Д О К Л А Д относно изслушване на г- жа Емилия Масларова, Министър на труда и социалната политика, във връзка с член 94, ал.3 от ПОДНС

---

XL НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Комисия по труда и социалната политика

ДО
Г-Н ГЕОРГИ ПИРИНСКИ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Д О К Л А Д
Относно изслушване на министър, във връзка с член 94, ал.3 от ПОДНС
Комисията по труда и социалната политика, на заседание, проведено на 04.06.2008г., направи изслушване на Министъра на труда и социалната политика г-жа Емилия Масларова относно проведената в България “Седмица на социалната политика” и изводите, направени от участниците в нея.
В заседанието участваха г-жа Емилия Масларова – Министър на труда и социалната политика, всички членове на политическия кабинет на Министерството на труда и социалната политика, както и водещи експерти от Министерството на труда и социалната политика.
Председателят на Комисията по труда и социалната политика д-р Хасан Адемов, направи кратко въведение в темата на изслушването. Той заяви, че реализирането на тази инициатива в България е само по себе си оценка за това, че ние сме постигнали напредък в социалната ни политика и той се оценява добре, както от българското общество, така и от европейските ни партньори.
В началото на изслушването г-жа Масларова представи идеята за провеждането на “Седмицата на социалната политика”. Тя припомни, че в периода от 26 до 30 май т.г. в София се състоя Седмица на социалната политика. Тя се провежда по инициатива н Министерството на труда и социалната политика на България със съдействието на Европейската комисия и с финансирането от Европейския социален фонд. През есента на миналата година на неформалната среща на министрите на труда и социалната политика в страните – членки на Европейския съюз, Вицеканцлерът на Германия господин Мюнтеферинг и Министърът на труда и социалната политика поставят пред министрите от Съвета въпроса, че е редно всяка година в една от страните – членки на Европейския съюз, да се провежда Социална седмица, в която заедно с Европейската комисия и заедно с представители от страните – членки на Европейския съюз, науката, социалните партньори, неправителствения сектор и всички работещи в тази област да обсъждат проблемите, свързани със социалната политика в Европейския съюз и съответно в страната, в която се провежда. България е първата страна, решила да поеме тази инициатива и Европейската комисия е откликнала със задоволство. В българската Седмица над 540 са били участниците, дискутиращи европейските и български социални проблеми. В различните панели са участвали представители от 14 страни – членки на Европейския съюз. Седмицата е открита от комисаря по заетостта, социалните въпроси и равните възможности господин Шпидла. На закриването са били генералният директор на Главна дирекция „Заетост, социални въпроси и равенство” в Европейската комисия, Министърът на труда и социалната политика на Португалия,страната председател на ЕС от отминалия мандат, словенските представители, които сега са председателстващи, и Министърът на труда на Франция, страната, която от 1 юли т.г. ще поеме председателството на Европейския съюз.
През Седмицата на социалната политика са обхванати и дискутирани следните политики: „Антидискриминация и равни възможности”, „Социалната закрила и социалното включване”, „Политиката на заетостта и миграцията”, „Безопасност и здраве при работа”, както и проблемите на Европейския социален фонд и политиките за реализиране на програмите по линия на Европейския социален фонд.
В дискусиите, организирани на тема “антидискриминация и равни възможности”, Министър Масларова заяви, че всички представители са очертали няколко водещи акцента. На първо място, това е достъпът до различни форми на заетост, обучение, квалификация, социално включване. В тази сфера трябва да се работи за гарантирането на равни възможности чрез предотвратяване и премахване на неравно третиране по признаците пол, възраст, увреждане, етническа принадлежност, вероизповедание. Необходими са мерки за постигане на социална кохезия и създаване на равни възможности за пълноценен репродуктивен живот за всички социални групи. Важно е засилването на солидарността между поколенията с оглед развитието и поддържането на равнопоставеност между поколенията. С не по-малко значение са насърчителните действия за социалното включване на ромската общност. Република България е възприела цялостен подход за решаване на съществуващите проблеми на ромите, който включва: Изпълнение на програми за активно включване на пазара на труда, утвърждаване на принципа за работа с гражданското общество, предприемане на семинарно-обучителна и информационна дейност на територията на цялата страна и насърчаване здравното и трудово медиаторство. Организират се и специализирани трудови борси. Действията за постигане на равни възможности за хората с увреждания са насочени към подобряване на качеството на живота и социалното включване на хората с увреждания. Положителни резултати се отбелязват в продължаването на процеса на деинституционализация чрез развитие и разширяване на социалните услуги в общността и повишаване качеството на грижа в специализираните институции за хора с увреждания.Интегрираният подход в политиката за постигане на равно третиране на мъжете и жените във всички сфери на икономическия, социалния и обществения живот и за повишаване на социалната сплотеност на обществото включва създаване на национална институционална рамка за равни възможности на жените и мъжете в условията на тясно взаимодействие със социалните партньори и гражданското общество.
Г-жа Масларова отбеляза със задоволство, че българската Национална стратегия за демографското развитие, както и Стратегията за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания, която е до 2015 г. са били възприети с много положителни оценки от участниците.
Вторият ден от Седмицата на социалната политика е бил посветен на социалната закрила и социалното включване. В тази политика откритият метод на координация е изведен като изключително важен и необходим в Европейския съюз. Изключително важен е изводът, че съхраняването и засилването на принципите на солидарността, балансът между реформите за растежа и заетост, както и социалното обслужване, достъпът до здравни грижи и необходимостта от по-добро управление и целеполагане на социалните политики ще очертаят бъдещите контури на европейския социален модел. В тази сфера водещите предизвикателства, както в България, така и в европейските страни са социалното включване, пенсионното осигуряване, здравната и дългосрочна грижа. В областта на социалното включване за България остава водещ въпросът за намаляване на детската бедност и преодоляване на предаването на бедността между поколенията. Мерките, които трябва да бъдат предприети са – осигуряване на качествена заетост на родителите, материална подкрепа и достъп до подходящи социални услуги за семействата с деца. Това е подходът на т.нар. “активно включване”, който България прилага в своята социална политика и практика. От особено значение са инвестициите в качеството на живот на децата и семействата Ключов е и въпросът за подкрепата на майките и насърчаването на отговорното родителство. Също толкова важен е и въпросът за приобщаването в заетостта на хората, отдалечени от пазара на труда – младежите, възрастните работници, хората с увреждания, трудоспособните, получаващи социални помощи. Мерките в това направление трябва да продължат, но техният ефект може да бъде по-устойчив, ако те са придружени с мерки, осигуряващи: подходящи възможности за заетост и обучение; трудови възнаграждения и социални обезщетения, които позволяват да се води достоен начин на живот; социални услуги за съвместяване на професионалния и личния живот и инвестиции в децата, които родителите не са в състояние да обезпечат. В контекста на пенсионната стратегия предизвикателство е да се осигурят едновременно – адекватен размер на пенсиите и намаляване на риска от бедност, от една страна, и подобряване финансовата устойчивост в краткосрочен и дългосрочен план, от друга. В рамките на стратегията за здравна и дългосрочна грижа, като водещо предизвикателство се налага отстраняването на неравенствата в достъпа до качествена здравна грижа, основано на пол, възраст, етнос, местоживеене, социален статус. Финансирането на здравната система, контролът и ефективността на разходите за предоставяне на здравни услуги също се нареждат сред бъдещите стратегически цели. Наложилите се демографски тенденции от своя страна налагат нуждата да се подобри координацията между здравните и социалните услуги.
По отношение на политиката в сектор “Безопасност и здравословни условия на труд”, Министър Масларова заяви пред народните представители, че у нас се работи много интензивно. Усилията на правителството са насочени към превръщането на безопасността и здравето на труда в една изключително отговорна и ангажирана политика, с която да се реализират не само по-добри условия на труд и комфорт при работа, но и трудови доходи. Това е политиката, която се адмирира и подкрепя от Европейския съюз и е поставена в основата на обновената Лисабонска стратегия. В тази сфера са необходими комплексни институционални действия за реализация на следните основни направления: осигуряване на благосъстояние при работа; гарантиране на правилното прилагане на законодателството на ЕС; подкрепа на малките и средни предприятия в прилагането на действащото законодателство;адаптиране на законовата рамка в съответствие с промените в сферата на труда, като се запазят достигнатите нива на защита на работещите ; насърчаване на промените в поведението на работниците и на работодателите в прилагането на подходи, насочени към опазване на здравето; усъвършенстване на методите за оценка на професионалните рискове, вкл. новите психосоциални рискове; укрепване на административния капацитет на контролните органи и насърчаване на сътрудничеството между тях на национално, регионално и международно ниво.
По оценка на всички участници в Седмицата на социалната политика дискусиите по отношение на „Миграцията и политиките на труда” - свободното движение на хората, предизвикателствата в това отношение, глобалният европейски пазар и разбира се интензивният световен глобализиращ се пазар на труда, са се оказали изключително важни. Участниците от Европейската комисия, са акцентирали върху проблемите, свързани с циркулираната миграция, премерената, както и балансираната миграция. Опитът, който те имат, особено ще се отнася до социалното включване на семействата на мигрантите, когато останат трайно в една или друга държава е както позитивен, така и негативен. В тази сфера от изключителна важност е управлението на миграционните процеси, както и пряката им връзка с пазара на труда. Тенденциите в това направление са сходни и засягат всички държави членки на Европейския съюз. През последните години миграцията е много динамичен процес, а имиграцията е във връзка и с демографските проблеми, които повечето държави-членки, включително и новите, изпитват. Не винаги и не само имиграцията може да бъде решение на демографските проблеми. Очертаните тенденции, осигуряването на гъвкавост и сигурност са важни компоненти в това отношение. Демографските проблеми и стареенето, еманципацията на жените и намаляването на раждаемостта, породените от новите технологии предизвикателства и неравенството в доходите – това са други важни аспекти. Свободното движение на работници е много важен въпрос, то следва да се насърчава, мобилността като цяло е ниска на общностно равнище. В новата българска политика по миграция и интеграция се извеждат две основни стратегически цели – привличане на български граждани и на чужди граждани с български произход за трайно установяване или заселване в България и постигане на нова, адекватна политика по прием на граждани от трети страни – в помощ на българската икономика, както и ефективно регулиране и контролиране на миграционните процеси. Трудово- миграционните потоци следва да са директно свързани с нуждите на пазара на труда.
Г-жа Емилия Масларова сподели, че политиката по заетостта е била най-дискутираната политика. Министерството на труда и социалната политика е предоставило високи позитивни резултати като следствие от последователните усилия на институциите у нас. Коефициентът на заетост вече доближава 63%. Що се касае до процентът на заетост на жените, в България са изпълнени европейските и лисабонски изисквания за 60% коефициент на заетост, като тук трябва да се подчертае, че става въпрос за пълна заетост, за разлика от някои страни – членки на Европейския съюз, където се има предвид почасова заетост и временна заетост. У нас заетостта е 8-часова заетост, което е един изключително добър показател за България. Програмите за заетост, нашият Национален план за заетостта, както и Стратегията за заетостта също са получили добра оценка от Европейската комисия. В политиката по заетостта са предвидени специфични действия за интеграция на някои от основните неравноспоставени групи, за разкриване на повече и по-качествени работни места, за утвърждаване на подход към работа, основан на “жизнения цикъл”. Важни въпроси в тази насока, по които се търси консенсус, са: необходимите промени в трудовото законодателство, законодателното регламентиране на дейността на агенциите за временна заетост, разширяване на стимулите за обучение на възрастни, развитие на колективното трудово законодателство, мерки за привличане на българи, имигрирали в предходни периоди. Голямо предизвикателство е търсенето на дългосрочни решения за проблемите на пазара на труда, чрез продължаване на осъществяването на реформи. Общата цел е качествена и високо продуктивна заетост за българските граждани. Активното и продуктивното включване в заетост на все повече лица в трудоспособна възраст е основа за изпълване със съдържание на понятието “социално измерение на Европейския съюз”. Усилията за достигане на гъвкавост и сигурност следва да се интензифицират - те са основен инструмент за модернизиране на пазарите на труда в европейските страни и предпоставка за изпълнение на Лисабонските цели. Сферата, в която България следва да насочи повече усилия, е координиране на отделните политики за постигане на качествен продукт за отделните граждани. Това е особено важно и с цел достигане на по-голяма гъвкавост и сигурност на пазара на труда в страната.
Според Министерството на труда и социалната политика през последния ден от Седмицата много сериозна дискусия се е състояла по отношение на инструментите на Европейския социален фонд. Нашата страна е представила проектите, свързани с Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, както и програмата „Административен капацитет” на Министерството на държавната администрация и административната реформа. Особен акцент са поставили въпросите за проектите, свързани с пазара на труда, програмите за образованието и обучението, социалното включване и социалната икономика и, административния капацитет.
В състоялата се дискусия народните представители от Комисията по труда и социалната политика дадоха висока оценка на проведената в България Седмица на социалната политика. Тази седмица е забележително събитие, както по отношение на социалната политика, така и по отношение на страната ни въобще. Тя е знак на уважение от страна на страните – членки на Европейския съюз, и признание в някаква степен за постиженията на България в областта на социалната политика. Фактът,че събитието е посетено от 17 от всички страни – членки на Европейския съюз, че на него са взели участие 8 от министрите на социалната политика са доказателство за успехите, които бележи нашата социална политика. Европейската социална седмица откроява три позиции: на първо място, България да се съизмери с останалите страни членки и да се направи реална оценка за мястото на България в европейския социален модел в съпоставимост с останалите страни – членки на Европейския съюз. На второ място да се види къде и какви са нашите успехи и в кои области се регистрират социални и политически дефицити, а също така кои са посоките, в които трябва да се съсредоточат усилията на изпълнителната и законодателната власт оттук-нататък. Народните представители подкрепиха намерението на МТСП, България да стане инициатор и център за провеждане на определени общоевропейски инициативи, една от които е създаване на Център за развитие на човешките ресурси.
При обсъждането на изводите от състоялата се Седмица на социалната политика, народните представители намериха за резонно чрез подготвянето и приемането на една специална Декларация да бъде заявена институционалната подкрепа на Народното събрание за провежданата социална политика. С този акт и в контекста на Лисабонския договор и Лисабонската стратегия може да се отбележи факта, че българските и европейски граждани са изправени пред големи социални предизвикателства, които надхвърлят националните граници и че тези предизвикателства намират отговорите си в съхраняване на европейския модел, който съчетава икономическия успех и социалната отговорност. Ако бъде приет такъв документ, то той трябва да препоръчва на всички наши представители в структурите и органите на Европейския съюз да подкрепят изводите, направени по време на Седмицата на социалната политика и свързаните с тях политически решения, с което България ще даде своя принос за решаване на новите социални предизвикателства, не само у нас, но и в страните от Европейския съюз.
След приключване на дискусията народните представители от Комисията по труда и социалната политика прецениха, че изводите и препоръките, направени по време на Седмицата на социалната политика, както и становищата на представителите на различните институции по отношение проблемите на социалната политика могат да бъдат предоставени за информация на всички народни представители.
Д-р Хасан Адемов, Председател на Комисията по труда и социалната политика