---

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Ч Е Т И Р И Д Е С Е Т О Н А Р О Д Н О С Ъ Б Р А Н И Е
Комисия по образованието и науката


П Р О Т О К О Л
№ 4


На 28 септември 2005 г. се проведе заседание на Комисията по образованието и науката при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на предложенията за второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен от Министерски съвет (продължение).
2. Разни.

Към протокола се прилагат съответните материали, списък на депутатите и на гостите.
Заседанието бе открито в 15,15 ч. и ръководено от господин Лютви Местан - председател на комисията.
*
* *
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми госпожи и господа, след като и министърът се вмести в академичния толеранс от 15 минути, мисля, че можем да открием това заседание на Комисията по образованието и науката. Имаме необходимия кворум – в момента присъствуват 15 от 21 членове на комисията.
Гости на нашето заседание, освен министърът на образованието и науката доцент Даниел Вълчев и негови експерти, са професор Иван Панайотов - председател на Националната агенция за оценяване и акредитация, професор Дамян Дамянов – председател на Съюза на учените в България, доцент Илияна Вълчева – председател на Национален браншов синдикат “Висше образование и наука” към КНСБ, представители на други синдикални организации, представители на медиите.
Предлагам днешното заседание да протече при следния дневен ред:
1. Обсъждане на предложенията за второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен от Министерски съвет (продължение от предишното заседание).
2. Разни.

Имате ли други предложения за дневния ред на днешното заседание, уважаеми колеги? Виждам, че няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували “за” – всички членове на комисията.
Гласували “против” и “въздържали се” няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към точка 1: “Обсъждане на предложението за второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен от Министерски съвет”. Позволете ми да дам кратка информация за това, което се случи от предишното заседание до днес.
Уважаеми колеги, както ви е известно, по предложение на народния представител Татяна Калканова, след като се стигна до сериозен спор относно текста на вносителя по § 3, с който се предлага да отпадне една дискриминационна разпоредба в закона относно разкриването на поделения на чуждестранни висши училища от страните–членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, във връзка със споровете за предложение на комисията за чл. 26, ал. 1 от Закона за висшето образование, комисията взе решение да се състави работна група, в работата на която да участвуват, освен членове и експерти на Комисията по образованието и науката, и експерти на министъра на образованието и науката.
Проведе се едно заседание, в което взеха участие заместник-министърът на образованието и науката госпожа Ваня Добрева и други двама експерти на министъра. На това заседание присъствува и професор Панайотов, който представи свое официално становище във връзка и с чл. 26, и във връзка с § 3 на вносителя, което становище ви е раздадено.
За съжаление, експертите от Министерството на образованието и науката нямаха мандат да изразят окончателно становище по този въпрос. Те изразиха необходимост от допълнително обсъждане на постъпилите и от Националната агенция за оценяване и акредитация предложения. Затова решихме да проведем заседание на работната група и на следващия ден, на което заседание вече нямаше представители на Министерството на образованието и науката.
При това положение и доколкото бяхме убедени, че без ясна позиция на министъра на образованието и науката не е редно да завършим работата по доклада за второ гласуване, ние изпратихме писмо до господин Даниел Вълчев, министър на образованието и науката, с молба за допълнително становище относно § 3 на вносителя, тъй като у нас възникнаха основателни съмнения, че в този вид параграфът практически би бил неработещ. Мисля да не ви запознавам в подробности със становището, което се съдържа в писмото до министъра.
Ние не получихме отговор на това писмо. Не правя оценки, излагам само сухите факти. Аз се радвам, че той присъствува на това заседание и ще има възможност да изрази отношение. Ще си позволя, обаче, да кажа, че смятам за лош прецедент отсъствието от заседание на работна група, която е създадена не по хрумване на един или друг член на комисията, а с решение на Комисията по образованието и науката. Мисля, че ако занапред се отнесем с подобаваща сериозност към работата на подобни комисии, ще си улесним взаимно работата.
Уважаеми колеги, позволете ми, след като се опитах накратко да ви дам информация за усилията работната група да предложи подобрен вариант на текстовете, да преминем към същинската част от нашата работа.
Разбира се, днес няма да се връщаме на текстове, които вече са гласувани от комисията на предишното заседание. Затова нека да започнем с проекта за предложение на комисията за създаване на § 1а, който да стане § 1: “§ 1. В чл. 26, ал. 1 думите “от една и съща област на висшето образование” се заличават.”
Вече ви казах, че има единодушно становище в подкрепа на това предложение от Съвета на ректорите; има подкрепа и на Софийския университет “Свети Климент Охридски”, който не членува в Съвета на ректорите; има писмена подкрепа за това предложение от председателя на Националната агенция за оценяване и акредитация.
Имате думата, уважаеми колеги, по този текст.
Ако няма желаещи от страна на членовете на Комисията по образованието и науката, аз се чувствувам задължен да се обърна към министъра на образованието и науката, ако би желал да вземе отношение по този въпрос.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: С удоволствие, господин председател, стига уважаемите членове на комисията да не желаят да вземат думата преди това.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Заповядайте, професор Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: За съжаление, при нас промените са много чести - от приемането на този закон през декември 1995 г. досега той е претърпял над 15 поправки. Промяната в чл. 26, ал. 1 е от миналата година и целта й беше да се ограничи, по възможност, разкриването в редица градове на нерегламентирани структури на образование, които, под егидата на университета-майка, да се ползват с всички права на университет. Типичен пример за това беше Великотърновският университет и всичко онова, което се случи около него и което беше обект на много дискусии.
Ако ние се върнем назад и видим кои фактически са засегнати от § 1 на чл. 26, ще видим, че това са само около 8-10 % от университетите в страната, повтарям – от 8 до 10 % , и то предимно Великотърновският университет. Затова не беше изненада и присъствието тук, на заседанието на комисията, на неговия ректор, който е пряко и косвено ангажиран. Неговият интерес беше много голям и съвсем ясно е защо.
Аз отчетох мотивите на уважаемия професор Панайотов и казах още на миналото заседание, че няма да гласувам положително по ал. 1 на чл. 26.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на професор Камбуров. Други колеги биха ли желали да вземат отношение? Господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, уважаеми професор Камбуров, аз не смятам, че присъствието на ректора на Великотърновския университет трябва да се използва като аргумент, за да бъде защитена единствено позицията на Великотърновския университет, защото освен него, на заседанието присъствуваше и председателят на Съвета на ректорите професор Кузманова.
Стана ясно, че преди това, на срещата в Комисията по образованието и науката, е присъствувал и професор Боян Биолчев като ректор на Софийския университет и че мнението на тримата ректори на университети с традиция и със своето място в системата на висшето образование в България е израз на тази позиция, която Съветът на ректорите по категоричен начин е защитил още в миналия парламент.
Като различно от Вашето мнение мога да посоча, че до Комисията по образованието и науката в 39-то Народно събрание има депозирано официално писмо от Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. След малко ще споделя с колегите тези съображения, които за част от тях вероятно са познати, тъй като са участвували в състава на Комисията по образованието и науката и в миналия парламент. Беше казано (и смятам, че ние нямаме основания да се съмняваме в това, което беше заявено), че проблеми имат всички университети – не само Софийският, не само Великотърновският, не само Пловдивският, но и Югозападният, и Шуменският.
Искам да насоча вниманието на колегите към няколко неща, които смятам, че по същество показват колко е важно за университетите този текст да отпадне. Говоря за университети, които са с традиции, а това на практика са най-старите висши училища в България. Давам примера с Пловдивския университет, естествено, защото съм народен представител от един от пловдивските избирателни райони, но го правя и защото съм убеден, че това, което е посочено от тях като позиция, до голяма степен се покрива с позициите на останалите университети, за които стана дума преди малко.
Най-големият факултет в Пловдивския университет е Факултет “Филологии”. От структурата на този факултет, ако текстът остане, противно на всякаква формална и научна логика би трябвало да бъдат изведени следните специалности: български език и руски език, български език и английски език, български език и френски език, български език и немски език, български език и новогръцки език, руски език и английски език, руски език и френски език, руски език и немски език, английски език и френски език, български език и история.
Всички горепосочени специалности по сегашния класификатор са от професионално направление 1.3 “Педагогика на обучението”, принадлежащо към област 1. “Педагогически науки”. В същото време обучението в тези специалности се покрива изцяло от филолози.
На следващо място. В структурата на новосъздадения Философско-исторически факултет с Постановление 98 на Министерския съвет от 17 май 2004 би трябвало да бъдат изведени специалностите “Социология” и “Етнология” – и двете по сегашния класификатор са в област 3. “Социални, стопански и правни науки”, и в двете специалности философи и историци покриват над 60 на сто от хорариумите.
На трето място. От структурата на Факултет “Педагогика” би трябвало да бъдат изведени специалностите “Психология”, “Актьорско майсторство с драматичен театър”, а от структурата на Факултет “Математика и информатика” би трябвало да се изведе специалност “Математика и информатика”; от структурата на Факултет “Физика” би трябвало да се изведе специалност “Физика и математика”; от структурата на Факултет “Биология” – специалност “Биология и химия”; от структурата на Факултет “Химия” – специалност “Химия и физика”.
Това са конкретни примери, които още веднъж показват, че становището на Съвета на ректорите, тази категорична позиция е основана на сериозна аргументация. И тази сериозна аргументация, смятам, трябва да бъде отчетена от нас като членове на парламентарната Комисия по образованието и науката. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря и аз, господин Славов. Други изказвания? Госпожа Любчева.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател, Нямах намерение да се изказвам, защото на миналото заседание изразих своята позиция, която днес няма да променя по отношение на въздържането си от гласуване по тази точка.
Но на мен ми се струва, че разглеждайки тази промяна, непременно трябва да я свържем с това, което се предлага с един текст по-долу, в който текст липсва ограничаващата част в създаването на факултетите, а именно: “от които хабилитирани лица четат за всяка специалност не по-малко от 70 % от лекционните курсове”.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Госпожо Любчева, моля да ме извините, но искам да внеса едно уточнение. Извинявам се, но мисля, че и на предишното заседание вече стана въпрос: предложението за гласуване е за изменение на § 1, а именно: от § 1 да отпадне текстът “от една и съща област на висшето образование”. А този текст, на който сега се позовавате, е предложението на Съвета на ректорите, той не е текстът, който ще гласуваме. Бях длъжен да направя това уточнение.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Благодаря за уточнението, но аз се притесних, че това са много свързани неща.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Да, аз също.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Гласувайки от чл. 26, ал. 1 да отпадне “от една и съща област на висшето образование”, впоследствие ако се приеме и това, което е свързано с целия член 26, ние просто решаваме съдбата на много факултети към превръщането им, вероятно в обикновени училища. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Госпожо Любчева, моля още веднъж да ме извините, но това е становище на Съвета на ректорите, което няма да се гласува. Гласува се текстът на § 1, както е по-горе: “В чл. 26, ал. 1 думите “от една и съща област на висшето образование” се заличават.” Целият текст на чл. 26, с изключение на този израз, остава, в това число и ограничителното изискване 70 % от лекционните курсове да се четат от хабилитирани лица. Благодаря Ви.
Моля да бъдем извинени, ако сме въвели в заблуждение с изписването на позицията на Съвета на ректорите, която няма да се гласува, дадена е само като ориентир.
Има ли други изказвания? Доцент Моллов, имате думата.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря Ви, господин председател. Съжалявам, че не съм бил на предното заседание на Комисията по образование и наука, но аз искам да изразя едно малко по-различно мнение. То носи известен процедурен характер и искам да го предложа за дискусия.
Знаем всички, че сега гледаният от нас законопроект минава през един специален режим: през първо четене в Комисия по евроинтеграция, която фактически не е специализирана да прецени философията на законопроекта и в резултат на това вероятно възникват и коментари, които и впоследствие ще бъдат обект на дискусия.
Във връзка с това аз предлагам да се концентрираме върху онези текстове за промяна на Закона за висшето образование, които касаят евроинтеграционната материя. И заради принципа просто да отхвърлим останалите текстове, които не касаят тази материя. Аз малко се затруднявам, обаче, от доклада да преценя кое точно е предложението на Министерския съвет и кое е предложение на работната група.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Разбрах Ви.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Затова се извинявам, ако направя процедурно предложение, което не е много точно. Струва ми се, че в комисията ние наистина трябва да се обединим около евроинтеграционните текстове, а да оставим възможността за други промени в закона в един следващ етап. Вероятно тук ще възникнат доста дискусии по този текст, а и по други текстове и не знам дали ще имаме времевия ресурс да водим тази дискусия. Това е моето предложение.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Много Ви благодаря, господин Моллов, предложението Ви е ясно. Позволете ми само да отбележа - не може да се каже, че това предложение по чл. 26 от Закона за висшето образование излиза от приложното поле на внесения от Министерския съвет и приет на първо четене законопроект, доколкото има неразривна връзка с § 4 от Преходните разпоредби (вижте текста на вносителя), с която разпоредба се задължават висшите училища да приведат структурите си в съответствие с изискванията на този закон, в това число и на чл. 26, тоест, да разформироват факултети, които противоречат на изискването да провеждат обучение по едно или няколко професионални направления от една и съща област на висшето образование, и им се признава един гратисен период до 1 януари 2007 година.
Счита се, че отлагането не решава проблема, защото практически ще се блокира и процесът на акредитация на висшите училища, защото те трябва да бъдат акредитирани във връзка с изискванията на действуващата норма или във връзка с очакванията, че нещата биха се променили през тази година и половина.
Не правя изказване по същество, само Ви казвам, че даже да подложа на гласуване Вашето процедурно предложение и то се приеме, това не би попречило ние да разгледаме по същество предложението за § 1а, който да стане § 1 в доклада за второ четене.
Заповядайте, професор Пантев.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Ще направя едно кратко, неясно и не по същество изказване. Не мога да преодолея изкушението да попитам колко от нас в тази зала, колко години имат прекарани в час? Това не е само нарицателен израз, а буквален. В крайна сметка, ние не можем да подходим към тази тема и към този законопроект, като че ли става дума за някаква бакалия.
Както беше казано досега, тук става дума за философия на закон – може ли да се обезличат някои специалности, вкарани в друг факултет? И без друго, много се говори за свалянето на част от нашето “бельо” пред Европейския съюз. До каква степен тези дискусии приличат на една канцеларска, бюрократична, цифрова дискусия - или говорим по същество. Затова и ви казах – до каква степен преподаването като качество може да бъде убито, обезличено, ако приемем тази идея и този закон? Това е основното!
До този момент не е ясно за какво наистина, става дума. От нас, които може би сме се изявили като добри канцеларски чиновници, не може да се подхожда така бюрократично към едно пренебрегване на мнение на Съвета на ректорите и на тези, които в продължение на десетилетия преподават една или друга специалност. Това беше моето неясно изказване.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви. Уважаеми колеги, има ли други изказвания? Мисля, че водим вече доста дълго тази дискусия. Господин министър...
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председателю.
Преди да взема отношение по същество, ще си позволя да кажа само няколко уводни изречения.
Ние, наистина, не сме представили допълнително становище, извън това, което аз изразих на предходното заседание на комисията, на което беше разглеждан този законопроект. Откровено казано, не знам и върху какво бихме могли да дадем това становище. В крайна сметка, в доклада, който едва днес успях да видя, се предлагат неща, които се предлагаха и предния път.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Следователно, не виждате доклада само днес, щом е същият доклад...
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Не Ви разбрах...
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Следователно, не виждате доклада едва днес, щом той е същият от предния път.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Аз имам амбицията, господин Местан, да твърдя, че се изразявам достатъчно ясно и ако трябва, ще повторя още веднъж, в случай, че не съм бил достатъчно добре разбран.
Това, което в момента виждам, ме навежда на мисълта, както току-що подчертах, че този доклад, като предложение относно специално чл. 26, няма никаква промяна.
Освен това, във Вашето писмо ставаше въпрос, че аз предния път съм изразил известни резерви към предложението на комисията.
Смея да твърдя, че в този доклад съвсем правилно е посочено, че това не е предложение на комисията, а предложение на експертите. Така, както и предният път предложението, което Вие направихте, беше предложение на експертите. Когато почитаемите членове на комисията се обединят около едно становище, струва ми се, тогава едва то ще бъде предложение на комисията.
Що се отнася до въпросите по същество, ще си позволя да кажа няколко думи за това защо позицията на Министерството на образованието и науката не е различна от това, което изразих предния път, като този път ще си позволя да дам допълнителни аргументи.
Напълно прав е професор Пантев, че в крайна сметка ние разсъждаваме по философията на Закона за висшето образование и по това как искаме да видим ние висшето образование, а не разсъждаваме по това дали този или онзи ректор е доволен или недоволен, дали някой от чиновниците е доволен или недоволен.
Предния път аз казах, че трябва да ни е ясно до какво би довело това, което правим в момента с промяната в чл. 26, ал. 1. То би довело до това, че всъщност няма да има ясни критерии за обособяване на факултетите. Аз не казвам, че това е лошо, може би това е по-доброто и това е бъдещето, но да си даваме сметка, че до това именно би довело.
Всъщност, ние заличаваме формалния критерий и казваме: “Създавайте факултети, сглобявайте ги както вие намерите за добре. Важното е, да речем, нивото на преподаването.” Може би това е правилното.
Позицията, обаче, на Министерството на образованието и науката е по-скоро в обратния смисъл. Ние считаме, че към момента поне е необходимо да запазим определени параметри, в които да се развиват факултетите.
Това, което е предложено, няма да го коментирам по същество, но аз също се заблудих от предложението на Съвета на ректорите, защото (за разлика от другите предложения в доклада) то е изписано с две единици по-голям шрифт, болд и италик, което ме наведе на мисълта, че това е някакво фундаментално предложение. Затова сега се изкушавам да кажа няколко думи, но няма да го направя.
Тъй като ние също извървяхме някакъв път през тези две седмици, докато не е обсъждан в комисия законопроектът, как считам, че все пак може да се реши той, тъй щото и съществуващите въпроси да намерят донякъде справедливо решение?
Всички сме наясно, че проблем има и той е фактически проблем. Има едни създадени структури, които независимо дали харесваме или не, независимо как ги оценяваме, но в крайна сметка в момента те работят, има деца, които учат там, ангажирани са техните родители, ангажирани са преподаватели и т.н.
При положение, че и в перспектива ректорите не виждат възможност (тъй като това беше смисълът на преходната разпоредба) да се обособят по-изчистени от гледна точка на някаква класификация факултети, тогава нашето мнение е, че ние бихме могли да помислим за една малко по-широка формулировка, която аз ще си позволя да ви предложа в момента:
“В чл. 26 думите “от една и съща област на висшето образование” да се заменят с “от една и/или сродни области, които имат образователна и/или научна връзка”.
Ние считаме, че все пак в един факултет трябва да има някаква научна или образователна връзка. Добавили сме “образователна” заради педагогиката. Ако това е някаква формулировка, която считате, че е компромисна, ние сме склонни да възложим, както и досега това е така, на Националната агенция за оценяване и акредитация да преценява дали има такава връзка.
Така, според нас, от една страна, ще има възможност досегашните факултети да намерят някаква логика, извън случаите, разбира се, където се преподава едновременно, да речем, математика, право, зоология и национална сигурност... Във всички останали случаи, мисля, че това би дало възможност на професор Панайотов и на неговите колеги да са малко по-гъвкави, така че да търсят такава образователна и/или научна връзка.
Струва ми се, че това е компромисът, който ние бихме могли да направим, но пак казвам – с ясното съзнание, че не научният мотив е бил водещият при създаването на тези факултети (аз си позволих предния път да го кажа), а липсата на достатъчен брой хабилитирани преподаватели. Това е истината и няма защо да я крием. При положение, че те вече съществуват, няма защо да вземате решение, подобно на някакъв конвент, който пряко администрира определени области на социалния живот. Но ми се струва, че държавата трябва да запази все пак някакви параметри, в които да се развива този процес.
Това е по този въпрос, господин председател. По следващите, ако ми разрешите, след това бих взел отношение.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Разбира се. Благодаря Ви, господин министър за изразеното отношение по въпроса, който разглеждаме.
Позволете ми да направя кратко изказване по същество.
Разбира се, че става въпрос преди всичко за философията на законопроекта. И ще започна с това, че дълбоко вярвам, че даже когато се породят изкривявания в резултат на академическа свобода, те могат да бъдат решени с още повече академическа свобода. Дълбоко вярвам, че изкривяванията, породени от свръхрегулацията, са по-голямото зло, защото твърде често те са непоправими.
Проучванията, които сторихме, показват (заимствувам чужд израз, но е много точен), че член 26 “се пука по шевовете си” след това изменение, което сторихме миналата година, след като въведохме това ограничение.
Разбира се, че има проблем, разбира се, че трябва да има някакви, макар и най-общи правила на играта, за да не се стига до крайни изкривявания. Но също така е недопустимо с едно изменение на закона да обявим за незаконни факултети с десетилетни традиции, а някои и със столетни. Това е абсолютно недопустимо и ако се запази сегашната редакция на чл. 26, точно това ще стане.
Примерите, които даде господин Славов, се отнасяха за Пловдивския университет, но за всяко висше училище могат да се дадат редица други примери. Не са засегнати само медицинските висши училища и специализираните висши училища, които поначало провеждат обучение само по една област на висшето образование, независимо, че се зоват университети. Това е друга тема...
Уважаеми колеги, аз мисля, че нямаме право да затворим нито очите, нито ушите си за това, което ни се предлага от Съвета на ректорите. Рядко има такава единна позиция в Съвета на ректорите. Не можем да си затворим очите и ушите за категоричната позиция на почти всички синдикати, които се занимават с тази област.
Смятам, че всичко по този въпрос вече е изказано, макар че можем да продължим дискусията с часове, независимо, че едва сега чувам тези предложения на господин министъра и може би затова ще ми е малко трудно да изразя отношение.
Ще си позволя, господин министър, все пак да кажа две думи, защото ние вече проведохме дискусия, макар и в предишния парламент, точно по подобно предложение – ограничението да бъде “сродни професионални направления”.И тогава редица представители защитиха тезата, че е изключително трудно да се даде определение за “сродни професионални направления”. В закона не може да въвеждаме правни институти, за които да не сме в състояние после в преходна разпоредба или по друг начин да дадем ясно определение, за да бъде работещ този текст.
Ще спестя другите аргументи в подкрепа на предложението и на Съвета на ректорите. Ще кажа само, че ние като комисия, господин министър, ще останем открити за реалните проблеми, които ги има и днес и бяха породени през осемте години действие на нормата в предишния й вид. Дай Боже, скоро да обсъждаме един наистина нов Закона за висшето образование, защото твърде често се изправяме пред парадокса, гасейки един пожар, да пораждаме други огнища. Явно е, че този закон вече се нуждае не просто от поредната кръпка, може би се нуждаем от изцяло нов Закона за висшето образование и аз съм убеден, че в партньорство Министерството на образованието и науката и специализираната Комисия по образованието и науката ще се справим с този въпрос. Мисля, че имаме капацитета да се справим с една задача, която сега звучи като свръхзадача – един нов Закон за висшето образование, в който да намерим по-добрите решения и на тези открити въпроси, които дискутираме и днес.
Уважаеми колеги, има ли други изказвания?
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Бях поискала думата преди Вас, господин председателю...
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Извинявайте, госпожо Богданова. Заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: ... с разбиране към всички аргументи, които господин министърът заяви преди малко пред всички нас – да, споделям тези аргументи и имам подобни притеснения. Само че си давам ясната сметка, че никой от нас (професор Панайотов вероятно би трябвало да каже) не е в състояние в момента да даде точна дефиниция на понятието “една или сродни области на науката, на образованието (висшето, предполагам), които имат образователна и научна връзка”.
Разбирам добрата воля на колегите в министерството да формулират един ред, по който ние може би ще се опитаме да излезем от съществуващия проблем, само че няма да можем да направим това сега. Заедно с това има и реалности, за които колегата Славов преди малко говори. И аз мисля, че ние в момента не се занимаваме с философията на Закона за висшето образование. Философията на Закона за висшето образование е формулирана и разработена през 1995 г. В момента ние се занимаваме с неговата петнадесета поправка. И аз имам дълбоки съмнения, че част от идеите, заложени в него като философия, като идеи за развитие в момента могат още веднъж да бъдат подложени на поредното кърпене.
Всъщност, аз затова исках думата преди Вас, господин председателю, защото мисля, че ние, работейки сериозно по философията на един нов Закон за висшето образование, можем много по-сериозно да работим по тези параметри, за които Вие говорите и в които има много смисъл. Само че не можем да свършим това сега – аз лично не съм готова... И си давам сметка, че в тази фактическа ситуация вероятно предложението, което е направено в началото, е най-доброто. Да подкрепим това предложение, което прави Съветът на ректорите, защото то решава фактическо състояние. Но не решава едно друго виждане за решаването на този проблем, по който мисля, че можем да работим много по-сериозно и в много по-сериозен диапазон от време.
Затова, колеги, аз лично предлагам да не продължаваме повече тази дискусия, която върви на второ заседание на комисията. Общо взето, ние ще останем в двете си разбирания, които не се изключват – че ние трябва да създадем рамки, е безспорно, но ние не сме готови да направим това сега. Това е предложението ми.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Богданова. Заповядайте, господин министър.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Провокиран съм от това, което госпожа Богданова каза, за да внеса, поне от моя гледна точка, една яснота.
И от изказването на господин председателя Местан, и от изказването на госпожа Богданова оставам с впечатление, като че ли искате да свършим сега едно народополезно дело. Това не е така. В момента ние искаме да решим проблем, наследен от миналото, по един не много принципен начин. Нека да си кажем как стоят нещата. Това не е народополезно дело. Това за в бъдеще не е добро.
И притесненията ми, госпожо Богданова, не са в това, че тези факултети ще продължат да съществуват. Да са живи и здрави, да съществуват. Тях вече ги има и ние не можем да лишим децата от учене.
Проблемът е друг – създавайки текста така, както се предлага, ние ще отворим вратата и за в бъдеще. Тоест, докато ние умуваме каква да бъде философията на новия закон, как той да изглежда като правна техника, междувременно, повярвайте ми, ще има нови факултети, нови университети, в които наистина ще има математика, право, социология, национална сигурност и Бог знае какво още. Това, според мен, е проблемът, а не че ние ще решим проблема на колегите-ректори. Ние ще им решим проблема, но създаваме нов проблем, това е моето притеснение. Извинявайте, че втори път взех думата.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, господин министър. Заповядайте, госпожо Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Благодаря Ви, господин председател. Съжалявам, исках малко преди господин министъра да кажа две думи, с риск да се повторя. При обсъждането на първо четене в залата споделих своите притеснения по отношение текста на § 4. Сега, с появата на това предложение в § 1 проблемът става още по-дълбок, според мен. Като се съгласявам и с Вас, господин председателю, но и с господин министъра, естествено, у мен...
Отварям скоба – на предишното заседание зададох един щекотлив въпрос, в присъствието на представители на академичната общност. Нито госпожа Кузманова, нито господин Харалампиев отговориха на моя въпрос доколко ще бъдат конкурентни висшите училища у нас на европейския пазар след 1 януари 2007 г. при тази широко отворена врата. Не получих отговор. Тогава не исках да бъда нахална и да си повтарям въпроса.
Сега обаче, слушайки ви, у мен естествено възниква втори въпрос. И понеже безкрайно уважавам комисията (знаете, господин председателю, че ние с Вас влагаме особена емоция в работата на тази комисия още от 38-ия и 39-ия парламент), естествено у мен възниква въпросът и, дай Боже, някой от представителите на академичната общност да ми отговори този път. О' кей, гласуваме сега този § 1. Как отговаряме на ръководствата на тези висши училища, които съвсем стриктно от миналата година са изпълнили изискванията на алинея 1? Не създаваме ли двоен режим за висшите училища?
Съжалявам, господин председателю, трябва да си го кажем.
Като използвам случая, че господин Панайотов е тук, искам да попитам откакто стартира акредитацията, дали има отказ на някои висши училища при преглед на документите за институционална акредитация?
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Да считам ли, че това е въпрос, зададен към господин Панайотов, или ...
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Въпросът, според мен, не е риторичен. Разбирам, че той може да не разполага с такава информация, но въпросите ми не са риторични, защото аз изразявам огромно притеснение. Съгласна съм с господин министъра, че ние не решаваме сега проблема.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: От което следва сега да чуем, дали с въвеждането на ограничението сме решили проблема... Благодаря. Би ли желал господин Панайотов да отговори? Заповядайте, господин Панайотов.
ИВАН ПАНАЙОТОВ: Уважаеми господин министър, дами и господа, аз изложих едно мнение от името на Агенцията и от името на един преподавател в университет, който преподава 42 години. Ще се постарая да го приведа много накратко, за да мога да отговоря на въпроса, който ми беше поставен.
Разбира се, че чл. 26, ал. 1 с текста “от една и съща област” е една много тясна рамка. Не само защото академическата действителност у нас е такава. Това беше главно изтъквано с много подходящи примери, но и защото интердисциплинарният подход във висшето образование и в научните изследвания придобива все по-голяма важност за развитието на висшето образование и на науката, която задължително е основният елемент на висшето образование.
Ясно е, че този текст е тясна рамка. Използвана беше метафората, че “се пука по шевовете”. Ако ние предложим чл. 26 без ограничението “от една и съща област”, разбира се, появява се призракът на една опасност от създаване на факултети по всичкология. Тази активност често пъти ще бъде развивана от по-слабите звена, от бутафорни структури на нашето висше образование.
Разбирам безпокойството и лично аз мисля, че една дефиниция от типа на тази, която се предожи от господин министъра, (“в една и/или сродни области, които имат образователна и/или научна връзка”, като юридически този текст може би със сигурност трябва да бъде прецизиран) ще затвори вратата пред бутафорни упражнения и ще позволи на нашите факултети и университети да проявяват инициатива, която е в съзвучие с изискванията на образованието и неговия интердисциплинарен характер.
Ако трябва, обаче, да се избере: с текста “от една и съща област”, или без него (и това беше дадено като официално становище на Агенцията, одобрено и от Акредитационния съвет), ние избрахме по-малката злина - “от една и съща област на висшето образование” да отпадне, по наша преценка.
Що се отнася до Вашия въпрос – разбира се, че са в ход по новата нормативна уредба институционалните акредитации на българските университети и в много голям брой от тях, начело с водещите университети, се появява едно противоречие, което е практически непреодолимо за Агенцията, защото тя трябва да търси съответствие с чл. 26, а такова няма. Дадоха се примери, да не повтарям.
Така че това е една реална академическа действителност, но не само в нейно име ние трябва да разширим тази рамка, а и в името на интердисциплинарния характер на образованието и на науката. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, господин Панайотов. Предполагам сте удовлетворена от отговора, госпожо Гроздилова.
Уважаеми колеги, мисля, че се изясниха позициите по този така спорен текст. Ако няма други изказвания, предлагам да преминем към гласуване.
И така, който е съгласен с предложението на комисията за създаване на § 1а, който става § 1, а именно: “§ 1. В чл. 26, ал. 1 думите “от една и съща област на висшето образование” се заличават” , моля да гласува.
Гласували “за” – девет души.
Гласували “против” – четирима.
Гласували “въздържали се” – пет.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Знам, че малко ще нарушим правилата на комисията, но не е ли възможно да подложим на гласуване предложението на господин министъра или някаква подобна редакция, защото така пък съвсем “закопчахме” текста?
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз вече изразих опасение, че в този вид тази норма ще бъде неработеща, защото ние не можем да говорим за една или сродни области, без определение за “сродни области”. Ако сте в състояние да дадете определение и за “сродни области”, това е друго.
Резултатът е 9:9. Аз ще се възползвам от правото си да подложа на прегласуване този текст, защото в противен случай би следвало да вървим към разпоредбите на § 4 – да остане отлагателният текст.
Имате думата, господин министър, за определението.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю. Дали няма възможност някой от колегите - народни представители да направи предложение в смисъла, който аз направих, за да има господин председателят основание да го подложи на гласуване? Ако трябва, още веднъж да го прочета: “от една и/или сродни области, които имат образователна и/или научна връзка”.
Понеже съм взел думата, уважаеми господин председател, позволявам си да кажа, че в правото никога не може да има перфектни дефиниции. И въпреки че има спор в правната теория дали всеки текст подлежи на тълкуване, или само неясният, във всеки случай някаква речева интерпретация винаги се прави.
Ще Ви дам един пример със закон, приет в 1949 г., влязъл в сила през 1951 г. – известният Закон за задълженията и договорите. Разпоредбата на чл. 52 казва седното: “За неимуществени вреди съдът определя обезщетение по справедливост.” Нито се казва какво е “неимуществени вреди”, нито какво значи “по справедливост”. Въпреки това, уверявам Ви, има перфектна съдебна практика по въпроса.
Следователно, аз не виждам никаква пречка ние да гласуваме на държавния орган, комуто са възложени тези функции, да преценява за конкретния случай дали е така, или не е така, дали има такава връзка, или няма такава връзка. Защото дори да имаме дефиниция за това, то науката се развива. Онова, което днес не е имало научна връзка, утре може би ще има научна връзка.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин министър, да минем към Закона за висшето образование, ако обичате.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Ние за него говорим, господин председателю.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Моята молба беше дали сме в състояние да дадем определение за “сродни професионални направления”.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Моята молба, господин председател, беше да обърнете внимание на факта, че не винаги е необходимо да даваме дефиниции на различни термини, използвани в закона.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Добре, господин министър. Благодаря Ви за мнението. И сега ще Ви кажа, че ако ние не дадем определение за “сродни области”, ако идеята Ви все пак е да вкарате някакъв ред, както се изразихте, ще Ви кажа, че ако ние ще говорим за научна връзка, то ще намерим научна връзка между всички специалности.
Така че с предложението си, смятам, че отваряте не по-малко широко вратите за възникване на факултети във вид, който уж Ви притеснява. Убеден съм, че ректорите биха били доволни от тази редакция, ако това имаме предвид, защото едва ли някой може да отрече връзката между математиката и музиката, например. Така че аз по-скоро съм доволен от начина, по който се развива тази дискусия, но за да го подложа на гласуване, господин министър, би трябвало това формално предложение да постъпи все пак от народен представител...
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Имам процедурно предложение.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: И аз имам процедурно предложение.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Заповядайте, госпожа Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Благодаря, господин председател. Наистина, следейки внимателно дискусията, особено встъпителните думи на министър Вълчев и думите на професор Панайотов, аз оставам с впечатление, че, образно казано, “има хляб” в това предложение, затова ще се възползвам от правото си на народен представител да го предложа на уважаемите колеги от комисията за формално съгласуване.
Още повече, правилно ли разбрах в началото (нека още веднъж да се върнем към този момент, господин министър), че правото да се преценява съществуването на тази връзка смятате, че трябва да се упражни от Националната агенция за оценяване и акредитация?
РЕПЛИКА: Това не е ясно.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Това, разбира се, че не е ясно от закона, но както и да е. Господин Имамов искаше думата за процедурно предложение.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Господин председател, моля да не ме репликирате постоянно. Извинявам се много, че пред всички колеги казвам това.
Не се разбира, че не е ясно. Това много добре се разбира, докато цялата логика на закона е да възложи на господин председателя и на съответната негова институция контролни функции. Очевидно е, че този, който упражнява контролните функции, (наричано правоприлагане в правото), има възможност да изгражда съответната практика и да прави преценка на закона. Така че това, разбира се, че е ясно.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Разбрах Ви, господин министър. Надявам се, че ще запазим спокойствие. Господин Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, моето процедурно предложение ще влезе в противоречие с това, което предложи госпожа Калканова. Аз смятам, че трябва да подложите на прегласуване предложението, което се направи в комисията. Мисля, че до известна степен нашият спор е схоластичен, защото, според мен, факултетът не е основно звено на висшето учебно заведение и няма пряко отношение към качеството на обучението.
РЕПЛИКИ: Кое е тогава?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Освен това, аз смятам, че нашите студенти в България кандидатствуват по специалности, а не по факултети. Изобщо не ги интересуват факултетите.
Едно от основните деления в науката е на универсална и частни науки. Така че математиката като универсална наука едва ли може някой да отрече, че има връзка с която и да е наука. Така че за “научна връзка” не може да има работна дефиниция, която да има реален резултат като влезе в закона.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, господин Имамов. Има процедурно предложение за прегласуване на предложението на комисията.
Заповядайте, госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА (Правна дирекция на Народното събрание): Благодаря, господин председател. Във връзка с предложението на народния представител Татяна Калканова бих искала да се уточни за каква област става въпрос. Законът работи с две понятия “област” – “област на науката”, които са четири, “област на висшето образование“, които са девет. Ако се приеме, че е “област на науката”, тук се разширява изключително много обхвата на чл. 26. Затова трябва да се прецизира за каква област става дума.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: На висшето образование. Уместно беше направено това напомняне. Става дума за “сродни области на висшето образование”. Смятам, че се разбира.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: “Една или няколко сродни области на висшето образование, между които има образователна и научна връзка.” – това е коректният текст. Благодаря. Мисля, че предложението стана ясно.
Има ли други изказваня по въпроса? Заместник-министър Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Аз се извинявам, че накрая ще внеса леко нюанси в така очерталата се дискусия, уважаеми дами и господа.
Този текст, който ние предлагаме и който сме консултирали с експерти, е консултиран и с представителите на Съвета на ректорите, които го приеха. Смятам, че в случая нямаме просто основания да се съмняваме какво означава “сродни области”, тъй като ние по Закона на българския език го определяме с изречението “които имат образователна или научна връзка”. Налагането именно на това изречение предполага и това, което комисията изказа като основна цел - това е възможността за интеграция.
Струва ми се, че тук не виждам какво е противоречието в случая.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, госпожо Добрева. Трябваше малко по-рано да кажете, че този текст е съгласуван и със Съвета на ректорите. Това е чудесно. Може би трябваше да го споделите и в работната група, която с решение на тази комисия учредихме.
Добре, подлагам на гласуване предложението на народния представител Татяна Калканова за редакция на чл. 26 в смисъла, в който тя го стори.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували “за” – осем души.
Гласували “против” – няма.
Въздържали се – единадесет души.
Предложението се отхвърля.
Сега вече, уважаеми госпожи и господа, ще си позволя да подложа на прегласуване предложението, което бе направено като предложение на комисията. Мисля, че бях коректен първо да подложа на гласуване предложението на госпожа Татяна Калканова.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Някак си не е коректно да гласуваме един път по един начин, а след пет минути – по друг.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Добре, щом има възражения. Но имаше процедурно предложение от страна на господин Имамов. Ако искате, да подложа на гласуване процедурното му предложение.
Имаме проблем, уважаеми колеги, който трябва да се реши. Проектът за предложение на комисията получи девет гласа “за”, четири гласа “против” и пет гласа “въздържали се”. Ако имаме волята да решим този въпрос, мисля, че това предложение в крайна сметка се оказа по-близо до намирането на решение, отколкото предложението на госпожа Калканова, което получи 11 гласа против.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Имамов. Господин Имамов, ако искате да преобразуваме процедурното Ви предложение за още разисквания по въпроса, за да намерим може би малко по-удачна форма за решаване на въпроса с чл. 26?
Аз, например, ще си позволя да направя алтернативно предложение в смисъла на предложението на госпожа Татяна Калканова – ограничението да не бъде “от една и съща област на висшето образование”, а да бъде “от една и съща област на науката”.
РЕПЛИКИ: Нали го гласувахме?
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Не сме го гласували така. Заповядайте, госпожо Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Благодаря, господин председател. Колеги, аз смятам че сме в една парадоксална ситуация – на всички всичко да ни е ясно. И аз също като професор Камбуров не мога да си представя, че по този въпрос, който разискваме вече второ заседание, в рамките на пет минути някой ще си промени становището – става въпрос за процедурата за прегласуване.
Смятам, обаче, че в текста на вносителя имаме изход от ситуацията и това е § 4 на Преходните разпоредби с отлагателната разпоредба до 1 януари 2007 година. Обръщам ви внимание на това и то най-вече заради гостите на днешното заседание и колегите от медиите. Все пак това е до голяма степен разрешение и изход от ситуацията – една отлагателна разпоредба, в рамките на която ще се случи (надявам се, с общите усилия на всички) това, което смятам че консенсусно беше изразено в доста изказвания – да работим по философията на един нов закон.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на госпожа Калканова. Аз съм коректен да кажа, че независимо, че последното предложение бе сторено в хода на самото заседание, то също ще бъде включено в доклада, както и резултатите от гласуването на двете предложения (говоря за проекта за предложение на комисията и предложението на народния представител Татяна Калканова). Те ще бъдат докладвани като алтернативни по време на пленарното заседание и нека пленарното заседание да реши този въпрос.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред.

Точка 2. По § 3 бе решено да се сформира работна група, която да предложи подобрена редакция. Чуха се възражения във връзка с проекта за предложение на комисията, като мотивите бяха да предложим малко по-разширен вариант на текста по § 3 на вносителя, който по новата номерация ще стане § 6, водени от съмненията за приложимостта на текста на вносителя.
В писмо до министъра на образованието и науката практически ние обосноваваме съмненията си, че така предложената редакция няма да изпълни декларираните в мотивите цели на вносителя, а именно, че се премахва дискриминационният режим по отношение на лица от Европейския съюз и от Европейското икономическо пространство.
В работната група участвуваха експерти и от Министерския съвет, сред които и господин Калоян Симеонов, който е гост на това заседание. Стана ясно, че независимо че нямаме изрична директива за отпадането на този дискриминационен текст, то това не е успокоително, защото тези условия са залегнали в Договора за създаване на Европейския съюз, тоест, в първичното право.
Едва ли е необходимо сега да ви запознавам с писмото на Чарнота. Тоест, без да има директива, има задължение да отпаднат редица дискриминационни разпоредби в наши закони, в това число и този текст от Закона за висшето образование.
Правя това дълго въведение, за да ви кажа, че ние бихме могли принципно, ако вносителят потвърди позиция за самодостатъчност на предложената редакция за § 3, ние да оттеглим нашите предложения за подобряване на този текст, да гласуваме за второ четене предложението на вносителя, като според нас ще останат открити следните въпроси.
Ако откриването на поделения на чуждестранни висши училища, открити по законоустановения ред в държавата-членка на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство ще става по реда на този закон, няколкото въпроса, които трябва да намерят отговор, според нас, са:
Първият въпрос е по кой точно ред? Защото в Закона за висшето образование има три реда за откриване на висши училища или на техни поделения:
- първият е за откриване на държавни висши училища (по реда на чл. 9, ал.2, т.1, чл. 10, ал. 3, т.2 и чл. 81, ал. 1, т.3;
- вторият – откриване на частни висши училища;
- третият ред – откриване на основни звена и филиали на съществуващи висши училища.
По кой от тези три реда ще става евентуално откриването на поделения на чуждестранни висши училища от страни-членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство?
Вторият въпрос е кой е компетентният орган, който ще посочи приложимия ред – първия, втория или третия?
И трето, кой е компетентният орган, който следва да издаде акта за конституиране на новия образователен субект, съгласно българското законодателство.
Ако считаме, че предложението на вносителя дава ясен отговор на тези въпроси (нека да чуем позицията на вносителя), задачата ни се улеснява – приемаме текста на вносителя и продължаваме по-нататък.
Уважаеми господин министър, заповядайте. Ако считате, че комисията може да се ориентира към гласуване на текста на вносителя без редакция, ние ще оттеглим останалите предложения, защото не сме били водени от желанието да се направим на интересни и да губим времето на членовете на комисията с няколко страници разгърнати текстове.
Благодаря Ви много, ако прецените – заповядайте.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, нашата позиция по дискусията, която започнахме предния път, е следната.
Ние считаме, че трябва да има яснота доколко наистина това е ангажимент на България в преговорния процес за присъединяване към Европейския съюз. Мисля, че този въпрос вече го изяснихме, но ако трябва пак да повторим, с риск колегите да се амбицират и те да вземат отношение – може да бъде изведено такова задължение. То е относно недискриминационност и е твърде общо формулирано и едва ли може още сега да кажем дали този текст ще бъде недискриминационен, или онзи, тъй като това винаги ще бъде въпрос на тълкуване.
По-важното в случая е, че според нас би могло редакционно малко да се подобри текстът, за да няма някаква неяснота. Разбира се, с общи усилия това би могло да се направи.
По наше мнение, трябва да си отговорим най-малко на три въпроса.
Първият въпрос е чисто технически. От справката, която ние направихме, Европейското икономическо пространство не обхваща Швейцарската конфедерация. Не знам защо така е бил подготвен текстът, но се оказа, че в други актове Швейцария обикновено изрично се изписва, тъй като тя има същите отношения (поне в тази област) с Европейския съюз, каквито имат и трите държави, допълнение към държавите-членки на Европейския съюз от Европейското икономическо пространство, а именно Лихтенщайн, Норвегия и Исландия. Това е техническият въпрос, който не е толкова важен, тъй като тук експертно може да се прецени как да се постъпи.
Второто основание е, че след анализ с колегите ние бихме си позволили да предложим на вашето внимание една добавка към основния текст, като след думите”(3) ... могат да откриват поделения на територията на Република България” се добавят думите “при условията на взаимност”.
Анализът, който ние направихме показва, че въпреки че такова задължение имат всички държави-членки на Европейския съюз, все пак националните законодателства са твърде различни. Въпреки че това не е много важно може би от практическа гледна точка (не знам колко български висши училища биха открили поделения във Франция, Испания или друга държава от Европейския съюз), но за нас е въпрос на национална гордост да имаме същите права, каквито всяка друга страна-членка на Европейския съюз има по отношение на България.
Третата бележка, която бихме искали да поставим, е най-принципната. Действително, трябва да се избере принципният модел – дали по-скоро ние искаме това да става по реда, който е предвиден за съответни български учебни заведения, или бихме искали това да става по облекчен ред. Това е големият въпрос.
Що се отнася до редовете за откриване, господин председателю, като процедура те са по-скоро два, според мен, защото става въпрос за частни и държавни висши училища. Разликата е в условията на тяхното откриване, а не в самата процедура, тъй като тя е една и съща - има проект, тя отива в Агенцията, Агенцията в министерството, министерството в Министерския съвет, Министерския съвет в Народното събрание. Това е процедурата.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Така е.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Що се отнася до филиалите и поделенията обаче, тя е по-облекчена и свършва в Министерския съвет. Това, което вие би трябвало да прецените, е дали тук по-скоро да се върви към по-икономичния ред – без санкцията на Народното събрание, и да свършим до Министерския съвет, или пък трябва да се отиде към по-тежката процедура.
Иначе, що се отнася до основанията, едно такова поделение е по-близо до частното висше училище, тъй като е очевидно, че когато в българския закон става въпрос за държавни училища, става въпрос за училища на българската държава, а не на която и да е държава в света. Аз сутринта в министерството дадох пример на колегите – българското училище в Братислава е по смисъла на словашкото право частно училище, въпреки че е държавно българско училище, но то не е на словашката държава.
В този смисъл нашето предложе