Д О К Л А Д
за първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 854-01-96, внесен от Антонела Ангелова Понева и Мария Василева Капон на 30.7.2008г.

---

XL НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Комисия по труда и социалната политика

ДО
Г-Н ГЕОРГИ ПИРИНСКИ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Д О К Л А Д
за първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 854-01-96, внесен от Антонела Ангелова Понева и Мария Василева Капон на 30.7.2008г.

Комисията по труда и социалната политика, на редовно заседание, проведено на 17.09.2008., разгледа и обсъди законопроект за изменение и допълнение на Кодекс за социално осигуряване № 854-01-01-96, внесен от народните представители Антонела Понева и Мария Капон.
В заседанието участваха г-н Лазар Лазаров – зам.министър на труда и социалната политика, г-н Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, г-жа Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт, г-н Емил Мирославов, директор на Дирекция в Министерство на труда и социалната политика, г-н Владислав Горанов – директор на Дирекция в Министерство на финанси и др..
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от г-жа Мария Капон и г-жа Антонела Понева. Според вносителите наследствената пенсия се отпуска за подкрепа и осигуряване на допълнителни доходи на деца, загубили един или двама родители. В някои случаи, поради административни ограничения, наследниците губят правото си на пенсия. Според г-жа Капон и г-жа Понева смъртният акт трябва да бъде единствения документ, който да служи за основание да се изплаща наследствена пенсия на наследниците. Народните представителки декларираха, че направеното предложение за промяна на чл. 94 и параграф 9 от Кодекса за социално осигуряване е провокирано от частен случай, отнасящ се до дете, което е загубило родител. Те са убедени, че много от семействата, в които има починал родител, изпитват затруднения при събирането на задължителните документи, с които да се удостовери правото на наследяване и много често се пропуска законоопределения срок за представяното им в осигурителната институция.
На народните представители от Комисията по труда и социалната политика бяха предоставени становищата по законопроекта на Министерството на труда и социалната политика, Националния осигурителен институт, Министерството на финансите, Конфедерацията на труда “Подкрепа” и Българската стопанска камара. Оценките на предлаганите промени в цитираните становища не са еднозначни и повечето от тях не са подкрепящи. Като цяло извода във всички становища е, че мотивите на вносителите не са ясни и основателни. Вносителите не са отчели обстоятелството, че според чл.80, ал.2 от КСО право на наследствена пенсия освен децата имат и преживелия съпруг и родителите. Според мотивите на законопроекта става ясно, че вносителите биха искали да се промени наследяването на пенсията да се отнася само за деца. Освен това, съгласно действащия чл.105, ал.1 от КСО, правото на пенсия не се погасява по давност. Това право не може да се отнеме и никой не може да лиши лицето, което отговаря на условията за отпускане и получаване на пенсия, от него. Във връзка с тази норма, предложението на вносителите също не е коректно.
По време на дискусията от народните представители бяха изказани становища, свързани с това, че наистина може да бъде удължен срока, третиран в чл.94, ал.1, но той трябва да се отнася за всички пенсии. Защото 95% от подготвителната работа, която трябва да извърши правоимащия, независимо дали става дума за дете или инвалид, или за пенсия за осигурителен стаж и възраст, е свързана с еднакви усилия, т.е. изискуемите документи са едни и същи. Особено важно е пенсиите да не се противопоставят, а да се равнопоставят.
Според Управителят на НОИ, действително срокът е 6 месеца и ако документите бъдат подадени в последния му ден, след това има още 3-месечен срок – процедурен, процесуален, в който тези документи се връщат, правят се уточнения и т.н., но правото се пази. Всъщност наследствената пенсия от датата на смъртта се пази, така че срокът на практика е 9 месеца. Ако той бъде увеличен на 12 месеца, както се предлага, той ще стане 15 месеца, който е напълно достатъчен срок. Защото освен цитираният чл.94 в Кодекса за социално осигуряване има още няколко текста, които защитават хората. Това са сроковете, в които работодателят е длъжен да издаде документ на всеки, който е работил при него.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати “За” – 15 гласа, “Против” – няма, “Въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Кодексa за социално осигуряване, № 854- 01-96, внесен от Антонела Понева и Мария Капон.
Д-р Хасан Адемов, Председател на Комисията по труда и социалната политика