Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика при следния дневен ред:
1. Обсъждане на проект за решения за отпускане на пенсии за особени заслуги: № 702-03-11, внесен от Министерския съвет на 13.03.2007 г.; № 702-03-12, внесен от Министерския съвет на 13.03.2007 г.; 702-03-13, внесен от Министерски съвет на 13.03.2007 г.
2. Обсъждане на проект за решение за вземане на акт от Конвенция № 187 относно изграждането на насърчителна рамка по безопасност и здраве при работа, 2006 г.; от Препоръка № 197 относно изграждането на насърчителна рамка за безопасност и здраве при работа, 2006 г. и от Препоръка № 198 относно трудовото правоотношение, 2006 г., № 702-03-15, внесен от Министерския съвет на 19.03.2007 г.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, № 602-01-111, внесен от Министерския съвет на 19.12.2007 г. – второ четене - продължение.
4. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по труда и социалната политика
На 21 март 2007 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика при следния дневен ред:
1. Обсъждане на проект за решения за отпускане на пенсии за особени заслуги:
- № 702-03-11, внесен от Министерския съвет на 13.03.2007 г.
- № 702-03-12, внесен от Министерския съвет на 13.03.2007 г.
- № 702-03-13, внесен от Министерския съвет на 13.03.2007 г.
2. Обсъждане на проект за решение за вземане на акт от Конвенция № 187 относно изграждането на насърчителна рамка по безопасност и здраве при работа, 2006 г.; от Препоръка № 197 относно изграждането на насърчителна рамка за безопасност и здраве при работа, 2006 г. и от Препоръка № 198 относно трудовото правоотношение, 2006 г., № 702-03-15, внесен от Министерския съвет на 19.03.2007 г.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, № 602-01-111, внесен от Министерския съвет на 19.12.2007 г. – второ четене - продължение.
4. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда и социалната политика, и гости се прилага към протокола. Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден на всички колеги и гости.
Колеги, запознати сте с проекта за дневен ред на днешното заседание.
Има ли предложения за изменение или допълнение на този дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред. "За" - 18, "против" и "въздържали се" - няма. Дневният ред се приема.
Господин министър, първо, искам да Ви благодаря, че уважихте молбата на колегите от Комисията по труда и социалната политика да присъствате на нашето заседание. На нашето заседание, което проведохме предния път, когато разгледахме предложението на Министерския съвет за проекти за решения за отпускане на пенсии за особени заслуги към държавата и нацията, възникнаха няколко въпроси, които са свързани с предложенията, които са направени и в днешния дневен ред. Така че, господин министър, желанието на колегите народни представители беше да чуем аргументите, мотивите и критериите, по които са определени тези хора и защо например Стефан Данаилов не е между тази група от хора.
Господин министър, аргументите на комисията бяха съвършено прозрачни и ясни. Затова ви благодарим и ви даваме думата да представите проектите за решения, които са три, за днешното заседание. Заповядайте, господин министър. Имате думата.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател. Благодаря Ви за поканата. Аз се запознах с разговора, който сте провели и се радвам, че такъв разговор се e състоял тук, тъй като практиката в посоката за отпускане на пенсии за заслуги, макар че аз съм взел тук части от закона, които съдържат, общо взето, една част от отговора, който трябва да дам. Разбира се, изхождаме от общото състояние на голяма част от българските творци днес. Истината е, че в предишния парламент имахме три кандидатури на творци. Едната беше на Емил Димитров, другата на Борис Димовски и третата на известния Начо Културата. За съжаление обаче двама от тях вече не са между живите. Това беше първото предложение, което беше подадено тогава и то беше персонално предложено от тогавашния министър на културата – проф. Абрашев. Но законът, който дава тази възможност да се правят такива предложения и която и ние ползваме, искам да кажа на уважаемите колеги, че тези пенсии за заслуги имат право да получават не единствено творците. Такива пенсии могат да получават и лекари, могат да получават български граждани от различни сфери, които имат заслугите. И понеже стигнах до заслугата и до критерия, искам само да кажа, че на заседанието по първата четворка господин Василев с чувство за хумор се обърна към мен и каза: професоре, ти какво искаш да кажеш, ти като се пенсионираш ще получаваш по-малка пенсия от тези, които ние приемаме. Така е. Тогава също беше зададен въпросът за критериите, кое определя избора на дадените личности.
Затова аз искам да ви запозная какъв е редът, ползвайки, разбира се, законовите основания за пенсиите за особени заслуги. Ще ви прочета само чл. 91, 92 и 93 от Кодекса за социалното осигуряване:
“Чл. 91. Пенсии за особени заслуги към държавата и нацията се отпускат от Народното събрание по предложение на Министерския съвет
Чл. 92. Министерския съвет по определени от него условия и ред в изключителни случаи може да отпуска пенсии на лица, по отношение на които не са налице някои от изискванията на този кодекс.
Чл. 93. Средствата за изплащане на пенсиите, несвързани с трудовата дейност, са за сметка на републиканския бюджет.”
Казах ви как е вървяла процедурата досега. Фактически това, което пристига при нас, не са предложения на министъра, на политическия кабинет или на дирекциите в Министерство на културата. Първият критерий, който е най-важният, е, че предложенията идват от творческите съюзи, от граждански сдружения и от подписки на граждани. В един от случаите – този с госпожа Надежда Вулпе – става дума за една оперна певица, наистина особен сопран, който не се среща често и тя отдавна е слязла от сцената. Тя не носи популярността – заслужената, разбира се – на Стоянка Мутафова и на Георги Калоянчев, които ще обсъждаме днес. Това предложение е съпроводено от 300 подписа. Тези предложения, които идват от творческите съюзи или от граждански сдружения, когато тръгва една процедура, ние ги съгласуваме допълнително. В случая, както е с госпожа Вулпе, ние сме задали въпрос за становище на Съюза на музикалните дейци, които познават тези хора – дали потвърждават това, че биографията е достатъчно богата, за да имаме основание да направим такова предложение. След това всяко едно предложение минава на съгласуване с всички останали ведомства. Всяко министерство има своето право да даде своето становище, като, разбира се, най-важно остава Министерство на финансите – дали се съгласява с това или не. Ние засега за радост не сме получили отказ или някакви допълнителни уговорки. След тази процедура предложението идва в Народното събрание през комисиите. Вие също сте хора, които имате своята обективна, а може и субективна преценка и в края на краищата тези имена влизат в пленарната зала, която може окончателно да реши дали този и този творец да получи тази пенсия за заслуги. Искам да кажа, че на заседанията на Министерския съвет тези предложения минаваха безапелационно и с разбиране. Факт е, че не се срещате с предложения в другите сфери, това вече е въпрос, който не се задава от съответните ведомства. Това могат да бъдат и учени, и учители, както казах, и лекари – хора, които наистина имат заслуга пред нацията ни. Да, нашата професия – сценичната, творческата – е доста по-популярна. Просто вие познавате тези хора в тяхното творчество по-добре и може би това е нещото, което дава възможността те да минават и през комисиите, надявам се – и през пленарната зала.
Аз също съм си мислил – приятелски казано – за някакви критерии. Същата история се разви и по Закона за държавните награди. За ордените например. Сигурно прави впечатление, че основните ордени, които се получават в страната – поне в последните три години, са свързани с дейци на културата. Да речем, останалите три ордена, които могат да бъдат включвани на заслужили българи в различни сфери, досега аз поне не съм видял да издаден указ или да е минал през Министерския съвет. Аз настоявам и като министър на културата поддържам това и в Министерския съвет и, разбира се, при уважаемия господин президент, тъй като ето, идва светлата дата, вече е време за ордени, които са предложени и са минали през Министерския съвет, да бъдат публикувани и т.н. В този смисъл беше зададен въпросът от господин Василев. Защо трябва сумата да е 450, които ще станат 490, когато се промени таванът и за другите пенсии. Кой да определи дали да бъде 350 лв. или 400 лв., след като това не е социална помощ? Ето това вече ще стане големият проблем.
Истината е, че в нашите среди отношението и към Министерския съвет, и към Народното събрание, а съм сигурен и след като минат в пленарна зала, ще видите какво ще бъде. Защото, кажете ми по какво да отделим предложения, които са дошли от творчески съюзи, от театри, както е в случая със Стоянка Мутафова и с Георги Калоянчев – от Сатиричния театър – а имаме до този момент предложения за Бинка Желязкова, Вили Цанков, Георги Стоянов – Бигор, проф. Доньо Донев, карикатуриста, Константин Павлов – поет, проф. Христо Христов – кинорежисьор, Христо Ганев, Васил Инджов. Като ги чета, казвам ви направо, ми се свива сърцето, защото това са хора, които заслужават това. В закона не е посочено, да речем, да търсим критерий да е над 70 години, както е, да речем, случая с Йорданка Христова. Но по-голямата част, за да не кажа цялата, са предложения за хора над 70-годишна възраст. Това важи и за предложенията, които сега са направени, а надявам се, че в следващо време ще предлага Министерският съвет на вас. Аз съм с пълното съзнание, че има хора, които сигурно някъде ги пропускам, защото отдавна са, бих казал, в забрава. Направи ми впечатлението на госпожа Банкова, която познава тези кадри, но пак казвам, има правото и министърът на културата да направи някакво предложение, макар че не съм си позволил тази мярка. Затова казвам, че всички предложения дотук са направени от творчески съюзи, от подписки на граждани и т.н. Доброто е, че докато – надявам се всичко да мине нормално – за четири години предишното Народно събрание е отпуснало пенсии за особени заслуги на трима граждани на Република България – творци, а сега виждате как вървят нещата. Мога да ви кажа и следното. Разбира се, че не мога да не се съобразявам и с това, което не е много редно, че един композитор, който има голям принос за българската музика като Красимир Кюркчийски, има пенсия от порядъка на 70 лв. Там е бедствието при музикалните дейни и господин Христосков много добре ви отговори, че законът не ги задължаваше свободните творци да се осигуряват в годините. И аз трябва да ви кажа, че един Борис Годжунов е с 80 лв. пенсия, един Боян Иванов е с нула лева. Да не ги подреждам в тази група, при които проблемът е много сериозен и той трябва да търси своето решение. Почти всички от тази част от творците са работили в държавните структури, тъй като тогава в театъра или в киното нямаше възможност да работиш главно като свободен артист. Те получават и днес пенсия, но става въпрос, че това е начин да уважим тези хора по достойнството и по приноса, който са имали към държавата. Наистина много основно се запознах с вашите изказвания и мисли, но може би е по-добре, че в закона не е оповестена тази думичка. Защото, ако се опитате да направите критерии, ще видите как ще затънете. Как да мериш Леон, да мериш Вили Цанков? По какво да ги деля? По наградите, които са получавали в годините, по званията, които са имали в годините, защото те са хора с дълга биография. Всичко това е показано в това, което е като приложение към предложенията. Или да вземем Христо Христов и Бинка Желязкова и т.н.
Може би вие знаете, че това вече ще бъде петото издание. Навремето заедно с колегата Коста Цонев успяхме да убедим министъра на културата тогава проф. Абрашев и на 24 май се даде една награда, която е финансова обвързана. Тя се нарича “Златен век” от миналата година. Тогава 40 български творци- писатели, художници, артисти бяха наградени, като определихме 10 читалищни дейци и 5 млади творци, тези, които сега изгряват. Ето там, понеже това е в ръцете на министъра на културата, може да има балансиране. Наградата е 2500 лв. за групата от 40 човека, по 500 лв. на читалищни дейци, които идват по предложение на читалищата, и разбира се, и по преценка на дирекцията на министерството и пет, така да се каже, младите звезди на българската култура, които също трябва да бъдат поощрявани, с по хиляда лева. Но пак искам да кажа, че това е малък знак. Вие знаете проблемите, защото сте в особената сфера – социалната. Понеже скоро се върнах от Швейцария и се срещнах с министъра на вътрешните работи на Федерацията, който отговаря за културата. Когато прочетох CV-то му, се оказа, че той отговаря за социалните въпроси, за здравеопазване, образование, наука и култура. Това е бившият президент на Швейцария, много интересен човек. Когато аз му зададох въпроса как съумявате с всичко това, той ми каза, че длъжността е “вътрешни работи”, не защото е орган на полицията, а защото това са вътрешните дела на тази държава. Разбира се, че основните проблеми и там са социалните и здравните, макар че знаем къде са те, но такива проблеми винаги ще има. Едно може да е малко, но това е едно уважение към българските творци, хора, свързани с културата. Защото онзи чичо, за когото миналия път вие гласувахте “за”, е създавал с акордеона си Националния ансамбъл “Филип Кутев”. Той се знае, че е ансамбъла на Филип Кутев, но един от аргатите, които са го правили, е този човек със 102 лв. пенсия. Ние се съобразяваме донякъде и с възможностите, които имаме. Предварително се обадиха вече много колеги и от предишната група, онзи ден говорих и с Георги Калоянчев, които изказват своята благодарност за уважението. Не, че тези 100 лв. ще решат основно проблемите им, но ще им помогнат във всички случаи. Но повече ги вълнува уважението и това, че не са забравени.
Това е, което мога да кажа на първи прочит, макар че аз имам още доста данни, които са дадени. Те са свързани със закона, които няма защо да повтарям. Но самата стълбица виждате колко е голяма. Тя винаги може някъде да бъде неприета. Самите съюзи си определят хората. Това все пак са творчески структури. Те, познавайки най-добре гилдиите, знаят хората, които могат да предложат. Гражданите също могат да предлагат. Например госпожа Вульпе е предложена с подписка. Освен това има и погледа на Министерството на културата, защото ние готвим цялата документация. От всички ведомства и министерства за радост винаги са били “за”, винаги съм имал поддръжката, имал съм я и на цялото министерство, имам я и на шефа на Националния осигурителен институт, което е много важно. Разбира се, трябва да се съобразяваме доколко можем да си позволяваме това хубаво дело, само че започнало малко по-късно. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин министър. Вън от всякакво съмнение е, че хората, които предлагате, са заслужили, допринесли са със своето творчество за успеха на културата изобщо в България. Но тук проблемът не е в това. Вие в момента не представихте писмени критерии, защото писмени критерии няма. Законът ние го познаваме прекрасно, защото той е приет тук, от нашата комисия. Там проблемът не е такъв. Въпросът е дали за особени заслуги, дали за заслуги към държавата и нацията трябва да се дава пенсия. Проблемът е в това. Това е големият въпрос. Защото за особени заслуги се дават ордени и медали. Моето голямо притеснение е, че ние отваряме една врата, пред която врата не знаем още колко хора ще се наредят. Аз пак повтарям, нямам нищо против качествата на тези хора, нямам нищо против техните заслуги. Въпросът е дали няма да създадем условия за противопоставяне в самото съсловие, нищо, че те предлагат. Сега, като предлагаме Йорданка Христова, защо не предложим Лили Иванова?
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: За Лили Иванова мога да кажа, че някой от министерството непрекъснато твърдеше, че тя има отпусната пенсия. Лили Иванова е била в групата – говоря за времето, когато министър е бил проф. Абрашев – и е вървяла заедно с Емил Димитров. Тяхната биография е свързана. В последния момент е взето решение тя да остане за малко по-нататък. Това по-нататък е останало.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това е един от проблемите. Как да ги оценяваме?
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Знам какви са били аргументите: тя още действа, тя работи, тя получава, тя все още е в звезден миг, макар че в тази логика, макар и по-малко, и Калоянчев е на сцената, и Мутафова е на сцената и т.н. Тук не сме гледали това. Но тогава е бил такъв разговорът и нейната документация, между другото, е в Министерството на културата и тя също е предложена отново. Защото, ако говорим за доайен днес, то това е, разбира се, Лили Иванова.
Но нали разбирате, че, ето това може да смути и вас, и мен. Аз съм почитател и на Лили Иванова, но все пак има и нещо друго. Това са хора, които вече от доста време не могат да заработват. Прави впечатление, че например няма предложения за художници. Защото талантливият, големият художник, независимо дали е на 70 или 75 години, той все пак рисува и той прави своята изложба и той може да получи своето. Аз съм питал имаме ли предложения от, да речем, Съюза на художниците? В повечето случаи стават разговори за скулптури, които просто намаляха, но за художника е по-друго.
Не крия, че има творци, които идват сами да се предложат и са върнати, особени сега вече, като се чу за първата група, сега и втората група. Нали знаете какво ще стане.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Точно това е и нашето притеснение, господин министър.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Голяма част от тези имена, които са минали досега, са получили най-големият нов български орден “Стара планина”. Те са получили, но “Стара планина” манджа не дава. Аз си позволих като председател на Комисията по културата, когато обсъждахме месеци наред Закона за държавните награди и именно за ордените, да споделя дали не е редно да има някаква финансова премия с един орден. Разбира се, колегите казаха: такава практика в света няма. Отговарям им: ние не сме световни. Защото именно това, да, това е пак морално. Морално е, но парното ти е с пари. Радвам се, че успяхме да убедим тогавашното ръководство на Министерството на културата именно за тези годишни награди, които много помагат на хората, макар че 2500 лв. сигурно преди четири години са били повече, но и сега много им помагат. Направете сметка, че за четири години сто и колко човека са получили възможност да отдъхнат поне за една година. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин министър. Ние поканихме представители на Министерство на финансите. Не знам защо ги няма. Защото независимо от това, че проектът за решение на Министерския съвет предполага съгласувателна процедура с Министерство на финансите, но искахме да чуем от представители на министерството дали тези пари ги има.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Да, има ги. Има ги.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин министър, позволете ми да Ви повярвам и да Ви кажа нещо друго. Най-много вярвам на тези, които говорят истината и след това тези, които говорят истината започват в процеса на обсъждане на бюджета за следващата година, да коментират парите, които разпределя Министерството на труда и социалната политика. Тези, които настояват непрекъснато за някакъв тип разходи, след това застават на парламентарната трибуна и говорят колко много са парите в системата на социалното осигуряване, на социалното подпомагане и т.н. и предявяват искания да вземат тези пари. Народното събрание взема решения, с които натоварва Националния осигурителен институт, натоварва Министерството на труда и социалната политика да извършват дейности, забележете, които не са свързани с осигурителни вноски. За този вид пенсии няма осигурителни вноски. За тези пенсии се вземат пари от данъците на всички български граждани. В момента, в който ние приемем такива решения, ние увеличаваме този дял, който държавният бюджет заделя като трансфер, като субсидия на Националния осигурителен институт.
А в следващия момент започват коментарите: защо са толкова много парите, които са като трансфер към Министерството на труда и социалната политика и в частност към Националния осигурителен институт. Ето това е нещото, което искам да стане ясно сега, за да не говорим след това защо са много парите в Министерството на труда и социалната политика, защо в Националния осигурителен институт правим национализация на първия стълб и т.н, и т.н. Това са нещата, които трябва да са ни прекалено ясни. Трябва да е ясно, че когато говорим за увеличение размера на пенсиите, ние в тази комисия тази дискусия сме водили много пъти, ако зад такова увеличение не стои съответното увеличение на осигурителните вноски, тогава трябва задължително да прибегнем към държавния бюджет и да си задаваме тези въпроси, за които говорих преди малко. Така че тази дискусия е обвързана с много други дискусии, без по никакъв начин да накърнява достойнството на хората, които сега и предишния път бяха предложени за такива пенсии за особени заслуги. Колеги, заповядайте. Имате думата. Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, уважаеми господин заместник-министър, господин Христосков, колеги! Аз мисля, че прави чест на министъра на културата и на съсловните организации, че по този начин защитават интересите на хората, които безспорно за всички нас са заслужили. Те заслужават да бъдат определени като хора с особени заслуги към нашата нация. Ние обаче наистина заставаме пред един много сериозен казус и се страхувам, че тук, на това заседание днес, не бихме могли да направим нещо, различно от това да дефинираме проблемите, които предизвикаха този казус. Защото председателят много ясно каза, че ние отваряме една врата и не знаем колко хора ще влязат през тази врата. Вероятно те ще нарастват непрекъснато. Мисля, че доктор Адемов точно дефинира част от проблемите. Мен ме притеснява един друг проблем. От активността, от грижата към хората на съответните министри в крайна сметка зависи в каква степен хора, работещи различна работа, биха били определени като такива. На предишното заседание аз казах: един лекар, който е спасил стотици човешки животи, по-малко заслужил ли е от един творец? А ние нямаме нито едно предложение от Министерство на образованието и науката при положение, че знаем, че има учени, които умират в мизерия, че има лекари, които също получават недостойно възнаграждение. Така че според мен, ако приемем, че на това заседание ще се опитаме да дефинираме проблемите, друг съществен проблем е, че в крайна сметка субективизмът в много голяма степен влияе върху този процес. Ако ние търсим по някакъв начин оттук нататък законодателно да регламентираме този процес, трябва да мислим как в максимална степен да изчистим процеса откъм субективизма, откъм активността на един министър, на едни съсловни организации и пасивността на други. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Госпожо Банкова, преди да ви дам думата ще ви кажа нещо, понеже стана въпрос за спортистите. Господин министър, за спортистите измислихме такива критерии. Неслучайно говорим за критериите, не за да подценим вашите аргументи.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Те имат спорт-тото. По закона за меценатството трябва и ние да направим тото. Но с какви пари се прави това.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз не Ви казвам, че няма тото. Но там има критерии. Знаете ли какви са критериите? Критериите са да бъдат олимпийски шампион, световен шампион и т.н. Там е възможно да има критерии. Там е възможно да има измерими критерии. Там има олимпийски шампиони, има световни, има европейски шампиони, има вицешампиони и т.н. Там нещата са градирани по този начин. Тук говорим за източници на финансиране и това, което казах, е много важно. Там има тото, тук няма тото, тук има държавен бюджет. В тази връзка, ако може, по някакъв начин да се създадат критерии, защото този проблем ще се стовари и на Вашата глава. Аз виждам, че той вече се е стоварил. Ако може Министерският съвет или Министерството на труда и социалната политика да измислят методика, да измислят някакви критерии. Не съм съгласен, че няма критерии. Има критерии. Тези критерии могат да бъдат обвързани с тези държавни награди, за които и Вие говорихте преди малко и т.н. Може да се помисли с цялата условност, не безусловност, на това, което казвам. Защото те винаги ще бъдат подложени на някаква критика и винаги по някакъв начин ще бъдат субективно оценени. Но трябва да има някакви писани правила. Защото, ако няма правила, ние няма да имаме аргументи, с които да откажем на някого. Нека тези дискусия да не се превърне в антидискусия на това, което предлагате. Ние провеждаме тази дискусия, за да се опитаме да Ви помогнем. Пък, ако Вие кажете, че нямате нужда от такава дискусия, веднага я спираме и продължаваме нататък. Но проблемът според мен не е в това. Проблемът е да улесним и Вас, да улесним и другите ресорни министри. Сега, като се разчуе цялата тази история, ще тръгнат номинации от всякакви граждански, неформални, неправителствени и други организации и ще бъдем изправени пред ситуацията да се спрем на някакви критерии. Затова я водим тази дискусия, а не да търсим кусури на този или онзи. Заповядайте, госпожо Банкова.Имате думата.
СТЕЛА БАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз отново бих искала да кажа, че когато миналия път говорихме за необходимостта от критерии, в никакъв случай не става дума да съизмерваме кой е по-голям духовно и творчески, защото не е нам по силите това да направим, не ни е дадено. Но проблемът идва от това, че говорим за особени заслуги, а в същото време обвързваме това признание с една парична помощ. Може да има хора, които да имат особени заслуги, големи заслуги за българската духовност. В същото време има редови, изключително ценни творци, учени, които буквално са на ръба на живота, на физическото оцеляване. Може би трябва да се измисли механизъм, който да не забърква в едно високите заслуги към българската нация, а в същото време това да бъде подплатено финансово, защото веднага можем да напомним, че наистина ще се появят раздори, тъй като сега България е в изключително тежко социално положение, изключително бедна държава, в това число и нейните духовни хора и представители. Затова може би нещата трябва да се разделят. Аз миналия път казах, че се изказвам с усещането, че ходя по тънкия лед, защото аз съм работила в тази сфера и безкрайно уважавам тези хора. Знам преди 1989 г. така нареченият Творчески фонд за творците колко много помагаше на някои наистина изпаднали творци. Но не бива да обвързваме духовното признание, заслугите с тази парична помощ. Миналия път аз си позволих да спомена името на един творец, просто защото вече не е между живите, Христо Фотев, когото българската държава осъди за неплатена телефонна сметка. Това за мен ще виси като дамоклев меч за всички нас, преди нас и след нас, за следващи правителства, за следващи парламенти. При положение, че ние като хора, като българи сме допуснали това нещо да стане, каквото и да направим, няма да можем да си измием срама. Тоест, трябва да има някаква диференциация. Може би трябва да се помисли за тези награди, за които проф. Данаилов говори за около 24 май. Аз не знам точно какъв им е статутът, но може би там да се даде малко повече, за да могат наистина да се подпомогнат хора, които буквално изнемогват. Казах, че от уважение към някои имена и хора аз не мога да спомена имената, обаче има хора, които буквално загиват и ровят в кофите за боклук.
Аз подкрепям и председателя на комисията господин Адемов. Трябва да се измисли някакво средно положение между това, което проф. Данаилов говори, и това, което каза председателят на нашата комисия. Защото наистина ще има хора и то с основание и аз предполагам, че хора, които наистина изнемогват, ще искат по съвсем човешки причини да се доберат до тази пенсия. Но не бива да ги смесваме. В това съм убедена. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Банкова. Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! И аз искам да Ви благодаря, че толкова бързо откликнахте на желанието на Комисията по труда и социалната политика да проведем този дебат. Тъй като той беше доста бурен и продължителен и на предишното заседание, очертава се такъв и сега, искам да започна най-напред от там, че дори отсъствието днес на представители на Министерство на финансите не бива да ни смущава, тъй като предложението, което е внесено, е предложение на Министерския съвет, което означава, че всички министри са застанали зад предложението на министър Данаилов и ние спокойно бихме могли да вземем решение, що се отнася до направените три предложения. Другото нещо, което искам да споделя, и за което може би на предишното заседание не стана дума, това е, че ние българите имаме една лоша черта. Обикновено към хората, които са ни прославили по цял свят, едва ли не, твърде късно да засвидетелстваме признанието си към тях. Да направим това, когато вече ги няма на този свят, когато са си отишли много голяма част от тях огорчени, бедни, обругани, охулени и след това да ги въздигаме, да им строим паметници, да им даваме награди, медали и т.н. Може би хубавото на това, което сега се случва, е точно това, че приживе те разбират, че народът, който ги е родил, който им е дал възможност да се изявят и да разбере за тях цял свят, а оттам и за България, ги е признал. Аз именно в това виждам целта на това особено положение, в което ние ги въздигаме. Те получават пенсия за особена заслуга, а не защото са бедни. Аз съм сигурна, че много от тях точно тези пари ще ги дадат, за да издадат последващата си книга или да отидат някъде, за да изнесат следващия си концерт. Въпросът е обаче, че ние сме им засвидетелствали уважението и признанието.
На мен ми се иска много повече да вярваме на творческите съюзи, без чиято намеса не се случва това, което става сега. Те са тези, които най-добре познават хората от гилдията си. Грубо е да кажа, но тези предложения минават през много цедки, минават през много институции, през много структури, които се произнасят. Ние не можем да ги заподозрем, че това субективно или некомпетентно правят оценката на лицата, които получават тези награди. Освен това много от тях имат и вече международно признание. Така че, ако можем сега, когато влязохме в Европа и чухме много от имената, които предстои да бъдат удостоени и които прочете министър Данаилов, да застанем и да подкрепим тези предложения и това да стане до 24 май, когато е най-подходящото време те да почувстват нашата подкрепа, още повече това го казвам, не защото след 70 години човек не може да бъде творец, че той до тази възраст вече е дал почти всичко от себе си и е времето, в което наистина трябва да получи признание, където и в която и сфера на развитието на страната ни да се е проявил. Затова смятам, че и сега е логично да подкрепим трите предложения, защото те са категорични и да ускорим процеса за останалите направени предложения. Нека отново да не изпаднем в ситуацията след това да изказваме пред техните близки колко много сме ги обичали, колко много сме ги ценили, колко приживе сме искали да им го доказваме. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева. Колеги, нека да не поставяме под съмнение предложенията, които прави в момента Министерският съвет. Това е отделно нещо. Но хайде да се върнем към “тънкия лед”, за който говори госпожа Банкова. Ние говорим в момента за пенсии за особени заслуги. Тук правим разни еквилибристики с фондовете на Националния осигурителен институт, защото те са съобразени с осигурителните рискове, които ги предлага Международната организация на труда. МОТ е институцията, която определя “Що е то осигурителен риск”. Националният осигурителен институт се занимава с осигурителни рискове, с така наречената с купешки думи казано контрибутивна система, когато при настъпване на осигурителното събитие се плаща определено обезщетение затова, че е настъпило събитието. Но това се предхожда от осигурителни плащания. Значи ти през живота си плащаш осигурителни вноски. Пенсията е един вид такова осигурително плащане. В момента, в който ние като признателни български граждани, парламентаристи и т.н., заделяме особено внимание към творчеството на тези хора, какво правим? Ние правим така, че бъркаме социалното осигуряване с благотворителност. Бъркаме социалното осигуряване с надеждата да признаем заслугата на тези хора. Ето в това е въпросът, а не дали да им дадем на тях пенсия или не. Вън от съмнение е, че трябва да им дадем. Ако ме питате мен, това не трябва да бъде пенсия, защото ние по някакъв начин внасяме елемент на девалвация на понятието “пенсия”. Защото ние ги унижаваме по този начин, ако щете, да го кажа по този груб начин. Аз знам един случай, в който е отказана такава пенсия.
Нашата дискусия е малко морално-етична дискусия, превръщаме я в такава дискусия. Но мисля, че имаме нужда от такава дискусия не, защото сме против, а защото сме против всеки да се нарежда на тази врата. Ако попитате примерно господин “Х”, той също ще каже: аз имам заслуги към българската култура, към българското здравеопазване, към българското правораздаване. Е, как така ще разделим хората? Това е голямата дискусия и това е нещото, което предизвика тази дискусия. Съжалявам, ако някой ме разбира погрешно. Аз съм далеч от мисълта да не решим въпроса на тези хора. Въпросът е проблемът да се постави по друг начин, на друга основа. След като държавата решава да уважи тези хора, нека да измисли някакъв друг вариант, по който тези хора да получат заслужени награди ли, възнаграждения ли, не знам. Но да се казват “пенсии”, на мен малко ми се струва странно. Йорданка Христова изобщо не я виждам като пенсионерка например. Не я виждам. Заповядайте, господин министър. Имате думата.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаемата Йорданка Христова знае ли, че я предлагате за пенсия? Тя още пее.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Колеги, все пак, искаме или не искаме, особените заслуги в момента сме ги свързали с някаква сума и някаква пенсия, която получават. Аз искам да ви кажа, че сега работещите в сферата на културата, които сигурно след време ще бъдат наистина, а и сега прославят страната ни, ще бъдат и бъдещите пенсионери, прославили България, с най-ниските работни заплати. Сигурно и те ще бъдат обречени на същото положение, на което са и сегашните. Това е моята реплика. Затова, ако свържем двете неща, сега работещите в сферата на културата ще бъдат даже още по-зле, защото имат най-ниски заплати. Питайте тези, които откриха златните съкровища, колко пари вземат. Същото се отнася и за работниците в музеите и т.н. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева. Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, господин заместник-министър. Искам да изкажа едно кратко принципно мнение. Госпожо Панева, несъмнено тези хора трябва да бъдат почетени, да им бъде дадено заслуженото. Но въпросът тук е следният, понеже Вие оттам тръгнахте. Госпожа Банкова каза нещо много добро, че трябва да има един механизъм. Аз бих го формулирал по-точно – критерий. Липсата на критериите, за които говори господин Адемов, в един момент ще направи така, че от тази дълга редица от все заслужили хора, безспорно заслужили към България, да игнорираме някого, да се почувстват сдъвкани, изоставени. В един момент нас лично, а и господин министъра ще ни обявят в една нелоялност, в една безпринципност, че едни са зачетени, а други не са зачетени. Предишния път, господин министър, Вас Ви нямаше. Аз предложих нещо. Може да ви се стори крайно социално, но нека да направим така, че да издирим тази редица от хора, все заслужили, дали нещо за тази наша родина, за да я прославят, и да направим така, че поне да им осредним по някакъв начин пенсиите, да няма такива с 60, 80 лв. и т.н. Така че поне аз мисля, че това ще бъде справедливо спрямо тях. И пак казвам, връщаме се на нещо, което искам да повторя. Трябва да се въведе ясен критерий, по който за тези хора да се казва, че са заслужили, че имат заслуги и че трябва да вземат нещо.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз, господин Димитров. Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Миналия път аз се въздържах при гласуването и ще направя същото и днес, като аргументите ги дадох миналия път, сега няма да се повтарям. Но, господин министър, Вие казахте нещо много важно за уважението към тези хора. Един орден, мисля че това е една изключително висока степен на уважение и тя би трябвало да бъде оценена по този начин от тези, които го дават и тези, които го получават.
Не може да се сравнява уважението, изразено чрез наградата орден, с това да се отпусне пенсия. Но Вие казахте и нещо друго – “орденът манджа не дава”. Цитирам Ви без капка ирония. Това означава, че ние отиваме вече в социалната сфера, където трябва да подпомогнем социално тези творци, за които (отварям просто една скоба) каквито и критерии да се сложат, е съвсем ясно, че те ще ги покрият. Няма никакво съмнение за това, че са големи имена в българската култура. Но темата не е това. Излизаме извън всякакво персонифициране и обсъждане на конкретните имена. Но така, по този начин да възнаграждаваме особените заслуги към нацията, не девалвира понятието “пенсия”. Напротив, девалвира понятието “заслуги към нацията”, защото списъкът, който изредихте, ще бъде многократно по-дълъг. И тогава какво става? Ние трябва на всяко заседание да се занимаваме с това, а може би и няма да стигнат заседанията, за да можем да удовлетворим исканията на съответните министерства. Аз пак ще кажа тук: и лекари, и учени, целият ми трудов стаж е минал в срещи с големи български умове, хора наистина на световно ниво. Никога за тях нищо не казва. Някои вече не са между живите, а други живеят с мизерни пенсии от 150 – 200 лв. и съм убедена, че никой никога няма да се сети за тях. Така че по начало мисля, че има нещо сбъркано в тази система и не бива да се смесва социалното подпомагане с наградата и то от такава висока степен – за особени заслуги към нацията. Може би е необходимо да се промени закона, а и да се учредят съответни фондове към министерствата и така наистина тези хора да получават това, което заслужават, но не през държавния бюджет и през бюджета на Националния осигурителен институт специално, защото, както каза доктор Адемов, е от данъците на гражданите и това е за всички пенсионери. Не може някой да разполага с тези средства, които се отпускат за всички пенсионери. Не може някой да каже кои са по-заслужили, кои не са. Тези обикновени хора, които ще видите, когато излезете навън, те не представляват ли нещо важно? Не е ли всяка личност изключително важна за тази нация? Заслужава ли един пенсионер да живее с 80 и 100 лв., а за други, макар и големи имена, днес да водим този дебат, неприятно ми е да го кажа, но в една висока степен дори е унизителен. Това ще се повтаря, докато нещата са така объркани. Голямата обърканост идва от това, че ние подпомагаме социално под лозунга за особени заслуги към нацията. Това просто не е редно. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева. Заповядайте, госпожо Банкова. Имате думата.
СТЕЛА БАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Веднага искам да кажа, с цялото ми уважение към Йорданка Христова, с цялото ми уважение съжалявам, че пак си позволявам да ходя по тънкия лед, но за какво социално подпомагане трябва да става дума при Йорданка Христова? Простете. В същото време пак казвам. Порочното е може би, без да искаме, правим го наистина от добра воля и душа, но влизаме в един “Параграф 22”. Не можем признанието, поклона пред една голяма личност в България да бъде изразено чрез пенсия. Защото понякога, много рядко, но има избухване на гениалност, на откритие при един 30 – 40 годишен човек например. Той може еднократно да направи нещо, с което да остане в пантеона. Но като сме тръгнали само чрез
Затова може би това преклонение пред големите лидери на България – духовни, творчески и т.н. трябва да става според мен чрез високи държавни отличия, чрез ордени и т.н. Защото това наистина е изключително престижно. А когато става дума да се подпомагат творците – аз не знам дали сега е уместно, може би проф. Данаилов ще ми се усмихне на тези спомени от едно време, но по-рано имаше един творчески фонд, който точно такива хора подпомагаше. Разбира се, имаше извращения, знам ги извращенията, но той подпомагаше творците.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: За какво говорите, госпожо Банкова? Имаше деятел, народен артист, заслужил артист и там имаше една субсидия, която вървеше до края на живота на човека. това сега го няма.
СТЕЛА БАНКОВА: Не говоря за званията, говоря за творческия фонд.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Не знаете ли, че сме в борд. Никакви фондове не можеш да правиш. Елате да видите как се опитваме да спасяваме чрез Съюза на артистите, да направим някакъв местен, вътрешен фонд за лекарства и за спасение на тези хора. Извинявайте, че реагирам така. Искам да ви кажа, че фондове няма. Министерството на културата прави вътре икономия, за да мога да обезпеча не искам да ги нарека награди, заслужено нещо за тези хора. Защото средната пенсия на моите колеги е 160 лв. за целия му трудов живот, хора, които играят по не знам си колко представления. Извинявайте, аз уважавам лекарите, защото, като играя лошо, няма да умре някой, а като оперира лошо, ще умре. Но вие знаете ли колко клетки умират при гаф на сцената? И понеже вече взех думата, ще кажа, че този закон и този член съществуват във всички социални закони. През 2000 г. е приет, през 2002 г. е поправен. Това, че аз тиражирах нещата, използвайки правата, които ми дава законът, предизвика този разговор. Защо не водихме този разговор през 2001 г. в предишния парламент? Въпросът е защо другите не действат. Освен това едва ли ще ощетим държавата, данъкоплатеца със средствата, които отиват за тези три или десет човека, като те не започнат от нулата до 450 лв., а тяхната пенсия се допълва до тази сума. Връщам ви малко по-назад. Спомняте ли си, когато президентът Стоянов направи иначе добро дело и предложи на един списък от български творци – интелектуалци, да бъде отпусната по една финансова помощ към пенсиите от 80 лв. Тогава бяха най-страшните реакции за обида и подхвърлени сламки. А той искаше да направи нещо добро, а излезе точно обратното. Кога са приемани тези закони? Сега, в един момент дайте да решим?!? Кого ще обидите? Какво значи да обидите. Имаше схема, отделно, че имаше неправилни звания и това всички го знаем, защото сме живели през тези години. Но това все пак обезпечаваше една възрастова част от тези хора, които след активната дейност нямаше откъде да припечелват. Какво се случи? Ще кажа, защото тук сте по-млади. През 1988 г. взеха званието, оставиха парите, без всякаква законова норма. След промените и тези пари заминаха. Ще ви кажа, че сега не само старото поколение пита защо не върнем званията. Само че дистанцията от 17 години е достатъчно голяма. С тези творци какво правим? Затова тази тема според мен е табу. Но възможността, която ми дава законът като министър на културата и творец, ще я ползвам. А вие сте законотворци, имате пълното право да промените тези членове. Само че няма форма. Тук виждам госпожа Христова, която беше социален министър. Уважаеми колеги, вие гледате бюджета на социалното министерство. Защо не видите какъв е бюджетът на културата? Една от формите, които ни спасяваха, защото съм водил разговори, докато беше заместник-министър на труда и социалната политика, беше “Мелпомена”. Колкото бяха съкращенията на средствата по тази програма за заетост към общините, тя удари страшно много театъра, операта, изкуството. Ние имахме издействани 550 бройки хора, които работеха в сферата на театъра срещу това минимално заплащане и социална осигуровка. То беше 200 лв. Искам да ви кажа, че вие сте народни представители от различни райони. Попитайте как е формирана трупата в Монтана. Аз дадох последните скрити бройки на министерството на тези театри, където има открити сцени, както и в Добрич, в Ямбол и т.н. Те работят с тази програма. И когато се оказа, че парите ги няма и ще ги съкратим 50 на сто, аз щях да умра. Молил съм се да не са 300, а да останат 350, защото и това е малка възможност. Елате и погледнете. Ние разходваме 90 на сто от бюджета – 57 млн. лв. – само за заплати и социални осигуровки. Аз каква издръжка да осигуря и с какво да подпомагам българските творци? За какви фондове ми говорите? Фондове не може да има. Нали общините искат също фондове. Докато сме в този борд, няма да има фондове. Навремето, когато Вие бяхте в Министерство на образованието и науката, сме говорили по тези въпроси. Аз ви моля да обсъждаме въпросите, но нека да помислим и за тези хора.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин министър. Господин министър, тук въпросът беше дали трябва да има дискусия или не.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Много хубаво е, че има дискусия.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Вие, разбира се, не сте против дискусията, защото иначе въпросът трябва да отиде в Комисията по културата. Там няма дискусия. Разбрах, че много бързо е прието предложението. Тук винаги е имало дискусии и винаги ще има дискусии. Така че, независимо от това какво казват министрите, народните представители са длъжни да проведат дискусията. Това е наше право. КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги. Чест Ви прави, господин министър, че сте направили тези предложения за български творци, които трябва да уважаваме и ние, и нашите поколения. Аз съм емоционално свързана с такива хора и знам, че те са изключително чувствителни и раними. Знаете ли какъв отзвук би се получил в обществото, ако сега, уважаеми колеги, ние отхвърлим тези предложения с презумпцията, че ще се отвори лавина от други предложения? Мисля, че можем да спрем тази лавина, като кажем добре, сега приемаме предложенията на министъра на културата, а в бъдеще ние слагаме някакъв праг. Защото това е началото и можем да си го позволим. Но колко такива творци има в една държава? На мен ми стана болно онзи ден, когато една журналистка вземаше интервю на улицата от Стоянка Мутафова, която отиваше някъде,в Добрич или в Разград, да играе. Тя едва върви и е тръгнала да изкара някой лев, защото сигурно жената не може да си посрещне нуждите. Нима тази жена заслужава да тръгне на тази възраст да се бори? Да играеш на тази възраст, за да се поддържаш, това вече е друго. Но ти да играеш, за да оцеляваш, е съвсем друго. Аз само се притеснявам от това, че това е предложение на Министерския съвет и би трябвало да е изчистено отвсякъде, за да я няма тази дискусия и да има такива остри изказвания оттук – оттам. Дали в бъдеще ще бъде пенсия или нещо друго, това не е толкова важно. Аз не вярвам да са толкова много хората над 70 години. Дори, ако се направи един списък, колко са големите български творци над 70 години? Аз ще се учудя, ако излезе голяма цифра, защото мисля, че те не са толкова много. Освен това тук в разговора се подхвърли, че тези хора не са се осигурявали. Напротив. Аз казах, че съм емоционално свързана и знам ниските заплати на тези хора. Базата, на която се осигуряваха, беше от изключително ниски заплати. Съпругът ми е творец, дъщеря ми е творец и т.н. Тъжно ми е, когато виждам, че не могат да си позволят да си купят нещо, а те са хора естети, искат да си купят нещо красиво, нещо изискано. Влизат в магазин за втора употреба, за да си осигурят този естетизъм. Затова ние, НДСВ ще Ви подкрепи, господин министър. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Шаклиян. Заповядайте, господин министър. Имате думата.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин министър, това, че не ги коментираме, означава, че е вън от съмнение подкрепата за тези кандидатури. Дискусията е принципна, а не конкретно по тези направени предложения. Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми господин заместник-министър, колеги! Съжалявам, че миналия път отсъствах от заседанието, но не бях в страната, за да присъствам на дебата. Но този дебат много ме интересува и аз в последните 15 – 17 години съм участвала по различен начин в подкрепа на хора на културата и на изкуството. Ако забелязвате, много трудно ни е да вкараме културата и изкуството в обикновените рамки, в които протича поначало животът. Защото няколко десетки са хората, които поколения българи помнят и които са формирали поколения българи духовно. Това, че се нарича пенсия, може би не е най-добрият вариант. Би могло да бъде “държавна пенсия”, но в никакъв случай не е социална помощ. Тук не става въпрос за социални критерии. Тук става въпрос за един знак на държавата към хората, които вече са станали възрастни и които всички знаем, че никога не са работили като всяка друга професия – по 6 часа, по 7 часа или по 8 часа, от 8,15 до 17, 15 примерно. Това са хора, които се износват изключително много физически и емоционално в своя живот.
Между впрочем, аз съм учудена, че тези предложения за решения на Министерския съвет са постъпили в Комисията по труда и социалната политика. Но пък председателят тук много добре дава идеята да водим дебат по този въпрос. Едва ли в това редовно заседание ние ще можем да завършим дебата, но аз Ви поздравявам и Ви подкрепям, господин председател, да направим наистина тематичен дебат на едно специално заседание на комисията. Да повикаме всички заинтересовани страни и оттук нататък да си направим критерии. Това, че досега не сме ги направили, това, че 50 години не сме се погрижили по тези въпроси, не значи, че сега трябва да лишим тези великолепни творци на България от подкрепата на държавата, колкото и символична да е тя. Тя все пак е подкрепа. Аз подкрепям този проект за решения на Министерския съвет и предложенията и защитата, която дава министърът. Много важно е, че министърът лично е дошъл тук, за да засвидетелства колко важно е за него всичко това. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова. Има ли други мнения? Аз пак повтарям, преди да дам думата на доктор Колчаков, че в никакъв случай не трябва да се възприема тази дискусия като контрапункт на предложенията, които прави Министерският съвет. Тук изобщо не става въпрос да правим преценка или, както забелязвате, господин министър, не влизаме в конкретните детайли на съответните предложения, защото рискуваме да бъдем под висотата на техния авторитет. Това безспорно е така.
Няма нужда от дискусия това, което предлагате. Въпросът е принципен. Не
Заповядайте, господин Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, уважаеми колеги. Аз искам да изразя една гледна точка, която трябва да бъде обоснована заради хората, за които ще се въздържим при гласуването, не защото нямаме хуманна чувствителност и не защото нямаме уважение. Аз например мога да декларирам, тъй като нямам никаква зависимост от вас, че имам изключително уважение и съм горд, че има българи като вас. Това не ми пречи да го кажа, при положение, че ние с Вас имаме различни политически виждания. Аз изпитвам към Вас уважение. Изпитвам уважение и към творците, които са предложени. Но, вижте, има няколко неща, които ние трябва да разбираме. Уважението е категория, която можем да изповядваме. Същевременно аз например не съм готов на Вас и на чиновниците в Министерството на културата да дам доверието си вие да плувате свободно във водите на две ценности- на справедливостта и солидарността. Това е така, защото ние все още в България имаме голям разрив помежду си по това що е добро и що е лошо. В момента имаме няколко сфери, в които ние имаме изключително дълбок разрив и аз ще ви кажа няколко примера. Аз съм заявил примерно на моята майка, която е учителка и получава под 100 лв. пенсия и съм го казвал и в тази комисия, че поколението на моите родители, които не са имали куража да се борят, ще платят цената на илюзията “социализъм”. И това вие го разбирате много добре като хората, които сте разбирали, че истината е в западната цивилизация. Спомням си Вашите позиции за НАТО и т.н. На второ място, измерението на справедливостта аз го виждам в други измерения. Ако ние използваме една система, която е много обективна и много хладнокръвна като пенсионната система за благодарност към някои, които ние смятаме, че са били много прави и много достойни, а за други можем да оспорваме, но по нравствени критерии, тяхната полза за обществото, защото аз не приемам това, което беше в годините, които живях до 28-годишна възраст. Днес аз мога да кажа следното. Когато ставаше въпрос за Пазарджишкия театър и аз бях кмет, аз поех ангажимента заедно с Министерството на културата да обявим осемте театъра, на които поехме половината издръжка. Направихме го с пълни основания. Там имаше стари артисти, няма да ги споменавам. На следващо място, аз бях един от пионерите в България, които изградиха селище за възрастни хора. Изградихме първото в България по европейски проект и сега го дават по телевизията и се гордеят. Госпожа Христова също направи едно подобно.
Аз мисля, че ако действаме хуманно, моята визия примерно е следната. Защо не направим такива проекти, в които, ако някой творец изпадне в социална категория, ние да му дадем някакви преференции, с които да бъде подкрепен. Аз мисля, че в София има един такъв дом за артисти, където ходят хора, които имат нужда от подкрепа. Другата гледна точка, която имам, е следната. Всеки от нас, който, добирайки се до властта, започва с чужда пита помен да прави с държавния бюджет и ние да оценяваме по нашите нравствени критерии кой е заслужил, е най-прекия път до профанизиране на демокрацията. Ако ние искаме сега да свършим една добра работа, аз няма да оспоря по никакъв начин волята на мнозинството, което е получило доверие, да се възползва от легитимната сила да реши един проблем. Искам само да ви помоля и да ви препоръчам максимално предпазите от всякакво залитане в категорията “наши хора – наши творци”. Това ще бъде лошо за всички нас. Затова аз, като се въздържа при гласуването, по никакъв начин не искам да накърня възможността тези хора, които са предложени, да бъдат възнаградени. Да знаете, че има хора като мен, които сме по-различни, които можем да се гордеем с това, че Вие сте българин и пак да останем на различно мнение по въпроса. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, доктор Колчаков. Госпожа Панева иска да репликира господин Колчаков. Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Не от любов към репликите и точно към господин Колчаков, без да имам зависимост от когото и да било, доктор Колчаков, искам да Ви кажа, че фактът, че ние взимаме решение да получат пенсия, равна на най-голямата, означава, че ние приравняваме заслугите, труда им, онова, което са дали на България и на света, с труда на миньорите, на хората, които са били в най-тежките професии, които са способствали най-много за градежа на България. Равняваме ги с най-тежките професии. Това е признанието. Затова има наистина съизмеримост и със стойността на наградата, която им даваме. За тях това е награда. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева. Господин министър, ще Ви дам думата за няколко заключителни думи. Но преди това искам да благодаря на колегите, че въпреки че тази дискусия създаваше условия за противопоставяне между отделни поколения, между отделни съсловия, надявам се, че това не се получи. Още веднъж изразявам задоволството си, че все пак някаква дискусия се получи. Господин министър, аз ще бъда искрено благодарен, ако тя подпомогне Вашата дейност оттук нататък при вземането на такъв тип решения. Заповядайте, господин министър. Имате думата.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Може би не ме познавате, аз съм доста темпераментен и понякога така преодолявам трудностите на администрацията, защото само
Аз искам да кажа само следното. Първо, аз ви благодаря за този разговор. В същото време ще искам отново да се срещнем, защото наистина има големи проблеми и без вашата помощ те трудно ще се решат. Един от основните проблеми, които съществуват, че все още аз нямам чуваемост, колкото и да съм борбен. Има голяма разлика в заплащането в сферата на културата на държавните и общинските структури. Ножицата много се отвори и наистина е много болно, когато отидеш в един регион с култура, и видиш, че хора – хабилитирани, с титли отпред, директори на музеи, библиотеки, макар и регионални, да не говоря за творческата частна галерия, са със заплати два пъти под тези пенсии, за които ние говорим. Това е един много важен въпрос. Аз не чувам засега разбиране. Затова с вас ще общуваме по тази тема, тъй като това не са толкова огромни суми. Искам да кажа, че българската култура работи с много малко пари, а където и да отидете по Европа и света, се започва с българската култура. Затова казах, че сигурно, ако има възможност, можете да бъдете абсолютно сигурни, че всичко, каквото може като дейност и като календар на българската култура, се опитваме да правим в министерството. В това отношение много благодаря на Комисията по труда и социалната политика за поканата, защото аз съм “за” такива дискусии. Ако ние наистина намерим едно по-трайно решение на този проблем, макар че днес основната тема е за всички български пенсионери, които са в тежко състояние, аз ще бъда безкрайно доволен. Но все пак искам да кажа, че най-страшното по времето на социализма беше уравнивиловката. Не можем на един кантар да слагаме всички. Разберете го. Аз съм започнал творческата си биография в гр. Пловдив като актьор с 90 лв. и тогава се даваха първите 5 лв. на Тодор Живков. И така заплатата ни стана 95 лв. В 1985 г. за първи път се взе решение за категоризация на артистите. Разбира се, че там имаше академична с 550 лв., първа – с 400 лв., третата, началната, започваше от 350 лв. Иначе моите млади колеги идваха първоначално, при това в Народния театър, със 180 лв. Но това просъществува много за малко – до промените. В този смисъл това си е проблем и хората искат от мен не само като министър, а като човек от тях. Така че аз ви благодаря за разговора. Въобще не съм подозирал, че ще кажете “не” на тези имена. Искрено ви благодаря. Но искам да ви уверя, че все пак аз също съм голям кантар на имена и аз много добре знам как ще подразня вас и Министерството на финансите, ако започна много да пускам такива имена. Искам да знаят много добре и колегите от опозицията. Това не е плод на някаква политическа работа. Това е възможност, която ми дава законът да подпомогна малко тези хора, които са заслужили много. Това е. А това, че толкова години никой не е ползвал това свое право, това вече е друг въпрос. И още нещо. Доктор Колчаков, ако подозирате мен, че аз съм гонител на моите политически опоненти, много бъркате. Винаги съм казвал, че в културата политика не може да има. Само в това не ме пипайте. Политиката си е политика. За мен е важен като творец добрият творец, големият творец. Между другото, за Пазарджик, тъй като имам симпатии към театъра, за следващата година, ако всичко върви нормално, макар и да не ни стига бюджета, ще се опитаме да отделим една сериозна сума, за да направим капиталов ремонт на сценичното пространство, тъй като сградата е обществена. Аз ви благодаря още един път за тази дискусия. Ако имате някакви въпроси, към третата кандидатура- на госпожа Вулпе, аз казах в началото, че това е уникална певица. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин министър. Само едно изречение искам да кажа накрая за това, което си говорите за политика и за култура. Като че ли усещането ми е, че Комисията по труда и социалната политика иска да прави политика в културата, а не от културата политика. Не знам дали добре е казано, но мисля, че е повод и за размисъл.
Колеги, поставям на гласуване проекта за решение № 702-03-11, внесен от Министерския съвет, за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Георги Тодоров Калоянчев. Моля, гласувайте този проект за решение.
"За" - 16, "против"- няма, "въздържали се" - 2. Решението за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Георги Тодоров Калоянчев се приема.
Колеги, поставям на гласуване проекта за решение № 702-03-12, внесен от Министерския съвет, за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Стоянка Константинова Мутафова. Моля, гласувайте този проект за решение.
"За" - 16, "против"- няма, "въздържали се" - 2. Решението за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Стоянка Константинова Мутафова се приема.
Колеги, поставям на гласуване проекта за решение № 702-03-13, внесен от Министерския съвет, за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Надежда Михайлова Вулпе. Моля, гласувайте този проект за решение.
"За" - 16, "против"- няма, "въздържали се" - 2. Решението за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Надежда Михайлова Вульпе се приема.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Благодаря ви, колеги. Не ви е лека работата, но ви желая от сърце приятна работа.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин министър. Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред:
Обсъждане на проект за решение за вземане на акт от Конвенция № 187 относно изграждането на насърчителна рамка по безопасност и здраве при работа, 2006 г.; от Препоръка № 197 относно изграждането на насърчителна рамка за безопасност и здраве при работа, 2006 г. и от Препоръка № 198 относно трудовото правоотношение, 2006 г., № 702-03-15, внесен от Министерския съвет на 19.03.2007 г.
Госпожа Чолашка, Вие ли ще докладвате проекта? Заповядайте, имате думата.
АСЯ ЧОЛАШКА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще се постарая в рамките на три минути да представя на вашето внимание предложение на Министерския съвет до Народното събрание за вземане на акт от Конвенция № 187 относно изграждането на насърчителна рамка за безопасност и здраве при работа, и две препоръки. Първата е № 197 относно изграждането на насърчителна рамка за безопасност и здраве при работа и Препоръка № 198 относно трудовото правоотношение. С две думи накратко искам да кажа какво представлява вземането на акт. Вземането на акт произтича от Устава на Международната организация по труда чл. 19, ал. 5 и 6. Съгласно тези алинеи на съответния чл. 19 всяка държава- членка се задължава в рамките на 12-месечен срок след съответната сесия, на която е приет нов инструмент, да информира законодателния орган за това приемане, като целта е да се насърчава при приемането на по-ефективна законодателна политика.
Вземането на акт не поражда никакви права и задължения за държавите-членки. Позволете ми да се спра накратко на съдържанието на Конвенцията и на двете препоръки. Конвенция № 187 относно изграждане на насърчителна рамка за безопасност и здраве при работа, 2006 г. предвижда задължение за държавите-членки, които се присъединят към нея, да провеждат трайна, последователна политика за подобряване безопасността и здравето при работа с цел превенция на професионалните болести, трудовите злополуки и смъртните случаи, както и предприемане на активни мерки за постигане на безопасност и здраве на работното място чрез изграждане на национална система, национална програма и развитие на национална политика, като националната система обхваща нормативната уредба, компетентните органи, осъществяване на инспектиране, прилагането на съответните норми и сътрудничество със социалните партньори. Доразвитие на конвенцията представлява препоръката. Препоръка № 187 предвижда държавите-членки периодично да съставят и да актуализират национален профил. Националният профил представлява обобщено представяне на текущото състояние на политиката по безопасност и здраве при работа, което да послужи за основа за развитие на самата политика, за предприемане на конкретни мерки в тази насока. Следващата препоръка е Препоръка № 198 по трудовото правоотношение. Тази препоръка поставя акцент върху развитието на национална политика за защита на работниците по трудово правоотношение. Всъщност целта е да съдейства за борба срещу прикритите трудови правоотношения. За целта държавите-членки следва да формират национална политика и да я прилагат в съответствие с националното законодателство в сътрудничество със социалните партньори, като основен момент в препоръката е идентифициране на ясни условия и критерии, които да показват наличието на трудово правоотношение. В самата препоръка са изброени отделни специфични индикатори, които всяка държава-членка би трябвало сама, съобразно националното законодателство и политика и след консултации със социалните партньори да определи сама за себе си. Към това бих добавила, че следва да се създава и подходящ мониторинг за наблюдение и контрол на процесите на пазара на труда и организацията на работата, както има и един специфичен момент – изграждане на национални механизми, които да гарантират идентифициране на такива трудови правоотношения при транснационално предоставяне на услуги. Това е един допълнителен и изключително важен момент особено сега, в процесите на активизиране на глобализацията.
Предвижда се и систематична обратна връзка и обмен на информация по този въпрос с други държави. Това са накратко основните разпоредби на конвенцията и двете препоръки. Въз основа на чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 19 от Устава на МОТ Министерският съвет предлага на вниманието на Народното събрание, което да вземе акт от упоменатата конвенция и двете препоръки. Благодаря ви.
ПРЕДС.ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, госпожо Чолашка. Заповядайте, господин Кумчев. Имате думата.
ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, аз изслушах с внимание Вашето експозе, госпожо Чолашка. Вие на няколко пъти употребихте израза “национална политика”. Зад това какво се крие? Дали това са норми, наредби, закони – това е първият ми въпрос. Вторият ми въпрос е: има ли финансово обезпечаване, мисли ли се за това и необходимо ли е това?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, доктор Кумчев. Заповядайте, госпожо Чолашка, да отговорите на въпросите на доктор Кумчев. Имате думата.
АСЯ ЧОЛАШКА: Благодаря Ви, господин председател! Да, самата конвенция дава дефиниция на понятието “национална политика”. Това е националната политика в областта на професионалната безопасност и здраве и работната среда, разработена в съответствие с принципите на чл. 4 на самата конвенция. Националната система, както упоменах, обхваща закони, наредби, тоест, нормативната уредба, ведомства или орган, който е натоварен и е компетентен в тази област, механизми за осигуряване на съответствие с националното законодателство, водене на консултации със социалните партньори. Това всъщност е най-общо, което обхваща националната система. А политиката, както казах, тоест, направо ви цитирах, това е чл. 1, буква “а”. По отношение на финансирането, бих казала към момента – пак подчертавам, че самата конвенция, вземането на акт от нея не поражда права и задължения, само информира законодателния орган – но България в момента разполага с една съвременна система за безопасност и здраве при работа, както и в момента отговаряме на най-новите изисквания не само по линия на Международната организация по труда, а и по линия на Европейския съюз. Просто добавям нещо, което е изключително важно, тъй като България транспонира съответните директиви и ще продължава да ги транспонира. Има изградена система, има нормативна уредба, която е в съответствие с установените стандарти, има орган, който отговаря, има Инспекция по труда. Самият Кодекс по труда знаете, че създава условия и гаранции за сътрудничество и диалог със социалните партньори и той се осъществява и със съответните структури.
Финансирането става чрез бюджета на Министерството на труда и социалната политика, в чиито структури влиза и Главна инспекция на труда и министерството, което отговаря за провеждане на тази политика. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, госпожо Чолашка. Колеги, има ли други въпроси, мнения, становища? Няма. Предлагам да преминем към гласуване и да приемем проекта за решение на Народното събрание, който ни се предлага, за вземане на акт от Конвенция № 187 относно изграждането на насърчителна рамка по безопасност и здраве при работа, 2006 г.; от Препоръка № 197 относно изграждането на насърчителна рамка за безопасност и здраве при работа, 2006 г. и от Препоръка № 198 относно трудовото правоотношение, 2006 г., № 702-03-15, внесен от Министерския съвет на 19.03.2007 г.
Моля, колеги, гласувайте този проект за решение. "За" - 17, "против" и "въздържали се" - няма. Приема се единодушно Решението на Народното събрание за вземане на акт от Конвенция № 187 относно изграждането на насърчителна рамка по безопасност и здраве при работа, 2006 г.; от Препоръка № 197 относно изграждането на насърчителна рамка за безопасност и здраве при работа, 2006 г. и от Препоръка № 198 относно трудовото правоотношение, 2006 г., № 702-03-15, внесен от Министерския съвет на 19.03.2007 г. Благодаря Ви, госпожо Чолашка.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, преминаваме към точка трета от дневния ред: Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, № 602-01-111, внесен от Министерския съвет на 19.12.2007 г. второ четене - продължение. Имаме да разгледаме само още няколко текста. На предишното заседание стигнахме до § 23. По § 23 има едно предложение на народните представители Маргарита Панева и Ива Станкова:
В т. 2а след текста “което работи за себе си” се вписва “или е наето като подизпълнител” и изречението продължава с текста на вносителя. Заповядайте, госпожо Панева. Имате думата по това предложение.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Предложението, което сме направили с колежката Станкова, е свързано с редица злополуки, които се случват на обекти, където се наемат подизпълнители. Много често изобщо не се сключват трудови договори с тези лица, не се осигуряват, не се правят никакви характеристики на работните места, които заемат, не правят инструктажи предварително по охрана на труда, да им се обяснява какви рискове има, не се полага никаква грижа за наетите като подизпълнители лица. Чела съм много заключения на експерти от Инспекцията по труда, в които е записано, че в много от случаите лицата заради това страдат, че работодателят не поема никакви ангажименти в много от случаите към подизпълнителите. Има много случай и най-вече в строителството, има и случаи в селското стопанство и т.н. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева. Вие не смятате ли, че “което е наето от работодател”, означава, че тук влиза в групата на така наречените подизпълнители или искате изрично да бъде записано това? Защото работодателят е този, който наема или сключва договор с тази фирма, която Вие наричате “подизпълнител”.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Това казах аз, че обикновено работодателят ползва подизпълнители, често без да сключи договор или сключва договор за две – три лица, а работят без договор пет – десет и повече лица. Заради това искаме наравно да носи отговорности и подизпълнителят. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева. Заповядайте, господин Войнов. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! По така направеното предложение – да се добави текста “което работи за себе си или е наето като подизпълнител” - смятаме, че не би трябвало да се приеме, тъй като самото понятие “подизпълнител” се разминава с понятието “работещ”, което е уредено в чл. 14 от закона, а още повече, че понятието “подизпълнител” би трябвало според мен да го отнесем към Закона за устройство на територията или там, където има облигационни отношения. А тук на налице трудово-правни отношения и би трябвало да остане понятието “работещ”. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър Войнов. Колеги, има ли други мнения, въпроси, становища? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Панева и доктор Станкова.
Моля, гласувайте това предложение на народните представители Панева и Станкова за § 23. "За" - 3, "против"- няма, "въздържали се" - 12. Предложението на народните представители Панева и Станкова за допълнение на т. 2а от § 23 не се приема. По другите точки няма направени предложения. Вносителите имат ли бележки, коментари, аргументи? Няма. Колеги, подлагам на гласуване текста на вносителя за § 23. Моля, гласувайте текста на вносителя за § 23. "За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма. Текстът на вносителя за § 23 се приема.
“23. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
Създава се т. 1а:
“1а. “Превенция” са всички мерки, които се предприемат или планират на всички етапи на работа в предприятието, за предотвратяване, ограничаване и/или отстраняване на професионалните рискове.”
2. Създават се т. 2а, 2б и 2в:
“2а. “Работещ” е всяко лице, което е наето от работодател, както и лице, което работи за себе си, включително обучаващите се или стажантите – за времето на обучение, стаж и практика.
2б. “Представител на работещите по безопасност и здраве при работа” е всеки работещ, който е избран или определен от общото събрание на работещите (по реда на чл. 6 от Кодекса на труда) да представлява работещите по всички въпроси, свързани с безопасността и здравето при работа.
2в. “Предприятие” е понятието, определено в § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда”.”
3. Точка 7 се изменя така:
“7. “Лично предпазно средство” е всяко приспособление (екипировка), проектирано да се носи или използва от работещия, за да го предпазва от една или повече възможни опасности, заплашващи неговото здраве и безопасност при работа, както и всяко допълнение, пренадлежност или специално работно облекло, проектирани за същата цел.”
Преминаваме към Допълнителната разпоредба. От Правна дирекция предлагат Допълнителната разпоредба – това, което е написано като § 24 – и това според мен е правилно, да премине към Преходната разпоредба. Вносителите, приемате ли това предложение? Да! Комисията предлага заглавието “Допълнителна разпоредба” да отпадне. Моля, колеги, гласувайте предложението § 24 да премине към Преходните разпоредби и да отпадне заглавието “Допълнителна разпоредба”.
"За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на комисията § 24 да премине към Преходните разпоредби и да отпадне заглавието “Допълнителна разпоредба” се приема. Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Имам предложение към Преходната разпоредба. Мога ли да го направя сега?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Зависи какво е предложението. Можете, ако е редакционно предложение.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Това, което искам да предложа, е породено от разговори със служители в службите по трудова медицина, а именно това, че във випуск 2005/2006 е нямало специализация по “трудова медицина”. Оказва се, че специалистите не са достатъчно. Тяхната молба е в Преходната разпоредба да включим следния текст:
“Разпоредбата на чл. 25б, а именно изискването в минималния състав на службите по трудова медицина да има лекар със специалност “трудова медицина”, да влезе в сила от 1 януари 2009 г.
Тук виждам, че се предлага срок една година. Това е още малко по-дълъг срок. Всъщност да се даде възможност да се появят специалисти от следващи випуски на специалността “трудова медицина”. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева. Ние разбрахме за какво става въпрос. Сега веднага правя един ремарк, една връзка с така наречените общо практикуващи лекари. На тях през 1999 г. им дадохме възможност да придобият не образователно-квалификационна степен, а специалност по обща медицина От 5000 общопрактикуващи лекари към момента има 500 или 600, а срокът е 2008 г., тоест, остава още една или две години до 2009 г. Говорим за джипитата. Защо говорим за джипитата? Говорим, защото за службите по трудова медицина от 1997 г. досега всъщност имаше срок за придобиване на специалност. Тази жена, която направи това предложение, е ръководител на служба по трудова медицина и ние преди заседанието на комисията имахме среща с нея. Господин Донев може да ви каже резултата от тази среща. Заповядайте, господин Донев, в контекста на дискусията, която предлага да проведем госпожа Понева по § 25, тоест, да удължим срока за придобиване на специалност.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Това предложение, разбира се, има своето основание, тъй като много от лекарите, които не са придобили специалност по трудова медицина, а в същото време имат регистрирани служби по трудова медицина, тоест, ръководят тези служби, законодателството до момента им позволяваше, даваше им гратисен период със завършен курс по трудова медицина да могат да ръководят и да регистрират служби по трудова медицина. Но след като законът има даде 10 години срок, в който те, ако желаят, да придобият специалност по трудова медицина, дали през 2004, 2005 или 2006 г. са били нулеви за тази специалност, имало ли е нямало ли е прием, но по наши данни абсолютно всички лекари, които са имали желание да придобият такава специалност, по-скоро са се насочвали към възможността от едномесечни курсове по трудова медицина, отколкото да се запишат и редовно да завършат такава специалност “трудова медицина”. Госпожата, с която и с доктор Адемов имахме среща преди заседанието, остана доволна от отговора ни на този въпрос, тъй като законът дори с приемането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд на такива лекари не им забранява да регистрират служби по трудова медицина. Тя може да има собствена служба по трудова медицина, може да я регистрира по съответния ред в Министерството на здравеопазването, но законът поставя изискване в минималния състав на службата по трудова медицина задължително да има лекар със специалност “трудова медицина”, това, което нито една служба по трудова медицина не би могла да съществува, да си позволи, който и да я регистрира, чиято и собственост да е тя, да си позволи да упражнява такава дейност без съответният лекар да е придобил такава професионална следдипломна квалификация по реда на Наредба № 34 от 29 декември 2006 г. за номенклатурата на специалностите, по които се завършва следдипломна квалификация в системата на здравеопазването.
Така че няма никакъв проблем. Тя остана доволна от отговора. Притеснението й може би беше, че трябва да си наеме лекар със специалност “трудова медицина”, който да фигурира в минималния състав на службата по трудова медицина. Но без такъв лекар, нали сами разбирате, че качеството на услугата, на дейността на службата по трудова медицина не би било в съответната степен, която е необходима. Досега имаха десет години срок и с този едногодишен срок, който се дава за пререгистрация, срокът става единадесет години. Винаги ще има някой, когато има срок в закона, който ще остава извън срока. Законът не може да удовлетвори всички очаквания, всички искания, когато има срокове в закона. Все някой ще бъде извън срока. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев. Ние проведохме дискусия с доктор Антоанета Тафраджийска, но това не е толкова важно – по-важното е, че това, за което говори тя, за тези две години, в които не е имало специализации, тук става въпрос за държавна поръчка. Тази наредба е за държавната поръчка. Ние винаги уважаваме сроковете Но тук, в минималния състав на службите по трудова медицина едва ли бихме могли да направим компромис с квалификацията. Тя е достатъчно разумен човек и се съгласи с нашия аргумент. Ако вие предлагате този срок да бъде удължен на двугодишен, можете да го направите сега в комисията. Ако не го предлагате, може да остане в този вид. Това беше дискусията, която проведохме с нея. Заповядайте, господин Донев. Имате думата.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, искам да обърна внимание, че в предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд става въпрос за едногодишен срок за пререгистрация на службите по трудова медицина.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев. Заповядайте, колеги, има ли други мнения? По § 25 има предложение от Правна дирекция за по-прецизна редакция и това предложение звучи по следния начин:
“§ 25. Регистрираните до влизането в сила на този закон служби по трудова медицина се пререгистрират в срок до една година от влизането му в сила.”
Мисля, че това е по-добрата редакция. Колеги, има ли мнения, съображения?
Господин Кумчев, заповядайте. Имате думата.
ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз следя внимателно тази дискусия. Искам да кажа, че приемам по принцип всички доводи, но фактите наистина са много неприятни. Миналата седмица бях в деканата за следдипломна квалификация. Наредбата за следдипломна квалификация не е готова, все още нещата са в една мъртва точка. И на мен ми се струва, уважаеми господин председател, господин заместник-министър, че ще се наложи към края на годината да поискаме още един отлагателен срок. Това го казвам само като една резерва. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не към края на годината. Тук става въпрос за една година след влизането в сила на закона, което не означава една година.
Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз също искам да предложа изменение на чл. 25б.
“§ 24а. Разпоредбата на чл. 25б, ал.1, т. 1 влиза в сила от 1 януари 2009 г.”
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева. Колеги, направено е предложение. Ще го подложа на гласуване. Моля, гласувайте предложението на госпожа Понева за нов параграф с текста, който тя прочете току-що.
За”- 3, “против” – няма, “въздържали се” – 12.
Предложението на госпожа Понева за създаване на нов параграф не се приема.
Колеги, подлагам на гласуване Преходните разпоредби с редакцията на вносителя за § 24 и редакцията на Правна дирекция за § 25, която току-що прочетох.
Моля, гласувайте текстовете на § 24 и § 25 от Преходните разпоредби.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма. Текстовете на § 24 и § 25 от Преходните разпоредби се приемат.
“Преходни разпоредби
“§ 24. Навсякъде в закона думите “работници” и “работници и служители” се заменят с “работещи”.
§ 25. Регистрираните до влизането в сила на този закон служби по трудова медицина се пререгистрират в срок до една година от влизането му в сила.”
Заповядайте, господин заместник-министър Войнов. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, пропуснах нещо. Може би е по-добре думичката “се” да се избегне два пъти.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това вероятно е печатна грешка. Колеги, връщаме се – докато законопроектът не е приет от комисията, това е позволено – към тази норма, която приехме под натиска на Правна дирекция – чл. 25б, където е дадено определението за лекар със специалност по трудова медицина, както е по вносител, а ние приехме една дълга дефиниция. Тук се предлага една редакция:
“1. лице с образователно-квалификационна степен “магистър по медицина” и с придобита специалност “трудова медицина”.”
Мисля, че това е много по-изчистен и много по-лек текст. Колеги, с нищо не променяме съдържанието, а мисля, че само текстът става по-четивен, както се казва, и по-лесно възприемчив. Ето, вижте какво сме приели:
“1. лице с придобито висше образование на образователно-квалификационна степен “магистър по специалност медицина” и с получена специалност в системата на здравеопазването “трудова медицина”.”
Този текст, който сега предлагат вносителите, мисля, че е по-добрият текст.
Моля, колеги, прегласуваме текста на комисията за чл. 25б. "За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма. Текстът на комисията за чл. 25б, ал. 1, т. 1 се приема.
“Чл. 25б. (1) Минималният състав на службите по трудова медицина включва:
1. лице с образователно-квалификационна степен “магистър по медицина” и с придобита специалност “трудова медицина”.”
Колеги, има ли други предложения за изменение или допълнение? Разбира се, не става въпрос за нова законодателна инициатива, а само за редакционни бележки. Заповядайте, господин Донев. Имате думата.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Бих искал да ви обърна внимание на това, което госпожа Михайлова предишния път изрази като притеснение по отношение наслагването на специализиран контрол в чл. 54 и чл. 54а.
Нашето желание е притеснението от наслагване на два пъти на “специализиран контрол” да се избегне. Затова предлагаме на вашето внимание текст на чл. 54а, ал. 1:
“Чл. 54а. (1) Органите на държавния здравен контрол упражняват контрол върху дейността на службите по трудова медицина по:....” И нататък текстът си следва:
“1. регистрацията и съответствието на данните и документите по чл. 25г, ал. 1 и чл. 25д, ал. 1 с фактическото състояние;
2. изпълнението на договорените с работодателя дейности, свързани със здравето на работниците и служителите по чл. 25а, ал. 1;
3. документите, удостоверяващи дейността на службата.”
Това го предлагаме, за да се избегне притеснението от повторение и да не би да се получат колизии при тълкуването на специализирания контрол, веднъж, че този специализиран контрол се провежда от Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” и втори път – специализирания контрол върху дейността на службите по трудова медицина, че се осъществява от органите на държавния здравен контрол. Затова предлагаме текстът да се прередактира и добие вида, който ви прочетох преди малко. А съответно ал. 1 и ал. 2 се обединяват. Ал. 3 става ал. 2, ал. 4 става ал. 3. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев. Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз смятам, че този текст е по-коректен и го поддържам. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Колеги, предлагам да прегласуваме чл. 54а от § 22 с тези промени, които господин Донев направи като предложение на комисията.
Моля, колеги, гласувайте текста на комисията за чл. 54а в новия вариант.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма. Текстът на комисията за чл. 54а се приема.
“Чл. 54а. (1) Органите на държавния здравен контрол упражняват контрол върху дейността на службите по трудова медицина по:
1. регистрацията и съответствието на данните и документите по чл. 25г, ал. 1 и чл. 25д, ал. 1 с фактическото състояние;
2. изпълнението на договорените с работодателя дейности, свързани със здравето на работниците и служителите по чл. 25а, ал. 1;
3. документите, удостоверяващи дейността на службата.
(2) Контролът се извършва текущо и в случаи на подадени жалби и сигнали.
(3) Органите на държавния здравен контрол имат право:
1. на свободен достъп до службите по трудова медицина;
2. да изискват информация и документи от службата по трудова медицина във връзка с дейността й;
3. да дават задължителни предписания на службата по трудова медицина за отстраняване на констатирани нарушения;
4. да съставят актове за констатирани административни нарушения.
(4) При изпълнение на своите задължения органите на държавния здравен контрол са длъжни да пазят в тайна факти и обстоятелства, които са им станали известни при проверката и които представляват производствена или търговска тайна на контролираните предприятия.”
Колеги, има ли други предложения, мнения, становища? Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз се извинявам, че ще се върна на нещо, което може би трябваше в началото да кажа, но наистина всеки път забравях да попитам. Виждам, че се въвежда понятието “безопасност и здраве при работа”. Това се налага, разбирам го. Но не бива ли тогава да се смени и наименованието на закона, защото става разминаване, ако това понятие вече добива приемственост? Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева. Заповядайте, господин Донев. Имате думата.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаема госпожо Понева, Конституцията на Република България въвежда термина “здравословни и безопасни условия на труд”. А наименованието на закона идва от текста на Конституцията на Република България. Терминът “здравословни и безопасни условия на труд е добил гражданственост в нашите нормативни актове и в прилагането на това законодателство по “безопасност и здраве при работа” и “здравословни и безопасни условия на труд” по принцип се прилагат паралелно и се използват паралелно и двата термина, и двете съчетания като понятия. И в Европейския съюз, и в Европейската комисия съществуват паралелно и двете наименования – “здравословни и безопасни условия на труд” и “безопасност и здраве при работа”, като “здравословни и безопасни условия на труд” е по-широкото понятие, докато в Европейската комисия “безопасност и здраве при работа” е по-широкото понятие, отколкото “здравословни и безопасни условия на труд”. Но при нас, понеже това вече е наложено от Конституцията на Република България, възприемаме по-широкото понятие – “здравословни и безопасни условия на труд” пред понятието “безопасност и здраве при работа”. Но при всички технически срещи с експерти на Европейската комисия ни внушиха да въведем като понятия, като изрази, които се употребяват, и двете – и “здравословни и безопасни условия на труд”, и “безопасност и здраве при работа”. В подзаконовите нормативни актове, там, където въвеждаме изисквания на директиви на Европейския съюз, ние използваме и двете понятия. Специалистите, които се занимават с прилагането на това законодателство, още от наименованието на самата наредба могат да разберат дали с нея се въвежда директива или е наредба, която преработва наши съществуващи към момента правилници по безопасност на труда. Общо взето, използваме “здравословни и безопасни условия на труд”, когато преработваме наши, съществуващи нормативни документи в наредби, които да отговарят на европейските изисквания, критерии, принципи в областта на безопасността и здравето при работа, а използваме термина “минимално изискване за осигуряване на безопасност и здраве при работа тогава, когато въвеждаме изисквания на директиви на Европейския съюз. Не бива да има притеснения в това отношение. Проблемът ни е известен, но за момента той просто не е възможно да бъде решен поради това, че е въведено и като изискване и на Конституцията на Република България, като право, което Конституцията предоставя на работниците и служителите в България – на здравословни и безопасни условия на труд. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Донев. Има думата господин Илчев. Заповядайте, господин Илчев.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, ще бъда съвсем кратък. За прецизност, щом госпожа Михайлова приема редакцията на вносителя, при това положение чл. 54, ал. 2 пада и оттам нататък алинеите ще трябва да се преномерират, като ал. 3 да стане ал. 2, ал. 4 да стане ал. 3 и ал. 5 да стане ал. 4. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Илчев, но това го казахме преди малко. Колеги, има ли други предложения, мнения, становища? Не виждам. Благодаря Ви, колеги, още веднъж. Лека вечер, а на тези, които продължаваме в други комисии – успешна работа.
Закривам заседанието.(Закрито в 17,05 ч.)
Председател: Д-р Хасан Адемов.