Доклад второ четене на Законопроект № 602-01-22/12.4.2006г. за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министерски съвет

---

ДО
Г-Н ГЕОРГИ ПИРИНСКИ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
На проведени заседания на 10, 17 и 18 май 2006г. Комисията по труда и социалната политика разгледа приетия на първо гласуване законопроект № 602-01-22/12.4.2006г. за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министерски съвет, постъпилите писмени предложения и предложенията по време на заседанията.
Комисията предлага на Народното събрание за второ гласуване следния проект на
З А К О Н
за изменение и допълнение на Кодекса на труда
(Обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм. и доп., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г. - бр. 69 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г. - бр. 52 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г. и бр. 24 от 2006 г.)
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона
§ 1. В чл. 7 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “свой представител” се заменят с “избрани от тях представители”.
2. Алинея 3 се отменя.
Предложение на н.пр. Донка Михайлова:
“1. В ал.1 думите “свой представител” да се заменят с “избрани от общото събрание на работниците и служителите представители”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на §1:
§ 1. В чл. 7 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “свой представител” се заменят с “избрани от общото събрание на работниците и служителите представители”.
2. Алинея 3 се отменя.
§ 2. Създават се чл. 7а - 7г:
“Представители за информиране и консултиране на работниците и служителите
Чл. 7а. (1) В предприятия с 50 и повече работници и служители, както и в организационно и икономически обособени поделения на предприятия с 20 и повече работници и служители общото събрание избира от своя състав представители на работниците и служителите за осъществяване на информирането и консултирането по чл. 130в и 130г.
(2) Общото събрание може да предостави функциите по ал. 1 на определени от ръководствата на синдикалните организации представители или на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.
(3) Численият състав по ал. 1 се определя от средния списъчен брой на работниците и служителите за един календарен месец през предходните
12 месеца. В него се включват всички работници и служители, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя, независимо от неговия срок и продължителността на тяхното работно време.
(4) Броят на представителите на работниците и служителите се определя предварително от общото събрание, както следва:
1. за предприятия от 50 до 250 работници и служители – от 3 до 5;
2. за предприятия с повече от 250 работници и служители – от 5 до 9;
3. за организационно и икономически обособени поделения – от 1 до 3.
(5) Кандидатури за избор на представители на работниците и служителите по ал. 1 могат да предлагат отделни работници и служители, групи работници и служители, както и синдикални организации.
(6) Общото събрание определя реда за провеждане на избора по ал. 5, включително начина на гласуване.
(7) Общото събрание приема решенията си по ал. 1, 2, 4 и с обикновено мнозинство от присъстващите.
Предложение на н.пр. Иван Гризанов:
В §2, чл.7а, ал7 да се измени така:
“(7) Общото събрание приема решенията си по ал.1,2 и 4 с обикновено мнозинство”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на н.пр. Маргарита Панева:
В §2, чл.7а се правят следните изменения:
1.Създава се нова ал.2 със следното съдържание:
“(2) В предприятие с под 50 работници и служители работодателят е длъжен да предостави информацията по чл.132в, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ на съответните работници и служители при постъпило искане.”
2. Алинея 2 става алинея 3.
3. Алинея 3 става алинея 4 и в нея думите “по ал.1” се заменят с думите “на предприятието по ал.1 и ал.5”.
4. Алинея 4 става алинея 5, като в нея т.3 се изменя така:
“3. за предприятия с организационно и икономически обособени поделения с 20 и повече работници и служители броят на представителите се увеличава с 1 до 3 за всяко отделно поделение.”
5. Алинея 5 става алинея 6.
6. Алинея 6 става ал.7.
7.Алинея 7 става алинея 8 и се изменя така:
“(8) Общото събрание ( събранието на пълномощниците за избиране и определяне на представителите ) по чл.7а се свиква:
1. По собствена инициатива на една десета от работниците и служителите (пълномощниците ) от предприятието , вкл. И при постъпило до тях искане от работодателя;
2. По собствена инициатива на ръководството но синдикална организация , вкл. и при постъпило до него искане от работодателя.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл.7а.
Мандат на представителите на работниците и служителите
Чл. 7б. (1) Представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 и чл. 7а се избират от общото събрание за срок от една до 3 години.
(2) Представителите на работниците и служителите по ал. 1 могат да бъдат освободени и преди изтичането на срока, за който са избрани, ако са осъдени за умишлено престъпление от общ характер с влязла в сила присъда, системно нарушават задълженията си, възпрепятствани са да ги изпълняват за срок повече от 6 месеца или са подали оставка.
(3) В случаите по чл. 123, ал. 1, ако предприятието, дейността или част от предприятието или дейността запази самостоятелността си, представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 след промяната запазват статута и функциите си при същите условия, вид и обем, каквито са имали преди промяната, до избирането на нови представители, но за не повече от една година от датата на промяната. Ако след промяната предприятието, дейността или част от предприятието или дейността не запази самостоятелността си, мандатът на избраните представители на работниците и служителите се прекратява, като работниците и служителите, които са преминали към новия работодател, се представляват от представителите на работниците и служителите в предприятието, в което са преминали на работа.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл.7б.
Права и задължения на представителите на работниците и служителите
Чл. 7в. (1) Представителите на работниците и служителите имат право:
1. да бъдат информирани от работодателя или от определено от него лице по начин, който им позволява да оценят евентуалното въздействие на предвидените от компетентните органи мерки;
2. да изискват от работодателя или от определено от него лице да им предостави необходимата информация, ако той не го е направил в определените срокове;
3. да участват в процедури по консултиране с работодателя и да изразят становището си по предвидените от компетентния орган мерки, което да се отчете при вземането на решение;
4. да изискват срещи с работодателя в случаите, когато се налага да го информират за поставени от работниците и служителите въпроси;
5. да участват в обучения, гарантиращи ефикасното упражняване на функциите по информиране и консултиране.
(2) Представителите на работниците и служителите са длъжни:
1. да информират работниците и служителите за получената информация по ал. 1, както и за резултатите от проведените консултации;
2. да не разпространяват и да не използват за своя стопанска дейност информацията по ал. 1, която им е предоставена с изискване за поверителност, докато са представители на работниците и служителите, както и след изтичане на техния мандат.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл.7в.
Отговорност при разкриването на поверителна информация
Чл. 7г. Лицата, на които е предоставена информация с изискване за поверителност, отговарят за вредите, които са причинени на работодателя от неизпълнение на задължението за опазването й.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.7г.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за §2:

§2. Създават се членове 7а – 7г:
“Представители за информиране и консултиране на работниците и служителите
Чл. 7а. (1) В предприятия с 50 и повече работници и служители, както и в организационно и икономически обособени поделения на предприятия с 20 и повече работници и служители общото събрание избира от своя състав представители на работниците и служителите за осъществяване на информирането и консултирането по чл. 130в и 130г.
(2) Общото събрание може да предостави функциите по ал. 1 на определени от ръководствата на синдикалните организации представители или на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.
(3) Численият състав по ал. 1 се определя по средномесечния списъчен брой на работниците и служителите през предходните 12 месеца. В него се включват всички работници и служители, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя, независимо от неговия срок и продължителността на тяхното работно време.
(4) Броят на представителите на работниците и служителите се определя предварително от общото събрание, както следва:
1. за предприятия от 50 до 250 работници и служители – от 3 до 5;
2. за предприятия с повече от 250 работници и служители – от 5 до 9;
3. за организационно и икономически обособени поделения – от 1 до 3.
(5) Кандидатури за избор на представители на работниците и служителите по ал. 1 могат да предлагат отделни работници и служители, групи работници и служители, както и синдикални организации.
(6) Общото събрание определя реда за провеждане на избора по ал. 5, включително начина на гласуване.
(7) Общото събрание приема решенията си по ал. 1, 2, 4 и с обикновено мнозинство от присъстващите.
Мандат на представителите на работниците и служителите
Чл.7б. (1) Представителите на работниците и служителите по чл.7, ал.2 и чл.7а се избират за срок от една до три години. Те се освобождават предсрочно:
1.ако са осъдени за умишлено престъпление от общ характер;
2.при системно неизпълнение на функциите им;
3. при обективна невъзможност да изпълняват функциите си повече от 6 месеца;
4.по тяхно искане.
(2) В случаите по чл. 123, ал. 1, ако предприятието, дейността или част от предприятието или дейността запази самостоятелността си, представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 след промяната запазват положението си и функциите си при същите условия, вид и обем, каквито са имали преди промяната, до избирането на нови представители, но за не повече от една година от датата на промяната. Ако след промяната предприятието, дейността или част от предприятието или дейността не запази самостоятелността си, мандатът на избраните представители на работниците и служителите се прекратява, като работниците и служителите, които са преминали към новия работодател, се представляват от представителите на работниците и служителите в предприятието, в което са преминали на работа.
Права и задължения на представителите на работниците и служителите
Чл.7в. (1) Представителите на работниците и служителите имат право:
1.да бъдат информирани от работодателя по начин, който им позволява да оценят евентуалното въздействие на предвидените от компетентните органи мерки;
2.да изискват от работодателя да им предостави необходимата информация, ако това не е направено в определените срокове;
3.да участват в процедури по консултиране с работодателя и да изразят становището си по предвидения от компетентните органи мерки, което да се отчете при вземането на решение;
4.да изискват срещи с работодателя в случаите, когато се налага да го информират за поставените от работниците и служителите въпроси;
5.на достъп до всички работни места в предприятието или поделението;
6.да участват в обучения, за упражняване на техните функции;
(2) Представителите на работниците и служителите са длъжни:
1.да информират работниците и служителите за получената информация по ал.1, т.1 и 2 и за резултатите от проведените консултации по ал.1, т.3 и 4;
2.да не разгласяват и да не използват за своя сметка и за сметка на трети лица информацията по ал.1, т.1 и 2, която им е предоставена с изискване за поверителност, докато са представители на работниците и служителите, както и след преустановяване на функциите им.
(3) Представителите на работниците и служителите сами определят реда за работата си. Те могат да определят едно или няколко лица от своя състав, които в посочените от Кодекса случаи да сключват споразумение с работодателя.
(4) С колективен трудов договор или с отделно споразумение работодателят може да предвиди, че представителите на работниците и служителите, когато това е необходимо с оглед задълженията им, могат да ползват право на намалена продължителност на работното време, допълнителен отпуск и други.
Отговорност при разкриването на поверителна информация
Чл. 7г. Лицата, на които е предоставена информация с изискване за поверителност, отговарят за вредите, които са причинени на работодателя от неизпълнение на задължението за опазването й.
§ 3. В чл. 10, ал. 2, думите “въз основа на международни договори” се заличават.
Комисията подкрепя текста на вносителя за §3.
§ 4. В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така:
“Съдействие за осъществяване дейността на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите”
2. Досегашният текст става ал. 1
3. Създава се ал. 2:
“(2) Съдействието и необходимите условия за осъществяването на дейността на представителите на работниците и служителите, избрани от общото събрание, се осигуряват от работодателя по споразумение, сключено с него.”
Предложение на н.пр. Иван Гризанов:
В §4, в чл.46, новата ал.2 да се измени така:
“(2) Съдействието и необходимите условия за осъществяване на дейността на представителите на работниците и служителите от Общото събрание, се осигуряват от работодателя.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на §4:
§ 4. В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така:
“Съдействие за осъществяване дейността на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите”
2. Досегашният текст става ал. 1
3. Създава се ал. 2:
“(2) Работодателят е длъжен да съдейства на представителите на работниците и служителите за изпълнение на функциите им и да създава условия за осъществяване на дейността им.”
§ 5. Член 58 се изменя така:
“Чл. 58. Работодателят е длъжен да информира всички работници и служители за колективните трудови договори, сключени в предприятието, по отрасли, браншове или общини, с които е обвързан, и да държи на разположение на работниците и служителите техните текстове.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за §5.
§ 6. В чл. 66 се създава ал. 4:
“(4) При всяко изменение на трудовото правоотношение работодателят е длъжен при първа възможност или най-късно един месец след влизането в сила на изменението да предостави на работника или служителя необходимата писмена информация, съдържаща данни за извършените промени.”
Предложение на н.пр. Петър Мръцков:
В §6, в чл.66, ал.4 се изменя така:
“(4). Работодателят е длъжен да представя на работника или служителя необходимата писмена информация при всяко изменение на трудовото правоотношение.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за §6.
§ 7. В чл. 68 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) Работниците и служителите по срочен трудов договор по ал. 1 имат същите права и задължения, каквито имат работниците и служителите по трудов договор за неопределено време. Те не могат да бъдат поставени в
по-неблагоприятно положение само поради срочния характер на трудовото им правоотношение в сравнение с работниците и служителите по трудов договор за неопределено време, които изпълняват същата или сходна работа в предприятието, освен ако законът поставя ползването на някои права в зависимост от притежаваната квалификация или придобитите умения. Когато на същата или на сходна работа няма заети работници и служители, работниците и служителите по срочен трудов договор не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение от останалите работници и служители, които работят на трудов договор за неопределено време.”
2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите “ал. 2 и 3” се заменят с “ал. 3 и 4”.
4. Създават се ал. 6 и 7:
“(6) Работодателят предоставя на подходящо място в предприятието своевременна писмена информация на работниците и служителите по срочни трудови договори за свободните работни места и длъжности, които могат да се заемат по трудов договор за неопределено време, с цел да им осигури възможност за постоянна работа. Такава информация той представя и на представителите на синдикалните организации, както и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.
(7) При възможност работодателят предприема мерки за улесняване достъпа на работниците и служителите по срочни трудови договори до професионално обучение с цел да се подобрят техните умения и възможности за израстване в кариерата и за преминаването им на друга работа.”
Предложение на н.пр. Иван Гризанов:
В §7, чл.68, новата ал.7 да се измени така:
“(7) При възможност работодателят предприема мерки за улесняване на достъпа на работниците и служителите на срочни трудови договори до професионално обучение с цел да се подобрят техните умения и възможности за израстване в кариерата и за преминаването и на друга работа.”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на §7:
§ 7. В чл. 68 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) Работниците и служителите по срочен трудов договор по ал. 1 имат същите права и задължения, каквито имат работниците и служителите по трудов договор за неопределено време. Те не могат да бъдат поставени в
по-неблагоприятно положение само поради срочния характер на трудовото им правоотношение в сравнение с работниците и служителите по трудов договор за неопределено време, които изпълняват същата или сходна работа в предприятието, освен ако законът поставя ползването на някои права в зависимост от притежаваната квалификация или придобитите умения. Когато на същата или на сходна работа няма заети работници и служители, работниците и служителите по срочен трудов договор не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение от останалите работници и служители, които работят на трудов договор за неопределено време.”
2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите “ал. 2 и 3” се заменят с “ал. 3 и 4”.
4. Създават се ал. 6 и 7:
“(6) Работодателят предоставя на подходящо място в предприятието своевременна писмена информация на работниците и служителите по срочни трудови договори за свободните работни места и длъжности, които могат да се заемат по трудов договор за неопределено време, с цел да им осигури възможност за постоянна работа. Такава информация той представя и на представителите на синдикалните организации, както и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.
(7) При възможност работодателят предприема мерки за улесняване на достъпа на работниците и служителите на срочни трудови договори до професионално обучение с цел да се подобрят техните умения и възможности за израстване в кариерата и за преминаването и на друга работа.
§ 8. Член 112 се изменя така:
“Чл. 112. Забранява се полагането на допълнителен труд от работници или служители, които:
1. са водачи на превозни средства;
2. работят при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки - за работа при същите условия;
3. са определени в закон или в акт на Министерския съвет.”
Предложение на н.пр. Димитър Гъндев и Трифон Митев:
В §8, чл.112, т.1 отпада.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на §8:
§ 8. Член 112 се изменя така:
“Чл. 112. Забранява се полагането на допълнителен труд от работници или служители, които:
1. работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки – за работа при същите или други специфични условия;
2.са определени в закон или в акт на Министерския съвет.
§ 9. Член 113 се изменя така:
“Чл. 113. (1) Максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение не може да бъде повече от:
1. 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители;
2. 48 часа седмично - за другите работници и служители.
(2) При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по ал. 1, т. 2 могат да работят и повече от 48 часа.
(3) Работникът или служителят по чл. 110 дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него.
(4) Писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя - страна по трудовия договор за допълнителен труд. Едновременно с това работникът или служителят е длъжен да удостовери продължителността на работното си време по основното трудово правоотношение.
(5) В случаите по ал. 3 и 4 писменото съгласие се дава за период не по-дълъг от 4 месеца.
(6) Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и междуседмична почивка, установена с този кодекс.
(7) Работодателите водят документация за всеки работник или служител, който работи повече от 48 часа седмично. Документацията се държи на разположение на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” и на нейните органи, които от съображения, свързани с безопасността и/или здравето на работниците и служителите, могат да забраняват или ограничават възможността за превишаване на седмичната продължителност на работното време.
(8) При поискване работодателите предоставят на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” и на нейните органи информация за случаите, в които работниците и служителите са дали съгласие да работят повече от 48 часа седмично.”
Предложение на н.пр. Донка Михайлова:
В §9, в чл. 113. алинея 1 да се измени така:
“(1) Максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от:
1 40 часа седмично – за работниците и служителите, ненавършили 18-годишна възраст;
2. 48 часа седмично – за пълнолетните работници и служители.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на §9:
§ 9. Член 113 се изменя така:
“Чл. 113. (1) Максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение не може да бъде повече от:
1. 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители;
2.48 часа седмично - за другите работници и служители.
(2) При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по ал. 1, т. 2 могат да работят и повече от 48 часа.
(3) Работникът или служителят по чл. 110 и чл.111 дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него.
(4) Писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя - страна по трудовия договор за допълнителен труд. Едновременно с това работникът или служителят е длъжен да удостовери продължителността на работното си време по основното трудово правоотношение.
(5) В случаите по ал. 3 и 4 писменото съгласие се дава за период не по-дълъг от 4 месеца.
(6) Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс.
(7) Работодателите водят документация за всеки работник или служител, който работи повече от 48 часа седмично. Документацията се държи на разположение на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, която от съображения, свързани с безопасността и/или здравето на работниците и служителите, може да забранява или ограничава възможността за превишаване на седмичната продължителност на работното време.
(8) При поискване работодателите предоставят на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” информация за случаите, в които работниците и служителите са дали съгласие да работят повече от 48 часа седмично.”

§ 10. Член 123 се изменя така:
“Чл. 123. (1) Трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на:
1. сливане на предприятия;
2. вливане на едно предприятие в друго;
3. разпределяне на дейността на едно предприятие между няколко предприятия;
4. преминаване на обособена част от едно предприятие към друго;
5. промяна на правната форма;
6. смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него;
7. отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или на концесия;
8. преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи.
(2) В случаите по ал. 1 правата и задълженията на работодателя-прехвърлител преди промяната, които произтичат от трудовите правоотношения към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател-приобретател.
(3) Правата, произтичащи от допълнителното доброволно пенсионно осигуряване на работниците и служителите при работодателя-прехвърлител, които са били в трудови правоотношения с него към датата на промяната по ал. 1, както и правата на лицата, които към датата на промяната не са били вече работници и служители, се уреждат в отделен закон.
(4) За задълженията към работника или служителя, възникнали преди промяната по ал. 1, отговарят:
1. при сливане или вливане на предприятия и при промяна на правната форма – приобретателят;
2. в останалите случаи - солидарно работодателят-прехвърлител и работодателят-приобретател.”
Предложение на н.пр. Иван Гризанов:
В §10, чл.123, ал.3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на н.пр.Донка Михайлова:
В §10, в чл.123, ал.1 да се направят следните изменения:
1. Алинея 1, т.3 да се измени така:
“3. разпределяне на дейността на едно предприятие между две или повече предприятия;
2. Алинея 1, т.5 да се измени така:
“5. промяна на правно-организационната форма на предприятието;
3. В чл.123 , да се създаде нова ал.5:
“(5) След изтичане на срока на съответния договор по ал.1, т.7 трудовите правоотношения между първоначалния работодател-прехвърлител и работниците и служителите се запазват.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за §10:
§ 10. Член 123 се изменя така:
“Чл. 123. (1) Трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на:
1. сливане на предприятия;
2. вливане на едно предприятие в друго;
3. разпределяне на дейността на едно предприятие между две или повече предприятия;
4. преминаване на обособена част от едно предприятие
5. промяна на правно – организационната форма на предприятието;
6. смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него;
7. преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи.
(2) В случаите по ал. 1 правата и задълженията на работодателя-прехвърлител преди промяната, които произтичат от трудовите правоотношения към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател-приобретател.
(3) Правата, произтичащи от допълнителното доброволно пенсионно осигуряване на работниците и служителите при работодателя-прехвърлител, които са били в трудови правоотношения с него към датата на промяната по ал. 1, както и правата на лицата, които към датата на промяната не са били вече работници и служители, се уреждат в отделен закон.
(4) За задълженията към работника или служителя, възникнали преди промяната по ал. 1, отговарят:
1. при сливане или вливане на предприятия и при промяна на правно - организационната форма – работодателят приобретател;
2. в останалите случаи - солидарно работодателят-прехвърлител и работодателят-приобретател.”

Комисията предлага да се създаде нов чл.123а, който става нов §10а:
“§10а. Създава се нов чл.123а.
Запазване на трудовото правоотношение при отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или на концесия
Чл.123а. (1) Трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в случаите на отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или на концесия.
(2) В случаите по ал.1 правата и задълженията на стария работодател, които произтичат от трудови правоотношения, съществуващи към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател.
(3) За задълженията към работника или служителя, възникнали преди промяната по ал.1, отговарят солидарно двамата работодатели.
(4) След изтичане на срока по договора за наем, аренда или концесия трудовите правоотношения с работниците и служителите не се прекратяват, а преминават към стария им работодател.”
§ 11. В глава шеста се създава раздел І:
“Р а з д е л І
Основни задължения при предоставянето на работната сила”
Комисията подкрепя текста на вносителя за §11.
§ 12. В чл. 127 се създават нови ал. 3 и 4:
“(3) Работодателят е длъжен по искане на работника или служителя да му предостави обективна и справедлива характеристика за професионалните му качества и за резултатите от трудовата му дейност или обективна и справедлива препоръка при кандидатстване за работа при друг работодател.
(4) Когато работодателят изпрати работник или служител на работа в друга държава за повече от един месец, той е длъжен преди заминаването писмено да го информира за:
1. продължителността на извършваната зад граница работа;
2. валутата, в която се изплаща възнаграждението;
3. допълнителните трудови възнаграждения, които се изплащат в пари или в натура, свързани с изпращането в друга държава, ако такива са предвидени;
4.условията за завръщане в страната.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за §12:

§ 12. В чл. 127 се създават нови ал. 3 и 4:
“(3) Работодателят е длъжен по искане на работника или служителя да му предостави обективна и справедлива характеристика за професионалните му качества и за резултатите от трудовата му дейност или обективна и справедлива препоръка при кандидатстване за работа при друг работодател.
(4) Когато работодателят изпрати работник или служител на работа зад граница, в други държави за повече от един месец, той е длъжен преди заминаването писмено да го информира за:
1. продължителността на работата;
2. валутата, в която ще се изплаща възнаграждението;
3. допълнителните трудови възнаграждения, които ще се изплащат в пари или в натура, свързани с изпращането в друга държава, ако такива са предвидени;
4.условията за завръщане в страната.”
§ 13. След чл. 129 се създава раздел ІІ:
“Р а з д е л ІІ
Общи правила за информиране и консултиране”
Комисията подкрепя текста на вносителя за §13.
§ 14. Член 130 се изменя така:
“Задължение на работодателя за информиране и консултиране
Чл. 130. (1) Работодателят е длъжен да предостави на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7 и 7а в предприятието изискващата се от закона информация, както и да проведе консултации с тях.
(2) Работодателят предоставя информация, провежда консултации и съгласуване в предвидените от закона случаи само със синдикалните организации или само с представителите по чл. 7, ал. 2, когато в предприятието няма синдикални организации или няма избрани представители по чл. 7, ал. 2, или някой от тях откаже да участва в процедурата по информиране и/или консултиране.
(3) Синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7 и 7а са длъжни да запознаят работниците и служителите с получената от работодателя информация, както и да вземат предвид тяхното мнение при провеждане на консултациите.
(4) Работниците или служителите имат право на своевременна, достоверна и разбираема информация за икономическото и финансовото състояние на работодателя, която е от значение за трудовите им права и задължения.
(5) С колективен трудов договор или със споразумение работодателят и представителите на работниците и служителите по чл. 7а могат да договарят и други практически мерки за информиране и консултиране на работниците и служителите освен посочените в закона.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за §14.

§ 15. Член 130а се изменя така:
„Чл. 130а. (1) Когато работодателят има намерение да предприеме масово уволнение, той е длъжен да започне консултации с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 своевременно, но не по-късно от 45 дни преди извършването му, и да положи усилия за постигане на споразумение с тях, за да се избегне или ограничи масовото уволнение и да се смекчат последиците от него. Редът и начинът за провеждане на консултациите се определя от работодателя, представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.
(2) Независимо от обстоятелството дали работодателят или друг правен субект е взел решението, довело до масово уволнение, работодателят е длъжен преди началото на консултациите по ал. 1 да предостави писмена информация на представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 за:
1. причините за предвижданото уволнение;
2. броя на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени, и основните икономически дейности, групи професии и длъжности, към които се отнасят;
3. броя на заетите работници и служители от основните икономически дейности, групи професии и длъжности в предприятието;
4. конкретните критерии за подбор на работниците и служителите съгласно чл. 329, ал. 1, които ще бъдат уволнени;
5. периода, през който ще се извършат уволненията;
6. полагащите се обезщетения на работниците и служителите, произтичащи от уволненията.
(3) След предоставянето на информацията по ал. 2 в срок 3 работни дни работодателят е длъжен да изпрати копие от нея на съответното поделение на Агенцията по заетостта.
(4) Представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 могат да изпратят на съответното поделение на Агенцията по заетостта своето становище по предоставената им информация във връзка с предвижданото масово уволнение.
(5) При неизпълнение на задължението на работодателя по ал. 2 представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 имат право да сигнализират Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” и нейните органи за неспазване на трудовото законодателство.
(6) За неизпълнение на задължението си по ал. 1 работодателят не може да се позовава на обстоятелството, че друг орган е взел решението за масовото уволнение.
(7) Предвидените масови уволнения, за които е уведомено поделението на Агенцията по заетостта на основание чл. 24, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта, се извършват не по-рано от 30 дни от изпращане на уведомлението с оглед спазване на предвидените в закона срокове на предизвестие.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за §15:

§ 15. Член 130а се изменя така:
„Чл. 130а. (1) Когато работодателят има намерение да предприеме масови уволнения, той е длъжен да започне консултации с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 своевременно, но не по-късно от 45 дни преди извършването му, и да положи усилия за постигане на споразумение с тях, за да се избегне или ограничи масовото уволнение и да се смекчат последиците от него. Редът и начинът за провеждане на консултациите се определя от работодателя, представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.
(2) Независимо от обстоятелството дали работодателят или друг правен субект е взел решението, довело до масово уволнение, работодателят е длъжен преди началото на консултациите по ал. 1 да предостави писмена информация на представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 за:
1. причините за предвижданото уволнение;
2. броя на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени, и основните икономически дейности, групи професии и длъжности, към които се отнасят;
3. броя на заетите работници и служители от основните икономически дейности, групи професии и длъжности в предприятието;
4. конкретните показатели за прилагане на критериите за подбор по чл. 329, ал. 1 на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени;
5. периода, през който ще се извършат уволненията;
6.дължимите обезщетения, свързани с уволненията.
(3) След предоставянето на информацията по ал. 2 в срок 3 работни дни работодателят е длъжен да изпрати копие от нея на съответното поделение на Агенцията по заетостта.
(4) Представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 могат да изпратят на съответното поделение на Агенцията по заетостта своето становище по предоставената им информация във връзка с предвижданото масово уволнение.
(5) При неизпълнение на задължението на работодателя по ал. 2 представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 имат право да сигнализират Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” за неспазване на трудовото законодателство.
(6) За неизпълнение на задължението си по ал. 1 работодателят не може да се позовава на обстоятелството, че друг орган е взел решението за масовото уволнение.
(7) Предвидените масови уволнения се извършват не по-рано от 30 дни след уведомяване на Агенцията по заетостта, независимо от сроковете на предизвестие.”

§ 16. Създават се чл. 130б, 130в и 130г:
“Задължение за информация и консултации при промяна на работодателя
Чл. 130б. (1) Преди извършване на промяната по чл. 123, ал. 1 работодателят-прехвърлител и работодателят-приобретател са длъжни да информират представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от своите предприятия за:
1. предвижданата промяна и датата на извършването й;
2. причините за промяната;
3. възможните правни, икономически и социални последици от промяната за работниците и служителите;
4. предвижданите мерки по отношение на работниците и служителите, включително за изпълнението на задълженията по чл. 123, ал. 4.
(2) Работодателят-прехвърлител е длъжен да предостави информацията по ал. 1 в срок най-малко два месеца преди извършването на промяната по чл. 123, ал. 1.
(3) Работодателят-приобретател е длъжен да предостави информацията по ал. 1 своевременно, но във всички случаи в срок най-малко два месеца преди работниците и служителите му да бъдат пряко засегнати от промяната по чл. 123, ал. 1 по отношение на условията на труд и заетост.
(4) Когато работодателят-прехвърлител или приобретател предвижда мерки по ал. 1, т. 4 по отношение на работниците и служителите от своето предприятие, той е длъжен преди извършване на промяната по чл. 123, ал. 1 да проведе своевременно консултации и да положи усилия за постигане на споразумение с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 относно тези мерки.
(5) В случаите, когато в предприятието няма синдикални организации и представители на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2, работодателят-прехвърлител или приобретател предоставя информацията по ал. 1 на съответните работници и служители.
(6) При неизпълнение на задължението на работодателя-прехвърлител или приобретател по ал. 1 или когато той не проведе консултациите по ал. 4, представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 или работниците и служителите имат право да сигнализират Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” и нейните органи за неспазване на трудовото законодателство.
(7) За неизпълнение на задължението си по ал. 1 работодателят-прехвърлител или приобретател не може да се позовава на обстоятелството, че друг орган е взел решението за промяната по чл. 123, ал. 1.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл.130б.
Задължение за информация при изменения на дейността, икономическото състояние и организацията на работа на предприятието
Чл. 130в. (1) В случаите по чл. 7а работодателят е длъжен да предостави на избраните представители на работниците и служителите информация относно:
1. последните и предстоящите изменения в дейността и икономическото състояние на предприятието;
2. положението, структурата и очакваното развитие на заетостта в предприятието, както и относно предвижданите подготвителни мерки, особено в случаите, когато съществува заплаха за заетостта;
3. решенията, които биха могли да доведат до съществени промени в организацията на работа.
(2) След предоставянето на информацията по ал. 1 работодателят е длъжен да проведе консултации по въпросите по ал. 1, т. 2 и 3.
(3) Когато информацията по ал. 1 съдържа данни, разпространяването на които може да увреди законните интереси на работодателя, той има право да я предостави с изискване за поверителност.
(4) В случаите по ал. 3 представителите на работниците и служителите нямат право да разкриват информацията по ал. 1 на останалите работници и служители и на трети лица.
(5) Работодателят може да откаже предоставянето на информация или провеждането на консултации, когато характерът на информацията или консултациите могат сериозно да навредят на функционирането на предприятието или на законните интереси на работодателя.
(6) При отказ да се предостави информация по ал. 5 и при възникнал спор относно неговата основателност страните могат да потърсят съдействие за уреждане на спора чрез посредничество и/или доброволен арбитраж от Националния институт за помирение и арбитраж.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл.130в.
Срокове за провеждане на процедурите по информация и консултации
Чл. 130г. (1) Работодателят и представителите на работниците и служителите по чл. 7а определят в споразумение между тях:
1. вида на информацията и сроковете, в които ще им бъде предоставяна;
2. сроковете, в които представителите на работниците и служителите ще подготвят своето становище по предоставената информация;
3. сроковете и въпросите за провеждане на консултации с работодателя;
4. представителите на работодателя, определени да предоставят информация и да провеждат консултации, в зависимост от въпросите - предмет на обсъждане.
(2) В случай че не се постигне споразумение по ал. 1:
1. информацията за последните и предстоящите изменения в дейността и икономическото състояние на предприятието се предоставя в сроковете за съставяне на счетоводните отчети;
2. информацията относно положението, структурата и развитието на заетостта в предприятието и мерките за запазването й се предоставя не по-късно от един месец преди предприемането им;
3. информацията относно решенията, които биха могли да доведат до съществени промени в организацията на работа или в договорните взаимоотношения, се предоставя не по-късно от един месец преди съответните промени;
4. консултациите по чл. 130в, ал. 1, т. 2 и 3 се провеждат в срок две седмици след предоставяне на информацията.

(3) В случаите, когато работодателят предвижда мерки, които водят до промяна по чл. 123 и до масово уволнение, информацията и консултациите се провеждат при условията, по реда и в сроковете по чл. 130а и 130б.
(4) В случай че работодателят не предостави информация в сроковете по ал. 1 или 2, представителите на работниците и служителите имат право да я поискат писмено от него, а при отказ да им я предостави – да сигнализират Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” и нейните органи за неспазване на трудовото законодателство.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл.130г.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за §16:

§ 16. Създават се чл. 130б, 130в и 130г:
“Задължение за информация и консултации при промяна на работодателя
Чл. 130б. (1) Преди извършване на промяната по чл. 123, ал. 1 работодателят-прехвърлител и работодателят-приобретател, а в случаите на чл.123, ал.1 – старият и новият работодател, са длъжни да информират представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от своите предприятия за:
1. предвижданата промяна и датата на извършването й;
2. причините за промяната;
3. възможните правни, икономически и социални последици от промяната за работниците и служителите;
4. предвижданите мерки по отношение на работниците и служителите, включително за изпълнението на задълженията по чл. 123а, ал. 4.
(2) Работодателят-прехвърлител по чл.123 или старият работодател по чл.123а е длъжен да предостави информацията по ал. 1 в срок най-малко два месеца преди извършването на промяната.
(3) Работодателят-приобретател по чл.123 или новият работодател по чл.123а е длъжен да предостави информацията по ал. 1 своевременно, но във всички случаи в срок най-малко два месеца преди работниците и служителите му да бъдат пряко засегнати от промяната по отношение на условията на труд и заетост.
(4) Когато някой от работодателите предвижда мерки по ал. 1, т. 4 по отношение на работниците и служителите от своето предприятие, той е длъжен преди извършване на промяната да проведе своевременно консултации и да положи усилия за постигане на споразумение с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 относно тези мерки.
(5) В случаите, когато в предприятието няма синдикални организации и представители на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2, работодателят предоставя информацията по ал. 1 на съответните работници и служители.
(6) При неизпълнение на задължението на работодателя по ал. 1 или когато той не проведе консултациите по ал. 4, представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 или работниците и служителите имат право да сигнализират Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” за неспазване на трудовото законодателство.
(7) За неизпълнение на задължението си по ал. 1 работодателят не може да се позовава на обстоятелството, че друг орган е взел решението за промяната.
Задължение за информация при изменение на дейността, икономическото състояние и организацията на труда на предприятието
Чл. 130в. (1) В случаите по чл. 7а работодателят е длъжен да предостави на избраните представители на работниците и служителите информация относно:
1. последните и предстоящите изменения в дейността и икономическото състояние на предприятието;
2. положението, структурата и очакваното развитие на заетостта в предприятието, както и относно предвижданите подготвителни мерки, особено в случаите, когато съществува заплаха за заетостта;
3. възможните съществени промени в организацията на труда.
(2) След предоставянето на информацията по ал. 1 работодателят е длъжен да проведе консултации по въпросите по ал. 1, т. 2 и 3.
(3) Когато информацията по ал. 1 съдържа данни, разпространяването на които може да увреди законните интереси на работодателя, той има право да я предостави с изискване за поверителност.
(4) В случаите по ал. 3 представителите на работниците и служителите нямат право да разкриват информацията по ал. 1 на останалите работници и служители и на трети лица.
(5) Работодателят може да откаже предоставянето на информация или провеждането на консултации, когато характерът на информацията или консултациите могат сериозно да навредят на функционирането на предприятието или на законните интереси на работодателя.
(6) При отказ да се предостави информация по ал. 5 и при възникнал спор относно неговата основателност страните могат да потърсят съдействие за уреждане на спора чрез посредничество и/или доброволен арбитраж от Националния институт за помирение и арбитраж.
Срокове за информиране и консултиране
Чл. 130г. (1) Работодателят и представителите на работниците и служителите по чл. 7а определят в споразумение:
1. съдържанието на информацията и сроковете, в които ще им бъде предоставяна;
2. сроковете, в които представителите на работниците и служителите ще подготвят своето становище по предоставената информация;
3. сроковете и предмета на консултации;
4. представителите на работодателя, определени да предоставят информация и да провеждат консултации.
(2) В случай че не се постигне споразумение по, в зависимост от въпросите - предмет на обсъждане. ал. 1:
1. информацията за последните и предстоящите изменения в дейността и икономическото състояние на предприятието се предоставя в сроковете за съставяне на счетоводните отчети;
2. информацията относно положението, структурата и развитието на заетостта в предприятието и мерките за запазването й се предоставя не по-късно от един месец преди предприемането им;
3. информацията относно решенията, които биха могли да доведат до съществени промени в организацията на труда или трудовите правоотношения, се предоставя не по-късно от един месец преди съответните промени;
4. консултациите по чл. 130в, ал. 1, т. 2 и 3 се провеждат в срок до две седмици след предоставяне на информацията.
(3) В случаите, когато работодателят предвижда мерки, които водят до промяна по чл. 123 или до масови уволнения, информацията и консултациите се провеждат при условията, по реда и в сроковете по чл. 130а и 130б.
(4) В случай че работодателят не предостави информация в сроковете по ал. 1 или 2, представителите на работниците и служителите имат право да я поискат писмено от него, а при отказ да им я предостави – да сигнализират Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” за неспазване на трудовото законодателство.”
§ 17. В чл. 136а, ал. 1 думите “работниците и служителите, доколкото в колективен трудов договор не е предвидено друго” се заменят със “синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за §17.
§ 18. В чл. 138 ал. 2 и 3 се изменят така:
“(2) В случаите по ал. 1 месечната продължителност на работното време на работниците и служителите на непълно работно време е по-малка в сравнение с месечната продължителност на работното време на работниците и служителите, които работят по трудово правоотношение на пълно работно време в същото предприятие и изпълняват същата или сходна работа. Когато на същата или на сходна работа няма заети работници и служители на пълно работно време, сравнението се прави спрямо продължителността на месечното работно време на останалите работници и служители в предприятието.
(3) Работниците и служителите по ал. 1 не могат да бъдат поставени в по–неблагоприятно положение само поради непълната продължителност на работното им време в сравнение с работниците и служителите, които са страна по трудов договор на пълно работно време, изпълняващи същата или сходна работа в предприятието. Те ползват същите права и имат същите задължения, каквито имат работниците и служителите, работещи на пълно работно време, освен ако законът поставя ползването на някои права в зависимост от продължителността на отработеното време, трудовия стаж, притежаваната квалификация и др.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за §18.
§ 19. Създава се чл. 138а:
“Въвеждане на непълно работно време от работодателя
Чл. 138а. (1) При намаляване на обема на работа работодателят може да установи за период до 3 месеца в една календарна година непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или в негово звено, които работят на пълно работно време, след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.
(2) Продължителността на работното време по ал. 1 не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време.
(3) С оглед създаване на възможност за преминаване от пълно на непълно работно време или обратно работодателят:
1. взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на пълно работно време на непълно работно време, независимо дали молбите са за същото или за друго работно място, когато съществува такава възможност в предприятието;
2. взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на непълно работно време на работа на пълно работно време или за увеличаване продължителността на непълното работно време, ако възникне такава възможност;
3. предоставя своевременно на подходящо място в предприятието писмена информация на работниците и служителите за свободните работни места и длъжности при пълно и непълно работно време, за да се улесни преминаването от работа на пълно работно време на работа на непълно работно време или обратно; тази информация се предоставя и на представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2;
4. предприема мерки за улесняване на достъпа до работа на непълно работно време на всички нива в предприятието, включително за длъжностите, изискващи квалификация и за ръководните длъжности и при възможност за улесняване достъпа на работниците и служителите, които работят на непълно работно време, до професионално обучение с цел да се увеличат възможностите за израстване в кариерата и професионалната мобилност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за §19.

§ 20. В чл. 139 ал. 4 се отменя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за §20.
§ 21. Създава се чл. 139а:
“Ненормиран работен ден
Чл. 139а. (1) Поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 може да установява ненормиран работен ден за някои длъжности.
(2) Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се утвърждава със заповед на работодателя до края на януари всяка календарна година.
(3) Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време.
(4) В случаите по ал. 3 работниците и служителите имат право освен на почивките по чл. 151 и на почивка не по-малко от 15 минути след изтичането на редовното работно време.
(5) В случаите по ал. 3 общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и междуседмична почивка, установена с този кодекс.
(6) Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд.”
Предложение на н.пр. Донка Михайлова:
В §21, чл.139а, ал.2 да отпадната думите: “до края на януари всяка календарна година.”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за §21:

§ 21. Създава се чл. 139а:
“Ненормиран работен ден
Чл. 139а. (1) Поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден.
(2) Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя.
(3) Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време.
(4) В случаите по ал. 3 работниците и служителите имат право освен на почивките по чл. 151 и на почивка не по-малко от 15 минути след изтичането на редовното работно време.
(5) В случаите по ал. 3 общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс.
(6) Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд.”
§ 22. В чл. 140 ал. 5 се отменя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за §22.
§ 23. Създава се чл. 140а:
“Особени правила при полагане на нощен труд
Чл. 140а. (1) Работници и служители, в редовното работно време на които се включва най-малко 3 часа нощен труд по чл. 140, ал. 2, както и работници и служители, които работят на смени, една от които включва най-малко 3 часа нощен труд, се смятат за работници и служители, които полагат нощен труд.
(2) Работниците и служителите, които полагат нощен труд, се приемат на работа само след предварителен медицински преглед, който е за сметка на работодателя.
(3) Работниците и служителите, които полагат нощен труд, подлежат на периодични медицински прегледи по чл. 287.
(4) Когато здравен орган установи, че здравословното състояние на работник или служител се е влошило поради полагане на нощен труд, той се премества на подходяща дневна работа или се трудоустроява.
(5) Работодателите и длъжностните лица са длъжни да опазват в тайна данните за здравословното състояние на работниците и служителите.
(6) Работодателят, при който работниците и служителите полагат нощен труд, е длъжен при поискване от Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” и нейните органи да им предостави информация за техния брой, отработените нощни часове, както и за предприетите мерки за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.”
Предложение на н.пр. Иван Гризанов:
В §23, чл.140а, ал.2 и ал.4 да се променят така:
“(2) Работниците и служителите, които ползват нощен труд, да се приемат на работа само след предварителен медицински преглед.”
“(4) Когато здравен орган установи , че здравословното състояние на работник или служител, полагащ нощен труд се е влошило и полагането на този вид труд може да доведе до задълбочаване на здравословния проблем, то спрямо лицето се предприемат действия за преминаване на подходяща дневна работа или се трудоустроява.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на §23:

§ 23. Създава се чл. 140а:
“Особени правила при полагане на нощен труд
Чл. 140а. (1) Работници и служители, в редовното работно време на които се включва най-малко 3 часа нощен труд по чл. 140, ал. 2, както и работници и служители, които работят на смени, една от които включва най-малко 3 часа нощен труд, се смятат за работници и служители, които полагат нощен труд.
(2) Работниците и служителите, които полагат нощен труд, се приемат на работа само след предварителен медицински преглед, който е за сметка на работодателя.
(3) Работниците и служителите, които полагат нощен труд, подлежат на периодични медицински прегледи по чл. 287.
(4) Когато здравен орган установи, че здравословното състояние на работник или служител се е влошило поради полагане на нощен труд, той се премества на подходяща дневна работа или се трудоустроява.
(5) Работодателят, при който работниците и служителите полагат нощен труд, е длъжен при поискване от Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” да й предостави информация за техния брой, отработените нощни часове, както и за предприетите мерки за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.”
Предложение на н.пр. Иван Гризанов:
Да се създаде нов §( ):
“§( ), в чл.142 се правят следните изменения:
(2) Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 12 месеца.”
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов §23а:
“§23а. В чл.142, ал.2 се изменя така:
“(2) Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца.””
§ 24. Създава се чл. 154а:
„Работно време и почивки при работа със специфичен характер и/или организация на труд
Чл. 154а. При спазване на общите правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд Министерският съвет може да установява друга продължителност на дневното, седмичното или месечното работно време, на междудневната и междуседмичната почивка, на почивките в работния ден и на нощния труд за работници и служители, които извършват работа със специфичен характер и/или организация на труда.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на §24:
§ 24. Създава се чл. 154а:
„Работно време и почивки при работа със специфичен характер и/или организация на труд
Чл. 154а. При спазване на общите правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд Министерският съвет може да установява друга продължителност на дневното, седмичното или месечното работно време, на междудневната и седмичната почивка, на почивките в работния ден и на нощния труд за работници и служители, които извършват работа със специфичен характер и/или организация на труда.”
§ 25. В чл. 163, ал. 6 думите “според поредността на живите деца на осиновителката” се заличават.
Комисията подкрепя текста на вносителя за §25.
Комисията предлага да се създаде нов §25а:
“§25а. В чл.287, ал.3 да придобие следната редакция:
“(3) Работодателят и длъжностите лица в предприятието са длъжни да опазват в тайна данните, относно здравословното състояние на работниците и служителите, и информацията от и за съответните медицински прегледи.” “
§ 26. В чл. 301, ал. 2 накрая се добавя “и чието изпълнение не би било пречка за редовно посещение на училище или за участие в програми за професионално ориентиране или обучение”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за §26.
§ 27. В чл. 303 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Забранява се приемането на лица от 16 до 18 години на работи, които са тежки, опасни или вредни за здравето и за правилното им физическо, умствено и нравствено развитие.”
2. В ал. 4 думите “както и” се заличават, а след думите “ненавършили 16 години” се добавя “както и задълженията на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд за лицата, ненавършили 18 години”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за §27.
§ 28. В чл. 305, ал. 3 се създава изречение второ:
“В дневното и седмичното им работно време се включва и времето за придобиване на професионална квалификация и нейното повишаване, когато тя се осъществява в процеса на работата.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за §28.
§ 29. В чл. 333, ал. 1 се създава т. 5:
„5. работник или служител, който е избран за представител на работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а за времето, докато има такова качество, а в случаите на предсрочно прекратяване на мандата по чл. 7б, ал. 3, изречение второ – до 6 месеца след освобождаването им.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на §29:
§ 29. В чл. 333, ал. 1 се създава т. 5:
„5. работник или служител, който е избран за представител на работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а за времето, докато има такова качество.
§ 30. В чл. 357 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Трудови са и споровете между избраните по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а представители на работниците и служителите и работодателя при нарушаване на правата им.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за §30.

§ 31. В чл. 358, ал. 1 т. 1 се изменя така:
“1. едномесечен - по спорове за ограничена имуществена отговорност на работника или служителя, за отмяна на дисциплинарно наказание "забележка" и в случаите по чл. 357, ал. 2.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за §31.
§ 32. В чл. 361 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) На съда по ал. 1 са подсъдни и споровете за осигуряване на минимални условия на работа, които се гарантират на командировани чужденци в Република България в рамките на предоставяне на услуги по реда на чл. 70, ал. 4 от Закона за насърчаване на заетостта.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за §32.
§ 33. В чл. 402 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
“(3) Националната агенция за приходите предоставя на контролните органи по чл. 399 необходимата за целите на контрола по спазване на трудовото законодателство данъчна и осигурителна информация.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
Предложение на н.пр. Маргарита Панева:
В §33, в чл.402, в новата ал.3 след думата “необходимата” се добавят думите “данъчна и осигурителна информация” и след думата “законодателство” се поставя точка.
Комисията подкрепя текста.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на §33:

§ 33. В чл. 402 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
“(3) Националната агенция за приходите предоставя на контролните органи по чл. 399 необходимата данъчна и осигурителна информация за целите на контрола по спазване на трудовото законодателство.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
§ 34. В чл. 413 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 5000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от 250 до 1000 лв.”
2. В ал. 3 т. 2 се изменя така:
“2. по ал. 2 – имуществена санкция или глоба от 3000 до 10 000 лв., съответно глоба от 500 до 2000 лв.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за §34.
§ 35. В чл. 414 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1 - 3 се изменят така:
“(1) Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 5000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от 250 до 1000 лв.
(2) За повторно нарушение по ал. 1 наказанието е имуществена санкция или глоба в размер от 3000 до 10 000 лв., съответно глоба в размер от 500 до 2000 лв.
(3) Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1000 до 1500 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер 1000 лв., за всяко отделно нарушение.”
2. Създава се ал. 4:
“(4) Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 130а, ал. 1 и 2, чл. 130б, ал. 1 и 2 и чл. 130в, ал. 1 и 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 5000 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 250 до 1000 лв., за всяко отделно нарушение.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за §35.

§ 36. В чл. 415 ал. 2 се изменя така:
“(2) Работодател, който противозаконно пречи на контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 4000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 1000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за §36.

§ 37. В чл. 416, ал. 5 след думата “наложени” се добавя “имуществени санкции и”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за §37.

§ 38. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 8 думите “чл. 68, ал. 3” се заменят с “чл. 68, ал. 4”.
2. В т. 9:
а) думите “по чл. 328, ал. 1, т. 1 – 4” се заменят с “извършени по преценка на работодателя и по причини, несвързани с конкретния работник или служител”;
б) изречение второ се изменя така:
“Когато в периодите по букви “а” - “в” работодателят е уволнил най-малко 5 работници и служители, всяко последващо прекратяване на трудово правоотношение, извършено по преценка на работодателя на други основания и по причини, несвързани с конкретния работник или служител, се взема предвид при определяне броя на уволненията по букви “а” - “в”.”
3. Създават се т. 11 и 12:
“11. “Работно време” е всеки период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил.
12. “Основно трудово правоотношение” е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за §38.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Комисията подкрепя наименованието “ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ”
§ 39. Избраните до влизането в сила на този закон представители на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 запазват положението и функциите си до избирането на нови представители, но за не повече от една година от датата на влизане в сила на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за §39.

§ 40. До 23 март 2008 г. чл. 7а се прилага в предприятия със 100 и повече работници и служители, както и в организационно и икономически обособени поделения на предприятия с 50 и повече работници и служители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за §40.

§ 41. В чл. 24 от Закона за насърчаване на заетостта (обн., ДВ,
бр. 112 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 54 и 120 от 2002 г., бр. 26, 86 и 114 от 2003 г., бр. 52 и 81 от 2004 г., бр. 27 и 38 от 2005 г. и бр. 18 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Работодателят уведомява поделението на Агенцията по заетостта относно предвижданите масови уволнения в писмена форма не по-късно от 30 дни преди датата на уволнението.”
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Уведомлението по ал. 1 трябва да съдържа цялата необходима информация относно предвижданите масови уволнения, в т. ч.: причините за предстоящото уволнение; броя на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени, и основните икономически дейности, групи професии и длъжности, към които се отнасят; броя на заетите работници и служители от основните икономически дейности, групи професии и длъжности в предприятието; конкретните критерии за подбор на работниците и служителите съгласно
чл. 329, ал. 1 от Кодекса на труда, които ще бъдат уволнени; периода, през който ще се извършат уволненията, както и информация относно проведените предварителни консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда.”
3. Създава се ал. 4:
“(4) Работодателят е длъжен да предостави на представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда копие от уведомлението по ал. 1 в срок от
3 работни дни.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на §41:
§ 41. В Закона за насърчаване на заетостта (обн., ДВ,
бр. 112 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 54 и 120 от 2002 г., бр. 26, 86 и 114 от 2003 г., бр. 52 и 81 от 2004 г., бр. 27 и 38 от 2005 г. и бр. 18 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл.24 се правят следните изменения:
1.1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Работодателят уведомява писмено съответното поделение на Агенцията по заетостта относно предвижданите масови уволнения в писмена форма не по-късно от 30 дни преди датата на уволнението.”
1.2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Уведомлението по ал. 1 трябва да съдържа цялата необходима информация относно предвижданите масови уволнения, в т. ч.: причините за предстоящото уволнение; броя на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени, и основните икономически дейности, групи професии и длъжности, към които се отнасят; броя на заетите работници и служители от основните икономически дейности, групи професии и длъжности в предприятието; конкретните критерии за подбор на работниците и служителите съгласно
чл. 329, ал. 1 от Кодекса на труда, които ще бъдат уволнени; периода, през който ще се извършат уволненията, както и информация относно проведените предварителни консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда.”
1.3. Създава се ал. 4:
“(4) Работодателят е длъжен да предостави на представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда копие от уведомлението по ал. 1 в срок от
3 работни дни.”
2. В чл.70, в ал.4 думата “чужденци” се заменя с “работници и служители”.

§ 42. В чл. 126а от Гражданския процесуален кодекс (обн., Изв.,
бр. 12 от 1952 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50 и 90 от 1961 г.; попр., бр. 99 от 1961 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от
1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г.; бр. 41 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 60 от 1988 г., бр. 31 и 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 62 от
1991 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 61 и 93 от 1993 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 12, 26, 37, 44 и 104 от 1996 г., бр. 43, 55 и 124 от 1997 г., бр. 21, 59, 70 и 73 от 1998 г., бр. 64 и 103 от 1999 г., бр. 36, 85 и 92 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 105 и 113 от 2002 г.,
бр. 58 и 84 от 2003 г., бр. 28 и 36 от 2004 г., бр. 38, 42, 43, 79, 86, 99 и 105 от 2005 г. и бр. 17 от 2006 г.) буква “м” се изменя така:
“м) по искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и чл. 357, ал. 2 от Кодекса на труда.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за §42.

§ 43. В Закона за здравословни и безопасни условия на труд (обн., ДВ, бр. 124 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 86 от 1999 г., бр. 64 и 92 от 2000 г., бр. 25 и 111 от 2001 г., бр. 18 и 114 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г. и бр. 76 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 12, ал.1 след думите ”принудителна работна поза” се поставя запетая и се добавя „определена трудова норма”.

2. В чл. 16, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „включително при работа на смени и при полагане на нощен труд”.
3. В чл. 19:
а) създава се нова ал. 2:
„(2) Информацията по ал. 1 се предоставя на работниците и служителите, които работят на смени и полагат нощен труд.”;
б) досегашната ал. 2 става ал. 3.
1.В чл. 26, ал. 2, т. 1 след думите ”по чл. 14, ал. 1” се поставя запетая и се добавя „както и на работещите на смени и полагащите нощен труд”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за §43.

§ 44. В Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите в случаите при несъстоятелност на работодателя (обн., ДВ, бр. 37 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 104 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4 ал. 1 се изменя така:
“(1) Право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока му и от продължителността на работното време и на които правоотношението:
1. не е прекратено към датата на обнародване на решението по
чл. 6;
2. е прекратено през последните 3 месеца преди датата на обнародване на решението по чл. 6.”
2. Член 6 се изменя така:
“Чл. 6. Правото на гарантирани вземания за работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 възниква от датата на обнародване в “Държавен вестник” на съдебното решение за:
1. откриване на производство по несъстоятелност на работодателя;
2. откриване на производство по несъстоятелност на работодателя с едновременно обявяване в несъстоятелност;
3. откриване на производство по несъстоятелност на работодателя, обявяване в несъстоятелност и прекратяване на производството по несъстоятелност, поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството.”
3. В чл. 22, ал. 1, т. 1 след думите “календарни месеца” се добавя
“в рамките на последните 6 месеца”.
4. В чл. 23, ал. 1 след думите “календарни месеца” се добавя
“в рамките на последните шест месеца”.
5. В чл. 25 накрая се добавя “или от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството на обявяване на производство по несъстоятелност по реда на законодателството на другата страна”.
6. Създава се нов § 1:

“Допълнителна разпоредба
§ 1. (1) Право на гарантирани вземания при условията, по реда и в размерите, определени в този закон, имат работниците и служителите, наети по трудови правоотношения в предприятие – български работодател, което осъществява стопанска дейност на територията на Република България и е обособена част от друго предприятие, осъществяващо стопанска дейност на територията на друга държава членка, когато по реда на законодателството на тази държава предприятието е обявено в несъстоятелност и това се отнася и за обособената част от него в Република България.
(2) Счита се в случаите по ал. 1, че предприятието е в несъстоятелност, когато е поискано започване на колективна процедура, основана на неплатежоспособността на работодателя, така както е предвидено в съответните законови, подзаконови и административни разпоредби на държавата членка, която включва частично или цялостно отнемане на активите на работодателя, определяне на ликвидатор или лице, изпълняващо подобни функции, и съответният компетентен орган:
1. е решил да открие производството, или
2. е установил, че предприятието или дейността на работодателя са окончателно прекратени и наличните му активи са недостатъчни, за да се обоснове откриването на процедурата.
(3) В случаите по ал. 1 правото на гарантирани вземания възниква от датата на обявяване на несъстоятелността по смисъла на ал. 2.
(4) Задължението на българския работодател за информиране на работниците и служителите по реда на чл. 29 възниква от датата, на която обстоятелството по ал. 2 му е станало известно.”
3. Досегашните § 1 - 4 от Преходните и заключителните разпоредби стават съответно § 2 - 5.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на §44:

§ 44. В Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (обн., ДВ, бр. 37 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 104 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4 ал. 1 се изменя така:
“(1) Право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока му и от продължителността на работното време и на които правоотношението:
1. не е прекратено към датата на обнародване на решението по
чл. 6;
2. е прекратено през последните 3 месеца преди датата на обнародване на решението по чл. 6.”
2. Член 6 се изменя така:
“Чл. 6. Правото на гарантирани вземания за работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 възниква от датата на обнародване в “Държавен вестник” на съдебното решение за:
1. откриване на производство по несъстоятелност;
2. откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност;
3. откриване на производство по несъстоятелност, обявяване в несъстоятелност и прекратяване на производството по несъстоятелност, поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството.”
3. В чл. 22, ал. 1, т. 1 след думите “календарни месеца” се добавя
“през последните 6 месеца”.
4. В чл. 23, ал. 1 след думите “календарни месеца” се добавя
“през последните шест месеца”.
5. В чл. 25 накрая се добавя “или от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството на обявяване на производство по несъстоятелност по реда на законодателството на другата страна”.
6. Създава се нов § 1:

“Допълнителна разпоредба
§ 1. (1) Право на гарантирани вземания при условията, по реда и в размерите, определени в този закон, имат и работниците и служителите, наети по трудови правоотношения в предприятие – български работодател, което осъществява стопанска дейност на територията на Република България и е обособена част от друго предприятие, осъществяващо стопанска дейност на територията на друга държава членка, когато по реда на законодателството на тази държава предприятието е обявено в несъстоятелност и това се отнася и за обособената част от него в Република България.
(2) В случаите по ал. 1 се счита, че предприятието е в несъстоятелност, когато е поискано започване на колективна процедура, основана на неплатежоспособността на работодателя, така както е предвидено в съответните законови, подзаконови и административни разпоредби на държавата членка, която включва частично или цялостно отнемане на активите на работодателя, определяне на ликвидатор или лице, изпълняващо подобни функции, и съответният компетентен орган:
1. е решил да открие производството;
2. е установил, че предприятието или дейността на работодателя са окончателно прекратени и наличните му активи са недостатъчни, за да се обоснове откриването на процедурата.
(3) В случаите по ал. 1 правото на гарантирани вземания възниква от датата на обявяване на несъстоятелността по смисъла на ал. 2.
(4) Задължението на българския работодател за информиране на работниците и служителите по реда на чл. 29 възниква от датата, на която обстоятелството по ал. 2 му е станало известно.”
4.Досегашните § 1 - 4 от Преходните и заключителните разпоредби стават съответно § 2 - 5.

§ 45. Законът влиза в сила от 1 август 2006 г. с изключение на § 44, т. 6, който влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на §45:
§ 45. Законът влиза в сила от 1 юли 2006 г. с изключение на § 44, т. 6, който влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.


Председател на Комисията по труда и социалната политика Д-р Хасан Адемов