Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Комисия по образованието и науката
Комисия по образованието и науката
24/09/2008

    ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА



    П Р О Т О К О Л


    На 24.09.2008 г. от 15.03 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката. То бе открито и ръководено от председателя господин Лютви Местан.

    ***

    ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, добър ден.
    Не е изненада, че за пореден път имаме внушителен кворум. Може би това е комисията, която ще отбележи рекорд да няма провалено заседание поради липса на кворум и нито веднъж не сме закривали заседание поради спадащ кворум. Благодаря ви за това отношение към дневния ред на комисията.
    Бих искал да представя гостите на днешното заседание: доц. Даниел Вълчев – вицепремиер и министър на образованието и науката. Тук е заместник-министърът на здравеопазването господин Валери Цеков.
    Гости на заседанието са и проф. Анелия Клисарова – ректор на Медицинския университет – Варна, проф. Григор Горчев – ректор на Медицинския университет – Плевен и председател на Съвета на ректорите на медицинския университет, господин Христо Христов – помощник ректор на Медицинския университет – Варна, и господин Христо Петров.
    Тук е и господин Танев – главен секретар на Министерство на образованието и науката.
    Има интерес и у колеги – нечленове на Комисията по образованието и науката. Добре дошли и на тях.
    Дневният ред ви бе раздаден предварително.
    Предлагаме ви следния дневен ред от три точки, като после ще ви моля да вземете отношение по една от тях.
    1. ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ФАКУЛТЕТ “ЗДРАВНИ ГРИЖИ” В СТРУКТУРАТА НА МЕДИЦИНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ - ПЛЕВЕН, внесен от Министерския съвет .
    2. ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ФАКУЛТЕТ ПО ФАРМАЦИЯ В СТРУКТУРАТА НА МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА, внесен от Министерския съвет .
    3. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ, внесен от народния представител Лъчезар Иванов.
    Господин Иванов е извън страната. Чух предложения преди началото на това заседание от колеги-членове на комисията, да отложим тази точка поради отсъствие на вносителя.
    Моля господин Цеков да ни извини, макар че знам, че той не е тук само поради тази т. 3, първите две точки също имат пряко отношение към Министерство на здравеопазването.
    Колеги, имате ли съображения? Подкрепяте ли т. 3 да отпадне от дневния ред?
    РЕПЛИКИ: Да.
    АТАНАСКА ТЕНЕВА: Господин председател, аз също споделям съображението за отпадане на т. 3, Само бих помолила за становище и на директорите на университетските болници. Тук имаме становище само на Съвета на ректорите.
    ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Ако това е общо виждане на колегите, бихме могли да изпратим писма и да ги помолим за становище. Но те са 20.
    ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Аз съм против участието на директорите на болниците. В общите си представяния тук е известно, че повечето от тях са хабилитирани лица. Ние изключително много държим на присъствието на ректорите. За съжаление не виждам останалите ректори, единият тук е декан на Старозагорския факултет. Смятам, че не е необходимо присъствието им тук.
    ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Предложението на госпожа Тенева беше да получим тяхно писмено становище по проекта. Добре, ще изпратя писма, ако е възможно, до следващото заседание да получим и тяхното становище.
    Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, в който остават само двете точки – проекти за решения за откриване на факултети в структурите на Плевенския и Варненския медицински университети, да гласува.
    За 16, против и въздържали се няма..
    Дневният ред е приет единодушно.

    Уважаеми колеги, преминаваме към т. 1.
    Господин министър, поотделно ли или наведнъж ще представите проектите? Предлагам, тъй като има близост на материята, да представите проектите наведнъж, ако колегите нямат съображения. Дори да ги разискваме заедно, а ще ги гласуваме поотделно.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! По реда, по който съобщи проектите господин председателят, Медицинският университет в Плевен включва в структурата си два факултета – “Медицина” и “Обществено здраве”. С постановление на Министерския съвет от 2.01.2007 г. бяха закрити две основни звена по предложение на висшето училище, съответно медицинските колежи в Русе и Велико Търново, тъй като според разпоредбите на чл. 175, ал. 2 от Закона за здравето обучението по специалностите “медицинска сестра” и “акушерка” предвижда вече придобиване на образователно-квалификационна степен “бакалавър” и се организира и провежда във факултети и/или филиали. Към момента подготовката на медицински сестри и акушерки се осъществява от факултет “Обществено здраве”, като предложението на висшето училище е преминало и през съответните процедури. Имам предвид, че Националната агенция за оценяване и акредитация се е произнесла благоприятно по това предложение да бъде създадено ново основно звено на университета, съответно факултет “Здравни грижи” в структурата на Медицинския университет в Плевен.
    Господин председател, аз не виждам никакви проблеми тук. Мисля, че така е правилно и така трябва да се направи.
    Само да ви информирам, може би чисто терминологично за в бъдеще трябва да оправим какво точно значи “обществено здраве” и какво “здравни грижи”, защото в различните медицински университети е малко карашик от тези понятия. “Специалност “Здравни грижи” някъде се обучават във факултет “Обществено здраве”, а не в “Здравни грижи”. Т.е. едно е факултет по здравни грижи, пък друго е специалността “здравни грижи”. Има малка какофония.
    Това ми направи впечатление и мисля, че терминологичното уточняване само ще подобри нещата. Мисля, че университетът има и преподавателски състав. Както може би сте видели, има 46 преподаватели, 80% от курса ще се чете от хабилитирани лица. Има и всичко необходимо.
    По отношение на Медицинския университет във Варна. Тук в комисията вероятно повечето колеги знаят, че в момента той включва в структурата си 3 факултета – “Медицина”, “Дентална медицина” и “Обществено здравеопазване”. В тях се извършва обучение по медицина, стоматология, обществено здраве и здравни грижи.
    Фармацията е единственото от областите на висшето образование, здравеопазване и спорт, по което в университета не се подготвят кадри за нуждите на североизточния и северния район. Във връзка с това висшето училище е подготвило и внесло в Националната агенция за оценяване и акредитация проект за откриването на факултет по фармация. Това е стара идея на Варненския медицински университет. Мисля, че повечето колеги тук знаят за нея. Те имат не само амбицията, но и подготвените преподаватели, и материална база. Имат готовност с 59 преподаватели на основен трудов договор, от които 19 са хабилитирани, имат готовност съответния процент от лекционните курсове да бъде четен от хабилитирани лица. Аз не виждам никакви пречки това решение да бъде подкрепено, още повече това донякъде би подобрило и конкуренцията по отношение обучението по фармация.
    Ректорите също са тук и биха могли по изчерпателно да отговорят, ако имате въпроси.
    ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря.
    Уважаеми колеги, предлагам да чуем накратко и ректорите, след което ще имате думата.
    Ако представителят на Министерство на здравеопазването, което има отношение към проблематиката, желае да добави нещо, има думата.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Съвсем накратко бих искал от името на министъра на здравеопазването да кажа, че изразяваме твърда подкрепа за откриването на тези два нови факултета в двата много уважавани медицински университета в Северна България.
    Онова, което каза вече министър Вълчев, аз не виждам какво би могло допълнително би могло да бъде добавено.
    За нас е удовлетворение да видим, че тези университети се развиват в посока на разширяване на специалностите, в които те ще обучават за в бъдеще.
    Нашето притеснение като орган, който регулира здравната професия в страната, е, че все по-малко е желанието на младите хора да учат специалностите от обхвата на здравните грижи. Така че разкриването на два нови факултета ще направи това образование по-достъпно. Говоря за здравните грижи в Плевен и за фармацията във Варна – това, което каза и министър Вълчев. Досега в Североизточна България нямаше къде децата да се обучават по тази специалност.
    Така че отново ще повторя, изключителна подкрепа има и от нашия министър откриването на тези два нови факултета.
    ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, позволете да не спазя поредността на точките и първо да предоставя думата на проф. Анелия Клисарова.
    Проф. АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Първо искам да благодаря, че сме поканени тук и можем да кажем нашето становище.
    Защо сме тук? Наистина Варна и целият Североизточен район имат нужда от факултет по фармация.
    Има две основни причини. Първата причина е има ли нужда регионът от магистър-фармацевти, каква е тази нужда и ще има ли това социален ефект и конкурентен ефект.
    Извадила съм таблица, че само във Варна има регистрирани 235 аптеки с 297 магистър-фармацевта. Ако те трябва да осигурят дежурствата и непрекъснатата работа, така че да изпълняват Закона за здравето, трябва да очакваме, че между 18 и 20 часа ще бъдат на работа. Т.е. ние не можем сега да спазим закона, който изисква всяка аптека и всяка смяна да бъде обслужвана от магистър-фармацевт.
    Още по-лоши са нещата в Добрич, Русе, Силистра и Разград. Тези таблици са ви представени и на вас. Това са обективни показатели, които гарантират, че ние имаме нужда от магистър-фармацевти.
    Ако видите данните от регионалните центрове по здравеопазване, ще разберете структурата на възрастовия състав на магистър-фармацевтите. В момента работят между 40 до 60% пенсионери. Няма млади хора. Има недостиг на магистър-фармацевти в целия Североизточен, а мога да кажа и Централен регион. Това беше едно от основните неща, което ни мотивира да започнем да работим за факултет по фармация.
    Второто нещо, което е изключително важно, освен това, че няма достатъчно магистър-фармацевти в структурния състав, е това, че нашите фармацевти няма къде да извършват следдипломно обучение. Изключително е трудно. Ако имаш собствена аптека, трябва да я оставиш за 2 години, да отидеш до София или Пловдив, за да вземеш една специалност или да се усъвършенстваш по различни курсове. Т.е. ние изоставаме в това направление.
    В тази връзка, когато разкрием този факултет, ще можем да докажем, че ще имаме условия и за следдипломно обучение, а като повишим квалификацията на фармацевтите, ще повишим и качеството на обслужване. Или ще получим социалния ефект, който очакваме.
    На второ място и Медицинският университет – Варна, втората основна предпоставка, има необходимия потенциал. Това е университет с 50-годишна история. Всички основни базови катедри, които са се развивали и се развиват, вече имат и международно, а не само национално участие. Само за последните 4 години ние променихме катедрите по химия, биохимия, основните дисциплини, които ще влизат във факултета по фармация. С проекти на МОН сме внесли около 900 хил. лв. и от собствени приходи сме вложили около 600 хил. лв. Така че първите 2 години сме обезпечени с преподаватели и с база на европейско ниво.
    За следващите специални предмети от 30 години във Варна има специалност помощник-фармацевт и всички необходими лаборатории, които са чисто фармацевтични, са осигурени, а сега се и модернизират.
    Ако трябва да кажа накратко, и двете предпоставки са налице. Ние имаме нужда от такъв факултет в Североизточния регион и Медицинският университет – Варна, е готов да отговори на тази нужда и да запълни тази малка ниша, която му остава, за да бъде един истински медицински университет с всички факултети.
    ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря.
    Нека чуем и проф. Горан Горчев.
    Проф. ГОРАН ГОРЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа депутати! Аз ще бъда максимално кратък.
    По отношение на нашия факултет в Плевен, който е трети факултет, министър Вълчев съвсем накратко и точно обясни мотивите и мисията на този факултет. Той е доста изстрадан, мина през доста перипетии, закриването на колежите във Велико Търново и в Русе – една доста непопулярна мярка. Приетите там студенти – акушерки и сестри, продължиха в Плевен. Академичното ръководство, академичният съвет, ръководството на висшето училище бяхме твърдо убедени, че трябва да се направи такъв факултет по една-единствена причина, бих казал, която е качеството на обучението. Смятам, че за нас то е най-важното. Съвсем спокойно можем да кажем, че качеството на обучението във факултетите преди това не беше на онова ниво, което трябва да бъде в момента. Това е с една-единствена цел – продуциране на сестри-акушерки, които трябва да бъдат бакалаври на европейско ниво, защото голяма част от тях знаете, че напускат България и отиват да работят в Европейския съюз. По този начин ние запълваме този факултет с медицински сестри и акушерки. Трябва да кажа, че в началото имаше известен страх у самите сестри, понеже имаше заварено положение, ние ги прибрахме във висшето училище. В момента нещата тръгнаха много добре, много сериозно. Те работят в базите за обучение. За мен не е маловажно, че има потенциал, защото през последните 3,5 г. в този факултет има над 19 хабилитации. Това запълни основно целия факултет. Има около 6 хабилитирани лица по акушерство и гинекология. Толкова няма и “Майчин дом” в София. Това е сериозна заявка за този факултет.
    Според изискванията на Закона за здравето и европейската директива смятам, че това е един модел, който мисля, че за в бъдеще ще бъде възприет и от другите висши училища – да бъдат обучавани сестрите и акушерките в отделни факултети.
    ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, имате думата.
    ДИМИТЪР КАМБУРОВ: На фона на това варненско присъствие в Комисията по образованието и науката, бих искал да започна, както е по дневен ред – с Плевен.
    Искам да поздравя ректора с така наречената оптимизация на колежите. Това беше едно отлично решение. То се отнася и до Варна. В Плевен се закриха факултетите от Търново и Русе, във Варна се закриха факултетите от Шумен и Добрич. Това безспорно подобри качеството на образоването на тези деца.
    По протокол са спазени всички условия. Разкрита е процедура в Националната агенция по оценка и акредитация. Тя е преминала с положителен вот на 28.02.т.г. със 7 положителни оценки.
    Преди да пожелая успех и да изразя своята положителна оценка по отношение на гласуването, се надявам, че проф. Горчев ще направи всичко възможно – той вече го е направил, катедрата по медицински грижи да бъде окомплектована по такъв начин, какъвто изисква чл. 26 от Закона за висшето образование. Това е една от препоръките на Националната агенция по оценка и акредитация.
    Пожелавам ви успех. Надявам се, че новоразкритият факултет ще бъде една добра база за придобиване на образователно-квалификационна степен “акушерка” и “медицинска сестра” на тези млади хора.
    Знаете, че съм сантиментално свързан с Варна, защото дълги години бях ректор на този университет. Особено съм доволен, че се затваря кръга на Варненския университет с последния факултет, а именно факултета по фармация. Ректорът проф. Клисарова обстойно запозна присъстващите народни представители с мотивите за откриването на този факултет. За мен, когато има наличие на три факултета по медицина, дентална медицина и обществено здравеопазване, сега кръгът се заключва с факултета по фармация.
    Безспорно акредитационната оценка от м. юни т.г. е положителна – също със 7 положителни оценки.
    Надявам се, че въпросите около споменатото от проф. Клисарова – става въпрос за някои химически специалности и подгрупи на неорганична химия, на фармацевтична химия, на обща химия, на физико-химия и т.н. са решени и приемът на студентите няма да бъде затруднен в нищо. Аз ще гласувам положително.
    ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Тъй като безспорно ще подкрепя двата проекта за решения за откриване на двата факултета, предлагам да дадем думата на колегите, които биха гласували “против”. В тази зала е имало много спорове, но сега има очевидно добро отношение към двете предложения за решение… Добре би било да се изкаже някой, който има различно становище от това, което заяви проф. Камбуров, което и аз подкрепям.
    ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Има един отклик на призива – от тези, които биха гласували “против”. (Шум, оживление.)
    СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги! Да не спазвам строгия протокол, тъй като тук наистина всички сме колеги, защото, както председателят отбеляза, комисията работи безотказно и в пълен състав, като визирам и личното участие на министъра и ректорите на висшите училища, когато се разглеждат въпроси, свързани с учебния процес и материалната база в техните училища.
    Госпожо Богданова, дано не изляза провокатор в случая, но рядко срещаме такива положителни оценки в такъв огромен брой от Национална агенция за оценяване и акредитация. Искрено се надявам и днес да проявим единомислие и да поздравим двамата професори и ректори на медицинските университети не само за техните амбиция и ентусиазъм, но и за пълната готовност както в материално отношение, така и по отношение на преподавателския състав. Доколкото разбирам, за това помага и анализът, направен за нуждата от такива професии и по-нататъшната реализация на младите хора – какво по-добро от това.
    Само искам да вметна, че когато откривахме факултета по дентална медицина във Варна, ние поехме твърдо този ангажимент – когато настъпи моментът, да подкрепим и другото решение на академичния състав на Варненския университет – и за факултет по фармация.
    Надявам се да ги подкрепим.
    От своя страна вярвам, че те ще се включат много бързо в конкурентната среда и ще покажат своите високи резултати.
    ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, госпожо Клисарова, господин Горчев! Струва си да обърнем внимание на една констатация, която направи проф. Камбуров. Последните години ние не спираме да говорим на тема колко излишно е разгърната мрежата от висши училища в страната. И ако имаше стъпки по посока на оптимизация на тази мрежа, то тези стъпки наистина бяха направени от ректорите на висшите медицински училища. И това не беше наложено от горе решение. И точно това е хубавото в оптимизацията, защото не само Варна и Плевен, а това успяха да направят и Тракийският университет, който предложи да бъдат закрити колежите в Сливен и Хасково, същото се отнася и за София. Базирането на обучението на параклиниците в университетските центрове има за пряк измерим резултат повишеното качество на обучението не само на медсестрите и акушерките, но и на другите специалисти.
    Вие знаете, че с подкрепата на правителството миналата година господин Горчев успя да реализира един уникален проект със създаването на Център по ендоскопска хирургия, онкологична хирургия. Към този център има нарочен интерес не само от региона, но и от САЩ, от цяла Европа. Нямате представа колко по-различни изисквания има към медсестрата, която би работила в такъв център, колко по-завишени са изискванията. Медсестрите вече трябва да работят и с високи технологии, за да могат да обслужват хирурзите в една такава ендоскопска клиника. Бих искал да си представим това обучение в неуниверситетски център.
    Затова с дълбока убеденост ще подкрепя проекта за решение за създаване на факултет, който всъщност ще обединява в себе си обучението на всички специалисти по направление обществено здраве и здравни грижи.
    Що се отнася до фармацевтичния факултет на Медицинския университет – Варна, права е госпожа Гроздилова, че тази дискусия ние проведохме във връзка с откриването на стоматологичния факултет. Може би, ако има нещо да добавим, е един също впечатляващ факт. Мисля, че нерядко сме били свидетели на изкушения от страна на ректорите, след като получат съответната положителна оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация, веднага да търсят лоби още за съответната учебна година да им се отпусне прием. Варна не тръгна по този път, казаха, че трябва да се изчака решението на Народното събрание, освен това имали да свършат още малко работа по отношение на материално-техническата база на новия факултет. Лично аз съм респектиран от това отговорно отношение. Не бих искал сега да давам отрицателни примери, защото засега заседанието тече в леко тържествен тон. Мисля, че от само себе си се налагат паралелите, господин Камбуров.
    Може би да помолим господин министъра в отговор на това отговорно отношение на Варненския медицински университет, с каквото е възможно да подпомогнем тази година и решаването на проблемите, свързани с материално-техническата база на новия факултет, който съм убеден, че следващата седмица вече и след решението на пленарното заседание ще бъде открит.
    Имате думата!
    РЕПЛИКИ: Да гласуваме. Да прекратим дебатите и минем към гласуване.
    ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Тогава преминаваме към гласуване.
    Проектите ще гласуваме отделно.
    Моля, който е съгласен да се подкрепи проектът за Решение за откриване на факултет “Здравни грижи” в структурата на Медицинския университет – Плевен, № 802-03-16, внесен от Министерския съвет на 29.08.2008 г., да гласува.
    За 17, против и въздържали се няма.
    Комисията подкрепя проекта за решение.
    Моля, който е съгласен да се подкрепи проектът за Решение за откриване на факултет по фармация в структурата на Медицинския университет – Варна, № 802-03-17, внесен от Министерския съвет на 29.08.2008 г., да гласува.
    За 17, против и въздържали се няма..
    Комисията подкрепя и този проект за решение.
    Има ли съображения по т. Разни? Не виждам.
    Да благодарим на гостите за участието им в това заседание.




    Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
    (Закрито в 16.00 ч.)




    ПРЕДСЕДАТЕЛ:




    Стенограф:
    Виржиния Петрова
    92 350 знака общо

    Форма за търсене
    Ключова дума