Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика, сряда

---

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда и социалната политика и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на Комисията по труда и социалната политика – господин Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден на всички колеги и гости.
Имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Предлагам днешният дневен ред на заседанието да бъде следният:
1. Обсъждане на законопроект за информиране и консултиране на работниците и служителите в транснационални предприятия, групи от предприятия и дружества, № 602-01-28, внесен от Министерския съвет на 26.04.2006 г. – първо четене.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 602-01-25, внесен от Министерския съвет на 20.04.2006 г. – първо четене.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 602-01-22, внесен от Министерския съвет на 12.04.2006 г. – второ четене.
4. Разни.
Има ли предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Обсъждане на законопроект за информиране и консултиране на работниците и служителите в транснационални предприятия, групи от предприятия и дружества, № 602-01-28, внесен от Министерския съвет на 26.04.2006 г. – първо четене.
По тази точка от дневния ред давам думата на господин Емил Мирославов да представи законопроекта от името на вносителя.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Проектът на Закона за информиране и консултиране на работниците и служителите в транснационални предприятия, групи от предприятия и дружества е изготвен в изпълнение на препоръките в областта на трудовото право, дадени в Цялостния мониторингов доклад – 1005 на Европейската комисия във връзка с изпълнението на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
В изпълнение на тези препоръки в предлагания законопроект са транспонирани изцяло текстовете на Директива 94/45/ЕО за създаване на Европейски работнически съвет или за процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия и групи предприятия в рамките на Общността, Директива 2001/72/ЕО за допълване на Устава на европейското дружество по отношение на участието на работниците и служителите, и Директива 2003/72/ЕО за допълване на Устава на европейското кооперативно дружество по отношение на участието на работниците и служителите.
С този законопроект ще се уредят тези спорове, които биха могли да се защитят в Европейския съд, за да нямаме различно тълкуване на директивите. Но това, разбира се, не пречи да има над 17 хиляди – мисля – дела, заведени в Европейския съюз.
Този законопроект има малко странен с оглед на нашето законодателство характер. Такъв закон – бих могъл да ви припомня – беше Законът за безопасни и здравословни условия на труд, с който беше транспонирана Директива 371, който по-скоро има рамков характер. Той има характер не точно на щок, не е строго регламентиран. Тук обаче има строга регламентация, казана за съжаление обаче с много повече думи, отколкото казва нашето законодателство. Бяхме принудени за това, такъв беше съветът, който получихме и от Министерския съвет, това беше и решението на нашата тристранна комисия. Мисля, че господин Чавдар Христов го направи.
Тези три директиви поради своя си характер трябваше да бъдат транспонирани само в един отделен закон, при който вече няма да има разлика от отделните норми, съществуващи досега в Кодекса на труда или друг закон, а да имат един общ стил и общ вид от горе до долу.
Тук сме въвели и някои новости. Онзи ден се проведе един семинар от Европейската комисия и пак по тази директива – за информиране и транспониране на директивите. Там имаше представители и на България и Румъния. Досещате се, че това са двете страни, на които предстои да станат членки на Европейския съюз. Там аз изказах моето становище, че, така или иначе, ние трябва да направим нашето си право близко до европейското право.
Това, което – да речем – всекиго смущава, смущава и нашите колеги, е, че по нашия указ за нормативните актове, по нашата законодателна практика понятията са в последната страница, в последната глава. Тук не е така. Трябва да прочетете един закон от 30 страници, за да разберете какво е “трансгранично предприятие”. Всички директиви започват точно обратното - още в чл. 1 са понятията. Това означава, че, запознавайки се с понятията, на теб ти става ясно за какво става дума.
Това ще бъде революция в нашата законодателна дейност и нашето министерство и Министерският съвет не можаха да си го позволят, макар че ние мислихме това да се обсъжда в Тристранния съвет.
На второ място, трите директиви, както и всички нови, които продължават да се изготвят, изискват позоваването им в нормативните актове. За пръв път в нашето законодателство, в наш нормативен акт, ние в Допълнителните разпоредби сме се позовали на директивите. Този закон въвежда разпоредбите от § 2 от Преходните и заключителните разпоредби, въвежда разпоредбите на директивите, за които ви споменах.
Това се прави също с оглед – макар че директивата не се прилага задължително, това не е регламент, тя автоматически не се прилага във вътрешното законодателство – когато има спор по нея, то винаги се прилага тази директива, а не разпоредбите на нашия закон.
Много дълги, обстойни и обяснителни са най-малко 22 бележки на понятията. Но това също са понятия, които са взети от тези три директиви, за които Европейската комисия настоява изцяло да бъдат транспонирани в нашето законодателство. Даже ви споменах, че настоява да бъдат транспонирани в чл. 1, а не в последните членове на закона, каквато беше досегашната ни законодателна практика.
Опитах се да оправдая до известна степен малко странния вид на законопроекта, както Вие се изразихте, господин председател. Но искам да ви уверя, че тук имаме пълно транспониране на тези директиви, че ние сме се придържали изцяло и близко до тези директиви. На една от техническите срещи, проведена на 9 март 2006 г. в Брюксел, ние получихме няколко бележки от експерти на Подкомитет 7 към Европейската комисия, които също са отразени тук.
Надяваме се, че нови забележки няма да имаме, ако законопроектът остане в този му вид.
Благодаря ви за вниманието. Готов съм да отговарям на всички ваши въпроси.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения, изказвания по предложения законопроекта.
Господин Мирославов, казваме, че този законопроект влиза в сила от датата на влизане на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. А на практика кога трябва да влезе в сила този законопроект? Или – кога може да влезе, по-скоро?
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Господин председател, този закон ще влезе в сила, но би могъл да се прилага и ще се прилага тогава, когато в България, да речем, се създаде транснационално предприятие или европейско дружество, или европейско кооперативно дружество.
От семинара, който се проведе онзи ден, разбрахме, че в Румъния, в Унгария вече има такива предприятия. Даже за Унгария се оказа, че това е известното унгарско предприятие за производство на електрически изделия – “Тунгсрам”. Да се надяваме, че много скоро и в България може да има транснационално предприятие, което изисква да има най-малко хиляда души работници, да упражнява дейност в повече от двете страни-членки, да има най-малкото по 250 души персонал и т.н. Това е едно много добро и много хубаво бъдеще. Но все ми се струва, че това няма да е много скоро.
Що се касае до европейското кооперативно дружество, създаването на европейско кооперативно дружество по регламента, на който ние също сме се позовали в закона и който се прилага буквално, тоест, то не се транспонира, а просто двата регламента – за европейско дружество и това за европейско кооперативно дружество – се прилагат направо. Това е интересен регламент, който онзи ден ни беше обяснено, че не е задължителен за прилагане, тоест, не всяка страна би искала да си направи такова нещо и не е длъжна да си го направи. Но, ако реши да създаде европейско кооперативно дружество, би могла да го създаде, но само по реда, указан в този регламент.
Там условията за създаване на европейско кооперативно дружество са малко по-лесни и там бихме могли да очакваме, че в по-скоро време и в България би могло да се създаде такова европейско дружество. Това е тенденцията, която се очертава.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Колеги, имате думата по законопроекта за въпроси, мнения, становища.
Господин Христов, Вие имате ли някакви бележки?
Заповядайте, имате думата.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Конфедерацията на независимите синдикати в България подкрепи законопроекта в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество, включително участва със свои представители в неговата подготовка.
Така че ние смятаме този законопроект за необходим и с оглед перспективата за нашето присъединяване.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Колеги, има ли други мнения?
Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, пред нас е един законопроект, който е от последните хармонизационни закони и е изцяло нов. Както даже виждам, той е и с по-различна структура от досегашното законодателство в нашата страна.
Важно беше за мен да чуя какво казват синдикатите, тъй като там има нещо много важно, свързано с корелацията синдикати – работнически съвети. Добре е, че синдикатите подкрепят този законопроект. Но си мисля, че между първо и второ четене не само ние, но аз бих помолила и вносителите, да положат усилия малко да се поизчистят някои понятия в Допълнителните разпоредби. Ясно е, че се транспонират директиви, но транспонирането означава пренасяне на норми в националното законодателство. Така че то все пак трябва да е в съответствие с националното законодателство, като например “група предприятия”, “контролиращо предприятие”, “централно ръководство” и други такива.
Също така има препращане в Заключителната разпоредба директно към регламентите. Едва ли човек би намерил тези регламенти, ако няма две думи в закона какво точно означават те. Например:
“8. “Европейско дружество” е дружество, създадено съгласно Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета.”
Така че мисля, че има какво да се изчисти технически. Иначе аз мисля, че ние трябва да подкрепим този законопроект на първо четене.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Колеги, има ли други мнения, въпроси, становища? Не виждам. Тогава да се ориентираме към гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта за информиране и консултиране на работниците и служителите в транснационални предприятия, групи от предприятия и дружества, внесен от Министерския съвет, за първо четене.
Моля, гласувайте.
"За" - 12, "против" – няма, "въздържал се" - 1.
Законопроектът за информиране и консултиране на работниците и служителите в транснационални предприятия, групи от предприятия и дружества се подкрепя за първо четене.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 602-01-25, внесен от Министерския съвет на 20.04.2006 г., за първо четене.
Водеща комисия по този законопроект е Комисията по здравеопазването. Нашата комисия е спомагателна комисия по отношение на този законопроект.
Заповядайте, господин заместник-министър Матеев. Имате думата да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАТЕЙ МАТЕЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Аз ще ви представя само становището на Министерството на здравеопазването, като някои от правните и други позиции биха могли да разяснят моите сътрудници.
Министерството на здравеопазването подкрепя законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето. Измененията и допълненията, предложени в проекта за Закон за здравето, са свързани с изпълнение на ангажименти, поети в рамките на преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
В законопроекта са включени изменения в разпоредбите, регламентиращи, първо, документи, необходими при издаване на разрешения за извършване на дейности по разрушаване или отстраняване на азбест и азбестосъдържащи материали.
Искам да обърна внимание, че азбестът е приет като канцерогенен фактор, който представлява голяма опасност за развитието на рак на белия дроб и всички дейности, където се използва абзестът като строителен материал и там, където се разрушават преди изградени структури с азбест, се наблюдават по отношение на професионалните болести. Лекарите трябва да обръщат голямо внимание в това отношение. Тези изменения и допълнения вземат предвид всички тези европейски норми, които трябва да се прилагат към Закона за здравето.
Втората точка е признаването на професионалната квалификация по медицинска професия. В предложените изменения в чл. 73, 74 и чл. 214 от Закона за здравето се въвеждат текстове за защита на работещите при рискове, свързани с експозицията на азбест. Това са изменения, свързани с Директива 91/382, за защита на работници от рискове, свързани с експозиция на химически вещества при работа, като се изменя и чл. 12 от Директива 83/477 и се създава чл. 12б.
С предложенията за изменения на разпоредбите, регламентиращи признаването на професионалната квалификация по медицинска професия се изпълняват също така преддоговорни ангажименти по Глава втора “Свободно движение на хора”, раздел “Взаимно признаване на професионалната квалификация” и отразяване на бележките, направени от страна на Европейската комисия по време на техническите консултации на 7 март 2006 г.
Промените са съобразени с новоприетата Директива 2005/36/ ЕО относно признаването на професионалната квалификация. Измененията и допълненията на Закона за здравето са свързани с цялостното изпълнение на ангажиментите, поети в рамките на преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Доктор Москов отговаря за проблемите по признаване на медицинската професия. Така че той може да даде допълнителни разяснения в това направление.
А по отношение на азбеста, смятам, че мога да отговоря лично аз на въпроси, които биха могли да възникнат тук.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Доктор Москов, ако Вие желаете, можете да кажете нещо за професионалната квалификация или по-точно за признаването на професионалната квалификация и каква е разликата между “медицинска професия” и “професионална квалификация”.
Заповядайте, доктор Москов. Имате думата.
АНГЕЛ МОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложеното изменение във втората част на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето се отнася до взаимното признаване на професионални квалификация и се наложи поради това, че изрично от Европейската комисия настояха да бъдат равнопоставени гражданите на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Швейцария с българските граждани.
Текстът на чл. 191 касае загубата на правоспособност при неупражняване на професията в продължение на пет години. Действащият в момента текст е дискриминационен спрямо гражданите на Европейския съюз и затова се прави това видоизменение на текста всъщност, като се уточнява, че изискването се отнася само за тези, които трайно са се установили в България за упражняване на професията.
Навсякъде в законопроекта беше поставен въпроса от страна на Европейската комисия, че използването на термина “медицинско образование” не е най-точният еквивалент на “професионална квалификация” и беше предложено той да бъде заменен с текста, който в момента е залегнал в европейските директиви – и в досегашните, и в новата Директива 2005/36/ЕО.
Така че това е другото изменение, което се прави с този законопроект, както и в заглавието на Раздел ІІІ “Признаване на професионална квалификация по медицински професии”.
Следващите текстове всъщност се отнасят до тези изменения в конкретните алинеи. Заменят се съответно текстове, които се отнасят до медицинско образование, с текстове, отнасящи се до “професионална квалификация по медицински професии”.
В новата директива изрично е включен текст за разкриването на процедури и признаването на професионална квалификация, издадени в трети държави, когато тази квалификация е била призната в някоя от държавите-членки на Европейския съюз. Беше направено предложение това нещо да бъде отразено в законодателството. Ние го предвиждахме в наредбата и тя излезе така, но изрично беше поставен въпросът, че това трябва да бъде законово регламентирано. Това беше причината да предложим промяна в чл. 196, с което се дава право да се признават и след това в подзаконовия нормативен акт това съответно беше отразено.
Подготвени са предложенията за промени в подзаконовите нормативни актове. Чака се само приемането на закона, за да бъдат предложени за одобрение.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Москов.
Да разбираме ли, доктор Москов, че професионалната квалификация на доктор Колчаков – анестезиолог-реаниматор – придобита в Република България, се признава примерно в Белгия и обратно?
Колеги, имате думата.
АНГЕЛ МОСКОВ: Господин председател, след влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз признаването на професионални квалификации ще става по реда на в момента действащите директиви, съответно ще бъде направено допълнение или анекс към действащата директива, с което България и Румъния със съответните приложения ще бъдат включени и ще могат взаимно да се признават дипломите на тези, които отговарят на приложенията в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
За тях ще се отнася автоматичното признаване. За всички останали, чиито наименования или някои други изисквания не съответстват на директивите, ще се признават чрез прилагането на удостоверения, които ще бъдат издавани.
Това е предвидено за директивите по така наречените признати права.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Москов.
Колеги, имате думата. Заповядайте.
Има думата господин Мръцков. Заповядайте, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз имам малко наивен въпрос. Значи ли това, че ще сменяме дипломите на лекарите, които са завършили висшето си образование? Защото се казва, че се сменя самият документ и наименованието му. Там ще пише не медицински специалист, а “професионална квалификация по медицина”.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Има думата господин Москов да отговори на поставения въпрос. Заповядайте, господин Москов.
АНГЕЛ МОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Знаете, че в България съществуват няколко вида дипломи и може би в продължение на 40 години те са издавани в различни образци. Едни са включвали само “лекар”, други са пишели “медицина” и т.н. Самото учебно заведение, което ги е издавало, е променяло наименованието си. Беше Медицинска академия, Висш медицински институт, Медицински университет и сега “Тракийски университет.
Така че в договора е записано, че дипломи, които са издадени от университети и съдържат наименование “професионална квалификация магистър – лекар, съответно магистър-стоматолог или магистър – фармацевт, както и за сестрите и акушерките, ще бъдат признавани автоматично.
За всички останали, които не съдържат тези текстове, които са заложени в техническите адаптации към договора, ще се извършва признаване чрез прилагането на удостоверение, издадено от компетентни органи. Всъщност това е една от следващите стъпки – прилагането на новата директива. Тя важи за всички държави-членки. Новата директива 2005/36/ ЕО, която обедини всички съществуващи досега директиви в областта на взаимното признаване – както общосистемните, така и за регулираните, които в новата директива се наричат вече “регламентирани професии”.
Така че предвиден е механизмът, по който това ще става. Остават следващите стъпки след приемането – да отразим вече цялостно тази директива. Може би трябва да се приеме друг акт, който да се отнася за всички видове професионални квалификации, а не с отделен закон, специален закон, какъвто е Законът за здравето.
Но това е въпрос на една следваща стъпка. Живот и здраве, след присъединяването на Република България и даже до присъединяването може би ще бъде подготвен такъв акт.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Москов.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения, по предложения законопроект. Не виждам. Тогава да се ориентираме към гласуване на законопроекта.
Моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
“За” – 11, “против” – няма, “въздържали се” – 2.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравето се подкрепя за първо гласуване.
Благодаря ви, колеги от Министерството на здравеопазването.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:;
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 602-01-22, внесен от Министерския съвет на 12.04.2006 г. – второ четене.
По заглавието на законопроекта няма постъпили предложения.
Моля, гласувайте предложението на вносителя за заглавие на законопроекта.
"За" - 12, "против" – няма, "въздържал се" 1.
Заглавието на законопроекта се приема.
“Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда”.
Преминаваме към § 1. Тук има предложение на Консултативния съвет по законодателство. Проф. Среткова обеща да присъства на заседанието. Не я виждам тук. Предложенията са пред вас. Колеги, имате думата.
Има думата господин Мирославов, по направените предложения. Заповядайте.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние сме запознати със становището на Консултативния съвет по законодателството и в общи линии приемаме голяма част от техните бележки.
Въпросът обаче, който аз пропуснах да кажа по точка първа от дневния ред, но, което казах миналия път, че както законопроектът, приет вече от вас по първа точка от дневния ред, така и този, е разработен в тясно сътрудничество с наши социални партньори. В работната група участваха представители на синдикатите, на работодателите и почти по всички текстове ние сме постигали консенсус. Разбира се, и от работния доклад личи, че КНСБ някъде имат свои предложения.
Оттук нататък бих искал да ви кажа, че право на всеки един от вас е да изказва мнение по обсъжданите текстове. За да бъда по-кратък, ще кажа, че предложението на Консултативния съвет по законодателството по § 1 е добро, но във втория му вариант, който казва така:
“1. В ал. 1 думите “свой представител” да се заменят с “избрани от общото събрание на работниците и служителите представители”.”
В конкретния случай се касае за една редакция, но становището на Консултативния съвет по законодателството сочи, че явно нашата редакция може да доведе до друго тълкуване. Това ни кара да приемем тази редакция безспорно.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Има думата госпожа Уляна Тодорова. Заповядайте, госпожо Тодорова.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз споделям бележката на Консултативния съвет по законодателството и смята, че вторият вариант трябва да бъде възприет, той е най-точен и не дава възможности за друго тълкуване.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Тодорова.
Социалните партньори?
РЕПЛИКА: Да.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! По-нататък се казва как се избират тези представители – от общото събрание. Така че дори и да остане този текст, не пречи, защото непосредствено след това, в следващия параграф се казва “избрани на общото събрание на работниците и служителите”. Ако влезе тук този израз, по-нататък не бива да се оповестява как става това избиране. Така че на едно от двете места това трябва да отпадне.
Така че според мен е коректен и текстът, който го е предложил вносителят.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Някой припознава ли втория вариант на предложението на Консултативния съвет по законодателството? За да го подложа на гласуване, трябва някой народен представител да го припознае.
Има думата госпожа Михайлова. Заповядайте.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Да, аз бих припознала този текст, тъй като мисля, че едно регламентиране на реда за избор на представители не е излишен. То внася една допълнителна яснота.
Така че аз бих подкрепила втория вариант.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Има ли други мнения, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Донка Михайлова:
“1. В ал. 1 думите “свой представител” да се заменят с “избрани от общото събрание на работниците и служителите представители”.”
Моля, гласувайте това предложение на госпожа Михайлова.
“За” – 8, “против” – няма, “въздържали се” – 2.
Предложението на госпожа Михайлова за § 1 се приема.
“§ 1. В чл. 7 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “свой представител” да се заменят с “избрани от общото събрание на работниците и служителите представители”.
2. Алинея 3 се отменя.”
Преминаваме към § 2. По този параграф има няколко предложения. Има предложение на народния представител Иван Гризанов, има предложение на Консултативния съвет по законодателството, има предложение на КНСБ, има още едно предложение на Консултативния съвет по законодателството за чл. 7б, второ предложение на КНСБ за чл. 7б, ал. 2, предложение на Консултативния съвет по законодателството за чл. 7в, предложение на КНСБ за чл. 7в и за създаване на нова алинея – ал. 3.
Колеги, аз предлагам в този параграф да обсъждаме и гласуваме текстовете по членове – чл. 7а, чл. 7б, чл. 7в, защото иначе рискуваме да се объркаме.
Започваме с чл. 7а, по който има няколко предложения. Това са предложенията на народния представител Иван Гризанов, на Консултативния съвет по законодателството и на КНСБ.
Имат думата вносителите по тези предложения.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
В предложението на народния представител Иван Гризанов има две разлики в сравнение с предложената от нас чл. 7.
Първо, по ал. 7:
“(7) Общото събрание приема решенията си по ал. 1, 2 и 4 с обикновено мнозинство.”
Действително няма решение по ал. 5 и неговото предложение е правилно – да отпадне ал. 5, защото чисто и просто няма такова решение, няма какво да се приема. Ал. 5 говори за кандидатури за избор на представители. Възможно е и компютърът да е сбъркал.
А втората разлика е, че в текста на вносителя за чл. 7 е казано “обикновено мнозинство от присъстващите”. Тук обаче, в предложението на народния представител Иван Гризанов, думите “от присъстващите” липсват и това създава възможности за тълкуване и за въпроси: обикновено мнозинство от кое? От членовете на общото събрание или от присъстващите?
Мисля, че думите “от присъстващите” ние сме ги възприели изцяло с нашите социални партньори. Разбира се, не искам да приемете, че аз злоупотребявам, непрекъснато споменавайки консенсуса ни със социалните партньори, но това е изключително важно за нас.
Затова мисля, че трябва да останат думите “от присъстващите”, тоест текстът да стане:
“(7) Общото събрание приема решенията си по ал. 1, 2 и 4 с обикновено мнозинство от присъстващите”.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Консултативния, съвет по законодателството също предлага промени в чл. 7а, като ал. 2 се запазва по вносител. Предложението е за промени в ал. 1 – вместо “50 и повече” те предлагат “20 и повече”. Това е едната разлика.
Заповядайте, колеги, по това предложение.
Заповядайте, господин Христов. Имате думата.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз бих искал да взема отношение по предложенията на Консултативния съвет по законодателството за чл. 7а, ал. 1. В него се предлага нещо, което по-нататък ще се отрази на всички текстове, в които се говори за представители на работниците и служителите.
Фактически в предложението на Консултативния съвет по законодателството се съдържа идеята да има само едни представители, докато в предложението на вносителя фактически се разграничават два вида представители – едни, избирани от общото събрание и, други, които са представители на работниците и служителите по силата на закона, а това са синдикалните организации.
Искам да кажа, че един такъв подход действително може да се стори целесъобразен, но той би влязъл в известно противоречие с Директива 2002/14 и някои други документи, тъй като в директивата изрично е указано, че всички заварени към момента на транспонирането на директивата представители, които имат функции по информиране и консултиране, се запазват. Те остават да действат такива, каквито са.
В този смисъл ще добавя и още нещо. Представителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда освен функции по информиране и консултиране по силата на закона могат да осъществяват и други функции, които новосъздаваните представители по чл. 7а не могат да осъществяват, а именно да представляват интересите на работниците и служителите пред работодателя, пред държавни органи и пред други органи и организации.
Поради тази причина на нас ни се струва, че е по-добре да се запази заложената в законопроекта конструкция – действително доста представители се явяват – но по-добре да бъдат запазени такива, отколкото да ги обединим в едно.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Има думата господин Тебеян. Заповядайте, господин Тебеян.
ДИКРАН ТЕБЕЯН: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, колеги! Искам да отбележа, че намаляването на брой на персонала под 50 души, както се предлага, противоречи не само на директивата, но и на договора за създаване на Европейската общност. Чл. 3 от директивата е категоричен. Това се прилага в предприятия с минимум 50 души персонал. Думата “минимум” показва, че това е долната граница.
В чл. 19 от преамбюла на директивата се обяснява защо е това. Целта е да се избегнат всякакви административни, финансови и правни пречки, които могат да попречат на създаването и развитието на малки и средни предприятия. Този текст е буквално повторение на чл. 118, ал. 2 от Договора за създаване на Европейската общност.
Причината за това е, че малките предприятия нямат специализирани служители, които да осъществяват тези процедури по информиране и консултиране. В тях обикновено няма директори по персонала, както е в средните и големите предприятия.
На комисията мога да дам също и цифрови данни, тъй като това са нови процедури за България, които сега ще се утвърждават и ще се налагат в практиката. Предприятията с повече от 50 души персонал са над 4500. Ако обхванем и тези с повече от 20 души персонал, броят им ще нарасне на повече от 12 000 предприятия. Очевидно това ще затрудни прилагането на директивата.
Не е случайно и това, че Европейският съюз въвежда директивата постепенно: първата година за предприятия над 150 души, втората – над 100 души и едва през третата – над 50 души.
Наред с това ми позволете да взема отношение и по ал. 4 от предложението на Консултативния съвет по законодателството. Там се прави един опит да се премахнат поделения на предприятия с над 20 души персонал и вместо това да се вкара като задължение на предприятието като цяло – за предприятие от 20 до 50 работниците се предлага броят на представителите да бъде от 1 до 3.
Смисълът на директивата е да може организационно и икономически обособените поделения освен консултациите на равнище предприятие да могат да провеждат и такива в тези отделни поделения, които могат вече да засегнат само въпроси на съответното поделение.
Затова ми се струва, че текстът трябва да остане така, както е в първоначалния вариант на ал. 1, тоест, предприятия над 50 души и поделения над 20 души.
Аз вече вземам отношение и по предложението на КНСБ. Не е необходимо, ако има такива организационно и икономически обособени поделения, да се увеличава общият брой на представителите, тъй като в предприятията, които имат такива поделения, те обикновено са сравнително по-големите предприятия и затова за тях е предвиден брой на представителите на равнище предприятие с от 5 до 9 души, а отделно, ако има такива обособени поделения, ще има и от 1 до 3 души в самото поделение, които са извън състава на представителите общо за предприятието.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Тебеян.
Има думата господин Христов по тяхното предложение. Заповядайте, господин Христов.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! По нашето предложение за чл. 7а – първото, което се отнася за ал. 2 – то кореспондира в някаква степен с идеята на Консултативния съвет по законодателството за намаляване прага на работници и служители в предприятия, за които трябва да се предвидят процедури по информиране и консултиране в предметния обхват на директивата.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Един момент. Преди малко господин Тебеян каза, че в предметния обхват на директивата става въпрос за предприятие с минимум 50 души персонал.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Директивата казва, че задължително трябва да се въведе за предприятия с работници и служители с над 50 души персонал, но тя не забранява на националните законодателства да въведат процедури по информиране и консултиране и в предприятия под 50 души.
Тогава възниква законният въпрос, тоест, логичният въпрос: добре, а тези предприятия, които са под 50 души, няма ли да ги информираме и консултираме в съответния кръг?
С тази идея ние предлагаме нова ал. 2 в чл. 7а. Там това да става директно от работодателя, без да се избират представители от работодателя. Това ще даде възможност и в тези предприятия да се осъществяват процеси на информиране и консултиране, без да има бюрократични и сложни процедури за избор на представители или пък за изпълнение на функции на представители от синдикални организации.
Що се отнася до броя на представителите – така, както са предложени в чл. 7а, ал. 4 – на нас ни се струва, че трябва да се завиши броят на представителите в поделението, защото е възможно в теоретичен план – и аз мога да дам пример – да се случи така, че в едно предприятие, примерно, с 250 души работници общо, да има четири поделения с по 21 работника. Тогава в тези четири поделения ще трябва да изберем по един представител, тоест, вече сме избрали четири, и в централата, където има 130 работника, трябва да изберем само един, за да се вместим в нормата от 2 до 5.
Поради това, че има и други хипотези, при които може да се случи това, сме направили предложението си да бъдат избирани в поделенията с повече представители на работници и служители.
Другите ни предложения не смятам сега да ги коментирам, защото сега обсъждаме само чл. 7а.
Господин председател, извинете, но мога ли да започна до говоря по чл. 7а, ал. 7 и 8? Ако прецените за необходимо, мога да ги представя сега. Ако не, малко по-късно.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз казах, че ще гласуваме текстовете член по член, а след това целия § 2.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: В такъв случай позволете ми да продължа аргументирането на предложенията ни.
Ние предлагаме една редакция на текста, който определя как се гласува. Ние смятаме, че изборът на представители трябва да става с тайно гласуване. Аргументите ни за това са следните. И сега имаме опити да се моделират решенията на общото събрание по волята на работодателя било то директно, било индиректно чрез подставени от него работници и служители. Мога да дам примери в някои от поделенията на БТК, където се избираха представители по чл. 7, ал. 2. Струва ми се, че тайният избор, ако бъде предвиден такъв, ще гарантира един демократичен избор на демократично издигнати кандидатури. Явният избор би могъл да бъде моделиран. Аз не казвам, че това би било практика, но може и да се случи.
Поради това предлагаме тази редакция на ал. 7.
Що се отнася до сегашната ал. 7, в която е казано кой може да свика и кой може да инициира събрание за избор, ние смятаме, че това право следва да бъде дадено само на работниците и служителите или на синдикалните организации, а на работодателя да бъде дадено правото да иска от тях да свикат събрание. И когато той е поискал, те да свикват събранието, а не директно той да свиква. Съображенията са ми същите като тези, които изложих пред вас във връзка с тайното гласуване.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Заповядайте, господин Тебеян. Имате думата. Само че аз не искам дискусията от работната група да я пренасяте тук и сега.
ДИКРАН ТЕБЕЯН: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, аз взимам думата само по новите предложения, които сега спомена господин Христов. Няма да повтарям или да влизам в дискусия с него.
Искам да отбележа, че по ал. 4 ние се опасяваме, че големият брой представители ще затрудни работата на тези хора затова, защото вие сами знаете, че, ако се съберат 15 – 16 души, по-трудно ще вършат работа, отколкото един по-ограничен състав от 5 до 9 души.
По отношение на задължителното тайно гласуване, и сегашният текст не пречи на събранието да вземе решение за тайно гласуване. Това е записано в текста. Ние казваме на събранието: вие дори и да искате явно да гласувате, въпреки че вие сами предпочитате така, не. Трябва да се отпечатат бюлетини, да мине една дълга процедура и т.н. Така че ние се опасяваме, че това много ще проточи събранието. Извинете, но ми се струва, че синдикалните организации, предлагайки това, имат една “задна” мисъл, а именно на неорганизираните работници ще им омръзне да чакат тези бюлетини, ще си тръгнат и накрая ще си останат само синдикалните членове и ще си решат, каквото си искат.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Тебеян, в комисията разглеждаме само “предните” мисли, “задните” ги оставяме.
ДИКРАН ТЕБЕЯН: А що се отнася до ограничаване на правото на работодателя да свиква общо събрание, аз ви питам как тогава, ако работниците не го свикат, как той ще упражни задълженията си при масови уволнения, при смяна на работодателя, когато той е длъжен да проведе процедури по информиране и консултиране? Обръща се той към работниците, обръща се към синдикалните организации, но те не свикват събрание, затова защото, да речем, не им отърва, че ще има съкращения. Питам ви тогава как работодателят ще изпълни законовите си задължения по другите членове, които го задължават да информира и консултира.
Така че не можем да лишим работодателя от правото да свиква общото събрание.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Тебеян.
Има думата господин Мирославов. Заповядайте, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вие бяхте много прав. Това бяха и спорове, които се разглеждаха в работната група. Може би всички ме разбирате като председател на тази работна група как успявам да балансираме между отделните страни. В края на краищата, мисля, че това е успешно. Но всеки един от нас, разбира се, има право на свое мнение.
Аз имам свои виждания, в момента няма да взема страната нито на единия, нито на другия, а взимам страната на вносителя, защото това е в края на краищата уточненият вариант.
Но бих искал да използвам случая и да спомена, че по ал. 3 на чл. 7а на вносителя има една бележка от Консултативния съвет по законодателството, който казва, че не е ясно определен средносписъчният брой на работниците и служителите. Аз предлагам да се вземе евентуално една дума от становището на Консултативния съвет по законодателството и текстът да стане така:
“(3) Численият състав по ал. 1 се определя от средномесечния списъчен състав на работниците и служителите през предходните...”
Тоест, се определя не от средния, а от средномесечния списъчен брой на работниците и служителите, като думите “за един календарен месец” отпадат, защото това явно буди погрешни тълкувания, и текстът да си продължи: “... през предходните 12 месеца”.
Що се касае до намаляването на броя на работниците, мисля, че това не е в съответствие с директивата, а идва в резултат на една юридическа еквилибристика, защото те казват: работодател е този, който е и предприятие, но който е и поделение. Следователно, заменяйки думата “предприятие” и “поделение” с думата “работодател”, стигаме неусетно до 20 души. Не такъв е характерът на директивата, нито на този договор, за който говори господин Тебеян.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
А по предложението на КНСБ?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Би било редно да кажа само за явното гласуване. Ние след дълги спорове записахме, че общото събрание определя реда и начина на гласуване. Ако общото събрание изпитва съмнение за това, че някой ще наложи “сламени” хора или нещо друго, би могъл да премине към явно гласуване. Но това нека да го реши общото събрание. Но това недоверие към общото събрание не ми харесва.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов. Недоверието според мен не е към общото събрание, а към работодателя в случая, тъй като работниците и служителите ги е страх от работодателя. Това е презумпцията на предложението. Аз просто се опитвам в “задния” двор, както спомена господин Тебеян.
Заповядайте, госпожо Тодорова. Имате думата.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, ако искате мнението на Правния отдел за начина на гласуване, бих казала, че, да, аргументите, които изложи господин Мирославов, са коректни и трябва да бъдат възприети. Общото събрание ще реши начина на гласуване. Не трябва да вменяваме тук задължения на другиго.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Там е работата, че и колегите предлагат тайно гласуване, защото в присъствието на работодателя волеизлиянието не може да бъде автентично. Може би това е била презумпцията на КНСБ и тя е очевидна.
Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! По ал. 7 има различни предложения. Аз предложението на колегата Иван Гризанов го разбирам по друг начин. Предложението на вносителя е общото събрание да приема решенията си с обикновено мнозинство от присъстващите. А предложението на господин Иван Гризанов е за обикновено мнозинство. Той има предвид членската маса или състава на предприятието. И именно затова е направил това предложение.
Ако трябва да вникнем в смисъла на предложението, аз мисля, че на общото събрание могат да останат малко представители, които да направят избора. Той предлага да има по-голяма сигурност – от общото събрание на целия членски състав на фирмата или предприятието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Мръцков, това за “целия членски състав” го казвате Вие, а това не е казано в предложението на господин Гризанов. Предложението по начина, по който е направено, допуска и едната, и другата хипотеза.
Така че, за да няма отворени тълкувания, вносителите са предложили “обикновено мнозинство от присъстващите”, което е съвсем ясно. Друг е въпросът, ако присъстват, примерно, 48 човека, а в предприятието работят 100 човека.
Заповядайте, господин Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз мисля, че предложението да има обикновено мнозинство е много рационално и в случая работещо, защото, ако някой иска да има мнозинство от целия числен състав, много трудно ще се взимат решения. Нали си представяте, събират се 60 процента от числения състав и от тях 90 процента вече могат само да взимат решения.
Тук аналогията е с Народното събрание. Събират се половината плюс един народен представител, заседанието е легитимно и половината плюс един от тях са обикновено мнозинство и взимат решенията. Така и тук трябва да се направи. Иначе ще се получи тотален блокаж, а това е неработещо решение.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Колчаков.
Има ли други мнения, колеги?
Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Надявам се, господин председател, че не е безсмислен въпросът ми. Въпросът ми е по-скоро към вносителя. Каква е гаранцията, че ние ще имаме на събранието едно достатъчно надеждно мнозинство и че няма да бъдат информирани всички работници и служители така че, примерно, събранието да се проведе с 20 процента от състава?
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ако ми разрешите, господин председател, ще кажа, че току-що госпожа Михайлова попита каква е гаранцията. Гаранцията е в разпоредбите на чл. 6а, ал. 3, която казва, че общото събрание е редовно, ако на него присъстват повече от половината от работниците и служителите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Освен това всичко това, което се цели с този текст, е да могат работниците и служителите да се информират, тоест, по някакъв начин да бъдат защитени или опосредствани техните права. Ако те не искат да участват в един такъв процес, кой може да ги накара насила? Нали това е целта на тази разпоредба.
Колеги, има ли други мнения по този текст? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на господин Иван Гризанов за чл. 7а.
“За” – няма, “против” – няма, “въздържали се” – 10.
Предложението на господин Гризанов за чл. 7а не се приема.
Предложението на Консултативния съвет по законодателството и на КНСБ някой припознава ли ги, защото само тогава можем да ги подложим на гласуване?
Господин Мирославов, предложението на господин Гризанов на практика повтаря ал. 1, 2 и 4 от предложението на вносителите, което се приема по принцип, а не се приема в частта по ал. 5.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Това е явно техническа грешка, допусната в нашия законопроект. По ал. 5 няма решение. Така че нашият текст не е много верен. Общото събрание приема решенията си по ал. 1, 2 и 4, без ал. 5, защото в ал. 5 няма решения.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Колеги, някой припознава ли предложението на Консултативния съвет по законодателството и на КНСБ?
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз мисля, че можем да се обединим около предложението на КНСБ и специално за ал. 2, за ал. 8 – категорично да, и до голяма степен предложението, което отчита текста за повече от 20 души. Има логика в това, че, ако наистина те са доста, може да се окаже, че в последното предприятие да няма представител. Това е ал. 3.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева. Вие подкрепяте ал. 2, 3 и 8?
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Да, подкрепям ал. 2, 3 и 8 към чл. 7а.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева. Вие припознавате ал. 2 , 3 и 8 на чл. 7а.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Да, категорично.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви. Колеги, отделно ли да ги гласуваме или ан блок?
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Предлагам да ги гласуваме отделно, защото те касаят тайното гласуване. Най-малко заради това да ги гласуваме отделно. Аз смятам, че тук е записано нормално – да реши именно събранието. Те могат да решат тайно да гласуват. Това не се изключва.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Всъщност Вие само ал. 7 не възприемате?
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Да, защото тук е записано “по решение на общото събрание”.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, разбрах Ви.
Колеги, да гласуваме поотделно алинея по алинея или общо да гласуваме ал. 2, 3 и 8? Добре, ще гласуваме алинея по алинея.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Панева за ал. 2:
“(2) В предприятие с под 50 работници и служители работодателят е длъжен да предостави информацията по чл. 132в, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ на съответните работници и служители при постъпило искане.”
Моля, гласувайте това предложение на госпожа Панева.
“За” – 5, “против”- няма, “въздържали се” – 5.
Предложението на госпожа Панева за ал. 2 не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Панева за т. 3:
“3. за предприятия с организационно и икономически обособени поделения с 20 и повече работници и служители броят на представителите се увеличава с 1 до 3 за всяко отделно поделение.”
Моля, гласувайте това предложение за т. 3.
“За”- 1, “против” – няма, “въздържали се” – 7.
Предложението на госпожа Панева за т. 3 не се приема.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Панева за ал. 8 на чл. 7а.
“За” – 3, “против” – няма, “въздържали се” – 6.
Предложението на госпожа Панева за ал. 8 на чл. 7а не се приема.
Колеги, сега подлагам на гласуване предложението на комисията за промяна в ал. 3 от чл. 7а на вносителя:
“(3) Численият състав по ал. 1 се определя от средномесечния списъчен брой на работниците и служителите през предходните 12 месеца. В него се включват всички работници и служители, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя, независимо от неговия срок и продължителността на тяхното работно време.”
Така ли е, господин Мирославов?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Да, точно така, господин председател, без “за един календарен месец”, защото иначе става повторение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Мирославов.
Моля, гласувайте това предложение на комисията за ал. 3 на чл. 7а.
“За” –9, “против” и “въздържали се” – няма.
Текстът на комисията за ал. 3 на чл. 7а се приема.
Колеги, има ли други предложения по чл. 7а от § 2? Няма.
Моля, гласувайте текста на комисията за чл. 7а с приетите предложения.
“За” – 10, “против” и “въздържали се” – няма.
Текстът на комисията за чл. 7а се приема.
“§ 2. Създават се нови чл. 7а –7г:
“Чл. 7а. (1) В предприятия с 50 и повече работници и служители, както и в организационно и икономически обособени поделения на предприятия с 20 и повече работници и служители общото събрание избира от своя състав представители на работниците и служителите за осъществяване на информирането и консултирането по чл. 130в и 130г.
(2) Общото събрание може да предоставя функциите по ал. 1 на определени от ръководствата на синдикалните организации представители или на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.
(3) Численият състав по ал. 1 се определя от средномесечния списъчен брой на работниците и служителите през предходните 12 месеца. В него се включват всички работници и служители, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя, независимо от неговия срок и продължителността на тяхното работно време.
(4) Броят на представителите на работниците и служителите се определя предварително от общото събрание, както следва:
1. за предприятия от 50 до 250 работници и служители – от 3 до 5;
2. за предприятия с повече от 250 работници и служители – от 5 до 9;
3. за организационно и икономически обособени поделения – от 1 до 3.
(5) Кандидатури за избор на представители на работниците и служителите по ал. 1 могат да предлага отделни работници и служители, групи работници и служители, както и синдикални организации.
(6) Общото събрание определя реда за провеждане на избора по ал. 5, включително начина на гласуване.
(7) Общото събрание приема решенията си по ал. 1, 2 и 4 с обикновено мнозинство от присъстващите.”
Преминаваме към чл. 7б. Тук има предложения на Консултативния съвет по законодателството и на КНСБ.
Има думата господин Мирославов по това предложение. Заповядайте, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Би могло да се приеме предложението на Консултативния съвет по законодателството по новата ал. 1. Но, в края на краищата, тя не казва нищо по-различно от това, което казват ал. 1 и 2 от нашето предложение, освен че ги подрежда по-точно и прави някои хубави редакционни поправки. По този начин се спестява и една алинея.
Що са касае обаче за ал. 2 – наша ал. 3 – тук имаме леки резерви. Този текст съществуваше и преди това в чл. 7, ал. 3. Но ни беше направена забележка от Европейската комисия, че ние сме изпуснали думите “вид и обем”, тъй като такова нещо има в самата директива. За нас това е много сериозен аргумент. В никакъв случай не подценявам качествата на Консултативния съвет по законодателството, нито знанията на проф. Среткова. Но, когато някой ти каже: знаеш ли, много хубаво си го направил, но си изпуснал някои думи, и този някой е Европейската комисия, не можем да не изберем Европейската комисия пред проф. Среткова.
Но тя има и още едно предложение – думата “статут” да се замени с “положение”. Действително думата “статут” не е типично българска и ви моля да ми позволите да прочета нашия текст:
“(3) В случаите по чл. 123, ал. 1, ако предприятието, дейността или част от предприятието или дейността запази самостоятелността си, представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 след промяната запазват положението и функциите си... “ – предлага проф. Среткова, вместо “статута”.
Надолу текстът си върви така, както е по директивата.
Освен това в края на второто изречение, когато пък предприятието запази своята самостоятелност, проф. Среткова предлага “но не за повече от една година”. Ние не можем да се съгласим с такова нещо. Просто новите работници се представляват от старите работници. Така е и в директивата. Там срок не може да се сложи.
Аз оспорвам нейното предложение, а не правя предложение по нашия текст.
Следователно, ние приемаме ал. 1, с което се включва ал. 1 и 2, ал. 3 става ал. 2 и в нея думата “статут” се заменя с “положение”.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Мирославов.
Има думата господин Христов. Заповядайте, господин Христов по предложението на КНСБ.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Само едно съображение ще изкажа. Смъртта като основание за освобождаване не е предвидена, макар че в предложението на Консултативния съвет по законодателството в т. 3 на ал. 1 се говори за обективна невъзможност да изпълняват функциите си повече от шест месеца. Но това е нещо различно от смъртта. Смъртта предполага незабавно освобождаване, няма да чакаме шест месеца, след като е починало лицето, та да можем да го освободим.
В този смисъл според нас смъртта като хипотеза, като обективен юридически факт би следвало да бъде предвидена в хипотезата. Отделен е въпросът къде точно. Може би трябва да бъде в т. 4. Оставката е един термин, който няма законово определение. Това е по собствено желание, така да се каже.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това е точно т. 4 на Консултативния съвет по законодателството.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моля да ме извините. Преди малко допуснах една грешка. Ако си спомняте, господин Христов оспори становището на Консултативния съвет по законодателството, когато говореше за един представител. И това е вярно.
Тук обаче, вървейки действително по този път, изключва от текста си “представители по чл. 7, ал. 2 и представители по чл. 7а”, които ги има в нашия текст. А те трябва да съществуват, защото по този начин проф. Среткова включва всички представители.
Затова ще ви помоля в този текст, който аз си позволих да цитирам, да нанеса една корекция благодарение на младите хора, които са до мен.
“Чл. 7б. (1) Представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 и чл. 7а се избират за срок от една до три години. Те се освобождават предсрочно:...”
И така нататък текстът продължава по същия начин.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
На практика се обединяваме около следното. Да отпадне ал. 2 на вносителя, ал. 1 на Консултативния съвет по законодателството става предложение на комисията за ал. 1, а ал. 3 с направените промени – на мястото на “статута” се записва “положението си” и се добавя “по чл. 7, ал. 2 и чл. 7а” – става ал. 2.
Заповядайте, господин Христов. Имате думата.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! В ал. 1 на Консултативния съвет по законодателството след “работниците и служителите” се добавя текстът “по чл. 7, ал. 2 и чл. 7а.”
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Колеги, първо подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на ал. 2 на вносителя.
Моля, гласувайте това предложение на комисията.
"За" - 9, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на комисията за отпадане на ал. 2 на чл. 7б се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за текста на ал. 1 на чл. 7б:
“Чл. 7б. (1) Представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 и чл. 7а се избират за срок от една до три години. Те се освобождават предсрочно:...”
Моля, гласувайте това предложение на комисията за нов текст на ал. 1 на чл. 7б.
"За" - 10, "против" и "въздържали се" - няма.
Приема се текстът на комисията за ал. 1 на чл. 7б.
Чл. 7б. (1) Представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 и чл. 7а се избират за срок от една до три години. Те се освобождават предсрочно:
1. ако са осъдени за умишлено престъпление от общ характер;
2. при системно неизпълнение на функциите им;
3. при обективна невъзможност да изпълняват функциите си повече от шест месеца;
4. по тяхно искане.”
Сега ал. 3 на вносителя става ал. 2 със следната корекция:
“(2) В случаите по чл. 123, ал. 1, ако предприятието, дейността или част от предприятието или дейността запази самостоятелността си, представители на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2, след промяната запазват положението функциите си при...”
Моля, гласувайте това редакционно предложение на комисията за ал. 2.
"За" - 10, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на комисията за нова редакция на ал. 2 на чл. 7б се приема.
“(2) В случаите по чл. 123, ал. 1, ако предприятието, дейността или част от предприятието или дейността запази самостоятелността си, представители на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2, след промяната запазват положението и функциите си при същите условия, вид и обем, каквито са имали преди промяната, до избирането на нови представители, но за не повече от една година от датата на промяната. Ако след промяната предприятието, дейността или част от предприятието или дейността не запази самостоятелността си, мандатът на избраните представители на работниците и служителите се прекратява, като работниците и служителите, които са преминали към новия работодател, се представляват от представителите на работниците и служителите в предприятието, в което са преминали на работа.”
Колеги, позволете ми да подложа на гласуване чл. 7б от § 2.
Моля, гласувайте текста на комисията за чл. 7б с направените вече корекции.
"За" - 10, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за чл. 7б се приема.
Чл. 7б. (1) Представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 и чл. 7а се избират за срок от една до три години. Те се освобождават предсрочно:
1. ако са осъдени за умишлено престъпление от общ характер;
2. при системно неизпълнение на функциите им;
3. при обективна невъзможност да изпълняват функциите си повече от шест месеца;
4. по тяхно искане.
(2) В случаите по чл. 123, ал. 1, ако предприятието, дейността или част от предприятието или дейността запази самостоятелността си, представители на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2, след промяната запазват положението и функциите си при същите условия, вид и обем, каквито са имали преди промяната, до избирането на нови представители, но за не повече от една година от датата на промяната. Ако след промяната предприятието, дейността или част от предприятието или дейността не запази самостоятелността си, мандатът на избраните представители на работниците и служителите се прекратява, като работниците и служителите, които са преминали към новия работодател, се представляват от представителите на работниците и служителите в предприятието, в което са преминали на работа.”
Преминаваме към чл. 7в “Права и задължения на представителите на работниците и служителите”.
Тук отново има предложения на Консултативния съвет по законодателството и на КНСБ.
Има думата господин Мирославов по тези предложения. Заповядайте, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
По същество няма разлика между текстовете, предложени от вносителя, и текстовете, предложени от Консултативния съвет по законодателството. Има по-съкратена редакция, която обаче за съжаление ние не можем да приемем и ще ви кажа защо.
Когато се касае за информиране, това е ясно. Когато се касае за т. 2, където е заличен изразът “или от определено от него лице”, а също и в т. 1, ще ми простите, но ще се позова на директивата. Там е казано “или от работодателя, или от определено от него лице”.
Но в т. 3 от нашия текст е тази странност, за която аз ви споменах:
“3. да участват в процедури по консултиране с работодателя и да изразят становището си по предвидените от компетентния орган мерки, което да се отчете при вземането на решение;”
Същият текст, вече пренесен от Консултативния съвет по законодателството, е така:
“3. да участват в консултации с работодателя;”
Само че Европейската комисия ни казва, че първо трябва да кажете какво е консултации, тоест, не само да слушаш, но да си кажеш и ти мнението и твоето мнение да се отчете при вземането на решение. Дали някой ще го чете, ще го чуе, това е отделен въпрос.
Категорично изискване на директивата е точно понятието “консултиране” и ние не можем да го пренебрегнем.
Освен това има още две корекции. В т. 5 е казано:
“5. да участват в обучения, гарантиращи ефикасното упражняване на функциите по информиране и консултиране.”
Това е буквален превод от директивата. Дали е точен или неточен, е отделен въпрос, но така е записано в директивата. А Консултативният съвет по законодателството предлага текст:
“5. да участват в обучение за упражняване на техните функции.”
Наличието на всички тези думи в нашия текст не го прави много тромав, но за сметка на това го прави по-хубав и по-приемлив за нашите европейски колеги, които не могат да свикнат със строгото ни, със сбитото ни законодателство.
Що се касае до ал. 2, Консултативния съвет по законодателството прави едно уточняване. Те казват така:
“(2) Представителите на работниците и служителите са длъжни:
1. да информират работниците и служителите за получената информация по ал. 1, т. 1 и 2 и за резултатите от проведените консултации и срещи по ал. 1, т. 3 и 4;”....”
Това е нещо, което го няма в нашия текст и би могло да влезе там. Тоест, текстът “ал. 1, т. 1 и 2” и по-нататък “ал. 1, т. 3 и 4” може да се добави към нашия вариант.
Струва ми се, че е добро попадение предложението на Консултативния съвет по законодателството по ал. 2, т. 2 – “след преустановяване на функциите им”. Ние сме записали “изтичане на техния мандат”. Но тъй като може да се получи предсрочно преустановяване на функциите им. Затова си мисля, че това “преустановяване на функциите им” е много по-широко и по-хубаво понятие, което те предлагат.
В този смисъл аз предлагам да се направят съответните изменения в ал. 2.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Заповядайте, господин Христов. Имате думата.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз моля народните представители много внимателно да се отнесат към тези наши предложения.
Законопроектът не съдържа достатъчен регламент в посоките, в които ние правим предложения за създаване на нови алинеи - ал. 3 и ал. 4. Законът им възлага задължение да информират. Но кажете ми кои представители, кои работниците и служители ще информират, кой от името на представителите ще подписва споразуменията с работодателя, тъй като текстовете предвиждат в редица случаи възможност въпроси, свързани с процедурите по информиране и консултирани, с обезпечаването на представителите на работниците и служителите, да бъдат уреждани със споразумения.
На нас ни се струва, че трябва да има един такъв организиращ текст и да не разчитаме на аргумента, че законът не им пречи, те биха могли и сами да направят това, без да има такъв текст. Този текст ще има организиращ характер, ще ги насочва и в много голяма степен ще обслужва идеята за идеята за информиране и консултиране.
Ако ми позволите, господин председател, да кажа няколко думи по ал. 4, която предлагаме.
В същата посока законопроектът не предвижда достатъчно права, свързани с изпълнението на функциите – достъп до всички работни места, облекчения в продължителността на работното време и изпълнението на трудовите им задължения, краткотрайни отпуски, ползване на външни експерти.
Аз знам какви са аргументите на работодателите и, за да спестя на господин Тебеян думите, знам, че той ще каже “не” и ще ви преведе примери. Но този закон трябва да обезпечи по някакъв начин тези представители, та да могат да реализират функциите, правата и задълженията си.
Поради тази причина ви моля да се отнесете с нужното разбиране и да възприемете нашите предложения.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Заповядайте, господин Тебеян. Имате думата.
ДИКРАН ТЕБЕЯН: Благодаря Ви, господин председател! Аз ще изненадам господин Христов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Няма да го изненадате, ако ми обясните какво означава “краткотраен отпуск”.
ДИКРАН ТЕБЕЯН: Искам да обърна внимание единствено на следното. Господин Христов е прав, че представителите би трябвало да се организират, могат да си изберат председател, безспорно е и, че трябва да имат възможност да информират работниците в рамките на работното време и т.н. Така че всичко това е приемливо.
Единствено ме смущава “краткотрайният отпуск”, защото си задавам следния въпрос. При положение, че по т. 2 ще има облекчение в продължителността на работното време, за да се движат вътре в предприятието и да информират работниците, но при краткотраен отпуск те ще излязат извън предприятието. Там ли ще информират работниците и служителите? Само това ме смущава.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Тебеян.
Имате думата, господин Христов. Заповядайте.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! По отношение на краткотрайния отпуск по-нататък на стр. 25 от доклада ние сме предложили и промяна в чл. 157, който урежда краткотрайни целеви отпуски. Тук не става въпрос само за информиране. Може да има обучение извън рамките на предприятието, може да има движение от поделение към централа, може да има най-различни движения.
В този смисъл може да се ползва такъв отпуск. Очевидно е, че тогава, когато се излиза от предприятието по повод изпълнението на функциите, ще се налага и такъв отпуск.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Христов.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Действително предложената от КНСБ нова ал. 3 според мен е необходима алинея, защото, честно да ви кажа, ние се чудехме какво ще правят тези от 3 до 5 или от 5 до 9 души? Те ще бъдат ли съвет, комитет и т.н.? Имаше идея да ги кръстим “комитет”, имаше идея да ги кръстим “съвет”. Но и едното, и другото смущаваше преди всичко синдикалните организации, че ние отиваме към работнически съвет, към някакъв комитет, който да ги измести, нещо, което е все още неприемливо за голяма част от синдикалните членове.
По този начин с тази нова ал. 3 вече се казва, че те си определят реда – кой ще бъде, какъв ще бъде и т.н.
Но ми позволете, господин председател, да задам един въпрос на господин Христов. В ал. 3 е казано:
“(3) Представителите на работниците и служителите определят реда на работа помежду си,....” и след това пише “представителството с оглед...”.
Може би тук нещо е изпуснато или поне не е ясно.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Може би думата “представителство” трябва да отпадне.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Да, може би.
Ал. 4 също съдържа тези смущения, които изпитваше и господин Тебеян.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: А “реда на работа помежду им” включва и определянето на представителството според мен. Но думата “представителство” в Кодекса на труда има малко по-различен смисъл.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Ако ми позволите, господин председател, да продължа. Като се абстрахираме от становището на господин Тебеян и от аргументите на господин Христов, ми се струва, че, ако се обсъжда и приема предложението на КНСБ, на т. 5 мястото не е там. Защото “горните и други права и облекчения с оглед изпълнение на задълженията им се договарят конкретно” – това просто не върви. Мисля, че дори и от правна техника не й е мястото там на тази т. 5.
Може би това да стане нова алинея – ал. 5, но не и като т. 5. Може да се каже, че редът и начинът по ал. 4 се уреждат с колективен трудов договор и т.н., и т.н. Но това е една редакция, която аз сега в момента не бих могъл да направя. Може би господин Христов ще успее да я направи.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Заповядайте, господин Христов. Имате думата.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Няма пречка думите “представителство с оглед сключването на споразумения” да отпаднат, защото те са иманентно вътре. Да, действително така е. Стремили сме се да покажем с тези няколко думи, свързани помежду им, че проблем на организацията е и това кой, как и при какви условия ще сключва споразуменията с работодателя.
Но Вие подсказахте, господин Мирославов, и аз лично смятам, че действително може да има облекчаване на текста с една нова редакция.
Що се отнася до т. 5 от ал. 4, няма пречка тя да се оформи като една нова алинея – ал. 5 – че правата и облекченията с оглед изпълнението на задълженията се договарят конкретно с колективен трудов договор и споразумение между работодателя и представителите на работниците и служителите.
Действително това е една отделна хипотеза и правно-технически от гледна точка на изискванията на Закона за нормативните актове е редно тази хипотеза да бъде отделена с отделна алинея.
В този смисъл предлагам да се счита като една отделна алинея 5 текстът, който сме предложили в т. 5. Отделен е въпросът дали точно такава да бъде редакцията й. Сега, в момента не мога да импровизирам.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Мисля, че може да стане без “горните и други” и текстът да започне така:
“(5) Правата и облекченията с оглед изпълнение на задълженията им се договарят конкретно с колективен трудов договор или споразумение между работодателя и представителите на работниците и служителите по чл. 7а.”
Малко тромав става текстът.
Господин Гъндев искаше думата. Заповядайте, господин Гъндев.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз може би ще подкрепя последните Ви думи.
Като работодател, какъвто съм бил до скоро и на практика съм работил с тази материя, наистина не мога да я разбера тази нова ал. 3. Тя ще породи много неясноти и определено няма да работи по начина, по който е записана в момента. Много синдикализъм има във Вашето предложение, господин Христов. Извинявайте.
Второ. Знаем, че синдикалните лидери и представители също ползват подобни права по силата на това, че са такива. Ако влезете в този съвет, знаете ли какво става в един колектив? Остава тук да запишем, че имат защита при съкращения. О, има ли го?
Ще ви кажа, че в момента ние създаваме едно нещо, което сред самите работници ще създаде напрежение. Уверявам ви, че работодателят ще намери вариант, при който да си решава проблемите.
Затова съм малко притеснен от тези текстове. Те няма да решат това, което вие целите – проблемите на работниците – а ще създадат вътре между тях конкуренция и ще се породят некоректни действия и мисли в тяхното действие.
Аз мислих по всичко това и съм малко притеснен, защото целта е не да се търсят привилегии за отделни хора, а целта е да се подобрят условията на труд.
Има и нещо друго. Аз имам една молба към синдикатите. Когато предлагат такива неща, все пак да не забравят, че има и дружества, които са еднолични дружества – ЕООД-тата. В тях работодателят или по-скоро собственикът на дружеството е подписал договор с управителя и там има много конкретни ангажименти и каквото и да става, цялата отговорност се носи от този човек. Това също трябва да кореспондира с всичко това, което се подготвя като документ. В действителния живот нещата не са толкова лесни. Аз ви уверявам, че няма случай, в който това, което сте записали накрая, че се урежда с колективен трудов договор, да не се има предвид от работодателя. Всеки работодател има интерес да направи така, че този кръг от хора да бъдат привилегировани и да го слушат.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Гъндев.
Но, ако ние имаме претенции към синдикатите, трябва също така да имаме претенции към работодателите. Не може да искаме синдикатите и представителите на работниците и служителите да бъдат европейски, а пък работодателите да не са. По типичен нашенски тертип работодателите няма да са, но от синдикатите ще искаме. Или обратното, защото има и такива случаи.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Извинявайте, господин председател. Не сте ме разбрал правилно. Всеки един работодател е подписал много конкретни ангажименти със собственика. В случая дали ще е един, дали ще е колективен собственик – няма значение. Аз мисля, че това също е предмет на отношение към тази група хора, които са работодатели.
Не искам да навлизам в подробности, но мога да кажа, че няма работник, който да е получил инсулт, но няма работодател без инсулт.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Гъндев.
Заповядайте, господин Илчев. Имате думата.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз малко се отличавам от колегата Гъндев, въпреки че 15 години съм бил стопански ръководител. Мисля, че господин Мирославов точно определи, че ал. 3 някак си подрежда в определен ред нещата.
Предлагам конкретно да отпадне думичката “представителството” в ал. 3 и текстът да продължи “с оглед сключването на споразумения с работодателя и други въпроси, свързани с дейността и изпълнението на задълженията....” Като в края да се запише “задълженията си”, а не “задълженията им”, за да се върже смисълът на цялата алинея. Говоря в литературен смисъл.
Същото може би се отнася и за т. 4 на ал. 4. Предлагам да отпаднат думите “горните и други” и да се запише: “Правата и облекченията с оглед изпълнение на задълженията си се договарят конкретно....” Така смятам, че и ал. 4 ще стане по-прецизна.
Това са моите две конкретни предложения, господин председател.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Има думата господин Мирославов. Заповядайте.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
В предложената от КНСБ ал. 4, за която всички смятаме, че има известна доза основание да бъде предложена, т. 1 – “достъп до всички работни места в предприятието или поделението” – трябва да отиде там, където говорим за права и задължения – в самия чл. 7в, ал. 1. Защото това е едно право, което не се договаря, нито нищо – той има право на достъп според мен.
Затова предлагам този текст да отиде в чл. 7в, ал. 1. Моето предложение, разбира се, не е съгласувано с господин Христов и се страхувам да не вляза в някаква колизия. Но мисля, че това трябва да бъде едно постоянно право. След като той ще ги информира, ще трябва да влезе навсякъде. Аз мисля, че ние това сме го пропуснали. По този начин това ще бъде действително част от пакета на неговите права.
Това може да стане т. 6 в ал. 1 на чл. 7в. Даже мястото й е малко по-напред.
Останалите права, които са записани тук, целият текст би могъл да стане така:
“С колективен трудов договор или друго споразумение работодатели и представители на работниците и служителите по чл. 7а могат да се уговарят за ...” – това, което е посочено – намалено работно време, краткотраен отпуск или отпуск, възможност за ползване на външни експерти и т.н. Тоест, “Колективен договор” да отиде напред, за да не бъде право, а да бъде право за договаряне.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ще Ви помоля да го прочетете изцяло, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Ако ми разрешите, господин председател, да го консултирам първо с господин Христов, за да не стане така, че съм изменил мисълта.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Христов.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз не възразявам срещу идеята на господин Мирославов за преместването на т. 1 от предлаганата от нас ал. 4 към предложението на вносителя като т. 6 на ал. 1. Действително това е едно фундаментално право с оглед изпълнение на задълженията.
Що се отнася до редакцията на т. 5, която да стане ал. 5, аз предлагам следната редакция:
“(5) Конкретните права и облекчения на представителите на работниците и служителите се договарят с колективен трудов договор или споразумение между работодателя и представителите на работниците и служителите по чл. 7а.”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Правният отдел предложи в началото според мен една по-добра конструкция: “Правата по ал. 4...”, за да не ги изброяваме. Така текстът става по-добър.
Може ли да прочетете текстът нататък, господин Христов? Заповядайте.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: “(5) Правата и облекченията по ал. 4 се договарят с колективен трудов договор или споразумение между работодателя и представителите на работниците и служителите по чл. 7а.”
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: А тази дума “облекчения”, понеже малко ме притеснява, може ли да отпадне, тъй като я има горе? Казано е “правата по ал. 4...” Тъй като т. 1 премина като т. 6 в чл. 7в, ал. 1, остава “облекчения в продължителността на работното време при запазване на трудовото възнаграждение”. А ние по-долу казваме “Правата по ал. 4...”, което включва и облекченията.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Да, съгласен съм. Но само, за да избягаме от логическото противопоставяне защо ще договаряме права, би следвало да говорим за “конкретните” права, тоест, за тяхната конкретика – цифри, стойности, размери.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз изпитва угризения, че се намесвам непрекъснато. Но думата “облекчения” страшно много ме смущава. Може да бъде намаляване продължителността на работното време и т.н., но облекчение за продължителност въобще не мога да си представя какво означава.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Вместо “облекчение” не може ли да запишем “промени в продължителността на работното време”? Тоест, към ал. 4 да запишем:
“1. промени в продължителността на работното време при запазване на трудовото възнаграждение;
2. краткотраен отпуск;
3. ползване на външни експерти.”
Това, което каза господин Христов, след като имат право, защо ще го договорят? Това е много логично за мен, но как да го напишем по-ясно? Как да започне ал. 5? Това търсим.
Заповядайте, господин Христов. Имате думата.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Идеята, която сме имали, е конкретиката на правата. Защото тези права се ползват тогава, когато се налага, а не въобще, не по право. Става въпрос за конкретните права, когато се налага.
Затова ви предлагам текстът да започне с “Конкретните права по ал. 4...” – тоест, конкретните размери, конкретните отпуски и т.н. се уточняват еди как си.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Заповядайте, господин Тебеян. Имате думата.
ДИКРАН ТЕБЕЯН: Благодаря Ви, господин председател! Моите предложения ще бъдат чисто редакционни, ако ми позволите.
Задавам си въпроса: в ал. 1 става дума за права и в ал. 4 става дума за права. Дали не можем да рационализираме и опростим текста по следния начин. Водещият текст е: “Представителите на работниците и служителите имат право:”. Това е ал. 1. Точка 6 трябва да бъде:
“6. на достъп до всички работни места в предприятието или поделението.”
Иначе текстът не се връзва с “шапката”. Тоест, трябва да се добави “на” отпред.
Поглеждам към т. 7, която предлагам да бъде:
“7. намаления в продължителността на работното време при запазване на трудовото възнаграждение.”
В т. 3 от ал. 1 текстът може да стане така:
“3. краткотраен отпуск за участие в обучения, гарантиращи ефикасното упражняване на функциите по информиране и консултиране.”
Ползването на външни експерти според мен се подразбира някак си от само себе си. Това не би трябвало да бъде сред правата.
При това положение ал. 3 със съответната по-добра редакция може да си остане, а т. 5 да стане една ал. 4, където да стане дума, че тези права се договорят с колективен трудов договор или споразумение.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Тебеян.
Много “обичам” този подход, когато започва една тотална промяна на всички текстове. Страшно много ми “допада”. Цялата ал. 4 влезе в ал. 1
Има думата господин Христов. Заповядайте, господин Христов.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Нека да влезе, но нека и външните експерти да си останат.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Но Вие казвате, че това се урежда с колективния трудов договор.
Господин Мирославов, възприемате ли тази конструкция цялата ал. 4 – без т. 5 – да влязат в ал. 1 като съответни точки?
Има думата господин Гъндев. Заповядайте, господин Гъндев.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, въпроса с външните експерти трябва да по някакъв начин да се регламентира.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ако бяхте чул това, което казах, щяхте да разберете, че включително и тези външни експерти се уговарят в колективни трудови договори. Нали затова е текстът на ал. 5? Те се договарят конкретно с КТД?
Колеги, има текстове, предлагам ги, гласуваме ги. Или ги приемем, или не ги приемем. Това е най-лесното нещо, което можем да направим. Аз исках да направим дискусия, а не да пишем нов закон. Ние сега пишем нови текстове. Защото всеки може да предложи тази дума да отиде тук, онази да отпадне оттам, това изречение – тук. Въпросът е да се правят конструктивни предложения, приети с общо съгласие. Сега тук някой се прави на синдикалист, друг се прави на работодател, а всички заедно трябва да се правим на законодатели. Това е най-важният проблем.
Заповядайте, доктор Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Има един класически подход: когато не се договорят работодатели и синдикати, се намесва държавата.
Аз мисля, че тук господин Мирославов трябва да има водещата роля. Ние трябва да синхронизираме законодателството. Ще го направим такова, каквото изискват от нас, пък по-нататък ще го доизкосуряваме. Малко сложна ми се вижда ситуацията. Аз се намирам малко като в небрано лозе.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Колчаков.
Има думата господин Мирославов. Заповядайте, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Аз все пак не разбрах становището на народните представители трябва ли действително да се направи ал. 4, тоест, да се дадат допълнителни права, и как да се дадат тези допълнителни права: чрез колективен трудов договор, по право, по силата на закона екс леге или по силата на споразумение?
Действително това са нови права, въпреки че някои от тях имат основание. Господин Христов ще ми позволи да му кажа, че външни експерти има в Европейския работнически съвет, както и в представителните органи на Европейското дружество и в Европейското кооперативно дружество. И там действително работодателят поема всичко: и външни експерти, и т.н., но тук в общата рамка няма такова нещо. Затова експерти може да има, но кой ще плаща за тези експерти.
Затова ви моля да го кажете по принцип, но за следващото заседание ние можем да представим един текст.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, тогава да отложим гласуването на чл. 7в за следващото заседание, когато ще има коректни текстове. Има ли съгласие, колеги, по това предложение? Благодаря ви.
Преминаваме към чл. 7г. Тук няма постъпили предложения.
Има ли някакви мнения по този въпрос? Вносителите? Правния отдел? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 7г.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 7г.
"За" - 9, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за чл. 7г се приема.
“Отговорност при разкриването на поверителна информация
Чл. 7г. Лицата, на които е предоставена информация с изискване за поверителност, отговарят за вредите, които са причинени на работодателя от неизпълнение на задължението за опазването й.”
Преминаваме към § 3. По него също няма постъпили предложения. Има ли такива към момента? Няма.
Моля, гласувайте предложението на вносителя за § 3.
"За" - 9, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 3 се приема.
“§ 3. В чл. 10, ал. 2 думите “въз основа на международни договори” се заличават.”
Преминаваме към § 4. По този параграф има предложение на народния представител Иван Гризанов:
В чл. 46 новата ал. 2 да се измени така:
“(2) Съдействието и необходимите условия за осъществяване на дейността на представителите на работниците и служителите от Общото събрание се осигуряват от работодателя.”
Консултативния съвет по законодателството предлага втори вариант за ал. 2:
“(2) Работодателят е длъжен да съдейства на представителите на работниците и служителите за изпълнение на функциите им и да създава условия за осъществяване на дейността им.”
Освен това Консултативният съвет по законодателството предлага вместо “Наименованието се изменя така:” да се запише “Заглавието се изменя така:”
Има и предложение на КНСБ.
Има думата господин Христов. Заповядайте, господин Христов.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Приемаме без тези подробности, които ние сме изброили като текст на ал. 2.
Що се отнася до нашите предложение за създаване но нови алинеи – ал. 3 и 4 – те са подобни на онова, което предлагахме в предходния текст – чл. 7в – който вие отложихте за следващото заседание.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Има думата господин Мирославов. Заповядайте, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Май не е това, което каза господин Христов. Ако онези права са малко виртуални, тук са направо имуществени, материални. Защото става дума за движими имоти, помещения, комуникации – телефони, GSM и т.н. Тук става въпрос именно за материални, а не виртуални неща.
Затова ние сме склонни да приемем текста, предложен за ал. 2 от Консултативния съвет по законодателството. Разбира се, т. 1 от предложението на КСЗ е така. Съгласно Указа за нормативните актове текстовете имат заглавие, а не наименование. Това е една непрекъснато повтаряща се грешка в Министерския съвет. Там един редактор много предпочита “наименование” вместо “заглавие”.
Но ал. 2, която предлага КСЗ, ние сме склонни да я приемем:
“(2) Работодателят е длъжен да съдейства на представителите на работниците и служителите за изпълнение на функциите им и да създава условия за осъществяване на дейността им.”
Тоест, вече има едно задължение, а не допускане на споразумение между двете страни.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Има думата господин Тебеян. Заповядайте, господин Тебеян.
ДИКРАН ТЕБЕЯН: Благодаря Ви, господин председател! В споразумението, което ще се сключи по чл. 7в, на практика ще могат да се уточнят и тези неща. Но тук вече става дума за предоставяне на движими вещо, помещения, комуникации и т.н., които ще се ползват целогодишно, докато самият обект на информацията и консултацията показва, че в едно предприятие, което няма съществени промени нито в заетостта, нито – да речем – в организацията на работата, консултациите могат да се провеждат веднъж годишно.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Тебеян, ясно е. Така е и според мен, защото няма смисъл. Тази логика е ясна. Говорим за ал. 2 на КНСБ, ако това обяснявате като контрааргумент.
ДИКРАН ТЕБЕЯН: Аз останах с впечатлението, че се приема този текст.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, Вие говорите за нещо, което е ясно. Става въпрос за ал. 2 на КСЗ.
Има ли други въпроси, коментари, колеги?
Подлагам на гласуване предложението на комисията в т. 1 на § 4 думите “Наименованието се изменя така:” да се заменят с “Заглавието се изменя така:”
Моля, гласувайте това предложение.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на комисията за т. 1 на § 4 се приема.
Колеги, предлагам да приемем по принцип предложението на народния представител Иван Гризанов за ал. 2.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за ал. 2 на § 4.
“(2) Работодателят е длъжен да съдейства на представителите на работниците и служителите за изпълнение на функциите им и да създава условия за осъществяване на дейността им.”
Моля, гласувайте това предложение на комисията за ал. 2.
"За" - 9, "против" и "въздържали се" - няма.
Комисията приема по принцип предложението на господин Гризанов и окончателния текст на ал. 2.
Моля, гласувайте текста на комисията за § 4 с приетите предложения.
"За" - 0, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 4 се приема.
“§ 4. В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така:
“Съдействие за осъществяване дейността на синдикалните
организации и на представителите на работниците и служителите
2. Досегашният текст става ал. 1.
3. Създава се ал. 2:
“(2) Работодателят е длъжен да съдейства на представителите на работниците и служителите за изпълнение на функциите им и да създава условия за осъществяване на дейността им.”
Преминаваме към § 5. По този параграф има предложение на Консултативния съвет по законодателството: думите “всички работници и служители” се заменят с “работниците и служителите”.
Това е една редакционна бележка.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Да, това е редакционна бележка, която може да ни доведе бели.
Аз ви казах изискването на Европейската комисия, че те искат да се говори не за работниците, а за всички работници и служители и ние сме го записали точно така: “всички работници и служители”.
Не съм от хората, които подлагат на съмнение поведението нито на синдикатите, нито на работодателите. Открай време мисля, че и едните, и другите са добросъвестни, но все пак знам какво се случва в практиката. След като не пише “всички” работници, аз съм ги информирал, още повече, че в Европейската комисия са останали с убеждението, че ние сме информирали само работници и служители, по отношение на които се отнася колективния трудов договор, тоест, по чл. 57, ал. 2, тоест, членовете на синдикалните организации.
Принудени сме да добавим думата “всички” пред “работници и служители”, независимо от тяхната синдикална принадлежност. Така че не виждам необходимост да отпадат тези думи. Това прави по-точно за кого става въпрос.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Колеги, имате ли нещо против аргумента на господин Мирославов? Виждам, че няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 5.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 5.
"За" - 9, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 5 се приема.
“§ 5. Член 58 се изменя така:
“Чл. 58. Работодателя е длъжен да информира всички работници и служители за колективните трудови договори, сключени в предприятието, по отрасли, браншове или общини, с които е обвързан, и да държи на разположение на работниците и служителите техните текстове.”
Преминаваме към § 6. Тук има предложение на КНСБ.
“(4) Работодателя е длъжен да представя на работника или служителя необходимата писмена информация при всяко изменение на трудовото правоотношение.”
Заповядайте, господин Христов. Имате думата.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Това е и сега съществуващ текст в Кодекса на труда.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тогава каква е разликата между двете предложения?
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Разликата е, че тук се предлага тази необходима писмена информация да бъде предоставена най-късно един месец след влизане в сила на изменението.
Каква е логиката и доколко е необходима тази информация на работника и служителя след един месец? Защо се дава право на преценка на работодателя кога да я предостави? При “първа възможност”?! Какво означава “първа възможност”?
На нас ни се струва, че трябва да се запази досегашната редакция на текста – когато се прави промяната, работниците и служителите да бъдат информиране. Това са случаи на преместване на работното място или някаква друга, допустима от Кодекса на труда промяна. За нас е необяснимо това отлагане и това условие – “при първа възможност”.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Христов.
Има думата господин Тебеян. Заповядайте, господин Тебеян.
ДИКРАН ТЕБЕЯН: Благодаря Ви, господин председател! Ако работодател и работници в колективен трудов договор се договорят за повишение на заплатите, макар и със задна дата – примерно през февруари се договарят със задна дата от 1 януари да бъдат повишени заплатите, да речем, с десет процента. Очевидно, че тази промяна не може да се осъществи веднага. Докато се изчислят индивидуалните заплати и т.н., ще трябва някакво технологично време.
Затова е предвидено в предложението да има поне един месец срок. А това – размерът на трудовото възнаграждение - също е промяна на трудовото правоотношение.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Да, това са елементи на трудовия договор.
Благодаря ви, господин Тебеян.
Има думата господин Христов. Заповядайте, господин Христов.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Извинявайте, че отново се намесвам, но като по правило примерите на господин Тебеян са изключения от случая. Има поне още пет случая на едностранно изменение на трудовото правоотношение или някаква промяна, която ще настъпи, за които такъв несъстоятелен аргумент не важи. Трябва ли да се възприема този аргумент и да се отстоява с него предложението на вносителя?
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Христов.
Колеги, някой припознава ли предложението на КНСБ?
Има думата господин Мирославов. Заповядайте, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз съм улеснен в работата си, макар че е много трудно, много отговорно безспорно. Ще ми позволите да прочета чл. 5 от съответната директива:
“Чл. 5 Всяко изменение на елементите, цитирани в чл.2, § 2 или от чл. 1 на § 1” – а това са тези елементи, които са включени в чл. 66, ал. 1 от нашия Кодекс на труда – “трябва да бъдат отразени в писмен документ, който работодателят да предаде на работника или служителя в най-кратки срокове, но не по-късно от един месец след датата на настъпване на въпросното изменение.”
Нашето действително е много по-хубаво – веднага, незабавно. Но като че ли и те допускат една възможност “не по-късно от един месец”. Те казват: да, във вашето право съществуват и други начини за изменение, имате наличие на трудово правоотношение без сключен трудов договор. Това беше старата разпоредба на чл. 62, ал. 2, имате чл. 405а, при който Инспекцията по труда трябва да провъзгласи наличието на трудовия договор.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Но имаме и регистрация на трудовите договори.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Да, има регистрация, която трябва да става в тридневен срок.
Затова ние записахме този текст. Признавам си, че и мен ме смущава. Ние сме записали “при първа възможност”, тук е “в най-кратки срокове”, “не по-късно от един месец”.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Заповядайте, господин Мръцков. Имате думата.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Може би трябва да приемем предложението на КНСБ, тъй като регистрацията на трудовите договори трябва да става в тридневен срок в Националната агенция по приходите. Влиза в регистъра. Самият работник ще бъде информиран до един месец. Това важи и за случаите, когато се променят трудови правоотношения, а не само за заплата.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Мръцков.
Има думата господин Мирославов. Заповядайте, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Хубаво е предложението на КНСБ, но в него пък няма никакъв срок. Какъв е срокът там? Няма.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Колеги, господин Мръцков припознава предложението на КНСБ за ал. 4:
“(4) Работодателят е длъжен да представя на работника или служителя необходимата писмена информация при всяко изменение на трудовото правоотношение.”
Моля, гласувайте това предложение на господин Мръцков.
“За” – 1, “против” – няма, “въздържали се” – 8.
Предложението на господин Мръцков за нова редакция на ал. 4, § 6 не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 6.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 6.
"За" - 9, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 6 се приема.
“§ 6. В чл. 66 се създава ал. 4:
“(4) При всяко изменение на трудовото правоотношение работодателят е длъжен при първа възможност или най-късно един месец след влизането в сила на изменението да предостави на работника или служителя необходимата писмена информация, съдържаща данни за извършените промени.”
Предлагам § 7 да остане за следващото заседание, когато се надявам да приключим със законопроекта – амбициозна задача, която трябва да изпълним.
Заповядайте, господин Гъндев. Имате думата.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Бих искал само да Ви попитам кога ще е следващото заседание, тъй като следващата седмица, ако е в сряда, няма да мога да присъствам, тъй като ще отсъствам от София.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Следващото заседание на комисията е в сряда.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: След един параграф е текстът, по който ние с господин Трифон Митев имаме предложение. Бих ли могъл да го аргументирам сега?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре, кажете аргументите си, колега.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Става дума за § 8, отнасящ се за изменение на чл. 112.
Колеги, тук ние с колегата Трифон Митев предлагаме да отпадне т. 1, където е казано, че се забранява полагането на допълнителен труд на водачи на превозни средства.
Ще ви дам няколко аргумента, които са съвсем конкретни.
Първо, като говорим за превозни средства, се започва от каруца. Всичко това е превозно средство.
Второ, ако работите в една транспортна фирма, понеже това е било моето ежедневие и съм имал много проблеми в тази посока, досега законодателството също е много жестоко по отношение на полагането на извънреден труд от този тип работници. Но все пак досегашното законодателство дава възможности.
Ако допуснем, че се приеме това, че нямат право на полагане на извънреден труд, ако приемем, че какъвто и облекчен вариант да бъде приет за чл. 7в, това означава автоматически, че в една транспортна фирма, каквито и привилегии да им дадем, няма да могат да си изпълняват работното време. Някой трябва да ги замести. Няма да говорим, че ще има болни, няма да говорим, че ще излизат в отпуски. Тази фирма, това дружество в никакъв случай няма да може да изпълни ангажиментите си, които има, особено, ако пък е в градския транспорт.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колега Гъндев, тук става въпрос за допълнителен труд, а не за основно трудово правоотношение. Това е първото нещо, което трябва да уточним.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Става въпрос, че не се допуска втори трудов договор – това ли искате да кажете? Аз говоря за извънредния труд. Сега не говорим за втори трудов договор. На всички е ясно как го има втори трудов договор в едно предприятие.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Става въпрос за извънреден, за допълнителен труд.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Не е ясно в момента.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Как да не е ясно: забранява се полагането на допълнителен труд на работниците и служителите.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Ти не можеш да сключиш втори трудов договор по един и същи предмет не дейност.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Защо? Аз съм юрист днес тук от 8 часа, а след това съм юрист от при него.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз съм лекар в лечебното заведение в Александровска болница, имам допълнителен трудов договор в Пазарджик – в болницата на доктор Колчаков.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Господин председател, тук наистина не става ясно точно за какво става дума и кога и при какви условия и колко допълнителен труд. Знаете, че ние променихме Кодекса на труда. Той не фиксира извънреден ли е, допълнителен ли е трудът, а фиксира колко може да продължи работното време за деня и за седмицата. Предполагам, че това има касателство към този въпрос.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Христов. Имате думата.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Всеки един труд по основния трудов договор, който е допълнителен, над 8-те часа допустими от нашето законодателство, е труд при същия работодател. Той може да бъде извънреден, удължено работно време, сумирано работно време, ненормиран работен ден.
Тук в този текст не става дума за тези режими на организацията на работното време. Тук става дума за това, че на водачите на превозни средства – съгласен съм, че каруцата също попада в понятието превозно средство – им е забранено да работят като такива при друг работодател или при същия работодател над 8-те часа, с които той е обвързан с основния договор. Той може да работи в превозна средство осем часа при един работодател и толкова. Повече не може. Но това не е допълнителен труд като извънреден при същия работодател.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Затова е измислено техническото средство, наречено тахограф.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Тези нещо ги има и досега в законодателството. За мен буди недоумение, защото няма такъв текст по този начин. Защо го вкарваме сега? Сега има много добре подготвено законодателство на тази тема. Колкото и да ми е трудно, но все пак дава някакви възможности да се работи. А тук по начина, по който го записваме, не е ясно какво правим.
В момента затова го предлагам, защото проблемът е много сериозен. Всички знаете, че е така. Тук всички наши шофьори ще изпаднат в една такава ситуация, ако се приеме този текст, който се предлага.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Гъндев, Вие знаете ли, че шофьорите на парламента нямат право след определен час да работят. Има инструкции, с които на шофьорите се забранява след 22 ч. да работят.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Това, което сега в законодателството го има, регламентира всички ангажименти. Този текст, който вкарваме като запис в момента по този начин, просто за мен е непонятен и затова предлагам да отпадне.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Гъндев.
Има думата господин Мирославов. Заповядайте, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Този текст и досега си съществува. Той е в чл. 112.
Това, което направихме ние, го направихме само, за да направим нова т. 2 и да махнем съществуващите сега в чл. 112, т. 2 “заети в опасни или вредни за здравето условия”. Спомняте си в края на миналата година направихме промени по искане пак на Европейската комисия и думите “опасни и вредни за здравето условия” ги премахнахме и ги заменихме със “специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъде отделени и намалени, независимо от предприетите мерки” и т.н. Заради тази редакция възстановихме и “водачи на превозни средства”.
Вижте сегашния чл. 112. Вие споменахте за тези тахометри и т.н. Но едва ли някой работодател ще е съгласен неговият шофьор да отиде и да работи още 8 часа на другото предприятие отново като шофьор. Това е направено само с оглед живота и здравето на тези хора, които работят тази работа.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Има думата госпожа Христова. Заповядайте, госпожо Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, аз Ви моля да разрешите господин Христов като най-добрият в тези трудово-правни отношения да каже следното. Аз знам, че ние направихме промени в Кодекса на труда, където сумарното работно време на работника за днес не може да бъде повече от 12 часа. Тоест, ако аз съм шофьор, при моя работодател мога да работя още четири часа. Излиза, че при друг работодател не мога да работя още четири часа. Това ли излиза?
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Да, не може!
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Това е нонсенс, това е дискриминация.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Трудно е да кажем, че е дискриминация, особено когато е уредено в закона. Защото по дефиниция от Конституцията дискриминация има, когато има неравностойно третиране спрямо закона, а не в закона. Има норми, които са дискриминационни. Да, това е една позитивна дискриминация за шофьорите – да не могат да работят при друг работодател. При същия работодател биха могли да работят повече от осем часа, но при друг – на може. Това е от гледна точка на съществуващата опасност, каквато представлява трудът на шофьора, на пилота на самолета и на други моторни превозни средства.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Аз съм опасна, ако работя при четири часа при друг работодател, а не съм опасна, ако работя още четири часа при моя работодател!?!
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Специалните закони вече забраняват на шофьорите да работят определени часове, именно затова са създадени и тези тахометри, с които се установява продължителността на работното им време. Да, от гледна точка на организацията на работното време при същия работодател може да работи повече от осем часа. Тахометрите се поставят на определен вид превозни средства, не на всички.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Колеги, аз мисля, че тук има някакво объркване. Не може да забраняваме на шофьори, на водачи на превозни средства да работят при друг работодател, а да разрешаваме да работят допълнително извън полагаемите им се осем часа. Ние отиваме дотам, че той може да работи допълнително при същия работодател, пък не може да работи на друго място.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Заповядайте, господин Илчев. Имате думата.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз предлагам господин Димитър Гъндев да си оттегли предложението, защото той е дошъл с нагласата тук да говори за извънреден труд. Тук става въпрос за друго. Чл. 111 и 112 третират друго.
По това, което обаче каза госпожа Христова, можем да се замислим. Защото например работиш при един работодател осем часа и караш с камион камъни, не можеш после да отидеш и да караш четири часа автобуса или такси, защото си опасен за обществения живот. При първия работодател можеш да продължиш да караш, защото караш камъни.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Илчев.
Заповядайте, господин Христов. Имате думата.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Тогава, господин председател, е по-уместно да се въведе забрана за полагане на извънреден труд и сумирано изчисляване на работното време за шофьори. В този смисъл може да се допълни Кодекса на труда, ако считате, че действително това трябва да се отстрани като проблем. Проблемът е, че можеш да работиш при един работодател 12 часа, но не можеш да работиш 12 часа при двама работодатели.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Заповядайте, господин Гъндев. Имате думата.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Ние можем да разграфим ангажиментите, които работодателят има към съответните членове на тези органи, а не можем тук да разпишем за какво става въпрос. Текстът е много общ. Тази забрана е страшна във всяко едно отношение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Христов. Имате думата.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Тезата, която се изповядва от уважаеми народен представител, е в интерес на работодателите. Дайте да допуснем да могат да работят допълнително, да могат да работят повече от осем часа – и при мен, и при друг, но не повече от 12 часа.
Но идеята на законодателя в Кодекса на труда от гледна точка на трудово-правния режим на организацията на работното време е шофьорът да не може да работи повече от осем часа. Отделен е проблемът, че, когато му създавам организация на работното време само по моя договор, аз мога да го натоваря да работи и извънредно, мога и при сумирано работно време. И тогава се получава абсурдът. Забранявам му да сключва втори трудов договор с втори работодател, за да не работи повече от осем часа, но в същото врем при основния работодател му позволяваме същото.
Е, дали ще премахнем забраната да работи при втория работодател или ще ограничим възможността при основния да работи повече от осем часа? Според нас трябва да бъде осем часа, защото той е източник на повишена опасност
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Христов.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Този спор, който в началото ни се струваше, че не е толкова важен, изведнъж стана много важен.
Аз също казвам, че работодателят на шофьора в случая е този, който поема целия риск за безопасността и здравето на шофьора. Дали той ще направи катастрофа или не, това е грижа на работодателя. Но все ми се струва, че този текст до преди пет минути го приемах като свещена крава, съществувал от край време и не бива да се пипа. Но сега изведнъж ние за пръв път записахме понятие “що е основно трудово правоотношение и що е допълнително”. Възстановихме нещо, което съществуваше в практиката, че основното правоотношение е първото, което е сключено.
При Вашата хипотеза аз мога да работя четири час при вас, но след това не мога да работя дори и два часа никъде. Може би тази разпоредба се нуждае от едно допълнително прецизиране.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Още усложнявате дискусията, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Да, именно. Защото това е една пълна забрана да работя допълнителен труд. Но, ако съм се хванал в министерството за четири часа, това означава, че никъде другаде не мога да работя повече от тези четири часа. Може би тук ще трябва да се сложи някакво друго условие: могат да работят, но не повече от осем часа или в рамките на...
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, предлагам да приключим с тази дискусия и да помислим по това как да редактираме текста така, че да не създава повече проблеми.
Има думата доктор Станкова. Заповядайте, доктор Станкова.
ИВА СТАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Само да допринеса още към следващите разсъждения.
Може би тук трябва да се уточнят понятията “допълнителен труд”, защото смятам, че господин Гъндев подлага на анализ проблема за водачите на превозни средства. Всъщност това именно е проблемът. И понеже надолу се изброяват и другите, вече става смесване на тези понятия. Това трябва да се изчисти.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на доктор Станкова.
Ако аз съм на трудов договор при госпожа Христина Христова на четири часа и това ми е основния трудов договор, означава, че на друго място не мога да работя. Така е.
Колеги, нека да приключим сега дискусията с надеждата, че следващия път ще имаме яснота по този и по другия текст, който отложихме, както и по всички следващи, за да можем на следващото заседание да приключим със законопроекта.
Благодаря на всички за участието в заседанието.
Закривам заседанието.
(Закрито в 17,25 ч.)