Д О К Л А Д за първо четене на проект за Семеен кодекс, № 802-01-37, внесен от Министерски съвет на 01.4.2008г.

---

XL НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Комисия по труда и социалната политика
ДО
Г-Н ГЕОРГИ ПИРИНСКИ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Д О К Л А Д
за първо четене на
проект за Семеен кодекс, № 802-01-37, внесен от Министерски съвет на 01.4.2008г.
Комисията по труда и социалната политика, на заседание, проведено на 16.04.2008г., разгледа и обсъди проект за Семеен кодекс, № 802-01-37, внесен от Министерски съвет на 01.4.2008г.
В заседанието участваха г-жа Илонка Райчинова – зам.министър на правосъдието, г-жа Иванка Христова – зам.министър на труда и социалната политика, г-жа Силвия Цанова – Изпълнителен директор на Агенция “Социално подпомагане, г-жа Стела Здравкова и г-жа Елина Георгиева от Министерството на правосъдието.
Законопроектът беше представен от г-жа Илонка Райчинова. В мотивите към новия Семеен кодекс подробно са представени проблемите и установените практики, които са довели до промяна на принципи в досегашния Семеен кодекс. Проектът въвежда нови положения в двете основни материи на семейното право – на брака и на отношенията родители - деца. Те са съобразени с трайно установените и конституционно закрепените принципи на равноправие на мъжа и жената, доброволност на брачния съюз, равенство на родените в брака, извън брака и на осиновените деца, всестранна закрила на децата, закрила на брака и на семейството от държавата и обществото. Запазена е и приемствеността в правните разрешения, като се държи сметка за трайния характер на семейните отношения, на тяхната обвързаност с нравствените и други неправни регулатори в обществото. Вносителите припомниха, че през периода на “прехода” въз основа на Конституцията на Република България от 1991 г. са извършени съществени изменения в законодателството, установено е частното право, цялостно е обновено гражданското законодателство. Ратифицирани от Република България са важни за семейните отношения международни актове, Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, Конвенцията за правата детето, Конвенцията за защита на децата и сътрудничеството в областта на международното осиновяване, Европейската конвенция за признаване изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителски права и други. Акцент във всички тях е поставен върху правата на децата и тяхната закрила. През 2000 г. е приет Закон за закрила на детето, но според Министерството на правосъдието не е постигната съгласуваност в изградените на негова основа структури и механизми за закрила на детето и тези, установени със сега действащия Семеен кодекс.Ето защо се налага да се създадат двата съвършено нови института, които са разписани подробно в мотивите към проекта. За първи път в нашето семейно и гражданско право е уредено фактическото съпружеско съжителство на мъж и жена. Записано е основното положение, че той има правно значение само в предвидените в закона случаи. Разграничено е регистрирано и обикновено или нерегистрирано съжителство. Посочени са основни области на семейното право, в които се проявява правното му значение. Най-важната сред тях е уреждането на произхода на децата, родени от такова съжителство. За първи път нашето право урежда проекта и брачният договор като възможност, основана на общата воля на съпрузите да имат имущество на брачен режим. Въведени са правила относно сключването, формата и промяната на брачния договор. Сключването му се допуска както при сключването на брака, ако встъпващите в брак са пълнолетни и дееспособни, така и през време на брака, като е възможно да се променя избрания имуществено-брачен режим. Самият режим на имуществените отношения на съпрузите е уреден в Глава трета по нов начин и с многобройни нови правила. Въведени са три режима на имуществени отношения: законов режим на общност, законов режим на разделност и договорен режим. Съпрузите са свободни да избират между тях, като при липсата на избор съответно се прилагат общите правила, а именно на законов режим на общност.
В главата за прекратяването на брака, въпреки че са запазени двата вида развод - по взаимно съгласие и по исков ред, също са установени редица важни нови положения. Отпада служебното произнасяне по вината при развод по иск на съпруга. Акцентирано е и е повишено значението на съгласието на съпрузите за прекратяване на брака и за уреждане на последиците от развода. Отпада предвиденият сега 3-годишен срок от сключването на брака за допустимост на развод по взаимно съгласие.
Подробни правила уреждат положенията на децата при развод на родителите и са предвидени подходящи, според вносителите, защитни мерки за осъществяване правото на лични отношения, което е предоставено вече не само на роднините по права линия, но и на близки до детето лица.
В Глава шеста, в която се третира материята на произхода е уредено майчинството и бащинството при асистирана репродукция, регламентирана в Закона за здравето. Ново е и признатото право на навършилото 14 години дете да оспорва презумпцията за бащинство. Установена е презумпция за бащинство при регистрирано фактическо съжителство. Подобрена е уредбата в правилата за припознаване.
Съществени преработки и нови положения има в Глава осма “Осиновяване”. Водещата идея е облекчаване на осиновяването и съкращаване на сроковете за извършването му, като новият механизъм, осигурява пълноценна защита на интересите при осиновяване. За да се ускори извеждането на децата от специализираните институции с цел отглеждането им от родители, от роднини или от близки или от приемни семейства, се предлага да се допуска осиновяване без съгласие на родителя. Това се отнася за родителите, които в срок от 6 месеца след настаняване на детето в институция, без основателна причина не са поискали прекратяване на настаняването или промяна на мярката за защита на детето. В тази глава е включено и международното осиновяване, като правилата са в съответствие с Кодекса за международното частно право. Изрично е посочено, че международното осиновяване се извършва, само ако въпреки положените усилия, не е възможно да бъде определен подходящ осиновяващ в страната. Уредени са правомощията на Министерство на правосъдието във всички случаи на осиновяване с международен елемент. Уредени са и акредитациите и положението на акредитираните организации за дейност в областта на международното осиновяване. Регистрите на международно осиновяване също са предмет на регламент в новия проект. С проекта на нов Семеен кодекс се възлага на Министерство на правосъдието да предприема допълнителни мерки, когато осиновяването се отнася до дете със здравословен проблем, със специални нужди или на възраст над 7 години и за него не могат да бъдат определени подходящи осиновяващи, а тези, които са определени, са отказали да го осиновят.
По нов начин и с много нови разрешения по същество са уредени отношенията между родителите и ненавършилите пълнолетие деца. Предвидена е и по-голяма взискателност и отговорност и съобразяване с европейските стандарти за регулиране отношенията на родителите с децата. Уредено е участие на децата при решаване на всички въпроси от техен интерес, дадена е възможност на непълнолетното дете да действа самостоятелно чрез Дирекция “Социално подпомагане”. Координирани са разпоредбите на проекта и на Закона за закрила детето относно мерките за закрила на децата, включително ограничаването и лишаването от родителски права, когато това е в интерес на децата.
Определени правомощия са предоставени и на лицата, които осъществяват така наречената заместваща грижа.
В главата за издръжката най-същественото изменение е отпадането на предвидените в сега действащия Семеен кодекс минимален и максимален размер на издръжката на ненавършило пълнолетие дете. По всеобщо мнение тези правила са отречени от практиката – те не съответстват на изискванията на новите обществени отношения и принуждават родителите да водят безкрайни дела за промяна на техния размер.
Съществено са променени и разпоредбите относно настойничеството и попечителството. Целта на проекта в тази материя е да се уредени положението на поставените под настойничество или попечителство лица при съобразяване на техните лични или имуществени интереси, да се подобрят механизмите на взаимодействие между органите, ангажирани с дейност по закрила на ненавършилите пълнолетие и/или запретените лица.
По време на проведеното обсъждане беше представено становището на Министерството на труда и социалната политика. Зам.министър Иванка Христова заяви, че МТСП активно е участвало изработването на Семейния кодекс, особено в частта за осиновяванията и грижата за децата. Почти всички предложения, направени от социалните експерти и предложенията от практиката, са приети. Идеята всяко дете да намери семейство е намерила съдържателно и процедурно място в разпоредбите на новия проект. Към настоящия момент около 1100 деца с тежки увреждания са по домовете за деца с увреждания, около 2400 деца – са в домовете за медико-социални грижи и около 4500 деца са в домовете за деца, лишени от родителска грижа. От всички деца само 2% са пълните сираци. Всички останали са с родители. Децата, които са в домовете за деца, лишени от родителски грижи са били малки, но не са имали възможността да бъдат осиновени поради причина, че 90% от тях нямат откази за осиновяване от родителите. Тук не става дума за децата с увреждания. Повечето от тях са с откази. Но големият проблем е при децата в домовете за деца, лишени от родителски грижи. Те нямат документирани родителски откази и затова не могат да бъдат осиновени. Практиката показва още, че кандидат-осиновителите предпочитат да осиновяват малки деца, по възможност здрави, и да са от български произход. Новият Семеен кодекс ще “отпуши” осиновяванията, особено за децата от домовете за медико-социални грижи, които са около 2400. Не е възможно обаче след като се впишат в регистрите за осиновяване, тези деца веднага да бъдат подадени за осиновявания, каквито очаквания има в обществото. Въпреки това процедурите в Семейния кодекс са по-добрите, защото без тях тези деца са обречени да растат в институции, а това е погрешна практика, провеждана през годините. Социалните услуги по деинституционализация, по настаняване в приемни семейства, настаняване в близки и роднини не са така ефективно за децата, както осиновяването, което е истинската грижа за децата, защото всъщност така децата ще живеят в пълноценно семейство. Изводът направен през последните години е, че най-добрата практика за успешното развитие на децата е осиновяването.
В хода на дискусията народните представители, заедно с вносителите се обединиха около становището, че предлагания законопроект е израз на настъпилите дълбоки промени в обществените отношения. Бяха изразени много положителни оценки, но и някои притеснения. Колебания бяха изразени по отношение на разпоредбите в раздел “Регистър на фактическото съпружеско съжителство”. Според някои народни представители в него няма текстове, които да ограничават възможността за сключване на няколко фактически съпружески съжителства. Неясно е положението е за хора, които са в брак и възможността да сключат фактическо съжителство. Бяха поискани допълните разяснения относно съществуването на национален регистър и общинските регистри и доколко надеждна е корелацията на информация между тях, така че да се избегнат евентуални проблеми за регистриране на второ фактическо съжителство. Добра оценка получиха записите, които изрично предполагат, че фактическото съпружеско съжителство е само между мъж и жена. Така не се посяга върху нравствените, религиозните и традиционни ценности на българското общество. Въпреки това не е изключено, проектът на Семеен кодекс да раздели обществото на граждани, които са привърженици на морално-етични категории, традиционни за българското общество от една страна, и от друга страна, на такива, които са привърженици на новите семейни фигури и институти. Фигурата на фактическото брачно или съпружеско съжителство едва ли ще бъде лесно възприета от религиозните общности и от институции, които са олицетворение на тези религиозни общности. Факт е обаче, че през 2007 г. 58% от децата са родени от двойки без брак, тоест не в официален, по смисъла на стария Семеен кодекс брак. Това не значи, че родителите на тези деца не са отговорни, че не живеят заедно и не се грижат се за децата си. Новото законодателство отговоря на една обществена потребност, регламентира и намира правната форма на реален, социален факт чрез института на фактическото съпружеско съжителство.
Много сериозна дискусия предизвика глава осма “Осиновяване”. Досегашните практики на осиновяването търпят критиката на Европейския съюз и критиката на българското общество. Силно отрицателни са оценките по отношение на политиката за институционализация на децата в България, особено на децата в риск. С новите разпоредби се улеснява, както осиновяването на близнаци, така и на братя и сестри. Впечатляващ е 7 дневния срок, в който се вписват в регионалните регистри децата за осиновяване, разбира се когато родители са неизвестни или са дали съгласие за това. Тук е уреден въпросът за осиновяване не само като мярка за закрила , но и като специална роля на Дирекция “Социално подпомагане”, която ще преценява дали да бъде вписано в този регистър едно дете. Това е още и ускоряване на възможностите за предпазване на децата от престояване в специализираните институции и увеличаване на шансовете им за осиновяване. Новост е още една процедура – тази на заседанията на Съвета по осиновяването и Международния съвет по осиновяване - три пъти на всеки месец. Народните представители одобриха тази интензивност на заседанията, като смятат, че това е нова, по-добра възможност за ускоряване на процедурите по осиновяване на деца. Бяха поставени въпроси, свързани с гаранциите, които има едно дете, прието от приемни родители, или осиновители, затова, че то ще бъде отглеждано добре. Когато се окаже, че върху това дете се оказва насилие или психически тормоз, какви са правата на детето. Ако се случи така, че новата среда, в която е попаднало детето е неподходяща, какви са институционалните възможности за защита на здравето, живота и правата на детето. Проектът на Семеен кодекс дава отговор на тези въпроси в посока на засиления контрол от Агенцията “Социално подпомагане”. Народните представители обсъдиха разликата между пълно и непълно осиновяване като стана ясно, че пълното осиновяване означава осиновяване, при което правните последици са такива, сякаш осиновителите са истински родители, не само в отношение родители-деца, а и отношенията между роднините на родителите и децата и обратно. Докато при непълното осиновяване, има запазване на взаимоотношенията истински, биологични родители - деца и допълнителни отношения родители - осиновители и деца. При международните осиновявания осиновяването винаги е пълно, новият Семеен кодекс не допуска процедура на непълно осиновяване. Народните представители разискваха и проблемите, свързани със за задълженията, които единият или двамата съпрузи са поели за текущи нужди на семейството и отговарят солидарно за тях. Бяха изказани опасения, че тези текстове могат да рефлектират много сериозно върху интересите на родителя, който остава да отглежда детето, например след развод. Защото задължения, направени без знанието от единия съпруг, в крайна сметка могат да се поделят поравно и да доведат до невъзможност родител, който носи отговорност за отглеждането на детето, да се справя, поради финансови причини с това си задължение. Бяха зададени въпроси към вносителите на законопроекта, свързани с новата възможност презумпцията за бащинство да се предявява при 14-годишна възраст на детето. С тези текстове биха могли да се породят много проблеми, поради факта, , че 14 години е много деликатна, крехка възраст, особено за момчетата. Това е възрастта на пубертета и тази възможност може да породи много конфликти. В отговор вносителите на законопроекта разясниха, че предложението за тази възраст, се опира на становището на Съвета на Европа, който поддържа, че детето трябва да знае за своя произход всички подробности преди да навърши пълнолетие. Това е част от правата на детето. В този смисъл 14-годишната възраст е възрастта, при която осиновените деца в чужбина имат право да поискат да узнаят за биологичните си родители и институциите са длъжни да им предоставят тази информация. Затова решението е, че това е възрастта, в която трябва да се ползва и българското дете, живеещо в България, от същите права. Беше обсъден и статута на самотните майки, които в момента в Закона за социално подпомагане са регламентирани като съвместно съжителстващи лица. Това съвместно съжителство до сега се установяваше само с анкета, която доказва или не доказва, че двамата души живеят заедно. Със Семейния кодекс се изравняват правата на всички деца, включително на тези, които са родени от брак, и тези, родени в съжителстващи семейства. Безспорно е обаче, че трябва да се преразгледа цялата система за социално подпомагане и да се обвържат всички групи подпомагани лица, съвместно живеещи, самотни родители и семейства с последствията от Семейния кодекс.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати “За” – 17 гласа, “Против” – няма, “Въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене проект за Семеен кодекс, № 802-01-37, внесен от Министерски съвет на 01.4.2008г.
Д-р Хасан Адемов, Председател на Комисията по труда и социалната политика