. Нещата са така и в стойностно изражение.
Сега, когато произнасяме заклинания как да подкрепим износа изобщо на страната, няма нужда от заклинания. Там, където нещата стоят така, трябва да има подкрепа. Там, където не стоят, трябва да се търсят пътища да се обърне тренда. Това е единият ми аргумент.
Вторият ми аргумент е факта, че акцизите по този краен продукт, който, разбира се, минава и през производството, са твърде важно перо в националния бюджет и то в пъти превишава онова, което бюджета отделя като субсидия.
Така че, изтъквайки тези два аргумента – единият чисто макроикономически, другият чисто фискален, аз искам само да подчертая, че проблема е преди всичко икономически и че ние сме длъжни да подкрепим бранша в неговото развитие. Въпросът е как? Защото по този въпрос очевидно има консенсус. Смятам, че стъпка по стъпка нещата са очертани и от ангажиментите, които имаме във връзка с членството в Европейския съюз.
Първо, правителството по най-бързия начин трябва да вземе съответното решение, да го отрази в бюджета за следващата година и да уведоми Европейската комисия. Защото аз чета тук, че това уведомление трябва да се направи четири месеца преди членството. Като правя сметка, ние сме вече на три месеца и нещо. Така че оттук апелът ми е директно към Министерския съвет. Комисията трябва да го направи и аз се надявам, че председателят ще го направи. Да се вземе това решение, защото е очевидно, че всички сме на това мнение.
Следващата стъпка ще бъде да видим как през тези три години не как плавно ще затрием отрасъла, така както пита тук представителя на фирмата – не две реколти, а ние просто трябва да останем на пазара, длъжни сме. Тази стратегия и всичко това трябва да бъдат изработени в следващите месеци и в следващата година, защото аз не приемам, че този отрасъл ние трябва да занулим, само защото, да кажем, нямаме виждане как това ще продължи занапред.
Мисля, че тази дискусия, господин председател, беше полезна. Мисля, че резултата от нея като цяло е ясен и че първата стъпка, която трябва да се направи, също е ясна. Тя е отгоре на всичко детерминирана и във времето.
Без да се спираме на следващите стъпки, да направим първата крачка и да мислим как да съхраним това производството, защото то очевидно е икономически изгодно за България.
Спирам на “икономически изгодно”, защото другите неща е излишно да коментираме. Благодаря.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Уважаеми колеги, предлагам да приключваме.
Благодаря на всички участници в днешната дискусия. Очевидно, както потвърдиха и моите колеги, тя е полезна и се надявам, че ще даде тласък в решаването на някои проблеми.
Предлагам да се концентрираме върху няколко препоръки, както каза и господин Цонев – да препоръчаме в много ускорен срок да бъде изпратено съответно становище в Брюксел за нашето виждане относно по-нататъшната политика и решаване на проблемите в отрасъла, независимо, че формално има някакво просрочване на срока. То може да бъде защитено достатъчно солидно. Има добри позиции на нашия земеделски сектор.
От това, което е посочено в становището на Министерството на икономиката и енергетиката, имаме много ясна и точна позиция по въпросите.
Това, което се коментира от Министерството на финансите, очевидно има необходимото разбиране по тези въпроси.
Аз искам препоръките ни да бъдат главно в следния аспект и дословно ще посоча това, което действително беше и мотивът за тази среща, а то е:
Да се изяснят и точно да се дефинират правилата и механизмите за изкупуване и изплащане на тютюните от реколта 2006 и 2007 г., или това е въпросът с минималните изкупни цени; целевата парична подкрепа и съответно схемата за прилагане и размера на националните доплащания. Както, разбира се, и да бъде ускорена цялостната дейност за сроковете и предвидените промени в законодателството в сектора за тютюна и тютюнопроизводството въобще.
В тази посока ние заявяваме своята готовност да окажем необходимата подкрепа тези законопроекти да бъдат разгледани своевременно и да бъдат законодателен факт, който изцяло да определи рамката, позицията и политиката, разбира се, на страната ни за развитие на тютюневия отрасъл.
Приключвайки с това обсъждане днес, аз искам още веднъж да благодаря на колегите си от другите комисии, на Комисията по земеделието и горите за това, че имахме възможността по много делови, коректен, работен и ползотворен начин да изясним един въпрос, който твърде щекотливо и очевидно недобронамерено се разнасяше.
Ясно е, че ние няма да загърбим тютюневия отрасъл, а ще направим всичко възможно този национален приоритет да продължи да се защитава и да има своето достойно място в развитието на икономиката на страната.
Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието.


(Закрито в 16,20 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В. Калинов



99 984 знака