---

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Ч Е Т И Р И Д Е С Е Т О Н А Р О Д Н О С Ъ Б Р А Н И Е
Комисия по образованието и науката





П Р О Т О К О Л
№

На 15 ноември 2006 г. се проведе заседание на Комисията по образованието и науката при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение на Закона за народната просвета, № 602-01-95, внесен от Министерския съвет на 01.11.2006 г.
2. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2007 г.
3. Разни.

Към протокола се прилагат съответните материали, списък на депутатите и на гостите.
Заседанието бе открито в 15,10 ч. и ръководено от господин Лютви Местан – председател на комисията.
*
* *
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, с влизането на господин Манов вече разполагаме с необходимия кворум, което ми дава основание да открия заседанието на Комисията по образование и наука.
Гости на днешното заседание са доц. д-р Даниел Вълчев, вицепремиер и министър на образованието и науката, г-н Кирил Ананиев и г-н Любомир Дацов, заместник-министри на финансите, г-н Танев, главен секретар на Министерството на образованието и науката, акад. Иван Юхновски, председател на Българската академия на науките, проф. Здравко Стойнов, председател на Общото събрание на Българската академия на науките, проф. Йорданка Кузманова, председател на Съвета на ректорите, проф. Дамян Дамянов, председател на Съюза на учените, доц. Лиляна Вълчева, председател на Национален браншов синдикат “Висше образование и наука” към КНСБ, г-жа Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители към КНСБ, г-н Крум Крумов, председател на Синдиката “Образование” към КТ “Подкрепа”, г-н Аспарух Томов, председател на Независим учителски синдикат. Вероятно пропускам някого от гостите и моля да бъда извинен, ако това е така. На заседанието присъствуват и експерти от Министерството на образованието и науката и от Министерството на финансите.
Уважаеми колеги, предлагам днешното заседание да протече при следния дневен ред.
1. Законопроект за изменение на Закона за народната просвета, внесен от Министерския съвет.
2. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2007 г.
3. Разни.
Имате ли други предложения или съображения във връзка с така предложения дневен ред? Не виждам. Тогава няма да го подлагам на гласуване, като считам, че дневният ред е приет със съгласие.
И така, по точка първа има думата представителят на вносителя, в лицето на министъра на образованието и науката. Заповядайте, господин министър.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, разрешете ми да представя съвсем накратко мотивите към внесения от Министерския съвет Закон за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
Бих искал да започна с това, че моето разбиране беше, че няма да е необходимо да се правят промени в сега действуващия Закон за народната просвета, тъй като напролет, живот и здраве, както сме поели ангажимент с Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, следва да представим цялостен нов законопроект, който да урежда отношенията в областта на училищното образование.
Два бяха, обаче, аргументите, които наложиха все пак да се отклоним от тази наша първоначална идея и да предложим изменение и допълнение на сега действуващия Закон за народната просвета.
Първо, необходимостта от хармонизиране на българското законодателство с директива 486 от 1977 г. на Европейския съюз за обучение на деца на работници-мигранти (в смисъл на граждани на Европейския съюз) след 1 януари 2007 г., които да могат да учат в българските държавни и общински училища при същите условия, при които учат и българските граждани. Имаше известно колебание дали това може да стане с подзаконов нормативен акт, но тъй или иначе, надделя разбирането, че това трябва да стане със закон.
И второто нещо, което ми се струва доста важно - че вървим и предлагаме на Народното събрание една стъпка по посока на децентрализацията на ръководството и финансирането на институциите, били досега в системата на народната просвета. Става въпрос за децентрализация на домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, които считаме, че би било правилно от началото на новата финансова година, от 1 януари 2007 година да преминат, заедно с бюджетите, на финансиране от страна на общините.
Прецени се, че щом така и така ще се налагат промени в Закона за народната просвета, добре е да предложим още две промени. От една страна, правеше впечатление доста големият брой предмети, по които могат да се полагат държавни зрелостни изпити. По наше мнение, това създава една неравнопоставеност – ако човек държи държавен зрелостен изпит по математика, да речем, то материалът е изключително голям, понеже се изучава във всички класове от гимназиалния етап; а ако човек полага държавен зрелостен изпит по “свят и личност”, примерно, то това се учи само една година и материалът, по който детето ще се явява на държавен зрелостен изпит е много по-малък.
Нашето виждане е, че би трябвало сериозно да се ограничи броят на матуритетните предмети и да се полага матура само по онези предмети, по които има сериозни часове – поне над 200 часа в гимназиалния етап. Това не са някакви неизвестни предмети, напротив, това са български език и литература, чужд език, математика, физика, биология и т.н. – всички онези предмети, които съпътствуват детето през целия гимназиален етап.
В Министерския съвет се повдигна един въпрос от страна на министъра на културата относно училищата по изкуствата и културата – дали пък не трябва по някакъв начин основният техен предмет по някакъв начин да бъде включен във възможностите за полагане на държавен зрелостен изпит.
Нашето мнение е, че доколкото зрелостният изпит показва общото състояние на знанията по общообразователния минимум, а не в една специална област, колкото и да е важна за детето, и по-скоро не се съгласихме с това разбиране. Но пък се съгласихме с нещо друго – като оценка от трети, или приравнена евентуално оценка от трети зрелостен изпит, да се считат онези държавни изпити, които децата в професионалните гимназии полагат по съответния “тесен” предмет. Да речем, детето което в музикалното училище учи цигулка, оценката от изпита му по цигулка да влезе като трети матуритетен предмет, и т.н.
Четвъртата промяна, която предлагаме, е в самия Закон за народната просвета да се въведе текст, който да съответствува и на вече променените подзаконови нормативни актове, които бяха променени преди 15 септември от министъра на образованието и науката – въвеждащи тестове като формат на изпита след завършен седми клас. Причината за това бях споделил неофициално, сега мога да я кажа и официално – има една категория български граждани, които се “забавляват” с правата си да сезират различни институции и доколкото е доста сериозен въпросът за това какъв ще бъде форматът за след седми клас, моля да подкрепим едно такова предложение, за да отпаднат и най-малките изключения някой през януари или февруари да се забавлява с това да организира дела срещу един или друг акт на министъра. Това няма да има правен ефект по същество и ще се разбере, че всички актове са целесъобразни, но е достатъчно това да се коментира в медиите, за да се създаде допълнителен дискомфорт у родителите, тъй като хората са много чувствителни относно бъдещето на децата си и всяка неяснота ще бъде допълнително напрежение за тях.
Това е законопроектът, съвсем накратко, и разбира се, ако има конкретни въпроси, аз съм готов да отговоря.
Имаше една правно- техническа бележка, неофициално дадена от експертите на комисията. Предварително искам да кажа, че бихме я приели. Става въпрос за дефиниция на “предмети от философския цикъл”. Мислехме го това нещо от самото начало, колеги, но надделя виждането, че не сме сигурни дали това, което обхваща философския цикъл, след 3-4-5 години ще обхваща същото. Затова може би в подзаконовия акт, където се казва кои са тези предмети, беше достатъчно.
Но с оглед на това, че този закон ще претърпи вероятно през следващата година промяна или даже може би ще има нов закон, не е страшно да има легална дефиниция в закона. Мисля, че едното, и другото решение са приемливи за нас. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин министър. Благодаря и за последното уточнение, което предполагам, че ще спести някои от изказванията. Ще кажа само, че не винаги поредното изменение на един закон е лош атестат за законодателния процес. Налагат се тези промени и нека не забравяме, че все пак страната ни е във важен етап на реално включване към Европейския съюз. Вероятно и в други закони ще се налагат такива спешни изменения.
Ще открия дискусията, но предварително бих искал да кажа, че не следва текстовете, които се отнасят за тестовете, да се възприемат като произтичащи от измененията, които министърът направи в подзаконовите нормативни актове. Защото това, което се направи в подзаконовите нормативни актове, има своето основание в основния закон – Закона за народната просвета. Не бих искал някой да е разбрал превратно господин министъра, това имам предвид. Но с оглед да се елиминират всякакви рискове от евентуално атакуване на тези решения и на практическото прилагане на тези актове, се налага и това прецизиране в Закона за народната просвета.
Уважаеми колеги, откривам дискусията. Господин Камбуров заяви желание за изказване. Заповядайте, господин Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Господин министър, господа заместник-министри, аз ще започна с това, което каза господин министърът в началото и се солидаризирам изцяло с него – че с оглед на това, което ни предстои от 1 януари 2007 г., по-добре може би беше да се създаде един нов закон, който след няколко месеца да бъде представен пред комисията. Въпреки това, аз съм длъжен да взема отношение по Проектозакона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
Според мен, той съдържа три важни промени и една по-скоро козметична, която имплантира директива 486 на ЕС за обучение на децата на мигрантите.
Първо, важно изменение засяга статута и функциите на домовете за отглеждане на деца, лишени от родителска грижа, които от обслужващи звена в системата на образованието се превръщат в общински центрове за социални услуги. Безспорно, това е една тенденция на министерството и на държавата като цяло за децентрализация, но тук има някои неща, които трябва да се кажат, с оглед на това, което очаква това решение.
Каква ще бъде съдбата на тези институции и доколко общините ще са в състояние да ги издържат? Не е тайна, че повечето от тях са разположени в малки населени места и в малки общини и градове, при което общинският бюджет едва ли ще е достатъчен за тяхното финансово подсигуряване. Още повече, тук не става дума просто за запазване на структура, а за нейното преосмисляне на базата на реалните нужди и възможности на съответните общини. За това преобразуване ще е необходима експертна оценка, във всички случаи, на районните инспекторати, социалните служби и Агенцията за закрила на децата.Безспорно е, струва ми се, че такава важна крачка би следвало да се предприеме въз основа на внимателен анализ, който да ни бъде представен от споменатите институции.
Като съвременна тенденция, обаче, се смята, че тези училища в бъдеще нямат да имат този вид, в който са сега. Тоест, ще се наложи подмяна на институции, най-вече в т.нар. приемни семейства, които ще поемат една част от тези деца. Но това трябва да е представено от едно окрупняване и съсредоточаване на тези училища предимно в големите градове, защото там има повече възможности за социални контакти и, безспорно, за интеграцията им, което е от голямо значение.
По втория въпрос – въпроса за изменението, което предвижда да се ограничи броят на предметите за полагане на държавен зрелостен изпит. Това решение трябва да се приветствува. Но то си остава само едно намерение, като се има предвид, че България е единствената присъединяваща се страна в Европейския съюз, която няма държавен изпит. Може би ще ми кажете, господин министър, в този мандат предвижда ли се това да стане най-после факт? Още повече, че след 1 януари 2007 г. потокът на българските студенти в Европейския съюз ще се усили много. Само в Германия в момента учат 11 хиляди български студенти.
Третата поправка определя вида на изпитите за прием в училищата след седми клас като изпити под формата на тест.
Намерението на министерството трябва да бъде приветствувано. Проблемът обаче е, че ведомството отново се съсредоточава само върху изпитването на входа за горния курс на средното училище, без да държи сметка, че за да бъде ефективна една такава форма на изпитване, първо, трябва да е апробирана преди изпитите и, второ, тя трябва да е обичайна за учениците от седми клас. На практика това означава, че тестовото изпитване трябва да се прилага заедно с други форми на изпитване през целия период на обучение на учениците в началния и средния курс, за да могат резултатите да са обективни, а не само за прием в горния курс.
Проблемът на българското училище не е в приемния изпит след седми клас, а в липсата на обективни критерии и методи за оценяване на знанията и уменията на учениците.
И да завърша с последното – въвеждането на директива 486 на ЕС. Безспорно, господин министър, тя е необходима, с оглед скорошното ни членство в Европейския съюз, но логичният въпрос е дали системата на средното образование в България има капацитет да осигури на децата на мигрантите обучение по роден език и култура.
Вторият въпрос във връзка с тази директива, който е много важен, като се има предвид недостигът на учители по езиково обучение в средното училище (наскоро беше отменено и потвърдено от МОН задължението да се изучава втори чужд език) – то разпоредбите в това отношение ще останат ли просто на книга? Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на господин Камбуров. Имаше освен оценка на текстовете и въпроси към министъра. Уважаеми колеги, други изказвания има ли, за да дам накрая думата на министъра. Госпожо Маруся Любчева, заповядайте.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, господа заместник-министри, академици, професори, колеги,
По принцип приемам предложените изменения в Закона за народната просвета и ще се постарая да бъда лаконична и да взема отношение само по един въпрос – по отношение на преминаването и преобразуването на домовете за отглеждане и възпитание на деца лишени от родителска грижа. Тук аспектите, по които се прави промяна, са няколко.
Първата промяна – за децентрализацията, която аз по принцип и категорично подкрепям, макар че трябва да се създадат необходимите условия, за да се приеме тази децентрализация и към приемащата страна – визирам общините.
Втората промяна касае статута на тези домове. Досега това бяха образователни структури, а сега, както е записано и както е тенденцията, това означава, че те стават вече една социална структура, което променя доста сериозно съдържателната част на работата на тези институции. Всички знаем, че там работят преди всичко педагози, възпитатели и те се занимават с децата, които фактически обхващат възрастта от 3 до 18 години – това е образователната възраст на децата. Струва ми се, че трябва да бъдем изключително внимателни и прецизни и министерството да не се оттегля категорично от тази съдържателна дейност в тези домове.
Третата промяна, която фактически се съдържа предложението, е промяната на финансирането. Означава ли тази промяна в предложението, че това ще бъде вече местна дейност, или тя ще бъде делегирана от държавата, като ще се реализира чрез общините? Защото тези две неща са безкрайно различни и те ще определят и философията въобще на бъдещето на тези домове. Ако това означава, че са местни, аз мисля, че тук ще има доста сериозен резерв (поне аз изразявам такъв) по отношение на бъдещето им и на продължаването на тяхната дейност. Но ако това е делегирана чрез общините дейност, то е необходимо и леко прецизиране на текста. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на госпожа Любчева. Има ли други колеги, които биха искали да изразят отношение. Чух някои въпроси, на които чух отговорите в изложението на министъра, но самият факт, че се задават отново означава, че може би е необходимо да се дадат допълнителни аргументи.
Колеги, преди да дам думата на министъра, ще се обърна и към социалните партньори, каквато традиция имаме. Ще ви моля - само ако имате бележки по законопроекта, защото на второ четене също ще имате възможност за сериозно участие в обсъжданията. Молбата ми е днес да се съобразим, че имаме още една много важна точка от дневния ред.
Заповядайте, госпожо Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми вицепремиер и министър, драги гости, колеги, с риск да повторя нещо от казаното от госпожа Любчева, но не можах съвсем точно да разбера нейните питания и може би ще прозвучи малко репликиращо, но няма да се спирам на тези предложения за поправки в Закона за народната просвета, които касаят начина на външното оценяване и провеждането на държавните зрелостни изпити. Искрено се надявам още напролет да протече същинският дебат върху новия законопроект, по който, надявам се, работите.
Бих искала само да уточня сегашните функции, вменени на домовете за отглеждане и възпитание на децата, лишени от родителска грижа, а именно: отглеждане, възпитание, но и предоставяне на социални услуги. По смисъла на Закона за народната просвета в сега действуващите текстове се вменява и задължението на персонала да осигурява условия за получаване на образование, без тези домове да са образователни институции. Госпожо Любчева, аз така мисля, че не са образователни. Но там наистина работи педагогически персонал.
Приветствуваме децентрализацията като първи стъпки и то точно от нашия сектор започнати. Но дали капацитетът на общините е достатъчно готов, та още от 1 януари 2007 г. да поеме и тези функции? Защото, като четем Закона за социално подпомагане и Закона за закрила на детето (знаете, господин министър, че тази есен възникна един проблем във връзка с престоя на деца в домовете), то някакси сякаш няма координация на подзаконово ниво между институциите, за да бъдат децата не само достатъчно обгрижвани, но да им бъдат предоставени всички онези услови, които възрастта и тяхното социално положение определят като техни потребности на този етап.
Конкретният ми въпрос е какво става с педагогическия персонал? Дали общините ще обърнат внимание на тази потребност, докато престояват децата в тези домове - и вече като специализирани институции за предоставяне на социални услуги ще имат ангажимента да осигуряват достъп до образование и да подпомагат този процес? Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря и аз на госпожа Гроздилова. Мислех си, че принципът на децентрализацията, съчетан с принципа на субсидираността има за цел подобряване на услугите, а не обратното. Затова мисля, че се налага да чуем още веднъж министъра, който каза, че този процес на децентрализация върви заедно с осигуряването на необходимия финансов ресурс като държавна делегирана дейност, но наред с това ще се разширят и възможностите за финансиране на тези специализирани училища и домове, защото това пък е едно от условията, за да получим външно финансиране. Много добре знаете, че външните донори никак не са склонни да финансират централизирани институции. Но няма да влизам по същество в тази дискусия сега.
Господин министър, ще вземете ли отношение по поставените въпроси? Заповядайте.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа, ще се опитам да отговоря на въпросите, които бяха поставени.
Първо, по въпросите, поставени от тримата народни представители, които се свеждат до едно – има ли осигурено финансиране? И във вида, в който го постави госпожа Любчева – е ли това делегирана от държавата дейност? Отговорът е еднозначен – да, това е делегирана от държавата дейност и по никакъв начин няма да се отрази на общинските бюджети. Това, което ние имаме предвидено в бюджета на Министерството на образованието и науката, от 1 януари 2007 г. просто ще бъде разхвърлено по бюджетите на съответните общини, категорично може да нямате никакво съмнение в това.
Въпросът, обаче, има и други страни, както беше изтъкнато от колегите. Вторият въпрос, който във варианта на г-жа Любчева звучи така: къде е мястото на Министерството на образованието и науката, ще бъде ли изгубено по отношение на тези институции, а във варианта на г-жа Гроздилова изглежда така: какво става с педагогическия персонал - е всъщност един и същ въпрос.
Искам да кажа нещо, което не знам дали ще подкрепите. Може би има и друга интерпретация, но това не са образователни институции, това са институциите, в които децата живеят. Те ходят в друго училище. Да не би да оставате с впечатление, че те там и учат. Това е домът на тези деца, които нямат друг дом.
Разбира се, като нямат друг дом, се допуска, че те ще учат след обяд там и на това основание вероятно някакъв педагогически персонал трябва да има. Но основната функция на тези институции не е образователна и аз моля тук да се обединим. Следователно, ако има нужда от уреждане на статута, то ние сме поставили въпроса пред Министерството на труда и социалната политика и мисля, че те се отнасят отговорно към въпроса и каквото трябва на подзаконово равнище, разбира се, ще бъде направено.
По отношение на въпроса, поставен от господин Камбуров за държавните зрелостни изпити. Ако разреши малко да го перифразирам, понеже не го записах точно, той изглежда така: хубаво е това, че намаляваме матуритетните предмети, но какво пък му е хубавото, като още няма държавни зрелостни изпити? Значи това всъщност е една теоретична стъпка... Той е напълно прав. Всъщност, не умножаваме ли с едно по-голямо число нулата?
Има известни основания за това, но пак ще се върна на това, което от една година насам дискутираме. Държавните зрелостни изпити все още се схващат (поне моето ходене по училища и срещи с децата показват това) като някаква заплаха за децата и като нещо, което не е добро за тях. Мисля, че с общи усилия ние ще пречупим тази тенденция през следващата година.
Искам също да ви уверя, че аз ще спазя много стриктно закона и преди 7 декември, когато изтича 6-месечния срок след приемането на Националната програма, в който министърът на образованието и науката трябва да утвърди примерните изпитни материали за държавните зрелостни изпити, те ще бъдат утвърдени. И ако няма някакъв форсмажор в системата, твърдото наше намерение е в края на учебната 2007/2008 година, не тази пролет, а другата, да бъдат проведени редовни държавни зрелостни изпити за всички деца, завършващи средно образование. Аз съм съгласен, че са изтървани години за това, но според мен е по-добре да се подготвим, защото ако държавният зрелостен изпит има фалстарт, то още пет години след това няма да може да се проведе.
По отношение на въпроса за тестовете. Господин Камбуров постави въпроса така: хубаво е да има тестове, но все пак това трябва да бъдат апробирани тестове, от една страна, и, второ, това да бъде формат на изпитване, който да не е стресиращ за децата, а да се приема като близък и приятелски към тях.
Аз съм напълно съгласен с това нещо и в Министерството на образованието и науката ние сме разработили една обща, бих я нарекъл, минипрограма, тъй като тя е част от една по-обща програма, за въвеждане на тестовете в българското училище. В момента текат едни конкурси, пишат тестове учители, ученици пишат отделни тестове и задачи, като нашата амбиция е да проведем изпита под формата, в която сме го обявили, но също така в края на тази учебна година, т.е. през следващата пролет да направим първото национално замерване на изходно равнище за децата, които завършват ІV клас, догодина – за V клас и т.н. И за няколко години (няма да е година по година) да направим стандартизирани измервания на входните и изходни равнища по всеки един предмет за всички деца - от четвърти клас включително в края (мисля, че не е необходимо на този етап да слизаме по-надолу във възрастово отношение).
Искам да кажа още едно нещо. Всъщност, мисля че г-н Камбуров спомена, че домовете са твърде много и мрежата е неоптимизирана. Прощавайте, ако е бяхте Вие. Искам, колеги, да ви кажа, че ние с голям зор закрихме петнадесет такива домове тази година, при много остра реакция от страна на кметовете и на общините. Аргументът обикновено е в това, че домът е много нужен, а истинските мотиви или истинската причина за тази остра реакция е, че всъщност в много случаи децата от тези домове допълват липсващото количество деца в населеното място и училището се поставя под заплаха. И аз ви уверявам, че кметовете с много голямо внимание ще се отнесат към тези домове и, според мен, ще имат много голям интерес да има повече деца в тях. Така че не мисля, че те ще направят някакви действия, с които ще застрашат съществуването на домовете. Тъкмо обратното, според мен, ще бъде.
В някои домове, обаче, персоналът ще бъде малко пооптимизиран, защото има някои, които са в много специфично положение. Ще дам пример с един дом, който е на около 200 км от София, където има 17 деца и към 30 души персонал. Трябва просто да е ясно, че такива излишества не може да има, че тази работа не може да се администрира и финансира по този начин. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на министър Вълчев. Обръщам се към синдикатите като моля, съвършено накратко. Заповядайте, госпожо Такева.
ЯНКА ТАКЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми депутати, уважаеми господин министър, заместник -министри, уважаеми социални партньори,
Синдикатът на българските учители е много разтревожен от това, че този законопроект влиза направо в Комисията по образованието и науката, без да мине през Отрасловия съвет и моля това да не стане практика. Ако беше минал, може би ние там щяхме да направим своите предложения и днес нямаше да ви губим времето.
Синдикатът на българските учители приема изпълнението на резолюцията за обучението на мигрантските деца, приема изменението относно тестовете, матурите – ние сме дискутирали тези неща и по други поводи.
Безкрайно сме притеснени, обаче, от предложението за преминаването на домовете към общините. Да, децентрализация, но тази децентрализация трябва да запази характера на домовете и да не бъде в ущърб на децата, защото там от 3 до 18-годишна възраст те не само се отглеждат, но се възпитават, там има образователни и социализиращи процеси. Така че Синдикатът на българските учители предлага тези домове да преминат към общините, но да се запази контролиращата, функциониращата и методическа роля на Министерството на образованието и науката. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря и аз за лаконичното изложение. Заповядайте, господин Крумов.
КРУМ КРУМОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, искам да изразя позицията на Синдикат “Образование” към КТ “Подкрепа” по повод предложенията за промени в Закона за народната просвета.
По другите пунктове ние сме съгласни – за децата на мигрантите, за тестовете и за матурите, тук спор няма, тези въпроси ние сме ги разглеждали и сме изразили позиция, че се съгласяваме напълно с тях.
Но по проблема с домовете за отглеждане на деца, лишени от родителска грижа, ние считаме, че е пресилено да се говори, че това е децентрализация.Ако говорим за финансова децентрализация, това означава, че досега парите са минавали през министерството, сега ще минават през общините. Къде е децентрализацията, тогава?
Второ, господин министърът каза, че там децата живеят. Но освен че живеят, в момента там има възпитатели, които поемат децата след училище и се занимават с тях, помагат им да си научат уроците, да си напишат домашните. Тази дейност трябва да продължи. Дали ще отидат към общините или не, въпросът е това да се запази като дейност.
Говори се и колегите са силно обезпокоени (искам да информирам и комисията по този въпрос), че някой е казал, че те губят учителския си статут, от което следва, че губят редица привилегии, които имат, като са били досега към Министерството на образованието и науката - за тях няма да важи колективен трудов договор, педагогически стаж, не могат да получат шест заплати при пенсиониране, защото преминават към друго ведомство. Освен това, отивайки там, не е ясно какво ще стане.
Другият проблем, който възниква тук – говори се, че това е първият ход, след което тези домове ще минат на подчинение на Министерството на труда и социалната политика.
Ако това е държавна политика, моля да ни кажете. Значи, ние с лека ръка лишаваме тези деца от възможността някой да ги подпомага, за да могат да си научат уроците и да ходят нормално на училище. Нас това силно ни безпокои и ние казваме, че засега бихме възприели да преминат към общините, но да се запази този статут, който те имат, а не отведнъж да обърнем нещата така, че просто системата ще заври. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря и аз. Господин министър, нямах намерение, но се налага да кажа и аз няколко думи по този въпрос.
Модерна Европа прави разлика отдавна между ангажимента на държавата да предоставя социални услуги по критерии - и менажирането на тези социални дейности. Държавата предоставя услугите, но не е задължително да управлява пряко самите социални институции. Това явление наистина е един остатък от тоталитарната държава и аз много моля да се опитаме да вникнем в същността на децентрализацията. Разбирам тревогата, която се съдържа в становището и на двата синдиката, споделям я, на трите синдиката даже. Ние вероятно ще продължим този разговор между първо и второ гласуване, но трябва да имаме предвид факта, че целта е подобряването на тези услуги. И ако е необходимо да се запази по някакъв начин статутът на педагогическите кадри, които работят в тези домове, нищо не пречи това се случи така, както фактът, че съществуват общински училища по никакъв начин не засяга статута на учителите.
Надявам се, че всички тези съмнения ще отпаднат между първо и второ гласуване, когато ще имаме повече време за дискусия по така поставените от синдикатите въпроси.
Моля с това да закрием дискусията и да се ориентираме към гласуване на законопроекта. Има ли някакви възражения? Ако няма, уважаеми колеги, който е съгласен Комисията по образованието и науката да подкрепи Законопроекта за именение и допълнение на Закона за народната просвета № 602-01-95, внесен от Министерския съвет на 01.11.2006 г., моля да гласува.
Гласували “за” единодушно. Гласували “против” и въздържали се няма.
Регистрираме поредния консенсус, с който приемаме законопроекти в тази комисия. Благодаря ви, колеги.

Точка втора от дневния ред е Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2007 година, внесен от Министерския съвет. Законопроекта, от името на вносителя, ще го представи вицепремиерът и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев и ако има какво да добавят заместник-министрите на финансите, ще имат веднага след това възможността да го направят.
Заповядайте, господин министър.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Местан.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа,
Бюджетът за 2007 г. в частта му “Функция образование” както знаете, изглежда горе-долу по следния начин. Ще кажа няколко основни, по-груби числа, след което ще кажа нещо за политиките, които биха могли да бъдат постигнати с изпълнението на този бюджет и разбира се, онези неща, които не биха могли да бъдат постигнати, за да сме наясно, все пак, какви възмомжности ще имаме.
Предварително искам да кажа, че както сигурно сте забелязали, аз не съм от министрите, които ходят да се жалват насам-натам, че бюджетът им е малък. Бюджетът, наистина, не е голям. И ако погледнем през годините как изглежда като процент от брутния вътрешен продукт (БВП) “Функция образование”, ще се убедим, че през 2003 г. е било 4,4 %, през следващите две години е намалял на 4,3 %, миналата и тази година е 4,2 % и то тази година достигнахме този процент, благодарение на общата политика по доходите в бюджетно зависимите организации от 1 юли т.г. с 10 %.
Всъщност, въпреки това, тъй като бюджетът на “Функция образование” е едно от най-големите пера в държавния бюджет, трябва да се има предвид, че номиналното увеличение, макар че се запазва като дял от брутния вътрешен продукт, не е малко и то е в размер на 238 млн.лв.
Същевременно, искам добре да бъде ясно (и това е във връзка и с направеното сега, уважаеми колеги, а именно да подкрепим децентрализацията на домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа), че това не е бюджетът на Министерството на образованието и науката. Искам да подчертая това много дебело. Бюджетът на Министерството на образованието и науката за следващата година е малко над 278 млн.лв., което представлява около 12-13 % от общия бюджет по “Функция образование”. Големите пера са, разбира се, бюджетите на общините, тъй като основната част от училищата, а и другите образователни институции, се финансират през общините. Става въпрос за бюджетите на висшите училища и бюджета на Българската академия на науките.
Ще кажа няколко думи първо за училищното образование. Както веднъж имахме повод да разговаряме в този състав, в областта на училищното образование мисля, че ние сме успели да постигнем нещо през тази година, от гледна точка на дисциплиниране на разходите и оптимизиране на мрежата на училищата. Поради това, мисля, че ние сме единствената система, която ако не напълно задържа, то поне има разходи за издръжка близки до миналогодишните. А това е нещо, което дава възможност - дори поради самото номинално нарастване на средствата за образование, да се реализират нови политики. Това беше малко да се похвалим.
Какви нови политики сме успели да заложим в този бюджет?
Първото нещо, което ми се вижда много важно, е въвеждането на единния норматив на издръжка от 1 януари 2007 г., което първоначално създаде известно напрежение в общините, но благодарение на нашите две министерства и на партньорството на Националното сдружение на общините в Република България, както и на експерти от Световната банка, успяхме да намерим една справедлива схема на разпределение, в зависимост от няколкото вида общини, които има в България. На второ място, да намерим няколко “омекотителя” на това, което се случва от 1 януари 2007 г.
Защо започвам с това? Защото най-голямото число за определен вид програма (освен това такава, каквато не е съществувала през миналата година), е именно за оптимизиране на училищната мрежа чрез предоставяне на проектен принцип на средства за ремонти, пътуване, столово хранене, полуинтернатни групи, и т.н. Става въпрос за сумата от 35 млн.лв.
За да няма някакви недоразумения, понеже веднъж така се беше получило при среща с кметове по този въпрос, трябва да кажа, че това е сума, която няма да бъде харчена от Министерството на образованието и науката. Това е сума, която ще бъде харчена от общините. Ние ще бъдем единствено посредник по това кои проекти и въз основа на какви критерии (разбира се, заедно с Националното сдружение на общините) да бъдат уважени.
С други думи, всяка една община, която има разпръсната училищна мрежа, която не отговаря на критериите (а такива общини в България са немалко, за съжаление), има възможност да каже така: да, досега се въздържахме да закрием това с 12 ученика и 6 души персонал, тъй като нямаше транспорт, нямаше средищно училище; ето сега, трябват ми половин милион лева, с които искам да купя един автобус, да направя в средищното училище три нови класни стаи, да оправя парното, и т.н., и ако вие ми дадете тези пари, аз бих го направил.
Досега (колегите от Министерството на финансите знаят), ние бяхме в състояние на едно постоянно “надлъгване”, в едно надпреварване кой да не направи първата стъпка. Финансите казват: вие си оптимизирайте мрежата и от спестените пари ще направите първо, второ, трето... Кметовете пък казват: вие ни дайте парите да си направим първо, второ, трето, пък един ден ще оптимизираме...
И понеже никога не може да се разберем кое да стане първо, рискуваме този спор да продължи почти толкова дълго, колкото всеизвестния философски спор за яйцето и кокошката, ние решихме да действуваме по този начин – решение на общинския съвет за оптимизиране на мрежата при утвърден проект и в рамките на разумния срок за трансфера парите се получават по общинския бюджет.
Вторият “омекотител” на тази промяна, която ще започне от 1 януари 2007 г. е във връзка с това, че някои общински бюджети няма да могат да издържат на единния норматив. Дълго говорихме по това с Националното сдружение на общините и това е вторият “омекотител”, който не е в нашия бюджет, а по бюджетите на общините. Но той е важен “омекотител” от 6.6 млн.лв. Така че нито една община в Република България, искам да подчертая това, няма да има бюджет за образование, който е по-нисък от тазгодишния - независимо колко е разгърната мрежата, независимо колко е неоптимизирана, и т.н. Считаме, че тази година е нужна на общините, за да могат все пак да вземат необходимите мерки.
Една голяма част от общините – тези, които са взели съответните мерки, ще имат увеличение, а някои дори значително увеличение, на бюджетната субсидия при въвеждането на единния норматив.
Второто основно нещо, на което ми се иска да обърна внимание, е интегрирането на децата със специални образователни потребности, които тази година са два пъти в общите училища, отколкото миналата година и вероятно ще надхвърлят 3700 деца, разпределени в няколкостотин училища. Това показва, че ние трябва да положим сериозни усилия, най-малкото за достъпна архитектурна среда. За тази цел сме договорили с Министерството на финансите сумата от 3 млн.лв., която също ще бъде дадена на проектен принцип за изграждането на такава архитектурна среда.
Другата доста голяма сума, която се предвижда за правене на политика, е въвеждането на диференцирано заплащане в системата на училищното образование. През последните години доста се говори за диференцирано заплащане. Ние сме имали много разговори с нашите социални партньори. Не бих казал, че сме направил някакви значителни крачки към сближаване на позициите, но ако Парламентът гласува тази сума (а аз мисля, че има всички основания това да стане, тъй като е добро дело), ние сме се договорили да седнем и заедно много внимателно да установим три неща.
Между другото, тази сума е изчислявана по следния начин: извън общата политика по доходите, която е 10 % от 1 юли 2007 г., учителите да имат възможност да разполагат с един ресурс, който да позволи всеки десети учител да почне да получава с 50 % по-голяма заплата.
Ние трябва да обсъдим няколко неща:
- Първо, дали стъпката да бъде такава, дали да е всеки десети с 50 % или всеки пети с 25 %, или друга стъпка. Но по наше мнение, тя трябва да е достатъчно значителна, за да има ефект върху качеството.
- Вторият въпрос, който трябва да обсъдим, е какви да бъдат критериите за разпределение на тези средства.
- И третият въпрос, който трябва да обсъдим, е кой ще прилага тези критерии, или с други думи, каква би била процедурата, за да се стигне до правилното прилагане на критериите.
Аз съм изпратил писма до нашите социални партньори и предполагам, че те готвят своите становища. Ние също готвим един модел, който ще предложим. Така че ако всичко е наред, мисля, че през първите месеци на годината ще имаме готовност и при желание бихме могли да докладваме и в комисията.
Следващото голямо число е за пръв път отделена една сума (аз бих ги съединил двете) за финансиране на извънкласните и извънучилищни дейности в размер на 10 млн.лв., както и една сума за ритуализация на училищния живот в размер на 2 млн.лв. Всичко това е на проектен принцип.
На следващо място, въпреки че вече две или три години се говори по въпроса за специални средства за спортни площадки и спортни салони в училище, слава Богу, тази година за пръв път са предвидени 15 млн.лв., което също е много важна стъпка. Не че 15 млн.лв. ще оправят спортните площадки и физкултурните салони, но това е един много сериозен жест, че все пак българската държава започва целенасочено да инвестира най-малко в нормалното провеждане на часовете по физическо възпитание и спорт. Да не напомням цифрите какво е положението в тези салони.
Освен това, има няколко пера, които вероятно сте забелязали и аз сега не бих искал да се спирам специално на тях. Става въпрос за системата за външно оценяване, за квалификацията на педагогическия персонал във връзка с промяната на учебното съдържание (един процес, който върви), за квалификацията на директорите във връзка с дейността на Националния институт за обучение на директори. Вие ще получите официални покани за откриването му в нашата база в Банкя на 20 ноември, понеделник, от 10 ч.
И, разбира се, следва да кажа, че няколкото програми, които съществуваха и през предходните две години, е предвидено да продължат да съществуват. Едната от тях е свързана с ограничаването на отпадащите от училище деца или по-пълното обхващане на необхванатите в ученическа възраст деца. Става въпрос за колкото и миналата година средства за закупуване на транспортни средства, колкото и миналата година средства за осигуряване на закуска и респективно мляко или чай на децата между първи и четвърти клас включително, става въпрос за безплатните учебници за І-ІV клас, става въпрос за комуникационните и информационни технологии с едно леко завишаване както в частта за хардуер и софтуер, така и в обучението на преподаватели, става въпрос за програмата за енергийна ефективност.
И ако ми разрешите, уважаеми господин председател, ще мина към втората част – бюджета на висшето образование и на науката.
Трябва да призная, че за разлика от това, което успяхме да направим тази година в училищното образование, то истината е, че в бюджета на държавните висши училища, респективно на Българската академия на науките, не успяхме да се преборим за някакво решително подобрение.
Ще разделя нещата на две – на висше образование и на наука. Те не са кой знае колко автономни области, разбира се, че са свързани, но все пак тук самата политика през следващата година мисля, че ще бъде различна.
Както съм имал възможност да споделя в този състав, ние сме в доста напреднал етап на разработване на една стратегия на висшето образование през следващите десетина години в България и сме на път да приключим с изработването на един нов модел на финансиране, който да предложим първо на Министерския съвет, след това на Парламента - разбира се, по начина, по който направихме това с Програмата за училищното образование, а именно ще докладвам пред вас в един по-суров вариант, с ваше съгласие. След това всяка една от парламентарните групи, която би желала да направи съответна среща, да постави отделно въпроси – ще бъда на разположение с екипа, който е работил върху програмата. Разбира се, отделно ние ще имаме допълнително множество срещи и с нашите социални партньори (вече имаме изграден и започна да функционира Тристранен съвет за сътрудничество във висшето образование), и с ректорските ръководства на висшите училища.
Въпреки че тук няма някакво сериозно завишение, аз мисля, че ако този нов модел на финансиране бъде възприет, още през следващата бюджетна година ще има решително различие към по-добро в бюджетите на държавните висши училища.
По отношение на въпроса с науката нещата са малко по-сложни. Като цяло, идеята (ако правилно съм я схванал) и на колегите от Министерството от финансите, е да вървим постепенно от институционално към все повече проектно финансиране. Дали това се е получило в бюджета аз трудно мога да кажа. Но като цяло искам да кажа нещо, което сигурно и академик Юхновски ще го каже – като цяло ние харчим много малко за наука. Това е истината. Вторият въпрос е как ги харчим. Но като цяло, като дял от брутния вътрешен продукт, България харчи много малко за наука.
Ще дам един пример с висшето образование. Имах възможност вече веднъж да кажа, че докато в Съединените американски щати се харчат около 25-26000 долара на студент (или около 20 хиляди евро на студент годишно), в Европейския съюз средно 8600 евро на студент годишно, то в България се харчат 800 евро на студент годишно. Тези диспропорции ние трябва да преодолеем по някакъв начин.
За съжаление, ако ние не изработим нов модел на финансиране, какъвто и да е процентът на нарастване на брутния вътрешен продукт, колкото и да нараства самият брутен вътрешен продукт, тази диспропорция през следващите 10-15 години не може да бъде компенсирана.
Горе-долу така стоят нещата и в областта на науката. В областта на науката ние харчим, да не кажа, десетки пъти по-малко, отколкото други съизмерими с България държави. Така че като цяло призивът да се увеличат средствата за наука според мен е много разбираем.
Ще си позволя да кажа нещо, което ми се струва много важно, но според мен, ние не успяхме дори да се преборим по някакъв начин да има по-голям дял в научните изследвания от гледна точка на структурните фондове. Въртим, въртим тази тема, но въпреки това някакси не успяхме от конкурентноспособност поне единият от приоритетите да насочим по такъв начин, че научните институти да могат пряко да се ползват от него. Въпросът не е приключил, но като гледам, май няма да се получи това, което ни се искаше да стане.
Направили сме малък опит (който според мен следва да бъде уважен, въпреки че е пренебрежимо малък като величина) в увеличаване на средствата за Фонд “Научни изследвания”, или за програмното финансиране, като числата са общо взето следните.
Следващата година средствата ще бъдат 19.3 млн.лв., като тази година са били 11.8 млн.лв., или нарастването ще бъде със 7.5 млн.лв., което, според нас, е нещо, сравнително добро.
Позволявам си да кажа нещо, което ми се струва важно. Предстоят няколко неща в областта и на правното регулиране на висшето образование и частично на науката през следващата година. Ако всичко е наред със стратегията за развитие на висшето образование, която да представим през пролетта на вашето внимание, мисля, че сме на една крачка и от създаването на един прогностичен документ за развитието на науката – нещо, което е доста по-сложно по редица съображения, в които засега не ми се навлиза.
Струва ми се важно да кажа, че поне в една област на науката, тази, която е малко формалната – научните звания и научните степени, през следващата година ми се иска да постигнем един сериозен напредък, като бих искал да ви информирам, че с ръководството на Висшата атестационна комисия сме се договорили Министерството на образованието и науката, в рамките на нашия бюджет, без да искаме допълнителна бюджетна субсидия, първо, малко да им увеличим персонала, прехвърляйки им щатове, тъй като те работят с персонал само от 12 човека (извън членовете на президиума); и, второто нещо – да закупим една по-мощна хардуерна система и няколко сървъра, с помощта на които да направим един достъпен за публиката регистър на всички лица в България с научни степени и научни звания. Това е първата стъпка. Втората стъпка е за всяко едно от лицата с научни степени и научни звания постепенно да направим една научна биография, т.е. да е ясно, че човек, като кликне върху определено име, ще види къде и какви публикации има лицето, какво е научното му развитие, да се прочетат рецензиите, какъв импакт фактор има, и т.н., и т.н.
Много е важно, според мен, да подобрим публичността на това кой кой е в науката. Това ми се вижда изключително важно. Мисля, че имаме сходни, да не кажа идентични мнения с хората, които професионално се занимават с наука. В България има немалко хора, които наистина заслужават това, дори при трудните условия е цяло чудо, че има още много такива хора и те трябва да бъдат съответно стимулирани. Но аз малко се отплеснах, за което се извинявам.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря и аз на господин министъра. Беше полезно това “отплесване” на господин министъра, защото има очакване в научната общност тези неща, които анонсирахте, да се случат.
Заместник-министрите биха ли искали да допълнят това представяне на проекта за бюджет? Заповядайте, господин Дацов.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ако трябва да се пошегувам във връзка с последното в изказването на министър Вълчев – то ако се вземат всички публикации, които правим всяка една година, задължително най-малко по една годишно - докладът, който ви представяме, може би ще имам нужните страници за професура, но това е друг въпрос.
Все пак заслужава съвсем накратко да кажа няколко думи за рамката на бюджета, тъй като това е проектозакон за държавния бюджет, независимо че се намираме в Комисията по образование и наука.
Освен това, бюджетът за следващата година може би е знаменателен с нещо, защото почти удвоява сумата спрямо 2000-та година, естествено, в номинален размер. Ако погледнете какво е било изпълнението през 2000-та година, независимо от всичко може да видите, че за следващата година, може би без около десетина милиона лева, сумата, която държавата ще изразходва за следващата година за “Функция образование” ще бъде в номинален размер почти двойна.
Другото нещо, от което аз съм много доволен, е следното. Знаете, че от няколко години Министерството на финансите прави една друга реформа - за въвеждане на програмното бюджетиране, и господин министърът нагледно представи идеята как ще функционира тази система, тъй като идеята беше, че всеки един секторен министър ще бъде и министър на финансите в своя сектор. Така че аз имам много малко да добавя в тази област.
Може би трябва да кажа, че образованието действително е привилегировано, тъй като в консолидираната таблица, независимо че сравняваме към брутния вътрешен продукт, там не са средствата за следващата година, които са предвидени по линия на структурните фондове. Те фактически не се намират във функцията, тъй като просто не можахме да прогнозираме колко точно могат да бъдат усвоени в тази област. Те са отразени на едно общо място в друга функция.
И аз се надявам, когато завършва следващата година, обемът на средствата, които ще бъдат усвоени при отчитането на държавния бюджет, ще бъде много по-голям спрямо предвиденото в момента и което господин министърът представи на вашето внимание.
Аз смятам, че поне още 70-80 млн.лв. трябва да бъдат задължително усвоени в сферата на образованието и науката и искам да кажа, че това не е работа само на Министерството на образованието и науката, а и на Националното сдружение на общините, включително и на училищните директори. Може би затова Министерството на финансите приветствува инициативата на господин министъра за създаване на училище за директори, което ще бъде открито в понеделник. Макар и с една малка сума от 2 млн.лв., с която стартира това училище, това е една много важна стъпка за внедряване на системата на децентрализирано управление на средствата в тази сфера и въвеждане напълно на модела “парите следват ученика”.
Всъщност в рамките на това, което и господин министърът каза, промяната на модела показва как могат да бъдат намерени средства. Защото в никоя друга сфера за следващата година няма 205 млн.лв., както е в случая, за правене на политика, както се случва в сферата на образованието и науката. За нас това нещо е много съществен момент, защото позволява за в бъдеще публичните разходи в тази сфера да бъдат оптимизирани при постигане на определени ефекти.
Надявам се, че всички ние следващата година може би вече ще имаме малко по-голяма възможност да дискутираме самите програмни бюджети в детайл, когато ще отчитаме и резултатите, ще си говорим за показателите, които министерството е одобрило и показало в програмния бюджет. Така че действително тази сфера да постигне много по-качествени резултати и децата да бъдат много по-добре учени и образовани.
Благодаря. Ние тук сме един голям екип от Министерството на финансите и сме готови да отговаряме на всякакви въпроси, свързани с нашата компетентност. Още веднъж ви благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря и аз, господин Дацов.
Уважаеми колеги, много се надявам да обърнахте внимание на финалните изречения на господин Дацов. Ако до тази година можехме да кажем какъв бюджет като разходи и приходи ще отчитат висшите училища и въобще образователните и научни структури в България, то може би бюджет 2007 г. е първият, за който подобно нещо не може да се каже със сигурност и това е най-хубавата новина в този бюджет. За първи път в бюджета за 2007 г. ние обсъждаме една нова, атипична ситуация, защото този бюджет не само че не дава горната граница на разходите, а в зависимост от готовността ни за усвояване на фискалните инструменти на Европейския съюз, действително бихме могли да отчетем разходи към края на годината със 70-80 до 100 млн.лв. в повече. Правя само един анонс към политическото изказване за този бюджет, което възнамерявам да направя малко по-късно.
Бих искал да открия дискусията. Първо, по начина, по който смятам, че е полезно да протича тази дискусия.
Колеги, според мен ще бъде грешка, ако започнем с изказвания на народните представители, приключим с тези изказвания и тогава дадем думата на поканените гости. Ако искате, малко да разчупим този формат, тъй като е възможно и изказвания на присъствуващите колеги да породят изказвания на народни представители. Така че предлагам формата да бъде малко по-разчупена и по-свободна, така щото да имам възможността да дам думата както на гостите, така и на колегите народни представители, както и представители на вносителите във всеки момент, когато преценят да вземат отношение – свободно да сторят това.
И така, откривам дискусията. Има ли желаещи за изказване? Академик Юхновски първи изрази желание да изрази отношението на Българската академия на науките по предложения проект за бюджет. Заповядайте, академик Юхновски.
ИВАН ЮХНОВСКИ: Аз ще бъда много кратък. Първо, ще благодаря на господин министър Вълчев, който единствено за изминалата част от мандата му направи нещо реално по отношение подобряването на материалната база на науката в България, както и за разширяването на дейността на Националния фонд, на който аз преди него бях 10 години председател. За първи път фондът работи по-пълноценно, увеличението на средствата е сериозно и научната общност в това отношение получава съответна подкрепа, предполагам, с помощта на разбиращите хора от Министерството на финансите. Това е първото, това е доброто.
Второ. Искам да поясня, че поне по отношение на бюджета на Българската академия на науките основното нещо е, че ние от 10-15 години не получаваме средства за научноизследователска работа. Много хора се удивляват на това нещо, но това положение съществува вече десет години. При всяка бюджетна кампания и при нейното завършване, когато се виждат резултатите от системното недофинансиране (и във висшето образование, и в науката), ние тогава изпитваме пак страшни затруднения и търсим пари по някакъв начин какво да спасим. Това продължава и мен ми се струва, че тази година трябва да бъде последната, когато това става – да търсим пари за парно, да имаме обществени скандали за това нещо, защото парното и електричеството, елементарната издръжка трябва да бъде последната грижа на учения. Неговата грижа трябва да бъде да преследва високи национални задачи в представителството на науките и да работи върху резултатите, а не да се занимава с тази, общо взето, твърде второстепенна дейност.
И така, Българската академия на науките и тази година няма нито една стотинка за научни изследвания. Нещо повече, за дейността с национално значение, която осъществява, тя е длъжна да отделя и да събира мизерни пари от наемите, които има, за да осигурява дейността на Националния институт по хидрология и метеорология, който слушате пет пъти на ден по телевизия и по радио и чиято дейност е безспорно страшно добра в настоящия момент. Това е истината.
Всички пари, които ние получаваме (и те са с нарастващо темпо, което говори за това, че имаме адекватно положение в международната научна общност), са за сметка на договори с чужбина - по европейските програми, по НАТО и договорите ни с отделни научни организации в 35 страни в света. Доходите ни в това отношение (всъщност постъпления, защото изцяло са целеви и от тях не може да се плати една килокалория топло, вода и ток) достигат днес, бих казал, до удивителната за европейските структури сума над 40 на сто спрямо бюджетната субсидия.
Мисля, господин Ананиев знае, че миналата година стигнахме над 28 млн.лв. приходи на академията; знае също така много добре, че ние не можем да си платим нито с една стотинка парното, тока, телефони не плащаме десет години, за библиотеката, която е национална и служи на цялата научна общност, ние събираме пари по абсолютно втория начн. Тази година е същото.
Каква е разликата? От тази година ние гледаме по същия начин на 2007-ма. От един месец и половина ние сме спрени от изпълнението на бюджета 93 на сто и нямаме пари за нищо.
Имаме решение на ръководството - тихо и спокойно, без шум и трясък, без публичност ще спрем работата на институции, чиито дейности са прекъсваеми. Това ще бъде единственият начин да икономисаме и съберем средствата, които ни се полагат.
Ако ни се прехвърлят плащанията за следващата година, това ще означава да се утежни твърде скромният бюджет за следващата година, който по параметри не се различава съществено от сегашния, защото инфлацията изяде увеличението. А при изпълнение 90 % това означава да се попадне в още по-тежко положение от сега, тоест, планирани трагедии и преживявания, каквито имаме сега. Това просто си е планирано.
Аз съм представил разчетите и на комисията, на господин министъра, на Министерството на финансите – да се запознаят. Моля ви се, погрижете се да не спираме на прага на Европа парното на научните организации, които произвеждат 60 на сто от научната продукция на страната, които във всички международни договори са първенци и се представят достойно. Ето, наскоро получихме признание от Шведската академия на науките, която присъжда Нобеловите награди – Българската академия на науките за пръв път в нашата история има правото да номинира нобелови лауреати по литература, за химия и физика го прави отдавна. Мисля, че е хубаво това да се чуе.
Още веднъж ви моля и за тази година, и за следващата историята да не се повтаря, защото не става дума за много пари. Позволявам си и от името на ректорите, с които подписахме един документ, да кажа, че става дума да не берем срам пред обществеността и пред Европа за 20 млн.лв., за да довършим тази бюджетна година без трагедии и излагания за всички нас. Това ми е молбата.
И последното, което искам да кажа, е следното. В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета за 2007 г. има един параграф 88. В него се мъдри скромният запис: “Отменя действието на чл. 93 от Закона за висшето образование”, който вие знаете, че до миналата година усъвършенствувахме с ваши усилия, за да може необлагаемите сделки да включват всичко онова, което е необходимо и за което ние сме подписали Флорентинската конвенция, за да има свободно движение на нещата – за вузовете, за образованието, и т.н. Моля ви се, вземете мерки този параграф да отпадне, защото всички ще видят, че от това ще се получат само нещастия.
Това е, което исках да ви кажа. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря и аз на академик Юхновски. Той поставя въпроса за прословутите 7 %, и то не толкова за бюджет 2007, а за изпълнението на бюджета за 2006 г., за прословутите 7 %. Аз наистина ще Ви моля, ако имате готовност, да вземете отношение по този въпрос. Не към господин Вълчев, обръщам се към представителите на министъра на финансите. Заповядайте, господин Ананиев.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа, народни представители. Безспорно, знаете, че текстът, който ни задължава да провеждаме тази политика за 93 %, го вкарахме като изпълнителна власт в закона за бюджета за тази година, с оглед на рисковете които криеше изпълнението на бюджета за 2006 година. Безспорно, изпълнението на бюджета е добро, но така или иначе неприлагането на този член от закона не е възможно, тъй като то трябва да стане само с промяна на закона от Народното събрание.
Какво правим, обаче? Естествено, ние като хора, които участвуваме ежедневно с нашите колеги от първостепенните разпоредители на бюджетни кредити, анализираме очакваното изпълнение на всеки един бюджет. Идентифицирали сме рисковете в изпълнението на бюджета на всяка една бюджетна организация и сме подготвили един доклад до Министерския съвет във връзка с успешното приключване на бюджета за 2006 година.
В този смисъл сме направили и предложение за извършване на допълнителни разходи, но без да ги обвързваме с тези 7 %, тъй като това е законов текст, а най-вече с покриване на разходи, без които не може да приключи успешно тази година. Надявам се, в близките десетина дена да имаме решение по този въпрос и да има някакво спокойствие в организациите на бюджетна издръжка, макар че, отново искам да кажа, не трябва да търсим пълна компенсация на тези 7 %, които законът не ни позволява да ги похарчим.
Но сме се съобразили с проблемите и на Българската академия на науките, най-вече за парното (и не само за парното), съобразили сме се с някои проблеми, които стоят пред висшите учебни заведения. Безспорно, може би ще се наложи да докладваме тук този въпрос на един по-късен етап, за да дадем яснота по политиката, която сме приложили при разпределението на този ресурс, което, отново казвам, няма да покрива 100 на сто 7-те процента, които са предвидени със закона.
Жалкото (от това което спомена академик Юхновски) е, че вместо да говорим за наука, ние говорим за ток, парно, осветление, отопление…
Какво да ви кажа, когато разработваме бюджета на БАН, винаги се интересуваме и се мъчим да остойностяваме техния научен продукт. Безспорно, този научен продукт намира някаква реализация, разпадайки се по отделните елементи на научната дейност, да не го казвам разходи по чисто бюджетарски. Сигурно и двете страни донякъде не са прави, но трябва да се намери компромиса между институтите, тяхното състояние, брой, ефективност, качество на научната дейност, материална база, която е също изключително много важна, и, разбира се, едно много по-сериозно и отговорно отношение към науката от страна, разбира се, на всички държавни институции.
Този баланс не е намерен по най-добрия начин. Мисля, че това е целта, която трябва да преследваме, за да изчистим въпроса колко пари трябват за наука. Защото иначе ние в никакъв случай няма да можем да дадем отговор на този въпрос.
От тази гледна точка ние сме започнали разговори с акад. Юхновски и мисля, че тези разговори не водят до потребност на пари от гледна точка на материални и веществени разходи, а от гледна точка на качество и цели, които преследваме в науката – дано за 2008 година точно този подход да намери решение в параметрите, които ще предложим за 2008 година.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на господин Ананиев. Господин Дацов има допълнение.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря, господин председател. Искам само да добавя, че това, което ми направи впечатление в изказването на акад. Юхновски е, че академията разглежда средствата, с които те участвуват и вземат от различните научни изследвания на Европейската комисия, едва ли не като нещо като добавка. Всички знаем че, първо, държавата плаща близо 15 милиона лева всяка година, за да гарантира участието в различните хоризонтални програми на Европейската комисия,. Естествено, ние осигуряваме по този начин достъпа. Това е за Шеста рамкова програма. За следващата година ние ще се опитаме да гарантираме част от съфинансирането по предстоящата Седма рамкова програма, която ще стартира. Предвидени са минимални средства, но знаете, че едва ли ще има и готови проекти за следващата година. Ние смятаме и за в бъдеще да подпомагаме именно по такъв начин – чрез съфинансирането, институциите, които участвуват в обмена на проекти и научни изследвания в рамките на Европейския съюз.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин Дацов. Аз бих удължил списъка и със съфинансирането, което се осигурява и по структурните фондове,и , разбира се, по оперативните програми. Защото фактът, че България няма отделна оперативна програма за научни изследвания, не трябва да обезсърчава научните организации, а тъкмо напротив – това може да се превърне в един шанс за тях, ако по-активно участвуват във всички тези оперативни програми, независимо че те не са наименувани като оперативна програма за научни изследвания. Имам предвид и развитието на човешките ресурси, и конкурентноспособност на икономиката.
Споделям загрижеността на вицепремиера и министър на образованието и науката доц. Вълчев, че ще бъде малко трудно с оглед на самите процедури, но струва ми се, че при добра воля бихме могли да улесним участието на научните организации.
Това, което чухме от представителите на Министерството на финансите, звучи успокояващо. Разбираме формалните ограничения, които налага законът във връзка с тези 93 % ангажимент на държавата. А 100-те процента са обвързани с определени макроикономически показатели, които определено не са покрити – нали така? Говорим най-вече за дефицита по текущата сметка.
Но за да не се изправим пред парадокса, от една страна, да редуцираме със 7 % субсидията за държавните висши училища и Българска академия на науките (конкретно говорим за тях, защото от тази мярка са засегнати и другите бюджетни сфери и общините), да свиваме разходи със 7 %, а от друга страна, да отчитаме бюджетен излишък от близо 5 % спрямо брутния вътрешен продукт , т.е. над 2 милиарда, предполагам, че подходът за покриване на някои неизбежни разходи на висшите училища (с които процентът на субсидията не формално, а като реален ефект би се доближил към 100-те процента), ще срещне разбиране от висшите училища и Българската академия на науките. Искам да кажа, че за първи път се чува конкретен ангажимент за това и аз мисля, че това ще се посрещне с разбиране от висшите училища.
Продължаваме дискусията. Ще дам думата на проф. Дамянов г-жа Янка Такева, на доц. Мачкова. Надявам се, че тези, които ще вземат отношение, ще бъдат коректни към всички участници в тази дискусия като времетраене на изказванията им.
Заповядайте, професор Дамянов.
ДАМЯН ДАМЯНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин вицепремиер и представители на Министерството на образованието и науката и на Министерството на финансите, уважаеми гости, аз бих казал, че, от една страна, допада откровеният и самокритично звучащ тон на министъра на образованието и науката, когато говори по проблемите на висшето образование и особено за науката.
Отправяйки искания и критични бележки, ние, поканените тук, мисля, че ще се опитаме да помогнем и на министерството да воюва още по-сериозно за интересите на хората, които е призвано да защитава.
На първо място, ще отправя една забележка по отношение на стратегическите фондове и очакваното участие в Седма рамкова програма.
Похвално е, че държавата, правителството взема участие със съфинансиране, плащайки някои своеобразни членски вносове в Европейската общност. Това го схващам като израз на държавна политика, като израз на задължение. И бих казал, че ако и това не се прави, какво повече.
Това въобще не го дискутирам, приемам го като задължителен израз на положително отношение към проблемите на науката и висшето образование и участие на държавата, което не трябва да се дискутира.
От друга страна се поставя въпросът, че подобно съфинансиране би трябвало да има от съответните университети, когато искат да играят в Седма рамкова програма. Не съм наясно дали такива средства са предвидени, освен едно устно обещание на министър Пламен Орешарски на едно съвещание, което правихме в Българската академия на науките – че ще направят опит за намиране на такива средства. Но проблемът със съфинансирането от страна на университетите и научните организации, участвувайки в проект, когато в техните бюджети не са предвидени подобни средства, за мен остава открит.
Вторият въпрос е свързан с много добре звучащата постановка в бюджета за това, че програмното финансиране трябва да бъде един сериозен акцент. Това е нещо, което подкрепяме категорично. Необходимо е наистина относителният дял на това финансиране да нараства; Аплодирам факта, че от 5 млн.лв., както беше финансирането на Националния фонд “Научни изследвания”, сега е станало 19 млн.лв., и въпреки това казвам, че 19 млн.лв., заделени за науката в България, е сума под морското равнище, за мен.
Ако искаме да звучим като икономика на знанието, като политика, съответствуваща на европейската политика, не би трябвало да казваме, че процентът, който се отделя за образованието и науката като цяло съответствува дори на този, който европейските страни ни подсказват. Този процент е доста по-голям.
Аз бих призовал, в края на краищата, поне да се приравним към съседна Румъния, където беше заделен още един цял процент за наука към бюджета и това вече изразява наистина подкрепа на една сериозна държавна политика.
На трето място бих поставил въпроса, че в бюджета, който се отделя за развитие на науката в университетите, нещата ми звучат също доста скромно. От цифрите, с които разполагаме, се вижда, че приблизително на университетите се падат някъде около 70-80 хиляди за учебници и материали, които трябва да издават годишно което вероятно за по-малките университети може да бъде достатъчно, но за по-големите ще бъде капка в морето.
А за научна работа като че ли се отделят 0,12 % по тези изчисления (за които не гарантирам, че съм прав, но от това, с което разполагаме, това определяме).
Европейските комисии препоръчват 10% от структурните фондове да се предоставят за научни изследвания. Както прозвуча и в думите на министър Вълчев, това нещо не се вижда никак ясно в сега заложените структурни фондове, в сега заложените цели по структурните фондове.
Ние трябва да полагаме доста сериозни усилия, да се нагодим към тази постановка при положение, че процедурата би трябвало да бъде свързана с кандидатствуване, подкрепа и финансиране, което в най-добрите случаи би могло да дойде към края на 2007 година. А много по-реално ще бъде, че ние ще можем да разчитаме на пари по тези фондове вероятно към 2008 година.
Отчитам сроковете, които са заложени в документите във връзка с това. На този фон звучи доста тъжно и орязването на процентите, свързани с финансови и данъчни отстъпки и т.н. – документ, който ви предоставихме и на вас, и на министър Вълчев. Смятам, че на тази постановка не би трябвало да се дава ход, да се отмени.
С последното изречение бих казал, че в този бюджет отново не виждам някакво сериозно заложено перо за промяна на социалния статус на българските учени – заплати, възнаграждения, и т.н. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря и аз на професор Дамянов, председател на Съюза на българските учени.
Господин Дацов, дали сега или впоследствие, но аз непременно ще Ви помоля да вземете отношение, защото въпросът във връзка с ДДС и данъчните преференции се поставя за втори път. Предполагам, че и други изказвания щяха да засегнат същото. Предвид сериозния интерес към този предмет може би още сега да вземете отношение. Заповядайте.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря, господин председател. Всъщност, без да съм специалист, но тъй като се готвихме с г-н Ананиев за участие в комисиите и специално помолихме колегите от “Данъчна политика” да ни ги изяснят, аз мога да препотвърдя това, което те ни казаха - че това са европейски изисквания за синхронизиране на облагането и режима на ДДС, а този режим е еднакъв за абсолютно всички страни-членки. Тоест, България не може да направи изключение в тази област, ако това произтича от законите на Европейския съюз.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Ще Ви моля да чуете една реплика от моя страна. Да, унифицирането на ДДС е един от ангажиментите, които всички страни, кандидати за членки и самите членки на Европейския съюз са поели. Но може би трябва да се мисли как това да се компенсира, за да не води до общо влошаване на състоянието с бюджета на научните организации. Вероятно това е един въпрос, на който трябва да намерим решение заедно.
Продължаваме дискусията. Госпожо Янка Такева, заповядайте.
ЯНКА ТАКЕВА: Благодаря Ви, господин председателю, благодаря и на всички депутати, на представителите на двете министерства, че за втори път ми давате думата.
Аз имам няколко въпроса към двете министерства.
Първият въпрос – удачно ли е в България да се въвежда единен норматив, при условие че в цяла Европа единствено английската образователна система се финансира по този начин, а ние знаем какво е тяхното положение?
Задавам този въпрос, защото, ще ми позволите, но ще използвам нецензурна дума - с единния норматив Министерството на финансите намира цаката на образованието да си изпълни отколешната мечта, че трябва тотално да се съкращават учебни заведения по икономически принуди. И ако не е така, моля да ми докажете. А пък времето ще бъде най-добрият съдник в това отношение.
Вторият ми въпрос – в доклада и в бюджета на Министерството на финансите (тук разполагам с документ на КНСБ и съм дълбоко убедена, че той е много прецизен и нарочно ще ви цитирам него, а не документ на Синдиката на българските учители, за да няма някакви съмнения), та в Закона за бюджета е предвиден ръст на работните заплати в бюджетната сфера 13,5%. Виждаме, че ръстът на работните заплати в бюджетната сфера ще бъде 10 % от 1 юли 2007 г., което означава, че от първи юли нетното нарастване на работните заплати през 2007 г. ще бъде 8,1%. Защо се дават 10 % - къде са останалите 3,5 %?
Третият ми въпрос е свързан с финансирането на средното образоване като цяло. Синдикатът на българските учители подкрепя програмното финансиране, защото то беше изстрадано през стачките в зимата на 2004 г. и стачката през 2005-2006 г., като благодаря за подкрепата на всички депутати. Така че това са нашите стачни искания, които се финансират. При финансирането на тези програми с бюджет 2007 г. се запазва същото статукво. Нито ще имаме увеличението на извънкласните и извънучилищните форми като процент и обхват на децата спрямо 2006 г., няма да имаме увеличение на полуинтернатните групи. Нали знаете, че в края на краищата, за да се справим с многото неща като насилие, алкохолизъм, агресия, тютюнопушене и другите негативи, които има в обществото ни и сред младите хора, те трябва да бъдат обгрижвани и обхванати в най-различни дейности. Има и други – икономически, семейни и т.н. причини.
Целодневната организация на работа през 2007 година ще бъде на същото ниво, както през 2006 година. И вие знаете, че сега, когато се извършиха тези съкращения, съкращенията бяха в занималните. В София съкратиха 200 занимални, за Бургас, предполагам, че госпожа Любчева ще каже. Вие отговаряте за всички региони и ще кажете какво е положението във Вашите региони. Мисля, че то не е цветущо.
Ето защо Синдикатът на българските учители има няколко предложения.
- Да бъдат увеличени с 15 % средствата за веществената издръжка на учебните заведения, за да може действително да имаме едно добро образование, от гледна точка на обезпечаването на добри условия на работа, като сграден фонд, материално-технически и дидактически средства.
- Настояваме работните заплати да бъдат увеличени с процента, който е заложен в бюджета – 13,5 %, а не с 10 % и това увеличение да бъде от 1 януари 2007 година в бюджетната сфера, в т.ч. и за средното образование, защото, вие сте свидетели, че започна увеличението на топлоенергията, електроенергията, и всички стоки от първа необходимост за населението.
С 340 лв. средна брутна работна заплата в средното образование мисля, че никой нормален човек не може да живее нормално.
- Следващото предложение, което прави синдикатът на българските учители – да се увеличат средствата, които са предвидени по политиките за обхват на децата в училище. Защото тези средства, които са предвидени, са крайно недостатъчни да приберем всички тези 164 хиляди деца в цялата страна, които са в задължителна училищна възраст и не ходят на училище, защото някой смята, че като има рестриктивна политика към образованието и закриват училища и ни принуждават да се издържаме от закритите училища в средното образование, ще направим революция в България. С неграмотни и бездуховни хора това не може да стане и аз мисля, че депутатите няма да допуснат бюджетът да бъде приет без тези допълнителни увеличения за средното образование.
Дълбоко съм убедена, че нито един от вас, когато е разглеждал бюджета, не е намерил конкретна цифра за средното образование – поне аз не намерих конкретна цифра за средното образование.
Въпросът ми към Министерството на финансите е: колко са точно средствата по тези програми за финансирането на тези програми през 2007 година? Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Заповядайте, госпожо Мачкова, но наистина, колеги, ще ви моля за малко по-кратки изказвания, защото не съм дал думата още на народните представители, а те ще гласуват бюджета.
МАРИЯ МАЧКОВА (Химико-технологичен университет, председател на неправителствената организация “Наука и висше образование”) : Благодаря, господин председател.
Господин министър, заместник-министри, народни представители, изключително добро впечатление ми направи Вашият доклад в частта си за средното образование, където обяснихте с този бюджет какви политики имате намерение да реализирате.
За съжаление, този много хубав аналитичен тон се наруши по-нататък, когато касаеше висшето образование и науката. Тоест, бюджетът тази година, както Вие го представихте, в областта на висшето образование и науката, има ли определени конкретни цели, или политики, които предследва да реализира? А за обещанието за много по-добър бюджет следващата година има една хубава народна поговорка, която в момента няма да цитирам.
Какво бих искала да кажа много накратко? Отварят се вратите от 1 януари 2007 г. Конкурентноспособността на българските висши учебни заведения и на институтите на Българската академия на науките не бяха подкрепени с нищо през последните 10 години, от нито едно правителство. Нито като инфраструктура, нито като фондовъоръженост! Аз не се оплаквам. Работя по Трета, Пета и Шеста рамкова програма и лично съм донесла над един милион пари от международни договори.
Но не намираме никакво държавническо поведение от последните години за подобряване на качеството на обучението в българските висши учебни заведения.
Какво се разбира под качество? Това е, разбира се, нивото, което даваме като познание на студентите. Знаете какво е необходимо за това нещо, освен добри преподаватели – това е инфраструктура, това са възможности на висшите учебни заведения. На второ място, качеството на едно висше учебно заведение се определя от научните разработки или постижения на преподавателите от това висше учебно заведение. Затова не е много хубаво да се разделя науката на наука в БАН и наука във висшите учебни заведения. Има българска наука и по съответните ресори.
Казахте, че се разработва стратегия за науката. Има ли тя за цел да реализира по-успешно участието на българските учени в международните проекти и програми? Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз също Ви благодаря. Ще помоля следващите оратори да се ориентират по-скоро към въпроси, ако имат. Разбира се, това не се отнася до народните представители, които затова са народни представители, за да правят и политическа оценка за предложения проект.
Заповядайте, господин Димов.
ЕРМАК ДИМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, господа заместник-министри, от думите, които чухме от заместник-министъра, става ясно, че тази година приходите ще бъдат над 2 милиарда повече, отколкото са заложени. Тоест…
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Много моля, когато боравим с тези термини, дали това са два милиарда повече приходи или... бюджетният излишък е съвсем друга величина, която съдържа и икономии, и т.н.
ЕРМАК ДИМОВ: Говорим за приходи, за бюджетния излишък няма да говорим. По този повод имам два въпроса.
По принцип, ако имате едно увеличение на средства за научни изследвания поне с 0,1 % от брутния вътрешен продукт повече да дадете, това по принцип означава половин процент най-малко прираст към брутния вътрешен продукт следващата година.
Хубаво е, когато правите такива разчети, да погледнете и под друг ъгъл на т.нар. търговски дефицит, защото той се генерира от това, че България не произвежда високотехнологични стоки. А те, без вложения в науката, не могат да се направят.
Вторият ми въпрос е: предвидено ли е в бюджета на висшите учебни заведения и научните организации увеличение на възнагражденията за “доктор по” и “доктор на”, което се подготвя като промяна в наредбата към ПМС 133? Става дума за около 7 млн. лева за цялата година, за това увеличение от 9.15 на 40.90. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви. Госпожа Нина Георгиева.
НИНА ГЕОРГИЕВА (Национално обединение за граждански контрол върху институциите): Благодаря, господин председател. Стана ясно от изложението на господин Вълчев, че те ще изготвят критерии, а не знаят кой ще ги проследи и кой ще ги приложи. В тази посока искам да споделя, че от пет години Националното обединение за граждански контрол върху институциите реализира дейност, която всички виждаме, не успява да покрие нуждите на обществената необходимост. Именно поради това съм тук, за да заявя пред заместник-министрите, че и тази година ние сме свидетели на това, че въпреки, че съществува в правната действителност, Националното обединение се оказа, че не съществува в бюджет 2007. Имам писмо, адресирано до всички комисии...
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Бихте ли го оставили, като аз поемам ангажимента да го размножа и го раздам на абсолютно всички мои колеги?
НИНА ГЕОРГИЕВА: Да, благодаря за съдействието, господин Местан. Но ако искаме да бъдем свидетели на една действителна демокрация, гражданският контрол трябва да залегне както в нормативни, така и във финансови инструменти, които да бъдат реалност в нашия живот. Това е, което накратко исках да кажа.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, мисля че казахте основното чрез последната си реплика.
Заповядайте, господин Костурков.
ЙОРДАН КОСТУРКОВ (Синдикат “Висше образование” към КНСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господа министри на образованието и на финансите, ще бъда съвсем кратък, като поставя два проблема общо за висшето образование и за науката, и един конкретно за Българската академия на науките.
Предложението на Синдикат “Висше образование и наука” е, че държавните висши учебни заведения и Българската академия на науките трябва да бъдат освободени от действието на разпоредбите на чл. 5, ал. 5 от Закона за държавния бюджет (а именно тези 7 %), като за следващата година тези две институции бъдат освободени от действието на тази разпоредба.
Второто, което сподели и акад. Юхновски, е да не отпада чл. 93 от Закона за висшето образование – за тези преференции по отношение на ДДС.
Това са предложенията на нашия синдикат, с оглед подпомагане на висшите учебни заведения и науката в посока на тяхното развитие.
И конкретно за академията – искам да ви кажа, че с предвидения бюджет за БАН в размер на 68 млн.лв. не достигат около 6 млн. лв. за покриване на най-необходимите нужди, като тук са включени и около 2 млн.лв. за предвиденото увеличение на заплатите от 1 юли 2007 г., както и увеличението на минималната работна заплата от 1 януари 2007 г. Моля при разглеждане на бюджета да бъде взето под внимание това наше искане за 6 млн. лв.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря. Естествено беше да се чуят и много критични бележки по бюджета, естествено беше да се чуят и много конкретни предложения. Но аз бих искал да се съобразим с някои обективни ограничители, които стоят пред нас. Все пак, това е бюджетът, който трябва да осигури успешното включване на България в Европейския съюз от 2007 г.
България е изправена и пред нови предизвикателства, пред нови възможности. Затова казахме, че вероятно в края на годината, това и от нас зависи, от добрите проекти, с които бихме участвували при усвояването на средствата от структурните фондове, и от оперативните програми.
Уважаеми колеги, това все пак е бюджет, който разглеждаме в условия на реални фискални рискове пред България. Само загубите от ДДС, които бихме претърпели, се прогнозират в един доста широк диапазон. За първи път България ще участвува с една сериозна вноска в Европейския съюз. Заделяме огромни средства за съфинансиране на структурните фондове.
Бих искал, обаче, да се замислим върху това защо и Международният валутен фонд има толкова критично отношение към този бюджет. Това ще даде отговор и на много от въпросите. Международният валутен фонд не приема бюджета като цяло на този етап. Не разбира, защо корпоративният данък пада на 10 % и така оставяме в бизнеса още 400 млн.лв., защо заплатите се увеличават с 10 % - против са; защо са завишени приходите, според тях, с над 400 млн. лева. Не разбират, според тях, фискалния оптимизъм, който сме заложили в бюджета. Те твърдят, че ние сме надценили приходната част на бюджета. А от приходната част зависят и разходите.
Както виждате, ние, като управляващо мнозинство не приехме тези резерви на Международния валутен фонд и отстояваме тези макроикономически показатели, които са заложени в бюджета.
Но предвид рисковете, за които говорих, неслучайно във всички бюджетни сфери има намаление на процента спрямо брутния вътрешен продукт – отворете бюджета, който ви е раздаден, за да видите – има намаляване на процента спрямо брутния вътрешен продукт за здравеопазване, за екология, за отбрана. С две изключения, забележете:
- Министерството на вътрешните работи и тук веднага можем да дадем отговор защо – защото огромен брой следователи минават към дознателския апарат на МВР, както и структурната промяна, която тече като цяло в МВР;
- И втората сфера, в която не се регистрира спад на процента спрямо брутния вътрешен продукт, е “образование и наука”.
Колкото и неутешително да звучат процентите и сравнителните характеристики, аз мисял, че това е един факт, който ние трябва да оценим по достойнство. Ще се присъединя към конкретните предложения, които бяха направени по отношение на висше образование и наука и това няма да звучи толкова като критика, защото това беше ангажимент, който екипът на министър Даниел Вълчев прие в представянето на бюджета като ангажимент пред вас, в смисъл, че елементите на програмно бюджетиране, които са застъпени за “Функция средно образование”, трябва по-агресивно да се застъпват и във висшето образование, и в науката. Напълно споделям тези препоръки.
Нямаме друг изход, защото другото би означавало да говорим само и единствено за увеличаване на разходите, без да се замислим за ефекта от тях, защото това е поредният бюджет, който, за съжаление, ние обсъждаме в условия на ниска ефективност на бюджетните разходи. И ако все пак имаме застъпени елементи на програмно бюджетиране – нека да ги разгледаме само като елементи на програмното бюджетиране. Направени са сериозни стъпки, но все още само стъпки. Докато не преминем във всички сфери към програмно бюджетиране, ние няма да решим основния проблем с увеличаване на ефективността на публичните разходи.
Уважаеми колеги, мисля, че по отношение на образованието тази година са направени (вярно, с акцент “средно образование”) сериозни стъпки. Нека не звучи стряскащо, но както виждате, без сериозни социални сътресения е извършена сериозна редукция на плановата численост на персонала – заради добрия диалог, заради сътрудничеството, което имаме с Националното сдружение на общините.
Ще пледирам за подкрепа на проекта за бюджет за 2007 година, включително и в частта му за образование и наука, защото считам, че това е бюджет, който ще позволи да направим успешно първите си стъпки като страна-член на Европейския съюз. Защото никой не си прави илюзия, че интеграцията ни завършва на 1 януари – завършва формално процесът на включване на страната, но истинската интеграция на България започва от 1 януари 2007 г. И наистина съм оптимист, че към края на 2007 г. ние вече ще говорим за друга философия на бюджета за 2008 година. На практика ще сме се убедили във възможностите, които предоставят и за българското висше образование, и за българската наука финансовите инструменти на Европейския съюз.
Считам, че с осигуреното съфинансиране за 2007 г. българското правителство като проект, и българската държава ще зададе една сравнително добра стартова позиция за друга философия на бюджетите на страната ни, вече като страна, реален член на Европейския съюз.
Това беше моето изказване по проекта за бюджет. Призовавам ви към подкрепа, като между първо и второ гласуване, разбира се, бихме могли да обсъдим някои въпроси, но нека не си правим илюзии, че бихме могли да засегнем макрорамката на бюджета с доста по-смели предложения. Аз също имам някои въпроси от чисто технически характер по този бюджет, но те вече са за второ гласуване. Благодаря.
Уважаеми колеги, заместник-министър Кирил Ананиев иска думата. Заповядайте.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин председател. Понеже стана въпрос за едно конкретно питане – какъв е точният размер на средства за средното образование, защото никъде не са посочени и не се знаят, искам да имаме яснота по този въпрос. 1680 млн.лв. са средствата за средно образование, което представлява 3.3 % от брутния вътрешен продукт. За сравнение, тази година средствата са 1490 млн.лв. При една бърза сметка ми се струва, че има ръст от около 12 % на средствата за средно образование и като се има предвид все пак, че инфлацията за следващата година е 4.4 %, реалният растеж е предвиден за 5.8 %, то в никакъв случай не е подценена сферата за средно образование.
И последно, още една цифра. Програмите, за които говори вицепремиерът министър Даниел Вълчев, за средното образование и въобще за образованието, възлизат на 205 млн.лв. От тях 192.5 млн.лв. са за средно образование. Така че имаме и остойностяване на всички тези програми, както и всяка една програма сама по себе си е остойностена.
Учителите, и не само учителите, а работещите в системата на средното образование, освен тези 10 % от 1 юли, ще получат и 13 млн.лв. на базата на системата, която се разработва и ще се уточни в най-скоро време.
ЯНКА ТАКЕВА: Защо е предвиден ръст на работните заплати в бюджетната сфера 13,5 %, а се дават само 10 %?
КИРИЛ АНАНИЕВ: Това е въпрос на нарастване на 2006 г. към 2007 г.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Тоест, това, което е важно – няма някакво 13,5-процентово увеличение на заплатите, а пък само 10 % за учителите. Става въпрос за методика. Това е важно да се уточни, господин Ананиев, затова подчертавам това разбиране.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Господин председател, ако трябва да отидем към конкретните разчети (можем да седнем с госпожа Такева и да ги погледнем), ще видите, че в този среден ръст от 13 % на 2007 към 2006 г. (говорим за номинален) образованието ще бъде над тази цифра, защото тя имаше едно увеличение от 1 януари с 4 %. Така че в средното образование ще се получи, че този процент е много по-висок, отколкото средно за страната.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин Ананиев.
Заповядайте, господин министър.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председател. Аз ще бъда съвсем кратък.
Чувствувам се длъжен да кажа по едно изречение по това, което колегите поставиха като въпроси.
По въпроса на г-жа Такева веднага мога да кажа, че това е въпрос на обща политика по доходите, така че не бих си позволил да го коментирам специално в сферата на образованието, но ползвам повода да кажа, че утре сутринта ще подпиша наредбата, която вече е съгласувана с Министерството на финансите и която дава възможност за заплащане на втори час на класа по начина, по който го бяхме договорили. Малко закъсняхме, за което съжалявам, но това утре ще замине за “Държавен вестник”.
По отношение на поставеното и от акад. Юхновски, и от Синдикат “Висше образование и наука” в КНСБ за непълното изпълнение на бюджета на 93 %, а така както е планирано за 2007 г. на 90 %, имайте предвид, че този въпрос стоеше и миналата година. Но аз искам да потвърдя, че има разбиране от страна на Министерството на финансите за това кои са най-чувствителните системи и безспорно висшето образование и науката, разбира се, и средното образование, са сред тези системи.
Уверявам ви, че с общи усилия ще направим всичко възможно. Знам, че има такъв дискомфорт, но ще направим всичко възможно, за да не се чувствува недостиг в тези системи.
Що се отнася до чл. 93, който въпрос се постави няколко пъти, то по това ние също възразихме в хода на бюджетната процедура, както е известно, но не бяхме много агресивни, тъй като колегите от Министерството на финансите много категорично поставят въпроса, че въпросът за митническата и респективно политиката по отношение на събираемоста на ДДС не е въпрос на отделната държава-членка, а въпрос на унифицирана общностна политика.
Така че, ако няма такава възможност, аз също бих искал да призова спокойно да приемем това нещо. В крайна сметка това ще доведе до известен дискомфорт, но доколкото пък няма да има въобще митни сборове, респективно ДДС по границите вътре в общността след 1 януари, това би означавало известен дискомфорт само по отношение на доставки, които са извън границите на Европейския съюз.
Сега не мога да кажа какво би означавало това, но така или иначе, ако няма юридическа възможност, този спор е чисто теоретичен, ако трябва да хармонизираме законодателството.
Чувствувам се длъжен да кажа няколко думи и по отношение на двамата доктори, което беше поставено. Това действително е едно недоразумение отпреди няколко години. В момента тече съгласувателна процедура и аз мисля, че ще го оправим с по-малко пари. Прав сте, това е едно недоразумение и се оказва, че е по-ценен докторатът, когато си държавен служител, а не когато си университетски преподавател, което е малко странно. Ще се опитаме по-бързо да отстраним това недоразумение, но то все пак е въпрос на съгласувателна процедура и с други министерства, но мисля, че има разбиране по този въпрос.
Последното нещо, което беше поставено като проблем – защо анализът на политиките в областта на училищното образование е приемлив, докато за висшето образование и науката са, общо взето, нахвърлени, откъслечни идеи и няма хубава аналитична част. Да, това е точно така. Аз самият, уверявам ви, съзнавам различията в това, което докладвам, но причината е много проста.
Миналата година ние успяхме да направим един документ за развитие на училищното образование, в който се фиксираха едни параметри; заедно с Министерството на финансите и Световната банка успяхме да направим няколко важни неща; попритиснахме малко системата, но наистина в крайна сметка броят на децата е винаги определящ.
От 2002 до 2006 г. броят на децата в системата е намалял със 160 хиляди. А броят на учителите в някои райони леко се е увеличил. Всички трябва да си даваме сметка, че даденостите трябва да бъдат водещи, а не желанието и емоционалният порив.
Тук искам да кажа, че синдикатите са наши добри партньори, както и общините и с общи усилия нещичко се случи през тази година, което дава възможност да провеждаме някакви политики.
За съжаление, тази година в областта на висшето обазование и науката няма да е така. Ако ние не направим някакви по-сериозни стъпки, няма как да реализираме, извън, разбира се, просто да искаме от бюджета. Уверявам ви, че във висшето образование вече ще се случат неща, най-малко през април, когато се разпределят част от субсидиите. Ние и тази година в бюджета нещичко сме направили – например, капиталовите разходи.
Как са определяни капиталовите разходи за висшите училища през миналите години? Трябва да ви кажа, че самият аз не можах да разбера как се определят. Логиката е – дай да видим колко са били миналата година и министърът приятел ли е, или не е. Това е логиката.
Тази година ние сме направили една методика, която мисля, че е достачно добра. 50 на сто от капиталовите разходи разпределяме на базата на определените бюджетни средства за миналата година, за да няма резки скокове; 45 на сто за подобряване на материално-техническата база, пряко свързана с осигуряване на учебния процес, респективно студентските общежития (тоест на квадратура, простичко да го кажа); от остатъка другите 45 на сто се разходват за неотложни ремонтни дейности, въз основа на броя на студентите; и 10 на сто – институционалната оценка на всяко държавно висше училище.
Това може да не е добро, но така или иначе, вече има принцип. Поне има принцип. Ако не е добър, ще се съберем да кажем кое е по-доброто. Същото нещо ще направим за разпределението на броя на студентите. Същото нещо ще направим и за научния принос, защото в момента, преди да направим регистъра за преподавателите във висшите училища, какво се оказа? Доцент Вълчев, например, чете в пет висши училища и като напише една книга, и петте висши училища си го пишат за научен принос на висшето училище. По този начин се получават едни поменици, а като се дръпне чертата, се вижда, че това са едни и същи статии, едни и същи хора, един и същ научен принос.
Ако успеем нещо да направим за тази работа, ще е добре. Надяваме се, че до два месеца най-късно ще имаме един проект, в достатъчна степен готов, за да бъде представен. Това е първоначален проект на стратегия за развитие на висшето образувание и ще моля наистина сериозно да се отнесем към него, нещ, в което не се съмнявам. Така че да имаме прогнозата, след това да направим правния ред и при система на прозрачност, мисля, че нещата ще си дойдат на мястото, макар и не толкова бързо, колкото ни се иска. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин министър.
Колеги, продължаваме. Давам думата на госпожа Любчева, после на проф. Камбуров.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, мисля, че това заседание на комисията днес е изключително важно, защото разглежда бюджета за първата ни европейска година в системата на образованието.
Веднага искам да кажа, че колкото и напрегнат да звучи този бюджет, той в никакъв случай не бива да се разглежда само като отделен секторен бюджет на образованието и науката, а да се разглежда в контекста на цялостния държавен бюджет на България, тъй като се съотнася с всички останали сектори и политики. Той има не само много допирни точки, а и много пресечни пространства с всички останали сектори, в които ние развиваме своята дейност и в които искаме държавата ни да прогресира така, че наистина да бъде реален член на Европейския съюз.
Сигурна съм, че на всеки от нас му се иска за образованието да бъдат отделени много повече средства от това, което виждаме написано на книга.
Искам да погледнем, уважаеми колеги, с малко по-други очи и да си припомним по-бурното заседание, при което ние приехме бюджет 2006 г. и балансираното обсъждане днес, което, разбира се, се дължи и на доброто представяне, и на добрата обосновка, която беше направена от Министерството на образованието и науката, за да можем да подходим достатъчно разумно и да подкрепим този бюджет.
Аз заявявам своята, на своята група и на своите колеги подкрепа за бюджета, който е представен, макар че има детайли, които в периода между първо и второ четене със сигурност ще доизясняваме. Но тук това е принципен въпрос, което означава и принципна подкрепа на политиката, която се води в страната, в държавата като правителство и в направление “образование и наука”.
Какво е положителното, което аз намирам в този бюджет? Както знаете, през 2006 г. ние приехме Национална програма за развитие на училищното образование, което е един изключителен факт и на тази основа ние стъпваме, за да развиваме нататък своите постижения в системата на образованието. Положителното в този контекст е и в оценката на проблемите, които съществуват във висшето образование и науката. Без да се направи оценка на тези проблеми, на съществуващото състояние, няма как да се направи това подобрение, което всички очакваме.
Другото положително, което при всички случаи трябва да отчетем, колеги, е единният стандарт, към който се движим. Независимо от това, че е възможно да има, разбира се, сътресения, тъй като за първи път ще бъде въведен този стандарт, аз смятам, че това означава дисциплиниране на системата и подход, който наистина ще направи равнопоставяне и по отношение на резултатите, които се очакват от системата във всички структури.
Другото много положително, което се появи миналата година, но сега се задълбочи и което трябва да бъде също подкрепено, това е проектното финансиране или финансирането по политики. Това е един изключително полезен ход и шанс за всички структури, които работят както в системата на средното, така и в системата на висшето образование и на науката. Този подход дава една сериозна възможност да се върви към ефективно управление и ефективно разходване на средствата в системата.
Уважаеми колеги, аз мисля, че тук всички трябва да си дадем ясна сметка, че колкото и малко да са средствата в образованието, ако и те не се изразходват с необходимата ефективност, то просто резултат от работата в системата няма да има.
Оценявам всичко това и мисля, че всички трябва да си дадем сметка и за диалога, който съществува в момента и предшествуваше подготовката на бюджета, за да се стигне до това предложение, което ни е направено днес, както със социалните партньори, така и с общините, така и с висшите учебни заведения и Българска академия на науките. Защото това е предпоставка, че ние наистина можем да вървим към един обобщен, обединен интерес за развитието на науката и висшето образование. И преди всичко, с този бюджет да се опитваме, заедно с Министерството на образованието и науката да създадем условия за реално съществуване на образователния пазар, което беше поставено като основа с Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка.
Както чухме, вече има идеи за развитие на пазара на науката. Защото, в крайна сметка, ако тези два елемента от бюджетирането, от подхода към финансирането на образованието и науката не бъдат погледнати, това означава, че ние няма да успеем да ползваме в достатъчна степен и всички останали извънбюджетни финансирания. Считам също, че извънбюджетните финансирания, визирайки фондовете, които могат да се ползват от Европейския съюз, не са извън финансирането на образованието и науката. Това е част от финансирането и ние наистина трябва да търсим векторите и ....................на тези вектори от бюджета и извънбюджетните средства, за да можем да подкрепим нарастването на абсолютната стойност на средствата, които се отделят за финансирането на образованието и науката.
Предлагам детайлите, които трябва да обсъдим и които бяха поставени тук от нашите партньори от висши училища, от социалните партньори, от синдикатите и други представители, които участвуват тук, да ги анализираме, да ги оценим достатъчно и между първо и второ четене да можем да доизясним всичко онова, което би създало известно ненужно напрежение на бюджета.
Изразявам подкрепата си за този бюджет и смятам, че в зала това също трябва да бъде отразено и направено. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря и аз на госпожа Любчева. Заповядайте, професор Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Господин министър, господин заместник-министър, присъединявайки се към това, което каза доцент Любчева относно това какво е за нас днешното заседание, искам да изразя голямото си съжаление, че присъствуващите депутати едва поддържат необходимия кворум. Ние се движим между 10-11 души и присъствуваме тук няколко часа на приемането на един такъв изключително важен, най-важния документ за следващата година.
Господин министър, аз считам, че бюджетът за 2007 година спокойно може да бъде определен като бюджет на статуквото и простото разпределение на средства между различните институции в системата на ведомството, при което самото то играе ролята на разпределител на тези средства.
Ако забелязахте, заместник-министър Дацов спомена нещо, към което аз се присъединявам. Ще ви кажа какво точно е това. По този начин, по който върви сега финансирането, Министерството на образованието и науката само се отказва да управлява системата чрез най-мощния, най-ефективния управленски инструмент – финансирането. Така че бюджетът 2007 година е бюджет на администрирането, а не на управлението и на реформирането, въпреки заявените намерения да се управлява въз основа на програми.
Във връзка с програмите, за които каза заместник-министър Ананиев, то при един бегъл поглед на финансирането на програмите се вижда, че повечето средства отиват за персонал и издръжка на инфраструктура, за осигуряване на стипендии и субсидии, а не за оптимизиране на структурите и повишаване на ефективността на образователния процес.
Безспорно, аз се интересувам много от висшето образование и трябва да кажа, че 1 % от брутния вътрешен продукт за висше образование е нещо изключително нищожно. Още повече като имам предвид, че средствата за наука в университетите са повече от скромни. Повече от скромни са и средствата във Фонд “Научни изследвания”.
Не е ли време вече финансирането на фундаменталните науки и изследвания в по-голямата си част да е на конкурсен принцип, което ще накара всички научноизследователски институти да се конкурират (за тях това е изключително важно) и да оптимизират щатовете и структурите си в зависимост от това, че те управляват средствата? Старото историческо финансиране на принципа “на калпак”, което само закрепва статуквото, обрича цялата система на застой и упадък. Всъщност, по този начин науката и образованието се превръщат в една социална ниша, която работи не в полза на обществото, а за осигуряване на заплати и социален статус на заетите там. Това е в крайна сметка.
Аз имам сериозни претенции към институция като Висшата атестационна комисия, имам сериозни претенции и към институция като Националната агенция по оценка и акредитация, и т.н. и съм за привличане на външни оценители в случаите, когато оценяваме качествата на един университет. Не съм видял университет в България, на който да бъде отказана акредитация, и то много малко са тези, които получават оценка “три”, изключително малко. А най-високата оценка е “пет”.
Ще завърша с един въпрос - господин министър, има ли увеличение на щата на Министерството на образованието и науката?
И още нещо. Приветствуваше се (въпреки че се касае за 2 млн.лв. само) създаването на т.нар. звено за обучение на директори. Ако са мениджъри, защо не предоставим на Софийски университет, например, да ги обучава, като с договор парите се дадат на Софийския университет? Мигар в този университет няма потенциал да изгради един сектор за обучение на директори на училищата в България, въпреки че той е майката, която ги учи и който ги праща в училищната мрежа, а трябва да създадем специална структура, която да ги обучава в Министерството на образованието и науката?
Искам да кажа и това, че аз не съм особено спокоен, въпреки че господин Местан каза, че трябва да бъдем спокойни. Ние сме спокойни, но вътрешно не чак до такава степен. С господин Ананиев се познаваме доста отдавна и знае, че от 20 ноември до 20 декември стояхме пред “стената на плача”, наречена Министерство на финансите, и чакахме от 93 да станат 95, 96, 97, така че горе-долу на 23 декември, преди Коледа, да си съберем чантите и да си отидем по места, пък това, което сте ни дали – дали сте. Затова сега – колкото имате възможност, но моля Ви, дайте на университетите необходимите средства, които те очакват и разчитат на тях. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз също благодаря, професор Камбуров. Искам само да припомня, че помолих да бъде оценен по достойнство фактът, че образованието и науката е втората сфера, в която няма намаление на процента спрямо брутния вътрешен продукт. Ако това сте го оценили като призив за спокойствие, бих Ви разбрал, но не съм изразявал подобни емоционални състояния, професор Камбуров.
Уважаеми колеги, има ли други изказвания? Заповядайте, професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз приветствувам все пак сериозното обсъждане на този бюджет на Министерството на образованието и науката. Поначало приветствувам дейността на министъра, който доста енергично се движи и опитва да промени неща, които от десет години не са променяни. Но тази стагнация, тази рамка, според която се финансира от десет години нашето образование, доведе до една драма, която с няколко изречения ще я споделя тук с всички и за която никой не спомена.
Ниският социален статус на науката (университетска и в БАН) доведе до изключително снишаване на човешкия потенциал в науката. Имам обучени досега 12-13 докторанти и виждам, че хората, които идват да се обучават за докторанти, са все по-некачествени и по-некачествени. Другите отиват навън или да работят нещо друго, но не и научноизследователска работа. Това ще доведе до огромна драма през следващите 10-15 години - не знам дали всички го разбират.
Професор Юхновски няколко пъти е водил разговор на различни нива, разговарял е и с мен по този въпрос, тъй като работя в БАН; изпитвал съм го лично на гърба си, разговарял съм и с колеги – това е повсеместно явление.
Второ, въпреки усилията на министъра на образованието и науката и на неговите заместници, нещата няма да тръгнат, ако не се промени философията, доктрината за управлението на страната и на нейните финанси. Поначало смятам, че финансирането на една държава, на една страна и нейната икономика не може да се мотивира с монети. Тя трябва да се мотивира с хора и с идеи. Не може да се отнасяме към бюджета като към счетоводство, колкото и елементарно да изглежда това.
Аз ще гласувам против този бюджет, въпреки че приветствувам министъра с това, което са направили и комисията, начело с господин Местан, но не мога да приема, че България е европейска държава с 0.4 % от брутния вътрешен продукт за образование, при което 1.6 е за ЕС минималният (четиристотин процента по-висок); за наука - с 0.19 %, а 1.99 е средният за ЕС (хиляда процента). И ние влизаме в Европейския съюз, като сме затворили глава 17 и 18, където трябва да увеличаваме с 0.15 % всяка година. А какво увеличаваме – нищо.
Аз, като радикална опозиция в този парламент, ще гласувам против бюджета тук и в пленарна зала ще кажа същото, даже ще разширя своето изказване. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз също благодаря на професор Станилов. Уважаеми колеги, ако няма други изказвания, господин Вълчев да отговори на въпроса за щатовете и да преминем към гласуване. Заповядайте, господин Вълчев.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Професор Камбуров, специално за хората, които са в сградата на Министерството на образованието и науката нямам в момента данни, но заедно със звената, които са в Министерството на образованието и науката, включително териториалните и второстепенните разпоредители, сме направили съкращения на щата с 10 %, както е взето правителственото решение. Така че увеличение категорично няма.
Що се отнася до Института на директорите, уверявам Ви, ще се убедите, че има голям смисъл. Едно е да си академичен учен, съвсем друго е да знаеш какво представлява конкретната директорска работа. Не считам, че един професор по педагогика може да обучава директори да водят делегиран бюджет, примерно, тъй като самият той никога през живота си не е виждал делегиран бюджет. Това е. Иначе по принип съм съгласен с Вас.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Други желаещи да изразят отношение към бюджета има ли? Смятам, че дискусията беше не само продължителна, но и достатъчно сериозна и съдържателна. Мисля, че се оформиха и политически позиции. Затова преминаваме към гласуване, като бързам да ви информирам, че трима народни представители заявиха писмено волята си и аз ще прибавя техните гласове съответно към получения резултат при гласуването.
Уважаеми колеги, който е съгласен Комисията по образованието и науката да представи положително становище в пленарна зала по Законопроекта за държавния бюджет на Република България 2007 година, който подкрепя целия бюджет, не само в частта за образование и наука, със Становището на правителството по отношение на бюджета на съдебната власт (което е абсолютно задължителен реквизит по нашето решение), моля да гласува.
Гласували “за” – осем нар. представители, към тях прибавяме гласовете на г. Христо Величков, който участвува в дискусията, но трябва да гласува в друга комисия, на г-жа Анелия Атанасова и на г. Пламен Славов, който има писмено декларирана позиция – стават общо 11 нар. представители, гласували “за”.
Уважаеми колеги, който е против, моля да гласува.
Гласували “против” – двама нар. представители.
Въздържали се – няма, но има един глас на г-жа Ася Михайлова.
И така, съобщавам резултата.
Гласували “за” – 11 нар. представители.
Гласували “против” – 2 нар. представители.
Въздържал се – 1 нар. представител.
Комисията по образованието и науката подкрепя за първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г. и Становището на Министерския съвет по проекта за бюджет на съдебната власт.
Преминаваме към т. “Разни”. Ако нямате въпроси, които да поставите, поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието на комисията. Благодаря за участието.
/Закрито в 18,00 ч./



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Лютви Местан/

















Стенографирала:
/Сн. Долапчиева/