Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Комисия по образованието и науката
Комисия по образованието и науката
30/11/2005

    ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Комисия по образованието и науката


    П Р О Т О К О Л

    № . . .

    На 7 юни 2006 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката.
    Заседанието беше проведено при следния

    ДНЕВЕН РЕД:

    1. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, внесен от Министерския съвет.
    2. Разни.

    Списъкът на присъстващите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
    Заседанието беше открито в 15,00 часа и ръководено от господин Лютви Местан - председател на комисията.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮТВИ МЕСТАН: Добър ден на всички! Уважаеми колеги, виждам, че кворумът е налице и това ми дава основание да открия заседанието на Комисията по образованието и науката.
    Дневният ред е уточнен още на предишното заседание на комисията:
    1. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, внесен от Министерския съвет.
    2. Разни.
    Имате ли други предложения по дневния ред? Няма.
    Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува. – “Против” и “въздържали се” няма, приема се единодушно.

    Преминаваме към първа точка от дневния ред. Гост на нашето заседание е вицепремиерът и министър на образованието и науката със своя екип, до него виждам заместник-министър Екатерина Виткова и експерти от министерството.
    Уважаеми господин министър, имате думата да представите Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, внесен от Министерския съвет.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожи и господа! Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение следва пряко от ангажименти на Република България в областта на “Свободно движение на хора”, по-специално сектора “Взаимно признаване на дипломи и професионални квалификации”. Последното изменение на Закона за професионалното образование и обучение от м. септември 2005 г. въвежда само частично общата система за признаване на квалификации за упражняване на регулирани професии, която е уредена с Директива 8948 и Директива 9251. Считаме, че предлаганият сега законопроект цялостно транспонира двете общосистемни директиви от споменатия сектор и създава нормативно основание за транспониране на третата общосистемна Директива 9942. В проекта за отразени всички бележки на Европейската комисия, направени по време на техническите консултации с Генерална дирекция “Вътрешен пазар” през м. март тази година.
    Бих искал да повторя това, което споменах предния път, тъй като е известно на народните представители, че съществува едно силно критично становище на Консултативния съвет по законодателство в Народното събрание, което е струва ми се по-скоро от гледна точка на правен език, систематика и т.н., не толкова по същество, но така или иначе ние сме направили внимателен преглед на това, което колегите от Консултативния съвет са дали като препоръки и като критики.
    Останах с впечатление, че вчера е дошло това наше писмо, разбирам, че чак днес е дошло, за което се извинявам, господин председател. Опитали сме се да отделим спорното от безспорното, има бележки, които действително са разумни – ние ще се съобразим с тях, има други, които според нас не биха могли да бъдат възприети по една или друга причина, за което има съответни аргументи. Трета категория бележки според нас са чисто редакционни и не подобряват текста.
    Ще дам пример: в чл. 7, ал. 2, т. 2 се настоява пред думата “професия” да се добави “регулирана”, тоест да стане “регулирана професия”, но самата разпоредба се отнася до списък на регулираните професии. Системният прочит за мен достатъчно ясно показва това.
    Ако прецените, че нашата експертиза може да бъде ползвана, заедно бихме могли да отстраним между първо и второ четене тези неща. Въпросът е, че винаги при транспонирането на директивите, особено в такъв специфичен момент, в който се намира България, и допълнителна прецизност от страна на експертите, с които ние комуникираме, които идват на технически консултации, на различни видове мониторинг, бихме могли – не звучи много хубаво от устата на един юрист - да преглътнем някои термини или правни похвати, които не са типични за българската правна система. Благодаря, господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря и аз, господин министър.
    Уважаеми колеги, имате думата за отношение по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона на професионалното образование и обучение.
    Заповядайте, професор Камбуров.
    ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Господин министър, уважаеми колеги, аз ще подкрепя проекта с някои забележки, които искам да изразя пред комисията и министъра.
    Първо, Законът за професионалното образование и обучение цели хармонизирането на българското законодателство с европейското по отношение правото на упражняване на регулирани професии. Тук трябва да припомня, че приехме подобен закон приблизително преди шест месеца. Законът беше променен и важеше за сестрите и акушерките. Интересно е само това, че няма синхрон между Комисията по европейска интеграция и Комисията по образованието и науката, защото законът е абсолютно същият. Още повече, че той трябва да влезе в сила на 12 юли тази година.
    Вторият въпрос, който искам да повдигна, е, че представените текстове представляват опит да се преведат на български език, и то доста лошо, трите европейски директиви – 8948, 9251 и 9942. Новите текстове са вмъкнати в Глава осма и Глава дванадесета от съществуващия закон и уреждат правото да се упражняват регулирани професии в България. Считам, че резултатът от тези преводачески упражнения е доста тромаво и многословно изложение, което не е подходящо. Затова смятам, че трябва да се сезира Консултативният съвет по законодателство с терминологичните редакционни поправки.
    Няколко думи по т.нар. “регулирани професии”. Трябва да ви призная, че аз все още не знам дефиницията на “регулирана професия”. Второ, кои са регулирани и кои не са регулирани професии?
    Не е ясно кой ще е органът, който ще признава правото за упражняване на тази професия, господин министър. Това е изключително важно, защото в § 2 от настоящия законопроект оставаме с впечатлението, че една-единствена структура ще бъде отговорна за това. Дали това ще е министерството - ако е министерството, трябва да се създаде специална служба, дали ще бъдат университетите в лицето на техните ректори, дали ще бъдат професионални гилдии, дали ще бъдат специализирани училища и така нататък. Вероятно това ще са въпроси, по които ще се вземе отношение. Аз ще гласувам положително. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на проф. Камбуров.
    Уважаеми колеги, преди да продължим дискусията, във връзка с изказването на проф. Камбуров – явно тези изменения в Закона за професионалното образование и обучение, видно и от мотивите на вносителя, се налагат от общосистемните директиви, докато измененията, които направихме в Закона за здравето, проф. Камбуров, бяха във връзка със секторни директиви, които уреждат отношенията, свързани с обучението точно на медсестри и акушерки. Естествено е това да породи известна специфика.
    Що се отнася до регулираните професии, пак във връзка със Закона за професионалното образование и обучение, с Преходните разпоредби на който изменихме някои текстове в Закона за висшето образование – спомняте си големия спор дали да няма отделен Закон за професионалното образование и обучение, който да регулира обществени отношения и в средното, и във висшето образование, но предвид спешността на измененията тогава - знаете, че бяхме длъжни в много кратки срокове да приемем тези изменения, затова инициативата на Министерския съвет беше подета от група народни представители, да не припомням всичко това. Все пак във връзка с тези изменения има задължения Министерският съвет да утвърждава списък с регулираните професии и това е сторено.
    Ако има необходимост, колеги, ще систематизирам една информация – моля да бъда разбран правилно, включително ще помоля експертите към комисията да направят извадка на текстовете и от Закона за висшето образование, които уреждат тези отношения. Ще моля за следващото заседание да направите по една папка – информация за всички колеги, включително със списъка на регулираните професии. Мисля, че това ще бъде полезно, господин Камбуров. Благодаря.
    Да продължим дискусията. Колеги, имате думата.
    ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Господин министър, един въпрос. Регулирани професии са медицина, право, ветеринарна медицина, стоматология, архитектура. За да не повтаряме това много пъти, значи ли, че свързаните, освен с медицина и стоматология, регулирани специалности, каквито са архитектурата, ветеринарната медицина и свързаните с тях колежи, техници – ветеринарната медицина и т.н., са регулирани професии?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин министър, заповядайте, макар че списъкът можем да го продължим – тук има за кулокранове и така нататък.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
    Бих искал да направя уточнение във връзка с предходния въпрос на проф. Камбуров, тъй като и двата въпроса са доста уместни.
    На първо място, коя професия е регулирана професия? Това е въпрос, който има две равнища: първо, има професии, които задължително са регулирани, и, второ, всяка държава би могла да разширява този списък по свое усмотрение. Ние можем да кажем в една държава кои са регулираните, но в момента не можем да кажем изчерпателно кои професии са регулирани в Европа. Можем да кажем тези, които Вие изброихте, че са типизираните регулирани професии.
    Кога една професия е регулирана по принцип? Когато тя е или източник на повишена опасност, или изисква специфични умения и знания, без които би пострадал човешкият живот, здраве и т.н. Това е общата логика, най-общо казано.
    Как този въпрос е уреден в България и как ние продължаваме да го доуреждаме, въпреки че този закон пряко не се отнася към това, което казвате. Той се отнася по-скоро до това - как ние признаваме на граждани на Европейския съюз това, което те ползват у дома си като възможност за упражняване на определена дейност в рамките на регулирана професия.
    Има два вида органи. Първият въпрос: кой е органът, който признава регулирани професии? Два са въпросите. Така зададен, въпросът би могъл да бъде тълкуван по два различни начина: кой е органът, който признава, че в България една професия от обикновена става регулирана, веднъж, и, второ, кой е органът, който признава на лицето Иван Петров възможността за достъп до тази регулирана професия? Въпреки че Съветът по законодателство е критикувал достъпа до професия, те казват – започване на професия, но тук можем да спорим дали упражняването и достъпът до професия е едно и също. За второ четене ще дискутираме това.
    Веднага бих искал да кажа: органът, който в България признава, че една професия е регулирана и това законодателно съществува като запис, е Министерският съвет. Тоест, освен всички други необходими дейности, трябва тази професия да бъде в списъка по чл. еди-кой си, тоест да бъде ясно, че тя е включена от Министерския съвет.
    Защо считам, че това е правилното решение? Защото в противен случай има напън от страна на най-различни професии да се считат за регулирани. Аз лично не мога да разбера защо. Освен престижа, тук може едно-единствено нещо да се ползва - може би интересно за съответната професионална общност, че става по-труден достъпът до професията. Между другото, има един голям напън в момента учителската професия да се признае за регулирана професия – нещо, което на мен не ми се струва уместно, най-малкото защото по тази логика трябва веднага да кажем, че асистентите в университета са регулирана професия и така нататък, тоест всеки, който говори с повече от трима души от позиция на знаещия, теоретично би трябвало по този начин да бъде включен. Това е един друг голям спор.
    Що се отнася до другото тълкувание на въпроса Ви: кой дава достъп до регулираната професия еди-коя си конкретно, тук не мога изчерпателно да отговоря, защото органите са различни. Едно е в архитектурата, друго е в медицината, трето е в правото, четвърто е в корабоплаването и т.н. Тук органите са най-различни и такава е практиката вече в различните европейски държави. Не знам дали бях достатъчно изчерпателен. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз също благодаря за отговора, господин министър.
    Уважаеми колеги, понеже не виждам желаещи да изразят отношение по законопроекта, бих предложил да имаме следния подход: предлагам сега да не влизаме в конкретиката на това становище на Консултативния съвет по законодателство и отговорите на министъра на образованието и науката. Естествено когато сме в режим не просто на покриване на критерии на Европейския съюз, а на транспониране на нарочни директиви, ще възникнат проблеми, тъй като вносителят на законопроекта е достатъчно предпазлив при превода да се придържа максимално до директивата, до източника, тъй като имаме натрупан вече и негативен опит как Европейската комисия е твърде чувствителна даже за най-малкото отклонение. Да не давам и конкретните примери.
    Затова бих предложил следния подход. Да подкрепим законопроекта на първо четене, а за второ гласуване докладът да бъде изготвен, като тук бих предложил да се ангажират колеги от Министерството на образованието и науката и от парламентарната комисия – аз лично също искам да участвам в този процес, за да изготвим един доклад за второ гласуване, който няма да ни създаде проблеми и няма да предизвика излишни прения в пленарната зала.
    Ако приемете този подход и ако няма други изказвания, сега да минем към режим на гласуване, като бих пледирал Комисията по образованието и науката да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение.
    Заповядайте, гоподин Камбуров.
    ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Господин министър, регулираните професии получават директно магистърска степен. Медицина, стоматология, ветеринарна медицина, право получават директно магистърска степен. Не съм сигурен единствено за архитектура. Това са класическите регулирани професии в Европа, които получават директно. Завършвайки медицина, той е магистър.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮТВИ МЕСТАН: Например медсестри и акушерки са бакалавърска степен. Моля да ме извините, но не можем с абсолютна точност да кажем дали някои от тези, включително класически, регулирани професии не минават и през бакалавърска степен, дали не е опция магистърската – има и такива практики.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Господин председател, в интерес на истината правото в много държави е с бакалавърска степен.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮТВИ МЕСТАН: Тоест това, което казвате, потвърждава тезата, че правото може да е бакалавърска. Общо взето бакалавърската степен да е достатъчна за упражняване на професията, а магистратурата вече се явява специализация на методологическо ниво.
    С това уточнение – всички колеги от парламентарната комисия да разполагат и с пълния списък на регулираните професии – мисля, че това е полезно, аз лично имам нужда да разполагам с такъв списък, ви моля да имате готовност за следващото заседание.
    Ако няма други изказвания, предлагам да преминем към гласуване, уважаеми колеги.
    Който подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение за първо гласуване, моля да изрази отношението си с вот “за”. – 15 гласа “за”, “против” и “въздържали се” няма.
    Законопроектът е подкрепен от комисията.
    Имам ангажимента може би до началото на следващата седмица най-късно да подготвим становище до председателя на Народното събрание.
    С каква спешност е законопроектът, господин министър, за да знам във вторник дали да настоявам той приоритетно да влезе в дневния ред на Народното събрание?
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Трудно ми е да преценя, господин председател, но като цяло добре би било преди евентуалната и вече немного сигурна ваканция, с извинение, той да бъде приет. По същество това, което ние направим фактически, включително в парламента, с оглед на доклада, който евентуално ще бъде факт на 26 септември, ще се преценява свършеното до 14 юли. Тогава ще бъде готов първият вариант на доклада, който винаги става основен.
    Ако прецените, че е възможно, а за мен е възможно, тъй като той не предизвиква някакви съществени възражения, а чисто редакционни, да се опитаме.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на господин министъра.
    Моля ви в понеделник да сме внесли становището, за да може във вторник да сторим необходимото на консултациите във връзка с дневния ред и да предложим още през следващата седмица този законопроект да влезе в дневния ред на Народното събрание.
    Оттам нататък ще направим предложение за едноседмичен срок за предложения между първо и второ гласуване. Смятате ли, че ще ни е достатъчен този едноседмичен срок? Да, благодаря. Уточнихме и това. Благодаря, приключихме с първа точка.

    Преминаваме към точка “Разни”. Имаме една основна подточка във връзка с точка “Разни” – вече го определихме като знаменателно събитие. Преди да минем към него, имате ли други предложения за точка “Разни”? Ако нямате други въпроси, от името на колегата Мурджов ви каня в кабинета на Комисията по образованието и науката, където господин Мурджов е организирал едно мило и скромно тържество.
    Господин министър, заповядайте с Вашия екип.
    Закривам заседанието.

    /Закрито в 15,40 ч./



    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лютви МЕСТАН
    Стенограф: Р. Зарева


    Общ брой знаци: 17 430


    Форма за търсене
    Ключова дума