Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика, проведено на 14 май 2008 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по труда и социалната политика
П Р О Т О К О Л
На 14 май 2006 година се проведе редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика при следния
ДНЕВЕН РЕД:
Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по проект за социално включване, № 802-03-5, внесен от Министерския съвет на 21.04.2008 г.
2. Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 802-03-3, внесен от Министерския съвет на 21.04.2008 г.
3. Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 802-03-4, внесен от Министерския съвет на 21.04.2008 г.
На заседанието присъстваха: зам.-министър Иван Токаджиев – заместник-министър на културата, Иванка Христова – заместник-министър на труда и социалната политика, Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт, Емил Мирославов – директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика, Ерик Рангелов – изпълнителен директор на “Социалноинвестиционен фонд”.
Заседанието беше открито и ръководено от Хасан Адемов – председател на Комисията по труда и социалната политика.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по труда и социалната политика.
Дневният ред за днешното заседание е предварително обявен. А той е:
1. Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по проект за социално включване, № 802-03-5, внесен от Министерския съвет на 21.04.2008 г.
2. Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 802-03-3, внесен от Министерския съвет на 21.04.2008 г.
3. Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 802-03-4, внесен от Министерския съвет на 21.04.2008 г.
Преди да подложа на гласуване дневния ред, искам да кажа, че колегите от Министерството на културата предлагат точки втора и трета да минат напред, за да могат да участват в заседанието на друга комисия.
Който е съгласен да бъде подкрепен този дневен ред с преподредбата на точките, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.

Мисля, че точките 2 и 3 можем едновременно да ги разгледаме, защото те касаят едно и също нещо, материята е една и съща.

Започваме с втора и трета точки от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ПЕНСИЯ ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ КЪМ ДЪРЖАВАТА И НАЦИЯТА, № 802-03-3, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 21.04.2008 Г.

ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ПЕНСИЯ ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ КЪМ ДЪРЖАВАТА И НАЦИЯТА, № 802-03-4, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 21.04.2008 Г.
Давам думата на господин Токаджиев да представи двата проекта на Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Има решение на решение на Министерския съвет за предложение до Народното събрание за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Наум Христов Шопов.
Имаме биографията, ще ви я прочета, тя е доста синтезирана.
Наум Христов Шопов е роден на 27 юли 1930 година в град Стара Загора.
Творческият му път на актьор започва като стажант-актьор в Старогазорския Драматичен театър – сезон 1948-1949 година.
Играе в Драматичен театър – град Пловдив, в Драматичен театър – град Бургас.
За същински старт на кариерата му може да бъде приета постановката “Чудак” на Назъм Хикмет във Военния театър под режисурата на Леон Даниел през 1958 година, където остава повече от три десетилетия, преди през 1989 година да премине в трупата на Народния театър.
В театъра Наум Шопов е работил с най-изтъкнатите български режисьори, като Крикор Азарян, Леон Даниел, Иван Добчев, играл е Хамлет, Робеспиер, Дон Базилио, Сократ, Крал Лир и т.н.
Наум Шопов е един от най-достойните и талантливи български актьори, който е създал незабравими образи в театъра и киното. Незабравими остават превъплъщенията му във филмите “Случаят Пенлеве”, в комедиите “Вилна зона”, “Топло”, в криминалето “Инспекторът и нощта” и най-вече като Борис Трети в “Цар и генерал”.
Удостояван е с многобройни награди и отличия, сред които наградата за мъжка роля във филма “Цар и генерал”, три пъти е носител на наградата “Аскеер”, наградата на Съюза на артистите в България за цялостно творчество “Икар” – 2005 година, наградата на София за 2006 година.
Играта му на сцената и в киното, освен че му е донесла множество награди, никога не е оставяла безразлични зрителите и публиката.
Предвид горното и с оглед на безспорните заслуги на Наум Шопов, предлагаме да бъде взето това решение.
По другото предложение.
Биографията на Константин Павлов. Той е роден на 2 април 1933 година в с. Витошко, област Перник. Завършва гимназия през 1952 година. Следва право в Софийския университет.
Константин Павлов е между най-значимите български поети и кинодраматурзи през втората половина на миналия век.
Започва творческия си път с хумористични стихове и епиграми. Поезията му от периода на зрелостта е на границата между лириката и сатирата.
По-известни негови произведения са: Сатири – 1960 година, “Стихове – 1965 година, “Появяване” – 1989 година, “Агонио сладка” – 1991 година, “Убийство на спящия човек” – 1992 година, “Елегичен оптимизъм” – 1993 година, “Репетиция за гала танц” – 1995 година, “Спасение” – 1996 година.
Стиховете на Константин Павлов са преведени на английски, руски, испански, полски, сърбохърватски, унгарски и други езици.
Константин Павлов е автор на пиеси, като “Табу” в съавторство със Стефан Цанев, “Птици”, “Персифедрон”.
Редица филми, създадени по неговите сценарии, са получили престижни награди на национални и международни фестивали. Сценарист е на игралните филми “Спомен за близначката”, “Памет”, “Без драскотина”, “Нещо във въздуха”. Сценарист е на анимационните филми “Птици”, “Стари басни”, “Внимание – червено”.
Носител е на националната награда за поезия “Никола Фурнаджиев” за принос в българската поезия – 2000 година, на национална литературна награда “Христо Данов” – 2005 година за принос към българската поезия и драматургия и към развитието на гражданското общество у нас и на националната награда за поезия “Иван Николов”.
Предвид горното, предлагаме проектът за решение да бъде подкрепен.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Токаджиев.
Кой от институциите ще вземе отношение по внесения законопроект, въпреки че той се надявам да е минал през съгласувателни процедури? Госпожа Караиванова има думата, подуправител на Националния осигурителен институт.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Така е, тези решения на Министерството на културата за отпускане на пенсия за особени заслуги трябва да минат през съгласувателна процедура.
Министерството на финансите в своята финансова обосновка е записало, че ще планира като разход разходите за изплащане на тези пенсии.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: От кога?
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Средства са планирани всяка година със Закона за бюджета на Държавно обществено осигуряване. За 2008 година те са в размер на 70 000 лв.
СТЕЛА БАНКОВА: Ако се получи недостиг?
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Ако се получи недостиг, той се покрива от републиканския бюджет. Във фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност”, винаги се планират средства за изплащане на тези пенсии.
Отпускането на пенсии става след излизане на решението на Народното събрание. В момента обсъждаме и това е проект за решение.
Господин Наум Шопов и господин Константин Павлов получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 162 лв. за господин Павлов и в размер на 230 лв. за господин Наум Шопов. В момента на постановяване на решението на Народното събрание за отпускане на пенсия за особени заслуги техните пенсии за осигурителен стаж и възраст се спират и предстои изплащането на пенсията за особени заслуги, която е в максимален размер – към настоящия момент 490 лв. за следващата година – 35 процента от максималния осигурителен доход, установен със Закона за бюджета на Държавно обществено осигуряване за 2008 година, който е 2000 лв.
Това е. Националният осигурителен институт има ресурс, има и възможност да администрира изплащането на тези пенсии за особени заслуги.
И ако мога да допълня, господин председател. На предишното заседание ние коментирахме в решението за отпускане на пенсиите да се запише и размерът, така, както е постановено и в “Държавен вестник” – отпуска се пенсия в размер на 490 лв. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви и аз.
Позволявам си да изразя едно несъгласие с това, което казахте, и то в частта, в която Вие казвате: Имаме финансов ресурс за такъв тип разходи. вие имате финансов ресурс- такъв, какъвто е гласуван от Народното събрание в бюджета на Държавното обществено осигуряване.
Става въпрос за това, че вие имате финансов ресурс във фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност”. И правилно подчерта госпожа Банкова, че вие няма как да предвидите, че ще имате такъв разход. Вие дори да ги имате в приходната част, няма как да ги имате като разходи. но това е друга тема.
Второто нещо, което искам да кажа, е, че тези пари вероятно ще ги имате, след като на консолидирана основа в остатъка от фондовете на Държавното обществено осигуряване осигурите този ресурс.
Така че да говорим, че предварително го има този ресурс, не е неточно, но е малко по-особено разбирането. Не го казвам като бележка към това, което казахте, а просто като коментар.
Заповядайте, госпожо Христова, за отношение по тези въпроси. Първо разглеждаме въпроса на институционално ниво.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Естествено ние подкрепяме пенсиите на тези двама изявени българи и в съгласувателната процедура сме изразили тази подкрепа. Нямаме възражения.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, откривам дискусията. С риск да повторим многократно дискусиите, които сме водили, трябва да кажем оттук нататък какво правим. Предложенията сме ги правили многократно. Оттук нататък какво трябва да правим? Очевидно е, че на опашката за пенсии за особени заслуги има доста наредени. Творческите съюзи забелязвам, че са много активни. Няма лошо в това, но въпросът е да има някакви принципи, някаква методика или някакви избистрени критерии.
Знам, че не е толкова лесно да се направи това, но така някак си създаваме условия за очакване у други хора.
Първа, както винаги, поиска думата госпожа Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА: Благодаря Ви, господин председател. Аз имам подчертана чувствителност към този проблем, защото казах, че съм работила в Министерството на културата много години.
Първите думи на председателя на комисията и моето възражение с реплика преди малко аз тълкувам така: тези награди, тези възнаграждения, тези пенсии са заченати изключително порочно. Колко пъти го споменаваме това! С цялото ми уважение и респект и към Константин Павлов, и към Наум Шопов, както и за предишните имена.
За кой ли път ще повторя – разбира се, че ще подкрепя това предложение.
Но упорството на Министерството на културата и на Министерския съвет да изработи критерии аз го разбирам като един своеобразен рекет спрямо народните представители.
Господин Токаджиев дали се е запознат със стенограмата от едно изключително полезно съвместно заседание с министъра на културата и Комисията по труда и социалната политика, в който разговор и дебат се казаха много полезни неща. И тогава ми се струва, че почти с консенсус констатирахме, че трябва да се седне и да се помисли, и да се изработят някакви критерии, щото тези, които предлагат имената да са в състояние да отговорят въз основа на какво. Какво правим ние – отличаваме големите имена на България с парична сума и то в пенсионната им възраст.
Няма да престана да питам: ако някой изявен българин направи нещо за България, за духовността на България в по-млади години, пак ли с пенсия ще чакаме да го възнаградим?
Защо възнаграждението, въобще духовният поклон пред нашите големи имена трябва да става с пенсия за особени заслуги? И как, уважаеми колеги, каква е тази ваша везна, за да изберете имена? Поне що се отнася до сферата на културата, категорично мога да споря, че не можете да ми покажете такава везна.
Достатъчно е обстоятелството, че толкова много години ние държим духовните люде на България в една изключителна материална, финансова мизерия. Умишлено ги държим и ги натикваме там!
Как никой от нас не настръхна, като чухме пенсията на Константин Павлов – 160 лв.! Какво ще направим, какви съвести ще измием, като му дадем друга пенсия? Нали в лицето на Константин Павлов ние трябва да покажем отношението към всичките ни духовни водачи, към големите имена на България, които за съжаление намаляват!
Уважаеми колеги, дълбоко неморално е това, което правим. Аз съм убедена – ще ми простите и ще извините репликата ми, - че с наближаването на следващите избори тези имена ще се множат, ще ни подават на конвейр такива имена. То е ясно от какво е предизвикано това. но това е най-лесното, което правим, вместо да седнем и да видим по какъв начин да направим така, щото да не ровят тези хора в кофите за боклук.
Колко пъти трябва да повтаряме ,че има имена, но не можем да ги кажем, защото е грехота, на писатели, на художници, на творци, вече на повече години, които се редят на опашки в църкви за храна, на социална кухня! Не може да не знаете част от тези имена – не можем да ги споменем от уважение към тях. И сега на фона на това, което ние допускаме, си избираме само няколко имена!
Аз не разбирам докога така ще се крием. И от чисто човешки свян, уважение, почит и поклон наистина към тези големи имена, разбира се, че няма да гласуваме против. Но докога заседанията на тази тема ще бъдат едни и същи – ще си припомняме онзи полезен разговор с министъра на културата и в същото време ще ни се подават наново по същия начин имена. Трябва по някакъв начин да се изработят тези критерии. защото иначе ще си помислим нещо друго. Не само ние, мислят го и творците.
Вие разговаряте ли с творците ни – с писатели, с художници, с хора, които сега са в изключително тежко финансово положение? Как се събират пари за лечение на престарелите ни художници и писатели? Някой от певците ни с какви пенсии са, как се лекуват? Поне в пресата тук-таме се прокрадва информация за хора в изключително тежко здравословно и финансово състояние – големи имена, които просто сме ги подминали!
Измиваме си ръцете! Аз не виждам духовния, истинския, големия смисъл на това, което правим – да се поклоним финансово само на няколко имена. А в същото време редом до тези големи имена има не по-малко други имена, които с такива мизерни пенсии не могат да се изхранят и да се лекуват.
Аз настоявам, защото знам, че след заседание или след две ще ни се подадат пак имена, и Министерството на културата да си припомни колко градивни и конструктивни предложения бяха дадени тук и от министъра на културата, и от колегите народни представители, и от представителите на други институции. И тогава уж заговорихме ,че трябва да се съберат представители на тези заинтересовани институции, просто по човешки да седнем и да поговорим, но с почтеност да поговорим по този проблем.
Завършвам, уважаеми колеги. Моля ви, нека това да е последния път, когато по този начин ни принуждавате за гласуваме. Защото не по този начин се изразява духовната почит към великите имена на България, при положение, че не по-малко големи имена до тях чухте каква пенсия получават. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Банкова. Госпожа Ива Станкова пожела думата.
ИВА СТАНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Съзнаваме, че това ,което каза госпожа Банкова, е яврно. Не беше много отдавна времето, когато отново чухме тези думи, тоест преди няколко заседания.
Честно да ви кажа, аз самата изпитвах едно огромно натоварване в момента. Защо? Защото ние съзнаваме, че дори да променим принципа, за който толкова много си говорихме, това нещо не може да стане в едно действие и да кажем, за един месец. Поне аз така мисля, изхождайки от това, което ни се случи за тези три години, как протича законодателната дейност, какво се случва.
Ние всички сме убедени в това. и честно да ви кажа, някаква мъка е за всички нас, госпожо Банкова, Вие да казвате наистина верни неща и всеки път ние да се чувстваме виновни, че трябва да гласуваме наистина за едни достойни хора и ако можем наистина за всички тези достойни хора, особено хората на изкуството, да направим нещо, защото за съжаление, те са в най-тежка ситуация, унизителна в това преходно време. Защото те трябва да правят наистина големи пари и да водят достоен живот с много повече средства, отколкото животът им поднася.
И си мисля – отварям скобата, дълбок поклон за тези двама велики българи, и на всички други, които ще следват, - че дори да следват, дайте по-бързо да го направим и наистина да им помогнем. А това по-бързо да е до края на годината, защото си мисля ,че не може да стане сега. Но мисля, че вече се коментира този въпрос, мисля, че вече има такъв разговор – да видим как би могъл да се уреди този въпрос, казано простичко.
Затова, ако следват нататък всички тези моменти на благодарност към хора, които чакат да им помогнем финансово, да го направим. Защото каквото и да си говорим, колкото и поклони да направим към тях, към техните невероятни личности, каквото ида правим, в крайна сметка има едни знаци, които са измислени и без които не можем, за съжаление. Затова по-реално от това няма – да им помогнем в този момент.
Аз смятам, че трябва да направим всичко възможно, господин министър, госпожо министър, действително да се започне един диалог и с нашия председател, който е много наясно с този проблем, за да видим дали в крайна сметка можем да стигнем до едно разумно предложение и да говорим за тези критерии, които, повярвайте ми, ние разбираме, че е много трудно да бъдат намерени. Но все пак някакъв принцип на поведение трябва да има, за да не изпадаме в тази унизителна ситуация всеки път и да бъдем упреквани, да се чувстваме ние виновни за всичко това. А ние всъщност благодарим.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на д-р Станкова.
Има думата господин Илчев. Аз като че ли отказвам да участвам в тази дискусия, защото ще ми стане малко повече.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Госпожо заместник-министър, господин заместник-министър, колеги! Аз предния път не бях на заседанието. Но винаги, когато сме обсъждали тази тема за пенсиите, винаги се е получавал един и същ дебат, поне в посоките на размишление.
Първо, аз искам да кажа, че подкрепям напълно предложението на знаменитите хора на България да се помага и след като Министерството на културата е намерило начин да ги стимулира, би трябвало да подкрепяме тези инициативи.
Донякъде няма да се съглася с Ива Станкова, а повече няма да се съглася със Стела Банкова. Учудвам се, че тя е работила в Министерството на културата и с такава ярост атакува именно това нещо. Извинявам се, но на този етап, след като няма законодателна мярка как да се уточнят критериите, е намерена една форма, за да се изправи една нередност или дори да се засвидетелства обичта и вниманието на държавата.
Аз си мисля, че в годините по-рано една пенсия от 162 лв. наистина е унизителна.
Мисля, че също така да говорим, че е неморално, малко е силна думата. А за конвейр изобщо да не говорим.
Виждате през колко места е през колко пункта минават предложенията, гледани са в комисия в Министерството на културата, през Министерството на финансите, през Министерството на труда и социалната политика. Така че вероятността ние да сбъркаме е много малка. и още нещо – ако някой го притеснява технологията на номинации и на гласуване на пенсия, нека да не гласува. Но аз си мисля, че след като не е измислен по-добър подход, ние като народни представители, пак повтарям, можем да осигурим по този начин един по-нормален живот на знаменитите хора на България. А те взимат 162 лв. и 230 лв. (Неразбираема реплика)
Това е една философска тема, която сега не искам да я откривам. Още повече, че тук става въпрос за една разлика от досегашната пенсия с една друга за заслугите.
Така че завършвам с това: нека да се насочим натам – тези хора заслужават ли или не заслужават. А за критерии, за един шаблон, аз не бих се наел да кажа. Как бих сравнил труда на актьора, на писателя, на инструменталиста и т.н. Много е трудно. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Нека да се възползвам поне веднъж от правото си на председател, за да се опитам да потърся разковничето на проблема защо се създават условия за различни мнения по тази на пръв поглед безспорна дискусия. Много просто.
Аз съм човек, който чете законите. И вие го знаете много добре. Един път казваме фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност”. Забележете, няма такъв фонд “свързани с особени заслуги”. Няма такова нещо. Просто няма такава категория.
Второ, ние казваме “Пенсия за особена заслуга”.
От друга страна, има определение за пенсия. Ясно е какво е пенсия. Пенсията е заместващи доходи от труд. Понятието “пенсия” няма нищо общо със заслугите.
И в сблъсъка между понятието “пенсия” и понятието “особени заслуги” се ражда това недоверие.
Хиляда пъти повтаряме – сега отново трябва да се паля, - че е вън от съмнение и е унизително да подложим на какъвто и да е коментар качествата и заслугите на тези хора. Ама за заслуги има медали, има ордени, има, да кажем, правителствена премия или каквото ще да е. Защо ще се казва това нещо “пенсия”? Това е голямата дискусия, а не кой заслужава и кой не заслужава, господин Илчев.
Тук е вън от съмнение хипотезата – този заслужава, онзи заслужава, защото не мерим на кантар. Заслугите как ги мерим? Как ги мерим? За това става въпрос.
Затова ще ви моля да не изостряме тази дискусия, да не е повърхностна, да е сериозна. Защото има чувството ,че ако всичките хора, на които им гласуваме пенсии за особени заслуги, чуят тази дискусия или ако прочетат протокола, ако те са достойни хора, мисля, че ще се откажат. Нека да не подлагаме допълнително тяхното достойнство на унижение.
Затова казвам винаги, че не искам да участвам в дискусията, но винаги ме принуждавате с такъв тип аргументи.
Не знам след това, което казах, дали има нужда от реплики или от изказвания. Но естествено дискусията продължава. Заповядайте, колеги.
Госпожо Банкова, Вашата позиция разбира се, че трябва да я уважаваме.
Господин Токаджиев, ще дам думата и на министерството за коментар на всичко това, което се чу. Мисля, че ще идвате по-често в тази комисия като чуете такъв тип дискусия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ТОКАДЖИЕВ: С удоволствие, господин председател, въпреки че Вашата изключително компетентна намеса и коментар ме облекчават.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Има думата госпожа Донка Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми колеги, уважаеми господа заместник-министри!
Аз ще се присъединя към тази невесела дискусия с две шеги, въпреки намерението ми да не се изказва, с което влязох в залата.
Първо, имам чувството – това е първата шега, - че министерствата на изкуствата редуват заместник-министрите на всяка една такава дискусия, за да им се караме по ред, въпреки че съвсем не са виновни в това.
Наистина е малко неприятно ние да провеждаме тази дискусия, когато трябва да кажем “благодаря” на хора като Наум Шопов.
В тази връзка предлагам да не отиваме към детайлите и към корените на проблемите, защото не ще повторим, а ще попетим, господин председателю, една дискусия в рамките на последната една година.
Ние не бива да акцентираме проблемите към Министерството на културата, защото право на пенсия за особени заслуги има всеки един български гражданин. А това, че Министерството на културата в по-голяма степен примерно от Министерството на здравеопазването се възползва от тази възможност, е въпрос, към който ние трябва да се отнесем и да дадем дължимото на министъра на културата, защото той работи в интерес на хората, на гилдията, която представлява.
В този смисъл предлагам следното – след един месец да направим едно изслушване, господин председателю, на заместник-министър Лазаров, който да ни изложи позиция по отношение на това трябва ли да вървим по-нататък по отношение на удостояването на тези хора вместо с награда, с пенсия за особени заслуги и да стартираме по някакъв начин да решаваме проблемите стъпка по стъпка, вместо всеки месец да седим тук и да се чувстваме неловко, неудобно, да се държим твърде неприятно с нашите заместник-министри и те да се срамуват да ни гледат в очите.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не мога да разбера. Господа заместник-министри, вие некомфортно ли се чувствате в рамките на тази дискусия?
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Ами аз се чувствам некомфортно.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Аз не съм си позволил нито да нападна някого, нито да обидя някого. А ако ми отнемате правото на мнение по този въпрос примерно, готов съм да замълча с голямо удоволствие. Но няма как да го направя.
Госпожа Панева има думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Искам да благодаря отново на гостите ни за участието в такива като днешното бурни заседания. Сигурно и ние сме им омръзнали с многото говорене.
Но, колеги, ние днес в залата приехме промени в Закона за физическото възпитание и спорта, в който също, господин председател, сме записали, че олимпийските шампиони, подгласниците и носителите на бронзови медали имат определени права, свързани с това, че те с приноса си към държавата са я направили по-известна, прославили са я и т.н.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: В тази връзка искам да отворя една скоба и да кажа нещо важно. Тези пари те ги вземат от данъците на всички.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Чакайте, това исках да Ви кажа. Вие не обичате да изслушвате.
Първо, наистина даже стана дума и за пожизнени пенсии вътре в закона – който го е чел добре, знае. И второ, наистина източникът на финансиране е друг. Но той определя възможностите за стимулиране на тези прославили България хора в дадена област от нашия обществено-политически живот, от даден сектор. Тоест изказвам се с мисълта, че във всички други сектори бихме могли да намерим механизмите, с които да разпишем точно как да стимулираме тези хора.
Тук е лесно, въпреки че не е много лесно, защото олимпийската титла – дали си футболист, дали си скиор, щангист и т.н., е една – олимпийски шампион, а спортовете са стотици. Но искам да кажа, че всеки един от секторите на живота ни би могъл да потърси начин да подреди нещата си и утре да не може да бъде упрекнат по никакъв начин, че е действал субективно, че е действал безкритично или, недай си боже, преди избори.
Защото аз лично още миналата година съм занимавала министъра. Има един списък на около 30 невероятно достойни българи, с които съм провела една среща по един повод и за които съм казвала, че те наистина би следвало да изживеят едни достойни старини. Е, досега не се е случило това, то касае наистина само Министерството на културата. но си мисля, че така трябва да си подредим нещата – всеки в своята градина, в своя сектор да реши проблема. Ако ли пък успеем, което ще бъде много трудно, да наложим такива единни критерии във всички сфери, това ще бъде най-добрият вариант. Но той е много по-труден и надали би се случил много скоро. Така че да изберем онзи път, който ще ни доведе най-бързо до истината.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Панева. Господин Мирославов пожела да вземе думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Уважаеми народни представители! Госпожа Панева ме улесни доста, защото аз също се сетих за олимпийските шампиони и световните шампиони. Госпожа Христова може би се сети, че преди четири-пет години министър Лучано направи едно голямо събиране с всички олимпийски и световни шампиони, които искаха пенсии за особени заслуги. Аз бях този ,който присъства на това събиране и мога да ви кажа, че въобще не съм се чувствал комфортно, защото там бяха едни яки, здрави, огромни борци, боксьори и т.н., които искаха да ме нападнат – шегувам се, разбира се. Но в края на краищата всички разбраха, че освен тях особени заслуги имат много други български граждани. Може би това беше едно добро решение, което министър Лучано тогава намери.
Понеже аз много дълго работя в областта на пенсиите, госпожа Кръстева – също, искам да ви кажа, че пенсиите за особени заслуги до преди няколко години се броеха на пръсти. Те се броеха на пръсти и преди 1989 година, макар че тази дата може би нищо не означава и сравнението не е може би най-доброто. Те са се броили на пръсти и след освобождението ни от турско присъствие, когато е имало спор за пенсията за особени заслуги на майката на Христо Ботев, ако не се лъжа.
Първо, госпожа Михайлова предложи след три месеца господин Лазаров като мой заместник-министър да даде отчет или да посочи. Това просто не е работа на Министерството на труда и социалната политика.
Вярно е, д-р Адемов, прав сте, цялата беля идва от думата “пенсия”. Защото всичките ни пенсии, свързани с трудова дейност, не са никакви пенсии. Те просто се казват пенсии. Нито персоналните, нито социалните за инвалидност, нито за еди-какво си са пенсии. Просто е останало едно наименование “пенсия”. А какво е пенсия, то се различава категорично.
И аз, без да съм този, който давам съвети, си мисля, че всеки един министър или всеки един ръководител, защото в Наредбата за осигурителен стаж е казано, че министърът преценява особените заслуги в онази област, в която той има компетенции.
Така че би могло да се излезе с предложение, но не от Министерството на труда и социалната политика, защото ние нямаме нищо общо с този случай.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: А кой има общо с пенсиите?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: С кои пенсии? Ние бихме могли да имаме нещо общо с всички останали пенсии, но не и с пенсиите за особени заслуги.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: По принцип на представителите на администрацията реплики трудно се правят, но имате думата за коментар – така да го кръстим.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Нека да го приемем като коментар. Това е все пак господин Мирославов. Но аз искам да му кажа, че бедата специално в сферата на културата идва от това ,че тези хора почти нямат осигуряване или ако имат, това са най-ниските заплати и в момента в България. Оттам идва бедата, че те не могат да вземат големи пенсии и се налага да ги подкрепяме. Да не говорим за певци и разни други творци, които не са си и мислили, че трябва да се осигуряват.
Ето, оттук идва цялата беда. Те нямат достатъчно свой осигурителен фонд, не са се осигурявали по този начин, по който е трябвало, за да получат сега големите пенсии. Оттам идва бедата. А не точно от фонд “Пенсии”.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Няма да продължавам дискусията, защото имам хиляда други аргументи.
Ще дам думата на господин Мръчков. Преди това искам да улесня дискусията, като припомня на вас, на всички присъстващи, че навремето, понеже споменахте спорта, имаше званията “майстор на спорта”, “заслужил майстор на спорта”. Това беше звание. Тези звания бяха подплатени с финансова стойност за сметка на държавния бюджет. Тогава нещата са съвсем различни. Имаше и
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Даваха се пари.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ако искаме да пречупим тази стара практика, връщайки се назад във времето с някакъв тип ретроспекция, и да се опитаме да прекараме тази жалба за миналото през призмата на пенсиите – получи се някаква сложна словесна конструкция, за което моля да бъда извинен, в никакъв случай не трябва да си мислим, че стереотипите и политиките от миналото трябва сега да ги вкараме в разбирането за пенсия.
На системата за социално осигуряване й стана много всички сфери да поддържа – безработица, миньори, преструктуриране, не знам какво. Практиката показва, че всичко това се стоварва на гърба на милата и нещастна система за социално осигуряване, която и без това се чуди как да се справи със собствените си проблеми, за да решава други проблеми.
Ето, това е въпросът. Защото, за да изостря дискусията малко, ще си позволя нещо, което не е в моя стил – когато говорим за приходна част на фонд “Пенсии”, тогава се стискаме по някакъв начин, но когато говорим за разходи, когато правим предложения да увеличим разходите, сме щедри. И в следващия момент същите хора, които правят предложение за увеличаване на разходите, казват: ама защо се увеличава субсидията на Националния осигурителен институт?
Аз мога да ви кажа едно по едно защо се увеличава – благодарение на нашите щедри предложения. За това става въпрос.
Заповядайте, господин Мръчков.
ПЕТЪР МРЪЧКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости. Ще бъда кратък.
Всички ние се впуснахме да обсъждаме какво даваме на тези хора и за какво ги оценяваме. Независимо, че както казахте Вие, е записано “пенсия за особени заслуги”. И ако трябва да правим преценката, ние трябва да правим преценка за това дали тези хора имат особени заслуги, за да получат тези пари.
Не съм съгласен с колегите, които говорят, че трябва да преценяваме, трябва да ги подпомагаме. Аз това не го разбирам като подпомагане на тези хора в този смисъл, че даден творец, ако има по-ниска
Господин Мирославов вече каза, че в годините, когато се е наложило, не ние сме създали този текст от Закона за пенсиите, и в Кодекса за социално осигуряване. Той съществува още от
Вярно е, че можем да спорим за статута – къде да бъдат. Но аз и за друго се замислям. След като тук в Народното събрание се обсъждат критерии и ние не можем да направим критерии, в коя институция да преместим критериите и даването на възнаграждения, ако не е пенсия за особени заслуги, за да приключи този спор. Същият спор се води в Министерския съвет, както ние го водим в Народното събрание.
Аз смятам, че по-публично място, където да се води тази дискусия за хората, които трябва да получат някакво възнаграждение, ако трябва да сменяме думичката “пенсия” с нещо друго. Но премествайки го на друго място, ние няма да решим спора нито с критериите, нито с субективния фактор, който определя кой има по-големи заслуги.
Върнете се назад и ще видите ,че при даването на званията и определянето на народен артист и заслужил артист, на заслужил майстор на спорта имаше същите проблеми и пораждаше напрежение в гилдията.
Така че ми се струва, че на този етап ние, въпреки трудностите, които имаме, трябва да отличаваме
Пак казвам – вярно е, че думичката “пенсия” създава напрежение, но Народното събрание не може да избяга от това да отличи някой и да каже, че той има особени заслуги към нацията и за неговия принос да му дадем освен морална награда, каквато дава президентът с ордени и медали, и с материално изражение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Мръчков.
Давам думата на госпожа Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА: Господин председател, хващам се за последните думи – за напрежението в тази сфера преди 1989 година. Искам само да ви подскажа – имаше такова напрежение. Но не забравяйте
Сега, при положение, че повече от половината българско население е под прага на бедността, това напрежение е драстично, драстично и стократно по-голямо. И това противопоставяне, което съвсем нормално ще възникне.
Никой от нас, тези, които говориха, не успя да избяга от това смесване на поклона, който ние правим пред големите заслуги на българите и това, че трябва парично и именно в пенсия да кажем
Вижте, колеги, всяка наша дискусия не е мръднала и на милиметър, всеки път, когато ни се предлагат имена.
Аз искам да изразя протеста си срещу тълкуванието на господин Илчев. Предполагах, че така
Затова в началото аз казах: аз ще подкрепя, както винаги съм подкрепяла такова предложение, нито веднъж не съм гласувала против или въздържала се. Винаги съм подкрепяла тези предложения. Но моите думи бяха не конкретно за тези имена. Моите думи са да седнем и да се говори по принцип какво да се прави. Нали ме разбирате?
Ето, усещаме, че има нещо, което не сме изпипали. Определя се някаква сума, доколкото разбрах, 2000 лв. няма значение каква е. Добре, представете си, че дадена година по едно или друго стечение на обстоятелствата се наложи повече хора да отличим. Или не можем да намерим необходимото число, за да покрием тази сума.
Аз останах изненадана. Значи ние имаме една сума и сега трябва да правим пълнеж с имена да изразходваме тази сума. Много ви моля, уважението на една нация към нейните духовни водачи не може да се изразява с пенсия. Колегите тук говориха и аз им записах думите: трябва да ги подпомогнем. Как да подпомогнем финансово големите имена? Това са различни неща - духовното признание, духовния поклон пред хората и, от друга страна, финансово подпомагане. Това е моята мисъл.
И за да успокоя господин Илчев, пак ще кажа: винаги ще подкрепям тези предложения. Но е време да седнем и да говорим принципно.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
И аз Ви благодаря. Заповядайте, господин Токаджиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Аз съм запознат със стенограмата от дискусията, която е проведена. И господин министърът ме е запознал. Той ме изпрати днес на вашето заседание.
Позволете ми да започна с тъжната констатация, че аз като професионален художник може би след няколко години ще се нуждая от пенсия, която няма да е достатъчна, от допълнение на пенсията, както ми подсказа колегата.
Искам само да оспоря категорично, че министърът избира сред приятелите си кого да подкрепи, за кого да предложи това допълнително възнаграждение.
Само ще съобщя, че за тези две имена, както каза госпожа Банкова, за тези видни български творци, както ще уточня, предложенията идват съответно от Съюза на артистите и от Съюза на филмовите дейци.
Ако искате, мога да ви прочета имената на всички, които са били предложени досега, и тези, които чакат на опашката, за да видите, че става въпрос наистина за достойни хора, за големи български творци.
Знам много добре, че този списък да стане и десеторно по-голям, ще има достойни творци, които ще бъдат на опашката. Знам много добре, че държавата два пъти да подобри хала си, пак няма да е достатъчно.
Министерството на културата прави това, което законът му позволява, и ще го прави с пълна сила. Но кажете ми кой е критерият, който ще определи дали аз мога да кандидатствам след четири години за тази пенсия?
Аз отказвам да определя критериите – дали те са брой продадени картини, сценични решения, които съм направил, брой на изложби, които съм реализирал или така наречените звания, които вече не съществуват. Много е трудно да се говори за критерии.
Предлагам Ви, уважаеми господин председател, тази дискусия, която е изключително важна и необходима, да се радикализира, но тук, при вас, като всички държавни ведомства и министерства бъдат ангажирани в тази дискусия, те са длъжни да участват, за да се вземе – пак казвам – законово решение, което да реши въпроса, а не правила, имам предвид това предложение за критериите, защото те трудно могат да бъдат изработени. Много хора ще си отидат от този свят, докато се изработят критериите. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря. Колеги, имате думата. Има ли други мнения? – Няма.
Министерският съвет дори е написал ЕГН-та. Съгласувателни процедури минават. Оставете ги тези неща, моля ви. Има толкова много дирекции в Министерския съвет. говорим за експертен капацитет и ще продължим да говорим. Има Закон за защита на личните данни. тези неща, които са писани тук – как ще пишете ЕГН-та на тези хора? Нали ще им вземат ЕГН-та и ще се разпореждат с тях така, както намерят за добре!
За това говорим. Вие от Министерския съвет не можете да се справите със законодателството, а искате хората да го спазват. Много ви моля, не можете да намерите критериите! Ами като не можете, ще се намери друг, който да ги определи. В Министерския съвет има дирекции. Как така не могат да се определят критерии? Може да се направи методика. Да прехвърляте отговорността върху Народното събрание и да се чудим какви неща да измисляме след това, при положение, че Министерският съвет ни сервира такива нелепости – много ви моля!
Колеги, имате думата.
Ако няма други мнения, предлагам да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 802-03-3, внесен от Министерския съвет на 21.04.2008 г. Става въпрос за Константин Павлов.
Който е съгласен да бъде приет този проект за решение, моля да гласува.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Подлагам на гласуване проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 802-03-4, внесен от Министерския съвет на 21.04.2008 г. – става въпрос за Наум Шопов.
Който е съгласен да бъде подкрепен този проект, моля да гласува.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Благодаря ви, колеги, за участието в дискусията.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА ВОДЕНЕ НА ПРЕГОВОРИ И СКЛЮЧВАНЕ НА ЗАЕМНО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ПО ПРОЕКТ ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ, № 802-03-5, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 21.04.2008 Г.
Давам думата на госпожа Иванка Христова – заместник-министър на труда и социалната политика, да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Проектът за социално включване е в списъка на проектите, който ще бъде финансиран с държавни заеми по Приложение № 9 към § 19, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 година.
Това е основанието. В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет предлага на Народното събрание финансиране с външен държавен заем на този проект.
В резултат на проведените мисии на Световната банка по подготовката на проекта и последната мисия по оценката разработването на проекта приключи през 2007 година.
Предложеният инвестиционен заем ще финансира дейности, които са насочени към деца в ранна детска възраст от 0 до 6-годишна възраст, а когато децата са с увреждания – до 7-годишна възраст. Той е насочен към постигане на следните резултати:
Подобрена училищна готовност на децата от семействата с ниски доходи и децата с увреждания на възраст до 7 години;
Повишено благосъстояние на децата;
Разширяване на обхвата на услугите, свързани с грижите за деца, предоставяни на децата от семейства с ниски доходи и на децата с увреждания в ранна детска възраст - на възраст до 7 години.
Проектът ще обединява мерки за предоставяне на социални, образователни и здравни услуги на ниво общини, които отговарят и на условията за финансиране от Европейския социален фонд.
Съдържанието на проекта е ориентирано към използване на средствата по заеми за подсилване на финансирането от Европейския социален фонд по Оперативна програма “Развитие на човешки ресурси”.
Проектът включва два компонента.
Първият компонент е интегриране и социални услуги и услуги, свързани с грижи за децата.
Първият компонент е разделен на няколко подкомпонента, като първата част е насочена към програми за родители и деца, които са на възраст от 0 до 3 години.
Конкретните дейности по този компонент включват мерки, насочени към родители с деца от уязвимите общности и родители на деца с увреждания, индивидуални родителски консултации, работа с общността в по-трудно достъпните общности, например ромските квартали и отдалечените села.
Следващият подкомпонент е насочен към деца от 3 до 7-годишна възраст и те включват дейности като намаляване на такси за детска градина за деца от бедни семейства, създаване на фамилни центрове, подобрени здравни услуги.
Този подкомпонент включва и инвестиции в инфраструктурата, които са малки по обем дейности по реконструкция и инфраструктурата на грижата за деца и закупуване на учебни материали, изграждане на нови центрове за грижи за деца в районите за недостатъчно предлагане на такива услуги.
Съответно включва и обучение на доставчиците на услуги, обучение на персонала в детските градини, обучение на детегледачки.
Вторият компонент е насочен към изграждане на капацитет – това е капацитет в общините, капацитет в неправителствените организации, капацитет, свързан с достъп до европейски структури, фондове и кохезионни фондове.
Стойността на самия проект е 40 млн. евро, като част от стойността му ще се използва за подобряване, както вече казах, на инфраструктурата за постигане на целите и очакваните резултати на проекта и ще се изпълнява за срок от 5 години.
Аз не знам дали има представител на Министерството на финансите, но ще кажа само няколко неща за финансовата част.
Предвижда се заемът да бъде при следните условия:
Заем в евро с общ срок на погасяване от 17 години, включващ 5-годишен гратисен период по отношение на главницата. Дължимата по заема първоначална такса е в размер на 0,25 процента от неговия размер и ще бъде за сметка на заема.
Предвижданите дати за плащане на главницата и лихвите по заема са 15 април и 15 октомври.
Във връзка с управлението на проекта не се предвижда създаване на нови административни структури и разходването на средствата по заема. Предвижда се частта, която е свързана с инфраструктурата, да се обслужва от екипа на социално-инвестиционния фонд, а другата част – от екипа на Министерството на труда и социалната политика.
Естествено в хода на подготовката на ръководството на самия заем ще бъдат уточнени и критериите за избор на общините за инфраструктурата. Ние имаме такава готовност, но това ръководство ще бъде изготвено след подписване на заема.
Не включих причините за искането на този заем. Но преди няколко месеца говорихме в комисията по темата за институционалната грижа, за състоянието на децата и за големия брой отпаднали от училище.
Всъщност най-основната цел на този проект е първо, да научи родителите в определени общности как да гледат децата си, как да се грижат за тях, да ги подготвят за училищната система и акцентът отново се отнася за децата с увреждания в много ранна детска възраст. Обхващат се всъщност само децата от 0 до 7 години.
ХАСАН АДЕМОВ: Но не само децата с увреждания, а всички деца.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Всечки деца от 0 до 6-годишна възраст, а децата с увреждания – от 0 до 7-годишна възраст.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Това е в най-общи линии. Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря. Господин Рангелов е тук, ако иска да добави нещо.
ЕРИК РАНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, госпожо заместник-министър! Аз всъщност няма много какво да добавя, тъй като тази част, която касае проекта от гледна точка на инфраструктура е типична за досега извършваните дейности от “Социалноинвестиционния фонд”. “Социалноинвестиционният фонд” е в много добра форма, в ритъм и няма причини да не може да изпълни проектите, които ще бъдат финансирани чрез този заем. А останалата част, която е всъщност деликатната, това са така наречените “Меки мерки”.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Вие се включвате в дискусията относно вашата част.
ЕРИК РАНГЕЛОВ: Просто няма нещо, което да се добави. Самият проект е разработен въз основа на една идея на Световната банка, че това ще бъде само пилотната част, след което по-нататъшното развитие на проекта, което се предвижда да бъде за години напред, да се поеме вече от Европейския социален фонд, плюс от фондовете за регионално развитие.
Ако имате някакви конкретни въпроси, с удоволствие бих отговорил.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, имате думата.
ИВА СТАНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Аз се изкушавам веднага да се включа, защото си мисля, че това, което Вие казахте преди малко, че по въпроса за фактологическата част, за фактологията всичко е ясно. Проблемът и сложността, аз си мисля, че голямата амбиция на това заемно споразумение е какво ще направим след това, кога ще го изпълним всъщност. Нали така, госпожо Христова?
Защото си мисля, че големият ни проблем – аз си позволявам да цитирам от вчера, съвсем перифразирайки ,госпожа Плугчиева, - е, че европейските ни партньори вече настояват и ние трябва да разберем, че термините “дисциплина” и “контрол” са изключително важни, за да може действително да нямаме тези проблеми, когато трябва да отчетем дадено действие. И си мисля, че всъщност в това е разликата – да проумеем, че харченето на едни пари не е просто да отчетем след това, че те са похарчени.
Примери много. Из обаче смея да кажа, че като че ли коефициентът на полезно действие не е този, който би трябвало да бъде. И си мисля, че новата промяна е нещото, което се състои точно в това – действително да отчетем коефициента на полезно действие, използването на тези пари така, както трябва.
Веднага се набива в очи примерът за ромската общност. Колко безумни, невероятно много средства се изляха там. И все пак и сега ние можем да кажем, че някаква видима, голяма промяна, кой знае каква, няма. Извинете, че го казвам толкова директно.
Второ, ние правим нещо, което е много смела крачка като изискване на Европейския съюз, като наше изискване, като мислене – да адаптираме децата с увреждания, които обаче могат да се адаптират, да се социализират. Извеждаме деца, които са със заболяване. Закрихме така наречени заведения, училища, домове за социално значими заболявания. Веднага се сещам за диабетните училища, сещам се за други такива домове. Извеждаме децата и вкарваме деца с колички с детска церебрална парализа например, които обаче са запазени интелектуално.
Всичкото това нещо обаче веднага поражда този въпрос. това е посочено. Трябва обаче така да направим, че тези средства действително да отидат при тези деца, действително да бъдат контролирани тези средства и наистина да има смисъл от това действие.
Казвам го, защото си мисля, че на нас все още ни липсва тази дисциплина, този контрол, който да е повсеместен, за да можем да кажем, че средствата са отишли там, където трябва.
Отварям една скоба. Веднага ми идва мисълта защо когато миналата година гласувахме тази поправка в Закона за здравето за така нареченото връщане на лекарите в училище, аз държа да поясня на колегите, че все още правилникът не е готов и направих забележка по този въпрос. защото си мисля – и това беше грешката на някои, които не проумяха, - че тези лекари, конкретно казвам – лекари, може след това да променим, да не е лекар, да е мениджър трябваше да менажират тези процеси в домовете, където всички знаем, че трябваше много да се направи. И ако ние разбутаме тези домове, които сега са съществували, и ако искаме да направим нещо по-модерно, както тук е посочено, то модерното не е просто да направим един хардуер, тоест да построим новия дом, модерното и новото е да вкараме този замисъл и той да бъде изписан, да бъде осъществен с всички тези милиони, които тук се посочиха. а те са много и те не са малко за нашата малка страна, за безумно малкото деца, които имаме.
Аз също бях изненадана, когато започнах да се готвя, че децата в България са 1 млн. и 900 хил.
В една пета точка, която много пъти я цитирах, в тази поправка на Закона за здравето, е записано: работа по програми. Ето го въпросът.
Когато бях в Хисаря на изнесено заседание със Комисията по здравеопазване, там също се посочи, много хубава беше презентацията за туберкулозата, за работа по други програми. Ето го идеалния начин – да се работи по програми. Тогава действително ще има пари за това наистина да свършим нещо за децата си и да можем да възнаградим някой, който трябва да носи отговорност за целия този процес.
Това е модерният начин за работа по програми.
Неслучайно тази западна демокрация, която смятаме, че е, така да се каже, по-напреднала в тези си виждания за оползотворяване на такива средства, ми подсказва тези моменти. Затова аз мисля, че работата на министерствата и най-вече на нашето Министерство на труда и социалната политика, което аз смятам, че много добре работи и мисля, че полага тези усилия действително модерно и съвременно да работи, е една реалност. И се надявам по тази програма действително след време да направим отчет.
Аз не знам в какъв период и дали ще има някакъв отчет, но в наше присъствие ще се радвам все пак да има информация какво се случва. Но нека да бъде видимо, нека да направим такива мероприятия и така да ползваме програмните пари, че действително да кажем: да, ето те свършиха необходимата работа.
Няма защо да вдигаме лозунги и да казваме просто така колко са важни децата ни. А те действително са много важни. Защото са малко. И трябва всичко възможно да направим. И излизането на децата от институциите действително да бъде оправдано.
Благодаря ви. Малко обстоятелствена бях. Но аз съм удовлетворена от това, което виждам. Удовлетворена съм, че съществуват такива начини. И наша грижа, и наше задължение – на нас, на тези, които сме попаднали в този отрязък от време, е действително да променим мисленето си, действително да мислим по нов начин за това как харчим парите си. Защото не е случайно това, което вчера каза министър Плугчиева, че повечето пари са от Германия. За парите говоря. Аз мисля, че логиката беше вярна и последователна. Защото тези, които дават тези средства, не ги дават просто така. Те искат действително много добър отчет.
В крайна сметка от името на колегите – надявам се, че и те ще се изкажат – искам да декларирам, че подкрепяме това заемно споразумение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Станкова за изказването.
Колеги, това е едната страна на въпроса. Но аз призовавам тези, които ще дойдат да представят проекта в пленарната зала, особено колегите от Министерството на финансите, там дискусията ще бъде в съвършено друга посока. Никой няма да се сети за какво се харчат тези пари и никой няма да погледне тези компоненти. Там основният въпрос откъде накъде държавата си позволява – нищо, че е регламентирано – да тегли кредити. Това е големият въпрос. и знаете, че по такива неща винаги се задава въпросът по този начин.
Аз не вдигам топката на опозицията, защото те го знаят това. има и слаба част в позицията на опозицията. Защото ако някой си позволи да изхарчи от бюджетния излишък по тези компоненти пари, жална му е майка. Аз ви казвам, че ще има аргументи и ще хвърчат искри във всяка една посока.
Но това е друга тема. Право на опозицията е да разсъждава така, както сметне за добре. И право на госпожа Христова е да коментира проекта за решение. заповядайте.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаема госпожо заместник-министър, колеги. Всъщност д-р Адемов започна този ред на мисли, който в момента имам в главата си. Аз си мисля, че ние като Социална комисия ще подкрепим това заемно споразумение. аз съм убедена в това и такива са прогнозите ми, защото ще гласуваме за това.
Много важни неща са замислени да се направят. Единствено ме смущава текстът за даване на помощ на такива хора, които са с ниски доходи. Това е нещо, което поначало го имаме в бюджета.
Но в пленарната зала, от опита, който имам от работата в пленарната зала, когато се гледат такива заемни споразумения, дебатът ще бъде друг – защо България взима този кредит в условията на такъв голям бюджетен излишък. И вие трябва да ни подпомогнете, за да можем да участваме пълноценно в този дебат.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Само че това трябва да го направят от Министерството на финансите, а не колегите, които са тук. Ако някой се чувства комфортно в тази област…
Има думата д-р Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и гости! Аз искам да мотивирам нашата позиция, която ще бъде на въздържане по отношение на този заем, не защото не споделяме целите за реализиране на такива програми.
Имаме три мотива.
Единият е следният. ние приехме, че е неоправдано в края на един мандат да се трупат задължения за бъдеще при безпрецедентен излишък. И вие знаете, че за първото тримесечие знаете, че 85 процента от бюджетната програма за реализиране на такъв излишък е налице. Тоест тази година България ще има уникален излишък.
На следващо място, ние имаме още два проблема.
Първият е, че чрез такива заемни споразумения и чрез такива програми ние влизаме в изискванията на Световната банка, които – аз ви уверявам, говоря от нашия опит – са изключително стриктни. И примерът е следният.
През миналата година ние за трети път в Народното събрание актуализирахме едно заемно споразумение за здравеопазването в размер на 70 млн. долара. Българската държава стана за резил. На три пъти ние удължаваме сроковете за този заем, защото не можем да го усвоим.
И на трето място, една такава много сериозна програма като изисквания ангажира административен капацитет. И вижте ние пред какво предизвикателство сме изправени. За България се отварят милиарди европейски структурни фондове, кохезионен фонд, безвъзмездни грантове, толкова пари, а ние заделяме административен капацитет, който по наша и чужда оценка е недостатъчен, за да управляваме заемни пари, които ще връщаме с лихва.
Тези три мотива най-малкото дават повод да се замислим, че тук нещата не са еднозначни. Някой трябва да поеме отговорността и най-естественото е управляващото мнозинство да си поеме отговорността. Ние не можем да бъдем съпричастни с такава политика в този момент.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на д-р Колчаков.
Колеги, има ли други мнения?
Между другото водеща комисия по този проект е Комисията по бюджет и финанси, макар че ръководството на парламента започна рядко да посочва коя е водещата комисия. По логиката на това, че първата посочена комисия е Комисията по бюджет и финанси, допускам хипотетично, че тя е водеща комисия. Но това е най-малкият проблем. По-важният проблем е по същество и горе-долу позициите са ясни.
Колеги, има ли други мнения? – Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да бъде приет проектът за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по проект за социално включване, внесен от Министерския съвет, моля да гласува.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията. (Закрито в 16,20 часа)
Д- р Хасан Адемов, Председател на Комисията по труда и социалната политика