Комисия по труда и социалната политика
06/02/2008
Д О К Л А Д за първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 802-01-6, внесен от Министерски съвет на 25.1.2008г.
XL НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Комисия по труда и социалната политика
ДО
Г-Н ГЕОРГИ ПИРИНСКИ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Д О К Л А Д
за първо четене на
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 802-01-6, внесен от Министерски съвет на 25.1.2008г.
Комисията по труда и социалната политика, на заседание, проведено на 6.02.2008г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 802-01-6, внесен от Министерски съвет на 25.1.2008г.
В заседанието участваха г-н Даниел Вълчев, вицепремиер и министър на образованието и науката, г-жа Емилия Масларова, министър на труда и социалната политика, г-н Кирчо Атанасов, зам.министър на образованието и науката, г-жа Иванка Христова, зам.министър на труда и социалната политика, г-н Матей Матеев, зам.министър на здравеопазването и др.
Законопроекта беше представен от министърът на образованието и науката г-н Даниел Вълчев.
В мотивите към законопроекта са посочени по-важните промени в законопроекта. С тях се предвижда въвеждане на държавните зрелостни изпити, с които се измерват постигнатите резултати от обучението по съответния учебен предмет или цикъл от учебни предмети в задължителна подготовка в гимназиалния; Урежда се възможност учениците, обучаващи се при условията на международен договор, предвиждащ при завършване на средно образование полагане на изпит по езика на държавата - страна по договора, в графата за втори задължителен държавен зрелостен изпит да поискат в дипломата им за средно образование да бъде вписана оценката от изпита по език, положен при условията и по реда, предвидени в договора, ако този изпит е по език, по който може да се полага държавен зрелостен изпит по българското законодателство.
Със законопроекта се въвежда изискването за деклариране на предоставяните от учителя частни уроци, както и на отсъствието на конфликт на интереси, с оглед създаване на повече прозрачност и стимули за добросъвестно и професионално изпълнение на задълженията на учителите; Предвижда се основание за прекратяване на трудовото правоотношение на директор на училище, в случай на неефективно управление на финансовите средства с оглед повишаване на отговорността на директора в контекста на промените в модела на финансиране на училищното образование, свързани с въвеждането на делегирани бюджети във всички училища от 1 януари 2008 г.; Урежда се статута на защитените училища с оглед постигане на баланс между идеята за гарантиране качество на образованието и ефективност на системата.
При представянето на законопроекта министър Даниел Вълчев фокусира изказването си върху точки 2 и 3 от мотивите, съответно параграфи 5 и 6 от законопроекта, които засягат трудови правоотношения, правейки допускането , че интересът на Комисията по труда и социалната политика е съсредоточен главно върху тях. С Параграф 5 ще бъде въведено изискване всеки учител, който предоставя частни уроци, да декларира това обстоятелство пред своя работодател – това е директорът – както и отсъствието на конфликт на интереси, като под “конфликт на интереси” в случая се разбира да преподава, тоест, да дава частни уроци на ученици, които са от училището, в което преподава.От Министерството на образованието и науката смятат, че това е солиден конфликт на интереси. Също се смята, че е добре да бъдат уредени и правните последици от неподаването на такава декларация или от подаването на декларация с невярно съдържание, защото в противен случай, ако няма съответната санкционна подплата на нормата, тя едва ли ще бъде с много голямо значение. По отношение на параграф шест от законопроекта, министър Вълчев заяви, че с него се предвижда обвързване на доброто управление на бюджета на едно училище с трудово-правния статус на неговия директор. Това обвързване е предвидено в Националната програма за развитие на училищното образование, приета от Парламента през пролетта на по-миналата година. В нея е записано, че до края на 2008 г. в България ще бъдат въведени делегирани бюджети в училищата. Досега има въведени делегирани бюджети в близо една трета от системата - във всички около 500 училища, (без тези на Министерството на земеделието), които се финансират от Министерството на образованието и науката, и още около 500 – 600 училища, които са финансирани от общини. В 45 общини има делегирани бюджети вече няколко години, които, според министър Вълчев доста добре се изпълняват. От практиката се е появил въпроса, свързан с това какво може да направи един финансиращ орган, първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, ако директорът системно прави преразходи, тъй като кметът не му е работодател. Работодатели в случаите на общинските училища са началниците на Регионалните инспекторати по образованието, които са органи на образователната система и индиректно на подчинението на министърът на образованието и науката. Затова в законопроекта е предвидено следното. Ако един директор направи преразход повече от 20 процента, тоест, ако изхарчи 120 процента и повече от субсидията, то тогава министърът, респективно началникът на Регионалния инспекторат по образованието да няма право да откаже на финансиращия орган, ако поиска уволнение на директора. Министърът на образованието и науката счита, че това е правилна и защитна мярка за кметовете. Това действие на практика е отказ на Министерството на образованието и науката от възможността си да правят преценка. Господин министърът смята, че финансиращият орган е в правото си, след като има системни преразходи, органите на образователната система да ограничат своите възможности.
Народните представители зададоха въпроси, свързани с предстоящото изпълнение на т.н. делегирани бюджети и превръщането на директорите на училищата в отговорни финансови мениджъри. По същество с параграф шест от законопроекта се дава възможност на учителите, на училищните директори да се изявяват като мениджъри, т.е., да управляват финансов ресурс. Но ако те не се справят с тази нова задача или ако има някакъв преразход на училищния бюджет повече от 20 процента, ще бъдат санкционирани. Санкцията препраща към Кодекса на труда, където в чл. 328, ал. 1, т. 5, уволнението се случва “...при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата”. Това препращане към Кодекса на труда означава, че финансиращият орган е този, който преценява има или няма качества съответният директор. Според народните представители в текста на параграф шест се усеща възможност за субективни уволнения, още повече, че не всички директори имат достатъчна квалификация да бъдат мениджъри на училища, и не възприемат еднозначно идеята за управление на делегирани бюджети. Изключена е хипотезата, че преразход на училищния бюджет може да бъде извършен и по обективни икономически, инфлационни и други причини, а не само поради липса на финансово – управленски качества от страна на директорите. Народните представители смятат за уместно първо директорите да бъдат квалифицирани, ако трябва и чрез инструментите на Оперативната програма “Развитие на човешките ресурси”, второ да се предвиди разумен срок, в който те да придобият тези специфични за тях финансови и управленски компетентности. Народните представители зададоха въпроси на вносителите на законопроекта свързани с възможността да бъдат променени трудовите договори и длъжностните характеристики на директорите на училищата, във връзка с новите изисквания и отговорности, които промените на закона им вменяват.
В отговор на въпросите на народните представители министър Даниел Вълчев отново припомни и дообясни смисъла на текста в параграф шести на законопроекта. Всъщност с този текст се ограничават права на Министерството на образованието и науката. Когато преразходът на бюджета в едно училище е по обективни причини, тогава общината едва ли би направила предложение за санкция на училищния директор. Ако няма предложение от финансиращия орган, няма да има и последствие. Тоест, общината ще преценява дали ще предлага санкции. Въпросът е общината има ли някакъв начин да реагира, ако директорът не управлява оптимално финансовите ресурси. Така ще се даде на общините някакъв начин да въздействат върху оценката за работата на съответен директор. Логиката на това предложение е законът да даде възможност на общините да правят предложения, на които Министерството на образованието и науката и Регионалният инспекторат да не могат да отказват. Колкото до промяната на трудовите и управленските догори на училищните директори, вносителите смятат, че по-скоро не би трябвало да има такова изискване, защото така би се стигнало до създаване на ново основание по силата на закон. Относно квалификацията на директорите беше съобщено, че от 1 ноември 2007г. в Министерството на образованието и науката е създаден Националния институт за обучение на директори. Това е звено, през което всички български директори миналата година са минали кратки курсове от по три-четири дни и една част от обучението е била посветена на финансиране на образователната система и на делегираните бюджети. През януари т.г. е имало още едно обучение. В момента заедно с министъра на финансите се разработват указания, в които се дават препоръки и съвети на кметовете, чрез които правилно да използват формулите на делегираните бюджети. Колкото до това дали директорите имат качества да управляват делегирани бюджети, министър Вълчев отговори, че в България има 3 000 училищни директори. Между тях има такива с добри качества. Но в подкрепа на делегираните бюджети беше заявено, че нито една от общините, които са започнали да прилагат делегираните бюджети, не се е отказала от това. В началото се е започнало с колебание, но в последствие, нито една община и общинско училище не са се отказали от възможността да управляват самостоятелни бюджети. Според министър Вълчев изводите от прилагането на делегираните бюджети в пилотните 45 общини и в около 500 училища, пряко финансирани от Министерството на образованието и науката, са доста добри. Вярно, че тези, които са правили по-разточителни разходи , са били принудени да оптимизират бюджетите си. посвиха. Но добрите училище, които не са непременно големите училища – по-скоро добре уплътнените училища са се справили много добре и имат и допълнителен ресурс.
В хода на дискусията стана ясно, че народните представители изпитват опасения, свързани с това ,че с този законопроект се въвеждат стимули за финансова устойчивост на училищата, а качеството на учебния процес отива някъде встрани. Защото, в контекста на параграф шест и в крайна сметка
в голяма част от случаите общинските съвети са тези, които предполагат дефицитите. Те са тези, които носят отговорност за липсата на оптимизиране на структурата. Би могло да се очаква,че те ще прехвърлят своите си вини върху директорите и директорите ще плащат чужди вини, вини на кметове, на председатели на общински съвети.
В дебата беше отбелязано, че фактически четирите най-тежки въпроса, поне в последните седем – осем години, тези за матурите, за финансирането на образованието и особено за делегираните бюджети, за частните уроци и пораждащия се конфликт на интереси, за целесъобразността при оптимизиране или закриване на училища и уреждане статута на защитените училища намират категоричните си отговори в предложения законопроект. С този законопроект се въвеждат модерни инструменти, чрез които да се управлява системата на образованието, както това се прави в държавите с пазарна икономика. С него е намерен балансът между финансовата устойчивост на училището като институция и качеството на образователния процес.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати “За” – 18 гласа, без гласове “Против” и “Въздържали се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 802-01-6, внесен от Министерски съвет на 25.1.2008г.
Д-р Хасан Адемов, Председател на Комисията по труда и социалната политика