Комисия по образованието и науката
13/02/2008
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по образованието и науката
Д О К Л А Д
ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 802-01-6, внесен от Министерски съвет на 25.01.2008 г.
На заседание, проведено на 13 февруари 2008 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 802-01-6, внесен от Министерски съвет на 25.01.2008 г. В заседанието участваха Даниел Вълчев, вицепремиер и министър на образованието и науката, Кирил Атанасов, зам.-министър на образованието и науката, Теодора Тачева от Националното сдружение на общините в Република България, Шукран Идриз, представител на Асоциацията на родопските общини, както и представители на синдикатите.
Законопроектът бе представен от Даниел Вълчев, вицепремиер и министър на образованието и науката. Той подчерта, че измененията могат да се обособят в четири групи.
Първата група е свързана с организацията и провеждането на държавните зрелостни изпити като измерител на постигнати резултати от обучението в гимназиалния етап, независимо от неговата продължителност и от предвидените учебни часове за съответния учебен предмет. Държавните зрелостни изпити ще се полагат при спазване на действащите юридически актове към момента на явяването без ограничение за възраст и брой изпитни сесии. Училищният учебен план няма да определя условията и реда за завършване на етапи и степени на образованието. На учениците, които се обучават при условията на международен договор, предвиждащ при завършване на средно образование полагане на изпит по езика на държавата – страна по договора, в дипломата за средно образование, в графата за втори задължителен държавен зрелостен изпит по тяхно желание ще се вписва оценката от изпита по език, положен при условията и по реда, предвидени в международния договор.
Втората група изменения предвижда учителите да нямат право да предоставят образователни услуги срещу заплащане при наличие на конфликт на интереси. В началото на всяка учебна година те следва да подават писмена декларация пред директора на училището относно спазването на това изискване. В случаите, когато то не е изпълнено или е подадена декларация с невярно съдържание, се налага дисциплинарно наказание.
Третата група промени се отнася до прекратяване на трудовото правоотношение на директор на детска градина, училище или обслужващо звено при случаи на неефективно управление на финансовите средства. Прекратяването на трудовото правоотношение от работодателя ще се осъществява по предложение на финансиращия орган.
С четвъртата група предложения се урежда статутът на защитените училища. Те не могат да бъдат закривани, за да не се наруши достъпът до образование. Така ще се постигане баланс между гарантирането на качеството на образованието и оптимизацията на системата. С акт на Министерския съвет се приемат критериите за определяне на защитените училища, техният списък, условията и редът за допълнителното им финансиране.
В изказванията си народните представители изразиха подкрепа за провеждането на държавните зрелостни изпити. Те обърнаха внимание, че преобладаваща част от висшите училища са декларирали готовност да приемат в редица специалности без конкурсен изпит кандидат-студенти, издържали успешно държавните зрелостни изпити. Изказано бе несъгласие с отменянето на държавното образователно изискване за усвояване на книжовния български език. Поставени бяха въпроси относно регламентацията на кръга на субектите, задължени да подават декларации за “конфликт на интереси”, проверката на истинността на подадените декларации и предвидените санкции.
Народните представители отбелязаха, че е започнала значима реформа по отношение на оптимизацията на училищната мрежа и финансирането на средното образование. Те изразиха убедеността си, че принципът “парите следват ученика” ще доведе по естествен път до ускоряване на този процес. Същевременно, за да не се дискредитира реформата и за да се гарантира равният достъп до качествено образование, следва да се предвидят защитни механизми за финансиране на училищата, за които е невъзможна по-нататъшна оптимизация.
В хода на дискусията народните представители акцентираха върху необходимостта с определени финансови ангажименти на държавата да се обвърже не само статутът на “защитено училище”, но и този на “средищно училище”. Нужно е да се предвиди плаващ корекционен коефициент за издръжката на ученик от средищно училище. По този начин ще се постигне адекватно финансиране, с което да се посрещнат обективните, при равни други условия неприсъщи за другите училища допълнителни разходи. Членовете на комисията подчертаха, че е важно това финансиране да се обвърже и с възнаграждението в системата. При определянето на трудовите възнаграждения географският признак не бива да измества качеството на работата като принцип.
От името на Асоциацията на родопските общини, която включва кметове от четирите области - Кърджали, Смолян, Пазарджик и Пловдив, Шукран Идриз представи становище относно прилагането на делегираните бюджети и цялостното състояние на училищната мрежа в тези райони. В повечето общини оптимизацията е завършена, но с прилагането на делегираните бюджети ще се наложи принудително закриване на учебни заведения, включително и на средищни училища, поради невъзможност те да функционират при новия модел на финансиране. Шукран Идриз подкрепи предложението за въвеждане на статут на “защитено училище” и за допълнително финансиране на средищните училища.
От името на Националното сдружение на общините в Република България Теодора Тачева направи предложение определянето на критериите и на списъка на защитените училища да се съгласува със сдружението.
В края на дискусията народните представители се обединиха около мнението, че в законопроекта следва да намери регламентация и въпросът за допълнителното финансиране при определени условия на средищните училища.
След проведената дискусия Комисията по образованието и науката с 16 гласа “за” и 1 глас “въздържал се” подкрепя Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 802-01-6, внесен от Министерски съвет на 25.01.2008 г., и предлага да бъде приет на първо гласуване.
21 февруари 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА:
(Лютви Местан)