---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Стенографски запис!


П Р О Т ОК О Л

№



На 29 април 2009 г. се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка № 902-01-09, внесен от Министерски съвет на 30 март 2009 г.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за обществените библиотеки
Заседанието на Комисията по образованието и науката започна в 15,05 часа и бе открито и ръководено от Лютви Местан, председател на Комисията по образованието.

* * *

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮТВИ МЕСТАН Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по образование и наука.
Гости на нашето заседание са господин Даниел Вълчев – вицепремиер и министър на образованието и науката, господин Кирчо Атанасов – заместник-министър на образованието и науката, госпожа Надежда Захариева – заместник-министър на културата. Позволете ми да не представям всички гости по списъка от синдикални и неправителствени организации, от представители на Българската академия на науките, това не е израз на неуважение, а аз им благодаря.
Днешната тема е изключително важна, няма да е пресилено да кажа, тя е важна за всяко българско семейство и за всеки български гражданин. Това обяснява интереса, защото основната тема днес е обсъждане на Законопроект за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка № 902-01-09, внесен от Министерски съвет на 30 март 2009 г.
Аз моля за разбиране днес да разгледаме и законопроекта за обществените библиотеки, по който Комисията по образованието и науката не е водеща комисия. Ние сме съпътстваща комисия, но бихме искали да не станем причина отсъствието на становище от нашата комисия да забави разглеждането и приемането на този законопроект.
Имате думата как да бъдат разположени точките в дневния ред.
Ако заявим консенсусна подкрепа по първия законопроект, бихме могли първо него да го разгледаме, защото по другия законопроект заседанието ще продължи дълго. Само ако имаме разбиране, бих си позволил да минем към тази точка.
Госпожо Тенева, по същество или по процедура?
АТАНАСКА ТЕНЕВА: Уважаеми господин председателю, колеги, моето предложение е да започнем най-напред с изразяване на отношение от страна на Комисията по образованието и науката по повод на разпространяващата се в Интернет пространството петиция за защита на българския език, в която се отправят директни обвинения към парламентарната Комисия по образованието и науката за несъстоятелно се нейно заседание. Затова смятам, че първо трябва да изразим отношение към поставените в петицията въпроси, след това да преминем към Законопроекта за обществените библиотеки и след това към основния Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, внесен от Министерски съвет, за който сме се събрали днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз също искам да благодаря на госпожа Тенева.
Има ли противно становище?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз имам противно становище и смятам, че няма какво да си губим времето. Това е от март месец 2008 г. Някой е извадил тази подписка, качил я е на сайта и цял ден се занимаваме с нея. Смятам че няма какво да се занимаваме с нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на професор Станилов, че определя като недоразумение тази подписка.
Все пак ще подложа на гласуване предложението госпожа Тенева да обсъдим и този въпрос, защото, уважаеми господин Станилов, искам да Ви кажа, че и комисията вече е залята с писма и от българските общности, например в Украйна. В тези писма бихме могли да прочетем, че престъпни наши политици искат да отменят българския език като задължителен. Предложението за отмяна на задължителното изучаване на българския език е дело на Лютви Местан, чиито майчин език е турският и е прието на 20 март 2009 г. на първо четене без възражение по негово предложение.
Аз мога да мълча, понеже съм лично засегнат от това, но ако смятате, че парламентарната Комисия по образование и наука може да остане безучастна към една подписка, която вече е ангажирала 200 хиляди и тече вече и по улиците на Русе. Защото днес имаме информация, че подписката тече и върху хартиен носител, не само в Интернет, бихме могли да го оставим този проблем. Който счита, че той е маловажен, понеже засяга едно определено лице, нека да гласува против процедурното предложение на госпожа Тенева. Но ако смятате, че е добре, макар и за кратко, да дадем ясен отговор на всичко това, което се случва в Интернет пространството, а вече и по улиците на големи областни центрове на страната, нека да подкрепи това процедурно предложение, защото аз ще се ограничава само със съобщаване на фактите и нищо повече.
Моля, който подкрепя предложението на госпожа Тенева, да гласува. За – всички присъстващи депутати. Против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
Извинявам се, но ще предоставя думата на всеки, който би искал да изрази отношение.
Заповядайте, госпожо Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Благодаря, господин председател. Аз исках и преди гласуването да изразя отношение, защото не само подкрепям Вашите думи и предложението на колежката Тенева. На мен за първи път ми се случва такова объркване на интелигентни хора, които аз много добре познавам, от въпросния текст. Приемната ми в понеделник в Благоевград беше посветена на този казус. Така че не само Вие лично сте засегнат, а всички от комисията да се чувстваме в такова състояние. И аз подкрепям изцяло това предложение. Трябва да изразим остра реакция колкото по-кратка и лаконичен израз има – токова по-добре. Но трябва да има, според мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, на мен ми се иска да става въпрос за едно, макар и неприятно, но все пак недоразумение, за недостатъчна информираност на участващите в тази петиция, а вече и в подписката. Твърди се, че на 20 март парламентарната Комисия по образование и наука е разгледала и е приела закон по мое предложение, с който се отменя стандарта за изучаване на книжовния български език. В някои от писмата се говори директно за отмяна на българския език като задължителен за изучаване в българските училища. Не е нужно да казваме, че през 2009 г. Комисията по образованието и науката не е разгледала Закон за изменение на Закона за народната просвета. Заседанието на което това ще се случи, е днешното заседание.
Вероятно се има предвид законът, който разгледахме миналата година и там със съображения, които бяха разисквани доста нашироко, там се предлагаше да отпадне стандарта за усвояване на книжовен български език, което въобще не означава, че се отменя изучаването задължително на български език. Независимо от това, предвид острата реакция, парламентарната Комисия по образование и наука отхвърли това предложение. Мисля, даже в коректен диалог стигнахме до обща позиция с вносителя. Но така или иначе парламентарната комисия не само че не е приемала такъв законопроекта, но отхвърли предложение за отмяна на стандарта за усвояване на книжовния български език, като предложението предполагам за отмяната се базираше на разбирането, че и без това има стандарт за учебно съдържание по български език и литература.
Искам само да ви припомня, че народните представители, които защитиха стандарта за усвояване на книжовния български език бяха наречени даже и „пишман патриоти”, защото едва ли не сме се застъпили за една мъртва норма в Закона за народната просвета.
Искам да се обърна с гореща молба към организаторите на петицията, към собствениците на сайта, молбата ми е наистина да внесат корекция в името на истината и справедливостта. Народни представители, които са имали позиция за съхраняването на този стандарт в Закона за народната просвета, не биха могли да бъдат обвинени в авторство на Закон за отмяната на българския книжовен език. Това е ужасно. Свободата на изразяване на мнения не включва право да се клевети който и да е. Аз, с изразяването на това огромно лично свое огорчение, завършвам изказването си по този въпрос.
Молбата ми е към всички, които имат отношение към тази невероятна манипулация, да направят необходимото, да стигнат до своите - как да кажа, потребители, членове и симпатизанти, защото по-нататъшното разрастване на този скандал, е по-скоро опасно, отколкото да е в полза на българското образование. Завършвам. Извинете, ако ви се сторих малко по-емоционален.
Искахте думата? Заповядайте и се представете.
ТЕОДОРА СИРАКОВА: Аз дори нямам представа откъде тръгва това, което се случва, въпросната петиция. Смятам, че е редно да взема думата, тъй като аз съм автор на петицията и съм един от основните инициатори миналата година на гражданското движение, което да защити българския книжовен език в защита на точка 4, член 16 от проектозакона.
Искам да кажа отговорно и високо, че авторите на петицията, инициаторите на миналогодишната гражданска инициатива, нямаме нищо общо с това, което се случва в момента. Не само че нямаме нищо общо, точно обратното, правим всичко възможно да го предотвратим, но наистина то се разпространява със страшна скорост. Нямаме представа кой седи зад това нещо. На практика нашата петиция просто е взета и към нея е добавена съвършено невярна и манипулативна информация. Линкът се пуска и към него е прибавена невярна, манипулативна информация. Ние миналата година бяхме запознати в изключителни детайли с всичко, което се случва със закона, кой е вносител, кой го защитава, ние с господин Лютви Местан сме контактували, внасяли сме предложения към проектозакона три път и сме запознати в детайли как стояха нещата. С това което става сега, нямаме нищо общо. Точното обратното, ние сме не по-малко възмутени и ядосани. Така че много се радвам, че вие повдигате този въпрос, за да се каже високо и ясно как стоят нещата. Защото с огромна скорост се разпространява и никой не е в състояние да го спре. Така че се радваме на тази възможност да се каже ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, госпожо.
Уважаеми колеги, предлагам, ако няма какво ново да кажем по този въпрос, да прекратим с разискванията. Мисля, че и медията чу категоричната позиция на колегите, става въпрос за едно ужасно недоразумение, грозна манипулация. Стигнахме до там, че колеги звънят в парламентарната комисия да питат кога е минал този закон и как те са го пропуснали. Разбирате ли, става въпрос за заблуждаване, тоест за хора, които не са непосветени със законодателния процес, със законодателната програма. Народни представители вече са в капана на тази манипулация. Така че, беше полезно да се изкаже всичко това. Аз благодаря на госпожа Тенева за процедурното предложение.
Ако няма възражения, да започнем със Законопроекта за обществените библиотеки. Този закон има пряко отношение към нашата комисия в няколко свои части.
Да дадем думата на госпожа Надежда Захариева с молба за кратко представяне на законопроекта, за минем към основната тема на нашето заседание.
Заповядайте, госпожо Захариева.
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин председател!
Господин министър, господин заместник министър, господа депутати, преди да прочета мотивите към проекта за Закона за обществените библиотеки, искам да кажа най-кратката дефиниция за това какво е обществена библиотека. Обществена или публична библиотека е библиотеката, която не е специализирана и осигурява достъп на всички хора от детето до пенсионера на територията, на която се намира – селото, града, столицата.
Глобализацията в информационните процеси и информатизацията на обществата неминуемо променят облика на библиотеките. Обществените библиотеки запазват функциите си на движеща сила в образованието, културата и информацията. В много случаи те са и единственият местен информационен център, предоставят всякакъв вид информация на своите ползватели. Библиотеките са свързани с ключовите за развитието на всяко общество елементи: грамотност, информация, образование, култура и гражданско участие.
В страната е създадена и функционира развита библиотечна инфраструктура, чрез която се осигурява библиотечно-информационно обслужване на териториален и отраслов принцип.
Законопроектът усъвършенства нормативната уредба на библиотеките и си поставя следните цели:
Обновяване на библиотечните колекции с нови информационни източници /в традиционен вид и на електронни носители/
Приемане на Стратегия за развитие на национална библиотечна мрежа за срок 7 години с цел осигуряване на свободен и равен достъп за гражданите до библиотечните ресурси и националните и международните информационни ресурси.
Определяне на мястото и ролята на Националната библиотека като държавен културен институт с национално значение, чиито основни задачи са свързани със събирането, съхраняването, предоставянето за ползване и разпространяването на информация за националното писмено културно-историческо наследство.
Развитие на териториалните библиотечни мрежи на базата на регионалните и водещите читалищни библиотеки като предпоставка за равноправен достъп на гражданите до информация, възможности за учене през целия живот за квалификация и преквалификация, за задоволяване на културни потребности.
Усъвършенстване системата на финансиране с оглед осигуряване на необходимите информационни, кадрови и материални ресурси, както чрез бюджета, така и чрез реализирането на проекти и програми.
Оптимизиране броя на библиотеките и организацията на обслужване в съответствие с практиката на страните – членки на Европейския съюз, и с действителните потребности на всеки регион.
Активизиране сътрудничеството на Министерство на културата с общините и ведомствата с цел координиране оптимизацията на библиотечното обслужване и осъществяване на съвместни проекти.
Обществените библиотеки си взаимодействат и функционират в Национална мрежа, която изпълнява общонационални функции, свързани със събирането и съхраняването на националното книжовно културно наследство и достъпа до него.
Със законопроекта е предложено към министъра на културата да се създаде Национален съвет по библиотечно дело, като експертно-консултативен орган, който ще инициира и предложи за утвърждаване стандарт за библиотечно-информационното обслужване.
Обществените библиотеки ще предоставят основни и специализирани библиотечни услуги, като е предвидено основните библиотечни услуги да се предоставят безвъзмездно, а за специализираните ще се заплаща такса по тарифа. Законопроектът предвижда приходите да остават в обществената библиотека, предоставяща специализирани услуги. По този начин се гарантира правото на библиотеките да използват приходите от извършваните услуги за приоритетни дейности.
В Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта са предложени изменения и допълнения в Закона за задължителното депозиране на екземпляри от печатни и други произведения във връзка с включването на нови обекти на задължителното депозиране – произведения в дигитална форма, публикувани в електронни комуникационни мрежи, предназначени за четене или възприемане по други начини, разпространявани за обществено ползване от български физически или юридически лица.
Искам да добавя, че в процеса на коментиране на този проект за закон се чуха много неща, страхове, че ние искаме едва ли не да закриваме библиотеки. Това естествено не отговаря на истината. Напротив, искаме да укрепим публичните библиотеки, за да може все повече гражданите да получават информация и чрез информацията, която получават, да подобряват нивото на живота и в най-малките селища, които имат публична библиотека.
Бяха ми зададени въпроси от рода на защо училищните библиотеки не са включени в този закон. Ние отговорихме, че училищните библиотеки са специализирани библиотеки и отговорност за развитието на училищните библиотеки има Министерство на образованието и науката. Пак повтарям, публичната библиотека е тази, неспециализирана, в която имат достъп всички граждани – от най-малкото дете, до най-възрастния пенсионер. Пенсионерите не могат да влязат в училищната библиотека. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на заместник-министър Надежда Захариева.
Все пак да попитам, има ли желаещи да изразят отношение по представения законопроект?
Ще моля вносителите да невъзприемат отсъствието на желание за коментари като незаинтересованост. Просто ви предупредих, че вниманието на колегите е ангажирано с втората точка на дневния ред.
Колеги, тъй като не виждам желаещи да изразят коментари, подлагам на гласуване Законопроекта за обществените библиотеки № 902-01-21, внесен от Министерски съвет на 6 април 2009 г. Моля, който подкрепя законопроекта и предлага Комисията по образование и наука да представи положително становище в подкрепа на законопроекта, да гласува. За – всички присъстващи депутати. Против и въздържали се няма. Законопроекта е приет с консенсус.
Преминаваме към втора точка – Законопроекта за училищното образование, предучилищното възпитание и подготовка, № 902-01-19, внесен от Министерски съвет на 30 март 2009 г.
Господин министър, вчера един вестник писа, че от известно време сме били в тиха война с Вас по този закон. Нека дадем гласност, в кръга на шегата.
Позволете ми, преди да предоставя думата на вицепремиера и министъра на образованието и науката, да кажа, че дебатите по този законопроекта вече се водят и в медиите, и в професионалните гилдии. Струва ми се, че естественото място на дебатите по този законопроекта наистина е парламентарната Комисия по образование и наука. Ние затова сме поканили много широк кръг от заинтересовани и социални партньори, и не правителствени организации. Те също ще имат възможност да изразят отношение по този законопроекта. Може би ви се струва, че с известно закъснение влиза в дневния ред на комисията, така е¸законодателният процес има своята вътрешна логика. За съжаление, ние вече сме към края на мандата и имаше известно ангажиране на вниманието на Народно събрание с изборните закони. Мисля, че никога не е късно да се водят важни дебати по толкова важна тема.
Господин министър заповядайте да представите законопроекта.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председателю. Аз бих искал да започна с това, че с господин Местан сме в чудесни отношения. Онзи ден се видях, след това се чухме по телефона два пъти, така че, това също е плод на хрумване.
Наред с това бих искал да каже нещо и по първата част на това, което колегите от комисията споменаха. Ние вчера също направихме едно опровержение, че нито сега действащия закон, нито предложението, нито който и да е не ми е известно да е предлагал нещо, свързано с отпадането на българския език. Напротив, използвам повода да кажа, че във връзка с това, което говорихме миналата година по повод на стандартите за изучаване на българския език, беше направена една работна група, тук между другото е един от членовете на тази работна група, госпожа Петя Костадинова от Института на БАН, те са готови с техните бележки и след много кратко юридическо съгласуване, въпрос на дни е аз да я подпиша. В това няма не просто нищо вярно, но да ви кажа честно, няма никаква логика в това нещо. Това още един път показва, и така ще премина на темата, че предстоят избори. Единствената логика е¸че предстоят избори и за съжаление и този път ние няма да се опазим от това, сфери като образованието и науката, които според мен развитите общества не би трябвало да политизират по елементарен начин. Дано не съм прав. Отново ще се окажат заложник на някакви други неща.
Да преминем на законопроекта. Действително, както и господин Местан спомена, на 30 март беше внесен законопроекта. Това е и добре, и не е добре. Добре е, че все пак на нас ни се струваше, че има известно време, през което парламента да го разгледа. Не добре разбира се, защото бихме могли да го внесем много по-рано и тук упреците са основателни. Аз съм имал няколко пъти възможност публично да кажа, това, което ни се искаше да направим, онези от вас, които са в залата и които са следили работата на Работната група помнят, че тя работи повече от година. Както сигурно всички си спомняте, всички представители от комисията бяха поканени ако желаят да идват на заседанията на Работната група. Доста кръг хора от различни институции, затова и работата вървеше малко по-бавно. Имаше различни предложения, отхвърляния, алтернативни мнения и т.н. Така или иначе, според мен се получи един законопроект, който като никой законопроект не е съвършен, но мисля, че отразява основните концептуални неща, които бяха залегнали и в Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка.
Аз ще прескоча тези неща, които хората¸които са тук в тази зала добре знаят. Ще кажа няколко принципа, от които ние сме се ръководили и след това ще кажа основните неща. Законът е изключително голям и няма смисъл да го разказвам, защото част от хората тук са участвали в неговото писане, а останалите, допускам, че са го следили достатъчно внимателно.
Бих искал да кажа принципите, от които ние сме се ръководили.
Първият принцип е от гледна точка на обхвата на закона. Мисля, че това сме имали повод да го дискутираме. Нашето разбиране е, че законът трябва да обхваща както материята, която се урежда в момента в Закона за народната просвета, така и материята в неговия правилник, а също така по възможност и Закона за степента на образованието¸общообразователният минимум и учебния план. С една дума, ние сме се стремили да направим нещо като кодификации, без претенции за изчерпателност. Все пак мисля, че тук също се обединихме, отношенията, които са специфични и които са предмет на уреждане на Закона за професионалното образование и обучение е редно да станат отделно. Мислихме и за кодифициране и на тази материя за професионалното образование, но тя като чели не се отнася само и непременно до училищното образование, и на второ място, чисто количествено законопроектът би бил един от най-големите , въобще писани някога в България, което вероятно ще затруднява работата с него.
На второ място, искам да кажа, че сме се опитали да отстоим и поне на подготвителната база успяхме да отстоим разбирането, че това трябва да бъде закон без правилник за приложение. Обръщам внимание на това¸защото мнозина считат, че правилниците за приложение на закона са нещо много хубаво. Ние приемаме тук в Народно събрание едни принципни неща, а след това Министерски съвет респективно министрите си ги дописват и ги конкретизират. Моето убеждение е, че това е лоша практика, не само българска практика, но това е лоша практика и правилното, вярното решение е да се търсят принципни, но достатъчно твърди, стабилни решения, които да бъдат закрепвани в закони.
Последното нещо, от което сме се водили, все от към правно техническата страна на нещата говоря, опитали сме се да ограничим максимално две неща. От една страна, необходимостта от издаване на подзаконови нормативни актове. Тук за съжаление се оказа, че няма да можем да минем без такива, но малко сме ги понамалили. На второ място, силно сме ограничили случаите, в които се налага издаването на индивидуални актове от страна на министър. Ще ви дам един пример, вероятно всички знаете, той е банален, но все пак показателен. Всяка година министърът на образованието и науката казва кога започва и кога завършва учебната година. Смятам, че в България този въпрос не е спорен. Започва на 15 септември. Ако има спор, дайте да кажем друга дата. Но няма смисъл един човек да решава кога да започва учебната година. Това би трябвало да бъде въпрос на повтаряемо правило. Давам един пример. Има доста такива случаи.
По-важните според нас моменти, които бихме участвали с удоволствие в дискусия, но това е гръбнака на новите моменти в един такъв закон. Тук отварям скоба, за да кажа, че една голяма част от разрешенията са сега съществуващите разрешения, било в двата закона, било в правилника за прилагане на Закона за народната просвета, било в друг подзаконов нормативен акт. Ние сме се опитали да ги качим в закона и да ги кодифицираме в някаква степен.
Според нас има пет такива момента, без да сме изчерпателни.
На първо място, въпросите , свързани с образователната структура. Съответно завършване на клас, степен на образование.
На второ място, правата и задълженията на ученика, респективно системата от наказания и други мерки по отношение на поведението на учениците.
На трето място, статута на учителя и неговото кариерно развитие.
На четвърто място, правата и задълженията на родителите, което е една по-нова материя, тъй като в момента е много пестеливо засегната.
На пето място, статута на директора, респективно наличието на училищен съвет. По друг начин ще кажа, органите за управление на едно училище.
Една голяма част от тези неща като изключим може би втора и четвърта точка, именно правата и задълженията на ученика, респективно мерките, и правата и задълженията на родителите, по същество и като логика са описани още в Националната програма за развитие на училищното образование. Всъщност ние сме следвали, така както следва и от самата програма, логиката на тази програма и сме се опитали да приведем в юридическа форма онова, което е залегнало в нея.
По отношение на образователната структура. Да припомня, че се предвижда допълнително обучение за онези, които не владеят добре български език още един аргумент, че нищо подобно не се случва в тази комисия. Издаване на удостоверение за степен за училищна готовност, като всички деца постъпват в първи клас според установената степен се организира допълнителна работа с тях,у ако това е необходимо. След това основна степен на образование, начален етап, който е до 4-ти клас, прогимназиален 5-7 клас, и съответно двата гимназиални етапа – 8-10 клас, където е задължителното обучение или задължителния общообразователен минимум и 11-12 клас профилираната и професионалната подготовка, без напълно да ги абсолютизираме, тъй като една малка нишка ще минава от професионална и профилирана подготовка вероятно и по-рано. Ако има въпроси, господин Кирчо Атанасов е по-компетентен от мен тук.
На следващо място предвиждаме може би една малка новост, но да несе повтаря клас до завършване на началния етап на образованието. Това сега е така само за първи клас. Считаме, че правилното е децата не да повтарят клас, а да ние да осигурим допълнително обучение и подкрепа за тези ученици, които не усвояват учебното съдържание. Изрично сме закрепили провеждането на национално външно оценяване в края на всеки етап, съответно четвърти – седми клас, десети клас и държавните зрелостни изпити, което не е новост с изключение на седми и десети клас, другите неща и сега се провеждат.
По отношение на правата и задълженията на ученика. Тук имахме доста дебати и коментари и от страна на учители и директори , и от страна на родителски организации. Мога да кажа, че като чели това, което се е получило и което сме внесли, е по-скоро въпрос на известен компромис, но той до голяма степен отразява общите нагласи и в много голяма степен разбирането на екипа на МОН. Тук бих започнал с това, че според мен, всички или почти всички, вероятно има и други мнения, че децата не бива да ги тормозим и т.н., но според мен повечето хора са наясно, че училището трябва да има малко повече ред, малко повече дисциплина, повече възможности за въздействие от страна на учителите, разбира се и отговорност, повече отговорност на родителите, но е възможно да изразяват мнението и по някакъв начин да участват в училищния живот, и т.н. Все неща, които през последните месеци са дискутирани.
Основните новости, да ги нарека или поне изменения, са в следните посоки. Ние считаме, че трябва да има изрични и ясни текстове, свързани с облеклото и външния вид на учениците. Тук бяхме критикувани, включително и малко осмяни за това, че не сме казали какво е добри нрави, кой щял да ги определя и т.н. Извинявайте, но това е въпрос, ако ние кажем на директора на едно училище да преценява кое е добрите нрави, ние как сме си поверили детето на този човек и на тези хора? Аз мисля, че тук няма какво толкова ,кой може да дефинира добрите нрави?! В Закона на задълженията и договорите се говори за добри нрави. Да не би някой да ги е описал? Разбира се, че изчерпателно това не може да стане, но според мен трябва да има яснота, че положението на ученик, както между другото и положението на учител, и спазването на добрите нрави са въпрос на уважение към институцията училище. Изрично сме записали по един малко по-силен начин забраната за участие в хазартни игри, употреба на никотин, алкохол, наркотични вещества и т.н. Искам да подчертая, че не само в училището, тъй като аз веднъж участвах в абсурден разговор, дали като е извън училището ученикът може да прави някое от тези неща. Изричната забрана за ползване на мобилен телефон по време на час. Разбира се, досега и внасянето на предмети, които са източници на повишена опасност и т.н.
Един въпрос, който предизвика дискусии, трябва да призная, също от страна на учители, е въпросът за изготвянето на характеристика на ученика. Като чели никой не възрази срещу изготвянето по принцип на характеристика на ученика, но имаше няколко бележки, които ми се струват важни и е коректно да бъдат споделени. От една страна част от участниците в дискусиите поставиха въпроса трябва ли всяка година да се изготвя характеристика на ученика? В състояние ли е класният ръководител всяка година на всички деца, на които е класен ръководител да дава такава характеристика? Това е въпрос на преценка, но въпросът беше поставен.
Второ, това се постави от родители, компетентен ли е класният ръководител да напише характеристика на ученик? Аз не съм психолог и трудно бих могъл да участвам в много професионален дебат, но с всички експерти, с които се консултирахме, не стана ясно какво толкова му пречи на учителя да даде характеристика на детето. Извинявайте, на мен са ми писали много характеристики като съм сменял училище, като съм ходил в казармата и нищо толкова страшно не е било. В крайна сметка учителят би трябвало да може и аз съм сигурен, че всеки класен ръководител може да го направи, да каже справя ли се с учебния материал, не се ли справя, по кои предмети е по-добър, по кои не е толкова добър, има ли добра дисциплина, няма ли добра дисциплина, има ли някакви препоръки към него, няма ли препоръки към него. Какво толкова има в тази работа? Дали трябва да бъде всяка година или да бъде на края на етап, степен и т.н., това е въпрос, който Народното събрание ще прецени. Моето мнение е ,че все пак написването на една характеристика е въпрос на още един силен контакт на учителя с родителите, поне моето разбиране е такова.
По отношение на въвеждането на нови наказания и мерки. Общ6о взето известни са наказанията, които и в момента съществуват. Искам да отбележа няколко неща, по които може би не се прави достатъчно добро разграничение. Всъщност отстраняването от час и намаляването на поведението не са наказание. Това са мерки за въздействие. Защо? Защото наказанието предвижда някакъв вид навлизане в личната сфера, докато мярката по-скоро има смисъла на недаване на възможност в момента ти да продължиш деянието си. Така или иначе, това което в момента съществува като единствено предложение за ново наказание, това е извършване на дейност в полза на училището в извън учебно време. Това нещо, не знам дали помните, но предизвика доста дискусии още в началото, може би преди две години да е било, когато с господин Атанасов го бяхме предложили и някак си се каза „Как така?” Добре, нека да го преценим. В крайна сметка нашето предложение е такова. Ако то не се възприема и се счита, че е обществено неправилно, нека да бъде отхвърлено. Но моето разбиране е, че ние не можем да се ограничим само в санкции от типа „порицание”, „правене на забележка” и други видове размахване на пръст. Това само по себе си не навлиза достатъчно в личната сфера на детето и не дава достатъчно силен възпитателен ефект. Разбира се, тези дейности не трябва да унижават неговото достойнство, не трябва да са заплаха за здравето му, за психическото му състояние и т.н.
Що се отнася до другите неща, които са мерки, бих искал да кажа няколко съвсем кратки коментари. Защото като чели ние теоритизираме, ние трябва да бъдем на страната на децата, това никой никога не го е оспорил и в самата програма мисля, че всички помним, че беше записано, че детето е в основата и т.н. Но, все пак трябва да сме наясно, че има случаи, в които мерките за въздействие трябва да бъдат значително решителни. Например, при явяване в облекло или във вид, несъответстващ на закона и правилника за училището, както и в състояние, което не позволява да участва в съответния образователен процес, ученикът трябва да бъде отстранен от училище. Пример: дванадесетокласник идва пиян на училище. Има ли някакво съмнение, че той трябва да бъде отстранен от училище и трябва да бъде пуснат леко да си почине първите два часа, докато му мине махмурлука. Извинявайте, аз не виждам тук какъв спор може да върви.
Също и въпросът, който срещна известни критики, за отстраняването от час. Ако един ученик системно пречи на учителя, пречи на другите ученици, каква трябва да бъде реакцията на учителя? Каква друга, освен да отстрани от час. Разбира се, тук имаме вторични въпроси – къде ще отиде детето, как ще се погрижат, но така или иначе, взели сме отношение и по този въпрос.
Що се отнася до бележките за оценките за поведение. Това е един въпрос, кой доста беше дискутиран. Също може би още от преди две години, и според мен, правилното е все пак ние да въведем оценки за поведение. Разбира се, тук не става въпрос за някаква разгърната скала. Става въпрос за нещо много по-просто, но така или иначе, да има един ясен запис, който да следва детето докато не си поправи поведението и съответно да бъде свързано с няколко допълнителни лишения. Това, което ние сме предложили, е лишаване от право на стипендия за отличен успех. Това може да звучи малко парадоксално, но има деца, които са много буйни, а съответно много бързо схващат и учителите знаят, че има такива деца, които са хипер активни и по-скоро не могат да контролират поведението им, но интелектуално и като знания стоят много добре. На второ място, лишаване от участие в представителни прояви от името на училището, и по възможно при равен бал при кандидатстване в друго училище, независимо след кой етап или степен, да се предпочита ученика, на когото не е наложена такава мярка.
Предложили сме и една много детайлна процедура, за моя вкус даже е много по-детайлна, но по-добре да е казуистична, отколкото да създава проблеми, процедура за налагане на наказанията и мерките, като основният параметър, който тук трябва да се следи, е да бъдат гарантирани възможностите на ученика и на родителите му да участват и изразяват мнение. Разбира се, когато става въпрос за тежките наказания.
Оттук нататък по въпроса за учителите, сме се опитали по един модерен начин, по-нов и според мен по-добър начин, да уредим правата и задълженията на учителя. Има няколко неща, които са сравнително нови. Аз искам да обърна внимание, тъй като и тук бяха получил от колеги учители известна критика. Примерно ние сме забранили да се внася и употребява алкохол в училището, съответно да се пуши не само в училище, но и когато учителят е на мероприятие с деца извън училището. На мен ми прави много лошо впечатление, коригирайте ме ако греша, но онзи ден имахме едно шествие, вървят децата из един областен град, отстрани се пуши. Това не е редно да ви кажа, това е моето мнение. Разбира се, ние не трябва да отиваме докрай, това са възрастни хора и никой не може да ограничава техните възможности, но когато наоколо има деца, трябва да се спазват по-стриктни правила.
Това, което също считам за добро решение, е въпроса за уреждане на допълнителните задължения, респективно на класния ръководител. Това е нещо, което фрагментарно е засегнато в сешаната уредба и мисля, че ще спечели уредбата на училището, ако има по-ясни, по-детайлни задължения на класния ръководител.
По отношение на кариерното развитие на учителите. Тук искам да ви кажа, синдикатите са наясно с този въпрос, тъй като ние го дискутирахме наскоро, има един малък препъни камък и той е във финансирането на цялата операция, тъй като нещата, въпреки гласувания бюджет малко се поусложняват. Аз няма да ви занимавам сега с това, ние ще имаме допълнителни срещи с тях. Това, което и в самата програма за училищното образование е предвидено, е, петте учителски длъжности – съответно младши учител, учител, старши учител, главен учител и учител методик. Разписали сме, предложили сме определени правила, по които да се върви нагоре в учителската професия от гледна точка на тези разграничения, като се започне с двете години стаж като младши учител, оттам нататък стажът е някакъв фактор, квалификациите за някакъв фактор, атестациите и т.н.
Няколко неща искам да кажа по отношение на последните две степени. Нашето разбиране е, че главен учител трябва да има във всяко училище поне по един, а в големите училища в съответствие с определена норма и повече. По отношение на учителите методици считаме, че работата на един учител методик не е просто да преподава в училището и да има по-голяма титла, както между другото и за главния учител сме въвели допълнителни правомощия в рамките на училището като помощник на управлението, но за учителя методик нашето разбиране е, че условно ако кажем, че един регионален инспекторат по образованието има две основни функции – едната е контролна, а другата е за даване на стандарти в съответния регион за преподаване по съответни дисциплини, изпитване и т.н., струва ми се учителите методици трябва да поемат второто нещо. Иначе ние см в състояние, без да обидя никого, човек, който от 20 години не преподава, тъй като е станал администратор в образованието, продължава да казва, че сега по история така се преподава. Така се преподава, но ти от 20 години не преподаваш?! И в този смисъл мисля, че това е правилното решение. Това ще бъдат хора, които ще работят и към регионалните инспекторати в половината си работно време, но в другата си половина те ще продължават да бъдат на терена, тоест ще продължават да преподават и оттам нататък да подобряват и своите възможности. Разписали сме и едни много по-подробни права на учителите.
По отношение на родителите. Тук една голяма част от предложенията дойдоха от двете големи родителски асоциации , които участваха много активно в работната група. Една част са коригирани, тъй като от другата страна имаше коментари. Има няколко принципни неща, които ми се виждат важни.
Първо, правото на родителя да присъства, ако желае разбира се, а в някои случаи е задължително, при всички процедури при които се засягат права и интереси на детето. Най-вече при налагане на наказание, но и в други случаи. Правото и задължението да се срещат с класния ръководител, с учителите, на индивидуални родителски срещи и т.н.
Въвели сме едно задължение, което ми струва също важно, в много случаи родителите казват, че не познават правилника за дейността на училището и на това основание и децата им не го познават и на това основание не трябва да бъдат упреквани, че не спазват една или друг разпоредба. Затова ние сме предвидили, че още когато детето постъпва в училището ,родителят трябва да се запознае и да удостовери с подпис, че познава правилника на училището, познава правилата по които неговото дете ще трябва оттук нататък да се съобразява в училище.
Предложили сме родителите да бъдат длъжни до се явяват в училище в определени случаи, разбира се не кой когато му хрумне, а когато директорът прецени че е необходимо, те да бъдат длъжни да се явяват в училище и сме предвидили също така възможността на това основание да ползват осем часа почасово през годината нещо като родителски отпуск, условно да го наречем, защото една част о т родителите понякога се оправдават с това ,че работодателят не им дава възможност в подходящо време да бъдат в училище.
По отношение на статута на директора. Тук сме дали нормативен израз на това, което е предвидено в Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка. Предвидили сме петгодишен мандат на директорите ,без ограничение на мандатите. Тоест директорите биха могли да бъдат преназначавани, респективно преизбирани. За в бъдеще тук е въпрос на преходна разпоредба изискването за директорска правоспособност. В момента няма достатъчно натрупани хора с директорска правоспособност от новия национален институт за обучение на директори. Те ще подлежат на периодична атестация. Конкурсът за директори ще се провежда по еди какъв си начин.
Въпросът за училищните съвети трябва да призная, че до самия край остана спорен. Имахме бележки от МФ в рамките на дебата в МС. Ние сме предложили алтернативни възможности – или по досегашния ред да се формират училищните ръководства, или там, където има желание и добра организация, да се създадат училищни съвети. Този дуалистичен режим аз признавам, че не може да продължи доста дълго време, но все пак тук въпросът е дълбочинен – ние готови ли сме, и ако сме готови – от кой момент да преминем на училищни съвети. Това е сериозен проблем, защото истината е, че проекта или пилотният проект, който ние започнахме с десет български общини преди година и половина – две, не мога да кажа, че по блестящ начин се развива много меко да се изразя. Имаше едни много големи очаквания от страна на общините, но в момента, в който се разбра, че кметовете ням ада могат да назначават директори, като чели малко намаляха. Въпреки това аз по-скоро съм оптимист. Това сериозно трябва да го обсъдим, защото има готовност да преминем на училищни съвети като юридическа форма, но не знам доколко ще има интерес и ще може ефективно тази структура да си върши работата.
Още няколко думи за неща, които ми се струват важни. По отношение на няколко пръв поглед терминологично, но според мен, важни въпроси. Например какво наричаме училища с национално значение? Това министърът ли си го решава – каквото му хареса, или има някакви критерии, които са заложени в закона, и, който и да е министър, той се съобразява с тях. Ние сме предложили второто. Това трябва да са училища, които са единствени в страната, с особено важно историческо и културно значение, или провеждат обучение по професии в стратегически отрасли за страната и т.н. От факта че едно училище ще бъде признато за национално има и много пряка юридическа последица – те не подлежат на закриване, докато имат този статут.
На следващо място, по въпроса за извън класните извън училищни дейности са залегнали с няколко разпоредби документите, което не е толкова дискусионна тема, но винаги можем да се върнем на нея. Въпросът за обслужващите звена. Тук отварям една скоба за да кажа, че имаше дискусия защо терминът обслужващи звена го заменяме с нещо друго. Правим го по причина, че в момента обслужващо звено е какво ли не, мога да ви дам най-различни екзотични примери. В крайна сметка обслужващо звено по отношение на образованието трябва да бъдат центровете за работа с деца и ученици, а не администрация. В момента има цели администрации, които се считат за обслужващо звено. Ако си администрация, да си върви по Закона за администрацията. Мисля, че това е една яснота, която в училищната система трябва да се въведе.
По отношение на държавните образователни изисквания, там сме получили една критика защо се наричат национални образователни стандарти. Ако искате, пак да ги наречем държавни образователни стандарти, това не е толкова важно. Важното е друго, какво следим или по отношение на какво се отнасят тези държавни образователни изисквания. Според нас в тях трябва да бъдат закрепвани резултатите, които следва да бъдат постигнати в края на съответния етап или степен. Например държавно образователно изискване по биология за седми клас. Всеки седмокласник, който е завършил успешно годината, трябва минимално да знае ето това. Същото е съответно по другите предмети в другите етапи и степени.
Един важен въпрос е за българските училища в чужбина. Този въпрос много дълго е бил подценяван. Ние сега се опитваме не само с програмата, която правителството гласува за пет милиона лева за подпомагане на българските училища в чужбина, но струва ми се, и нещо важно, да дадем юридически статут на тези училища. Особеността идва от това, че те не са училища в класическия смисъл на думата, където се получава етап и степени на образование, те по-скоро имат характера на нещо като допълнение към стандартното образование, което децата най-често получават, като изключим трите училища, които традиционно има в Прага, Братислава и Будапеща. Но, мисля че сме успели да дадем достатъчно добър юридически статус, така че нашите сънародници зад граница да знаят, че са в институция.
Връщам се към въпроса за изискванията за наименованията на училища. Не знам дали ви е правило впечатление, но има едно много голямо разнообразие, една лежерност в даването на наименование на училищата. Факта, че има няколко часа английски може автоматично да рефлектира върху това училището автоматически да бъде наречено езиково или с езикова подготовка или по друг начин. Според нас трябва за в бъдеще да бъде въведен известен ред в тези неща и да е ясно, че когато казваме, че това е езикова гимназия, цитирам по памет едно от предложенията, това означава ни повече, ни по-малко, че поне три от предметите в гимназиалния етап се учат на съответния език, а не просто, че има повече часове по еди какво си. Същото е положението и за математическите и т.н.
По отношение на финансирането на системата, тук мисля, че нещата са ясни. Системата и сега се финансира по определени правила и мисля, че установяването и закрепването на тези правила би било нещо по-скоро по посока на добрите неща.
Искам да кажа следното. Според мен, уважаеми колеги, много е важно дали наистина имаме воля да придвижим този законопроект напред. За мен това е ключовият въпрос. Не казвам, че дебата без заключение не би бил полезен. Напротив, всеки дебат по отношение на образованието винаги е добър. Но ми се струва, че ще направим много голяма грешка, ако, тъй като все пак идват избори, вкараме предизборните дебати и върху основата на образователната тематика. Това ми се струва не много добро и грешката донякъде е наша, защото много късно внесохме законопроекта. Но, ако успеем да се обединим по общите неща и има воля, според мен си заслужава законът да бъде подкрепен. Благодаря
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, на министър Вълчев.
Уважаеми колеги, да преминем към разискванията. Освен, ако някой друг от вносителите не иска да добави нещо? Предполагам, не.
Само да ви информирам, че в Комисията по образованието и науката по стъпиха множество становища. Аз се въздържах да направя копия на становищата, представете си колко тона хартия трябва да използваме. Но, ако някой проявява интерес, те са на разположение при госпожа Михайлова. Само да спомена някои от тях – от Сдружението на директорите в средното образование. Тези предложения от 16 страници дойдоха четири дни преди официалното внасяне на законопроекта, с входящ номер от 26 март т.г От Софийския университет, Факултета по начална и предучилищна педагогика. От Обединени ученически общежития, от Училище „Любомир Пипков”, от Асоциацията на българските училища в чужбина, от Светия Синод. Раздадохме само становището на Консултативния съвет по законодателство, защото съм длъжен да направят това. Химикотехнологичния и металургичен университет също имат становище. Съобщавам всичко това, за да кажа на колегите, които биха искали да се запознаят с тези становища, че могат да направят това при госпожа Ели Михайлова. Ако желаете, че искате да ги получите, ще се принудя да размножа всички тези становища и да ви ги предоставя.
Има ли желаещи да изразят отношение по така представения законопроекта.
Академик Матей Матеев, заповядайте.
АКАДЕМИК МАТЕЙ МАТЕЕВ: Уважаеми господин председател на комисията, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители, аз бих искал да си кажа мнението като представител на една обществена организация – Съюза на физиците в България. Но то е и съгласувано със съответните съюзи н химиците и на биолозите в България.
Преди всичко няколко думи за това доколко е важен този закон? По мое мнение – изключително важен. Той съдържа изключително важни нови в сравнение със Закона за народната просвета, на които аз съм един от основните автори и вносител 1991 г. Между другото, тогава в последния ден на Великото Народно събрание беше приет този закон. Така че ви пожелавам преди това Народно събрание да повторите акта.
Това, което искам да кажа, е по съществото и съдържанието на учебния процес, който се предвижда в този закон. Нашата държава има крещяща нужда от добри инженери, медици, представители на селскостопанската наука, хора, за които училището има значение не само като една структура, която дава най-общо образование,н о една структура, която насочва тези хора към природните науки, към съзидателния труд и която ги мотивира, и то мотивира най-добрите, да станат тези, от чиито ръце след това ще излязат продуктите, за които ние толкова искаме – високо технологични или ще лекуват нас и нашите деца. Ние искаме най-способните, най-талантливите да станат тези. А в момента някак си в този законопроект природните науки са силно пренебрегнати. Аз ще ви кажа в какъв смисъл. Примерно, сред групите учебни предмети, които са задължителни в 11 и 12 клас, липсват природните науки и биологията, те са в една група – така наречената пета група учебни предмети. Ако това стане, това означава, че практически никой няма да изучава физика, химия и биология в 11 и 12 клас. Както и сега между другото е положението. Тези два часа остават празни за тези предмети. Това е един проблем, който много лесно може да бъде решен, ако се запише, че сред задължително изучаваните предмети в 11 клас са не предметите от група І – ІV, а от І – V. Това е само едно число, ІV трябва да се замени с V. Това е единият проблем. Аз го поставям на първо място.
Вторият проблем е свързан с изучаването на същите тези предмети в прогимназията, в основното образование. Сега то се ограничава до VІІ клас, което е стара традиция на България. Чудесно, много хубаво! За това сме. Но, в V и VІ клас се изучава предметът Човекът и природата, а физиката, химията и биологията се разделят в VІІ клас, с което се завършва основното образование по тези предмети. Мога да ви кажа, че в момента на европейско равнище много остро се разисква въпроса, че преподаването на интегрираните предмети, особено в такива страни като Англия и донякъде в Германия, е един провал, тоест природните науки трябва да се изучават отделно. Тъй като тези, които ги преподават, обикновено нямат нужните познания да преподават трите предмета едновременно. И често пъти се получават много слаби резултати. Такъв е да кажем извода на нашите английски колеги. Така че, тук според нас е необходимо разделението да настъпи в VІ клас, тоест Човекът и природата да се преподават до V клас, както беше до преди няколко години, сравнително скоро, и в VІ и VІІ клас трите предмета да се преподават отделно, както беше преди.
Още един въпрос, който също ни тревожи. Това е VІІІ клас. В VІІІ клас се прекъсва обучението по природните науки изцяло. Това, което мога да кажа твърдо, е , че аз съм за това чуждият език като изключително важно средство за комуникации, да бъде изучаван интензивно в осми клас. Това съм го говорил много отдавна, и сега поздравявам господин министъра с това, че той иска да го направи като една широка национална политика. Но ми се струва, че не е реалистично да се счита, че ние ще намерим учители още от догодина за всичките осми класове. Там, където намерим – слава Богу, ще го направим. Но там, където не намерим, ми се струва че заместването на чуждия език в този голям обем с информатика не е оправдано. Информатиката няма нужда са се учи в такъв обем както чуждия език. Това, ако някой се опитва да ме убеди, мисля ,че ще бъде трудно, защото децата и днешните компютри и днешните изчислителни средства са такива, че те са приятелски настроени към потребителя и не изискват такова дълго обучение, за да могат елементарно да бъдат използвани. И още повече, че вече в VІІІ клас голяма част от нашите деца много добре знаят да се оправят с компютрите, много по-добре от нас. Така че това време в училището, което е било предвидено за чуждия език, ако се замени с информатиката, просто до голяма степен ще бъде загуба. Затова предлагам там, където не може да има толкова много часове за чуждоезиковото обучение, нека да има информатика, но не в този голям обем, който се предвижда, а освен това и останалите предмети да не се прекъсват. Това е накратко, което искам да кажа. Благодаря за вниманието. Извинявам се, ако бях по-многословен, но тъй като е по съществото на учебния процес, мисля, че е достатъчно важен, за за го кажа тук пред вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на академик Матеев. Това беше една интересна среща между един вид автора на действащия закон и министъра, който предлага новия. Предполагам, че ще има и диалог между тях.
Вие избирате дали ще обобщавате в последствие или непосредствено след всяко изказване. Заповядайте, господин министър.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председател. Тъй като това, което академик Матеев каза са важни и принципни неща, всъщност искам да преповторя трите неща, които той постави като проблеми, тъй като те се отнасят не само до природните науки, а могат да бъдат поставени и за други дисциплини. Мисля, че е добре да помоля господин Атанасов да каже няколко думи по тях. Всъщност това са разделянето да стане по-рано, а не в VІІ клас, на трите основни природни науки – ако правилно съм разбрал. След това VІІІ клас защо само езиков, или само компютърен, а не и със заместването на еди какво си с друго. И последно, вторият гимназиален етап 11 и 12 клас, дали да продължат основни предмети като нишка и в тях, в частност става въпрос за природните науки. Но той е принципен въпрос. Академик Матеев го поставя за природните науки, но той може да бъде поставен за друга дисциплина, която също не излиза в 11 и 12 клас. Ще помоля господин Атанасов да кажа нашата позиция, тъй като той работи основно по тези въпроси.
КИРЧО АТАНАСОВ: Ако разрешите, господин председател. Това, което беше споменато от уважавания академик Матеев, е въпрос, който наистина е много важен. Той се отнася не толкова до материята на закона, колкото до материята на един друг документ, който ще бъде направен след закона. А това е именно учебният план. Този учебен план имаме възможност да го коментираме. Ние сме го коментирали вече веднъж.
Аз искам да подчертая, че тази структура води след себе си две много важни достойнства на образователната система, които ще се получат и които сегашната структура е невъзможно да направи. Кои са те?
Първата възможност, която тя дава, е да се осъществи едно от изискванията на ЕС, учениците, завършващи средно образование да владеят два чужди езика на ниво Б 2 по европейската референтна рамка. Сега това е невъзможно. Най-добрите езикови училища могат да го постигнат, но само по първия език. А втория език е на куц крак, върви след тях на по-ниско ниво. А тук има възможност това да стане – равнопоставени два чужди езика на ниво Б 2. това е първо.
Втората възможност, която предоставя, която е свързана с икономиката на страната, това е ,че сега ние по сегашната структура и учебните планове подготвяме професионалисти, средни кадри, изпълнителски, за пет години минимум – 8 – 12 клас, а ако е и 13 клас, значи шест години. И ако трябва да сменим учебната програма, за да въведем нова професия, още една година ,стават седем години. Ние се намираме в европейския отворен пазар, много бързо се сменят нещата, той е динамичен. Виждаме, че изчезват пазари, нови се появяват, нови професии се появяват, а ние трябва да чакаме пет години най-малко, за да направим нов специалист. Това не е изгодно за страната, тъй като при свободно движение на хора и капитали, веднага местата, които се обявяват от българските работодатели, ще бъдат заети веднага от други, тъй като ние не можем да предоставим съответни специалисти. Това е много важно, ние да скъсим този период на подготовка на средни изпълнителски кадри. Това е заложено в новия закон, тъй като в 11 и 12 клас учениците, след като до 10 клас са учили задължителното учебно съдържание, което е общо образователен минимум за всички еднакво, в 11и 12 клас те имат две възможности – едната възможност е да отидат по собствен избор или да продължат в училището, в което са и да отидат в профилирано училище със съответния профил. Профилите ще бъдат най-различни, те предстоят да бъдат направени в разговор. Те са за сега над 12 – 15, но те не са елемент на закона. Другата възможност е да отидат в професия и за две години те да получат същинската подготовка за даден специалист среден кадър. И по този начин ние имаме възможност за две години да сменяме както компетенциите, така и професиите и специалностите, което е изключително важно. Тази мобилност на кадрите, която осигурява закона, няма как по друг начин да се осъществи. Ето защо тези две неща са изключително важни и тяхното забавяне в бъдеще може да ни донесе много негативи и в икономически план. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря за тези допълнителни разяснения, които господин Кирчо Атанасов направи.
Виждате, уважаеми колеги, че един конкретен казус поставен от академик Матеев каква интересна съдържателна дискусия породи- Аз нямам съмнения, че в хода на разискванията по законопроекта ,включително и на второ четене, ще имаме още такива дискусии. Това ме кара още един път да изразя съжалението си, че беше добре да имаме малко повече време пред себе си, за да може на второ четене да излезе един закон, който ще направи адекватна образователната ни система на онези предизвикателства, които господин Атанасов говори току-що.
Да продължим дискусията.
Госпожа Ставрева има думата. Заповядайте.
ДИМИТРИНА СТАВРЕВА: Аз съм координатор на Движението на родителите за качествено образование. Ние на 4 март дадохме една пресконференция, в която изразихме становището на нашето движение във връзка с предложения проект за закон. Сега искам да запозная народните представители с есенцията на нашето мнение, така да се каже.
Навършиха се три години от приемането на Националната програма за развитие на средното образование и предучилищното образование. В тази програма бяха посочени основните слабости в системата на средното образование и беше посочена целта на българското образование – равен старт за високо научно ниво. Бяха жалонирани основните действия за преодоляване на слабостите и реализирането на тези цели. По време на учителската стачка преди две години министър Вълчев и вицепремиерът Сергей Станишев декларираха, че образованието е в криза и ще бъде обявено за национален приоритет за стратегическото развитие на България. Нещо, което за съжаление така и не се случи. Похвално е, че МОН дори и без създаване на национален кризисен щаб, както за софийския боклук, намери сили да подготви настоящия проектозакон. Положително е да се направи опит за създаване на повече ред и дисциплина в училище и да се работи по разширяване на отговорността за поведението на децата в училище, както от страна на училището, така и от страна на родителите.Ние, като родителска организация ,оценяваме това усилие.
Положителни са правилата за кариерно израстване на учителите. Като един спорен въпрос може да се посочи предвидения изпит по педагогика след двугодишния стаж на младите учители поради неяснотите, свързани с въвеждането му. Особено хубавото е, че проектозаконът разширява възможностите за самостоятелно и ускорено учене, без присъствие в клас на ученика, съобразно неговите индивидуални възможности за по-бърз напредък. Добър е опита за детайлно изписване на задълженията на учителите в проекта за закон, въпреки че едно такова детайлизиране крие голяма опасност от сковаване на инициативата на учителите и ограничаването им единствено в рамките на дейностите, изрично записани в един бъдещ закон.
Едновременно с добрите усилия и положителни насоки, този проект за закон съдържа много спорни моменти, някои от които не без основание приковаха общественото мнение и възбудиха обществения интерес към проблемите на образованието. Най-дискутираните са мерките за дисциплина и наказание и носенето на религиозни символи в училище.
От нашето движение искаме да обърнем внимание на други, според нас, много по-съществени пропуски в този закон. Този закон не определя и не дефинира каква е основната цел на българското училищно образование. Не определя значението, мястото и ценността на образованието за стратегическото развитие на България, както и значението му и мястото му в българското общество. Това е абсолютно необходимо в период на преход от една ценностна система в друга, да обявим образованието за непреходна ценност. Защото въпреки че някои хора обявиха икономическият преход за завършил, преходът в ценностните системи все още не е завършил. Но не само на думи образованието трябва да бъде непреходна ценност и приоритет, а това да е подкрепено в закон и с дела. Защото в момента образованието е ценност и приоритет номер едно за държавата само на думи. Затова основен детайлното разписване на формални страни на системата на образованието и организацията на учебния процес, ние настояваме в един такъв ,претендиращ за всеобхватност закон, да бъде ясно записано след подходящо законово формулиране, следното:
Образованието е приоритет номер едно за стратегическото развитие на България, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.
Като първи приоритет на българската държава образованието да бъде приоритетно финансирано, поне до средните стойности на процент от бюджета, препоръчани от Лисабонската стратегия, като този процент се достигне постепенно в рамките на не повече от четири години. Така това НС щ остави едно прекрасно наследство и един прекрасен пример за бъдещите управници на страната, които да са те, а и едно задължение.
В закона като цел на българското образование да бъде записано – създаване на конкурентоспособни личности и специалисти на световно и европейско ниво. Това е истинският равен старт в живот, а не успехи, с които всички се хвали, като например на нашите олимпийци, но които се дължат на личностните усилия на единични родители и учители или на дълбокия джоб на родители и системата на частните уроци.
Да бъде записана в закона тази цел да бъде постигната чрез създаване на база от съвременни знания и умения за нейното прилагане в живот, чрез повишаване на качеството на българското училищно образование до европейското и световното ниво. За съжаление, то в момента не е такова и трябва да бъде признато открито. Чрез привеждане на учебното съдържание, това, което всъщност се изучава, към европейските и световни модели.
Записаните в програма равен старт и високо научно ниво са само средство за постигане на една подобна цел, а не цел на образованието. Ние искаме в новия закон учебният план да бъде съобразен с тежестта на всеки предмет за постигане на целите на образованието. А не да се мени в зависимост от това коя асоциация, включително и аз като математик, бих могла да придърпам чергата към себе си, както направиха колегите от природните науки. Просто трябва да се направи обща преценка на тежестта на всеки учебен предмет и важността му за постигане на основната цел на българското образование. Като тази процедура по обсъждания избор става по един предварителен и съгласуван със съответните професионални организации начин.
Ние искаме нова прозрачна и ефективна система за избор на учебници, каквато сегашната не е, без да навлизам в подробности, както еказано в Библията „По делата им ще ги познаете”. Ние виждаме какво е качеството като резултат и това качество на нас не ни харесва.
Тази система според нас е показала своята неефективност и води очевидно до лошо качество, като процедурата по обсъждания избор на учебници ние предлагаме да става в рамките на поне една година предварително от сключването на съответния учебник в учебния процес.
Ние предлагаме, също както имахме становище миналата година по провеждането на матурите и системата за тяхната организация, да се създаде Агенция за външно оценяване за провеждане на държавни зрелостни изпити извън системата на Министерство на образованието и науката, директно към Министерския съвет , а сега съществуващият център да прави външно спрямо училището текущо оценяване през годините, за да може оперативно Министерство на образованието и науката да се съобразява и взима мерки за подобряване на резултатите на своята работа. Но крайният продукт да бъде наистина външно оценяван.
Ние искаме да се въведат истински, а не както ние ги определяме, имитационни държавни зрелостни изпити не само върху минимума, а върху цялостните знания на учениците евентуално на две нива и по повече предмети, нещо, което ще подлежи на допълнително обсъждане и прецизиране, а не както това, което се направи много набързо миналата година за въвеждане на държавните зрелостни изпити, сега да бъде бетонирано отново в този настоящ закон.
По подобряване на училищната дисциплина и за цялостното личностно развитие на подрастващите и премахването на насилието в училище, ние искаме да се създаде Център или Дирекция по училищна психология и възпитание към Министерство на образованието и науката. Искаме да се въведе длъжност „психолог-консултант”, различна от сегашните педагогически съветници, който да следи постоянно развитието на всяко отделно дете – успех, развитие, социализация, проблеми, който е минал специално обучение за разрешаване на конфликтни ситуации. Ние не искаме само децата да бъдат наказвани, а да им бъде помогнато да се адаптират към живота и да се променят като личности. Защото това, което им е забранено да извършват в училище под страх от наказание, те ще отидат и ще го извършват извън училище. А цялостната промяна на личността е това, което е съществено. Въпросните психолози консултанти да са преминали специално обучение за съвременни норми, методи и средства за работа с ученици в различни възрастови групи. Да се назначават не от директорите, а само от центъра по училищна психология. Защото понякога те трябва да разрешават конфликтни ситуации между ученици и учители и ученици и директори. Да се индивидуализира възпитателната работа както към отделното дете, така и по отношение на отделните възрастови групи. Според световната психология и практика в училище се диференцират четири възрастови групи и съответно мерки за наказание, които се предлагат или за превъзпитание, или както ида ги наречем в сегашния проект за закон, да бъдат специфицирани и диференцирани за четирите отделни възрастови групи. Да се започне прилагане на световно утвърдени модели за намаляване на агресията в училище, защото тя е проблема със съдействието на Дружеството на психолозите в България.
Един много важен момент, към който аз наистина искам да призова, той може да изглежда много специфичен и единичен, но според нас той е много важен, за осъществяване на качествено образование и за добра дисциплина в училище, това е изграждане на нови училища и въвеждане на едносменно обучение. Отделянето на началните училища извън системата на СОУ-тата, защото децата от І до ІV клас да не учат в една сграда с по-големи, както е наистина световният стандарт.
Да се изпълни в двугодишен срок на подписаното стачно споразумение за назначаване на училищни психолози поне на всеки 250 деца, а не както е сега – един за всяко училище.
Затова завършвам, като името на Движението на родителите за качествено образование предлагам на Комисията по образование и наука да не подкрепи предложения проект на закон в този му вид, а евентуално да го върне за доработка. Но, има нещо бързо и ефективно, което комисията може да направи още в рамките на това Народно събрание в подкрепа на българското образование. От началото на този година с една промяна в корпоративното данъчно облагане са отменени данъчните облекчения за фирмите инвестиращи във или подпомагащи със стипендия и/или дарения българското образование. С това се обезкървява и без това възможностите за субсидиране на българското образование, които дори тази година в бюджета бяха намалени. Нашето предложение е да се поощряват фирмите в момент на криза да помогнат по най-достоен начин българската държавата, като инвестират и даряват в сферата на образованието. Предлагам Комисията по образование и наука и всеки нейн отделен представител да прояви незабавно правото си на законова инициатива и да предложи нова поправка в този закон, с която не само да се определят данъчни облекчения за всички фирми, даряващи или инвестиращи в образованието, но и да се предвидят допълнителни специални нови данъчни поощрения, даже бих ги нарекла. Това ще бъде един прекрасен завършек на дейността на това НС и ще даде един прекрасен пример за действителната, а не само декларирана, заинтересованост на нашите законодатели от качеството на българското образование. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви и аз.
Господин министър, искате незабавно да вземете отношение? Заповядайте.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю, за предоставената ми възможност. Аз благодаря за това становище. Струва ми се коректно да изясним няколко неща. Не зная по каква причина, но екипът беше останал с впечатление, че има две големи родителски асоциации. Това с Асоциация „Родители” и Асоциация „Родителска активност”. Те много активно участваха в създаването на този текст. Съжалявам, че не сме имали контакт, за да ви поканим и тогава много от нещата щяха да бъдат предварително изяснени. Не знам дали сме ги поканили, господин председателю, тъй като би било доста странно тези, които са работили по закона ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин министър, поканени са.
ДИМИТРИНА СТАВРЕВА: Ние имаме от една година връзки с вас. Аз съм говорила пред тази комисия не еднократно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин министър, само да изясним това. Тук чувам отговор зад гърба си, че са поканени, но не са имали възможност да присъстват.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Чудесно.
Искам да кажа, че това не е подценяване на родителското мнение, а факта ,че такова мнение беше изразено.
По отношение на това, което казахте, аз ще започна от казаното накрая. Да се изпълни Стачното споразумение. За протокола искам да кажа, че стачката завърши без стачно споразумение.
ДИМИТРИНА СТАВРЕВА: Става въпрос за предишното налично стачно споразумение.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Извинявайте, то нямаше предишна стачка, за да има предишно стачно споразумение. И ако може, господин председателю, ако госпожата е завършила, аз да изразя мнение?
ДИМИТРИНА СТАВРЕВА: Извинявам се.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря. Искам да кажа, аз не съм против, но това е въпрос, който може да бъде решен от едно училище, но в рамките на делегираните бюджети. Просто за информация искам да кажа, че ние не определяме броя на психолозите. Ако имат такава възможност, нека го направят.
По отношение на изграждането на нови училища. Аз не мисля, че в тази зала има човек, който не би се радвал, ако ние имаме възможност да изградим нови училища и някой, който би оспорил едносменния режим. Мисля, че всички сме наясно по този въпрос. Така че това е чисто финансов въпрос. Нима има съмнение? Ние можем да запишем в закона, че всички са едносменен режим. Не възразявам и това да запишем. Но от това ще се променят ли нещата?! В центъра на София къде точно ще построим училище?! Или ще ги изпратим в края на града.
Искам да кажа, че този въпрос не е толкова за подценяване и според мен той трябва да бъде решаван от всяка община в рамките на разумното. А не терени, които са предназначени за образователни нужди, ние да ги правим блокове и да не казвам още какво.
По отношение на институциите. Този закон не регулира какви да бъдат институциите – дали да има център, дирекция, това или онова. Това би могло да бъде направено, но честно казано, не виждам какво е отношението към конкретния закон. Никой закон не казва какви дирекции има в едно министерство, мисля , че така е и правилното.
По отношение на държавните зрелостни изпити аз съм готов да дискутираме по този въпрос, но това, което казвате, е наистина смутително – да има държавни зрелостни изпити не върху минимума, а върху целия обем знания. Не з нам това какво значи. Но изпита винаги е върху някакъв минимум. Ние наричаме това образователен минимум. Сега, ако искаме да го направим по-голям този минимум, това е друг въпрос. Но това, което поставяте , вече е принципен въпрос – дали да има двустепенни матури? Това вече е много важен въпрос и това е въпрос на закона. Честно казано, аз не знам в тази комисия някой да поддържа да има двустепенни матури, но може би греша. Мисля, че този дебат го водихме. Ако има такова нещо, аз съм готов да участвам активно в него.
По отношение на това да запишем важността на всеки учебен предмет. Кажете ми я, аз ще я запиша в проценти. Колко е математиката? – 15 %? 35? 55?
ДИМИТРИНА СТАВРЕВА: Не искам аз да определям.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: А кой да определени?
ДИМИТРИНА СТАВРЕВА: Може да създадете комисия по учебния процес.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Аз мога да ви кажа какво ще стане – математиците ще твърдят че е повече, българистите – че е повече българският, физиците – че е повече физиката. И то е съвсем естествено. Един човек, който се е посветил на физиката, естествено че той вижда във физиката много важни неща. Нима това не е естествено? Аз като съм се посветил на правото, трябва да ви кажа, че правното образование е едно от най-важните. Аз затова съм се посветил, защото вярвам в това.
И по отношение на качеството на учебниците. Колеги, аз не възразявам тук да запишем нещо друго. Но искам още един път ясно да повторя – България е може би държавата, в която учебниците се утвърждават по възможно най-демократичния начин. Не казвам по най-добрия. Но по възможно най-демократичния начин. Министерство на образованието и науката много рядко спира учебник. Всички други отиват по учителите по съответния предмет. И те избират кои три учебника да бъдат утвърдени от министъра. По-добър от този начин аз не мога да си представя. Ако искате да ги утвърждава еднолично министърът, в крайна сметка аз няма да съм още дълго министър, нека да ги утвърждава той. Но за мен много по-правилно е гилдията да ги утвърждава, каквото е сега положението. Ако им идеи да го сменим това нещо, това също е възможно. Но според мен това не трябва да става. Факта, че в момента процедурата не води до резултати, за които тя е създаден, не означава, че тя е погрешна. Според мен това е така. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин министър.
ДИМИТРИНА СТАВРЕВА: Извинявам се, може ли една реплика? В никакъв случай в подробности няма да репликирам на господин министъра. Това, което искам да кажа е, че той засегна едно много важно нещо в своето изказване, че всичките тези дейности, за които ние искаме да бъдат така да се каже реализирани за подобряване качеството на българското образование, зависят от финансирането. Точно затова нашето движение поставя като номер едно обявяване на образованието за номер едно и приоритетно финансиране. Защото в противен случай ако се ограничим в рамките на делегираните бюджети, ние няма да можем да постигнем качествено образование. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин министър, Вие решавате дали да отговорите след всеки изказал се или накрая на обобщите, според мен има логика, то ще улесни и дискусията. Избора е Ваш.
Професор Камбуров поиска думата. Заповядайте.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Господин министър, този закон много ми прилича на Закона за научните степени и звания, който на две последователни Народни събрания – 38-ото и 39-ото мина на първо четене и остана в забвение. Дано и с този закон не се случи така, въпреки, че моето съмнение е много голямо. Просто няма парламентарно време, за да се представи на първо четене, след това да има срок и за много предложения и след това да отиде на второ четене. Мога да кажа, че този закон се появи на 19 март. По необясними причини той не можа да мине тогава и мина на 26 март в Министерски съвет . Законът фактически отменя приетия през 1991 г. Закон за народната по света с неговите многобройни поправки – може би те са от порядъка на над 20, както и Законът за степента на образование, образователния минимум и учебния план. Като обобщава положителния опит в реформирането и европеизирането на българското училище, това е безспорно, натрупан през последните двадесет години, той безспорно представлява нещо положително. Законът включва вече изпробвани и възприети от българските училища системи, насочени към повишаване на качеството, а именно на първо място – по-ефективното изразходване на средствата, на второ място – интегрирането с различните училища в училищната система. И на трето място, което е много важно, справянето с тежкия демографски срив в държавата. Затова и този законопроект свързва в едно логично цяло следните инструменти:
Първо, системата за външно оценяване на постиженията на учениците, в която задължителната матура е нейния последен етап.
Второто, делегираните бюджети и норматива за издръжка при финансирането на училищата.
Трето, е статута на средищните и защитените училища за слабо населените и трудно проходими райони на страната.
Четвърто, подготвителният клас преди постъпване в училище и специално внимание на децата, за които българският език не е майчин.
Последно, мерките за интегриране на децата със специални потребности в нормалните класове.
Нови моменти в предлагания законопроект се изразяват, според мен, първо,в преструктурирането на образователния цикъл. При което основното образование се завършва на седми клас, а гимназиалният цикъл се разделя на два етапа – от осми до десети клас и от единадесети до дванадесети клас. Само завършилите вторият гимназиален цикъл или етап имат възможност да отидат на висше образование. Това е новото и същественото. И това не сме го измислили ние. Това е в Германия, това е във Франция, това е в много страни в Европа. А завършилите първия или така нареченият начален период в гимназията, могат да придобият професионална квалификация. Това е фактически основата на закона. Въвеждането на основно образование до седми клас е нещо положително и оправдано. Защото по този начин първо се ликвидира абсурдната практика децата в профилираните училища да завършват основно образование в девети клас. Това са абсурдите на тази образователна система. Второ, премахването на осмокласните паралелки от основните училища ще реши до голяма степен проблемите с оптимизацията на училищният сектор. Сега може би ще засегна някой, но разбира се, аз трябва като представител на опозицията да говоря по този начин. Очевидно е, че тази мярка ще засегне преди всичко селските и слабо развитите райони с намаляващо население и вероятно тя ще предизвика недоволство. Особено в електорат, който е разположен в тези зони. Положително е обаче, че тя ще извади децата от тези райони и ще ги изпрати в професионални гимназии, ще ги изпрати в училища, където те имат възможност да се интегрират. Има и опасност родителите да си спрат децата от училище, така че се изисква внимателно премисляне на възможностите с всяка община с години напред.
Разделянето на гимназиалния цикъл също изглежда обосновано. Защото и без друго, ако тук не е известно на присъстващите, 20 % от учениците не завършват средно образование и отпадат от системата. Така че в един вид тази мярка ще придаде на отпадане законен облик като даде възможност на завършилите първия цикъл от осми до десети клас да продължат образованието си в професионални училища и гимназия по тяхно желание. Както казах, в много западни страни това се среща. Проблемът е, че системата за професионално образование не е хармонизирана с този закон. И това свързване ще стане много трудно. Въобще реакцията на професионалните гимназии, в които учат 20 % от децата, а средствата, заделяни за тях от общата сума за образование е 40 %, ще бъде доста остра. Така че са необходими спешни действия за изработване на нов закон за професионално образование и да се помисли евентуално, както каза министърът в началото, той да влезе в този закон. Но това ще е сигурно закон, който ще е най-големият по съдържание от всички, които имаме на разположение.
Същевременно законопроектът съдържа и други мерки за превенция на отпадането от училище като специални занимания с деца с рискови ситуации и възможностите да се запишат в по-горен клас с един невзет поправителен изпит, което горе-долу демонстрира практиката и в университетите, която понякога се използва.
Нов положителен момент в законопроекта е предложената система за кариерно развитие на учителите, която включва пет степени. Те и по-рано бяха толкова, но заплащането варираше от 7 лева до 28 лева. Тоест в този диапазон се вместваха степените и възнагражденията. Съчетанието с подходящи финансови инструменти може би ще успее да върне загубеният престиж на българския учител с течение на времето. Въпреки всичко, тя е крачка напред в сравнение със съществуващото сега архаично положение, в което преквалификацията на учителите не им носи нито средства, нито престиж.
В закона се узаконява и допълнителната квалификация на директорите на училищата. Мисля, че тук изобщо трябва да се обучават не само директорите, а целия управленски административен персонал на училището, като се изучават основните принципи и практики на образователния мениджмънт. Това са някои забележки, които аз ще направят по-нататък в дискусията, защото времето напредна. Второ, ние сме на границата на минимума на присъствие на колегите депутати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря. Професор Камбуров каза, че ще направи бележки по-нататък в дискусията, на която Вие виждате продължение?
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Тази дискусия ще продължи.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Аз също благодаря за становищата. Моля гостите, които днес присъстваха и участваха в заседанието да бъдат по-кратки в изложенията си, а също така да имаме в писмен вид техните предложения, за да бъдат използвани от нас, когато ще работим по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮТВИ МЕСТАН: Действително ще бъдем благодарни тези становища да бъдат предоставени на електронен носител.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Моля за предварително разбиране да преминем по същество в текстовете на законопроекта по обясними причини. Първо, защото говорим по тях отдавна. Второ, ако продължим работата по него до края на мандата, ще имаме възможност всички по същество както да внасяме предложения, така и да продължаваме по конкретните текстове .
Аз бих искала като народен представител, който вече е провел този разговор по презентацията на законопроекта със структури и директори от училищата в Благоевградско, да споделя няколко неща.
Първо, не знам доколко господин министър във вашето министерство има готовност със ставане факт на този закон драстично да намалее броя на нормативните подзаконови актове, за да се облекчи системата. Ще бъда много благодарна, ако чуя отговор.
Аз имам големи страхове да не се случи обратното.
Второ, колегите много се притесняват от въвеждането на този училищен съвет, дори и препоръчително. Дали той ще бъде достатъчно компетентен в този си състав да изпълнява тези функции, които са му вменени от законопроекта. Може би трябва да внимаваме и да бъдем по.предпазливи в това отношение. Много силно притеснение изразяват колегите и аз като учител се присъединявам към тях за контролните функции, които ще бъдат вменени на учителите методици и главни учители. Добре, степента на квалификацията да се отразява както върху трудовото възнаграждение, така и върху общата натовареност на учителя, който практикува в училище, но тези контролни функции, особено онези, от които ще последва оценка за работата на неговия колега предметник, малко е притеснителна. Имаме добри практики, имаме и лоши примери в това отношение. Според мен тази тема също трябва да остане отворена и да бъдем внимателни в това какво правим. Понеже говорим за училищните съвети, много ми се иска да намерим едно много добро решение на това как да позволим на обществото да осъществява своята граждански контрол върху системата на средното образование, ако ще минем към по-радикална мярка да махнем този раздел за училищните съвети, защото подозирам, че ще възникнат и други много сериозни проблеми когато започнат да функционират тези училищни съвети паралелно с училищни настоятелства. Не мога аз самата да си го изясня как точно ще стане. Още повече, че имаме всички тук, които участваме в заседанието, имаме не само поглед, но и сме били участници в процеса. Ще ме извинят представителите на родителската общност, но на мен много ми се иска заедно да го решим – как да осъществяваме граждански контрол върху структурата, как тя да стане по-отворена за обществото, но да не позволяваме опорочаване на мениджмънта и не дай си Боже да се стигне до накърняване на професионализма на работещите в системата.
Благодаря на академик Матеев. Не е нужно да казвам, че приветствам неговото предложение. При изработване на учебните планове, това е друг дебат, не съм съгласна с формулировката на някои текстове в законопроекта, що касае интензивно обучение по определени направления, които с разрез и с наименованието на училищата,било то профилирани, професионални, но ще дебатираме по-нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на госпожа Гроздилова.
ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА: Ако може процедура. При всички мои включвания в обсъждането на проектозакона да не го правя регулярно, да декларирам конфликт на интереси, защото ако този закон стане факт, мандатът на Народно събрание свършва и рискувам да организирам неговото изпълнение. Така че аз съм длъжна да го кажа.
Едно процедурно предложение. Ние няма как днес да приключим с този разговор. Мисля, че му дължим сериозност. Дължим обществена дискусия, която няма как да се случи това. Поради това ще предложа днес да има един ограничител, тъй като времето за заседание на комисиите изтече. Следващата дискусия ще се води с участието на народните представители, защото всеки от нас чисто професионално има какво да каже.
И една уговорка, в тази комисия не винаги съм одобрявала някои неща, но никога не съм си позволявала да политизирам политиките си в образованието.
Предлагам след това изказване да се ориентираме към приключване и да насрочим следващо заседание за продължаване на вече започнатия дневен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на госпожа Тодорова. Няма да подлагам на гласуване това предложение, защото то среща ясно разбиране.
Имате думата госпожа Цолова. Моля да се представи от името на кого прави изказването. Заповядайте.
ВЛАДИСЛАВА ЦОЛОВА: Аз съм представител на Асоциацията на родители на деца в увреждания.
Първо искам да изразя нашите впечатления от проектозакона. Това е един иновационен и като структура, и като съдържание проектозакон, който е всеобхватен и дава нова светлина на много понятия. Например понятието „включващо и подкрепящо обучение” се среща за първи път в български Закон за народната просвета. Тоест в досега действащия закон не съществуват тези понятия.
Искам да кажа според нас кои деца не са включени в нормативната уредба, тоест в проектозакона. Това са децата, които физически и интелектуално са в норма, но поради индивидуални особености в поведението си и тяхното възприятие не могат да се впишат в груповата форма на обучение. Такива са децата с хиперкинетично поведение, тоест с дефицит на внимание, импулсивност, с прекомерна двигателна активност. Това поведение е характерно за деца от аутистичния спектър или с комуникативни нарушения.
Нашето предложение е да се осигури индивидуална форма на обучение по учебен план, покриват училищния учебен план в масовото общообразователно училище. Само искам да кажа отново, че говоря за деца, които физически и интелектуално са в норма, но със специфичност във възприятията. Не говоря за деца с тежко интелектуално и умствено изоставане.
Какво провокира нашето предложение? Това е директорите на училищата не са склонни да осигуряват индивидуална форма на обучение за такива хиперкинетични деца по няколко съображения. Първо, смятат, че това ще се отрази зле на имиджа на училището им. Поради липса на конкретен текст за тези деца се прилага член 83, алинея 2, точка 1 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, според които на тези деца се определя минимума от 8 часа седмично. Сами разбирате, че с 8 часа седмично това стига само за български и математика. Практиката в момента е родителите да си водят на частни уроци децата по останалите предмети. Обаче остава въпросът как нормативно ще бъде уредено тези деца да завършат училище. На практика се оказва, че на част от българските деца не могат да получат образователна степен и им се орязва правото да се обучават.
Директорите имат финансови притеснения, свързани с делегираните бюджети. В тази връзка ние имаме предложение. Нашите конкретни предложения към проектозакона са към член 103 да се допълни индивидуалната форма на обучение присъствена, тъй като е записано, че тя е неприсъствена. Искам да поясня, че този текст е заимстван от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, който е изготвен в края на осемдесетте години, когато индивидуална форма на обучение се е прилагала само за деца, които временно отсъстват от училище, тоест със счупен крак или операция. Тогава специалните деца не са съществували. Сега те съществуват и се увеличават с всяка изминала година. Затова предлагаме към член 103, алинея 1 да се коригира, че индивидуалната форма на обучение е присъствена.
Към член 103, алинея 2 да се включи точка 3, а именно ученици, които поради специфични индивидуални особености не могат да участват в групова класна форма на обучение. Пак допълвам, че това се налага поради това, че точка 1 се отнася за ученици, които временно отсъстват от училище повече от 30 дни, това са деца с операция или счупен крак.
Към член 103, алинея 5 да се допълни следния текст, а именно „В случаите по алинея 2, точка 3 училището организира индивидуално обучение в училищни условия въз основа на медицински документ, издаден от лекарска консултативна комисия и доклад от екипа за комплексна педагогическа оценяване към РИО, като осигурява от 14 до 16 учебни часа седмично по индивидуален учебен план, който покрива училищния учебен план, разработен от учителя на класа, съгласуван със специалистите по съответните учебни предмети в РИО и утвърден от директора на училището. Училищното ръководство уведомява своевременно родителите за индивидуалния учебен план, организацията на учебния план и за условията и реда за осъществяване на проверката и оценката на знанията и уменията на учениците.”
Това допълнение се налага, тъй като поради финансови съображения индивидуалната форма може да се организира по редуциран учебен план и редуцирани учебни програми, което е ограничаване правата на учениците да получат завършен клас. Те получават само документ .
Към член 106, алинея 2 да се включи точка 5, а именно „когато учениците, които се обучават в индивидуална форма на обучение при условията на член 103, ал 2, точка 3 имат готовност да се включат в групова форма на обучение, дори и само по отделни учебни предмети, могат да променят формата на обучение и по определени предмети по предложение на учителя на класа и подаване на писмено заявление до директора на училището. Промяната на формата на обучение в тези случаи се допуска и по време на учебните занятия, тоест детето може да се социализира преди приключване на учебната година в някаква степен.
На основание член 225, алинея 6, точка 2, към член 229, алинея 1, точка 11 да се добави „и индивидуалната форма на обучение като „
Искам да приключа с това, тъй като делегираните бюджети на училищата с едно от основните притеснения на директорите да отказват такава форма на обучение на деца със специални образователни потребности.
Писмото на министъра на финансите и на министъра на образованието и науката ежегодно, с което се определят тези делегирани бюджети, там такива ученици на индивидуална форма на обучение липсват. Предлагаме да се добави и коефициент на учениците на индивидуална форма на обучение, така че към формулата за разпределение на средствата, получени от първостепенния разпределител с бюджетни кредити да се добави този коефициент. Тоест в зависимост от броя на учениците със специални образователни потребности – дали са пет или десет, да има възможност да се получат съответните средства за обучение на тези деца.
Искам да заключа, че искрено се надяваме предложенията ни ще бъдат взети предвид в интерес на българските деца, които поради своята различност не могат да бъдат обучавани в групова форма на обучение и на които се орязват правата да получат образователна степен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на госпожа Цолова.
Искам да Ви уверя, госпожо Цолова, че комисията по образованието и науката е отворена за мненията на специализираните не правителствени организации, на асоциации¸на сдружения. И то не само на думи. Не случайно следващото заседание ще продължи с изслушване на становищата и на други неправителствени организации. Очакваме становищата на Асоциациите на частните училища в България, защото този закон урежда и техния статут. Очакваме становищата на синдикалните организации. Аз благодаря за проявеното търпение от тяхна страна. Надявам се в плана на коректния диалог, именно в името на истината и на справедливостта, във връзка и с първата точка, която по предложение на госпожа Тенева обсъдихме, вие да направите необходимото, за да се преодолее това недоразумение, защото много са важни тези граждански инициативи. Те са важни за ориентир при взимането на политическите решения. Но когато те отидат в плоскостта на манипулацията и на клеветата, вече могат да дискредитират самата същност на тези граждански инициативи. Мисля, че е в общ интерес диалогът да бъде коректен.
Аз изслушах с внимание вашите конкретни предложения. Ще очаквам да ги оставите на хартиен носител. Ще ви бъда благодарен ако ги имате и на електронен носител.
ВЛАДИСЛАВА. ЦОЛОВА: Ние на хартиен носител сме ги внесли на 10 април в Комисията по образование и наука и към министъра в Министерство на образованието и науката .
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮТВИ МЕСТАН: Да, за да стигнат и до всички колеги. Ще ви моля, ако имате на електронен носител.
Уважаеми колеги, във връзка с предложението и на госпожа Богданова, и на господин Камбуров, и очерталото се съгласие да продължим разискванията по този токова важен законопроект, и с пожелание да запазим този коректен диалогичен тон, аз ще обявя края на заседанието с молба към вносителите. Защото ние ще говорим по много аспекти на този законопроект, господин министър. Но, в крайна сметка, няколко са големите промени. Една от тях е структурата на средното образование. В тази връзка ако наистина сме анализирали опита от прилагането на конституционната норма за задължителност на образованието да навършване на 16 години, нека се съгласим, че тази конституционна норма не се прилагаше докрай, именно защото възрастта не бе обвързана с определена степен или етап на завършено образование. Защото стоеше конституционният текст за 16-годишна възраст, академик Матеев, но задължителността се разбираше като етап завършено основно образование. Много ви моля да видим един малко по-ясна концепция на вносителя в лицето на Министерство на образованието и науката , имам предвид да обвържем 16-те години с десетия клас, но придадем някакъв статут на този десети клас. За да не повтаряме досегашната грешка. Защото ако не го направим, рискуваме отново, независимо от това, че вкарваме текста от Конституцията нарочно в закона, да се окаже отново неработеща на практика норма. Много е важно тук да обединим усилия и да видим какъв статут да дадем на този десети клас. Нещо в повече, с което да се обвърже конституционната норма за задължителност на образованието до 16 годишна възраст. Благодаря, ще очаквам по-ясна концепция в това отношение.
Закривам заседанието.

/Заседанието завърши в 17,20 часа/



СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА:
Благовеска Стефанова Лютви Местан