Среща на КЗГ с г-н Франц Фишлер

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите
___________________________________________________



П Р О Т О К О Л

№ 17


На 1 ноември 2005 г., вторник, се проведе извънредно заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

Дневен ред:

1. Среща на Комисията по земеделието и горите със съветника на президента Георги Първанов и бивш еврокомисар Франц Фишлер на тема: “България и общата селскостопанска политика на Европейския съюз”.

На заседанието присъстваха: министърът на земеделието и горите Нихат Кабил, заместник-министрите на земеделието и горите Бюрхан Абазов и Димитър Пейчев, съветника на президента Георги Първанов и бивш еврокомисар Франц Фишлер, посланика на Република Австрия – Каръл Дийм, господин Андре Рупрехтер – заместник министър на Федералното министерство на селското и горското стопанство, околната среда и водното стопанство на Република Австрия, господин Франц Пачка – директор на Австрийската разплащателна агенция АМА, господин Рикардо Роси Пачини – от проекта за развитие на селските райони, началника на Националното управление по горите Илия Симеонов, изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” Асен Друмев, заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” Владимир Карамишев, генералният директор на Националната служба за растителна защита Петър Николов, господин Касимов – секретар на президента по проблемите земеделието и горите, Димитър Зоров – председател на Асоциацията на млекопреработвателите, Милчо Бошев от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България, доц. Шабан от Агрономическия факултет на Лесотехниския университет.

Заседанието бе открито в 14,00 часа и ръководено от господин Васил Калинов – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Уважаеми дами и господа, предлагам да започнем нашата работа.
Много ми е приятно, че имам възможността да бъда домакин на тази среща. Изключително съм удовлетворен от факта, че имаме възможността да започнем работа в присъствието на Негово Превъзходителство посланика на Република Австрия в България – господин Мутаръл Дийм.
Наш гост е господин Фишлер. Мисля, че всички много добре го познаваме като член на Европейската комисия, като комисар по проблемите на селското стопанство.
За мен е изключително голямо удоволствие, че тук сред нас е господин Фишлер и в качеството си на съветник на президента на Република България Георги Първанов.

Добре дошли, господин Фишлер! Да се надяваме, че ще имаме възможност да проведем един съдържателен и сериозен разговор по проблемите на Общата селскостопанска политика и българското земеделие.
Тук е и министърът на земеделието и горите господин Нихат Кабил.
Тук е и господин Андрея Опрехтер – генерален директор в Австрийското Министерство на земеделието.
На срещата, освен членовете на Комисията по земеделието и горите, сме поканили госпожа Мария Ангелиева – заместник-председател на Комисията по евроинтеграция в българския парламент, господин Георги Божинов – председател на Комисията по околната среда и водите.
Присъстват директори на дирекции от Министерството на земеделието и горите, много представители на заинтересовани страни и участници в цялостния процес на формиране и реализиране на българската селскостопанска политика.
Ние сме поканили, освен ръководителите на изпълнителни агенции, и представители на научните институти, на висшите учебни заведения, от различните звена на Центъра за аграрни науки, на Лесотехническия университет, на Института по гората и на други институции, които имат пряко отношение към формирането, реализирането и осъществяването на селскостопанската политика в страната.
Тук са и представители на браншови организации, хората от неправителствените организации, с които партнираме в осъществяването на действията, свързани с евроинтеграционния процес, с осъществяването и изпълнението на онези критерии, които страната ни трябва да осъществи, за да може да отговори на изискванията, които има към нас Общата селскостопанска политика на Европейския съюз и нашата подготовка за пълноправно членство в Европа.
Позволете ми да предоставя думата за кратко експозе на министъра на земеделието и горите господин Нихат Кабил, след което да имаме възможността да чуем и господин Фишлер, и евентуално да преминем към въпроси, мнения и позиции по темата, която ни е събрала – “България и общата селскостопанска политика на Европейския съюз”.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря.
Уважаеми господин председател на парламентарната Комисия по земеделието и горите, уважаеми дами и господа, членове на комисията, уважаеми дами и господа народни представители, скъпи гости, дами и господа!
Мисля, че името на господин Франц Фишлер говори само за себе си и не се нуждае от специално представяне. За мен е особено приятно да ви го представя не като бивш комисар по земеделие и рибарство, а като автор на реформите, които се осъществяват в Общата селскостопанска политика и като голям приятел на България.
След реформата в Първия стълб на Общата селскостопанска политика през м. юни 2003 г. Конференцията в Залцбург, проведена през м. ноември 2003 г., даде ясни сигнали за реформата и във Втория стълб на Общата политика, която вече е факт с новия регламент относно подкрепата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.
Позволете ми да кажа няколко думи за значимостта, която България отдава на политиката за развитие на селските райони.
България споделя напълно европейската политика за нарастване ролята на Втория стълб на Общата селскостопанска политика на Съюза. Това бе и позицията ни в рамките на преговорите за присъединяване, където поставихме ударение на нуждите от финансова подкрепа на селските райони за постигане на икономическа жизнеспособност и устойчиво развитие.
Възможностите, които се предоставят за подкрепа развитието на селските райони с приемането на новия регламент на Съюза, са важни за нас, защото от тях зависи как ще отговорим на основните предизвикателства, които стоят пред страната ни през следващите седем години, а именно: как да се намалят социалните и икономическите различия спрямо регионите в разширена Европа; как да се подобри качеството на живот и създаде заетост в селските райони и като краен резултат – как да постигнем устойчивост на развитието им.
Политиката за развитие на селските райони не може да бъде сбор от готови правила и рецепти, а политика, която непрекъснато се развива чрез дискусии в процеса на нейното формулиране и в процеса на нейното прилагане със социално-икономическите партньори и, подчертавам, неправителствения сектор. Това е политика, която отчита стратегическите насоки на общността за развитие на селските райони за периода, за който стана дума, но ги прилага през спецификата на българската действителност.
За България, която от 1 януари 2007 г. ще стане страна-членка на Европейския съюз, провежданата политика за развитие на селските райони е неизбежно свързана с отговорностите и предизвикателството на членството ни в Европейския съюз.
Как се готвим за прилагане на политиката за развитие на селските райони?
На първо място, в страната ни усилено се работи по новите планови документи за периода 2007-2013 г. Още през м. септември м.г. създадохме работна група по подготовка на плановите документи. В нея са включени представители на социалните и икономическите партньори, на неправителствените организации в областта на агроекологията и местните власти, партньори, с които ние успешно работим и в Комитета по наблюдение на Програма САПАРД.
Разработен е социално-икономическият анализ на секторите “Земеделие”, “Гори” и “Селски райони” за нуждите на националния стратегически план. На тази основа е подготвен анализ на силните и слаби страни. Провежда се активна дискусия по стратегията на помощта – цели, приоритети на политиката ни и тяхната тежест, както и относно мерките за постигането им.
В Мониторинговия доклад на Европейската комисия за напредъка на България в процеса на подготовката ни за пълноправно членство оценката за готовността в областта на развитието на селските райони е частта, в която нашите усилия са забелязани и оценени положително, а именно, че това е сфера, в която България е достигнала значителна степен на привеждане в съответствие с достиженията на правото на Европейския съюз и се очаква тя да бъде в състояние да прилага тези достижения.
Говорейки за подготовката на новата програма за развитие на селските райони не мога да не отбележа, че тя не е програма нито на Европейската комисия, независимо че тя осигурява значителна част от финансовия ресурс, нито програма на министерството, макар че то ще носи отговорност за нейното управление, а програма на българското общество, на всички социални и икономически партньори, земеделски производители, преработватели, селски общности, защото тя трябва да работи за всички от тях. Партньорството е ключов фактор за успеха при разработването и прилагането на програми за развитието на селските райони.
Господин Фишлер, позволете ми да припомня Вашите заключителни думи на конференцията в Залцбург, че, цитирам:
“Програмите трябва да заложат това, което регионите искат и това, от което те се нуждаят. Тоест подход отдолу нагоре.”
Партньорството на държавата с неправителствените организации, браншовите асоциации и местните власти, което развихме в програмния цикъл по Програма САПАРД стана неизменна част от политиката на Министерството на земеделието и горите и днес мога да заявя, че нито едно политическо решение по отношение на аграрната политика в България не може да се вземе без консултации с нашите партньори.
Уважаеми дами и господа, ние може да напишем една чудесна програма, но тя сама по себе си няма да подобри качеството на живот в селските райони, нито ще съхрани природните дадености и направи фермите по-конкурентни. За да постигнем тези цели ние трябва да направим всичко възможно, за да я прилагаме ефективно. Предвид нуждата от ускорено развитие не само на административния капацитет в държавните ведомства, но и на нашите партньори по места, ние активно търсим и международна експертна подкрепа. Разбира се, ние се нуждаем от експертиза, от мнение на хора с опит.
Ето защо за нас е особено ценен проектът за побратимяване с Министерството на земеделието, храните, околната среда и водите на Австрия в областта на развитието на селските райони, което подпомага подготовката на нашето министерство да прилага Втория стълб на Общата селскостопанска политика чрез подкрепа за създаване на надеждна система за управление, контрол, изпълнение, наблюдение и оценка на Плана за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. В рамките на този проект е и днешното посещение на господин Фишлер.
Искам да изразя удовлетворението си от доброто сътрудничество с австрийските експерти. Вече стартирахме активен консултативен процес по подготовката на плановите документи с нашите колеги.
Тъй като господин Фишлер е запознат с проекта за Стратегията ни за периода 2007-2013 г. мисля, че за всички нас е важно да чуем неговото мнение относно възможността, която ни дава новия Регламент за финансиране на политиката на селските райони чрез Европейския селскостопански фонд за развитие на селските райони, както и някои специфични разпоредби, които се съдържат в договора ни за присъединяване.
За нас е от голямо значение да обсъдим и основните елементи, по които ни предстои да вземем решение във връзка с прилагането и на Първия стълб на Общата политика, а именно:
Първо, коя схема за директно плащане ще прилага Република България след присъединяването – схема за единно плащане на стопанство или схема за единно плащане на площ?
Второ, какъв да бъде минималният размер на подлежаща за подпомагане площ на стопанството в България?
Трето, да има ли допълнителни национални плащания към директните плащания за сметка на националните средства на Република България?
Четвърто, дали допълнителните национални плащания да бъдат частично финансирани от средствата за развитие на селските райони, където имаме право в първия период на 20 процента от тях?
Ще очаквам с много голям интерес да чуя мнението на господин Фишлер и неговите препоръки по тези въпроси ще ни бъдат изключително полезни.
Накрая, позволете ми да изразя убеденост, че, работейки заедно, ще намерим най-добрите решения за бъдещето на селските райони на България. Ще подготвим план, който ще донесе ползи не само на хората, които днес живеят в селата, но и за бъдещите поколения.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря, господин министър.
Позволявам си още един път да напомня, че тук сред нас е господин Андре Рупрехтер – заместник министър на Федералното министерство на селското и горското стопанство, околната среда и водното стопанство на Република Австрия, господин Франц Пачка – директор на Австрийската разплащателна агенция АМА, господин Рикардо Роси Пачини – от проекта за развитие на селските райони.
За информация на нашите гости, присъства и господин Георги Божинов – председател на Комисията по околната среда и водите на българския парламент.
Тъй като, очевидно с най-голямо нетърпение и желание очакваме да чуем господин Фишлер, аз с удоволствие му предоставям думата по въпросите, които повдигна и господин Кабил, и въпросите, които вълнуват всички страни, които са били в състоянието, в което сме били ние, и тези, които са, и тези, предполагам, които ще бъдат. Те са еднакво актуални за всички ни – как можем да направим така, че да приложим по-ефективно, по-резултатно и по-добре Общата селскостопанска политика на Европейския съюз и от какво трябва да се предпазим или да не допускаме като слабост, като грешки, евентуално от тези, които са го направили.
С удоволствие предоставям думата на господин Фишлер.
Имате думата, господин Фишлер.
ФРАНЦ ФИШЛЕР: Уважаеми господин председател Калинов, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър, господа заместник-министри, уважаеми господин посланик, уважаеми госпожи и господа!
В началото искам да изкажа най-сърдечна благодарност за поканата да говоря днес тук пред вас, в българския парламент. Това наистина е необикновено – фактът, че един пенсионер в частно качество е поканен във вашия парламент, а не само активните политици, които са обичайни гости.
Искам да кажа, че с удоволствие дойдох, но понеже вече пътувам в частно качество трябва да ви кажа, че това, което парламентаристите обикновено трябва да правят, когато един политик идва при тях, тоест да му кажат къде да внимава, за да бъде успешна неговата политика, за мен не се отнася. Така че от мен можете само да очаквате откровено мнение за това как виждам нещата, а вие след това сами ще трябва да си направите преценката дали ще се съгласите с моето мнение или ще си изработите свое.
Става дума за ни повече, ни по-малко от бъдещето на селското стопанство във вашата страна, но не само за това, а и за бъдещето за българските селски райони като цяло. Това несъмнено е тема, каквато щете, но не проста, но тя е жизнено важна и именно затова има смисъл да се занимаваме с нея.
Всички ние живеем във вакуум. От една страна, трябва да се съобразяваме с конкретни политически и правни дадености. Налице е съвсем конкретен жив свят, конкретни социални и икономически условия, с които трябва да се съобразяваме. Така че ние като начало, за да стигнем до верните изводи, би трябвало да обхванем всичко това в една определена перспектива, така че да можем от обща гледна точка да даваме оценка на нещата.
Разбира се, за вас в бъдеще несъмнено основна или най-основна роля ще играе европейската рамка. И няма Втори сектор, няма Второ направление на икономиката, където разширяването на единната правна база, която да е напреднала толкова, колкото в аграрния сектор. Тоест най-голямата част от решенията за селското стопанство се вземат в Брюксел и това ще бъде така и в бъдеще.
Всички вие знаете, че през последните години бе осъществена принципна фундаментална реформа на селскостопанската политика с огромни последствия за отделните селскостопански производители.
Съвсем конкретно, какво всъщност се случи? Всъщност бе постигнато становището, че в основни линии продуктите, произвеждани и реализирани от фермерите, трябва да бъдат конкурентоспособни и то както в конкуренцията на Европейския пазар, така и извън него. От друга страна, обаче бяха въведени много ограничения и много пречки, които съществуваха в миналото и те бяха преодолени. По този начин в момента фермерите имат много повече свобода в своя бизнес отколкото преди реформата. Фермерът решава какво да засажда, колко да засажда от една или друга култура, къде, какво иска да продава. И в този смисъл всеки фермер може да прави онова, което в най-добра и в най-голяма степен отговаря на неговата селскостопанска ферма. Но това не е достатъчно за европейското селско стопанство, защото от нашите фермери се изисква да изпълняват много други условия – да работят екологично, да се съобразяват с изискванията за защита на животните и още много, много други условия.
Казано с езика на икономиката, това не е нищо повече и по-малко освен допълнителни разходи, а понякога фермерите не могат да се възползват от целия потенциал на своето производство. Тоест, ако искаме да се конкурираме с нашите продукти извън Европейския пазар, ако обаче към нас се поставят допълнителни изисквания имаме само две възможности: или да се плаща за тези дейности, или те да не се осъществяват поне в дългосрочен план. И Европейския съюз реши да плаща за тези дейности и то на първо място по така наречените необвързани, директни плащания, с което стигам до въпроса, поставен от министъра за схемата на директните плащания, на преките плащания.
В една страна, в която се въвеждат тези преки плащания, сигурно е най-добре да се работи на база площ, на база хектар, защото при наемането, арендуването и т.н. на селскостопански площи се облекчава по този начин и се постига една, така да се каже, фундаментална справедливост за предоставянето на тези основни дейности. Иначе изискванията се отнасят в еднаква степен за всеки фермер.
Това е фундаменталната промяна в сравнение с по-рано. И това е нещо, по отношение на което международната критика, особено от академичните среди, питае голямо уважение пред Европа.
Това лято бях два пъти в САЩ и водещи професори, във водещи американски университети признаха чистосърдечно, без завист, че американците въобще не са в състояние да провеждат такава политика. Това е, така да се каже, единият крак, на който се крепи селскостопанската политика.
Втората опора е развитието на селските райони, определени и като Втори стълб. Тя бе въведена едва по-късно в сравнение с класическата селска политика. Беше доразвита едва по-късно, но днес съставлява съществена част на цялата аграрна политика, като развитието на тези селскостопански райони включва задачи в редица посоки. От една страна, то е насочено към самите фермери, но излиза извън рамките на селското стопанство.
Понеже стана дума за Залцбургската конференция, идеята тогава беше, да кажем, първо, ако говорим за миналото, искаме да опростим системата. Под “опростим” означава за всяка страна да има една програма, която да осъществява плащанията за селските райони от един фонд и контролът да се осъществява единно, унифицирано за всички мероприятия.
Последствията бяха свързани със сериозно преустройство, а освен това бе взето и решение все пак да се въведе известен ред в мероприятията за развитие на селските райони.
Представете си, че в Регламента за развитието на селските райони имаме всъщност едно сандъче с инструменти, където намираме най-разнообразни сечива, които могат да се използват за най-различни цели. Но кой инструмент, как, до каква степен да се използва, това трябва да реши всяка страна. Никой не решава това в Брюксел. Трябва да решават страните. Страните трябва да кажат какво е важно за съответната страна. Тоест България трябва да определи акцентите в бъдещото развитие на селските райони.
Освен това това сандъче с инструменти е разделено на три деления или, както е записано в регламента, три оси. От една страна, тук имаме инструменти, които подпомагат модернизацията на фермите и производството. Тук говорим за инвестиции.
Във второто деление става дума за това на онези фермери, които правят нещо извън очакваните от тях мерки за ландшафта, за околната среда, ако те са готови да направят нещо повече. Като класически пример ще кажа например да започнат биопроизводство, екологично чисто производство, за такива ферми се предвиждат специални възможности за подпомагане и насърчаване. Тук попадат и плащанията за селските стопани от планинските райони и други райони в неблагоприятно положение. Както и плащанията, които са необходими, защото, да речем, в един национален или природен парк в България съществуват определени изисквания, определени ограничения за селскостопанска дейност, които водят до допълнителни разходи, по-големи от тези извън националния парк.
Третата ос, се занимава с онези мерки, които излизат извън чисто селскостопанските рамки. Става дума предимно за това селските райони като цяло да получат по-добри шансове за бъдещето, по-добри възможности за живот, така че нашите села и в бъдеще да бъдат в крак с общия напредък, с общия прогрес. И тук на първо място става дума за това да се създадат възможности особено дребните фермери, които не живеят само от селско стопанство, да не са непременно да зарежат фермата и да търсят работа другаде, а чрез съчетаване на различни възможности и заетост да реализират разумен приличен доход и в селското стопанство. Или говорим за селския туризъм, или говорим за инфраструктурата в селата, или изобщо за въпроса за обновлението на нашите села.
Във връзка с това искам веднага да кажа, че тук политиката на развитие на селските райони и съответния регламент не са достатъчни. Необходимо е и установяване на тесни връзки с регионалната и структурната политика. И това ще бъде задача на България – да каже колко от средствата за структурна политика, които България ще получава, да останат в големите градове и каква част от тези средства да тръгнат към селските райони. И тук става дума предимно за две неща – за по-крупните инфраструктурни обекти, така да се каже, между градски или между населени места, пътища или други форми, като да речем ВиК, мрежите, но става дума също и за въпроса за работни места, извън сферата са селското стопанство.
Толкоз за европейските рамкови условия.
В момента липсват два елемента, които затрудняват планирането. Единият елемент е, че милите господа, държавни ръководители, досега не успяха да се разберат колко пари всъщност трябва да бъдат предоставени. И най-прекрасните програми си остават програми, ако няма пари за финансирането им. Това липсва и, както стоят нещата, във всеки случай ще бъдат положени усилия в сегашното председателство на Обединеното кралство този въпрос също да намери своето разрешение. Ако това не стане, австрийското председателство, което е следващото, ще трябва да се захване с тази задача и приемането на финансовата рамка ще стане в техния мандат. Говорим за финансовата рамка 2007-2013 г.
Вторият елемент на несигурност се отнася не толкова до Европа, а до целия свят. Това е така нареченият оха кръг или това са общите условия на търговия, които ще са общовалидни.
Другият месец се очаква важна среща в Хонг Конг. Над 140 страни-членки на Световната търговска организация ще се срещнат там и ще се опитат да поставят жалоните за бъдещото развитие, да постигнат съответни договорености. Дали това ще стане, никой в момента не може да каже и мисля, че има известни признаци, че това може да стане, но не бива да прекаляваме с надеждите в това отношение.
Второто, към което трябва да насочим поглед, ако се стремим към разумно планиране за собствената си страна, селското стопанство и селските райони, са основните тенденции на развитие, които ще претърпи и ще изживее страна през следващите години с голям процент невероятност. Съвсем накратко искам да се спра на това.

Мисля, че сигурно е много хубаво да отбележим, че вашата страна и през идните години, в сравнение със старите страни-членки на Европейския съюз, 15-те, ще има икономическо развитие над средното ниво. Но преценките на експертите говорят за минимум двойно по-висок годишен ръст отколкото в Европейския съюз на 15-те. Едновременно с това развитието ще върви повече в посока на държава на услугите.
Тук в момента, в сравнение с 25-те страни-членки на Европейския съюз, България има в сектора на услугите около 56-57 процента от заетите, докато 25-те от европейските държави вече имат две трети от заетите от този сектор.
Ще има обаче и други проблеми, особено проблеми с безработицата. Несъмнено борбата с безработицата ще трябва да продължи. Но като анализирате и безработицата ще видите, че, първо, именно в много селски райони тази безработица е особено голяма. В допълнение към това, а в действителност съществува и скрита безработица точно на село, особено във форма, в смисъл, че най-дребните фермери, които нямат разумен доход от своята ферма, но си остават в нея, защото няма избор, нямат алтернатива. А това е, според мен, нищо друго освен скрита безработица.
Ще продължи да съществува и още един феномен, който не е типично български, а общоевропейски, а именно нашето население ще продължава да застарява. Това развитие ще продължи и във вашата страна. Тук например ние много се отличаваме от САЩ или още повече пък от някои азиатски държави, които се явяват като наши все по-силни конкуренти.
Ще продължи и още едно явление. Ще продължава един вид бум в големите градски центрове – София, Пловдив, докато едновременно някои, особено по-периферни селски райони, ще имат все по-малко население, в резултат на което структурите там започват просто да се разпадат. Това ще доведе, и не можем да го предотвратим, до едно изоставане на селското стопанство.
Вие сте разработили план за развитие, който според мен е интересен. Няма да се спирам в подробности на него, но едно трябва да ви бъде ясно. Това, на което трябва да се опрем, е устойчиво развитие, развитие на базата на науката, на знанията и трайно развитие. Това са все развития, които се подпомагат много повече от градските центрове, а не от селските райони. Затова движението и миграцията ще продължи в посока към градовете, а не обратно и според мен това е основния проблем на селските райони.
Трябва да бъдем наясно с това, тъй като съдбата на селските райони се решава в градовете, а не на село. В градовете се решава накъде да тръгнат основните инвестиции. Градското население решава каква ще бъде общата икономическа ориентация на страната, а резултатът от това е един двояк проблем. Той съществува у вас, но ще продължава да се засилва.
А именно, от една страна, в тези големи центрове – разходете се из София и ще го видите, на все по-кратки интервали ще трябва да се променя инфраструктурата, да се правят нови концепции, тъй като градовете са построени за много по-малко население. Това е обществен транспорт, сметоизвозване, ВиК, училища и т.н., и т.н. А от друга страна, особено в планинските райони ще трябва да плащате за обезлюдяването, защото никой не е виновен за това, че там възниква необходимост от ремонти. Тогава трябва да се попитаме това ли е мъдростта от най-висша инстанция? Не е ли по-добре своевременно и правилно да инвестираме в тези селски райони? Тогава миграцията към градовете ще бъде намелена, от една страна, и, от друга страна, няма да имате след това разходи за възстановяване на тези райони. Тоест по-разумно е да провеждаме превантивна политика. И за българската национална икономика, в крайна сметка, това ще е по-изгодно.
Как може да стане това? Защото тук седим в парламента и вие несъмнено сте по-наясно от мен, когато става дума за избори, за предизборни програми, всеки гледа да изработи такава програма, че да получи максимум гласове. Това е най-нормалното нещо в демократичния свят. Това е честно и това е приемливо. Но онези, които искат да помогнат на страната, то този проблем на политическата демокрация може да се реши само, ако успеете да превърнете проблемите на селото, на страната и в проблеми на градското население. Ако не успеете – загубили сте. Ако гражданите в България не кажат искаме действащо селско стопанство, ненакърнена околна среда, когато излезем извън градовете не искаме да видим пустеещи земи, ако това не се превърне в обществена ценност, ще имате много сериозни трудности. Но предполагаме, че всичко това ще бъде постигнато и то най-вече благодарение на вашата работа, инициативи и подкрепа.
С това всъщност бих искал да кажа няколко думи за приоритетите, които според мен са важни, след което за останалото може да поговорим в дискусията.
Селското и горското стопанство. Кои са там важните приоритети? Днес всеки знае, че решенията за това какво да произвежда фермера не се решават във фермата, а в супермаркета. Тоест те се ориентират според възможностите за продажби, за реализация. Затова мисля, че е абсолютно задължителен приоритет да си помислите как да гарантирате вие, щото домашния пазар, а това е най-важния пазар за селското стопанство, как българския пазар, българските хранителни продукти да бъдат в максимална степен стока, продукт с български произход.
Зная, точно както и вие, че в страни, които през последните години са преживели дълбоки промени, че е модерно да се търси вносното, да се купуват чуждестранни продукти – американски, италиански или всичко, което е шикозно, всичко, което е престижно и т.н. Да се пазаруват такива неща. Вие няма да можете напълно да предотвратите такива реакции и затова мисля, че е важно поне да направите всичко за това щото поне онези фирми – зная имената и няма да споменавам, които използват български селскостопански продукти, които ги преработват, да ги използват, а да не се допусне да се работи с чуждестранни суровини. Мисля, че това е важен аспект.
Освен това ще си позволя да припомня, че България е традиционен износител на селскостопански изделия. А що се отнася до износа ви, имате общи рецепти: да ставате сега член на пазар с 450 млн. потребители. Това изобщо няма да ви помогне, защото тези 450 млн. души, първо, трябва да знаят какви специално продукти може изобщо да изнася България и какво представлява интерес за тях. Тоест това означава, че в бъдеще много по-точно ще трябва да определите целевите групи на своите експортни стоки. Това е първият приоритет.
Вторият приоритет. В селското стопанство трябва да модернизирате. Това не е изобщо въпрос.
Едно не бива да забравяте. Има едно проучване отпреди две години на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, където те установяват ефекта от преките плащания в сравнение с инвестиционните вложения, при което се оказва, че дори когато се взема самостоятелна премия, така както се прилага сега, след реформите в Европа, в крайна сметка в джоба на фермера стигат само 50 процента от всяко евро. Останалите остават по пътя.
Просто въведете една премия и ще видите, че на следващия ден вече изкупните цени на продуктите ще започнат да падат. Тоест, част от тези обществени средства отиват в джобовете на търговците, на преработвателите, в по-високите цени, да речем за аренда, за покупка на земя и т.н., което впрочем е доста повече за тия 50 процента, защото ако не са самостоятелни тези премии за фермерите остават само 25 процента. Тоест това освобождаване или поотделно плащане вече води до двоен ефект. Обаче едно евро инвестирано в селското стопанство в края на деня вкарва в кесията на фермера 2,2 евро, тоест 2 евро и 20 евро цента. И това е мисля отговор, когато говорите за премии топ ап и т.н. Този основен принцип винаги трябва да битува в съзнанието ви и по този начин относително лесно ще разберете кое е по-полезно за фермерите.
Разбира се, факт е, че имаме големи ферми, които предпочитат топ ап-плащания. Да, тогава, разбира се, това е възможно. За тях това е и разумно, но за средните предприятия това не е най-доброто решение.
Освен тази модернизация, вече казахме, стана дума и за публичните услуги и дейности, които се предлагат. Но мисля, че те не са водещи в списъка на приоритетите.
На първо място е въпроса за пазарите, за реализацията на произведената продукция с модерно производство. И сега това модерно предприятие се отнася не само до самото селскостопанско производство, но и до преработката. Защото, когато говорим за мляко, за месо, всички тези продукти, първо трябва да преминат през процес на обработка. Те не се продават на село. И тази обработка трябва да се оптимизира.
А що се отнася до условията на живот на село, там, струва ми се, основната предпоставка страната да бъде атрактивна, селските райони да бъдат атрактивни поне малко от малко в крак с градските райони, е да има хубава инфраструктура. Ако на село няма добро снабдяване, няма добро здравеопазване, ако днес на село нямате достъп до информационни мрежи, така че и там да имате достъп до Интернет и т.н., нищо няма да стане.