Доклад относно Указ № 396 на президента на Република България, постъпил на 28.09.2006г., за връщане на ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, приет от Народното събрание на 14 септември 2006г

---

На редовно заседание, проведено на 11 октомври 2006г., Комисията по труда и социалната политика обсъди Указ № 396 на президента на Република България, постъпил на 28.09.2006г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, приет от Народното събрание на 14 септември 2006г и мотивите към указа.
На заседанието присъстваха г-жа Иванка Христова – зам.министър на труда и социалната политика, г-жа Мария Томова – директор на дирекция “Социална закрила и социална интеграция” в Министерството на труда и социалната политика и г-жа Силвия Цанова – заместник изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане.
Председателят на Комисията по труда и социалната политика докладва Указа и мотивите , с които се оспорва параграф 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания.
В мотивите към ветото г-н Президентът отчита категоричния текст на чл. 51, ал. 3 от Конституцията на Република България, който изрично постановява, че старите хора, които нямат близки и не могат да се издържат от своето имущество, както и лицата с физически и психически увреждания, се намират под особена закрила на държавата и обществото. По-нататък Президентът изразява своето убеждение, че разпоредбите на Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания не отговорят на обществените очаквания за специално внимание от страна на държавата по отношение на гражданите в неравностойно социално положение.
В мотивите той посочва още , че голяма част от хората с увреждания и днес продължават да бъдат изолирани и неспособни да излязат извън домовете си, както поради недостъпната околна среда, така и поради липсата на адекватни средства, услуги и помощи, които дават възможност за тяхната интеграция. Президентът се позовава на прогласените цели в Закона за интеграция на хората с увреждания и по-точно на чл.2, т.1, с която се създават условия и гаранции за равнопоставеност на хората с увреждания. Разпоредбата на чл.42, ал.1 от закона урежда материалноправните предпоставки за получаването на месечна добавка за социална интеграция. Условие за получаване на тази добавка е трайното увреждане на лицето. Параграф 1, т.2 от допълнителните разпоредби на Закона за интеграция на хората с увреждания дава легална дефиниция на понятието “човек с трайно увреждане”. Според философията на закона наличието на степен на увреждането на здравето 50 и над 50 на сто е предпоставката за получаване на месечна добавка за социална интеграция по чл.42, ал.1. В мотивите Президентът оспорва създадените с параграф 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания създадените нови членове 42а до 42ж. Според него те противоречат на целта, посочена в чл.2, т.1 от действащия закон. С тях се ограничава неоправдано кръга на лицата, които могат да ползват месечни добавки. Практически, нормите на новосъздадените членове стесняват значително възможностите за интеграция на голям брой хора с увреждания, с което се нарушават и прокламирани техни права.
В хода на обсъждането беше представено становището на Министерството на труда и социалната политика относно Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, чийто параграф 2 се оспорва от г-н Президента. В него се подчертава, че действително наличието на трайно увреждане на лицата е условие за получаване на интеграционна добавка, но това не означава, че всички хора с трайни увреждания следва да получават тази добавка. Именно и за това в чл.42, ал.1 изрично е подчертано, че добавката за социална интеграция е според индивидуалните потребности и съобразно вида на увреждането и степента на намалената работоспособност или трайна намалена възможност за социална адаптация. В тази връзка чл.13, ал.1, т.3 от Закона за интеграция на хората с увреждания изисква при социална оценка да се прецени дали е необходимо отпускането на месечна добавка за социална интеграция, което означава, че органът, извършващ тази оценка, може да прецени, че такава добавка не е необходима на конкретното лице с увреждане. Съгласно чл.42, ал.2 добавката е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствените доходи на хората с увреждания и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за транспортни услуги, телекомуникационни услуги, обучение, лекарствени продукти и т.н. В становището на министерството се посочва още, че държавата е тази, която отпуска средствата, а законът преценява как да се диференцира добавката. Това именно е направено в оспорвания параграф 2. Диференцирането на добавката не противоречи на чл.2, т.1 от Закона за интеграция на хората с увреждания, чиято цел е равнопоставеност между хората с увреждания и останалите граждани на страната.
Народните представители от Комисията по труда и социалната политика изразиха различни позиции по отношение на оспорения от Президента параграф 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания. Някои от тях подкрепиха изразените позиции във ветото с мотивите, че в закона има точна дефиниция за хора с трайни увреждания и ако тя се прилага безусловно няма да се стеснява кръга на хората с увреждания, които имат право да получават интеграционната добавка. Според тях с оспорвания параграф 2 се ощетяват всички лица от т.н. група на хора с трета група инвалидност. Те намират за невярно твърдението на вносителите на законопроекта, че се прилага диференцираният подход при предоставянето на интеграционната добавка. Според тях подходът при правенето на социалната оценка е унифициран подход по групи инвалидност. В дискусията беше отбелязано, че интеграционната добавка допринася много малко за интеграция на хората с увреждания. Средствата, които се предоставят, са изключително малко и се дават на всички по равно. Много по-важно е да се създадат условия за получаване на приобщаващо, интегрирано образование, да се въведат правила за назначаване на хората с увреждания в държавната администрация, както и в частния сектор, да се прилагат механизмите за достъпност до средата, които наистина биха помогнали на хората с увреждания да бъдат интегрирани. За провеждането на интеграционната политика държавният бюджет заделя все повече ресурси, но социалния ефект е все още малък. Все още политиката за интеграция и социализация на хората с увреждания има типичните елементи на социално подпомагане.
Независимо от тези изводи народните представители считат, че премахването на интегрирания подход по отношение на вида и степента на увреждане, би довело до еднакво третиране и раздаване на месечна добавка за социална интеграция на всички хора с увреждания 50 и над 50 на сто намалена работоспособност, което е несправедливо и ще постави в неравностойно положение хората с най-тежка степен на увреждане. Завръщането към универсалния подход на подпомагане ще създаде предпоставки за неравнопоставеност между самите хора с увреждания. Все пак целта на интеграционната добавка не е социално подпомагане. Тази добавка трябва да се превърне в средство за изравняване на възможностите за интеграция. Беше изтъкнато, че оспорвания параграф 2 не ограничава възможностите за интеграция, тъй като до сега хората с намалена работоспособност от 50 до 71 % получаваха само една добавка – за транспортни услуги и то при условие, че имат увреждане на долните крайници. С параграф 2 се разширява достъпът за месечна добавка за обучение и наем на общински жилища и на лица с намалена работоспособност 50 и над 50%, изхождайки от обстоятелството, че голямата част от хората в тази категория в трудоспособна възраст работят и обучението за тях е важен фактор в трудовата им реализация.
В резултат на проведените разисквания и като приема за неоснователни мотивите на президента на Република България към Указ № 396, относно оспорения параграф 2, Комисията по труда и социалната политика предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания.
Становището на Комисията е прието с 11 гласа “за”, 1 глас “против” и 3 гласа “въздържали се”.
Председател на Комисията по труда и социалната политика д-р Хасан Адемов