Д О К Л А Д
на Комисията по труда и социалната политика
относно позициите на Министерски съвет по проектите за актове на Европейския съюз, включени в Годишната работна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз

---

XL НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Комисия по труда и социалната политика
ЧРЕЗ
Г-Н ГЕОРГИ ПИРИНСКИ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

ДО
Г-Н МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ

Д О К Л А Д
на Комисията по труда и социалната политика

Относно: Позициите на Министерски съвет по проектите за актове на Европейския съюз, включени в Годишната работна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз

Комисията по труда и социалната политика, на заседание, проведено на 12.12.2007., разгледа и обсъди позициите на Министерски съвет по проектите за актове на Европейския съюз, включени в Годишната работна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз:
1. По т.1 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз ( 2007г.), № 703-01-63 - проект на Директива относно подобряването на преносимостта на допълнителните пенсионни права;
2. По т.2 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз ( 2007г.), № 703-01-63 – проекти на Регламенти за осъвременяване на правната рамка относно координацията на системите за социална сигурност;
3. По т.26 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз ( 2007г.), № 703-01-63 – проект на Директива за прилагане на санкции срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава.

В заседанието взе участие г-н Димитър Димитров– зам.министър на труда и социалната политика и неговия екип, отговорен за политиката в тази сфера.


По точка 1:
Предложението на Европейската комисия за проект на директива относно подобряването на преносимостта на допълнителните пенсионни права е представено на Европейския парламент и Съвета на 21 октомври 2005 година. На 20 юни 2007 г. Европейският парламент приема 34 изменения в предложението на директива за подобряване преносимостта на допълнителните пенсионни права. Комисията счита, че повечето изменения на ЕП са приемливи изцяло, по принцип или частично, тъй като са в подкрепа на целите и политическата жизненост на предложението и в много случаи подсилват първоначалния проект.Основната черта на измененията на ЕП е преместването на фокуса на директивата върху придобиването и запазването на пасивни права и отдалечаването от разпоредбите свързани с прехвърлянето на права. ЕП счита, че въвеждането на опцията за задължително прехвърляне на права в момента би обременило твърде много някои схеми за допълнително пенсионно осигуряване. Комисията признава промяната на приоритетите и предлага да се измени наименованието на директивата, а именно: „Предложение за директива относно минималните изисквания за увеличаване на мобилността на работниците чрез подобряване на придобиването и запазването на допълнителните пенсионни права”. Настоящото изменено предложение пряко засяга въпроса за намаляване на пречките, установени в някои схеми за професионално пенсионно осигуряване, с цел да не възпрепятстват свободното движение на работници между държавите-членки, водещо до намаляване на възможностите на мобилните работници да си осигурят достатъчни като размер пенсионни права до края на кариерата. Неуспехът да се постигне това ще доведе до намаляване на гъвкавостта и ефективността на пазара на труда. Независимо, че има фактори, които могат да определят избора на всеки човек за повече мобилност, възможността от загуба на допълнителни пенсионни права може да го накара да се замисли сериозно за промяната на държавата, в която те работят. Потенциалните пречки пред мобилността на работниците засягат по-специално условията, при които се придобиват пенсионните права от професионални схеми и условията, в които тези права се разглеждат след смяна на работата. Измененото предложение засяга и въпроса за правото на работещите да получат информация относно начина, по който мобилността ще се отрази на придобиването и запазването на техните пенсионни права от професионални схеми. По отношение работата по тази Директива зам.министър Димитров допълни, че до момента, въпреки интензивните усилия на четири председателства, Съветът на министрите не е успял да постигне съгласие и компромисно предложение по нея включително и на последното заседание, което се провело на 5 и 6 декември в Брюксел. Компромисното предложение предвижда възможно ограничение от 23 години максимална възраст на осигурено лице, след което то може да има достъп до пенсионна схема и две години максимален период. След този период лицето може да започне натрупване на пенсионни права. Същността на тази директива е прехвърлянето на пенсионни права по допълнителните професионални схеми по третия стълб. Двете противоположни принципни позиции, които се сблъскват през всичките разглеждания на Директивата в Съвета на министрите са основно в две части. Първата група от държави защитават увеличаване на мобилността на работниците и наблягат на защитата на техните права, като съответно поддържат облекчени условия за придобиване и запазване на пенсионните права в професионалните схеми и компромисът на председателството за 2 години максимален период за придобиване на права и максимална възраст от 23 години е приемлив за тази група държави-членки. В тази група държави-членки е и България. Другата принципна позиция набляга на стимулите на работодателите да създават професионални схеми, с които да насърчават лоялността на работещите. В тази група държави Германия и Люксембург твърдо отстояват и се противопоставят да се приема период за придобиване на права от две години. За тях 5 години е минимумът, по който те могат да се съгласят. Неприемливо за тях е и последното компромисно предложение на председателството за етапно намаляване от 5 до 2 години. Нюансът тук е, че в България няма чисти професионални схеми. На пръв поглед това в момента не засяга пряко България, за разлика от други страни-членки, където професионалните схеми са дългогодишни, с традиции, по които има много силно работещи схеми, в които работодателите имат основно участие. Успоредно с това, заради индиректно допълнителното доброволно пенсионно осигуряване поне засега не се очертава някаква евентуална промяна в действащото законодателство в нашата страната.

По точка 2:
Предложенията на ЕК за осъвременяване на правната рамка относно координацията на системите за социална сигурност съставляват пакет от три проекта на регламенти. Проектът на прилагащ регламент към Регламент (ЕО) 883/2004 относно координация на системите за социална сигурност е представен от ЕК на 31 януари 2006 г. и се приема на части чрез частични общи подходи. Съветът е постигнал частичен общ подход по няколко части от проекта, а именно Дял І (Общи принципи), ІІ (Приложимо право), Дял ІІІ, глава І (обезщетения за болест, за отглеждане на малко дете от майката и приравнени обезщетения за отглеждане на малко дете от бащата), ІV (Пенсии) и Дял ІV, глава І (Финансови разпоредби) на предложението на ЕК. Процесът по влизането в сила на Регламент (ЕО) 883/2004 трябва да завърши с приемането на прилагащия му регламент, чийто проект се обсъжда в момента. Новият прилагащ регламент ще замени Регламент (ЕИО) 574/72, с разпоредби целящи да улеснят сътрудничеството между националните институции и да подобрят методите на обмен на информация. Вторият проект на регламент (определящ съдържанието на част от анексите към Регламент (ЕО) 883/2004) е приет от ЕК на 24 януари 2006 г. През м. май 2007 г. Съветът е постигнал частичен общ подход определящ съдържанието на Анекс ХІ към Регламент (ЕО) 883/2004, както и по допълнителен проект на регламент изменящ Регламент (ЕО) 883/2004/ЕО. Докато предложението за прилагащ регламент на Регламент (ЕО) 883/2004 предвижда хоризонтални правила, предложението за регламент, определящ съдържанието на Анекс ХІ предвижда допълнителни разпоредби относно специфични аспекти на националните законодателства на държавите-членки, с цел да се осигури безпроблемното прилагане на Регламент (ЕО) 883/2004 в съответните държави-членки. Към днешна дата е постигнат частичен общ подход по проекта на регламент.Третият проект на регламент е част от поредното актуализиране на Регламент (ЕИО) 1408/71 и по точно на неговите приложения. Той има за цел да представи реална картина на развитието на правната уредба на национално ниво и следователно да гарантира адекватно координиране на общностно ниво на националните системи за социално осигуряване. Настоящото предложение за регламент има за цел да актуализира общностния Регламент (ЕИО) 1408/71 с цел да отрази развитието на националното законодателство в областта на социалното осигуряване на държавите-членки. Към днешна дата проектът на регламент е приет. Освен за тези общи опорни точки, зам.министър Димитър Димитров представи детайли от работата на българското правителство по обсъжданите регламенти. Предложението на регламент на Европейския парламент и на Съвета, определящ процедура за приложение на Регламент 883 за координация на системите за социална сигурност се разглежда от Съветът част по част, като се прилага частичен и общ подход. По време на Португалското председателство се обсъжда проекторегламентът и Съветът на министрите е одобрил частите, които създават правила по отношение на полагаемите се семейни обезщетения и обезщетенията за безработица, както и някои финансови разпоредби към тази глава. България подкрепя текстовете в новата редакция на посочените глави от проекта. Основният спорен момент е възникнал по отношение на новопредложения чл. 59 в Глава шеста “Семейни обезщетения”, който касае изчисляването на диференцираната добавка, която държавата членка с по-високи семейни обезщетения следва да изплаща на членовете на семейства в трансгранична ситуация. Тук са се очертали две алтернативи, по които се спори.Алтернатива едно – предвижда сравнение на получените семейни обезщетения за цялото семейство. Алтернатива две – сравнение на получените семейни обезщетения по дете. България изразява предпочитания към Алтернатива едно, което е и действащото ни законодателство в момента.
Същевременно сега на общностно ниво се предлага Алтернатива две и приемането на Алтернатива едно би се отразила негативно на положението на семейства в трансгранична ситуация. Точно по този чл. 59 и на последния Съвет на министрите не се е постигнало единодушно съгласие по един от двата метода. Ето защо председателството е предложило заличаването на този член в момента, като този въпрос вероятно ще се разгледа отново преди окончателното приемане на прилагащия регламент. По отношение на предложението за регламент на Европейския парламент и Съвета, изменящ Регламент 883, за координация на системите за социална сигурност и определящ съдържанието на Приложение № 11 са били одобрени измененията на основния регламент и частите от Приложение № 11, съответстващи на главите за обезщетения при безработица и семейните обезщетения като промяната на чл. 62 е била поддържана от България по време на заседанието на работната група, тъй като уеднаквява и режима за погранични работници с този за останалите работници-мигранти, което е по-благоприятно за лицата и опростява административната процедура. Относно Анекс 11 се одобряват предложенията за вписване, които са били предложени от държавите, които в момента имат това право – Естония, Ирландия, Кипър, Холандия, Швеция и Дания. Включването в анексите представлява изключение от общите правила. Най-общо включването на България, което ще се предложи допълнително се отнася до оставането в сила на някои разпоредби от двустранни спогодби за социална сигурност, които са сключени преди приемането на България за страна членка, и които не са заместени от регламента, защото са по-благоприятни за лицата, както и включването на някои обезщетения, които не се изнасят в чужбина, например еднократната помощ при раждане. По отношение на предложенията за регламент на Европейския парламент, изменящ Регламент № 1408 на Съвета, за приложение на системите за социална сигурност към самостоятелно заетите и членовете на техните семейства, движещи се в общността, Съветът постигна частичен общ подход по ежегодните изменения на този регламент като измененията засягат вписванията на някои държави членки в анексите на регламента, които имат отражение единствено при прилагане на съответните вътрешни законодателства. България не е имала възражения срещу тези вписвания, които не съдържат предложения от българска страна, тъй като те засягат един по-ранен период, в който България не е била член на Европейския съюз.
По точка 26.
Настоящата директива определя общи санкции и мерки, които да се прилагат в държавите-членки срещу работодатели, предоставящи работа на граждани от трети държави, които незаконно пребивават на територията на ЕС. Наемането на работа на незаконно пребиваващи граждани от трети държави е резултат от търсенето на мигрантите на по-добър живот и на търсенето от страна работодателите на неквалифицирани и ниско платени работници. Изследванията относно броя на незаконно пребиваващите граждани в ЕС от трети държави показват данни между 4,5 и 8 млн. души. Незаконното наемане на работа е съсредоточено в определени области като: строителство, селско стопанство, почистване и хотелиерство.Предложението за директива представлява част от усилията на ЕС да разработи съгласувана политика за миграцията. Един от факторите, насърчаващи незаконната имиграция в ЕС, е възможността за намиране на работа. Настоящето предложение има за цел да намали този привличащ фактор, като забрани наемането на работа на граждани от трети държави, които пребивават незаконно в ЕС. Предложението допълва съществуващите мерки, които се прилагат в държавите-членки в момента, като целта, която се преследва с проекта за Директива е да се гарантира, че всички държави-членки ще въведат сходни наказания за работодатели, които наемат граждани от трети държави. В предложението за Директива се съдържа обща забрана за наемането на работа на граждани от трети държави, които пребивават незаконно. Предвиждат се санкции за нарушителите, които най-често са глоби, принудителни административни мерки, включително и задължение за възстановяване на субсидии. Препоръчва се при тежки нарушения да се привдиди и наказателна отговорност. Разпоредбите на директивата имат за цел да се постигне уеднаквяване на наказанията в отделните държави-членки, за да се избегне възможността за съществуването на „по-привлекателни” държави-членки. От държавите-членки се изисква да предприемат ежегодно проверки по отношение на 10% от предприятията на тяхна територия, за да се осигури необходимия контрол върху прилагането на Директивата. Позицията на Република България е изразена на заседанието на Съвета “Правосъдие и вътрешни работи” от 12-13 юни 2007 г. Тя подкрепя принципно предложението, като изтъква необходимостта от създаване на законова база, която да регулира забраната за наемане на нелегално пребиваващи работници на общностно ниво. От позицията става ясно, че един от спорните моменти в директивата ще бъде изискването държавите-членки да инспектират ежегодно най-малко 10% от работещите предприятия в държавата. Това изискване въвежда допълнителна административна тежест за държавите-членки и налага заделянето на допълнителен финансов ресурс. В тази връзка се препоръчва прилагането на по-гъвкав подход при определянето на броя на проверките в рамките на съответната година. Зам.министър Димитър Димитров заяви още, че директивата за санкции срещу работодатели за незаконно пребиваващи граждани на трета държава и предложенията към нея са част от комплексния подход към въпросите на миграцията на Европейския съюз. Проектодирективата е все още на първо четене в Съвета и в Европейския парламент. По отношение на тази проектодиректива България принципно подкрепя предложенията и страната води целенасочена политика против нелегално наемане на мигранти. Тук спорният въпрос е, че директивата предвижда държавите членки да осигурят, че 10% предприятия годишно се проверяват за работещи нелегални пребиваващи граждани на трети страни и за работодателите трябва да се предвидят административни, а в някои случаи и наказателни санкции при наемането на такива лица. В момента процентът на проверявани предприятия в България е много по-малък от предвидените в тази директива. Ако тя се приеме и България трябва да я транспонира в законодателството си и да я прилага. Това ще изисква допълнителен административен капацитет и цялостна промяна в структурата и действията на Главна инспекция по труда, за да покрие минималното изискване за 10%, предвидено в директивата.
В състоялото се обсъждане народните представители изразиха удовлетворение от представянето на работата на експертите от Министерството по труда и социалната политика по актовете на Европейския съюз. По отношение на трите точки те констатираха следното :
По точка 1 от Годишната работна програма – Изразената позиция на от Република България по проекта на Директива за преносимостта на пенсионните права категорично отразява по-ранна редакция на проекта за директива. По предложената редакция на Директивата българската страна също има отношение, което в бъдещата работа ще придобие по-конкретна рамка.
По точка 2 от Годишната работна програма – Изразената позиция от Република България по проектите на регламенти за осъвременяване на правната рамка относно координацията на системите за социална сигурност отразява позиция по приети при частични общи подходи части на проекта на прилагащ регламент към Регламент ( ЕО ) 883/2004г. През следващата година предстои приемане на останалите части от проекта, след което ще се състои и неговото финално обсъждане. Промяна в номера на досието обаче няма да има, тъй като то е единно – проект на прилагащ регламент към Регламент ( ЕО ) 883/2004.
По точка 26 от Годишната работна програма – Имайки предвид, че България не е между предпочитаните дестинации за нелегално пребиваващите работници от трети страни, а изпълнението на директивата налага допълнителни финансови и административни тежести за администрациите в държавите членки, би следвало България да настоява за съобразяването на разпоредбите на чл.15 с индивидуалната обстановка във всяка държава членка.
След приключване на обсъждането, във връзка с разпоредбите на Глава Десета от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по труда и социалната политика прие с общо съгласие, че намира за положителни позициите на Министерския съвет по т.1, т.2 и т.26, включени в Годишната работна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз
Д-р Хасан Адемов
Председател на Комисията по труда и социалната политика