Редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика, проведено на 04.06.2008 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
П Р О Т О К О Л
На 4 юни 2008 г., сряда, се състоя редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Заседанието се проведе при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
Изслушване на госпожа Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика, относно резултатите от проведената Седмица на социалната политика в България от 25 до 30 май 2008 г.
Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2007 г., Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2007 г. и Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2007 г., № 820-00-22, внесен от Комисията за финансов надзор на 30.05.2008 г.
3. Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 802-03-09, внесен от Министерския съвет на 26.05.2008 г.
Заседанието бе открито в 15.12 часа и ръководено от председателя на комисията господин Хасан Адемов.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Откривам заседанието на Комисията по труда и социалната политика при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1.Изслушване на госпожа Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика, относно резултатите от проведената Седмица на социалната политика в България от 25 до 30 май 2008 г.
2.Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2007 г., Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2007 г. и Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2007 г., № 820-00-22, внесен от Комисията за финансов надзор на 30.05.2008 г.
3. Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 802-03-09, внесен от Министерския съвет на 26.05.2008 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен този проект за дневен ред, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се.

ПО ТОЧКА ПЪРВА
Изслушване на госпожа Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика, относно резултатите от проведената Седмица на социалната политика в България от 25 до 30 май 2008 г.
Давам думата на министъра на труда и социалната политика, за да ни информира не само за резултатите от проведената Седмица на социалната политика, но и изобщо какво е това „Седмица на социалната политика”. За съжаление народните представители бяха поканени в средата на Седмицата. Това не го казвам като упрек, а като констатация, която да послужи за следващи такива седмици. Надявам се, че в бъдеще те ще бъдат по-начесто в България.
Заповядайте, госпожо Масларова.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Най-напред Министерството на труда и социалната политика искаме да честитим на рожденичката от комисията – госпожа Маргарита Панева, да е жива и здрава! С най-добри пожелания за здраве преди всичко и творчески ентусиазъм! Тя го има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: По същия начин и Комисията по труда и социалната политика искаме да честитим на госпожа Панева рождения ден с пожелание за здраве, много енергия – тя има енергия, да сте жива и здрава и много успех!
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря ви от сърце! Желая ви всичко, което пожелахте и на мен да се случи и на вас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Масларова.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми госпожи и господа! В периода от 26 до 30 май т.г. в София се състоя Седмица на социалната политика. Тази Седмица на социалната политика се проведе по инициатива н Министерството на труда и социалната политика на България със съдействието на Европейската комисия и с финансирането от Европейския социален фонд.
Тъй като Вие, господин председателю, поставихте въпроса каква е тази Социална седмица, искам да кажа, че през есента на миналата година на неформалната среща на министрите на труда и социалната политика в страните – членки на Европейския съюз, вицеканцлера на Германия господин Мюнтеферинг и министъра на труда и социалната политика постави пред министрите въпроса, че е редно всяка година в една от страните – членки на Европейския съюз, да се провежда Социална седмица, в която заедно с Европейската комисия и заедно с представители от страните – членки на Европейския съюз, науката, социалните партньори, неправителствения сектор, всички работещи в тази област да обсъждат проблемите, свързани със социалната политика в Европейския съюз и съответно в страната, в която се провежда.
Искам да кажа не без задоволство, че чест прави на нашата страна, че ние първи решихме да поемем тази инициатива и Европейската комисия откликна със задоволство. Над 540 бяха участниците в тази Седмицата по различните теми, в които се дискутираха проблемите. Във всеки един ден имаше определени панели, по които беше проведена дискусията и представители от 14 страни – членки на Европейския съюз.
Искам да подчертая, че Седмицата беше открита от комисаря по заетостта, социалните въпроси и равните възможности господин Шпидла. На закриването беше генералният директор на Главна дирекция „Заетост, социални въпроси и равенство” и за наше най-голямо удовлетворение и тройката – министърът на труда и социалната политика на Португалия, чието беше предишното председателство, словенските представители, които сега са председателстващи, и министърът на труда на Франция, които от 1 юли т.г. ще поемат председателството на Европейския съюз. Тоест на най-високо равнище с всички представители на дирекциите в Европейската комисия и нашата главна дирекция бяха тук, в България. Имаше няколко сериозни отзвука, но нека най-напред да кажа, че имаше шест тематични дни.
Бяха обхванати няколко въпроса. Едното беше „Антидискриминация и равни възможности”, другата тема, която беше обсъждана, беше „Социалната закрила и социалното включване”, разбира се, „Политиката на заетостта и миграцията”, както и „Безопасност и здраве при работа”, и в никакъв случай не на последно място „Проблемите на Европейския социален фонд и политиките за реализиране на програмите по линия на Европейския социален фонд”.
В първия ден, който беше посветен на антидискриминацията и равните възможности, мога да кажа, че се очертаха три водещи теми от всички представители в тази дискусия. На първо място, това беше достъпът до различни форми на заетост, обучение, квалификация, социално включване. Това беше акцентът чрез достъпа да имаме по-големи възможности като второ място. Накрая, солидарността.
Мога да кажа, че много позитивно беше приета българската Национална стратегия за демографското развитие, както и Стратегията за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания, която е до 2015 г. Няма да се спирам на всеки панел поотделно, тъй като хората, които представиха панелите са тук, които бяха модератори, и вие ще получите обстоен материал за цялата седмица.
Вторият ден беше посветен на социалната закрила и социалното включване. Тук откритият метод на координация беше изведен като изключително важен и необходим в Европейския съюз. Между другото беше създадена дискусия относно това, че съхраняването и засилването на принципите на солидарността, балансът между реформите за растежа и заетост, както и социалното обслужване, достъпът до здравни грижи и необходимостта от по-добро управление и целеполагане на социалните политики. Смея да твърдя, че тук към част от нашите политики безспорно проявиха интерес. Не без задоволство в почти всички панели, тук предварително го казвам, но Европейската комисия констатира, че ние въобще не се отдалечаваме от европейските стандарти и това, което се прави във всички страни – членки на Европейския съюз.
Третият ден беше „Безопасност и здравословни условия на труд” – нещо, по което знаете, ме работим много интензивно. Искрено се надявам, че политиката на правителството и това да издигнем безопасността и здравето на труда в една изключително отговорна и ангажирана политика, която да ни донесе и по-добри условия на труд не само, а и комфорт при работа, а не само реализация за трудови доходи, е политика, която се адмирира и подкрепя и разбира се, е поставена в основата на обновената Лисабонска стратегия за страните – членки от Европейския съюз.
В четвъртия ден се разглеждаше „Миграцията и политиките на труда” - свободното движение на хората, предизвикателствата в това отношение, глобалният европейски пазар и разбира се интензивният световен глобализиращ се пазар на труда, бяха изключително важни. Колегите, участниците от Европейската комисия, показаха доста познания относно циркулираната миграция, относно премерената, балансираната миграция, опитът, който те имат, особено ще се отнася до социалното включване на семействата на мигрантите, когато останат трайно в една или друга държава. Беше споделен и негативен опит, защото в много случаи в част от страните, при много широк достъп на граждани от трети страни, се получава дисбаланс в социалната конфигурация и напрежение в някои от страните, които са доста по-напреднали в това отношение от нас.
Политиката на заетостта бих могла да кажа, че беше доста бурно дискутирана и в крайна сметка ние имахме самочувствието, че предоставихме едни много високи позитивни резултати. Коефициентът на заетост вече гони 63%. Що се касае до процентът на заетост на жените в България, ние почти сме изпълнили европейските, лисабонските изисквания за 60% коефициент на заетост, като тук дебело искам да подчертая, че тук става въпрос за заетост на жените в България на пълна заетост, а не както е в някои страни – членки на Европейския съюз, където се има предвид почасова заетост и временна заетост. Ние говорим за 8-часова заетост, което е един изключително добър показател за България. Разбира се, програмите за заетост, нашият Национален план за заетостта, както и стратегията – всичко това са едни позитиви, които ми се струва, че получиха и един европейски прожектор върху тях, в който видяхме и позитивите, и местата, които бихме могли да усъвършенстваме през следващите години.
През последния ден една от доста дискутираните теми с много сериозно участие беше Европейския социален фонд. Тук разбира се, знаете, че ставаше въпрос преди всичко за Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, както и програмата „Административен капацитет” на Министерството на държавната администрация и административната реформа. Тук бяха въпросите за пазара на труда и програмите за образованието и обучението, социалното включване и социалната икономика и разбира се, административният капацитет.
Това, което мога да кажа специално за този ден и за нашата Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, ние с колегите сме се постарали да дадем на колегите от парламента, които работят в Комисията по труда и социалната политика малко по-разгърната информация, защото не е достатъчно коректно да се коментира, че не са изпълнени параметри, че не сме спазили срокове, че едва ли не сме сринали програмата. Напротив, програмата се развива успешно, по нея бележки няма. Вие ще видите колко договори има вече, които са сключени, започва финансиране. Така че ние нямаме притеснение относно Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” на този етап.
Като старт, като нещо, което се прави за първи път, считаме, че административният капацитет, с който разполага както Министерството на труда и социалната политика, така и Министерството на държавната администрация и административната реформа, е на прилично равнище. Разбира се, има много какво да се желае, но това е въпрос, който постепенно ще реализираме.
Мисля да спра дотук и да кажа, че това, което обобщено беше направено от господин Вандер Паас и разбира се, от последващите след това от комисията становища, това че е изключително добре организирана, с много комплексни изказвания във всички области, много компетентно изготвени изказвания и становища. Беше отчетено разбира се, че е налице една екипност при решаването на проблемите в различните институции, която дава, бих казала, различни характеристики за едно добро бъдещо развитие на различните форми на социалната политика, съобразно Лисабонската стратегия и новите тенденции в Европейския съюз.
Като бележка може да се каже, че колегите от Европейската комисия и ние сами за себе си отчетохме, че беше малко времето за дискусии. Имаше много изказвания и по-малко дискусии. Явно следващата страна, която ще направи следващата Седмица на социалната политика в Европейския съюз в това отношение трябва да направи така, че да има повече време за дискусии.
Коментирайки Социалната седмица, аз искам да кажа и още нещо. Един ден преди започването на Социалната седмица – всъщност ден и половина преди това, тук, в София по инициатива на Министерството на труда и социалната политика с любезното съдействие на Международния обучителен център в Торино и Международната организация на труда се проведе конференция на високо равнище, регионална конференция, за развитие на човешките ресурси. На конференцията присъстваха страните от Югоизточна Европа, между тях само 3 страни – членки на Европейския съюз – България, Румъния и Гърция, всички останали – страни, които се стремят към Европейския съюз, заедно с техните агенции по заетостта, работодателите и синдикатите. Между другото партньорството и в двете мероприятия със социалните ни партньори и неправителствения сектор беше изключително благоприятно и аз искам да им благодаря и на тях. На тази конференция за развитие на човешките ресурси ние излязохме с декларация от София, която очертава София да бъде един бъдещ център за развитие на човешките ресурси с помощта на Международната организация на труда. Мисля, че тук всички ние без значение кой в кой спектър на политическото пространство се намира. Трябва да направим необходимото, да положим усилия да привлечем колкото се може повече капацитети и в обучителния център на Министерството на труда и социалната политика да създадем една структура, който действително да бъде привлекателен център за всички страни от Югоизточна Европа, Молдова и Украйна.
Това е най-общо. Оттук-нататък всички модератори могат да вземат отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, министър Масларова.
Всички модератори на отделните панели от различните секторни политики са тук, а виждам, че вече ни се раздават материалите от тази Седмица на социалната политика.
Колеги, имате думата за коментари или въпроси към екипа на Министерството на труда и социалната политика.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: В материалите имате презентация за всеки един от дните и темите. Тоест най-важното, което е изведено като изводи и препоръки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, колеги.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Господин председателю, мислех съвсем накрая, но все пак държа да благодаря изключително много на Вас и на народните представители, които участваха и взеха съвсем сериозно, отговорно, компетентно участие в различните панели. Защото си даваме сметка колко е важно, когато тук е Европейската комисия, когато тук са представители на страните – членки на Европейския съюз, да се види екипността на взаимодействие и работа, и разбира се, да се види колко добре или дори да имаме трудности в областта на социалната политика Комисията по труда и социалната политика, евродепутатите, които също присъстваха и държавните институции с партньорството на синдикати и работодатели, работим по начин, по който преодоляваме трудности, които имаме и които при всички случаи трябва да решаваме.
Така че още веднъж благодаря на Вас, господин председателю и на всички онези, които участваха. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо министър.
Колеги, имате ли нещо да добавите към казаното от министър Масларова в отделните елементи като резултати, изводи, препоръки?
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители, господа заместник-министри, партньори! Мисля, че няма да бъде пресилено, ако кажем, че Европейската социална седмица беше едно забележително събитие както по отношение на социалната политика, така и по отношение на страната ни въобще. То беше знак на уважение от страна на страните – членки на Европейския съюз, и признание в някаква степен за постиженията на България в областта на Социалната политика. Дори само това, че събитието беше посетено от 17 от всички страни – членки на Европейския съюз, че на него взеха участие 8 от министрите на социалната политика са доказателство за уважението, което нашата социална политика, което България имаше от страните – членки на Европейския съюз.
Съдейки от частта на проявите, в които участвах, Европейската социална седмица открои и ни позволи да постигнем 3 неща. На първо място, да се съизмерим с останалите страни членки и да оценим къде сме ние в съответствие с останалите страни – членки на Европейския съюз.
На второ място и свързано с това, което вече казах, е да видим къде са нашите успехи и къде са нашите дефицити, къде са посоките, в които трябва да съсредоточим усилията си оттук-нататък.
На трето място, България да стане инициатор и да застане в центъра на определени общоевропейски инициативи, каквато е Центърът за развитие на човешките ресурси.
За мен е много важно всеки от своята позиция оттук-нататък да не позволи всичко, което се случи в рамките на Европейската социална седмица да остане само едно мероприятие, а всички изводи, които бяха направени там, да се превърнат във философия на мислене на съответните органи. В този смисъл ние с доктор Адемов говорихме затова, че би било добре Народното събрание да приеме декларация, чрез която да се отбележи Седмицата, да се ангажира с провеждането в своята законодателната дейност или по-скоро превеждане на своята законодателна дейност оттук-нататък в съответствие с основните изводи, които бяха направени от Европейската социална седмица и да препоръча на представителите на България в европейските структури да отстояват позициите, изводите, препоръките, направени в рамките на Европейската социална седмица. Мисля, че ние до утре сутринта ще подготвим един примерен текст на декларация и каня всички колеги от Комисията по труда и социалната политика, които приемат това наше мислене, да подпишат декларацията и в рамките на един дебат в пленарната зала, вероятно в началото на следващата седмица, да пренесем всичко, което се случи, макар и като най-основни изводи и препоръки в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, ако ми позволите да кажа само няколко изречения по повод на това, което се случи през миналата седмица. Трябва да отбележим и подчертаем усилията на Министерството на труда и социалната политика, че направиха възможно провеждането на една такава седмица за първи път в рамките на Европейския съюз. Това означава, че доверието в България и българските институции от страна на нашите европейски партньори е на необходимото ниво и това доверие позволява политиките в рамките на социалния вектор, както е популярно да се нарича в България, да бъдат дискутирани и в крайна сметка изводите и резултатите от тази дискусия да послужат като основа, като модел на поведение както на българската държава, така и на европейските страни.
Изключително важно е в контекста на Лисабонския договор да отбележим факта, че Народното събрание вече има съвършено различна роля – ролята на националните парламенти е много по-различна от досегашната, и в този смисъл в този контекст е всъщност предложението, проектът за изработването на една такава декларация и внасянето й в Народното събрание. От една страна, да подчертаем волята на Народното събрание да се придържаме към основните изводи и резултати от Седмицата на социалната политика. От друга страна, да препоръчаме на министъра на труда и социалната политика и на всички от екипа на министерството в рамките на Съвета на министрите и всички европейски структури да работят за утвърждаване на тези политики, за да може в крайна сметка да се опитаме да потърсим и намерим типичната и специфичната за България социална ниша в рамките на европейската социална политика.
Тук в един от материалите, които ни предоставят, става въпрос за българския социален модел. Това го казвам не случайно, защото днес, когато обсъждахме проекта за декларация, се оказа, че ръководството на Народното събрание на България има съмнение за това, че има български социален модел. Затова искам да попитам министъра на труда и социалната политика има ли такъв социален модел, или няма? Защото господин Пирински каза, че е много претенциозно да говорим за такъв модел. Позволявам си да го кажа, казах го и на него – имаше други присъстващи колеги, ако ние имаме съмнение, че има такъв български модел, как така хората от Европейския съюз да признаят, че има такъв модел? И аз ще връча заедно с декларацията тази книжка и ще кажа, че е подарък от министър Масларова и Комисията по труда и социалната политика.
Съжалявам, че се държа може би по не съвсем обичаен и традиционен за мен начин, но в крайна сметка това, което правим, първо, трябва да го оценим ние. Трябва да поздравим министерството, че за първи път успя да постигне един такъв, бих го нарекъл, забележителен резултат. Аз не си позволявам често да хваля министерството, но в крайна сметка ние успяхме, вие успяхте да проведете това мероприятие, което е показателно, че има добри политики, има добри практики на взаимоотношения между България и европейските институции, а не само тези, за което говорим, не само затова, което говорим в негативния план, в негативния аспект в рамките на очаквания доклад.
Има и добри практики и това беше целта, която искахме да експонираме и представим в тази декларация. Надявам се, че ще намерим съмишленици. Защото България има политики, които се опитваме да ги наложим и защитаваме, да ги обясняваме и точно Народното събрание, точно народните представители заедно с медиите и неправителствения сектор разбира се, които трябва да бъдат медиатори между институциите и българските граждани и да обясняваме за какво става въпрос. Извинявам се още веднъж, че бях емоционален, но бях предизвикан от необичайния ход на срещата днес.
Министър Масларова има думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Уважаеми господин председателю, благодаря Ви за хубавите думи, но аз мисля, че в случая това е успех за България. Това не е успех нито на министерството, нито на някоя друга институция. Това е успех за всички институции и най-вече успех за България. Защото само след няколко дни в Люксембург ние ще представим резултатите от тази седмица на срещата на министрите на труда и социалната политика. Всъщност на тази база Европейската комисия и френското председателство ще динамизират част от проблемите, свързани със социалната политика.
Дали има Български социален модел? Има Европейски социален модел, който ние следваме – въпросите на антидискриминация и равенството на половете, въпросите на специалното отношение към политиката на труда и политиката на безопасност и здраве, дори бих казала въпросите за социалното включване. Всичко това са въпроси, които са Европейският социален модел в комплекс и ние по всички тези въпроси имаме постигнати определени резултати. Някъде сме по-напред от много страни – членки на Европейския съюз. Някъде имаме много неща да догонваме.
Струва ми се, че тази първа Европейска социална седмица е точно в отговор на една реплика, която беше много атрактивно казана може би преди година, че в Европа не трябва да има социална деменция и на базата на интересите в икономиката, на базата на интересите за търговските отношения, за динамизиране на всички тези процеси, ние просто не трябва да забравяме, че Европейския съюз, Европейската комисия и всички ние в крайна сметка не сме администрации, които работим сами за себе си, а хората в Европа, включително в България, трябва да почувстват, че има отношение и към тях самите – било в период, в който те са в ситуация, в която не могат да се справят сами, било в период, когато трябва да се подготвят, за да бъдат конкурентоспособни на пазара на труда, било то в период, в който те излязат от този период, в който те вече не могат да се трудят. Всички тези въпроси вкупом сформират Европейският социален модел. Тази Седмица беше принос към усъвършенстване и динамизиране не Европейския социален модел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Естествено, че идеята на такъв тип мероприятие, като проведеното през миналата седмица, е да има взаимно проникване на позитивни практики, на добрите политики – ние да се учим от техните и те да се учат от нашите. В крайна сметка всички да вървим към един модел, който да бъде в интерес на гражданите от Европейския съюз, респективно на българските граждани. Мисля, че една позитивна практика, един опит да потърсим сближаване с европейските политики трябва да бъде оценен по достойнство. Точно това е идеята на такъв тип подкрепя и от българското Народното събрание, защото то трябва да бъде съпричастно с реализирането на подобни политики. Нещо повече, то трябва да бъде водеща институция, тъй като България е парламентарна република и позициите, които защитава българското правителство в рамките както на Съвета на министрите на страните – членки на Европейския съюз, така и останалите институции на Европа, българските представители трябва да защитават онези политики, които предварително са съгласувани в българското Народното събрание. В такъв дух са промените в нашия правилник, дори ако щете, последните промени, които направихме. Следващата седмица ние ще разгледаме един такъв проект на Директивата за миграция, позициите, които трябва да защитава министъра на труда и социалната политика в рамките на европейските структури.
Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, дами и господа заместник-министри, партньори, присъстващи колеги! На мен ми се иска да кажа няколко думи в малко по-различна посока. По здравословни проблеми не можах да участвам в тази Седмица, но за сметка на това от петък до понеделник късно вечерта имах възможност пък да разговарям с хората в България за отзвука от тази европейска седмица, на която ние станахме домакини. Усетих гордостта на много от хората, че това е истинският подход, по който България трябва да върви и защитава своите политики и позиции като европейска страна. На много места хората заявиха, че вместо да се оправдаваме, вместо да доказваме, след като нещо се е случило, че ние не сме сгрешили или че работим нещо, точно така – настъпателно, презентационно с много хъс и едва ли не изпреварващо, трябва да популяризираме нашата дейност, хората да разбират какво се случва в България и вън от България. Дори на много места ни препоръчаха да отправим препоръки към други сектори на обществения живот в България, към други министерства така да организират своята дейност и така да защитават своята дейност, както това прави Министерството на труда и социалната политика. Казва го не, защото работя в тази комисия и да изразя някакво специално отношение към министерството, а защото хората наистина считат, че ние трябва най-сетне да се усетим като равноправни европейци, да се държим като такива, да популяризираме всичко, което имаме като опит и като наша гордост и завоевания и това трябва да бъде политика на всички сектори на нашия обществено-политически живот.
Взех думата и заради още нещичко. Сега ми се иска, след като ние наистина доказваме и това сме го сторили, още повече да продължим да говорим на срещите си с хората чрез медиите, чрез други форми, чрез целия този апарат, който министерството има надолу и който работи ежедневно с българските граждани и да насаждаме у тях наистина разбирането, че това е истинската, това е вярната посока и полека-лека да печелим повече съмишленици в тази посока.
Затова наистина искам да благодаря на Министерството на труда и социалната политика и да им пожелая и да им пожелая успешна реализация на идеите, които бяха споделени по време на тази седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Понеже се сетих за всички политики, които бяха дискутирани в рамките на тази седмица, единствената политика, която отсъстваше, е политиката на социалното осигуряване. Може би в тази насока ще се изкажете, господин Христосков.
Заповядайте, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми народни представители! Аз се присъединявам към добрите думи, които бяха казани за това събитие и естествено за чудесната работа, свършена от колегите от Министерството на труда и социалната политика като домакини. Бях страничен наблюдател, от телевизията и от вестниците се информирах затова, което става. Но наред с хубавите неща точно в този план трябва да кажа нещо, че ако тази книга бъде дадена на председателят на Народното събрание, че това е Българският социален модел, липсва един клон от него. Това е Социалното осигуряване. Мисля, че точно със Социалното осигуряване можем да допълним Българския социален модел и да покажем нещо пред Европа.вярно, че социалното осигуряване е включено, но то е в раздела „Доходи” и само с частта „Пенсии”. Много набързо погледнах всичко. Освен пенсиите, Социалното осигуряване има и още няколко дейности. Дори мисля, че трябва да бъде включено и Здравното осигуряване с всичките си неудачи в търсенето, в това, което беше намерено. Така че допълване с тези две много важни сфери на социалната защита тази книга може да представи Българския социален модел. Иначе в този си вид представена на председателя на Народното събрание, той може наистина да си затвърди убеждението, че не е пълен Българският социален модел. Това е негово право. Позволявам си тези приятелски бележки и смятам, че те ще бъдат от полза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Госпожо Христова, имате думата за коментар.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Все пак искам да обърна внимание, че за една седмица абсолютно в детайли не могат да бъдат разгледани абсолютно всички въпроси. Но все пак в Деня „Социална закрила и социално включване”, в който имаше подробна информация за политиката на открития метод за координация в България, нейното изпълнение и планирането за следващия период на докладите за социална закрила и социално включване за 2008-2010 г., те съответно съдържат и пенсионните системи.
Искам да кажа, че откритият метод на координация в докладите, които подготвяме се изработват по препоръка на Европейската комисия и те съдържат три стълба. Единият е „Социално включване”, вторият е „Адекватна пенсионна система” и третият – „Здравни дългосрочни грижи”. Така че в доклада, който отчетохме двегодишният период 2006-2008 г. имаше критерии, които бяха заложени по трите стълба и съответно обсъждахме на Деня за социална закрила и социално включване развитието и бъдещите политики, които ще включим в следващия доклад, който вече сме стартирали и работим по него. Там, във втория стълб, ролята на НОИ е изключително важна и сериозна. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, колеги.
Доктор Колчаков има думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги и гости! Аз споделям удовлетворението и гордостта от това, че тази седмица за първи път ние правим нещо, което Европейския съюз въвежда като практика и съм съгласен, че трябва да благодарим на усилията на министерството, че са положили усилия. Но трябва да бъдем реалисти, защото само така аплаузи не са пълната реалност в България.
Това, което трябва да кажем е следното. Европа в социалната политика изгражда системи и въвежда социални стандарти. Съпоставката с въвеждането на европейски социални стандарти показва, че в България ситуацията е трагична. Аз признавам, че това е реалността – ние тръгваме от изключително ниска база. Това, което трябва да кажем, че на България й предстои изключително тежък, сложен и дълъг път, за да догонва европейските социални стандарти и това няма да стане лесно и бързо. Затова нека да си пожелаем така да работим, че колкото се може повече да скъсим времето, усилията и цената, която плащаме за догонването на европейските стандарти и да не се поблазним по този път, който е много лесен, че едва ли не ние ще учим Европа на социална политика и социални стандарти. Много сме далече и надали ще успеем да ги впечатлим.
От друга страна, напълно съм съгласен, че усилията, които полагат българските институции, в случай Социалното министерство, трябва да бъдат насърчавани и не трябва да жалим похвали, когато има нужда, за да активизираме дейността и да кажем, че хората, които работят, трябва да бъдат възнаградени във всякакъв аспект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на доктор Колчаков.
Господин Димитров, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Това е така. Едва ли някой си е поставил за цел да прави съпоставка между стандарт на живот, качество на живот в старите страни членки, различните страни и България. Видима е разликата. Видимо е нивото. Въпросът е доколко ние сме на прав път и доколко действията, които предприемаме, се подкрепят от тази общност към която ние вече принадлежим. Ако е имало аспект, той е точно в тази насока.
Изключителното доброто сътрудничество в подготовката между екипа на Министерството на труда и социалната политика и основната дирекция – Главна дирекция „Заетост, социални въпроси и равнопоставеност”, говори, че ние нямаме съществени различия по вижданията, по подходите си. Естествено, когато България има 35% производителност, това е състоянието спрямо европейската, едва ли някой страда от илюзията, че при 35% производителност от европейската ние ще имаме 100% съпоставка на стандартите.
Въпросът е, първо, да сравним нашите подходи, да очертаем пътя, който ни предстои, да откроим на базата на този анализ положителните моменти, а такива положителни моменти има. На заключителното събиране господин Ван дер Пас, който ни наблюдава и присъства отдавна, отткрои, че той никога не е очаквал и въобще не си е представял, че през 2008 г., в началото на 2008 г. България ще има нива на безработица под европейската, е факт, който се признава и това не е в резултат на някакви миграционни процеси, а в резултат на оживлението на българската икономика, на разкриването на 63 хиляди нови заети, което не е станало от само себе си. Фактът, че от двете основни оперативни програми на Европейския социален фонд са едни от първите 20 от 117 програми на Европейския съюз, и то разработени от страна, която за първи път разработва такива програми – страна ,която тръгна да реализира и стартира програмите си далече преди десетки други европейски страни, също е положителен и той трябва да бъде отчитан. Така че тази Седмица нямаше за цел ние да се сравняваме и да казваме колко са добре. Тази Седмица имаше за цел на базата на анализа ние да очертаем стъпките си, на базата на анализа да се съпоставим с други страни като подходи, да чуем представители на повече от половината европейски страни като добър опит и възможности за контакти и да търсим, разбира се, едно бъдещо сътрудничество и възможности, които ни очертава, както много добре се изрази един от българските участници ни очертава нашият съюз. В смисъл, че един от възловите моменти през тази Седмица беше и този термин, че вече Европейският съюз е нашият съюз, в който ние заедно обсъждаме проблемите и търсим решение на състоянието и критичните точки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, колеги.
Има ли други мнения?
Господин Лазаров, Вие бяхте един от героите на Седмицата с някои от предложенията. Заповядайте!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, госпожо министър, колеги, приятели, социални партньори! Може би основната цел, както подчерта министърът, така и господин Димитър Димитров, беше да се представят основните политики в Европейския съюз, да се очертаят техните измерения и да се види какво е приложението им в нашата страна. Спорът затова дали има Европейски социален модел, мисля, че най-малко на нас ни приляга да го водим. Но дали има нещо, което е с рецептурник, категорично няма. Но има принципи. Тези принципи изцяло кореспондират с основните въпроси, които бяха разгледани и очертани в рамките на всичките дни, а именно недискриминация и повече възможности за всички реализация в обществото.
Другият основен принцип на Европейският социален модел е свързан осигуряването на достъп до заетост за всички групи.
Третият основен принцип е социалната справедливост.
Четвъртият основен принцип е социален диалог.
Именно въз основа на тези четири принципа премина цялата Седмица. Аз, изкушен от позитивната провокация, която отправихте към мен, аз просто станах говорител на една от европейските политики в областта на равните възможности по-специално в областта на равните възможности на мъжете и жените. Беше споделен позитивният опит в областта на ангажирането на мъжете в съчетаването на семейните задължения и професионалната реализация и възможностите, които предоставя може би повече от половината държави – членки в Европейския съюз, чрез специфичен отпуск по бащинство. Може би това е тема за друга дискусия, която по-нататък ще продължим. Въпросът е, че в рамките точно на този Ден на антидискриминация и равни възможности накрая се постигна един извод, който ясно очерта, че е необходимо всички, цялото общество, държавните институции, социалните партньори, представители на другото организирано гражданско общество да работят за преодоляване на традиционните стереотипи, за формирането на новите роли и участието на всички пълноценно в живота на обществото и мобилизирането също така на медиите и диалог, диалог, диалог на всички равнища. Благодаря Ви, господин Адемов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Лазаров.
Колеги, имате ли други мнения или въпроси?
Ако няма въпроси, да благодарим на екипа на министър Масларова и екипа на Министерството на труда и социалната политика за информацията, която ни беше предоставена във връзка със Седмицата на социалната политика. Да се надяваме, че всички заедно в Народното събрание, в обществото ще се опитаме да реализираме тези политики и тези изводи, които бяха декларирани по време на Седмицата на социалната политика. Още веднъж ви благодаря!

Колеги, преминаваме към следващата
ТОЧКА ВТОРА
Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2007 г., Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2007 г. и Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2007 г., № 820-00-22, внесен от Комисията за финансов надзор на 30.05.2008 г.
Преди да започнете изложението си, господин Апостолов, да внесете повече яснота в тази посока, може би е така по новите счетоводни стандарти - първо, Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2007 г., второ, Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2007 г. и трето, Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор. Общо за тези три документа и това, което интересува Комисията по труда и социалната политика, е в областта на осигурителния надзор. Мисля, че това е рамката, в която трябва да бъдем позиционирани, за да бъдем по-ефективни.
Заповядайте, господин Апостолов.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Така представените отчети са подготвени, съгласно изискванията на Закона за Комисията за финансов надзор в три части. Първата част е за дейността на комисията в трите й направления: “Надзор върху инвестиционната дейност, ценните книжа, фондовите борси и управлението на активи”, второто направление “Допълнителното пенсионно осигуряване”, тоест капиталовите схеми, и третото направление “Надзор върху застрахователната дейност”. Това е по оперативната част, която накратко ще ви представя накратко.
Втората част е Годишният финансов отчет, който е заверен от Сметната палата. Вече пета година заверката е без никакви забележки. Поне ние не създаваме проблеми на Сметната палата с нашата дейност.
Третата част е за касовото изпълнение на бюджета. Поради това, че 50% или малко повече от 50% от финансиране на дейността на комисията идва от републиканския бюджет, поради този факт ние сме длъжни да подготвим този бюджет. Работим с Министерството на финансите всяка година по бюджетиране на нашата издръжка, така и накрая на съответната година да отчитаме доколко сме спазили изискванията на заложените тавани и какви икономии сме реализирали от гледна точка на нашата дейност.
По тази причина са три различни отчета и ние ги представяме на вашето внимание. По първия отчет, до мен е колегата Бисер Петков, който отговаря за надзора върху допълнителното пенсионно осигуряване и госпожа Мария Илиева, която е главен секретар и дефакто води цялата финансово-административна част на комисията.
Аз съвсем накратко ще представя насоките на Годишния отчет за 2007 г. – първата година от членуването на България в Европейския съюз. Дейността на комисията в регулативен аспект беше насочена към въвеждането на всички директиви, касаещи европейското законодателство. Нямахме никакви забави, никакви забележки от гледна точка на въвеждането.
Най-голямото предимство, което бешже реципрочно, е въвеждането на т.нар. европейски паспорт, възможността на български компании, лицензирани в България в областта на финансовото посредничество да извършват операции в рамките на целия Европейския съюз и обратно – всички лицензирани в другите 26 страни – членки на Европейския съюз, финансови посредници да оперират в България. Получихме над 400 нотификации в областта на ценните книжа, застраховането и една нотификация в областта на пенсионното осигуряване, касаещо, т.нар. според нашия стандарт, четвърти стълб – работодателска схема. Става въпрос за английската минна компания “Риотинто”, която...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Професионалните пенсионни схеми.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Да, която да осигурява като работодател компанията в България.
Отчетът е обемен отгледна точка на дейността, няма да навлизам в детайли. Показателни са цифрите за 2007 г. За съжаление ниската база, от която стартира българския небанков финансов пазар, показва доста сериозно нарастване както по отношение на капитализацията на фондовата борса спрямо брутния национален продукт, така по отношение на застрахователното проникване, обемът на активите, с които оперират пенсионните фондове от Втори и Трети стълб и много важната част на небанковия сектор от гледна точка на структурирането и финансовото посредничество. В една от таблиците с данни виждаме как от 2002 г. постепенно банковият сектор, който тогава е заемал 91% от финансовото посредничество в България към 2007 г. вече е около 80% за сметка именно на застрахователи, пенсионни осигурители и институционни посредници, управляващи дружества. Нормално е да се развива цялата гама на такива финансово-посреднически услуги.
За комисията изключително полезно в житейска гледна точка и тестване на системите за управление на риска бяха последствията от международната криза на ипотечните субпродукти, които се изразиха в Щатите през лятото на 2007 г. В България дойдоха в края на 2007 г. и началото на 2008 г. За щастие в рамките на едни такива турболентности, говоря в рамките на един търговски ден, около 40-50 милиона – господин Абаджиев беше един от активните участници, да речем, на овладяване на една криза, която избухна в България. Българският пазар успя да се спаси. На фона на международните, разбира се, 25 млн. евро оборот от финансовия пазар на ден не е значителен, но за нашия пазар това беше екстрем, който успяхме съвместно с бизнеса – това е много важно, не само с надзорни и регулаторни средства, на принципа на натиска, а със съдействиетто на Асоциацията на пенсионните фондове, Асоциацията на управляващите дружества, много безпроблемно излезе българският пазар от тази криза, която предполагаше, че ще се зарови. Овладяно е положението. Това е за дейността – законодателна и надзорна.
Радвам се, че моите колеги не споделят кръвожадният подход при надзор, че ние трябва на всяка цена всяко нарушение, независимо то с каква степен да бъде наказано със смъртна присъда, защото в крайна сметка бизнесът се култивира. Това е взаимен процес. Смятам, че лека-полека успяхме да наложим стандарта за спазване на правилата, за налагането на принципа. Все още сме в начална фаза, точно на подхода по отношение на риска. Самата наша законодателна уредба е базирана на принципа на спазване на правила, а не на спазване на принципи.
Европейските стандарти в една или друга степен, именно поради това че има 27 члена, се опитва да се въведат принципи, докато ние като манталитет повече искаме да имаме правила, които пунктуално да спазваме, което в единия случай е положително, а в някои случаи е ограничаващо. Засега правилата работят. Нямаме основания да се оплакваме. Лека-полека, имам предвид в тенденция за следващите от 2 до 5 години, българското законодателството ще трябва да се насочи към спазването на принципи – по-широката рамка, което разбира се е взаимен процес на отговорност в самите участници и качество на надзора.
По-подробно за пенсионната система ще помоголя господин Петков да я представи.
По отношение на Годишния финансов отчет, както казах имаме заверка без забележки от Сметната палата. Нашият бюджет на годишна база е 9 млн.729 хил.лв. са разходите, реализирани от комисията миналата година, отт които има субсидия от държавния бюджет, възлизаха на сумата от 5 млн.655 хил.лв. Реализирали сме икономия от плана за такава субсидия в рамките на 1 млн.112 хил.лв. Тоест комисията e успяла да събере повече такси и глоби в този размер. Тоест разликата от 9 млн.729 хил.лв. до 5 млн.655 хил.лв. са приходи, които комисията е реализирала от собствената си дейност.
Не бих се ангажирал с някаква конкретна дата и да кажа кога комисията тотално ще се самофинансира, което е световната практика. За мен не е много удачно да стимулирам моите служители и да им казвам: “Събирайте повече глоби и затова ще имате повече бонуси”, примерно. Защото в крайна сметка ние не трябва да поставяме бизнесът на някакъв административен тормоз и терор. Трябва да бъдем там, където има нарушение и да сме на място, да санкционираме. Но това не трябва да е самоцел. Нашият бизнес, все пак виждаме като показатели, не е на желаното равнище, но смятам, че върмив в правилна посока. Въпросът е изключително в наши ръце – да държим правилната посока и да не допуснем някакви негативни влияния. Малко или много, по-скоро много, нашият пазар е повлиян от международните пазари. Правихме едно изследване за Икономическата комисия и за Министерския съвет, когато станаха тези по-кризисните промени. Видя се, че около 40% от реалните операции на Българската фондова борса идваха от Западна Европа и от Америка. Тоест в много голяма степен нашият финансов бизнес е зависим от чужди участници на българския капиталов пазар, съответно те формират базата, н акоято инвестират и пенсионни фондове, животозастраховането. Може би, живот и здраве, отчетът за 2008 г. да бъде по-различен от гледна точка на някои предстоящи промени, които се подготвят в областта на законодателството. Комисията има своя законодателен план, не бих казал, революционен, но последователен по отношение на ценните книжа, пенсионните фондове. Асоциацията подготви и в момента е почти пред приключване проектът, който ще бъде внесен при министър Масларова за т.нар. мултифондове. Дискусионен е въпросът. Надявам се, че правим правилна стъпка от гледна точка на разумния баланс между риска и дохода, който ще се поеме. От друга страна, третият компонент – възрастта на осигурените лица, които ще бъдат вкарани в една такава структура. Не искам да бъда оттегчителен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Петков, идеята е освен да представите Отчета за дейността на Комисията по финансов надзор в частта “Осигурителен надзор”. Това, което намекна господин Апостолов, е да акцентирате вниманието си за проблема с необходимостта, има или няма такава, от либерализирането на инвестиционния режим на пенсионните фондове, от една страна. От друга страна, въвеждането на мултифондовете, за които стана въпрос. Това е тема, която мисля, че представлява интерес за колегите от Комисията по труда и социалната политика. Затова искаме да центрираме по някакъв начин Вашето изложение.
Заповядайте, господин Петков.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз съм улеснен в задачата си да представя дейността на управление “Осигурителен надзор” в рамките на Комисията за финансов надзор от това, което господин Апостолов каза като обща рамка за дейността на комисията през 2007 г., така също и от това, че наскоро – в началото на годината, заедно с господин Абаджиев на едно специално заседание на вашата комисия представихме актуалните проблеми и предизвикателствата пред сектора на допълнителното пенсионно осигуряване. Така че аз ще се опитам да бъда съвсем кратък в това, което ще кажа.
Ще започна, първо, с функцията, която Комисията за финансов надзор изпълнява като регулатор на отделните финансови сектори, включително допълнителното пенсионно осигуряване. В тази сфера, както знаете, през миналата година бяха приета два закона за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, в подготовката на които комисията се включи, които съответно транспонираха определени положения от Директивата за дейността и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване и Директивата за равните права и защита от дискриминация. В областта на подзаконовата нормативна уредба Комисията за финансов надзор прие изменение и допълнение в пет наредби, регламентиращи дейността по допълнително пенсионно осигуряване с цел усъвършенстване на регулациите.
По отношение на лицензионните и разрешителните режими, които са в компетентност на комисията, като колективен орган, така и на заместник-председателя, искам да отбележка, че през 2007 г. нямаше лицензиране на ново пенсионно-осигурително дружество. Но започна една такава процедура в края на 2007 г., която приключи в началото на 2008 г. и аз имах възможност при предишната презентация да кажа, че към днешна дата на пенсионно-осигурителния пазар в България има 10 лицензирани пенсионно-осигурителни дружества. Последното от тях – Пенсионния осигурителен институт, все още не е започнало свота дейност, защото е в процедура на изискване на заявление за дейност на съответниет пенсионни фондове, които желае да учреди и управлява, като лицензионните разрешителни режими бяха по-скоро свързани с издаване на разрешение за дейност на пенсионни фондове. През 2007 г. получиха разрешения за дейност за трите пенсионни фондове, които Пенсионно-осигурително дружество “Топлина” управлява към настоящия момент. Бих искал да отбележа, че към 2007 г. беше даден реален старт на дейността по доброволното пенсионно осигуряване в професионални схеми с издаване на разрешение на две дружества да учредят и управляват доброволни пенсионни фондове за професионални пенсионни схеми. Бих актуализирал тази информация, че към днешна дата вече има регистрирани две професионални схеми, на две предприятия-осигурители. Така че имаме реално старт на тази дейност.
По отношение на другото направление в дейността на комисията, а именно надзорната дейност, бих искал да отбележа, че допълнителното пенсионно осигуряване може би е секторът, в койт отози надзор е най-интензивен в смисъл, че той се осъществява на базата на ежедновно подаване на нформация от пенсионно осигурителните дружества. Така е от средата на 2004 г. Дефакто в Комисията за финансов надзор се получава информация за всички инвестиции на пенсионните фондове от банките-попечители и от самите пенсионно-осигурителни дружетва. Това ни дава възможност да контролираме спазването на инвестиционните ограничения, а така също и правилната оценка на активите, която е много важна за съпоставимостта на доходностите реализирани от пенсионните дружества.
Това, което бих искал да подчертая, сухите ще ги намерите в отчета, е, че все повече в надзорната дейност се стремим да си сътрудничим с пенсионно-осигурителните дружества. Затова в констативните протоколи от проверките, които регулярно осъществяваме в пенсионните дружества, вече преобладават препоръките, които даваме с цел подобряване на дейността при констатиране на определени рискове да се вземат съответните мерки. По-малко са вече констатираните нарушения и съответно санкциите. Разбира се, законът ни задължава, когато тези нарушения бъдат констатирани, съответно да бъдат съставени административни актове за установяване на нарушения и в рамките на санкциите, които вие, законодателят, сте предвидили съответно да бъдат наложени.
По отношение на това, което господин Адемов пожела да коментираме, бих искал да кажа в аванс, че ние сме заедно с колегите от Асоциацията на пенсионните дружества на финала по изготвяне на предложения за изменение и допълнение в Кодекса за социалното осигуряване. Става дума за регламентиране на инвестиционния избор в доброволното пенсионно осигуряване, т.нар. мултифондова система. Опитахме се да поставим на по-надеждна основа и регламентацията на фазата на изплащане в доброволното пенсионно осигуряване, както и да осъвършенстваме лицензионните и разрешителните режими, които се нуждаят от актуализация, тъй като не са променяни от времето, когато Кодексът за социалното осигуряване и преди това предшестващите го закони и кодекс бяха приети.
Надявам се, че в края на този месец ще можем да представим в Министерството на труда и социалната политика, комисията принципно ги разгледа, сега образно казано топката е в полето на асоциацията и те достигнат до вас. Така че това са нашите намерения за текущата година – да направим една значителна актуализация и усъвършенстване във Част втора на Кодекса за социалното осигуряване. В тези промени планираме и по-нататъшно усъвършенстване и стъпка в посока на либерализиране на инвестиционния режим на пенсионните фондове.
Голямата либерализация беше осъществена в началото на 2006 г. и тя считам, че беше навременна и даде съответните резултати. Настъпиха значителни промени в структурата на инвестиционните портфейли на пенсионните фондове. Новите регулации позволиха пенсионните фондове да се възползват от възходящата тенденция миналата година на финансовите пазари и да реализират значителни равнища на доходност, които са над сравнително високите нива на инфлацията. Разбира се, това негативно развитие, което фнинсовите пазари имаха в началото на тазищ година даде резултат с обратен знак. Мисля, че отклоненията не са толкова значителни и могат да бъдат преодоляни през следващите месеци. Разбира се, има какво да се желае. Инвестиционните регулации са най-динамичната част от закона, от регулаторната рамка. Ние имаме съвместни предложения с асоциациите, едно от тях е да се допуснат пенсионните фондове на пазара на първичните публични предлагания, за да могат да купуват акции, разбира се, със съпътстващи ограничения, така че да сме в крак с времето, изискванията и с наравстващата необходимост да се инвестират все по-големите средства, които управляват пенсионните дружества.
Ще завърша с двете числа, с които характеризираме най-често пазара на пенсионното осигуряване. Към края на 2007 г. броят на осигурените лица достига 3 млн.440 хиляди, разбира се, с уговорката, че някои от тях се броят повторно, а може би и три пъти. Все пак значително покритие има капиталовата система и нетните активи, управлявани от пенсионните дружества в трите типа пенсионни фондове са в размер на 2 млрд.340 млн.лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Петков.
Колеги, имате думата за въпроси, коментари и изказвания.
Господин Абаджиев, ще добавите ли нещо?
НИКОЛА АБАДЖИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Апостолов! Като искам да отбележа нещо съществено, което според мен характеризира дейността на Комисията за финансов надзор, доколкото се приема нейния отчет, а това е философията, методът на работа на комисията с бизнеса и неправителсвения сектор, организациите на бизнеса специално от небанковия финансов сектор. Искам да подчертая, че обликът и подходът на комисията са много конструктивни. Има един постоянен конструктивен диалог и взаимно зачитане на компетенциите, на отговорностите, както на бизнеса, така и на комисията и всичко това дава едни много добри резултати. Трябва откровено да кажа, че поне в нашата практика няма документ, няма проблем, няма въпрос, който ние да не го обсъждаме съвместно, да не работим съвместно, да не се допитваме до комисията и обратно – да се иска нашето мнение от страна на комисията и в крайна сметка мисля, че взаимно даваме едни добри резултати. Като пример за такава съвместна работа бих посочил създаването на работни групи за съвместно обсъждане на едни или други въпроси. Ето, по искане на Министерството на труда и социалната политика, където внесохме две части на бъдещия законопроект от страна на Министерството на труда и социалната политика беше поставена задачата да подготвим съвместен проект, който вече е в крайната си фаза и ние, заедно с комисията, на базата на работата на съвместни работни групи до края на месеца ще внесем този законопроект. Той има задачата преди всичко да създаде условията за развитието на тази дейност.
Друго, като постижение, което характеризира подхода, метода и работата на комисията като част от дейността им, е резултатът във връзка с транспонирането на европейските директиви. Смело мога да кажа, че ние сме една от малкото страни, които транспонирахме европейските директиви и няма никакви забележки, а някои от нашите колеги, да са живи и здрави, да не се подиграваме, са дадени дори на съд за това, че не изпълняват тези директиви.
Ние се справихме и това показва, от една страна, възможностите, капацитетът както на Комисията за финансов надзор, така и на бизнеса. Показа се една иновативност. Това, което спомена и господин Апостолов, ние без проблеми и навреме, много бързо създадехме този четвърти фонд в Третия стълб на пенсионната система. Ние ще имаме такъв законопроект. Нямаме проблеми с комисията. Ще продължваме да работим по същия начин. Мисля, че взаимно разбираме това, което предстои и е предизвикателство както към надзора, така и към нас и това е да оптимизираме надзорния режим, така че да не създава пречки, а да е в полза на бизнеса, на развитието на дейността, да не го бюрократизираме излишно. Мисля, че в това отношение ние взаимно се допълваме. Така че ние приветстваме и подкрепяме този подход, който стана традиционен за Комисията за финансов надзор, диалогът с бизнеса и взаимното зачитане на компетенциите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Абаджиев.
Колеги, заповядайте. Имате ли изказвания и въпроси?
Заповядайте, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, господин Апостолов, колеги! На няколко пъти през последните две години ми се налага в чужбина, когато съм канен, тук в региона, на конференции или пък на кръгли маси да представям комисията и нейната дейност по стечение на обстоятелствата. Много приятно съм изненадан с това, че онези страни, които се интересуват от устройството на комисията и нейната дейност, са много добре запознати от интернет-страницата и задават много конкретни и много точни въпроси. Онова, към което най-вече се проявява интерес и с което България може да се гордее, и правя връзка с предишната дискусия, че това е също част от българския социален модел. Първо, интегрираният надзор, неслучайно господин апостолов спомена тук и животозастраховането и търговията с ценни книжа, а не само надзорът върху пенсионните фондове и въобще върху допълнителното социално осигуряване. Те проявяват интерес към интегрирания надзор и как се връзва надзорът върху всички небанкови финансови институции.
Второто нещо, от което се интересуват, е този оперативен контрол в он-лайн режим, който комисията осъществява, така че с цел да предотврати каквито и да било нарушения, извършвани от небанковите финансови институции и онова, което беше споменато като партньорство, надзор в добрия смисъл на думата, а не рекетиране с цел извличане на пари.
На трето място, то вече беше споменато от господин Абаджиев, тези страни, тъй като някои от тях се подготвят за членство в Европейския съюз, се интересуват от транспониране на директивите, тъй като явно имат добра информация от Европейската комисия, че България в частта на надзора много бързо е успяла да транспонира директивите и трябва да кжаем, че всъщност нашият надзор е много по-ефективен от надзора на доста европейски страни. Така че това е един поглед отвън, както се казва, какво мислят за нас, от какво се интересуват други страни в региона. В това отношение смятам, че комисията заслужава поздравление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Христосков.
Заповядайте, господин Апостолов.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: След такива похвали аз не мога да не изразя благодарност. В много голяма степен това се дължи на точната и коректна работа на управлението, което господин Петков ръководи и работата на администрацията. За нас е много важно, както споменахте, не да бъдем инквизитори и да санкционираме, заради самата санкция. В другите части на бизнеса – ценни книжа, застраховане, сме били обвинявани, че вземаме лицензи, слагаме по 100 хил.лв. глоба и т.н. Когато се налага, да – там сме безкомпромисни. Но винаги има градация.
Другото, което комисията през тези 4-5 години наложи, е не бих казал електронно правителство, но електронния начин на комуникация. Всеки един, който иска да работи с комисията, подава документите по интернет, получава автоматично номер, за да провери как върви неговата преписка. Опитали сме се да сведем хартиената документация и бюрокрация в добрия смисъл на думата в оптимални размери. Може би това при един динамичен бизнес, свързан с управление на пари, в много голяма степен помага на поднадзорните лица. Вместо да идват да носят хартии от другия край на България влизат в интернет, изпращат си с електронен подпис, получават обратна информация и могат да влязат, да видят и да следят преписката си. Това в много голяма степен помага, както каза господин Петков, този ежедневен надзор, който се осъществява изключително и само по интернет. Всеки ден в 17 часа колегите знаят всеки пенсионен фонд къде е инвестирал, как се спазват пропорциите и ако, не дай си Боже, има някаква грешка на другия ден в 9 часа сутринта фондовете си оправят грешката на борсата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате ли други въпроси и мнения?
Заповядайте, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, уважаеми колеги, аз също искам да споделя няколко думи за работата, която имаме в комисията. Вие много добре си спомняте, че ние приехме няколко промени по Кодекса за застраховането и по Кодекса за социалното осигуряване. Тогава всички останахме с впечатлението, че промените бяха подготвени и дебатите не бяха чак толкова бурни с това, което се предлагаше. Добре разбирам, че комисията работи и с пенсионно-осигурителните дружества добре, като се обсъждат материалите, които се внасят за разглеждане. Винаги има нови предизвикателства и аз мисля, че едно предизвикателство пред комисията са промените в здравното осигуряване, които предстоят с лицензирането на новите фондове. Надявам се, че това, което предстои – дали през тази, дали през следващата година, Комисията за финансов надзор ще се справи. Искам да благодаря за работата, която са свършили служителите от Комисията за финансов надзор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Мръцков.
Колеги, има ли други мнения и изказвания? Няма.
Позволете ми да подложа на гласуване предложените Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2007 г., Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2007 г. и Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2007 г.
Който е съгласен тези три документа да бъдат подкрепени, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Комисията по труда и социалната политика с консенсус подкрепя трите предложени документи.
Колеги, благодаря ви. Желая ви успех!

Преминаваме към следващата
ПО ТОЧКА ТРЕТА
Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 802-03-09, внесен от Министерския съвет на 26.05.2008 г.
Има думата госпожа Ана Емануилова - директор на Дирекция “Правна” на Министерството на културата, за да представи проекта за решение.
АНА ЕМАНУИЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Има решение на Министерския съвет за предложение до Народното събрание за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нация на Юлия Огнянова. Имаме биографията й, която е доста синтезирана.
“Юлия Андреева Огнянова е родена на 22 февруари 1923 г. в гр. София. Завършила е театроведство в Москва. Работи като театровед, режисьор и педагог. Нейните театрални постановки се отличават с яркост, съвременност, съвършенство и неповторимост. Голям е приносът на Юлия Огнянова в развитието на българския театър и култура. Създала е повече от сто постановки в различни градове на страната и в чужбина като Италия, Франция, Русия и други страни. Носител е на много международни награди за създадените от нея постановки на спектакли като “Майка Кураж” от Бертолт Брехт, “Първа конна” и “Вишневски” от Иван Пейчев. Носител е на “Аскеер” за цялостното си творчество.
Предвид горното предлагаме проектът за решение да бъде подкрепен”. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, има ли коментари по предложения проект за решение?
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА: Уважаеми колеги, заради господин Илчев пак ще направя уговорката, че ще подкрепя редложението. Спомняте ли си, че миналия път говорихме, че нежеланието ни да се съобразим с изводите и мнението на всички колеги, на министъра на културата и на другите гости в дискусията в Социалната комисия, на колегите от Социалната комисия? Отказът да се съобразим и вземем предвид тези критични ползотворни бележки, резултат на доброто ни отношение и намерение да се реши този проблем, не означава ли, че вървим срещу самите себе си, че бламираме собствените си позиции? Или да кажа нещо друго, ще употребя една малко по-грубичка дума, не означава ли, че това наистина се превръща в един своеобразен рекет на социалното ни чувство, на социалната ни чувствителност. Защото когато сме дебатирали тук, този проблем, за кой ли път казвам, това в никакъв случай не означава персонално възражение срещу дадено име. Напротив, всеки, който тук се предлага, е изключително достойна личност и аз лично винаги съм подкрепяла и никога не съм имала различно мнение. Но аз съм безкрайно удивена и аз ви моля и настоявам да се даде тук някакъв отговор. Защо е този безпрецедентен отказ да направим нещо в резултат на онази полезна дискусия, която имахме. Значи тогава вашите съображения и намерения са някакви съвсем различни.
Аз бих ви препоръчала една прекрасна статия в днешния брой на в. “Земя” на Горан Готев. Тя е точно по тези проблеми. Прочетете я уважаеми колеги, особено вие, колеги от БСП, които миналия път ме обвинихте, че аз ще гласувам против. Напротив, с много болка Горан Готев говори точно за тези проблеми, за инерцията ,която ние имаме да се слагат на конвейр имена, пак повтарям, изключително достойни и в същото време да си затваряме очите затова, че 90% от тези наистина така достойни хора изнемогват.
Помните ли, говоря ви съвсем човешки, ако щете и приятелски, по-миналия път, когато се спомена името на единия от режисьорите със 120 или 140 лв. пенсия. Мием си ръцете като Пилат Понтийски. Значи избираме няколко души, даваме им пенсия и в същото време проблемът си остава и си виси. Трябва ли да си казваме, че може би едно от нещата, които ни останаха да се гордеем пред Европа и пред света, е културата ни, художественото ни творчество, че точно тези хора сега сме ги навряли в ъгъла. Прочетете тази статия на Горан Готев “Унизени, премълчани и забравени!” в днешния брй на в. “Земя”. Опитатвам се максимално добронамерено да ви говоря. Не влагам никаква зла умисъл, но така както я караме, карате ме да мисля, че вашата цел е друга, недотам почтена, щом отказваме да се съобразим с това, което сме споделили в онази дискусия. Досега никой не ни дава отговор защо тръгваме по този път. Колко пъти? Аз сигурно ви досаждам, давам си сметка. Но кой ви научи, кой ви каза, че заради заслуги към нацията на духовно възвисените ни хора, ние трябва да им даваме пенсия? Колко пъти попитах, ако един млад човек, а в света то се случва, направи нещо изключително голямо и велико, което е сторил на млади години, как ще го наградим, как ще му се поклоним? Защо това да наричаме пенсия? Мисля, че това са принципни въпроси. Какво толкова ни спира и ни пречи да седнем и да помислим. Хайде, аз няма да се сложа в това число, за да не ме обвините в умисъл, но да се направи една група – седнете вие, колеги от различните институции, седнете и помислете. Реакцията на тези творци не е дотолкова добронамерена, уверявам ви. Разбира се, те няма да се осмелят да ви го кажат. Защо не се разходим по социалните кухни, защо не се разходим по църквите, за да видите. Ако бихме били с шапка невидимка ще видите какви големи имена с прихлупени шапки са се наредили на опашката. В много творчески съюзи се събират пари, за да съберат известна сума, за да излекуват болен колега. И всичко е в условията на изключителна дискретност, за да се запази достойнството на този човек.
Много ви моля, недоумявам. Убедена съм, че следващата или по-следващата седмица конвейрът ще продължава да върви. Това дори не го казвам, че ершеине на парче. Това е измиване на гузни съвести. Тези хора, за които е предназначено това, дори съм убедена, че човек, удостоен с такава пенсия, ако той едостатъчно човечен, откровен и честен, може би има моменти, в които се чувства гузен и виновен пред другите си колеги, че на него са дали, а в същото време десетки и десетки други творчи, които са не по-малко заслужили буквално изнемогват. В този случай ние не правим изцяло добра услуга на тези хора.
Призовавам ви, много ви моля седнете и направете един истински дебат, който да се превърне в някакво решение. Не можем ние да хвърляме пенсния за особени заслуги към държавата и нацията и да мислим, че с това сме изчерпили проблема, след като има десетки и десетки страшно нуждаещи се хора, които пуквално се борят за живота си.
Много ви моля, не искам да повтарям всички тези неща, но всички вие помните какво сме дебатирали толкова пъти. Прочетете и статията на Готев, седнете и нека да се говори за това нещо и да произлезе някакво решение. Защото помните какви умни неща и самият Стефан Данаилов каза и всички вие тогава го констатирахте. И след това си затворихме очите и пуснахме лентата на конвейра да върви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Банкова.
Доктор Кумчев искаше реплика.
ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Госпожо Банкова, БСП не е партията, която премахна чудесните названия “заслужил артист”, “народен артист”, която премахне “Герой на социалистическия труд” – названия, които даваха оценка на отделни артисти, отделни изкуствоведи, отделни работници в промишлеността, в рудодобивната промишленост, в миннодобивна промишленост. Тези звания преди 1989 г. бяха наистина подкрепени с известни материални стимули, което означаваше оценка на обществото към човека.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на доктор Кумчемв.
Като има такава система като пенсионното осигуряване, която да отреагира на всички обществени потребности, защо да не я натоварим и с тези функции?
СТЕЛА БАНКОВА: Уважаеми господин Кумчев, не ме убеждавайте, защото аз страшно добре знам това нещо. Но хайде да седнем и да измислим нещо.
Получава се и нещо друго. Специално на Министерството на културата чест им прави, че са по-активни и си обгрижват своите хора и повече предлагат за пенсия творци от духовната сфера, по-точно от сферата на културата и художественото творчество, по различни причини другите сфери може би са по-пасивни. Другите сфери остават, както споменахте, и миньори, и научни работници... Има нещо, което не сме донаправили и не сем доизмислили. Затова ви призовавам.
ТОДОР КУМЧЕВ: Трябва тогава да върнем званията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Банкова.
Има думата госпожа Донка Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин заместник-министър! Поисках думата, за да кажа две неща.Първо, ще подкрепя предложението за пенсия за особени заслуги на Юлия Огнянова. Мисля, че тя е театрал от величина, която предполага въобще да не я аргументираме защо ще подкрепим тази кандидатура.
Второ, да изразя съгласие с принципа в изказването на госпожа Банкова. Винаги съм го правила и винаги сме говорили в една и съща посока. Снощи на заседание на нашата парламентарна група много сериозно беше обсъждан въпросът и беше формирано мнението, че, първо, е необходимо да бъде формирана една работна група, най-после. Даже очакванията са и към зам.-министър Лазаров и към зам.-министър Токаджиев, а вероятно и колеги от комисията да влязат в тази работна група, като ние предлагаме на комисията нашето мислене в тази посока. То включва няколко основни пункта. Първо, считаме, че действително не е логично да мислим за награда хората да получават пенсии, тъй като това противоречи – за заслуги и произтичащите от тези заслуги награди, тъй като това противоречи на логиката на пенсиите.
Тезата на колегите от Коалиция за България е, че ние трябва да мислим за държални отличия, които евентуално да имат и определена финансова подплата и че тази работна група много бързичко трябва да даде конкретно становище и да тръгнем към промянат в нормативната база, тъй като действително това е един проблем, който ни спъва повече от година в тази комисия – винаги водим едни и същи дебати, и трябва да тръгнем към решаването му. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Мирославов, на който по-късно ще дам думата, би казал, че това е пенсия, несвързана с трудова дейност и се заплаща от държавния бюджет.
Заповядайте, господин Илчев.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин заместник-министър, господин Христосков, драги гости! Аз нямах намерение да се изказвам, защото очакванията ми по тази точка бяха в рамките на 3-4 минути да гласуваме и да си тръгнем. Защото нещата са ясни. Ние всеки път отваряме тази тема.
Но вземам повод от госпожа Банкова, понеже цитира моята фимилия и след като изрази становището си за подкрепа. Мисля, че няма да започваме отново да говорим затова, за което говорим почти при вясяко обсъждане на дадено име и предлагано от Министерството на културата. След тази заявена подкрепа, мисля, че много бързо ще приключим. И снощи се солидаризирах с господин Мръцков и с госпожа Донка Михайлова на заседание на парламентарната група. Сега тук мога да кажа с надеждата, че това може би ще бъде последната пенсия, която гласуваме при старите условия. Нека Министерският съвет и тази група да помислят за нов механизъм, въпреки че и сега мога да кажа, че критерии много трудно могат да се измислят. Защото изкуството и културата са толкова разнообразно, едва ли могат да се сравнят критериите за музиканта с критерия за писателя, поета, артиста и т.н. и да се измисли нещо универсално. Затова аз подкрепям и досега становището на Министерството на културата.
Госпожо Банкова, тук ме дразни това – в момента законът е такъв и Министерството на културата го използва. Но това не е становище на Министерството на културата, а е предложение на съответната гилдия, на съответните творчески съюзи. Много хора може да има там, но творческият съюз избира един, номинира го и той участва.
Мисля, че следващия път няма да имаме възможност да говорим за гузна съвест, защото тук да мислим, че някой от нас е с гузна съвест или някой, който преди нас, е просто обидно. Харесва ми тонът, с който днес разговаряхме, харесаха ми разсъжденията. Надяма се, че през следващата Есенната сесия ще има по-ясна база, на която да стъпим, за да приключим именно с дефиницията “пенсия”. Може да е дефинирано по друг начин, за да може наистина тези хора, които творческите съюзи определят, наистина, след като няма пречка, ние, като народни представители, независимо от коя политическа сила, защото тук става дума за човещина и принос на изявени личности да се обединим в едно общо становище и тези отличия и каквато и да е дефиницията да може с общ консенсус в рамките на 2-3 минути да ги гласуваме, както между другото когато до президента има такива предложения в общинските съвети в общините, найлесно се гласуват те. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Гочев.
НИКОЛА ГОЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми гости, дами и господа заместник-министри! вземам отношение по темата, която повтаряме в един друг близък аспект, свързано с аспекта, който подчерта госпожа Банкова, едните получават, а други – неполучават, за това доколкото това е пенсия за труд, ако щете и заради излизането на нашите колеги – Колчаков, на заседанието го свързвам с предходното заседание, когато гласувахме тук пенсията на господин Димитров – хоров диригент и композитор от Монтана. Господин Колчаков направи емоционално изказване, като направи политически и идеологически и политически квалификации. Мисля, че това, което се взе като решение и намерение да се възложи на експертите, защото експертният капацитет е в министерствата за такива критерии, онова решение, което снощи се постави и то беше съобщено, че в Министерския съвет е възложено да се изработят такива критерии или стандарти, ще решаваме тук, когато дойде в комисията този въпрос. И е правилно.
Но бих искал да дадем едно тълкуване малко по-друго на тези въпроси. Не може да не оценяваме голямата обществена роля на всички читалищни и културни дейци, които от времето на Възраждането повдигат общото културно и дохувно ниво на нацията ни и да не стигаме до нивото на политически оценки ина оценки от унизителна социална страна. Достатъчно е, когато този диригент от Монтана, не само получи, но и да чуе цяла България, че някой е получил. Защото много творци работят и в момента в България в тези трудни времена, когато децата нито са в кръжочни форми, нито в културни мероприятия, а отиват и се занимават с наркотици и други съмнителни дела. Мисля, че ние тук трябва да проявим разбирането, дори да се забавят критериите, д апродължим тази практика, колкото и да ни изглежда неудобна тя и колкото се може по-бързо да създадем стандарти и критерии за този обществено-полезен, важен за цялото общество с далечен и стратегическа, и психологическа, и духовна ценност и стойност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте ьгосподин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Бих искал да споделя това, което съм се опитал да направя между предишното и днешното заседание. Спомняте си тук предишното заседание, когато тук доста оживен дебат за критерии, за пенсии за особени заслуги и т.н. и т.н. Ние си поиграхме и извадихме всички нормативни актове – отменени, съществуващи, продължаващи и т.н., в които се споменават думите “Награди”, “премии”, “звания” и т.н.
Доктор Кумчев е прав. Имаше указ за духовно и материалнно стимулиране, в който първо се махна материалното стимулиране, а после и духовното. Сега има Закон за ордените и медалите. В него обаче няма нито думата за “материално”, така че там не може да се сложи такова нещо. И аз миналия път ви казах, че това не е пенсия. Значи може би трябва да се махне думата “пенсия” и да стане нещо си – добавка или друго.
Как бихте реагирали вие, ако напишем, колкото и кратък да е този закон – Закон за материалното стимулиране, и там ще дадем право на ръководителите на ведомства да оценяват особените заслуги на лицето и да му дават добавка в размер на незнам колко си.
Критерии, честно да ви кажа, поне аз не виждам. Много трудно могат да се направят критерии. Ние на няколко заседания се въртим вече и едва ли не само културните дейци имат заслуги. Но в закона не е така. Има заслуги към държавата и нацията. В стария Указ за духовно и материално стимулиране ги изрежда в народното стопанство, в културата, в науката, в отбраната, във вътрешния ред и т.н. Не е само културата. Затова какви критерии ще направим? Имайте предвид, че по указа за духовно стимулиране има и “летец-космонавт”, за което се полага някаква сума. Много трудно биха могли да се направят еднакви критерии, така че да се преценява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Тук става въпрос за някакъв ред, за някакъв порядък. Защото така ни ги изсипват.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Но не знаем, поне аз не знам как бих помъгл да ги кръстя. Затова вземам повод от думите на доктор Кумчев и едва тогава вдигнах ръка да се възстанови до известна степен този Закон за материално стимулиране.
Миналия път стана дума. Спортистите са си решили въпроса – олимпийските шампиони получават пожизнена пенсия от “Спортния тотализатор”, БАН имат сума, допълнително възнаграждение за академици, член-кореспонденти и т.н. Това го има в Закона за БАН. Може да се търси такъв ред – нещо като допълнително заплащане, пенсия за особени за заслуги. Но пак да бъде заплащане в резултат на заслуги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Абаджиев.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ: Благодаря Ви, че ми давате думата. Темата е малко встрани, но бях провокиран в положителния смисъл на думата от господин Илчев, госпожа Михайлова и от госпожа Банкова. Позволявам си да дам една идея, която може да бъде предмет на обсъждане. Ето и господин Мирославов като че ли подкрепя една такава идея, макар че не знае какво ще кажа.
Защо не се помисли, когато дадено лице в сферата на изкуството, културата и другите, когато получават държавно отличие, да не му се дават пари на ръка, които днес ги има, а утре – не, ами както много работодатели в България осигуряват своите работници, така и държавата да направи вноска за допълнително доброволно пенсионно осигуряване? (Шум и реплики.) Един момент, изслушайте! Ето, това е, което казва Мирославов – когато човекът дойде на пенсия, не само парите ще работят за него и ще получава доходност и т.н., той ще получи действително една заслужена допълнителна пенсия, дадена му от държавата в момента на пенсионирането. Тук критерии могат да бъдат разработени – каква да бъде вноската. Вземете другите работодатели, как го правят това? (Шум и реплики.) Помислете! Тогава ще отпадне въпросът кой трябва да получи, който получи държавно отличие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев – класически пример затова как един работодател трябва да се държи корпоративно, социално-отговорно.
Заповядайте, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Водим този дебат много отдавна. Предполагам, че и вие сте разсъждавали на тази тема. Ако ние тръгнем в тази посока – какво ще бъде пенсия и да елиминираме особените заслуги на българските граждани, мисля, че ще сгрешим.
Но ще сгрешим и в това, госпожо Банкова, когато говорите, че правим социално подпомагане на тези хора като им даваме тази пенсия. Тук не трябва да живеем с илюзията, че на всички дейци на културата ние ще дадем пенсии за особени заслуги, тъй като са социално-слаби.
СТЕЛА БАНКОВА: Никой не е казал...
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Напротив, Вие споменахте, че много от българските дейци на културата живеят нищета и живеейки в нищета, ние трябва да им дадем пенсии за особени заслуги.
СТЕЛА БАНКОВА: Въпросът е как да решим проблема.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: А как да го решим? Кажете как да го решим?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля ви!
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Точно този въпрос как да решим? За българските артисти да решим въпроса като им дадем определена пенсия, а за останалите български граждани, за които пледирате как да го решим?
СТЕЛА БАНКОВА: Да не се облича в пенсия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, моля ви!
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Мисля, че заслугите към нацията трябва да имат някакъв материален стимул, които хората да получат, заради това че имат особени заслуги. Давайки им определена награда, както сега е дадена “Аскеер”, какво значи “Аскеер”? Получава признанието...
СТЕЛА БАНКОВА: Но не пенсия.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Но не трябва и да прекаляваме с това. Но не трябва да прекаляваме с хората, на които сме отпуснали. Дали ще бъде пенсия или друга премия като особени заслуги към нацията, иначе ще обезценим това отличие, което даваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, имате ли други мнения? Явно е, че няма.
Заповядайте, господин Илчев.
ИВАН ИЛЧЕВ: Господин председател, явно ние ще гласуваме тази пенсия и този път. Организационно, може би е хубаво, да запишем някакво решение. То идва в момента така в съзнанието ми. Можем с решение на комисията да предложим на Министерския съвет да помисли по друг механизъм, за да разберат най-сетне. Защото аз не съм сигурен, че работят, господин Мръцков! Не съм сигурен, че работят. Но най-сетне да запишем като решение на комисията Министерският съвет да помисли за такъв механизъм или под друга формулировка. Защото ние говорим, говорим, гласуваме пенсията и остава без последствия. В решенията може би нещо такова да подскажем на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Господин Илчев, това, което искам да кажа по този въпрос, е, че Народното събрание приема закони, декларации и решение, респективно комисиите на Народното събрание. Какво искате Вие да приемем по този проект за решение на Министерския съвет ние трябва да го гласуваме. Това, което казвате, е друга тема – предмет на друго предложение. Примерно, предлагате текст за решение на комисията, обсъждаме го, гласуваме го и го изпращаме. Това е редът по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Така че днес само можем да гласуваме предложения проект за решение. Иначе си запазваме правото да направите такова предложение на комисията.
Господин Христосков, има ли проблем с размера? Нещата уточнени ли са, за да не го добавяме в пленарна зала?
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Ако позволите, господин председател, размерът, който се получава в момента е под тази сума. Както знаете практиката, спира се тази пенсия. В проекта за решение не е нужно да се споменава сумата. Както във всички досегашни решения, така да мине и това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: В досегашните решения променяхме в пленарната зала.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Да се посочи сумата от 490 лв., както досега сте процедирали, така. И в двата случая няма грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Добавяхме сумата – за за месечната сума става въпрос.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАСАН АДЕМОВ: Подлагам на гласуване предложения Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на госпожа Юлия Огнянова, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Решението е прието.
С това изчерпваме дневния ред на днешното заседание.
Колеги, благодаря ви за участието.
Закривам заседанието. (Закрито в 17.05 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д- Р ХАСАН АДЕМОВ