ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане и приемане на проект за решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2005 г., № 602-03-15, внесен от Министерския съвет на 27.06.2006 г.
2. Обсъждане на законопроект за Централния професионален регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство, № 602-01-47, внесен от Министерския съвет на 21.06.2006 г.
3. Разни.

---

Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден на всички колеги и гости. Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Колеги, както ви е известно, за днес проектът за дневен ред включва две точки:
1. Обсъждане и приемане на проект за решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2005 г., № 602-03-15, внесен от Министерския съвет на 27.06.2006 г.
2. Обсъждане на законопроект за Централния професионален регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство, № 602-01-47, внесен от Министерския съвет на 21.06.2006 г.
3. Разни.
Има ли други предложения за дневен ред на днешното редовно заседание на комисията? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
"За" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
1. Обсъждане и приемане на проект за решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2005 г., № 602-03-15, внесен от Министерския съвет на 27.06.2006 г.
2. Обсъждане на законопроект за Централния професионален регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство, № 602-01-47, внесен от Министерския съвет на 21.06.2006 г.
3. Разни.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Обсъждане и приемане на проект за решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2005 г., № 602-03-15, внесен от Министерския съвет на 27.06.2006 г.
По тази точка водеща комисия е Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Ние сме спомагателна комисия.
По първа точка давам думата на господин Балабанов да представи проекта за решение за приемане на Годишния доклад за младежта за 2005 г. Какво налага да има такъв доклад за младежта, от кой нормативен акт или стратегия произтича изготвянето на такъв доклад. Аз, да си призная, за първи път виждам или в нашата комисията поне за първи път идва такъв доклад, а претендирам да познават подобни документи.
Заповядайте, господин Балабанов. Имате думата.
МИХАИЛ БАЛАБАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Годишният доклад за младежта е изготвен въз основа на едно решение на Народното събрание от 2002 г. Това решение постановява, че всяка година Министерският съвет трябва да внася в Народното събрание годишен доклад за младежта. Такива доклади има изработени за 2002, 2003 и 2004 г. Само първият от тях е утвърден в пленарна зала. За съжаление следващите два доклада са разгледани само от парламентарни комисии и така и не са стигали до пленарна зала.
Основната идея на този доклад е да предоставя актуална информация за състоянието на младите хора в страната, за техните основни проблеми, а също така да формулира приоритети в държавната политика по отношение на младите хора и да предлага конкретни решения за тяхното преодоляване. Този доклад има за цел да предоставя и информация за извършеното от институциите, които имат компетентности в тази сфера през годината, за която е, разбира се, самият доклад.
За изработването на този доклад ние създадохме един междуведомствен експертен съвет, в който се включиха представители на голям брой министерство и институции, които имат отношение по проблемите на младите хора. Също така участваха и голям брой неправителствени организации. Подчертавам, че този подход се прилага, общо взето, за пръв път и го отчитаме като много позитивен, защото текстът, с който разполагате, се ползва с подкрепата на огромен брой неправителствени младежки организации.
Ние преценихме при изработването на доклада, че няма да го правим като един отчет за това какво отделните министерства и институции са свършили през 2005 г., всеки в собственото си поле, а ще се опитаме да очертаем няколко основни сфери на младежката политика, в които да се упражнява въздействие и в тези сфери да предложим конкретни политики, които чрез решението на Министерския съвет и Народното събрание вече се превръщат в национална и държавна политика.
Ние определихме шест такива основни приоритетни сфери на младежка политика като демографска характеристика, здраве, образование, трудова заетост, свободно време и гражданска активност. В анализа се разглежда включването на младите хора във всяка една от тези шест сфери. Във всяка едно от тях ние не се спираме само до анализ на проблемите, а предлагаме и конкретни стъпки за тяхното преодоляване.За нас като държавна агенция е много важно да има именно координации между основните институции, които работят по тези проблеми, защото младежката политика е навсякъде. Също така имаме подкрепата на институциите, на Министерския съвет и разчитаме особено много, разбира се, и на подкрепата на най-висшия орган в държавата – Народното събрание.
Засега ще спра дотук и имаме готовност да отговаряме на въпроси, ако е необходимо.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Балабанов.
Колеги, чухте изложението на господин Балабанов. Имате думата за въпроси. Това е една изключваща тема, включваща младежта от 18 до 35 години.
Преди да дам думата на колегите, ще се опитам да формулирам един въпрос, който звучи горе-долу по следния начин.
В Националната стратегическа референтна рамка, за която говорим напоследък все по-често, има оперативни програми. Какво е мястото на младежките дейности и изобщо на тези политики, за които Вие говорихте преди малко от гледна точка на тяхното представителство в различни оперативни програми.
Доколкото ми е известно, оперативната програма “Човешки ресурси” е изключително ангажирана с тази проблематика, но и не само тя. Ако може да ни кажете нещо повече и по този въпрос, за да стане ясно на колегите. Мисля, че усвояването на пари от структурните фондове и участието на младежите в този процес трябва да бъде доминиращо и изпреварващо, за да дадат пример на всички останали. Точно в този смисъл е и въпросът, който се опитах да формулирам. Не знам дали прозвуча по един ясен начин.
Заповядайте, господин Модев. Имате думата.
ИВАН МОДЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз съм директор на Главна дирекция “Политика за младежта” в Държавната агенция за младежта и спорта.
Като се има предвид, че младежката политика е една политика, която засяга много сектори от обществото, логично е и в оперативните програми, които вече са разписани, те да намерят място с различни възможности.
На първо място, разбира се, това е оперативната програма “Човешки ресурси”. Не по-малко важна за нас е и оперативната програма “Регионално развитие” в частта, която касае социалната инфраструктура и там ние виждаме възможността за подобряване на младежката база, на младежките центрове, младежките домове, както и спортната инфраструктура, спортните съоръжения, които за нас също са основен приоритет по отношение на осмисляне на свободното време на младите хора.
Подозираме, че от изключително значение ще бъде възможността да повишим административния капацитет и на младежките организации, както, разбира се, и на спортните клубове, които най-вече са ангажирани с младите хора, по отношение на подготовката и готовността им за формулиране и заявяване на проекти по тези програми.
Така че в рамките на тези три програми виждаме най-вече възможността ние да бъдем включени.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Модев.
Заповядайте, господин Кумчев. Имате думата.
ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаеми господин директор! Любопитен съм тези програми каква финансова рамка имат. И, тъй като се виждаме за първи път, ще Ви бъдем благодарни да ни дадете малко по-голяма светлина по отношение на средствата и бюджета ви.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Кумчев.
Ако има и други въпроси, нека да бъдат зададени, за да не превръщаме в диалог заседанието на комисията.
Заповядайте, колеги. А може, докато си помислите, господин Модев да отговори на този въпрос.
Заповядайте, господин Модев. Имате думата.
ИВАН МОДЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Първо, бих искал да подчертая какъв е бюджетът, с който към момента Държавната агенция за младежта и спорта разполага. Той не е много по-различен от този, който беше за предишната година, която е обект на настоящия доклад.
Държавната агенция за младежта и спорта разполага със сумата от 1 млн. 100 хил. лева, които са разписани за младежки дейности и програми. Отделно от тях разполагаме като възможност за подпомагане на младежките организации с 1 млн. евро, които средства са от програма “Младеж” на Европейския съюз. Тази програма приключва до края на 2006 г. и предстои стартиране на нова шестгодишна програма “Младежта в действие – 2007 – 2913 г.”
Като възможности, които ще ни дадат оперативните програми, за съжаление все още няма яснота на каква част от сумите, които са предвидени по оперативна програма “Човешки ресурси”, “Административен капацитет и регионално развитие” могат да бъдат отделени за тези дейности, които аз изброих. Надявам се проектите, които ще бъдат подготвени, да са достатъчно качествени, за да можем максимално да се възползваме от тези средства.
Що се отнася до програмата “Младежта в действие”, която ние със сигурност ще продължим да администрираме, очакванията са тази сума от 1 млн. евро да бъде повишена от порядъка на поне 20 процента от първата година – 2007 г.
По отношение на бюджетните средства мога да кажа, че ние сме си поставили една амбициозна задача, разписана в допълнителни програми, свързани с развитието на младежките центрове. Там, където те са общинска собственост и няма средства за дейност, а общините се ограничават само в рамките на издръжка на сградния фонд и някакъв вид администрация, ще разработили отделна програма за младежко развитие, която касае подпомагане на младежките организации и техните лидери именно по отношение на повишаване на техния капацитет и умения.
Има и програма за младежки дейности, която функционира и към момента – 2006 – 2007 г. Ние искаме значително повишение на тези средства от 1 100 хил. лв., които споменах. Разбира се, всичко е и въпрос на политическо решение освен и на чисто конкретни сметки, които правят колегите от Министерството на финансите. Ще видим дали искания от нас бюджет, който е в рамките на 6 млн. 300 хил. лв. за следващата година, ще бъде удовлетворен или не.
Затова ние използваме този повод, какъвто е Годишният доклад за младежта, за да получим от вас подкрепата за тази политика, която ние смятаме, че е изключително приоритетна – младите хора на България.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Модев.
Господин Балабанов, преди да ви дам думата искам да насоча вниманието на колегите върху следното. В проекта за решение за приемане на този Годишен доклад за младежта прочетох един пасаж, в който вие говорите за подготовка на Закон за младежта. На какъв етап се намира тези подготовка, има ли работни групи, които да са ангажирани с тази проблематика и включват ли тези работни групи неправителствения сектор, който е изключително силно представен не само в тази възрастова група, но предимно в тази?
Заповядайте, господин Балабанов. Имате думата.
МИХАИЛ БАЛАБАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Само, ако ми позволите, да направя едно допълнение по предишния въпрос.
Това, което господин Модев даде като цифри, са средствата, с които разполагаме ние в Държавната агенция за младежта и спорта. Иначе, понеже това е доклад на Министерския съвет, разбира се, всяко министерство, ведомство, което има отношение по младежката политика, в рамките на собствения си бюджет е реализирало дейности, които подпомагат решаването на проблемите на младите хора. Така че ние сме във функцията си на координиращо звено при реализация на младежката политиката, както вече няколко пъти споменахме, във всяко едно ведомство, във всяко едно министерство, в общините, в регионите и т.н.
Що се отнася до въпроса за етапа на подготовката на Закона за младежта, всъщност това е идея на самите младежки организации, която ние подкрепяме чрез текста в доклада. Самите неправителствени младежки организации работят по такъв законопроект в продължение на повече от година и половина и той вече е в почти завършен вид. Поели сме ангажимент до края на годината да го внесем в Министерския съвет за разглеждане и след това, разбира се, той да поеме пътя си към Народното събрание.
Що се касае до законодателството в тази сфера и по отношение на този закон, има различни становища. Единият вариант, разбира се, е да се внесе система от законови устройства, която да регламентира младежкото участие чрез национален младежки съвет, регионален младежки съвет, системата за финансиране на младежка политика, ролята на институциите, които имат отношение към тази сфера и тяхното взаимодействие.
Също така, разбира се, се коментират и други законопроекти, които са свързани по-скоро със закрила на младежта, с приоритетите на младежката политика и с ролята на държавата по отношение подкрепата на младите хора.
Лично ние в агенцията сме на мнение, че има нужда и от едното, и от другото, но е крайно време да има вече законодателство в тази сфера, защото само с няколко текста в Закона за физическото възпитание и спорта не може да се прави и да се реализира политика.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Балабанов.
Колеги, заповядайте. Имате думата.
Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Аз преди всичко бих искала да поздравя екипа, който е изработил този доклад, защото си давам сметка колко е трудно от статута на една държавна агенция да се координира и да се събере информация от толкова ведомство. Мисля, че това е вторият доклад в тази област.
МИХАИЛ БАЛАБАНОВ: Не, на практика такива доклади има от 2002 г., има за 2003 и 2004 г. За 2002 и 2003 г. докладите не са приети в пленарна зала, а само в комисиите.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Да, благодаря. Спомням си, че миналата година приехме такъв доклад.
Разбира се, на всички трябва да ни е ясно, че младежката група е стратегическа група в обществото на всяка държава. Тя е репродуктивната група на обществото, тази, която ще създава бъдещия потенциал на страната ни.
Иска ми се точно по тази част – по репродуктивните функции на младите хора – да помислим повече. Аз не знам ние какви възможности имаме като комисия и като народни представители да дадем предложения за някои корекции или по-точно за прецизиране на текстове. Разбира се, това не намалява достойнствата на доклада, но, ако се чете от експерти, а той ще се чете, той трябва да се прецизира.
Например на стр. 13 в главата “Предприети действия и резултати” по демографската политика и по миграционните процеси се казва: “...трябва да се акцентира върху:
- семейно изравняване – изравняване на разликите в условията на живот на семействата без деца с тези, които сами отглеждат децата си ...”
На мен лично като на човек, който дълги години е работил в тази област, не ми е съвсем ясно.
Също така е записано:
“Финансови стимули за раждане на дете – особено на второ дете, както и средства за насърчаване на раждаемостта в рамките на двудетния семеен модел.”
А кой ще стимулира раждането на първо дете или това може би е посочено някъде другаде. За да минем към второто, трябва да сме стимулирали първото. “... както и средства за насърчаване на раждаемостта в рамките на двудетния семеен модел.” – в един младежки модел така да се ограничава семейният модел не е добре.
“Да се стимулира раждането на деца в групата на заетите,” – това много добре е казано – “като се обвържат детските надбавки със заплатата и превръщане на майчинството в социално престижен статус”. Тук, във втората част на изречението, вероятно има някаква грешка. Детските надбавки са стандартни суми от държавата, които обикновено нямат нищо общо с участието в труда и с доходите от труд. Това наистина е някаква грешка. Трябва да се оправи.
Иначе аз мисля, че докладът е много добър. Вижте тези текстове и проверете дали е възможност тук, на прага на Народното събрание да се променят. Не знам как се процедира при доклад.
Също така искам да ви попитам дали Държавната агенция за младежта и спорта се готви за усвояване на средства по програмата “Младеж”. Вие и през 2002, 2003, 2004 и 1005 г. също сте работили по тази програма, но сега се прие една финансова рамка от Европейския парламент и в комисията ще се приеме за Програмата “Младеж”, която е за периода 2007 до 2013 г. и финансовата рамка е доста сериозна.
Как нашата страна се готви да си помогнем с тези пари по линията на Европейския съюз от 1 януари 2007 г.?
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Заповядайте, господин Балабанов. Имате думата.
МИХАИЛ БАЛАБАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз благодаря на госпожа Христова за тези няколко предложения, които направи тя, и смятам, че не е проблем да бъдат коригирани и приети, но предполагам, че това може да стане от водещата комисия, която е Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Мисля, че такава е процедурата.
Иначе ние сме отворени към всички тези предложения, които правите, особено, когато става дума за грешки или недоглеждания или други неща, които са важни, за да бъде докладът достатъчно солиден.
Аз бих могъл да кажа по отношение на мотивацията ни там, където се говори за двудетния семеен модел. Не става въпрос за ограничение, а е с оглед на социологическото проучване, което проведе Агенция “Медиана”. От него личи, че това е репродуктивния идеал на българина – двудетния семеен модел. Идеята, разбира се, е да се стимулира във всяко семейство да има поне по две деца. Ние не ограничаваме никого до две деца, това не би могло да се получи.
Но, текстът, разбира се, може да се прецизира и да звучи по-по-сериозен начин.
А що се отнася до новата програма, за която говорите, да, това е наистина така. Предстои самото утвърждаване на новата програма. В тази рамка ние вече като пълноправен член на Европейския съюз в бъдеще ще разполагаме с повече финансови средства от досегашните, с които работим. Това, от моя гледна точка, би наложило да се разшири самото звено, което работи по осъществяването на програмата. В известна степен да се преструктурира, защото в него има 11 човека, които не мисля, че ще бъдат достатъчни да се справят с предизвикателствата на новата програма.
Иначе по отношение на усвояването на средствата по тази програма ние сме над 75 процента, което смятам, че едно сравнително добро ниво и в сравнение с другите програми, по които усвояваме европейски средства. Малките недостатъци се дължат в известна степен на това, че втората поддейност, която е “европейска доброволческа служба”, не се изпълнява изцяло, защото много от младите хора някак си не се чувстват привлечени от факта да отидат доброволци в чужбина, най-вероятно поради простата причина, че могат да отиват на бригади, които са малко или повече комерсиални и не са доброволчески като тип дейности.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Балабанов.
Искам да попитам нещо, което коментирахме преди малко и ще Ви помоля в рамките на отговора да се опитате да включите и отговора на въпроса, който ще се опитам да формулирам.
В описаните от тези социологически проучвания фигурира един пасаж, където се казва, че младите хора не са привърженици на институцията “семейство” и “брак”, нещо, което смущава. Има и други изследвания, от които съм чувал цифрата 46 процента от така наречените семейства в България всъщност не са семейства, тъй като нямат сключен брак. В същото време вие предлагате политики за развитие на семейството. Тоест, като че ли има противоречие между нагласите сред младежите и това, което вие предлагате като политика.
В този смисъл е въпросът ми: каква би могла да бъде реакцията ви, за да може да се изчисти този проблем, доколкото може да се квалифицира като проблем, разбира се.
Има думата госпожа Михайлова. Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги и гости! Аз също бих искала да изкажа удовлетворение от предложения ни доклад най-вече, защото той демонстрира едно широко виждане на работната група, подготвила този доклад, който надхвърля тясноведомствените рамки и защото шестте политики, които са ни предложени в него, според мен в много пълна степен отговарят на реалните проблеми на младите хора в България.
Ще върна отново разговора към темата, повдигната от доктор Адемов, свързана не само с оперативните програми, а въобще с финансирането на младежки дейности.
Аз мисля, че младежките структури и младежките граждански организации са тези, които в последните години натрупаха много сериозен капацитет да привличат средства. Правят го успешно, както в програмата “Младеж”, за която Вие говорихте, така и в общностните програми, защото твърдя, че общностните програми реално в най-пълна степен бяха усвоени от младежките и училищните организации в страната.
Лично аз съм много удовлетворена, че тази година за първи път, доколкото на мен ми е известно, Държавната агенция за младежта и спорта отвори програма, свързана с младежката база, нещо, което е изключително нужно и изключително полезно. Мисля, че младежките организации се включват успешно и в тази твърде оскъдна сума от 900 хил. лв., която ние гласувахме в рамките на бюджета. Там очевидно, надявам се и в партньорство, ще трябва да вървим към някакви промени, тъй като лично според мен този механизъм, който ние предложихме, е безкрайно неефективен.
В тази връзка искам да поставя няколко въпроса и няколко проблема.
Струва ми се, че политиката, която вие като държавна агенция и ние като народни представители и изпълнителната власт трябва да поставим в центъра на своето внимание, е повишаване на капацитета на младите хора, за да могат те сами да инициират решаването на проблемите и сами да търсят средства за решаването на тези проблеми. Мисля, че Държавната агенция за младежта и спорта трябва да има водеща роля в това отношение.
Първият въпрос, който искам да поставя в тази връзка, е следният. Ако не греша, преди две или три години Държавната агенция за младежта и спорта инициира създаването на една асоциация или друг тип сдружение, което имаше за цел да обедини всички младежки неоформални, неправителствени организации в страната. Какво се случи с тази организация? Жива ли е тя и върши ли някаква работа?
Струва ми се, че една такава формация би била чудесна форма за обмен на опит, на идеи за генериране на нови идеи в правенето на младежка политика.
Вторият въпрос е следният. Как оценявате капацитета на вашите представители по места, защото лично аз очаквам тези хора да имат изключително висока роля по отношение консултирането и правенето на проекти, на формулирането на проблеми в местните области. Струва ми се, че трябва да поработите много сериозно по отношение повишаването на техния капацитет.
Третият проблем, който за мен е изключително важен и за който съм удовлетворена, че поставяте във вашия материал, е въпросът, свързан с младежката база. Там правилно подчертавате, че във всички градове, а бих казала и в почти всички села в страната имаше изградена такава база. Във времето тази база беше разграбена. В момента текат спорове по отношение на собствеността й и на практика тя не функционира, бих казала, в много по-голяма степен отколкото вие описвате във вашия доклад, тъй като вие описвате едни – два несъществуващи клубове. Истината е, че повечето от така наречените търговски дружества са отдали тези помещения под наем и двама човека стоят и събират наемите.
В настоящия момент според мен местните власти вече обръщат своето мислене по този проблем и ми се струва, че вие трябва да ги подпомогнете в много по-голяма степен не само по отношение на клубната база, а и по отношение на техните намерения да финансират проекти на млади хора, защото има такива фондове в няколко областни центрове на страната, а и по отношение на правенето на младежка политика.
Надявам се, че тези очаквания не ги приемате като в повече, а като доверие във вашата възможност, във вашия капацитет да работите за правенето на младежка политика и по места.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Ще помоля госпожа Панева да формулира по-конкретни и по-ясни въпроси, за да може след това колегите от Държавната агенция за младежта и спорта да отговорят.
Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз ще започна само с едно изречение, че в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, в която аз членувам, много голяма част от тези приоритети, които са извадени от специалистите и експертите в Държавната агенция за младежта и спорта, вече са били обект на обсъждане.
Първото ми предложение към колегите е, когато разработват цялостната политика, да се опрат на останалите институции, които работят изключително сред и с младежта. Става дума за Министерство на образованието и науката, за МВР, където има много въпроси, които съвместно ще решават, става дума за Министерството на труда и социалната политика. Тази връзка, разбира се, я има, но тя може да се задълбочава, обогатява, разширява и т.н. и това сигурно ще бъде грижа на Държавната агенция за младежта и спорта, когато се работи по Закона за младежта.
Скоро ние говорихме за кодекс за детето. Въпросите са свързани и с младежта и да стигнем до хубавата трета възраст.
Другото, за което искам да подсетя колегите, е следното. Когато се доработва законопроекта за младежта, процесът за децентрализация на дейностите, свързани с младежта, който върви, трябва да бъде категоричен белег на този закон. Защото, ако общността, ако общините, ако малките кметства не се ангажират с проблемите на младите хора – с реализирането на младите хора, с грижата на здравеопазването, с подкрепата и решаването на демографските проблеми – този закон и хубавите му идеи ще бъдат обречени на гибел.
Смятам, че трябва да си кажем и нещо друго. Това, че нямаме министерство на младежта и спорта, е гибелно за обществото. Категорично смятам, че Държавната агенция за младежта и спорта не е нивото, което може да реши проблемите на младежката политика на държавата. Така че в една близка перспектива може би трябва да коригираме това си решение. Хубаво е постигане на някакъв консенсус, но категорично смятам, че това, че нямаме министерство, губят младите хора, най-вече губи държавата ни, защото възможностите на Държавната агенция за младежта и спорта са твърде ограничени.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Заповядайте, госпожо Станкова. Имате думата.
ИВА СТАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми млади господа и дами! Аз също се присъединявам към колегите и ви поздравявам за това, че сте тук и затова, че пред нас стои този доклад.
Както и всички други колеги подчертаха, всъщност това е доказателство за това, че не е никак трудно да бъде създадено министерство на младежта.
Искам да кажа няколко конкретни неща, защото нямаме сега това време, за да обосновем и да анализираме всичко това, което е написано в доклада, което прави изключително добро впечатление. Аз ще маркирам няколко проблеми, като, разбира се, проблемите са смесени – социални, здравни, проблемите по образованието и т.н.
Фактът, че сте тук, точно това доказва – че всъщност вашите проблеми се пресичат през всички основни инстанции, което е добро, защото то ще бъде по-нататък в помощ на вашата работа. Ще ме извините, ако, разбира се, не съм прочела нещо между редовете.
Мислили ли сте да създадете и от вас да излезе идеята за тази младежка трудова борса, защото не е тайна за всички колеги, народни представители, че се движим с едни папки, пълни с молби за работа, от които 99 на сто са младежи до 30 години. Ние си имаме и наша статистика, но си мисля, че вие сте тези може би, които трябва да настоявате и заедно с нас – ние ще ви помогнем – да открием една такава младежка трудова борса.
Защото следващият ми въпрос е дали сте правили някакво допитване какъв процент от младежите след 1 януари 2007 г. – разбира се, ние се стремим към тази дата – ще останат на работа в България. Защото тук видях, че много голям процент от младите хора се радват на това и че са готови. Но какво означава това “готови”? Готови са да излязат извън границите на България? Да, ще има по-широко поле за действие на всички. Но нашата цел е да задържим младите хора в България.
Честно да ви кажа и наистина това ме питат много млади хора от нашите организации – какво ще стане – защото непрекъснато такива млади хора продължават да пътуват, влизат в компютъра и излизат в чужбина.
Искам да свържа проблемите за здравето с така наречения масов спорт. На мен много ми харесват тези две думи. Аз си мисля, че трябва вашата агенция да направи всичко възможно, за да може да даде акцент към нещо, което ние, нашето средно поколение всички сме минали. Масовият спорт да стане един основен приоритет за работата ви и чрез отдаването на масови спортни бази. Защото в момента масовият спорт няма нищо общо с така наречените фитнес-центрове, спа-центрове и т.н. Те имат съвсем друго предназначение.
Трябва да се даде акцент именно в училищата на този масов спорт, защото аз веднага свързвам този със следващия въпрос, по който сме говорили и с колеги, които са и в Комисията по здравеопазването, и Комисията по образованието и науката. При всички случаи има едно решение на жените, с които наскоро направихме втора международна конференция. Там има един много тревожен акцент. Естествено вие го знаете – това е акцентът за наркоманиите.
Така че действително това трябва да бъде един от основните ни приоритети. Аз виждам, че тук доста време сте отделили на нещо и няма и как иначе да бъде.
Разбира се, заедно с проблема за здравето на децата ни искам да свържем проблема за обгрижването на децата в училищата и един много тревожен момент – за опазването на децата в училищата. Не просто да стои един чичко, облегнал се на оградата на училището, училището с един голям двор и ние просто казваме, че опазваме децата.
Първо, във физическия смисъл на думата да погледнем проблемите. Тоест, това е от момента на пристъпването на децата към училището, на опазването им вътре и вторият момент – това е дълга тема – какво ще правим вътре с децата. Оттам свързваме проблема и с младежите. Те са малко по-настрани, но все пак съм подредила тези въпроси.
На следващо място: какъв ще бъде изходът за младежите, които напускат социалните домове? Това също е един проблем, който и нашата комисия, и Комисията по здравеопазването, и други комисии – както и в други случаи сме коментирали. Бих искала да помислим и да поговорим и върху него. Защото имаме всички достатъчно примери. Има деца, които вече са навършили 18 години и от Домовете за временно настаняване вече не знаят къде да отидат и какво да правят.
Така че това също е един въпрос. Разбира се, много е хубаво, когато наближат баловете и когато биват посрещани, да бъдат обгрижвани и да покажем, че действително има един потенциал и това са действително бъдещите млади граждани на тази страна.
Ние трябва да покажем не само популистко отношение, като пак подчертавам, че това е първото птиченце – тази обгриженост и това внимание към младите хора, когато завършват средното си образовани, когато ги посрещаме на тези балове, но оттам нататък трябва да им протегнем ръка и да ги обгрижваме, да ги адаптираме в живота.
И последното нещо, за което искам да дам акцент, е нещо, за което се надявам, че сте помислили и мисля, че госпожа Донка Михайлова го подсказа. Това е един много важен проблем, свързан с трудовата борса и с реализацията на младите хора, работата с местните власти. Мисля, че това също е един много важен акцент и вие задължително трябва много да работите с тях и много да изисквате в тях. Защото и в момента дискутираме въпроса за децентрализацията, тоест, пътят към създаването на едно гражданско общество и това и тогава ние самите да участваме в него, ние да контролираме не само нашия живот, но и да контролираме това, което преди малко вие казахте, че без нещо не можете , без нашите финанси и това действително ще кажем, че нещо сме направили.
Още веднъж ви пожелавам успех и, както госпожа Панева спомена, а надявам се и колегите ми, действително от тази среща малко, от тази минути които бяхме с вас и които успахме да размерим тези думи, смятам, че действително една инициатива по-нататък към създаването на Министерство на младежта и спорта действително ще бъде една много добра кауза. Пожелавам ви много успехи, а ние ще бъдем заедно с вас.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Станкова.
Господин Балабанов, ще Ви помоля да направите коментар на това, което беше казано.
МИХАИЛ БАЛАБАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Доста въпроси се натрупаха, но, ако пропусна нещо, моля да сигнализирате, защото не съм сигурен, че записах всичко.
Първият въпрос, господин председател, беше по отношение на брака, семейството и дали има противоречие в данните, които аз изнесох.
Аз не смятам, че има противоречие, защото за нас като общество, разбира се, семейството е ценност, която трябва да подкрепяме и стимулираме. Да, има част от младите хора, за които семейството е отживелица. За друга част от младите хора това не е отношение към институцията на семейството, а е по-скоро страх да създадат семейство, който се формира преди всичко от икономическите причини: от липсата на достатъчно подкрепа при създаването на семейство, от несигурността, тоест, дали можеш да се справиш със задълженията към семейството, дали можеш да се справиш с отглеждането на дете и то от чисто финансови причини и съображения.
Аз лично съм на мнение, че една по-солидна държавна политика по отношение на семейството би довела и до част от нагласите, за които споменах. Разбира се, няма нищо лошо и в това, в цял свят го има, и в Европа, и у нас ще го има – съвместното съжителство. Разбира се, някои хора няма да искат да създадат семейство. Процентът засега не е толкова висок и не смятам, че застрашава семейството поначало.
Следващият въпрос беше за Националния младежки съвет. Това е наистина голяма тема. Имаше два опита, но за съжаление и двата завършиха печално. В момента се намираме в една престижна графа заедно с Беларус като страни, където, общо взето, няма Национален младежки съвет. Това е голям пропуск за България, защото младите хора нямат сериозно представителство от една организация, която да обединява всички младежки организации, без оглед на цветове, без оглед на това дали са политически или неправителствени младежки организации. По този начин сме лишени от представителство и от форума “Европейски младежки съюз”, който в крайна сметка има много сериозна роля при формирането на политиката по отношението на младите хора в Европейския съюз, в парламента и
Това сме си го поставили като цел и в доклада, имали сме и дискусия с младежките организации. Опитваме се да преодолеем този проблем. Той преди всичко се дължи на нестихващи лидерски борби около това кой точно да го оглави, от една страна, от друга страна, от липсата на ясен регламент, по който да се формира, защото има хиляди хора с хвърчащи регистрации. Те казват: аз представлявам този или онзи. Няма критерии, по които да установиш значимостта на една организация и като численост, и като качество, по които да се формира този национален младежки съвет. Затова и в законопроекта, по който се работи, се залага именно формула, механизъм за формиране на такъв съвет, която да е ясна и вече с едно законодателно решение и по този механизъм да се създаде този национален младежки съвет. Надявам се вече тези лидерски борби да не се появяват, да се преустановят, защото от това ще има полза за всички. Що се отнася до капацитета на хората ни по места, искам да ви кажа, че ние до миналата година имахме 28 областни координатори, в голямата си част това бяха хора от спортните среди, със спортен профил, които трудно работеха на младежка вълна. Именно по тази причина от тази година вече до момента имаме 15 областни координатори по места, които отговарят специално за младежките дейности. Останалите от предишните се занимават само със спортните дейности. На тези позиции сме търсили хора, които да имат авторитет сред младежките среди, да са били в младежките организации, да са компетентни, да знаят как се работи с проекти, да увличат младите хора след себе си. Надявам се, че ще го постигнем. За съжаление щатът не ни позволи да отидем по-напред тази година, но се надявам, че следващата вече във всяка област ще имаме поне по един човек, който да се занимава само с младежките дейности. Ние държим контакти с младежките организации, с общините, с областните управители, за да може нещата вече да стоят по друг начин.
По отношение на младежката база, да, много сериозен е въпросът. Двадесет и два са действащите младежки домове от над 113 мисля, ако не бъркам в цифрата, преди 1989 г., което означава, че дори има и големи областни центрове, да речем, Пловдив, където няма младежки дом. Чрез тази програма, за която беше споменато – тя ще стартира следващата година, ако, разбира се, Министерството на финансите не ни пресече път – се решават именно част от тези проблеми. Поставяме си за цел всеки областен център да има поне по един младежки център, младежки дом, който да е естествено средище на младите хора. Чрез тази програма ние осигуряваме финансиране за определени дейности, за консултиране на младите хора, за обучение, за информация за работа, за образование, обучение по програми и проекти, малък бизнес, свободно време и ред други неща, които да дадат и малко повече престиж на самите младежки домове, които, честно казано, чух, че в момента малко повече се занимават с творчество, с изкуство.
Разбира се, няма нищо лошо в това, но и читалищата се занимават това, а територията, за която говорим, си остава свободна. Ние именно се опитваме да я запълним със съдържание, младите хора да усетят, че е полезно за тях в младежкия дом, че там ще научат нещо
Това е идеята на тази програма и се надявам наистина тя да бъде подкрепена, защото въпросът е изключително важен за младите хора и за цялата ни страна. Отивам на следващия въпрос – за комисията и за другите институции. В Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта беше представено това, което беше готово по доклада. Експертите в комисията участват активно, ние държим на това участие. Другите институции, които споменахте – Министерство на образованието и науката, МВР и Министерството на труда и социалната политика – абсолютно всички се включиха много активно. Затова наистина благодаря на всички министерства, защото, както се спомена, ние сме държавна агенция и когато тръгнахме да правим доклада, въпреки че имаме координираща роля и по закон, съм си мислил: дали няма да се погледне на този въпрос с известно предубеждение и пренебрежение поради това, че една държавна агенция ще координира министерства по отношение на определени политики. Чест прави на всички, че с такъв проблем не сме се сблъсквали, това беше много важно за нас.
По отношение на Министерството за младежта и спорта – да, беше постижение. Съгласен съм с всички, които смятат, че това трябва отново да бъде министерство, но не поради някакви си лични подбуди, а поради простата причина, че това е по-полезно за младите хора, че най-малкото по отношение на ранг и престиж на самата институция. Иначе ние по отношение на средствата сме горе-долу в същата ситуация, същото е и със статута на администрацията. Не са ни намалени нито функциите, нито отговорностите, но, така или иначе, по отношение на ранг, престиж и международни контакти и в самата страна наистина има определени липси, които при едно министерство не биха съществували.
По въпроса за трудовите борси. Аз мисля, че всички бюра по труда работят по проблемите на младежката заетост. Аз лично като студент в Благоевград съм правил такава студентска и младежка трудова борса заедно с бюрото по труда. Знам, че и на други места такива опити са правени и са били успешни. Не мисля, че има причина това да бъде по някакъв начин централизирано. Всичко е въпрос на инициатива по места. Но това е една добра възможност, която трябва да се използва, със сигурност ще има ефект от нея.
На въпроса какъв процент от младите хора ще остане в България. Мисля, че тази тенденция е пречупена в общи линии. Поне нашето проучване показва, че не повече от 20 процента от младите хора, които са в България, искат да отидат навън. Повече от 70 и няколко – 80 процента твърдят, че желаят да останат в България. Надявам се наистина това да се докаже в реалността.
По отношение на въпроса за масовия спорт като основен приоритет. Да, разбира се, това трябва да бъде основен приоритет, защото спортните постижения са си спортни постижения, но здравето на децата и младежите трябва да стои над всичко. Безспорно там има нужда от много сериозни инвестиции, защото моделът на спорта при нас до известна степен финансира спорта на 16-годишна възраст и в много малка степен – спорта под 16-годишна възраст, което пък едва ли е съвсем правилно, защото, ако не се започне от най-ниската
По отношение на спортните бази, както и за младежта, която се възползва от тях, състоянието не е много добро. Този въпрос е обсъждан и при нас, и в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта многократно. Добре е при възможност да се ползват европейските фондове за инфраструктура, защото държавата на този етап няма възможност да задели такъв размер на средствата, които са ни необходими. Когато госпожа Лечева беше обходила може би само половината области в България, каза, че по нейни разчети са необходими около 40 – 50 млн. лв., за да се оправи спортната база и това е само за половината страна. Ако говорим реалистично, тук наистина има нужда от сериозни инвестиции. Радвам се, че тук получихме подкрепа и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за да можем да се включим в тези оперативни програми, защото иначе няма как да си оправим спортните бази. По отношение на наркоманиите. Това е най-тежкия проблем и това личи и от изследването, и от доклада. Да ти каже всеки втори ученик, че знае от къде може да си набави наркотици, да излезе, че във всяка паралелка има поне по двама ученика, които са на твърди наркотици и понякога има наркозависими в паралелка – смятахме, че, ако младежите са преувеличили три пъти това, което ни казват, това означава, че има около 4000 наркозависими в горния курс на образователната система. Това е, ако три пъти са преувеличили това, което са ни казали в самото изследване. Затова сме акцентирали много силно в работата ни по този въпрос. Предложили сме конкретни мерки. Планираме да осъществим срещи с Министерството на вътрешните работи, с други институции от неправителствения сектор, защото сега, незабавно трябва да се действа по този въпрос. Ние самите в рамките на една наша програма също работим в това направление. Сега обявихме национална кампания против зависимостите на базата на резултатите от този доклад. Също така вече изпратихме около 14 – 15 наркозависими българи на лечение в чужбина. Тук обаче се иска много сериозна воля и взаимодействие между наркозависимите и гражданското общество, ако искаме да преодолеем тези проблеми.
По въпроса за обгрижването на децата в училищата. Да, тук, в изследването също се показват, че такива неща като преджобване, насилие в училище и ред други неща продължават да съществуват и те травмират децата в училище. За съжаление нямаме рецепта как да се справим с този въпрос, но при всички положения трябва да мислим по него. Същото се отнася и до младежите, които напускат социалните домове. Що се отнася до работата с местните власти, ще кажа, че местните власти, разбира се, сами решават какво да правят в общините. Ние обаче готвим текст на споразумение с Националното сдружение на общините в Република България, защото искаме да работим заедно по тези проблеми и по тази нова програма за младежките домове, защото тя ги каса, повечето от тях са общински и ние досега не можехме да ги финансираме. Също така има общини като Варна например, където има Дирекция за младежки дейности, обособена в рамките на общината, където има младежка програма, по която самата община разпределя средствата за проекти на младите хора. Същото го има и в София, Пловдив и в Бургас. За съжаление го няма в много градове. Някъде има само един човек, който да се занимава с младежка дейност в рамките на общината. Някои местни власти, някои общини са приели ратифицираната харта за участието на младите хора в живота на регионалните общини. Те друго и не са всъщност.
Именно бихме искали с оглед на това да заострим вниманието на общините към тези проблеми, да изработим това споразумение, да ги включим и при подготовката и изработването на законодателните актове, които подготвяме, а вече ни притискат актуализацията на програмите и проектите. С това мисля, че отговорих на въпросите. Надявам се, че не съм пропуснал нещо от това, което ми поставихте.
Благодаря ви за отношението, за загрижеността и за ползотворната дискусия. ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Балабанов за просторните изложения. Колеги, имате думата за други въпроси, мнения, становища.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Искам да допълня нещо относно опасенията на доктор Станкова по повод младежите, които евентуално ще напуснат нашата държава и ще отидат да работят в рамките на Европейския съюз.
Няма да стане такова нещо, понеже, първо, ако вземат да ни приемат съвсем случайно през 2007 г., ще ни приемат с достатъчно защитни клаузи, с които ще ни забранят да работим в рамките на Европейския съюз или, ако ни разрешат, то ще е между три и шест месеца. Така че няма никакъв проблем. Относно наркоманията и вземането на мерки в това отношение, ние от “Атака” специално във Вашата лекарска комисия донесохме едно становище, с което изцяло решаваме проблема, само че там вие всички се въздържахте под претекст, че държавата нямала пари да осигури такова здравно заведение, което ние предлагахме.
А относно министерството за младежта и спорта ви приветствам. Наистина трябва да има такова. Благодаря Ви, господин председател! Заповядайте, господин Кумчев. Имате думата.
ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, господин Димитров! Вие предложите със законопроекта да бъде задължително внедрено лечението на наркоманията. Това беше проблемът, ако си спомняте. На този етап това не може да стане.
Благодаря. ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Кумчев.
Заповядайте, госпожо Станкова. Имате думата.
ИВА СТАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Само бих искала да добавя, че всъщност проблемът е не да лекуваме, а проблемът е да предпазим тези млади хора от тази опасност. От тази гледна точка ние можем да направим много неща, грубо казано, без пари. Мисля, че всички разбираме за какво става въпрос. Нека оттам да започнем – от детските градини. Колеги, има ли други въпроси? Не виждам.
Подлагам на гласуване проекта за решение за приемане на Годишния доклад за младежта за 2005 г., внесен от Министерския съвет. Моля, гласувайте този проект за решение.
“За” – 16, “против” и “въздържали се” – няма.
Проектът за решение за приемане на Годишния доклад за младежта за 2005 г., внесен от Министерския съвет, се приема.
Колеги, само за информация ще кажа, че в рамките на представянето на този проект за решение тук присъстваха и представители на Министерството на труда и социалната политика. Запознавам ви с тях, за да можете да се обръщате към тях, ако има някакви проблеми. Благодаря ви още веднъж, колеги, желая ви успех.
МИХАИЛ БАЛАБАНОВ: И ние благодарим на вас.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, преминаваме към точка втора от днешния дневен ред: Обсъждане на законопроект за Централния професионален регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство, № 602-01-47, внесен от Министерския съвет на 21.06.2006 г.
Давам думата на госпожа Лилия Станкова, директор на Дирекция “Устройство на територията” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Заповядайте, госпожо Станкова. Имате думата.
ЛИЛИЯ СТАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо, бих искала да извиня господин Ковачев, ресорния заместник-министър, който водеше работата по изготвянето на този законопроект, че не може да присъства на днешното заседание, но по същото време се провежда заседание на Комисията по местно самоуправление и регионална политика, на което се гледа законопроекта за одобрение и приложение на Общия устройствен план на София. Така че сме разделени за участие в двете комисии.
От формална гледна точка основанията за приемането на закона произтичат от чл. 231 от Закона за устройство на територията. Предполагам, че за всички е безспорна необходимостта от приемането на такъв един закона за условията и реда за регистрация на физическите и юридическите лица, извършващи строителство на територията на страната, тъй като секторът “Строителство” е с безспорна обществена значимост и като огромна част от икономиката на страната, от една страна, и, от друга страна, като сектор, който засяга интересите на цялото общество. То определя качеството на организираната среда, качеството на сградите и съоръженията, които ползваме и в които преобладаваме при упражняване на нашата трудова дейност, и, от друга страна, заниженият контрол и качество на новото строителство на територията на Република България. Със закона се цели да се идентифицират лицата, които извършват строителство, да се защитят интересите на гражданите, ползващи строителни услуги, да се подобри управлението на строителната дейност и да се повиши отговорността на строителите, както и качеството на изпълнените строежи.
Законът се отнася за всички физически и юридически лица, които извършват строителна дейност на територията на страната, като в Преходните и заключителните разпоредби се дава едногодишен срок на всички тези лица да се регистрират при условията на този закон. След изтичането на този едногодишен срок лицата, които не са регистрирани по реда на закона, няма да имат право да извършват строителни дейности, за което ще подлежат на административно-
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Сериозни!!!
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Сериозни, разбира се, според категорията на строежите. За целта се създава Конфедерация на работодателските организации в отрасъл “Строителство”, като членуването на работодателските организации в тази конфедерация е на доброволен принцип. Дава се възможност в едномесечен срок от приемането на закона съществуващите работодателски организации да заявят желанието си за участие в учредяването на конфедерацията, като имат право да кандидатстват всички асоциации, камари, съюзи и сдружения на лица, които са регистрирани към днешна дата.
Искам да подчертая, че вариантът на закона, който е предложен на нашето внимание, е разгледан и приет от съществуващите работодателски организации. Този вариант е съществено променен от първоначалния, който беше изработен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В първоначалния вариант беше предложено за строежите от І и ІІ категория по чл. 137 от Закона за устройство на територията – това са строежите с висока сложност и трудност при изготвяне на инвестиционните проекти, сложност и трудност при самото изпълнение и след това риск при експлоатацията – да се издават разрешения за извършване на строителна дейност, тоест, да бъдат на разрешителен режим фирмите, които ще могат да извършват тази дейност, а строежите от по-ниските категории – ІІІ , ІV и V, както и за различните видове строителни и монтажни дейности, да бъдат на регистрационен режим. След бурни дебати, бурни и продължителни дебати на представителите на работодателските организации и след съгласуване с другите министерства по реда на чл. 58 от Устройствения правилник на Министерския съвет, се прие за всички строежи да се мине на един регистрационен режим, като обаче за строежите от І и ІІ категория има допълнителни изисквания за получаване на тази регистрация. Условията за регистрация са подробно описани в чл. 16. В ал. 1 са общите изисквания за регистрация на всички строителни фирми, а в ал. 2 са дадени допълнителните изисквания за строежите от І и ІІ категория.
Органите на управление на конфедерацията са Общо събрание и Управителен съвет. Те са подробно описани. Редът за учредяване на конфедерацията също е описан – в двумесечен срок министърът издава заповед, с която определя реда и условията за провеждане на учредителното събрание. Делегатите се избират на квотно
Дейността на конфедерацията се подпомага от комисия. Комисията се състои от 15 члена, като трима от тях се посочват от министъра на регионалното развитие и благоустройството, 6-ма се определят от работодателските организации, които членуват в конфедерацията, и 6-ма се посочват от управителния съвет. Управителният съвет предлага и председател на тази конфедерация.
За работата на комисията се изработва и наредба, която се избира от общото събрание. Подробно са описани приложните документи към заявлението. В седемдневен срок от подаване на заявлението съответната работодателска организация дава становище или предложение до Конфедерацията за наличие на условията за регистрация или съответно за отказ. След това започва да тече седемдневен срок на самата конфедерация за вписване или за отказ за вписване в регистъра. Самото удостоверение се издава в 15-дневен срок. Срокът е достатъчно кратък, като се води и публичен регистър за лицата, които имат право да извършват строителна дейност за строежи от І и ІІ категория, за строежи от ІІІ до V категория и третият вид регистър е за отделните строителни и монтажни дейности. Този регистър съдържа административна, финансова и техническа информация. Те също подробно са описани в законопроекта. Може би съвсем накратко трябва да кажа какво очакваме от приемането на закона. Очакваме намаляване на сектора на “сивата” икономика и увеличаване на данъците, които ще постъпват в бюджета, излизане на светло на строителните фирми, които извършват тази дейност, завишаване на контрола върху тяхната дейност и съответно повишаване на качеството на средата, която се изгражда.
Най-общо това са основните постановки в законопроекта.
При наличието на въпроси ще бъдем на ваше разположение.
Ако има нещо, което съм пропуснала, госпожа Ангелиева може да ме допълни.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Станкова.
Колеги, преди да ви дам думата искам да споделя с вас, първо, учудването защо този законопроект беше разпределен на нашата комисия. След това стигнах до извода, че чрез този законопроект става въпрос за създаване на една структура и то със закон. Това е моето притеснение. Създава се Конфедерация на строителите в България – така поне е записано – в която членуват само строителите.
Тази конфедерация я създавате във връзка с този професионален регистър и, за да създадете един регистър, създавате цяла конфедерация. Защо например строителите и работници и служители, които се занимават в сектора “строителство”, не ги допускате до тази конфедерация? Има още няколко неща, които в моето съзнание не се връзват.
Ще Ви помоля да ме извините за невежеството, тъй като не разбирам нищо от строителство, макар че съм направил един куп ремонти в личен план. Аз вероятно ще попадна в V категория, защото правя само ремонти. Смятате ли, че създаването екс легия на една такава конфедерация означава груба административна намеса в този така наречен строителен пазар?
На следващо място, ако не членувам в тази конфедерация, вие ми отнемате правото на стопанска инициатива. Справете се с чл. 19 от Конституцията и там ще видите, че не може да има нещо, което да спре стопанската инициатива на който и да било български гражданин.
Това са част от нещата, които ме притесняват, и аз си позволях да ги споделя, за да разсеете всякакъв тип съмнения не само у мен, но и в членовете на комисията. Вероятно колегите ще зададат и други въпроси.
Ние, разбира се, трябва да изчистим всички тези неща, които вероятно ще предизвикат и в специализираната комисия бурна дискусия. Не знам дали вече не се е и провела там такава дискусия.
Не искам да пропусна да кажа още нещо. През 1992 г. от създаването на съсловната организация на адвокатите тръгна тази цяла верига от съсловни организации. Отвориш ли веднъж вратичката за нещо, вече спиране няма. Започна се със Закона за съсловните организации на лекари и стоматолози, след това се премина към медицинските сестри, магистър-фармацевти, сега разбирам, че и тук нещо подобно се създава, макар че не е точно по Закона за съсловните организации. Може би има някакъв нюанс.
Трябва да ни обясните какво е това: камара ли е, съсловна организация ли е, конфедерация.... Тук КНСБ ще ви замерва с камъни, извинявайте за грубия израз, че и вие правите конфедерация, независимо от тях и може би затова включвате само работодателски организации.
Нека да стане ясно за какво става въпрос.
Имате думата господин Попвасилев. Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! И аз като Вас не съм строител, но от това, което чух от госпожа Станкова, също съм притеснен общо взето поради две неща.
Първото е и това е и въпросът ми е следният. Синхронизацията с европейското законодателство изисква ли създаването на такава конфедерация? Според мен надали е логично да има такова изискване. Това, първо.
Второ, ако реша аз да си построя къща по стопански начин, като спазвам съответния надзор, който ми се прави, вие искате да ми кажете – това, което каза и доктор Адемов – че аз не мога да го направя, ако не отговарям на изискванията за регистрация.
Другото, което ме притеснява, е следното. В крайна сметка ние като законодатели се стремим да намаляваме тези регистрационни, лицензионни и разрешителни режими, които в България са над 500, а вие ни карате отново да създаваме един закон, според който отново трябва да има регистрация и от това да зависи дали един обект да се изгражда или не.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Попвасилев.
Госпожо Станкова, ще Ви помоля отново да се концентрирате около това, което лично на мен на ми е ясно, а виждам, че и на други колеги не е ясно. Какво е това нещо, наречено конфедерация? Това съсловна организация ли е, камара ли е? Ако е камара, трябва да се занимава с едни проблеми, ако ще задава стандарти, това е работа на държавата, ако ще се занимава с етичния кодекс на строителя, примерно, това е нещо, което е в прерогативите на един такъв тип организация, ако е юридическо лице с нестопанска цел, това трябва да видим дали не влиза в противоречие със Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
Нека да разберем какво е това, което предлагате. Предполагам, че виждате, че искаме всичко да стане ясно, а не да търсим кусури и да критикуваме законопроекта, макар че и това правим, но добронамерено.
Заповядайте, госпожо Станкова. Имате думата.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател!
Първо, искам да ви кажа, че в първоначалния вариант, който бяхме изготвили, се предвиждаше функциите на конфедерацията по водене на професионалния регистър да се изпълняват от съществуващата Българска строителна камара. Това предложение обаче остро беше разкритикувано от съществуващите съюзи и работодателски организации, че се дава право на една работодателска организация монопол върху воденето на професионалния регистър. Затова се предложи да се създаде сдружение, в което могат да влязат всички регистрирани към днешна дата работодателски организации на доброволен принцип.
За регистрация обаче на всяка една строителна фирма или на едно физическо лице, което извършва строителна дейност, не е задължително членството в конфедерацията. То може да си подаде заявление, като приложи необходимите документи, и да бъде вписано в регистъра. Не е задължително членството му в предложената конфедерация, за да бъде регистрирано в един от регистрите.
Вярно, наименованието “конфедерация” е малко гръмко, но така си го приеха съществуващите работодателски организации.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Конфедерацията предполага първо да има федерации.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Това е сбор от съществуващи работодателски организации за покривни изолации, дограми, врати, прозорци, всички съюзи и съюзчета, които желаят да имат свободен достъп при учредяването на тази конфедерация. Да си предложат списъците със съществуващите членове към днешна дата и да имат по един или двама представители в общото събрание.
Така че ние приехме тяхното предложение. Вие може би знаете от пресата, че когато беше пуснат законопроекта за първоначално съгласуване с министерствата, именно тези работодателски организации остро възразиха. Министър Гагаузов им даде възможност в двуседмичен срок да обсъдят текстовете, да направят предложение. Те не спазиха двуседмичния срок, но в рамките на един месец предложиха вариант, около който всички се консолидираха. Така че ние не си позволихме да направим някакви сериозни промени, които да нарушат крехкото равновесие в този бран – строителството.
По отношение на въпроса дали се налага синхронизация с европейското законодателство, мога да кажа, че не се налага. Някакво изискване на европейска директива не ни налага да изготвим и да предложим този законопроект. Разбира се, има три текста, които предлагат синхронизация по отношение на фирмите, които имат право да извършват тази дейност в страните-членки на Европейския съюз. Те ще имат право да извършват тази дейност и на територията на страната.
На въпроса за опасението, че за една еднофамилна къща или вила ще се иска лицето, което ще извършва тази дейност, да е регистрирано по силата на този закон, за малките обекти от V категория като строежите с ниско застрояване, вилите не важат изискванията за регистрация по този закон.
Като видите как са изписани строежите от ІІІ, ІV и част от строежите от V категория, ще разберете, че е отпаднало това изискване. Именно за тези обекти от V категория е занижен и контролът върху строителството в смисъл, че не се изисква то да се извършва от лицензирани фирми за строителен надзор, а от технически ръководител по Закона за устройство на територията. За тези обекти не е задължително лицата, които ще изпълнят строежа, да са регистрирани по този закон.
На въпроса дали не се усложнява лицензионният и разрешителния режим в страната, мога да кажа, че заключението е, че не се усложнява, тъй като нямаме лицензионен и разрешителен режим. Тук е налице един регистрационен режим. Знаете, че има много обекти, които се изпълняват от лица, които за пръв път през живота си се захващат със строителна дейност и затова рязко спадна качеството и сигурността на строежите. Така че държавата трябва да се погрижи това да се преустанови.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Аз разбирам всичко това и съм съгласен, но не това е начинът.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Станкова.
Ако аз съм юридическо лице и искам да участвам например в една тръжна процедура, аз не мога да наема строителна фирма, която да изпълни този обект, ако е от V категория примерно.
Има думата госпожа Христова. Заповядайте, госпожо Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, за мен, меко казано, е странен този законопроект.
С един законопроект се създава сдружение с идеална цел. Даже и това не е описано. Това е юридическо лице с нестопанска цел. Това противоречи на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които се създават не по инициатива на държавните институции и със закон, а се създават по инициатива на гражданското общество. Това, първо.
Второ, написано е, че работодателските организации са сдружения с идеална цел по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Добре. После обаче чл. 5 казва: “Създава се конфедерация на строителите”. В наименованието е останало “Конфедерация на работодателските организации в строителството”, но чл. 5 обаче казва: “Създава се конфедерация на строителите”.
Никъде не е казано тази конфедерация какво юридическо лице и въобще юридическо лице ли е? Как ще разберем какво е? Ако нещо греша, ми кажете, но според мен не е написано ясно тя какво лице е и по кой закон. Това сдружение на работодателските организации юридическо лице с нестопанска цел ли е? Юридическо лице със стопанска цел ли е, тоест, търговско дружество по Търговския закон ли е?
Въвежда се регистрационен режим, който е в противоречие с всички наши ангажименти към Европейския съюз и с нашите ангажименти към Международния валутен фонд, със споразуменията, които сме поели.
Също така излиза, че субект на тази регистрация е Министерството на регионалното развитие и благоустройството или може би министъра на регионалното развитие и благоустройството и тази организация – юридическо лице с нестопанска цел – не набърква в облигационното право, тоест, свободните договори да бъдат опорочени. Както каза председателят доктор Адемов, това е юридическо лице по Закона за обществените поръчки и се слагат изисквания, каквито съответното юридическо лице иска и си избира такъв капацитет, с толкова души работници, с толкова техника, с такъв опит и т.н.
Тук защо се прави всичко това?
Има и още нещо. Тези, които не са членове на конфедерацията, това намалява ли им правото да участват в строителни дейности в страната. Ако това е така, тогава какъв е въобще смисълът на този регистър?
Да ви кажа честно, наистина е много странен този законопроект и аз не знам как трябва да гласувам. Силно обезпокоена съм.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Христова.
Има думата госпожа Михайлова. Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз бих помолила наистина да чуем отговора на въпроса тази конфедерация юридическо лице с нестопанска цел ли ще бъде, за да мога да продължа по-нататък своята теза.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Заповядайте, господин Попвасилев. Имате думата.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да изкажа едно становище, изхождайки не от мотивите, с които се внася този законопроект, а именно, че, видите ли, че с неговото одобрение и приемане от парламента щяло да се увеличат данъците и да се намали “сивата” икономика.
Нищо подобно. Данъците са грижа на данъчната администрация, от една страна. От друга страна, не можете да намалите, защото строителството е видно и по простата причина, че за всяко едно строителство има строително разрешение. Така че информация има и, ако някой иска да намали “сивата” икономика в строителството, си има ред и начин, по който да го направи.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Попвасилев.
Има думата господин Мръцков. Заповядайте, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще подкрепя създаването на персоналния регистър на строителните фирми в страната.
По въпроса за конфедерацията може да се обсъжда. Но си мисля, че създаването на персонален регистър не ограничава правото на фирмите да извършват дейност в строителството. Това дава по-големи гаранции. Нека да погледнем въпроса и от другата му страна. Ако аз искам да наема фирма, за която зная, че тя отговаря на всички изисквания, мога да погледна в този професионален регистър и да видя фирмите, които са легитимни и кои не са легитимни, кои отговарят на всички тези изисквания.
А по въпроса за конфедерацията – дали ще бъде конфедерация, дали по този начин трябва да бъде създаден този регистър, мисля, че идеята да подкрепим създаването на централен професионален регистър трябва да е определяща. Това не трябва да пречи на неговото създаване. Действително, ако искаме да изкараме част от фирмите от “сивата” икономика, това ще помогне. Аз забелязвам, че в този регистър има изискване, за да се регистрира една фирма там, да декларира платени данъци, платени осигуровки и т.н. По такъв начин ще изкараме фирмите “на светло”, независимо дали е в строителството или в друг сектор. По такъв начин ще видим кои са легитимните фирми. Нали трябва да създадем някакъв регистър, от който да се знае коя фирма е легитимна и коя не.
А по съмненията, които тук се изказаха, аз мисля, че имат някакво основание, що се отнася до това дали да бъде конфедерация, по какъв начин да бъде създадена. Но ние с това създаване на този професионален регистър постигаме именно такива цели. Затова мисля, че трябва да го подкрепим. А вече какъв ще бъде начинът за неговото създаване, е друг въпрос.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Аз разбирам, че големият проблем е да се създаде така нареченият професионален регистър. По принцип такъв вид регистри ги водят винаги или съсловни организации, или камари, тоест, нещо, което е отделно от държавата.
Аз съм присъствал на много тежки дискусии, когато са се приемали такива законопроекти, свързани със създаването на някаква структура, уж неправителствена, уж съсловна, само че със закон. Това винаги предизвиква тежки дискусии. И вие самите го знаете, но аз само предсказвам една тежка дискусия особено във водещата комисия, а да не говорим за пленарната зала.
Аз съм убеден, че докато не са изяснят всички тези неща, за които сега тук говорим, а аз мисля, че напипахме основните неща, ще бъде много трудно при приемането на законопроекта. Не че няма такава практика. Аз пак повтарям, друг е въпросът дали тя е позитивна или не толкова позитивна, но само заради един регистър да създадете конфедерация и да кажете, че всичко това, което съществува досега, трябва да влезе тук, министърът да определя квоти и т.н. и то със заповед и т.н., ще срещнете страшно много проблеми. Така ми се струва на мен.
Аз ви пожелавам да ги минимизирате по някакъв начин и още от сега да имате нагласи за промени, ако искате този законопроект по някакъв начин да мине през комисиите и пленарната зала.
Сега ще Ви помоля да коментирате въпросите, които бяха зададени, първо на въпроса на госпожа Михайлова – дали това е юридическо лице с нестопанска цел или не, за да може по-нататък тя да формулира своите въпроси.
Има думата госпожа Ангелиева, директор на Дирекция “Технически правила и норми” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Заповядайте, госпожо Ангелиева.
ВИОЛЕТА АНГЕЛИЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Конфедерацията, предвидена в закона наистина с това име, се създава с този закон. Такъв прецедент има и със създадените камари за архитектите и инвестиционното проектиране. Абсолютно по същия начин беше направено това.
Именно с този закон се създава тази конфедерация.
Спирам дотук, за да дам възможност на народния представител Донка Михайлова да си продължи въпроса.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелиева.
Има думата госпожа Михайлова. Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Всъщност аз пак не разбирам какво е конфедерацията. Какъв юридически статут има тази конфедерация?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Михайлова, във всички такива закони пише: това е юридическо лице с регистрация в София, на бюджетна издръжка или не знам какво.
Заповядайте, госпожо Ангелиева. Имате думата.
ВИОЛЕТА АНГЕЛИЕВА: Благодаря Ви, господин председател! В чл. 5, ал. 2 това е казано – какво е конфедерацията на строителите. Тя е със седалище в София. Тя е обединение на работодателските организации в отрасъл “Строителство”, чийто членове имат строителна дейност или предмет, описан в Приложение 1, където са описани всички строително-монтажни дейности в Република България. Това ще представлява конфедерацията. Тя ще бъде сбор на работодателски организации.
Наистина е малко силно и извинявайте, че си позволявам да го кажа, но малко изместваме фокуса наистина от основната цел на този закон. Това беше нашият първоначален замисъл за създаването на професионален регистър.
Наистина при проучването на европейския опит, установихме, че го има в повечето страни. Дали ще бъде малко по-задължително или малко по-незадължително, тоест, дали е регулирано точно със закон или това се прави, както е в повечето европейски страни, но такъв има и има дори е Европейско обединение, където на сайта на всяка страна може да се види в коя страна какво е. Това се прави с цел именно фирмите да бъдат на светло и всеки един от нас да бъде убеден, че тези строители, които изпълняват тези строително-монтажни работи, са наистина квалифицирани, отговарят на определени изисквания.
Независимо че има изисквания и в Закона за обществените поръчки, когато се възлагат търгове и т.н., има немалко случаи, когато такива търгове се печелят от строителни фирми, които по-късно превъзлагат един, два и три пъти, защото те самите нямат капацитета, техническото оборудване и необходимия персонал и работници, за да изпълнят това строителство.
Именно с тази цел е предвидена тази регистрация на фирмите. Ако фирмите отговарят на тези административни, финансови и технически критерии, ще се постигне това качество на изпълнение на строителните и монтажните работи, което е важно за всички хора. Имаме го, разбира се, в законите, но тук са дадени самите изисквания, на които трябва да отговарят тези строители – един път заради качеството на влаганите материали, един път заради безопасните условия на труд – това е предвидено непременно да присъства като изискване.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: За безопасни и здравословни условия на труд си има специализирани органи. В тази комисия всички сме достатъчно компетентни по тези безопасни и здравословни условия на труд.
ВИОЛЕТА АНГЕЛИЕВА: Да, ние заедно с Министерството на труда и социалната политика имаме обща наредба, с която въвеждаме безопасни и здравословни условия на труд на строителната площадка. Ние също работим по тези теми и затова ги споменавам, защото това е част от дейността на фирмата – строителят да инструктира и т.н., това са част от задълженията.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ако ми позволите, ще направя една съвсем добронамерена препоръка, за да има някакъв шанс този законопроект.
Очевидно е, че нашата комисия е спомагателна комисия и няма да реши този въпрос и ние неслучайно се занимаваме само с частта, която касае тази конфедерация, тъй като в приоритетите на Комисията по труда и социалната политика е проблематиката, свързана с тази материя.
Моят съвсем добронамерен съвет е да се запознаете много внимателно със Закона за съсловните организации на лекари и специалисти по дентална медицина – стоматолози. Това, първо.
Второ, да не използвате аргумента “сива” икономика между работодателите в строителството, защото преди малко господин Попвасилев ви каза, че, за да извършите строителство, трябва да имате строително разрешително, да не говорим за всички други документи – не се чувствам комфортно в тази тема – но има специални други изисквания, които няма начин не работодателските организации, а тези, които работят в строителството, да не са на светло. Защото те получават възнаграждения, които не са реални, не се осигуряват и т.н., но тук си има Инспекция по труда, която се занимава с тази проблематика.
Така че аргументът работодателските организации да излязат “на светло” ми се струва, че не е от най-състоятелните аргументи точно по тази тема.
Има думата госпожа Панева. Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Искам да дам един пример в подкрепа на това, което тук и специалистите споделят с нас.
Ако си спомняте, когато обсъждахме Закона за обществените поръчки, тогава при дебатите и в комисията, и вън от комисията, имаше претенции, че я няма Камарата на архитектите и инженерите, която е създадена със закон. Има Закон за камарата на архитектите и инженерите и тя постави много основателно няколко важни проблема за това какво се случва сега при този бум в строителството, как е възможно бе съответните санкции от страна на специалисти – става дума за архитекти, за институции, които издават разрешителни – съвсем на тъмно и заобикаляйки законите, да се изграждат крупни обекти, където вече имахме много случаи на срутвания, на жертви и т.н.
Тогава те защитиха точно тази теза за такъв регистрационен режим. И може би, защото заглавието на законопроекта е за централния регистър, а вътре става въпрос за някаква структура, това може би най-много ни смущава. Заради един регистър ние вътре вкарваме структури, които изграждаме. По-голямата част от законопроекта е посветена на тази структура, а не за самия регистър.
Може би това нещо трябва да се прецизира още по-добре. Но, че има нужда от регистър, че има нужда от ред, от по-голям ред в сдружаването, в реализацията на строителната дейност – по този въпрос аз категорично съм “за”. Може би трябва да видите и колко съдебни дела има в тази област, колко зле се решават проблемите на най-ниското ниво – в общините.
Не можете да построите една барака, но можете да построите вилата или еди какво си, без да минете през цялата тази процедура. Вие можете да работите вътре, но ще наемете лицензиран строител, който да даде гаранциите, че този обект ще бъде узаконен.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Заповядайте, доктор Станкова. Имате думата.
ИВА СТАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Ангелиева.
Аз попитах дали го има това нещо в Европа и Вие казахте. Обаче нека пак да разделим на две нещата. Определено се налага тази теза. Това, което го имате, е очевидно и ние нямаме нищо против и всички бихме желали да го има този контрол. Няма защо да повтарям нещата.
Обаче такава организация като конфедерация има ли го в Европа под такава форма? Тоест, това, което Вие цитирате, в тази си симбиоза ли е: съчетание от регистрация на някакъв съвет, конфедерация, който имплантира и този регистър? Дали само регистърът е това, което ние можем да вземем и, което даже и да не го вземем, то се налага от живия живот, нека да съществува.
Но тази конфедерация ме смущава и дали такова нещо съществува в европейските страни под някаква форма, дали е като юридическо лице или под каквато и да е друга форма в западните страни?
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Станкова.
Има думата господин Попвасилев. Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз имам въпрос пак във връзка с тази регистрация. Бих искал да разбера, тъй като колежката спомена Закона за обществените поръчки.
Ако примерно аз съм човекът, който прави тази обществена поръчка, става дума за голям обект и поставя изричното условие, че трябва да има регистрация там и т.н.
Ако по някакъв начин много ми забавят регистрацията или пък съм изряден данъкоплатец, но са ми забавили регистрацията, какво става после? Защо, след като примерно, ако изграждаш собствен обект, минал си през цялата процедура – отчуждаване на земя, изкарване на документи, проекти, одобряване и т.н., и т.н., трябва ли да мина и през тази регистрация, ако си от тази категория, която изисква регистрация. Това аз просто не го разбирам. Честно ви казвам.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Попвасилев.
Заповядайте, госпожо Ангелиева, да отговорите на поставените въпроси. Имате думата.
ВИОЛЕТА АНГЕЛИЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз не мога да кажа какви са точно организациите в европейските страни, защото това обикновено са асоциации, сдружения на строители, които вършат почти подобна дейност – освен регистрацията, разбира се, - имат и други подпомагащи дейности. Но за тази конфедерация колежката Станкова ви обясни как се е родила. Тя е по предложение на всички работодателски организации в строителството.
Искам да кажа само и това, което преди малко забравих да подчертая. Министърът на регионалното развитие и строителството няма да има никаква намеса. Той не определя нито квоти, нито нищо. Тук просто е даден редът, по който да се свика тяхното учредително събрание и дотам. Те са поискали трима човека, които да излъчат. Не ние го искаме това. Ние не искаме от нашите контролни органи – примерно от ДНСК – да бъдат.
Така че държавата няма да има никаква намеса в тяхната работа.
А конфедерацията е единствено по тяхно желание. Ние имахме предложение това да бъде камара или някакъв обединен съюз. Но те не можаха да постигнат консенсус, за да има например съюз, а не конфедерация.
По въпроса на народния представител, който спомена за регистрацията. Обикновено говорим за регистрация на строителите. Вие задавате въпроса като строител или като обикновен гражданин? Като строител?! Ако сте строител и сте се специализирали в ниско строителство, както арх. Станкова каза, тоест, ниското е до десет етажа и вилните сгради, всичко това е освободено от регистрация именно с цел облекчение. Това го пише в законопроекта. Те са освободени от регистрация.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелиева.
Обаче аз мисля, че е уязвима тезата ви в частта, където Вие казвате, че министърът не се намесва, но в същото време той предлага реда.
Освен това такъв тип структури – съсловни, неправителствени, на гражданския сектор – по принцип винаги се самоорганизират, самоконтролират, докато има други институции – достатъчно, дал Господ – държавни институции, които се занимават с налагането на стандарти, изисквания и т.н. Такава организация може да се грижи примерно за качеството на обектите, може да се грижи за етичния кодекс на строителя и т.н., може да се грижи за така наречената добра строителна практика, ако има такъв термин, защото има термин “добра производствена практика”. За всички тези неща може да се грижи такъв тип структура, включително и съсловната организация.
Изхождайки от всичко това, трябва да дадете възможност на съсловието да се самоорганизира, а не дейността му да се одобрява. Разберете го това, защото това се налага от само себе си. Както казват колегите, това е вътределегиран по този начин, а не защото се обявяваме против тази организация.
Заповядайте, колеги, имате думата за още въпроси, становища.
Имате думата, госпожо Станкова. Заповядайте.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Мога ли да допълня отговора, защото бяха зададени доста въпроси.
Ще започна с отговора на въпроса: ако е забавена регистрацията на една строителна фирма, може ли да се участва в търг за проекти.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Станкова, нека да се съберат още въпроси и тогава отново ще Ви дам думата, за да отговорите на всички едновременно.
Заповядайте, господин Илчев. Имате думата.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Като че ли тук всички сме се събрали да гледаме обратната страна на медала.
Според мен този законопроект е едно добро начинания, за да се вкара в ред нещо в държавата, въпреки че някои разпоредби донякъде се дублират с други закони и с други норми.
Според мен трябва да обърнем внимание на чл. 4, 5 и 6 от Глава втора на законопроекта. Нека всеки, който е специалист в собствената си област, както е господин Попвасилев, да не говори за данъците, за изкарване на светло на сивата икономика и т.н.
Аз мисля, че в една такава конфедерация, какъвто и да е мотивът или философията на този законопроект, няма нищо лошо. Напротив, това ще бъде още една крачка да се вкара един от най-дезорганизираните отрасли в нашата държава - строителството – в едни нормални норми, чрез които да се изисква да се внасят данъците в хазната, да се осигуряват работниците и да спазват въобще законите.
Аз мисля, че това е една добра стъпка към въвеждане на ред в строителството в нашата държава.
Аз лично съм свидетел преди една седмица, когато бяхме на приемна по молбите и жалбите с нашата комисия в Бургас и Слънчев бряг, видях с очите си, въпреки всички нормативно приети документи, закони и т.н., едно неспазване именно на тези законови разпоредби. Затова мисля, че няма нищо лошо в създаването на тази конфедерация. По-добре е да се погледне откъм позитивната страна на въпроса и да погледнем още един път чл. 4, 5 и 6 от Закона за обществените поръчки, особено в частта за строителството.
Има някакво противоречие, което може да се изглади между първо и второ четене и въпреки че нашата комисия не е водеща, не е притеснително, че се дават малко повече права на министерството и на министъра. Това не е толкова страшно.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, колега Илчев.
Аз познавам министър Асен Гагаузов от много години и знам личното му мнение по този въпрос, но очевидно е, че е надделяло мнението да има професионален регистър. Нека да не обвиняваме повече колегите тук. Очевидно е, че те представят законопроекта, който е предложен от Министерския съвет.
Има ли други мнения, въпроси? Не виждам.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за Централния професионален регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
“За” – 11, “против” – 1, “въздържали се” – 4.
Законопроектът за Централния професионален регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство, внесен от Министерския съвет, е приет на първо гласуване.
Благодаря Ви, колеги.
Предполагам, че в другата комисия ще имате повече проблеми със законопроекта, отколкото в тази комисия. Съжалявам, че го казвам, но така стоят нещата.
Заповядайте, госпожо Станкова. Имате думата.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Ние имаме опита от Закона за камарите на архитектите и инженерите и знаем колко трудно минава един такъв закон. Ще имаме предвид вашите въпроси и становище и ще се опитаме максимално да ги изчистим за следващото разглеждане в комисиите и в пленарната зала.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз.
Колеги, желая на всички приятна вечер.
Закривам заседанието. (Закрито в 17, 25








ч.)