---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по образованието и науката

П Р О Т О К О Л
№

На 14 септември 2005 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен от народния представител Христина Христова.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, внесен от Христина Христова и група народни представители.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, внесен от Антония Първанова и Тодор Кумчев.
4. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, внесен от народния представител Борислав Китов.
5. Разни.


Списък на присъствалите членове на комисията и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на Комисията по образованието и науката господин Лютви Местан.

*
* *


ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми госпожи и господа народни представители! От 21 членове на Комисията по образованието и науката присъстват 15. Кворумът е налице. Комисията може да заседава и да взема решения.
Позволете ми преди всичко да представя гостите на нашето заседание. Сред нас е доц. Даниел Вълчев – министър на образованието и науката, проф. Боян Биолчев – ректор на Софийския университет, проф. Йорданка Кузманова – председател на Съвета на ректорите и ректор на Аграрния университет, проф. Иван Харалампиев – ректор на Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”, заместник-министрите на образованието и науката Екатерина Виткова и Ваня Добрева, доц. Лиляна Вълчева – председател на Национален браншов синдикат “Висше образование и наука” към КНСБ. Тук са и господин Раймонд Сапарев – директор на Дирекция “Европейска интеграция”, Мария Теодосиева – младши експерт в Дирекция “Европейска интеграция” към Министерството на труда и социалната политика.
Моля да ме извините, но така е направен списъка, наруших леко протокола, господин Цеков, моля да ме извините. Колеги, искам да ви представя и новия заместник-министър на здравеопазването – господин Валери Цеков, който е гост на заседанието.
Тук е и госпожа Людмила Василева от Дирекция “Правна” на Министерство на здравеопазването. Ако съм пропуснал някого, моля да бъда извинен. Виждам, че тук присъстват и други експерти от Министерството на здравеопазването и от Министерство на образованието и науката.
Уважаеми господин министър, уважаеми гости, уважаеми госпожи и господа! Предлагам днешното заседание на Комисията по образованието и науката да протече при следния дневен ред:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен от Христина Христова и група народни представители.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, внесен от Христина Христова и група народни представители.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, внесен от Антония Първанова и Тодор Кумчев.
4. Разни.
В раздадения ви проект за дневен ред е записано, че законопроектът за изменение и допълнение на Закона за висшето образование е внесен от Министерският съвет. Но той е внесен от госпожа Христина Христова и група народни представители, а не от Министерския съвет, както пише в проекта. Моля да вземете бележка, колеги.
Позволете ми преди да преминем към т. 1 от дневния ред да поставя за разискване един проблем, пред който сме изправени току-що. В Комисията по образованието и науката се получи разпореждане на председателя на Народното събрание, с което ни се разпределя за разглеждане още един законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, внесен от народния представител Борислав Китов.
Моля ви за отношение, колеги, как да постъпим в тази ситуация. Ние не бихме могли да преминем към разглеждане на законопроекта на господин Китов, защото не са изминали 24 часа от неговото постъпване и разпределение в комисията. Същевременно има други два законопроекта за изменение и допълнение на същия закон. Явно е, че в пленарна зала те трябва да бъдат разгледани заедно. Ще моля и представители на Министерството на здравеопазването да вземат отношение по този въпрос.
Предвид сроковете, господин заместник-министър, ние имаме готовност да разгледаме двата законопроекта – този на Христина Христова и група народни представители и на госпожа Антония Първанова и господин Кумчев. Но как да постъпим при положение, че имаме още един законопроект за разглеждане, с който още не сме запознати.
Благодаря.
Заповядайте, господин заместник-министър. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, законопроектът на господин Китов действително е внесен вчера, но ние днес сутринта в Министерството на здравеопазването имахме копие от този законопроект, така че имахме възможност да се запознаем с него.
Той на практика е твърде близък до законопроекта на Христина Христова и група народни представители и съвсем малки нюанси го отличават от нейния законопроект. Аз бих предложил, ако, разбира се, в комисията има консенсус по този въпрос, да се разгледа и този законопроект, за да може да се даде възможност процедурата да се “отпуши”, така да се каже.
Освен това, доколкото зная, Комисията по образованието и науката по тези законопроекти е със съвещателен глас, не е основна комисия. Имаме уверението на председателя на Комисията по здравеопазване, че утре трите законопроекта ще бъдат разгледани в Комисията по здравеопазването. Аз мисля, че би могло това разглеждане на законопроекта на господин Китов в Комисията по образованието и науката да стане днес.
Разбира се, ще ви предложим становището на Министерството на здравеопазването по този законопроект, докато тече дискусията по другите точки от дневния ви ред. Имаме подготвено такова.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Тоест, Вие имате готовност да представите становището на Министерството на здравеопазването по законопроекта на господин Борислав Китов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Точно така.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Колеги, има ли съображения във връзка с изказването на господин Валери Цеков? Няма.
Бихте ли възразили да включим и този законопроект за разглеждане предвид краткото време, с което наистина разполагаме за приемане на тези законопроекти? Не виждам възражения.
Предлагам още една точка в дневния ред:
Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, внесе от народния представител Борислав Китов.
Моля, колеги, гласувайте предложението на това заседание да се разгледа и законопроекта, внесен от господин Борислав Китов.
"За" - 14, "против"- няма, "въздържал се" - 1.
Предложението за допълване на дневния ред със законопроекта на господин Борислав Китов се приема.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред с това допълнение.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен от госпожа Христина Христова и група народни представители.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, внесен от Христина Христова и група народни представители.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, внесен от Антония Първанова и Тодор Кумчев.
4. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, внесен от народния представител Борислав Китов.
5. Разни.
Благодаря ви.

Уважаеми колеги, преминаваме към първа точка от дневния ред:
Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен от госпожа Христина Христова и група народни представители.
Уважаеми госпожи и господа, позволете ми да ви дам информация за проведена среща днес от 14,00 ч., на която взеха участие господин министърът на образованието и науката – доц. Даниел Вълчев, заместник-министрите госпожа Ваня Добрева и госпожа Екатерина Виткова, председателят на Съвета на ректорите на висшите училища – проф. Недялка Кузманова, проф. Боян Биолчев – ректор на Софийския университет “Св. Климент Охридски” и проф. Иван Харалампиев – ректор на Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”, както и доц. Лилия Вълчева.
На тази среща участваха и заместник-председателите на Комисията по образованието и науката проф. Камбуров, народния представител Татяна Калканова и народният представител госпожа Валентина Богданова.
Въпросът, който се разгледа, е свързан с едно изменение в Закона за висшето образование, което се гласува миналата година в Тридесет и деветото Народно събрание, с което изменение в чл. 26 от Закона за висшето образование към определението за факултет се добави един израз – ще цитирам по памет:
“Факултет е основно звено на висшето училище, в което се провежда обучение на студенти по една или няколко професионални направления”. Изразът, който се добави при последното изменение на закона, бе “от една и съща област на висшето образование”.
Това изменение в чл. 26 предизвика широка дискусия и в Съвета на ректорите, и сред академическите среди. Оказа се, че изменението засяга почти всички висши училища в България с изключение на медицинските университети. Едно прилагане на чл. 26 ще означава Софийският университет да преобразува четири свои факултети, част от които са с десетилетна, да не кажа столетна традиция, Югозападният университет – четири, Великотърновският университет – шест, Шуменският университет – три факултета и т.н., и т.н.
Проблемът е изключително сериозен и затова, верни на ангажимента, който поехме още при старта на тази комисия, ние проведохме тази среща днес между 14,00 и 15,00 ч. Разбира се, представителите и на Съвета на ректорите, и на Софийския университет биха могли да вземат отношение и сега. Но в законопроекта, който ние приехме на първо четене, неслучайно има един § 4, с който се дава един гратисен период за висшите училища, през който те следва да приведат структурите си в съответствие с изменението на чл. 26 от миналата година.
Категоричната оценка на висшите училища обаче е, че отлагането няма да реши въпроса, че те ще бъдат в същата позиция и след година и три месеца или след година и четири месеца, че правилното решение на въпроса според тях е отпадането на това ограничение факултетът да провежда обучение по едно или няколко професионални направления от една и съща област на висшето образование.
Между впрочем ние възложихме проучване доколко това ограничение се налага от някакви ангажименти на Република България във връзка със затворени преговорни глави или от други актове на Европейския съюз. Не открихме подобни императиви.
Всичко това ни дава основание да предложим на вашето внимание разискване на тема дали е възможно вместо чрез преходна разпоредба да решим този въпрос по предложение на комисията с изменение на закона. Съзнаваме, че това не е част от приложното поле на приетия на първо четене законопроект. Но, така или иначе, той е свързан с Преходната разпоредба, която ни се предлага в този законопроект. Да решим този въпрос чрез отпадане на това ново ограничително условие, тоест, да се върнем към текста на чл. 26 така, както той гласеше от 1995 до 2004 г.
Започвам именно с тези предварителни бележки разглеждането на законопроекта по същество. След малко ще предоставя думата за отношение по тези предложения.
И така, “Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование”.
Предполагам, че няма изказвания по наименованието на законопроекта.
Моля, гласувайте наименованието на законопроекта.
“За” – 15, “против” и “въздържали се” – няма.
Наименованието на законопроекта се подкрепя от комисията.
Преминаваме към §1а, който вече бе обект на коментар от моя страна.
Предложение на комисията за създаване на § 1а, който става § 1:
“§ 1. В чл. 26, ал. 1 думите “от една и съща област на висшето образование” се заличават.”
Моля, колеги, за отношение и изказвания по този въпрос.
Госпожо Гроздилова, заповядайте. Имате думата.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, колеги, драги гости! Аз, разбира се, приемам всичко онова, което Вие, господин председател, изложихте току-що. Спомням си дебата през 2004 г. по този текст в чл. 26, ал. 1. Но използвам случая, че тук присъстват наши гости и то представители на академичната общност, да задам един – извинете ме, ако не е съвсем коректен – въпрос.
Бихте ли били конкурентноспособни, скъпи ръководители на висшите ни учебни заведения, и то на водещи такива, в страната с добра традиция след 1 януари 2007 г., независимо че нашият председател каза току-що, че страната ни няма такива ангажименти.
Но ние се интегрираме в европейското образователно пространство. След 1 януари 2007 г. се надяваме така, както наши добри млади хора заминават на обучение във висши училища и в Западна Европа, и по света, дали вие ще се окажете на нивото на тези добри висши училища в европейското образователно пространство и дали бихте привлекли с тогавашната си структура и качество на обучение чужденци да се обучават в нашите висши училища. Тоест, свободното движение на хора да бъде в двете посоки без никакво затруднение.
Ако вие в своята визия за бъдещето на вашето висше училище и качествено обучение и конкурентноспособност ни убедите, няма проблем ние да приемем това предложение.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря и аз, госпожо Гроздилова.
Заповядайте, госпожо Любчева. Имате думата.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз добре разбирам, че направеното предложение за изменение кореспондира с изменения в структурата на висшите учебни заведения, което пък от своя страна води или не води до определено качество на учебния процес и всичко, свързано с работата на това висше учебно заведения.
За съжаление не съм била част от дискусията през 2004 г., но ме притеснява едно такова перманентно и бързо променяне на закона в много тесни текстове. Затова смятам, че ако имаме необходимост от промяна, която не е свързана категорично с директивите от Европейския съюз, би следвало да помислим за една по-обща философия на промяната на Закона за висшето образование, да не променяме днес един член, утре – друг член, по усмотрение на един или друг ВУЗ или на един или друг университет.
Аз, разбира се, ще се опитам да се съобразя с всички мнения, които ще се изкажат днес по тази тема, но все пак наистина смятам, че по-здравословно би било, ако не е наложителна тази промяна с европейското законодателство, да не приемаме промени на парче.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, госпожо Любчева.
Има думата господин министърът. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз бих искал да изложа позицията, която изложих и на срещата преди малко, а тя е против предлаганата промяна.
За да бъда съвсем ясен, ще кажа и аргументите си.
Според мен съществува един проблем, който се вижда с просто око и това е, че разпоредбата на чл. 26 от закона така, както тя съществува от една година – от 2004 г. – не съответства на това, което в момента съществува като структура на факултетите в девет висши учебни заведения. Имаше, между другото, и такъв актуален въпрос преди две седмици. Това е така.
Но, когато ние тръгваме да решаваме този въпрос, според мен ние трябва да си дадем ясно сметка какво искаме точно да направим: желаем да узаконим сегашното положение – това е една възможност – искаме да го узаконим, решаваме и го узаконяваме, или пък искаме да създадем такъв ред, с който висшите училища, макар и за в бъдеще, все пак да се съобразят. Това са две различни неща.
Моето лично мнение е, че ние трябва да направим второто.
Практиката в един и същи факултет да съществуват трудносъчетаеми, да не кажем, че от гледна точка на обикновеното човешко мислене понякога това са несъчетаеми специалности, според мен е порочна. Вярно. Това не се изисква може би от Европейския съюз, няма императиви, както каза господин председателят, които да налагат това, но в крайна сметка ние това си го дължим и на себе си, и на нашите деца – да има ясна структура на звената в висшите училища.
Мислех да не давам пример, но все пак ще дам два примера, които наистина, както господин председателят правилно ще спомене, вероятно са крайни, но те показват за какво става въпрос и какво би се получило, ако няма никаква регулация този въпрос. В един от университетите, да не казвам кой, във факултет “Природни науки” има освен природни науки “математика” и “информатика” и “социални”, “стопански” и “правни” науки. В друг университет, който се нарича по растителна защита и не знам си какво, има факултет “аграрни науки”, “ветеринарна медицина”, “природни науки”, “математика и информатика”.
РЕПЛИКА: Тези могат да се съчетаят.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Имате предвид, че математиката е съчетаема с растителната защита и екологията? Добре, съгласен съм. Може би не е бил тогава примерът ми. Може би аз греша.
Но, така или иначе, искам да кажа следното. Разбира се, светът вероятно се движи към някаква промяна, свързана и е поставен акцент върху интердисциплинарните изследвания и, разбира се, преподаване на резултатите от тези изследвания. Ние трябва да си даваме сметка за това и вероятно такива промени ще настъпят и у нас, и другаде по света.
Това, което мен ме притеснява в практическо измерение извън теоретичната страна на въпроса, е следното. Не ме притеснява това, че ние можем да приемем или, извинявайте, вие можете да приемете – аз си живея с представата, че съм народен представител – промяна в закона, която да узакони съществуващото положение в сегашните факултети. Мен това не ме притеснява. Притеснява ме факта, че по този начин ще могат да бъдат създавани нови висши училища с всякакви факултети. Аз дадох преди малко един пример, сега ми идва на ум друг. Ще си позволя да го повторя – нещо като биологически и астрономически факултет, доколкото живите организми, известно е, се влияят от циклите на небесните тела.
Тоест, винаги в света има някакви връзки, които биха могли да бъдат опосредени научно.
Затова моето мнение е отрицателно и бих искал да кажа, че въпросът трябва да бъде решаван наистина не с отлагане, а трябва да бъде конкретно решаван и според мен решението е в следния смисъл. Не мисля, че сега може да се реши, но все пак да дам виждането по този въпрос.
Около 80 процента от проблемите се създават от педагогическите науки. Това е на око, може би процентът да не е много точен, но голямата част се създават от педагогическите науки. Например, преподава се математика, но същевременно се готвят и учители по математика. Очевидно е, че те трябва да имат и определен педагогически елемент в своето обучение. Същото е, да речем, с изобразителните изкуства. Това са, както стана въпрос, преподаватели по изобразително изкуство и т.н.
Тоест, според мен за педагогиката трябва да се търси специално изключение, доколкото в крайна сметка всеки един специалист по нещо би могъл да бъде и педагог, преподавайки в бъдеще това нещо.
Що се отнася до другите, мисля, че би могло да се направи някакво изключение само за математическите факултети или сходните факултети и евентуално за философските факултети. В останалите случаи моето мнение е, че би трябвало колегите от висшите училища да съобразят структурата на факултетите с изискванията на закона. Така ми се струва. Ще ми кажете, ако греша.
Още веднъж обаче искам да кажа, че според мен това се налага не заради Европа, а това си се налага заради самите нас, заради оптимизиране на системата на преподаване и на структурата на висшите училища.
Накрая искам да кажа това, за което се пошегувах. Аз бих подкрепил този законопроект в частта му относно отпадането на част от разпоредбите на чл. 26, ако обаче тук гласуваме едновременно с това мораториум в следващите десет години в България да не се създават висши училища.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Правите ли това предложение официално или е в кръга на шегата?
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Господин председател, нямам възможност всъщност да го направя от формална гледна точка, тъй като не съм в състояние да правя предложения.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: А във връзка с изключението, което предложихте за педагогическите науки, за философските факултети и за математическите, имате ли конкретно предложение как това би могло да стане, ако в чл. 26 стои това непреодолимо ограничение?
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Изкушавате ме, господин председател, в момента да теоретизирам. Това би могло да стане по няколко различни начина. Конкретно не бих могъл да кажа, след като от един час съм запознат с тази твърде любопитна идея да се открои чл. 26.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Коректността изисква да Ви припомня, че миналата седмица в разговор персонално с Вас помолих за съгласието Ви за тази нарочна среща с тримата почитаеми ректори и с доц. Лилия Вълчева и Ви информирах за темата за разговор на тази среща.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Коректността изисква, господин председател, с Ваше разрешение да припомня, че тогава ние обсъждахме следния въпрос: дали да бъде даден допълнителен срок на висшите училища и, ако това стане, какви са основанията да смятаме, че догодина няма да има нужда пак да го променяме, а не, че трябва да променим чл. 26.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Ще оставя без коментар, воден пак от коректност.
Заповядайте, госпожо Калканова. Имате думата.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Колеги, тъй като днес имаме доста работа, аз ще се опитам да обобщя всъщност проблемите в ситуацията, в която сме.
От една страна, това е духът на промените, направени през 2004 г., в резултат на които се ражда това ограничение “една и съща област на висшето образование” с цел, както подчерта и господин министърът преди малко, все пак да започне да се внася ред в съществуващите проблеми или по-скоро да започнат да се преодоляват съществуващите проблеми. Всички знаем за какво става въпрос в сферата на висшето образование – роенето на факултети с наистина причудливи комбинации.
От друга страна, обаче, както също вече беше подчертано, това ограничение поражда много практически проблеми за съществуването, всъщност ги прави проблематични от гледна точка на закона, традиционни факултети, в които има съвместяване. Вече беше даден примерът. Според мен най-драстичният проблем се явява точно с педагогическите факултети.
Както става очевидно и от вече разменените реплики, в момента мисля, че никой не може да предложи решение на този проблем. Тоест, от една страна, стана ясно, че няма обединение около това да се вдигне ограничението, защото пък прекалено широко ще се отвори вратата, а ние не искаме да узаконяваме някои порочни практики. От друга страна, аз още веднъж ще изразя съжаление, всъщност ще направя по-скоро процедурно предложение: нека да получим становище на председателя на Агенцията по оценка и акредитация за това съществуването на ограничението от една и съща област на висшето образование какви практически проблеми поражда по отношение на процедурите в агенцията.
Затова накрая бих искала да предложа един възможен изход от ситуацията, а именно да спазим – въпреки мнението на Правна дирекция, че до известна степен влизаме в противоречие със Закона за нормативните актове – да запазим в § 4 в текста на вносителя, с което, разбира се, не решаваме проблема, както вече беше казано многократно, но да дадем един срок за привеждане до 1 януари 2007 г. на структурата на висшите учебни заведения в съответствие с изискванията на чл. 26, ал. 1 и през това време да се работи, колеги от Министерство на образованието и науката, върху класификатора – един проблем, който влачим вече трета година и не знам защо не може да се разреши. Всъщност това беше споделено от проф. Кузманова преди малко. Тогава да се търси наистина практическо приложение на това, което министър Вълчев загатна – как при съществуващото ограничение все пак да съхраним традиционните такива интердисциплинарни обучения, от които имаме нужда.
Но за момента моето мнение е, че нямаме готовност да се справим с тази задача. Затова е по-добре да се обединим около отлагателната разпоредба.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз Ви благодаря, госпожо Калканова, но се чувствам задължен, първо, да предоставя думата и на госпожа Йорданка Кузманова и, разбира се, на други представители на висши училища, ако биха желали да вземат думата.
Заповядайте, госпожо Кузманова. Имате думата.
ЙОРДАНКА КУЗМАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Действително един час спорихме. Но аз искам първо да кажа мнението не като ограничение, дали ще отворим широко или тясно вратата, но за мен чл. 26 е против автономията на вузовете. Това, на първо място. Това ограничава автономията на висшите учебни заведения преди всичко.
Аз мисля, че академичната общност – говорихме за това – че е много консервативна и това, че е консервативна, няма да й даде възможност да направи факултет по всичкология или университет с един факултет. Защо при условие, че в последните години действа една Агенция по оценяване и акредитация и точно работа на тази агенция е да каже къде нещо е качествено и къде нещо може да работи или не, ние слагаме още едно ограничение. За мен агенцията е тази, която може да прецени дадена специалност в даден факултет дали може да съществува или не. Тя има установени критерии.
Действително господин министърът е прав. Много висши учебни заведения се нароиха, но основните, старите висши учебни заведения, почти всички до края на годината ще празнуват и те са от 40 до 60 години, тоест, те не са съвсем нови, с изключение на последните четири частни висши учебни заведения.
Аз казах, че ако агенцията си е на мястото при акредитацията, а ние в последните две години, ако отложим, какво ще постигнем? През двете години ние трябва да акредитираме нашите направления. Ние сме направили график и ние ще ги акредитираме по направления. Отлагайки, какво ще постигнем?
Госпожата до мен – извинявайте, че не Ви знам името – правилно каза, че ние трябва да променим философията и трябва да изработим нов закон. Това е така, ще чакаме нов закон. Но защо сега да не променим един рестриктивен член, който, между другото, не знам къде възникна, но не е възникнал в никакъв случай при обсъжданията на Закона за висшето образование от 2004 г.
А иначе съм абсолютно съгласна и със сто ръце подкрепям господин министъра, че трябва да се сложи мораториум за откриването на нови висши учебни заведения. Трябва да има ред в това нещо.
Искам да кажа, тъй като проф. Биолчев излезе, но и неговото мнение беше същото. Висшите учебни заведения са 16. Аз имам тук цялата документация.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, проф. Кузманова.
Уважаеми колеги, чувствам се задължен да кажа няколко неща. Аз не си позволих да дам примери, но ще го сторя и аз. Само искам да дам малко предистория на проблема.
Не можете да откриете кой е предложил въвеждането на това ограничение в чл. 26 в Тридесет и деветото Народно събрание. Това го няма в основния текст. Но законопроектът е предложен неслучайно от Министерския съвет. Това, първо.
Второ, съгласно чл. 26 сега незаконен е философският факултет на Софийския университет, защото там, видите ли, наред с философията се провежда обучение и по социология, защото това са две различни области на висшето образование, които не могат да бъдат в един факултет. Моля, когато гласуваме, да имаме предвид и това. Незаконен е и Историческият факултет, защото там наред с историята са и някои педагогически науки, сякаш готвим историци само заетост или функция, а не и за учители по история в българското училище. Същото е с факултета по педагогика, същото е с факултета по математика и информатика. Безкрайно много примери има, които засягат 16 висши училища.
В момента всички тези факултети, възникнали абсолютно законно, с актове на Министерския съвет, се оказват незаконни, защото законодателят е решил, а и така, не между първо и второ четене, а при обсъждане на второ четене в пленарна зала да въведе още един ограничителен израз освен в чл. 26. Това, разбира се, че задушава университетската автономия. Ние казваме на висшите училища какви факултети те могат да правят, забележете.
Прилагането на чл. 26 днес означава не просто преобразуване на факултетите, а ликвидиране на тези факултети, защото няма как да разделите факултета по изобразително изкуство от застъпените в процеса на обучение “история на изкуството” или педагогическото направление, защото в противен случай става безсмислено съществуването на факултет по изобразително изкуство, защото във Великотърновския университет се обучават не просто художници – има и това – но и учители по изобразително изкуство.
Моля ви, уважаеми госпожи и господа, това е предисторията на проблема. Аз съм съгласен с предложението на госпожа Татяна Калканова да се чуе становището по този въпрос и на Националната агенция по оценяване и акредитация.
Даже ще си позволя да направя процедурно предложение за отлагане на гласуването по този текст, за да чуем още мнения. Но ще кажа, че всъщност предложението цели нещо много просто. Чл. 26 да гласи така, както гласеше от 1995 до 2004 г. И, ако си мислим, че роенето на висши училища в България се дължи на чл. 26, че това е язвата на образованието, мисля, че няма да говорим сериозно. Защото не чл. 26 урежда как възникват все по-нови и нови висши училища, а други текстове от този закон и друга воля стои – местническа, политическа, конюнктурна – зад непрекъснатото възникване на нови висши училища.
Аз бях длъжен да сторя тези бележки, защото всеки път, когато понамирише на ограничаване на университетска автономия, мисля, че трябва да сме на щрек като представители на една толкова специализирана комисия, каквато е Комисията по образованието и науката. Разбира се, че въпросът е доста сложен. За мен няма съмнение как трябва да се реши този въпрос, но понеже няма и достатъчна яснота, аз правя процедурно предложение да отложим гласуването на това предложение.
Заповядайте, господин Близнашки. Имате думата.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Благодаря Ви, господин председател! Аз прекъснах Вашето слово, но го направих единствено поради това, че едно процедурно предложение трябва незабавно да се гласува. Затова аз настоях да взема думата, защото няма никакво съмнение, че този критерий, който е възприет в чл. 26, ал. 1, - “от една и съща област на висшето образование” – е много ограничителен критерий.
Добре известно е, че научното знание е в процес на една постоянна динамика и едни науки се обособяват от други. В случая специално за философския факултет мога да кажа, че те съжителстват и аз съм сигурен, че някой ден ще има факултет по социология, както другаде по света. Но това съжителство е предопределено от факта, че някога историческият материализъм беше част от марксистко-ленинската философия и съвсем естествено преобразуването на тази материя е придобило самостоятелен статус и според мен все още не е завършил своя естествен процес.
Но това се отнася и за редица други области на знанието.
Затова аз съм склонен да подкрепя една промяна в чл. 26. Заедно с това обаче разбирам безпокойството на господин министъра, защото пък не могат да се създават факултети съвсем произволно, тоест, да се групират по някакъв странен начин в съответните науки.
Затова може би като импровизация, но, разсъждавайки по темата, си мисля, че, ако отпадне този текст, би било добре в предходната фаза – ще прочета текста:
“Факултетът е основно звено на висшето училище, обединяващо катедри за осигуряване обучението на студенти в едно или няколко професионални направления”.
Аз бих предложил да добавим: “в едно или няколко сродно професионални направления”, тоест, да изключим прекомерно ограничаващите “ от една и също област”, но съответно тези направления да имат връзка помежду си, за да не се стига до онази странна компилация, за която говореше господин министър Вълчев, когато се въвеждат природни и съответно математически, информационни и други дисциплини в едно, природни и хуманитарни области да се обединяват заедно.
Така че, господин министър, ако ме слушате внимателно, да помислим за една промяна в този смисъл и да се опитаме да постигнем съгласие, защото очевидно е, че има едно заварено положение, при което трябва да има развръзка. По-добре е да решим въпроса сега, без да го отлагаме прекомерно дълго.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, господин Близнашки. В интерес на истината това предложение, което направихте, също бе дискутирано. Притесненията бяха, че трудно бихме се справили с определението за “сродни професионални направления”. Но аз няма да влизам в диалог с Вас сега.
Има думата господин Димитров. Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз смятам, че трябва да подкрепим отпадането, но н различен аргумент от досега изтъкваните.
Моят аргумент е, че е хубаво да има конкуренция между интердисциплинарни факултети и по-хомогенни факултети. В крайна сметка изборът е на студента къде да се запише да следва. Конкуренцията е нещо много хубаво и изборът не трябва да се оставя в ръцете на държавата, а в ръцете на студента – къде и как да се образова и какво образование да получи.
Аз лично се съмнявам във възможностите на администрацията – с пълното ми уважение към господин Вълчев – да прецени в кои факултети кои са най-добрите комбинации. Смятам, че свободният пазар ще се справи много по-добре в тази си роля.
Също така смятам, че някои комбинации могат да се окажат доста удачни като образование за много хора.
При това положение предлагам не да се отлага този текст, а да отпадне. Това е моето мнение.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, господин Димитров.
Проф. Станилов, заповядайте. Имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! В духа на казаното от госпожа Кузманова, от госпожа Калканова и до известна степен от казаното от председателя на Комисията по образованието и науката господин Местан аз бих предложил следното. Текстът не съм го формулирал напълно, но да стане примерно така:
Думите “от една и съща област на висшето образование” да останат и след тях да се запише едно изречение: “Изключенията се допускат по преценка на Министерство на образованието и науката и Националната агенция по оценяване и акредитация по предложение на ръководството на ВУЗ.
Сега ще се аргументирам. От всички речи стана ясно, особено господин Местан най-ясно подчерта, че тази материя е изключително тънка. Съчетанията от научни дисциплини в един и същи факултет не могат да бъдат направени от формална гледна точка и по преценка само на специалистите от най-висок ранг, тези, които преподават тези дисциплини. Дали във философския факултет ще се изучава математика, може да прецени само Деканският съвет на Философския факултет. Аз знам много висши учебни заведения на запад, където математиката е една от основните дисциплини, изучавани от философи.
Затова не може само с две думи, с едно изречение, с едно съчетание от думи да се реши такъв голям проблем. Този проблем може да бъде решен само от Националната агенция за оценяване и акредитация с или без намесата на Министерство на образованието и науката, но на всяка цена по предложение на ръководителите на вузовете и на съответните факултети. Мисля, че подобни решения се правят във всички модерни висши учебни заведения и по този начин законът става гъвкав по отношение на този проблем.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, господин Станилов.
Заповядайте, господин Имамов. Имате думата.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз ще бъда съвсем кратък и ще се опитам да не повтарям това, което е казано дотук.
Мисля, господин председател, че въпросът кой е предложил това през 2004 г. не е толкова важен, колкото е важен въпросът защо е предложено това. Аз не намирам логически отговор на този въпрос.
Основната цел на висшето образование е повишаване на качеството на образователната област. Факултетът като структурна единица няма пряко отношение към повишаване качеството на образователната област. Освен това понятието “област на висшето образование” до голяма степен се разминава с класификатора на науките. Ние трябва да дадем право на висшето учебно заведение само да избира структурата на специалностите, които трябва да се финансират и сам да участва на пазара и там да предлага своята образователна област и пазарът да диктува условията и структурните промени, които се налагат в дадено висше учебно заведение.
Според мен – даже аз ще си позволя да кажа това – предложението за мораториум за закриване на висши учебни заведения в България означава създаване на монопол във висшето образование. Единствено пазарът може да каже дали Софийският университет ще остане, дали социологията ще се изучава в Благоевград или медицина в Плевен, София и т.н. Пазарът иска висококвалифицирани специалисти, които трябва да създават материален продукт утре в реалната действителност и този пазар рано или късно ще каже кои висши учебни заведения трябва да останат, кои трябва да отпаднат и те по естествен път ще отпадат от системата на висшето образование.
Аз съм за отпадане на тази поправка.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на доц. Имамов.
Заповядайте, господин министър. Имате думата.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа! Чувствам се изкушен да кажа няколко думи, които мислех да спестя, но понеже разговорът върви в една посока, в която с отпадането на чл. 26 едва ли не ние ще спасим интердисциплинарните изследвания и преподавания в България, да кажем как стоят нещата на практика.
Тези факултети не са създадени, тъй като дълбоки научни подбуди са подтикнали някого да сложи преподаването по право в математическия факултет. Такива подбуди може би има и всички, които сме се интересували малко от общо научно познание, знаем, че Бъртрън Ръсел, колкото и голям философ да е, първото му произведение е “Принципи на математиката”. Това е така, аз съм съгласен.
Но в случая тези факултети, ако случайно някой не знае, да го кажем ясно, са създадени по една много проста, прозаична, бих казал, причина: те не са имали достатъчен брой хабилитирани лица

на основен трудов договор. Никакви научни аргументи не са били водещи в случая. Иначе аз уважавам това, което се кажа, наистина го уважавам, господин Димитров. Ние трябва да отворим по-широко пазара, но тогава, когато наистина става въпрос за създаване на такива звена с научни или педагогически или други аргументи. А в момента борбата е дали част от тези факултети да остане, защото те и във времето не са успели да компенсират липсата на такива кадри, или нe.
И аз още нещо бих казал. Според мен ние тук достигаме до един принципен въпрос, с който периодично ще се сблъскваме през целия живот на Четиридесетото Народно събрание, а вероятно и по-нататък той ще продължи да стои. Има ли място държавната намеса във висшето образование или няма, тоест, това напълно либерализиран сектор ли е и единствено пазарните принципи ли ще действат там или пък държавата запазва някакво ниво на намеса, някакъв сектор на намеса и, ако е да, как е очертан този сектор. Това е един принципен въпрос.
Аз не съм против обсъждането на този въпрос, тъкмо обратното. Но бих казал, че не бива нито в едната, нито в другата посока ние с лека ръка, тоест, всъщност вие да го решите. Според мен нека да помислим и за алтернативни възможности. Най-простото е да се отмени текстът или съответно да отпадне част от разпоредбата. Това е най-простото, което може да стане.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на министър Вълчев.
Има думата проф. Харалампиев. Заповядайте, проф. Харалампиев.
ПРОФ. ХАРАЛАМПИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Тук се казаха много неща. Аз искам да обърна внимание само на две.


Казах го и в предварителната среща: висшето образование и църквата са много консервативни области. Там трябва да се правят страшно внимателно промените.
Аз съм почти седем години ректор, а последните 20 години съм на някакви управленски постове във Великотърновския университет и от практическа гледна точка запазването на този текст за чл. 26 ще внесе хаос. Той вече започна. Няма излизане от това положение. Моля ви да имате предвид това, когато обсъждате по-нататък, ако се отложи този член и тази промяна, когато обсъждате този текст. Хаос! Ние преживяхме няколко такива промени и трябва да ви кажа, че това е изключително изпитание.
Господин министърът си беше направил труда да прецени на око, че това са 80 процента или някъде там, аз бих казал, че са 90 процента, но, ако 90 процента са решили, тогава защо трябва да оставим текста за другите 10 или 20 процента?
Примерът, който даде господин министърът, е драстичен пример. Това се случва рядко. Такива примери просто трябва да бъдат отстранени. Но двойните специалности, които бяха създадени с определена цел, които имат резултат, дават резултат при обучението, трябва да бъдат запазени в тези факултети, където се води обучението по основните специалности. Господин Местан вече обърна внимание на това. Иначе тези специалности трябва да бъдат закрити.
Тук стана дума – не помня вече кой взе отношение по това – практиката в тези учителски специалности с по два езика или с история и география или български език и история, са абсолютно необходими сега при липсата на часове в селски училища и на други места.
Промяната на текста няма да доведе до създаването на нови университети. Аз искам да ви обърна внимание на § 4, който предлага да се отложи решаването на този въпрос до 2007 г. Извинете, но там е записано, че ректорите на държавните висши училища внасят в Националната агенция за оценяване и акредитация промените. А къде са ректорите на частните, извинете? България се препълни с частни училища.
Аз ще поздравя господин министъра, ако удържи и не докладва в Министерския съвет внасянето на документи за нови училища, ей така, както го правеха предишни министри.
Ние сме задължени да се съобразяваме с какви ли не разпоредби, а частните висши училища си правят каквото си искат. Ето, в този § 4 е казано, че само ние отговаряме. А, кажете, какво прави Бургаският свободен университет или Варненският свободен университет, или Новият Български университет, който ни дават като пример непрекъснато.
Призовавам ви да имате предвид практическите последици от едно такова запазване на текста на чл. 26. Уверявам ви, че това ще създаде такива тежки последици, такава тежка ситуация ще се получи, че парламентът ще бъде принуден изглежда да заседава извънредно.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: И аз Ви благодаря, проф. Харалампиев.
Ако позволите, само една кратка реплика, проф. Камбуров.
Вие засегнахте и други огромни проблеми, свързани със Закона за висшето образование, които може би ще насочат всички нас към необходимостта от наистина един нов Закон за висшето образование, защото и господин Димитров ще се съгласи, че може би е правилен подходът в закона, който е по отношение на частните висши училища, защото ние имаме двоен аршин, с който мерим едни и същи образователни реалности. От гледна точка на крайния продукт, който произвеждат държавните и частните висши училища би трябвало да бъдат равнопоставени.
Но ние си позволяваме детайлно да разписваме структурата на основните звена и въобще структурата на държавните висши училища и само за тях важат и тези ограничителни условия – друг един огромен проблем.
Но, както и да е, аз все повече се убеждавам, че може би по-правилното решение на въпроса е отлагането на този текст днес, за да чуем мнението и на Националната агенция за оценяване и акредитация. Вероятно ще помолим да се направи едно проучване доколко в страните, към които се стремим и които вземаме като пример непрекъснато, имаме примери за подобна -не бих казал намеса на държавата – но подобна регулация по отношение на структурата на основните звена на висшите училища. Къде имаме подобни ограничения затова как и при какви условия могат да се създават факултети? Мисля, че това също ще бъде един полезен ориентир при оформяне на окончателната позиция на членовете на Комисията по образованието и науката преди да вземем, разбира се, окончателното решение.
Проф. Камбуров, извинете ме. Заповядайте, имате думата.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Проф. Харалампиев, аз горе на срещата в тесен кръг казах, че образованието е много консервативна част от нашето знание. За съжаление в България това не се разбира. От десет години е приет този закон, през декември ще станат десет години.
Аз съм разтревожен от друго. Аз съм разтревожен от качеството на висшето образование. А това, което предлагате, в никакъв случай няма да го подобри. Аз съм разтревожен и от още един факт, който не се оценява. Преди седем години в България се приемаха 123 хиляди студенти. Тази година ние приехме 78 хиляди. От тях 11 хиляди деца учат в Германия. Аз ви питам, проф. Харалампиев, какво ще бъде след една година и половина! Питам и проф. Кузманова. Какво ще бъде, когато кандидат-студентите ще бъдат под 60 хиляди? Това показват резултатите от раждаемостта, ретроградно върнато 18 години назад? Питам ви какво ще стане, като се отворят вратите към Европа и всеки, който има възможност да прати детето си, ще предпочете да учи там.


Това самозатваряне, този естествен подбор на университетите в България ще започне още от следващата година. Ние имаме специалности, доц. Близнашки, в Софийския университет, които не можаха да си запълнят бройките и те не са една или две. Това исках да кажа на ректора на Софийския университет.
Така че аз не мога да гласувам за тази промяна, след като преди една година в тази сграда всички тук са гласували единодушно с “да”. Това е моето заключение.