Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика при следния дневен ред:
1.Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2008 г. № 702-01-48, внесен от Министерския съвет на 31.10.2007 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за Държавния бюджет на Република България за 2008 г. № 702-01-47, внесен от Министерския съвет на 31.10. 2007 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
П Р О Т О К О Л
На 7 ноември 2007 г., сряда, се състоя Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика при следния дневен ред:
1.Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2008 г. № 702-01-48, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2007 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване н Законопроект за Държавния бюджет на Република България за 2008 г. № 702-01-47, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2007 г.
Заседанието бе открито в 15.10 часа и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов. Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги! Откривам заседанието на Комисията по труда и социалната политика. Преди да ви представя дневния ред, нека да поздравя госпожа Панева със завръщането й в комисията и господин Попов, който е новият член н в Комисията по труда и социалната политика. Пожелавам им успешна работа в комисията.
За днешното заседание е предвиден следния Д Н Е В Е Н Р Е Д:
Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2008 г. № 702-01-48, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2007 г.
Представяне, обсъждане и гласуване н Законопроект за Държавния бюджет на Република България за 2008 г. № 702-01-47, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2007 г.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма. Дневният ред е приет.
Сега бързам да дам думата на господин Йордан Христосков, за да представи Законопроекта за бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2008 г.
Заповядайте, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми заместник-министри и гости на заседанието! Проектът на бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2008 г. е разработен съгласно нормативните документи и съответните указания от Министерството на финансите. Той е съгласуван в Министерския съвет по отношение на параметрите, касаещи трансфера и размера на субсидиите, които се явяват като разход в държавния бюджет и приход в бюджета на Държавното обществено осигуряване. Преди това този законопроект беше обсъден в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, където бяха направени предложения за някои промени в параметрите, касаещи обезщетенията за гледане на малко дете до 2 години и обезщетенията за безработица.
Искам също така да кажа, че в доклада, който е част от пакета от документи, представени на вашето внимание, поради по-ранното му подготвяне и разпространяване между членовете на надзорния съвет, е отбелязана старата прогноза за инфлацията, а именно 3,7%, а не 6,9 %, колкото са числата. Но всички параметри в таблиците на законопроекта за бюджета са изработени при онази инфлация и онези числа, които важат както за Държавния бюджет, така и за бюджета на Държавното обществено осигуряване.
По традиция винаги на презентацията на бюджета за съответната година ви запознавам с информация за очакваното изпълнение през текущата година. Така както е разработен бюджета и както са направени разчети на база изпълнение на бюджета за 9-месечието, ние очакваме изпълнение на вноските от работодатели с 5,6 % по-високо от това, което е предвидено по план или 119,6 млн. лв. допълнителни приходи. От работниците и служителите изпълнението ще бъде със 68,5 млн. лв. приходи. От самоосигуряващи се – 6,2 млн.лв. повече.
За съжаление вече за втора година главниците по ревизионни актове за начет, събирани от Националната агенция за приходите от “А” до “В” – изпълнението е дори под 50 % или с 58,7 млн. лв. ще бъдат събрани по-малко или имаме неизпълнение, което естествено се компенсира от по-голямото събиране на текущите вноски – многократно се компенсира.
Също така има по-слабо изпълнение по отношение на “Глоби, санкции и наказателни лихви” с 12,1 млн.лв. Разходите са 100,84 % спрямо плана или с 37,1 млн.лв. преразход, като този преразход се дължи само в частта за пенсиите и причината е двукратното индексиране на пенсиите през 2007 г. Така както е изработено това очаквано изпълнение, ние ще реализираме икономия от предвидената субсидия в размер на около 130 млн.лв. плюс резерва от 60 млн.лв., който също няма да бъде използван за покриване на текущите разходи за осигурителни плащания. Естествено имаме икономии от издръжката в размер на няколко милиона лева.
Кои са целите на Бюджет 2008. На първо място, трябва да осигурим финансова основа и да се гарантира своевременното отпускане на пенсиите и обезщетенията по Държавното обществено осигуряване.
На второ място, поставя се за цел подобряване на обслужването на участниците в осигуряването, в т.ч. вече и чуждестранните участници от Европейския съюз по силата на Регламент 1408 при това при един икономичен режим на разходите за администриране. Ефективен и ефикасен контрол върху осигурителните плащания и свеждане до минимум на случаите на неправомерно получаване на пенсиите и обезщетения като в максимална степен ще се използва Персоналния регистър на Националния осигурителен институт, Регистърът на трудовите договори и медицинските комисии. И за следващата година продължава нашата работа по подобряването сигурността и ефективността на информационната система на Националния осигурителен институт като следващата година акцентът пада в доосъвременяване и доразвитие на информационната система, като изцяло се преминава към интернет-протокол свързаност и също така пълно обвързване на изнесените офиси на Националния осигурителен институт в страната, както изграждане на Центъра за управление при кризи.
Както казах, бюджетът е разработен при използване на същите макроикономически параметри, при които е разработен макроикономическия бюджет, затова ще спра вниманието ви на осигурителните параметри, тоест онези, които са по-специфични за бюджета на Държавното обществено осигуряване.
Средногодишният брой осигурени лица за следващата година ще бъде 2 млн. 720 хил. 544 души. Искам да обърна внимание, че това е едно разчетно число и то не отговаря на броя на заетите към даден момент или средногодишния брой заети в България, защото ние правим разчети на базата пълна заетост в рамките на 11 месеца през годината, а броят в числото на заетите, които обявява статистиката от наблюдението на работната сила и в резултат на текущото наблюдение на заетостта. Там се включват всички, които са в неплатени отпуски, но са заети; там се включват всички майки, които отглеждат деца, в т.ч. от 2 до 3 години, които също са заети, но не получават възнаграждения, съответно не се начисляват осигурителни вноски. Затова, изключвайки онези лица, както и онези, които са заети на по-малко от пълен работен ден, но ние сме преизчислили на база пълна заетост, затова се получава тази разлика между данните на статистиката и разчетните величини за броя на осигурените лица в Националния осигурителен институт.
Минималните осигурителни прагове през 2008 г. на база на договореността и приложение към чл. 8 ще се увеличат с 26,24 на сто. Една от причините за увеличението на минималните прагове е и увеличението на минималната заплата от 180 на 220 лв. Обикновено тук си позволявам да направя коментар. Когато се посочи това голямо увеличение на минималните осигурителни прагове, веднага се правят разчети, че точно с толкова ще се увеличат и приходите в бюджета на Държавното обществено осигуряване.
Първо, не всички работодатели сега са били техните работници на минималните прагове, за да се получи този скок. По-малка част, дори под 50 на сто са на минималните прагове от работниците по различни професии и отрасли, естествено.
Второ, когато се повишава осигурителния доход, в т.ч. и минималните прагове, съответно се осигуряват и осигурителните плащания, които и Националният осигурителен институт извършва, в т.ч. и дългосрочните и пенсиите, защото всичко това влиза в средно месечния осигурителен доход и нетният ефект от едно такова увеличение е много по-малък като баланс между приходи и разходи, но обикновено се посочва само увеличението на приходите.
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващи се е предвидено да бъде 240 лв. и ние сме направили разчетите. Но съм отбелязал тук в последния момент, че има и политическо предложение за промяна на 250 лв. Ние имаме готовност, ако това бъде направено, да направим необходимите разчети – дори сме ги направили вече.
Максималният осигурителен доход е от 2000 лв. за 2008 г.
Размерът на осигурителните вноски от 1 октомври т.г. е нов и той ще се запази и за следващата година.
Промяна има в съотношение на вноските, които се поделят между работник и работодател. Става 60 % за сметка на работодателя и 40 % за сметка на работниците, така както е в Кодекса за социалното осигуряване. Запазва се вноската за допълнителното пенсионно осигуряване в размер на 5 на сто.
Параметрите в областта на пенсиите. Средногодишният брой пенсионери 2 млн. 241 хил. 783 или намаление с 15 хиляди души спрямо очакваното изпълнение, а спрямо числото, което беше предвидено в бюджета за 2007 г., намалението е с 28 хиляди души.
За първи път искам още сега да отбележа, че имаме вече спиране на нарастването на инвалидните пенсии. Тоест, следващата година очакваме да бъдат на същото ниво, както и тази година.
Съотношението осигурени лица към пенсионери ще се запази на 100 към 82. Пенсиите на база прогнозни данни ще бъдат индексирани от 1 юли 2008 г. с 9,5 на сто. Новият размер на минималната пения за осигурителен стаж и възраст ще бъде 112,62 лв., а на социалната пенсия за старост 83,47 лв. Отново повтарям, това са прогнозни числа, на базата на които ние сме направили съответните разчети в параметричната част на бюджета.
В областта на обезщетенията средногодишният брой безработни лица с право на парично обезщетение ще бъдат 61 200 души.Обезщетенията за безработица, както беше предварително съгласуван бюджета, е предвидено от 90 до 190 лв. максимален размер. Но вече има политическо решение за промяна на тези параметри, като се намали едновременно с това максималния срок за получаване на обезщетението и тъй като предполагам, че по този въпрос ще има дебати затова сме разпространили и една таблица с условията за получаване на обезщетенията за безработица, сроковете и начина, по който се изчислява, за да бъдете улеснени за дебатите.
Средногодишният брой осигурени лица, които са обхванати от програмата за профилактика и рехабилитация ще бъдат 58 425 души при среден разход близо 390 лв. на човек. Обезщетението за гледане на малко дете от 10-месечна възраст до 2-годишна възраст е разчетено на база 190 лв. и тук отново има предложение за промяна по време на дебатите в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт.
Как тези нови политики се отразяват върху разходната част на бюджета. Индексирането на пенсиите по т.нар. Швейцарско правило с 9,5 на сто ще увеличи разходите с 241 млн. лв. Това са нарастване на разходите от 1 юли сл.г. до края на годината. Иначе спрямо 2007 г., когато имаме двукратно увеличение на пенсиите допълнителните суми за 2008 г. са около 870 млн.лв. Защото върху една по-висока база извършваме тези плащания.
В резултат на увеличението на разходите за пенсии също така се увеличават и здравноосигурителните вноски за пенсионерите – допълнително с 48,2 млн.л. Увеличават се разходите за обезщетение за отглеждане на малко дете с 9,2 млн.лв. Максималният размер на обезщетението за безработица в тези параметри – нарастването с 10 лв., води до допълнителни разходи 4,3 млн.лв. Също така по програмата за продължителна безработица, която лицата се ползват в предпенсионна възраст очакваме вече, че ще отговарят на условията около 3 хиляди души и за тази цел ще се изразходват 2,6 млн.лв.
Консолидираният бюджет на Държавното обществено осигуряване изглежда така. В приходната му част имаме приходи от общо 3 786,8 млн.лв. От осигурителни вноски са 3 млрд. 756 млн. Трансфери от републиканския бюджет, включително 60 млн.лв. резерв за реформата са 750 млн.лв. Субсидията е 1975,7 млн.лв. Тя покрива недостига от средства във Фонд “Пенсии” и във Фонд “Общо заболяване и майчинство”. Разходите са 6 млрд. 59 млн.лв., в т.ч. за пенсии 5 314,3 млн.лв. За социални помощи и обезщетения - 594 млн.лв. Трансфери, които Националният осигурителен институт предоставя на други фондове, в частност Фонд “Условия на труд”, фонд за социална рехабилитация и интеграция на инвалидите, общо 12,7 млн.лв. Трансфери за здравно осигуряване – 437,8 млн.лв. Издръжката на Националния осигурителен институт – 87,5 млн.лв. или 1,4 на сто от всички разходи, които се извършват.
Някои основни параметри на пенсиите. Номиналното нарастване средногодишна пенсия за 2008 г. към 2007 г. ще бъде 19,3 на сто като се отчете инфлацията съответно ръста е 15,1 на сто. Среден размер на пенсията на един пенсионер 196 лв. при очакван размер за тази година 164,57 лв. Това число е по-ниско – бързам да дам едно обяснение – защото увеличението и в края на годината и като се сметне като средногодишен размер като средна хронологична, естествено, че се получава по-малка пенсия за 2007 г. Минималната пенсия, вече казах, че ще бъде 112 лв., а максималната се запазва на 490 лв., поради това че през 2007 г. максималният осигурителен доход беше 1400 лв. Социалната пенсия за старост, вече споменах, че е 83,47 лв. Тази таблица показва увеличението на броя, и по-скоро тенденцията в броя на пенсионерите и пенсиите. Вече и в двата параметъра – брой пенсионери и брой пенсии, имаме намаление и както казах, пенсиите за инвалидност по общо заболяване се запазват на същото ниво, каквото е очакваното ниво през 2007 г.
Друг един параметър, който винаги представяме заедно с бюджета на Държавното обществено осигуряване, това са разходите за пенсии като процент от брутния вътрешен продукт. Това са 8,54 % от брутния вътрешен продукт – изразходват се за пенсии. В доклада за Държавния бюджет е посочено 8,7 на сто, тъй като там са включени и разходите за пенсии от Учителския пенсионен фонд. Затова бързам да ви кажа, че няма грешка. Просто с колегите от Министерството на финансите, тъй като говорим за консолидиран бюджет, те са използвали повече данни.
Месечните размери на пенсиите от 2000 г. до 2008 г. са дадени на тази таблица. През целия период държа да спомена, че има реално нарастване на пенсиите, като това реално нарастване е най-високо очаквано за 2008 г. на база средногодишни величини и то е дадено и на долната графика. На практика 2007 и 2008 г. имаме най-висок ръст на пенсиите.
Другият параметър в областта на пенсиите, който следим – коефициентът на заместване на дохода на нетна основа, тоест средният размер на пенсията отнесен към средния нетен осигурителен доход, тоест доходът на работещите, намален с личните осигуровки и данъци - малко подобрение имаме от 51,8 % на 52,5 %. Тоест, това е размерът на средната пенсия към средния разполагаем доход, който получават работещите.
Разходите за обезщетение по Кодекса за социалното осигуряване са за обезщетение и помощи 594,6 млн.лв. Обезщетения поради общо заболяване, в т.ч. влизат 205,7 млн.лв., за бременност и раждане 103,2 млн.лв., за отглеждане на малко дете - 132,6 млн.лв., за безработица – 94,5 млн.лв., и за профилактика и рехабилитация на осигурените лица – за тези около 58 хиляди души – 22,7 млн.лв. (Вдясно е дадена структурата на тези разходи по проценти.) За издръжката на социалното осигуряване – 87,5 млн.лв. или 1,4 на сто от общите разходи. Искам тук да кажа, че в аналогични институции на Националния осигурителен институт обикновено се изразходват от 3 до 6 % от всички разходи. За заплати и възнаграждения на персонала, който не е по трудови правоотношения и тук искам да обърна внимание на този факт, че служителите на Националния осигурителен институт не са държавни служители, че работят – не са и администрация, и работят по трудови правоотношения и ние плащаме лични осигурителни вноски. Размерът на тези лични осигурителни вноски за следващата година, както казах, се увеличава от 35 на 40 % от общия размер на вноските. За издръжката институцията – 24,8 млн.лв., капиталови разходи за ремонти и придобиване на дълго трайни материални и нематериални активи – 15,1 млн.лв. Те се задържат на същото ниво, както предходната година с едно малко увеличение на Резервния център за управление и за отбранително-мобилизационна подготовка, където целево отиват тези разходи – 1,2 млн.лв.
По фондове на Държавното обществено осигуряване, така както е разработен бюджетът – Фонд “Пенсии” е с дефицит 1 млрд. 965,7 млн.лв., Фонд “Пенсии” – несвързани с трудовата дейност, понеже е трансфер от републиканския бюджет винаги е балансиран на нула. “Трудова злополука и професионална болест” има излишък от 37,1 млн.лв. “Общо заболяване и майчинство” вече поредна година е на дефицит, поради по-благоприятният дефицит, който беше въведен за майките, които получават по-продължително обезщетение за бременност и раждане, дефицитът е 11,4 млн.лв. Фонд “Безработица” при един процент вноска има само 33,8 млн.лв. и бюджетът на Националния осигурителен институт, който играе ролята на изравнителен фонд има излишък от 1 млрд. 800 млн.лв., който излишък всъщност реализира негативите във Фонд “Пенсии”. Тоест, този бюджет играе ролята на преливник – през него минават трансферите и субсидиите, затова играе ролята на балансьор.
Към Законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване са приложени съответните таблици за минималните осигурителни прагове, план-сметката на Фонд “Гарантирани вземания”, така както изисква специалния закон и също така, размерът на осигурителните вноски за Фонд “Трудова злополука и професионална болест”, които както знаете се изчисляват диференцирано по групи икономически дейности в зависимост от честотата и тежестта на трудовите злополуки за последните три години. Така че законопроектът е съпроводен с тези приложения. Има и две поправки в Кодекса за социалното осигуряване. За разлика от други години тези промени касаят всъщност синхронизирани с вече приети закони – става въпрос за работещите в системата на бедствията и авариите и онези, които пряко участват в спасителни операции. Техният статут се привежда на работещи като кадрови военнослужещи, въобще по чл. 69, също така и за съпругите или съпрузите на изпратените на дипломатическа служба български граждани – създава се възможност те да се осигуряват за своя сметка. Това са текстове от специалните закони, принесени в Кодекса за социалното осигуряване. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Христосков. Колеги, сега имаме две възможности. Едната възможност, която според мен е малко по-рационална, е да представим и законопроекти за Държавния бюджет и след това заедно да преминем към дискусията. Втората възможност е да дискутираме сега Законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване и след това Законопроекта за Държавния бюджет. Мисля, че е по-редно първо да представи господин Атанас Кънчев – заместник-министър на финансите Законопроекта за Държавния бюджет в частта Министерството на труда и социалната политика и някои макропараметри и Държавното обществено осигуряване, разбира се.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Преди да ви представя законопроекта за бюджета в частта му за функция “Социално осигуряване, подпомагане и грижи”, ще ви представя макроикономически показатели и ограничения и допускания, при които е разработен Законопроекта за бюджет на Република България.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ще Ви помоля да бъдете по-кратък, господин Кънчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Знаете предполагам от информацията, с която разполагате очакваният брутен вътрешен продукт за 2008 г. Политиката на Бюджет 2008 г. се базира разбира се на инфлацията, която се очаква да достигне около 4,5 % при средногодишен темп от 6,9%. Прескачам макроикономическите параметри, с оглед на това, което казахте, господин председател. Ще коментирам по-скоро процесът на изготвяне на проектобюджета. Спазили сме ангажиментът за ограничаване на публичния сектор в икономиката без разбира се да се включва вноската в Европейския съюз до 40 % от брутен вътрешен продукт. Тук трябва да коментираме и планираните средства за програми и финансиране от Европейския съюз, които възлизат на 2 млрд. 232 млн.лв., или те са 3,6 % от брутен вътрешен продукт. Това налага функционално преструктуриране на разходите по бюджета с цел вместване на тези европейски средства в общите бюджетни ограничения.
По икономическите елементи на разходите. Знаете, че основните промени и политики, заложени в Бюджет 2008 са нарастване на заплатите в бюджетния сектор с 10 % от 1 юли 2008 г., осъвременяване на пенсиите с 9,5% отново от 1 юли 2008 г. и това, което коментира колегата Христосков – промяната на съотношението в осигурителната тежест между работодател и работник 60:40. Най-голям дял от публичните разходи за 2008 г. се предвижда за сферата на социалното осигуряване, подпомагане и грижи, което коментираме днес. Това са 30,8 % от общите разходи. За 2008 г. по консолидираната фискална програма по функция “Социално осигуряване, подпомагане и грижи” са планирани 7 615, 4 млн.лв., което всъщност, уважаеми дами и господа, е с 899,9 млн.лв. или 13,4 % повече спрямо 2007 г. В реално изражение тези разходи за социално осигуряване, подпомагане и грижи са в размер на 12,3 % от брутен вътрешен продукт. Планираните разходи по тази функция включват разходите по републиканския бюджет – в тези рамки 1193,8 млн.лв., в т.ч. централен бюджет – 119,4 млн.лв., и министерства и ведомства – 1074,5 млн.лв. Разходите за социално осигуряване в размер на 6 006,8 млн.лв. в т.ч. към тези цифри са - Държавното обществено осигуряване, Фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” и Учителския пенсионен фонд, за които спомена колегата от Националния осигурителен институт, разходите на общините – 178,7 млн.лв., разходите на държавните висши училища в рамките на 700 хил.лв., разходите “Национален фонд” – 175,1 млн.лв.
Политиката на правителството по отношение на пенсионната система съвсем категорично е насочена към нейното модернизиране в синхрон с икономическия растеж, повишаването на заетостта и доходите на хората. В тази група разходи, конкретно за пенсии, се включват пенсиите, изплащани от бюджета на Държавното обществено осигуряване и пенсиите, изплащани от Учителския пенсионен фонд, а така също и дължимите за изплащането на пенсиите пощенска такса и ДДС върху нея.
Кратък коментар за 2008 г. Разходите за пенсии без резерва за реформата за пенсии в социалното осигуряване възлизат на 5 млрд. 314 млн. 337,6 хил.лв.
По отношение на броя на пенсионерите и пенсиите, колегата отново коментира нещата, основната политика по отношение на пенсиите за 2008 г. е всъщност увеличаване на размерите им чрез индексирането съобразно финансовите възможности на бюджета и усъвършенстване на механизма за тяхното изчисляване по Метода на швейцарското правило, което коментирахме, забавяне на темповете за инвалидност, което отново се коментира, поради общото заболяване, което е в резултат на новата организация и засиления контрол най-вече върху органите на лекарската експертиза – знаем ТЕЛК и НЕЛК. Разбира се отчита се и намалението на броя на пенсионерите, като предвидените разходи за пенсии през 2008 г. се запазват на сегашната тенденция и за тази цел се изразходват между 8,5 и 9 % от брутен вътрешен продукт.
Социалните помощи и обезщетения се разпределят основно в централния бюджет – най-вече към бюджетите на Министерството на труда и социалната политика, Държавното обществено осигуряване и др., в т.ч. са министерства и ведомства като коментарът на Министерството на труда и социалната политика е, че политиката по социалното подпомагане през 2008 г. ще се развива в посока на гарантиране на социалната защита на уязвимите групи от населението чрез по-добра насоченост на социалните помощи и повишаване на ефективността на програмите. Тук ще приведа във ваше знание основни параметри, свързани със социалните помощи и обезщетения през 2008 г. Отново повтаряме някои цифри – увеличаването на минималната работна заплата на 220 лв., увеличаването на минималния осигурителен доход на 240 лв., увеличаването на максималния осигурителен доход от 1400 лв. на 2000 лв., като средномесечният доход по чл. 4 от Закона за семейните помощи за деца за 2008 г. е 200 лв., размерът на семейните помощи за дете – 30 лв. за всяко дете, размерът на еднократната помощ при бременност по чл. 5 от Закона за семейните помощи за деца е 150 лв. Няма да коментирам останалите размери, които колегата коментира. Може би е важно да споменем размерът на паричното обезщетение за безработица 90 лв., както това е минималният размер, максималният размер е 190 лв. Срокът за получаване на паричното обезщетение е 315 календарни дни.
По проектобюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2008 г. В тази група са планирани разходи общо за 735,8 млн.лв. спрямо 621,8 млн.лв. за 2007 г. Това увеличение в това число 735,8 млн.лв. включва – предвидени са 5 млн.лв. по Министерството на труда и социалната политика за 2008 г., за целеви средства за диагностика и лечение в лечебни заведения за болнична помощ на български граждани, които нямат доход или лично имущество, което да им осигурява лично участие в здравноосигурителния процес. За помощите по Правилника за прилагане на Закона са социалното подпомагане са планирани 89,9 млн.лв. Целевите помощи за отопление са 110 млн.лв., за 2008 г. помощите, изплащани по Закона за интеграция на хората с увреждания са планирани разходи в размер на 138,6 млн.лв., в т.ч. за 2208 г. са планирани 6 млн.лв. за покриване на разходите за ДДС върху техническите помощни средства, които са необходими като съоръжения за хората с увреждания и 8,4 млн.лв. за месечните добавки за деца.
Разходите по Закона за семейни помощи за деца са в размер на 386,3 млн.лв. и са планирани при запазване на дохода на член от семейството по чл. 4 по Закона за социално подпомагане. Осигурени са допълнителни средства за 2008 г. спрямо 2007 г. в размер на 115,6 млн.лв., в което число влизат 100 млн.лв. за месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст. Също така тези помощи са в размер на помощта за всяко дете и 15,6 млн.лв. за еднократни помощи при раждане при размер на помощта в този случай 250 лв. за първо дете, 600 лв. за второ дете и по 200 лв. за трето и всяко следващо дете.
За реализация на мерки и програми по Закона за закрила на детето – предвидени са 6 млн.лв. Планираните по този начин средства са насочени основно за регулирането на статута на въведеното за първа година професионално приемно семейство, с което ще се подпомогне динамиката за развитие на действията по финализацията. За 2008 г. е предвиден трансфер към НЗОК в размер на 17,5 млн.лв., за здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал.2, т. 1, и 8 от Закона за здравното осигуряване, като в другите министерства и ведомства, колеги, са планирани 54,3 млн.лв. за обезщетение по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за Министерството на вътрешните работи.
Останалият коментар в рамките на 4 страници е за Държавното обществено осигуряване, което, господин председател, го прескачам по Ваша препоръка. В общи линии това е коментарът. Тук мога да коментирам, разбира се, за Министерството на културата.
Логично е да коментираме бюджетът на Фонд “Гарантирани вземания на работници и служители”. В тази група разходи по бюджета за Фонд “Гарантирани вземания на работници и служители” са планирани 1 255,6 хил.лв. за изплащане на начислените и неизплатените гарантирани вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и дължимите осигурителни вноски върху тях. Разходите по тази група за 2008 г. на консолидирана основа са 372,7 млн.лв. те са разпределени в централния бюджет, в бюджетите на Агенцията по заетостта, Държавна агенция за закрила на детето, Агенцията на хората с увреждания, Социално инвестиционен фонд и Дом на ветераните и културата.
В общи линии мисля, че, уважаеми господин председател, колеги и дами и господа народни представители, считаме, че така предвидените средства за тази цел създават условия за изпълнение на заложените цели в областта на социалното осигуряване, подпомагане и грижи и предлагам Законопроектът за Държавния бюджет на Република България за 2008 г. да бъде приет с включено становище на Министерския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Кънчев. Преди да дам думата на господин Димитров, искам да поздравя колегите от Министерството на труда и социалната политика за програмният формат, който вече е от 4-та година, да ви поздравя специално за начина, по който са подредени приоритетите. Първо се говори за активни мерки на пазара на труда, за индустриално отношение и чак след това за социално подпомагане, което един изискан стил – доживяхме да подредим приоритетите по този начин. Заповядайте, господин Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря. Действително това е поредният програмен бюджет на Министерството на труда и социалната политика и аз се надявам, че от година на година той придобива все по-точен и аргументиран вид. Бяха казани много числа и от господин Христосков и от колегата от Министерството на финансите – не искам да повтарям, но ще кажа само няколко думи. По отношение на бюджета на Министерството на труда и социалната политика чухте, че той има увеличение спрямо 2007 г. около 9,8%, което при завишените нива на плащания, може да се каже, че е в рамките на 2007 г. като реални цифри. Вторият момент е запазване на средствата за активни политики на пазара на труда в рамките на планираните през 2007 г. Те ще са около 190 млн.лв. Същевременно ние търсим решение на проблемите чрез вътрешно преструктуриране на средствата за активна политика на пазара на труда като намаляваме с около 30 % средствата за субсидирана заетост от гледна точка на състоянието на пазара на труда и насочваме много по-голям финансов ресурс към програми и насърчителни мерки на пазара на труда по отношение на безработните, особено на някои от рисковите групи в структурата на безработните. Третият момент е, както и в цялата държавна сфера – вероятно сте отбелязали около 8 % намаление на Фонд “Работна заплата”, която е вероятно по-скоро да бъде увеличена, отколкото намалена и същевременно искам да кажа, че и трите основни проекта, които се реализират от Министерството на труда и социалната политика остават и за 2008 г., които са търсени, подпомагащи, особено в сферата на общините и някои социални обекти. Това е Фонд “Красива България”, който вероятно със съфинансирането от страна на общините ще е в рамките на около 20 млн.лв., Социален инвестиционен фонд, по който Народното събрание ратифицира анекса на споразумението за 2008 г. в рамките на 15 млн. евро и Гаранционен фонд за микрокредитиране, който все още е при нас, където и за 2008 г. се очертава да продължава да бъде.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, откривам дискусията по двата законопроекта. Господин Христосков, ще ми позволите ли няколко въпроса, не защото аз и част от колегите не знаят отговорите, но за да стане ясно за тези, които не познават в детайли законопроекта? Тези 1 млрд. 987 млн. 694 хил. 300 лв., които са субсидия от републиканския бюджет в сравнение със субсидията за миналата година са с около 500 млн.лв., ако можете да предоставите информация на уважаемите народни представители за структурата на увеличението на тази субсидия. На следващо място, въпросът, който искам да си позволя да Ви задам, това съотношение между работещи и пенсионери 100 на 82, което са запазени за тази година. При положение, че господин Димитров и Министерството на труда и социалната политика и Националният статистически институт декларират, че безработицата намалява, при положение че за жените до 2009 г. имаме увеличение на възрастта за пенсиониране с по 6 месеца на година, тоест престоят в осигурителната система е по-продължителен, което предполага едно по-благоприятно съотношение от това 100 на 82, каква е причината с малко повече аргументи от тези, които бяха представени, за съхранението на това съотношение. Има ли други въпроси, мнения и коментари? Госпожо Христова, заповядайте.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми заместник-министри, колеги, господин Христосков! Днес дебатът в Министерството на труда и социалната политика е много отговорен, имаме двата бюджета и сега е моментът да обърнем внимание на редица неща, за да може да се работи за усъвършенстване на двата бюджета както в цифрово изражение, така и в чисто технологично отношение между първо и второ четене.
Аз съм много впечатлена за пореден път от презентацията на господин Христосков и много ми харесва, защото така става ясно всичко. Искам няколко неща да кажа по бюджета на Държавното обществено осигуряване, така и по бюджета на Република България за 2008 г.
Разбирам, че се намалява срокът при обезщетението за безработица – в рамките на 90 и 190 лв., но срокът се намалява от 12 месеца на 9 месеца. Какви са тези причини, ако господин Димитров може да каже, тъй като това касае политиката, по-скоро, отколкото плащанията на Националния осигурителен институт по този въпрос. Защото тук става не за помощи за безработица, а става въпрос за осигурителни права на хората, които са внасяли своите осигуровки.
Също така бих искала да попитам – виждам, че средногодишният брой осигурени лица, които заявява Националния осигурителен институт по Програмата “От социални помощи към осигуряване на заетост” и Програмата “В подкрепа на майчинството” са общо 26 хиляди, от които за Програмата “В подкрепа на майчинството” – 1200 души. Колко бяха за 2007 година, за да се ориентираме как е тръгнала първата година? Прави ми впечатление, че размерът на минималното обезщетение по майчинство в периода между деветия месец и двете години е фиксирано на 190 лв., а като че ли досега имахме едно неписано правило, според което това обезщетение, което касае пак само осигурените жени, поне да бъде равно на минималната работна заплата. Защото тук става въпрос за обезщетение, за осигурителен принос, за участие в в труда, а не за социална помощ за семейни помощи за деца по Закона за семейните помощи за деца. Това исках да кажа по тези въпроси. Бих искала също да попитам – в Закона за Бюджета на Република България в § 29 на Преходните и заключителните разпоредби е казано, че неизпълнението на приходите по бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2008 г. може да се компенсира за сметка на приходите по централния бюджет, но не повече от одобрените със Закона на бюджета на Държавното обществено осигуряване разходи. Ако възникне наистина ситуация какво ще правим тогава, кои резерви ще използваме? Прави също така впечатление, че по Закона за семейните помощи за деца въпреки инфлацията, въпреки това, че и двата закона иманентно показват, че имаме увеличение на доходите всъщност доходната граница, при която се отпускат семейните помощи за деца по Закона за семейните помощи за деца не е увеличена и не са предвидени нито инфлационни процеси, нито процесите на увеличаване на доходите на хората. Имаше една традиция, според която се вземат до известна степен нещата предвид поне през година, както ми подсказва госпожа Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Така беше.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Също така бих искала да задам въпрос на заместник-министъра на финансите и на колегите от Министерството на финансите въобще, а може би и на Министерството на труда и социалната политика - какво правим със Закона за Сребърния фонд. Тук вече втора година разписваме, че стоят едни средства за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система в Националната банка, но какво се случва? Как разпореждаме натрупването и използването на тези средства? Как стои въпросът за Сребърния фонд? Няма да коментирам макроикономическите показатели. Те достатъчно добре са обмислени. Имам също така още един въпрос по Закона за бюджета, който да си изясним тук като народни представители от Комисията по труда и социалната политика. Казва се в § 23 на Преходните и заключителните разпоредби, че до 30 юни 2008 г. първостепенните разпоредители с бюджетни кредити да предприемат необходимите действия, включително и предложения за промени в нормативните актове за намаляване с не-по малко от 12 на сто на числеността на персонала в системата на съответния първостепенен разпоредител, с изключение на случаите, когато има стандарти и когато са на изборни длъжности. Малко повече обяснение – какво очакваме от това 12-процентно съкращение на администрацията, като числови изрази в бюджета?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: В системата на министерството...
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Не само, въобще в страната за администрацията.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Уважаеми господин председател, едно допълнение. С всичко, което каза госпожа Христова съм абсолютно съгласна. Бих попитала – правено ли е в Националния осигурителен институт или в министерството разчет, ако допуска за семейните помощи за деца вместо 200 бъде 250 лв., какво ще е е отношението и какви средства ще са необходими? Правено ли е такова проучване?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз веднага мога да Ви отговоря на този въпрос, тъй като тук имам цифри – за тези 10 лв. са 9 млн. 100 хил.лв., но тук не може да има информация колко от хората имат достъп до системата. С тези 10 лв. от 180 на 190 лв. сумата, която я давате е 9 млн.лв.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Колко още семейства ще имат достъп?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това е друга тема, която е свързана и с данъчното законодателство. Заповядайте, господин Христосков, за да отговорите на поставените въпроси.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря, доктор Адемов. Най-напред за увеличената субсидия с около 500 млн.лв. От една страна ние имаме намаление на осигурителните вноски от 1 октомври с 3 процентни пункта – 2 % за безработица и 1 % от Фонд “Пенсии”. При очаквания средногодишен размер на доходите и заетостта и на осигурените лица през 2008 г. на практика в Националния осигурителен институт ще постъпят 456 млн.лв. по-малко, като приходи в резултата на това намаление. От друга страна, ние имаме увеличение на минимални прагове, на максималния осигурителен доход и на минималния осигурителен доход, което в някаква степен компенсира това намаление, но не може напълно да го компенсира. От друга страна обаче, политиката по увеличение на пенсиите през тази година води до увеличение на разходите за пенсии през следващата година, както следва: 483 млн.лв. ще бъдат допълнително необходими за периода от 1 януари до 1 юли 2008 г., ако в резултат на това 10-процентно увеличение от 1 октомври. Тоест, ние повишихме базата и допълнително след индексацията от 1 юли с 9,5 % ще бъдат необходими 241 млн.лв. за плащане на пенсиите до края на годината допълнително върху това число плюс, както споменах 48 млн.лв. допълнително за здравно осигуряване на пенсионерите, тъй като здравноосигурителните вноски на пенсионерите са 6 % от основния размер на пенсията. Това увеличение с около 870 млн.лв., както и на обезщетенията, които се изплащат от Държавното обществено осигуряване балансирано води именно до допълнително необходими 500 млн.лв. Това е основната причина за увеличението на тази субсидия. От една страна, имаме загуба на доходи от осигурителни вноски, която не може да се компенсира от увеличението на осигурителния доход, в т.ч. осигурителните прагове и, от друга страна, имаме по-висока база от 2007 г., която дава отражение върху нарастване на разходите през 2008 г.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Христосков, ще Ви кажа защо задавам този въпрос, нищо че ги няма представителите на работодателските организации. Твърди се, че намаляването на осигурителната тежест води до увеличаване на събираемостта. Това на теория ли е или се случва на практика? Точно затова задавам този въпрос. Може да не коментирате въпроса, многократно сте го коментирал. Преди малко чух от господин Димитър Манолов, че ако безработицата стане нула, това съотношение пак ще си остане същото, само че не съм съгласен. Ако безработните намалят, това означава, че трябва да се увеличат заетите, господин Манолов. А това съотношение е между заети и пенсионери, а не между безработни и пенсионери. Заповядайте, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: По съотношението – всъщност през 2008 г. промените в броят на осигурените лица, отново казвам, че ние работим с разчетна величина за броя осигурени лица, а не заети, броят на осигурените лица се запазва, такъв какъвто е през 2008 г. Всичко това е на база на данни, които ние сме получили от Министерството на труда и социалната политика, наши изследвания от Персоналния регистър и от Регистъра на трудовите договори, превърнати, отново казвам, в пълна заетост. Тъй като намалението на пенсионерите е сравнително малко – с 15 хиляди души, затова математически изчислено съотношението остава същото – на 100 работещи 82 пенсионери. Тоест, ние нямаме съществени промени. Вие споменахте намалението на безработицата. Това са различни величини – броят на осигурените на пълна заетост и броя на пенсионерите. Ние работим с тази величина – броят осигурени лица, защото всъщност от тях идват в резултат на целогодишната им заетост постъпленията в Националния осигурителен институт, а не в някаква моментна величина, както статистиката отбелязва, че има над 3 милиона заети. Като включим сезонната заетост – да, в един момент те са над 3 милиона души. Ние също използваме този показател, но той общо взето не ни върши работа. Ние използваме понятието брой на уникални ЕГН-та, появили са поне веднъж в персоналния регистър в продължение на една година, което означава, че ако един български гражданин работи по някакъв граждански договор и има възнаграждение над минималната работна заплата веднъж годишно и се платят върху този хонорар осигурителни вноски, той попада като уникално ЕГН за съответната година, но само един път за един месец. Ние извършваме тези изчисления и смятам, че тези числа, които даваме, са по-коректни, защото те са на база осигурени на база целогодишна заетост отнесени към пенсионери – средногодишен брой, които също целогодишно си получават пенсията, а не веднъж, както този, който получава доход. На въпросите на госпожа Христова. Всъщност това, което коментирахте Вие, госпожо Христова, всъщност е предложение – политическо решение, както за повишаване на размера на обезщетенията за безработица, така и на намаляване на срока на неговото получаване от 12 на 9 месеца, именно затова аз помолих моите колеги да приготвим тази таблица, която ви е дадена, за да може, когато дискутирате тези въпроси, да имате пред себе си картината на страните-членки в Европейския съюз. По отношение на данните за заетостта – субсидирана и така да се каже финансирана от Министерството на труда и социалната политика, през 2007 г. 46 хиляди души средногодишно са били заети по различните програми за заетост. Данните, с които разполагам, е от колегите от Министерството на труда и социалната политика за 2008 г. са за 26 хиляди души, в т.ч. 1200 души по програмата “В подкрепа на майчинството”. Има и едно увеличение в сравнение с 2007 г., а в годините, когато безработицата беше най-висока, тогава субсидираните работни места бяха 83 хиляди, след това намаляха на 66 хиляди, после на 42 хиляди, а сега вече на 26 хиляди души. Аз смятам, че това е една правилна политика при намаляване на безработицата и при едно по-ускорено търсене на работна сила на пазара на труда да се преструктурират разходите по програмите за заетост и да се хвърлят по-големи усилия за адаптиране на пазара на труда, за квалификация, за най-различни форми да бъдат подпомагани хората да си намерят истински работни места, а не субсидирани работни места.
Обезщетенията за майчинство – предложението е за 190 лв., а не за минималната работна заплата във връзка с въвеждането на плосък данък. Двеста и двадесет лева - минималната работна заплата вече става облагаема и реално нетната сума, която ще получават работещите на минималната работна заплата ще бъде 198 лв., защото те ще заплащат данък.
Освен това, знаете, че в Програмата “В подкрепа на майчинството”, когато майката не получава обезщетението си, а бъде наета безработна жена, тя ще получава минималната работна заплата , но действителната сума, която наистина ще получи, поради отпадането на необлагаемия минимум ще бъде също 198 лв. Както казах, по време на дебатите за тези параметри в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт имаше предложение това обезщетение за гледане на малко дете до 2-годишна възраст да бъде 210 или 220 лв. и ние сме направили разчети, дори това го има в доклада на министър Масларова – то беше съобщено на заседанието на Министерския съвет, затова са необходими в единия случай 16, а в другия - около 20 млн.лв., ако не ме лъже паметта. Аз смятам, че това бяха въпросите, господин председател, които касаят Националния осигурителен институт.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Христосков. Колеги, има една малка подробност, че това заседание е на Комисията по труда и социалната политика. Във всички комисии на Народното събрание е разпределен Законопроекта за Държавния бюджет, а Комисията по бюджет и финанси е водещата комисия, а всички останали комисии са спомагателни. Така че предложенията за второ четене ще бъдат към Комисията по бюджет и финанси, която гласува окончателните параметри на двата бюджета. Това трябва да стане ясно, че ако влизаме в детайли как да ги предложим, разбира се, че дискусията е възможна и трябва да се състои, трябва да се проведе и всички ще имат възможност да си кажат мнението, но въпросът е, че Бюджетната комисия е тази, която трябва да се произнесе по този въпрос и аз след малко ще попитам колегите от Министерството на финансите какво става с промените в данъчните закони. Защото част от въпросите, които се задават сега, са свързани с промените в данъчните закони.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: И още един въпрос имам към господин Димитров, за да се ориентираме по отношение на политика за семействата с деца - не е ли по-добре при сегашното ниво на семейните помощи за деца, тоест детските добавки, да се съчетаят и със семейното подоходно облагане, независимо от плоския данък? Първо, да се оцени подоходното облагане на семейства с деца – за едно, за две, за три деца, и след това нека се сложи плоския данък, както го има в някои страни.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Димитров, за да отговорите на зададените въпроси.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Една голяма част от въпросите отговори господин Христосков. Въпреки това с няколко думи само ще отговаря. Няма промяна във времетраенето за обезщетението. Те са в рамките на същите, както бяха през 2007 г. – от 4 до 12 месеца обезщетения за безработица. Както каза и господин Христосков, имаме дискусия по евентуално промяна на обезщетенията и увеличаване на размера по тези обезщетения, но нито има окончателни варианти, нито има политическо решение, нито някаква степен на сериозна дискусия в рамките на тристранния диалог. Така че бюджетът е във вида, в който ви се предлага – никакви промени във времетраенето за обезщетение на безработица. Действително в заседанието на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт стана дискусия по някои от размерите за обезщетения – обезщетенията за безработица, размера на обезщетенията за малко дете, действително за 2007 г. максималният им размер е в рамките на минималната работна заплата, а сега увеличението е с 10 лв. до 190 лв. В тази насока бяха и някои от предложенията на Министерството на труда и социалната политика за поддържане на това ниво. Но така или иначе бюджетът е във вида, в който ви е предоставен, с тези максимални нива на обезщетение – 190 лв. и за максимално ниво на безработица и обезщетението за отглеждане на малко дете до 2 години.
По отношение на Програмата “В помощ за майчинство” е една нова програма, която стартира миналата година, която стартира сравнително късно, тъй като знаете, особено госпожа Христова, която е по-навътре в нещата с технологията”, тази програма е в рамките на Националния план по заетостта, който в края на м. януари се утвърждава от правителството и тръгва да се реализира, така че реално действия по тази програма имаше след м. април. Мисля, че около 700 души бяха по нея. Хиляда бяха средно за година. Тази година се предвижда 1200 души. Обръщам внимание на това, което казах в началото, за рязкото снижаване на програмите за субсидирана заетост. Част от колегите тук са свидетели на движението на параметрите в тези програми – те тръгнаха почти от 100 хиляди в началото. За 2007 г. основната програма за заетост “От социални помощи към заетост” беше в рамките на 33 хиляди души средно годишно при 8-часов работен ден превърнато, за 2008 г. предвиждаме, както казах, с около 30 % свиване на тази програма и пренасочване на средства към мерки и програми за обучение и квалификация.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви. Колеги, за да коментираме доходната граница, аз не случайно зададох въпроса защо ги няма все още данъчните закони. Защото ако се приеме принципът на пропорционалното облагане, което всъщност увеличава разполагаемият доход във високо доходните групи, това означава, че този праг става безсмислен. Но аз искам да поставя по друг начин въпроса, понеже госпожа Христова и госпожа Драганова ме предизвикаха да го поставя по този начин – твърди се, че увеличението на месечните семейни помощи за деца, детските надбавки на 30 лв. за всяко едно от децата, фискалният ефект е около 100 млн.лв. Отказът от семейното подоходно облагане, какъв фискален ефект има? Каква е разликата между двете величини? Сега повече средства ли се изразходват, отколкото преди? Какъв е смисълът на това, питам аз с други думи? Защото при семейното подоходно облагане няма подробен тест - затова колегите се интересуват от прага, а не заради друго.
Госпожо Михайлова , имате думата.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители, господа заместник-министри, социални партньори! Мисля, че обсъждането на бюджета на държавата и на бюджета на организация от обществения сектор в това число е повод да си поговорим преди всичко за политики и след това за цифри и технология. В този смисъл аз ще се опитам да очертая няколко политики, които струва ми се, може да адмирираме, от които можем да бъдем удовлетворени и няколко тенденции, които бих определила като тревожни. Само ще маркирам нещата, които мисля си, че безспорно с Бюджет 2008 излизат като позитивни резултати от нашата политика в рамките на управлението.
Първата от тях е тенденциите по отношение на безработицата. Мисля, че това е нещо, от което можем да бъдем удовлетворени. С Бюджет 2008 г. виждаме, че нещата се случват. Показател затова са и очакванията по отношение на намаляване на средствата за субсидирана заетост. Аз тук бих искала да отворя една скоба и да изразя своята тревога затова, че от 1 януари 2008 г. около 25 хиляди души, ако не греша, господин заместник-министър, на практика ще отпаднат от социално подпомагане и когато говорим за субсидирана заетост трябва да прилагаме един регионален подход, тъй като има райони, в които реално тези хора трудно биха могли да намерят работа, въпреки общата тенденция на намаляване на безработицата.
Втората политика е свързана с реалното нарастване на пенсиите, за съжаление, много по-малко, отколкото ни се иска, много по-малко, отколкото обществото очаква и съпътстваните тенденции по отношение, макар и много бавното нарастване на коефициента на заместване и реалното нарастване на ръста.
Третата политика, макар и не толкова, колкото ни се иска и така, както ни се иска, реалните стъпки, насочени към ограничаване на сивия сектор. Имам предвид нарастване на минималните осигурителни прагове. Мисля, че тук бихме могли да мислим за един регионален подход при минималните осигурителни прагове, тъй като в страната регионалните диспропорции по отношение на ниво на доходи са много сериозни. Подхвърляла съм и друг път тази тема като повод за размисъл.
И тенденциите, които лично мен ме тревожат. Аз, господин председателю, искам да изразя съгласие с Вас, че отново тръгваме към една малко нелогична процедура на приемане на бюджета – обсъждаме бюджет без да имаме представени данъчни закони. Вероятно след като обсъдим бюджета, ние ще трябва да се връщаме отново да коментираме данъчните - това едва ли води до една висока ефективност на този бюджетен процес.
Първото нещо, което ме тревожи, е свързано със стимулите за раждаемостта – проблем, който колегите поставиха. Мен ме тревожат не толкова цифрите, а това, че ние реално заменяме политики. С отпадане на семейното подоходно облагане, с преференции, които се въвеждат по отношение на семейното подоходно облагане, ние на практика подменяме политиката на подкрепа на отговорното родителство с политиката на социалното подпомагане, което се случва под формата на семейни помощи за деца. Това, струва ми се, е едно отстъпление от крачки, които ние се опитахме да извървим в рамките на две години и тази тенденция за мен е отрицателна и лично аз не бих могла да я приема.
Втората отрицателна тенденция – аз не искам да отварям дискусия затова, тъй като в тази комисия многократно сме говорили, е свързана със модела на пенсионната система. Не мога да не изразя тревогата си, че субсидията ежегодно се увеличава – увеличава се с много сериозен ръст, и проблемът стои пред нас. Проблемът не е толкова минимален, господин председателю, поне според мен. Проблемът стои пред нас с все по-голяма сериозност и като чели повече не можем да си затваряме очите в това отношение.
Няколко думи по отношение на срока за безработица. Вероятно има известна логика да вървим към известно намаляване на срока и той е свързан с намаляване на безработицата в страната. И аз бих приела един такъв аргумент, но струва ми се, че ако се тръгне към едно такова политическо решение, трябва да бъдем много внимателни по отношение на тези групи безработни, които нямат реален шанс на пазара на труда. Миналата седмица бях в Германия и там в момента се обсъжда един диференциран подход по отношение на срока, като се въвежда един удължен срок за хората в предпенсионна възраст, които реално, както и в България, нямат шанс на пазара на труда и са неравнопоставени по отношение намирането на работа. Така че мисля си, ако вървим към намаляване на срока все пак трябва да бъдем особено внимателни към тези групи от населението, които са реално неравнопоставени на пазара на труда.
Когато говорим за политики, мисля, че трябва да направим едно напомняне към Министерството на труда и социалната политика затова, че има сериозни резерви по отношение на ефективността на усвояване на средствата. Аз няма да се изморя да повтарям въпроса си как се усвояват средствата по отношение на енергийните помощи, и то най-вече в частта помощи за твърдо гориво. Ясно е, че нещата не се случват съобразно очакванията ни. В крайна сметка иска ми се да дадем отговор на въпроса какво толкова страшно ще се случи, ако тези 180 лв. хората ги получават в пари, а не в рамките на две-трети от полагаемите им се средства за дърва и твърдо гориво.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Нямате ли отговор на този въпрос?
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Имам отговор на въпроса, само че той не ми харесва, господин председателю. С тези въпроси и с този мой много бегъл анализ върху политиките ще изразя своята позиция и позицията на моите колеги, че ние ще гласуваме за бюджета.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Михайлова. Заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря, господин председател. Аз искам да се извиня, че доста разхвърляно си водих записки, тъй като днес беше раздаден законопроекта, по-рано даже беше в интернет – моя е грешката, че поради разбираем ангажименти не съм го прегледала както трябва. Това, което мога да кажа и което забелязах в бюджета, е, че отново е подценен брутен вътрешен продукт – планиран е много по-нисък, както се случи и тази година. Това означава, че за пореден път приходната част на бюджета е значително подценена и всичко това, което се отнася до социалната политика, в крайна сметка, качеството на живот на гражданите е свързано с това.
Въвеждането на плоския данък наистина е инструмент, който в някаква степен води до изсветляване на икономиката. Но за хората, които са с доходи под 380 лв. това се превръща в един сериозен проблем с премахването на необлагаемия минимум. Това наистина става сериозен проблем, и то за хората, които имат ниски доходи. Така че ние ще се противопоставим на облагаемия минимум, тъй като тези хора ще понесат най-много тежестта на инфлацията, която се очаква. Тя разбира се няма да е планираната – 3,7 %, както тази година не беше тази, която беше планирана миналата година при Бюджет 2007.
При промяната на осигурителните прагове – максималния и минималния, също възниква въпросът за хората, които са с минимални доходи. Ето един двоен удар между хората, които получават под минималния осигурителен праг, дори видях, че се предлага, не 240 лв., а даже 250 лв. повишаване на минималния осигурителен праг.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Това е за самоосигуряващите се.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Да, за самоосигуряващите се. За тези 2000 лв. – само за 15 хиляди души – специалисти, които са правили такива изчисления, считат, че лицата, които се осигуряват над 1500 лв. са 15 хиляди души. Това наистина е много малко, за да се налага повишаването на максималния осигурителен доход. Един милион и шестотин хиляди души са тези, които получават под 380 лв. доходи. Представете си какво означава това за българските граждани като цяло, можем да кажем. Това са колко от работещите? Това са 50 % от осигуряващите се, а може да се окаже и над 50 %. Това е една статистика, която е доста тревожна.
Какво ще стане с максималния размер на пенсиите от догодина, тоест за 2009 г, тъй като начинът на изчисление ще доведе до една максимална пенсия от 700-750 лв.
РЕПЛИКА: Няма да бъде от тази година.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Няма да бъде от тази. Аз изрично казвам, че тогава, когато вземем максималния осигурителен доход от 2000 лв., това ще е от по-следващата година, а не очаквайте тогава вашата пенсия да бъде увеличена с такъв процент. Бъдете убедени, че няма да е, така че ножицата ще се отвори толкова много, разликата ще стане изключително голяма. Понеже стигнах пак до пенсиите, увеличението с 9,5 % - инфлацията, която се взема предвид няма да е тази, която ще бъде. Мисля, че няма тук някой, който да се съмнява в това. (Шум и реплики.) Миналата година същото казахте – каква е инфлацията за предходната година, значи за тази година? Каква е инфлацията през тази година? Защо се правите, че не знаете каква е инфлацията тази година и този процент 9,5 какво ще означава като реални доходи, макар че видяхме в графиката нещо, което не съм убедена, че ще се случи, дори бих казала, че няма да се случи - отново реално нищожно, ако въобще има такова повишение, на пенсиите.
По отношение на обезщетенията за отглеждане на дете, на безработица миналата година наистина след дълги дебати стигнахме до някакво разумно, макар и минимално наистина, но говоря в параметрите на нашата действителност поне - минималната работна заплата, увеличението с 10 лв. е обидно. Не искам да казвам ниско, то наистина е обидно. Нека да помислим добре дали не е редно отново да бъдат, както каза и господин Димитров, все пак в границите на минималната работна заплата тези обезщетения.
За пенсионната система чух думи, че се модернизира, аз не видях никаква промяна и по никакъв начин модернизация на пенсионната система. По отношение на бюджета на Държавното обществено осигуряване там остават също едни функции, които не би трябвало да са в този бюджет – например социалните дейности. Хубаво е да бъдат извадени от там и държавата да си поеме дейностите, за които има претенции, че всъщност внася средства. Тогава може би наистина философията на бюджета ще се промени и може да се говори за някаква модернизация. Засега нещата са абсолютно същите и като философия, и като резултат в крайна сметка, така че мисля, че е нереално да се говори за модернизиране на системата.
Виждам, че тук има представители – госпожа Такева, на Учителския синдикат, тъй като очевидно се интересува, защото исканията на учителите бяха и социални, освен всички тези справедливи искания за реформи, на които учителите се съгласиха. Процентът, който се заделя за образование и наука е 4,2 % - това е нисък процент, въпреки увеличението му в абсолютни стойности на сумите, относителният дял от брутен вътрешен продукт показва именно приоритетите, показва философията и отношението.. Този запазен относителен дял показва, че отново, за съжаление, образованието и науката – тук включвам и науката, тъй като няма по света учени, които да живеят с по 300 лв. заплата и да очакваме да се прави велика наука, макар че науката ни е на такова ниво и за съжаление тя е призната много повече зад границите на България. Затова ще изтичат умовете на България натам и тук ще остава една застаряваща нация. Наистина тези 4,2 % показват, че отново не са приоритетни тези два сектора.
Господин Христосков каза тук, че инвалидните пенсии намаляват, тоест са на същото ниво. Дали това е наистина, защото намаляват хората с увреждания или просто се е увеличила бюрокрацията. Дали това не е, защото хора се записват за ТЕЛК за години наред и не могат да минат, за да бъдат освидетелствани и това да създава илюзията, че се запазва нивото на хората, които имат нужда от такива инвалидни пенсии. Аз знам и всички ние знаем, че се е злоупотребявало с това, че има фалшиви удостоверения, че са купувани коли на името на инвалиди, но не вярвам здрав, прав човек да отиде да се освидетелства, че е инвалид, за да получава мизерната пенсия вместо да търси някъде работа. Мисля все пак, че при положение НЕЛК дава дати за 2012 г. и ТЕЛК за над 2 години напред губи се реалната представа за хората – те висят без пенсии и без осигуровки, а всъщност имат необходимостта и правото на това. Това е, както се казва на първо четене и повърхностно, но това, което мога да кажа като заключение е да се съглася с госпожа Михайлова, че всичко е въпрос на политики. За съжаление това, което виждаме в Бюджет за 2008, е, че на втората ни година от членството ни в Европейския съюз, на последната година от управлението на това правителство – не броя половината година, която следва, въобще ако има такава след 2009 г., отново България е на опашката в Европейския съюз по доходи на гражданите и по качество на живот. Отново България е обречена, България ще бъде с най-бедните граждани, най-бедните работещи, най-бедните пенсионери, най-бедните учители, най-бедните учени, изобщо за съжаление най-бедната държава в Европейския съюз без светлина в тунела, бих казала, в обозримо бъдеще, в мандата на това правителство, което обеща социална отговорност, икономически растеж, качество на живот, равно на това с гражданите от Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря за емоционалното изказване. Заповядайте, господин Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми заместник-министри, уважаеми гости! Относно Бюджет 2008 ние се запознахме доста в детайли. Усещаме един такъв асоциален привкус в този бюджет. Защо? Виждаме едни цифри на увеличаване на заплати, на пенсии. Същевременно виждаме как инфлацията от друга страна ги изяжда на секундата.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Имате думата по законопроекта, господин Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: За бюджета си говорим, нали господин председателю? Всеки може да изрази своето мнение. Ние сме народни представители и има какво да кажем по въпроса.
Въпросът беше относно въпросния плосък данък, за който спомена госпожа Понева. Аз съм правил изказвания по въпроса. Имаше вероятност още малко да се пипне преди да го вкарате този плосък данък. Не че е лош, но можехме някакъв минимум да поставим – да съществува като такъв. Пак ще кажете – да, но чрез плоския данък излизат всички доходи на светло. Не бих казал. Има начини да ги изкараме много лесно на светло – увеличаваме минималната работна заплата и ефектът е поразителен. Тогава всеки е задължен, според минималната работна заплата да изплаща обезщетението на всеки един работник.
Нещото, което искаме да кажем, е, че заплати и пенсии не могат да се вдигат постоянно. Идеята беше следната – по някакъв начин да се овладее инфлацията. Във въпросния законопроект е заложена, пак казвам, много ниска ставка като инфлация. Това може би ще е една трета от реалната инфлацията, която ни чака. Така че е редно в този ред на мисли да се помисли – за овладяване на инфлацията, а не за постоянно доходи, които да догонват тази инфлация. Така че ние също ще се въздържим да подкрепим законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА: Ще бъда съвсем кратка и няма да подкрепа този бюджет, защото намирам, че увеличенията са символични. Ще взема отношение само по няколко сфери, тъй като наистина в детайли не сме се запознали подробно.
Увеличението за образованието е символично. Аз подкрепям иска на Съюза на българските учители за 5-процентно увеличение.
Увеличението в здравеопазването – това са няколко стотин милиона лева. Това въобще не е предмет на гордост, защото това са 1-2 корвети или 1-2 самолета-изтребителя. Според Световната здравна организация, ако не се лъжа, ако един бюджет на здравеопазването е под 8 % това означава мизерен бюджет за здравеопазването. Аз искам да получа информация какво води Министерския съвет, какви мотиви ги водят, за да направят своите приоритети. Защо приоритетите в сферата на отбраната трябва да доминират над приоритетите в сферата на здравеопазването и образованието?
По отношение на бюджета за наука. Достатъчно е само за кой ли път да повторим, че годишният бюджет на БАН се равнява на 1-месечната издръжка на военния ни контингент в Ирак. Цинизъм.
И ще завърша със средствата, които са отделени за пенсиите – отново крайно символични, обидни за пенсионерите, изядени, изяждани и ще бъдат изядени от инфлацията. Хубаво е тук да дебатираме и факта, че към днешна дата външният дълг на България е 35 млрд.долара. Сметнете колко – това е по официални данни на Българската народна банка, се пада на всеки български гражданин да изплаща. Всичко това рефлектира върху всяка една сфера, която сега обсъждаме. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря. Госпожо Панева, заповядайте.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми гости! Искам да кажа, че наистина този дебат, който днес провеждаме, ще има полза затова българският парламент да приеме по-добър бюджет за 2008 г., нашата комисия да даде своя принос в доизработването на някои от политиките и до развитието на някои от тезите, които сме започнали с промените в законодателството, които сме направили. Искам да добавя няколко думи и да подкрепя направените изводи от колежката Михайлова, че ние наистина направихме онова, което обществото очакваше от нас – разбира се не бих казала, че в достатъчна степен, по отношение на подкрепа на семейството, на отглеждането на деца, на майчинството, на грижата за децата. Аз виждам още няколко стъпки в този бюджет, свързани с промените, които тръгват в образованието – с това, което тръгва във фонда за образование, натрупване на средства за образование на децата, стъпките, които правим за семейните помощи за деца и за подпомагане по принцип на семействата, които отглеждат повече деца. Разбира се май избягахме от част от тезите, които бяхме заложили в подкрепа на семейството. Ако си спомняте, ние говорихме за подкрепа на двудетния модел и по този начин да дадем шанс да се отглеждат поне две деца в българското семейство. Сега отново с предложението за бюджет изравняваме сумата, която ще получават семействата като семейни помощи за отглеждане на деца и тук бих си позволила да кажа и малко по-различно мнение по отношение на прага на достъп за семейни помощи.
Считам, че по принцип е неправилно семействата да се делят по доходите си дали имат право да получават помощи за отглеждане на деца. Защото семействата с повече доходи внасят много повече пари в бюджета на държавата. Това е малко обидно. Но този праг, който сега остава, според мен също е нисък. Ние би трябвало да помислим той да бъде променен. Същото се отнася и за семейните помощи за отглеждане на деца. Можехме да направим така, че да има разлика отглеждането на второ дете. Поставиха въпрос много от родителите и за отглеждането на деца-близнаци или породени деца. Така че може би тук между първо и второ четене като законодатели да направим така, че да я има тази разлика, да поощрим двудетния модел.По този начин да спазим философията, която обявихме като приоритетна в нашето управление. Същото се отнася до актуализацията на пенсиите, до повишаването на пенсиите и т.н. Ако можем да приемем, че 10-те процента увеличение на пенсиите от м. октомври, които получиха пенсионерите, са нещо като компенсации затова, че от началото на годината не повишаваме техните пенсии, спомнете си, че ние бяхме писали в Кодекса за социалното осигуряване, че този процес по Швейцарското правило ще става от 1 януари на годината. Ако си спомняте даже в дебата на този бюджет ние казахме, че по изключение тази година увеличението на пенсиите ще бъде от м. юли. Но това е изключение. Тогава имаше гласове, в т.ч. и аз и други колеги се изказахме, че май това изключение ще стане практика. Затова може би трябва да помислим, в по-далечен план дали е нормално от средата на годината да се прави този акт или това, което бяхме приели като запис в кодекса. Ние дълго умувахме по тази теза и я бяхме приели да бъде от началото на годината. Разбирам, че тази година надали ще стане и казвам, че все пак увеличението от м. октомври е някакъв род компенсация. Но за следващата година правилата, които поставяме в работата си да бъдат такива, да бъдат повече принципни. Защото ние имахме такъв бурен отпор от страна на пенсионерите и се стигна до стачки и ежечетвъртъчни и т.н., не само защото не сме дали тези пари, а защото излъгахме пенсионерите – бяхме записали веднъж 1 януари и след това ги излъгахме. И тъй като тук се казаха няколко думи, че сме най-бедната, най-изостаналата най-, най-, най-, искам все пак да кажа, че показателите, записани в отчета за 2007 г. и ръста в доста области – процентно, е твърде голям в сравнение с това, което очаквахме и бяхме обещали, не искам да се впускам в подробности и да кажа с колко процента се увеличиха пенсиите – минимални, социални и т.н., така че ние бързаме. Но не можем бързо да бързаме, защото имаме зад гърба си 17 години, в които имаше и редица нерешени проблеми – в една или две години, в един мандат – никой не може да си постави за цел да реши всички проблеми. Аз ще се радвам, ако наистина имаме отраслови приоритети и ако наистина имаме политики, които да подкрепим.
Сега веднага бих казала по отношение на образованието. Колеги, да, там сме длъжници. Но аз считам, че можем там да говорим за някакви реални промени, ако наистина пипнем издръжката на обучение на едно дете. Защото това са реалните показатели. Вярно е, че някъде ще засегнем интересите на кметствата, защото и сега съществуват много училища, в които не само се обучават малко деца в паралелка, но и не се дава това качество на образование, което ние очакваме. Да, ние сме Социална комисия, но трябва все пак да си направим сметка къде в тази посока можем да инвестираме – не на калпак, учител, училище или други параметри. Най-справедливо, според мен, е издръжката. И ако тук трябва да вдигнем на 1100 лв., на 1200 лв., на 1300 лв., ето тук ще се получи, когато дойде бюджетът на директорът на училището, тогава той и колективът ще разберат много добре какво трябва да се направи. Иначе и в тази посока условията за работа в много от училищата с проблемите за енергийна ефективност – давам тези факти не за друго, а за да кажа,че не стоим на едно място. Не сме направили това, което ни се иска, но в тази посока работим и тя е вярната. Така че нека да бъдем малко по-големи оптимисти и наистина да прецизираме наистина всяка стъпка, за да може да бъдем доволни от това, което ние правим като депутати, а и хората да вярват, че ние защитаваме техните интереси. Тук да кажа,че не стоим на едно място. Не сме направили това, което ни се иска, но в тази посока работим и тя е вярната. Така че нека да бъдем малко по-големи оптимисти и наистина да прецизираме наистина всяка стъпка, за да може да бъдем доволни от това, което ние правим като депутати, а и хората да вярват, че ние защитаваме техните интереси.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Колеги, господин Манолов от социалните партньори пожела накратко да изложи позицията на КТ “Подкрепа”.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Благодаря, господин председателю. Ще бъда много кратък. Искам да припомня само, че от пенсионния модел, създаден през 1999 г., сега остана само заглавието. Толкова много неща вече нямат нищо общо с това, което се мислеше тогава с идеята за създаване на самоиздържаща се разходопокривна пенсионна система, че как да кажа, всичко вече изчезна. Ние се отказахме вече от това да въведем ясно съотношение между минималната работна заплата и минимален осигурителен доход, между максимален осигурителен доход и минимален осигурителен доход. Размерът на максималната пенсия винаги е бил и релевантна величина, защото той се появи малко по-късно. Той виси във въздуха необвързан с нищо математически ясно и точно. Единственото табу обаче, което остана и повтаря, единствената свещена крава, която остана в пенсионната система, това е чл. 9 на Кодекса за социалното осигуряване, който казва, че ние трябва да се стремим към разпределение на осигурителната вноска – между работник и работодател, както 50:50. Това е единствената свещена крава, която все още ние пазим.
Това разбира се не е учудващо. Защото през всичките години се създават всякакви видове преимущества за бизнеса. Него днес го няма, защото той няма сили да извлече и този път торбите с парите, което ще занесе на някъде. За него този дебат е периферен, той е незначителен, той е дребна работа - дали ще са плоски данъци, дали ще е намаляване на осигурителни вноски и т.н. Нека аз обаче да поразсъждавам на глас с един числов пример. Когато през 1999 г. се роди свещената крава – чл. 9, и се каза, че ние ще търсим съотношение 50:50, при тогавашния размер на осигурителната вноска за Фонд “Пенсии”, това гарантираше работодателят да плаща 18%. Ако се стигне на съотношение 50:50, работодателят да плаща 18%. При размер 27% и съотношение 65:35, работодателят плаща 18%. Въпросът е дали ние сме искали работодателят да плати 18% или искаме да тормозим работника да плати половината. Това е много важен въпрос, на който аз моля да получим някакъв еднозначен отговор. Защото искам да припомня, че покрай плоският данък, за който достатъчно много се говори и аз ще си позволя да поправя госпожа Понева – ние с КНСБ също имаме различия относно това къде е долната граница, над която работникът няма да страда. Ние в КТ “Подкрепа” казваме, че е 461, а колегите в КНСБ – 488 лв., ако не греша.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Министерството казва 430 лв.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: И все пак искам да припомня, че минималният осигурителен доход се увеличи с 26% и кусур. И всичко това идва...
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: ...от самоосигуряващите се.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Обаче размерът за вноската е за всички – извинявам се, говоря за минималните осигурителни прагове. Изразих се непрецизно. Всичко това едно върху друго започва да товари работникът. Аз предлагам – нека ритуално да заколим свещената крава. Никой вече няма нужда от нея. Нека да отменим т. “в” и “г” от чл. 9, да оставим съотношението 65:35. Животът показа, че това е границата, отвъд която просто не може да се стигне. Вие тук няколко пъти отлагахте промяната на въвеждане на това съотношение. Очевидно е, че животът е показал, че това е поносимото – обществено поносимото, между тези две неща. Това е единственото, което си позволявам да коментирам, защото тук колегата Пламен Димитров достатъчно много се е подготвил и не искам да отнемам от неговото време, но много ви моля направете това, за да приключим този дебат веднъж завинаги. Бизнесът толкова много взе, че вече не може да го носи – ето ги, вече не идват и тук, не им е интересно това.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Манолов. Въпреки положените усилия от Ваша страна, не успяхте да скриете факта, че днес имаше заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Има думата господин Пламен Димитров пожела думата, за да представи краткия вариант на становището на КНСБ, а разширеният вариант го има на разположение в Секретариата на комисията. Преди малко ни го представи госпожа Гонева и поради това не успяхме да го размножим. Заповядайте, господин Димитров.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря, доктор Адемов.
Уважаеми дами и господа народни представители, господа заместник-министри, господин Христосков! Наистина не му е тук мястото да говорим по материала от 20 страници, който ние сме разработили през последните няколко дни, разполагайки с пълния набор документи по бюджета. Ще се спра на няколко акцента, които са ключови и важни, започвайки от републиканския бюджет, или по-скоро от фискалната програма, за да можем да вместим вътре конкретният дебат, който със сигурност в Социалната комисия, поне за мен, има две измерения и те са свързани с пенсионното осигуряване и с доходите, и не само естествено, и в частност с двете системи – образование и здравеопазване, но там пък има специализирани комисии, които естествено се занимават в дълбочина.
Първото, което за нас е изключително важно да кажем, гледайки Бюджет 2008, е, че ние не виждаме да се натоварва бизнесът и трудът допълнително с данъци. Имаше много твърдения, включително и от работодателите в публичното пространство и мисля, че е важно това да го кажем. Ако сравняваме обаче коректно, не по начина, по който са го дали в бюджета, ако сравняваме очакваното изпълнение за 2007 г. за 2008 г. Очакваното изпълнение за 2007 г., както всички знаем, е с поне 3 до 4 % повече от заложената програма по заложените приходи. Тогава общото преразпределение на бюджета като приходи кореспондира почти за същия процент, който е заложен за 2008 г. Друг е въпросът за разпределението вътре на данъчното бреме спрямо бизнеса и населението, за което частично говори господин Димитър Манолов, а ние на нашите заседания сме си говорили съвсем подробно.
Аз няма да коментирам плоския данък в детайли, само ще кажа две неща. Плоският данък ще бъде коментиран, когато влязат данъчните закони в комисията, но аз ще го коментирам от гледна точка на изменението му към бюджета, разбирайте компенсаторната политика, заложена в проектобюджета. Там са заложени 57 млн.лв., които всъщност имат за цел да намерят компенсаторни мерки към доходите като цяло в бюджетната сфера – до 430 лв. по трудови правоотношения и до 475 лв. по служебно правоотношение. Както беше казано границата не е там, не е това най-важното. По-важното е, че това се отчита като част от политиката по доходите за следващата година, което според нас е категорично погрешно. Няма как една номинална компенсация на иззет данък, който на 1 януари ще бъде по-различен, отколкото през м. декември - доста по-различен за тези, които получават по-ниски доходи, да бъде представен като елемент от политиката по доходите и да бъде сумиран и оттам-нататък да бъде сумиран и представен в номинално изложение като видите ли един голям ръст. Това, първо.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Зависи от размера на дохода.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Знам, че зависи от размера на дохода, но не върви при 220 лв. компенсацията – това, което биха му взели на човека, получаващ минимална заплата, е 22,70 лв. като вноска. Естествено това няма как да бъде в повече, отколкото му вземат сега и няма как да бъде представено по друг начин, освен като изземване на разполагаем доход. Така че не можем да кажем, че това е компенсаторна политика, защото всички действия досега на всички правителства, бих казал, през последните години, когато намаляват данъци и увеличават вноска, гледат да има някакъв плюсов резултат в джоба на повечето от българите, получаващи доходи по трудови правоотношения. Този баланс винаги е бил търсен. Сега за един милион и шестотин-седемстотин хиляди българи не само, че не е намерен, но ще бъде в нарастващ минус. Затова казвам, че политиката по доходите – от 5 до 10 % през следващата година, заложена от 1 юли 2008 г., за нас е не само неадекватна като намерение, дори съпоставена с миналите години, но е неадекватна по отношение на реалния ръст, дори да вземем само нея като цяло. Защо? Без да влизам много в макроикономика ще кажа, че според нас, увеличението на ключови фактори на международния пазар, но и вътрешния пазар, който касае бездействие на правителството – имам предвид увеличението на акциза на кокса, въглищата и най-вече на ел.енергията за стопански нужди, които се залагат с едни сериозни ръстове, увеличението на акциза на цигарите и бензина, със сигурност ще доведат до по-висока инфлацията от заложената в прогноза на бюджета, както не беше вярна и тази, която беше през 2007 г., която беше 4,5%, тя ще стане двуцифрено число и това го признават дори Министерството на финансите. Така че оттам политиката по доходите няма как да бъде друга, освен водеща до реални минуси в разполагаемия доход на огромна част от българските бюджетни служители и тези, които са на бюджетна издръжка, но и при данъчната политика, за която говорим, на много голяма част от заетите в частния сектор. Затова ние смятаме, че тук могат да бъдат направени корекции на макро ниво, и то с известни компенсирани промени, както обикновено винаги се казва в Министерството на финансите – “като дадем, откъде да вземем”, но този дебат може би ще се води в Комисията по бюджет и финанси, където му е мястото.
По отношение на общата приходна част искам да коментирам приходите на Държавното обществено осигуряване. Подкрепям изцяло казаното от госпожа Михайлова, че в края на краищата въпросът, който стои пред цялото общество, в т.ч. и пред народните представители като ключов най-важен фактор, бих казал, които определят отношенията в една парламентарна република, е ние закриваме ли разходопокривната система в България, слагаме ли й кръста всъщност или имаме някакви други намерения и искаме да я поддържаме и стабилизираме? Петстотин и петдесет милиона, условно, може би са малко повече, дефицит – субсидия 2006 г., 1 млрд. 460 млн.лв., ако не се лъжа, за 2007 г., 2 млрд.лв. за 2008 г., какво правим по-нататък и докъде стигаме – как финансираме осигурителните права на българските граждани, някои от които са се осигурявали десетилетия. Това е въпрос, който наистина касае политическо действие, но не само. Касае и обществен консенсус. Няма обществен консенсус за промяна за промяна на разходопокривния модел в България, а де факто ние това правим. Извинявайте, 2 млрд.лв. съпоставени спрямо 3 млрд. и 700 млн.лв. от вноски, изглежда вече доста притеснително, не, ами си е направо тревожно. Всякакви предложения, които бяха правени и дебатирани и в тази комисия - видите ли държавата да поеме една част от вноската като възможен механизъм по-нататък, стават несъстоятелни и мисля, че трябва да бъдат казани ясно и към работодателите и към народните представители.Това значи още 1 млрд. и 200 млн.лв. да бъдат намерени към тези 2 млрд. лв., за да може евентуално да се случи това. Тоест, на макро ниво бюджетната рамка към този етап в един хубав икономически цикъл, в който се намираме, дава възможност да бъде финансирана системата в този вид. След няколко години обаче, когато влизаме в минус цикъл, тоест спад в икономиката – и това ще дойде, не трябва да го забравяме, вероятно тогава ще имаме други дебати – ще трябва да намаляваме пенсии, което не знам кой ще го обяснява от водещите тогава управници.
По отношение на разходната част искам да кажа само няколко думи. Естествено, че средствата, заложени за образование не са тези, които ние си ги представихме и ги искаме. Да, има ръст на едни 670 млн.лв., благодарение на стачката, бих казал, и то ясно да го подчертая, има и малък ръст в някои други системи – по-голям в здравеопазването, за което благодарим, но това не стига, за да може да се оцени бюджета като разходна политика, че в края на краищата финансира в необходимата степен двете основни системи, за които няма да говоря повече.
За пенсионната система. Не мисля, че трябва да добавям нещо към това, което каза господин Димитър Манолов, единственото, което ще кажа, е, че съотношение 65:35 е наистина масовият случай. Две-трети към една трета, да припомня още веднъж, че е масовият случай на разпределение на осигурителната вноска в държавите – членки на Европейския съюз, с изключение на Германия и Полша, които са догонили и са стигнали съотношението 50:50, а другите не са си го поставили и за цел дори.
Нашата организация би подкрепила дебатът, който се развива тук, и мисля,че това е важно да го кажа, господин Христосков каза, че има политически дебат за размера на минималния осигурителен доход и според нас 250 лв. не би било непосилно за самоосигуряващите се, като дълго време ние задържахме този минимален осигурителен доход. Ще припомня, че той беше равен на две минимални заплати, когато започна реформата, а 250 лв. няма да бъде дори заплата и половина от новата минимална работна заплата за 2008 г. За максималния осигурителен доход. Мисля, че наистина е необходима тази стъпка, макар и закъсняла, тъй като тя трябваше да бъде направена своевременно, за да няма удари върху хората и върху бизнеса, тоест върху тези, които плащат най-вече, така шоково с ръст. Но 2000 лв. така или иначе са нещо, което ние подкрепяме, като ръст. По разходните политики като цяло ми се струва, че е добре да спомена още веднъж и да подчертаем дебело – минималните осигурителни прагове, които договориха социалните партньори, вкарват 393 млн.лв. в системата за следващата година.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Идеалният вариант.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Идеалният вариант – той винаги се потвърждава, тъй като 200 млн.лв. бяха заложени през тази година и аз не знам да са вкарани по-малко. Затова казвам, че са в повече, отколкото бяха заложени първоначално по проектобюджета. Така че не виждам някакви основания за опасения дали тези пари ще влязат. Напротив, и допълнителните мерки, за които говорихме вече, че дават допълнително още осемдесет и няколко милиона, де факто дават нетен прираст, ако мога да се изразя, около 500 млн.лв. или малко по-малко, докато новите разходни политики, тоест новите изменения, извън това, което е направено тази година, оттам идва основният удар, искат всъщност още около 310 млн.лв. Казвам това, за да обясня, че в края на краищата усилието на държавата с допълнителните финансирания би трябвало да бъде малко по-голяма, ако искаме разходните политики и конкретно с обезщетенията, които стават тук, да бъдат в една прилична величина. Естествено това е далече от оптималното и желаното. За да не бъда голословен казвам веднага, че 9,5 % увеличение на пенсията де факто води до увеличението на средната пенсия на 180 лв., а не на 196 лв., както се казва тук. Естествено е, че отчетена през официалните данни на Националния осигурителен институт, това е вярно – аз говоря, че човек, който получава средната пенсия, ще получи 180 лв. всъщност от 1 юли при това. Така че това няма да е много далече от линията на бедност, която за следващата година е 166 лв., а да не забравим, че две-трети от пенсионерите в България получават пенсии под средната. Оттук нататък изводът е ясен. Двете обезщетения ние смятаме, че би било приемливо 200 лв. обезщетението за гледане на малко дете за следващата година – затова трябват, както беше казано от господин Адемов, само около 9 млн.лв. допълнително и ръст на обезщетенията за безработица категорично и на минималното – на 110 лв., и на максималното – 220 лв. Тази справка няма да бъде коментирана от мен, затова трябват 20 млн.лв. допълнително, тоест общо 29 млн.лв. могат да бъдат компенсирани и намерени, ако Националната агенция за приходите и Агенцията за държавните вземания си съберат несъбраните приходи или поне част от тях, които са им възложени да събират. Тоест, дори и без допълнително финансиране –кеш, говоря от бюджета, с допълнителни ангажименти към тези институции бихме могли да намерим този механизъм.
Завършвам, уважаеми господин Адемов, с последното, което досега не беше казано. Фондът за гарантиране на вземанията – той драматично изостава и като законодателна рамка, и като финансиране по отношение на Конвенция 173 на МОД, която ние като държава транспонирахме, като направихме този закон, но вече отдавна сме назад – 2,5 минимални работни заплати като максимално обезщетение са далече от изискването работникът да получава работни запати за период не по-малък от 3 месеца, в т.ч. и вземанията за платени отпуски, полагащи се през годината и т.н. Тоест ние предлагаме тази граница от 550 лв., която в момента е налична, да бъде вдигната на хиляда лева. Във фонда има много средства, които трябва да бъдат разходвани, така че това няма да се отрази на общата фискална рамка като допълнителни приходи към бюджета на Държавното обществено осигуряване. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви. Колеги, имате думата. Заповядайте, тук гледаме бюджета, а не изобщо целия Държавен бюджет, а бюджетът на Държавното обществено осигуряване и Държавния бюджет в частта му - Министерството на труда и социалната политика.
ЯНКА ТАКЕВА: Точно така. Имам предвид, че в Закона за народната просвета пише, че образованието е социална дейност на държавата. Позволих си да взема думата, господин Адемов – благодаря Ви, че ми я давате, благодаря на всички депутати, благодаря и на господин Христосков за параметрите за Учителския пенсионен фонд. Искам специално да благодаря на трите депутатки, които имаха смелостта да поставят проблема за образованието.
Уважаеми депутати, ще си позволя да направя няколко предложения към вас. Разчитам на вашата съвест, на вашия морал и на вашите професионални качества. В бюджета на републиката е записано, че ще ни отнемете § 35, тоест тези допълнителни плащания, които бяха дадени през 1999 г. на българските учители, за да им се каже едно “Благодаря!” в навечерието на 24-ти май и в началото на учебната година на 15-ти септември. Моля ви, не позволявайте това. Второ, недейте да превръщате училищата на търговски дружества, защото със стандарт 1151 лв. вие ще направите полутърговски дружества училищата – те да се стремят да съкращават, за да се вместят в този стандарт, което означава, че вие ще бъдете хората, които ще нарушите санитарно-хигиенните норми за отглеждане, възпитание и обучение на децата и ако ви позволява съвестта, правете го. Стандартът, за който трябва и който отговаря днес на нуждите и потребностите на образованието, за да се погасят инфлационните процеси, които вие сами сте си ги написали в Закона за бюджета е 1381лв. Така че си направете разчетите, това е стандартът, който осигурява нормалната издръжка на училищата, за да може да се отговори на трите основни принципа, които са социална политика на държавата, равен шанс и равен достъп на всички деца до училище, равно качествено образование, независимо къде са родени и кой ги е родил, защото в момента май тук се дискриминираме по този показател и трето, изпълнение на Лисабонския процес – икономика чрез знанието или по пътя на знанието.
Моля не си правете илюзията, че ние, трите учителски синдиката – двамата ми колеги са болни, и затова ги няма, но разберете, че двете конфедерации и трите учителски синдиката говорим с един и същ език, че ние ще се противопоставим на преструктуриране на мрежата от учебни заведения там, където няма деца, или там, където в училищата има до 65 деца. Петдесет са училищата, които имат до 35 деца – безспорно ще трябва да се направи средищното училище, и някъде около 80 са училищата, където има до 65 деца – безспорно там също трябва да се намери политика за създаването на средищните училища. Но останалите учебни заведения са в рамките на това, което вие наричате европейски стандарти. Ако не се увеличи стандартът, аз не знам какво бъдеще очаква нашите деца.
И тук задавам един риторичен въпрос и давам моето разсъждение. Вие аплодирахте това, че е много висок процентът от брутен вътрешен продукт, отпускан за политиките на пазара на труда, за обученията. Ако вие създадете предпоставки обучението да се извършва в училище, образованието да се извършва в училище, придобиването на професии и специалности с това добро финансиране, което току-що предложих стандарт 1381 лв., политиките на пазара на труда няма да са ви токова скъпи. Защото в момента обучавате неграмотни хора, обучавате ги продължително, харчите много пари и се въртим в един омагьосан кръг. Защото не се финансира качествено, добронамерено,професионално в образованието. Благодаря ви много.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Давам думата само на един от многобройните представители на многобройните съюзи на пенсионерите.
АТАНАС ИВАНОВ: Аз няма да правя изказвания.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми заместник-министри! Аз имам няколко въпроса към заместник министъра на финансите. Защо се налага увеличението на осигурителния доход на 2000 лв., с близо 43 %, когато той няма да се отрази върху увеличението на най-високата засега пенсия? Не е ли по-правилно този осигурителен доход да бъде разсъсредочен от 2008 г. – 1600 лв., следващата – 1800 лв., след това – 2000 лв. и да има една плавност и да няма такъв скок. Защото, ако в 2010 г., дадете увеличение на тези ограничени пенсии с 210 лв., знаете, че пенсионерите ще рипнат не само срещу нас, срещу вас, а и срещу всички – 210 лв. увеличение на самите пенсии.
Второ, не знам колко са правилни моите сметки. Те са по информация – не казвам каква е, инфлацията за 2007 г. се 13 %, увеличението на осигурителния доход – с 11 %,доколкото имам данни от Националния осигурителен институт или стават 24 %. Би следвало при това положение пенсиите в следващата 2088 г. да нараснат с 12 %. Такова е моето мнение. Аз не го налагам. Затова ви питам – фактически ние уж прилагаме златното Швейцарско правило, а става така, че не го прилагаме – защо няма ръст в съотношението на ръста на пенсионните разходи към брутен вътрешен продукт. Пак по моите сметки са 8,57-8,61 % - не претендирам да са точни. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Доктор Данчева пожела думата.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Благодаря, господин председател. Бих искала да се изкажа по частта за бюджета, която ни касае нас. Аз не виждам абсолютно никакво увеличение в сравнение с миналата година. Току-що прочетох амбициозната програма на Министерството на труда и социалната политика за интеграцията на хората с увреждания, където на една от първите точки е осигуряване на по-високо качество на медицински изделия и технически помощни средства. Аз пари за тези неща не виждам в новия бюджет. Даже набързо направих една сметка – 138 млн.600 хил.лв. са по Закона за интеграция на хората с увреждания за всички плащания, включително за целевите помощи, а медицинските изделия и техническите помощни средства са в тази група – целеви. Това са т.нар. целеви помощи. Ако извадим от тези 38 млн. 600 хил.лв., 37 млн.лв. за децата инвалиди – така са и по бюджета на министерството – месечни добавки за лица – 36 млн.960 хил.лв., ще видим колко остават. Ако извадим и това, което е планирано за целевите помощи – 63 млн.440 хил.лв., ще ни останат някакви мизерни 38 хил.лв. за всички останали добавки за социална интеграция. Както виждам намеренията на министерството са догодина въобще да не се плащат такива добавки за интеграция. Защото те между другото не са посочени като цифра в проекта за бюджета на Социалното министерство. Никъде няма посочена цифра колко предвижда министерството за добавките за социална интеграция. Аз съм съгласна, че тези добавки за интеграция се превърнаха в нещо изключително порочно. Вие, ако чуете хора, които висят по опашките на социалните служби: “Взеха ми интеграцията” – човек на 80 години говори, че му взели интеграцията. Това, както многократно сме говорили, са си вид социални помощи и трябва да си отидат там, където им е мястото, но тогава трябва да разберем, че тези 38 млн. 600 хил.лв., които казват, че са по Закона за интеграция на хората с увреждания, колко ние ще получим примерно за технически помощни средства и медицински изделия? Колко от тези пари ще поучим? Къде са, аз не ги виждам? Двадесет и първи век – ние всяка година тъпчем на едно място по отношение на помощните технологии на инвалиди, само декларативно се заявяват винаги като точка първа в програмата, но без пари тези неща не стават.Високи технологии без пари не могат да се купят, нали така? Ние и миналата година повдигнахме въпроса, когато се въведе ДДС-то. Не е вярно между другото, че тази година тук пише в бюджета, че се давали повече пари. Миналата година бяха 126 млн. 800 хил. лв. по Закона за интеграция на хората с увреждания. Тази година не са като пише тук в Законопроекта за Държавния бюджет 14 млн. 400 хил.лв. От простата сметка ще видите, че не са толкова, но да не се впускаме сега в такива дребни детайли.
Аз обаче, първо, искам да разбера къде са парите за добавките за социална интеграция – никъде не ги виждам тези пари? Второ, къде са парите за технически помощни средства и медицински изделия? Както знаете, от тази година, понеже влезе в сила Закона за медицинските изделия, техническите помощни средства се разделиха на медицински изделия, където са всички протези, ортези, инвалидни колички, слухови апарати и т.н. и техническите помощни средства, приспособления и съоръжения за бита. Къде са тези пари? Беше ни обещано, когато миналата година се извърши това престъпно деяние с въвеждане на 20 % ДДС върху тези изделия ....
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Доктор Данчева, ще Ви моля, да бъдете коректна!
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: ... че ще се дадат пари...
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Знаете, че тези пари са дадени – 6 млн.лв. ги има и в този бюджет. Моля Ви, недейте да манипулирате хората, които не познават бюджета.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Ако е въпрос,те и тази година бяха дадени – аз питам къде са парите?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Както Ви дадох думата, така ще Ви я отнема. Защото Вие имахте възможност да се изкажете, когато този проектобюджет беше гледан в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Нищо, аз и сега вземам думата, за да обърна внимание.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Само че Комисията по труда и социалната политика не е мястото, където трябва да се разглежда единствено и само този въпрос. Ще Ви помоля да се изкажете по-накратко.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Приключвам. Пари тази година не виждам. Факт е, че те като цифра не са посочени никъде. Искам да ви обърна внимание, господа депутати, че за никаква интеграция – стига сме говорили и сме се лъгали 17 години за тази интеграция на хората с увреждания. Интеграция без пари и без технически помощни средства не става. За технически помощни средства през последните години нови пари не сме получили, лимитните цени тъпчат на едно място повече от 10 години. Аз разбира се в никакъв случай не искам да е, както в Германия. Миналата година са дадени 10 мрд.евро за интеграция на хората с увреждания – в никакъв случай не искам да се сравнявам с една Германия и нейните 10 млрд.евро, но поне да помислим за тези елементарни неща, които биха осигурили на истинската интеграция на хората с увреждания. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря. Щях да се съглася напълно с Вас, особено за 10-те милиарда евро в Германия, ако бяхте казали поне една дума как се изразходват тези пери, които ги има, за начина по който те се изразходват.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА: Господин председател, уважаеми колеги! Исках да вметна само, че Бюджетът за 2008 г. не е разглеждан все още в Националния съвет за интеграцията на хората с увреждания, доколкото съм уведомена.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Димитрова. Заповядайте, господин Цветков.
ДОЧО ЦВЕТКОВ: Аз съм председател на Съюза на летците-ветерани. Освен този съюз, представлявам и колегите от атомните мини, парашутистите, подводничарите и строителите на високото строителство. Ние имаме една молба, която, ако искате я приемете, ако не – не. Таванът на пенсиите – по принцип имаше закон, че ще бъде обнародван 2003 г., промениха го. След това се реши да започва новият таван от 1 януари, промени се. След това се реши и сега двете години таванът на пенсиите да остане един и същ. На всички, които работят и на всички пенсионери за тези две години, се правят изменения в доходите, като се компенсират и инфлация и това, което правителството счита, че може да даде. Това са 13 хиляди души - при 5 или 6 милиона души, получаващи доходи от държавата, остават с намалени реални доходи, включително и тази година. Ние ви молим, ако е възможно, да се запише в чл. 6 вместо “предходната” – “максималният осигурителен доход в текущата година”. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря. Колеги, има ли други мнения? Госпожо Банкова, заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА: Благодаря, господин председател. Само един въпрос към представителите на Министерството на финансите – на стр. 50 в Част четвърта “Приходи и данъчна политика” чета следното: “От 2007 г. в България се прилага най-ниската ставка по корпоративния данък” – данък печалба за големите фирми. Моля да ми бъде отговорено защо в България данък печалба на големите фирми е най-нисък? Бих искала да ми се отговори. Ако пожелаете, можете да направите сравнение с този данък в Германия, където е 38 %.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Кънчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Ще рамкирам само в минута и половина по-голямата част от въпросите, за да не бъда голословен. Връщам се на въпросите на госпожа Христова – за § 29 от Преходните и заключителните разпоредби относно неизпълнението на приходите по ДОО, коментарът е, че това е защитен текст – ние така го интерпретираме, тъй като не очакваме Националния осигурителен институт да не си изпълни приходите. Също така гарантираме, че каквото и да стане правителството с тази преходна и заключителна разпоредба ще покрие всички разходи.
По отношение на Законопроекта за Сребърния фонд, внесен е в парламента и очакваме неговото разглеждане. Дори в момента провеждаме преговори с БНБ относно присъствието на Сребърния фонд – да или не в БНБ, така че ние мислим в тази посока.
По отношение на § 23 във връзка с мерките за предприемане на съкращенията – 12 %, поне по отношение на Министерството на финансите и по линия на ресора, който аз представлявам, ние в срок до 8 ноември т.г. очакваме от ресорните вътрешни структури, дирекции и външни агенции да ни представят планираната оптимизация, дали чрез делегиране на дейности или out sourcing, дали чрез така планирането на Фонд “Работна заплата”, но очакваме до 8-ми доклад за оптимизиране и намаляване на 12 %, до 14-ти ноември смятаме да го внесем в Министерския съвет. Така че специално Министерството на финансите работи в тази посока.
Господин председател, утре се внася в Министерския съвет пакета на данъчните закони, веднага след това – в Народното събрание.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Кънчев.
СТЕЛА БАНКОВА: Не ми бе отговорено на моя въпрос.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, в Комисията по труда и социалната политика преди малко постъпи писмено становище на Синдиката на българските учители, който след като бъде размножен, ще ви бъде раздаден на всички. На разположение е в комисията.
Господин Кънчев, моля да отговорите на въпроса за данък печалба.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Като заместник-министър на финансите и като човек, който идва от корпоративната бизнес среда, смятам, че ниският данък печалба е предпоставка за повече приходи в бюджета, а не обратното.
СТЕЛА БАНКОВА: Защо, уважаеми господин заместник-министър, е най-нисък в сравнение с всички страни – членки на Европейския съюз? Това исках да Ви попитам. Ако желаете, мога да разширя въпроса и да кажа, че пък данък ДДС върху лекарствата е може би най-високият в европейските страни. В европейските страни е между нула и пет процента ДДС върху лекарствата? Каква логика ви води?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Позволете ми отново да коментирам моята логика на макроикономист с някаква научна степен по икономика, че ниската ставка на данък печалба в тази макроикономическа среда на частния корпоративен бизнес сектор предполага повече приходи в бюджета.
СТЕЛА БАНКОВА: В другите страни нямат ли тази логика?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Аз не съм заместник-министър в “други страни”.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Банкова, ако не Ви харесва отговорът, кажете: “Не ми харесва”, но да се влиза в дискусии, няма как да стане. Колеги, имате ли други въпроси?
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Едно изречение само.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Доктор Данчева – само едно изречение. Това Ваше едно изречение ми е известно.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Благодаря, господин Адемов. Понеже говорим за бюджет, винаги говорим с цифри, а не общи приказки, тук има една цифра в проекто бюджета на Министерството на труда и социалната политика - 433 хиляди брой лица, които получават добавка за социална интеграция. Средномесечно искам да ви кажа, че за 2008 г. тези милиони, които са дадени, ще стигнат за средно на човек по 8 лв. месечно добавка за социална интеграция. Толкова! И нищо повече – 8 лв. Осем лева на човек за интеграция! Това ще бъде, господа депутати. Искам да го знаете това, когато се говори интеграция.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, доктор Данчева за едното изречение. Аз мога да Ви отговоря по следния начин, колкото и често да се повтаря този отговор. Колкото повече се увеличават парите в социалната политика, толкова когато, особено ако няма ясно изразена политика, толкова повече е броят на недоволните, какъвто е случаят с Вас, се увеличава. Така че нека да не задълбочаваме тази дискусия – тя може да се води и в другите комисии.
Заповядайте, колеги. мате думата, господин Димитров.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Извинявам се, доктор Адемов, че поисках отново думата. Исках просто да поясня нашата позиция по отношение на предложението или по-скоро дебатът, който възникна от работодателите по отношение на размера и срока за обезщетението за безработица. Казах вече за размера, но за срока категорично и двата синдиката са против каквото и да било намаляване на и без това ниския съгласно тази таблица, ако гледаме в Европейския съюз, максимален срок за поучаване на обезщетението. Припомням, че съгласно закона, той е от 4 месеца до 12 месеца. Не е 12 месеца, а е от 4 месеца до 12 месеца, съобразно стажа.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Въпросът е това ваше становище да включва и хипотезата за мотивиране на този, който е изпаднал в осигурителния риск безработица, да си търси работа, а не разчита единствено и само на високо обезщетение, макар и за кратко време.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Безспорно.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тази дискусия, господин Димитров, знаете, че е безкрайна.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Тази мотивация се опитваме всички да правим, като пишем проекти по програмата “Човешки ресурси”.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре. Колеги, имате ли други въпроси? Господин Манолов, имате думата.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Аз ще бъда много кратък. Понеже не можах да остана с еднозначното впечатление доколко това, което аз предложих среща разбиране, оттук нататък чисто технологично какво трябва да направя аз – това, което говорих да влезе тук овеществено като предложение, написано от народен представител, за предпочитане от мнозинството или... (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Манолов, отговорът на Вашия въпрос можете да намерите в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Там ясно е казано кога, кой, как има право да внася предложения между първо и второ четене.
Колеги, имате ли други въпроси, мнения, изказвания или съображения? Няма.
Пристъпваме към процедурата на гласуване:
1. На Законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2008 г. Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува.
За – 14, против 2, въздържали се – 1. Приема се.
2. На Законопроект за Държавния бюджет на Република България за 2008 г., внесен от Министерския съвет. Който е съгласен с него, моля да гласува.
За – 14, против – 3, въздържали се – няма. Приема се.
Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието. (Закрито в 17.35 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д- р Хасан АДЕМОВ