---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите
___________________________________________________



П Р О Т О К О Л

№ 21


На 9 декември 2005 г., петък, в гр.Силистра се проведе изнесено заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

Дневен ред:

1. Среща със селскостопанските производители от Силистренска област.

На заседанието присъстваха: заместник-министрите на земеделието и горите Бюрхан Абазов и Стефан Юруков, заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” Ализан Яхова, Илия Симеонов – началник на Националното управление по горите, областният управител госпожа Великова, заместник-областния управител Иван Недев, Георги Николов – директор на Земеделския колеж, Радка Желева – кмет на община Алфатар, Руси Жечков – арендатор от Калипетрово, Георги Тютюнджиев, Иван Ганев – председател на Съюза на земеделските кооперации в Силистра, Енчо Димитров – председател на земеделската кооперация в Бабук, Урал Чакър – директор на Държавен фонд “Земеделие”, Ерол Адем – директор на Дирекция “Земеделие и гори”, Пенчо Маринов – директор на оптна станция по кайсията, Величка Славова – председател на Земеделска кооперация, с. Иширково, Йовко Димитров – арендатор с. Иширково, Кирил Димитров – арендатор гр. Алфатар, Паньо Андреев – председател на Земеделска кооперация с. Срацимир, Петра Пенчева – председател на Земеделска кооперация с. Белица, Петко Петков – арендатор с. Зафирово, Никола Георгиев – арендатор с. Ситово, Галя Даскалова – община Силистра, Йорданка Войкова – Семеконтролна инспекция, д-р Венелин Димитров – директор РВМЦ, Николай Сабанов – арендатор с. Калипетрово, Любо Сивев – кмет на с. Кайнарджа, Насуф Насуф – кмет на община Главиница, Дарина Иванова – заместник-кмет на гр. Тутракан, Николай Неделчев – кмет на община Ситово, Митхат Табаков – кмет на община Дулово, Христина Георгиева – заместник-кмет на община Силистра, Иво Андонов – кмет на община Силистра, Слави Дяков – председател на Земеделска кооперация с. Варненци, Борис Иванов – арендатор, Атанас Великов – арендатор с. Айдемир, Марин Калушев – арендатор гр. Силистра, Кирил Караколев – председател на Земеделска кооперация с. Айдемир, Атанас Маринов – арендатор с. Айдемир, Веселин Андреев – заместник-кмет на община Силистра, Иван Дочев – председател на Земеделска кооперация с. Айдемир, Кирил Боянов – област Силистра, Стефан Иванов – директор на “Зърнени храни”, Недко Енчев – председател на Земеделска кооперация “Сокол”, Маргарита Касабова – кмет на с. Калипетрово, Атанасова – директор на “Водно стопанство”, Силистра, и Димо Денчев – собственик на мандра с. Белица.

Заседанието бе открито в 14,15 часа и ръководено от господин Иван Недев – заместник-областен управител.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ВОДЕЩ ИВАН НЕДЕВ: Уважаеми господин Калинов, уважаеми господин Абазов, уважаеми господин Юруков, уважаеми дами и господа!
Откривам срещата на Комисията по земеделието и горите към Народното събрание и ръководството на Министерството на земеделието и горите със селскостопанските производители от Силистренска област.
Приятно ми е да съобщя, че в работата вземат участие господин Васил Калинов – председател на Комисията по земеделието и горите към Четиридесетото Народно събрание, господин Абазов – заместник-министър на земеделието и горите, господин Юруков - заместник-министър на земеделието и горите, господин Илия Симеонов – началник на Националното управление по горите, Ализан Яхова – заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” и депутатите от Комисията по земеделието и горите.
На срещата участват председатели на земеделските кооперации, арендатори, частни земеделски производители, кметове на общини, представители на звената на Министерството на земеделието и горите на територията на Силистренска област.
За нас, силистренци, е голяма част и удовлетворение, че днес сред нас са Комисията по земеделието и горите към Народното събрание и ръководството на Министерството на земеделието и горите.
Това ни дава възможност да обсъдим най-важните проблеми в селското стопанство, които са свързани със законите и нормативната база за преструктуриране на селското ни стопанство за членство в Европейския съюз.
Искам от ваше име да благодаря на инициатора и организатора на това посещение – нашият народен представител господин Гущеров и на народния представител от Силистренски избирателен район Юксел Хатиб.
Разрешете ми съвсем накратко да ви запозная с някои основни характеристики на област Силистра.
Областта заема 2 хил. 846 кв. км. Съставена е от 7 общини, 111 населени места със 137 хил. жители.

Земеделските територии заемат общо 2 млн. 690 хил. декара, от които обработваема земя 1 млн. 700 хил. декара. Държавният горски фонд заема 623 хил. декара. Поливните площи са 67 хил. декара, само 3,5 процента от обработваемата земя, но от тях само 34 хил. декара са годни за напояване.
Селското стопанство има структуроопределяща роля в икономиката на областта. Брутната добавена стойност, създадена в аграрния сектор, има дял 38 процента, докато в страната това е 11 процента.
В структурата на растениевъдството са обособени три основни производства – зърнени и маслодайни култури, трайни насаждения и тютюн. Пшеницата заема 26 процента от рекултираните площи, слънчогледа – 18 процента, царевицата – 16 процента.
През настоящата година в областта са рекултирани 506 хил. декара пшеница и е получен среден добив 483 кг от декар; 233 хил. декара царевица със среден добив 692 кг от декар и 318 хил. декара слънчоглед със среден добив 172 кг от декар.
През последните години Силистренска област се нарежда на едно от първите места по добив от зърнени култури. Стопанисването на земята, разпределено между основните групи стопански структури, е както следва: 50 земеделски кооперации обработват 32 процента от земята; 150 арендатори обработват 18 процента от земята и останалите се обработват от частни земеделски производители и други.
Общо за тази година са регистрирани 2 хил. 390 земеделски производители.
В областта са оземлени 4 хил. 649 домакинства с 49 хил. 077 декара от държавния поземлен фонд.
През последните години голяма роля за укрепването на земеделските структури изигра Програма САПАРД и инвестиционните проекти по линия на Държавен фонд “Земеделие”.

Можем да отчетем, че Силистренска област е лидер в усвояването на средствата по Програма САПАРД. От 142 разработени проекта, 119 са одобрени и реализирани за 99 млн. лева. От 36 инвестиционни проекта 25 са за закупуване на нова техника.
Заедно с всички тези положителни промени съществуват и някои сериозни проблеми и трудности, които искам да поставя на вашето внимание.
На първо място, това е подготовката на земеделските производители и на структурите в селското стопанство за членството ни в Европейския съюз.
Независимо от мащабната работа, която беше извършена от Министерството на земеделието и горите по разясняване на Глава “Земеделие”, срещите ни по места със земеделските производители показват, че няма яснота какво трябва да направи всяка земеделска кооперация, всеки арендатор, всеки частен земеделски производител. За цялостното преустройство и преструктуриране на земеделските структури за подготовката ни за членство в Европейския съюз.
За какво става дума?
Какъв модел земеделски стопанства ще се развиват у нас след 2007 година – европейски семейни ферми, арендни стопанства или сегашните земеделски кооперации.
Какъв ще бъде размерът на директните плащания на хектар земя.
Какви култури трябва да се отглеждат и на какви критерии и стандарти трябва да отговарят те, за да бъдат конкурентоспособни.
Считам, че по тези въпроси още няма пълна яснота сред земеделските производители в областта.
В това отношение считам, че е необходимо да се даде гласност и да се запознаят земеделските производители с Националната стратегия за развитие на земеделието и с Националния план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2007-2013 г. като би следвало да се даде отговор:
- да се дефинира що е селски район. Остава ли сегашната правна норма от Закона за регионалното развитие за база 30 хил. жители? Да се каже кои мерки ще се прилагат.
Според нас би следвало да се променят някои правни норми в Закона за кооперациите. Сега нашите кооперации са изградени на базата на земеползване, докато в Европейския съюз са на базата на интереси. Сегашният статут на земеделските кооперации спрямо европейските структури може да се окаже пречка за директните плащания и субсидии.
Не е нормално когато се продава земеделска продукция под себестойността, разликата до себестойността да се облага с ДДС. Веднъж земеделските производители са наказани от природата, второ – от високите монополни цени на входа (торове, горива, препарати) и трето – да внасят до Закона за данък добавен стойност разликата.
Земеделските производители, които имат данъчни задължения към бюджета, към Националния осигурителен институт, към Държавен фонд “Земеделие”, веднъж са лишени да ползват целеви финансови линии и, второ, те попадат на принудителна разпродажба на основните им фондове от Агенцията за държавни вземания.
Този въпрос многократно е поставян, но и досега не е намери решение.
На следващо място искам да поставя въпроса и за поземления данък. Преди няколко дни в пресата излезе информация, че министъра на земеделието и горите предлага следващата година да се въведе данък на земята. Според нас към този въпрос трябва да се подхожда много внимателно, тъй като в този период земеделските структури са в процес на преустройство и преструктуриране и това ще отежни още повече състоянието им.
Не мога да отмина и въпроса за цените на земеделските култури и конкретно за цените на пшеницата и царевицата тази година. Не мисля, че казвам нещо ново, но този въпрос днес е най-тежкия проблем за селскостопанските производители. Цените на пшеницата и царевицата достигнаха до най-ниски нива – 9-10 стотинки. Голяма част от производството на пшеница и царевица стои още по площадките и складовете.
Искам да поставя още един проблем, свързан с кредита и субсидиите по целевите финансови линии. Тъй като средствата обикновено не достигат за всички площи, това създава голямо напрежение при земеделските производители. Налага се преди обявяването на отделните линии земеделските производители да стоят по цяла нощ пред сградата на Държавен фонд “Земеделие”, за да могат да се включат в кредит или субсидии. Ние считаме, че трябва да се намери по-добър подход при разпределението на целевите финансови линии – това, ако е възможно да става на декар или да се определят лимити по общини. Преди започването на всяка стопанска година още в срок до 1 юли да се обявят субсидиите и критериите по целевите финансови линии на Държавен фонд “Земеделие” и да се посочи срока за кандидатстване и усвояване на финансовия ресурс.
Да се опростят процедурите за получаване на кредити и субсидии от Държавен фонд “Земеделие”. Сегашната процедура за краткия срок за изготвяне на над 30 документа е трудно реализуем.
Цените на горивата са непоносими за селскостопанските производители. Това показа и тази есен – в много райони останаха незасети и неизорани много площи. За областта към днешна дата има 500 хил. декара неизорани площи. Наложително е да се потърси приемлив изход акциза за горивата в земеделието да отпадне.
Уважаеми народни представители, уважаеми заместник-министри, дами и господа! Спрях се само накратко на някои основни характеристики на Силистренска област и на някои по-съществени проблеми в аграрния сектор.
Имате думата за мнения, съображения и предложения.
Ние сме изготвили едно предложение от името на Консултативния съвет към областния управител, което ще бъде връчено писмено на председателя на комисията, във връзка с някои промени, които предлагаме в нормативната база.
Благодаря за вниманието.
Имате думата за мнения, предложения и съображения.
Аз мисля, че трябва да използваме това, че при нас е почти цялата Комисия по земеделието и горите към Народното събрание, ръководството на Министерството на земеделието и горите и каквито проблеми и въпроси, които касаят и комисията, и Министерството на земеделието и горите, да ги поставим днес на вниманието им, за да търсим тяхното решаване.
Предоставям думата на господин Васил Калинов.
ВАСИЛ КАЛИНОВ: Добър ден на всички!
Аз пожелах да взема думата преди да се премине към задаване на конкретни въпроси, за да се опитаме да центрираме и да направим по-рационална и по-полезна тази среща.
Благодаря за инициативността, която се прояви от нашите колеги – народни представители от региона, за тая настоятелност обезателно да проведем и то преди Нова година подобна среща в Силистренска област. Благодаря за това, че действително и областния управител и заместник-областния управител, и колегите от местните служби на Министерството на земеделието и горите бяха така коректни и настоятелни и търсеха възможност действително срещата да се проведе. Благодаря за това, че Министерството на земеделието и горите видя потребност от тази среща и се солидаризира с това искане и днешната среща е факт.
Не е самоцелно мероприятие, нито е отбиване на номер. Идването ни тук, в Силистра, е достатъчно силно, знаково и аз мисля, че ще бъде и полезно събитие и мероприятие, което цели да чуем позицията, мненията, вижданията, които имат селскостопанските производители, хората, които се занимават със селскостопанско производство, от една страна, както и да чуем мненията и позициите на нашите изнесени звена и служби, които имаме в региона, в областта, защото ние се намираме действително в много тежък и преломен момент. От една страна, остана една година до сакралната дата 1 януари 2007 г., за която всички говорим и като че се надпреварваме да казваме колко е важно да влезем 2007 г. в Европейския съюз, но като че ли малко осъзнаваме какво конкретно, какво точно и какво непосредствено трябва да бъде направено, за да отговорим на изискванията за Европейския съюз, които Европейския съюз предявява към нас.
Към България няма да бъде предявен нито капка компромис, ако мога така да се изразя, по отношение на критериите и изискванията, а последният Мониторингов доклад показа, че в областта на селското стопанство, на земеделието, те са доста сериозни и отговорни към България. А ние го виждаме, без да ни го кажат и едва ли е необходимо да дойде някой от Европейския съюз да ни каже: при вас има такива и такива проблеми и ние едва ли не да се притесним, да усетим или да осъзнаем тежестта и отговорността на въпросите.
Става дума за много сериозни въпроси действително, защото финансовата рамка такава, каквато е договорена по Глава “Земеделие”, е ясна и ние трябва да създадем институциите, за да може тя да бъде приложена. Което означава, че трябва да бъде направена Разплащателната агенция, бих казал като най-сериозния, най-тежкия инструмент, който трябва да каже реда, начина, по който ще бъдат разпределяни средствата, които предстои страната ни да получава като подпомагане от следващата година.
На следващо място, ние трябва да изградим така наречената Единна система за администриране и контрол, Интегрираната система. Или тази интегрирана или единна система трябва да придобие, както казваме ние, плът и кръв, за да може да функционира. Още повече, че Европейския съюз няма да ни позволи или да счете, че ние сме си свършили работата, ако Разплащателна агенция шест месеца не функционира, така да се каже на празни обороти. Да се види, че тя работи. И чак тогава те ще кажат: Да, имате изградена такава система и България може да бъде годна да усвоява тези средства. А знаете, че те са 1 млрд. 400 млн. евро, които, пак казвам, са предназначени за подпомагане на селскостопанските производители.
На следващо място, ние трябва да отговорим на въпроса коя ще бъде минималната площ, на която ще подпомагаме селскостопанските производители. Вие знаете, че преди време се коментира този въпрос и то достатъчно силно и отговорно дали да бъде 0,3 ха, знаете, тогава беше коментара; дали да бъде 0,5 ха, сега се коментира; дали да не бъде 1 ха или 10 декара за полски култури, а 0,3 за овощарство и други култури. Явно този въпрос не е толкова лек, защото като се започне да се прилага и да се направят икономически анализи – предполагам, че и заместник-министър Абазов ще коментира тази тема, се стига до много сериозни изводи до кого стига, колко пари ще отидат. Защото, ако се приложи системата “На всички по малко”, сами разбирате, ефекта от тези средства, които ще ни бъдат предоставени, няма да бъде усетен, няма да изиграе тази роля, която искаме да има, и прочие. Така че ние трябва да се произнесем и по този въпрос и бихме се радвали, ако чуем от вас мнения, позиции и по това – коя да бъде минималната площ, която да бъде предмет на субсидиране и подпомагане, за да знаем и ние позициите и вижданията, които се споделят в селскостопанските производители.
Това са, да ги наречем, една група от въпроси, които касаят евроинтеграционните въпроси, промени и проблеми. В тях неминуемо трябва да коментираме и проблемите, свързани с действието на Държавен фонд “Земеделие” и прилагането на предприсъединителния инструмент, наречен Програма САПАРД.
Аз зная, че има изключително голямо напрежение относно приложението на мерките по Програма САПАРД. Правят се всички усилия, предполагам и госпожа Яхова ще вземе отношение по тези въпроси, ако бъдат зададени и конкретни въпроси, но правим всички усилия, за да можем да изпълним изискванията, които има към нас, за да може да се пристъпи към подписване на документите, свързани с ратифициране на Споразумението за 2004 г., за 2005 г. да създадем условия и предпоставки в аванс, за да можем да влезем в усвояване на средствата, защото знаете, че до 2006 г. трябва да бъдат приети проектите и трябва да се влезе в режим на усвояване. Ако до 2007-2008 г. имаме възможност да ги усвояваме, то задължителното е, че ние трябва да влезем в решим на усвояване до края на 2006 г. Фактически ние даже нямаме и ресурс от време, а тук ще излезе и един много тежък проблем – проблемът между хората, които вече са кандидатствали, на които проектите са приети, които чакат на стенд байт, така да се каже, по тия проекти. Дали коментираме от проблемите, които ще възникнат с общините по публичните мерки, където се забави изключително процеса и има много голямо напрежение и от населението към тях.
Въпросът с Програма САПАРД, с инструментите, които може да даде и допълнително Държавен фонд “Земеделие” за подпомагане на селскостопанското производство, е втората голяма тема, която предлагаме, ако има мнения и позиции, действително да ни кажете, да споделите, да ни дадете идеи.
Аз чух това, което каза господин Недев за Държавен фонд “Земеделие” в Силистренска област. То не е чуждо и за други региони. Сами разбирате, че когато има един ограничен ресурс и много кандидати критериите трудно могат да бъдат открити, които да са универсални. При всички случаи ние сме готови да прилагаме, да внедряваме, ако трябва и законодателни промени, които да рационализират дейността на Фонда така, че той да бъде действително инструментариум, който максимално да подпомага селскостопанските производители. Но каквото и да правим 150 млн. лв. са си 150 млн. лв., дали ще бъдат 160 млн. лв. – все едно, така да се каже за обема на фонда. Докато не се промени цялостната система и не се създадат предпоставки да влизат адекватно средства за подпомагане на земеделието, сами разбирате, че трудно може да бъде решен проблема.

В тази връзка искам веднага да отговоря и на въпроса, който зададе господин Недев, във връзка със задължеността, която ограничава способността за кандидатстване в Държавен фонд “Земеделие” – говоря за задълженост към различни институции, към държавата главно и други институции, които са свързани. Веднага вадят от списъка един куп селскостопански производители като бенефициенти. Този въпрос е изключително тежък и аз се обръщам и към народните представители, членове на нашата комисия, даже директно и към господин Юнал Тасим, който повече наблюдава и проблемите като заместник-председател на финансовата страна и въпросите, свързани с финансирането на дейността, да мислим за механизми, по които да даваме възможност да се отчита селскостопанското производство при разсрочването и прочие на задълженията, които има и към държавата, а не автоматически да се изхвърлят селскостопанските производители от тази възможност да участват в получаването на помощи и субсидии. Защото спецификата на селскостопанското производство е такава, че ако не дадеш пари, за да заложиш това производство, ти няма откъде да получиш положителни резултати, няма откъде да си върнеш и задължението. А това, че продаваме тракторите и прочие, и Агенцията за държавни вземания проявява според мен една свръх активност и осъществи за последните няколко години много сериозен пробив в “декапитализирането” на селскостопанския отрасъл, за съжаление, факт, който е достоен за съжаление.
Предлагам на комисията директно да търсим среща с ръководството на Министерството на финансите. Ръководството на комисията да проведе среща със заместник-министрите на финансите, с Агенцията за държавни вземания и да търсим механизми и законодателни инициативи, които да отчетат спецификата на селскостопанското производство в уреждането на взаимоотношенията с държавата, които има, с цел, пак казвам, да се помага, от една страна, а не да се декапитализира отрасъла и след това да кажат: Няма машини, няма съоръжения, които да решават проблемите.
Това е, което искам да кажа като начало. То е малко разхвърляно, но е в посока на това, което каза господин Недев.
С какво можем да бъдем полезни ние? Ние можем да бъдем полезни за конкретни инициативи и предложения, които имате в законодателен план – говоря за тази част от народното представителство и членовете на Комисията по земеделието и горите. А що се отнася към колегите от министерството, аз казах в какъв състав са. Това е, бих казал доста солидно ядро от изпълнителната власт, което отговаря. Господин Абазов отговаря за поземлените отношения, наред с всичко това и за един куп търговски дружества и дейности, свързани с мелиорациите и прочие. Той може конкретно да коментира и въпросите, свързани с Разплащателната агенция, и проблемите, свързани с уреждането, урегулирането и решаване на проблемите, свързани с поземлените отношения.
Отсега мога да ви заявя съвсем категорично, че всички приказки относно въвеждане на поземлен данък са твърде преждевременни и най-малкото бих казал, не добре цитирани. Аз знам много добре по какъв повод и какво е коментирано по тази тема, но предполагам, че господин Абазов ще говори за тия неща.
Мога да ви кажа за поземлените отношения директно: да, ние мислим за някои инициативи и въпроси, но те в никакъв случай не са свързани веднага с данъци и такива рестриктивни мерки и прочие. Напротив, нашата цел е да придвижим поземлените отношения в посока създаване на условия и предпоставки за развитие на производството в селското стопанство; как да облекчим процедурите; как да създадем по-леки да са тези процедури; да премахнем бюрокрацията и прочие с цел, пак казвам, поземлените отношения максимално да способстват за развитие на стопанските, на икономическите, на производствените отношения.
Знаем, че сега има един куп бюрократични спънки и пречки и затова ние мислим за бърза промяна на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи като първа мярка, а вече като втора мярка имаме свръх амбициозната задача, ще видим как ще тръгне работата евентуално, но имаме задачата да търсим възможност в един цялостен закон към края на годината, живот и здраве следващата, да можем да предложим на страната един цялостен, нов закон, уреждащ новите поземлени отношения. Защото сега, знаете, има 380 хил. дела в съда. Знаете много добре, че става дума за 25 млн. парчета земя. Знаете, че става дума за 5 млн. собственици. Сами разбирате, че ние трябва да дадем тласък и на комасацията и уедряването, но то не може да бъде самоцелно мероприятие, но трябва да бъде много добре планирано и изяснено.
Трябва да решим проблема какво правим с остатъчния общински поземлен фонд. Трябва да решим проблема как по-добре да стопанисваме държавния поземлен фонд. Мислим и разсъждаваме и в тая посока, така че, пак казвам, да имаме по-голям ефект от дейността ни в поземлените отношения.
Тук са господин Юруков и инж. Симеонов, който е началник на Националното управление по горите. Аз искам да кажа само две думи за горите. Не знам до каква степен те ще присъстват в днешната среща, но знаете, че за нас е много сериозен проблема с горите. Не, защото и аз имам особено отношение към горския сектор, но така или иначе ние трябва да решим някои въпроси глобално за страната, знаете, за създаване условия и предпоставки за по-добро управление, стопанисване и охрана на това национално богатство – 40 млн. гори на България са много важна и сериозна отговорност. От тези гори 85 процента знаете, че са държавна собственост, само 15 процента имаме друга собственост. Следователно, държавата трябва да създаде условия и предпоставки за стопанисването на този ресурс достатъчно полезно и ефективно от гледна точка и на обществения интерес. Да не коментираме въпроса, че трябва да бъдат разрешени и въпросите за финансирането на този сектор, защото сега, в момента, изтичат пари от горския сектор, а не се заделят необходимите средства за възобновяването на този сектор.
В общи линии, аз като че ли казах някои от по-важните неща. Отворени сме за въпроси, за мнения за позиции, пак от гледна точка да бъдем максимално полезни на развитието на земеделието, както за страната като цяло, но така и конкретно за Силистренска област, за общините и за производителите от Силистренския край. Благодаря ви.
ВОДЕЩ ИВАН НЕДЕВ: Благодаря на господин Васил Калинов.
Господин Абазов пожела да вземе отношение след като чуе вашите въпроси.
Предоставям думата на господин Георги Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Недев.
Уважаеми господа народни представители, уважаеми господа заместник-министри, уважаема госпожо областен управител Великова, уважаеми колеги! Позволете ми от името на Консултативния съвет по селското стопанство в област Силистра да изкажа някои мнения и съображения в разговора на днешната среща, продиктуван от проблемите по отношение на по-нататъшното развитие относно необходими промени в законодателната и нормативна уредба в процеса на присъединяването към Европейския съюз в областта на селското стопанство.
От името на Консултативния съвет по селското стопанство си позволявам да изкажа нашата благодарност към господата народни представители Гущеров и Юксел Хатиб, които станаха съпричастни и допринесоха, за да имаме тази възможност днес да осъществим среща-диалог с най-висшия законодателен орган – Постоянната Комисията по земеделието и горите към Народното събрание. Нашето желание е, уважаеми господа, да дискутираме не от това какво трябваше да направим, а да дискутираме от позицията на онова, което предстои и трябва да направим в изпълнението на договореностите с Европейския съюз, касаещи организационните структури, промени и осъществяването и реализирането на финансовата рамка.
На всички нас ни е добре известно, че с Глава “Земеделие” и приетата и договорена финансова рамка стратегията и развитието на нашето земеделие до известна степен е предначертана. В тази стратегия и доразвитие аз бих помолил от името на Консултативния съвет по селското стопанство господата от законодателната и особено от изпълнителната власт навреме и задълбочено да успеят да ни запознаят със стратегията именно в тази финансова рамка какво ще представлява българското земеделие в периода 2007-2013 г. Успоредно с това, въз основа на тази стратегия, се приема и за действие Националния план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2007-2013 г., който трябва да бъде представен от правителството през м. юли 2006 г. в Комисията в Брюксел и въз основа на което ще тече втория и ще се реализира почти изцяло втория стълб на развитието на новата обща селскостопанска политика.
В това направление, уважаеми колеги, вече беше казано, че ние обезателно се нуждаем от тази стратегия, от тези виждания, за да получим отговорите, както вече беше посочено във въпроса: Каква е точната дефиниция на неблагоденстващ район? Терминология, която се използва именно в договореностите. Кои общини и кои населени места от тях ще попаднат, какви са възможностите за тридесетото договаряне, а вече станаха 44 мерки в това направление?
Аз споделям тук това, което се каза, че ние трябва да се базираме на опита на Полша, Чехия и Словакия. Анализът, който е направен в тези страни, показва именно и дава отговор на това, което постави и господин Васил Калинов пред нас – кой да бъде минималния размер от площите.
Ще направя две наши виждания и конкретни предложения. Първо, икономическата логика на търсене на отговора на този въпрос е пределно ясна и доказана – колкото е по-дребно, толкова по-неефективно. От друга страна обаче, когато търсим да обосновем детайлно тази икономическа логика кой поземлен размер на участък е най-ефективен, тогава трябва да зададем въпроса за какво производство става дума. И ако вникнем в терминологията и какво се формулира във фермерското стопанство в Европа ще видим, че това е дешифрирано: за зеленчуци и оранжерийно производство 0,5 – за да печеля време, няма да ги казвам нататък. Това е вторият момент.
Третият момент обаче, който има не само икономическа, но има политически и социално същностен характер, това е, че основният поминък е дребното земеделие и който си позволи да нарушава и да лишава дребните земеделци за това, защото то единствено е за двата лева хляб, да им отнеме това право, ще понесе знаете какво.
Въпросът е свързан с политическо съгласие и нашето мнение и становище, господин Калинов, е да бъде приет действащият норматив, който сега е приет и действа в Европа. Добре е известно, че поляците коригираха размера, славените коригираха размера, отхвърлиха мярката ранно пенсиониране. Ние, в Консултативния съвет по селското стопанство, изхождаме от тези позиции.
На следващо място, което искам да свържа с първата необходима според нас промяна в законодателството, това е по отношение изграждането на формите и преструктурирането на производството, касаещи организациите. Като се започне: ново или промяна на законодателството за браншовите съюзи; за Закона за кооперациите; законодателно да се регламентира въпроса по отношение мярката “Организации на производителите”, която сега съществува по Програма САПАРД и която ще разпределя субсидиите по отношение производството на зеленчуци. Не може с Наредба № 24, а тук имаме регистрирана такава организация, да се регламентира статута на организация. По наше мнение и становище това трябва да бъде уредено със закона.
На следващо място искам да поставя един въпрос на вашето внимание. По статистични данни групата на дребните стопанства в България към 2003 г. е 658 хил. Те обработват 30 процента от обработваемата земя. Те имат решаваща роля за България в производството на мляко и заемат особено значително място при производството на месо. Те биха могли да оцелеят, а досега, за съжаление, изобщо не съществуват и не са ползвали нищо по Програма САПАРД. Те биха могли да оцелеят само и единствено, ако се сдружават на входа и на изхода от типа на европейския тип кооперации, който път от дребното към по-едрото е извървян в Европа.
На следващо място обаче при тях са необходими и законодателни промени при регистрирането и техните възможности за окрупняването на поземления участък.
Аз тук ще си позволя да изкажа едно становище, което е отново на нашия Консултативен съвет, което считам, че трябва да стане законодателно. Промяната в законодателството се налага много ускорено във връзка с разпокъсаността на земята. До известна степен това може да се реши законодателно на този етап по отношение – знаем и говорим за земеползването, в същия момент в пространството от две години се мята и спряга думата комасация. Определено на всички нас ни е известно, че комасацията и закон скоро да стане.
Комасацията е процес, който засяга както икономически, социални, психологически и политически съображения, и той може да се реши от 50-100 години отсега нататък. Комасацията е дълъг процес, но ние обаче не трябва да стоим по отношение на уедряването и трябва да започнем, защото е по-добре да започнем отколкото да коментираме.
Първата работа е законодателно да възпрепятстваме по-нататъшното надребняване на земята. Това е да променим Закона за наследството. По-нататъшното надребняване на земята става чрез онаследяване. Ако това не стане, от пилотния проект в Голев, който достигна 47 декара земя на собственик, след две години няма да има и нищо.
На второ място, да се използва опита на Германия в това направление. В техния закон е казано добре как стоят и как могат да се решат тези въпроси.
На следващо място предстои създаване със законодателство във връзка с раздвижването на пазара на земята. Веднага някои ще кажат, че да се раздвижи пазара на земята, естествено, основният икономически лост е доходността от декар. Но някои законови регламентирани мерки за създаване структури и участници на пазара ще раздвижат пазара на земята.
Какви имаме предвид в Консултативния съвет по селското стопанство в това направление?
Първо, създаване на Агенция “Земя” – беше се заговорило, не знам защо не се създаде, която успоредно с Акционерното дружество “Елана”, което започна да функционира, да се регламентира законово това задвижване и регулиране на пазара. Сега пазарът на земята е оставен в комерсиална, спекулативна цел. От тези, които са купувачи на пазара, 90 процента са с намерението не да инвестират в земеделието, а да продават.
Засягам въпроса в поземлените отношения освен в Закона за наследството по още един въпрос – по отношение на поземления данък – тук беше коментирано от господин Васил Калинов.
Как ние считаме да се коментира? Ако ние искаме да използваме земята като национална природна даденост, защото тя, за разлика от друг вид частна собственост, е и имот, инвестиции, и нещо друго, то крайно време е вече, ако собственикът на земя не е отдал под наем или аренда, ако той самия не я обработва да плаща данък или да я продаде. Или да си я държи, но да плаща данък, затова защото в противен случай не може да позволява обществото ни това природно богатство и даденост да стои и да пустее, и ние да го наблюдаваме вече 7-8 години.
Предлагаме промяна в Закона за подпомагане на земеделските производители.
Какво точно имаме предвид? Бих го казал много опростено и точно: да се запознаем с началото на функционирането на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделското производство ФЕОГА, който все още действа, и колкото и малко пари да имаме да ги канализираме в това, което те правят. Ако това приемем като най-разумно, а то е отиграно в Европа, то нека тогава да подобрим и да изменим нашия Закона за подпомагане на земеделските производители и ясно и категорично да кажем на производителите към 1 юли, преди започването на новата стопанска година, че физическите или юридически лица ще бъдат субсидирани чрез преки плащания, кредити по различни програми САПАРД и т.н. еди за какво си, за да могат те да вземат решение да структурират своето производство и да видят докъде ще им стигнат парите. Защо не го направим, за да спрем нощното бдение пред вратите на земеделските служби? По-добре е на всеки по малко отколкото на 5, на 6 повече и да стоят хората. Това е просто една подигравка. Ако за другите райони това не е добре очертано, то за нашия район е така.
Искам да завърша с още един въпрос, господин Калинов, и той е чисто финансов въпрос. Преди да го поставя искам да го аргументирам. В публичното пространство напоследък устойчиво се налага мнението, че след приемането ни в Европейския съюз ще дойдат много пари в селското стопанство. Това, по мое мнение, вероятно и по мнението на други специалисти в тази област, абсолютно не е така.
В началните години нашите фермери ще получават една четвърт от това, което се дава като субсидия на фермерите от старите 15 страни на Европейския съюз. Затова обществото чрез държавния бюджет трябва да подпомогне допълнително земеделието и то е целесъобразно и задължително още в самото начало и още отсега. Защото нашите земеделци ще бъдат поставени, първо, да отговорят на едни стандартни изисквания на този голям европейски пазар, и, второ, срещу една конкуренция на производители, които са 100 процента субсидирани.
Обществото трябва да поеме този ангажимент чрез държавния бюджет и на първо място трябва да го поеме за оня ресурс, който чрез промяната в Закона за акцизите се оказа пагубен за земеделието – акциза за горивата.
Много ви моля, специализираната Комисия по земеделието и горите да направи всички възможно при второто четене на Закона за държавния бюджет, а след това чрез законите да защити това искане на земеделските производители, защото обществото ще има интерес не само от това да подпомогне земеделието в този начален етап, но по този начин ще защити и цените на потребителите, тъй като тази верига е нанизана и тя варира.
Разбира се, ние изцяло приветстваме това, което се прави в Направление “Европейски пазари” и адмирираме разработването на Националната програма за развитие на биологичното земеделие. Изцяло приветстваме вас, законодателите, че вие имате намерението в скоро време да приемете и Закон за биологично земеделие. Това е една празна ниша, която може да се заеме от нашите дребни производители, и още по-добре, че нашето земеделие има природни дадености за организиране на биологичното земеделие.
На последно място искам да ви информирам само по един въпрос и той е следния: в нашата област, с помощта на областното и общинско ръководство в Силистра вече функционира Висше училище “Земеделски колеж”, в което се обучават към този момент 420 броя студенти в задочна и редовна форма в две специалности – “Фермерство” и “Аграрна икономика”. От следващата година, по решение на Академичното ръководство на колежа в Пловдив, в договорености с Великобританския колеж “Съливан”, имаме намерението да открием и специалностите “Селски туризъм” и “Ловен туризъм”. По договорености с Великобритания в момента се готвят документи на 16 студента да изкарат стажа си във фермерски стопанства във Великобритания.
В това направление през зимните месеци колежът ще отвори врати за всички фермери по тематичното направление “Биологично земеделие”, а тази година предвиждаме м. януари и февруари по специализирането “Месодайно овцевъдство” и “Европейски пазари и изисквания”.
Уважаеми гости, това са нашите виждания и предложения на членовете на Консултативния съвет по селското стопанство, които аз си позволих да откроя пред вас. Мисля, че отговорихме заедно с вас на онова, което е наше ежедневие и вълнува обществото. Готови сме за по-нататъшно сътрудничество с вас, защото ние не дискутирахме много от нашите намерения. Аз не ги включих в експозето си, но на вас ще ви бъдат дадени писмено отпечатани.
Благодаря ви за по-нататъшното сътрудничество със Силистренска област, защото основният поминък си остава селското стопанство и още повече в Силистренска област няма изоставена земя. Цялата земя се обработва.
Благодаря ви и ви желая успех във вашето благородно и отговорно дело!
ВОДЕЩ ИВАН НЕДЕВ: Благодаря на господин Георги Николов – декан на Земеделския колеж. Тъй като говори от името на Консултативния съвет по селското стопанство затова продължи по-дълго.
Моля останалите, които взимат отношение, да бъдат по-кратки, за да може повече колеги да вземат отношение.
Давам думата на госпожа Радка Желева – кмет на община Алфатар.
РАДКА ЖЕЛЕВА: Въпросите ми са свързани с работата на местните власти. Единият ми въпрос е във връзка с чл. 8, ал. 2 от Закона за опазване на земеделските земи. Вече сигурно четири години общината кандидатства с проекти. Изпращаме ги в Министерството на земеделието и горите още на 3 януари за ремонт на естествени водоизточници, ерозирали терени и пътища. Досега, през всички тези години, не сме получили отговор защо не се финансират нашите проекти и има ли някакви възможности. Тъй като проектите ни са готови, с малка актуализация можем да ги внесем още тази година на 3 януари отново. Това е единият ми въпрос.
Другият ми въпрос е свързан със статута на общинските земеделски служби. Постепенно, със задълженията на общините да осигуряват нормални условия за работа на общинските служби, които са на централизирано подчинение – общинските земеделски служби и общинските социални служби, за което те не плащат наем, общинската администрация трябва да излезе от сградата някъде в частно помещение и да плаща наем. Наложителни ли са тези промени, които сега се искат от нас и допълнителните помещения и какви ще бъдат функциите на новите специалисти, които ще бъдат назначавани, или ще има ограничение в рамките на тези 10 процента съкращение? Аз ще поставя отделно въпроса на министър Масларова за социалната служба, защото на практика много трудно можем да решим тези въпроси по места.
Друг въпрос, който искам да поставя, са взаимоотношенията с агенцията по Програма САПАРД. Не знам дали това е в практиката на взаимоотношенията, но ние много трудно осъществяваме текущите си контакти с експертите, които отговарят за нашите проекти, поне нашата община. И ако сега включа телефона и позвъня, ще ми се включи оператор, за да ми каже, че това е мобилния телефон, да изберем вътрешния телефон, на който никой няма да ми се обади.
Две години, както сме подписали споразумението за капитален ремонт на улична мрежа, само един-единствен път съм влязла в кабинета на експерта и другите общи срещи, които правим кметовете, с представителите на Агенция “САПАРД”. Приемането ни става във фоайето на столовете под стълбището или около кафе-машината. Дайте ни някакви други координати, за да можем да контактуваме по-добре. Ние също искаме да се ускори процедурата.
Още един въпрос във връзка със споразумението. Месец август изтича 24-месечния срок по финансовото споразумение. Аз мисля, че забавянето не е вина само на общините. Има ли някакви възможности този срок да бъде удължен и след 24-месечния срок?
Имам едно питане във връзка със Службата за съвети в земеделието. По-рано се говореше, че тя ще се разрасне с възможности за изнесени структури и в общините, освен в областните центрове. Тъй като на земеделските производители им е трудно да контактуват само с областта, по-лесно е, ако има някъде изнесени структури, за по-тесни контакти с тях.
Един въпрос, свързан с общинските гори. На територията на община Алфатар по план за земеразделяне нямаме възстановени общински гори. По лесоустройствен план обаче имаме такива гори. Сега ние не можем да проведем никакви процедури, докато не се промени начина на трайно ползване. По моему, навремето е имало възможност да се възстановят като общински гори и ние сигурно сме единствената община в такова състояние и сега нямаме общински гори, само едни 50 декара, които сме дали но концесия, и така не можем да си решим въпроса и с отоплението на бюджетните звена. Има ли възможност само по лесоустройствен план да се извършват процедури с тези гори, като община?
Един друг въпрос, свързан с населените места, във връзка с невъзстановените в реални граници имоти. Възстановени са ни като мери и пасища, а те винаги са си били собственост на стопаните. Да речем, на село Кутловица, в частност, семействата винаги са си живели там. Възстановени са като мери и пасища и сега трябва да се прави промяна на начина на трайно ползване и редица плащания. Кой би следвало да поема такива плащания?
ВОДЕЩ ИВАН НЕДЕВ: Благодаря на госпожа Желева.
Има ли други, които желаят да изразят мнения или становища?
Давам думата на господин Руси Жечков – арендатор от Калипетрово.
РУСИ ЖЕЧКОВ: Уважаеми депутати, уважаеми заместник-министри, уважаеми колеги по съдба! Мисля, че за никого не е тайна, особено за колегите, че въпреки хубавите неща, които се говорят за нашата област, земеделието, господин Калинов, е в упадък. И ако комисията и Министерството на земеделието и горите не вземат спешни мерки, на мен ми се струва, че тази армия от селскостопански производители, която е тук сега, няма да стигнат всички до Европейския съюз. Аз съм го казвал и преди една година пред министър Кунева, и пред заместник-министър Бъчварова. Нещата така се очертават, че през 2007 г. ще бъде рай. Вярвам, че ще бъде рай, още не сме видели този рай, но сега положението е тревожно.
Трябва да знаете, че колегите, да не казвам 50 на сто, но следващата година ще оредеят, затова защото, без да обиждам някого, и държава, и Министерството на земеделието и горите и т.н. се дистанцират – не можело да се намесват в пазара. Аз смятам, че поне от наша гледна точка, това не е така.
Може ли към днешна дата пшеницата да се предлага да се купува по 13 ст.? Направете една сметка каква себестойност има тази пшеница и като я продадем по 13 ст. какво ще остане. Как ще се развиваме занапред? От друга страна данъчните веднага ще кажат: този въпрос се постави и разлика в цената. Това пък е връх на всичко.
Аз смятам, че Министерството на земеделието и горите трябва да вземе отношение по тези въпроси. Няколко пъти чуваме, че ще има намеса, ще има интервенция.
ВАСИЛ КАЛИНОВ: Вчера се взе решение.
РУСИ ЖЕЧКОВ: Добре, вчера се е взело, не е стигнало. Но тази интервенция, която я направихте със 150 хил. тона, това беше нищо.
Царевицата, господин Недев каза, че стои. Тя стои още по полето, защото няма къде да я съхраняваме, няма къде да я продаваме.
За горивата – две неща. Непосилно е. Мисля, че предложението, което направи господин Николов, за акциза, трябва да се вземе решение, да излезем от туй положение. Иначе, аз ви казах, че към Европейския съюз ще се тръгне с половината от колегите. Другите ще останем тук.

Разбрах, че има представители на Фонд “Земеделие”. Искам да кажа две думи – не знам дали го има в друга европейска страна това, което стана в нашата област. Миналата година чакахме сутрин от 2-3 часа, тази година вече чакаме от 20-21 часа, цяла нощ, за да се вредим да вземем субсидия или кредит.
ВАСИЛ КАЛИНОВ: Това е за последно.
РУСИ ЖЕЧКОВ: Дано да е за последно. Но, ако не е тъй, аз ще Ви се обадя, че не е последно.
Трябва да се създаде някакъв ред. Не е трудно. Мисля, че във Фонд “Земеделие”, в министерството има специалисти и да се каже, както предложи господин Николов, на 1 юли какво ще се субсидира и всеки да си направи сметка за какво ще участва.
В тази връзка, искам да го свържа пак с Европейския съюз, те може и да ни приемат, може и да не ни приемат 2007 г., но мисля, че на нас трябва да ни е ясно какво ще отглеждаме 2007 г. Остана една година. Не искам да се разбере пресилено, но ми се струва, че първо трябва да е ясно на министерството, а след туй да е ясно и на нас.
Нека стане един колега и да каже какви култури ще трябва да отглеждаме 2007 г., какво да сеем и какво ще се продава. Въобще, стихийна работа. Тази година се търси кориандър, сеем кориандър, догодина – бял трън, бял трън, кориандърът стои, а пшеницата вече три години наред стои и царевицата стои. Според мен, това не е управление.
За да завърша, искам да кажа няколко думи и за Програма САПАРД. В нашата област се отчитат най-много усвоени средства по Програма САПАРД. Не е лошо САПАРД да проучи, защото тези средства, които са дошли в областта, са отишли в няколко обекта. Останалите производители се чудят къде да съхраняват продукцията и какво да предприемат по-нататък. Или на нас не ни е напълно ясно как трябва да се работи по Програма САПАРД или достъпа до този САПАРД е много труден.

ВОДЕЩ ИВАН НЕДЕВ: Благодаря на господин Руси Жечков.
Има думата господин Тютюнджиев.
ГЕОРГИ ТЮТЮНДЖИЕВ: Аз съм пчелар и се занимавам с пчели от 20 г. От десет години само с тях се издържам. Обаче, ако продължат още две години, като миналата и тая, не знам дали ще останат колеги, които да се занимават с тази дейност.
Да започнем първо със здравеопазването на пчелите. Отпуснаха се някакви пари 2003 г. за проверка на пчелните семейства за здравеопазването. Дава се срок от 5 дни. За 5 дни просто не могат да се обходят пчелините и да се предупредят колегите, камо ли да се извърши преглед. Тая година в Тутраканския район имаше американски гнилец. На 10 октомври се иска кои ще ходят да проверяват пчелните семейства. Дава се списък до 25 октомври да се проверят. Месец октомври може ли да се свърши тази работа? Невъзможно.
Питам д-р Петров от община Кайнарджа. Той казва: “Започвайте да проверявате”. Питаме: “Докторе, кой ще плаща?” Той казва: “Пари няма, действайте”. Как става тази работа?
Фермерите, които се занимават със земеделие знаят, че пчелите са струпани на камари по селата, а в отдалечените райони, където няма пчели, знаят какви добиви получават от слънчоглед, кориандър и т.н.
Благодаря.
ВОДЕЩ ИВАН НЕДЕВ: Има думата господин Ганев- председател на Съюза на земеделските кооперации в Силистра.
ИВАН ГАНЕВ: Уважаеми гости, посрещам тази среща със завишен интерес и вярвам, че това се отнася за всички присъстващи. Ще може ли да се сложи едно ново начало? Всички от отговорността, която носят на държавно ниво, на регионално, ние, където се намираме, да бъдем в услуга на земеделския производител. Земеделският производител, ако го поставим във веригата от взаимовръзки, ще ви кажа, че е разкрит един парадокс – че земеделският производител, фермерът, в условията на либерализация, на свободен пазар и формиране на цените според търсенето и предлагането, неговата ръка е във въздуха, а в джоба му са бръкнали други посредници. И те функционират абсолютно законно, защото излизат на пазара да формират печалба. Как земеделският производител ще формира печалба в условията на това, което е сега в нашата държава? Затова посрещат с голям интерес тази среща, че най-после да се сложат жалоните на една съвременна, много отговорна аграрна политика. Това не е понятие от политически аспект, това е научно понятие.
Аграрната политика не е в рамките на едно правителство. Потенциалът на нацията така разработват рамката, устоите на аграрната политика, че решават проблемите за дълго време. В България, с отсрочването на аграрните проблеми, се налага все повече да плащаме по-скъпо и това навярно ще бъде на плещите на данъкоплатеца. Не може най-чувствителната част от обществото, именно земеделският производител, до природните условия да бъде самотен, да чака, да се моли. А земята не чака.
В този смисъл, с това като въведение, а той е по-широк. Имам информация, наскоро от Националния съюз бяхме на заседание и заместник-министър Бъчварова, споделихме, че наистина се налага неотложно да се разработват тези основи на аграрната политика. Досега, което беше, няма защо да го споменаваме.
Земеделските кооперации. Търся един паралел. Закон, който е недотам съвършен, обаче на бял свят се явиха много кооперации. В нашата област са 118 кооперации. На тази разпокъсана на дребни парцели земя, непосредствено, само това беше достатъчно, и хората, собственици на земя, потърсиха как да се сдружат, за да я обработят и да засеят с това, което се онаследява – дялови вноски и т.н. Но много от кооперациите фалират. Знаете, в пресата се публикува.
В нашата област функционират стабилно част от кооперациите. Функционират стабилно и другите структури – арендаторски стопанства. Затова ние можем да проявим инициатива във връзка с действащите наредби, които не са достатъчни, наистина това, което сме отработили, позициите, които имаме, да подготвим нещата за усвояване на средствата от присъединителните фондове, тези структури – организацията на производителите.
В каква степен и как ще я разработим? Вярно, че има много сложности, защото в самата кооперация протичат процеси – противоречия между собственици и тези, които я стопанисват, а това като противоречие нараства доста сериозно.
Нещо, което ще бъде особено за нашата област и за нашата община, в частност Силистра, Сдружение за плодове и зеленчуци. Това се налага неотложно, защото там директните плащания ще бъдат на готова продукция. Има дадености, има производствен потенциал да започне такова изграждане на производители за плодове и зеленчуци.
ВОДЕЩ ИВАН НЕДЕВ: Благодаря на господин Ганев – председател на кооперациите в областта.
Има думата господин Енчо Димитров – председател на земеделската кооперация в Бабук.
ЕНЧО ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Калинов, уважаеми господа депутати, заместник-министри! На гостите ще им дадем думата малко, а ние трябва да говорим повече. Затова господин Николов говори първи. Да, вярно е, той е най-вещ сред нас, бил е народен представител, знае нещата, на него сме възложили, но има и някои по-дребнички неща, които са за нас, затова той не ги постави. Искаме да ви понаучим малко на някои неща.
Господин руси Жечков каза, че земеделието вече пропада. Много е тревожно положението. Господин Калинов, Вие знаете, идвали сте при мен. Благодаря, да, по Програма САПАРД 2 комбайна, 8 трактора, всичко това и тая година, господа, аз тегля кредит, за да плащам рента. Правете си изводи! Ако някой от вас е бил пряко в земеделието, нека да си направи сметката.Тегля кредит да плащам рента!?
Добив 450 т пшеница, 215 т – това, над тон царевица. Е, не може 5 хил. декара царевица да покрият 27 хил. декара от останалата земя. Какво да правим? Питам: какво да правим? Значи земеделието загива. Не Европа, а май ще тръгнем по другия мост.
Искам да ви подскажа конкретни неща, които трябва да се решат. Запомнете ги!! Защото както при социализма ставаше прехвърляне от селското стопанство – да строим заводи и промишленост, и т.н., тази тенденция продължава. Продължава прехвърлянето от селското стопанство на другите дейности. Един ми каза, не съм точен, но за правосъдие 1,2 процента от брутния вътрешен продукт, за земеделие 0,5 процента. Е как тъй?
Господа депутати, защитете ни нас, земеделците! След като ние сме ви избрали и сме ви изпратили там, защитете ни пред тези народни представители! Как може такова нещо? При това положение всички до оня ден, даже и на Консултативния съвет казват: Бабук не! Добре, не е вярно. Те не знаят. Колегите ми не знаят, че сме много зле. И Пенко от Зафирово, може би е тук, не го виждам, най-добрата кооперация, първенец, миналата година Пенко казва: “Димитров, на такова положение, на каквото съм сега, не съм бил толкова години”. Правете изводи оттам нататък. Затова аз съм много разтревожен. Даже имам малко дял, за да стане тая среща. Защото като се зададе октомври месец, като видях какво става и с царевицата, правя изчисления, правя, правя, а и сметките не излизат.
Имах възможността тая година да отида в Германия и в Швеция. За шест години два пъти ми се полага. На депутатите, господин Калинов, препоръчвам: идете, ама не на форумите, не на панаирите, идете при производителите. Ние бяхме цяла седмица при производителите на нивата. Там да отидете да видите как стават нещата. Ние ходихме с ремарке на нивата.
За регистрацията. Малко ми е чудно защо водим агитация по радиото и телевизията да се регистрират земеделските производителите. Господин Николов малко го пообясни. В Бабук комасация не е нужна. Някъде е нужна, някъде не е. Тая година само хиляда декара от частните производители са се влели в кооперацията. Има само един частник. Не се хваля, че кооперацията е силна, но хората не могат да обработват земята.
Какво земеделие? Тръгнете отдолу нататък – три декара люцерна, два декара царевица, два декара жито. Това земеделие ли е? Какво ще правим с това? Какво производство? Не мога да разбера.
Най-вече за тая година, искам да кажа за нашата кооперация, смля ни цената на горивото. Това е световен проблем, но нека да им подскажем на господата. Двадесет хиляди декара, макар че нашите са повече, по 8 л на декар са 160 тона. За тези 160 т, както ДДС-то се получава връщане, тези пари пак ще влязат в държавата. Аз ще ги платя, но след месец да ми се върне, пак ще купя, пак ще ги върне. Казвам ви го как ще стане на практика, а не да се оцветява. Пак ще намерят колай. По този начин, нека и на дребните производители. Тогава ще се регистрират. Той като може да вземе един тон нафта да си обработи земята, сам ще отиде да се регистрира, а сега не получава нищо, както каза господин Николов. Сега не получават нищо и не са заинтересувани. По този начин няма да крадат и от нас, големите. Защото се краде от големите арендатори и кооперации и малките получават, но за чия сметка?
По Програма САПАРД. Да, благодарен съм, казах: 2 нови комбайна, 8 трактора, още обработваща техника. Изградихме основите, направихме къщата, покрива го няма. Става въпрос за силозите. Говори се, че парите не се усвояват. Ние подготвихме проекти, дал съм над 40 хил. лева за проекти, сега имаме и строително разрешение – щрак, мерките се затвориха. Няма сили една кооперация или един арендатор, който гледа 10-15 хил. декара, да построи един силоз. Господин Жечков каза как станаха нещата, но аз много моля и Комисията по земеделието и горите, и Министерството на земеделието и горите що се касае до силози... Аз се чудя как с тия 27 хил. декара, произвеждаме над 13-14 хил. тона зърно, като влезем в Европейския съюз те ще ги запечатат. Не става работата.
Още един въпрос за Сдружението на производителите. Промениха го за зеленчукарите, промениха го за друго. Ние, ако речем, 30 производители, говорим за зърнопроизводство, да се обединим цялата наша област трябва да направим едно сдружение. Пак едновремешно АПК ли ще правим? Ние видяхме, че то не е сполучливо. Пак трябва да правим АПК и да се сдружаваме с 30 души. Пет-шест-седем – да. Тук, които сме наблизо, които имаме възможност, някои имат складова база, както и Ширково, да се сдружим. Но да се сдружим цялата област, не го виждам как ще стане.
Бих искал да се обърна към Министерството на земеделието и горите във връзка с контрола. Там има 5 души от “Съвети по земеделието”. Не съвети, контрол трябва. Какво ще ни съветват? Аз имам и агрономи, и специалисти. Контрол трябва, за да ходят да контролират кой какво прави.
Още един въпрос – за цените на препаратите. Някой в България контролира ли на каква цена се внася и на каква цена се продава? Никой!
Ще оставя време и за другите колеги да вземат отношение.
Благодаря.
ВОДЕЩ ИВАН НЕДЕВ: Благодаря на господин Енчо Димитров.
Колеги, предлагам да се ориентираме към приключване. Мисля, че въпросите се поставиха. Ако някой има да каже нещо, което досега не се е споменало? Не виждам.
Предоставям думата на госпожа Ализан Яхова – заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие”.
АЛИЗАН ЯХОВА: Уважаеми господин Калинов, уважаеми господа заместник-министри, дами и господа! Аз ще започна с първия въпрос, който беше поставен по отношение на Фонд “Земеделие”, за цените на земеделските култури. Искам да ви кажа, че с вчерашното си решение Министерския съвет определи периода за интервенция на пазара на зърно. За първи път м. януари и февруари 2006 г. ще бъде приложен този механизъм, който е част от Общата селскостопанска политика.

Бих искала да ви кажа някои от параметрите. Количеството, което ще бъде изкупено, е 150 хил. тона, като е определена и цена на интервениране, минимална цена от 175 лв. за тон. Оттук нататък следва избор на складовете, където ще се съхранява изкупеното зърно, а земеделските производители, които са регистрирани съгласно наредбата, ще кандидатстват в Държавен фонд “Земеделие” в началото на 2006 г. Така че за първи път, след промяната в Закона за подпомагане на земеделските производители и последвалата промяна в Закона за съхранение и търговия със зърно, ще се осъществи намеса на пазара на пшеницата.
Вторият въпрос беше поставен за чакането пред областната дирекция за кандидатстване по целевите програми на Фонд “Земеделие”. В залата присъства и директорът на областната дирекция, но това, което аз искам да кажа, е, че за тази година по време на есенната кампания за засяване на пшеница реколта 2006 г. мисля, че бяха удовлетворени абсолютно всички подадени заявки за подпомагане. Сега не знам дали това не е ваша организация, преди стартирането на линията, но ние поне сме се постарали всички, които сте си подали документите и сте подали заявки, да получите средства за подпомагане.
Като продължение на това искам да ви информирам и за следното. В момента с решение на Управителния съвет на Фонда ние извършваме и анализ на подпомагането през последните години. Ще бъдат взети някои решения относно финансовото подпомагане през 2006 г., като последна преди членството ни. Тези предложения, които вие дадохте, аз съм си записала и ще ги имаме предвид при разработването на новата ни финансова политика.
По отношение на Програма САПАРД. За съжаление, в момента тече Комитет по наблюдение на програмата и колеги от агенцията не са сред нас, но аз ще им предам това, което казахте за затруднените контакти с експертите и удължаването на срока. Мисля, че 24 месеца е срока, който е по наредба.
За трудния достъп до Програма САПАРД. В рамките на действието на програмата всеки имаше право да кандидатства по реда и условията.
Що се отнася до силозите, поне след направените промени в Наредба № 14, която регламентира прилагането на Мярка 1, със стартирането на програмата ще се подпомагат секторите “Месо” и “Мляко”. Аз лично бих ви препоръчала да кандидатствате по Националната програма “Селскостопанска техника” и да ви кредитираме за купуването на такива силози чрез рефинансиране чрез Търговска банка и да ползвате облекченията – поемане на лихвите за целия период на кредита.
РЕПЛИКА: Защо така стана за семената? Триста-четиристотин тона пакетирани, почистени семена... Не се стимулира.
АЛИЗАН ЯХОВА: Това е един много често задаван въпрос и аз бих искала да ви обясня защо се стигна до това положение през тази година. В рамките на бюджетните възможности на фонда за 2005 г. ние успяхме да осигурим един ресурс в размер на 10 млн. лв. под формата на субсидия и по-голяма част, знаете, беше под формата на кредит. Това стана чрез прехвърляне от параграф в параграф. Тоест ние не получихме допълнително средства извън тези 10 млн. лева. Дадохме ви по 2 лв. на декар. Разбира се, това беше причината за подпомагане на семепроизводството да даваме в по-голяма част кредит и в по-малката част – субсидия. Но все пак ние, извършвайки подпомагането на земеделските производители, спазваме не само Закона за подпомагане на земеделските производители, но спазваме и законодателството на тази страна. Един от тези закони е Търговския закон, който веднага поставя ограничения за свързаност на лицата с доставчика на суровината, в случая на семената. От тая гледна точка нямаше как ние да предоставяме кредит за нещо, което вие сте си го произвели. Това именно беше причината тази година да не подпомагаме собственото производство.

РЕПЛИКА: Миналата година го подпомагахте.
АЛИЗАН ЯХОВА: Миналата година го подпомагахме, тази година също имахме намерение да го подпомогнем, но след като не получихме ресурс... Миналата година беше под формата на субсидия. Аз ви обяснявам, че няма как, когато предоставяме кредит, да кредитираме нещо, което е и ваше.
ВОДЕЩ ИВАН НЕДЕВ: Благодаря на госпожа Яхова.
Давам думата на заместник-министъра на земеделието и горите господин Бюрхан Абазов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми депутати, колеги! Не знам как ще прозвучи, но винаги в нашите срещи, които са се провеждали в Силистра, мога смело да кажа, че са били много конструктивни и много полезни. Спомням си деня, в който се местихме от една зала в друга, поради това, че залата не ни побра – зимата. И когато тя беше организирана и всички въпроси, които получихме тогава, бяха много добре обмислени и много конструктивни, от които си направихме и съответните изводи, и ги вложихме в нашата работа, която впоследствие заедно и със законодателната програма, и с депутатите се опитваме да ги вложим в рамките на закони, на наредби, на правилници, така или иначе, за да се подпомогне въобще земеделската дейност.
Аз си мислех, че ние ще говорим повече и затова сме дошли. Но преди да започна – господин Димитров, аз също съм си зарязал стопанството, което е на 60 км оттук, в едно Русенско село, така че много и до болка са ми познати всички тези неща, за които стана дума, защото аз и днес продължавам да работя земеделие...
ЕНЧО ДИМИТРОВ: Говоря как е уредено там, да се види.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БЮРХАН АБАЗОВ: Аз също от този джоб си плащам торовете, семената и горивата, и като си продам продукцията, също като не ми излиза сметката, ми е абсолютно до болка познати. Това, първо.
Второ, в последните 12 години бях председател на една поземлена комисия и лично участвах в това раздробяване, на което днес сме свидетели всички ние, потърпевши. И не знам за щастие или за съжаление съм призван да правя обратния процес.
Темата, по която исках да говоря беше не това, което се е случвало в последните 12-15 години, защото това, което се е случвало, на всички нас ни е ясно. Малко или много всички участвахме в тези процеси. Това, което исках да говоря, беше да говоря по-скоро какво ни предстои оттук нататък. Защото не знам, няма да го кажа пак на друго място, уникални сме в това да пропускаме възможности.
Първата ни уникална възможност, която почти вече пропускаме, беше да модернизираме нашето земеделие, което да е готово след 2007 г. да посрещне новите предизвикателства, които ни предстоят след нашето присъединяване. Говоря за възможността да използваме Програма САПАРД, говоря за възможността да използваме Фонд “Земеделие” и всички национални и европейски схеми за подпомагане. Почти сме ги пропуснали.
Това, което предстои. Моята молба към вас е: дайте поне това да не пропуснем! Ако някой днес говори тук: ние, земеделските производители, се молим на Министерството на земеделието и горите. Напротив, аз днес съм дошъл пред вас аз да се моля и да ви кажа: Колеги, дайте да не пропуснем следващия уникален шанс, който е пред нас, да участваме в схемата за единно плащане и в схемата на Общата селскостопанска политика и в Схемата на Разплащателната агенция, за която исках да говорим.
Но тъй като някои от въпросите бяха свързани с това, което вече се е случило, вече е минало, но така или иначе предстоят едни действия, които ние трябва да предприемем като довършителни на един процес, който за хубаво или за лошо е вървял 15 години – говоря за поземлената реформа, ако искате да почна от това и след това да мина на новите неща, които ни предстоят и в които всички ние, които сме в тази зала, ще участваме много активно, защото, ако не участваме, просто всички директиви, които приехме във връзка с нашето присъединяване, единствената възможност от която ние ще имаме право да ползваме европейските фондове, ние просто ще я пропилеем.
По-скоро ми се иска да говоря за Разплащателната агенция и за ангажиментите, които има Министерството на земеделието и горите, като отговорност да изгради тази структура, и най-вече за ангажиментите, които имате вие обаче, защото вашите ангажименти са също много големи.
РЕПЛИКА: За пропуснатото някой ще каже ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БЮРХАН АБАЗОВ: Няма да се връщаме назад, комасацията ще я оставим за после.
РЕПЛИКА: Но за пропуснатото някой трябва да каже.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БЮРХАН АБАЗОВ: Какво предстои? Нека да говорим много земно, много прагматично, на много ясен и точен език, защото това, което предстои пред нас, е огромно и моята искрена молба и надежда е ние да оползотворим този ресурс, който на нас ни предстои да усвояваме като новоприсъединила се страна членка.
В момента какво правим ние, като Министерството на земеделието и горите, преди тази сакрална дата, както каза господин председателя, 1 януари 2007 г.? Почти е готов Закона за Разплащателната агенция. Това е основата, върху която се гради тази структура. Днес моите колеги докладват на министър Кабил последния вариант на Закона за Разплащателната агенция и с помощта на Комисията по земеделието и горите и на народните представители аз смятам, че в много бърз порядък този закон ще намери място в дневния ред и до следващия одит, който предстои в началото на следващата година, този закон ще стане факт и ние ще стъпим върху една законодателна база, върху която ще имаме възможността да изградим вторичното законодателство, всички правилници и наредби, които следват, и след това вече да пристъпим към една по-широка разяснителна кампания.
Това, което днес се случва, мисля, че и предния път беше за регистрацията на земеделските производител, пак от Силистра започна, върви й на Силистра, е първият път, в който, ако това го приемем като първа разяснителна кампания за Разплащателната агенция, пак оттук тръгваме. За да тръгне Разплащателната агенция трябват три политически решения.
Първото решение е за размера на земеделската площ, която ще се подпомага.
Второто решение е коя схема избира България, защото схемите са няколко.
Третото решение, това са националните схеми за подпомагане.
Първият въпрос, който поставиха изказващите се, е въпроса за размера, е колкото икономически, толкова и политически, толкова и социален. Ако беше толкова лесно, щеше да бъде решен и досега. Но нашият ангажимент да имаме строга дефиниция, строг ангажимент, българска позиция колко да е подпомаганата площ е в началото на другата година. Но така или иначе ние имаме няколко варианта, няколко разработки, които претеглят плюсовете и минусите на единия и другия вариант, в който нашата позиция ще излезе като официално политическо решение и нашата страна ще обяви това пред Европейския съюз.
Схемите не са толкова различни. Те вървят от 0,3 до 1 хектар. Старите страни членки, които се присъединиха, последните десет, са приложили различни схеми от 0,3 до един хектар, от 0,5 до един хектар или така наречения унгарски вариант – смесения.
Това, което се очертава при нас, е да балансираме позицията между всички тези дребни собственици на земеделска земя, от една страна, за да ги обхванем, и, от друга страна, да не спрем естествения процес на уедряване на земеделските земи, да не върнем процеса назад примерно с ограничаването от един хектар. Но няма драма в този избор. Защото на няколко пъти някой постави въпроса: ама какъв ще бъде нашия избор за подпомагането?
Някои от десетте страни членки са избрали 0,3-1 хектар. Всичко що е над 3 декара подлежи на подпомагане. Това е долната граница. Някои са избрали 0,5 хектара. Това зависи от особеностите на страната. Съгласете се, че една Малта, че една Унгария с тези размери и с това земеделие, което правят, няма как да отидат на горната граница. Но прекомерното снижаване на границата – аз почвам да събличам дрехата на земеделски производител, почвам да смятам като Министерството на земеделието и горите, изборът на този параметър има и разходи по администрирането.
Ако ние отидем на долната граница – на 0,3, нашият потенциален брой на бенефициентите ще бъде около 500 хил. Ние като държава обаче трябва да си даваме сметка за обслужването и за администрирането на тези 500 хил. бройки потенциални бенефициенти какъв ресурс е нужен и колко нов персонал, колко нова администрация и колко още мрежа из страната, за да се обхванат тези хора. Това е едната алтернатива.
Другата е, когато качваме горната граница, в което няма лошо. Защото има алтернативни начини за подпомагане и за тези, които не влизат в тези параметри, така че те не пропадат тотално и не се изключват абсолютно от схемите за подпомагане. На 0,5 стават около 300 хил. потенциални бройки.
В момента ние имаме регистрирани около 120 хил. земеделски производители като трябва да регистрираме в много кратък срок, смятайте още колко – още около 200 хил. Именно затова започнах с една такава молба, защото в схемите ще участват само регистрираните земеделски производители. Не знам как го чувствате, но в министерството изпадаме в положението, в което изпаднаха полските колеги, цялото Министерство на земеделието на Полша да се мобилизира да ходи от къща на къща, както преброяването, за да регистрира земеделски производители, за да не стане така този ресурс, който е отделен за нас, ние просто да го пропуснем.
Затова в началото започнах с нашата уникалност да пропускаме неща, които на нас ни се предлагат.
Първото и единственото условие това е да си регистриран земеделски производител. А само на тази тема предизвикателството е огромно. Още 200 хил. земеделски производители трябва да регистрираме в системата за единно плащане. Бай Енчо, пак към теб се обръщам: тогава каква е вината на държавата и на министерството при условие, че, да, ето го ресурсът, ето я системата, но ние няма как да отидем и да ги дадем насила. Някой от другата страна също трябва да прояви някакви активност.
Аз съм сигурен, че големите земеделски стопанства няма да пропуснат тази възможност. Притеснението ми е за по-дребните, еднолично, самостоятелно работещи земеделски стопани, защото комуникацията с тях е по-трудна. Манталитетът им е по-друг, нагласата им е по-различна. И за това, което каза и кметицата, ще дойда и до нейния въпрос – да, ние тези допълнителни стаи, госпожо кмет, не ги искаме така, като някаква самоцел, а за да може точно, за да изградим тази структура, тази агенция на най-ниските нива, максимално близко до хората.
Едно от изискванията на Европейската общност е тази агенция да има самостоятелна стая, със самостоятелна техника, със самостоятелни комуникации, за да може максимално бързо да обслужва за нас, земеделските производители, а за вас – вашите жители и вашите избиратели. Така че ние сме винаги от едната страна на бариерата.
След като е готов и приет Закона за разплащателната агенция, той урежда статута, структурата, предмета на дейност, функциите на тази агенция. След като нашата страна примерно се насочва към модела за единно плащане на хектар, следва една революция в мисленето на хората, което ние трябва да въведем. Досега 15 години системата работеше като търсеше собственици, собственика на земеделската земя. Защото Закона за възстановяването и ползването на земеделските земи беше един чисто реституционен закон, на който идеята му беше да възстанови собствеността такава, каквато е била примерно преди 60 години. За най-голямо съжаление, в него не става и думичка за ползване, за производство и за развитие на земеделска дейност. Оттук нататък ние трябва да променим коренно начина на мислене.
Европейската схема за подпомагане се базира не на собственика. Тя се базира на ползвателя, на производителя, на работещия, на този, който чопли земята. Елиминира качеството собственици. Този, който работи земята, той получава парите, а не собственика. Оттам нататък за отношенията между ползвателя и собственика Европейската общност казва това са си отношения от частно-правен характер, така както искат, така да си ги оправят. С една дума, на нас ни трябва човека, който произвежда блага. И на това се основава цялата система на подпомагане. Това е първият принцип.
Вторият принцип – на единица площ. Всичко се пречупва в площта. И животните, и земеделските култури всичко се приравнява на единица площ. Защото, между другото, ако ние се смятаме за дяволи, те Гърция са я приели много по-рано и са видели всякакви номера. И няма друго нещо, което да е измеримо и което да се пипне, да се види освен количеството земя.
Именно за това нещо ние започнахме заснемане на територията на цялата страна. Самата Разплащателна агенция се базира на ортофото снимки. Вече имаме изпълнител за половината територия, в началото на другата година вече ще имаме и изпълнител за втората половина на страната. Досега имаме заснети около 700 хил. кв. км. Това са в областите на Пловдив, Стара Загора, Добрич. Върху първите ортофото снимки – това е действителното състояние в момента, както е снимано от разстояние 4 хил. м с разделителна способност 0,5 м, в която се вижда едно към едно всяко дърво, всеки имот, всеки слог с достатъчна разделителна способност, която може да разграничи култура от култура, имот от имот и с достатъчна точност, при която да не стават грешки при оразмеряването. Всичко това е в цифров, в дигитален вид, и подлежи на много бърза компютърна обработка.
Цялата агенция се основава на тези снимки. Оттук нататък тези снимки се обработват и се предоставят на общинските служби. И именно тук е ролята на общинските ни служби сега и на месната власт, госпожо кмет, да съдействат и да направим максимално бърз контакт и да бъдем максимално полезни на всички земеделски производители. И тук вече идва и ангажимента на съответната страна, сиреч на вас, дами и господа, в уречения ден, на уреченото място в общинската служба да се явят всички земеделски производители и да си идентифицират имотите. Върху така направените ортофото снимки всеки земеделски производител имота, парцела, който работи, трябва да се яви, след съответното обяснение: реката, канарата, слогът и т.н., да му кажат: Ето това, зеленото, господин Енчо Димитров, е моята пшеница, а това жълтото е примерно моя ечемик. Той е в размер на толкова декара и аз кандидатствам пред вас със заявление за еди колко си декара. Моите имоти се намират тук, тук, тук и тук, показани не на картата на възстановената собственост, не на плана за земеразделяне, показани на снимка. На истинското състояние, в което е днес, в момента.
След това следва една кръстосана проверка в централния сървър на Разплащателната агенция и се получава обратна връзка, при която се казва: Да, вие коректно сте си посочили площите, коректно сте си декларирали културите, които обработвате, не се презастъпват с други земеделски производители, не се дублират с други. За толкова хектара, по толкова евро, толкова подпомагане ще получите тази година. Много хубаво звучи, но в новите десет страни членки, където ви казвам, че не на лъскавите презентации, а сме ходили на самите полета. Аз присъствах на 1 май т.г. в Прибалтийските републики, когато те получиха първите реални преводи на пари. Вие знаете, че предните десет страни членки влязоха на 1 май по-миналата година. На годишнината от тяхното присъединяване, на следващия 1 май те получиха реално подпомагане по тая схема, за която, като говоря тук, някои се смеят, абсолютно по същия начин, което ни предстои и на нас. Но преди да стигнем дотам има огромна работа за нас, като министерство, за народното представителство, като законодателен орган, за вас, като заинтересована страна отсреща. Просто инициативата и активността трябва да бъдат и от двете страни.
Ресурсът, който подлежи да разпределяме в рамките на 3-годишния период е в рамките на трите направления, е около 1,5 млрд. евро. И мен ми звучи някак си неестествена цифрата, но в 3-годишен период 1,5 млрд. евро по трите направления, колкото и да не ми се иска да вярвам, са много пари. Трите направления са около 430 млн. евро по директните плащания...
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: 733 млн. евро са за селските райони.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БЮРХАН АБАЗОВ: Това е по селските райони, твоето класиране е обратно.
За пазарна подкрепа – 380 млн. евро, и 700 и няколко млн. евро – за селските райони.
Като казах селските райони и като гледам кметицата, както и моя колега кмета на Главница, който също е тук, тези служби, тези допълнителни стаи, за които тук става въпрос, дори нямат и идеята и амбицията да обслужват само земеделските производители. Вижте само съотношението: парите по развитие на селските райони са два пъти повече. Тук са включени всички пари, които подлежат на разпределение за инфраструктурни проекти и за подобряване условията на живот в селата. И всички публични мерки, за които вие, като общини, имате право да кандидатствате, те са пак тук. И те са по абсолютно същия ред и по абсолютно същата схема, по които минава всеки един земеделски производител. Така че тези структури, които се изграждат, са един път за самите земеделски производители, за директните плащания и втори път същата система, същата комуникация се използва и за кандидатстването по публичните мерки на общините.
РЕПЛИКА: Община Силистра не може да кандидатства, защото не отговаря на изискванията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БЮРХАН АБАЗОВ: Това, което ние смятаме да направим до следващата проверка, която ни предстои през м. март, даже и м. февруари. С най-голямо съжаление казвам, че сме в Червената кутия с Разплащателната агенция. За да излезем от Червената кутия нашата амбиция и нашата цел са при следващото идване м. февруари-март, за частта на заснетите територии да имаме изградена като структура Разплащателна агенция. Това означава за областите Пловдив, Стара Загора, Добрич, които попадат в обхвата на заснетите територии, да имаме, първо, по още една стая допълнително, по още един компютър допълнително, по още един специалист, допълнително назначен, във всяка една общинска служба, всякакви комуникационни връзки, защото между другото достъпът ще бъде само чрез Интернет с централния сървър на Разплащателната агенция. Дори по още един автомобил.
Така или иначе да се подготвим и към следващата дата, когато те ще дойдат да ни проверяват наново, ние да кажем: Да, за цялата страна нямаме изградена Разплащателна агенция, но за частта за 7-те хил. кв. км, за частта за тези 56 общински служби, които попадат в този обхват, в която и да е от тях, ние имаме готовност с цялата материална база, с всичките изградени комуникационни връзки, с целия снимков материал – тези ортофото снимки, за които говоря. Нашите специалисти, които ще работят там, допълнително обучени, така също обучени и всички земеделски производители, които са в обхвата на тези 56 общински служби. И след като се разиграе това, което давам като пример – кандидатства се с толкова площ, проверява се, информацията отива до централния сървър на Разплащателната агенция, връща се обратно отговор като се казва: Да, дотук, дотук всичко е коректно. На вас ви се полагат толкова евро на хектар.
Също е вярно, че първоначално ние ще стартираме с една четвърт от това, което получават старите страни членки. Вярно е.
Но какво можем да направим ние? Нашата идея е в първата година, когато започваме с ниските нива на подпомагане, с 25 процента от това, което получават старите страни членки – мисля, че това беше един от въпросите, ние да направим една обратна скала, когато нивата по европейските схеми са ниски в първите години, точно тогава пък националните схеми, чрез които ще се допълва подпомагането, пък да са най-високи. Сиреч, когато стартираме с ниски нива по европейските схеми, ние да наливаме в първите години повече пари, максимумът, който ни е позволен от националните схеми, и с нарастването на европейските в следващите години, сиреч нашата скала да е обратна на европейската, за да може сметнато за една календарна година горе долу това, което на нас не ни достига по другата линия, ние да го добавяме от нашите схеми така че резултата за земеделски производител като общ приход, като бруто просто да не е толкова нисък в сравнение със старите страни членки.
РАДКА ЖЕЛЕВА: А за проектите за местната власт, които се финансират по чл. 8?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БЮРХАН АБАЗОВ: Това по проектите, които финансираме по чл. 8. И в национален мащаб по-малко и то не за друго, а заради наводненията, госпожо кмет. Тези наводнения, които ни сполетяха това лято, просто прекратихме всякакво финансиране на обекти, които са одобрени, на обекти, които са започнали дори. Затова специално тази година, признавам, има един дисбаланс във финансирането на чл. 8.
РЕПЛИКА: Имаме спор с колегите кой да плаща данъка на земята.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БЮРХАН АБАЗОВ: Ще дойдем и дотам.
Данъкът върху земята е една много интересна тема. От мен недейте очаква цифра колко декара, каква ще бъде ставката и кой ще плаща. Много сме далеч от това време. Но мога дави кажа като принципи, ако искате. (Шум и реплики.)
Когато не си дал алтернативната възможност, сиреч да се обработва земята...
Кои са двете алтернативи? Едната алтернатива е да си я обработва сам. Втората алтернатива е да я продаде. Ако не се е възползвал от първата и втората алтернатива, тогава, да, може да се помисли за данък върху земята.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Да я обработва или да я даде под аренда. Това са двете алтернативи. Третата е да я продава, защото иначе като пустее земята, той няма намерение, той се откъсва от нея.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БЮРХАН АБАЗОВ: Втората алтернатива не е налице – за продаването. Преди да говорим за данъка, нашата идея е, първо да му осигурим и втората алтернатива. Сиреч, който не иска да работи, да ползва Програма САПАРД, да ползва Фонд “Земеделие”, иска да я продава. Ние не сме готови с втората алтернатива – да му осигурим втория подход, да я продава.
Защо? Защото примерно не успяхме да направим Национална компания “Земя”. Но, както казва господин председателят, идеята ни много сполучливо беше открадната и Фонд “Елана” много добре работи по същите правила, по същия предмет на дейност и по същите функции така, както го бяхме замислили.
Трябва да ви кажа, че в предния разговор с Комисията по земеделието и горите стигнахме до извода, че ние не бива да се отказваме от тази тема. Не толкова важен въпрос е какъв ще е статута. Такъв един субект на пазара на земеделски земи, според нас, в България трябва да има. Дали ще е агенция, дали ще е фонд, дали ще е национална компания, дали ще е АД, ООД – няма значение търговската регистрация, такъв един субект трябва да има на пазара. И то на пазара не толкова да комерсиализира процеса, както правят сега фондовете – купува, продава, купува, продава и разчита на разликата на маржа купил – продал, а колкото да включим и нашия фонд, и общинския фонд дори и чрез тях, с една дума, на входа да изкупуваме дребни имоти, на входа да продаваме уедрени имоти и това да бъде един от начините за така наречената пазарна комасация. Дружество, което да не разчита на комерсиалния момент, а да разчита на “производството” на уедрени имоти, чрез които по този начин всички инвеститори, които идват в България, да можем да им предложим и да кажем: Да, ние имаме тук едни такива имоти, за които вие на драго сърце можете да инвестирате. И по този начин цялата тая сага, която те изживяват в сблъсъка с нашите служби, общински и областни дирекции, просто да им я спестим, да я съкратим, защото това е в нашите ръце. Това нещо ние можем да го направим много сполучливо.
След като им дадем втората алтернатива – който иска да работи, да може да продаде, аз мисля, че чак тогава вече можем да мислим за някакъв налог.
Това са нещата, върху които мислим съвместно с Комисията по земеделието и горите и след като се обсъди това нещо като законопроект и постигнем съгласие, аз мисля, че с тяхна помощ това ще види бял свят и ще стане.
ВОДЕЩ ИВАН НЕДЕВ: Благодаря на господин Абазов.
Предоставям думата на господин Калинов за някои заключителни думи.
ВАСИЛ КАЛИНОВ: Ще кажа само две-три изречения, без да претендирам, че ще правя заключения от какъвто и да е характер. Само искам да кажа, че за нас беше много ценно и полезно, предполагам, че всички мои колеги ще споделят подобна констатация, да чуем автентично мненията, позициите и вижданията ви, конкретни предложения.
Аз много благодаря за това, че Консултативния съвет по селското стопанство, областния управител, заместник-областния управител са се постарали да ни дадат и някои въпроси в писмен вид като ясно изразена позиция, а и прокрадваща се позиция и виждания по тези въпроси. Дали ще тръгнем по тези пътища или ще предприемем някои други действия, очевидно нещата не бих могъл да ги предвидя и да ги кажа точно сега. Едно е ясно, че по всички тези въпроси ние искаме или не искаме ще се произнасяме, защото живота иска отговор на тия въпроси.
И по въпроса за поземлените отношения, и по въпроса, свързан с решаването и създаването на най-добри финансови и прочие условия, които да подпомагат селскостопанското производство, за изграждането и създаване на условия да работи пазара и той да бъде добре конструиран, за да може да функционира. Защото днес коментирате и вие, а и ние правим изводи от всякакъв характер относно цените на една или друга селскостопанска култура или продукция и в крайна сметка стигаме до това има ли надежда и функциониращи пазарни механизми. Казваме: Не, тях ги няма. Защото досега ние не сме извадили на обществения пазар така наречената Интервенционна агенция, за която ви каза и госпожа Яхова, че тя ще стартира тази година и идната година, дай Боже, да тръгне успешно, защото това е апробиране на един механизъм, който ще бъде традиционен, и ще бъде механизъм траен и елемент на пазара, за да се ограничи влиянието на прекупването, влиянието на едрия търговец и т.н.
На следващо място, един куп от въпроси, които вие поставяте, свързани с рационализиране дейността на Държавен фонд “Земеделие”, на Програма САПАРД и прочие. Едно трябва да е ясно, че очевидно ще настъпят много, много сериозни промени от целия този механизъм. Сами разбирате, че започва да действа така наречената Разплащателна агенция като единен механизъм, който ще урежда взаимоотношенията и усвояването на средствата в Европейския съюз и свързаните с предприсъединителните ни действия и участието ни в този съюз действия на Общата селскостопанска политика.
Но, забележете, тук има нещо много важно. Това е факта, че България може да има и трябва да има силна национална писта, за която тя не само да допълва до 100-те процента, защото, ако има такава възможност, тя може да прави допълване, съответно пропорционално, но по-важното е да задели и ресурс, който да може ускорено да доизгражда чрез специфично финансиране, собствено финансиране на едни или други аспекти на селскостопанското производство. Заедно можем да намерим тия аспекти.
Аз даже предлагам диалога да бъде много по-рационален, много по-ефективен. За да не останете с впечатление, че и аз, като силистренец, гледам само да търся повод да си дойда в Силистра, аз мисля, че ще бъде редно, ако комисията ме подкрепи в това да поканим и представители на съответните институции в комисията на парламента в Народното събрание при обсъждането на отделните проблеми и въпроси, за да вземат участие и те при формирането на позицията и решението на комисията.
Мисля, че един такъв жест на коректност, който да включва диалога на взаимоотношенията, ще бъде полезен, за да бъде ясно, че решенията, които българския парламент, законодателните инициативи и действия, които произтичат от интересите и потребностите на българския селскостопански производител. Друг е въпроса дали има мегдана, дали имаме хала и способността и възможността да ги вземем. В тая мяра, която искаме, очевидно не сме още на тоя масраф. Дай Боже, да достигнем до това положение, когато да можем да вземем в такава мяра.
Понеже наближава и края на годината и по-скоро настъпването на Новата си позволявам да поздравя абсолютно всички мои и съграждани с настъпването на Новата година и да ги уверя, че ще правим всичко възможно, за да има развитие нашето селско стопанство и въобще развитието на нашия регион.
Желая ви от сърце всичко най-добро! Да сме живи и здрави!
ВОДЕЩ ИВАН НЕДЕВ: Разрешете ми от ваше име и от областния управител най-сърдечно да благодаря на господин Калинов, председател на Комисията по земеделието и горите, на заместник-министър Абазов, на заместник-министър Юруков.
Надявам се, че срещата беше полезна и съм убеден, че това ще намери по-нататък решение в мерките, които ще вземат.
Благодаря.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,20 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В. Калинов


Стенограф:
М. Станкова


125 048 знака