Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика при дневен ред:
1. Обсъждане на законопроект за ратифициране на заемното споразумение (Първи заем за развитие на политиките: Институционална реформа в социалните сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие - № 702-02-23/03.05.2007 г. с вносител Министерския съвет.
2. Отчет за дейността на Икономическия и социален съвет за 2006 г., № 730-00-17, внесен от Икономическия и социален съвет на 30.03.2007 г.

---

П Р О Т О К О Л
На 9 май 2007 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за ратифициране на заемното споразумение (Първи заем за развитие на политиките: Институционална реформа в социалните сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие - № 702-02-23/03.05.2007 г. с вносител Министерския съвет.
2. Отчет за дейността на Икономическия и социален съвет за 2006 г., № 730-00-17, внесен от Икономическия и социален съвет на 30.03.2007 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по труда и социалната политика, и гости се прилага към протокола. Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от заместник-председателя на комисията господин Петър Мръцков.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Добър ден, уважаеми колеги, уважаеми социални партньори, уважаеми гости!
Имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика. Аз ще си позволя с ваше съгласие, уважаеми колеги, да предложа да включим като точка в дневния ред и един законопроект за ратифициране на Заемно споразумение. Това е Първи заем за развитие на политики: Институционална реформа в социалните сектори между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител на този законопроект е Министерският съвет. Предлагам нашата комисия като първа точка в дневния ред да разгледа този законопроект, тъй като той е в дневния ред на парламента и независимо от това, че ние не сме водеща комисия, все пак трябва да се запознаем с този законопроект.
Така че предлагам следния дневен ред:
1. Обсъждане на законопроект за ратифициране на заемното споразумение (Първи заем за развитие на политиките: Институционална реформа в социалните сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие - № 702-02-23/03.05.2007 г. с вносител Министерския съвет.
2. Отчет за дейността на Икономическия и социален съвет за 2006 г., № 730-00-17, внесен от Икономическия и социален съвет на 30.03.2007 г.
Има ли предложения за изменение или допълнение на този проект за дневен ред? Не виждам. Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
"За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма. Дневният ред се приема.
1. Обсъждане на законопроект за ратифициране на заемното споразумение (Първи заем за развитие на политиките: Институционална реформа в социалните сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие - № 702-02-23/03.05.2007 г. с вносител Министерския съвет.
2. Отчет за дейността на Икономическия и социален съвет за 2006 г., № 730-00-17, внесен от Икономическия и социален съвет на 30.03.2007 г.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Обсъждане на законопроект за ратифициране на заемното споразумение (Първи заем за развитие на политиките: Институционална реформа в социалните сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие - № 702-02-23/03.05.2007 г. с вносител Министерския съвет.
Представител на Министерство на финансите днес е господин Лъчезар Стефанов, а от Министерството на труда и социалната политика госпожа Елка Димитрова.
Кой от колегите ще представи законопроекта?
Заповядайте, господин Стефанов. Имате думата.
ЛЪЧЕЗАР СТЕФАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Основните вносители – Министерството на икономиката и енергетиката – ги няма. Аз мога да коментирам и да изложа пред вас финансовите аспекти на заема.
Този заем е част от три подобни заема. Това фактически е първият заем. Целта на тези заеми е да подпомогне приемането и прилагането на политики - специално за този заем, за който говорим днес – за подобряване на институционалната рамка на трудовия и социалния сектор за по-добро обвързване на техните политики със стандартите на Европейския съюз, нещо, което се налага от нашето ефективно членство в Европейския съюз, и подобряване ефективността на системите на здравеопазването, образованието и социалната защита с оглед на поддържане на фискална устойчива рамка на разходите и подобряване достъпа до основни социални услуги.
Размерът на заема е 113 млн. евро, което е равностойност на 150 млн. щатски долара към момента на преговорите, които се проведоха през месец януари тази година.
Финансовите условия са стандартните, при които договаряме със Световната банка. Понастоящем Световната банка ни предостави определени отстъпки от тези условия, които се изразяват в незаплащането, невнасянето на първоначална такса от 1 процент от заема и намаление на процента на такса ангажимент върху неусвоения ресурс. Стандартният процент е 0,75, а понастоящем таксата е 0,25 процента върху този заем.
Срокът за погасяване на заема е 17 години, като има и 5-годишен гратисен период по отношение на главницата. Получаването на тези средства е предвидено в Закона за държавния бюджет за 2007 г.
Това е по отношение на финансовите условия на заема.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин Стефанов.
Госпожо Димитрова, Вие ще вземете ли отношение по законопроекта и по това, което касае Министерството на труда и социалната политика!
Заповядайте, госпожо Димитрова. Имате думата.
ЕЛКА ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Аз мога да допълня още, че заемът ще се използва също и в сферата на образованието и здравеопазването. Но аз мога да кажа за използването му в областта на социалната защита. Това ще бъде подкрепа за по-нататъшното развитие и създаването на нови работни места, насърчаване гъвкавостта на пазара на труда, активиране на безработните, особено активиране на дълготрайно безработните, на тези, които получават социални помощи. Той също така е подкрепа за развитието на системите, които осигуряват подкрепата на безработните и на социално слабите, за увеличаване на техния капацитет и за подобряване качеството на услугите, които те предоставят на своите клиенти.
Освен това се счита, че с тези средства ще се подкрепи постигането на някои основни цели, които нашата страна си е поставила за 60 процента равнище на заетост в края на периода, за който се отпуска заемът, за нарастване на икономическата активност, продължаване намаляването на безработицата и особено безработицата на продължително безработните лица.
Освен това ще се проведат и някои оценки на ефективността на програмите с оглед тяхното преструктуриране и ограничаване на тези, които нямат нетен ефект, тоест, които не осигуряват трайна заетост. Също така ще се направи оценка и на ефекта от социалното подпомагане с оглед насочването на социалните помощи към тези, които са най-нуждаещи се и които действително сами не могат да си осигурят доходи.
В тази връзка е и въведеното изменение в Закона за социално подпомагане, с което ние ограничихме правота на хората в трудоспособна възраст да получават социални помощи и в края на 2007 г. сигурно около 30 хиляди души ще излязат от системата. За тях ще трябва да се осигурят възможности за обучение, за ограмотяване, за квалификация и за субсидирана заетост, като за това също ще бъдат необходими средства.
Така че това е в общи линии социалната задача на този първи заем.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, госпожо Димитрова.
Уважаеми колеги, имате думата за отношение по законопроекта.
Заповядайте, госпожо Банкова. Имате думата.
СТЕЛА БАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Няма ли да получим информация как ще се използва заемът в сферата на здравеопазването? Ако получим такъв отговор, какъвто получихме за социалната сфера, лично аз не съм удовлетворена.
Разбира се, че ще гласувам този законопроект. Но не смятате ли, че е особено важно на фона на това туземско здравеопазване, което имаме в момента, чиновник от Министерството на здравеопазването да дойде и да защити тезата защо е толкова важно и животоспасяващо да взимаме заем.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, госпожо Банкова.
Уважаема госпожо Банкова, днес тук няма представител на Министерството на здравеопазването, тъй като този законопроект е разпределен и на Комисията по здравеопазване. Там ще се направи основния дебат най-вече за здравеопазването и всеки може да присъства на това заседание.
Аз вече казах, че нашата комисия не е водеща по този законопроект, но ние трябва да имаме мнение по него. Вие, разбира се, можете да присъствате на дебата в Комисията по здравеопазването, където по-подробно ще бъдат изнесени данните, от които се интересувате.
Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз също ще гласувам против този законопроект, тъй като доста често вече се налага да обсъждаме и гласуваме подобни предложения за сключване на заемни споразумения.
Наистина не е ясно, както каза и госпожа Банкова, точно за какво ще бъдат изразходвани тези средства, а и никога няма отчетност за това за какво са били изразходвани вече. Сега чуваме все пак някакви идеи. Трупа се огромен бюджетен излишък, а същевременно се взимат заеми. Това са дългове. Страната ни потъва в дългове. Живот на заем – както се казва – а същевременно има неправилно бюджетно планиране и трупане на едни огромни бюджетни излишъци.
Ние от Демократи за силна България имаме принципна позиция по тези въпроси. Последният заем, за който гласувахме, разбира се, с изказванията си и с критиките към това, че пристъпваме към подобни действия, гласувахме “за”, тъй като бяха упоменати доста социални дейности. Но това беше един компромис от наша страна. Оттук нататък просто няма да подкрепяме подобни решения.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Понева.
Заповядайте, господин Кумчев. Имате думата.
ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, госпожо Понева, не мога да се съглася с Вашите доводи, защото няма банка в света, която да не контролира къде отиват парите й, още повече, че този заем ни се отпуска при такъв благоприятен петгодишен гратисен период. Това, първо
Второ, искам да Ви информирам, че преди около три месеца тук, в Народното събрание с представители на Световната банка имаше няколко работни срещи, като се започне от Комисията по бюджет и финанси и се свърши с представители на Комисията по здравеопазването, в която много точно и ясно бяхме питани как върви системата, какво върви. Те имаха доклад, който беше около 150 страници. Така че те знаят много по-добре от нас какво става у нас. Извинявайте за точния израз.
В този смисъл смятам, че не е редно да гласувате против тогава, когато се касае за заем за социалните сфери, още повече че Вие непрекъснато пледирате за тях.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, доктор Кумчев.
Заповядайте, госпожо Банкова. Имате думата.
СТЕЛА БАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Имам една реплика към представителя на Министерство на финансите и един въпрос.
С какви доводи можете да ни убедите, че в случая много по-важно от гледна точка на загрижеността за развитието на социалната сфера и на здравеопазването е да се вземе заемът, а да не се използва бюджетният излишък, като имате предвид стойността на бюджетния излишък, като направите сравнение с другите държави, които имат или нямат бюджетен излишък, съпоставено с тяхното развитие. Как ще ни убедите, че е важно да се вземе заемът, а не да се използва бюджетният излишък? Какви професионални, а, ако обичате, и морални подбуди ви водят при това решение?
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, госпожо Банкова.
Заповядайте, доктор Кумчев. Имате думата.
ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Банкова, миналата седмица във връзка с Вашите въпроси, които тук повдигате в момента, дойде докладът на Международния валутен фонд, който все още ни контролира, независимо, че договорите между нас вече са в историята. Той контролира страната ни по отношение макрорамката на финансовата стабилност.
Искам да Ви кажа съвсем ясно и точно, че в националните медии беше публикувано изискването на страната ни да има точно такъв размер на бюджетния излишък, за да се гарантира макрорамката на бюджета.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, доктор Кумчев.
Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин заместник-министър, уважаеми социални партньори!
Аз имам един въпрос към госпожа Димитрова. Тя подчерта, че част от приоритетите в усвояването на заема са свързани с повишаването на заетостта и повишаване на икономическата активност на населението, приоритети, близки до приоритетите в Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”.
Моят въпрос е как средствата, които ще се усвояват по заема, допълват или надграждат средствата, които ще се усвояват по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”? На този етап ясно ли е по какъв начин междинните звена в Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” ще си взаимодействат със звената, управляващи тези средства, така че да не се получава покриване на едни и същи сектори, на едни и същи бенифициенти и насочване на средства за задоволяване на практика на едни и нужди.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Заповядайте, господин Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми гости! Аз няма да оспорвам нуждата от финансиране в социалната област и целите, които са поставени чрез това заемно споразумение.
Но не мога да не отбележа едно голямо предизвикателство, което имаме. Ние го обсъждахме и по време на приемането на бюджета за 2007 г. Аз бях направо шокиран, когато взех официалната информация за миналата година. Румъния е оползотворила над 230 млн. евро от европейски програми за здравеопазване, безвъзмездно финансиране, а ние не сме спечелили нито един евроцент.
Този тип политика, която ние водим от преди десет години – на подпомагане от международните финансови институции – според мен вече изчерпва възможностите като инструмент, защото това е пасивна финансова политика. Действително това са инструменти, при които средствата се връщат с лихви. Макар и дългосрочно, това не трябва да бъде вече приоритетът на европейска България.
Същевременно ние сме заложили в тазгодишния бюджет да усвоим 20 процента от парите, които са определени за България от европейски източници, и ние знаем колко мощни са финансовите инструменти на Европейския съюз по отношение на Кохезионния фонд и структурните фондове и по-специално за социални политики.
Тъй като ние пък сега сме точно в ролята на най-бедния член на Европейския съюз, точно тук и сега ние трябва да насочим нашите усилия.
Затова аз бих препоръчал на държавната администрация час по-скоро да започне да работи в тази посока.
Затова аз лични ще се въздържа да подкрепя тази стъпка, не защото не споделям нуждата от финансиране в тази област, но смятам, че инструментите трябва да бъдат променени.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, доктор Колчаков.
От социалните партньори някой, ако иска да вземе отношение, да заповяда.
Заповядайте, господин Манолов. Имате думата.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми заместник-министри, колеги!
Разбира се, не е моя работа да коментирам “дали” – “или”. Това е работа на политиците да решават дали да се взимат подобни заеми. Но тук между целите, положени в заемното споразумение, чух, че е заложена цел работа по подобряване на гъвкавостта на пазара на труда. Това според мен ще бъдат напразно похарчени средства в тази посока. Българският пазар на труда е един от най-гъвкавите в Европейския съюз. По изследване на Международната организация на труда, ако бъде премерена гъвкавостта от 1 до 6, където 1 означава “егидън”, а 6 значи “гъвкав”, то българският пазар на труда се оценява с 2.2. Има две държави в Европейския съюз с по-гъвкав пазар на труда от България.
Така че полагането на тази цел най-вероятно ще доведе до безцелно харчене на средства. Само на това исках да ви обърна внимание в тази посока. Просто ще има толкова тежка съпротива, че американската цел “Ти си уволнен” или “Аз напускам”, просто в България не може да бъде постигната.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин Манолов.
Имаше един въпрос, зададен към госпожа Елка Димитрова.
Заповядайте, госпожо Димитрова. Имате думата.
ЕЛКА ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Естествено, че Министерството на труда и социалната политика работи по Оперативната програма “Развитие на човешките ресурси” и това е нашата основна задача в момента. Подготвят се документите, които съпътстват получаването на средства, тъй като те се получават на проектен принцип и от бенефициенти от цялата страна.
Така че тези две дейности се съчетават в нашата работа.
Ще кажа още, че има достатъчно ресурс, който трябва да бъде подкрепен и, ако примерно броят на безработните намалява, броят на продължително безработните намалява много бавно и това е едно твърдо ядро на пазара на труда, което си остава и което изисква нашата подкрепа в много направления.
Освен това в областта пък на заетите има един, бих казала, неизчерпаем контингент, който се нуждае от квалификация и преквалификация. В тази връзка много средства могат да бъдат изразходвани за подкрепа на работодателите за инвестиции в човешкия капитал.
В тази връзка ще отговоря и на господин Манолов също, тъй като гъвкавостта на пазара на труда е доста широко понятие. Има външна гъвкавост – когато човек прелива от една работно място към друго, има вътрешна гъвкавост - когато той се движи между различните производства, работни места в самото предприятие. Една от най-важните гъвкавости е професионалната, свързана с равнището на професионални знания и умения на дадената личност. Там са ключовите компетентности: компютърна грамотност, езикови знания и т.н.
В тази област има още какво да се желае за гъвкавост на нашата работна сила и за нейната адаптивност към новите технологии и към промените, които възникват.
Ето защо ще обобщя, че няма опасност от това да се изразходват средства за едно и също нещо.
Освен това ще допълня нещо, което е важно. Всеки заем на Световната банка е съпътстван с експертна консултантска помощ от тяхна страна. Например конкретните програми и действия, за които ще се изразходват средствата, ще бъдат определени с помощта на специална техническа помощ, която ще бъде във вид на грантове, дарения, с които ще се разработят тези програми и с помощта на експерти на Световната банка.
Освен това има и конкретни изисквания, които трябва да се постигнат като показатели по отношение на заетостта, на безработицата, на активирането и т.н.
Така че целият процес, както вече казах, е под контрола на Световната банка с нейния капацитет и с нейните изисквания.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, госпожо Димитрова.
Има ли други колеги, които желаят да вземат отношение? Ако няма, да преминем към гласуване.
Заповядайте, доктор Колчаков. Имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Извинявайте, но още едно нещо искам да посоча, когато се ползват пасивни финансови инструменти.
Преди три месеца ние актуализирахме едно заемно споразумение със Световната банка в размер на 70 млн. долара, от което за седем години са усвоени едва две трети и 24,5 млн. долара още стоят неусвоени. Актуализираме го за трети път.
Аз изпитвам срам като българин, че ние за седем години 70 млн. долара не можем да ги усвоим, три пъти актуализираме споразумението и една трета от тези пари стоят.
Затова аз смятам, че администрацията трябва да бъде поставена под една благородна преса от бизнеса, от нас, от гражданите и да си върши работата. Иначе пасивни финансови инструменти – ние се убеждаваме в това – не вършат работа. Това става в икономики, които се преструктурират, в бананови републики. Но в страна като България, която вече е между 60-те най-развити страни и член на Европейския съюз, ние виждаме, че това не дава добри резултати.
Тъй като съм убеден, че това заемно споразумение ще бъде прието, бих искал да не го сполети съдбата на онова, което е от 2000-та година.
Благодаря.
Има ли други колеги, които желаят да вземат отношение? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на законопроекта.
Моля, гласувайте законопроекта за ратифициране на Заемното споразумение (Първи заем за развитие на политиките: Институционална реформа в социалните сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
"За" - 9, "против"- 2, "въздържали се" - 2.
Законопроектът за ратифициране на Заемното споразумение (Първи заем за развитие на политиките: Институционална реформа в социалните сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие се подкрепя.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Отчет за дейността на Икономическия и социален съвет за 2006 г., № 730-00-17, внесен от Икономическия и социален съвет на 30.03.2007 г.
Колеги, днес ние разглеждаме отчета на Икономическия и социален съвет. По този отчет няма да има гласуване, тъй като Икономическият и социален съвет е независим орган и този отчет, който разглеждаме и който ще представи господин Дулевски, е израз на доброто сътрудничество между Комисията по труда и социалната политика и Икономическия и социален съвет.
Ние присъствахме на форума, която беше организиран и проведен от Икономическия и социален съвет. Той мина под знака на членството ни в Европейския икономически и социален комитет.
Казвам тези думи, за да не сметне някой, че има намеса на Народното събрание и на Комисията по труда и социалната политика в този независим орган – Икономическия и социален съвет. Ние, колегите са благодарни от това, че беше разпространен сборникът от доклади, които Икономическият и социален съвет е гледал и се е произнесъл по проблемите, които съществуват в нашето общество.
Господин Дулевски, като председател на Икономическия и социален съвет Вие ли ще представите отчета? Заповядайте, господин Дулевски. Имате думата.
ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости и колеги!
Разрешете ми преди да направя кратко съществено експозе относно отчета за нашата дейност от името на Икономическия и социален съвет да поздравя всички народни представители, всички членове на Икономическия и социален съвет и гости с Деня на Европа – 9 май, тъй като все пак този 9 май за първи път всички ние като национални институции честваме, мисля, доста достойно, този празник като членове на една отдавна жадувана общност – Европейската общност.
Първо, искам да благодаря, господин председател, за възможността, която е дадена на Икономическия и социален съвет да представи чрез отчета си в Комисията по труда и социалната политика, която за нас е водеща и с която имаме най-тесни комуникации, своята дейност, защото мисля, че България има доста неща, с които може да се гордее. Но мисля, че създаването на Икономическия и социален съвет на България е нещо, което има вече доста висока оценка и то говоря за оценка на европейски институции, оценка на Европейския икономически и социален комитет.
Казвам това не от гледна точка да представям ролята на Лалко Дулевски и Божидар Данев като заместник-председател, на господин Димитър Манолов като член и представляващ д-р Тренчев като заместник-председател, а от гледна точка на това, че в България през последните години се случи нещо много приятно, нещо много добро. Идеята за граждански парламент, идеята за гражданско общество – смея да го твърдя и винаги съм го твърдял като председател на този съвет в Европа – е подкрепена от всички политически сили, от всички последни три правителства и три парламента.
Ние нямаме обструкция и нямаме елементи на неподкрепа в нашите инициативи, в нашите дейности. Това се оценява изключително високо в официални документи - моите двама колеги са и членове на Европейския икономически и социален комитет и знаят това – първо, за силата на България да създаде такъв Икономически и социален съвет. Това също трябва да го заявя, защото това е резултат както на усилията на социалните партньори, така и на усилията на Народното събрание, на Министерските съвети, за които споменах. България е първата страна от 12-те нови членки в Европейския съюз, която създаде първия Икономически и социален съвет по модела на Европейския икономически и социален комитет.
Тук е, разбира се, и госпожа Дянкова, която е съпричастна към този процес. Но това е оценка не оттук, а оценка от президентите на Европейския икономически и социален комитет.
Второ, искам да ви кажа, че България е първата страна, в която Икономическия и социален съвет наред със становищата като документи и форма на консултации разви и втора форма, която ние предлагаме дори и в законопроекта за изменение и допълнение на нашия закон – това са публичните консултации с изпълнителната и законодателната власт.
Няма съвет в Европейския съюз – мога да го твърдя – на 25-те страни, който публично е застанал срещу правителство, срещу представители на Министерския съвет по определени проблеми и публично е заявил своята консолидирана позиция по проблеми като управленска програма, структурни и кохезионен фонд, политика по доходи, здравна стратегия и т.н.
Тук господин Манолов ме допълни, че само преди 15 дни ние приехме становище на Икономическия и социален съвет за защита на потребителите в присъствието на еврокомисаря Кунева, която дойде на сесията на Икономическия и социален съвет в София.
Разбира се, казвам тези уводни думи отново, защото мисля, че страната ни като цяло има един пример и когато има консенсуса между партньорите в съвета и политическия консенсус, ние наистина сме страна на без практикс.
Завършвам с това в преамбюла си, че като доказателство за това искам да ви кажа, че с решение на Европейския икономически и социален комитет на 25 и 26 юни България ще бъде домакин на първия по рода си форум за Югоизточна Европа, където ще бъдат всички икономически и социални съвети и сродни организации от Югоизточна Европа, тук ще дойде и президентът на Европейския икономически и социален комитет – господин Димитриадис, където темата, основният разглеждан проблем ще бъде ролята на социалния и гражданския диалог в демократичния процес.
По предложение на Европейския икономически и социален комитет ще бъде презентиран българският опит и добрите практики на България в това отношение. Дори още нещо. Понеже стана въпрос за финансиране и господин Колчаков постави въпроса, Европейският икономически и социален комитет дори осигурява финансирането за това мероприятие в България.
По отношение на нашата дейност, мога да кажа, че наистина нашият основен продукт са становищата. Ние имахме възможността и аз благодаря за съдействието от страна на Народното събрание, че тези становища, този труд на съвета достигна до уважаемите народни представители. Ние сме го изпратили до всички министри, до всички заместник-министри, до всички институции в България.
Искам да ви кажа обаче, че едно становище, прието в Икономическия и социален съвет, е много труден като производство документ. Не е труден от гледна точка на липсата на квалификация, експертност на хората, които са членове на съвета, а от гледна точка на процедурата на неговото гласуване.
Съгласно нашия закон, за да стане едно становище факт, се иска кворум от три четвърти от присъстващите. А, като имате предвид, че една трета от членовете са национално представените синдикати, една трета са национално представените работодатели и една трета са други организации, мисля, че добре си представяте какъв диалог, какъв консенсус и понякога и компромиси се правят в този съвет, за да мога да кажа днес, че всички становища на Икономическия и социален съвет, които сме представили на вашето внимание, са приети с пълен консенсус, със 100 процента. Няма решение, което да може да се наложи в съвета. Докато не се стигне до консенсуса, това просто е невъзможно.
Затова тези документи, които ние сме разработили и сме приели, ние отдавна мислим, че са една добра база за вземане на ключови държавни, политически и управленски решения. Защото онова, което в този документ се прочете и се види, това е съгласувана позиция между българските синдикати, българските работодатели и третия сектор. Тя е съгласувана и консенсусно приета.
В нашите становища ние сме направили повече от 300 основни предложения за решаване на ключови проблеми в областта на икономическата и социална политика.
За голямо съжаление към днешния ден като председател на Икономическия и социален съвет трябва да кажа, че чак днес в някои решения се преоткриват някои истини, които ние сме предложили и сме казали. Последният случай беше дори в хотел “Шератон” на сесията, когато чухме, че вече има като идея предложение за създаване на обществен контрол и орган на Тристранния съвет по отношение на така наречената Държавно комисия по енергийно и водно регулиране, един въпрос, който е в нашето становище от 25 ноември 2005 г.
Ще цитирам само още едно конкретно предложение. Ние имахме още едно предложение, което преди две години отправихме и изпратихме до всички в тази държава. Това беше нашето притеснение от тази пълна независимост на членовете на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, дори и в случаи на нарушения, както и тази несменяемост.
Нашето притеснение – като трето предложение – беше от разходо-покривния принцип за формиране на цените на енергоносители и съществуването на енергийните монополи. За съжаление, трябваше да се случат някои ситуации в страната, за да се разбере какво значи “разходо-покривния принцип” и как трябва да се обективизира тази информация.
Искам да ви кажа, че още преди година и малко повече на открита пленарна сесия в НДК, в присъствието на председателя на Народното събрание господин Пирински, на вицепремиери с докладчик господин Божидар Данев ние приехме становище по Лисабонската стратегия. Още преди година и два – три месеца предложихме и на правителството, и на изпълнителната и законодателната власт да започнем да работим по национална програма за реформи – Лисабон. Защото ние знаехме, че това е изискване на Европейския съюз и България ще бъде поставена под условие. Трябва такава програма.
Ние също сме първата страна и първият съвет, който се произнесе по национална програма за реформи – програмата на правителството – и много настоятелно отправяме нашата молба и това може би ще бъде български модел, отправяме молба към българското правителство, а, ако можем да получим съдействието и на българските народни представители, Икономическият и социален съвет на България да получи правото и на мониторинг над изпълнението и развитието на националната програма за реформи. Защото ние по нашите канали през Европейския икономически и социален комитите осъществяваме този мониторинг и е добре гражданското общество също да има своята роля в реализацията на тези стратегии.
По отношение на процедурата. По закон нашите становища, които са основният документ, се приемат под четири форми. Първата форма е по предложение на президента на Републиката, втората форма е по предложение на председателя на Народното събрание, третата форма е по предложение на Министерския съвет и четвъртата е по собствена инициатива на Икономическия и социален съвет. От всички становища, които сме приели досега, може би 99 процента са приети по наша инициатива.
Това, разбира се, е един проблем, който ние отново поставяме, че малко по-слаба е активността за търсене на диалог, за търсене на решения в този форум, единственият, който трябва да завърши с консенсус между всички вътре в залата. Само като пример ще посоча практиката на Европейския икономически и социален комитет, ако не ме лъже паметта, господин Манолов, показва, че около две трети от становищата на Европейския икономически и социален комитет са по искане на Европейската комисия, на Европейския парламент и Европейския съвет.
Затова няма директива на Европейската комисия, която да не започва така: “След като се консултирахме с Европейския икономически и социален съвет, потвърдихме....” това и това. Това, разбира се, е етап, развитие. Аз мисля, че все повече и повече този съвет ще се припознава и дори един спорен законопроект може да намери друго отражение в дебата в Икономическия и социален съвет, отколкото други форми на дискусии.
По отношение на самите становища, аз не искам да коментирам нашата продукция. Ние сме реалисти и знаем, че не всичко, разбира се, е точно така, както би трябвало да изглежда най-вероятно в нашите предложения. Но ние твърдим, че една огромна част от нашите предложения, които предлагаме за дебат, за последващ диалог с изпълнителната и законодателната власт, имат сериозно рацио като база за диалог и за следващи решения в нашата страна.
До този момент мога да кажа, че ние сме се произнесли и то по собствена инициатива по почти всички основни проблеми на икономическата и социална политика на страната.
Разбира се, ще завърша с това, че предстои едно второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на нашия закон – Закона за икономически и социален съвет – и аз наистина като председател на Икономическия и социален съвет от гледна точка на нашите членове наистина отправям една молба. Ние ще разчитаме на вашето съдействие в скоро време да премине това второ четене, защото по този начин ние ще изчистим някои проблемни процедури и ще дадем възможност да продължи още по-ефективно нашата работа.
Господин председател, аз ще свърша дотук, за да не отегчавам уважаемата аудитория. До мен са: господин Божидар Данев, когато всички познавате и който е заместник-председател на Икономическия и социален съвет и член на Европейския икономически и социален комитет, господин Манолов, който е член на Европейския икономически и социален комитет и член на Българския икономически и социален съвет.
Между другото, ние станахме и първата държава, в които десет от дванадесетте членове на Европейския икономически и социален комитет, са и членове на Националния
Аз съм готов заедно с моите колеги да отговорим на абсолютно всички въпроси, които вие имате към нас.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин Дулевски.
Уважаеми колеги, уважаеми социални партньори, имате думата за изказвания, за становища по отчета, който направи господин Дулевски.
Аз искам да кажа няколко думи. Може би в нашата комисия за в бъдеще някои становища ще ги разгледаме по-подробно, да кажем становището за пенсионната реформа, в здравеопазването, тъй като с този отчет ние най-общо ще се запознаем с дейността. Но се надявам, че те ще бъдат включени като точки в дейността на комисията, за да можем да коментираме проблемите, които касаят обществото, които вълнуват всички нас като членове на Комисията по труда и социалната политика. Насявам се, че в бъдеще ще продължим да работим съвместно. Мисля, че - господин Дулевски го спомена това – нашата комисия, представители на комисията бяхме вносители на промените, които трябва да
Надявам се това второ четене на законопроекта, пак по наше настояване, да мине през парламента, за да можем да приемем промените в законопроекта. Уважаеми колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Войнов. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да посоча, че Министерството на труда и социалната политика има добро сътрудничество с Икономическия и социален съвет, който се утвърди като една постоянна институционална форма на гражданския диалог. Провеждани са множество дискусии чрез формите на публично обсъждане на по-важните социални проблеми, които са свързани със заетостта, бедността, държавния бюджет и пенсионната реформа.
Смятаме, че и в бъдеще бихме могли да работим съвместно дори и по-добре с цел допринасяне, развитие и усъвършенстване не само на българския, но и на европейския социален модел.
Изразяваме нашата подкрепа по така представения отчет на Икономическия и социален съвет.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин Войнов.
Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, партньори!
Аз също бих искала да изразя удовлетворение от това, че Икономическият и социален съвет като че ли набира скорост, набира темпо и с всяка изминала година повишава своята ефективност като една институционална форма за граждански диалог.
Имам лично удовлетворение от проблемите, по които работи съветът. В отчета прочетохме, че става дума за проблеми като Лисабонската стратегия – един изключително важен за България приоритет, със становища, свързани със сивия сектор – признава си, проблем, към който аз имам особена чувствителност, към пенсионната система, към здравната стратегия. Това са изключително важни проблеми за българското общество.
Аз бих искала да се спра главно на два проблема, във връзка с които имам и съответните въпроси.
Като човек, който дълги години е работил в гражданския сектор, мога да кажа, че гражданският сектор в България днес – говоря за сектора като цяло, извън Икономическия и социален съвет – страда от един основен проблем – той няма свое представителство. В България в момента има вече няколко десетки хиляди граждански организации, които работят с различна ефективност, с различен капацитет, имат различно влияние. Но тези организации са разпокъсани, много често работят в различни посоки, понякога или много често в противоречие помежду си.
За мен е много интересно една такава структура като Икономическия и социален съвет, който обединява в себе си и граждански структури, как си взаимодейства с всички останали граждански структури, как вие подбирате своите партньори? Как преценявате тяхната ефективност, тяхната
Вторият проблем за мен е особено важен. С интерес прочетох вашата собствена оценка за ефективността ви. Вие приемате като особен успех случаите, в които постигате консенсусни решения. Това, разбира се, е изключително
За мен обаче основният фактор за определяне успеха на Икономическия и социален съвет е степента, в която вашите становища, вашите предложения са приети и са облечени в нормативни актове и в съответни дейности на изпълнителната власт.
Така че според мен това трябва да бъде целта ви.
В предизвикателствата вие сте посочили на второ място нещо такова – обратната връзка и реакцията от страна на държавните институции по повод изработваните и приемани от Икономическия и социален съвет становища, като подчертавате, че тук ефективността е далеч от очакваното. Тъй като за мен това в крайна сметка следва да бъде целта, имам два въпроса.
Къде виждате проблемите – проблеми в Икономическия и социален съвет и проблеми във външната среда?
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Заповядайте, госпожо Банкова. Имате думата.
СТЕЛА БАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз ще наруша този спокоен тон и ще попитам как се съвместяват изискванията на Лисабонската стратегия със ситуацията с българските пенсионери? Когато преди няколко месеца имах въпрос към министър Масларова, тя отказа да отговори на този въпрос. Тъй като споменавате във вашия отчет, вие знаете по-добре от мен какво пише там. В какъв смисъл и в какъв дух се изпълнява тази стратегия, след като в България пенсиите са на такова равнище и няма абсолютно никаква воля те да се помръднат нагоре. Като имате предвид стойността на пенсиите в България, за каква Лисабонска стратегия говорим тогава?
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, госпожо Банкова.
Госпожо Банкова, все пак мисля, че обсъждаме отчета на Икономическия и социален съвет, който е обществен орган и той не носи отговорности за това какво прави изпълнителната власт.
СТЕЛА БАНКОВА: Въпросът ми беше по-скоро риторичен.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Тези становища се дават, за да се ползват от изпълнителната, от законодателната власт, но Икономическият и социален съвет е независимият орган, който дава становища. Той не може да ги налага. Така че господин Дулевски на този въпрос не зная какво може да Ви отговори. Както разбрахте от отчета му, този съвет взема своите становища с кворум две трети от болшинството. Тези становища се предлагат на общественото мнение, обсъждат се, а вече какви ще бъдат решенията на изпълнителната власт, тя си носи своята отговорност.
Заповядайте, господин Дулевски. Имате думата.
ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: Благодаря Ви, господин председател! Въпреки всичко, ако не възразявате, ние ще отговорим на въпросите.
Ние сме такава институция, наистина достатъчно гражданска, така че за нас неудобни въпроси няма и може би
Аз ще отговоря най-напред на първите въпроси и след това ще помоля да дадете думата на господин Данев да отговори на въпроса за връзката с Лисабонската стратегия, тъй като той беше докладчик и аз не искам да изпълнявам ролята на
До мен е господин Димитър Манолов, който беше докладчик по нашето становище за проблемите в пенсионната реформа в България. Аз не знам, господин председател, но аз изпратих около 240 бройки от нашия сборник, дали са раздадени?
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Да, имаме ги. Раздадени са.
ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: Така че аз бих предоставил възможността на господин Манолов да говори по
Първо, ние разработихме едно много сериозно становище. Твърдим, че е изключително сериозно становището ни по проблемите на пенсионната реформа.
Започвам да отговарям на вашите въпроси. Това становище не е разработено само в тесен кръг в Икономическия и социален съвет. То беше резултат от много широки консултации и дискусии - използвам възможността да започна тук с институцията, оглавявана от господин Йордан Христосков – с всички заинтересовани страни, които проявиха желание и активност да стигнем до някои обобщени изводи относно предизвикателството в
Аз лично бих Ви поканил, госпожо Банкова и всички останали народни представители, ние в момента разработваме следващото становище за родените до 1960-та година, разработваме варианти и възможности, но от гледна точка на проблема за пенсиите, не случайно го казвам, ако имате възможност, да присъствате на големия дебат и желанието да се търсят решения.
Аз спирам до пенсионните проблеми, тъй като до мен седи докладчикът, който предполагам, че след малко ще вземе отношение.
Много ви благодаря за въпросите, които зададохте. На първо място, въпроса за гражданския сектор.
Наистина това е един огромен проблем за България – организирането на гражданското общество, защото Икономическият и социален съвет като институция е именно висшата форма на организираността на гражданското общество. И, за да съществува и да функционира ефективно, наистина трябва да има структуриране на гражданското общество.
За съжаление в България гражданският сектор е много добре структуриран по отношение на първите две групи представителства – работодателски съюзи и синдикати – но в така наречения трети сектор проблемите са огромни, още повече че много често обществеността свързва третия сектор, гражданския сектор с така наречените неправителствени организации и не припознава гражданския сектор като сектор на неправителствени организации, които трябва да имат достатъчна съвкупност на представителност на определени общи интереси – на занаятчии, на работещия
Това наистина е големият проблем и това е голямото предизвикателство пред нашия съвет.
Аз мога да ви уверя, че моите колеги и партньори от синдикатите и работодателите наистина имат нужда, а и желание и те поставят този въпрос, че искат третата страна да бъде наистина една силна страна, която да изрази и другите интереси. Но, ако изключа няколко сектора в областта на занаятчиите, в областта на защитата на потребителите, в областта на кооперациите, в областта на хората с увреждания, където има нива на организираност и представителност, общо взето, останалите сектори са доста слаби като степен на организираност.
Не мога да обявя, разбира се, резултати, но те ще стигнат специално до всички, когато се изпратят, но Европейският икономически и социален комитет финансира отделно изследване за България, което вече е готово, за развитието на гражданското общество в България. Това е едно огромно изследване. Искам да ви кажа, че аз прочетох в това изследване неща, които дори и ние не знаем за себе си. Говоря за себе си. Има анализ от 1904 г. и развитие на социалния и гражданския диалог в България, включая приложение на всички неправителствени организации – десетки хиляди – които много скоро ще получат публично оповестяване. Специално внимание е обърнато на този сектор.
За нас е много трудно да решим въпроса като Икономически и социален съвет в гражданския сектор. Този въпрос иска друг тип решение, иска подкрепа и от законодателната, и от изпълнителната власт. По определен начин тези организации трябва да бъдат стимулирани, не искам да използвам друга дума, но бих казал, да бъдат накарани да тръгнат да се обединяват от гледна точка на интересите, които те представляват. Защото организации с по пет, по шест, по десет души не могат да бъдат представителни и не могат да обединяват и защитават тези интереси.
Второ, по отношение на това как подбираме нашето партньорство – отговарям на Вашия въпрос – и как комуникираме.
Обикновено ние отговаряме на интереси на заинтересовани организации, които се обръщат към нас. Имат проблеми и искат от нас развиване на становище в тази посока. Ще ви дам един пример. Преди две години към нас се обърнаха организациите от синдикатите и от работодателите в областта на текстила и облеклото. Обърнаха се с една голяма тревога за китайския дъмпинг, за всичко това, което става по българските митници, за унищожаването на този сектор в България, по-точно големите проблеми, които възникват
Ние в партньорство с тях разработихме становище точно по този проблем, който ни беше поставен. По същия начин с нас комуникират и организации, които се занимават с равенството на половете. Съвсем скоро ние ще имаме свое становище за доброто родителство, за равенството на половете.
Имаме още няколко такива случаи, но трябва да кажа, че наистина активността - аз различавам, пак казвам, само неправителствени организации от организации, които защитават интереси с представителност – е добра към нас също и от организацията за защита на потребителите.
Тук виждам и господин Йосиф Аврамов. Активни са и организациите на занаятчиите като комуникация, като взаимодействие. Но не мога да кажа, че е създадена достатъчна връзка и че Икономическият и социален съвет има възможност с някакви лостове да въздейства върху организираността на обществото. А това е изключително важно и за нас.
По отношение на резултатите от нашата дейност и къде отиват становищата, които ние изработваме. Всички становища аз, като председател на съвета изпращам до всички заинтересовани институции в тази страна, които имат отношение по определените проблеми. Всички становища се изпращат, освен че са качени на нашия сайт, освен че има английски превод, освен че цяла Европа ги чете, достъпът е открит. Те се изпращат до всички институции в страната, които имат отношение към този проблем.
Тук е големият въпрос. Може би динамиката при взимане на решения е много голяма. Може би понякога и не се отчита достатъчно ценността на това, което е постигнато с консенсус. Но аз отново се връщам на това, че всяка една дума, всяко едно изречение, което е записано в тази на пръв поглед книга, спокойно може да се използва за решение оттук нататък, ако се счете за целесъобразно или за по-нататъшна консултация. Защото това е консултация с гражданското общество. Всичко това е потвърдено с консенсус между работодатели, синдикати и правителство.
Използвам случая да ви кажа за последното нещо, което се случи. Тук, в този съвет през месец декември, когато се обсъждаше становището по политиката по доходите, за първи път работодатели, синдикати и трети сектор се разбраха, договориха и го записаха, че преговорите за тази година за повишаване на работните заплати могат и трябва да се водят не върху производителност, измерена като брутен вътрешен продукт на едно лице, а като брутна добавена стойност на едно лице за предходна година и като инфлация за предходна година.
На пръв поглед – дребен елемент. Но той касае параметри на договаряне, които са постигнати и са влезли в този
Същевременно ние сме убедени – аз отново ще го кажа – че имаме интересни предложения, които можеха да влязат в някои законодателни решения, решения на изпълнителната власт, но, общо взето, също мога да кажа, че сме и реалисти. Съветът съществува от три години. Ние тръгнахме от улицата, буквално бяхме на улицата. Създадохме база, доста добра и достойна, създадохме съвет, създадохме комуникация, създадохме имидж в Европа и всъщност нашата ефективна работа е може би някъде около година и половина – две. Едва ли за една година и половина – две, могат да станат големи чудеса в това отношение. Но мисля, че продукцията, която е създадена по основните проблеми, е достатъчна.
Къде виждаме проблемите? По отношение на вътрешната среда, ако разбирате Икономическия и социален съвет, пак казвам, не го смятайте като някакво СV или реклама на този съвет. Аз наистина каня всеки един да присъства на една сесия. За мен наистина е удоволствие, макар че е много трудно, това е може би един от най-горещите столове, за да се стигне до консенсус между всички колеги в този съвет, но за мен наистина е удоволствие да видя форум, в който на пръв поглед в публичното пространство има непримирими като интереси организации по даден проблем, в даден момент, след много дискусия, с много дебат започват със съответните компромиси и стигат до консенсуса.
Тоест, вътрешно аз мисля, че Съветът – тук са и моите колеги – няма проблеми.
Второ, нашите социални партньори – работодателите и синдикатите – и това също е оценка на Брюксел – са с много добри традиции не само от днес, а от началото на прехода. Нашият социален диалог е един от най-добрите от гледна точка на социалните партньори. Те имат много опит. Те припознаха европейските ценности. Доста добре ги познават и то отдавна. Наистина в този съвет се води един наистина
Естествено, че проблемите са във външната среда и няма защо да крия. Аз казах, че само ние не можем да интегрираме гражданското общество, каквото и да правим, каквито и усилия да полагаме. Имаме някои законодателни проблеми, които, доколкото разбирам, ще бъдат решавани в движение.
Трето, колкото и активност да проявяваме, все пак имаме нужда от едно малко по-голямо припознаване, пак повтарям, от страна на изпълнителната и на законодателната власт към съвета.
Затова наистина ние сме много щастливи за тази първа възможност все пак да сложим на масата нашите усилия, нашия труд и мисля, че не толкова за самия съвет като институция, колкото за членовете му, които с много усилия, с много труд, пак казвам, че по време на вота на три правителство и три парламента, успяха да изградят този съвет и заслужават една по-висока оценка за всичко това, което всичко това, което те правят до този етап.
Господин председател, аз Ви моля по отношение на въпроса за Лисабонската стратегия и пенсионната система и връзката, ако може, да предоставите думата на господин Данев и господин Манолов, за да запознаят народните представители.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин Дулевски.
Господин Манолов, имате думата. Заповядайте.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Извинявам се на уважавания от мен проф. Данев, но аз искам да продължа малко в посоката на това, за което говори господин Дулевски за неща, които той няма как да спомене, защото те опират до неговата лична роля в управлението, създаването, моделирането – както и желаете да го начетете този процес.
Ще започна с представителството на третия сектор. Ами то става много просто, законът е поставил една поредица от изисквания пред организациите желаещи да участват в този диалог и, когато те са повече от една, доц., Дулевски успя да ви обяви, че или те помежду си ще се разберат как да бъдат представлявани и това най-често става на ротационен принцип или те рискуват да останат без представителство, тъй като в закона има преклузивни срокове за кандидатстване. По-голямата част от организациите успяха да се разберат. За съжаление пенсионерските организации не постигнаха такова съгласие. Там няма нужда на вас да ви обяснявам колко тежка е ситуацията
За съжаление занаятчийските организации също не успяха до постигнат договорености, но като цяло процесът се разви като един твърде добър начин. За нас, постоянните членове, е проблем това, че през месец или два, през три, около месец март се появяват нови представители на НДО, но това е демокрацията Така ще бъде и така работим.
Искам да кажа още две –три неща. Доц. Дулевски спомена, че ние започнахме от улицата. Нещо повече, ние започнахме, ние бяхме полулегална организация. Ние се събирахме на сбирки на площад “Гарибалди”, на ул. “Алабин”, в УНСС, където някои от организациите можеха да предоставят зала за работа, водени от голия ентусиазъм и от настойчивостта на доц. Дулевски.
Затова аз искам лично да му благодаря.
Искам и още нещо да ви кажа. Като член на Европейския икономически и социален комитет, трябва да отбележа че по отношение на качеството на становищата, тези на Българския икономически и социален съвет в пъти превишават тези на Европейския икономически и социален комитет, въпреки че в Европейския икономически и социален комитет работят не знам си колко гора, но сградата е малко по-голяма от тази, а членовете са 360 човека, ако не греша. Не знам колко човека експерти работят, но знам, че бюджетът им е мъничко по-голям от бюджета за здравеопазване в България. Въпреки това качеството на становищата на нашия съвет – повтарям го – в пъти превишава качеството на становищата и документите на Европейския икономически и социален комитет.
Те са безстрастни, те са експертни, те са, дори бих казал, академични в голяма степен. И тук вече ще направя прехода към въпроса, който ми беше зададен по отношение на становището за пенсионната реформа, по което бях докладчик.
Тези хора, които ме познават, знаят, че аз съм достатъчно непримирим човек. Трябваше да си сваля шапката и вътре в писането на становищата, още в рамката на съставянето на становището, да търся безстрастни формули, за да бъдат елиминирани всички евентуални огнища на съпротива. Затова то стана такова добро. Аз смея да твърдя и пак казвам, че това, че съм бил докладчик, не означава, че съм бил автор на това становище. Но, така или иначе, то беше прието със консенсус, така или иначе, нямаше нито една страна, която да намери някакви контрадиции, някакви противоречия и т.н.
На въпроса на госпожа Банкова за това кога ще се повишат пенсиите ще отговоря по следния начин. Ако някой знаеше един – единствен отговор на този въпрос, вероятно щяха пред името му да сложат едно “Свети” и едно нимпче на главата, защото от толкова години никой не е намерил еднозначен отговор на този въпрос.
Аз, разбира се, мога да го кажа изключително просто. Пенсиите ще се увеличат тогава, когато се увеличи съотношението на работещите към пенсионерите, тоест, един източник е заетостта, а другият е, когато се повишат доходите. Но това е прекалено академично и това всички го знаят.
Затова този процес ще продължи да се развива, затова ние ще имаме проблеми в пенсионното осигуряване поне още 20 години, всъщност повече от 20, доста повече от 20. Защото първият истински пенсионер ще бъде този, който е започнал работа на 1 януари 1998 г. Преди това ние ще сме непрекъснато в някакъв преходен период и непрекъснато дебатите ще бъдат политически. Дано решенията да са по-малко конюнктурни.
Това е, което аз има да ви кажа.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин Манолов.
Господин Данев, имате думата. Заповядайте.
БОЖИДАР ДАНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
След като госпожа Банкова, която зададе въпроса, излезе, има ли смисъл да отговарям на нейния въпрос? Останалите колеги интересува ли ги този проблем? Поставиха въпроси и си излязоха. Това да не е стилно отношение към Икономическия и социален съвет, защото ние досега не сме получили нито един официален отговор от институции по нашите становища.
Ако мога да кажа две думи все пак, за да поясня проблема.
Тъй като госпожа Банкова направи една доста интересна корелация между Лисабонска стратегия и пенсионната реформа, тя е любопитна и аз мога да кажа следното.
Има три фактора, които действат кумулативно в това отношение. Първият фактор е демографският ефект. Вторият фактор е развитието на технологиите. Тоест, хората, които остават на работа, са със старо образование, а 80 на сто от технологиите се сменят в техния работен цикъл, който има всеки гражданин в страната ни. Тоест, те се нуждаят от преквалификация. Работната ръка в страната ни застарява, България не следва европейските норми да увеличава продължителността на работа и пенсионната възраст да става по-голяма, което би трябвало да правим. Закъсняваме с тези реформи.
Третият фактор е, че имаме една силно деформирана пенсионна система, в която държавата допринася с 30 на сто изкуствено. Всъщност си спестява разходите за една голяма категория от хора, като не плаща пенсионни вноски за тях. По този начин спестява административните си разходи. Няма пенсионна система в света, която да има таван на пенсионното плащане.
Тоест, за да говорим за връзката на пенсионната система с Лисабонската стратегия, трябва да говорим за преквалификация на хората, които са на възраст, за да могат да отговорят на новите технологии, да търсим подходящи условия, за да може да има обратна връзка – като се внася социална осигуровка, да се получава съответната пенсия. Не може да плащаш нещо, а след това да не получаваш за него съответните компенсации.
Ако не се въведат съответните пазарни механизми и в това отношение – солидарността е хубаво нещо, тя е добра, но в рамките на определени граници – ще продължи да действа една от причините, поради която примерно не се внасят социалните осигуровки, ще се плащат пари под масата, ще има огромен сив сектор в икономиката.
На отговора кога ще се реши проблемът, мога да кажа, че е достатъчно само да се изравнят заплатите в частния и в държавния сектор по отношение на социалните осигуровки и тогава пенсиите могат да се качат с 65 на сто.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин Данев.
Надявам се, че тези дебати по отделните становища, както казах, ще ги водим вече по-професионално, по-задълбочено и по-продължително, тъй като примерно има становище за пенсионната реформа, което тепърва ще се обсъжда.
БОЖИДАР ДАНЕВ: Извинявайте, господин председател. Бих искал само да ви репликирам. Знаете ли, че в здравната система в държавния сектор средната заплата е 4800 лв., а в частния сектор е 2800 лв.? Вярвате ли го? Да си внасят социалните осигуровки, за да има пари за пенсии.
РЕПЛИКА: Цялата система е фалшива!
БОЖИДАР ДАНЕВ: Но кой я направи фалшива? Някой да е вкаран там, където трябва, че не си плаща осигуровките? Не знам да има такъв.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин Данев.
Заповядайте, госпожо Станкова. Имате думата.
ИВА СТАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми социални партньори, уважаеми госпожи и господа!
Слушайки дебата, си помислих за това, че аудиторията е много малка. Съжалявам за това в смисъл на колегите, защото предполагам, че има обективна причина – предизборната подготовка. Наистина съжалявам, че няма много повече аудитория – гости, които да ни слушат, защото аз ще продължа, но няма да повторя това, което моята колежка Донка Михайлова каза, защото тя в голяма степен припокри моето виждане и каза част от нещата, които и аз исках да кажа.
Господин Дулевски, във Ваша лице, в лицето на господин Манолов, на господин Данев искам да ви кажа следното. Така, както от Вас прозвуча искрено едно нещо, което ние също започнахме да коментираме, действително ви благодарим за това, че съществувате.
На мен, както и госпожа Донка Михайлова каза, една любима моя тема е точно гражданското общество и не за друго, а защото ние наистина сме в суперсоциалния сектор.
Слушайки Ви преди малко, си мисля, че Вие може би сте вторият омбудсман в държавата, защото, за да може действително да се наместим в новия век, във века на научно-техническата революция, както се казва, във века на информационните технологии, които, както каза господин Данев, поставят нови условия към нас и ние няма как да отидем в Европа със стари знания, със стари машини и т.н., то ние сме длъжни действително да бъдем в крак с времето.
Този съвет, който Вие оглавявате и което наистина, както всичко много ценно, което започва, действително започва пионерски, аз още веднъж бих искала да ви благодаря, че съществувате и да ви пожелая успехи и за нас самите.
В тази връзка, тъй като разглеждаме този материал в Комисията по труда и социалната политика, имайки предвид и, че аз олицетворявам лекарското съсловие и една голяма част от социалната комисия сме и членове на Комисията по здравеопазването – тя е другият изключително социален фактор – въпросът ми е конкретен и на пръв поглед частен от целия проблем. Но искам да ви уверя, че той непрекъснато ни ангажира съзнанието. Дори и вчера имах такъв въпрос. Надявам се вие да ни помогнете в стила, в който ще трябва да се комуникира с вас.
Има един много интересен и тревожен проблем, който съществува и най-вероятно скоро ще излезе на хоризонта. Вие сигурно знаете, че вече са внесени три законопроекта за правата и задълженията на пациента, които законопроекти чакаме да се приемат и от тях да се изработи един. Чакаме този законопроект да стане факт, да започне да работи, защото другият социален момент, освен статуса на българския лекар – говоря като цяло – е и статусът на българския пациент.
В тази връзка създадените в този сектор граждански организации са действително в един двубой. Разбира се, не чак в такъв голям конфликт, но все пак, независимо че вие сте консултативен орган, дайте ни съвет наистина какъв съвет да им дадем, за да могат действително те да бъдат консолидирани, да бъдат узаконени, да се спре тази борба и неизвестност във взаимоотношенията между пациентските организации.
Защото в интерес на истината в един голям процент гражданските организации са точно пациентските организации. Не виждам смисъл те да влизат в конфликт, когато те имат да решават един изключително важен проблем. В тази връзка още по-конкретен проблем е този, че сега се задава въпросът кой ще участва в договарянето по прословутия проблем с лекарствата. Защото аз винаги съм смятала и съм отстоявала в редките си изказвания, но съм заявявала, че другият фактор, който трябва да играе роля в тези взаимоотношения, са договарянето на лекарствата. Тук роля преди всичко трябва да има пациентът. В крайна сметка лекарствата са за пациента.
Погледнато от философска гледна точка, ние всички тук, на тази маса, сме пациенти. Така че най-напред трябва да решим този проблем.
Връщам обратно въпросите си към общото представяне, което Вие направихте и изказвам още веднъж задоволството си от вашата роля. Желая изключително много добри неща да се случат и ви уверявам, че ние ще бъдем изключително добри ваши партньори и, честно казано, мъничко по-спокойни сме от това, че вие съществувате.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, доктор Станкова.
Заповядайте, госпожо Понева. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Господин Дулевски, това, което ни представяте тук като отчет, явно е отчет за една наистина сериозна работа и две години и половина не са кратък период, макар че може би на фона на проблемите, които съществуват в страната, не са и много.
Но Вие казахте, че две години и половина е ефективната работа, период, в който работите ефективно. Във Вашите и на Вашите колеги думи аз чух някакви оттенъци на оправдание за това, че нещата не са се реализирали в пълния смисъл.
Наистина тук аз видях, че са проведени много конференции, много дискусии, много медийно отразяване, много публикации. Чудесно е всичко това. Имате и конкретно описание на дейността, а именно разработване и приемане на становища по стратегически проблеми на икономическата и социалната политика на страната ни. За тези становища стана най-вече дума.
Това, което виждам тук като материали - Лисабонската стратегия, Проект за национална здравна стратегия, Пенсионна система, Политика на доходите, основно средство за качество на живот –всичко това е чудесно. Очевидно имате много работа и добре са разработени така наречените ваши становища. Но казахте, че нямате лостове да влияете върху организацията на обществото. Очевидно пък нямате съвсем никакви лостове да влияете върху институциите.
Господин Данов каза, че нямате нито един отговор от нито една институция по ваши становища. Всичко това, което е написано като две становища за две години и половина, няма абсолютно никакво приложение, да не говорим за реализация. Няма да има и занапред. Гарантирам ви го, въпреки добрите думи от управляващите, че ще има взаимодействие, че ще се работи, ще се направи, ще, ще, ще.... – чудесни неща ще се свършат.
Но нищо от това не е приложено абсолютно никъде. Чувствате ли удовлетворение от вашата дейност, освен консенсусът, който сте постигнали! Наистина той ви радва и това е нещо, за което човек трябва да е доволен. Но нещо, което не се прилага, то в известен смисъл става безсмислено. Чувствате ли удовлетворение и какво бихте направили вие, за да не е така, вашият труд да не остава на хартия?
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря на госпожа Понева.
Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин Данев, внимателно изслушах това, което казахте относно пенсионерите, пенсионната реформа и т.н. С някои работи малко не съм съгласен, честно казано.
Тръгвам оттам, че в момента според Вас възрастта за пенсиониране у нас била прекалено ниска и трябвало да догонваме Европа. Реално погледнато, възрастта вече е прекалено висока. Тоест, висока от тази гледна точка, че при този стрес, при който живеят хората, честно казано, едва ли някой ще я докара до пенсия при тази възраст, за която говорим в момента.
Аз мога да кажа, че вече Европа я стигнахме отвсякъде. Само от едно положение бягаме. Достигнахме я в много отношения, във възраст в пенсионирането също я достигнахме. Въпросът е кога ще я стигнем по заплати и по пенсии. Скоро няма да е. Вие малко по-плахо го казахте. Действително при тази зверски яка сила икономика и при положение, че няма солидни пенсионни фондове, това нещо не може да стане и просто няма как да стане до момента, до който някой не изрази някакво становище в детайли как да озаптим тази сива икономика, от която трябва по принцип да бягаме надалеч. Реално погледнато, ако нея я няма, пенсионните фондове ще се пълнят и ще имаме едни по-нормални за европейския стандарт пенсии.
С това не съм съгласен с Вас и това е моето становище по въпроса.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Искам само да напомня, господин председател, че обсъждаме отчета за дейността на Икономическия и социален съвет, а не детайли от становищата му. Бяхме поканени на сесия на Съвета и, който иска да обсъжда становищата, да отиде там. Сега обсъждаме отчета.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Заповядайте, господин Илчев. Имате думата.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа!
Госпожа Донка Михайлова каза това, което аз исках да кажа. Започвам да се чувствам неудобно тук, на тази маса. Все пак приехме един дневен ред. Нека да го погледнем какъв беше приетият ни дневен ред. Внесен е отчетът на Икономическия и социален съвет. Нека всеки да се произнесе, ако има желание да се произнесе, по отчета и по думите, които споделиха тук от ръководството на Икономическия и социален съвет.
Аз бих казал, че тук се чуха едни кратки съдоклади, които дори някъде граничат и с лекции в някои научни учреждения. Излишно е да задаваме такива въпроси, които не кореспондират с дневния ред и с правата и задълженията на Икономическия и социален съвет.
Иначе моето становище е, че докладът на Икономическия и социален съвет е много балансиран, ясен, интелигентно написан за интелигентни хора. Няма смисъл повече да продължаваме с коментарите. Това, едно.
Второ, всички ние имаме този големия материал, който е раздаден. Там, ако сме си направили труда да вникнем в съдържанието, виждате как си кореспондират материалите.
Затова имам процедурно предложение да прекратим обсъжданията и да минем към гласуване. Ако няма да гласуваме отчета, да пожелаем успех на колегите от Икономическия и социален съвет.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Заповядайте, господин Манолов. Имате думата.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Искам да взема отношение по повод на казаното от госпожа Понева, нещо, което аз преди малко пропуснах да кажа – въпроса за ефективността от работата на Икономическия и социален съвет.
Наистина тя не е такава, каквато на нас би ни се искало да бъде. Може би, тъй като ние сме вътрешни хора и смятаме, че чудесно сме си свършили работата. Но други могат да не мислят така. Но, ако вземе повод от правилата, по които работи Европейският икономически и социален комитет, ние ще стигнем до договора от 1957 г. за създаване на Европейските общности, където е записано, че по тези и тези въпроси не може да се взима решение, без да бъде поискано становището и то да бъде получено от Европейския икономически и социален комитет и от Комитета на регионите. Ето това е една от стъпките.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин Манолов.
Господин Дулевски, Вие ще вземете ли отношение по въпроса?
Заповядайте, господин Дулевски. Имате думата.
ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости!
Аз бих желал съвсем накратко да отговоря, защото наистина имаше доста съществени въпроси, които се отправиха към нас. Аз ще тръгна отзад напред.
Господин Димитров постави въпроса за сивата икономика, пенсиите и връзката между тях.
Тук е моментът да ви предложа. Приемете нашето предложение. И господин Данев, и аз излязохме достатъчно пъти в медиите. Той организира публична дискусия. Ние се съгласихме в Икономическия и социален съвет – синдикати, работодатели, трети сектор – готови сме да подкрепим законодателна инициатива. Криминализирайте и вкарайте в Наказателно процесуалния кодекс неплащането на заплати. Говоря обаче не за начислени и неплатени, а за скритите доходи, които се раздават. Вкарайте това в Наказателно процесуалния кодекс. Господин Христосков ще ви кажа, че имаше такъв период в България преди пет – шест години. И какво стана с приходите?
Ние ще подкрепим едно такова законодателно решение. Ние сме готови за това. Това е първото.
Второ, тъй като стана въпрос за проблеми, много ви молим да направим една дискусия. Ние сме страшно притеснени и поради други два проблема, които чукат на нашата врата. Поставихме въпроса преди две години за имиграцията. Никой не обръща внимание на факта, че България вече е страна-членка на Европейския съюз. Не може в България да се влиза свободно срещу пет хиляди лева, създавайки ООД и всеки да създава ООД-та и да влиза в България – членка на Европейския съюз.
Ще имаме ли селективна имигрантска политика? След като страни-членки могат да ни наложат на нас селективна политика по отношение на работната сила, след като USA ни налага зелени карти, защо България към третия свят да няма селективна политика, за да защити трудовия си пазар, да защити Европейския съюз. Или ще чакаме Брюксел да даде така наречените “зелени карти” и да ни каже: защитете се, защото вие сте външна граница!
Това е страшен проблем и той вече чука на вратата. Нашите колеги от Франция ни казаха: мислете върху този проблем – бъдещата имиграция. Защо не се взема решение по този въпрос? Защо не се води този дебат? Той не е страшен, той ще бъде подкрепен.
Пропуснах преди малко да ви кажа, че при мен дойдоха всички представители на българските общности – в Молдова, в другите страни. Те искат целева имигрантска политика на България за тези общности. Това са хора скотовъди, земеделци. А земята ни пустее, селата ни пустеят, обезлюдяват се. Ние искаме политика в това отношение.
И последния въпрос, за да използвам момента. Страшно сме обезпокоени, казваме ви го и в становището, по Лисабонската стратегия. Не може България в този момент вече като член на Европейския съюз да допуска 20 – 25 хиляди деца да напускат българското училище. Това е страшната бомба, която създаваме за бъдещи поколения, за поколенията на нашите деца. След десет – петнадесет години ние ще имаме 200 – 300 хиляди неграмотни хора на българския трудов пазар. Какво ще ги правим? Ще лежат цял живот на социални помощи и на издръжката на онези, които съвестно работят?
Защо не се вземат крути мерки? Защо не се прилага принципа на моркова и тоягата? Предложихме го няколко пъти. Защо не се вземат мерки срещу онези родители – сега имаме и следващо становище – които изкарват децата си на улицата, знаете за какви цели? Ето, ние предлагаме решения. Нека да седнем и да дебатираме. Ние ще подкрепим институциите.
Тук е господин Божидар Данев. Заедно със Съвета, който подкрепя тези инициативи, българският бизнес се вдигна с медийна коалиция да инициира борбата срещу сивата икономика. Ние, а мисля, че и синдикатите също ще ни подкрепят, сме готови. Имате и пълната подкрепа от гражданското общество. Криминализирайте неплащането на осигуровки в България. Криминализирайте скритите пари, които се движат. Ние сме убедени, че те са горе-долу толкова, колкото и официалните пари. Ние сме убедени, че миналата година само Пенсионният фонд на господин Христосков е загубил сигурно между 600 млн. и 1 млрд. лева. Да, тук ми подсказват – 1,8 млрд. лв.
Защо пенсионерите са тръгнали да искат тези 32 млн. лева? Какво им решават те? Борба срещу сивата икономика, тотална, обществена – това е радикалното решение на въпроса. Криминализация на тези деяния чрез Наказателно-процесуалния кодекс – подкрепа от всички институции. Да се хванем ръка за ръка и да ги извадим на светло. Не, че всичко може да се извади. Но с 10 процента да намалим сивата икономика, веднага ще изчислим за какво става въпрос и тогава можем да говорим и за пенсиите, и за заплатите, и за всичко.
В отговор на Вашия въпрос, госпожо Понева – дали се чувствам удовлетворен, ще кажа, че аз се чувствам изключително удовлетворен. И ще ви кажа защо. Така е, защото за мен, както и за моите колеги, създаването и развитието на Икономическия и социален съвет аз го виждам като създаване и развитие на един нов живот, на нещо ново.
Да създаваме за първи път като основоположници всички ние една национална институция, една европейска институция, която става “форевър” вече в нашето обществено пространство, е наистина едно предизвикателство и удовлетворение, когато тя проходи и тръгне. И не само да тръгне, но вече да мери мегдан, както казва българинът, със старите институции в другите страни-членки.
Като подкрепа на това ще кажа следното. Не исках да цитирам, но Испанският икономически и социален съвет, който се води един от най-добрите, е създаден през 1991 г. Испанският икономически и социален съвет приема средногодишно осем становища и работи с 61 членове с огромен бюджет. Португалският икономически и социален съвет, който се водеше досега като без “практикс”, мисля, че ние отиваме малко по-напред, е създаден през 1991 г. Също има 66 члена съвет. Средногодишно приема по две становища.
На моя въпрос и на президента на Португалия, и на Испания, каква е съдбата на вашите становища, те отговориха: ами ние обикновено ги пращаме в университетите и се ползват добре от научните работници.
Когато аз казвам тези неща, аз не искам и никога не искам да гледам нещата в черно и бяло – в две краски. Не че нямаме отговори тук-там. Не че нямаме някакво начало на диалог по отношение на това, което предлагаме, напротив. И с Министерството на труда и социалната политика, и с Министерството на финансите сме правили определени дебати, имаме сезиране от Министерския съвет.
Но на фона на нашето разбиране, на нашите амбиции може би сме много по-амбициозни, както каза и господин Манолов, та на фона на зрелостта на социалните партньори в този съвет ние смятаме, че потенциалът много малко се използва. Макар че пак твърдя, аз смея да твърдя и затова наистина съм горд, че една Португалия, която е без “практикс” в момента, приема по две становища в този съвет, а ние приехме осем – девет. Ние имаме отклици. Не е време тук, но мога да ви кажа какво е влязло в някои решения, дори и в някои закони, дори и в някои програми. Но това е много, много малко от това, което ние смятаме, че може да се използва този потенциал.
А що се отнася до законопроекта за правата и задълженията на пациентите и нашето мнение, аз като председател на Икономическия и социален съвет винаги избягвам да давам своето мнение като председател. Експертно мога да кажа нещо. Но моето мнение е мнението на съвета. Когато стане консенсусно, това мнение може да се изрази.
И тук е моментът да кажа къде е големият проблем и много моля за една подкрепа. Сега разбираме, че има законопроекти за права и задължения на пациентите, даже законопроектите били три. Съгласно Закона за Икономическия и социален съвет парламентарната комисия – било то социалната, здравната или която и да е друга – може да предложи на председателя на Народното събрание да ни сезира по законовия ред. Тогава ние ще седнем, ще дебатираме. Можем да не стигнем до консенсус. Тогава ще ви отговорим: няма консенсус между нас.
Така че ще седнем, ще дебатираме, ще си кажем нашата позиция и по законовия ред ще ви представим тази наша позиция. Ако започнем сега да коментираме, ще видите, че ние сме много различни – от господин Данев, до господин Манолов – и нищо няма да разберете от гледна точка на общата позиция. Ще разберете, но няма да има единна позиция. Единна позиция се получава само в Съвета.
Ето една възможност. Нека Народното събрание ни сезира за разработване на становище по законопроектите. Заповядайте в Съвета, слушайте нашите дебати, чуйте различните мнения и ние сме готови да ви съдействаме. Ето я възможността.
И последно. Вие ни направихте един комплимент, че сме втори омбудсман. Не, има разлика. Все пак омбудсманът защитава индивидуални права, а ние търсим консенсус в организираност на обществото. Аз използвам тук повода – разбира се, нямаше да го кажа, но господин Данев ме подсети – да съобщя, че половината от икономическите и социални съвети в Европа и в Европейския съюз са конституционални асамблеи. Те са посочени от конституциите.
Европейският икономически и социален комитет е част от Европейската конституция. И в Гърция, в Португалия, в Испания е така. Във Франция петдесетгодишният съвет е третата институция в държавата според Френската конституция – след Националното събрание и Сената. Ние нямаме тези амбиции. Но след като българският омбудсман вече е част от българската конституция, не е ли време наистина, ако ние направим едно предложение, българският Икономически и социален съвет все пак да бъде част от институциите, които по Конституция България създава и развива?
Благодаря Ви за вниманието, господин Мръцков. Уважаеми народни представители, колеги, ние наистина сме много удовлетворени от възможността да се срещнем, да говорим. Винаги можете да разчитате на нас и наистина сме готови и на експертно, и на професионално равнище да дебатираме тези горещи проблеми.
Още веднъж ви благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Благодаря Ви, господин Дулевски.
Колеги, има ли някой, който иска да вземе отношение?
Аз искам да благодаря на колегите от Икономическия и социален съвет, на господин Дулевски. Вярно е, че се подхвърлиха някои обвинения за дейността на Съвета и за това колко ефективна е дейността на Икономическия и социален съвет. Но мисля, че ние като народни представители сме в дълг, тъй като Икономическият и социален съвет ни е дал становища, по които ние можем да направим законодателните промени и да променим трудовото и социалното законодателство.
Така че за нас остава по-добре да четем становищата на Икономическия и социален съвет и да направим по-ефективен труда на колегите, които работят там. Мисля, че те ще бъдат удовлетворени от това, ако ние сме заимствали от идеите, които те са вложили в становищата си.
Господин Дулевски каза, че нашата комисия, Комисията по труда и социалната политика винаги е била съпричастна към това, което искате да променим ние като законодателство. Дай, Боже, пък при една следваща промяна на Конституцията Икономическият и социален съвет да намери място в самата Конституция.
Така че аз ви благодаря, благодаря и на всички колеги, които участваха в дискусията.
Закривам заседанието на комисията. (Закрито в 16,55 ч.)
Зам.- председател на КТСП: Петър Мръцков