Съвместно заседание с Министерството на земеделието и продоволствието и българските депутати в Европейския съюз относно обсъждане на приоритетни въпроси и позиции в сектора

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите




П Р О Т О К О Л

№ 88

На 25 юли 2007 г. се проведе заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

Дневен ред:

1. Съвместно заседание с Министерството на земеделието и продоволствието и българските депутати в Европейския съюз относно обсъждане на приоритетни въпроси и позиции в сектора.
2. Текущи.

На заседанието присъстваха: министърът на земеделието и продоволствието Нихат Кабил, заместник-министрите на земеделието и продоволствието Светла Бъчварова, Бюрхан Абазов и Стефан Юруков, генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба Жеко Байчев, заместник-генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба Паскал Желязков, Пенчо Запрянов и Дамян Илиев от Националната ветеринарномедицинска служба, изпълнителният директор на Агенцията по хидромелиорации Расим Муса, Славка Карамфилова от “Напоителни системи”, Николай Йонов и Долорес Белоречка от Националното управление по горите, изпълнителният директор на Националната лозаро-винарска камара, Евдокия Кръстева от Изпълнителната агенция по лозата и виното, Искра Вълчева – директор на Дирекция “Интеграционна политика” в Министерството на земеделието и продоволствието, Цветар Димитров – директор на Дирекция “Животновъдство” в Министерството на земеделието и продоволствието, Людмила Хъмчева, Валентин Славов, Красимир Крантов и Ирина Гъркова от Министерството на земеделието и продоволствието, Анелия Начева и Галя Райкова от КТ “Подкрепа”, Кирил Желязков и Иван Пенков от Стопанска камара, Светла Василева – председател на Федерацията на работещите в земеделието, Маргарита Янчева – председател на Синдиката на “Напоителни системи”, Борислав Стоянов и членове на Европейския парламент от Република България.
Заседанието бе открито в 16,50 часа и ръководено от господин Васил Калинов – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Уважаеми колеги, както всички знаете, на едно от заседанията неотдавна, взехме решение с господин министъра да поканим евродепутатите на едно съвместно заседание, на което да обсъдим някои въпроси, които са от приоритетите, които има да решава България в този период.
В същото време, за съжаление, днес българският парламент, в желанието си да отхвърли повече от въпросите, които трябва да решат проблема с провеждането на предстоящите местни избори, влезе в дебатите, свързани със закона за провеждането им. Както знаете, дебатите са изключително нагорещени, а в същото време и времето за приемане на закона наближава. Трябва да се излезе в така наречената ваканция, но не в това е проблема. Важното е, че самите срокове, които се изисква да ги има за този законопроект, трябва да почнат да текат с цел до края на м. октомври, когато изтича мандата на местната власт, да може да се проведат тези местни избори. Тази дискусия се проточи, в резултат на което заседанието на парламента беше продължено до 16,00 часа, за което се извинявам на евродепутатите.
Искам да кажа, че в същото време пък се застъпиха срещите, тъй като в 16,00 ч. при госпожа Грънчарова – министър по европейските въпроси, се провежда среща с евродепутатите по координиране на някои усилия, така че по участието на трите дами евродепутати при нас, за нас е изключително голяма част, макар че знам от колеги, че скоро ще дойдат поне още двама-трима наши колеги, да се надяваме, от всички парламентарни групи, най-малкото.
Другото е, че всички са проявили изключително голямо желание да се влезе в един сериозен диалог между комисията, министерството, въобще да се започне едно много сериозно партниране с цел защитаване и отстояване на позициите, които България би следвало вече да има във формирането на европейските позиции.
Освен всичко този процес за нас е изключително нов и ние подхождаме може би по-плахо, защото не знаем докъде, какво, как и що можем да очакваме, как да разположим, ако щете, и въпросите си, и вижданията си, и позицията си. На ниво изпълнителна власт има някакъв, така да се каже, опит, тренинг. Господин Кабил вече не една година участва в различните формати. Но що се отнася вече до сработване на цялата система, така да я наречем, с участието и въвличането на парламента със своите практики и процедури в решаването на проблемите, за нас е изключително важно.
Позволявам си да поясня още нещо. Тази идея се роди, когато обсъждахме с господин Кабил и колегите от министерството въпроса със ситуацията, която е в Сектор “Свиневъдство”, въобще свиневъдството в България, когато се постави въпроса за една от много сериозните теми – класическата чума по свинете, която е един от основния наблюдаван фактор въобще в този отрасъл. Така се стигна до това становище, че ние трябва да засилим своите позиции, своите действия и т.н., за да убедим Европейската комисия и европейските институции, че в България има създадени и се създават достатъчно сериозно необходимите условия и предпоставки да бъде гарантиран Европейския съюз, че производството на свинско месо, отглеждането на свине в България е в съответствие със стандартите на Европейския съюз и ние няма да допуснем нарушение на тия стандарти. В този диалог обаче не винаги всичко става, пропуква се, има наслоени, според нас, неправилни отношения към страната ни.
В тая връзка възникна необходимост от това да обединим усилията, от една страна, министерството в лицето на министъра с неговите участия в съответните формати, от друга страна, да помолим вие да знаете проблемите и да можете да окажете необходимото съдействие, ние пък, като депутати в местния парламент, да правим закони, да изискваме решения, да изискваме действия, които пък да съответстват на европейските нормативи и оттам да дават възможност да се повишава доверието в страната от страна на европейските институции, че сме надежден член и партньор в Европейския съюз.
Казах тези няколко неща като прелюдия на това кое ни накара да търсим възможност в този, според нас, най-горещ и най-сериозен проблем – земеделието, горския сектор, храните, въобще продоволствената политика и прочие, да търсим сътрудничество и действия.
Ние разделихме въпросите на три групи, най-общо казано. Вие сте ги видели в писмото. Тези групи въпроси касаят текущия момент, образно казано, това, което в момента тече и е предмет на обсъждане в различните формати не европейско ниво.
Следващата група въпроси са важни за страната ни проблеми и въпроси, които трябва да отпушат, да решат въпросите с прилагането на Общата селскостопанска политика, както е примерно Плана за развитие на селските райони; получаването на съответните акредитации от Брюксел на отделните опции; мерки с цел стартирането въобще на всички тези мерки по плана. Не на последно място, някои въпроси, които за нас имат много важно значение. За тях сме откроили може би не най-важните, но тези, които считаме, че на дадения момент са доста сериозни. Тези въпроси са животновъдството, включая Млечния сектор и прочие; въпросите за мелиорациите и развитието на страната, защото поливното земеделие за нас е сериозен проблем и въпрос. Може би ще стане дума и конкретно, за да сте наясно. Да решаваме поземлените отношения, защото и там има проблеми. Може би ще възникнат и други въпроси.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Горите.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Да, господин министърът каза, че сме пропуснали горите.
Няма да ги пропуснем, ще ги защитим.
Междупрочем днес, преди малко, приехме на първо и второ четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите.
В тая връзка ми позволете да благодаря на госпожа Баева, на госпожа Ставрева и на госпожа Желева, че стартираме този разговор с тяхно участие.
Имате думата колеги.
Заповядайте, господин Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! За най-голямо съжаление, заради дублиране на срещите, ако проведем днешната среща в тоя състав, без да подценявам участието на присъстващите колеги евродепутати, няма да се получи желания ефект, който ние всъщност преследвахме с тая среща. Още повече, че сме притиснати от времето и аз не съм много сигурен имаме ли възможност да обсъдим всички тия обхватни теми и да можем да ориентираме колегите с проблематиката, която ние бихме очаквали те да отстояват в Европарламента, така че да можем да защитим интересите на нашите земеделски производители.
Смятам, че можем да преминем към няколко конкретни проблема, които, поне според мен, ние не можахме да разрешим тук, на национално ниво и в нашата комисия.
Понеже Вие, откривайки срещата, казахте, че конкретния повод за търсене възможност за такава среща беше проблема, който ни беше представен в комисията от няколкото организации на свиневъдите, аз предлагам заместник-министър или министъра, или някой от Националната ветеринарномедицинска служба да запознае колегите първо с проблемите за забраната за износ на българско свинско месо, защото това е проблемът, който всъщност е блокирал свиневъдството в България и при очертаващата се тенденция на покачване цените на зърнения пазар, знаем, че секторът е силно застрашен.
Няма да коментирам повече причини, но смятам, че би било добре някой чисто професионално да запознае колегите, за да знаят те каква позиция биха могли да заемат и евентуално има ли възможност те, със своята активна позиция, да повлияят върху вдигането на забраната? Това е единия въпрос.
Другият въпрос е свързан с тежката година, на която сме свидетели, и проблемите, които са свързани с компенсирането на българските земеделски производители, защото в републиканския бюджет ние нямаме заложени средства за национално доплащане по схемата за единно плащане. Отговорът всъщност е: “Нямаме пари”, защото те не са предвидени в републиканския бюджет.
Освен че, разглеждайки бюджета за следващата година, можем да предвидим някакви пари, които да бъдат изплатени през следващата година, да потърсим някаква възможност за прегласуване и преразпределение на ресурса, който евентуално ще се оформи към края на годината като бюджетен излишък – по преизпълнение, по отделните позиции в бюджета, защото поне засега се говори, че ще има бюджетен излишък, аз смятам, че можем пак от министерството да поставим въпроса пред нашите евродепутати да потърсим възможности за такива компенсации по линия на Европейския съюз.
Какво имам предвид? Имам предвид, че и в други страни има такава практика – при тежки ситуации, при бедствени ситуации да се търси помощ и да бъдат компенсирани. Ако има такава възможност, ние трябва много точно да кажем, за да могат тук колегите да поемат някакъв ангажимент и просто като един отбор всички да се борим за това нещо.
Не искам да изпадам в подробности и да цитирам разни регламенти, защото нямам претенции, че в момента съм подготвен много добре по тях, за да давам някакви предложения, но си спомням, че последната ни среща, на която в комисията разгледахме мерките в комисията мерките, които се предлагат от нашето министерство, имаше една възможност, с която ние да информираме нашите евродепутати и те също да окажат влияние в Европейския парламент, за да се потърсят някакви компенсации за претърпените тежки финансови загуби от нашите земеделски производители.
Засега ние имаме някакви данни, които касаят повече проблемите, които бяха свързани със засегнатите есенници, но това вече е в историята. В момента вървят комисии, които продължават да отчитат засегнатите райони и проблема, който ще имаме и с пролетниците.
Просто годината е доста тежка и смятам, че можем да направим нещо в тая посока. Само че трябва колегите от министерството трябва да формулират по-точно проблема.
Смятам, че тук въпроса не е да правим някакъв, понеже често пъти, когато поставяме така въпросите, едва ли не сме обвинявани, че търсим някакъв популизъм. Аз смятам, че хората, които сме в тая зала, не търсим никакъв популизъм. Ние трябва съвсем откровено помежду си да кажем какви са проблемите. Просто не да поставяме задача, но да фокусираме вниманието на нашите евродепутати и те да обединят усилията си, за да може да ни помогнат.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа представители в Българския и в Европейския парламент! На двата въпроса на господин Върбанов – отзад напред, на втория въпрос ще отговори заместник-министър Бъчварова, която е ангажирана изцяло с проблемите на националното аграрно развитие, конкретно в момента проблемите, които се появиха от сушата от зимата насам, държавните помощи като компенсации, регламентът, съответно възможностите от Европейския фонд по солидарност. На първия въпрос – за състоянието по отношение за голямата класическа чума по свинете, ще отговори доц. д-р Байчев, който генерален директор на Националната ветеринарномедицинска служба.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Заповядайте, госпожо Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, господин председател.
По отношение на компенсациите, наистина като първа година в Европейския съюз ние имаме доста сериозни проблеми по отношение на възможността, начина и реда за използване на възможностите за компенсиране на земеделските производители. Така например Регламент 18/60, който е от 2004 г. и дава възможност за максимално допустимо подпомагане на стопанство от 3 хил. евро рамките на три години е възможност. Но доста от въпросите, които поставяме и сме ги поставяли в Европейската комисия – той съвместим ли е с Регламент 18/57, който е от м. декември 2006 г. и предвижда компенсиране на приходите? Тоест разлика в приходите от годината, когато е отбелязана сушата, и съответно предходните три години. Все още нямаме отговор, но това е много съществен въпрос. Ако всичко е в рамките на 3 хил. евро, съответно очаква се от 1 януари 2008 г. тази граница да стане 6 хил. евро, дали става с натрупване. Съществен е въпроса за всички тези земеделски производители, които на този етап биха могли да се възползват от Регламент 18/60, без това да пречи през следващата година на база на отчетна информация да прилагат Регламент 18/57.
Другият въпрос, който също ни интересува и сме направили запитване, но все още няма отговор. Имаме стопанства, които нямат история, тоест три или петгодишна история, както е в Регламент 18/57. Може ли съответно да се използва предходната година като сравнима? Защото сравняването при всички положения е необходимо, но не за такъв дълъг период.
Доколкото всички разговори, които са водени, и кореспонденция, която се обменя, се разбира, че винаги става въпрос за средства от държавния бюджет, които съответно трябва да се предвидят във връзка с компенсирането.
Иначе Фонд “Солидарност” общо взето там процедурата е още по-дълга и едва ли може да се прилага през следващите две години такъв голям интерес и като финансов ресурс, и като подпомагане. Досега действащият механизъм не предвижда. Така че Фонд “Солидарност” е възможност, но той в момента не може да реши въпросите.
Иначе искам да информирам, че се правят констативни протоколи за пропаднали площи и площи, които са засегнати от сушата при пролетниците – царевица и слънчоглед. Тези констативни протоколи са база за вземане на последващи решения на база именно на тях.
Отделно, до следващата седмица – вторник, ще бъде готов поредния Доклад за Европейската комисия, който описва ситуацията от м. юни и юли и прогнозата за м. август, която също не е благоприятна от гледна точка на очаквани валежи за месеца, което означава, че ние можем да претендираме за почти пълно пропадане на реколта от царевица.
Един въпрос, който в тази връзка е свързан с осигуряването на възможности за закупуване на царевица от интервенционните запаси на Европейския съюз. В тая насока също няма особен опит в българските производители. Обявяват се интервенционни количества, тези количества съответно се предлагат чрез търг. Опитахме да пробваме и да тестваме системата, тъй като бяха пуснати 500 хил. тона царевица от унгарската Интервенционна агенция. Имаме малко затруднения с процедурата, която следва да се спазва при кандидатстване.
Въпросът и тук, който нас ни касае, първо тази процедура да бъде по-скоро предложена пред нас по начин, по който ние да можем да я предлагаме навреме, а не в последния момент. Защото в момента, в който излезе Бюлетина, се разбира, че има фирми, които са готови веднага да реагират.
Второ, въпросът, който се поставя за увеличаване на квотата за безмитен внос от трети страни на царевица. Тъй като световните цени на царевицата от трети страни показват котировки на непрекъснато намаление на цените, докато в Европа тенденцията е точно обратна.
Това са също въпроси, които ни интересуват от гледна точка на факта и възможността, особено в свиневъдството и птицевъдството да има достъп до закупуване на количества царевица при условие, че ние имаме съответно трудности в осигуряването на необходимите количества за 2007 г. Благодаря.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, искам да направя едно уточнение – оттук нататък имам огромно желание като излезем всички от тази зала, отправям апел и към представителите на медиите, да бъдем много коректни в изказа, защото подаваме разнопосочни сигнали в тълкуването на различните положения.
Компенсации, когато става въпрос за ситуация, която изживяваме в момента, или наводняване, компенсирането става винаги от националния бюджет, защото това е национален проблем на съответната страна. Но винаги трябва да се съблюдават правилата за предоставяне на държавни помощи.
Защото слушам най-различни изказвания, трактовки, позиции – в това няма нищо лошо, но това нещо го слушат, уважаеми господин Върбанов, и нашите фермери и те съвсем се объркват, а някои вече започват да се побъркват за какво става въпрос.
Ние сме предоставили на Европейската комисия коректно цялото подпомагане по реда на българските закони до присъединяването по ред, механизъм, които са ясно регламентирани и приети, имаме право на тригодишен преходен период да предоставяме тези помощи, разбира се, съответно в размера – не искам да влизам в подробности – три години, без нотификации.
Когато става въпрос за компенсиране на загуби, например от сушата тази година, много е ясно, че е достатъчно оторизирания национален орган, а такъв е Института по хидрология и метеорология към БАН, да изготви доклада, който доклад аз да предоставя на Европейската комисия, и на базата на този доклад да поискам на заседание на Съвета на министрите в точка “Разни” да докладвам за ситуацията в България и за предоставения доклад, което формално оттук нататък отключва процедурата за предоставяне на държавни помощи в нашата страна. Много е ясно, че когато има такава ситуация и се губят доходи, има проблем.
Държавната помощ, която ще предостави страната, която търпи подобно бедствие, няма да изкриви пазара и няма да прави вторична и второстепенна конкурентоспособност. Това е толкова логично.
През последните дни и седмици на моменти просто слушам по медиите и чета неща, които включително ми приписват и на мен, че съм ги казал, от които аз буквално изумявам. Нека от тази зала, господин председател, да излезем с ясното разбиране по този въпрос.
Първата процедура я минахме. На 16 юли 2007 г., в първото заседание, под португалско председателство, България и Румъния имахме точка специално за сушата на базата на всичко, което сме докладвали. Получихме изключително сериозна подкрепа от всички страни, уважаеми дами и господа. Даже по-силна беше и подкрепата на Франция в лицето на новия им министър на земеделието. Така че в това отношение ние спокойно можем да предоставим компенсации като държавна помощ.
Същото се отнася и за царевицата по-нататък. Ние пак трябва да извървим тази процедура. В момента се прави анализ, както каза госпожа Бъчварова, докладът се изготвя. Ще направим съответните протоколи, какъв е мащаба и т.н. Аз ще поискам на следващото заседание следваща точка, за да кажа, че ситуацията с царевицата също е много тежка и че най-вероятно ние ще имаме изключително ниски добиви, може би някъде няма да имаме, но оттам ще имаме загуба и за самите фермери. Трябва да извървим целия процедурен ред по това нещо.
Между другото, започват да се чуват много аргументирани и много сериозни гласове в Съвета на министрите по отношение на облекчаване изобщо на процедурите по подпомагане на онези страни, на онези фермери, които поради климатични обстоятелства имат сериозни загуби. Това е една тема, по която аз предполагам, че дебата ще стартира още в португалското председателство, защото не трябва да забравяме, че през изминалите няколко години Португалия беше една от страните, която много сериозно пострада именно от суша, от пожари, горски пожари и т.н., и т.н.
Има го тоя ангажимент, имаме подкрепата. Оттук нататък вече ние трябва да си подреждаме вътре нашата национална политика съобразно бюджетните възможности.
Тук искам да кажа и нещо друго с изключително огромно огорчение като министъра на земеделието и продоволствието, а то е от неадекватното, подчертавам, неадекватното пазарно поведение на субектите в аграрния отрасъл. Защото когато губят доходи, когато действително в икономически смисъл има загуби, има и страдания на тази тема, държавата поема ангажимента, включително и парламента чрез своята комисия, мерки, действия, каквото трябва да бъде направено.
В момента, според вас, нормална ли е ситуацията цените на пшеницата в нашата страна са в тренд да минават средните европейски цени и никой не продава? Трябва да си дадем много ясно сметка, че тази година дохода на зърнопроизводителите от есенните култури от единица площ ще бъде по-голям отколкото миналата година. Ясно и точно трябва да го кажем.
Така че поемам ангажимента и ви моля и като политици да няма това залитане – понеже сега има суша, ще фалирате и т.н., и т.н.
Ако допуснем фалити на фермери в нашата страна – аз не говоря само за управление, говоря включително и за опозиция, тогава ние какви държавници сме, за какво става въпрос? При положение, че цялата Обща селскостопанска политика на Европейския съюз е ориентирана и е настроена от 1957 г. насам фермерът да не фалира, той да бъде подпомаган.
За това става въпрос и по тази изключително деликатна и тревожна тема искам да бъда много отчетлив, много ясен и ви моля за подкрепа в това отношение.
Има си регламенти, които казват: има ситуация, можем да подпомагаме. Няма нужда от процедури по нотификации, ама сега защо? Ама зърнопроизводителите, ама защо на тези с пшеницата, а на тези с ечемика, ами къде са тия с царевицата, ами какво правят ония, примерно, със соргото и т.н.? Няма такива неща! Всичко е ясно и точно. Има си регламент, имаме възможности.
Аз ви казах, конкретно за есенниците, всички протоколи, които са вече готови и се обработват, чака се решението съответно на комисията, която беше създадена с решение на Министерския съвет във връзка с есенниците като култура.
За да има още по-голяма яснота, единият източник, който е сигурен в това отношение, а той е 5 млн. лв., аз го посочих – това е от резерва от Фонд “Тютюн”. Резервът, който се образува, след като по “Ориенталски” тютюн бяха подпомогнати производителите на тютюн, ние направихме, разбира се, рамката за подпомагане като средства и го обявихме за произхода и “Вирджиния”. Знаем резултатите колко ще бъдат във “Вирджиния” като производство тази година, и на базата на това, което сме взели като подпомагане за “Вирджиния”, 2007 г. приключваме с около близо 6 млн. лв. и нещо резерв. Петте милиона лева съм ги показал като източник. За останалата част се надявам и на вашата подкрепа като комисия, разбира се, и на Министерството на финансите и чакаме резултата от заседанието на комисията.
Проблемът с царевицата също започва да става много тревожен. Оттук нататък – ето например само един ползвател на зърно, разбира се, на фураж, по-нататък в животновъдството, се направи тест проба да може да участва и да закупи количества царевица от унгарската Интервенционна агенция. Несполучлив опит, защото има някои тънкости и особености, които нашите хора тепърва трябва да знаят. Но това безкрайно задържане на реколтата, която тази година е малко като обем, но като качество е много по-добра в сравнение с предходни години, просто в един момент започва да нагнетява излишно напрежение във вътрешния пазар и дава отражение по-нататък.
Аз мога да ви кажа, колкото да ми е неудобно и, бих казал, неприлично като земеделски министър, но аз, ако в момента съм човек, който е в бизнеса с хляба и със сладкарските изделия, ще внасям брашно. Знаете ли международните цени на брашното колко са по-изгодни и по-евтини спрямо зърното?
Така че аз не споделям това, което в момента правят пък и нашите зърнопроизводители. След като цената в момента вече стига като очакване, психологическата бариера вече го има, 400 лв. на тон, да очакваме да стане 500 или пък 600 лв. Може би м. февруари-март идната година 1000 лв.?! Извинете, това са изключително несъстоятелни неща.
Изводът е, че ние известно време ще нагаждаме и ще балансираме подходите вътре в европейската политика. А лично за мен изводът е, че много хора в нашата страна просто още не могат да си дадат сметката, че от 1 януари 2007 г. сме членове на Европейския съюз и сме едно към едно вътре в прилагането от едната страна, в задължението, от другата страна, и в правата, от третата страна, в цялата Обща селскостопанска политика и на целия Общ пазар като цяло. Жалко ще бъде тези неща, които се случват в нашата страна, просто пък като бумеранг от обратната страна да се върнат, защото някои определени субекти или групи хора, не знам как да кажа вече, по навик може би или по желание ще продължават да правят, както са правили до миналата година. Няма да може! Правилата са ясни.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Господин министър, аз неслучайно поисках не аз да формулирам или друг колега от комисията да формулира проблема пред евродепутатите, а Вие да го формулирате такъв, какъвто е, и такъв, какъвто го виждате, и каква помощ можем да потърсим от тях. Тук въпроса не е да обясняваме какво сме правили досега, а просто да се каже: по този въпрос може да ни се помогне там и там; искаме лоби. В крайна сметка ние сме пълноправен член на Европейския съюз и колкото тежи гласа на един австрийски евродепутат, толкова тежи гласа и на един от нашите депутати.
По въпроса за пазарното поведение. Извинявайте, но когато поставихме въпроса на първата комисия, цената на зърното беше под 300 лв. и аз Ви казах, че ще мине 400 лв. Не съм си позволил да го казвам в публичното пространство. Днес вече има сделки на 400 лв. И цената ще продължи да се качва докато се изравни с международните. Ако в момента имаше възможност да се направи внос на по-ниска цена, той щеше да бъде направен.
Много добре знаете, че в Черноморския басейн цената е 215 евро, на борсата в Унгария цената е над 200 евро, така че в момента тази цена е абсолютно адекватна на ситуацията. Търсенето и предлагането определят цените, а не желанието на един или на някой друг.
Абсолютно сте прав – тия, които имат зърно, имаше райони, в които имаше валежи, те имат зърно, те ще изкарат и три пъти повече отколкото миналата година. Но тия, които са пострадали на 100 процента, няма да изкарат нищо. И тях изобщо не ги топли това, че има хубава цена.
По същия начин стои и други въпрос. Затова поставихме така въпроса – да се срещнем с евродепутатите и да им подадем това, което ни е необходимо. Защото, доколкото си спомням, от срещата с представителите на свиневъдите самите тук наши власти, ветеринарните власти казаха, че европейските чиновници са били преднамерени и че не са ни оценили както трябва. Това е друг въпрос дали е така. Но в крайна сметка, ако това е така и ако имаме възможност ние да докажем, че всичко, което трябва от наша страна, е направено и че България е свободна от чума, можем да се възползваме от това, че имаме евродепутати и наистина да се вдигне тая забрана. Доколкото аз разбирам, това беше смисъла на тая среща.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа евродепутати, господин министър, колеги! С леката ръка на един бивш и един настоящ министър дискусията тръгна много аморфно, според мен, и рискуваме да си поговорим без да вземем каквито и да било конкретни и ясни решения. Според мен, тази среща има два типа задачи.
Единият тип задачи е свързан с взаимодействието на комисията, включително министерството и евродепутатите в посока на защита на български национални интереси. Да намерим формата, ако щете, дори да вземем решения в посока на това с оглед – аз смятам, че това няма да е единствено заседание, може би ще трябва да има и последващи заседания, тъй като проблемите ще изникват постоянно – да намерим някаква формула. Да кажем от всяка група депутати примерно да се излъчи по един представител – ние, от НДСВ, сме много лесни, защото имаме един представите. Но така или иначе дали в смисъл оперативно да намерим някаква форма, примерно на два месеца, на три месеца да се срещаме, да обсъждаме някакви важни въпроси и да търсим нашето лоби в Европейския парламент за решаване на интересни за България въпроси, доколкото имаме тези лостове и механизми.
Вторият въпрос. Понеже в доклада на министъра, който е доста подробен, повечето неща са изяснени и като позиция на Европейския съюз, и като позиция на България, аз мисля, че не бива сега да се разводняваме в една много сериозна дискусия. Дайте да отсеем два-три проблема или, ако щете, един проблем, но да знаем, че водим една концентрирана, структурирана дискусия, да видим какъв е проблема, какво точно може да се направи, как да се направи, да вземем отношение от различните парламентарни групи и да вървим напред някак си.
В този смисъл предлагам просто по някакъв начин, ако трябва министъра или ако трябва общо, да вземем решение кой е въпроса, който най-неотложно предстои примерно да се решава. Защото по всеки сектор има много въпроси – и националната ни политика, и европейската политика как я съответстваме. Може би трябва да се посочат няколко основни въпроса и по тях да се концентрираме като разговор.
Аз наистина изпитвам притеснение, че нашите колеги евродепутати ще изпаднат в потрес от многообразието на теми, проблеми, сложност на решение. В крайна сметка съзнавам тяхното желание да си запишат всичко, но едва ли ще може всичко да се проумее.
Процедурното ми предложение е в тоя смисъл, господин председател.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ: Благодаря, господин председател.
По-скоро бих искал да направя процедурно предложение, за което съм улеснен в голяма степен от колегата Моллов. Но след като съм взел думата, бих искал да акцентирам на това, че спорът, който се оформи между бившия и настоящия министър на практика не е обект на днешната тема. Защото европейската политика и Общоевропейската аграрна политика не може да реши проблемите на истерията на българския пазар със зърното и зърнените продукти. Това просто е невъзможно, а и не бива ние да даваме излишни илюзии на земеделските производители по отношение на възможността за някакъв вид компенсации от Европейския съюз. Тук хората, които познават добре тези лостове, знаят, че това няма как да се случи и за това е излишно да се подхранват подобни илюзии.
Но аз смятам, че тази среща с евродепутатите е изключително навременна и подходяща, защото европейското законодателство в областта на Общата европейска аграрна политика е много динамично, постоянна се променя. Тепърва предстои да се променят и секторните политики и би било редно да има по-често такива срещи, в които и ние, като депутати, да ги информираме и да даваме нашите становища по отношение на тези промени, които предстоят.
Като заключение бих искал да кажа, че е много важно, особено сега в този период, когато Общоевропейската аграрна политика няма да бъде така унифицирана, както беше преди години, и ще има възможност всяка страна да има своите специфики, ние като държава наистина да имаме консенсус в определени приоритети. Изключително подкрепям тезата на министъра, че особено по тези приоритети наистина трябва да има единно говорене. В противен случай заблуждаваме самите себе си.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря.
Заповядайте, доц. Байчев.
ЖЕКО БАЙЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа евродепутати и народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа заместник-министри! Ще се помъча да бъда съвсем в телеграмен стил, защото Комисията по земеделието и горите е до болка запозната с въпроса за класическата чума по свинете. Доколко разбира проблема някой, това е друг въпрос.
Преди да взема отношение по същество, искам да ви кажа, че българското свиневъдство от три години, образно казано, е в абсолютен нок даун – от 6,5 млн. свине, в момента в България има 900 хил. свине, от които 420 хил. са в българските промишлени свинекомплекси. Или при оборота – тук има и специалисти зооинженери – в България годишно се отглеждат 800 хил. свине. На миналото заседание самите собственици на промишлените свинекомплекси казаха, че в тези свинекомплекси работят 20 хил. души, или средно един работещ отглежда годишно 40 прасета. Само фонд “Работна заплата” при този екстензивен начин на отглеждане няма да му стигне като продаде прасетата. В Германия 800 хил. прасета годишно се отглеждат – това е напълно проучено, мога да покажа данните – от 400 души в семейни ферми. Това е най-големият проблем на промишленото свиневъдство в България. Без да игнорирам ветеринарния и да поема отговорността и вината за създадената ситуация. Няма да говоря за церите на зърното, няма да говоря за тези неща, тъй като са абсолютно познати.
Ние сме в процес на ерадикация на класическата чума по свинете. Тоест освобождаване страната от наличието на вирус. Страните членки осъществяваха, и старите страни членки, след като американците им наложиха да направят ерадикация в продължение на пет години. Ние, със заповед на министъра на земеделието и горите господин Нихат Кабил, осъществяваме тази ерадикация от 1 януари 2006 г. Забранихме ваксинацията. Шест месеца през първото полугодие на 2006 г. ние убеждавахме бизнеса да спре да ваксинира. Дори се намериха представители на бизнеса да пишат писма, че ваксинират. Докато най-после, през м. юли 2006 г. се убедиха, че трябва да спрат да ваксинират. Така поначало става – докато се убедят някои, които извършват нещо, да спрат да го извършват. И все пак в България в момента, в продължение на 13 месеца не се извършва ваксинация.
Аз ви гарантирам, че при 420 хил. свине, намиращи се в промишленото свиневъдство, след като сме взели 110 хил. проби – това са около 10%, то значи действително няма ваксинация. Възможни са ваксинации, както хванахме и при източнобалканската свиня, хванахме ваксинация на сметището в Ямбол миналата седмица, но на свине, които са на 2, 3, 4 и 5 години.
Ще поставя и основните въпроси, за които смятам, че може да бъде помогнато.
Миналата мисия – от 11 до 15 юни 2007 г., установи съществени нередности. Аз не говоря за оня политически елемент, кой трябва да внася в България. Сто хиляди тона месо влизат от Европа в момента. Във Варна всеки ден влизат 100 тона на цена по 2,60 лв. и т.н. Да игнорираме този въпрос.
Ние имаме няколко съществени, дори не бих ги приел като пропуски, а проблема.
Единият ни проблем е диагностиката. Той е наш ветеринарен проблем, но във време разделно, да го наречем, в България бяха унищожени три института. В Холандия в момента и всички страни членки имат институти за диагностика по 50 млн. евро. Няма кой да ни даде тези пари.
Ние разширяваме диагностиката като откриваме три регионални лаборатории. Готови са, на 1 август ще заработят и ние на европейците ще им покажем, че правим такава диагностика, каквато трябва. И все пак те могат да ни помогнат, защото тая година в Румъния влизат 49 млн. евро субсидия за ветеринарната дейност, а за България не се дава нито един лев. Навярно аз не съм толкова способен да ги изисквам. Това е един проблем.
Вторият проблем, който искам да поставя. Ние смятаме, че след като трябва да защитим промишленото свиневъдство, трябва да защитим него, колкото и екстензивно да е, да го спасим. Да поискаме на конференцията, която ще се проведе през м.септември в присъствието на еврокомисаря, на нашия бизнес, да поискаме едно такова решение. Защото аз не съм сигурен дали няма да ни удължат срока или повече съм сигурен, че ще го удължат. Да поискаме, тъй като се касае за свине отглеждани във въведени биосистеми за охрана, да ни дадат зелена улица за продуктите и животните от тези промишлени свинекомплекси. А тези, които се отглеждат във ферми, които не отговарят на изискванията, а се касае за 400 хил. свине в личния двор, които на 90% се колят в личния двор и за 122 хил. свине, които се отглеждат в търговски ферми. Защото, ако вие кажете: има законодателство да ги унищожим, ще ги унищожим. Но тук също въпроса е много социален и ние ще срещнем много трудности да унищожим тези 122 хил.свине. Това са 3047 ферми. Ние да поискаме по този начин да дадем зелена улица на промишленото свиневъдство.
Това, което мога аз да ви поставя като молба, ако ви е възможно, и всичко това, уважаеми дами и господа евродепутати, аз ще ви го представя до края на седмицата в синтезиран вид написано.
Нещо друго, много важно, което трябва да отбележа. ние сме страшно обидени на европейските комисари. Ние сме го заявили ясно и точно. Защото не може заради два скъсани листа – стр. 399 и 400, а до 8-ма е заета и след 20 години ще потрябват тези страници, единият колега е уволнен, другият е наказан с наказание. Това намери по обратната проследяемост. А в същото предприятие през м. януари Европейската комисия беше шашната. Те показаха един етикет и казаха: Господин Райчев, можете ли да ни кажете откъде сте взели месото, откъде сте заклали животните, как е влязло, що е влязло, от кой магазин сме си купили месото? Господин Райчев само за пет минути с нашия експерт извади от системата и им показа: месото е взето от Бразилия, от предприятие № еди кой си, разрешение за Европейския съюз, произведено е еди кога си, вие сте си го купили от Метро-магазина в София. Ето, това е проследяемост, която има в България.
Значи на едната мисия е така, а на другата мисия – ветеринарната служба фалшифицира, няма доверие в нея, няма обратна проследяемост. Как става така?
Ние чакаме един много голям експерт по инициатива на нашия министър – д-р Хенрих Марша Воле, който доскоро беше в Дирекция “Разширяване”, един от големите специалисти на Европа.
Но най-важното, уважаеми господа, в България няма чума. В Румъния има 161 огнища. (Реплики.)
Искат да им покажем, че има чума, но тя не се държи в буркан.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви.
Очевидно първата тема е тази.
Ще помоля госпожа Желева да вземе думата.
РУМЯНА ЖЕЛЕВА: Аз първо бих искала да благодаря на Вас, в качеството на председател на Комисията по земеделието и горите, и на министър Кабил за тази среща, защото смятам, че наистина е навременна и ще се окаже полезна. Няма да взема отношение директно по това, за което току-що говори д-р Байчев, но бих искала да кажа нещо, което, предполагам е очаквано като резултат от тази среща и което вече беше споменато, че трябва да произтече като резултат, а именно да положим основите на някакъв механизъм на сътрудничество между министерството, комисията тук, в Народното събрание, и нас, от друга страна.
Предвид това, идвайки насам си мислех, и вземам повод от това, което вече беше предложено – всички ние да излъчим по един представител и т.н. Бих искала да предложа на вашето внимание точно обратния механизъм, тъй като естеството на работа в Европейския парламент е такова, че текат динамични неща в различни комисии, в които ние участваме, имащи отношение понякога към теми в областта на земеделието, горите, развитието на селските региони и т.н.
По този повод по-удачен вариант, и това се практикува в много администрации в много от страните членки, е в министерството да има човек за работа с Европейския парламент, който да обобщава позициите, да наблюдава това, което се случва, защото работата се върши действително в много голяма част в администрацията, сиреч в министерството, и който да е достъпен за всички нас и с който ние да общуваме и да имаме възможност по всяко време да обменяме информация за позициите. Вероятно има такива хора или има такава позиция в министерството. Аз не знам, но бихме могли да дообогатим, ако има такъв механизъм, с нови идеи, с това, че сега се запознаваме и че говорим по тези теми. Това е първото нещо, което бих искала да предложа на вашето внимание. Между другото това би бил полезен механизъм във всяка една администрация, защото отсега и за в бъдеще България ще работи в рамките на Европейския съюз, българската администрация ще има да решава много въпроси във всички тематични области, във всички политики и ще е изключително важно да се реагира много бързо, много бързо да се поддържа тази връзка и по всяко време този човек да е достъпен.
Аз не знам тук колегите дали ще се съгласят с мен, но това е по-добрия вариант отколкото ние тук да си излъчваме всеки един и т.н. представители. Това по този повод.
Що се отнася тук тематично това, което е разгледано в доклада на министър Кабил. Аз му благодаря и с голям интерес се запознах. Наистина е много подробно, много обстойно по много от темите. Специално това със свиневъдството, с търговията и с износа на свинско месо се оказва действително основен проблем. Очевидно е, толкова много хора се изказаха.
Това, което лично на мен ми липсваше, обаче е действително формулирането на позицията. Защото вероятно ще има много доклади, много законодателни инициативи в Европейския парламент, които ще имат отношение към други теми, но по някакъв начин ще засягат и този проблем.
Затова това, което тук каза човекът, който пряко се занимава с този ресор, ако ние можем да получим наистина, както при проблема с виното, ясно дефинирана и формулирана позицията, която се търси, цялостна защита... Защото аз оставам с впечатлението, че там има създадено някакво настроение срещу нас и някакви хора искат да ни направят нещо лошо. Ние трябва да преодоляваме това в много комуникации, в много диалог. Дори и да е така, трябва да работим, за да бъде преодоляно това нещо с общи усилия – на администрацията, на парламентаристите, национални, европейски. Това е, което бих искала да кажа.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Страхотна идея. Много Ви благодаря за нея. Аз такъв човек ще назнача. Има логика в това и фактически този, бих казал, европарламентарен секретар ли, и аз не знам как да го кажа, но може би ще бъде човек от екипа, който ще работи с вашите асистенти персонално по отношение на всички базови неща и реформи, които вървят, и регламенти, които се дискутират, първо, политически и след това през различните комитети и подкомитети вече се оформят окончателните позиции, приемане на Съветите на министрите. Защото позицията, която България защитава там, минава през Съвета по европейските въпроси и през Министерския съвет, но фактически когато бъде приет като регламент и трябва да се произнесе и Европейския парламент, когато касае особено финансови въпроси, особено нарушаване на финансовия неутралитет изобщо, мисля, че това е много добра идея и ще се възползвам от нея.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: А що се отнася до комисията, във връзка с това, което казахте, ние ще си създадем определен ред и ще ви предоставяме материали за най-важните въпроси, ще ви ги пускаме по имейлите. Защото все пак вие сами знаете какво е в парламента, нямаме тези възможности. Разчитаме на някои неща чрез колегите на министерството. Тъй като каквото и да е вие виждате, че ние с министерството работим много колегиално, много близко, защото трябва да решаваме проблемите на хората.
Заповядайте, госпожо Ставрева.
ПЕТЯ СТАВРЕВА: Благодаря, господин председател.
Добър ден! Първо искам да благодаря за поканата и за възможността да се срещнем с вас и да положим началото на един, надявам се, полезен контакт. За мен е изключително важно това заседание, защото аз съм в Комисията по земеделие на Европейския парламент и комуникацията, която трябва да тече в двете посоки, трябва да бъде доста интензивна.
Последното заседание на Комисията по земеделие в Европейския парламент беше на 17 юли 2007 г., един ден след заседанието на Съвета на министрите и тогава бяха представени приоритетите на португалското председателство лично от министъра на земеделието на Португалия. В изложението си пред членовете на комисията той сподели някои свои впечатления от разговорите, проведени на Съвета на министрите. Беше спомената и позицията на България.
Сред приоритетите на португалското председателство са решаване на проблемите, особено при новите страни членки, свързани включително с палежите в горите, незаконната сеч, сушата беше спомената. Беше отбелязано от министъра на земеделието на Португалия, че министъра на земеделието на България и съответно на Румъния са поставили въпросите, свързани с трудностите в аграрния сектор.
Действително смятам, че връзката между нас трябва да бъде много интензивна, още повече, че днес имах среща с Асоциацията на зърнопроизводителите. Бяха дошли зърнопроизводители от различни райони на страната и споделиха доста сериозни опасения по отношение на проблемите и начина, по който те не виждат тяхното бързо решаване. Според мнението на зърнопроизводителите, за момента те не са получили почти никакви гаранции за получаване на компенсации, свързани със сушата и загубите, които ще претърпят вследствие на неблагоприятните климатични условия.
Ето защо смятам, че макар да има различни мнения е добре тук, в Комисията по земеделието и горите, тези неща пред нас, българските евродепутати, да бъдат казани в истинската им светлина, за да можем координирано и заедно да работим за защита на българските национални интереси.
Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, знаете е приоритетна и концентрира около 50% от общия бюджет на Общността. Така че всички имаме интерес голям процент от средствата от европейските фондове да достигнат до българските производители и взаимно да бъдем полезни за усвояването на този финансов ресурс, който е крайно необходим за аграрния ни сектор.
Още веднъж благодаря за поканата и разчитам на поддържането на един добър диалог помежду ни.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Раева.
БИЛЯНА РАЕВА: Благодаря много.
От мое име, предполагам и от името на другите колеги, които позакъсняхме, изразявам съгласието си, че действително сме радостни, че днес сме тук.
Бяхме на среща в Министерството на външните работи с министър Грънчарова и обсъждахме точно този проблем по какъв начин да се координираме като български представители в Европейския парламент, по какъв начин механизма на информация – това, което и госпожа Ставрева и другата колежка представиха да се случи. Уговорихме се така, че ние да получаваме дневния ред на Съвета за европейски въпроси, тоест да можем да погледнем какво ще се решава на Съвета, за да можем ние да реагираме, съответно да поискаме информация или да изпратим такава. Уговорихме се ние също да изпращаме основните проблеми от бъдещия дневен ред на Европейския парламент, така че да могат тук те да се генерират. И съответно връзката с министерствата – или действително ще върви с нови назначения, или действително използване на тези, които представляват министерствата в Съвета за европейски въпроси, защото това е подготвения експерт, който да поеме целия материал.
За координацията, предполагам, че госпожа Хюсменова, която също пожела думата, може би ще вземе отношение.
Друг по-конкретен въпрос, който засяга земеделието. Аз получих тази седмица запитване от Асоциацията на картофопроизводителите и картофоразпространителите в България относно стара регулация, която все още важи в България. Тъй като вече сме в Европейския съюз не се налага маркиране на разсада за картофи, а пък все още според българския стандарт се искало. Тъй като е много конкретно, не съм специалист в тази област, ще препратя този въпрос на вашето внимание, тъй като явно сектора в момента е в колапс, забавя се внасянето на разсад, а пък в края на краищата всички имаме интерес и този сектор да върви. Благодаря.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Хюсменова.
ФИЛИЗ ХЮСМЕНОВА: Благодаря, господин председател, господин министър, уважаеми колеги! На свой ред аз също ще благодаря за тази покана. Искрено се надявам обаче, че следващите ни срещи ще бъдат по конкретни теми и по конкретни неща, които вие ще ни поставяте като ангажименти и ние съответно ще имаме възможност да ви кажем какво тече в момента в Европейския парламент като дискусия и какво ние, като представители на България, можем да представим като наша позиция, на държавата.
Това, че е много важно да имаме добра координация помежду ни, е безспорно. Няма нужда взаимно да се убеждаваме взаимно в това. За да бъдем максимално ефективни и ние в нашата работа, и вие тук, при законодателната дейност и съответно при изпълнителната власт, очевидно че трябва да работим взаимно, за да има някакъв ефект от това, което се прави.
Аз искам да ви кажа, че ежедневно ние получаваме в рамките на около 50 запитвания по различни въпроси за становища. Аз не мога да съм компетентна във всяка една сфера и имам нужда от експертна помощ. В крайна сметка в законодателната власт освен, че се прави политика, е необходим и експертен подход.
В този смисъл е важно да знаем с кого съответно от експертите или от представителите на земеделието в Брюксел ние трябва да кореспондираме и дали тези хора имат мандата да дават точните политики, които ние трябва да отстояваме там и позициите съответно на министерството или да не са просто само едни чиновници, които не биха могли да ни кажат точно каква политика да защитаваме.
Освен това искам да ви кажа нещо, което е много важно. В Европейския парламент всички законодателни инициативи – лично аз имам опит, защото вече две години работя и като наблюдател, и като евродепутат в Европейския парламент – там нещата не се случват просто от днес за утре или от днес за вчера. Там дори един доклад по инициатива на съответен евродепутат се разисква изключително сериозно в течение на много време и всеки един доклад в крайна сметка в края предизвиква създаването на една проекторезолюция, която се утвърждава съответно или не се утвърждава в Европейския парламент. Така че нещата не могат да станат просто толкова лесно и толкова бързо. В момента се дискутират проблеми, които са започнали да се дискутират още преди година, две, понякога и три. Така че ние трябва да имаме възможност да реагираме максимално адекватно и съответно да взимаме най-правилните решения, а това може да стане единствено и само с ваша помощ.
Това, което искам да кажа обаче, е съвсем конкретно това, което съм направила до този момент. На 17 юли 2007 г. всички ние имахме комисии в Европейския парламент по различните ресори, в които участваме. В Комисията за регионално развитие обсъдихме много сериозно въпроса за структурата и начина, по който се отправят молбите за Фонда за солидарност. Аз лично взех отношение пред министъра на околната среда и регионалното развитие на Португалия и бях подкрепена и от господин Калиопе, който е председател на Комисията за регионално развитие за това, че тези процедури трябва да бъдат максимално опростени. Доволна съм, защото получих подкрепата на доста от колегите, където в момента също бушуват много пожари, всички знаете. А имаме опит, знаете преди две години молбите, които подавахме до Фонда за солидарност, колко тромава е процедурата, колко много бумащина е необходима и в крайна сметка какви са средствата, които получаваме накрая.
Смятам, че поне в това вече започнахме да говорим по този въпрос, имаме разбиране от страна на португалското председателство, така че мисля, че поне това е нещо, което конкретно мога да кажа, че съм поставила като въпрос. Надявам се, че ще го дискутираме и ще се вземат някакви мерки. Така че се надявам при следващите срещи да си говорим по-конкретно и да ни давате повече информация за конкретните политики. Благодаря.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря, господин председател.
Слушайки, просто се въртя около тая идея, както и госпожа Желева, подреждам за себе си механизма.
Първо, уважаеми дами и господа, всички въпроси, които касаят позициите на нашата страна във всички възможни формати на комисията докато се стигне до Съвета, във всички възможни формати можете да се обръщате към екипа на нашето министерство, който е в постоянното ни представителство. Предстои екипът да бъде разширен с още двама човека, защото ние ги имаме като бройка там, а не сме ги оползотворили. Нямаме човек, който изрично да отговаря в момента за политиката по рибарство. Така че за всяка позиция, за всяко нещо, бих казал, е повече от желателно до госпожа Ставрева. Тя е нашия човек в Комисията по земеделие.
Освен това моят ангажимент е в най-скоро време, разбира се, чрез писма, чрез вашите сътрудници да създадем този триъгълник на взаимодействие, специално що се отнася до позициите на страната във всички комитети, подкомитети, цялата подготовка, която се прави за различните заседания на съветите – редовните, формалните, неформалните съвети, също да върви като комуникация.
Много е важно, според мен, нашите представители в Европейския парламент да знаят позициите на България в политическите дебати по отношение на законодателните промени – накъде отиваме като позиция, защото в края на краищата вие, като български представители, сте политическо представителство на България. Разбира се, и в някои малко по-тънки, бих казал, позиции можете да използвате влиянието си чрез отделните групи, които по силата на вота и по принадлежност, било в Народната партия, Социалистическата, Либералната и т.н. Защото например, тук ще ви отворя една скоба и ще издам една малка тайна, на старта на политическия дебат, на политическа дискусия в комисия по отношение на реформата във виното, която започна с проект на регламент, представен от комисаря и от нейния екип, няма да скрия, че отидох с известно притеснение, защото ние застъпвахме позицията да отпадне от този проект забраната за добавяне на захар, захароза във виното, за стабилизирането. Но в интерес на истината още в старта на дебата пък нашата позиция се оказа в изненадващ синхрон с позицията, бих казал, на “много тежки” страни членки като Германия, Люксембург, донякъде Франция.
Според мен, за да се елиминират не притесненията, за да има още по-ясна позиция в проектния период на някой регламент, който прави реформа, генерално променя някои неща, според мен още оттам е много интересно и важно какво казва бизнесът в България, разбира се, като очакване от всички ни. Това, което ние оформяме като позиция, това, което отива съответно при вас, вие да го знаете. Ако, разбира се, вие имате ваши виждания и становища, е добре обратно да се връща чрез вашите асистенти, за да можем да сглобим наистина една обща позиция.
Аз бих се радвал по-нататък във всички реформи, които се задават... Една тема, която си заслужава една много сериозна дискусия, защото това ще бъде много тежък и сериозен дебат в Европейския съюз, въобще във всички негови форми по отношение на Общата селскостопанска политика – това е 2009 г. здравния преглед, хелдчека на Общата селскостопанска политика. Реформата стартира 2003 г., фактически 2009 г. е първия здравен преглед. Там ще се направи пълен преглед накъде върви Европа с тази политика.
Очакванията за много активно от наша страна като страна член са много големи. Ние в момента сме в ситуация, когато изготвяме предварителната позиция на нашата страна по тази здравна реформа. Да, ние четири години след старта на реформата влизаме, но, дето се казва, влизаме направо в движение в правилата на прилагането.
Участвахме като наблюдатели в реформата на захарта. Участвахме вече като страна член на финала на реформата в плодовете и зеленчуците. Вървим като участници с позиция, която вече консолидираме не само по това, а и по изкореняването на лозята, вървим в реформата по виното.
Много интересни регламенти вървят и промени, които касаят организацията на Общия пазар. Безспорно нещо, което е важно за нашата страна, защото Общият пазар регулира всички онези амплитуди и поведения, които се получават в нашата страна и от минало време. И това нещо, искаме не искаме във времето ще го преодоляваме. Това е ясно.
Ще има такъв човек в нашето министерство, който ще контактува с вас. Вие, разбира се, може и чрез нашето представителство в Брюксел, защото там също имаме комуникация, за да можем наистина да сглобяваме едни добри позиции. Разбира се, според мен, няма да има нищо по-добро от това, ако периодично – това е въпрос на решение, господин председател, в този формат да правим един преглед на това, което става. Защото, както каза госпожа Хюсменова, процесът не е толкова кратък. Ние някак си не можем да го разберем, защото сме в динамиката на последните години.
Какво значи за нас промяна в закон? Като има воля, за една седмица се променя закона, примерно. Обаче в европейските структури, в различните формати – било парламент, било съвет, било комисия, още повече, когато са 27 страни членки, нещата вървят бавно, вървят сложно, търсят се постоянно компромисните варианти. Така че ще има достатъчно време, на базата на което ние да изграждаме и да надграждаме това, с което сме влезли в Европейския съюз като страна член от 1 януари 2007 г., с това, което сме, и на базата на това, което ние заварваме като законодателство, което е хармонизирано при нас, като практики, като прилагане на това, което е станало в нашата страна, но и върху това да надграждаме. Аз мисля, че идеята и логиката на подобни формати е в това.
Между другото, пропуснах да ви кажа, но и то е важно. На базата на предишната мисия по отношение на ерадикацията на класическата чума имахме една препоръка от страна на ГД “САНКО” по примера на Португалия и Испания, които са преодолели африканската чума по свинете, която е не по-малко опасно заболяване, вече с моя заповед има изграден специален Съвет за координация за ерадикацията, в който влизат възможно най-широк кръг от представители както от науката, така и от администрацията, така и от бранша, и от бизнеса, от всички възможни. Така в това отношение и това е една крачка напред, защото те поискаха това нещо, защото има такъв положителен опит.
Между другото Националната ветеринарномедицинска служба в момента е в процес, аз съм възложил този опит на Португалия и Испания да го имаме в най-скоро време в документален вид като цялостна процедура и като мерки и действие какво представлява това нещо.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря, господин министър.
Колеги, ще получите тази информация, за да знаете за какво става въпрос.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Нека се формулира каква позиция трябва да вземат нашите евродепутати конкретно.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: За това става дума. Той пое ангажимента да направи синтезиран материал по проблема, който има със свиневъдството, позицията на министерството, за да знаят колегите. Това, първо.
Второ, аз ви предлагам по въпроса за компенсиране на загубите, за проблемите, които има страната с текущите селскостопански практики, реколтата – есенниците, сега предстои да влизаме в новата земеделска година, с прибиране на реколтата и прочие да ви информираме текущо, за да сте в течени за състоянието на ситуацията в страната ни.
Безспорно вие знаете, че това, което най-много ни вълнува, е зърнения баланс. Да не допуснем драстични увеличения, които да ударят населението – говоря за цените на основните продукти, все пак хляба, особено на българина, е основен продукт. Така че това е и традиция, ако мога така да се изразя, наследени са тези въпроси от страна на комисията, на министерството и прочие. По този втори въпрос да ви държим също в течение, за да ви запознаваме да знаете как вървят нещата в страната и евентуално вие да се намесвате и да подпомагате този процес. Може би в този стил и дух, за който каза госпожа Хюсменова, когато е ставало дума да се олекоти, да я наречем така, цялата тази процедура, когато се ползва Фонд “Солидарност” и т.н.
Има ли други желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Наистина всички мерки, които са необходими и които могат да се вземат на този етап във връзка с това засушаване, са взети и се вземат. Включително за обезпечаването на есенната сеитба се заделят 30 млн. лв. ресурс за семена и торове, кредити при облекчени условия. Подпомагането, компенсирането на загубите от есенниците. Предстоят в момента анализите, които правим особено за царевицата, защото при слънчогледа ще имаме ниски добиви, но все пак не е толкова тревожно отколкото при царевицата. Въпросът е и комисията, която е с решение на Министерския съвет, да си свърши работата, да предложи вариантите на Министерския съвет като източници на финансиране, равнище и т.н. и оттам нататък да си върви и всеки да си получава средствата.
Освен това подписах също и списъци на хората, които имат право на преференция на акциза за горивата като земеделски производители по 3,50 лв. на декар.
В момента вървят в абсолютен ритъм техническите проверки на място по схемата за единно плащане на площ на Разплащателната агенция. Там също към края на годината ще получат субсидиите на площ. Мисля, че по този начин се събира един комплекс от мерки.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря.
Ние ще ви информираме за текущото състояние на селскостопанската година, за най-горещите точки първо вие да сте компетентни и да знаете, както имате случая със зърнопроизводителите, знаете какво се предприема от наша страна, какво правим, какво следим, за да не допуснем пак срив в някое от производствата. Че е тежко, очевидно виждате неща, при тая ненормална климатична обстановка, която никога не сме изживявали.
Ако не възразявате, тези неща да бъдат като едно завършване на този разговор, но преди това давам думата на господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми евродепутати, уважаеми господин министър, госпожи и господа заместник-министри! Само исках да кажа, че последните думи, които каза министъра относно мерките, които се предприемат, просто трябва да придобият по-голяма гласност, защото има напрежение. Примерно: не се знае, че ще бъдат подпомагани производители, които са засегнати от сушата, примерно на пролетниците. Всички тия мерки са добри, трябва да има повече информация в медиите от всякакъв характер. Мисля, че тук куцаме. Това е бележката ми.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Господин Атанасов, от три месеца насам само са сушата говорим. На мен вече думи не ми останаха.
ПРЕДС. ВАСИЛ КАЛИНОВ: Вие започнахте с това, че ни благодарихте за това, че проявихме инициатива. Ние завършваме с това, че ви благодарим, че се отзовахте на нашата инициатива.
Един от големите проблеми, който стои пред нас, да задействаме изцяло механизмите на Общата селскостопанска политика. В тази връзка, вие знаете много добре, че трябва да усвоим всички изисквания на Европейския съюз за да влезем в състояние да усвояваме тия средства, за които казахте и Вие, госпожо Ставрева – да влезем в Програмата за развитие на селските райони и т.н.
Очевидно по цялата тая отговорна и сериозна работа ще имаме нужда от вашата подкрепа, за да можем да защитим всички мерки, да ги акредитираме и да стартираме навреме и в достатъчно сериозен мащаб усвояването на Програмата за развитие на селските райони.
Още веднъж ви благодаря и ви пожелавам да си починете добре, за да можем да си партнираме по-добре.
Благодаря на всички!
Закривам заседанието.



(Закрито в 18,20 часа)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В. Калинов




95 203 знака