1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, внесен от Христина Христова и група народни представители (съвместно заседание с Комисията по здравеопазването) – 15.00 ч., зала 142

2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, внесен от Христина Христова и група народни представители (второ четене) – 16.00 ч., зала 456.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазване
Стенографски запис



П Р О Т О К О Л
№ 4

Днес, 8 септември 2005 г. от 15.00 часа се проведе съвместно заседание на Комисията по здравеопазване и Комисията по образование и наука към Четиридесетото народно събрание. Заседанието се проведе под ръководството на председателя на комисията – доц. Борислав Китов при следния

ДНЕВЕН РЕД:


1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 554-01-43 внесен от Антония Първанова и Тодор Михайлов Кумчев на 7 септември 2005 г.




Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости.


* * *

ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, откривам съвместното заседание на Комисията по здравеопазване и Комисията по образование и наука. Не виждам никой от вносителите. Това е един от начините, който не трябва да се прави. Пет души са вносители. Беше добре някой тук да дойде и да обоснове законопроектът, който е направен. Напълно съм на ясно, че е част от онези закони, които искат синхронизиране на нашето законодателство с европейското. Има много въпроси, на които вносителите следва да отговорят. След като не са тук, ще започнем с дискусия.
За съжаление на виждам представители от Министерството на здравеопазването.
Има ли официален представител? Ще помоля да се каже на Министерството на здравеопазването, че само в случаи когато е зает министъра не е редно да не присъства, особено когато става въпрос за висшите медицински училища и колежите около тях.
Ще помоля професор Овчаров и останалите гости, които са поканени за да вземем отношение по един важен въпрос.
Колеги, преминаваме към обсъждане на законопроекта. За съжаление отново ще повторя няма кой да го представи. Това не е добър атестат за тези, които са вносители. Вие имате мотиви към проекта. Много ви моля да вземете отношение по така представения законопроект.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, госпожи и господа, благодаря на господин Китов, за идеята да проведем съвместно заседание на Комисията по здравеопазване и на Комисията по образование и наука при Четиридесетото народно събрание. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравето, който ще разгледаме днес само на пръв поглед е закон, който засяга само здравеопазването. По своята дълбока същност това е законопроект, който има пряко отношение към Закона за висшето образование. Доколкото ще засегне пряко четиринадесет медицински колежа на територията на Република България.
Не искам да изпреварвам събитията и да взема отношение по същество по законопроекта, но в анонс ще кажа, че проблемът, който обсъждаме днес не би трябвало да се отнася само до медицинските колежи. Това е проблем, който засяга колежанското образование в България. Ако днес или след няколко седмици, след второ четене ние по удачен начин решим въпроса само с медицинските колежи, утре и в други ден ще почука на вратата признаването на дипломите за завършено колежанско образование в страните от Европейския съюз. Проблемът има пряко отношение към декларацията от Болоня за създаване на общата европейска зона за висше образование. Естествено е, че ние трябва да направим необходимите реформи защото сертификатите издадени от всички български висши училища да се признават безусловно в това общоевропейско образователно пространство. Големият проблем е, че Европа не познава степента “специалист по”. Европа познава двустепенното висше образование “бакалавър” и “магистър”. В България имаме множество на брой колежи, не само медицински, но и икономически, които произвеждат специалисти по. Идеята е за краткото висше образование, което да даде занаят. Бърза реализация на пазара на труда. Отново е направено по наш български обичай. Проблемът възникна през 1995 година когато трябваше да ликвидираме системата на полувисшето образование в България. За да вкараме по някакъв начин в системата на висшето образование, за да не засегнем нито едно полувисше училище измислихме не съществуваща в Европа образователна степен “специалист по”.
При това положение съм убеден в необходимостта от цялостна реформа в колежанското образование. Не само в системата на медицинското образование. Това трябва да се направи с колежанското. Така или иначе Европа на първо място поставя въпроса като императив по отношение на регулираните професии. В системата на колежанското образование обучение по регулирани професии се провежда основно в медицинските колежи. За това се явява и този палиатив на този етап чрез закона за изменение на Закона за здравето. Ние ще трябва да заставим 14 медицински колежа да се преобразуват или във филиали или в медицински факултет. Позволете ми да кажа, няколко неща. Дълбоко се съмнявам, че в момента има повече от един, два медицински колежа, които да са в състояние да понесат тази трансформация от медицински колеж във факултет. Тук на помощ ще дойдат текстовете от Закона за висшето образование, където към определението за факултет, прочитаме едни много тежки условия, на които едва ли нашите медицински колежи ще могат да отговарят. Това е 40 членен състав, от които хабилитирани минимум 50 на сто на основен трудов договор, 75 на сто от лекционните курсове следва да се четат от хабилитирани преподаватели. Това са параклинични специалности, по които все още нямаме подготвени медицински сестри. Професор Маркова се явява една от малкото бели лястовици в страната като цяло заедно с доцент Кръстева от Пловдивския медицински колеж.
Хубаво е, че има един срок, който се признава за тази трансформация. С това въведение искам да спра, защото мога да говоря с часове по този въпрос. Искам да помислим да направим един анализ на прилагането на този закон. Колко от медицинските колежи в България биха оцелели с много големи усилия, убеден съм, че само тези медицински колежи, които са базирани към университетските медицински центрове Стара Загора, Плевен, Варна, Пловдив, София, по някакъв начин ще успеят да пригодят структурата си към изискванията на закона за факултет. Трудно биха могли да бъдат преобразувани във филиали, защото по отношение на филиалите господин председател нашия специален закон има други ограничения, които следва да се имат предвид. Филиали се създават там където няма други висши училища, които да предлагат обучение в това професионално направление или в тази област на висшето образование. Това автоматично означава, че нито в Пловдив, нито в София, нито във Варна медицинските колежи биха могли да се преобразуват във филиали, защото там има медицински университети, които предлагат подобен тип обучение в тази област. Там по необходимост трябва да се ориентират към факултет. Казах ви какви са проблемите за факултет.
От друга страна ние непременно трябва да решим този въпрос, защото това е директива на Европейския съюз. Това е императив, с който няма как да не се съобразим.
Маркирах само няколко от проблемите, за да очертая кръга от проблеми, които имаме да решаваме между първо и второ четене на този законопроект.
Водя се от убедеността, че ще намерим най-точните решения между първо и второ четене по отношение на преходните срокове само, ако прецизираме нещата в тясно сътрудничество с Националната асоциация на колежите в България, с асоциацията на медицинските колежи. Искам двете комисии между първо и второ четене в тясно сътрудничество с академическите среди в лицето на професор Овчаров да се опитаме да предложим най-удачните решения.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, имате думата.
ВЛАДИМИР ОВЧАРОВ: Уважаеми господа председатели, уважаеми дами и господа народни представители. По този въпрос Съвета на медицинските ректори в България, чийто председател съм, сме изпратили писма до двете министерства.
Господин Местан е прав, че само някои ще могат да направят факултети. Вероятно това ще стане в Пловдив и София. Те имат потенциал да направят факултети. Останалите три висши медицински училища във Варна, Стара Загора и Плевен бяхме решили и предложили да бъдат включени към медицинските факултети и да бъдат обучавани, тъй като нямат потенциал да създадат факултети според изискванията на закона.
Въпросът е изключително важен и сериозен. Това съм казал и пред Съвета на ректорите в България. Има и други колежи в България какво ще стане. В Софийския медицински университет има три колежа. Единият е най-старият в България. Той има реален потенциал да стане факултет за медицински сестри и акушерки. Веднага следва въпроса, какво ще стане с осемте други специалности, като рентгенови лаборанти, клинични лаборанти, като рехабилитатори, масажисти и т.н. Тогава те ще трябва да напуснат колежа ли? Въпросът е сериозен. Има четиринадесет колежа в България, които обучават медицински сестри и акушерки. Има ли логика когато ще има два факултета, които ще бъдат специализирани за медицински сестри и акушерки в София и Пловдив и три медицински факултета, които имат право да обучават втора специалност освен медицина, акушерки и медицински сестри. Например, единият от колежите ни е в Благоевград. Той обучава само десет или петнадесет медицински сестри. Ако трябва да приберем тези хора да се обучават в София и веднага ще се повдигне въпроса какво ще кажат хората от Благоевград? Подобно е положението във Враца и в не по-малко от 10 факултета. Това са сериозни въпроси, които засягат поне десет градове. Ако не може сега да се реши въпроса готов съм от името на медицинските директори да дойда и да обсъждаме колеж по колеж, как да се направи, как да се поискат нещата. Има ли смисъл да съществуват. Например, Благоевград обучава 20 медицински сестри. Има ли смисъл да бъдат обучавани когато в София или Пловдив ще има факултет. Благодаря за вниманието. Готов съм да отговоря на много въпроси, тъй като това е изключително важна тема. Най-големият въпрос е какво ще стане с останалите специалности и къде ще се обучават?
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Доктор Кръстева бихте ли взели отношение по въпроса.
КРЪСТЕВА: Това, което искам да кажа като директор на Медицинския колеж в Пловдив. От двадесет години съм в системата. Смятам, че въпросите са много трудни за решаване. Необходимо е да се намери най-добрата форма, за да не стане така, че след известно време отново да има някакво преобразуване. Свидетел съм на това, че бяха със средно специално, със средно образование, полувисше, УПК, специалист и т.н. Досега имаме издадени над 10 вида дипломи от медицинските училища, които не могат да намерят мястото си не само в България, но и в Европа и навсякъде по света. Те се чудят каква е тази диплома. Защо имаме различни дипломи? Веднъж завинаги трябва много сериозно да се помисли по този въпрос. Прав е професор Овчаров като казва, че за сестрите и акушерките това е въпрос, по който задължително следва да се помисли и да се реши. Останалите специалности къде ще отидат? Ще ги върнем към средното специално образование или средните училища. Това са медицински специалисти, които работят със здравето на хората. Те носят отговорността, както морална, съдебна, етична и т.н. Необходимо е да се помисли какво ще бъде. Факултет по здравни професии, който да обобщава всички тези специалисти или специализирано професионално училище, което да обучава по здравните професии. Това са неща, които не могат да се решат изведнъж. Много са ощетени тези специалисти. Това са специалистите, които са дискриминирани до известна степен. Получавайки степента “специалист” те не могат да продължат в следващите степени, ако не вземат бакалавърската. Т.е. те нямат право да надграждат, което никъде по света го няма. Вземайки едно такова решение мисля, че съвместно с двете комисии, може да се реши един много сериозен и важен въпрос, който се отнася за цялостното здравеопазване и образование.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Заповядайте професор Маркова
СТАНКА МАРКОВА: Уважаеми председатели на двете комисии, уважаеми членове на Комисията по здравеопазване и Комисия по образование и наука. От асоциацията на професионалистите по здравни грижи, каквото е сборното понятие на всички тези сестри, акушерки, лаборанти и т.н. имаме становище и писмено предложение до Министерството на образованието и науката, но все още не е изпратено. Предлагаме цяла стратегия, която предлага асоциацията на тези специалисти.
Първо, завършила съм за сестра, работила съм като сестра със средно специално образование. След това съм следвала медицина и съм преминала към всички нива до професор по социална медицина на обществено здраве, здравен мениджмънт и информатика. Бях първият професор, който преподаваше мениджмънт на здравните грижи в новооткрития факултет по сестринско дело към Софийският университет навлязох в проблематиката и разбрах, че това съсловие е много важно за качеството не само на грижите на населението, но и за здравето му. Много отдавна започнахме да работим към стандартите, тъй като са използвани всички европейски и канадски помагала, защото в България нямаше такива.
Какво е най-важното според нас. От името на асоциацията съм направила едно писмено предложение.
Първо и най-голямата грешка, преди да говорим какви ще са колежите, в Закона за здравето до края на второто му четене фигурираше специалност “Здравни грижи”. След това здравната комисия на 39-тото Народно събрание отиде на едно изнесено заседание във Велинград и не ясно как се оказва, че здравните грижи ги няма като професионално направление, а е заместено с обществено здраве. Обществено здраве е специалност, която в европейските стандарти не е медицинска. Нямам нищо против да фигурира в Закона за здравето. Ние не можем като асоциация по нашия закон да сертифицираме една сестра и да запишем, че е завършила обществено здраве, а е получила специалност. Може би не знаете, че има десет специалности за сестри. Взела е специалност по оперативна техника. За Европа медицинските регулирани специалности са медицина, стоматология, фармация, термална хирургия, сестри и акушерки. Другите специалисти, рехабилитатори и всички останали се наричат приобщени здравни специалисти.
Обезателно трябва да се добави специалността “Здравни грижи”, защото каквото и да измислим след това ние затваряме техният път. Те не са медицински специалисти. Европа иска да имат диплома, на която да бъде записано медицинска сестра или акушерка. Да имам минимум 10 години средно образование, да има 3 години обучение, да има 4600 часа, да е учила изброените в стандартите предмети с една трета практика и точно какъв хорариум, който е задължителен.
Ако това го няма не можем да я сертифицираме. Разбира се имаме начин да го направим от хората, които са карали десет години и са работили петнадесет. В колежите се изучава много малко практика.
Второ, започвайки хабилитирани лица да ходят като амбулантни преподаватели в колежите в България и да четат лекции, подготовката на сестрите и акушерките спадна. Защото това е едно гостуване на преподавателя. Тук е записано, че трябва да им се преподава от хора, които са завършили базово образование за сестри и акушерки и имат академична степен. Разбира се, в България това ще стане постепенно. Аз бях първият професор по здравни грижи, защото имаме базово образование. Ние работихме по европейски проект.
Нашето предложение за колежите е следното: Колежите, които са към университетите да станат факултети по здравни грижи. По този начин няма да има дублиране нито на Факултета по обществено здраве, нито на медицинския факултет. Разбира се вариантите по Закона за висшето образование могат да се обсъждат допълнително. В колежите, които пътуват за десет, двадесет студенти, да подготвят помощник сестри с месните сестри, които имат бакалавър ски и магистърски степени по педагогика. В целия свят има помощник сестри, които осигуряват базовите грижи, като хранене, хигиена и т.н. Сестрата трябва да знае да комуникира. Да има време с пациента. Тя знае желязно нормата и ако има отклонение знае, че не се слага, но се сигнализира лекаря. Така е в целия свят. Нашето предложение е в тези провинциални колежи без университети да се подготвят помощник сестри.
В системата на средното професионално образование.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Ще помоля да го уточните, защото е много важно.
СТАНКА МАРКОВА: В системата на средното образование. След това могат да продължат обучението си за сестри след като поработят известно време.
Имаме предложения и по точките.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Разглеждаме законопроектът на първо четене.
СТАНКА МАРКОВА: Най-основното е, че следва да се прибави специалността “Здравни грижи”. Колежите няма нужда да излизат толкова скъпо без да има ефект в качество от хабилитирани лица. Нека към университетите да се увеличи приема. Вече имаме голяма нужда от сестри. Колежите да не се страхуват, че няма да имат достатъчно кандидати. Не сме съгласни да са четири годишни, защото учат до дванадесети клас.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви. Колеги имате думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Искам да направя няколко бележки по така поставените от професор Маркова въпроси. Колеги може би по-скоро и за медията, която също проявява интерес. Проблемът е, че България бълва множество на брой медицински сестри и акушерки, които не могат ад се реализират на общо европейския пазар на труда нито сега, нито след време, ако не направим тази реформа, която обсъждаме в момента. Те са със статут на “специалист по”. Идеята на законопроекта е да получат образователна степен “бакалавър”. Какво е необходимо да се направи за тази цел. Ние нямаме проблем със срока на обучение. Европа също произвежда бакалаври с три годишен срок на обучение. Проблемът е в хорариума. Не сме достигнали тези 4600 часа. Не сме покрили изискването и за практически занятия на съответните бакалаври. Професор Маркова очерта още един въпрос, който определено не е решен в предложения законопроект и трябва да се помисли между първо и второ четене. Медицинските сестри дали са към професионално направление обществено здраве? Поставихте под съмнение този въпрос. Ако ние целим да направим конвентируеми нашите дипломи за висше образование, а не решим този въпрос може да се окаже, че нищо от така очертаните проблеми няма да сме решили, ако не прецизираме нещата между първо и второ четене. За това беше необходимо да заседават и двете комисии. Имам един въпрос към вас. Именно защото, това професионално направление “Обществено здраве” може би не включва цялата палитра от специалности, по които се провежда обучение в днешните медицински колежи. Смятате ли, че преобразуването във факултет или включването като специалности към медицинските факултети, както очерта хипотезата професор Овчаров ще реши проблемите? Няма ли да останат извън някои специалности, по които медицинските колежи днес провеждат обучение. Смятате ли, че текстът на вносителя трябва да се разшири с още една форма, в която биха могли да се преобразуват медицинските колежи само ако отговарят на много тежките условия, които са уредени в Закона за висшето образование, а именно специализирано висше училище поне едно в България, което да се окаже и методологическия национален център, който да обслужва и останалите медицински факултети с тези специалности или специализираните факултети към медицинските университети в България? Как ви се струва тази идея.
СТАНКА МАРКОВА: Мисля, че по правилно е те да бъдат към медицинските факултети. Познавам американския опит, европейския и в опита в Англия. Те започват заедно двете години медици и сестри. Всички имат една подготвителна анатомия. След това се разделят в зависимост от техните желания. Всички учат три години базово за сестра общ профил. След това продължават обучението си.
Най-важното е, че на много малко места са бакалаври. Записани са всички от колежите и се знаят задължителните предмети с хорариума. Това е изпратено от Световната здравна организация.
Изчислила съм, че ако имат практически така както е в цяла Европа денонощни 34 часови дежурства. Това са 5050 часа за три години с ваканцията. Нашата програма не е добре конструирана.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Професор Маркова, това са технически въпроси, които не се отнасят до закона. Нека да се ограничим само по закона.
Ще помоля от Министерството на здравеопазването да изкажат своето мнение, защото становището, което прочетох току що е меко казано повърхностно. На много от поставените въпроси изобщо не се отговаря.
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ: Дирекция “Правна” на Министерството на здравеопазването.
По законопроекта, който беше представен ние твърдо го подкрепяме. Уважаемите народни представители знаят, че това е законопроект, който е свързан с евро интеграционния процес.
Мисля, че той третира няколко проблема. Единият от проблемите, за който стана въпрос е свързан с отмяната на възможността да има образователно квалификационна степен “Специалист”.
Считаме, че това е процес, който е свързан с европейската интеграция. Знаете, че в Европа такава образователно квалификационна степен не съществува.
Според нас, в законопроекта следва да бъдат добавени някои неща, особено тези, по които са залегнали разпоредби в заключителните и промените разпоредби свързани със сроковете и прецизиране на текстовете.
Мисля, че това е един процес, който трябва да бъде дебатиран на второ четене.
Следващият въпрос, който е решен в законопроекта е относно текстовете свързани с новото законодателство. А именно с приетия Закон за съсловните организации на сестрите, акушерките и асоциираните медицински специалисти. Мисля, че тук трябва да има консенсус, защото знаем, че това е един нов закон, който трябва от само себе си да бъде решен и да намери своето подобаващо място в Закона за здравето.
Естествено свързан е с процеса на присъединяване към Европейския съюз и да намери място в разпоредбите свързани като член 186 и следващите относно признаване на медицинската професия и практикуването на граждани, които са от държава членка на Европейския съюз.
Искаме да добавим, че към този текст следва да се добави и Швейцария.
Друг проблем, който според нас е успешно решен в законопроекта е свързан с уреждането на колежите. Считаме, че трябва както е разположено в преходните и заключителните разпоредби да бъдат преобразувани, за да може действително да се реши въпроса с издаването на дипломите, които са свързани с образователно квалификационната степен “Специалист”.
Нашето становище за съжаление закъсня и не успахме да го представим на време. Предоставено е само на председателя. За второ четене ще предоставим становище относно конкретните редакции на текстовете.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Съжалявам, че министърът не е тук, но на следващото заседание ще присъства. Тогава ще бъде приет този закон. Става въпрос да отговорите какво ще стане с тези четиринадесет колежи, които няма да могат да се преобразуват във филиали и факултети? Да отговорите каква е концепцията и какво става с всичките специалности извън акушерки и медицинските сестри? Какво става със съдбите на тези хора? Следващият въпрос е относно въпросите, които бяха поставени от професор Маркова.
Необходимо е да има една ясна концепция. Преди всичко става въпрос за параграф 1. Останалите неща са сравнително лесни и адаптационни и не носят последствия. Става въпрос за много човешки съдби. Къде ще учат останалите – рентгено лаборанти, рехабилитатори и зъботехници? Какво ще стане? Къде ще отидат? Факултет ли ще се прави или ще ги връщаме към образованието. Благодаря на Комисията по образование, че този въпрос се разглежда съвместно. Не може да няма отговор на тези въпроси.
Министърът да отговори заедно със Съвета на ректорите каква е готовността за да станат факултети? Имат ли нужните хабилитирани специалисти и хорариум. В кои от градовете ще могат да станат филиали по Закона за филиалите, така както каза господин Местан? Без да отговорим на тези въпроси вие знаете, че удряме капакът на много хора.
Мисля, че това не трябва да го позволяваме без да има едно ясно и изчистено становище. Да не говорим, че се внася този законопроект и тук не присъстват нито едни от вносителите.
Ние ще проведем дискусията. Моето предложение е тук да присъства министъра на образованието, министъра на здравеопазването и да има ясно становище какво ще се направи със стотици хора. На пръв поглед звучи добре да ги изпратим като професионално…, но оттам нататък какво ще стане. Останалите специалисти могат ли да продължават или не могат? Без да имаме ясни отговори на тези въпроси. На пръв поглед ще се направят филиали, но ще може ли? Професор Овчаров, каза че някъде ще станат факултети. На други ще се даде възможност да се прави от медицинските университети. Необходимо е за всяко едно нещо да има ясно разписана концепция.
Мисля, че няма да има проблеми по останалите членове на законопроекта. Те са по-скоро адаптационни, и нещо може да се добави. Приемам, че следва и формацията да се включи. Останалите неща са за промяна на имена и привеждане на синхронизация.
Ако искаме някой да закрием… Ние с един текст закриваме повече от две трети от тези неща. Може ли по този начин това да става без ясна концепция, какво ще стане с тях. Без да дойдат и да кажат, да съгласни сме. Искам отговори на тези въпроси?
ВЛАДИМИР ОВЧАРОВ: Искам да помогна на министерството. Необходимо е всички тези четиринадесет колежа да вземат какви специалности се обучават и броя на хората в тези специалности.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Броят на специалистите, които преподават.
ВЛАДИМИР ОВЧАРОВ: Броят на тези, които преподават и обучават.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Включително в кой град може и в кой не може. Разбира се.
ВЛАДИМИР ОВЧАРОВ: Необходимо е да се вземе броят и специалностите. По колко има всяка специалност.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Има ли капацитет да се прехвърлят.
ВЛАДИМИР ОВЧАРОВ: Готов съм да присъствам при тези разсъждения.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Комисията по здравеопазване е водеща по отношение на този законопроект. Разбира се вие ще вземете решение кога да проведете гласуването по законопроекта. Убеден съм, че това няма да бъде достатъчно далеч във времето, защото все пак има срокове, с които трябва да се съобразяваме.
Молбата ми към Министерството на здравеопазването е следната. Не само по отношение на тези въпроси, които вече се повдигнаха, но имайте предвид, че по отношение на признаването на квалификационната степен въпроса за вече завършилите медицински колежи ще продължава да стои, защото никой в Европа няма да гледа какво е записано в закона, че там сме признали една степен по-висока на вече завършилите медицински колежи, и от “специалист по” сме ги обявили по закон, че са “бакалаври”. Онова, което ще се гледа от европееца преди да реши дали да назначи съобразно този ценз нашия гражданин в Европейския съюз на работа е какъв е хорариумът. За това смятам, че трябва да се предвиди възможност за допълнително обучение на вече завършилите медицински колежи, за да покрият необходимият хорариум, ако това е възможно. Само поставям този въпрос, ако е възможно? Не се смятам за специалист в тази област. Сезирам едно бяло петно, което следва да бъде запълнено. Благодаря ви господин председател. Ако вие се ориентирате към ново заседание, след което да се проведе това гласуване ние ще помолим като Комисия по образованието и науката да се оттеглим, защото имаме още работа.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Доцент Китов, съгласна съм с всичко, което казахте. В този смисъл поставените от вас въпроси към представителите на двете министерства според мен имат съществено значение за това, което ще решим по отношение на параграф 7, алинея 1. От къде идва този срок до началото на учебната 2006/2007 година да стане това преобразуване? Вие сте абсолютно прав. По принцип господин Местан вече засегна този въпрос. Според мен, няма алтернатива за двете специалности медицински сестри и акушерки да се върви към факултети и да се изпълни това, което се изисква по параграф 1 на този проектозакон. Въпросът е да дадем един необходим отлагателен период това да стане по един естествен и да се извърви цялата процедура.
Защо е записано 2006 – 2007 година? Има броени месеци до тогава. Ние сега ще разгледаме промени в Закона за професионалното образование и обучение. Там за всички отлагателни периоди казваме до влизането на България в Европейския съюз.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря ви.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Имам два въпроса, ако може да бъдат уточнени. Още в първия параграф, член 175, алинея 2, с текста, който е предложен нашите “магистър фармацевти” изведнъж стават “бакалаври”. Във момента фармация се завършва с образователно квалификационна степен “магистър-фармацевт”. В закона сме записали, че право да разкриват аптека имат магистър-фармацевти. Изведнъж станаха бакалаври.
Записано е, че при подготовката и придобиването на образователно квалификационна степен “Бакалавър” по специалности от професионални направления “Фармация”. По този начин разбирам текста. Никъде не е записано помощник. Записано е, че завършилите професионално направление “Фармация” са бакалаври.
Към момента “обществено здраве” е магистърска степен. Тук отново се появява степен “бакалавър”. Друг е въпросът, че има факултети, например Варненския започва с бакалавър, след това гради магистър. Софийският факултет изгражда направо магистър.
Стават ли нашите магистър-фармацевти по смисъла на този текст бакалаври? Стават ли магистрите ни по обществено здраве и те бакалаври? Какво ще стане с тях.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Законът е ясен. Прочетете го отново. Алинея 1 остава. Разширява се алинея 2.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Поставиха се изключително важни въпроси, които са тежки за разрешаване. Абсолютно съм убеден, изказвам моята убеденост, че през следващата седмица тези въпроси не могат да бъдат решени. Ще се аргументирам защо. Поставя се въпрос за образованието на българските медицински сестри, акушерки, за бъдещето на колежи, за начина на обучение на тези медицински специалисти. Това са далеч повече въпрос, които си поставя за задача да реши един законопроект, който е свързано със синхронизиране на нашето законодателство.
Смятам, че този законопроект трябва да се изчисти и там където не може да се изчисти да кажем, ние следва да поставим един максимално дълъг срок. Този максимално дълъг срок да даде възможност да имаме възможност за такова преобразуване, за да можем в кратко време да приемем един такъв законопроект. Законопроект, който ще преобразува основите на медицинското образование у нас, включително на тези които са бакалаври трябва да се внесе от съответното министерство по съответния ред. Такъв законопроект не може да бъде решен по този начин. Професор Маркова говори за една система на обучение, която е обсъждана многократно. Искам да задам въпроса защо ние имаме катедра по химия и по биология в Медицинския факултет, когато има химия и биология в съответните университети? Защо не се започва с медицинско училище обучението по медицина, а се започва с химия, биология и математика? Това са въпроси, на които трябва да отговори със съответната тежест Министерството на здравеопазването съгласувано с всички останали министерства. Разбира се и Министерството на образованието и науката. Специалистите да изразят своето становище. Оттам да тръгнем към основна преподредба на обучението по медицина, стоматология, фармация, медицински сестри, акушерки и други медицински специалисти.
Приканвам ви да не поставяме тези въпроси, а да изчистим този законопроект с максимално дълги срокове. Да бъде приет за следващата седмица и да вървим към подготовката на една цялостна система на базата на дискусия. След това да има и законопроект от страна на Министерския съвет, защото тръгнем ли да решаваме на базата на този законопроект огромните проблеми на специфичното образование.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Колеги, искам да кажа, че напълно съм съгласен с това, което беше казано от доцент Щерев. Въпреки, че аз дълбоко в себе си мисля, че трябва да се постъпи по радикално.
Мисля, че този законопроект трябваше да бъде изтеглен и да се вкара от Министерството на здравеопазването във вид, който ясно да отговаря на всички изисквания. В противен случай синхронизираме на пръв поглед част от нашето законодателство. След това една голяма част от въпросите остават не решени. Ако беше въпросът, съвсем лесно българските стоматолози да се кръстят лекари по дентална медицина. Все пак смятан а едно име, не променя останалите неща. Тук е свързано с много съдби. Става въпрос къде едно много фундаментално за страната медицинско образование как ще се развива.
Не зная как е вкаран този законопроект, от Министерския съвет или от колегите народни представители. На кой е този законопроект?
ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми колеги присъединявайки се към вашите притеснения имам друг тип притеснения, които са свързани с възможността може ли да се пристъпи към един по-дълъг отлагателен срок.
Според мен, е изключително важно да има становище на Комисията по европейска интеграция.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Имаме становище на тази комисия.
ХАСАН АДЕМОВ: Ако в присъединителния договор ние сме поели ангажимент свързан със затварянето на глава “Свободно движение на хора” да уредим този въпрос до влизането ни в Европейския съюз. Тогава всички тези неща, за които стана въпрос ще бъдат закъсняли. Т.е. досега е трябвало да свършим това, за което говорим.
За съжаление не искам да съм прав, но предполагам, че съм прав. Ако това е така трябва да имаме вариант за решение, тъй като най-вероятно става въпрос към влизането ни в Европейския съюз следва да имаме действаща практика по приложението на закона. Ако това е така ние сме поставени пред една изключително тежка ситуация. За да намерим изхода следва да бъдат ангажирани най-малко министрите на образованието и на здравеопазването.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Решихме да изслушаме тяхното мнение другата седмица.
ХАСАН АДЕМОВ: Това, което беше казано от доцент Щерев отново е вярно, какво ще решат двамата министри. Това е друга тема, но едва ли комисията може да поеме тази тежка отговорност за да затвори тези колежи, за които говорим.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Доктор Адемов, преди малко имаше едно изказване. От Комисията по европейска интеграция се смята, че законът е добър. Тогава когато се приравнят с лека ръка с един текст досегашните сестри и акушерки се приравняват на бакалаври. Абсолютно съм сигурен за това и наистина е така. Когато един работодател иска да вземе медицинска сестра от тук първо ще я попита къде е учила, какви предмети и по какъв хорариум. Това не може да се скри. Ние лъжем себе си. Проблемът няма да се разреши за една седмица. Проблемите са изключително сложни.
Можем да направим така, че този законопроект да бъде разгледан. Ако се забавим с една или две седмици веднага ще започнат да ни притискат от други комисии и от Министерски съвет, за това че трябва да върви напред. Кардиналните въпроси не могат да се решат сега и в момента с този законопроект.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Зная, че двамата министри в момента нищо не могат да решат. Те могат да поемат ангажименти пред комисията в определени срокове с поверените им министерства да представят ясна концепция, която на базата на нашите контролни функции след това да бъдат изискани.
ХАСАН АДЕМОВ: господин Китов, ако ми позволите да отговоря по някакъв начин. Необходимо е да разширим кръга на министрите. Да бъде поканена и госпожа Меглена Кунева.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Приемам вашето предложение.
ХАСАН АДЕМОВ: По този начин ще бъдем прецизни, точни и с достатъчно ясни аргументи, за да е ясен субекта на отговорност. Комисията не може да се превърне в единствен субект на отговорност.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Съгласен съм.
ТОДОР КУМЧЕВ: Въпросът, който разглеждаме днес е изключително важен. Това е вид революцията в образованието на тази категория медицински персонал, който е не по-малко от 60 на сто в нашите болнични заведения в страната. Ето защо и аз се солидализирам с това, че този проблем не може да бъде решен за няколко дни.
Имам един конкретен въпрос, за това и поисках думата, след което ще изкажа някои свои съображения. Въпросът ми е към специалистите от Министерството на здравеопазването. Там има една дирекция, която се занимава с тази категория специалисти.
По време на реформата на здравеопазването в Република България колко специалисти от различните специалности за тази категория са необходими, за да може след това да говорим по-спокойно за преструктурирането?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Пред нас има два пътя. Единият е на законодателната мимикрия, към който се плъзгаме. Другият е на промени, които да променят не само наименованията и същноста, но и принципите. Тук става дума за промени в здравната стратегия. Работа на Министерството на здравеопазването когато се разглеждат такива важни неща е да има становище, не само върху думите, но и върху принципите, които се залагат в една дългосрочна перспектива. Разбрах, че сравнително леко може да стане преобразуването в Пловдив и София. Твърде възможно е във Варна, Стара Загора и Плевен. Така от 14-те медицински колежа, с 9 не е ясно какво ще се случи.
Какво ще стане с вече получилите диплома “специалист по”. Ще могат ли да влезнат при условията на член 182, който урежда реда за продължаващото медицинско образование. В Наредба № 31 терминът е “продължаващо обучение”. Сега действащата Наредба № 31 или промени в нея биха дали възможност хората, които имат образователна степен “специалист по” да добавят хорариум и образователна възможност, които да ги приравнят към вече новите специалности, които ще въведем? Не зная отговора на този въпрос. Добре е Министерството на здравеопазването да има отношение към него.
В текста, който е заложен в член 82, алинея 1, е създаден един ред, според който продължаващото обучение се извършва при условия и по ред определени в договори с висшите медицински училища. Договорите с висшите медицински училища могат да уредят частни въпроси. Принципният въпрос се урежда от Министерството на здравеопазването в съответната наредба. Тази наредба определя условията, при които може да протича продължаващото обучение, както на лекарите, така и на лекарите по дентална медицина и останалите медицински специалисти. Това са въпроси, за които моля да се дадат отговори от Министерството на здравеопазването. Здравната политика е работа на министерството. Нашата работа е да бъдем коректив и да извършваме законодателните промени, които ще дадат възможност да се провежда тази здравна политика. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Договорът е договор, но кой ще плаща? Тези хора са учили по българските закони. Тези, които са в Пловдив ще работят и ще изкарват курсове, но останалите как ще идват до София.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Думите на доктор Йорданов ме подтикват да мисля в друга насока. Ние по този начин с предлаганите промени на практика ще закрием определени медицински училища за медицински сестри. Ако погледнем от гледна точка на парите за българското здравеопазване ще видим, че в момента не е ефективно структурирано, защото във всяка система на обществено здраве се търси съотношението между лекари и останали медицински специалисти да бъде колкото е възможни и колкото обстоятелствата и квалификацията позволят по-голямо. Например, ако у нас съотношението между лекар и медицинска сестра е две към едно или две и половина към едно в страните от Европейския съюз е около пет към едно. Всяка система на обществено здраве се стреми да вложи с по-малък ресурс да получи съответно обществено здраве –повече за съответните средства. Това означава, че не само как ще се изнасят медицински сестри. Тук медицинските сестри трябва да бъдат многократно повече. За да бъдат многократно повече и добре подготвени, за да са на самостоятелна работа, това отново е въпрос на стратегия. Какво ще бъде обучението им? Какво ще бъде тяхното място в системата на здравеопазване? Това е толкова важен въпрос, за да се реши само със закриване и разкриване, това е някакъв абсурд.
Сигурен съм, че ще се настоява за по-бързо приемане на този законопроект.
Мисля, че можем да приемем законопроекта в частта му и да спазим определени изисквания. Да започнем сериозна работа по всички тези основни въпроси на българското здравеопазване.
Смятам, че въпросите за обучението на лекари, стоматолози и фармацевти. Всички тези неща изискват задълбочено обсъждане и работа на един законопроект, който трябва да се внесе и подготви от Министерството на здравеопазването. Това е още един аспект на това, че не е възможно с този законопроект да бъдат решени въпросите, които поставя.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Напълно съм съгласен и най-малкото аз искам да преча на процеса. Вие виждате, че ние сме една от малкото комисии, която провежда два пъти заседания седмично. За мен е не допустимо толкова важни неща да се приемат в отсъствието на тримата министри, които отговарят за тях. Необходимо е да поемат ангажимент пред нас, че това за което говорите ще се направи. В определени срокове тези неща ще бъдат решени.
Смятам, че нищо няма да попречи следващата сряда отново да се разгледа този законопроект и да се приеме. Да имаме уверението, защото бяха поставени много въпроси. Кои са тези, които ще се закрият? Колко е хорариумът? Колко ще трябва да се учи, за да се достигне този хорариум? Какво ще бъде движението на хората? Колко специалисти работят? Кой ще заплаща за това? Когато се разбере, че има концепция ние ще поемаме сроковете заедно с ръководителите на ведомствата, за да може след месец и половина да кажем къде е законът, за който говорихме.
ВЛАДИМИР ОВЧАРОВ: Искам да добавя нещо, което беше засегнато и от госпожа Маркова. Необходимо е да се помисли реално, тъй като отговаря на въпроса, какво ще стане със тези сестри и акушерки, които имат специалисти.
В момента се обучават при 2600 часа. За да бъдат бакалаври трябва да имат 4600 часа. Добре, част от тези часове са подготовка изпити, стаж и т.н. Това означават 70 часа на седмица.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е абсурдно.
ВЛАДИМИР ОВЧАРОВ: Поне тир години и половина трябва да бъде обучението. Под тази граница то няма да бъде сериозно. За три години ще станат бакалаври и за една година магистри. На четвъртата година ще излезнат като магистри. Това е много опасен и хлъзгав момент. Необходимо е да се помисли много сериозно и по този въпрос. Материята е много плъзгава. Какво ще стане с лаборантките и зъботехниците, които се обучават три години. Ние ще им кажем, че са специалисти, а останалите при три годишно обучение ще станат бакалаври.
Много моля да се имат предвид и тези цифри, които са много смущаващи.
ЕВГЕНИЙ МИНКОВ: Проблемът действително е много сериозен. Ще говоря само по нашата специалност, въпреки че познавам някои неща в медицината и стоматологията.
Моето становище е, че с този закон трудно могат да се решат проблемите. Специално проблемите с фармацията. Магистър-фармацевтът се обучават единствено във Факултета по фармация в София. На друго място не се обучават.
Проблемът е, следният. Бакалавър-фармацевт, това което познавам като практика в Европа не съществува. Как ще решим този въпрос? Задължително ли е при нас да има бакалавър-фармацевт? Например, в Германия е помощник фармацевт. В Англия е асистент. Необходимо е да помислите как да се измъкнете от това положение, в което се намирате. Напълно съм съгласен с вас, че засега трябва да се промени само закона, който не решава тези големи проблеми на медицинското образование. Нещата са много по-сложни.
По отношение на колежите. Съгласен съм, че не всички колежи са равностойни по начин на обучение. Не мое един хоноруван преподавател да за три дни да прочете лекциите за цяла година.
Необходимо е да се помисли, но за това има акредитация. Да се види отговарят или не отговарят. След като отговарят ще останат.
Имам следната идея относно хората, които завършиха със специалност “специалист по”. Тези, които са завършили биха могли чрез някакви приравнителни изпити, след дипломно обучение или след продължително обучение, да се въведе норматив. Тези хора не могат да останат извън борда. Те са добри специалисти. Може би по-добре от тези, които завършват сега. Т.е. това е една възможност за даване на степен. Преди време се явяваха на изпити.
Съгласен съм, че действително Министерството на здравеопазването трябва най-накрая да обърне внимание на медицинското образование. Имам предвид медицина, стоматология, фармация и останалите. Това са неща, които са много съществени. Би трябвало те с помощта на хора, които са специалисти в тази насока да решат този проблем съвсем точно и правилно. Не трябва да бързаме да решаваме този въпрос и да решим нещо, което утре отново трябва да се променя. Не зная дали една седмица е достатъчна за този голям проблем.
ПРЕДС. БОРИСЛАВ КИТОВ: Целта е тримата министри да са на ясно с проблемите, да поемат ангажименти и задачите, които в последствие да се направят. Тук възникват и въпросите, след като ние договаряхме тези неща защо не са готови? Защо сега не получаваме ясна концепция на базата на всичко, което беше договорено? Що се отнася до изпитите няма да стане само изпити, защото се иска хорариум. Въпросът е, след като ще трябва да се обучават къде ще бъде? Кой ще ги освобождава от работа? Кой ще заплаща? Това са много хора 70 – 80 хиляди души.
Колеги, виждате че има много въпроси. Ще ви помоля всеки да промени в родните им места как стоят нещата, да направите проучване за да бъдем по-подготвени за следващото заседание на комисията. Напълно съм съгласен да поканим и министър Кунева, министъра на здравеопазването и министъра на образованието, за да може ясно да поставим тези въпроси. Лично аз ще изпратя всички въпроси, които бяха зададени от професор Овчаров, доцент Щерев, от мен и останалите колеги, на които да получим конкретен отговор. Колко са? Къде са? Как са? Какво се предвижда? Какво става с останалите специалисти? Има ли виждане да се направи факултет, който да ги обхваща? Има ли нужда от бакалаври във фармацията или да останат асоциирани фармацевтични специалисти? Това са въпроси и отговори свързани за съжаление с много човешки съдби.
Предлагам да завършим с днешното заседание.
Колеги искате ли да поставите въпроси? Няма.
Доктор Йорданов, комисията е поела ангажимент да се внесе законопроекта за увеличаване срока от 10 години за придобиване на обща медицина. Надявам се, че ще се изпълни, за да бъдем коректни един към друг. Ако трябва ще работим извънредно. Нека да имаме отговорите, защото избързването също не е най-добро.
Закривам заседанието на комисията.

Заседанието завърши в 16,15 часа.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/доц. Борислав Китов/

СТЕНОГРАФ:
/П.Георгиева/

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по образованието и науката

П Р О Т О К О Л
№ 2
На 8 септември 2005 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, внесен от народния представител Христина Христова и група народни представители за второ четене.
2. Разни.

Списък на присъствалите членове на комисията и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 16,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията по образованието и науката господин Лютви Местан.

ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Член 27, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание гласи:
“(2) Постоянните комисии заседават, когато присъстват повече от половината от техните членове. Ако до 15 минути след обявеното време за започване на заседанието кворумът не е налице, комисията може да заседава и при наличния състав, когато той е не по-малко от една трета от всичките й членове.”
Комисията по образованието и науката се състои от 21 члена, осем от които присъстват на заседанието, видно от присъствения лист. На основание чл. 27, ал. 2 смятаме, че комисията може да заседава и да вземе съответните решения.
Колеги, разбираем е проблемът с кворума. Все още нямаме точен график за провеждане на заседанията на постоянните комисии в Народното събрание, няма и определено време за провеждане на тези заседания, както няма и разпределение на залите, в които постоянните комисии следва да провеждат своите заседания. Това е причината за съвпадане по време на заседанията на най-различни постоянни комисии.
Аз съм убеден, че всички наши колеги отсъстват от днешното заседание по уважителни причини заради ангажименти и в други постоянни комисии. Тук вече е госпожа Калканова, с която ставаме девет от 21 члена и с тези уточнения мисля, че ние можем да пристъпим към откриване на нашето заседание.
Преди това искам сам да споделя, че лично аз се убедих в полезността на идеята днес да проведем съвместно заседание на Комисията по здравеопазването и Комисията по образованието и науката при Четиридесетото Народно събрание. Проблемът, който обсъдихме преди малко, е достатъчно сериозен. Той вероятно няма да бъде решен и следващата седмица, макар и тогава най-вероятно да гласуваме на първо четене този законопроект. Но ние имаме пред нас други законопроекти, за които сме определени с писмо на председателя на Народното събрание за водеща комисия.
Колеги, предлагам следния дневен ред на нашето заседание:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, внесен от народния представител Христина Христова и група народни представители за второ четене.
2. Разни.
Уважаеми колеги, имате ли други предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Няма.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
“За” – 9, “против” и “въздържали се” – няма.
Дневният ред е приет.
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, внесен от народния представител Христина Христова и група народни представители за второ четене.
2. Разни.
И така, с ваше съгласие предлагам да преминем към първа точка от днешното заседание:
Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, внесен от народния представител Христина Христова и група народни представители за второ четене.
Във връзка с тази точка от дневния ред сме поканили представители на Министерство на образованието и науката, които са пред вас – нали ще ме извините, да не губим повече време и да не се представяме подробно. Мисля, че вече ги познавате. Тук са директори на дирекции.
Няма нужда и от предистория на законопроекта. На предишното заседание ние очертахме кръга спорни въпроси във връзка с този законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, с който ние отговаряме положително на две директиви на Европейския съюз, с които няма как да не се съобразим. Но все пак аз искам да бъда коректен и, ако има вносители, да им дадем думата, защото това вече е обсъждането по същество, да представят законопроекта.
По силата на една особена процедура – не се впечатлявайте – на второ четене ние наследихме този законопроект. Госпожо Калканова, ако правите процедурно предложение да не се представя отново законопроекта, да продължа и да започна докладването текст по текст?
Заповядайте, госпожо Калканова. Имате думата.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Позволете ми да напомня едно процедурно решение, което ние взехме миналата седмица, а именно в една ад хок създадена работна група да обсъдим някои моменти в този законопроект. Вчера работната група се събра. От народните представители бяхме аз и госпожа Маруся Любчева. Всички колеги, които виждате тук от съответните министерства – Министерство на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, както и от Дирекция “Евроинтеграция” на Министерския съвет, участваха в работата на тази работна група.
Бих искала да отбележа, че заедно с госпожа Станка Величкова и госпожа Аделина Белчева – експертите на нашата комисия – работната група от експертите работи много сериозно по този законопроект. В момента това, което получихте като доклад за второ четене, е действително един изчистен текст, в който на първо място като резултат от вчерашната работа няма смислови противоречия, на второ място, имаше сравняване на текстовете със съответните директиви. Потвърждавам пред вас, че има пълно съответствие с това, което е необходимо да направим.
Процедурното ми предложение, господин председател, е да преминем направо към разглеждане на текстовете на второ четене, за да скъсим максимално работата си по него и да го подготвим за пленарна зала.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, госпожо Калканова.
Даже няма и да предложа за гласуване процедурното предложение, което сторихте, защото то е повече от удачно и независимо, че за някои колеги това ще се яви по същество първо четене на законопроекта, аз искам от името на членовете на Комисията по образованието и науката да благодаря за добре свършената работа на тази нарочна комисия, която създадохме, и на Вас лично, госпожо Калканова.
Колеги, да преминем към обсъждане по същество на законопроекта на второ четене.
Наименованието е: “Закон за изменение и допълнение на професионалното образование и обучение”. Няма постъпили предложения по наименованието.
Моля, гласувайте наименованието на закона.
“За” – 11, “против” и “въздържали се” – няма.
Наименованието на закона е прието.
“Закон за изменение и допълнение на професионалното образование и обучение”
Преминаваме към § 1.
Параграф 1 на вносителя гласи:
“§1. В чл. 3, т. 2 се изменя така:
“2. придобиване на правоспособност за упражняване на регулирани професии.”
Има ли изказвания по този текст на вносителя? Няма.
Уважаеми колеги, ние сме в режима на тези законопроекти, по които вероятно няма да имам Бог знае какви спорове и разисквания. Как предлагате да процедираме? Дали да четем направо предложенията на комисията? Добре.
Предложение на комисията за § 1.
§1 се изменя така:
“§1. В чл. 3 т. 2 се изменя така:
“2. придобиване на правоспособност за професии, упражняването на които изискват такава, включително и за упражняване на регулирани професии.”
Това е предложението на комисията за § 1.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 1.