Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
П Р О Т О К О Л
На 4 февруари 2009 г., сряда, се състоя редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Заседанието се проведе при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 854-01-115, внесен от Владимир Кузов на 16 октомври 2008 г.
Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 854-01-2, внесен от Андрей Баташов на 6 януари 2009 г.
Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 854-01-142, внесен от Ваню Хърков и група народни представители на 21 ноември 2008 г.
4. Разни.
Заседанието бе открито в 15.07 часа и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Имаме кворум, откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика. Пред вас е следния Д Н Е В Е Н Р Е Д:
Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 854-01-115, внесен от Владимир Кузов на 16 октомври 2008 г.
Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 854-01-142, внесен от Ваню Хърков и група народни представители на 21 ноември 2008 г.
Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 854-01-2, внесен от Андрей Баташов на 6 януари 2009 г.
4. Разни.
Който е съгласен да бъде подкрепен дневният ред, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се.

ПО ПЪРВА ТОЧКА
Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 854-01-115, внесен от Владимир Кузов на 16 октомври 2008 г.

Колеги, бързам да дам думата на господин Владимир Кузов, вносител на този законопроект, който е внесен на 16 октомври м.г. Законопроектът се различава само по един параграф от законопроекта, внесен от народния представител Лъчезар Иванов, който сме гледали в комисията. Единствената разлика е чл. 91.
Заповядайте, господин Кузов, да представите законопроекта.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Уважаеми дами и господа, законопроектът е ясен. Вие сте разглеждали такъв от колегата Лъчезар Иванов относно възможността преживелият съпруг да получава по-голям размер на пенсия, който досега е ограничен на 20%. Идеята е да получава 50% от преживелия съпруг към своята пенсия. Това е една общо взето европейска практика, въпреки че Министерството на труда и социалната политика казва, че това не е аргумент – че българското осигурително законодателство следва да бъде приведено в съответствие с това на други държави членки, което за мен обаче не е основателно.
Относно чл. 91, отпускане на пенсии за особени заслуги. В Кодекса за социално осигуряване е отнесат тази възможност на конституционно възведения орган да бъде законодател – това е Народното събрание. С премахването само на един текст, по предложение на Министерския съвет, всичко влиза в рамките, въпреки че, аз се учудвам на съжденията на Министерството на финансите, другите не са дали становище, но то казва, че не става ясна чия е инициативата. Вероятно трябва да посочим на Министерството на финансите да погледне Конституцията на Република България, за да види кой има законодателна инициатива – всеки един народен представител и членовете на Министерския съвет. По този начин, изключвайки изключителното право на Министерския съвет, аз не знам откъде произтича то, кой го е възвел като изключително и ексклузивно право единствено и само Министерският съвет да предлага лица за особени заслуги. Тук не опираме ли отново до някакъв партиен принцип на оформяне на заслугите на даден творец. Има творци, които може би не са симпатизанти на управляващите, които и да са те, и какво се случва с тях? Те стоят настрани. Не искам да давам пример, защото е много неприятно. Предложих съвсем наскоро за народната певица Вълкана Стоянова пенсия, за съжаление тя почита, Бог да я прости, и не можа да се порадва, макар и месец, на тази пенсия.
Много моля народните представители и институциите да се съобразяват с Конституцията, която категорично посочва, че България е парламентарна република и законодателна инициатива има всеки народен представител и всеки член на кабинета. Ако даден творец не е заслужил, тогава пленарната зала няма да реши, а ако е заслужил, ще реши. В общи линии това е. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Кузов.
По този законопроект има получени становища от Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Националния осигурителен институт, Синдикат “Подкрепа”.
Заповядайте, колеги.
Какво е отношението на Министерството на труда и социалната политика към предложения законопроект.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, не мислех да вземам пространно изложение по отношение на този законопроект, понеже сме разглеждали основното предложение в него, а именно увеличението на добавката от пенсията на преживелия съпруг – да се повиши от 20 на 50%. Но провокиран от представянето на законопроекта от неговия вносител, бих искал да споделя следното. И към момента, в която и да е област не съществува ангажимент на България като страна членка да синхронизира законодателството си с която и да е друга страна членка. Ние синхронизираме законодателството си спрямо общностните регламенти и това са директивите са съответната област. Точно в тази област – в областта на социалната политика, не съществуват такива директиви, а има един регламент, който е за координация на системите за социална сигурност. Той е известен като Регламент 1408 и в него е дадено право всяка една държава членка да определя размера на получаваните пенсии. От тази гледна точка това е било разсъждението и позицията на Министерството на труда и социалната политика.
Що се отнася до конкретното предложение по отношение на увеличаване на размера от 20 на 50%, ние потвърждаваме отново изказаното и по други поводи нееднократно становище на министерството, че тук става дума за много тясна връзка и проследяване на цялата система на наследствените пенсии в нашата страна, която има определени традиции. И досега не съществува причина и забрана всеки един преживял съпруг да получава при определени условия 50% от пенсията на починалия съпруг. Добавката за пенсия, която се получава от добавката за преживял съпруг, от пенсията на преживелия съпруг, ако се увеличи от 20 на 50%, ще доведе до трайна деформация в системата на наследствените пенсии, които имаме сега. Защото, ако погледнем какво се получава? Всеки един има право да получава добавка от пенсията на преживелия съпруг с изключение ако тази добавка не е определена, ако не получаваше наследствена пенсия от същия наследодател. В този случай, когато имаш право на такава пенсия, тя се определя в размер 50%. Законодателството дава право да се получават едновременно две пенсии и когато това се случи и когато е по-благоприятно, има текст в кодекса, който казва, че се получава 50% от пенсията, полагаща се от наследствената пенсия. В този случай увеличаването на тази добавка от 20 на 50% ще обезсмисли изцяло този регламент.
Иначе може би в търсенето на аргументите, които излагате във Вашите мотиви – повишаване на жизнения стандарт, би трябвало да отчетем, че в системата на социалното подпомагане и в системата на социалното включване се предлагат именно такива мерки, отчитащи отделните потребности на лицата. Когато тези лица са на определена възраст, когато имат определено материално състояние, когато живеят сами, получават по-голям достъп до системата на социалното подпомагане.
Така че от тази гледна точка ние поддържаме нашето становище, изказано и при други поводи, по тази тема.
Що се отнася до предложението, което е съвършено ново, а именно да отпадне инициативата на Министерския съвет в чл. 91 за предлагане на Народното събрание за пенсии за особени заслуги към нацията и държавата, считаме, че още в самото начало, когато беше обсъждан и беше включен този текст – той не е случаен, и той в никакъв случай не касае партийни елементи, а става дума затова, че в съответната сфера и област съответният министър да има възможност да прецени, по предложение на съответните гилдии и общности, заслугите, които да бъдат предложени за обсъждане както в Министерския съвет, а впоследствие и в Народното събрание. Така че от тази гледна точка не споделяме тази необходимост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Лазаров.
Колеги, въпреки че няма финансова обосновка по законопроекта, каквито са изискванията на нашия правилник, в становището на Националния осигурителен институт се казва, че предметният обхват на предложения законопроект обхваща около 700 хиляди български граждани. Става въпрос за средномесечният размер при сега получаваните 20% за 36 лв., а при предложението- за 90 лв. Необходимите средства затова нарастват в рамките на един месец на 90 млн.лв., което означава за 12 месеца необходимите допълнителни финансови средства са в размер на 450 млн.лв. годишно. Това са финансовите параметри.
Освен емпиричните аргументи, имате ли други аргументи, господин Христосков? Позволявам си да кажа това, господин Христосков, защото в мотивите на господин Кузов прочетох едно много странно изречение или по-точно една странна дума, че това не би представлявало проблем за бюджета на Националния осигурителен институт и за Фонд “Пенсии” специално – 450 млн.лв. е една сериозна сума. Това е малко по-малко месечно плащане на всички пенсии в България.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Потвърждавам тези разчети, че действително толкова струва, ако така наречената вдовишка добавка стане 50%. Аз съм съгласен с това, което беше казано от представителя на Министерството на труда и социалната политика, че не бива наследствената пенсия като институция да се подменя или дублира с добавката по чл. 84, защото тези два инструмента в социалната политика на държавата изпълняват различно предназначение.
Наследствената пенсия като институция е въведена във времената, когато съпругът е би този, който е работил и осигурявал семейството и при загуба на приносителя на издръжката на семейството, винаги да се създава пенсия, която да компенсира загубените доходи от труд, ако починалият е работоспособен, или ако е пенсионер, неговата пенсия да бъде наследена.
Така или иначе в българското законодателство и в закона за пенсиите е създадена тази нова институция, наречена вдовишка добавка да се наследява при смърт на единия съпруг – 20%, и оттук-нататък е въпрос на политическо решение дали ще останат 20%, дали ще станат 30 или 40%. Има аргументи и в едната и в другата посока.
Аргументите по това да не се стига до по-голямо увеличение е, че това струва пари, както ние посочихме, ако стане 50% - са 450 млн.лв., тоест имаме финансови аргументи.
Също така аргумент против е, че имаме втора защитна мрежа, която чрез подоходен тест избира кои самотни пенсионери да бъдат подпомогнати и кои не – една част от тях също така биха могли сами да се издържат или в рамките на домакинството да бъдат издържани. Така че обществото ще харчи по-малко пари за самотните пенсионери, ако ги включи във втората защитна мрежа.
Другият аргумент в посока за повишаване на тази добавка, евентуално казвам – стъпково, на 30 и след това на 40%, но не на 50%, за да не подменяме наследствената пенсия, е, че това са хора, които са работили, които трябва да бъдат откроени от онези, които получават социални пенсии и получават социална защита, които трябва да бъдат също така обект на едно по-особено внимание и да не бъдат унизявани да минават през проверката на социалните служби. Аз лично смятам, че щом като веднъж сме направили изключение в осигурителното законодателство, което между другото след това е повторено в Кодекса за социално осигуряване от Закона за пенсиите, може да се вземе политическо решение естествено не за тази, а за следващата година, за едно увеличение на 30 или 40%.
Отново използвам случая, за да повторя своето виждане, че имайки предвид предназначението на тази добавка и че тя е различна от наследствената пенсия, нищо не пречи на онези, които никога не са сключвали граждански брак да получат съответния процент от социалната пенсия за старост. Защото това не е наследствена пенсия. Но всичко е въпрос на политическо решение, след като веднъж сме направили изключение от принципите на осигуряването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Христосков.
Господин Горанов има думата, за да изрази становището на Министерството на финансите.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Аз вече имах възможността пред вас да споделя позицията на Министерството на финансите по повод внесения законопроект от народния представител Лъчезар Иванов, въпреки че на етапа, на който се разглеждаше на първо гласуване законопроект на господин Иванов, беше въпрос на преценка от страна на законодателя при наличния ресурс за нарастване на пенсиите, в резултат на нарастване на брутния вътрешен продукт и възможностите на икономиката дали да се разпредели между 600-700 хил.души, тъй като размерът, необходим за финансиране на подобна мярка е съпоставим с необходимия ресурс или с наличния ресурс в обществената осигурителна система, с който могат да бъдат увеличени пенсиите. На онзи етап през м. септември-октомври, когато вървеше бюджетния процес можеше да се разсъждава каква мярка може да избере законодателят, за да промени пенсиите, тоест дали да увеличи частта на всяка година осигурителен стаж, дали да увеличи всички пенсии, дали да увеличи пенсиите на 600-700 хиляди души чрез промяна на размера на тази добавка.
Днес разбира се въпросът стои по качествено различен начин – негативните очаквания, които дай Боже да не се състоят или поне не в степен, в която са най-мрачните прогнози за развитието на икономиката през следващите 6-12 месеца, не ни дават основание – тогава използвах думата “фискален комфорт”, а днес въобще не ни дават основание да мислим, че бюджета със съществуващите ограничения и високата вероятност той да бъде изпълнен с ограничението, с което е приет по чл. 17 от Закона за Държавния бюджет, в никакъв случай не дават възможност една подобна мярка да бъде възприета.
В допълнение искам да изразя принципното становище, че Министерството на финансите винаги е познавало, спазвало и зачитало Конституцията и всички отношения, които тя създава. Но искам да обърна внимание, че конституционният законодател не винаги абсолютизира правото на народното представителство да има законодателна инициатива. Изключения в този случай, в същия този чл. 87, визиран от народния представител Владимир Кузов, в който изрично е записано, че когато става въпрос за пари, законодателната инициатива е единствено в правомощията на Министерския съвет. Тоест, Законът за Държавния бюджет може да бъде внесен само от Министерския съвет. И тези добавки са за сметка на Държавния бюджет. Подобна норма е доразвита в чл. 106 на Конституцията, където е възложено единствено на Министерския съвет да носи отговорност за стопанисване на държавното имущество и изпълнението на Държавния бюджет.
В този смисъл ние не може да сме безрезервно съгласни с това, че без преценка за финансовите последствия – вие знаете колко предложения за персонални пенсии за особени заслуги са постъпили на вниманието на вашата комисия и си представете колко биха постъпили, ако всеки народен представител от 240 души на брой има право да прави подобна преценка без да се съобразява с възможностите на държавния бюджет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Горанов, нали това, което казвате не означава, че изобщо Народното събрание няма право да приема закони, които са финансово необвързани с Държавния бюджет през календарната година? Може да се приеме текст и законът да действа от следващата годината, има различни варианти.
Госпожо Гонева, заповядайте.
АСЯ ГОНЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Конфедерацията на независимите синдикати в България по този законопроект специално не е представила писмено становище. Ние сме представили писмено становище единствено по законопроекта на народния представител господин Андрей Баташов и неговите принципни постановки моля да се считат валидни по всички законопроекти, които ще се разглеждат днес.
Това, което искам да кажа по този законопроект, подчертава като експерт, поради което не възнамерявам да бъде деликатна – експертите нямат право да бъдат такива, за разлика от представителите на институциите и политиците, е следното. Изплащането на определен процент от пенсията на починалия съпруг на останалия преживял съпруг, което не се нарича наследствена пенсия, в българското законодателство е привнесено с реформата, господин управител (към господин Христосков) от практиките на системите, които се наричат капиталови в другите държави, защото там се натрупват лични средства, а това, което е привнесено от други държави, където е солидарна системата, то съществува само в онези държави, в които съществуват така наречените отклонени права, което значи, че осигурителната вноска на осигуряващия се съпруг държи сметка за неговото семейство. Когато пенсията се определя, тя се определя на базата на състоянието на семейството към този момент. Ако съм ви подвела, тук има хора, които ще ме коригират.
Така че аз лично смятам, че не бива да се абсолютизира тази добавка. Пак казвам, че тя е привнесен елемент. Премереното число, премереният процент е свързан и тогава, когато беше възприета тази норма и все още с цялостното финансово състояние и с това, че не бива да се покриват с наследствената пенсия. Защото класическите солидарни системи дават наследствена пенсия.
Нашата осигурителна вноска, особено това, което тази година действа, въобще не държи сметка за тези възможности – да има добавка, която да е равна на размера на наследствената пенсия.
Само няколко думи по мотивите, които са цели четири абзаца – извинявайте, господин Кузов, не го приемайте лично, но нито един от тези абзаци не е верен като съдържание. Аз ще коментирам само първият. Нито има еднакви кодекси в европейските държави, нито пък е възможно това да стане. Сферата на социалната защита е единствената, заедно с трудовите правоотношения, по която Европейският съюз дава национална отговорност на държавите членки. Така че няма държава – нещо повече, всяка държава брани собствената си система, защото със силата на въпросния регламент, споменат от господин Лазаров, носи отговорност и за чуждите граждани, които работят на нейната територия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: В държавата Чили няма солидарни системи.
АСЯ ГОНЕВА: Възстановиха я.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Вие не говорихте само за Европа, говорихте общо за страните, в които има капиталови схеми. Там такава пенсия няма или ако има, е за сметка на Държавния бюджет и няма нищо общо с осигурителната система. Това исках да кажа.
Колеги, има ли други мнения?
Госпожо Михайлова, заповядайте.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председателю, уважаеми господин заместник-министър, господин Христосков, колеги! Признавам, че законопроектът, внесен от колегата Кузов, поставя един проблем, многократно поставян от гражданите на страната. Мисля, че няма народен представител, който в срещите си с гражданите да не е трябвало да отговаря на един такъв въпрос. Ще призная, че този проблем многократно е бил обект на дискусия в Коалиция за България, обсъждали сме потребността от средства за по-достоен живот на самотно живеещите възрастни хора в това число и възможностите за нарастване на процентите, визирани от господин Кузов, в различни размери, стигащи до 50%.
За съжаление предложеният от колегата Кузов законопроект няма според мен шанс и ние ще се въздържим при неговото гласуване, защото той би могъл да бъде реално обсъждан, ако беше направен чрез Закона за Държавния бюджет. Тогава ние определихме приоритетите за годината в рамките на средствата, с които разполага бюджета на Националния осигурителен институт.
След приемането на Закона за Държавния бюджет, този законопроект на практика е едно добро пожелание, по-скоро един сигнал, провокиращ политиците да мислят по отношение на бъдещи бюджетни години.
Още по-сложна е ситуацията, като отчитаме това, че имаме бюджет в година, в която е очевидна финансовата криза, в една година, в която трябва да признаем, че приходната част не може да бъде много точно прогнозирана, още повече, че тази приходна част тази година е формирана в много по-голяма степен от други години с приходи от Държавния бюджет, които също стоят под въпрос.
Така че, колега Кузов, поздрави за добрите Ви намерения! Присъединявам се към казаното от господин Христосков, че политическите решения в това отношение следва да продължат да се търсят, но не в рамките на тази календарна година за съжаление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Госпожо Понева, заповядайте.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Аз искам да кажа, първо, че ще подкрепя този законопроект, като държа да подчертая, че съм съгласна с госпожа Гонева, че в мотивите наистина не са точно добре упоменати истинските причини за това, което трябва да се мисли в тази посока. По-сериозен мотив от това, че е тъжно битието на българските пенсионери и е още по-тъжно на самотните такива. Както каза и госпожа Михайлова, всички сме получавали тези въпроси – хората наистина често ги поставят, желаят да се направи нещо в тази посока.
Да говорим за изравняване на законодателството, нека да мислим за тези неща, когато един български пенсионер получава социална пенсия 700 евро, както е примерно в Австрия, защото няма държава, в която с 60 евро да се налага на човек да живее. Така че при нас нещата са коренно различни и трябва да се съобразяваме със ситуацията в страната, като трябва да се съобразяваме с възможностите на бюджета.
Приемам абсолютно това, което каза господин Христосков и ще подкрепя този законопроект да мине на първо четене с идеята, ако разбира се бъде подкрепен и от колегите, между първо и второ четене да се направи една промяна, която да е разумна, например да са 40% или дори 30%, с което пак ще зарадваме възрастните хора и евентуално една дата за влизане в сила – от 1 януари. Защото хората са чакали толкова време, ще почакат още тези 10 или 11 месеца. Това са моите аргументи.
По отношение на втория проблем аз имам особено мнение - многократно съм го изразявала в комисията, за пенсиите за особени заслуги към нацията. Няма смисъл да отваряме този дебат сега, но логиката, че след като може изпълнителната власт да предлага, логично е и законодателната власт да има такива правомощия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Не виждам други желаещи да се изкажат.
Господин Кузов, сега имате възможност да отговорите на въпросите.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Благодаря, господин председател.
Благодаря на представителя на Конфедерацията на независимите синдикати, на господа Понева, тъй като моите мотиви стигнаха до вас. Защо казвам това? Точно защото Европейският съюз не налага никакви ограничения и никаква политика, трябва да стане ясно, че тази политика е политика на България, българското правителство и българското Народното събрание. А не утре да развяваме байрака на Европа и да казваме, че пенсиите са ниски, защото Европа, видите ли, ни налага такъв модел на поведение. Министерството на труда и социалната политика ми говори, че имало социална защита – някъде за 2 стотинки, господин заместник-министър, не дават помощи, ако надвишиш сумата.
Другият момент за този законопроект е това, че доскоро се говореше за Семейния кодекс, в който голямата борба беше, че не може да има извънбрачно съжителство, как ще го стимулираме, когато не даваме такава възможност – тогава хората действително ще сключват граждански брак. Ако се сключи такова събитие, което, всички знаем, че никой не живее повече от определена възраст, как ще бъдат ангажирани тези хора? Как ще ги накараме да сключат граждански брак, когато ние стимулираме обратното?
Относно влизането в сила на закона, както и с понижаването на процента съм абсолютно съгласен. Действително, ако няма пари бюджета, който очевидно е доста обрулен, добре е да се говори за понижаване на процента на 30% и влезе в сила от следващата бюджетна година. Но тази стъпка в тази посока трябва да се направи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Кузов.
Други мнения, колеги има ли? Не виждам.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване с вносител народният представител Владимир Кузов.
Гласували общо 14 народни представители: за – 4, против – няма, въздържали се – 10.
Не се приема.
Колеги, дискусията продължава.

ПО ВТОРА ТОЧКА
Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 854-01-142, внесен от Ваню Хърков и група народни представители на 21 ноември 2008 г.
ПЕТЪР ПОПОВ: Господин председател, тъй като ми се налага да изляза, моля по точка втора и трета да се има предвид, че гласувам “против”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Много интерес законопроект със вносители 7-8 човека, една част от тях си оттеглиха подписите. Има останали трима вносители.Другата част обещаха да дойдат, но ги няма.
Тъй като господин Свинаров, който трябва да представи законопроекта по точка втора, пътува насам, тогава предлагам да преминем към следващия законопроект.

Заповядайте, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Тези дни – всички сте свидетели, че се разпространи една графика, препечатана от “Икономист”, а “Икономист” я препечатва от едно изследване на компания “Мърсел”, че в България средно на един работник в рамките на една година се падат 22 работни дни в болнични. Тоест един месец средно всеки български работник е в отпуск.
Ние казахме на онези медии, които желаеха да публикуват информацията на Националния осигурителен институт, както снощи БТВ съобщи, че истинското число за 2007 г. са 5,37 работни дни.
Но днес аз положих усилия, за да разбера да намеря първоизточника и съответно да реагираме, както трябва. Първо, в сайта на “Икономист” – това е електронното издание, под тази графика се появиха много обидни коментари за България от рода, че една от причината за високата заболеваемост е, че в България трудно се намира сапун, дори в баните на скъпите хотели, че висок процент от хората пушат, че храната е некачествена или че българите са гладни, поради което често боледуват. Други правят аналогии в коментарите с недалечното минало на централната планирана икономика, че ние сме мързели нация и т.н. Имаше един коментар, че тези данни са вероятно неточни и трябва да бъдат проверени. Наложи се аз да се регистрирам в този сайт и съответно да посоча истинските данни, които почиват на изчерпателни наблюдения от нашите регистри.
Наред с това влязох и в сайта на тази иначе авторитетна консултантска компания “Мърсел”, която най-вече работи в областта на човешките ресурси. За съжаление самото изследване е платено, тоест, за да го получим, трябва да се платят определени такси. Но намерих и българският представител, който работи за тази компания. Свързах се с нея, за да я попитам как е направено изследването и че то се разминава – 4 пъти повече са завишени данните за България. Тя ми каза, че това е извадково изследване и общо са изследвани 824 души-работодатели за цялата съвкупност, в която влиза Америка и т.н., крайно некоректно от методологическа гледна точка. Между другото това аз го написах в сайта “Икономист”. Помолих я да информира компанията, за която тя работи, че ние искаме опровержение на тези данни за България и те са непредставителни, защото са станали повод нашата страна да бъде обект отново на неприятни коментари, почиващи на изкривени и непредставителни данни. Утре и във в. Труд ще излезе една публикация. Информирам ви, тъй като това е пореден опит, на базата на неверни данни, злепоставящи ни данни, голяма част от българските медии просто механично да ги възпроизведат, една част от тях дори да се радват на тези данни, което естествено е в основно противоречие с нашето общо желание да представим страната по обективен начин, а не да разкрасяваме или да злепоставяме България. Мисля, че бях длъжен да ви информирам за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Христосков.

ПО ТРЕТА ТОЧКА
Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 854-01-2, внесен от Андрей Баташов на 6 януари 2009 г.
Господин Баташов, по технически причини трябва да разместим точките от дневния ред. Господин Свинаров пътува в момента насам.
Заповядайте, господин Баташов, за да представите законопроекта.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, скъпи гости! Искам да ви представя законопроекта с:
Параграф единствен. В чл. 69 се създава ал. 6:
“(6) Балерините и балетистите придобиват право на пенсия при уволнение, независимо от възрастта им, при 25 години осигурителен стаж като балерини и балетисти.”
Разрешете ми също така да ви запозная с мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
Промените се характеризират и обуславят като необходимост от това, че трудът на балетистите е високотравмоопасен и следва да бъде отнесен към категорията “тежък физически труд”, придружен от високо интелектуално, психосензорно и нервноемоционално натоварване. Протича с пренапрежение на функциите на организма, формирано от общото въздействие на многобройните рискови фактори. Това довежда организма до предпатологично състояние.
Технологичният процес на този вид труд не може да бъде променен, рисковите фактори са постоянни и са обусловени от неговите особености, което в пълна сила превръща потенциалните опасности в реални.
Многобройните изследвания и доклади за оценка на здравния риск от службите по трудова медицина са основание за предприемане на стъпки за пенсиониране на балетистите (мъже и жени) при условията на първа категория труд.
Не случайно прочетох това, защото знам, че в тази комисия има лекари.
Запознат съм със становището на Министерството на труда и социалната политика, на Конфедерация на труда “Подкрепа”, както и на Министерството на финансите и на Националния осигурителен институт.
Ако имате нужда, мога да ви запозная с конкретните резултати от физиологичната оценка на тежестта на труда и рисковите фактори на артистите-балетисти. Става дума за едно много подробно и комплексно изследване на артисти-балетисти от Държавен балет “Арабеск”, Държавен музикален театър “Стефан Македонски”, Софийска опера и балет, Държавен фолклорен ансамбъл “Филип Кутев”, Фолклорен ансамбъл “Тракия”, Фолклорен ансамбъл “Пирин”. В ръцете си държа медицинските заключения, както и заключения по условията на труда.
Става дума за следното, уважаеми колеги. Нали си представяте как по сега действащото законодателство един артист-балетист трябва да танцува до 63 години – говоря за мъжете, а една жена до 60 г., когато говорим за едно изкуство, което по силата на своето призвание, все пак основно се опира на някакви естетически, както се казва, принципи.
Невъзможността за естетиката аз мога да говоря, за сценично също мога да говоря дълго, защото имам близо 20-годишен опит в тази област. Нека да оставим естетиката на страна, както се казва, но има обективни причини за непригодност на човешкия организъм след определено време. Става дума затова, че артистите-балетисти започват да се учат на това изкуство от 6-7-годишна възраст. Това е ежедневно натоварване, както знаете и предполагам, че се досещате всяко нещо има своя предел. Искам да ви кажа, че познавам работата на артистите-балетисти отблизо, имам близо 7-годишни наблюдения върху тяхната работа – това е изключително изнурителен труд, който е свързан не само с физически натоварвания, а това е употреба на цялата психофизика.
Какво се получава в момента, какво е положението към днешния ден? Получава се така, че една балерина или балетист, техният организъм и пригодност на практика е някъде до 45, максимум 46 години. Оттам-нататък хората, които упражняват тази професия, според мен, имат правото – тези, които искат, достойно да се оттеглят, а не да бъдат принуждавани по силата пак на същото законодателство да се разписват на ведомости и да не бъдат включвани по никакъв начин в спектакли или в нещо, наричано балет независимо в коя форма – класическата форма или фолклорните ансамбли и т.н. Оказа се, че проблемът е много сериозен. А в същото време става дума за пренебрежително число хора. Но това са човешки съдби.
Искам тук да ви кажа, че не съм специалист как точно технически би трябвало да бъде уреден въпросът, но аз изразявам една политическа воля, насочена към хората – няма значение дали това е съсловието на артистите-балетисти или въобще на артистите. Понеже знам, че обструкции може да има много, искрено ви моля да погледнем сериозно на този въпрос. Защото наистина става дума за човешки съдби и става дума за човешко достойнство. Възможността да продължиш след това работата по други правоотношения е вече въпрос и на организъм и издръжливост, но нека тези хора да имат достоен начин да се оттеглят при нужда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Баташов. Понеже уважаваме Вашата принадлежност към артистичното изкуство, ако мога така да го нарека, към естетиката, към сценичното изкуство, позволете ми първо да дам думата на представителите на гилдията, за да изразят отношение по този законопроект, след което да преминем към специализираната дискусия. Преди да чуем експертните, специализираните аргументи, защото те са малко по-различни от сценичните, артистични и други аргументи. Затова нека първо тях да чуем.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: За целта съм поканил главния хореограф на Държавен ансамбъл “Филип Кутев”. Бях поканил и хореографът на балета Софийската опера, но тя отсъства, защото е на турне.
ИВАЙЛО ИВАНОВ: Господин Баташов направи изключително добра преценка и ви запозна с положението, което е в момента, относно нашата професия. Аз мога само да подкрепя неговите думи и да ви кажа, че е много трудно след 25 години трудов стаж, какъвто имам и аз, да продължаваш да практикуваш професията. Имам предвид, че се получават изключително много травми. Всички колеги, достигнали до тази възраст, са със сериозни травми, най-вече в опорно-двигателния апарат – използват наколенки на доктор Ливайн, Космодиск, не знам си какво – всякакви такива подобрения, които в момента се рекламират и донякъде могат да подобрят физическото и здравословното състояние, но ставаме редовни посетители на болници и поликлиники.
Наистина мина такава комисия при нас, която беше много учудена от резултатите, които се получиха. Бяха доста сериозни изследвания – 15 дни 15 различни човека носеха датчици, с които се проверяваше какъв е тонусът, как се натоварва най-вече сърцето. Защото повечето проблеми при нас са в коленете, в гръбнака и в сърдечния мускул. Питаха съвсем искрено дали сме имали случаи да се получава инфаркт по време на работа. Такъв все още няма, тъй като професията ни е предимно за млади и силни хора, които са подготвени доста години затова. Макар тази сериозна подготовка, физиологията си е физиология и оказва такова влияние върху организма.
Последните колеги, които успяха да се пенсионират по един стар закон, който пак беше, доколкото знам, 20 години трудов стаж по професията – това беше 1999 г. Оттогава, както кореспондираме с другите колеги от страна, независимо дали са балетни или танцови артисти, в момента положението е много сложно, защото здравословно вече не са добре и не могат да практикуват професията, а просто се налага. Моля ви да вземете някакво отношение по това. Много се радвам, че днес съм тук и лично аз мога да съобщя затова нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Само че аргументите, които ги казвате, са в различна посока, от посоката, с която борави науката, наречена социално осигуряване. Тоест, аргументите, които Вие ги казвате, съвсем спокойно могат да ги кажат футболисти и щангисти, без изобщо да правя някакво противопоставяне или някаква аналогия между тези професии.
Освен това, социалното осигуряване казва, че при инвалидизиране или при настъпване на обстоятелства, свързани с упражняването на професията, има възможности за получаване на пенсии, които се наричат инвалидни пенсии. Така че тези аргументи, които казвате, са от гледна точка на физиологични възможности, от гледна точка на възможности за получаване на травматизъм – неща, които са малко по-далече от логиката на социалното осигуряване, за която логика ще чуете в следващата дискусия. Затова исках да кажете първо вашите аргументи и тогава да преминем към специализираните аргументи.
Господин Баташов, заповядайте да направите Вашето допълнение. Ако може в него да включите отговор на въпроса, който го поставят в становището на Министерството на труда и социалната политика – защо например от тази група изключвате цирковите артисти, които по нищо не се различават или ако се различават, не се различават кой знае колко много от групата, за която става въпрос.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: За допълнение само да кажа каква е европейската практика. Пенсионната възраст за мъжете и жените-балетисти, танцьори в Швеция – 20 години трудов стаж в една и съща трупа без оглед на възрастта, но не повече от 42 години и за двата пола, в Дания – 40 години, във Франция – 45 години за мъжете и 40 години за жените.
Колкото до цирка и цирковите артисти без никакво пренебрежение, искам да ви кажа, че в България държавен цирк няма от доста години и когато се дава едно становище, не може да се сравни едното с другото, защото едното е синьо, а другото – дълго.
Искам да ви кажа, че в България може би, пак по същите причини, не останаха циркови артисти - всички са навън.
Искам да ви кажа също така, че по-късното пенсиониране на артистите-балетисти също така затруднява дейността на хореографското училище. Защото то всяка година произвежда кадри, които не могат да намерят място за работа. И къде се насочват те? Навън. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Ако се пенсионират, в България ли ще останат? Това не е аргумент, господин Баташов, извинявам се, че се намесвам.
Госпожа Драганова има думата за въпрос.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги и гости, така или иначе става дума за една особена категория труд, и то за особена категория труд, която е на държавни институции и техните заплати се осигуряват от Държавния бюджет. Става дума за хората, които танцуват, за ансамбли, за театри, за оперни театри, които са на държавна издръжка. Става дума за тези хора, защото те, когато отидат, примерно тези от Софийската опера и балет от 20-годишни, те до края на трудовия си път остават там. Само че един от директорите на Софийската опера ми сподели: “Знаете ли, госпожо, че ние последните 15 години им плащаме заплата и осигуровки, а те всъщност не работят – ходят и носят по един кол, или нещо като статисти на сцената, защото те просто не могат нито да тичат, нито да ходят вече и това е срамно, ние вече се чудим как по други договори да наемаме допълнително, за да добавяме до състава на балетите хора, за да можем наистина да произвеждаме продукция, която хората харесват и идват заради това”.
Става дума за тези хора, които в продължителен период, в държавните ансамбли са давали своето творчество, давали са своята енергия, своята сила да правят култура, да правят красота. Така или иначе няма кой да ги принуди да се махнат, ако те не искат. Но те не могат да работят това вече след 45 години, както казаха, максимум 48 години. Наистина няма друга – нито държавата осигурява на спортистите да ги осигурява чрез държавен институт, нито на трупите, които са частни – цирковите трупи, те се осигуряват и печелят по съвсем друг начин. Тези хора получават една заплата между 300 и 400 лв., осигуряват се на нея, държавата дава допълнително, сега ще дава солидарно към тези заплати. Така че нека си помислим, че средно са не повече между 500-600 човека, в даден период в държавата – всички държавни ансамбли, всички оперни театри, всички други музикални театри и т.н. Става дума за 500-600 човека, господин председател и уважаеми колеги. Те наистина са особена категория. Защото няма други такива артисти, които изразходват толкова енергия – и физическа, и психическа, както каза господин Баташов от много малки, защото това са непрестанни тренировки, за да може да се поддържа линията, за да може да се поддържа състоянието, за да извършваш тази дейност. Така или иначе всички знаем, че човешкият организъм знаем, че се изхабява. Рано или късно всички завършваме на едно и също място, само че тези хора, тяхното тяло и физика се изхабява много по-рано, отколкото на другите, които работят.
Наистина съм съгласна с това, че правно-техническата уредба може би не е по най-добрия начин направена, но ако ние имаме политическата воля и политическото желание да застанем зад тези хора и да ги обособим като една особена категория труд и направим нужното, както е казал Националният осигурителен институт, че това не представлява категоризиране на труда, а създаване на самостоятелно основание за придобиване право на пенсия – да, защо не? Това са наистина особена категория хора, които нито получават някакви баснословни заплати, но все пак държавата губи от това, че те биват прикривани от съответните държавни институти само и само, за да не бъдат изхвърлени на улицата, защото те къде да се преквалифицират след 45 години, извинявайте, когато са си дали целият живот за това творчество, па макар и с малка заплата, но да го правят и да бъдат верни на него?
Затова става въпрос – ние да поемем отговорността към тази част от културната ни общественост, която наистина дава много голяма енергия, която физически е засегната от труда си и която всъщност не получава много голяма заплата, но си помислете от кой ще губим повече – дали по 15 години хора да стоят на трудов договор и да плащат осигуровки и държавата да дотира това нещо или да им плаща, па макар и не толкова голяма пенсия, защото техните осигурителни доходи не са кой знае какви баснословни хиляди левове, ами се броят на няколко стотин лева. Всъщност могат да получават малка пенсия, но така държавата ще е дала своето уважение и своя поклон пред тези хора, за това че те толкова години са останали тук, осигурявали са се в нашата осигурителна система и в крайна сметка са си дали и здравето за това, което правят.
Затова аз ви призовавам да подкрепим този законопроект. Можем с общи усилия между първо и второ четене правно-техническата уредба и с юристи, и с Националния осигурителен институт, и с всички, заинтересовани в това поле, да я оправим. Но това е един знак – знак, който ние днес ще дадем. Затова призовавам да подкрепим законопроекта, защото си мисля, че много често се повдига този въпрос и ние наистина не сме направили нужното, а става въпрос наистина за няколко стотин души. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, това е един законопроект, зареден с огромен емоционален заряд. Досегашните изказвания показват, че емоционалните аргументи надделяват – изглежда съвсем естествено, над рационалните аргументи. Ако в социалната политика се ръководим единствено и само от емоционалните аргументи, стигаме до извода, до който в края на своето изказване стигна госпожа Драганова. Тя какво каза? При положение, че 25 години участваш в осигурителната система, при положение че правилата на нашето социално осигуряване – добро или лошо, прието в България, действащо в България, казва, че осигурителният принос е този, който има значение при определянето на размера на пенсията, сега ние какво трябва да направим? Трябва тези хора да ги накажем с минимална пенсия ли? Защото точно затова става въпрос – тяхната пенсия при 25 години стаж и при заплатата, за която говорите ,ще бъде не по-голяма от минималната. За мен това е изключително обидно.
Господин Мръцков, имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря, господин председател.
Господин председател, уважаеми колеги! Аз имам един въпрос към вносителите. Това ли е обхватът, който защитават балерините и балетистите, защото аз разбрах от господин Баташов, че обхватът се разширява – танцьорите, доколкото знам, не са балерини и балетисти.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: По класификатора те са артисти-балетисти.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Този текст, който е внесен, само балерини и балетисти ли обхваща или изобщо танцьори във всички формации, които има в страната. Ако обхватът е само за балерини и балетисти, смятам, че форматът е по-малък. Ако разширим обхвата, тогава трябва да говорим за повече хора, тъй като доколкото си спомням старият текст на Закона за пенсиите не бяха записани само балерини и балетисти, а бяха записани и танцьори и този кръг беше разширен. Тогава те се пенсионираха при условията на втора категория, както се пенсионираха балерините и балетистите. Затова задавам въпроса за обхвата, да си изясним.
Вашият законопроект ни връща към една много тежка дискусия, която трябва да водим. Ние един път я водихме. Ако си спомняте за миньорите и минните спасители каква дискусия водихме за категорията труд, които са първа категория труд – дали трябва да бъдат изравнени условията за пенсиониране. Сега, ако започваме пак тази дискусия и да вкарваме вътре в ранното пенсиониране на определени категории, трябва да знаете, че направим ли първата крачка, трябва да направим много други крачки и разширим кръга на хората, които се пенсионират на много по-ниска възраст и трябва да си мислим за състоянието на пенсионната система. Не искам да се връщам на това, което е било преди 2000 г. и кодексът – вярно е, че къде е одобряван, къде не е, но тогава имахме повече пенсионери, отколкото работещи. Ако тръгнем по тази логика да се връщаме и да вкарваме всички, които са били в категория отпреди 2000 г., това, което сме постигнали на 100 работещи да имаме 82-ма, значи отиваме към разбиване на модела на пенсионната система. Ако трябва да водим този дебат и ако трябва да даваме някакви привилегии, трябва да се насочваме да бъде обсъждано комплексно, тъй като е известно, че тръгваме по тази лавина – трябва да ни засипе комисията, да се върнем пак отзад и пак да говорим за нов модел на пенсионната система на социалното осигуряване.
Мисля, че на този етап няма да можем да решим проблема на хората, работещи като балерини и балетисти. Не искам да намесвам, и доктор Адемов каза, че можем да включим и много други професии, които от ранна възраст са получили увреждания – и щангисти, и футболисти, и лекоатлети, които на 35-40 години вече не могат да се състезават.
Нашата парламентарна група ще се въздържи при гласуването на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Мръцков.
Вие зададохте въпроси и направихте коментар по законопроекта.
Заповядайте, господин Баташов, за да отговорите на въпроса за предметния обхват на законопроекта влизат освен балерини и балетисти и танцови артисти.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: Аз мисля, че в експозето си точно казах, че става дума за артисти-балетисти. Аз мисля, че уточних, че става дума както за класически профил балетисти и балерини, тоест аз правя разлика в това нещо, така и за служители на държавни танцови фолклорни ансамбли. Защото в техния договор пише, че те са артисти-балетисти. По същия начин пише и в договорите на балетистите в Софийската опера – “артист-балетист”. Не разширяваме обхвата, не отиваме към цирковото изкуство или на друго място.
Искам, господин Мръцков, да направя това уточнение. Аз сигурно затова не принадлежа към тази комисия, а съм в Комисията по културата. Вие сте много по-компетентни тук, за да знаете как се уреждат нещата. И с вас не мога да споря.
Но единственото основание, че ако направим някаква крачка, щет ръгне лавина, на мен не ми звучи достатъчно убедително. Това съм го чувал и от госпожа Масларова и от други хора, които са представители в изпълнителната власт. Но всяко пътуване започва с една крачка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Баташов.
Госпожа Банкова пожела думата.
СТЕЛА БАНКОВА: Благодаря, господин председател.
Започвам с тезата, че ще подкрепя това предложение, защото познавам работата на Министерството на културата в продължение на последните 15-20 години. Поне при последните четири-пет министри на културата този въпрос е поставен и нямаше така смелост да се реши и да бъде подложен на обществен дебат. И в миналото Народното събрание този дебат се дебатираше но не се стигна до решение.
Ние не можем да изискваме от нашите балерини и балетисти да бъдат с такова дълголетно творческо присъствие като Мая Плисецка. Споделям това, което каза Весела Драганова, че по естествени причини, те в един период спират да бъдат така продуктивни и имат възможност да бъдат на същото творческо равнище, на каквото са били в началото. И аз искам някой да отговори на това, което тя попита – след като този човек вече не е в състояние активно да танцува, той даде примера - той трябва да бъде някакъв статист там. И какво губим ние от това? Като печелим, какво губим? Печелим уж някаква икономия от тези евентуално по-високи пенсии, но дали не губим нещо много по-голямо?
В годините, когато се е дебатирал този проблем, винаги основанието е било, че не бива да даваме преференция към една категория, защото ако направим едната крачка, ще дойде лавина – използвам това сравнение, което току-що чух. Прави ми впечатление, че по същия начин, същият модел на разсъждение имаме, когато многократно тук се представят имена за индивидуални пенсии. По същия начин реагираме. Тоест, ние нямаме в себе си куража в годините – говоря по принцип за политиците, в годините да се заемем с даден проблем и винаги се изплъзваме, че видите ли, не можем да дадем тук преференция, защото веднага ще се появят и други групи. Нека видим защо в другите европейски държави има някаква преференция – то е нормално, защо ние се страхуваме от едно по-преференциално отношение към дадена категория? Аз съм особено чувствителна от отношението на държавата към културните дейци, на които от година на година държавата все повече обръща гръб.
Аз уважавам мотивите, които доктор Адемов представи и на всички колеги, които, базирайки се на законите, които сме приели и върху, които работим, но отвъд закона има нещо друго. И мисля, че моето изказване не би трябвало да звучи емоционално. Защото, ако една държава си загуби почитта и уважението към духовните, към завоеванията, към творческите личности, ами тя е загубена.
Пак ще ви върна на това, че досега няма отговор на въпроса за отношението към тази, т.нар. персонална пенсия към нашите големи имена в културата. Опитваме се по един начин, който ни е най-лесен да дадем на няколко имена, за да отшуми проблема, но той си остава, както и тук си остава проблемът. Аз ще подкрепя това предложение, но дори да не се приеме, но все пак е добър знак – дай Боже да го сложим на едно дебатиране, на едно обсъждане. Защото е необходимо.
Аз не чувствам никакъв срам, никакво угризение, че ние ще дебатираме за едно по-преференциално отношение към балетистите и балерините и към танцьорите. Защото то е очевадно това.
Ще завърша с един преход към следващата точка. Аз лично се чувствам виновна и се срамувам. Страшно ми е неудобно да участваме в този дебат, след като ние като народни представители, независимо, че само една група юнаци – парламентаристи, си поискаха пенсии от 1500 лв., но всички ние сме виновни, че от депутатското войнство се появи това предложение. Когато това предложение идва от тези народни представители дваж по-задължени сме, за да измием този позор, да се опитаме малко по-обективно да пристъпваме към проблемите за пенсиите на тази категория граждани. Необходимо е да започне дебата. Сигурно ще трябва много усъвършенстване, както каза вносителят и госпожа Драганова, но е нужно на започне дебат. Не би трябвало да кажем – не може, защото ще последва лавина. Не е добро това обяснение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Банкова.
Колеги, ще си позволя да кажа няколко думи. Няколко пъти в тази комисия съм се заричал да не говоря по въпросите на ранното пенсиониране в България. Винаги, когато е имало такива законопроекти, съм гласувал “против” по няколко съображения, които сега ще се опитам да ви ги представя. Но тук колегите от КНСБ са ми помогнали с едно много съдържателно – те винаги правят добри становища, но това становище е много добро. Казвам го с разбирането, че това становище е стъпило изключително на експертни аргументи. Тоест, на рационалния, а не на емоционалния аргумент. Защото аргументите в подкрепа са облечени в емоционална форма, нямат нищо общо с рационалните аргументи. Ако, госпожо Драганова, реагирах така на Вашето изказване това е, защото не приемам начина, по който веднъж се изявявате като европейското лице на България, като партията с най-европейски характер на България и след това тръгвате против европейските принципи.
Ето какво казва точка трета - Република България като пълноправен член на Европейския съюз е поела ангажименти по линия на Лисабонската стратегия и отворения метод на координация в областта на пенсиите и социалното включване. В тази връзка България е длъжна да гарантира дългосрочна заетост, удължаване на трудовия живот, в това число ограничаване на ранното пенсиониране и гарантиране на дългосрочната финансова стабилност на публичните пенсионни системи. Това са фундаментални европейски постулати на политики, които държавите членки са длъжни да следват. Това е концентриран израз на това, което говорим сега от експертна гледна точка, а не от емоционална гледна точка. Аз съм убеден, че никой в Комисията по труда и социалната политика, никой в българското общество няма и грам негативно, не дай си Боже, отношение към тази група български граждани, които са изключителна гордост за целия български народ. Няма такова нещо и няма как да има. Обаче, ако искаме да следваме някакви правила, ако искаме да следваме някакви принципи, трябва да се съобразяваме с тези европейски принципи и не само, когато говорим за един или друг проблем, а когато говорим за всички проблеми.
Когато обаче си позволим, съобразно някаква конюнктура на деня, на момента, да се докараме пред една група български граждани като по-добрите народни представители, изниква въпросът кога сме откровени – когато поставяме въпросът сега или когато говорим за други европейски ценности? Това са много важни въпроси и ако някой си мисли, че те не трябва по някакъв начин да влязат в съображение в тази дискусия, нека да го каже. Ако обаче ние сме съгласни с това, че трябва да следваме европейските принципи и да ограничим ранните форми на пенсиониране под каквато и да е форма, аз например щях да адмирирам Вашето предложение, господин Баташов, ако то вървеше, както приемате за военнослужещите, с увеличаване на осигурителната вноска с 3% на тези български граждани. Ако вървеше с идея за доброволно пенсионно осигуряване и внасяне на допълнителни вноски на тези български граждани. Това са експертните аргументи, другите аргументи аз ги приемам за емоционални и затова никога не съм приемал – борба сме имали в нашата комисия, когато сме говорили за ранно пенсиониране на миньори и т.н. Винаги съм изтъквал експертните моменти.
Ще гласувам против това, което каза госпожа Банкова – против ранното пенсиониране, още повече че там аз лично имам конфликт на интереси, защото по начина, по който се предлага законопроекта, трябва да бъда пенсиониран.
Така че когато говорим на тази тема, няма нищо лично, господин Баташов, в това, което казвам. Има експертни аргументи, има и емоционални аргументи. Ако искаме да бъдем на висотата на отговорностите на Комисията по труда и социалната политика, ние трябва да предпочетем единия от двата вида аргументи.
Заповядайте, госпожо Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Доктор Адемов, аз съм изключително изненадана от Вас на това заседание. Защото Вие правите коментар на всяко изказване, което не е много редно за един водещ – той трябва да остави народните представители както са избрани, така да си кажат мнението.
Не мога да не Ви направя реплика що се отнася, първо, до европейското лице на България. Ние сме го доказали, Вие бяхте част от това правителство, което подписа този договор с определена писалка – на Негово Величество, и бяхте част и не се противяхте на европейското бъдеще на България. (Оживление.) Така че ние сме го доказали - какво сме искали, какво сме правили, според Вашия коментар. И аз отговарям.
Но искам да Ви кажа следното. Вие прочетохте Лисабонската стратегия, но тук беше казано много добре, че всяка държава все пак може да определя пенсионната система и има право да определя специфични неща. Господин Баташов ви изреди в кои държави има съответни преференции и т.н. Но по принцип нищо няма толкова емоционално или толкова не знам си какво.
Освен това пред кого да се докараме, господин Адемов? Пред 500-600 човека ли да се докараме? Трябва да Ви кажа, че не бива да забравяме, че през миналия мандат се увеличиха на националните културни институти заплатите на хората с 50%, че се оправиха 80% от читалищата, че се направи ремонт на някои от националните институции и т.н. Така че тук няма пред кого да правим предизборна кампания - няма медии, ние сме си тук всичките, нашите хора.
И тук трябва да решим всъщност какво искаме да прави – само да разделяме чушките и доматите в общи линии кой какъв процент и какво направил или ще правим някаква политика в тази държава? Защото и без това духовността си отива. Ако ние искаме някаква духовност да защитим, сега му е времето. Никаква кутия на Пандора – те искат първа категория труд, някои хора искат подобряване на правата, някои искат да се изравнят с първа категория. Но става дума за 500-600 човека, господин Адемов. Да, правно-техническата уредба и това, което господин Баташов е предложил може би не е най-точният начин, но всеки от нас тук трябва да си каже политическото решение.
Ние ще гласуваме «за», а оставям на Вас, господин Адемов, като председател на комисията и на другите колеги да обяснят утре, защото този въпрос много често се повдига от тези хора в публичното пространство, по медиите и те наистина не знаят какво да правят. Те са интелигентни – няма да излязат на улицата. Но и ние ще покажем нашето отношение към тях. Нищо емоционално няма, вярвайте ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Драганова.
Заповядайте за реплика, господин Баташов.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: С цялото ми уважение, господин председател, искам да Ви кажа, че явно понеже съм от тези среди, чийто заряд е емоцията може би затова ме възприемате емоционално, но Ви моля сега да ме възприемете в качеството ми на народен представител от Четиридесетото Народно събрание и да чуете следното изречение. Уверявам Вас и всички присъстващи, че никакви дивиденти, най-малкото политически, искам дали аз, дали нашата партия. Уверявам ви!
Считам за свой дълг като народен представител да работя в полето, от което аз съм дошъл. Това са единствените ми аргументи.
Сигурно силата ми не е в законодателството, в Правната комисия, в Социалната комисия. Направих това уточнение – изразявам воля. В качеството си на народен представител изразявам политическа воля. Уверявам ви, зад нея аз нямам абсолютно никакъв интерес, освен да защитя интереса на съсловието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Искам само да отговоря – никога не съм оспорвал волята на който и да било народен представител. Освен това никога не съм си позволявал емоции. Позволих си, защото вероятно ме заразихте с емоционалната нотка, която привнесохте в дискусията – не Вие, а госпожа Драганова. И не водещ съм аз, защото никога не съм бил водещ. Аз съм председател на комисията. Никога не съм си позволявал да репликирам когото и да било извън правилата, госпожо Драганова. И когато говорим по всички тези въпроси, казвам всичко това, защото не говоря общи приказки –говоря за принципите на социалното осигуряване, каквито са приети - добри или лоши те са приети в българското Народното събрание. Добри или лоши – те са приети и от двамата министри на труда и социалната политика в Тридесет и деветия парламент. Защото Кодексът за социално осигуряване във вида, в който го има сега с малки изключения, е приет в Тридесет и деветото Народно събрание, когато министри са били представители на вашата политическа сила, и на нашата, да кажем, защото сме били в коалиция. Така че когато оспорваме всички тези неща, това не означава, че ние сме против тази гилдия. Това не означава, че ние по някакъв начин се страхуваме от вашата заплаха, че някой някъде щял да коментира – аз съм готов за коментар, включително с Вас, само че с аргументи, а не с емоции.
Има ли други изказвания.
Заповядайте, господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин председател, колеги и гости! Тъй като чухме двете крайни позиции “за” и “против” аз искам да мотивирам моята позиция и на колегата, който излезе (Петър Попов). Ние ще гласуваме “въздържал се” по следната причина. На първо място, трябва да се отбележи, че господин Баташов не само, че е в правото си да направи такова предложение, аз мисля, че той съвсем обосновано и е натоварен като представител общо на гилдията, работещи в изкуството, да представлява техния интерес. Така че е напълно нормално и резонно той да представя един такъв законопроект.
Смятам обаче, че от чисто технологична гледна точка на законодателството, не това е редът и според мен би трябвало лобирането да не става през отделни народни представители, а да минава през правителството и там да се изравняват обществените интереси.
Не приемам начина, по който се прави опит да се реши този проблем – това е реален проблем. Част от съдържателните аргументи председателят ги каза, но аз ще кажа още няколко в тази сфера. Ние вече не сме във времената, когато имаше един извор на блага и оттам имаше общо битка кой-колко да черпи. Ние днес сме действително в една европейска ситуация, в която изискванията всеки да получи солидарност, колкото е донесъл като принос ни прави не само предпазливи, а ние не сме в състояние да удовлетворяваме отделни категории от обществото, които биха ползвали някакви преференции.
Затова според мен действащата пенсионна система дава нови възможности, тъй като тя е модерна и гъвкава и по линията на допълнителното доброволно пенсионно осигуряване в голяма степен може да се реши проблема на всички, които сме родени след 1959 г. По линията на допълнителното доброволно осигуряване работодателят, когато прецени, а ние говорим тук в случая за държавата, че това е една професия с голяма обществена необходимост и престиж, могат да бъдат заделени необходимите вноски и това може да бъде договаряно допълнително и ние да съдействаме за тази дейност. Включително искам да напомня, че в България днес има практика на действащи европейски структури, които дават най-модерните европейски начини, при които могат да се правят 20-годишни застраховки живот, чрез които вие 20 години може да внесете 40 хиляди лева и след 20 години да получите 80 хиляди лв. на куб или да получите рента, която да ви даде помощ. Схемите са такива, че за 20 години, внасяйки годишно по 2 хиляди лева, давате за 20 години – 40 хил.лв., получавате след 20 години – 80 хил.лв. или към днешните цифри можете да получите всяка година по 600 лв. И да доживеете до пенсионна възраст, която да ви даде допълнителните бонуси като всеки един гражданин.
Днес има достатъчно инструменти и това, което аз като заключение искам да кажа – абсолютно резонен е въпросът. Според мен трябва да бъде решен. Абсолютно рационални са аргументите, че такава категория хора с такъв специфичен труд, естествено е, че не могат да бъдат поставени в условията на голямата маса работещи в България и според мен не това е начинът за решаване на този проблем като предизвикателство. Това в никакъв случай не означава, че той не трябва да бъде решен. Аз съм готов при по-различен подход да подкрепя усилията за решаването на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Госпожа Ася Гонева има думата.
АСЯ ГОНЕВА: Благодаря, господин председател.
Аз също ще си позволя да злоупотребя с вниманието на народните представители. Първо искам да кажа, че трябва да си дадем сметка, че тук не става въпрос за категория осигурени, които не са категорийни. Те имат право на привилегия, защото са втора категория труд. Нещо повече, младите хора сред тях задължително подлежат на осигуряване във втория стълб. И моля народните представители да си припомня тази фактическа обстановка.
Тук искам да кажа, че за разлика от много от вас и от господин Баташов, аз не мога да декларирам, че не съм заинтересована и че нямам интереси от това, което се обсъжда. Напротив, аз представлявам интересите на осигурените лица, които в България са над 3 млн.човека и понеже редовно участвам в работата на тази комисия, и всички вие сте свидетели, искам да кажа, че се чувствам ужасно засегната затова, че в 2/3 от времето тук се обсъждат проблемите на 270 хиляди човека и вътре в рамките на тези 270 хил.човека постоянно се противопоставят едни групи на други.
Ако ще говорим за лавината, аз искам да ви призная нещо, господин председател и уважаеми народни представители! В деня, в който законопроектът на господин Баташов беше на моето бюро, аз се обадих на Председателството на музикалните дейци, които са колективен член на моята конфедерация и им предоставих вашия законопроект. Защото те също имат претенции – духачите и т.н., да не ви занимавам. Така че бъдете сигурни, лавината е готова – футболистите имат такива предложения. Тоест, не е пресилено това, което тук се говори и целта не е ние да противопоставяме експертните становища на вашето, иначе с добри намерения, предложения.
И последно. Аз се солидаризирам напълно с това, което беше казано от една депутатка тук, че държавата трябва да покаже отношение към определени категории културни дейци и с две ръце съм “за”. Обаче, извинявайте, не може това да става винаги и за сметка на осигурителната система, в която, повтарям, 90% сме ние – тези, които се пенсионираме при 37 години стаж и 63- и 60-годишна възраст. Защо си мислите, че много ме харесва мен Желязко Христов на тези години? Не, никой работодател не обича по-възрастните работници и работнички особено, даже, заради това, че те повече знаят от останалите. Всички имаме този проблем.
Но след като сме европейска държава и след като сме поели определени ангажименти и всяка година министърът на труда докладва и се черви и се поти там – в един кръг от социални министри, които обсъждат как България изпълнява принципите на отворения метод на координация. Защото госпожа Драганова се опита да се позове на това, което казах по отношение на социално-осигурителните системи, които са национална отговорност – да, но в рамките на общоевропейските принципи, които са приети от Европейския съюз общо. Така че моят апел е – ако вие имате наистина обща политическа воля да бъде направен жест към определена категория работещи, моля ви се не през осигурителната система. Наистина ви моля! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Гонева, много Ви благодаря, че не споменахте всички дейности бяха прехвърлени на осигурителната система, защото щеше да стане 17 часа.
Има думата господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! В официалното становище на Националния осигурителен институт ние елегантно прехвърляме този въпрос към Министерството на труда и социалната политика по две причини. Първо, това е органът, който провежда политиката в областта на социалното осигуряване, съгласно Кодекса за социално осигуряване. И второ, Министерството на труда и социалната политика е институцията е институцията, в която се изследват условията на труд, всички тези детайли, които бяха поднесени от господин Баташов и представителят на тези среди, който се изказа.
Искам да направя съвсем кратко изказване като един от хората, работил по конструирането на Кодекса за социално осигуряване. На мен също много ми хареса становището на КНСБ. Много дълго време в тази зала – вече три парламента, имам честта да работя с три парламента, търкаляме едни яйца в един съд, но те са цели и никой не смее да ги чукне. Време е просто те да се чукнат, за да стане омлет, защото със здрави яйца омлет не се прави.
Мен, господин председател, не ме плашат толкова емоционалните изказвания на отделни народни представители, които защитават една или друга гилдия, от която произтичат. Благодарение на това, че Вие като председател отстоявате принципите на социалното осигуряване, благодарение на това, че винаги има едно добро мнозинство, не емоционалните аргументи са тези, които са торпилирали осигурителната система. Значи, освен тези два вектора, които се сблъскват – сега е модерно да се говори за вектори, рационален и емоционален, те не са нанесли поражение между тях, гръмотевица не е имало.
Онова, което разрушава осигурителния модел, са политическите и експертните аргументи. Това разрушава осигурителната система в България. Има случаи на заздравяване – аз ще ги цитирам без да изреждам целия поименник. Онова, което досега е направено в полза на осигурителната система, са регистрацията на трудовите договори и минималните прагове, консолидирането на бюджета на осигурителната система и преминаването на Фонд “Безработица” в осигуряването като осигурителен фонд и отделянето на социалната пенсия от пенсията за осигурителен стаж и възраст като мерило за минимални пенсии. Това са положителни стъпки. Всичко друго е със знак два минуса. През цялото време осигурителната система е товарена с най-различни функции – демографски въпроси да решава, последните решения са в тази посока, да решава икономически въпроси, като дава привилегии на една или друга група самоосигуряващи се да плащат или въобще да не плащат осигурителни вноски, като намалява през цялото време осигурителните вноски, наричайки ги осигурителна тежест, и в другата посока непрекъснато тя е натоварвана да реши въпросите на хората с малки пенсии и така нататък. Тоест, през цялото време се е вървяло в тази посока и ние през цялото време тук, в тази комисия – аз уважавам всички членове, както и онези, с които сме работили, сме се опитвали с експертни аргументи да се противопоставяме на политическия, а понякога на идеологически аргументи. Затова ние сме загубили тази битка.
Днес социалното осигуряване отново е придатък на Държавния бюджет, днес отново той е пробит отвсякъде – тези принципи са пробити отвсякъде, за да направим компромис на този или онзи. И понеже казвам, че това са политически аргументи за мен не е ясно защо може да мине въпросът с минните спасители или с миньорите да удължим до 2014 г. или за енергетиците нещо да направим ида не може да се направи нещо за балетистите. И двата въпроса са еднакво брадясали, и двата въпроса са с еднакво дълги бради.
Отварям една скоба, за да ви кажа, че се задава сага “Минни спасители – 3” – трета серия ще се играе, благодарение на едни мъдри решения на Кюстендилския окръжен съд. Но въпросът е защо за едните може, за другите – не.
Приключвам с увертюрата на моето изказване по този законопроект. Госпожа Гонева е абсолютно права, че не става въпрос за категория труд – те и сега са във втора категория труд, и сега се осигуряват в професионален фонд, а тези, които са родени след 1960 година в Универсален фонд и сега балерини и балетисти и танцьори от държавните ансамбли, както стана ясно, могат да се пенсионират 3 години по-рано.
Законопроектът на господин Баташов обаче търси друго измерение. Той не вкарва тази категория дейци на културата в преходния параграф – той не ги вкарва при миньорите, той не ги вкарва в категорийните работници. Той ги вкарва там, където са Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната. Затова аз чисто технически в личен разговор му казах, че е по-добре, ако въобще бъде прието, да бъде чл. 69а със следните аргументи. Имаме износване и ускорено и непригодност от определена възраст или след определени години работа в тази професия да се упражнява тя повече. Това е основният аргумент, тоест ние не сме в механизма пенсии за осигурителен стаж и възраст, в това число ранно пенсиониране, а влизаме в една друга осигурителна система. Това са пенсии за прослужено време. Военни служители, служители на МВР също така са в схемата за прослужено време. Тоест, ние казваме, че след като са служили 25 години, от които 2/3 на кадрова служба, могат да се пенсионират при уволнение без оглед на възрастта. Точно това се предлага в законопроекта на господин Баташов. Това го правя за уточнение, за да стане ясно, че в друг план сме.
Възниква въпросът – вижда се, че е проблем, какво може да се направи. Според мен този въпрос, не само за тази категория, а и за всички, може да бъде решен в две стъпки. Първата стъпка – еднократно или с някаква преходна разпоредба, но тя да не се удължава във времето, както ние непрекъснато удължавахме за миньори и всички други, да се направи едно еднократно пенсиониране, защото от финансова гледна точка, ако няма пробив, нещата са пренебрежимо евтини, тоест няма сериозна тежест върху бюджета. Но за мен основното решение, ако ние признаем, а това трябва наистина изследванията на Министерството на културата, на Министерството на труда и социалната политика да го покажат – ако наистина стои този въпрос, извинявам се за израза – износване, творческо и физическо и невъзможност повече да се упражнява тази професия, да се мине към т.нар. ускорено осигуряване. Тоест, сегашните три процента в професионалния фонд, а може да се използва схемата на учителския фонд да станат 7-8-10 – нашите актюери прекрасно могат да сметнат какви средства са необходими, и не както казва госпожа Гонева – за сметка на останалите осигурени лица, които са трета категория труд, а за сметка на Държавния бюджет – вместо да ги финансира, както казахте, че носят колове или като храстчета да ги финансира на някакви синекурни длъжности в държавните институции, да плаща тези ускорени осигуровки и по тази схема, която бъде утвърдена, те да бъдат пенсионирани. За мен това е елегантното решение, тоест на две стъпки. Най-напред да бъдат решени тези критични крайни случай и след това да се намери трайното решение не само за тази категория обаче, а също и за всички останали, които са изредени тук – циркови артисти, акробати, гимнастици, оркестранти на духови инструменти и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Христосков, за начина, по който поставихте проблема. Защото винаги позицията на комисията е била точно в този дух, тоест продължавайки да правим изключение. Ние създаваме условие да провалим цялата осигурителна система не с тези 500-600 човека, нарушаваме справедливостта и усещането на справедливост на базата на свръхсолидарността.
Предложението, което направихте, е изключително ценно. Понеже виждам, че господин Владислав Горанов от Министерството на финансите не реагира, а и няма как да реагира, защото при положение че се промени осигурителната вноска за тази категория в смисъла, в който казахте, това е законосъобразният, това е принципосъобразният начин, по който да бъде решен този действителен проблем. Защото никой от Комисията по труда и социалната политика не се обявява против тази изключително заслужила категория български граждани. Никой от комисията няма никакви съмнения, че те са изключителни професионалисти и т.н. Тук въпросът е по някакъв начин да предпазим системата, да наложим принципите на социалното осигуряване в цялостната дейност на комисията и на Народното събрание.
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Лошо е, господин председателю, че ми дадохте последен думата – няма да успея да кажа това, което бих искал.
Във всички случаи искам само да кажа, че ние като Министерството на труда и социалната политика – вие сте прочели всичко, което сме написали в становището – ние никога не сме били за сепарираното и изолирано разглеждане на интереса на която и да било гилдия самоцелно. За нас всички граждани, всички професионални общности са еднакво ценни и всеки един гражданин като гражданин на Република България има своята ценност в какъвто и труд да се труди.
Извън това, което сме написали в становището, ще кажа – вече беше споменато, посочената категория, работещи в момента също са в преференциално отношение. Аз много внимателно слушах мотивите на вносителя и той спомена няколко думи – “психофизика”, “пригодност за съответната работа”, “достойно да се оттеглят”, “разписват се във ведомости и не ги включват спектакли”, “ограничен брой хора”, “човешки съдби”, “политическа воля, насочена към хората”, мисля, че с решенията, които се предлагат в момента, нито един от тези аргументи не е в подкрепа на това, което се предлага. В момента има 25 години изискване за това, което е предложението. Ако, както спомена господин Кузов, едно лице има 24 години, какво се случва с него? Струва ми се, че трябва да зададем въпроса така и един допълнителен привкус и аспект към тази дискусия – тя е особено ценна, всъщност ние какво искаме да решим – проблем на хора, които са в момента или с бъдеще? Мисля, че това, което се опитваме да решим, е обърнато с поглед назад, а не е с поглед напред. Струва ми се, че нашата пенсионна система и която и да е пенсионна система трябва да гледа напред.
Освен това, пак в мотивите, независимо че ги няма в този законопроект, пак се говори за държавни и общински институти. В крайна сметка балерина, балетист и танцьор можеш да бъдеш и не в държавна структура. Поради тази причина трябва да отчитаме, че това не може да бъде единствено и само вменено на Държавния бюджет.
Освен това ние говорим в последно време и коментираме факта за професионална мобилност. Това може да звучи отвлечено, може да звучи непонятно, може да не звучи с човешко отношение, но ние какво искаме да кажем на тези хора? Ето, догодина ще придобия право на пенсия, ако съм започнал своята трудова кариера като балетист и искате да кажете, че аз вече не мога да се трудя! Това искаме да направим – да извадим този човек от пазара на труда, да го изхвърлим. И той не може да бъде достойно оттеглен, защото той ще получава ниска пенсия. И после пак ще кажем – виждате ли, тази пенсия е ниска, какво мисли държавата?
Затова аз мисля, че дискусията, която водим, е изключително навременна, но тя трябва да се гледа през призмата на 44 професии, които са в същата тази категория, трябва да се гледа през призмата Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, която дава възможност да се подкрепят такива инициативи не за ранно пенсиониране, а за по-дълго оставане на пазара на труда. В крайна сметка какъв е този сигнал, който ще изпратим към всички онези, които стимулираме да отложат своето пенсиониране?
Така че, струва ми се, че трябва много да помислим по този въпрос – колективно трудово договаряне в тази сфера на дейност не е провеждана, може би трябва да се провежда и струва ми се, че това, което предложи и доктор Колчаков, е част от въпросите, по които ние трябва да мислим и да търсим решението. В никакъв случай Министерството на труда и социалната политика не може да подкрепи така предложеният вариант за решаване на тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, имате ли въпроси? Ако господин Баташов или господин Иванов имат да кажат нещо, заповядайте.
ИВАЙЛО ИВАНОВ: Благодаря ви за мненията. Аз слушах дебатите ви. Аз лично, като обикновен човек, трайно свързан с една професия, не разбрах всъщност тези хора какво ще направят оттук-натам – би трябвало да си търсят работа в някаква друга сфера и теръпва да се учат на някакъв друг труд ли? Ние работим в културата, не произвеждаме нищо. Ние не произвеждаме хляб, цигари или каквото и да се харчи и носи такава полза – материална, за държавата. Ние работим в духовна сфера. Ние отдаваме целия си млад живот за това нещо. Мисля, че държавата има нужда от такива като нас. Ако няма нужда като нас, то тогава за какво работим ние? Закрийте ни направо – с някакъв декрет или нещо подобно, и да не работим. За нас няма перспектива! Така приети нещата, един вид слага се абсолютен кръст на цялото наше изкуство. Никой млад човек повече няма да се хване да го работи това, защото няма никаква перспектива – обезсмисля се нашата работа по този начин. Друго не мога да кажа. Предполагам, че въздействам емоционално и това не са доводи, които ще ви заинтересуват – лично моето мнение на един обикновен човек. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Иванов – ние приемаме всякакви аргументи в тази посока, включително и емоционални. Защото аз например “не можах да разбера какво ще работя след тази възраст”, а с тази пенсия Вие можете ли да се издържате? Можете ли да ми кажете?
ИВАЙЛО ИВАНОВ: А без нея?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: С нея влизате в схемите на социалното подпомагане, защото 123 лв. – минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, каквато се очертава при този размер на осигурителните вноски, е един доход, който веднага ви вкарва в другата защитна мрежа, за която говори господин Христосков. От това искаме да ви предпазим, от това предпазва и европейският подход.
Аз разбирам вашите аргументи. Ако съм на Ваше място, аз от гледна точка на моето съсловие, господин Баташов, което представлявам, мисля, че не по-лошо по начина, по който Вие представлявате вашето съсловие, са ме заривали с такъв тип въпроси, включително моята професия “Анестезиология и реанимация” – ами ние работим с отрови, с вредност, а нито сме втора категория, нито първа категория, нито се пенсионираме по-рано, и работим 8 часа като всички останали, защото има спешност, нито пък нашата професия е по-малко престижна от всички останали, нито пък повече престижна.
Така че подходът на привилегироваме една или друга категория минава през това, което казва господин Христосков – да се търсят други решения, а не само през социалното осигуряване. Това е малко по-различният подход.
Господин Баташов, заповядайте.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Надявам се да не останете с впечатление, че въпросният законопроект е опит да се торпилира социално-осигурителната система. По никакъв начин!
Аз започнах своето експозе – връщам ви пак, не знам колко емоционално ви е въздействало, но излагам фактология. Започвам с това уверение, че едва ли този законопроект е абсолютно издържан. Пак ви казвам, нямам за цел по никакъв начин а торпилирам една действаща система, за която вие сте положили много усилия. Напротив, търся да намеря начин. Защото смятам за свой дълг – за човек, който работи в духовната и културната сфера, която за голямо съжаление 20 години е най-нереформираната, беше натикана в ъгъла. Но не стига това, но беше и затисната с нещо отгоре.
Искам да ви кажа, че в краен вариант аз мисля, че доброто е, че този дебат се състоя. Аз мисля, че няма да го закрием сега. С помощта на господин Христосков, с ваша помощ, с помощта на специалисти, на прависти да гледаме да уредим нещата еx-lege. Пак казвам, не ме възприемайте като човек, който иска да взриви работата на вашата комисия. Но аз чувствам като свое лично задължение за тази културна духовна сфера, без която България е загубена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Баташов. Едва ли някой от комисията по някакъв начин е имал някакъв тип съмнение затова, че Вие сте добронамерен.
Що се отнася до това да “взривите” с едно предложение осигурителната система, разбира се, че това няма как да стане. Но ние в тази комисия или една част от тази комисия и експертите към тази комисия – хората, които дълги години се занимават с тази материя, са изключително чувствителни на тема принципи. Защото тук не става въпрос дали са 700, 7000 или 700 000, защото ние вземаме решения за такава група хора.
Когато принципът, както каза господин Христосков, е накърнен по някакъв начин през годините и е отворил вратичка, допуснала изключение, за съжаление българската действителност, включително нашата общност, наречена българско депутатство, винаги си позволява по един не особено регламентиран начин да превърне изключенията в правило. Майстори сме на тази работа. Затова, господин Баташов, реагираме по този начин, а не защото оспорваме Вашето право в търсене на истината и решението на този въпрос.
Надявам се, че се разбрахме за какво говорим в продължение вече на един час. Мисля, че това е един достоен начин да завършим тази дискусия с надеждата да я продължим по-нататък.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: Също така съм длъжен да заявя пред всички, че не искам да се вади една гилдия пред скоба за сметка на други. Вярвайте ми!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА: Един кратък въпрос към господин Христосков. На базата на много добре мотивираната позиция на госпожа Ася Гонева аз искам отново господин Христосков да ни разясни как се оправяме и с предложенията за персонална пенсия – там дава, а тук не може.
АСЯ ГОНЕВА: Може!
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Това са политически аргументи, които аз не мога да коментирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Мирославов, заповядайте.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, нямах никакво намерение да се изказвам, защото знам колко този въпрос е спорен – аз лично 15 години се занимавам с него. Струва ми се, че внесеният законопроект поставя в по-неблагоприятно положение балерините и балетистите. Те сега имат право при 15 години да се пенсионират малко по-рано – на 57 години, а не 63 години – 52 години при жените и 57 г. при мъжете. Тоест, 15 години ас съм балетист и след това се занимавам с какво ли не, но се пенсионирам 5 години по-рано.
Сега категорично се искат 25 години. Какво ще стане с тези с 24 години, с 23 години или с 20 години стаж и т.н.? Каква категория труд е това? Защото вече отпада от правилника – вече не е втора категория, нямат привилегировано пенсиониране.
Трето, вие споменахте за пенсиите – 400 лв. по 25 години, са 100 лв. пенсия, сложете го по 1,1% и ще стане 110 лв., значи отиваме към минималната пенсия. Какво правим с тези хора? И понеже съм юрист, се сещам – влиза законът в сила, тези 500 или 600 души, прилага се чл. 328, т. 10 от Кодекса на труда при придобиване на право на пенсия да изчезнат от театъра, театърът оправя своите финанси, а хората остават да живеят със 100 лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, има ли други мнения? Виждам, че няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване с вносител народния представител Андрей Баташов.
Гласували общо 16 народни представители: за – 4, против – няма, въздържали се - 13.
Не се приема.
Благодаря Ви, господин Баташов и вносителите на законопроекта.

Колеги, преминаваме към
ТОЧКА ВТОРА
Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 854-01-142, внесен от Ваню Хърков и група народни представители на 21 ноември 2008 г.
Вносителите, за съжаление, ги няма. Но мога накратко да представя законопроекта, защото няма смисъл да го отлагаме. Колеги, самият факт, че вносителите ги няма, означава, че има разколебаване.
Има становища по този законопроект на различни институции.
В общи линии предложението на народните представители, които от десетина останаха трима, е, че народен представител, който е навършил 55-годишна възраст, независимо от размера на осигурителния му стаж, след изтичане на пълния мандат на Народното събрание, ако не е избран за следващото, придобива право на пенсия.
Вторият по-важен аргумент е за размера по § 2, който се предлага да бъде 70% от възнаграждението на народния представител.
Колеги, това е предложеният законопроект. По него имаше изключително съдържателна обществена и медийна дискусия и т.н. Мисля, че всички аргументи бяха казани.
Имате думата за коментар.
Заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря, господин председател.
Имам желание да направя едно процедурно предложение. Когато видях този законопроект, поискаха становища от мен някои медии и аз си позволих през медиите да се обърна към колегите, тъй като в личен разговор не съм го правила и не съм потърсила тази възможност да апелирам към тях да изтеглят този законопроект. Защото това е срамно за нас да коментираме, да дискутираме. Затова имам процедурно предложение да не гласуваме и да не излагаме мотиви “за” или “против”, ако някой има такива изобщо. Защото наистина е срамно. А тук да се упражняваме в риторика – знам, че е много хубаво да кажем – ах, колко ме е срам, ах, колко е ужасно това нещо – сега българските пенсионери живеят с 60 евро, а пък депутатите... Знам, че това може да доведе на някого политически дивидент, но за мен е срамно да участвам в такава дискусия. Затова предлагам просто да гласуваме и този срамен законопроект да не го разглеждаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, ако всички сте съгласни, аз нямам нищо против. Обаче госпожа Банкова има обратно процедурно предложение.
СТЕЛА БАНКОВА: Господин председател, аз мисля, че точно в днешно време е абсолютно необходимо народните представители да носят отговорност за това, което предлагат, за своята законодателна дейност.
Ако ние сега да не го подлагаме на дебат, това означава, че минаваме по линията на най-малкото съпротивление. Обръщам внимание, че този законопроект е предложен от опозицията и от управляващите – от “Атака” и от други политически сили. Така че категорично възразявам срещу това да се измъкнем по терлици, не става дума за това, че ще го обсъждаме тука в детайли. Но е абсолютно необходимо, за да си носим отговорност за това, което предлагаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Има процедурно предложение – аз съм длъжен да го подложа на гласуване, макар че няма процедура за прекратяване на дискусията. Ако няма съгласие, ще ви моля с кратки аргументи, да не го подлагаме на дискусия или пък, ако искате да продължим дискусията, да го подложим на гласуване.
Няма процедура за прекратяване на дискусията, но нека много накратко да изложите аргументи. Аргументите, с които беше подкрепен предния законопроект, може да се използват и сега. Съжалявам, че колегите, които го подкрепиха, излязоха. Защото щях да ги помоля да подкрепят и този законопроект със същия аргумент. Няма по-различен аргумент. Пак става въпрос за ранно пенсиониране, пак става въпрос за привилегирована група, пак става въпрос за липса на възраст, на липса на осигурителен стаж, но има и нюанси.
Колеги, заповядайте.
НИКОЛА ГОЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми гости, уважаеми колеги! Ясни са аргументите, но нашата посока е да вървим към увеличаване на заетостта. Вземам думата като най-възрастният от депутатите в тази комисия. Мисля, че законопроектът изобщо в морален план не може да бъде подкрепен, но мисля, че все някой ден може да дойде момент да се гледат тези неща по нива.
Мисля, че тук е ролята на Министерството на труда и социалната политика, защото имаме проблеми в страната. Примерно, държавните служители – виждаме голямо текучество. Казваме – депутатите, ами съветниците, държавните служители, общинските служители и т.н.? Така че според мен в една перспектива след дебат може да се готви една мрежа, при която не да се да има ранно пенсиониране, както тук е 55 години, а примерно да се дава по някаква схема увеличение на процентите, на стажа, на годините – примерно с коефициента 1,1; 1,2; или 1,3 в зависимост от това за отделните служители да има известно стабилизиране. Ние знаем, че има група, която взема по 20 заплати при пенсиониране с оглед да не се провокират с частни, странични дела. Но за да се осигури устойчивост, примерно, на държавните служители, така че всички да имат една обща схема. Тук, според мен е работата на Социалното министерство – има една перспектива по принцип всички от веригата трябва да бъдат обхванати, и тогава обществото ще го приеме. А сега, просто...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гочев.
Колеги, вероятно ви е направило впечатление в становището на Консултативния съвет по законодателството, цитирайки част от европейската практика, в Англия например са приели законопроект, даващ права, но не същите, които се предлагат от вносителите на този законопроект, това да се отнася за следващо Народно събрание, а не да се връщат назад – един много интересен подход, характерен за англичаните може би. Казвам това, за да обърна внимание на начина, на който мислят нашите колеги в Англия.
Госпожа Банкова има думата.
СТЕЛА БАНКОВА: Аз отново ще повторя позицията си, че трябва да се осъжда този законопроект. Защото той е предложен, повтарям, от опозицията и от управляващите.
Няма да се съглася с тезата, която предишният колега изложи, че трябва да се мисли в перспектива, за допълнителни заплати при пенсиониране и това да бъде грижа на Социалното министерство, тоест министерството да помисли ние като излезем от тази сфера колко заплати допълнително да вземем. Напротив, Социалното министерство трябва да има грижа номер едно да се приведат поне в относителна синхронизация българските пенсии с европейските. Не можем да говорим за европейска традиция, при положение че българските пенсии са на такава стойност. Много добре знаете, когато контактувате с чуждестранни делегати, че никой в Европа не може да повярва какъв е размерът на пенсиите в България - когато се произнесе пенсията в евро, никой не може да повярва.
Така че пак ще ви кажа, колеги, има нещо нечестно в това, че вносителите не седнаха тук с лицето си. Затова българските граждани ни обвиняват, че ние нямаме смелост с лицето си да защитим това, което правим тук, да защитим позициите си. И сега тук, в залата, поискахме пак да се измъкнем и да кажем: “Хайде, да не го обсъждаме това”. Напротив, тепърва този проблем ще върви сред българското общество. И е недостойно, простете ми за силната дума, да внесеш законодателна инициатива и след това, заради натиска на общественото мнение, да оттеглиш своята позиция. Защо? Внесеният законопроект остава внесен, тук не играе ролята на оттеглен подпис.
В ситуацията, в която се намира България, представители на опозицията и на управляващите помислиха, че могат сложат своите високи пенсии, най-напред като дебат в парламента. Ето, това е страшното. Въобще няма да се измъкнем от дебат в обществото, ако този законопроект тепърва започва. Нали вие имате приемни дни и разговаряте с хората? Тепърва започва обсъждането и вълнението и възмущението на хората от това, което сме направили тук. Да не говорим затова, че тези политически сили – ето давам пример с “Атака”, не внесе нито един законопроект за пенсиите, а в последната година внася законопроект за собствените си депутатски пенсии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Банкова, ще Ви прекъсна, защото това, което казвате не е вярно. Имаше един законопроект да се отмени задължителният характер на осигуряването, което е горе-долу равно на това за пенсионирането на народните представители, даже по-лошо.
СТЕЛА БАНКОВА: Моля Ви, знам го това. Сравнявам го с този законопроект, който внесохме с Минчо Христов за отмяна на точковата система и най-вече за повдигане на този коефициент – ние предложихме 1,5. Сега, тези добри и разумни предложения не бяха приети, а в същото време народното представителство в лицето на опозиция и управляващи предлагат депутатска пенсия от 1500 лв. Няма да се измъкнем от моралната страна на този проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Банкова.
Ще си позволя само една реплика. Понеже вие с Минчо Христов непрекъснато предлагате да се премахне точковата система, аз имам един много прост въпрос – какво предлагате – първо, няма такава система, второ, какво предлагате на нейно място? Предлагате Министерският съвет за един месец да предложи нова система. Ако предлагате стария закон за пенсиите, той доведе до това, пенсиите в България да не бъде възможно да се плащат – 1997 г. пенсиите бяха по 3-5 или не знам колко долара. Ако това предлагате, аз не съм съгласен.
Кажете, когато казвате – искаме да премахнем “точковата система”, какво предлагате на нейно място?
СТЕЛА БАНКОВА: Колегите от Българската социалистическа партия ще си признаят, че те имат премахване на точковата система в предизборната си програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Това не е предложение.
Това, че Българската социалистическа партия го имат в предизборната си програма, ще отговарят защо са я изпълнили или не.
Аз имам един много прост въпрос – какво се предлага на нейно място? В природата и в социалното осигуряване нецелесъобразности няма – едно нещо се заменя с другото. За да получават хората пенсии, трябва да има друга система. Ако Вие я предложите, ще я обсъдим, ще я коментираме. Но така за един месец да стане...
Заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря, господин председател.
Госпожо Банкова, това, че предложих да не се коментира е знак на разграничение от този позорен акт на внасянето изобщо на такъв законопроект и в никакъв случай не е измъкване. Но наистина не смятам да обяснявам колко пъти какво съм предлагала за пенсиите, за да кажат тези колеги какво лошо нещо са направили. Няма да си посипвам аз главата с пепел, затова че на някакви десет души им е хрумнало да извършат това безобразие и да ни разделят пред цялото общество, и да ги няма днес. Защото това е един резил. И без това искат тук с камъни да идват да ни замерват хората, и то всички подред без никакви изключения. А сега да си разкъсвам и аз ризата, заради някакви хора, които са извършили безобразие – аз се разграничавам категорично и смятам, че с гласуването дори е срамно да казваме защо не трябва, а то е от ясно, по-ясно. Има ли някой, на когото да му минава през ума – такъв колега, и съм убедена, че няма, че ние сме тук 10-15 души всеки от нас трябва да каже, че се разграничава и че това не трябва да е. Просто, отхвърляме с пренебрежение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Понева.
Ако трябва да се замислим малко по-сериозно, изключваме тези аргументи, които са обществено приемливи и приемливи за по-голяма част от народните представители, може би това, което каза господин Лазаров за колективно-трудово договаряне, може би трябва в рамките на следващото Народно събрание – очевидно, че сега не може да се случи това, това, което казва доктор Колчаков за групата на артистите-балетистите – примерно някакви застраховки, допълнително доброволно пенсионно осигуряване, ако някой иска – никой не му пречи да се осигурява доброволно и да бъде така добър да внася застрахователни вноски, за да получава бонуси.
Господин Гочев, когато имаш възможност, имаш по-високи доходи и както казваше един колега от предния парламент – да се подсигуриш, а не да се осигуриш, бъди така добър да имаш съзнанието да внасяш осигурителни вноски в доброволни фондове, да използваш някои от застрахователните схеми, за да можеш след това да разчиташ на някакъв допълнителен доход. Това е цялата система в България – да имаш възможности, когато имаш по-високи доходи, осигурявай се и след това ще си получиш съответната застрахователна или осигурителна премия. Така че да се връщаме отново да решаваме някакви проблеми – сигурно има проблеми, сигурно колегите-вносители искат да подложат, да открият някакъв дебат по тези въпроси, макар и обществено неприемлив, но нека този дебат да стъпи на други принципи, а да не минава отново през социалното осигуряване. Защото ние сме свикнали, където има някакви проблеми в обществото, хайде да натоварим осигурителната система. А тя не може да издържа, няма как да издържи.
Господин Христосков и госпожа Гонева много правилно казаха, че когато натоварваме осигурителната система с неспецифични функции и с неспецифични задължения и ангажименти, от една страна, да ръфаме, да уязвяваме осигурителната система в приходната й част, и от друга страна, да казваме защо размерът на пенсиите е такъв, ето това няма как да се случи. Няма такова уравнение, при което в приходната част да вкараш минуси и след това, в разходната част да търсиш плюсове. Няма как да стане. Трябва някъде да има и в случая това е Държавния бюджет – 46,6% са за сметка на държавата. И какво правим всъщност? Както казва народът: “Защо ги ручахме жабетата?” Искахме да направим осигурителен модел и изведнъж се оказахме в тази ситуация, и то благодарение на такива решения, които са вземани в тази зала. Ако не бяхме с много големи усилия, включително и от нашите парламентарни групи, да защитаваме непопулярните решения, най-лесно ни е да кажем – подкрепяме балетистите, след това – цирковите артисти, след това – минните спасители, след това – еди-кои си и еди-кои си. Нямаше да стигнем до тези 46,6%, а щяха да станат 60% държавно участие. А държавната пенсионна система фалира 1997 г., не по наше желание, не по наши усмотрение, но тя не може да издържи.
Аз ще приветствам всички, които защитават непопулярни мерки с аргументи. Най-лесното е друго, то е най-лесното - популярни мерки, увеличаваме с 50% законопроекта на господин Кузов, колегите от ГЕРБ и те искат 50%, но не казват, че трябва да вземат отнякъде 450 млн.лв. Не казват откъде да се вземат. И други техни изказвания на техни експерти казват, техните ръководители и лидери казват – ние искаме да дадем вдовишки пенсии – прочетох го в медиите – 50% предложи нашият колега народният представител Лъчезар Иванов. Окей, откъде ще ги вземем парите? В същия момент казват: “Искаме да намалим осигурителните вноски”. А какво да увеличим – данъците ли? “Искаме да намалим данъците” – фалира тази система, която предлагат.
Заповядайте, доктор Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и гости! Винаги има нужда от дискусия, защото този законопроект е типичният случай на хвърлен камък в блатото и си заслужава да видим какъв е ефектът.
На първо място, ще кажа безспорните неща – безспорни от обществена гледна точка и от моя лична гледна точка е абсолютно неприемливо това, което колегите са предложили. Но винаги си заслужава да се каже и още малко като истина и информация. А тя е следната – че ние сме най-мизерната държава, която осигурява условията при които имаме най-ниските работни заплати, най-ниските пенсии, най-ниската заплата на президента, на премиера, на българския народен представител, което е унизително на българина в Европа. Тоест, ние заедно трябва заедно да вървим към благоденствието и излизането от тази мизерия.
Разбира се, ние имаме реалност, които са засилили краските и аз скам да ги кажа. Естествено е парламентът да бъде мястото, което е измислено за цивилизован обществен дебат и стълкновение, вместо да се бием по улиците на барикадите. Но ние сме стигнали до една крайност, която е изключение от европейските практики – никъде не обичат много политиците, но в България политиците и специално депутатите са сатинизирани. Българският парламент е сюнгерът на обществото, който бива натоварван с най-много дамгосване, затова имаме само 10% доверие.
Тук трябва да кажем, че от персонална гледна точка не само, че няма комфорт да пребиваваш, а е едно място, където трябва да те калесват, за да идваш. Най-напред ще започна от финансова гледна точка. Аз два пъти влизам в парламента и два пъти ми намаляват доходите. Единият път, през 1997 г. идвам от собствена частна болница, която управлявах, влизам и давам упойки, всички ми целуват ръце, като започнем от първенците на града, старата номенклатура, съдии, нотариуси – аз съм почти Господ, защото от мен зависи дали ще се събуди най-малкото на операционната маса, дали в един часа през нощта ще направим аборт на любовницата му, аз бях в абсолютен комфорт. Днес в Пазарджик 90% са недоволни и ме псуват. Имаме 3300 гласа на последните местни избори, тоест огромно недоверие и износване. Какъв е смисълът да стоя тук? Парите, които получава един народен представител в България, също са сатанизирани доходи, защото трябва да кажем обективно, че за българските условия депутатът взема една прилична заплата възнаграждение, но това не е нещо огромно на фона на днешните реалности, защото много пъти, пишат медиите: “Депутатите пак вдигнаха заплатите”, което е една груба манипулация. Защото от 1990 г. има Правилник за работата на Народното събрание и народният представител в България взема 3 средни работни заплати за България. И точка по въпроса – няма значение дали е преходно правителство, общ кабинет – смесен, синьо-червен, дали е червен, дали е жълт, дали е не знам каква тройна коалиция, депутатът в България взема 3 средни работни заплати за страната, което още от 1990 г. е балансирано какво е съотношението между средна работна заплата и депутатска заплата. Тоест, нека кажем, че аз съм като човек, който е активен политически, съм предлагал през 1997 г. на бизнесмени да влязат в нашата листа и той каза – колко е депутатската заплата, и като я чу, каза – аз тези пари, ако ги нямам сутринта на нощното си шкафче, не си мърдам пръста да бачкам. Тоест, трябва да знаем, че депутатската заплата за много хора в България е дневната му надница, символично казано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Доктор Колчаков, ако продължавате в този стил да говорите, ще Ви прекъсна, защото някой може да гласува за предложения законопроект.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Не, не. Казах, от обществена и от персонална гледна точка е абсолютно неприемливо.
Но трябва да кажем реалностите и трябва да кажем следното нещо. Тъй като народът е казал, че с трици маймуни не се ловят, ако българският народ в бъдеще иска да има качествени и достойни хора, добре възнаградени, рано или късно ще се излезе от тази ситуация. Защото днес моята снаха – общо практикуващ лекар, докарва депутатска заплата с 1600 записани граждани. Ние имаме днес огромен дефицит на анестезиолози и моите колеги в Пазарджик се движат между 3 и 5 хиляди лева на месец. За 2-3 дни можеш да направиш депутатска заплата с хонорари на един анестезиолог.
За нас, от днешна гледна точка, пак повтарям – абсолютно е неприемливо е поставен този въпрос, от моя гледна точка е абсолютно неприемливо и затова ще гласуваме “против”, но в бъдеще българският народ трябва да знае, че ако иска да има добри управници, добри лекари и изобщо добри балетисти, всеки труд трябва да се заплаща според неговото достойнство и принос и трябва да се каже, че на запад казват така – като си много кадърен, умен и полезен, къде са ти парите?
И ще заключа с това. България е най-бедната държава и най-зле вървят нещата, защото, ще ме извините за израза, ама изметът на България в момента управлява ресурсите. И като ни показват, че ние сме тоалетната на Европа, са абсолютно прави, защото задникът на Азис беше на Паметника Левски и Бойко Борисов отиде като рейнджър да го свали веднага. Тоест, България, което представлява, лицето на България го няма – свряно е някъде като на щрауса в пясъка, много достойни, интелигентни и почтени хора в България не само не искат да станат депутати – не искат да помиришат България – 50 хиляди български младежи учат на запад и трябва да ги докараме тук. Нека кажем реалностите. (Реплики.) Не е ли вярно – братя Галеви не управляват ли Дупница?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля ви.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Разбира се, че днес маса интелигентни, почтени и достойни хора в България нямат пари, нямат – не управляват ресурси, и същевременно много хора, които са посредствени – и интелектуално, и морално, управляват огромни ресурси. В това е трагедията на България. Затова ние трябва да знаем, че рано или късно съдбата и ресурсите трябва да се оставят на най-годната част – леви, десни и всякакви – безпартийните са 90%, и не трябва да оставяме ресурсите да ги управляват хора, които нямат качества, нямат достойнства и нямат почтеност.
Убедено ще гласувам “против” този законопроект. Рано или късно обаче България трябва да стане нормална държава, а в момента не е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Колчаков.
Аз за себе си съм удовлетворен от дискусията – не само по последния законопроект, а изобщо цялата дискусия по няколко причини. Първо, защото тук имаме на масата доста хора, които са дългогодишни участници и свидетели на дискусията за ранното пенсиониране и тя винаги е била тежка, емоционална, с напускане, с влизане, едва ли не с ревове. Но този път успяхме да я превърнем в малко по-емоционална, може би благодарение на колегата Баташов. Все пак се получи дискусия и като че ли все повече хора разбират, че тръгвайки по тази плоскост, на по-лесното решаване на проблемите, ние всъщност се изправяме пред проблемите. За това съм удовлетворен, че все повече хора стигат до извода, че такива лесни и бързи решения в социалното осигуряване няма. И няма как да ги има. Всички искаме да решим днес на тази група, утре – на друга, но няма как да се случи. Решенията, които трябва да ги вземем сега, е трябвало да се вземат преди години. Решенията, които ги вземаме сега, ще се отнасят за хора, които ще работят след доста години.
Доктор Колчаков, харесвам това, което казвате, както и начинът, по който го казвате, но не ми харесва другото нещо – както е за балетистите и балерините, това е мотивиран избор - знаеш, че приключваш кариерата си на 25, на 30 или 40 или на 50 години – предварително го знаеш. Знаеш, че като влизаш в Народното събрание, подаваш заявление, това е мотивиран избор – сам пожелаваш да се подложиш на този приятелски и неприятелски и всякакъв огън. Така че това е положението. Няма защо да се сърдим на хората, че реагират по този начин.
Колеги, има ли други мнения?
Заповядайте, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Ще бъда много кратък, тъй като госпожа Банкова ме предизвика, че управляващи са внесли такъв законопроект. Категорично мога да кажа, че Коалиция за България, пък и останалите коалиционни партньори – ДПС и НДСВ, никога не са обсъждали такъв законопроект за ранно пенсиониране на депутатите.
Вярно е, че има подписи. Вярно е, че ние не можем да спрем законодателната инициатива на отделни народни представители. Но внушенията, че управляващите са внесли този законопроект не са верни и той никога не е обсъждан. Коалицията, нито останалите коалиционни партньори не са обсъждали такъв законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Всички го знаят това.
Колеги, има ли други мнения?
Заповядайте, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Няма да се изказвам по законопроект, господин председател и дами и господа народни представители. Не е чудно, че има такъв законопроект. Понеже съм най-възрастен в тази зала, трябва да ви кажа, че до 1990 г. в България действаше Указ за разрешаване на пенсионни права на държавни и партийни дейци, от там и на народния представител, и на окръжни комитети, и на ЦК – имаше категории и отделни възрасти. Първата работа на Великото Народно събрание, след като отмени един куп закони, с които се създадоха привилегиите, отмени и този указ.
Последната работа на Великото Народно събрание, в последния ден на съществуването си, да си приеме закон, подобен на този, който днес гледаме. След това Жельо Желев беше президент, той спря закон – вето, но нямаше кой да го прегласува. Така че това е третият случай и няма нищо в това. Може да има и четвърти, и пети, и т.н. Поддържам по-скоро казаното от господин Колчаков, защото, че е стремеж към нещо си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, колеги.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Ваню Хърков и група народни представители.
Гласували общо 17 народни представители: за – няма, против – 17, въздържали се - няма.
Не се приема законопроектът.
Колеги, благодаря ви за участието в дискусията.
Закривам заседанието. (Закрито в 17,35 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д- Р ХАСАН АДЕМОВ