---

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Ч Е Т И Р И Д Е С Е Т О Н А Р О Д Н О С Ъ Б Р А Н И Е
Комисия по образованието и науката

П Р О Т О К О Л
№ 5

На 5 октомври 2005 г. се проведе заседание на Комисията по образованието и науката при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен от Министерския съвет – второ четене (продължение).
2. Разни.

Към протокола се прилагат съответните материали, списък на депутатите и на гостите.
Заседанието бе открито в 15,10 ч. и ръководено от господин Лютви Местан - председател на комисията.
*
* *
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми госпожи и господа, господин Мурджов и професор Камбуров вече правят кворума наличен, поради което откривам заседанието на Комисията по образованието и науката.
Предлагам две точки за дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен от Министерски съвет – второ четене (продължение).
2. Разни.

Има ли други предложения за дневен ред на днешното заседание? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували “за” – всички членове на комисията Гласували “против”- няма.
Въздържали се - няма.
Дневният ред е приет.
И така, уважаеми госпожи и господа, продължаваме по текстовете на законопроекта.
Както ви е известно, на две поредни заседания не можахме да постигнем достатъчно съгласие по чл. 26 от Закона за висшето образование и относно § 3 на вносителя за начина, по който следва да отпадне ограничението за откриването на поделения на чуждестранни висши училища от страните–членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство.
По предложение на господин Камбуров, Комисията за образованието и науката взе решение да се сформира работна група, която да улесни нашата работа и да предложи съответна редакция на тези два текста.
Мисля, че ние наистина успяхме да сближим позициите.
Бяхме коректни да ви предоставим като информация двата варианта за редакция на чл. 26, които се обсъдиха по време на заседанието на работната група и впоследствие. Аз мисля, че (това, разбира се, ще го покаже гласуването) вече е налице достатъчно съгласие върху един от тези варианти.
Аз, разбира се, ще бъда коректен да поставя на гласуване и другия вариант, ако има формално предложение за това. Но текстовете са пред вас. Длъжен съм да кажа, че вариант 2 има всички шансове (поне според сондажите, които си позволих да направя с различни членове на Комисията по образование и наука) да се превърне в консенсусния вариант и да се представи на вниманието на пленарна зала като предложение на Комисията по образованието и науката.
Имате думата за отношение по вариантите и даже ако няма изказвания, защото дискусията беше доста продължителна и мисля, че като цяло е изчерпана, ще преминем направо към гласуване.
Уважаеми професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз съм съгласен с вариант 2 на чл. 26, ал. 1, но предлагам едно съвсем малко изменение, което ще актуализира текста: вместо “по които висшето училище провежда обучение”, да стане “за които висшето училище е акредитирано”.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Разбрах Ви предложението, професор Станилов. Разбира се, възможна е също редакцията “по които висшето училище е акредитирано да провежда обучение” – така ли да разбирам предложението Ви? Благодаря, професор Станилов, разбрах предложението Ви. Даже, ако погледнете, тази редакция е отразена и в листа, който е пред мен.
Заповядайте, професор Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Безспорно е, че работната група, която се е събрала, се е опитала да намери компромисен вариант. Върху вариант 1 аз няма да се спирам, той не е приемлив.
Вариант 2 на член 26. Ние разговаряхме и с председателя за това, че чл. 26 е във връзка с ч. 17. Ако обърнете внимание върху съдържанието: областите на науката, които са в 4 направления: хуманитарни, обществени, технически и природни, то до известна степен се приближаваме до него. И той самият беше променен миналата година по същото време, когато беше променен и чл. 26. Аз стигнах до заключение, че не трябва да бъдат “една или няколко”, а “една или повече сродни области на висшето образование”. Това е, което имам да добавя.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, професор Камбуров. Категорично разбирам предложенито. По него вече са проведени разисквания, защото изразът “сродни” се съдържаше в едно предложение на Министерството на образованието и науката, което се обсъди и отхвърли на предишното заседание, поради трудността да дадем определение за сродни. Ако тръгнем да го правим, отново ще се окаже, че “сродни” са в смисъл, че принадлежат към една област на науката (без да имам претенцията, че давам дефиниция). Опасявам се, че вече е разисквано подобно предложение, професор Камбуров. Благодаря.
Други изказвания, колеги? Госпожа Любчева.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз мисля, че наистина проведохме една изключително сериозна дискусия, която беше и необходима. В крайна сметка, ние правим едно много частично изменение на Закона за висшето образование, а всички сме наясно, че не бива тези промени да се правят “на парче”. Но тъй като тази промяна е много важна, тя засяга съдбата на много висши учебни заведения, мисля, че това, около което се доближихме (поне ние, в работната група), наистина се съдържа като цялост във вариант № 2.
Смятам, че не е необходимо отново да връщаме дискусията към “сродни”, защото написано “едно или няколко” и свързано с “професионалните направления, по които провежда обучение и по които е акредитирано висшето учебно заведение, поставя нещата в една достатъчно тясна рамка, достатъчно ограничители са за факултетите.
На мнение съм, че след допълнението, което беше направено: “за което са акредитирани висшите учебни заведения да провеждат обучение”, можем да се ориентираме към приемането на този текст, защото смятам, че с това отговаряме на интересите и на задълженията си да обезпечим обучението във висшите учебни заведения по този закон.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, госпожо Любчева. Уважаеми колеги, ще се обърна към професор Камбуров, ако позволи, с въпроса да поставя ли предложението му на гласуване?
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Да, разбира се.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви. Ще поставя на гласуване първо двете редакционни предложения, макар че това на професор Камбуров е по същество, т.е. и на професор Камбуров, и на професор Станилов, след което ще подложа на гласуване целия текст.
Ако позволите, ще започна отзад напред.
Който е съгласен с предложението на професор Камбуров изразът “професионални направления от областите на науката” да се замени с “една или повече сродни области на висшето образование”, моля да гласува.
Гласували “за” – двама. Гласували “против” – двама.
Въздържали се – десет.
Предложението не се приема.

Който е съгласен в предложения вариант 2 на текста, след “по които висшето училище” да се добави изразът “е акредитирано да провежда обучение” (предложението на професор Станилов), моля да гласува.
Гласували “за” –тринадесет.
Гласували “против” – няма.
Въздържал се – един.
Предложението се приема.

И така, уважаеми колеги, ще подложа на гласуване, като предложение на комисията, чл. 26, ал. 1 да се измени така: “Факултетът е основно звено на висшето училище, което обединява катедри за осигуряване на обучението на студенти, докторанти, специализанти в едно или няколко професионални направления от области на науката, по които висшето училище е акредитирано да провежда обучение.
Факултетът има 40-членен академичен състав на основен трудов договор, от който хабилитираните лица четат за всяка специалност не по-малко от 70 на сто от лекционните курсове.”
Който е съгласен този текст да стане предложение на Комисията по образованието и науката за чл. 26, ал. 1, на Закона за висшето образование, моля да гласува.
Гласували “за” – тринадесет. Гласували “против” – няма.
Въздържал се – един.
Предложението се приема.
Благодаря. Преминаваме по-нататък.
Уважаеми колеги, предложението по § 3 е следното: “В Допълнителните разпоредби се създава § 4 ж:
“ § 4ж. След приемането на Република България за пълноправен член на Европейския съюз чуждестранни висши училища, открити по законоустановения ред в държава-членка на Съюза и на Европейското икономическо пространство, могат да откриват поделения на територията на страната по реда на този закон.”
При положение, че вече гласувахме и други парагафи, предложението на Комисията по образованието и науката е § 3 да стане § 6.
Но сега дискусия по същество. Нека предоставя думата на госпожа Калканова, защото работната група и ръководството на комисията проведе кореспонденция и с министъра по европейските въпроси госпожа М. Кунева и мисля, че се очертава още едно консенсусно предложение.
Заповядайте, госпожо Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Благодаря, господин председател. Наистина, поискахме официално становище от министър М. Кунева и го получихме на 30 септември – за това, какво всъщност се очаква, каква е задачата с промяната на този текст за откриване на поделения на чуждестранни висши учебни заведения в България. Ще ви прочета дословно нейната теза, а именно:
“Съгласно чл. 43 от Договора за създаване на Европейската общност, в рамките на следващите разпоредби, ограниченията върху свободата на установяване на граждани на държава-членка на територията на друга държава-членка, са забранени. Тази забрана се прилага и по отношение на ограниченията за създаване на представителства, клонове или дъщерни фирми от граждани на всяка държава-членка, установила се на територията на друга държава-членка. Свободата на установяване включва правото да се предприема самостоятелна дейност, както и да се създават и ръководят предприятия, а именно дружества или фирми по смисъла на ал. 2 на чл. 48, при условията (и тук е важният текст), предвидени от законите на държавата, в която се извършва установяването, за нейните собствени граждани.”
В този смисъл тълкуването на министър Кунева е, че с тези разпоредби ние трябва да създадем за поделенията на чужди университети същия режим, който важи и за поделенията на наши висши учебни заведения, а именно тези, които предлагат обучение по регулирани професии, съгласно разпоредбите на чл. 9 се откриват с решение на Народното събрание, а всички останали – с решение на Министерския съвет.
В този смисъл работната група предлага да подкрепим текста на вносителя за § 4ж, тоест, откриването на тези поделения да става по реда на този закон.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми госпожи и господа, това е предложението на работната група. Преди да го подложа на гласуване, ще предоставя думата за изказвания. Заповядайте, професор Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, някакси много бързо решаваме нещата, минаваме към следващи решения галопирайки, без да видим някои неща, които ни очакват, така или иначе.
Като бивш ректор аз ще взема отношение и ще кажа своето съображение, защото аз съм сто процента сигурен, че вие ще вземете положително решение.
Миналият път наш колега, народен представител в тази комисия каза, че ето, професоре, Вие виждате, че Съветът на ректорите взе това становище, Софийският университет взе това становище, и т.н.
Уважаеми колега, миналата година, когато променихме чл. 26, беше същият Съвет на ректорите, бяха същите хора, на които мандатът не им е променен! Още две години тези ръководства и тези ректори имат да бъдат ръководители на висшите училища. А тогава те взеха това решение, което ние една година по-късно трябва да го променяме!
Затова аз искам да кажа моето мнение по същество, така, както виждам и бъдещето на висшето образование в страната.
Разпоредбата на § 3 предвижда след приемането на България в Европейския съюз чуждестранните висши училища да имат правото по законоустановения ред на държава-членка на Европейския съюз, да откриват свои поделения в страната ни. На пръв поглед, съобразявайки се с главата “Свободно движение на хора и услуги”, всичко като че ли е нормално. Но има някои подводни камъни, които трябва да са ясни за нашата държава. Ние, като народни представители, ще си отидем един ден оттук, но тези, които ще останат след нас, сигурно ще си блъскат главите какво ще вършат по-нататък! Това не е популизъм, аз ви го казвам като заинтересован човек, който 35 години се занимава с висше образование.
Става дума не за увеличаване възможностите на българските студенти свободно да се движат из бъдещото европейско пространство, което е в унисон с Болонския процес, а за тяхното закрепостяване, в края на краищата; за нашите студенти, които при откриването на тези университети си остават у нас.
Второ, може би вносителят смята, че по този начин ще се прави висококачествено европейско образование тук, в България, по-евтино и по-достъпно за българските граждани? Наистина ли е така? Нищо подобно, в края на краищата. Нищо подобно!
В момента, по данни на Министерството на образованието и науката в България има 51 висши училища - университети и другите специализирани висши училища, които са втората група; третата група са колежите. Годишно в нашата държава от 100 деца, записани в първо отделение, 60 завършват средно образование; а от 100, завършили средното си образование, 60 отиват в университетите, насочват се към висшето образование.
Това значи, че в следващите десет години броят на студентите в страната безспорно ще падне много силно. При това положение т.нар. естествен подбор в нашите университети ще започне още следващата година.А какво да говорим за тези, които ще дойдат да разкриват и да правят университети тук?
Имайте предвид, че университетите, които се разкриват у нас от европейските страни, са слаби университети, със слабо обучение. Неслучайно Германия направи цяла политика, като даде възможност на българските граждани с привилегия да учат в немските училища, да ползват стипендии. В момента над 11 хиляди български деца учат в Германия!
Защо ние мислим, че дори и Кеймбридж да открие университет в България, той няма да е качествен? Защото, първо и основно, липсва атмосферата на университета и, второ, тук не идват елитните преподаватели на университета, който разкрива тук някакви си структура! Те въобще не идват тук! Оттам и качеството ще бъде калпаво, ще бъде недостатъчно. И за да завърша, ще кажа още няколко неща, които ми правят впечатление.
Ние, уважаеми господа, трябва да дадем път на т.нар. джойнт дегрее. Това е, в края на краищата, една възможност, която осъществява съвместни програми между университетите; на второ място – на съвместни факултети; и на трето място – на споразумения между българските и европейските университети за съвместно признаване на дипломите. Това е бъдещето!
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на професор Камбуров. Уважаеми колеги, аз съм убеден, че към този текст ние ще се върнем отново, докато трае срокът на Преходната разпоредба. Убеден съм. Убеден съм, че този текст ще бъде премислян отново и отново. Вероятно ще търсим и малко по-удачни решения, с оглед да се калкулира всичко рационално, което сподели с нас и професор Камбуров.
Но аз ще бъда откровен да кажа, че този въпрос е разгледан и на Председателски съвет при господин Г. Пирински тази сутрин. Това е един от императивите, които не ни се налагат с директива, но така или иначе присъствуват достатъчно ясно и в доклада на Чарнота, и в мониторинговата таблица. Затова аз няма да си позволя да изразявам оттук нататък отношение по същество към текста. Ще погледна като на неизбежна необходимост да приемем отпадането на тази ограничителна норма в българския закон. Но правя уточнението, че докато тече срокът на Преходната разпоредба, ние трябва да се върнем към този текст. Това е необходимо и важно, за да намерим по-удачните решения, с оглед на българския национален интерес и интереса, който би трябвало да се покрива с интереса на българските младежи.
Извинявайте, обещах, че няма да правя изказвания по същество, въпреки че заприлича на такова. Има ли други изказвания? Заповядайте, госпожо Любчева.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Уважаеми господин председател, колеги, аз мисля, че в тази зала няма човек, който да не се съгласи с казаното от професор Камбуров. Всички ние се тревожим изключително много от това, което се случва в нашето висше образование и той изрази гласно тази наша тревога, която преди няколко заседания изразиха и други хора тук, в тази зала.
Смятам, обаче, че заедно с промените, които направихме по признаването на дипломите, трябва да направим и тази промяна с една обща рамка, като с това, че откриването на поделения на чуждестранно висше учебно заведение в България ще става по смисъла и в съответствие с този закон, ние правим максимално общата формулировка.
Спомняте си, че имахме предложение за по-прецизни формулировки във всички останали текстове, които могат да бъдат променени в Закона за висшето образование. Но доколкото текстът на писмото на госпожа М. Кунева предполага една малко по-обща формулировка, моето предложение е да се ориентираме към приемането на този общ текст, за да можем да решим и подпомогнем само доклада за България, който предстои да бъде приет, а впоследствие, сигурна съм, ще се връщаме не само към този текст, а и към много други, включително и към общата философия на Закона за висшето образование. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз също Ви благодаря, госпожо Любчева. Заповядайте, господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз мисля, че госпожа Любчева и господин Камбуров казаха съществените неща. Аз бих искал наистина да се съсредоточим в конкретните подробности, които следват от прилагането на този текст - какъв ще бъде редът, по какъв начин ще става.
Действително, в момента и с оглед именно на доклада за България, нека да гласуваме текста и да го предложим за пленарна зала, а след това да работим конкретно по него. Да, това беше и общото предложение, затова да не дискутираме повече, а да вървим към приемане, като същевременно да мислим и за останалите текстове. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз Ви благодаря, господин Мурджов. Откривам сходство на това, което казвате, и с моето изказване. Мисля, че това е обща загриженост.
Уважаеми колеги, понеже не виждам други жеаещи да се изказват по въпроса, моля, който е съгласен с предложението на вносителя по § 3, който става § 6, моля да гласува.
Гласували “за” – четиринадесет.
Няма гласували “против” и въздържали се.
Предложението се приема
Благодаря ви, колеги. Радвам се, че изразихме и обща воля, че ще работим по този текст и впоследствие, допълнително. Продължаваме нататък.

Параграф 4 на вносителя. Има предложение на н. пр Огнян Герджиков и група народни представители за създаване на нов § 4, който ще стане § 7. Мисля, че вече разгледахме този текст. Позволете ми да не го чета допълнително.
Това е текстът, който дава право на академичните съвети всяка година да удължават трудовите договори на хабилитираните лица, като се предлага за лицата, заемащи длъжност “професор” срокът на удължаване на трудовия договор да се увеличи от две на пет години.
Провехохме дискусия и по този въпрос. Ако позволите, (и ако това не е много коректно от гледна точка на процедурата, моля да бъда извинен), но ще кажа, че преобладаващите настроения са: ако ще има подкрепа за този текст, то да бъде в редакция това да се случва не пет, а три последователни години. Моля да бъда поправен, ако греша, но това, като цяло, са преобладаващите настроения в комисията.
Моля, в този смисъл, ако има необходимост – да вземете отношение. Ако ли не – ще преобразувам това си усещане в предложение за редакция на текста на вносителя: “числото 5 да се замени с 3”, като (за да не засегнем доцентите) по отношение на лицата, които заемат длъжност “доцент” това да бъде 2 години, както беше досега, да им запазим това право, освен това би било коректно.
Ще си позволя да направя предложение, което да бъде предложение на комисията, тоест, да приемем по принцип предложението на вносителя, като има следната окончателна редакция на комисията:
“Комисията подкрепя по принцип предложението за § 4, който става § 7, със следната окончателна редакция:
“§ 7. Параграф 11 на преходните и заключителните разпоредби се изменя така:
“§11. По предложение на катедрения съвет и съвета на основното звено и/или филиала, след решение на академичния съвет трудовите договори с хабилитираните лица, които заемат длъжността “професор” , при навършване на възрастта по чл. 328, ал. 1, т.10 от Кодекса на труда могат да бъдат удължени за срок от една година, но не за повече от три години, а за хабилитираните лица, които заемат длъжността “доцент” – за срок от една година, но за не повече от две години.”
Уважаеми колеги, ако няма изказвания, аз ще подложа този текст за гласуване.
Моля, който е съгласен това предложение да влезе в доклада като предложение на Комисията за образованието и науката, да гласува.
Гласували “за” – дванадесет.
Гласували “пртив” – няма.
Въздържали се – двама.
Текстът на § 7 е приет.

Отиваме към преходните и заключителни разпоредби на изменителния закон.
Знаете, че предложенията по чл. 26 бяха разгледани във връзка с § 4 на вносителя, тоест, при запазване на ограничителната разпоредба факултетите да провеждат обучение по професионално направление от една-единствена област на висшето образование, се налагаше да им се даде достатъчен срок, в който те да представят проекти, с които да приведат структурите на висшите училища в съответствие с изискванията на този закон, ще рече - чл. 26, ал. 1.
При това положене обаче, в работната група, след като гласувахме вече изменението на чл. 26, надделя разбирането, че тази Преходна разпоредба следва да бъде заменена с друга, а именно:
“Откритите процедури за акредитация и оценяване на проекти по чл. 81, ал. 1, т. 1, 4 и 5 продължават в съответствие с изискванията на този закон.”
Считаме, че това предложение е по-коректно и по-удачно, защото запазването на текста на вносителя до 1 януари 2007 г. да има гратисен период, практически ще блокира акредитационните процедури, акредитацията ще спре за този период.
Затова, струва ни се, че много по-коректно и с оглед нормалното протичане на акредитационния процес е откритите процедури да бъдат продължени и завършени в съответствие с изискванията на този закон.
Уважаеми колеги, първо трябва да гласуваме наименованието “Преходни и заключителни разпоредби”.
Моля, който е съгласен с това наименование, да гласува.
Гласували “за” – четиринадесет.
Гласували “против” и въздържали се – няма.
Наименованието се приема.

И така, Комисията по образованието и науката не подкрепя текста на вносителя по § 4 и предлага заместващ текст, който вече ви прочетох.
Моля, който е съгласен с предложението на комисията за заместващ текст, да гласува.
Гласували “за” – тринадесет.
Гласували “против” няма.
Въздържал се – един.

Параграф 5. Има предложение на народен представител за преномерация на параграфа. Би трябвало да го подкрепим по принцип, макар че и това предложение на н.пр. Огнян Герджиков вече не е коректно, защото вече имаме друга номерация.
Предлагам комисията да подкрепи по принцип предложението на вносителя по § 5, който става § 9 със следната окончателна редакция:
“§ 9.Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на § 4, 5 и 6, които влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.”
Това е за приема на студентите, за таксите и за откриването на поделения на чуждестранните висши учебни заведения – само тези текстове ще влязат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз.
Моля, който е съгласен с текста на § 9, да гласува.
Гласували “за” – четиринадесет.
Гласували “против” и въздържали се – няма.
Приема се § 9.

Уважаеми колеги, ще отворя една тема за размисъл, и ще се обърна и към професор Камбуров.
Приехме с изменения закон (той вече е гласуван, имаме доклад за пленарното заседание), че ние ще приемаме студенти, граждани на страни-членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство. Разбира се, при условията и при реда, по който приемаме и български граждани; те ще се обучават при същите условия, както и българските граждани, тоест, със същите такси.
Професор Камбуров, колко струва издръжката на един студент по стоматология? Над 6000 лева, може би, за държавата?
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Четири хиляди лева.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: В Стоматологичния факултет на Софийския университет е 6800 лева. Не знам (разбира се, извън точка първа, която обсъждаме) дали да не помислим във връзка с новия закон някакъв режим и за български граждани, който да бъде приложим и за чуждестранни граждани, с оглед покриването поне на диференцирания норматив за издръжка на един студент? В противен случай не си представям как, специално медицинските университети, биха издържали на финансовата тежест, която съпътствува обучението по тези специалности. Говоря по-специално за медицината... Но това е просто една молба да помислим по този въпрос заедно – да не превърнем в норма изискване за български граждани, която да е приложима и за чуждестранни граждани. Тоест, без да пораждаме нова дискриминация, да защитим финансовите интереси на българските висши училища. Но нека да помислим в тази посока... Не казвам, че имам готови предложения.
Колеги, аз ви благодаря. Искам само да ви информирам, че най-вероятно утре този закон ще се гледа на пленарно заседание и може да се окаже, че е първа точка. Бях длъжен да ви съобщя това. Добре е членовете на комисията да бъдем в пленарна зала.
И така, преминаваме към точка “Разни”. Ще предоставя думата на госпожа Любчева, която ще прочете обръщение към Комисията по образованието и науката от един форум. Имате думата, госпожо Любчева.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, вчера и днес (4-5.10.2005 г.) във Варна се провежда Петото издание на Националната конференция с международно участие “Хуманизъм и прагматизъм в образованието на ХХІ век” с фокус “Свободното време на учениците – проблеми и възможни решения”.
Това е наистина един значим форум, който се утвърди на национално ниво и колегите, които участвуват във форума, както и организаторите, са адресирали един меморандум, с който препоръчаха да бъде запозната парламентарната Комисия по образованието и науката.
Между впрочем, откриването на форума вчера протече на доста високо ниво, там беше заместник-министърът, отговарящ за средното образование, господин Атанасов; от името на Комисията по образованието и науката аз също поздравих участниците и смятам, че е хубаво да се чуе какво са написали колегите. Ще ви прочета изпратения меморандум.
“Водени от разбирането, че образованието през ХХІ век продължава да се развива въз основа на идеите на хуманизма и прагматизма, но и в съответствие с разширената възможност и обхват на познанието; съпътствувани от всички предизвикателства пред съвременното образование, свързани с различията между образование и познание, с реалната опасност от социална пасивност и социално изключване на младите хора, с възможността или невъзможността за развитие на отделната личност, се обединяваме около следната идея:
Социализирането на познанието чрез образованието и възпитанието в свободното време е ключ към ощото ни бъдеще, гаранция за избягване на локални и глобални конфликти и потенциал за мирно и непрекъснато развитие на младите хора и устойчиво гражданско общество.”
Ще ви запозная с конкретните предложения, които те правят:
“Като имаме предвид разрива:
- между очакваните и необходимите резултати в образованието (най-вече в средното образование) и реалните постижения;
- между образованието и настоящите и бъдещи потребности на демократичното общество, както и на потребностите на отделната личност;
- между огромния обем от фактологични знания и слабата връзка с реалния живот;
- между липсата на обективна външна оценка на образованието и необходимостта от формиране на нова функционална грамотност на учениците,
ние, участниците в конференцията, открояваме следните приоритети:
1. Постигане на политическо споразумение относно кризата в образованието.
2. Подписване на документ, с който образованието се определя като приоритет на държавата.
3. Разработане на цялостна национална програма за реформа и развитие на образованието за период не по-малко от 10 години.
4. Приемане на цялостна концепция за национална стратегия за квалификация на учителските кадри в рамките на националната стратегия за развитие на средното образование.
5. Ускоряване на приемането на държавното образователно изискване за учителска правоспособност и квалификация след обществена дискусия.
6. Насърчаване на държавните институции за изработване и реализиране на програми за свободното време.
7. Утвърждаване на стандарти за делегираните от държавата дейности, за численост на персонала и издръжка за извънучилищните педагогически учреждения и за деца със специални образователни потребности.”
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: И аз Ви благодаря. Уважаеми колеги, ако няма друго по точка “Разни”, чувствувам се задължен да ви информирам, че редица колеги отново поставиха въпроса за деня и часа на провеждане на нашите заседания.
Понеже решението те да се провеждат в сряда беше взето в комисията, но на това заседание участвуваха малко повече от членовете на комисията (макар да бе наличен кворумът), аз поемам ангажимента, ако ние съумеем да осигурим присъствие на всички членове на комисията, или значително повече, отколкото при последното гласуване, поемам ангажимента отново да подложа този въпрос на гласуване. Но ще бъде некоректно сега, в присъствието на 12 души да изменим едно решение, което е взето в присъствието на 14 членове на комисията.
Приемам също така да бъде официална точка от дневния ред на следващо заседание. А кога ще е то, вероятно трябва да го решим заедно. Аз бих искал и господин министърът да се върне от чужбина и да решим заедно кога да проведем следващото заседание, защото вече има едно решение на комисията да го изслушаме във връзка с няколко проблема, дефинирани от госпожа Богданова. В интерес на истината, аз очаквам с нетърпение това заседание, защото тези теми се въртят в публичното пространство и е добре да имаме обща позиция по тези въпроси. Професор Камбуров даже вече е отправил питане, така че вероятно тези теми не търпят отлагане и следва да бъдат разисквани. Нека все пак изчакаме да се върне министърът на образованието и науката и заедно да решим кога е най-добре да се проведе това заседание.
Заповядайте, доцент Вълчева.
ИЛИЯНА ВЪЛЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, бих искала само да ви кажа, че в петък, 7 октомври, ще се проведе Национална кръгла маса, организирана от Югозападния университет и с подкрепата на ръководството на Комисията по образованието и науката. Смятаме на този форум да излезем с онези текстове, с които да ви подпомогнем при гласуване в пленарна зала. Поканени сте всички. Тази среща ще се проведе ив присъствието на двама премиери – на Република България и на Република Македония. Заповядайте на този форум, където ще чуете мнението и становищата на много ректори, заместник-ректори, декани и синдикалните ни формирования, които ще изкажат позициите на преподавателите от системата на висшите училища.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря за поканата, доцент Вълчева. Аз също бих помолил всички колеги, които имат възможност, да се отзоват на поканата. Благодаря Ви още веднъж.
Има ли още нещо за точка “Разни”? Няма.
Уважаеми колеги, благодаря ви за участието. Закривам заседанието на Комисията по образованието и науката.
(Закрито в 16,00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Лютви Местан/
Стенографирала:
/Снежана Долапчиева/