---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА



П Р О Т О К О Л
№

На 28.05.2008 г. от 15.10 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката. То бе открито и ръководено от заместник-председателя госпожа Валентина Богданова .

***

ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Уважаеми колеги! Предложението за дневен ред е пред вас.
1. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА КРЕДИТИРАНЕ НА СТУДЕНТИТЕ И ДОКТОРАНТИТЕ, № 802-01-41, внесен от Министерския съвет на 8.05.2008 г.
2. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ ЗА НАУЧНО И ТЕХНОЛОГИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО, № 802-02-14, внесен от Министерския съвет на 9 май 2008 г.
3. ИНФОРМАЦИЯ ОТ МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ОТНОСНО ОРГАНИЗАЦИЯТА И ПРОВЕЖДАНЕТО Н АДЪРЖАВНИТЕ ЗРЕЛОСТНИ ИЗПИТИ – 2008 Г.
Предлагам да започнем дискусията по тези теми. Заедно с нас е министърът на образованието и науката, който е и вицепремиер. (Шум и реплики.)
По т. 1 има представители на Министерство на финансите. Господин Красимир Вълчев мисля, че ще ни бъде полезен по тази точка от дневния ред.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, колеги! С голямо удоволствие ще докладвам пред вас Законопроекта за кредитиране на студентите и докторантите. Предполагам, че всички помните, че отпреди повече от 10 години се говори за необходимостта от подобен законопроект, но поради една или друга причина той досега не беше факт.
Мисля, че сме се опитали да направим нещо добро. Аудиторията според мен не предполага да говорим за принципните неща. Вие достатъчно добре познавате смисъла от такъв законопроект. Ще спестя това и ще кажа няколко неща по сами законопроект –какво сме се опитали да направим.
Първо, кой би могъл да получи кредит по този законопроект. Предвидили сме това да бъдат всички студенти и докторанти; на второ място, български граждани, граждани на Европейският съюз, на Европейското икономическо пространство и на Конфедерация Швейцария; на трето място, които учат за една от двете образователно-квалификационни степени – бакалавър, респективно магистър, или образователната и научна степен доктор в държавно или частно висше училище или научна организация; на пето място, намиращ се в Република България; на шесто място, които не са навършили 35 години; на седмо място, които нямат вече придобита същата образователно-квалификационна или образователна и научна степен.
Сега ще дешифрирам тези изисквания. Всеки един гражданин на България или на Европейският съюз с усложненията - Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария може да тегли такъв кредит. Защо сме разширили възможността мисля, че имахме повод да говорим. Консултирахме се с експерти, че не е възможно да избегнем това разширение. Затова пък вървим към друго стеснение, което да го компенсира. За всяка една от образователните степени, респективно образователно-научната степен доктор – да, получава се, както за бакалавър, така за магистър, така и за доктор, които учат в държавни висши училища. Считаме, че и в частните висши училища студентите трябва да имат право на еднакво основание да теглят такъв кредит.
Трябва ли да има ограничения във възрастта? Да, според нас трябва. Тук имаше известни колебания, известни дискусии. Имаше колеги, които казаха не е ли това дискриминация от гледна точка на възраст. В съвета надделя разбирането, което и аз лично споделям, че ако човек иска да придобие образоване на каквато и да е възраст, той би могъл да го направи и задочно. При положение, че до 35 г. човек е в трудоспособна възраст, би трябвало по някакъв начин самият той да си набавя доходи чрез труд, а не толкова да прибягва до тази форма.
И последно, може ли за втори път бакалавър, доктор или магистър да се кандидатства. Според нас трябва да има ограничение, че студентският кредит е за първото придобиване на съответната образователна или образователна и научна степен.
Вторият голям въпрос извън обхвата на закон е за какви разходи се предоставя кредита. Тук също имаше дискусия по следния въпрос: дали трябва да се предостави само за такси или за такси и издръжка. Защо сме се спрели на този вариант, който ще опиша след малко? Разбира се, може би социално по-оправдано е да може да се тегли кредит както за заплащане на таксите, така и за издръжка на студентите, тъй като таксата на студентите е по-малка от издръжката, която е по-скъпа от каквито и да са обучения в България или в повечето случаи.
Същевременно обаче има едно много важно процедурно различие при предоставянето на единия или другия вид кредит. Ако сведем кредита само до кредит, който покрива студентските такси, тогава всъщност студентът няма достъп до парите. Всъщност процедурата примерно е такава, аз уча в някакъв университет, отивам в банката, подписвам договора и банката директно превежда таксата на моя университет, периодично я превежда след съответната процедура на висшето училище и студентът не може да ползва парите за друго. Това е много чист вариант- безкасов.
Доколкото ни се иска все пак системата да е по-предвидима, се спряхме на варианта, при който в масовия случай поне през първите години кредитът да покрива таксите за обучение, а в определени случаи, които след малко ще съобщя, да има възможност да се получава кредит за издръжка.
Третият голям въпрос е в кои случаи, т.е. как изглежда кредитът от гледна точка на студентите. На първо място, този кредит е напълно необезпечен от гледна точка на студента. Той е обезпечен от държавата, но не и от гледна точка на студента. В смисъл, че банките не биха могли да искат от студента никакви допълнителни обезпечения, като всички уговорки в противния смисъл са недействителни. На второ място облекчение за студентът е и фактът, че лихвата, която кредитополучателят дължи на банката, е лимитирана и тя не може да надхвърля основния лихвен процент, определен от Българска народна банка плюс два пункта. Всяка уговорка за по-висока от така описаната лихва е недействителна.
На трето място, по отношение на гратисния период, считаме, че трябва да има минимален гратисен период, равен на целия период на обучението за съответната степен, или ако ще продължи – и до новата степен, и до изтичане на 1 година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит. Това звучи малко като оксиморон – първата дата за провеждането на последния държавен изпит, но ако студентът реши да изпуска държавни изпити, за да няма падеж на първите плащания, това няма да е правилно. Той е имал възможност да се дипломира на първата дата на този държавен изпит. И оттам нататък броим 1 година и задължението започва да става изискуемо, разбира се по начина, по който това е уговорено.
На следващо място искам да подчертая доста дългия погасителен период. Считаме, че по принцип погасяването трябва да се извършва на равни месечни вноски в 10-годишен период, считано от края на гратисния период, т.е. считано от края на следването 11 години след първата дата, на която е могъл да се дипломира.
Още няколко важни, значими облекчения за студентите. Студентът, респективно докторантът може да погасява предсрочно кредита, като за това не дължи никакви такси, комисиони или допълнителни лихви при банката – това не е така при обичайните кредити. Всяка уговорка за обратното също е недействителна.
Най-важното или нещо, което показва друг вид политика, включена в този законопроект, е опрощаването на кредитното задължение. То е предвидено в няколко случая. На първо място, считаме, че би трябвало кредитното задължение да се опростява по отношение на студента, като държавата ще поеме неговото изплащане, екс леге трябва да стане това нещо, в случаите на смърт на кредитополучателя или настъпването на трайна нетрудоспособност от 70 или над 70% за срок по-дълъг от 3 години.
Тук искам да обясня, че не е практика в гражданското или търговското право да има подобен вид освобождаване. Би трябвало теоретично наследниците да покрият това задължение. Но ни се стори крайно несоциално наследниците на починал студент, не дай си, Боже, да трябва да изплащат кредита, който той е получил от държавата за образование.
Всички се надяваме, че няма да има такива случаи и считаме, че в такива случаи държавата може да си позволи да поеме такова задължение. Същото важи и за нетрудоспособност 70 и повече от 70% за повече от 3 години.
И последно, може би най-спорната хипотеза, която предизвика дискусии, въпреки че в Министерския съвет бяхме твърдо обединени около това, трябва ли чрез този закон да се провежда определена демографска политика. Аз лично съм дълбоко убеден, че трябва, още повече, че самата общност, към която е предназначен законът, е активната, образованата част от нацията. Считаме, че би било правилно да направим 2 неща. На първо място, при раждане на първо дете по време на ученето би трябвало в този случай – това мисля, че подсказаха колегите от Народен съюз, защото аз минах по парламентарните групи, за да направим дискусия по законопроекта, и те предложиха нещо, което се прие, а именно по принцип студентите да могат да получават кредит за покриване таксите за обучение, но когато студентът има едно дете, за него да се появява възможността да тегли допълнителен кредит, който да е в размер месечно на минималната работна заплата, т.е. още допълнително 12 месеца по 240 лв., ако има едно дете.
Предложението, свързано с опрощаването, е следното. Ако в рамките на 5 години до изтичането на гратисния период той има второ дете, да му нулираме цялото задължение към банката и държавата да го изплати. Това е най-тежката част и донякъде непредвидима. Министерство на финансите имаха известни колебания доколко това може да се предвиди, но мисля, че общо взето се обединихме. Имаше изчисления, може би господин Красимир Вълчев ще ги каже по-добре. Ако има колебания по този въпрос, не знам.
Мисля, че България може да си позволи такова нещо. Все пак ние даваме 2 млрд. за образование, докато тук разходът ще бъде много, много, със стотици пъти по-малък, така че това не е нещо, което да не можем да приемем.
Накратко, това е законопроектът. Има много гранични хипотези, които може би ще трябва чисто езиково да уточним. Имаше въпрос какво ще стане, ако аз тегля кредит в 3 курс и вече имам 2 деца. Означава ли, че го тегля и веднага ми го опрощават? Има отговори, но ако не са достатъчно ясни в законопроекта, те могат да бъдат изчистени.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Господин министър, в чл. 3, ал. 1, където е уредено правото за кандидатстване и получаване на кредити, в т. 3 сте предвидили, че кандидатстващите би трябвало да нямат придобита същата образователно-квалификационна степен, но там не е предвидено да нямат вече и придобита образователно-научна степен “доктор”, която беше…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Приемам забележката.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Но Вие дадохте предварителен отговор в изложението, затова няма да питам повече.
Господин Вълчев, желаете ли да се намесите в предварителното представяне на законопроекта? Ако желаете, можете да го направите сега, ако не, в рамките на дискусията.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ (Министерство на финансите): По-нататък.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колеги, имате думата по предлагания законопроект.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Госпожо председател, колеги, господин министър, гости! Стара драма, може би госпожа Станка Величкова си спомня от кой парламент от началото на демокрацията се коментира това какви ангажименти би могла да поеме държавата, за да поощрява по-младите хора от по-ниските социални слоеве да не прекъсват обучението си по социални причини и най-вече финансови такива.
В този законопроект - неведнъж съм загатвала и на министъра, в него е създаден изключителен баланс. Аз виждам много сериозен ангажимент на държавата. Виждам много сериозен баланс на интересите от една страна на младите хора, от друга страна на банките, като даващи кредитите, и от трета страна, много сериозния ангажимент на държавата не само по гарантирането на кредитите – чисто финансов ангажимент, но и за провеждането на политика – както социална, така и демографска.
Мога да поздравя работния екип. Подкрепям изцяло законопроекта. Разбира се, може би в хода на дискусията колегите от Министерство на финансите ще кажат своите специфични професионални мнения, но аз съм доволна, че водеща е Комисията по бюджет и финанси. Защото ние чак толкова не разбираме от кредитиране, господин министър.
Ние подкрепяме законопроекта, господин министър. Ще се радваме законът да влезе в сила, защото съм сигурна, че много голяма част от младите хора, които се обучават в момента, разчитат на този подарък. (Шум и реплики: “Това подарък ли е?”.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колеги, имате думата.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Законът като философия е чудесен. За първи път се дава гаранция за бъдещето на младите хора в държавата. Това е смисълът – нещо, което отдавна се коментира, но за съжаление много късно се появява. Но по-добре късно, отколкото никога.
Слушах с интерес министъра, дори в един момент сте почувствах като студент, който черпи кредит. Добра презентация, залагане на финансовата част.
Ако говорим сериозно, положителното е, че не само инвестираме в обучението на младите хора, а инвестираме по-дългосрочно, подпомагаме един процес, който в последните години много закъса. Това е демографската картина. Инвестицията в тази посока с оглед държавната гаранция за опрощаването на кредита точно на тези хора и стимула им точно по този начин да останат в държавата е повече от похвална. Лично аз се радвам, че една от нашите бележки при първоначалното обсъждане е възприета – да може да се тегли потребителски кредит, за да се подпомага издръжката на това дете или повече деца, които ще се появят.
Декларирам от името на нашата група, че ние ще подкрепим този законопроект на първо четене. Естествено, има някои неясноти по текстовете, но те са по-скоро технически. Говорейки по философията на законопроекта, категорично ще го подкрепим.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Господин министър, наблюдавах няколко системи на кредитиране. Те се свеждат приблизително до две. Едната е т.нар. ипотечен тип кредитиране, другата е самофинансиращата схема. Последната е по-нова и по-модерна.
Има няколко пункта, по които не че няма да подкрепим законопроекта, но имам някои съображения, които трябва да кажа.
Предлаганата схема от ипотечен тип означава, че кредитополучателят ще заплаща в период от 10 години плюс една година гратисен период – 11 години на равни суми сумата от главницата и начислените главници към нея. Това е една система, която обаче до известна степен е свързана с несигурност на много семейства, които са твърде склонни да не предприемат тази крачка. Завършилият специалист получава доста минимални средства във връзка със заплащане всеки месец на полагаемия кредит. Това безспорно е една от слабостите на тази система. Тя до известна степен може би , като имам предвид манталитета на българина, ще се окаже една пречка. Тя стеснява обхвата на кредита, защото кредити ще вземат семейства само със сравнително средни и по-добри доходи. И обрича до известна степен по-бедните студенти, по-скромни семейства, сираци и т.н.
Втората ми забележка е следната. Схемата би била изгодна за банките, само при условие че има достатъчен брой студенти, които ползват кредити. Това се получи при Унгария, която възприе т.нар. самофинансираща форма и копира системата във Великобритания. В Унгария 60% от студентите ползват кредити. При това положение системата е изключително скъпа за държавата. Държавата гарантира всички евентуални загуби на банките, изплаща и премиите за администриране на кредитите и поема абсолютно всичко това.
Освен това банката няма интерес да преследва неизправните длъжници, защото знае, че държавата стои зад това. Парите не са насочени към студентите, които действително се нуждаят от тях, а към малък брой кредитополучатели.
Пита се това, което и Вие споменахте – парите да включват само таксата ли или и пари, които да останат на разположение на студентите. Ако е само таксата, да дадем парите на самите университети, за да покриват таксите на студентите.
Трето, при такава стабилна държавна гаранция кредитополучателите не са заинтересовани от изплащането на кредитите. Както чухте, и самите банки не са заинтересовани да преследват евентуалните си клиенти с висше образование.
Това са може би съображенията ми, които ме карат да изкажа известни съмнения по отношение на системата – по какъв начин ще навлезе в България и как ще бъде възприета в нашата страна.
Аз съм по-голям привърженик на самофинансиращата система, която се прилага в много европейски страни и която в продължение на 7 години показа своите предимства в Унгария, където 60% от студентите използват тези кредити.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В първата част от изказването си ще изложа това, което предварително съм мислил да споделя с колегите от комисията, а във втората ще си позволя да репликирам проф. Камбуров.
Лично аз много се радвам, че най-после такъв законопроект е внесен за обсъждане в Народното събрание. Аз, както и моите колеги от Парламентарната група на Коалиция за България ще го подкрепим. В този смисъл трябва да отдадем дължимото на Министерския съвет, на правителството, което за първи път от 10 години, откакто започна да се говори открито за кредитиране на студенти, на докторанти, прояви необходимата политическа воля този законопроект да стане факт.
Тук ще си позволя да репликирам за първи път проф. Камбуров. В Тридесет и осмото Народното събрание годината беше 1998, когато за първи път беше проявена инициатива от народни представители и беше внесен подобен законопроект. Тук няма да коментирам неговите положителни страни, недостатъци, критичните забележки, които той предизвика още с появяването си. Факт е, че тогава тази инициатива беше налице, но не беше подета от тогавашното правителство. Тя не беше подета и от следващото правителство, въпреки че имаше внесени законопроекти, обсъждане, коментари не само в Комисията по образованието и науката.
Така че на първо място трябва да отдадем дължимото на Министерския съвет, на правителство, затова че прояви докрай своята политическа воля и решимост.
На следващо място, тъй като на срещи с граждани в различни части на страната, в различни райони, имахме възможност да коментираме основни елементи на законопроекта, както и мотивите, искам да кажа, че той се посреща положително не само от тези, които са потенциалните ползватели, студенти или бъдещи студенти или докторанти, но и от техните родители, от техните семейства. Сигурен съм, че този законопроект ще бъде приет положително от българските граждани. Това е още един важен елемент, когато говорим най-общо за значението му, неговите качества и достойнства.
В конкретен план, предполагам, че ще реализираме това в комисията на второ четене, но аз ще направя предложение да бъде включена и образователно-квалификационната степен “професионален бакалавър”. Смятам, че е редно, след като направихме промените в Закона за висшето образование, след като казваме, че право ще имат всички студенти от държавни и частни висши училища, към образователно-квалификационната степен “бакалавър” да бъде добавен и “професионален бакалавър”.
Смятам, че в текстовете на второ четене ще трябва с общи усилия да прецизираме текстовете, които да дадат достатъчно ясен отговор за това, че студентите имат право да получат този кредит веднъж в рамките на всяка една от образователно-квалификационните степени или образователната и научна степен “доктор”. Сега съществува двоумение. Аз мога да претендирам и кандидатствам за кредит в образователно-квалификационна степен “бакалавър”, но дали ще мога да направя това, ако продължа в образователно-квалификационна степен “магистър”. (Шум и реплики.) И ако след това продължа в образователно-научна степен “доктор”. Смятам, че текстът трябва да бъде прецизиран и той да дава по недвусмислен начин този отговор.
Смятам, че ако се използва съюзът “и”, а не “или”, тогава това двоумение и липсата на достатъчно категоричност ще бъдат преодолени. Това ще бъде второто ми предложение по второ четене - прецизирането на текстовете, които ясно и категорично да дават отговор на въпроса, че освен изискването, което трябва да се спазва, за което аз също ще гласувам – само по една специалност и само в една образователно-квалификационна степен, то един студент, който стане и докторант, да би имал възможност в тези последователни степени да кандидатства за кредитиране.
Като продължавам репликата си към проф. Камбуров, смятам, че той изпадна във фактическо противоречие в изказването си. От една страна, се коментираха предимствата и недостатъците на двата типа или схеми за кредитиране, както той ги определи – ипотечен и чрез самофинансиране. След това стана дума, че от една страна няма да има толкова желаещи за кредитиране, защото ситуацията, в която се намират семействата на тези студенти или докторанти, ще ги предпази от тази стъпка, защото след това няма да имат възможност да изплащат кредита. Ако реално си дадем сметка какъв е размерът на таксите в момента в държавните висши училища, изключвам специалностите с по-висок размер на таксите, които са известни, но масовите специалности – хуманитарни и икономически, в по-голямата им част средният размер на таксите е такъв, че ако един студент или докторант през всичките тези степени ползва правото си на кредит и го изплаща след гратисния период в продължение на 10 години и работи, това няма да е сума, непосилна за него като работещ човек, още повече за неговото семейство. Говорим за суми по моята сметка, ако греша, представителят на Министерство на финансите или господин министърът могат да ме поправят, но тук става дума за няколко десетки лева на месец в продължение на 10 години. Говорим за размер от 30-40-50-60 лв. месено, ако този кредит се изплаща в рамките на всичките 10 години. Говоря за масовите специалности.
Още нещо. Смятам, че ще има интерес към тази система на кредитиране, която се предлага и то интерес от страна на студенти и докторанти, чиито семейства в момента нямат сериозни финансови възможности. Това им дава възможност те спокойно да посрещнат разходите си по покриване на разходите си за обучение и след това в един достатъчно дълъг период да изплатят този кредит при преференциален лихвен процент. Тук никъде не говорим за преференциалния елемент, но е факт, че това е законопроект за кредитиране на студентите с подчертано силен преференциален характер.
Още веднъж: приветствам законопроекта и ще го подкрепя, както и моите колеги.
Това, което зависи от нас, заедно с Министерство на финансите, с Министерство на образованието и науката, с колегите от Комисията по бюджет и финанси трябва да направим, за да стане законопроектът още по-добър.
Доколкото разбрахме, Комисията по бюджет и финанси е обсъдила законопроекта на свое заседание, одобрила го е единодушно, но нямаме доклад, моля да бъдат споделено от колегите от Комисията по бюджет и финанси имало ли е въпроси, съображения, критични забележки от тяхна страна, тъй като не разполагаме с доклада, за да разберем как е минало заседанието.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Господин Славов, очевидно Вие не познавате този процес. Позволете ми, понеже повече съм работил по него, да кажа становището си.
Още в началото казах, че ще подкрепя този законопроект. Преди 2 седмици, господин Славов, имах среща с представители на Световната банка - представители от Унгария и от балтийските държави, които бяха гости тук, в София. Това не са голи приказки, това е въпрос на разбиране – дали ще го направиш ипотечен тип или така нареченото самофинансиране. Естествено, за държавата е по-лесно т.нар. самофинансиране. Ще вземе отношение, предполагам, по това и представителят на Министерство на финансите.
Колкото до политическата част на въпроса, аз няма да кажа нищо по това, което споменахте, господин Славов. Само ще кажа, че ако си спомняте, през 2000 г. Световната банка определи заем от 64 млн. евро, който беше насочен в 5 пункта в средното образование и в 3 пункта във висшето образование. Единият от пунктовете за висшето образование беше кредитирането на студентите. Това, че го загубихме по най-недостойния начин, като с него се занимаваше един заместник министър, който след това стана министър на образованието и науката, това е друг въпрос, ние не политизираме нещата. Но Вие ме предизвикахте да Ви кажа истината – това е.
МАРГАРИТА КЪНЕВА: Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги! Искам да кажа само 2 думи по отношение на този законопроект. Това, което смятам, че е постижение и на екипа на министъра, че това е първият по европейски по дух законопроект, който не е наложен от Европейският съюз, няма изискване от Европейският съюз да бъде хармонизиран или приведен в съответствие с европейските закони. Това е нещо, което намирам за много модерно. Смятам, че инвестирането за развитието на човешкия ресурс – философията, заложена в този законопроект, е най-същественото постижение. В този смисъл благодаря на екипа на министъра за усилията, които са положили.
Имам въпрос към г-н Красимир Вълчев от Министерство на финансите. Очевидно е, че законопроектът ще защитава до определена степен интересите на хората, които ще се възползват от него. Има ли механизъм, предвиден ли е, как в този процес участват банките и как е гарантиран техният интерес?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Преди да дам думата и на министър Вълчев и на Красимир Вълчев, си мисля, че можем да продължим разговора по този законопроект. Аргументите “за” или определени основания за критичност към текстовете са налице.
Иска ми се, когато го коментираме, да си признаем, че в рамките на предварителното обсъждане се породи един въпрос. Мисля, че законопроектът дава известен отговор, но добре би било да чуя вашия.
Да, опитваме се да стимулираме студентите, решавайки проблема с демографското развитие. Приемам тази теза, стоя зад нея. Ясно е, че този закон може да сработи сега, когато зад всеки студент, изтеглил кредит, стои един относително раздвижен пазар на труда, който му гарантира възможност спокойно да изплаща кредита си. Иначе бих споделила и притесненията на проф. Камбуров как те биха могли да изплащат кредитите си.
Има обаче един въпрос, който се нуждае от отговор. Ако се прецени, че отделна фирма, община има интерес към развитието на един или друг студент, изтеглил кредит, позволява ли законът кредитът му да бъде изплащан или от фирмата, или от общината, която има интерес към неговото ползване като кадър. Мисля, че има отговор на този въпрос в закона, но все пак е по-добре да получа по-конкретен отговор.
Има ли още въпроси? Не виждам.
Има думата за отговор министър Вълчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Само по няколко поставени въпроса може би си заслужава да се изясним.
Първо, казаното от проф. Камбуров. Аз не знам наименованията, които той употреби. Може би има някакво недоразумение в превода, защото още когато работехме по законопроекта, бяхме изправени пред 2 хипотези. Системите, както ние ги познаваме, са системата на облекчените заеми и системата на условните плащания. Но мисля, че това е същото, за което говори проф. Камбуров. С няколко думи искам да кажа разликата между тях и защо сме предпочели единия вариант.
Системата на облекчените заеми е това, което ние предлагаме. Теглиш, каквото теглиш, независимо от твоите доходи, след определен период от време на равни или неравни вноски изплащаш кредита.
Другата система, която познавам като система на условните плащания и която в англосаксонския свят, в частност е разпространена във Великобритания, частично заимствана в Унгария, изисква да се следят доходите на студента след неговото завършване и да има една блокирана част от тях, примерно 1/5, 1/6 или 1/10, няма значение, която да отива за погасяване на кредита. И колкото по-голямо е възнаграждението, толкова по-голяма е тази част, т.е. по-бързо е изплащането на кредита.
Разбира се, няма съмнение, че това е по-прогресивната система и всъщност тя е и социално по-оправданата. За съжаление обаче след много дискусии установихме, че това е система, която в България ще проработи много трудно. Първо, защото статистиката – работещ, безработен, сива икономика, ще създаде много сериозни проблеми. Второ, тя е много сложна, при положение че лицето работи извън България. Установяването на доходите дори извън рамките на Европейският съюз е много сложно нещо. Тя поставя въпроса за кой доход става въпрос – брутния, чистия, какво влиза и какво не влиза в него. И след като претеглихме всичко това, преценихме, че е по-правилно системата да проходи по простия начин. Давам си сметка, че може би той не е най-добрият, но според нас това е начинът, по който ще проработи наистина бързо.
По отношение на това,което засегнаха проф. Камбуров, госпожа Богданова и до известна степен госпожа Кънева – по отношение на банковото базиране. Защо банково базиране, какво печелят банките и т.н.
В света има, въпреки че Унгария показа, че може да има смесване на двата модела, но в света има два чисти модела. Единият е институционално базиран модел, да речем скандинавският модел, типичен пример е Швеция, където бяха моите колеги. Това е държавна агенция, с много клонове, с 6-8 хил. души персонал, която прави нещата с кредитирането. С оглед на това, че администрацията в България и без това е хипертрофирала, на нас ни се видя много тромава и бюрократична система. Макар обаче тя да е по-лесна за управление – защото има една агенция, която отговаря за всичко. Но това е свързано със сгради, щатове. Много скъпа е системата. При положение, че имаме добре развита банкова система, с банкови клонове, с опит в обработката на документите, преценихме, че няма никакъв смисъл от подобно нещо.
И сега големият въпрос – ще имат ли интерес банките. Професор Камбуров каза, че и студентите, и банките няма да имат интерес.
Използвам повода, за да кажа, че в групата, разработвала законопроекта, освен нас участваха активно Министерство на финансите, ползвам повода да благодаря на господин Вълчев и неговите колеги, много активно участваше Асоциацията на банките и имахме становище на управителя на Българската народна банка и националното представителство на студентските съвет.
Мислим, че законопроектът е балансиран. Защо една банка би имала интерес? Според нас, по няколко причини. Първо, доскоро банките отпускаха необезпечени кредити, преди да се разклати борсата, но допускам, че и сега отпускат. И размерите на тези кредити не са по-малки от това, което ще получават студентите.
На второ място, считаме, че лихвеният процент не е никак лош. Разбира се, банките ще се състезават, но това е основният лихвен процент плюс 2 пункта – 7 %.
На трето място, не забравяйте, че студентите са една изключително перспективна група от гледна точка на клиентелата на банката. Това са бъдещи инженери, лекари, юристи, мениджъри, и т.н. Т.е. един човек, който свикне да работи с банката “х”, с много голямо основание може да се предположи, че той там ще си открие кредитна карта, може да си открие ипотечен заем и още други неща. Според нас ще има интерес от страна на банките. Що се отнася до студентите, според нас законопроектът е доста добър по причини, които вече казах.
По отношение на професионалния бакалавър. С него работата не е изчистена докрай. Всъщност професионалният бакалавър не е образователно-квалификационна степен – четохме това много внимателно. Образователно-квалификационна степен е бакалавър. Друг е въпросът, че ние сме вкарали два вида бакалавър. Единият се нарича “бакалавър”, а другият - нещо друго. Това е все едно да има два вида енергия. Едната се нарича енергия, а другата т- слънчева енергия. Това е законът.
Идеята без съмнение е да покрива и професионалния бакалавър. Ако считате, че текстът не е достатъчно коректен езиково, ние сме готови да въведем допълнителна яснота, така че да бъде ясно, че когато говорим за бакалавър, става въпрос и за професионален бакалавър.
Споменавайки хората, с които работихме, искам отново да им благодаря, защото доста активни бяха и Асоциацията на банките, и Министерство на финансите. При тях не е очевидно, че в даването трябва да са много активни. Но те въпреки това ни оказаха неоценима помощ. Помощ ни оказаха и студентските съвети, които също бяха много активни. Предполагаме, че студентите наистина ще се възползват от тези кредити.
Изхождали сме от условията в България. Банково базираният модел е малко по-евтин, малко по-труден е за администриране, но е значително по-евтин от гледна точка на държавния бюджет. Стъпили сме върху системата на облекчените заеми, тъй като пазарът на труда според нас не е достатъчно изсветлял, така че да има добър контрол над доходите и да правим това, което споменава проф. Камбуров. Считаме, че и банките, и студентите ще имат изгода.
Госпожа Богданова попита какво ще бъде натоварването и ако не си намерят работа, какво ще стане…
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Попитах дали фирма, община или друг може да плати този кредит, вместо студентът. (Шум и реплики.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Това, което са изчислили колегите от Министерство на финансите, при кредит от 1000 лв. на година, те биха изплащали по 70 лв. на месец в продължение на 10 години.
По отношение въпроса на госпожа Богданова. По принцип тук ние не разглеждаме всякакъв вид облигационни отношения. В случая задълженото лице е студентът, а дали ще му ги дава фирма, дали общината ще му ги даде накуп и той ще нулира кредита и т.н., ние тук не се намесваме. Разбира се, че това е възможно – ако те го привлекат като специалист, да му дадат 5 000 лв. накуп и той да си върне наведнъж кредита. Няма пречка това да стане. Считаме, че това не е предмет на уредба в самия законопроекта, а това са едни облигационни отношения, които могат да бъдат и при други случаи – може община да му даде парите, може фирма, може леля му да ги даде, ако прецени. (Шум и реплики.) И в единия случай той ще бъде благодарен към бизнеса, във втория случай – към семейството, в третия случай – към общината. Но източникът на средствата от наша гледна точка не е важен.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! ! Ще си позволя да допълня няколко неща, казани вече от министъра на образованието и науката, във връзка с това, което изложи проф. Камбуров като сравнение между двата модела.
Действително, множество специалисти, международни институции твърдят, че моделът, базиран на условните плащания, притежава повече теоретични достойнства, но с уточнението, че трябва да бъде адаптиран към съответната среда. Министърът изказа основните съображения, аз се сетих за още две, които бяха обсъждани, когато се сравняваха двата модела. Едното съображение е, че моделът на условните плащания се прилага в страни, където вече е имало действаща система на студентско кредитиране, каквато предпоставка не е налице у нас. Освен сивите доходи, това е едно усложняване на данъчно-осигурителната система. Във Великобритания са им били нужни 3 години, за да убедят данъчната администрация и финансовия министър да се приеме такъв модел, тъй като това е една допълнителна осигуровка, която се плаща и се включва в данъчно-осигурителната система. Самият модел е нещо като обратно осигуряване. Първо потребявяш, а след това плащаш осигуровката.
Другото, което не беше понятно на консултантите основно от Унгария, когато говорехме за гаранционен фонд, те ни говореха за Евростат и техните проблеми с 8% бюджетен дефицит, който при нас не само че го няма, но имаме салдо в обратната посока. Това бяха част от аргументите.
Действително, когато преценявахме социалните рискове, изхождахме от големината на бъдещото плащане като процент от дохода. Както беше казано от страна на министъра, в повечето случаи нашите изчисления показваха, че ще възлезе до 10%, като изключенията над 10% анюитетна вноска биха били налице само при студенти в частните висши училища, което до голяма степен минимизира риска и склонността на студентите да не заемат или по-скоро въздържането да заемат, защото могат да не успяват да погасят кредита.
Един от засегнатите въпроси са стимулите, които биха се създали за кредитополучателите да не изплащат заема. При така избрания финансов модел това беше един от основните обсъждани въпроси. Тук гаранциите, заложени в закона, са следните. Банките до известна степен ще споделят отговорността, ще имат материален интерес, доколкото е предвидено премиално плащане, което ще покрива техните разходи. То ще бъде нещо като такса с премиален характер, която ще се дължи едва при изпълнение на заема.
От друга страна, самите студенти в днешния свят ще бъдат заинтересовани да имат добра кредитна история, защото светът, в който живеем, става все по-кредитен. Законопроектът предвижда банките, преди да предявят иска заплащане от страна на държавата, да са приложили способите на принудителното изпълнение по Гражданскопроцесусалния кодекс, което според нас също е една допълнителна гаранция.
Що се отнася до засегнатия въпрос с лихвите, ако погледнем предложената лихва - основния лихвен процент плюс 2 пункта, в един динамичен ред назад можем да видим, че това ще е заем с отрицателен лихвен процент, реален отрицателен лихвен процент. Ако бъде съпоставен с инфлацията, икономиката борави с понятието реален лихвен процент, почти всички години назад тази стойност е по-ниска от инфлацията.
Във Великобритания напр. са приели тази лихва по заемите да бъде равна на процента на инфлацията. Аргументът на техните политици е, че по този начин не се увеличава реалната стойност на заема.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Искам да кажа, че колегите в Комисията по бюджет и финанси подкрепиха единодушно законопроекта. С това не искам да предпоставям вашето гласуване, разбира се. Нямаше въпроси като тези, поставени тук. По-скоро имаше колебания основно по някои текстове и се разбрахме, че между първо и второ четене ще бъдат изчистени. Те бяха главно по въпроси, които бяха поставени и тук – ако си бакалавър и после продължиш като доктор, пък ако имаш едно дете в началото, а ако междувременно второто се роди преди да започнеш да плащаш, или ако теглиш кредита, пък вече имаш две деца. Това бяха въпроси за гранични хипотези, които ако не са достатъчно езиково обосновани или изразени, ще ги направим между първо и второ четене. Заседанието в Комисията по бюджет и финанси беше много бързо, около десетина минути.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Този тип подход е присъщ на Комисията по бюджет и финанси, но не отиваше на Комисията по образованието и науката.
Колеги, има ли други мнения, съображения, въпроси или желания за заявления, да вървим към гласуване.
Моля да гласуваме Законопроекта за студентското кредитиране на първо четене.
За 14, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя законопроекта.

По т. 2 има думата господин Вълчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Това е едно рамково споразумение, което по-скоро насочва, отколкото да създава права или задължения в същинския смисъл на думата.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колеги, има ли желаещи да вземат думата по т. 2? Няма
Моля да гласуваме този законопроект.
За 14, против и въздържали се няма..
Комисията подкрепя законопроекта.

По т. 3 от дневния ред, колеги, по решение на комисията тази точка сме се договорили да бъде закрита. Господин министър, остават ли валидни обстоятелствата, за които преценихме, че т. 3 от дневния ред ще бъде гледана на закрито заседание на комисията?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Трудно ми е да дам сега отговор. Не възразявам на това решение на Комисията по образованието и науката. Ще ви покажа с какви неща ще работят комисиите, с колко човека, какъв е графикът. В този смисъл, ако няма обида към журналистите и гостите, моля да бъде закрито.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря на всички гости. Надявам се да уважите добрата ни воля достатъчно обстойно да коментираме проблем, който е важен за всички ни.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете да изнеса кратка информация, надявам се съдържателна, относно организацията и провеждането на държавните зрелостни изпити.
Ще кажа няколко думи за извънзаконодателното обезпечаване, за информационната кампания, подготовката на учениците, организацията и провеждането на самите държавните зрелостни изпити.
Информационната кампания започна още през м. септември м.г. още с утвърждаването на примерните изпитни образци. Открихме гореща телефонна линия 0800-19-010, която е безплатна за цялата страна. Тя продължава да съществува. Създаден беше информационен сайт за държавните зрелостни изпити, наречен “За матурите, ДОТ,бг”.Разпространихме брошури с най-важните въпроси за държавните зрелостни изпити – книжки, които бяха разпространени чрез три централни ежедневника с доста голям тираж. Направихме едно информационно табло. Навсякъде, във всички училища, където има 12-класници има едно жълто-зелено табло с графика на всички дейности, което е сложено в коридора още при влизането на учениците в училището. Направихме няколко мобилни екипа, които обиколиха голяма част от училищата и всички регионални инспекторати по образованието.
С моя заповед бяха създадени временни приемни във всички регионални инспекторати по образованието, които приемаха определен брой дни, респективно часове през седмицата деца, родители и всеки, която проявяваше интерес. Имахме кампания в централни печатни издания и националните електронни медии.
По отношение подготовката на учениците искам да припомня, че примерните изпитни варианти бяха в срока по Закона за народната просвета, т.е. обнародвани преди 15 септември. Има доста голям материал, натрупан от пробните държавните зрелостни изпити, имаше ежемесечно състезание между учителите за съставяне на тестове, същевременно за съставяне на тестови задачи между ученици, подарявахме компютри и т.н.
По-важни според мен са организационните стъпки. Ще ги дам по дати, за да кажа какво е направено дотук и какво правим оттук нататък.
На 1.02. т. г. беше определен съставът на регионалните комисии за организиране и провеждане на държавните зрелостни изпити.
От 14.02 до 28.02 беше двуседмичният срок, в който учениците трябваше да подадат заявление по образец за допускане до държавните зрелостни изпити.
До 22.02. трябваше да бъдат и бяха обявени решенията на висшите училища дали и по какъв начин ще признаят и използват оценките от държавните зрелостни изпити за приема в тях. Информацията може да бъде намерена от м. февруари на сайта на министерството. Общо 41 висши училища приемат матурите. 36 от тях ги приемат вместо кандидатстудентски изпит, а 5 университета ги включват като балообразуващ компонент.
До 17 март бяха определени квесторите, учителите-консултанти, бяха определени залите и броя на местата в тях, където ще се провеждат държавните зрелостни изпити.
До 30 май, но ние издърпахме срока с 1 седмица по-рано и до този петък (23.05.) бяха издадени служебни бележки за допускане до държавните зрелостни изпити на всички ученици, подали заявления. Учениците получиха бележки, а на стъклата на входовете на училищата бяха залепени и списъците с разпределението на зрелостниците по училища, сгради и зали. Т.е. това е двойно подсигуряване – детето може да ги види както в училище, така и на бележката, която всеки един от тях е получил.
На 1.06 – неделя, е първият изпит по български език и литература, на 3.06 (вторник) е вторият задължителен изпит и от 2 до 18 юни започва оценяването на изпитните работи. Ангажирали сме се до 20.06 да бъдем готови с резултатите. Имаме убеждението, че това ще стане малко по-рано.
По отношение на данните, които би трябвало да знаете. На държавните зрелостни изпити ще се явят или са подадени заявления от 76 080 зрелостници в 1071 училища. Най-предпочитан за втори задължителен държавен зрелостен изпит е учебният предмет география и икономика – 24 345 ученици, следван от математиката – 13 249 ученици. За държавен зрелостен изпит по желание – трети, четвърти и т.н. са се записали 1854 ученици, с уговорката, че не сме сигурни, че всички ще се явят, защото дори да не го направят, не им се пише двойка в дипломата.
На държавен зрелостен изпит ще се явят и 157 ученици със специални образователни потребности.
По български език и литература изпитът ще се проведе в 1044 училища като сгради и в 6093 зали. Вторият задължителен държавен зрелостен изпит ще се проведе в 750 училища, съответно в 6350 зали. Тук има разминаване на залите, но то е от гледна точка на организацията. За провеждането на държавните зрелостни изпити са определени малко над 12 000 квестори. Във всяка зала ще има по двама квестори. Имаме и известен резерв, ако случайно се случи нещо, тъй като това са твърде голямо число хора и чисто статистически част от тях могат да имат проблеми.
Според издадената от мен заповед в една зала не може да има повече от 15 ученици. Считаме, че това е максималното, което трябва да има с оглед неподсказване, непреписване, организация, ред и т.н. В по-голямата част от училищата учениците една стая дори ще са по-малко от 15.
По отношение на комисиите. Създадени са 14 национални комисии за оценяване по учебните предмети. Общият брой на изпитните работи, като групираме първия, втория задължителен държавен зрелостен изпит и изпитите по желание, ако се явят всички, ще бъде 154 014 изпитни работи. Общият брой на оценителите е 1382 души с около 5% резерв, тъй като тук също нямаме право да рискуваме.
От оценителите 1 163 са учители, а 219 са преподаватели във висши училища, като съотношението е 69% към 31% в полза на учителите. Мислим, че това е сравнително добро съотношение – 2/3 са учители, 1/3 са университетски преподаватели.
Около 70% от оценителите или 1058 са от градове извън София, а 324 са от София. Някъде имаше коментар, че едва ли не само софиянци ще проверяват. Категорично, няма такова нещо - 70% от оценителите са извън София, което обаче ни създава голям логистичен проблем.
Най-голямата комисия, което е съвсем естествено, е по български език и литература. Тя се състои от 640 оценители.
Създадена е и специална комисия по засекретяване и разсекретяване. Ще направим демонстрация на това след малко. В тази комисия участват 320 човека. Има и технически комисии, които организират електронната проверка. В тях ще участват 135 човека. Купили сме 40 специални скенера, които четат баркодове. По отношение подготовката на изпитните материали, колко са вариантите, комисии и т.н., няма да ви занимавам.
По отношение осигуряването на тайната на изпитните материали. Те се печатат в печатница, в която се печатат материали като бандероли, билети и т.н., оборудвана с камери. Има ограничен достъп. Има допълнителна охрана, има и наша вътрешна охрана. Всички лица, които имат достъп до материалите, подписват съответни декларации, включително за конфликт на интереси и за неразпространение. Отпечатването става под 24-часово видеонаблюдение. Както беше миналата година за 7-ми клас, и до днес продължавам да пазя дисковете от видеоматериалите от отпечатването.
Отпечатването на материалите става максимално близо до датата. Към момента сме отпечатали всички материали без задачите., т.е.свитъците за отговор.
Към всеки материал, към всеки изпит има три неща.
Изпитните материали се опаковат в секретни пликове, които се унищожават при отваряне. Това е нещо, което сега мога да покажа. Заготовките вече са направени. В плика се поставят определен брой писмени работи, 15 бр., ще запечатаме един плик, за да видите, че те наистина са много надеждни. Пликът не може да бъде разпечатан, извън случаите, когато бъде унищожен, разрязан или разкъсан. Тези пликове са и негоряеми. (Шум, оживление.)
Малките пликове, в които има определен брой работи, се слагат в голям, също негоряем плик, на който е отбелязано името на училището.
Каква е организацията? Изпитните материали се предават на регионалните инспекторати по образованието в деня, предхождащ датата на съответния изпит. По български език и литература ще бъде в събота на 31 май т.г., като написах писмо до министър Миков и сме се разбрали, че началниците на регионалните инспекторати ще дойдат с автомобили, в които ще има и униформен полицай. Може би малко прекаляваме, но правим това, за да няма някакви недоразумения. Разбрали сме се да има засилена полицейска охрана пред училищата, където ще се провежда изпитът. Също така при транспортирането от печатницата до съответния регионален инспекторат по образованието, както и обратно - до мястото, където се проверяват, ще има униформени служители на полицията.
Изпитните материали се доставят в училищата в самия ден на изпита, като конкретният вариант ще се отвори в Министерство на образованието и науката в 8 ч. без няколко минути, като ще бъде изтеглен от журналист при съответното присъствие.
Какъв е инструктажът, който сме дали на директорите? Директорите получават изпитните материали до 7.00 ч. в деня на изпита в зависимост от това колко отдалечено е училището от Регионалния инспекторат по образованието, като всички държавни зрелостни изпити започват в 8.00 ч. Дали сме указания учениците да заемат местата си от 7.00 до 7.45 ч., като считаме, че 15 мин. преди първоначалния момент трябва да се преустанови движението в сградата. По двама квестори има във всяка зала, като единият стои в стаята, а другият получава в директорския кабинет подробен инструктаж. Те вече са инструктирани веднъж, но това е последен инструктаж, както се прави с квестори от висшите училища.
Всеки зрелостник получава комплект. Получава малък бял плик, голям бял плик, книжката по български език и литература, лист за отговори и свитък за отговори. Разликата е следната: листът за отговори е за фиксиран отговор. В случая по български език и литература те са от 1 до 33, като те попълват по начин, който всички вече знаят. Свитъкът за свободните отговори е когато трябва да напишат дума, изречение, да препишат текст, да поставят запетаи, и за аргументативния текст, напр. есе,което трябва да развият.
Когато получат тези неща, те попълват първо идентификационната бланка – име, презиме, фамилия, ЕГН и входящ номер, който са получили и който е в бележката за явяване на изпита.
След това под наблюденията на квестора фиктивният номер се къса под указанията на квестора, за да не ги скъсат накриво и се счете, че тайната е нарушена, малкото листче се слага в малкия бял плик, а след това другите неща без черновата, която се предава на квесторите, се слагат в белия плик. Всичко останало се слага също в белия плик и материалът е готов.
Оттук насетне следват кодирането и разкодирането – според мен важен въпрос. Всеки един лист има три вида защити. Чертата под името Министерство на образованието и науката всъщност не е черта, а е текст, на който пише държавни зрелостни изпити. Мисля, че е изключително добра изработката и никакъв ксерокс не може да го имитира.
Има още една защита, но тя не може да се види - една защита, която е в герба – фосфоресциращ текст, който се вижда само със специални лампи. Третата защита ще запазим за нас.
Комисиите са снабдени с лупи, както и със стационарни лампи с ултравиолетови лъчи, които дават възможност да се видят надписите. Те се използват за откриване на фалшиви пари.
Когато всички работи бъдат събрани при директора, тогава по обратен ред се натоварват в кашоните и отново с полицая, който придружава началника на Регионалния инспекторат по образование, се носят в София.
Комисиите работят в София на 2 места. Това не сме обявявали, но на вас ще кажа. Първото място е сградата на бившето строително училище в Суходол, която от няколко дена е под охрана и има специален пропускателен режим. Имаме и наша охрана. Втората сграда е Департаментът за усъвършенстване на учители на Софийския университет в Княжево, която също е под охрана. Защо 2 сгради? Защото не можахме да намерим една сграда, в която да настаним повече от 1300 човека.
Връщам се на засекретяването и разсекретяването.
Когато бъдат изсипани пликовете на голямата маса пред комисията за засекретяване и разсекретяване, тя прави следното. Изважда се малкия плик, изважда се свитъкът за свободните отговори и листът за свободните отговори. Върху тях се прави печат с 3 еднакви номера. Всяка такава комисия е снабдена с такива печати, които свързват едното с другото. Всъщност това са фиктивни номера, под които работят оценителите. Те нямат яснота кой стои зад тези номера. Всъщност фиктивният номер ни е необходим, за да свърже свитъкът за свободните отговори, тъй като листът за свободните отговори има бар код.
По отношение на бар кодовете проверката става по 2 начина – ръчно, с шаблон, и втори път може да се пусне скенер, който чете. Със скенера излиза името на проверявания, номера на държавния зрелостен изпит, попълва се една бланка, която са направили нашите компютърни специалисти. Има отворени, затворени и други отговори. След това сървърът свързва идентификационната бланка със съответния код, и се появява, че това наистина е същият зрелостник, сравнява се името от кода с ръкописно изписаното име.
По организацията на работата комисиите обхващат 1382 човека и 135 човека технически персонал, 155 014 изпитни работи, като те трябва да бъдат проверени за период около 15 дни. Всеки оценител трябва да повери средно по 30 изпитни работи на ден, което според нас не е голямо натоварване. Допускам, че повечето ще могат да проверяват и много повече. Но тук нямаме много възможност да сгрешим, защото ако има разболели се, ще е трудно да попълваме комисии, затова имаме около 48 часа резерв. Средно по 250 изпитни работи ще провери всеки оценител.
Оценките стават с шаблони за листа на отговорите, които се четат и компютърно. Свитъкът за свободните отговори се проверява по детайлни критерии, обявени доста отдавна, но и ще се разполага с конкретния материал. Има няколко вида протоколи, с които няма да ви занимавам.
Обработката на листовете за отговори със скенер е машинната проверка за общия брой точки на всяка изпитна работа. Свързват се компютърно броя на точките от листа за отговори с номера на бар кода и отпечатват изображението от листа за отговори с изписания брой точки върху него. Има 40 скенера, има и резервни, разпределени са пропорционално между отделните учебни предмети. Има възможност и да помагаме на комисии, които са по-изостанали по някаква причина.
Разсекретяването става по обратния ред. Няма да ви запознавам с него.
За учениците със специални образователни потребности – имаше въпрос за това и в парламента. По това, което получихме като справка от регионалните инспекторати по образование, има 157 ученици с различен вид и степен на увреждане и подходът там е почти индивидуален. Първоначално бях склонен или да ги освободим от държавните зрелостни изпити и да им ги признаем, или да се проведат в друг ден, при олекотен вариант и т.н. Надделя разбирането, че това е вид дискриминация, а и техните родители настояваха да им се даде възможност да покажат какво могат.
Единственото, което сме си позволили да направим, е да удължим времетраенето на изпита с 60 минути. Това е с моя заповед. Индивидуалният подход си и е индивидуален, но в повечето случаи има допълнителни усложнения. За незрящи ученици, обучавани на брайлово писмо, имаме екип, който вече е в печатницата и утре едновременно с отпечатването ще брайлира съответните материали и втори специалист по брайл ще ги прочете още веднъж, за да няма някакви недоразумения. Всеки ученик, който иска, ще ползва брайлова машина. Те са само няколко на брой. Ще има и квестори, владеещи брайл.
По отношение на незрящите ученици, но необучавани на брайл, има специални дискове с компютърна програма, която обръща текста в звук, това е доставено, имаме го налично и те ще го използват.
По отношение на учениците с нарушено зрение, които не са незрящи, но имат сериозно нарушение на зрението, те решават дали да имат писмен или устен изпит. При писмения изпит сме предвидили материали с уголемен шрифт, такива са 18 в цялата страна – със специални лампи и оптични средства, лупи за всеки ученик. При устния изпит за всяко дете има учител консултант, който чете въпросите и записва отговорите на децата, за което се прави и съответен аудиозапис. При учениците с увреден слух сме им предложили писмен изпит. Изпитът по принцип е писмен, но по езиците има някои усложнения. Във всеки един случай предлагаме учители-консултанти, които владеят дактил и жестомимика. Практически за всички деца има такива учители-консултанти, осигурени за деня на изпитите.
За учениците с физически увреждания, ако става въпрос за увреждане на горните крайници, приели сме, че имат право на устен изпит със съответен аудиозапис и с присъствието на психолог. При увреждания на долните крайници, съответно писмен изпит, но със съобразяване за самостоятелна зала на първия етаж, за да е достъпна архитектурната среда.
Най-сложно е за учениците с психически увреждания. Имаме една немалка група деца с аутизъм. При тях има писмен изпит. Осигурили сме психолог и логопед за всяко едно от децата.
По отношение на заплащането, предвидили сме заплащане по 2,50 на изпитна работа и 22 лв. дневни за дните на проверката. Това прави съвкупно около 1000 лв. на оценител за около 15 дни, което мислим, че е добро заплащане, имайки предвид и неудобствата.
По отношение нощувките и транспорта до София, тъй като това са две училища, отдалечени от центъра на София, сме предвидили 2 хотела за оценителите. Осигурили сме 20 автобуса, които непрестанно ще бъдат на наше разположение. Сутрин ще извозват комисиите от хотела до сградата, а вечер, обратно.
Има детайли, които имам тук записани от колегите, напр. 500 хил. секретни плика – големи и малки, 100 кашона, 6000 папки, 4 000 химикала. Има двама коменданти на двете сгради, има достатъчен брой кафемашини, има фирми за кетъринг, защото сградите не се напускат през деня.
Може би трябваше да покажем една истинска тестова книжка с два варианта – жълт и син. Повечето задачи по физика, химия и биология изглеждат по този начин (показва книжката), за да могат по-добре да се ориентират.
ВЪПРОС: Има ли карти за изпита по география?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Има карти. По география има 3 вида въпроси. В началото има въпрос със затворен отговор. Примерно, къде е водоразделът на р. Искър с 4 възможни отговора. Верният отговор се посочва в листа за отговори, какъвто е за всички предмети. Вторият тип въпроси по география е свързан с отворен отговор, който звучи примерно така: в коя държава, за коя област или за кой град е валидно следното твърдение. Към тези въпроси за свободен отговор има и два въпроса, свързани с онагледяване. И двата са свързани с чертеж или карта. Примерно, има карти на Европа, сегмент от 10 държави, и да се отговори кои са техните столици.
И последната част от изпита са примерно два въпроса, на които трябва да се отговори, единият е от световната, другият от българската география. Примерно, какво знаете за САЩ, р. Дунав, или нещо друго.
По история изпитът също включва карти, на които трябва да се познае от кой период са. Ориентират се по наименованията на градовете, племената и т.н. Има и друг вариант – примерно какво представлява тази икона (картина) – отговорът е примерно севастократор Калоян и жена му Десислава, да кажат от кой период е и т.н.
По философия тестът е разделен на две. Има 50 въпроса за затворен отговор и есе за философско разсъждение. Въпросите са разпределени примерно така: 10 въпроса по философия, вторите 10 – по логика, останалите – по етика, гражданско право и др.
По математика задачите също са със затворен отговор – в началото, после – с отворен и друг, трета част.
По биология, по физика няма да се спирам.
По езиците не мога да кажа какво представляват тестовете. Разликата е, че има аудиозапис с диктовка. Това е единствената налична разлика.
Отварям скоба, за да кажа, че трябва да помислим за обучението във философския цикъл. Мисля, че там трябва да пипнем малко програмата за обучение. Лично аз считам, че там се учат откровено неверни неща.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Използвайки неформалния тон, в който си говорим, искам да обърна внимание върху няколко неща по организацията. Тръгвам от опита, който имам като преподавател в Американския колеж. Знаете, че там се приема с подобен тест.
За едно такова изпитване – разбира се, това, което сте направили като секретност, всичко, което сте направили, е отлично свършена работа. Много е важна организацията на самия изпит и на пръв поглед някои детайли. Примерно в Американския колеж изпитът е в 3-4 части. Много важно е да работят по всяка част еднакво време. Там квесторите са инструктирани, да кажат примерно,: започвайте да работите по първата част на изпита. Остават ви 15 минути до края на първата част, остават ви 10 мин.
Във формата, който видях тук за българския език, въпросът ми е дали по отношение на писмената работа ще имат еднакво време. Или всеки разполага с 4 часа и организира сам времето си – примерно колко ще работи върху писмената работа, колкото той намери за добре ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Не сме ги ограничавали вътре в четирите часа изпитно време с изключение за децата с увреждания, за които времето е 5 часа.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Разбирам, че е второто.
Това би могло да се направи със специален инструктаж.
Второ, по обективността на изпита. Гарантирано ли е, че ще се избегне поне факта учениците да имат за квестори свои учители? Ще въртите ли учителите, за да има някаква обективност?
ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ: Какво ще ни струва тази кампания?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колеги, има ли още въпроси?
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Всъщност, писмената работа ще се чете и оценява по критерии?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Господин министър, моля да кажете по няколко думи и по оценяването.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: За квесторите: да, предвидили сме, всички 12 000 квестори към момента не знаят къде ще бъдат. Изпратили сме списъци на директорите, но истинското активиране ще стане 1 ден преди изпита. По правило, макар да има изключения, учителят не е квестор в своето училище. Но има някои изключения, каквито са малките населени места. В някои от тях возим с автобуси сутринта квесторите. Има много малък брой случаи, в които има учители, които ще бъдат квестори не на свои ученици, примерно учители от началния етап на обучение квестори на зрелостниците. По принцип няма такъв масов случай – със сигурност. Предвидили сме го.
Единственото, което може да се случи като проблем, когато по някаква причина в едно училище масово не дойдат квесторите – болест, друга причина, тогава ще трябва да се запълнят бройките с наличните учители от училището.
По отношение на средствата за държавните зрелостни изпити. Към момента ми е трудно да кажа, но вероятно цялата кампания ще е около 5-6 млн. лв. Най-скъпа е логистиката по издръжката на комисиите. Само тези 1380 човека по 1000 лв. са 1,5 млн., с осигуровките ще станат и повече, с настаняването в хотели и т.н. – това е най-тежкият разход. Отпечатването също не е малък разход, транспортът – също. Ако ме поканите, ще направя много внимателен разчет.
Скъпо ли е, не мога да кажа, но тази кампания няма как да бъде евтина, защото дори самото разместване на квесторите струва много пари. Питаха ме онзи ден защо не размествам квесторите за ІV и V клас. Можем, но ако го направим при 61-62 хил. деца, разбирате за какво става въпрос – това е въпрос на средства. Накрая ще направим внимателен отчет.
По отношение на оценяването. Има няколко математически модела за оценяването в зависимост от кривата. Примерно, вчера обявихме оценките за ІV и V клас. Те много добре илюстрират колко различни могат да бъдат резултатите в зависимост от това колко добре е премерен тестът. В математиката за V клас кривата е най-добре изразена. Гърбицата минава над 4,50. Това е Крива на Гаус, като при нея няма значение дали ще направим твърда скала или ще смятаме по персентилен начин. В тази скала резултатите излизат 1:1 със стотни разлика. Ако направим изчисление, че при 100 въпроса, без да знаеш нито един верен отговор, и решиш, че ще отговаряш отначало докрай само отговор “в”, при безкрайно голям брой тестови ситуации, би трябвало да имаш 25% верни отговори. 25% верни отговори на 25 тестови въпроса са отговори на 6 или 7 въпроса. Математиците казват, че ниският праг на познаваемост при 25 въпроса са 4 верни отговора. Т.е. би трябвало едно дете, което нищо не знае, статистически да направи 4 верни отговора, дори без да гледа.
Махаме оценката (4). Ако разделим скалата по равно и сложим оценки от (2) до (6), ще получим една разумна скала според моите експерти.
Ако направим обаче същото по един персентилен, свързан ранг, при състезателните тестове трябва да класираме децата независимо от струпването на резултати. Може да има голямо струпване, примерно тестът е така направен, че да има една част много лесни въпроси, една част много трудни и всичко се групира в средата. Може да има обратният вариант – да няма много лесни, всички да са много трудни и тогава всичко ще се струпа в началото на скалата; или целият тест да е много лесен и всичко да се струпа на (5) и (6). Децата са обучавани по различен начин, което ще се окаже вероятно при обучението по български език и литература, там вероятно ще се получи една двугърба скала – струпване при (3) и после към (5) и (6).
Персентилният или свързан ранг е една формула, принцип на изчисление, при която гледаш колко точки има даден зрелостник, примерно от 100 точки има 55, но това не дава нито (3), нито (4), нито (5), без да знаеш колко други имат по-малко от 55, където ще бъдат оценките, по-ниски от твоята, и свързан ранг – колко други имат над 55 точки. Когато знаеш това, по формулата лесно се вижда каква е оценката на този зрелостник, защото това е въпрос на групиране. Ако под теб има малко групирания, тогава твоята оценка ще е по-ниска. Ако над теб и малко над теб има малко групирания, тогава ще имаш относително по-висока оценка и тя ще бъде в горния край. Така се правят тестовете САТ. Когато приложите този ранг за V клас, няма никаква разлика от “бабешкото” оценяване, махаме познаваемия въпрос и делим на 4. Но това е само ако има правилно струпване, което означава тестът да е добре “уцелен”. Винаги той може да не е добре “прицелен”. И САТ-овете не винаги дават добър резултат, въпреки че ги правят години наред. Някой може да се затрудни от 1 задача, може да има недобре формулирано условие, винаги може да има отклонение. Някой път децата могат да се затруднят от едно нещо, друг път – от друго, без дори да разберем от какво сме се затруднили. Има различни варианти.
Затова по принцип сме нагласени така. Считаме, че имаме готовност да изчислим всичко с персентилен ранг и тогава ще има съвсем равномерно разсейване на скалата. Единственото, което не знаем, дали около 18 точки ще е статистически налучкваемият отговор, дали за двойката да насложим още 1/5 оценки и тя да отиде към малко над 30 верни отговора, или тройката да започне от по-рано.
Ще ви кажа своето мнение. Моето лично мнение е, че тройката не бива да започва много отгоре. Не защото няма да разберем колко да е оценката. По точките ще разберем колко да е оценката. Въпросът е, че в момента нямаме обратна информация, примерно по български език и литература дали преподаването е едно и също, а то не е такова.
РЕПЛИКИ: Не е едно и също.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: И всъщност първата година си заслужава да им дадем малко глътка въздух в долната част на скалата.
За информация, персентилният ранг най-добре се прилага в България в УНСС. Те имат изключително добър математически екип и работят с коефициент 2,9. Това означава, че в скалата от 2 до 3 би трябвало тройката да започне от 2,51. Но тя може да започне и от 2,89 или 2,99 – това е въпрос на избор. Те работят с един коефициент, така че са издърпали тройката максимално надолу, примерно тя започва от 2,03 и по този начин нещо, много близо до 2, те го признават за 3. Така че математически има различни модели.
Затова аз не съм се ангажирал с другия тест, но не защото не е хубаво децата да знаят, това не е прагов тест. По немски език някой от нас може ли да се ангажира колко е труден изпитът? Аз не мога да се ангажирам. Там се ангажират експертите от най-добрите училища и университети. Но ако са вдигнали малко летвата, те знаят ли как се преподава немски език примерно в Дупница или в Горна Оряховица? Трябва да имаме гъвкавост.
Затова ми се струва, че сега трябва да има малка глътка въздух. Когато към 18 юни имаме кривите, математическият екип, дори те са два екипа, мисля, че ще го направим по начин, който да е сериозно обоснован.
Що се отнася до сравняването година по година, това най-лесно става по точки, а не по обем, тъй като оценките в България са по малка скала. Тя не прави разлика между 89 и 91 точки.
Софтуерът има възможност да групира въпросите, да отчете на всеки въпрос колко верни отговора има, т.е. да се види кой тип въпроси са по-трудни. Това сме правили при предходни матури – въпроси, които повече ги затрудняват, носят по 2 точки, други – по 1 точка.
Т.е. въпросът с оценяването, с преобразуването на точките не е прост. А по отношение на оценяването мисля, че има железни критерии.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: А писмената работа по точки ли се оценява?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Писмената работа по български език и литература носи 30 точки от 100, тази по философия носи 50 точки от 100, по география…
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ:Т.е. относителната им тежест е по-голяма.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Да, тя е много различна, защото по философия това е основното в изпита, докато по български език и литература това не е основното, там има твърде голям набор от въпроси.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Има ли неизяснени още въпроси?
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Господин министър, благодаря Ви много! Адмирации за Вашите усилия за въвеждането на матурите! Знам колко трудно беше. Това, което очаквате, го очаквате с напрежение. Дано всичко мине гладко! Всичко хубаво Ви желая!
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Пожеланието е от всички ни. Много е важно как ще стартират държавните зрелостни изпити в неделя. Надявам се, успешно. Мисля и съм убедена, че като че ли зрелостниците не са чак толкова много притеснени, колкото техните родители и близки. Успех!


Закривам заседанието.
(Закрито в 17.15 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


Стенограф:
Виржиния Петрова

69 896 знака общо