Изслушване на информация от генералния директор на НВМС относно забраната за износ на млечни и месни продукти за ЕС произведени от български предприятия


ПО ГОРИТЕ

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите
___________________________________________________



П Р О Т О К О Л

№ 68


На 14 декември 2006 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

Дневен ред:

1. Изслушване на информация от доц. Жеко Байчев, генерален директор на Националната ветеринарномедицинска служба относно забраната за износ на млечни и месни продукти за Европейския съюз, произведени от български предприятия.

На заседанието присъстваха: заместник-министърът на земеделието и горите Димитър Пейчев, парламентарният секретар на Министерството на земеделието и горите Салиха Емин, генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба Жеко Байчев, Искра Вълчева – Дирекция “Интеграционна политика” в Министерството на земеделието и горите, Венцеслава Тасева – директор на Дирекция “ДВСК”, Пейчо Копанков Младена Дамянова от Министерството на земеделието и горите, Пенчо Каменов – директор на Дирекция “Здравеопазване на животните” в Националната ветеринарномедицинска служба, Илиан Костов – ръководител на Дирекция “Контрол на храните и тяхната безопасност”, Кръстьо Трендафилов от Администрацията на президента на Република България, Иван Ангелов от Асоциацията на птицевъдите в България, Михаил Тачев от Асоциацията на млекопроизводителите в България, Димитър Зоров и Михаил Велков от Асоциацията на млекопреработвателите, Костадин Чорбаджийски и Светла Чамова от Асоциацията на месопроизводителите в България, както и народния представител Даут Осман.

Заседанието бе открито в 16,40 часа и ръководено от господин Васил Калинов – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по земеделието и горите.
Тъй като дневният ред го гласувахме вчера, длъжен съм да попитам има ли някакви съображения относно провеждането на днешното заседание по една-единствена точка, свързана с изслушване на господин Байчев и господин Пейчев относно създалата се ситуация във връзка с поставения проблем по спирането на износа на млечни и месни продукти за Европейския съюз, произведени от български предприятия? Ще получим точно колко са по списък, за да не интерпретирам.
Имате ли възражения по това изслушване на министерството, в лицето на господин Байчев – генерален директор на Националната ветеринарномедицинските служби, колеги? Не виждам.
Който от членовете на комисията е съгласен това да бъде дневният ред днес, моля да гласува.
Гласували 16: за – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря ви, колеги.
Искам да ви информирам, че в заседанието, както вече казах, ще вземат участие господин Пейчев – заместник-министър на земеделието и горите, госпожа Емин, госпожа Вълчева, господин Байчев, госпожа Тасева, господин Копанков, госпожа Дамянова, господин Каменов и господин ИЛИАН Костов и господин Кръстьо Трендафилов от Администрацията на президента.
Второ, от браншовите организации тук са господин Иван Ангелов от Асоциацията на птицевъдите, господин Тачев от Асоциацията на млекопроизводителите, господин Зоров на млекопреработвателите, господин Велков, господин Чорбаджийски и госпожа Чамова от Асоциацията на месопроизводителите.
По начина на водене на заседанието, аз предлагам първо да чуем господин Пейчев и господин Байчев и, ако преценят колегите от министерството, просто да кажат кой друг ще вземе отношение, за да се изясни проблема, който ще коментираме и дебатираме. След което да преминем към въпроси. Да предоставим думата, естествено и на гостите от браншовите организации за съвсем кратки позиции по тези въпроси, и накрая за становище
Имате думата, уважаеми дами и господа от Министерството на земеделието и горите.
Заповядайте, господин Пейчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа гости, уважаеми колеги! За да протече по-делово работата ни и по-делово да представим какво Министерството на земеделието и горите е направило, аз бих искал да представим и гледната точка на колегите, които са били в Брюксел на заседанието, за да може дословно да чуем какво е решението и какво е предложението на комисията в Брюксел.
Затова аз бих искал да ви предложа господин Илиан Костов да ни запознае с това какво се е случило на комисията, за да може вие да имате ясна представа, след което ще продължим да отговаряме на въпроси.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Заповядайте, господин Костов.
Но аз много ви моля малко по-стегнато и делово, защото нямаме много време.
Аз пропуснах, но може би ще има и по-добро обстоятелство да честитим празника на ветеринарните кадри и дейци. Днес е Международният ден на ветеринарните дейци.
Заповядайте, господин Костов.
ИЛИАН КОСТОВ: Добър ден и от мен на всички и Честит празник на всички колеги!
Като цяло, бяха гласувани две решения. Едното решение променяше решението за вноса на продукти, които не отговарят на европейските изисквания, а другото решение беше решение, което гласуваха във връзка с предприети временни мерки за нашите предприятия.
Кое наложи гласуването на тези решения?
Както знаете, от 27-и миналия месец до 1 декември имахме Мисия на ФВО в България и тя откри някои недостатъци при осъществяване на самоконтрола и официалния контрол в нашите предприятия. Основният проблем, който комисията намери, това е проблема с обратната проследяемост на храните и суровините от животински произход както при влизането им в предприятията, така и по време на тяхната трансформация и излизане на готов продукт.
На тази база се изготвиха две решения на Европейската комисия, бяха приети два проекта на Постоянния комитет по хранителната верига и здравеопазването на животните. Фактически с първото решение се измени решението за неотговарящите продукти, в което беше включена, допълнен по предпоследния прецитал, и беше включено изискването предприятията, които ще търгуват със страните – членки на Европейския съюз след 1 януари 2007 г., да не преработват продукти, които не отговарят на европейските изисквания. Това е промяната на първото решение.
Второто решение се прие на базата на чл. 42 от Договора за присъединяване, който гласи, че Европейската комисия, на базата на този член, може да изменя списъка на предприятията, които се ползват от транзитен период за своето преструктуриране. На тази база Европейската комисия предложи всички предприятия от Сектора “Мляко” и “Месо”, които са одобрени за Европейския съюз в момента и са включени в списъците на Европейската комисия, да продължат и след 1 януари 2007 г. да движат своите продукти на територията на останалите страни членки.
За другите предприятия се дава гратисен период от една година.
Това, което фактически беше договорено допълнително на срещите с представители на мисията с Генерална дирекция “Санко” е, че Европейската комисия пое ангажимент: щом българските предприятия бъдат готови, веднага да изпрати мисия, която да ги прегледа, и ако те отговарят, да бъдат включени в основния списък.
Европейската комисия е определила един колега от ФВО – от Дъблин, който ще държи постоянна връзка с българските ветеринарни власти с цел да се улесни възможността все повече български предприятия, които изпълнят тия изискванията, да могат да влизат в списъка, който е по това решение.
Това е накратко, колеги, което беше прието на заседанието на 11 декември 2006 г.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Все пак, имате ли някакъв писмен документ във връзка с всичките тия констатации, или не?
ИЛИАН КОСТОВ: Има писмена паметна записка, която е изпратена до нашия министър. А самият материал, както казах, е на базата на чл. 42 от Договора и на базата на чл. 9, ал. 4 от Директива 89/662. Това е директивата, която регулира търговията с хранителни продукти от животински произход между страните – членки на Европейския съюз, в която е записано, че в случай на открити недостатъци в дадена страна членка, Европейската комисия може да вземе незабавни мерки, дори и да няма изготвен доклад. Само на базата на комисията, която е извършила съответната проверка. На базата на тоя член, на тази директива, Европейската комисия е предприела точно изготвянето на това решение.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Става дума за решение в движение, е не на базата на Мониторинговия доклад?
ИЛИАН КОСТОВ: Доклад има, но той е за вътрешно ползване, изготвен от комисията, която е на ФЕВЕЛ, до директора на Генерална дирекция “Санко”, в която е записано, че в момента България има тези, тези и тези недостатъци по отношение на официалния контрол и самоконтрола в предприятията и на тази база предлага да се въведе гратисен период от една година за предприятията. Основното е, че при гратисният период няма да се проверяват предприятията, когато изтече тая година, а ще бъдат проверявани в движение с цел тяхното улесняване и включването им в нормалния списък.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Искате да кажете, че в България няма институция, която да разполага с този доклад?
ИЛИАН КОСТОВ: Не. Докладът, който е предварителен доклад, съгласно правилата на ФВО, ще бъде изпратен в рамките, ако не се лъжа, на 15 работни дни след приключването на мисията. Мисията приключи на 1 декември, значи към 20 декември трябва да дойде.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Заповядайте, господин Пейчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ: Уважаеми господин председателю, ако разрешите, бих искал да обърна внимание, че в този доклад, в това, което е говорено, е казано, че в момента, в който нови предприятия отговорят, ние можем да инициираме такава проверка и тези предприятия да се прибавят към тези, които в момента изнасят стока за Европейския съюз.
От друга страна тези, които не отговарят така или иначе, не би трябвало да имат претенции, защото не отговарят. Тоест това са реципрочните мерки на Европейската комисия.
ИЛИАН КОСТОВ: Важно е също да се знае, че тук не става въпрос за предпазна клауза, а е съвсем нормален транзитен период, който се дава и на другите страни членки.
Само да допълня, че когато кандидатстваха предишните десет страни членки, 15 дни преди тяхното пълноправно членство, около хиляда предприятия по тяхно предложение бяха включени в транзитен период, защото те също не са могли да се справят реално, както и Румъния.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Господин Байчев, заповядайте.
ЖЕКО БАЙЧЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Ще спестя какво е направено във ветеринарната област, защото не искам да обременявам комисията, но факт е, че от 7 червени зони в началото годината, в момента Ветеринарната служба на България направи всичко възможно, включително и преструктуриране на предприятията, да не е причина за присъединяването.
Искам да разбия някои неща по групи и категории, тъй като тука присъстват различните асоциации. Касае се за 212 предприятия, преработващи мляко: от тях 35 са работещи само с отговарящо мляко, 6 са одобрени и няма да имат никакъв проблем още от 1 януари 2007г.; 47 са във втора група, работещи в двете категории мляко, от тях 29 са одобрени и няма да имат проблем при изнасянето и 130 предприятия са в трета група. Това са предприятията, които не работят отговарящо мляко и те поначало, независимо какво е решението, не могат да изнасят.
В направление “Месодобивни предприятия” 89, от които кланици са 67, са одобрени 9; месопреработвателните предприятия са 173 – 6 имат право да изнасят; в направление “Бели меса” или птицекланиците, включително и гъшите, са 55 и 11 имат право да изнасят.
Като изключим млякото, всички други на 70%, може би и малко повече, са с малък капацитет на работа. Те не могат да направят заготовки поначало и не биха кандидатствали да изнасят в страните членки. Касае се за тези, които работят кайми, които работят наденици, които работят саздърми, и то преди всичко снабдяват района, в който работят.
С това ни най-малко не искам да кажа, че проблемът, който е създаден от решението е малък, той никак не е малък. И все пак трябва да направим сметка за това, че Румъния поиска сама този преходен период, а ние не го поискахме. Не го поискахме, защото така се уточнихме през м. ноември миналата година с асоциациите – да не искаме, а да направим всичко възможно да преструктурираме предприятията и от 2014 предприятия в тези направления, в момента тези предприятия са 591, плюс тези, които казахме за кайми и т.н.
Ето това е. Най-важното обаче е, че последната мисия, която провери 21 предприятия – казвам тези неща на база на доклад на мисията, защото няма такъв доклад все още, той трябва да дойде някъде около двадесетия ден, такива са указанията на мисията, че ще го получим - се касае преди всичко за нарушения в няколко направления.
Първо, мисията беше много стриктна. Тя показа както на бизнеса, така и на нашите инспектори как трябва да се проверява. Даже ще детайлизирам и ще ви кажа, че в ъглите се пипаше с памук да се види дали има паяжини, и т.н. С огледалце, с термометър и с фенерче. В това няма нищо лошо, явно трябва да бъдем абсолютно стриктни по контрола. В никакъв случай не искам да кажа това, което днес беше казано, че: ако действаме по този начин, ето, виждате ли, ние трябва да си затворим всички предприятия. На бизнеса трябва да им е известно, че по този начин ще се действа.
Националната ветеринарна служба след заключителната среща и след обсъждане на мерките, които трябва да вземем, стигна до извода, че трябва да предоставим на бизнеса възможността още през м. януари тези предприятия, които са готови, които сметнат, че са готови, било те 20, 30 и т.н., да се извърши една вътрешна мисия на тези предприятия, и когато се увери, че те са готови, да поиска незабавно идване на ФВО. Това е една процедура, която никак не е дълга, плюс това имаме благоразположението на ФВО и те веднага ще бъдат на място. Това мога да допълня. Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Много ни успокоихте. Значи почти няма проблем. Така ли?
ЖЕКО БАЙЧЕВ: Горе-долу е така.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Аз ще помоля колегите от браншовите организации и асоциациите да вземат отношение съвсем накратко, за да можем да приключим тази първа част – да я наречем на взаимно информиране, за да може след което и народните представители да се включат в дискусията.
Заповядайте, господин Чорбаджийски.
КОСТАДИН ЧОРБАДЖИЙСКИ: Благодаря, господин председател.
Благодаря, че ни стана ясно, защото досега не ни беше ясно поради какви причини се налага тази забрана и ограничава бизнесът да търгува свободно в Европейския съюз. Сега ни стана ясно, че тези ограничения са на база, че имаме слаб контрол и самоконтрола. Но за самоконтролът ще трябва да ви кажа, че по закон ние трябва да въведем системата НАССР до края на годината. Това не е никакво основание. Тук мислим, че не са защитени докрай нашите права.
Друго, аз искам да задам въпроса на Ветеринарната служба: защо при проверката е допуснато– те имат право да проверяват всички предприятия – да работи досега такова предприятие, което изобщо не отговаря на изискванията?
Да припомня на комисията, че преструктурирането трябваше да завърши края на 2005 г. По настояване на Министерство на земеделието и горите и преговорите с Асоциацията, се съгласихме това да стане до м. юни за нашата асоциация, и тогава всички предприятия – 330 на брой от нашия бранш, трябваше да бъдат напълно готови с изискванията на Европейския съюз. Това не беше направено.
Защо бяха допуснати? Ние многократно предупреждавахме отговорните органи, че може би, ако стане това нещо, ще се случи най-неприятното – на България да се наложи тази забрана. Това са едни въпроси, на които досега никой не ни е отговорил.
Започва пак да се спекулира. Казва се, че бизнесът не е искал преструктурирането да се удължи с още една година. И това не е вярно. Носим документи от една технически съвет в Брюксел, после госпожа Светла Чамова ще ви прочете това нещо, за да ви докажем, че това не е вярно – че бизнесът не е искал такова удължаване.
РЕПЛИКА: А само крият тия документи.
КОСТАДИН ЧОРБАДЖИЙСКИ: Другото нещо, което е. Ние научаваме от средствата за масова информация за такива важни решения. Докога ще се крие тази информация от браншовите организации?
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Зоров.
ДИМИТЪР ЗОРОВ: Уважаеми господин председател и господа членове на комисията! Не искам да повтарям господин Чорбаджийски. Аз предоставих на господин председателя две писма от Асоциацията на млекопреработвателите и второто е от двете асоциации на месопреработватели и млекопреработватели от м. декември миналата година, 2005 г., в които алармираме и казваме какво ще се случи. За съжаление, се оказахме много лоши пророци. Точно това стана в момента.
Лошото е, че никой не обърна до момента внимание на тези наши сигнали. Едното писмо е до министъра на земеделието и горите, другото е до министъра на земеделието и горите и до госпожа Меглена Кунева, водещ преговорите на България за присъединяването й към Европейския съюз. И което ще цитира госпожа Чамова, тогава имаше една техническа среща на Ветеринарния комитет на 25 ноември 2005 г., както сега нищо не се знае, и тогава нищо не се знаеше. А ние получихме от нашите европейски партньори, че сме членове на европейските асоциации, какво е станало на тази среща. Станало е точно това, което сме написали в тия становища и което в момента се получава. Само че се търсеха, едва ли не, изкарваше се, че ние чертаем сатанински планове.
Онзи ден чух министърът на земеделието и горите, прибирайки се от Щатите, в “Дарик радио” да казва, че имало политика големите предприятия в края на 2005 г. са искали да затворят малките предприятия и се опитали да наложат такава политика. Не, ние искахме да наложим политика тези предприятия, които отговарят на европейските условия и са инвестирали, да могат да продължат да работят. Тези, които не са изпълнили европейските условия, докато ги изпълнят, да бъдат временно затворени.
В противен случай там сме написали, че ще стане ограничение за всички, “покрай мокрото, ще изгори и сухото”. И което, и стана и в момента.
Аз не съм съгласен с думите на д-р Илиан Костов, въпреки че днес е празник на докторите, че нищо не е станало. Станало е много голямо нещо! Към момента на присъединяване на България към Европейския съюз се е запазило старото статукво. Тези предприятия, които имаха право да изнасят, те пак продължават да изнасят, без България да беше член на Европейския съюз. Само че е станало другото, на което те не обръщат внимание – в България от 1 януари ще влезе огромен поток стоки от Европейския съюз. И вече няма да има митническите защити и ограничения на мита. И това значи, че в България ще се концентрира продукция доста по-голяма, отколкото е имало в момента на вътрешния пазар. А това значи сваляне и на цени, фалити на някои предприятия. Защото ме обвиниха преди една година, че чертаем лоши планове. Просто това се очаква.
А причината, за да стане това. Едното е контрола, който от 170 предприятия през м. май-юни станаха до 212 предприятия. Защото е имало и една конфликтна среща на Ветеринарния комитет с нашите представители преди няколко месеца, за която пак се пази в тайна, на която европейският комисар е останал учуден, ядосан, разгневен защо се увеличава списъкът, вместо да се редуцира, каквото е било желанието.
Ние правихме едно прехвърляне на предприятия от първа във втора група и се казваше допреди един месец, че “за предприятията от първа и втора група, които са декларирали сурово мляко, отговарящо на европейските изисквания, няма никакъв проблем и те почват да изнасят”. За съжаление, обаче се оказва, че това беше един балон, който се спука.
А основната причина за това е една, която се дели на две: лошият контрол и другото е суровината. В България аз преди няколко месеца пред същата комисия казах, че ако не се намери механизъм за осигуряване на финансов ресурс, не подаръци, за суровинния сектор, не за преработката, България я чакат лоши следващи дни. И това става. В България всички трябва да знаете: няма качествено сурово мляко, или има малко, недостатъчно за предприятията и за мощностите.
И това основната причина на последната комисия, която беше тук, че България и предприятията не могат да докажат наличието на качествено сурово мляко, неговото разделяне в предприятията, които имат две линии, поради простата причина – ние можем да пишем много ферми в първа група, в екстра група и т.н. Просто следващият момент, след Нова година инспекцията ще мине и по тези ферми да ги види как са първа група.
Тук сме всички българи, събрани, надявам се. И тогава може да се съберем пак и да ни кажат, че въобще и тия 34 предприятия, защото те ще влязат, няма да влязат в 34, те ще влязат някои от тях. И ако резултатите са същите като на последната мисия, просто ще зачеркнат България като право за износ, а ще остане само с правото на внос.
Суровинният сектор е много важен. Защо ние нямаме, разберете депутатите от Земеделската комисия, че в България няма дерогация до 2009 г. Истинската дерогация е до 2007 г., до края. Защото фермите, всички трябва да преминат от трета група в първа и втора. А първа и втора група ферми значи, че тези ферми трябва да отговарят 100 процента на изискванията за сграден фонд и технологично оборудване. А има ли подходящия сграден фонд и технологично оборудване, няма никакъв проблем за качеството на суровото мляко по микробиология. И това трябва да се знае в истинския смисъл на думата.
Ние сме получили лъжлива дерогация до 2009 г. Ние нямаме ли проблем с тези два момента, нямаме проблем и със суровината. И това е момента, в който ние преди няколко седмици искахме да има стратегия до 15 декември и обвързване с финансиране, не за преработката, за суровинния сектор, пак повтарям. В противен случай аз казах, че предприятията, които са вложили огромни инвестиции, ще започнат да внасят отвън. Но това не е правилният подход. По документ този бранш е с 60 процента положително търговско салдо, равняващо се на около 50 милиона. В България колко сектора могат да се похвалят с това, толкова ли е богата?
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Тачев.
МИХАИЛ ТАЧЕВ: Добър ден!
Уважаеми господин председателю, уважаеми господа депутати! Аз бих искал да се присъединя към господин Зоров в тревогата си за млечния ресурс. И ако днес има едно извънредно заседание на Комисията по земеделието и горите, чакат ни още много заседания. и ако днес разглеждаме един въпрос, който да допуснем, според доц. Байчев, би могъл да има някаква регулация, някакво решаване като един постоянен процес във времето, то другият проблем би могъл да затвори буквално млекопреработването в България.
Според това, което имам като информация, в България няма повече от 5-6 процента отговарящо млеко. Така ли е, господин Зоров?
ДИМИТЪР ЗОРОВ: Не искам да казвам, че после ще ме обвинят.
МИХАИЛ ТАЧЕВ: Говорим си за това, че има така наречения стратегически план за млякото, но планът означава и някаква програма за стигане от точка А до точка В. Имаме няколко проблема, които трябва да са ясни на господа депутатите, не че овчето мляко е по-качествено от кравето мляко по отношение на неговата микробиология. То не е така просто, то не е в излишък. В страните членки на Европейския съюз има 8 до 10 процента излишък на краве мляко, за никого не е тайна. Оттам идва и натискът както по отношение на изискванията към преработвателите на краве мляко, така идва и по отношение на износителите в Европейския съюз, защото същият този излишък след това отива и на пазара.
Струва ми се, че в преговорите би могло да се постъпи като Румъния, вероятно нямаше да има тази криза сега. Говоря за 2005 г.
Но това, което е ясно, ако нямаме подкрепата на парламент, на министерство, въпреки че от известно време, тук от м. септември водим доста интензивни разговори с всички представители на министерството, оставаме с впечатлението, че отговорът е: “Пари няма, действайте!” В Полша, в рамките на две години, от 900 хил. малки фермерства с по 3 крави, се стига до 295 хил., като на всички ферми, които са под 30 животни, защото те не могат да си го позволят, правителството осигурява финансиране на млекобилна инсталация. Не можем да стигнем в европейските изисквания за микробиологията, ако не осигурим необходимото оборудване.
Категорично съм убеден, че при това разпокъсано животновъдство, което имаме, имаме не по-малко от 150 хил. единични – от 1 до 3 животни.
ДИМИТЪР ЗОРОВ: Сто и петнадесет хиляди са общо.
МИХАИЛ ТАЧЕВ: Сто и петнадесет хиляди е бройката, която е регистрирана.
Да говорим за сивия сектор в млечната индустрия не е необходимо, всички го знаят, това е публична тайна. И цялата статистика, която говори за това, че се произвежда 1,3 млн. тона годишно мляко, също е поставен под голямо съмнение. Абсолютно съм убеден, че е не по-малко от 1,5 милиона. Абсолютно съм убеден, че квотата 2000-2003 г. е силно подценена, пак поради наличието на сивия сектор и необявените количества за преработка. В резултат на което ние имаме 39 процента от преработката в началото на преходния период за мляко за преработка.
Така че цялата тази статистика за тези 115 хиляди по-скоро е свързана с необходимостта да се разпредели от Млечния борд квотата между тези 115 хиляди. А наличните, реално съществуващи стопанства, са не по-малко от 150 хиляди.
В тази връзка сме направили едно предложение за въпросния Национален млечен борд да бъде представена науката в Националния млечен борд – имам предвид Университета по хранителни технологии, да бъдат представени представители на отделните браншови организации, така че да могат да се вземат едни по-балансирани решения.
Паралелно с това, би ми се искало да има едно изследване, да намерим пари да възложим едно изследване на представителите на Института за млякото и Университета по хранителни технологии, за да имаме една ясна картина и да не спорим тук с догадки. За да можем от тази ясна картина да се опитаме да намерим някаква програма за проблемите, които ни чакат 2007 г., както каза г-Зоров много вярно, е края на дерогацията – 31 декември 2007 г..
Сигурно ще ви отнема много време, не искам да продължавам в цялата посока, но искам да ви кажа, че има огромен брой производители, може би не са по-малко от 170-180 от тези 200 производители и млекопреработватели, които са инвестирали немалки средства – говорим за не по-малко от 200-300 милиона инвестирани в индустрията от тези предприятия. И немалка част от тях вероятно ще фалират.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Ангелов.
ИВАН АНГЕЛОВ: Добър ден!
Собственик съм на “Градус” и председател на Борда за яйца и птиче месо. Казвам, че съм собственик на “Градус”, защото 13 декември, когато излезе решението, в ранния следобед няколко позвънявания на журналисти, внесоха един трепет и едно напрежение. Това е така, защото сме произвели за миналата година 26 хиляди тона месо, за тази – около 28 хил. 500 тона, сме произвели лично ние, в наши ферми. С това производство сме най-големият производител въобще на месо в България.
И решението от 13 декември, го разбрахме чак на 14-и в по-големи подробности от Ветеринарната служба. Оказа се, че не е нито трагично, нито драматично, просто е прагматично.
Какво имам предвид? В страната има 305 предприятия първа категория. И аз, като председател на борда, никога не съм пледирал да се затварят предприятия. Защото, ако погледнем чисто икономически, чисто комерсиално, би трябвало да се затварят предприятията, за мен е по-добре. Но освен комерсиалната гледна точка, има и една морална. И тя, моралната, винаги е била, че няма как – дайте да затворим всичко.
Може би болшинството от вас, и тук колегите знаят, че процесът на преструктуриране е изключително капиталоемък. Това е нещо, което болшинството колеги не могат да си позволят. Просто става въпрос за един финансов ресурс, който е десетки милиона. Нашето предприятие е над 35 млн. лв., които пари нито се изкарват лесно, нито пък човек може да ги спечели лесно и да ги капитализира. Така че това е основната причина, поради която се проявяваха морални съображения 2006 г. при категоризацията на предприятията. И ако тук всички можем да си го кажем, то е че категоризацията девалвира.
Тези 305 предприятия, които са първа категория, една голяма част от тях мъчат себе си, мъчат клиентите, мъчат работниците, мъчат и проверяващите. В Стара Загора има например 9 месопреработвателни предприятия на червено месо, има две птицекланици за бяло месо и четири транжорни. Аз от тези 9 на 3 съм приятел, и съм ходил в 3. Просто се чувствах неудобно заради колегите, че са ми приятели, когато посетих двете предприятия, на двама колеги, защото едното предприятие е колкото тази зала и даже не е и манифактура. Даже не е и манифактура. Човекът така, неудобно ме гледа, защото е идвал и при мен, и вика: “Какво да правим Ванка, мъчим се, човече. Гледаме да преживеем. Работя три пъти в седмицата, правя по 1-2 тона на седмица, мъча се да преживея”. И аз го гледам озадачено. А той вика: “Не ме гледай, не съм плащал на никой. Нямам пари и отрова за мишки да купя да сложа, ти мислиш, че съм плащал”.
Това са откровенията, и това е една част от истината, която трябва да си признаем и да кажем, че вероятно и съответните служби са действали в посока да бъдем милостиви, да бъдем снизходителни и да чакаме хората да спечелят пари, за да се преструктурират. И това, за съжаление, се оказа невъзможно. И когато дойде последната мисия, тя не откри нищо, което би могло да ни изненада. И всички тук го знаем. Но това е история. Две хиляди и седма година дойде, а както дойде, така и бързо ще свърши.
И ако от тези 305 предприятия, които са първа категория, очакваме, че всички биха станали годни да изнасят европейска продукция, може би ще е несериозно, даже и като помисъл. И може би сега, но, ако не е сега, то не трябва да е много късно, трябва да се каже ще бъдем ли милостиви, ще проявяваме ли морал или оттук нататък ще бъде прагматизма. Защото, ако решим да бъдем наново в тази позиция, моралната и милостивата, която да, нужна е, действително е нужна, защото 305 предприятия това е икономическо сътресение за много райони, това са проблеми. Но тогава страната ни и в края на 2007 г. наново ще бъде изправена пред казусът, който е в края на 2006 г. Ще идват европейците периодически, ще ни отстрелват, ще ни пържат на бавен огън и ще показват ето, това не ви е в ред. И ние в 2007 г. накрая, наново ще се питаме: какво направихме?
Трябва ясно да се каже: работим така, че да отговаряме на европейските норми и затваряме всички предприятия, или отново даваме шанс и отново просим милост. От европейците не бива да очакваме.
В нашето предприятие за два месеца са идвали 7 търговски вериги: Швеция, Англия, Франция, Германия. Така разбират и са такива специалисти, че нищо не можем да скрием. Просто нищо не можем да скрием. Твърдят, че предприятието, и всички това казват, е едно от най-модерните, които са посещавали в Европа, но хората просто искат, защото техният пазар е скъпият пазар, техният пазар плаща за качество и не ги интересува какво можеш ти. Те искат. И вероятно са прави?!
И ние, ако искаме да получим този скъп пазар, не трябва да се надяваме с триците. Това е нашата поговорка, но трябва да я забравим. Просто тази надежда и тези илюзии трябва да ги забравим. И никой от европейците не се интересува ти имаш ли НАССР, имаш ли ISO. Това за тях е Отче, наш.
Проследяемост на хранителната верига. Как ще я направим в България? Това е много тежко. Това е клонящо с абсурда за голяма част от тези предприятия. И аз, колеги, от тези 11 предприятия, които са за белите меса, знам няколко предприятия – в никакъв случай няма да цитирам имена, които рискуват, когато дойдат европейците на една мисия и отидат в тях, те да получат забрана, въпреки че сега са включени в европейския журнал. Да получат забрана и те също да бъдат извадени. Процесът е тежък, процесът е труден, процесът е капиталоемък. Трябва да решим да или не.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Чамова.
СВЕТЛА ЧАМОВА: Добър ден на всички!
Досега си приказвахме, а сега трябва да минем нещо по същество.
Първо, искам да попитам какво значи преструктуриране? Ето ви картата на преструктуриране на българските предприятия - 2000 г. – 2100 (Показва карта.). Днес са 500 или 600. Извинявайте, това е 25 процента от предприятията, които са останали.
Говорим, че към някои ще бъдем благородни. Защо не сме били благородни към останалите 75 процента от предприятията? Ето вижте, това са предприятията по данни на Националната ветеринарномедицинска служба. Това е първото.
Второто. Както досиетата ги отваряме и затваряме непрекъснато, дайте да отворим това досие сега, оня ден, понеделник, да го затворим и като българи да видим какво ще правим оттук нататък. Ще разрешаваме ли да се подиграват с нас или не?
Първият въпрос, който имам. Тука много ми се иска да кажа но господин Ангелов – предприятия с 35 млн. са 2-3. Всички останали са малки. Аз съм посетила тази година не по-малко от 150 предприятия. Предприятията направиха чудеса от храброст, за да покрият изискванията. И съм абсолютно убедена, че поне в тия предприятия, а това са повече от половината, в които аз съм отишла, предприятията са покрили всички изисквания за сграден фонд и оборудване – поетият ангажимент към Европейския съюз.
Госпожа Тасева, предполагам, че знаем какво сме обещавали - сграда и оборудване. Това е направено от фирмите.
Тъй като, знаете всички, в понеделник ние получихме информация от пресата, че има такава среща в Брюксел и тогава разбрахме, че има проблем. Проблем, който се явява само един месец преди излизане на решението, в което решение имаше логика. Да, има случаи на заболяване, те се пазят, монитират ни по-дълго за класическата чума.
Добре. Но, хората имаха възможност да изнасят, тоест да движат в Европейския съюз, ако работят с европейско месо и бяха пуснали декларация, че ще работят само с такова месо. Хората имаха право и да изнасят, да движат, и варени колбаси с българско месо. И това беше решението, в което, колкото и да не ни харесва, все пак имаше логика.
Аз питам: какво се промени в рамките на един месец от частична забрана да се стигне до пълна забрана?
Не съм съгласна с направените констатации и понеже вече на никого не вярваме, свалихме от Брюксел съобщението за това какво налага само за България, споменавам, само за България, да се затвори движението на български стоки. И още в първото изречение излиза – “Днес Постоянният комитет прие предложение, съгласно което млякото и млечните продукти, месото ще се спрат”.
Кой е дал това предложение? – Първи въпрос. И какво пише в това предложение? България ли го е дала, или някой от Европейския съюз? Ние не сме присъствали и не знаем. Това е първият въпрос, който имам.
Вторият въпрос е, че някои от предприятията не отговарят на необходимите стандарти за безопасност на храните.
В предложението трябва да пише точно на кои стандарти.
РЕПЛИКА: И точно кои предприятия.
СВЕТЛА ЧАМОВА: Хайде предприятията – не.
Какво искаме ние? Ние искаме да се каже: масово в България предприятията примерно имат конденз, или масово в България предприятията примерно нямат прозорци. И ние ще напишем, ще обучим нашите хора: моля вземете тази и тази мярка да нямате конденз; вземете това и това, за да имате прозорци, примерно. Но ние не знаем какво в тия предприятия не отговаря.
Не е сграда, не е оборудване. Какво не отговаря тогава? Къде е проблемът?
Следващият въпрос: какво значи проследяемост на продуктите? Тъй като участвам в един консорциум, тоест Асоциацията в европейския консорциум за правене на софтуер за проследяемост, аз трябва да ви кажа, че те също нямат такава софтуерна система за проследяемост, въпреки че наши предприятия имат такава. И всички те идват и ги гледат, и казват: ама вие имате нещо, което ние все още нямаме. Казвам: не всички.
Какво е проследяемост на продуктите? Това значи, че ти отговаряш да видиш една стъпка назад, една стъпка напред.
Какво стана една стъпка назад? Ти получаваш сертификат от кланицата. Ето, ти си проследил. В самото предприятие произвеждаш продукта и го даваш в еди кой си склад. Складът примерно също е ратифициран, има добри практики. Тоест ти твоята част от проследяемост си я извършил.
Питам: кое тогава не отговаря на изискванията?
Вчера получихме от Европейската асоциация, освен тия две решения, които ще излязат всеки момент, още едно проекторешение, което безкрайно много ни смути. Което решение – пак не искам да бъдем лоши пророци – ще затвори възможността да се изнася агнешко месо. За маркирането на овцете и козите с две ушни марки. Пак за една година.
Разбирате ли, това ни е единственото, което поне тия 10-15 предприятия правят, и това ще се затвори.
Защо никой не ни информира, защо не ни давате възможност?
Министърът на земеделието и горите каза: ние ще ви помогнем Не ни помагайте, бе, господин министре. Дайте ни информация. Като ни дадете информация, Вие сте ни помогнали 50 процента. Ние ще си направим обучение, ще си извикаме експерти, ще помогнат, ако не знаем как да си решим проблема Но ние трябва да знаем къде е проблема.
Що се отнася до това, че не сме искали дерогация за малките предприятия. Не е вярно. Дерогация е искана на Подкомитет м. април или м. май 2005 г. След което същия въпрос се повдига м.ноември, където господин Жан Гиган официално каза, че за първи път чува, че България иска такава дерогация.
Няма да ви чета целия документ, който, с извинение, пак го имаме от пресата, отговорът на господин Гиган е: “Да, след като те отговарят на всички изисквания, имате право да искате отсрочка по чл. 4 до 2009 г., но то се отнася само за допълнителни постройки към сградата”. Тоест предприятията са били затворени, защото не са отговаряли на изискванията.
След това, дават ни до края на 2005 г. срок да работим с месо, внос от нерегламентирани кланици, които не са в списъка на Европейския съюз.
Питам аз: какво е количеството на месо от нерегламентирани предприятия – тия, които не са в списъка на Европейския съюз, което се намира на склад в България? И защо се дава една година. Вие представяте ли си, че ние произвеждаме, примерно използваме 150 хил. тона месо на година за преработка. Значи ли, че в България има 150 хил. тона свинско месо и за цяла година ще имаме да работим с него? Това са данни, които се намират в тази държава.
Ние не искаме нищо, искаме информация. Искаме да знаем тия данни, за да си направим сметките. Искаме да знаем наистина ли няма да се изнася агнешко месо, за да кажем на тия хора, които колят тия агнета, поне ще имат няколко месеца да си намерят пазар на Изток малко да го продадат, за да изкарат някой лев.
Ако ние сме предварително информирани, ние ще сме предварително подготвени.
Нека да ни отговорят на тия въпроси. Много ви моля, като българи, да вземем някакво решение как да не позволяваме на един поляк и на един не знам си какъв там, дошли тук, на които ние им пречим, да се подиграват с всички нас. Нашите предприятия са идеални. Ние имаме снимки от техни предприятия. Ние видяхме по руската телевизия какво представляват полските предприятия. Откъде накъде трябва да се навеждаме на всички? Мисля, че ни станаха много вече. Благодаря.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви.
Тъй като браншовите организации повдигнаха доста въпроси, ще помоля много кратко да се отговори от представителите на министерството, за да може след това да вземем отношение и ние, народните представители.
За нас е много приятно, че комуникирате пред нас, народното представителство, за нас е много висока чест да видим това откровение, но сами разбирате, че нашето главно желание е да вземем някои решения, които да решават проблемите, а не само да ги обясняват.
Заповядайте, господин Зоров.
ДИМИТЪР ЗОРОВ: Аз имам само един въпрос в продължение на изказването на госпожа Чамова. Тя каза, че ако се наложи забрана за Европейския съюз на агнешко, ще намерят пазар на Изток. От срещата, която ни беше преди 15 дни с министъра и министъра на земеделието и горите д-р Тасева ни каза, че България няма право да изнася млечни продукти и за трети страни, не само за Европейския съюз, защото режимът е един и България вече се таксува като страна членка. Това значи и трябва да знаете, че, ако е така, само тези предприятия имат право да изнасят. На другите, които са изнасяли досега и за трети страни, възможността им се отрязва, ако това е така. Това е въпросът ни.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви.
Аз моля да не работим с хипотези.
Заповядайте, господин Пейчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Ще ми позволите като председател на Комисията по земеделието и горите да благодаря на всички народни представители в Комисията по земеделието и горите с това, което и вчера се направи, което очакваме и в пленарната зала – това са средствата по Предприсъединителната Програма САПАРД. Знаем в какви кратки срокове всички тези средства трябваше да бъдат гласувани, както и последното Годишното финансово споразумение за 2006 г. и 10-процентното свръхдоговаряне.
Казвам това по простата причина, че много голяма част от представителите, които са тук, на масата, и тези, които са в бизнеса, са използвали тази Програма САПАРД. Бих искал да обобщя за няколкото изказващи се, че, когато създавате предприятие, разбира се, че вие трябва да гледате баланса на тези предприятия. Като се качите да карате автомобил, трябва да знаете правилника и да има път, по който да се движите.
Тоест, никой на вас не ви пречеше, господин Зоров, да стимулирате производителите на мляко. Както министерството Ви помогна за изграждането на Млечния борд, дадохме Ви сграда, дадохме Ви средства за тази сграда. Но какво очаквате от министерството – да ви намери мляко? Да седнем да гледаме всички по една крава, да й мием вимето или пък да Ви намерим по един доилен апарат? Ами да вземем да Ви прибираме и парите от печалбата на Вашето предприятие?
Малко съм по-остър, но ще Ви го кажа: суровината ще си я намирате Вие.
Второ. Говорим за различни изключващи се тези в момента. Едните казват, че има прекалено голям контрол и от 2100 предприятия сме отишли на 500-600 предприятия Другите казват: ами вие защо ни затваряте? Третите казват: ами вие не упражнявате контрол. Коя е вярната теза?
Ние започнахме да правим проверки. В един момент се оказа, че всички, включително и вашите браншови организации дойдоха и казаха: недейте да затваряте нашите предприятия. Ще предизвикате един огромен проблем за задоволяване на вътрешния пазар, за една безработица в бранша, за демотивиране на производителите.
Това така ли беше или не беше така? Така беше.
Другото. Писмата, които вие поискахте, да внасяме месата от трети страни, за да може да се осигури, тъй като България не успява да произведе достатъчно месо, защото не само нямаме достатъчно мляко, но ние нямаме и достатъчно месо. Фактически тези меса, които ще се внесат, максимум до края на годината, както ми каза преди малко доц. Байчев, са около 3 хил. тона. Виждате при това количество – 150 хил. тона, за което говорите, че това е да работим максимум един месец с това месо. Но така или иначе вие поискахте една година това месо да се обработва.
Естествено, че ще бъдат предприети реципрочни мерки, защото Европейския съюз е съюз на държави, които осъществяват някакъв контрол и то във висша степен. А там всеки човек, а ние след 17-18 дни до влизането ни в Европейския съюз, нашето основно задължение е да пазим потребителя.
Говорим: не се преструктурират предприятията. Ние можем още утре да тръгнем и да преструктурираме предприятията, но ще ги преструктурираме по европейски модел и ще останат 20 предприятия от всички тия 500-600. Това ли искате? Заявете го тук, на място! Това ли искате да направим?
Ние се съгласяваме да работим по правилата на Европейския съюз. Тая комисия прегледа всички закони на Народното събрание, свързани със земеделието и горите и ги хармонизира с европейските такива.
Какво да направим – да не спазим закона? Това ли да не направим? Кажете какво да направим!
Що се отнася за техническата среща на 25 ноември 2005 г., всичко, каквото се е случвало, ние качихме на Интернет страницата на Министерството на земеделието и горите. Стремим се колкото се може да информираме повече асоциациите. Когато имате ваши въпроси кога не сме ви отговорили? Че поне това, което е стигало до ресор “Европейска интеграция”, мисля, че всичко сте получили.
За 115-те хиляди стопанства. Да, има стари баби с по една крава. Така е. Ние обаче не можем да отидем и да забраним на тези хора, които имат по едно животно, да не го продават или да ги задължим да го продадат, или да ги накараме да се укрупнят. Разбирате, че те ще ни обвинят, че им връщаме старите времена. Не можем да накараме хората да работят по този начин. А да дадем на всяка една баба по един доилен апарат, също не можем. Нашата държава не е толкова богата.
Аз не си спомням някой от вас да е дошъл и да каже: не искаме пари по САПАРД за изграждане на мандри и на месопреработвателни предприятия, дайте ги тези пари за животновъдство Никой не се отказва.
Аз съм председател на Мониторинговият комитет, но в рамките на една година и два месеца никой от вас не е казал, че иска такава релокация на средства.
Ще ви дам още един пример. Тук, в България, си има конкуренция, както навсякъде в целия свят. Някой ограничава ли броя на бензиностанциите и газ станциите колко и къде ще се изградят, стига да отговарят на изискванията по закона. Всеки си тегли кредита или намира средства от банка, залага си имуществото, прави го. Вие сте взели и сте направили предприятия по Програма САПАРД или сте изградили едно такова предприятия.
Какво да направим? В момента не сте си преценили силите.
Аз много благодаря на господин Иван Ангелов, че взе думата и каза за какво става въпрос. Той си е създал суровинната база. Той финансира изграждането на птицекомплекси, хранят тези птици и има готова суровинна база. След което си има кланица и преработвателно предприятие. Инвестирайте по този начин и вие.
Другото, което е, в Европейския съюз има качествено месо, което е на не по-ниска цена, след като се затворят границите, от това, което влиза отвън. Даже ще бъде на по-ниска цена като сложите митата и таксите от трети страни.
Съжалявам, че по такъв начин се интерпретират усилията, които ние направихме в тази област, за да може България да влезе в Европейския съюз. Ние, влизайки в Европейския съюз, трябва да отговорим на изискванията на Европейския съюз, а те са строги и всички ги знаехме.
Не можем да кажем, че днес сме се събудили. Това е типично по български, когато дойде края на срока: ама ние не знаехме. Същото беше и с регистрацията на автомобилите и с какво ли не. Сега изведнъж вие, месопреработвателите, които казвате, че сте ходили във Франция, в Англия, в Холандия и сте гледали. Нали сте чели и техните закони? Изведнъж вие разбирате, че трябва да спазите дени европейски закони, които не са създадени вчера.
Извинявам се за емоционалното изказване.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Ще отговорите ли нещо за конкретния въпрос?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ: За конкретния въпрос – нямаме ограничения за овцете, за агнетата и за яретата.
Ще помоля господин ИЛИАН Костов да отговори по конкретния въпрос за износа и след това ще помоля господин Пенчо Каменов да даде и той едно конкретно разяснение на въпросите.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Заповядайте, господин Костов.
ИЛИАН КОСТОВ: Господин Зоров, първо, никога не съм твърдял, че ситуацията в момента е безпроблемна. В моето изказване аз не съм казал такова нещо.
По отношение на износа. Ситуацията – цитирам текста на Регламент 178/2002 относно износа: “Може да се осъществява износ от страна членка за трета страна, дори и на продукти, които не пълно покриват изискванията на Европейския съюз, само ако третата страна ги приеме”. Това е новото – “Задължението на страната членка по произход”, тоест, която ще изнася тия продукти, “трябва да информира за здравната причина страна, която ги получава”. Член 12 на Регламент 178, заповядайте.
ДИМИТЪР ЗОРОВ: Ще може ли да изнася за трети страни? Доктор Тасева ни каза, че не може да изнасяме.
ИЛИАН КОСТОВ: Мисля, че уточнихме въпроса. Давам Ви чл. 12 на регламента.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Заповядайте, господин Каменов.
ПЕНЧО КАМЕНОВ: Действително беше взето решение за идентификацията на дребните преживни животни, но това решение е дерогация, която България поиска, за да може да изнася от 1 януари 2007 г. дребни преживни животни за страните членки. Решението предвижда всички дребни преживни животни да бъдат още девет месеца маркирани с една ушна марка, когато излизат от животновъдния обект и с две ушни марки, когато влязат в събирателния център. В противен случай, ако България не беше поискала тази дерогация, нямаше да може да движи дребни преживни животни на територията на страните членки.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Имате думата, колеги.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На практика точката по дневния ред беше заменена, защото нямаше изслушване на директора на Националната ветеринарномедицинска служба или на Министерството на земеделието и горите, а по-скоро народните представители станаха свидетели как разговора между браншовите организации, Националната ветеринарномедицинска служба и Министерството на земеделието и горите е изроден в една много особена форма на комуникация.
Аз считам, че нито Министерството на земеделието и горите, нито пък браншовите организации могат да постигнат нещо реално, ако водят такъв тип диалог. Защото по-скоро това е монолог. От една страна, представителите на браншовите организации и бизнеса защитават своите права и те имат основание за това, защото изтъкнаха много солидни аргументи. От друга страна, от Министерството на земеделието и горите и по-скоро от господин Пейчев – не зная това, което той каза, дали е политика на министерството или господин Пейчев в някои отношения говори от свое име, защото има известно разминаване и след малко ще конкретизирам какво точно имам предвид.
По-нататък, ако се върнем по същество на този спор, който беше проведен тук. Проблемите са много отдавна. Проблемите са от обора до масата – в цялата верига. Няма нито един пункт, нито едно звено по цялата верига, което да функционира пълноценно. Ние за пръв път тук, като народни представители, не получаваме информация за състоянието на животновъдството, да речем. На нас отдавна ни е ясно, че то е почти приключило.
Не бива господин Пейчев да смесва и да бърка въдствата. По един начин трябва да се гледа на овцевъдството, по съвсем друг начин – на говедовъдството, и по съвсем трети начин – на птицевъдството. И би било редно политиките да са различни. А така също и не бива да бъдат слагани под един и същи знаменател да бъдат слагани по-едрите производители от хранително-вкусовия сектор и дребните производители.
Но по-важното е да се разбере след като Националната ветеринарномедицинска служба имаше съответни законодателни инициативи, в това число правилник, в това число законодателна уредба, която всички ние бързахме да приемем, огромна част от която на практика е мъртва законодателна материя. Тя не работи. Това го знаем и ние, народните представители, знае го и бизнеса.
Какви са последиците? Колко са наказани, за да се стигне до това положение? Търсена ли е отговорност? Не може да има толкова много вини, не може на нашата държава като цяло това нещо, което се случи, да няма хора, които да не са отговорни. Ние трябва да чуем конкретни отговори по тези въпроси.
Другото, което е много озадачаващо. Както преди няколко месеца имаше успокоение, че всичко ще бъде нормално, че няма да има проблеми изведнъж раз, проблемите се стоварват като гръм от ясно небе. И тогава чуваме, и по-скоро имам чувството, че всичко това е някакъв театър на абсурда. Някои станаха анимационни герои и телевизионни, радио герои и т.н., а по същество човек трябва да е сляп, а смятам, че европейците не са слепи. Като отидат по места виждат за какво става въпрос. Виждат, че долу, по места, положението е много тежко. А иначе горе всичко е обвито в целофан, всичко е напудрено, направено без грешка. Аз имам поглед в моя избирателен район пък и в цялата страна.
Имам поглед, защото знам, че като дойдоха представителите на Европейската комисия от Брюксел и започнаха проверките, от тези предприятия, които те си избраха, беше страшно. Там, където ги заведоха, беше добре. Общо взето нещо може да се понапудри. Ами тези, които те избраха? През нощите се звънеше по телефоните, за да може да се мие, да се чисти и нещо в последния момент да се преподреди и пренареди.Да не говоря, че цели машини бяха измествани. През нощта с камиони бяха товарени и измествани машини. Това е истината. Не искам да влизам в подробности, защото, ако вляза в подробности, ще стане страшно. Но това ще стане на едно от следващите заседания, когато може би ние трябва да извикаме тук министъра, само народните представители и да си поговорим конкретно и ясно, защото това е една много голяма ниша. Едни проблеми, които могат да имат бумерангов ефект и утре знаете какви ще бъдат последиците.
Трябва да бъдем достатъчно честни. Примерно да попитам госпожа Тасева, виждам, че полагат усилия от ДВСК, стремят се да направят всичко възможно. Колко пъти в съответни предприятия отидоха специалистите, примерно в моя избирателен район – Благоевград, и какви са конкретните констатации? Влизанията на хората от ДВСК долу, по места. Колко са на брой?
Ние трябваше да изслушаме по-скоро доц. Жеко Байчев, но по-скоро на амбразурата застана господин Пейчев.
Имам чувството, че има някакво разминаване. Има някакъв тип специфична политика на Министерството на земеделието и горите, има малко по-различна политика на Националната ветеринарномедицинска служба, доста по-различна може би и на ДВСК, защото такава е спецификата, и съвсем различна на браншовите организации и на бизнеса. Има 5-6 вида политики в един и същи сектор. От това, което чуваме, четем в пресата и виждаме, на практика оставаме с това впечатление.
Освен това има и нещо друго, което е твърде притеснително. Ние не знаем точно къде е разминаването в интереса на държавата и бизнеса. Къде е демаркационната линия? Искам да се очертае, защото виждаме, че има спорове, но не знаем точно къде е конфликта. И това нещо народните представители, които формират политиката в отрасъла, трябва да го знаят.
РЕПЛИКА: Във въдството е разликата.
ЯНЕ ЯНЕВ: Това е съвсем накратко. Имам доста въпроси, които бих искал да поставя, но дотук ще спра.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Янев.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, специално се обръщам към господин Пейчев, аз категорично не съм съгласна с позицията на министерството. Фактът, че този проблем с цялата острота се обсъжда за първи път по този начин в комисията на Народното събрание означава, че министерството не си е свършило работата. Не може да упреквате бизнеса, който иска от вас информация, и да го препращате към Интернет страницата. За да решаваме проблемите, които са изключително сложни, трябва един непрекъснат диалог. Тази среща трябваше вече да се е състояла.
Аз мисля, че господин Костов, ако не греша, неслучайно са го извикали от Брюксел, защото очевидно има проблем и той е много сериозен. И вие да препращате към Програма САПАРД и да упреквате бизнеса, че не се е отказал от пари заради ресурсното стопанство, заради базовото стопанство, аз мисля, че това е абсолютно некоректно. Министерството трябва да има политика в това отношение и политиката не се базира само на Програма САПАРД. Има и други финансови източници, има и цели, които трябва да се поставят, и те трябва да се изпълняват с една последователна политика.
Аз смятам, че наистина тази среща трябваше вече да се е състояла и вие да сте изяснили тези неща. И не за първи път. Трябваше да се работи в един непрекъснат контакт, за да може да изяснявате проблемите и да взимате мерки как да ги решавате.
Аз останах с впечатление, че за тази ситуация и виновно министерството. Вие сте създали илюзии, поради занижен контрол, в 305 предприятия, че ще изнасят от 1 януари 2007 г. И поради снизходителност или – не знам, да не развивам подозрения на какво се дължи тази снизходителност, се оказва, че тези 305 предприятия не отговарят на изискванията и те провалят един голям брой други предприятия, които са можели да изнасят. Ние не знаем колко са тези предприятия. Оказа се, че се потвърждават само тези предприятия, които преди това са имали разрешение, и нито едно ново предприятие. Възможно е да има и такива предприятия. Всъщност поставени са на колене такива предприятия заради един занижен контрол.
Оказва се, че не се знаят какви са забележките. Каква ще бъде политиката ви по-нататък? Какво ще искате от бранша като не им казвате какви са забележките? Те не знаят в какви направления да си поправят работата.
Оказва се, че всъщност тази ситуация е създадена в резултат на пропуски в работата на министерството. Защото вие сте тези, които водите преговори с Европейския съюз. Вие сте тези, които имате първичната информация, и вие сте тези, които сте длъжни да уведомявате бизнеса. Това е едно огромно усилие, но държавната политика е във ваши ръце. Пропуските са от вас и ние ще искаме от вас максимално бързо всичко това да бъде поправено.
Едва ли тази вечер ще могат да се вземат някакви решения, но това, което мисля, че трябва да направим, е, че ние трябва да поискаме от министерството максимално бързо да ни докладва какво ще предприеме, за да се промени ситуацията. Това разбрахме, че когато предприятията бъдат готови да докладват и т.н. Но се оказва, че в ресурсния бранш трябва да има финансиране, трябва да има политика на министерството. Всички тия неща трябва да бъдат конкретно разписани, трябва да се вземат мерки и ние трябва да знаем за какво става дума. Положението е изключително тревожно.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми гости! Много ми се искаше на днешния празник на колегите ветеринарни лекари да водим тоя разговор в друга посока – да бяхме отчели други резултати, да бяхме си пожелали други неща.
Смятам, че от началото на тоя мандат досега, поне хората в нашата комисия, сме доказали една изключителна толерантност и желание да помогнем както на министерството, така и на всички негови служби. За най-голямо съжаление, резултатите са ясни, колеги. Не бива да си слагаме главата в пясъка като една птица и да забравяме, че някои други части са отвън или ще ни се случат някои неща, които не желаем, но така или иначе те ще ни се случат.
Аз бих желал да попитам – от 2000 г., по справката, която беше показана, която е абсолютно коректна, говорим за преструктуриране, видяхме, че си унищожихме тук промишлеността, и в крайна сметка какъв е резултата? Резултатът вие го виждате какъв е. Някой просто не си е свършил работата. Тук трябва да се поеме отговорност за тая несвършена работа.
Аз питам господин Байчев: с какво комисията не Ви помогна? Внесохте закон. Знаем какво приехме, с какви усилия, с какви мъки, приехме тоя закон. Внесоха се куп други законопроекти освен основния закон, за които ние тук трябваше да правим нови работни групи, да поправяме грешките, които не са направени на експертно ниво и в крайна сметка да работим само и само по някакъв начин да не ви попречим. Да не говорим ние, като опозиция, колко пъти преглъщахме някои неща само и само да не попречим на приемането ни в Европейския съюз. С тия резултати то просто се обезсмисля.
Аз се извинявам, господин Янев каза: “има разминаване в стратегията и в политиките на браншовиците, на министерството и на Ветеринарната служба. То просто няма такива, бе, колега. От резултатите, на които в момента сме свидетели, се оказа, че в момента нито е имало стратегия, нито някакви политики в тая област. Просто това е една борба за оцеляване и всеки се бори да оцелее сам.
Колегите браншовици се опитват да оцелеят сами. Много ясно, че всеки се опитва, ако може да си прокара проект и да вземе да си пооправи предприятието – единия в едната област, другия – в друга, третия – фермата. Поради липса на такава стратегия резултатите са такива.
Защо не вземем да си кажем нещата такива, каквито са, и да видим ние можем ли да ви бъдем полезни с нещо, да се прави нещо, отново пак притиснати от обстоятелствата, за да можем да излезем от тази ситуация? Защо не си дадем сметка, че само след няколко дни вече го няма чадъра на държавата? Разберете, няма го чадъра на държавата!
Мен през ден ме карат на най-различни срещи представители на поляци, на унгарци, които идват да опипат почвата и дали аз ще им се вържа на акъла да им помагам или някой друг. И без никой да им се върже, те ще си дойдат тук и ще си влязат в техните вериги, които вече не са малко, и ще ви смачкат. Извинявам се за израза, но това е самата истина.
Нещо повече, тук пак си прехвърляме топката, ако може, дай да видим, да премълчим нещата. Кой ще поеме отговорността за това, че предприятия, които не отговарят на изискванията, влязоха в тия списъци? Затова сега вие се чудите защо европейците. Ами европейците са си свършили работата. Те просто идват, само че за разлика от времето, когато аз бях министър и когато знаех от три месеца напред, че ще дойде европейска проверка, ходехме и по пет пъти пращах колегите от националната служба да ходят, да проверяват, да лъскат, след това пак да проверяват и всичко го гласяхме като за проверка, сега вие знаете, че те си идват и си проверяват без да питат никой. И така ще бъде.
Аз искам да задам няколко въпроса. Първо, тук някой трябва да поеме отговорността за тая ситуация в момента. След това, нека се кажат нещата такива, каквито са. Това, че ние премълчаваме някои неща или обясняваме: какво толкова е станало? Тия, които можеха да изнасят, ще продължат да изнасят. Да, тия които можеха да изнасят, ще продължат да изнасят, но тогава защо затворихме останалите? Да си бяхме яли тук боклуците, които ги правеха в обори и в мазета и да не си бяхме правили труда, тъй като така или иначе те щяха да бъдат затворени. Проявява се двоен аршин и оттук идва големия проблем – от двойния аршин.
Явно, че тоя диалог, който трябваше да се води и който беше започнат още в началото, когато се подписаха там споразуменията за двойна нула 2000 г., за начало на преговорите, явно, че тоя диалог не е воден по начина, по който пред нас се представяше, че има добър диалог. Идват законите, съгласувано, становища и т.н., но в крайна сметка се оказва... Това е ситуацията.
Господин Янев излезе, но явно, че този диалог не е на това ниво, на което трябва да бъде. Най-малкото ние трябва да ставаме арбитри тук на вашите разправии кой взимал, кой не взимал, защо тоя е взимал, защо не се отказал някой друг от САПАРД. Никой няма да се откаже от САПАРД. Просто няма такава логика. Как някой ще се откаже от възможността да се опита да си подобри предприятието?!
Знаете ли кое е най-жалкото, колеги? Че тия, дето си подобриха и си заложиха къщите и апартаментите, утре ще си ги загубят. При тая ситуация утре ще си ги загубят, защото те няма да могат да избият парите. И въпреки, че САПАРД им е помогнала останалите 50 процента висят на тях. И те, ако нямат бизнес, а се очертава, че една голяма част от тях няма да имат, тогава всичкото упражнение ще отиде напразно.
Аз питам: кога най-после ще бъдат затворени и нелегално работещите предприятия? Защото има нелегално работещи предприятия. И тук какво се оказа – нещо, което като че ли си е нормално вече за България – тия, които се опитват да покрият някакви критерии, тия, които се опитват да играят по правилата, ядат дървото. Тия, които си карат както си знаят, за тях няма закон, за тях няма проверки и те продължават да си работят. Ако трябва, мога да извадя поне 20 предприятия, които в момента работят нелегално.
Следващият въпрос: кога ще спрете ваксинирането на прасетата срещу чумата? Поставям така въпроса, няма да го развивам. Зависи от това какво ще ми отговорите, може и да го развия.
Тук вече искам да се ангажира министерството. Тия въпроси така или иначе ние не можем да не ви ги задаваме, колеги. Ние ги задаваме съвсем добронамерено. Аз предлагам министерството да излезе с една стратегия, в която да видим за тая една година какво може да се направи, за да може да се подпомогнат браншовиците в тая ситуация. И смятам, че тук, в нашата комисия, всякакви ваши инициативи могат да бъдат подкрепени.
Дали ще се правят пилотни проекти във връзка с подобряване на качеството на млякото – имали сме различни срещи с браншовиците. Знам, че и министърът е застанал зад някои идеи. Не искам да изпадам в подробности и да отегчавам колегите, но просто трябва да се направи някаква стратегия, която да ни бъде представена. Ако поискате, ако трябва ние да застанем зад някои ваши инициативи, да получите финансиране. Без пари няма да стане. С парите по САПАРД беше направено каквото е могло да се направи. Знаете много добре и вчера го обсъждахме.
Имало ли е проблем да поискате от нас подкрепа и ние да сме се запънали и да се правим на политици и да почнем да политиканстваме. Не е имало проблем, няма и да има. Въпросът е, че тия пари, знаете, че са ограничени и те свършват.
Вчера ние говорим и Вие ни докладвате, че предварително горе-долу се знае къде ще отидат тия пари, защото има повече проекти отколкото са в момента парите, с които вие можете да разполагате. Така че тия пари ги пишете похарчени. Ние не можем да разчитаме на тия пари да се подобри ситуацията, в която сме в момента. Дайте разработена стратегия? Ако трябва, не знам, със специален закон или по някакъв начин да ви подкрепим, за да започнете реално да излизате от тая ситуация.
Честно да ви кажа, недоумявам как може ние да си мислим, че ще надхитрим в момента партньорите си. Защото ние сме си мислили, че можем да ги надхитрим, представяйки повече предприятия, предлагайки неща, които не отговарят на самата истина.
Колеги, един компромис води след себе си втори, трети и накрая нещата излизат наяве. В момента ние имаме сериозен проблем. Това трябва да го знаем много добре и не да драматизираме положението, а трябва да търсим изход от това положение. Но тук господин Янев е абсолютно прав. Не може ние да слагаме всичко под общ похлупак. Различните въдства, по различен начин стоят нещата в отделните отрасли, но като цяло картината е много лоша.
Ако вие не предложите нещо за излизане от тая ситуация, няма кой друг да го направи. Не разчитайте, че тия хора могат да се справят сами. Аз даже не говоря и за ония малките, които са с по една-две крави и другите. Аз говоря за хората, които са около тая маса и които се водят бизнесмени и на които една голяма част от предприятията им са в тая бройка на 305 предприятия. Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Даут Осман.
ДАУТ ОСМАН: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Първо, приветствам комисията за експедитивността по събирането й във връзка с тази тревога. Наистина е тревога. Имайте предвид, че само след няколко месеца ще фалират около 150-200 хил. семейства от различни браншове – млекопреработватели, млекопроизводители и месопроизводители. Това са хора, които в продължение на 15 години кредитираха държавата. Че държавата е длъжник на земеделието, тук спор няма.
Тук не мога да се съглася с преждеговорившите, които казаха, че предприятията не са готови.
В подкрепа на Министерството на земеделието и горите и на Националната ветеринарномедицинска служба мога да кажа, че по отношение на предприятията те са си свършили работата. Ние имаме предприятия, които по оборудване и чистота, превъзхождат европейските. Сигурен съм, че критериите, по които е оценявана тяхната годност, са завишени с около 30 процента.
Но тук проблемът е в това, че ние нямаме суровина, която да отговаря на критериите на Европейския съюз.
Кои са факторите, които са допринесли да стигнем до този хал? Различни са. Тук слушах представителите на браншовите организации. Мога да кажа, че и браншовиците имат вина в това. Сам опреди две години имаше сирене в “Метро” на цена 1,70 лв. Как се постига тази себестойност, че е печалба? Имало ли е суровина, която се е внасяла, и в момента има ли суровина, която се внася и се преработва в тези предприятия? Има. Имало е.
Кажете ми тогава как може производителят да реинвестира в правенето на доилни зали във фермата си, когато млякото му се изкупуваше на 0,20 лв.? Сухо мляко, което се внасяше като суроватъчно мляко с 15 процента мито. Някои от тях включително присъстват и на тази маса. Продължават да внасят и произвеждат такива сирена на пазара без холестерол. С 0,20 лв. цена на мляко бай Хасан и бай Иван не бяха в състояние да реинвестират в тези неща.
Тук е мястото на комисията и представителите на Министерството на земеделието и горите да търсим решение на въпроса как да осигурим качествена суровина за тези преработвателни предприятия. Разбира се, това е мое виждане, не ангажирам никого.
В Националната асоциация, начело с господин Тачев, сме обсъждали този въпрос. Тук екстремно е необходима помощта на Министерството на земеделието и горите да се изградят доилни зали по населени места за над 50-60 крави, рибна кост. Животновъдите в съответните населени места да бъдат регистрирани като сдружения. Но, разбира се, необходимо е финансиране. Друга алтернатива просто няма.
Ще ме подкрепи и господин Трендафилов, с който сме обсъждали, тук става въпрос за човешки съдбини. Само след няколко месеца ние ще видим на улицата тези 150-200 хил. семейства.
Подкрепям абсолютно тревогата на браншовиците, но специално за предприятията мога да кажа, че контролът е бил на ниво, но че нямаме суровина и как да осигурим качествена суровина.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, може би сме малко по-емоционални днес, но това е разбираемо предвид на ситуацията, която е създадена, и никой не бива да се обижда, че тези емоции прерастват в малко по-остри изказвания от някои колеги.
Според мен, това е едно изключително полезно заседание на комисията. Нещо, което, надявам се, няма да остане епизодичен факт. Аз смятам едно от решенията, които ще вземем, е веднага след Новогодишните празници отново да имаме заседание по тази тема. Да имаме и малко по-прецизна информация по отношение на причините, един анализ от страна на Министерството на земеделието и горите за причините, довели до това състояние, защото тук бяха подхвърлени различни тези. Аз смятам, че във всички тези тези има и голяма доза истина, но има и известно усилие да се прехвърли проблема в друга посока.
Самият факт, че водим тази дискусия мен ме кара да мисля в момента, че преди да направим преструктурирането в самите предприятия, трябваше да преструктурираме нашето мислене. Мисля, че това е големия проблем на тримата партньори в България, които имат отношение към тази тема. Тримата партньори в лицето на производителите, в лицето на контролните органи и в лицето на потребителите.
За потребителите си имаме вече еврокомисар, да кажем, че тази тема можем да не я обсъждаме в момента. Но мисля, че партньорството между бизнеса и контролните органи е нещо, което в България някак си не се разбира.
Аз мисля, че има напредък в това отношение, защото изживяхме онзи период, когато се гледаше враждебно всеки на другия, но мисля, че имаме нужда от нови нива на партньорство и то се изразява в различни посоки.
На първо място, партньорство по отношение на информираността. Абсурдно е да си мислим, че контролните органи могат да съществуват без бизнеса. На тях може би ще им стане по-леко, ако предприятията са 50 или 100. Най-вероятно ние отиваме към цифрата 100 за цялата хранителна промишленост. Най-вероятно натам отиваме и аз не искам да бъда лош пророк, но твърде вероятно е там да спрем.
Партньорството в информацията, взаимната информация означава след това и взимане на решения, които са взаимно полезни. Взаимно полезни в смисъл максимално подпомагане на бизнеса да стъпи на крака, защото освен чисто икономическия проблем, когато говорим за проследяемост на хранителната верига, ние имаме и социален проблем, а имаме и един по-друг проблем, който е проблем на контролните органи.
Никой тук не каза всъщност защо месопреработвателния и млечния сектор са обект на този свръхконтрол. Тук се подсказа, че всъщност става дума за излишъци на европейския пазар и европейския пазар е най-чувствителен. Но бъдете сигурни, че това нещо ще последва като следваща гилотина веднага върху другия сектор. А месния и млечния сектор бяха перлата на нашата хранителна промишленост поне по отношение на ниво на въвеждане на добра производствена практика по отношение на въвеждане на Системата НАССР и т.н.
Ако стигнем до другите браншове, трябва да ви кажа, че картината ще е абсолютно трагична. Тук се подсказа и от някои мои колеги, аз благодаря, че днес чух много конструктивни изказвания за разлика от някои изказвания вчера от трибуната, които говориха за защита на домашната ракийка. Там нямаше конструктивизъм, имаше популизъм. Но днес имаше много конструктивизъм и се казаха много верни неща.
В крайна сметка големият проблем на министерството с всичките му структури, дирекции, служби, агенции и т.н. продължава да бъде стратегическото планиране. Няма стратегическо планиране. Когато преди 4-5 години една голяма част от нас бяхме в подобен формат и сме коментирали какво трябва да се прави по отношение на финансово подпомагане, по отношение на законодателството, по отношение на всякакъв род подкрепа, много пъти е ставало дума и сме водили спорове, но в крайна сметка нищо не се промени в политиката на министерството по отношение примерно на финансовите линии. Вижте развитието на финансовите линии през годините от 2000 г. досега, въпреки “Адженда 2000”, която каза, че в Европейския съюз хранителната безопасност е приоритет № 1, финансовите линии не се промениха нито на йота. Напротив, нещата останаха такива, разбира се, с малки корекции.
Аз продължавам да задавам един въпрос, на който все още няма отговор. Защо ние продължаваме да подкрепяме производства, които в крайна сметка и да ги подкрепяме, и да не ги подкрепяме, това не носи никакъв резултат, а оставаме практически без никаква подкрепа сектори като животновъдството, сектори като преработката на мляко, на месо и т.н.? Аз не мога да приема тезата, че, видите ли, САПАРД дава безкрайни възможности. Самата Програма САПАРД претърпя метаморфоза по средата на нейната реализация по отношение на въвеждането на системи за качество. Мисля, че всички са наясно с този проблем. А това можеше да бъде политика още от самото начало.
Мисля, че тук, на това заседание, ние не можем да играем ролята на някакви съдници. Нашата работа не е да търсим в момента кой каква отговорност носи и кой къде не си е свършил работата. Това не е наш проблем, според ме. Нашият проблем е оттук нататък да намерим онзи начин на въздействие върху политиката на министерството, който ще ни доведе до най-бързи и правилни крачки.
Според мен, все по-очевидно започва да става, че без партньорство, а то не е възможно – пак се връщам на темата проследяемост в хранителната верига. Какво значи проследяемост, как можем да реализираме, въобще някой представя ли си как ще стане това, след като различните институции в рамките на Министерството на земеделието и горите имат съвършено различни задачи по отношение на контрола върху безопасността на храните или суровините? За каква проследяемост ще говорим, когато Националната служба по зърното и фуражите, примерно контролираща една част от хранителната верига, има едни правила за работа, Националната ветеринарномедицинска служба има други правила, други функции, възложени по закон или, ако щете, по вътрешни правилници и т.н.? Не говоря въобще за това, което е в Министерството на здравеопазването.
Очевидно е и, според мен, това е въпрос на политика, че час по-скоро трябва да изградим Агенцията за безопасност на храните. Аз вече започвам да чувствам известно неудобство от това, че не съм бил достатъчно настоятелен, когато правихме промените в Закона за храните и когато отстъпих пред фактора нежелание на администрацията да се реформира.
Връщам се отново на това, че преди да говорим за преструктуриране на браншовете, на фирмите, на предприятията, трябва да си преструктурираме мисленето. Очевидно е, че няма място за отстъпление. Европейският вятър, който задуха 2000 г. по отношение на безопасността на храните, не можем да преодолеем с навеждане и да чакаме да отмине и пак да се изправим. Трябва да ни е ясно, че отстъпление назад няма да има.
Нещо повече, Брюксел вече има опита на присъединилите се преди три години страни. Те знаят всички номера, които могат да им бъдат направени. И едва ли някой от експертите в Европейския съюз ще допусне тук да има грешки. Когато те вървят с парцалчето да търсят паяжините, те са наясно, че това е задача и просто трябва да намерят причините – това го знае всеки контролен орган, а те знаят къде да ги търсят. След като това е ясно, дайте да видим какво да направим оттук нататък.
Ясно е, че големите фирми ще останат на пазара. Няма как да се закрие един сектор. Все едно, те имат голям потенциал, имат възможности и т.н. Според мен, големият проблем е да бъдат подпомогнати средните фирми. И тук политиката на министерството трябва да е много ясна. Най-малките, вероятно и да се влагат някакви усилия, времето е такова късо, че просто няма да има ефект. Но поне средния сектор, това, за което се подсказа тук, някои решения. Аз мисля, че трябва да се търсят решения в посока на това по някакъв начин да се помогне в най-слабата част на хранителната верига. Преработвателната не е най-слабата, най-слабата е производствената част, животновъдството. Там сме съвсем зле. Ако някой реши да има наказателна акция срещу България, няма начин да не я осъществи.
Колеги, аз не искам да отегчавам аудиторията с моите размишления в момента, но смятам, че ние трябва да поискаме министерството да направи един много сериозен анализ. Не формален, не става дума да ни се кажат неща, които ние в комисията, където има и необходимата компетенция, ги знаем. Става дума за един анализ, който наистина да посочи ясни жалони в рамките на тази година какво ще се направи действително и да се види една реална оценка.
Аз съм за безкомпромисно отношение на контролните органи по отношение на производителите. Но в същото време министерството трябва да намери формите да подкрепи онези, които имат желание. Защото особено по-малките производители нямат шанс. Нито ще успеят да се преструктурират толкова бързо. Вече си мисля, че не е и само манталитета, което донякъде също играе роля – очакването, че нещо ще се случи въпреки нашата пасивност. Но не само манталитета на българина е проблем в случая. Според мен, проблемът е и в това, че няма необходимите сили в малките предприятия, няма необходимият потенциал от страна на контролните органи да им помогнат. Защото това също е фактор – как ще направиш контрола, дали ще слагаш рестрикции без да подпомагаш или ще подпомогнеш по такъв начин, че този човек, който е от другата страна, да разбере наистина, че няма мърдане или ще му подадеш лъжлива ситуация, че може би ще има шанс все пак да отърве кожата след време.
Тук водещ принцип трябва да е безкомпромисността. Нямаме място за компромиси. Но имаме нужда да формираме политика, имаме нужда да формираме политика по отношение на безопасността с всички форми и средства и ние като комисия – това е моята препоръка, господин председател, тази тема да стане постоянна тема в комисията под най-различна форма. Не е нужно всеки път да се изслушваме в този формат. Може и в друг тип формати, но трябва да се помогне максимално по отношение формирането на политика. Аз не казвам, че министерството не може само да я формира, напротив, но ние трябва да участваме в този процес, защото фактически ние сме буферът – всеки в своя избирателен регион спрямо онези, които са потърпевши. Защото администрацията ще се капсулира в сградата на министерството, но ние ще трябва да отидем при производителите и да им обясним защо те от утре не могат да произвеждат. Това ще катализира страхотен проблем. Ние тук трябва да вземем мерки, трябва да имаме необходимата яснота какво може да се направи. И това, което може, наистина да го индуцираме със съответните било то законодателни, било то друг тип решения. Благодаря.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Пейчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Аз ще се опитам да отговоря общо на въпросите, тъй като някои от тях се препокриват.
Господин Янев, аз съм съгласен с Вас в голяма степен за това, за което говорихме, и за подкрепата, която трябва да окажем в животновъдството и различните видове въдства. Някои от тях се развиват сравнително по-добре. Но вие виждате, че и по Втория стълб и по другите мерки, които сме предвидили, Министерството на земеделието и горите, както и за закупуване на нови животни и за подкрепата, която оказваме на животновъдите, това е факт и ние го правим.
От друга страна обаче нека да се върнем малко назад и да си спомним, по-скоро лично Вие, на жълтите павета и на други места в България как изливахте млякото. Същата теза, която сега защитавате, е малко по-различна. Тогава животновъдите бяха поставени на колене. Те изклаха животните си, защото цената на млякото, която им беше заплащана от всички преработватели...
ЯНЕ ЯНЕВ: Сега сигурно е по-висока?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ: Сега е по-висока.
ЯНЕ ЯНЕВ: Господин Пейчев, давате ли си сметка какво говорите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ: Аз си давам сметка, много добре си давам сметка.
ЯНЕ ЯНЕВ: Честно Ви казвам, Вие не знаете какво говорите в момента.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Господин председател, може би не трябва да се отговаря на изказванията, а да чуем какво ще прави по-нататък министерството.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ: Аз се опитвах да отговоря.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Господин Пейчев, отговорете на поставени проблеми и въпроси.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ: Проблемите са два и единият от основните въпроси, който беше поставен и от госпожа Манева, от господин Янев, както и от господин Моллов – къде е демаркационната линия?
Аз обобщавам по простата причина, че това, което ще се задава по региони, регионите откъдето сте избрани, и предприятията, където те работят, са на различни територии.
Второ, ако ние затворим и приложим закона с пълна сила, то една голяма част от тези предприятия ще бъдат затворени. Решете дали да приложим въпроса в пълната му сила, след като тук сме се събрали всички. В пълната му сила, на сто процента по европейските изисквания, и да затворим много голяма част от тези предприятия или да търсим някакво друго решение и докъде да бъде това решение.
Тази, 2006 г., благодарение на многократните консултации, които правихме... Защо? Защото не може да отрече нито Млечния борд, че предложиха 68 предприятия. Господин Зоров, Вие, с целия си състав на Млечния борд, бяхте ли на среща с Министерството на земеделието и горите, и Вие сами защитавахте теорията, че трябва 68 предприятия да останат да работят с неотговарящо и отговарящо мляко. Молбата от нашето министерство беше поне малко да редуцирате броя на тези предприятия. Една част от тях стигнаха до 42. Ние този диалог го водим, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Аз си мисля, че едно от нещата, които днес трябва да кажете, е, че се ангажирате да проведете една среща с бизнеса и на всеки техен въпрос да отговорите ясно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ: Госпожо Манева, не е бил монолог. Ние имахме многократни срещи. Ние постоянно разговаряме с бизнеса. Аз самия съм се стремил през цялото време и винаги съм бил упрекван, включително и от хора, стоящи на тази маса, че защитавам бизнеса. Аз продължавам да го защитавам, защото средният и малкият бизнес са гръбнака на българската икономика. На мен това не ми е чуждо. Но в един момент излиза това, че ние трябва наистина да намерим един доверителен интервал, в който доверителен интервал да работим. Линията не може да бъде рязка – тук е бяло, тук е черно.
Ние сме се стремили на базата на разговорите, които сме водили, се каза че 75 процента от предприятията, които са се изградили на изискванията по европейските норми, ще останат да работят до 31 август.
Срещнахме се с асоциации. Те казаха: дайте още един месец. Дадохме още един месец. След това: дайте още един месец, за да станат 80 процента. Хайде тези, които са закъснели по САПАРД, и там направихме отстъпка.
В един момент става въпрос за следното: изискванията и отстъпките, които се искат от нас.
ДИМИТЪР ЗОРОВ: Това не сме го искали.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ: Господин председател ,няма да участвам в подобни лъжи.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Отнемам Ви думата.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви.
Благодаря на министерството, благодаря на браншовите организации. Ще кажа само няколко думи и приключваме заседанието.
Аз си представях провеждането на последното заседание на Комисията по земеделието и горите на Република България, не член на Европейския съюз по друг начин. Надявам се, че първото заседание на Комисията по земеделието и горите пак на Българския парламент на Република България, бидейки вече член на Европейския съюз, ще бъде по друг начин.
Затова предлагам по тази тема да бъде в посока действително да заслушаме една сериозна, задълбочена информация за това какво е състоянието в нашия преработвателен сектор сега; какво предприема Министерството на земеделието и горите, за да приведе политиката си в съответствие с нуждите и потребностите на българската държава, сиреч на българските граждани и българския бизнес, защото това е министерство на Република България – на българските граждани, всички, които са били на избори, избирали и живеят тук и са свързали съдбата си с държавата.
Следователно става дума за цялостна политика, която трябва да реши проблема в основата на нещата, което моите колеги достатъчно обективно и сериозно го поставиха – какво ще бъде в животновъдствата, как ще дадем месото, как ще дадем млякото, за да можем да решим цялата верига. Иначе няма верига.
Второ, предлагам на дневен ред да бъдат поставени два законопроекта, за което препоръчваме на министерството, ще информираме и министър-председателя, и Министерския съвет за това да бъдат ускорени:
1. Законът за животновъдството в контекста, за който стана дума.
2. Законът, който трябва да създаде така наречената единна точка, единен орган, за което говори преди малко господин Моллов, и който беше тема на много, много разговори и преди това – създаването на този единен орган за държавен контрол, ако щете, така ще го кажа, върху безопасността на храните. Гарантиране, така да се каже, тази единна система от контролни мерки, действия и мероприятия, които да доведат до абсолютната убеденост на българския гражданин, европейския гражданин и всеки, който консумира храна, купува храни в България, че те са абсолютно безопасни и отговарят на съдържанието на етикетите и пр., и пр.
Да се спре вече тая ненужна, абсолютно движеща назад препирня кое е водещо – здравето ли, земеделието ли; здравето ли, земеделието ли? Ако някой от правителството не го е разбрал, ние трябва достатъчно ясно да го кажем, господин Моллов, ако трябва, ще напиша специална докладна записка, че тази ситуация вече е в ущърб на българското гражданство.
Следващото, което предлагам да бъде позиция на нашето решение е свързано с взаимодействието между Министерството на земеделието и горите и браншовите организации. Ние бихме желали, госпожо Емин, да предадете на господин министъра, че много държим всички мероприятия, които ни се предложат, да бъдат в резултат на обсъждане и с браншовите организации. Ние бихме желали да чуваме по-добре синхронизирани действия от страна на министерството в съответствие с браншовите структури.
Това е, което според мен можем да вземем като препоръки към дейността по дадената тема.
Разбира се, аз в никакъв случай нито омаловажавам действията на министерството, нито омаловажавам позициите и действията на браншовите организации. Нашата цел в момента, на това заседание, при сегашната ситуация не е да вземем една или друга позиция, или пр. Нашата цел е да направим така, че България да излиза по-бързо от тежките проблеми, които има днес. За съжаление, много проблеми, много задачи, 15 години преход, но ние се намираме в тази ситуация, в която се намираме сега. Сега трябва да работим, за да излезем от нея. Няма кой да дойде и да реши българските работи. Нито един комисар от Брюксел няма да дойде и да ни реши проблемите. Проблемите на България са проблеми на българския народ и ние трябва да ги решаваме. Трябва да ги решаваме обаче с една презумпция, с това, че ние вече трябва да разсъждаваме като членове на Европейския съюз и като европейски граждани.
Аз съм абсолютно съгласен с това, което каза моя колега господин Моллов, а и преди това и господин Върбанов и други колеги, че действително проблемът е ние да имаме поведението и позициите си наистина като европейски граждани и за това, което трябва да се промени в мисленето, да бъде, разбира се, и промяна в действията.
Аз нямам какво друго да допълня.
Пожелавам на всички приятна почивка?
Закривам заседанието.



(Закрито в 18,40 часа)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В. Калинов





132 472 знака