---

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Ч Е Т И Р И Д Е С Е Т О Н А Р О Д Н О С Ъ Б Р А Н И Е
Комисия по образованието и науката






П Р О Т О К О Л
№

На 19 юли 2006 г. се проведе заседание на Комисията по образованието и науката при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Проект за решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2005 г., № 602-03-15, внесен от Министерския съвет на 27.06.2006 г.
2. Разни.
Към протокола се прилагат съответните материали, списък на депутатите и на гостите.
Заседанието бе открито в 15,05 ч. и ръководено от госпожа Валентина Богданова, заместник – председател на комисията.
*
* *
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Уважаеми колеги, да се ориентираме към откриване на днешното заседание. Госпожа Калканова ще влезе всеки момент, с което се формира необходимото мнозинство от народни представител. За да не бавим тези, които бяха коректни към обявения начален час, можем да започнем днешното заседание. Пред вас е предложението за дневен ред – става дума за Годишния доклад за младежта за 2005 г., който е разпределен на четири комисии и три от тях вече са се произнесли. Можем да започваме работа по него.
На нашето заседание присъствуват г-н Иван Модев, директор на Дирекция “Младежка политика” към Държавната агенция за младежта и спорта и г-жа Василева, началник на отдел в същата дирекция. Г-жа В. Лечева не е в България, така че няма да може да присъствува на днешното наше заседание. Пред вас е този обемен материал и ако не възразявате, ще дам думата първо на г-н Модев, който аргументирано и събрано, надявам се, ще го представи.
ИВАН МОДЕВ: Благодаря, госпожо Богданова. Още веднъж бих искал да предам извиненията на г-жа Лечева, че няма възможност да бъде днес на заседанието на Комисията по образованието и науката. Ще представя съвсем накратко резюме на годишния доклад.
Годишният доклад за младежта за 2005 г. представя актуалното състояние на младите хора в страната и основните приоритети на държавната политика.
Държавната агенция за младежта и спорта има координираща и водеща функция по отношение на разработването, реализацията и контрола по изпълнение на политиката за младите хора. В тази връзка и на основание на решение на Народното събрание от 3 април 2002 г., както и на чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България Държавната агенция за младежта и спорта инициира създаването на Междуведомствен експертен съвет, който изготви предложения днес за обсъждане “Годишен доклад 2005”.
Експертният съвет включваше представители на всички държавни институции, на неправителствения сектор, на социологическата и академичната общност в страната. Докладът е изготвен въз основа на данните от проведено социологическо проучване, възложено от Държавната агенция за младежта и спорта на Агенция “Медиана”, от публичните регистри и статистика на националните институции; основава се и на годишните доклади за младежта, изготвени предишни години, от които Народното събрание е приело единствено този за 2002 г. като официален документ.
Съвсем накратко – кое е новото спрямо представеното до този момент през годините в Народното събрание?
На първо място, в настоящото изследване на Агенция “Медиана” бяха обхванати две възрастови групи младежи: първата включваше млади хора между 15 и 18 години, а втората – между 18 и 35 години, независимо от факта, че както е постановено в Закона за физическото възпитание и спорта, младежка възраст в страната се счита тази от 18 до 35 години. За нас, обаче, е особено важно изследването, което беше насочено към по-младата възрастова група, за да могат да се разграничат краткосрочните и дългосрочните политически решения, които трябва да вземат институциите.
Докладът очертава шест основни приоритета и сфери на младежката политика:
- демографска характеристика;
- здраве;
- образование;
- трудова заетост;
- свободно време;
- гражданска активност.
Анализът разглежда включването на младия човек във всяка една от шестте сфери, които са жизнено необходими за неговото личностно развитие, за изграждането му като пълноценен гражданин на България и Европа.
Съвсем накратко ще представя, по отношение на шестте основни сфери, предложените спешни мерки, които за нас са от особено значение. Всъщност, това е и втората характеристика, по-различна от досегашните доклади, които се бяха съсредоточили само върху възможността да представят накратко какво отделните институции правят за младите хора. Ние с известен риск предлагаме, освен представяне на актуалното състояние, и предложения за конкретни мерки, които да подпомогнат положителното развитие във всяка една от шестте сфери.
На първо място, по отношение на демографската политика, основните приоритети са свързани със забавяне на негативните демографски процеси и намаляване на броя на населението; създаване на равни възможности за пълноценен репродуктивен живот на всички социални групи и ограничаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението.
Предложените спешни мерки, насочени към младите хора, са:
- Първо, изготвяне на национална политика по миграцията;
- Второ, програма за популяризиране и налагане на двудетния семеен модел;
- Трето, политика за намаляване на възрастта за раждане на първо дете и превръщането на майчинството в социално престижен статус.
По отношение на здравната политика проблемът с наркоманиите е, и в обозримо бъдеще ще бъде един от най-важните проблеми на младежката общност.
- Веднага искам да отбележа, че във връзка с обсъждането, в Комисията по здравеопазване бяха направени бележки по отношение на част от спешните мерки. Отпадна от тях законодателното разграничение между разпространението и употребата на “мека” и “твърда” дрога, като обяснението за тази корекция е, че не би трябвало да се показва, макар и косвено, някакво по-различно отношение към единия вид дрога и другия, между “меката” и “твърдата”, независимо, че младите хора правят такова разграничение (това може да бъде видяно и от изследването). Почти 46 на сто са на мнение, че няма никакви негативни последици от употребата на “мека” дрога.
- Второ, качествено нова система за лечение и реадаптация на наркозависимите.
- Трето, програма за въздействие върху общественото мнение, с цел създаване на обществен контрол и нетърпимост към разпространението и търговията с наркотици.
- На следващо място – въвеждане на ефективна връзка между учителите и родителите и чрез електронна поща, например за ранно известяване и предупреждение при отсъствие, съмнение за употреба на дрога, нетипично поведение.
- Мерки за създаване на системен полицейски контрол на естествените места на струпване на млади хора – училища, младежки дискотеки и заведения.
- Последно, специализирана образователна програма за превенция на употребата на наркотици.
По отношение на образователната политика - цели се осигуряването на качествено образование през целия живот, съобразено с нарастващите нужди на бизнеса от квалифицирани специалисти. Спешните мерки трябва да са насочени към:
- Оптимизиране на нормативната база и институционалната политика за създаване на възможности за финансиране на българската образователна система чрез европейските фондове;
- Гарантиране на равен достъп на всички деца до образование до всички образователни степени, без разлика по отношение на етническа принадлежност, пол, произход, вероизповедание и социално положение;
- Специална програма, която да подпомогне децата на бедните и хората в неравностойно положение за преодоляване на неграмотността, включително и т.нар. технологична неграмотност.
- Нормативно гарантиране и стимулиране на непрекъснатото професионално обучение и квалификация.
- Повишаване на качеството на средното и висшето образование в съответствие с изискванията на пазара на труда в страната и Европейския съюз.
- По отношение на политиката на младежката заетост - спешните мерки за развитие на младежката заетост трябва да бъдат насочени към:
- Стимулиране на връзката между учебните заведения и бизнеса и продължаващото през целия живот обучение;
- Улесняване на прехода от училището към работното място;
- Насърчаване на младежката заетост и предприемачество;
- Насърчаване на мобилността и адаптивността на работната сила;
- Провеждане на активна социална политика за преодоляване на негативните демографски тенденции.
- По отношение на свободното време приоритет е развитието на мрежа от места за пълноценно прекарване на свободното време, както и стимулиране на младежите за участие в масовия спорт и здравословен начин на живот.
- Спешните мерки са насочени към:
- Създаване на фонд за стимулиране на младежката активност и финансиране на младежките дейности;
- Оптимизиране на условията за изграждане на нови и модерни младежки зони, спортни и културни центрове, чрез създаване на публично-частно партньорство;
- Формиране на устойчива нормативна база, която гарантира изграждането на национални и регионални младежки структури;
- Стимулиране на партньорството на местните и регионалните власти с младежките съвети;
- Запазване и обновяване на младежките бази, зони за отдих и спорт.
По отношение на гражданската активност основен проблем остава постигането на необходимото равнище на организираност, което да позволи на българската младеж да поставя и отстоява решаването на проблеми, които счита за важни и решаващи.
Спешните мерки са насочени:
- На първо място, към подготовка на закон за младежта и нова стратегия за национална младежка политика, доколкото в момента има приета от Министерския съвет, но не е утвърдена от Народното събрание Стратегия за периода 2003-2007 г.
- Второ, разработване на система от програми на национално и регионално ниво за подпомагане на младежките дейности;
- Трето, изграждане на национална инфомационна система за младежките организации и формирования;
- Четвърто, изграждане на система за стимулиране на младежката активност и повишаване на гражданското образование.
- Стимулиране на създаването на национално представителство в Европейския младежки форум;
- Оптимизиране на възможностите за финансиране на младежките организации и инициативи от европейските фондове;
- Изграждане на младежки партньорски мрежи на национално ниво, както и младежки форум.
В заключение бих искал да кажа, че при изготвянето на доклада са взети предвид всички международноправни задължения на Република България, както и други ангажименти, приети във връзка с участието на страната в международни организации.
Годишният доклад се базира на Бялата книга на Европейската комисия “Нов тласък за европейската младеж”, утвърдена в 2001 г., както и ревизираната Европейска харта за участието на младите хора в живота на общините и регионите, приета от Съвета на Европа.
Това, накратко, е резюмето на Годишния доклад. Ако имате някакви въпроси, с удоволствие ще отговоря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря на господин Модев. Извинявам се, че в началото пропуснах да съобщя, че в нашата работа ще участвува и господин Васил Китов, началник сектор “Спортни и младежки дейности” в Министерството на образованието и науката.
Колеги, след представянето на доклада от страна на Държавната агенция за младежта и спорта, имате думата по предложения материал, включително по проблемите, идеите и предложенията, дори извън частта, която нас пряко ни интересува.
Заповядайте, госпожо Любчева.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Уважаеми колеги, аз ще се постарая да бъда максимално кратка, защото докладът наистина е много обемист и по всяка от неговите важни точки, които са шест, може да се проведе много задълбочена, много подробна и много дълга дискусия.
На мен ми се струва, че предложеният доклад е изключително важен и казвам това с ясното съзнание, че той в същото време е много сложен, защото младежката политика и работата с младежите се явява пресечна точка на дейности, които се осъществяват в много институции и се контролират и организират от много институции – това са Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването и сигурно има и други, които в момента няма да спомена.
Работата на Държавната агенция за младежта и спорта по този доклад и по дейностите, които тя координира и контролира, наистина е много сложна, от гледна точка на тази многоинституционалност, която е налице в случая. Затова считам, че е много важно да отбележим, че ДАМС е направил нещо много важно – събрал е на едно място тези проблеми, които се отнасят за младежите, включително статистика, включително проблеми, включително решения за 2005 г., проекти, задачи, какви цели са били поставени, и за всяка от тези шест важни задачи са направени мерки, които трябва да бъдат решавани в бъдеще.
Ще си позволя само да кажа, че тези мерки, общо взето, така записани в доклада, звучат пожелателно. Те би трябвало да бъдат представени наистина като мерки. Но си мисля, че не това в случая е най-важното. Затова няма да се спирам подробно на нито една от тези точки. Само бих казала, че преди всичко оттук-нататък е изключително важно ДАМС да определи национална програма или стратегия.
Тук е записано наистина, че една от спешните мерки е стратегията за младежките политики. Смятам, че това наистина трябва да се превърне в първата и най-важна мярка и задача, която ДАМС трябва да разработи. Ако ние наистина говорим за такава политика и тя да се превърне в една, нека да я наречем, секторна политика, това е най-важното. И след това да се прави закон за младежта, ако се окаже, че такъв е нужен. Защото иначе ще направим закона, а след това ще определяме останалите неща, с които ще се занимаваме с младежите.
Затова, мисля, че е много важно, да тръгнем точно от това. Така или иначе, ние ще приемем доклада с решение и няма какво и как да променяме в този доклад. Той е един факт. Но е много важно оттук-нататък, след този доклад, какво очертаваме и как го очертаваме. В тази стратегия, която смятам, че е първата задача на ДАМС оттук-нататък, трябва да бъдат много ясно разграничени и в същото време събрани междуинституционалните взаимодействия, които се отнасят до дейностите за младежите. Защото говорим, че дейностите за младежите обхващат възрастта между 18 и 35 години, с което по принцип съм съгласна, но ние в никакъв случай не можем да изключим и тези, които са под 18 години. Практически, те не са изключени от доклада, защото той обхваща също и ученическата възраст. Тоест, имаме една изключително сериозна всеобхватност на проблематиката.
В този смисъл трябва да се обърне преди всичко внимание на това, което наистина е приоритет на ДАМС – спортните занимания, свободните занимания, базата за тези занимания. И тук определено искам да подчертая задачата на ДАМС да съхрани и да опази това, което има като спортна база и като досегашни постижения – бази за отдих, бази за ученически спорт, бази за младежки спорт, които за съжаление в последните години се разрушават по най-вандалски начин.
Ще си позволя да обърна внимание, че някои от нещата, които са цитирани тук като статистически данни, вероятно се нуждаят от преосмисляне, поне за бъдещите доклади или поне за доизясняване. Наистина моля да се отговори на това, защото то внася една сериозна тревога за данните които показват майчината смъртност – 19,1 на сто от ражданията, което мен страшно ме смути...
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: 1,9 на хиляда са.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Затова просто моля за разяснения. По принцип аз подкрепям доклада, като смятам, че е много важно нашата комисия да се произнесе по това какво оттук-нататък следва да се прави. Защото в крайна сметка във всички дейности – и по заетостта на младежите, и здравното обслужване, здравните програми, ученическото здравеопазване – има много неща, които могат да се изчистят като дейности и които да се отнесат именно към ДАМС. В противен случай ние ще си продължаваме да въртим различните проблеми между институциите и те няма да намерят най-точното си решение, както до момента много от тях наистина не намират точното си разрешение именно поради факта, че са разпилени в много институции и в много организации.
Проблемът с младежките дейности, и особено в организационен аспект, е много сериозен. Това е факт. Защото много трудно се организират, включително и в ученическа, и в надученическа възраст, и в студентска възраст при сегашното състояние на обществото и на демократизацията, на различните взаимоотношения. Правени са много опити, които са цитирани тук, за създаване на национален младежки съвет, но поради незрелостта на демократичните отношения и силната политизация в последните години – не особено успешни. Но смятам, че с изработването на една стратегия, на която трябва да обърнем по-сериозно внимание, това може да се отрегулира и да се изчисти.
По принцип приемам доклада и смятам, че трябва да поздравим колегите от ДАМС за неговото изработване. Изказвам принципната подкрепа и на г-н Иван Славов, който не успя да присъствува днес на заседанието, но ме помоли да предам това на комисията.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА:Благодаря на г-жа Любчева. Заповядайте, госпожо Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Колеги, аз ще бъда съвсем кратка. Убедена съм, че този доклад ще получи подкрепа и на нашето заседание, пък и в пленарна зала. Дори и заради анализа, който съдържа в тези изключително важни политики, с което този анализ веднага се превръща в една основа за това как по-нататък по-ефективно да работим за тези основни акценти и програми в доклада.
Има няколко неща, които, според мен е добре сега да си ги кажем и да търсим тяхното по-ефективно реализиране.
От законодателна гледна точка тези политики (аз ще се концентрирам върху това, което е свързано с областта на образованието) са добре решени. Ето нещата, които са споменати тук:
- Програма за подпомагане на деца от социално слаби семейства;
- Достъп до качествено образование;
- Достъп за деца в неравностойно положение и др.
Коментираме тези неща от години, те са били предмет на законодателни инициативи. И въпреки това, всички знаем, че биха могли да бъдат по-ефективни мерките, които се прилагат в тези сфери.
Така че, подкрепяйки този доклад, нека видим какво още трябва да се направи, за да се работи още по-ефективно.
И аз веднага давам един пример – ами всичките тези политики са едни от основните акценти (между другото, това е отбелязано и в доклада) в европейските документи, включително и в тази Бяла книга, която бе спомената.
Затова нека наистина да обединим усилия, за да може по-ефективно да се използва този ресурс, включително и финансов, който ще дойде по линия на европейските фондове.
Ще дам пример за Програма “Младеж”, която се реализира вече колко години на проектен принцип. Направени са много добри неща по нея, но ако наистина имаше може би една по-широка кампания за популяризиране на възможностите, които дава Програма “Младеж”, резултатите биха били още по-добри.
Затова по принцип подкрепям годишния доклад, но нека да не спираме до този разговор и до подкрепата на този документ. Включително и тук, в комисията, бихме могли да инициираме срещи между представители на различни институции, да търсим начини за по-ефективни реални мерки във всички тези политики. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря и аз. Заповядайте, професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз също ще подкрепя доклада. Оценките и заключенията са верни. Мисля, обаче, че ние, каквото и да говорим, каквито и заключения да правим, положението въобще не е добро. Причината за това е, че няма пари. А няма пари, тъй като страната е финансово зависима от Световната банка и тя участвува в разпределението; ние не можем да излезем и нямаме собствена воля за разпределението на средствата.
Залагането на програми, изразходването на средства точно в този вид дейности са пряко свързани с бъдещето на България като модерна държава. Но докато ние имаме тази рамка, този блокаж, докато не напуснем тази сфера и не придобием финансова политика, свързана с младежта, което да е пряко свързана с тази на европейските страни, към които ще се присъединим след 1 януари, нищо по-добро не може да се получи. Вероятно това е максималното, което може да се изкара, така че аз ще подкрепя доклада.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря Ви. Заповядайте, господи Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз също ще дам своя глас в подкрепа на доклада, но искам да кажа, че нашата подкрепа няма да има никаква стойност, ако от това по-нататък не произтече нещо конкретно под формата на законодателни инициативи или корекция на бюджета, която да се отрази положително върху политиката, която имаме към младежите. Мисля, че това е, което трябва да извлечем като поука. Колегите, ако наистина декларират своето положително отношение, биха го направили по-добре, ако предприемат конкретни действия с правомощията, които им дава законът. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря и аз. При мен има и едно писмено заявление от г-н Пламен Славов, който подкрепя доклада. Колеги, имате думата.
Ако някой има не просто негативно отношение, но идея, предложение по това, което е съдържание, нека да го чуем.
Заповядайте, професор Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Госпожо председател, този доклад има основно констативен и пожелателен характер, без някаква конкретизация на проблемите, които стоят. Само здравният проблем, например, е толкова тежък в момента, че само той може да отнеме доста време в разглеждането му в тази програма.
Аз бих гласувал, разбира се, но казвам – за един документ, който основно има пожелателен характер.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колеги, имате думата.
Ако ми позволите, докато се появи мнение или идея за децата, младежта и спорта, да кажа само нещо, без да повтарям това, което казаха колегите от ДАМС на заседанието на другата комисия, в която този доклад беше представен.
Струва ми, че за частта “Образование” ние вероятно с Министерството на образованието и науката си струва да мислим за нещо, което няма как да не бъде тема на разговорите. Ние твърдим, че България е един от големите донори на студенти. Много млади хора всяка година напускат България, продължавайки своето образование във висши училища извън нея. А ние така и така до момента не сме измислили този добър подход, който да подскаже, че спрямо тези млади хора българската държава продължава да има своите ангажименти, че тя разчита на тях, когато те вече получат образованието си и смята, че приносът им е очакван. Мисля, че добре би било и ДАМС, и съответните звена на Министерството на образованието и науката да мислят за тази непосредствена връзка, която може да бъде и разчупена, може да бъде и протоколна, но трябва да бъде фактически съществуваща, защото ние вървим към един свят, в който всеки би могъл да избере своето учебно заведение, но всеки би имал своето пристрастие към своята родина и към своята територия, която определя като родна.
Струва си да мислим в тази посока, тъй като аз не знам дали имаме, например, регистър на студентите, които учат навън, има ли яснота кои са тези хора, какво ги правим, но мисля, че в това отношение държавната политика е длъжник на тези млади хора и в тази посока можем да поработим.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Вие ме предизвикахте да помисля върху това. Тук се разглеждат много въпроси, но дали присъствуващите знаят, че в момента в Германия получават висше образование 11 хиляди българи? Това са елитни деца! Деца, повечето от които са от езикови гимназии и които директно отиват да учат там. Тук не става въпрос за Америка, Англия, Франция, Испания, Италия и т.н. Става въпрос само за Германия…
Когато говорим за висшето образование, тук стои въпросът за качеството на образованието у нас. За съжаление, то не е високо и ние трябва да кажем това нещо. И с всяка изминала година у нас остават до голяма степен “втора ръка” деца, и то в институти, където няма търсене. Знаете, миналата година дори Софийският университет в определени специалности не можа да си попълни бройките – физика и някои други. Това, в края на краищата, е тревожното, което има да се каже.
Да не говорим за друг много важен момент – това е раждаемостта. В България се раждат около 70 хиляди деца годишно, от които 41-42 хиляди са от малцинствата. А по-нататък, ако направите дисекция на децата и младежите от малцинствата – кои от тях изостават и не учат повече, кои напускат, кои са частично неграмотни, кои са пълно неграмотни и т.н. – това са тревожни неща.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колеги, имате думата. Господин Китов, ако желаете да участвувате в дискусията, заповядайте.
ВАСИЛ КИТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, благодаря за предоставената възможност тук да споделя и аз няколко думи във връзка с този доклад.
Мисля, че на всички е направило впечатление, а и от изказванията беше видно, че докладът е представен за първи път по нов начин и това струваше усилията най-вече на ръководството на Държавната агенция за младежта и спорта, на колегите, които работиха пряко по доклада и на представителите на другите министерства, които дадоха своя принос докладът да бъде в този вид.
Задачата е много трудна, защото, например, в образователната политика проф. Камбуров засегна само един момент, а то е цяла област, за много часове дискусия.
Все пак, мисля, че е направена една стъпка тази политика да бъде представена по един по-различен, по-нов начин и заслужава подкрепа в тази насока.
Дори в Европейския съюз младежката политика не е ясно дефинирана, защото тя е сегмент в образователната политика.Но повтарям, усилията са похвални и трябва да продължаваме всички, които можем, да направим нещо по-добро и по-смислено. Желая успех на доклада в следващите му стъпки.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря, колеги. Има ли други желаещи да се изкажат? Ако няма, да смятаме, че сме приключили с дискусията и да предложа на заседанието Комисията да подкрепи доклада за младежта за 2005 г. Имаме гласовете на господин Моллов, госпожа Калканова, господин Мурджов, господата Иван Славов и Пламен Славов, на проф. Станилов. Моля тези от присъствуващите, които са съгласни да подкрепим доклада, да гласуват.
Гласували “за” единодушно.
Гласували против и въздържали се – няма.
Благодаря, колеги, на всички за участието в заседанието в един явно натоварен ден. Желая ви да бъде добър до края. Закривам заседанието.
/Закрито 15, 50 ч./




ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Валентина Богданова/















Стенографирала:
/Сн. Долапчиева/

32811 знака=13 страници