Д О К Л А Д за първо четене на Законопроект за агенциите за временна заетост, № 754-01-170, внесен от Йордан Иванов Бакалов на 14.12.2007г.

---

XL НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Комисия по труда и социалната политика

ДО
Г-Н ГЕОРГИ ПИРИНСКИ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Д О К Л А Д
за първо четене на
законопроект за агенциите за временна заетост, № 754-01-170, внесен от Йордан Иванов Бакалов на 14.12.2007г.

Комисията по труда и социалната политика, на редовно заседание, проведено на 23.01.2008., разгледа и обсъди законопроект за временна заетост, № 754-01-170, внесен от Йордан Иванов Бакалов на 14.12.2007г.
В заседанието участваха г-н Лазар Лазаров – зам. министър на труда и социалната политика, г-жа Елка Димитрова – директор на Директор ”Политика на пазара на труда”, г-н Чавдар Христов – конфедерален секретар на КНСБ, г-н Олег Чулев – конфедерален секретар на КТ “Подкрепа” и др.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител г-н Иван Колчаков – един от вносителите на законопроекта.
В изложението си той подчерта, че ще акцентира на мотивите, които са водили вносителите, когато са подготвяли законопроекта. Вносителите знаят, че статута на агенциите за временна заетост се дискутира на различни нива в последните години. Господин Кочаков припомни, че в приетия миналата седмица законопроект за промяна на Закона за насърчаване на заетостта, Министерският съвет е предложил една глава, с която да се регламентира тази материя. Вносителите на настоящия законопроект също споделят виждането, че систематичното място на регламентиране на тази дейност е най-добре да бъде в Закона за насърчаване на заетостта. Те познават и европейската практика, в която дейността на агенциите за временна заетост може да бъде регламентирана и със специален закон. В подкрепа на законодателната си инициатива д-р Иван Колчаков обърна внимание на мотивите на компетентни и отговорни партньори в социалния диалог, каквито са работодателските организации. Той цитира становището на Стопанската камара, която изразява позициите на една част от сериозния български бизнес и подкрепя виждането, че тази специфична материя трябва да бъде регламентирана по европейски начин. В същото време вносителите са наясно, че директивата, която е предложила Европейската комисия и предизвика спорен европейски дебат, не доведе до приемането на тази директива. Вторият факт, който е водил вносителите на законопроекта е, че предлаганият законопроект не влиза в противоречие с правните норми на Европейския съюз. Той като правило следва логиката на неприетата европейска директива по този въпрос, както и практиката на повечето държави – членки на Европейския съюз. С цел по-добро управление и контрол на агенциите за временна заетост във всички държави – членки на Европейския съюз, освен Финландия, Швеция и Великобритания, тоест само три, е въведена една или друга форма на лицензиране на тези агенции. Вносителите са наясно с още един факт, който би бил възпиращ по отношение на приемането на подобен закон в България – този факт е свързан със системата на човешката мотивация и поведение. Страната ни излиза от условията на планова икономика, в която хората са склонни да завършат определено образование, склонни са на ригидно обществено поведение, на непромяна на работното място, на пенсиониране на една работно място. Факт е, че в Европейския съюз един европеец средно през живота си 19 пъти сменя работното си място, а българинът мечтае за стабилна работа, близо до дома му и затова търси връзки и контакти така да се пенсионира. Този факт показва, че българите като обществено поведение, мотивация и мобилност са много далече по манталитет от гражданите на европейските държави. От друга страна, пазарната икономика, обществените потребности, новите технологии и изисквания налагат и у нас хората непрекъснато да променят своята квалификация и да търсят нова работа, нови възнаграждения, нови условия на труд и при тази пазарна ситуация естествено се появява възможността, която агенциите за временна заетост да предоставят. Статистиката показва, че пет процента от работещите в Европейския съюз се наемат на работа от агенции за временна заетост.Отсъствието на регламент за тяхната работа в България показва, че търсенето на точно това златно сечение между гъвкавост и сигурност на пазара на труда в България не се е появило. Вносителите си дават сметка, че материята, която третира законопроекта е сложна и нова за България – затова и позициите на синдикатите, и работодателите не са еднозначни. Което означава, че в обществото трябва да се води дебат, но да се изхожда от обстоятелството, че ако ХІХ-ХХ в. е било времето на индустриалните отношения, в които хората са работели при чистите условия на работодатели-работници и това е било основното взаимоотношение, днес в модерна Европа и Съединените щати средно 70% от хората, заети в сферата на услугите, не са в чистите отношения на работник-работодател. Все повече работещите са в условия, при които свободните професии и гъвкавото ангажиране са новите възможности, които трябва да бъдат използвани. Практиката на гъвкавото ангажиране е най-широко разпространена в сферата на услугите, в строителството, в занаятите и при хората на 25-годишна възраст. Вносителите на законопроекта са убедени, че ако днес се загърби този проблем, и законопроектът не бъде подкрепен с това проблемът няма да изчезне. Той ще остане и в бъдеще, под натиска на новите реалности, ще бъде решен.
В обсъждането на законопроекта се включиха и представителите на Министерството на труда и социалната политика, както и представителите на синдикалните организации.
В изказването си зам.министър Лазар Лазаров подчерта, че дейността за наемане на работници за временна заетост чрез агенции е позната в страните – членки на Европейския съюз от много години и е добре регулирана както по отношение на техния статут, така и по отношение на условията на труд и заплащане на временните работници. Обща характеристика на всички агенции за временна заетост е т.н. “тристранно взаимоотношение” между работника, агенцията за временна заетост и предприятието – ползвател, както и уреждането на работното място, условията на труд и заплащане чрез договор между агенцията за временна заетост и предприятието – ползвател. В държавите – членки на Европейския съюз е в сила специално законодателство за регулиране работата чрез агенциите за временна заетост, като в някои от тях е налице отделен закон, а в други – работата на агенциите за временна заетост се регулира чрез Кодекса на труда или чрез колективни трудови договори. В някои страни са приети и подзаконови нормативни актове като допълнение към основните закони. В почти всички държави на ЕС е регламентирано равнище на заплащане на работниците на агенциите за временна заетост еднакво с това на наетите работници от самото предприятие за извършване на същата или подобна работа.
В предложения законопроект формулираните субекти, както и уредбата на възникналите между тях взаимоотношения се разминават с действащата правна уредба по отношение статута на работодателя, неговите права и задължения, както и по отношение на възникването и видовете трудови правоотношения. Подходът за “предоставяне” на работник или служител от агенция за временна заетост – работодател – на предприятие – ползвател за временна заетост, както и за договаряне на елементи от индивидуалния трудов договор без участието на наетия работник или служител е в противоречие с Кодекса на труда. В предложения проект, според експертите на Министерството на труда и социалната политика, не са изчерпателно регламентирани въпросите по отношение отговорността на различните страни в рамките на “тристранното взаимоотношение”, както и осигуряването на адекватна трудова и социална защита на работниците. Поради тези и други спорни хипотези, МТСП считат, че в този вариант законопроектът е в несъответствие със сега действащото българско законодателство като цяло и не бива да бъде подкрепян.
Зам.министър Лазар Лазаров припомни, че през 2002 г. е започнала работа по директива, с която се установяват правата и условията за работа на агенциите за временна заетост и на наетите в тези агенции лица. Не е постигнат консенсус по тази проектодиректива и тя не е приета. Един от приоритетите на Португалското председателство, а също така и на Словенското, сегашното председателство, е работата по ускоряване на тази директива и постигането на консенсус по нея и относно статута на работещите, относно правата, които имат те и ред други въпроси.
В обсъждането на внесения законопроект се включиха и представителите на Конфедерацията на независимите синдикати в България в лицето на г-н Чавдар Христов. Той подчерта следното: Този законопроект е съставна част на голямата тема за гъвкавата сигурност и част от дебата, зададен с 14 въпроса в Зелената книга на Европейската комисия за модернизация на трудовото законодателство и предизвикателствата на ХХІ век. В България също е проведен дебат, разбира се, в много по-малък обем и не така изчерпателен, под егидата на Министерството на труда и социалната политика. Фактически това, което народните представители внасят, е само част от една много по-голяма тема, която има комплексен характер, в която фигурират въпроси, свързани със социалното осигуряване, с ученето през целия живот, с мандатността на социалните партньори, с тристранното сътрудничество, с колективните трудови спорове, закона и стачките. От КНСБ считат, че дебатът трябва да се води комплексно, а не на парче. По тази причина от синдиката са против да бъде обсъждан такъв законопроект. В тази връзка експертите на организацията два пъти са се противопоставяли в работните групи, свиквани от Министерството на труда и социалната политика. Относно конкретния законопроект, внесен от народният представител Йордан Бакалов и група народни представители, от КНСБ са на мнение, че той не дава отговор на въпроса какво представлява “временната заетост” всъщност. Законопроектът съсредоточава вниманието върху срочните трудови договори – по-конкретно върху възможността да се сключват срочни трудови договори. Това е първата съставка на разбирането на концепцията за временна заетост, според заявената философия на законопроекта. Те и сега съществуват, и сега са регулирани в Кодекса на труда. От справки на НОИ и на НАП, се вижда, че от всички сключени договори около 25% са срочните трудови договори. Втората съставка е, появата на посредника. В действащото законодателство съществува фигурата на посредника. В Закона за насърчаване на заетостта тя е уредена. Новото, което се въвежда като концепция в законопроекта е фигурата на втория посредник, който вече ще бъде и работодател. С това се изкривяват съществуващите трудови правоотношения и се влиза в колизия с Кодекса на труда, който се е утвърдил като единен нормативен акт и урежда трудовите правоотношения – много важни обществени отношения с оглед съществуването на държавата. В крайна сметка от КНСБ смятат, че не бива да се избързва с приемането на подобен законопроект преди в Европейската комисия да е приключил този дебат. А той е много сложен и се развива трудно – има държави, които се противопоставят основателно. Последното неуспешно заседание на Съвета на министрите по тази директива е през месец декември м.г. От синдикалната организация ще настояват за провеждането на широк публичен дебат по въпросите на временната заетост, защото това е дебата за модерния сблъсък между интересите на капитала и на труда. Дебат, който трябва да намери своето вярно, принципно и перспективно ориентирано решение.
В състоялия се дебат се включиха и експерти от КТ “Подкрепа”, които недвусмислено подчертаха, че законопроектът буди тревоги, свързани с отсъствието на гаранции затова как ще се спазват и съблюдават нормите за условия на труд. Няма гаранции за това, че няма да бъдат нарушавани устойчиви трудови и осигурителни права на временно заетите лица. В подобен законопроект трябва да се регламентира забранителен списък на професии, в които временно наемане на работници и служители е недопустимо. Например, в ядрената енергетика едва ли е резонно да се наемат или отдават работници за по две седмици. Изследванията на Европейската конфедерация на профсъюзите показват, че средната продължителност на договор на едно лице чрез агенциите за временна заетост е 14 дни. Освен това в законопроекта липсват каквито и да са гаранции за реализиране на основни стълбове на индустриалните отношения – този на правото на сдружение на работниците, както и на правото им на стачка. Няма и регламентиране за правото на временно наетите лица да участват в изработването и прилагането на колективни трудови договори. Отделен остава въпроса за заплащането и размерите на възнагражденията на временно наетите лица. Основно несъгласие с предложения законопроект предизвиква и разбирането за ”flex security”. В нашата страна това понятие започва да се тълкува като гъвкава сигурност, а това е всъщност балансът между гъвкавост и сигурност. Този законопроект не дава достатъчно защитата на сигурността. В него превалира гъвкавостта, като елемент на заетостта.
По време на заседанието беше изнесено, че в Комисията по труда и социалната политика е постъпило обстойно становище на Консултативния съвет по законодателство към Председателя на Народното събрание по внесения законопроект. В него относно мотивите към законопроекта се посочва, че Конвенция № 181, на която се позовават вносителите, не се отнася до и не изисква създаване на специално законодателство за частни бюра за временна заетост. Тя е обща конвенция относно частните бюра по труда, т.е. урежда изобщо възможната роля на частните бюра при добре функциониращ пазар на труда. Според КС, вероятно поради недобро познаване на механизма за въвеждане на международните трудови стандарти, създавани от МОТ, във вътрешните правни системи, вносителите не са отчели, че за целта съвсем не е необходим нарочен закон. Сериозна слабост на законопроекта е неговата несъгласуваност с действащата правна система на България като цяло и със системата на отрасъла трудово право в частност. Има съдържателни недостатъци и правно-технически несъвършенства.
Народните представители от Комисията по труда и социалната политика изразиха схващанията си, че внесеният законопроект като че ли не се опитва да въвежда европейската директива за временната заетост и нейните основни текстове, а по-скоро въвежда аспекти на старата Конвенция № 181 на МОТ, ратифицирана от България, и то само някои минимални аспекти на тази конвенция. Бяха обсъдени пунктовете, в които внесеният законопроект преповтаря разпоредби от Кодекса на труда, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за здравословни и безопасни условия на труд и други нормативни актове. Дебат се състоя и по гаранциите, които законопроектът трябва да дава на работниците и служителите по отношение на трудовите и осигурителните им права, мобилността и преносимостта на тези права и взаимоотношенията на работниците и служителите с работодателя, който ги наема и работодателя, който ги ползва.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати “За” – 6 гласа, “Против” – няма, “Въздържали се” – 8, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо четене законопроект за агенциите за временна заетост, № 754-01-170, внесен от Йордан Иванов Бакалов на 14.12.2007г.
Д-р Хасан Адемов, Председател на Комисията по труда и социалната политика