---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА



П Р О Т О К О Л
№

На 10.10.2007 г. от 14.40 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката. То бе открито и ръководено от председателя господин Лютви Местан и заместник-председателя госпожа Валентина Богданова.

***

ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Уважаеми колеги и гости, предлагам да започнем.
Дневният ред за днешното заседание е в следния вид:
1. ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА МЛАДЕЖТА ЗА 2006 г., внесен от Министерския съвет.
Знаете, че той вече е в дневния ред на парламента за тази седмица.
2. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНИ КВАЛИФИКАЦИИ, внесен също от Министерския съвет.
3. ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ВЪЗПИТАНИЕ И ПОДГОТОВКА ЗА 2006-2007 Г., КАКТО И ЗА ПРЕДСТОЯЩИТИЕ ДЕЙНОСТИ ПРЕЗ УЧЕБНАТА 2007-2008 Г., внесен от Министерство на образованието и науката.
Има ли съображения по дневния ред? Няма.
Моля да го гласуваме.
За 13, против няма, въздържал се 1.
Дневният ред е приет.
На заседанието са поканени: доц. Даниел Вълчев – вициепремиер и министър на образованието и науката. Госпожа Мукадес Налбант – заместник-министър на образованието и науката, господин Кирчо Атанасов – заместник-министър на образованието и науката. Госпожа Весела Василева – от Държавната агенция за младежта и спорта, проф. Станка Маркова – председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, господин Мирослав Ненчев – председател на Българския фармацевтичен съюз, господин Пламен Демирев – главен секретар на Българския лекарски съюз, доктор Николай Шарков – председател на Българския зъболекарски съюз, господин Митко Стефанов – главен секретар на Българския ветеринарен съюз, арх. Янка Сачкова – главен секретар на Камарата на архитектите в България, госпожа Захаринка Пешева - от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, госпожа Янка Такева – председател на Синдиката на българските учители към КНСБ, господин Крум Крумов – председател на Синдикат “Образование” към КТ “Подкрепа” и господин Аспарух Томов – председател на Независимия учителски синдикат.
Благодаря на всички за интереса към днешното заседание.
Предлагам да вървим към т. 1 от утвърдения вече дневен ред, до идването на господин Вълчев и господин Местан.
Това е предоставеният ви Годишен доклад за младежта за 2006 г., внесен от Министерския съвет.
Госпожо Василева, моля да представите материала.
ВЕСЕЛА ВАСИЛЕВА (ДАМС): Благодаря. Докладът е приет на заседание на Министерския съвет през м. септември т.г. Той обхваща 7 основни сфери, една от които е гражданското образование, което за първи път е застъпено в доклада.
Годишният доклад традиционно е разработен от Междуведомствен експертен съвет, с представители на експерти от всички ведомства и на основата на статистическо изследване, изготвено по поръчка на Държавната агенция за младежта и спорта. До момента е минал през две комисии – Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по труда и социалната политика без никакви забележки.
Докладът ви е раздаден предварително. Ако имате въпроси, моля, заповядайте.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Колеги, доста обемният материал е на вашето внимание. Моля и присъстващите членове на Комисията, и гостите, за мнение по него.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Госпожо председател, няма да взема отношение по този доклад. Той има вид на дисертационен труд и тъй като съм го получил сутринта в началото на заседанието на Народното събрание, не мога да взема отношение по такъв труд от 170 страници. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря, проф. Камбуров. Всички в ускорен порядък се запознавахме с доклада.
Колеги, имате думата.
ВЕСЕЛА ВАСИЛЕВА: Едно допълнение. Докладът е около 60 страници. Той е разработен на основата на материали от всички ведомства. Държавната агенция за младежта и спорта е обобщаващият орган. Останалите 100 страници са социологическото изследване на Медиана, с които ние също работим.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колеги, между другото, изследването на Медиана сочи интересни данни.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Всъщност един от акцентите на представения от Вас доклад е създаването на Национален фонд за финансиране на младежки дейности и тъй като това е важно с оглед на общата цел да има повече програми, по-активно да се работи по тях, за да може повече проекти, насочени към младежките дейности, да бъдат реализирани и финансирани, моята молба е за малко повече информация по този въпрос.
Какво от този фонд до момента е направено? Какви програми ще се финансират нататък? Въпреки че докладът е за изминал период, какви са перспективите?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Има ли други въпроси и мнения? Засега не виждам.
ВЕСЕЛА ВАСИЛЕВА: Фондът за младежки дейности се предвижда в Законопроекта за развитие на младежта. Той от тази седмица тръгва на съгласувателна процедура във всички ведомства. За първи път в България е подготвен такъв нормативен документ. Той отговаря на всички изисквания на Европейския съюз и е съобразен с нашето законодателство. Една от мерките е фондът, който се предвижда да финансира не само младежката политика под формата на програми, но също така част и на жилищната младежка политика. Средствата, които ще се събират във фонда, са част от постъпления от хазарта, така и постъпления от дарения. Ние предвиждаме определена сума, която да го захрани, някъде около 8 млн. лв., която ще бъде разпределена след създаване на съответните регионални и областни младежки съвети. За момента такъв фонд не е учреден. Проектите, които Държавната агенция за младежта и спорта финансира за тази година, са за около 1 млн. 540 хил. лв.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря.
Има ли други мнения, становища, въпроси, съгласие или несъгласие?
ВЕСЕЛА ВАСИЛЕВА: Да допълня, че от тази година започна т.нар. МИКС –Младежка информационно-консултантска служба или така нар. центрове. Те са захранени с целева субсидия от държавния бюджет в размер на 560 хил. лв. В градовете, в които бяха унищожени младежките домове, ние се надяваме да ги възстановим, надяваме се да го направим под формата на младежки центрове за услуги, като сключваме договори с общината за предоставянето на помещения, където ще се реализират такива услуги. Само миналия месец пуснахме около 4 пилотни проекта – в Кюстендил, Кърджали и Разград, където продължава разработката на този вид услуги. До края на годината остава да стартират още 6 центъра.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, има ли желаещи да вземат думата по т. 1? Не виждам желаещи.
Съзнавам, че интересът е към следващите две точки и това е обяснимо.
Моля да гласуваме представения Годишен доклад за младежта за 2006 г., внесен от Министерския съвет.
Моля, който е съгласен Комисията за образованието и науката да представи становище в подкрепа на доклада, да гласува.
За 13, против няма, въздържали се 3.
Комисията подкрепя приемането на доклада.

Уважаеми колеги, преминаваме към т. 2 от дневния ред. Позволете ми обаче едно много важно уточнение. Днес от 16.00 ч. предстои поредният кръг преговори между министъра на образованието и науката и неговия екип и лидерите на синдикалните организации. По тази причина ние ще заседаваме до 16.00 ч. и ако не успеем да изчерпим дневния ред, предвид значимостта на темите, бихме могли да продължим на следващо заседание. Не е задължително да приключим дискусията по един толкова важен акт или документ като доклада на министъра за изпълнението на Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка формално в рамките на 20-30 мин. дискусия. Предполагам, че ще се съгласите, че ние сме длъжни да продължим дискусията по този доклад на следващо заседание, ако не успеем да приключим днес. С това уточнение преминаваме към т. 2 от дневния ред.
На заседанието присъства представител на вносителя в лицето на вицепремиера и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев. Имате думата да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа! Внасям от името на Министерския съвет Законопроект за признаване на професионалните квалификации, който е изготвен с цел да въведе в българското законодателство една относително нова Директива 36/2005 г. на Европейския парламент и на Съвета за признаването на професионални квалификации. Това е и задължение на България, прието с мярка 18 в Плана за действие за 2007 г. и нещо, което се следи от Европейската комисия. Към настоящия момент признаването на професионални квалификации по професии от общата система е уредено в Закона за висшето образование, в Закона за професионалното образование и обучение, който действа в момента, а по секторните професии – лекар, медицинска сестра, лекар по дентална медицина – висшите стоматолози, ветеринарен лекар, акушерка, магистър-фармацевт и архитект – съответно в Закона за здравето, Закона за ветеринарно-медицинската дейност, Закона за Камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране и в голям брой поднормативни актове – както актове на Министерския съвет, което донякъде е приемливо, така и в много голям брой подзаконови актове на отделни министри.
За информация съм длъжен да кажа, че Директива 36/2005 г. относно признаването на професионалните квалификации отменя всички съществуващи директиви, в изпълнение на които са въведени разпоредбите в нея, струва ми се 15 директиви.
Имаше според мен един принципен въпрос, който правителството трябваше да реши: дали да се върви към изменение в съществуващите нормативни актове, главно на законово равнище, или да се премине към създаването на един нов закон за признаването на професионалните квалификации. Възприе се вторият подход с идеята за известно кодифициране на този термин и в българското законодателство. Както е записано в доклада на министър-председателя, такъв е и подходът в голям брой страни-членки на Европейския съюз, няма да ги изброявам, те са описани.
Съвсем накратко искам да ви информирам за новите моменти. Освен кодифицирането, има поне 5 нови моменти в Законопроекта за признаване на професионалните квалификации.
На първо място бих подчертал модернизирането на системата, допълването на режимите за признаване със специални процедури за признаване на професионални квалификации, главно в случаите на временно предоставяне на услуги за различни регулирани професии, използването на т.нар. общи платформи, което ще рече съвкупност от критерии, одобрени от Европейската комисия, с които се компенсират значителни различия в обучението по дадена професия в държавите-членки. Отварям скоба, за да кажа, е обучението по различните регулирани професии все още дори в рамките на старите държави-членки е доста различно.
По-нататък новост е създаването на механизъм за административно сътрудничество между държавите-членки, и между държавите-членки от една страна, и от друга страна Европейската комисия и т.н.
Второто нещо, което искам да подчертая, е въвеждането на 5 нива на професионална квалификация, които се основават на обективни измерими критерии, главно съдържание и продължителност на обучението. Стремежът при въвеждането на тези 5 нива е да се обхванат всички степени на квалификация в различните държави-членки по начин, който да позволява тяхното сравняване и евентуално след сравняването- признаване.
Съвсем накратко ще ги изброя, защото това е важно от гледна точка на българската образователна система и системата за квалификация.
Първо, удостоверение за правоспособност, издадено на основа на преминат курс за обучение или общо основно или средно образование, удостоверяващо придобиване на общи познания.
На второ място, това е свидетелство, удостоверяващо успешно завършване на средно образование, което е общо образование, допълнено с професионално обучение, техническо или професионално образование – нещо, което донякъде съответства на българските професионални гимназии в момента.
Трето, диплома, удостоверяваща успешното завършване на обучение след завършване на средно образование с продължителност, не по-малка от 1 година.
На четвърто място, същото, но с продължителност не по-малка от 3 години.
Пето, същото, но с продължителност не по-малка от 4 години.
Това са петте нива на професионална квалификация, възприети в кодиращата директива, които сме предложили да бъдат възприети и в българския Закон за признаване на професионалните квалификации.
Третата новост е изчерпателното изброяване, според нас, въпреки че имаше известни колебания, то се получи сравнително успешно, на документите, които органите по признаване биха могли да изискват от желаещия да упражнява съответната дейност.
На четвърто място, тежестта за езиковите умения, която изрично е възложена върху заявителя, което е европейската практика.
На пето място, административното сътрудничество, което поставя акцента върху необходимостта компетентните власти да работят във взаимодействие и да си помагат, т.е. начина, по който ще се осъществява взаимодействието, за което стана въпрос преди малко.
Искам предварително да кажа, че има няколко въпроса, които бяха обсъждани на заседанието на Министерския съвет, като единият от тях е свързан с признаващите органи или тези, които са компетентни да признават след съответна преценка, наличието на професионална квалификация. Този въпрос е уреден по различен начин в държавите-членки на Европейския съюз. В някои държави тежестта е поставена върху държавните органи, в други държави тежестта по-скоро е поставена върху различни съсловни и професионални организации, които гилдиите сами са създали било в рамките на законодателството, било на основание на някаква традиция или друг нормативен ред. Допускам, че този въпрос ще бъде обсъждан и тук. Предварително искам да кажа, че сме готови да обсъждаме всякакви въпроси. Нищо лошо не виждам в това да бъдат чути различни мнения. Единственото, което ми се струва важно, е да се има предвид, че е хубаво законът да върви с едни сравнително добри темпове, ако не възникнат основания за по-принципни възражения, не само от гледна точка на поетите от България ангажименти - това е формален въпрос, но и поради факта, че в България броят на лицата, които поради едно или друго основание започват професионална дейност по регулирани професии, рязко е нараснал. Допускаме, че през следващите години това ще продължи като тенденции.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на господин Вълчев за представянето на законопроекта.
Уважаеми колеги, постъпили са становища по този законопроект от Българския фармацевтичен съюз, от Българския лекарски съюз, от Българския зъболекарски съюз. Имаме и становището на Комисията по европейските въпроси към Четиридесетото Народно събрание. Има становище и от Българската асоциация на специалистите по здравни грижи. Разбирам, че това становище не е размножено. Има становище на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, на Управителния съвет на Българската асоциация на специалистите по здравни грижи. Мисля, че тези становища са размножени, но някои постъпват сега. Ще помоля да бъдат размножени и предоставени на колегите. Още няма становище на Комисията по правни въпроси.
Имам обаче усещането, че във връзка и с бележките на Комисията по европейски въпроси, във връзка със становището на Българския фармацевтичен съюз въпросите основно се свеждат до това, което вече съвсем коректно изложи господин Даниел Вълчев – до органа, който признава българската професионална квалификация.
Примерно, от становището на Българския фармацевтичен съюз се търси съответствието на това право на Камарата на архитектите и инженерите, както и на съсловната организация на ветеринарните лекари и адвокатите, които имат право да признаят професионална квалификация, те биха искали съответно и Българският фармацевтичен съюз да получи статут на съсловна организация, която може да признава професионална квалификация.
Не се смятам за кой знае какъв специалист в тази област – признавам го коректно, още повече действително практиката в страните-членки на Европейския съюз е шарена, това е и въпрос на традиции. Явно ще имаме немалка работа между първо и второ четене на законопроекта. Председателят на Народното събрание е разпределил този законопроект и на Съвета по законодателство към Народното събрание. Същевременно от нас се искаше да разгледаме този законопроект максимално бързо.
Чувам такава препоръка и от министъра на образованието и науката. Аз смятам по този законопроект да бързаме бавно, т.е. да не протакаме приемането на законопроекта, но същевременно да се отнесем достатъчно сериозно към всички становища. Явно, че основната работа ще бъде между първо и второ четене.
Смятам, че предложеният законопроект заслужава да бъде подкрепен на първо четене. Знаете, че нашата комисия за 2 години разгледа редица проекти на най-различни закони – Закона за висшето образование, Закона за здравето и редица други закони с цел именно транспонирането в българското законодателство на общосистемните и секторните директиви за признаване на професионални квалификации. Има много логика в кодифицирането на всички тези отношения в един общ нормативен акт, който се поднася на вниманието ни. С уточнението, че ще се отнесем достатъчно сериозно към всички становища и имаме достатъчно сериозна работа между първо и второ четене, бих искал да заявя, че ние ще подкрепим този законопроект на първо четене. С тази декларация откривам дискусията на първо четене. Имате думата, уважаеми колеги.
Трябва да решим има ли необходимост от прочитане на писмените становища, които са ни предоставени от съсловните организации – Зъболекарския, Фармацевтичния съюз.
Ще дам думата, уважаеми колеги, но моля това не бъде прочитане още веднъж на писмени становища, с които вече сме се запознали. Само ако имате какво да ни дообясните в резюме, тогава моля вземайте отношение.
ЛЮДМИЛА ВАСИЛЕВА (МЗ): Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! От името на министъра на здравеопазването искам да подкрепя този законопроект.
Освен че със законопроекта се въвеждат разпоредбите на директивата 2005/36, целта на законопроекта е да консолидира приемствеността в нормативната уредба в областта на признаването на професионалните квалификации. Искам да кажа, че към настоящия момент признаването на професионална квалификация по медицинска професия е уредено в няколко закона – Закона за здравето, Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, в които са уредени вписванията в регистъра на съответната съсловна организация, и Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, както и приетия последен от тази група закони Закон за съсловната организация на магистър-фармацевтите.
Със законопроекта се правят и съответни промени в Закона за здравето и в законите за съсловните организации, дотолкова, доколкото тези дейности вече ще се извършват при условията и реда на новия Закон за признаване на професионални квалификации.
Искам да обърна внимание на уважаемата комисия, че с предлагания законопроект се запазва и сега съществуващото в действащото законодателство правомощие на министъра да бъде орган за признаване на професионална квалификация на медицински професии. Т.е. вносителят не предлага промяна на съществуващото положение в тази насока.
Другото нещо, върху което искам да обърна вашето внимание, е, че в директивата има изцяло нов момент – свободното предоставяне на услуги. Този режим е изцяло нов и не съществуваше в досега действащите директиви. Но по настояване на Европейската комисия ние въведохме тези текстове на директивата още преди присъединяването на Република България към Европейския съюз. Т.е. още със законодателните промени през 2006 г. със съответните изменения в законите ние въведохме свободното предоставяне на услуги на граждани на Европейския съюз. Ето защо считам, че този режим е изцяло ясен и обяснен на съсловните организации, защото, приемайки тези промени, тогава парламентът проведе съответните срещи и дискусии между Министерство на здравеопазването и съсловните организации и този режим и ред беше обяснен. Ето защо смятам, че законопроектът следва да бъде подкрепен.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Уважаеми колеги, имате думата.
Мисля, че по отношение на този законопроект имахме достатъчно време да се запознаем. Той ни е разпределен още на 1 октомври т.г., но понеже народните представители го получиха чак в сряда, не беше възможно да го разгледаме на предишното заседание. Това е естествено. Но мисля, че имахме достатъчно време да се запознаем със законопроекта.
От госпожа Василева чувам теза, че в законопроекта няма кой знае какви нови положения, освен кодифицирането на правни норми, които вече сме приели в редица други закони.
ЛЮДМИЛА ВАСИЛЕВА: В областта на признаването на медицинските професии – с това уточнение.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Не виждам желаещи народни представители да се изкажат по законопроекта.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ (председател на УС на Българския зъболекарски съюз): Господин председател, господин вицепремиер и министър, господин и господин заместник-министър, Уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за предоставената възможност да се изкажа накратко относно този Законопроект за признаване на професионалните квалификации.
В законопроекта, поднесен по този начин, има нови моменти, както каза господин вицепремиерът, но в основата си той лежи върху комбинираните текстове на Директива 36/25.09.2005 г. Тази директива наистина бе вкарана в законодателството, касаещо медицинските професии, преди присъединяването на България към Европейския съюз. Но оттогава изминахме доста дълъг път. Смея да подчертая, че препоръката на Европейската комисия е всички държави-членки на Европейския съюз да синхронизират законодателството си с тази директива за период от 2 години напред. Това означава до 2009 г. Присъединявам се към думите на господин Местан, че по тази директива трябва да се бърза бавно, защото от гледна точка на съсловните организации тя е опасна за здравето на българина.
Моля ви да се съсредоточите върху разпространеното от нас становище и обръщение, касаещо постоянно пребиваващите и оказващи здравни услуги граждани на Европейския съюз на територията на България. Те по принцип не подлежат на никакъв регистрационен режим. Директивата е обтекаема и по принцип не изисква да се подлагат на някаква сегрегация гражданите на Европейския съюз, които искат да лекуват на територията на страната ни, но тази обтекаемост има своите съответни мерки във всяка една страна.
Във вестника пред мен нося становището на Цаанарцткамарата – т.е. камарата на зъболекарите на Германия от м. май т.г., касаещо именно професионалната квалификация. Двойният подход за орган, който ще признава професионалната квалификация в тази директива, се дължи не толкова на исторически моменти в развитието, а на моменти от субективно естество. Не може камарите на архитектите и на инженерите да бъдат орган, а примерно за медицинските специалности такъв да бъде министърът на здравеопазването.
Ако внимателно прочетете директивата, няма и дума, няма и ред за юристите в България. А признаването на професионалната квалификация в тази професия също е от тяхната съсловна организация. Т.е. оттук трябва да започнем – да има не двоен стандарт в признаването на професионална квалификация, а унифициран стандарт. Масовата практика е да се прехвърля към съсловните организации на регулираните професии в Европа. И няма защо да обяснявам думата “регулирани”.
Запазвам си правото от името на Българския зъболекарски съюз да се изкажа на следващото четене в Комисията по образованието и науката.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря.
СТАНКА МАРКОВА (председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи): Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми колеги! Най-голям е опитът в оформянето на документите на напускащите България медицински сестри и отиващите да работят в европейските държави, защото само това лято сме оформили хиляди документи. Става дума за това, че 24 000 сестри напуснаха страната от началото на промените досега. Те работеха като болногледачи, но след влизането в Европейския съюз тези от тях, които не са изгубили права, се връщат и всички им искат документ от съсловната организация, като всяка държава има еднакъв еднотипен документ, в който ние трябва да потвърдим, че първо има УИН – уникален идентификационен номер в асоциацията, т.е. ние сме я признали, не е загубила права на медицинска сестра, че е работила законово откога докога, всички документи се проверяват, че не е наказвана и че се е заклела, когато е завършвала.
Само Италия от тези държави занася тези документи в министерството на здравеопазването, но след това, ако не се запишат в регистъра на съсловната организация, не могат да практикуват, независимо че министерството е проверило документите за правоспособност. Но във всички други държави – Германия и Англия, министерството изобщо не се занимава с това. След като те имат регистър на съсловната организация, която понякога ни иска допълнителни данни, и са си намерили работа, няма проблем.
Затова не разбирам, след като у нас Министерството на здравеопазването има само списък, няма регистър, лично досие, в което се нанася цялата информация – и текуща, за курсове и т.н. за лицето, защо “се натиска” – извинете за израза, да си създава такава огромна работа?
Лично ние не държим първо да идват при нас, нека те да се разправят, но не могат да работят по закона за съсловната организация, без да се регистрират в нашия регистър. Това следва да се отбележи.
На второ четене ще дам конкретните си препоръки, че към удостоверението трябва да се иска съсловната организация, както всички държави искат от нашите медицински сестри. Това трябва да е реципрочно изискване.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, проф. Маркова.
ПЛАМЕН ДЕМИРОВ (главен секретар на Българския лекарски съюз): Колеги, колегата Шарков изложи част от аргументите. Ние също сме ги изложили в нашето становище, с което се надявам да се запознаете.
Искам само да подчертая, че ние категорично говорим, че трябва да бъдем органът по признаването, а не по вписването в регистъра. Вписването в регистъра така или иначе се случва и в този момент. И трябва да бъдем орган по признаването, не защото архитектите са си отвоювали това нещо и ние сега гледаме от тях, а защото, действително, както каза и колегата Шарков, трябва да има единен, унифициран подход, а и защото логиката на директивата и логиката на създаването на законите за съсловните организации в България е тази, че тези професии се регулират от съответната съсловна организация. Управителният съвет на БЛС категорично застава на тази позиция.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Обръщам се към вносителите, може би не непременно към министър Даниел Вълчев, защото в частта на признаването на медицинската квалификация госпожа Людмила Василева взе думата и Ви моля да отговорите на въпросите, които се съдържат в становищата на БЗС и на БЛС, както и в становището, което представи проф. Маркова. Мисля, че целта е да улесним свободното движение, а не да усложним процедурата по признаването на тези професионални квалификации.
ЛЮДМИЛА ВАСИЛЕВА: Мисля, че обясних, но отново ще кажа по-подробно.
Орган по признаване на професионална квалификация по медицинска професия и на придобита специалност в областта на здравеопазването по действащото законодателство и в момента е министърът на здравеопазването. Ние организираме процедурите по признаване към настоящия момент. Вносителят е възприел този подход и в предлагания законопроект. Ние не виждаме какво налага промяна в съществуващото положение.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Т.е. това би било достатъчно един сертификат да бъде признат на територията на Европейския съюз, без да се иска допълнително удостоверение от съответната съсловна организация – така ли да Ви разбирам?
ЛЮДМИЛА ВАСИЛЕВА: Говорим за различни неща.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Моля, обяснете!
ЛЮДМИЛА ВАСИЛЕВА: Ние признаваме професионална квалификация на граждани на Европейския съюз, които желаят да дойдат в България и да упражняват медицинска професия. Документът, когато те заминават навън, който издава съсловната организация за това, че са членове на съсловната организация или че нямат наложени наказания по реда на закона за съсловните организации, е нещо различно и той се издава от съсловната организация.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Уважаеми господин министър, колеги депутати! Законът за признаване на професионалните квалификации е крайно необходим и аз приветствам, че той се оформи като самостоятелен закон. В много от присъединилите се държави – имам предвид и Румъния, такъв закон вече е приет. Това е и въпрос на синхронизация на законодателството във връзка с Директива 36/2005 г.
Аз ще гласувам положително за този законопроект с редица специфични особености в детайлите, когато разглеждаме на първо и второ четене този законопроект.
Основният въпрос, който се поставя тук и който беше засегнат от министъра, е за т.нар. признаващи органи – кои да бъдат – дали да бъде държавата в лицето на министъра, или да бъде съсловната организация. В повечето европейски държави съсловната организация или т.нар. лекарска камара има вече много тежка, много съществена функция, представлява, репрезентира, когато подписва този документ.
В нашето министерство още преди 3-4 месеца започнаха да издават удостоверения, с които, цитирайки Директива 36, се дава възможност с един документ, който подписва министърът, да представят в съответните камари на държавите Франция, Германия, Англия, за признаване на специалност, както и признаване на дипломите на тези специалисти. Вие знаете, че между България и Германия дипломите се признават от един закон, приет още през 1939 г. , така че нашите лекари спокойно работят в тези страни. Това е точно така. И всички удостоверения, подписани от министъра, са признати от камарата в Германия. Вече всички, дори мое близко дете, лекар там в болница, получи такъв документ, камарата му призна специалността – не става въпрос за медицина. Това е въпрос, който ние ще разгледаме между първо и второ четене и трябва да решим кой ще бъде в случая признавателния орган – дали министерството, дали съсловната организация.
Понеже при архитектите процедурата е по-различна, отколкото при медиците, и тъй като този закон в голямата си част касае медицински специалности – лекари, стоматолози, фармацевти, медицински сестри, ветеринарни лекари и т.н., то ние ще имаме някои забележки във връзка с това по-нататък.
Господин министър, в регулираните професии влиза и правото. Защо не фигурира тук? Вие знаете, че основните регулирани професии са медицина, стоматология, ветеринарна медицина, фармация, архитектура, инженерни специалности и право.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, проф. Камбуров.
Уважаеми колеги, никой не оспорва, че има чл. 194 от Закона за здравето, в който се урежда правото на министъра да признава професионална квалификация по медицинска професия. Въпросът, който се поставя, не е този, а дали трябва да е така. От госпожа Василева чухме защо трябва да е така.
Ще помоля между първо и второ четене на законопроекта представителите на Министерство на здравеопазването да ни представят информация каква е европейската практика. В колко европейски държави професионалната квалификация по медицина се признава от министъра на здравеопазването с едно много важно уточнение: дали в тези държави, ако има подобна практика – професионалната квалификация да се признава от министъра на здравеопазването, при положение, че има съсловна организация, било на лекарите, на фармацевтите или зъболекарите. европейска практика ли е професионалната квалификация да се признава от министъра на здравеопазването.
Питам, защото тази информация ще бъде важен ориентир и за Комисията. Явно спорът е за признаването на професионалната квалификация за медицината, тъй като по отношение на другите професии изглежда няма проблем – това право е дадено на съответните съсловни организации. Надявам се, че няма да Ви затрудним с тази молба, госпожо Василева?
ЛЮДМИЛА ВАСИЛЕВА: Господин председател, ще уведомя за Вашето предложение в министерството и да направим необходимата справка и да предоставим исканата информация.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря.
АСЯ МХАЙЛОРВА: Уважаеми господин председател! Запознавайки се с предоставените ни становища, аз ги разделям на две – една част касаят предложения наистина за второ четене, защото са съвсем конкретни, докато становищата на трите съюза – фармацевтичния, лекарския и зъболекарския, вече говорят за промяна в духа на закона, а именно уеднаквяване на принципите на признаване на професионална квалификация.
За съжаление мотивировката на Министерство на здравеопазването не можа да ме убеди, че те трябва да продължат да го правят, защото мотивът “така е било досега, така трябва да продължи” според мен не е достатъчен. Смятам, че безпрекословно и аз, и моята парламентарна група ще подкрепим закона като закон, но на този етап съм склонна между първо и второ четене да направим промяна в насока на исканията на съсловните организации.
Към тях обаче имам притеснение, което искам да споделя. Нямам спомен дали съответните закони ще ни спестят така широко разпространената практика в България да имаме алтернатива на всяко едно сдружение, партия, неправителствена организация.
Ако приемем, че примерно Българският лекарски съюз ще изпълнява тази функция, и се появи друг алтернативен лекарски съюз, тогава какво правим? Това е много честа практика в България. И на този етап това е мотивът ми да имам някакви съображения относно възможността те да го правят.
Колкото до това единственият министър, който да признава тази квалификация, да бъде министърът на здравеопазването, категорично не мога да се съглася, защото професията на архитекта е също толкова свързана с хората, колкото и тази на медиците, лекарите по дентална медицина и т.н. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, госпожо Михайлова. Що се отнася до алтернативите, ясно е, че не може да има алтернативно Министерство на здравеопазването. Но същевременно част от демократизирането на обществото е прехвърлянето от страна на държавата на определени функции на гражданските сдружения. Знаете, че това е един основен белег за демократизирането на обществото, без да внушавам каквото и да е.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Само една реплика по отношение на европейския опит за алтернативните професионални съюзи. България е член на Съюза на европейските зъболекари, а това е консултативен орган на Европейската комисия и на Европейския парламент по проблемите на денталната медицина. С това искам да заявя, че първо, бяхме извадени от Директивата за услугите, медицината и денталната медицина, и предстои вкарването на нова директива специално за здравеопазването.
Второ, изрично се подчертава, че една национална организация е правният субект, който представлява дадена професия в дадена страна. 19 са задължителните членства в 19 европейски страни в съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. В момента това членство продължава да се въвежда в останалите страни.
СТАНКА МАРКОВА: Искам да успокоя уважаемата госпожа Ася Михайлова, че всички организации – медицински – четирите, са членове. Ние сега имахме одит от международния сестрински съвет и ако не сме една организация, друга организация не може да има УИН-регистър, защото е единствен в тази държава. Това е най-важното, че това не може да се дублира от друга организация.
Искам да задам един въпрос с цел не да ми се отговори, а да се замислите върху него.
По закон не може да упражнява професия сестра, акушерка, лаборантка и т.н., без да е вписана в регистъра на асоциацията. Ако ние изискаме документ от съсловната организация на другата държава, как министерството ще може да ни задължи да го впишем в регистъра, т.е. този специалист не може да упражнява професията без нашата проверка. Така че независимо дали министерството признава, ако ние не го впишем, не може да има документ.
Второ, много моля, имам чувството, че се прави едно объркване на термина професионална квалификация. Тук става дума за образование, което нашият министър подписва дипломата на всеки. И по Закона за здравето съответният специалист получава правоспособност да упражнява професията.
Но когато говорим за квалификация, нека не бъркаме, защото европейските директиви за квалификация имат други изисквания, които в този закон не трябва да влизат – те са за степените на професията и т.н. затова да не се объркваме – става въпрос отговаря ли образованието им на изискуемите по този закон норми.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, проф. Маркова. Мисля, че този проблем се изясни, в смисъл, наясно сме, че става дума за заложен принцип министърът на здравеопазването да е орган за признаване на пофесионалната квалификация. Има претенции на съответните съсловни организации те да бъдат този орган. Мисля, че изяснихме позициите. Ясна е волята на вносителя. Ще продължим тази дискусия между първо и второ четене.
Предполагам, че е аналогичен въпросът, който ще постави и Българският фармацевтичен съюз.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ (председател на Българския фармацевтичен съюз): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, Уважаеми дами и господа народни представители! Изцяло се присъединявам към казаното от колегите преди мен. Мисля, че към нашите организации и министърът да признава професионалната квалификация се подхожда по инерция. Реално се принизява значението на съсловните организации и донякъде се изпразва от съдържание. Между първо и второ четене ние ще дадем своите аргументи.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, часът е 15.45. От 16.00 ч. предстоят преговорите между вицепремиера и министъра на образованието и науката господин Вълчев и лидерите на учителските синдикати.
Уважаеми колеги, предлагам да освободим господин министъра, ако нямаме други въпроси към него във връзка с този законопроект, да им пожелаем успех в преговорите. Искам да заявя от името на всички колеги-членове на комисията по образованието и науката, мисля, че ще се съгласите с това, че ако има нужда от наше участие в този процес, уважаеми господин министър и представители на синдикатите, ние сме на разположение като парламентарна Комисия по образованието и науката. Така давам и официален отговор на предложението на господин министъра за изслушване пред тази комисия. Но ще се съглася с него, че има много повече разум, ако подобно изслушване се проведе на съвместно заседание на Комисията по образование и наука и на Комисията по бюджет и финанси към Четиридесетото народно събрание.
Искам с моите колеги, с които съм съгласувал тази позиция, да Ви кажа, че ние, господин министър, сме на разположение, ако има нужда от наша намеса в този процес. Желая Ви успешни преговори!
ЯНКА ТАКЕВА: Дълбоко съм убедена, че има такава нужда. Отложете т. 3!
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Госпожо Такева, няма никакво съмнение, че т. 3 ще се разгледа на следващото заседание на Комисията по образованието и науката. Не виждам възможност тази точка – доклад на министъра, да се гледа без присъствието на министъра и на екипа му.
Уважаеми колеги, остава да продължим дискусията по т. 2.
Господин министър, уважаеми колеги, успешни преговори!
Продължаваме нашата работа. Има ли желаещи да вземат отношение по Законопроекта за признаване на професионалните квалификации.
АРХ. ЯНКА САЧКОВА (главен секретар на Камарата на архитектите в България): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, дами и господа! Искам да ви приветствам с този закон, който гледате днес. Това е закон, който нашата камара, предполагам че и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране отдавна чакаме. Лично аз бих искала да поднеса към тези, които са изработили такъв нелесен законопроект, моята благодарност, тъй като това е много тежък труд, в който трябва да съгласуваш страшно много закони за различни професии. Съжалявам, че министърът на образованието си отиде, за да чуе поне веднъж някой ,който казва добри думи.
Законопроектът е безкрайно наложителен и Камарата на архитектите не е представила писмено становище, но ще го представи между двете четения. Беше много късно, когато получихме последния вариант. Докато разберем какво пише в него, не можахме да напишем официалното си становище.
Първото нещо, което искам да отбележа, е следното. Има някои неща, които би трябвало да се дохармонизират в нашия Закон за камарите на архитектите и инженерите с този. Напр. това, което лекарите, зъболекарите и фармацевтите повдигат въпрос – кой е компетентният орган, при нас е записано, че такъв е председателят на камарата. Но в нашия закон за камарите е записано, че такъв е управителният съвет. Ние ще подадем точните текстове, за да се направи съпоставка. Да се изравнят и различните срокове – по този законопроект и по нашия закон. Това са чисто технически неща, но също трябва да им обърнем внимание.
Другото нещо, което ни смущава доста, са неясните текстове по отношение на автоматично признаване и на временно признаване. За разлика от лекарите, стоматолозите и фармацевтите при нас значението “временно” има друг смисъл. Знаете, че има практика за международни конкурси, в които един чуждестранен архитект би могъл да спечели конкурса. Това е временен еднократен акт, с който той би имал право да проектира в България и след това няма да бъде. Това е временното, както го разбираме. Това не е точно така отразено в този законопроект. Разбира се, това са подробности. Държа да кажа, че законопроектът е много добър.
Другото нещо, което ни смущава, е следното. Подготвила съм да покажа документи, с които сме признали европейски архитекти, т.е. архитекти от страни на Европейския съюз. Към тази година – 2007 г., има 11 човека, които сме признали. Изстискали сме документите, които описва нашият Закон за камарата на архитектите, и тези архитекти вече са членове на нашата камара.
Има едно нещо, което много ни притеснява. В този закон не е записано какво значи архитект с пълна проектантска правоспособност. Записано е в нашия закон, че такива архитекти стават задължително членове на нашата камара. Но това не е записано в този законопроект и би трябвало да се уточни като чисто технически елемент. Според мен то не би противоречало на нещо в тази зона.
Притеснява ни, че за разлика от други страни в нашата страна според нашия закон имаме различни степени на право да упражняваш професията си. Имаме три степени – за младите архитекти това е ограничената проектантска правоспособност, другата е пълна проектантска правоспособност в устройствено планиране и пълна проектантска за всичко. Образованието в европейските страни не отговаря на това, което е при нас. Това е възприето при нас заради образованието, което имаме.
Според мен тук трябва да има специално за архитектите малко по-конкретни уточняващи текстове, тъй като архитект с непълна проектантска правоспособност няма право да проектира сгради, по-големи от 3 етажа.
Освен това се притесняваме, че в новия законопроект – това са дребни притеснения на фона на тези на колегите, има заложени няколко наредби, които трябва да се изпълнят от Министерския съвет и от министъра на регионалното развитие и благоустройството – това е по § 10. Там се казва, че едните са за държавните такси. Ние считаме, че терминът не може да бъде “държавни такси”, тъй като не сме държавна структура. Може би би трябвало да се запише по друг начин, особено ако се удовлетвори и искането на колегите-лекари.
Второто, че удостоверенията се издават със специална наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Не знам, но тук съм донесла документи на колеги от Германия, които са изработени, не виждам защо специално за нас трябва да се издава такава наредба, след като ние имаме правила в нашия устав и всичко е заложено, както трябва. Такъв е колегата Юрген Порш. Ние имаме такива документи, имаме печати и удостоверения, които са действащи. За ваше сведение, тази година сме изпратили към 15 удостоверения от нашата камара, с които наши български архитекти, наши български граждани работят вече в европейските страни. Имаме такива във Великобритания, в Германия, в Австрия, в Испания, имаме договореност и с Португалия. Те признават нашите удостоверения. Ние сега ще въведем мораториум, докато не влезе в сила този закон, но разчитаме, че ще ни помогнете малко да не променяме нещата, които имаме благодарение на предходното Народното събрание - имаме закон от 2003 г.
Имам част от конкретните текстове, но ще предоставим всички наши бележки между двете четения.
ПРЕДС. ЮНАЛ ЛЮТВИ: Благодаря.
Предполагам, че и след това изказване се убедихте защо бяха поканени всички заинтересовани съсловни организации. Очаквам и вашето писмено становище между първо и второ четене.
Уважаеми колеги, явно ще имаме доста работа между първо и второ четене. Ако забелязвате, нашата комисия е определена като водеща по този законопроект. Разбира се, не искам да внушавам каквото и да е, ние не бихме могли да избягаме от нашата отговорност, но по същество материята не е само образователна, тя е доста специализирана и към нея имат по-пряко отношение и министърът на здравеопазването, и министърът на регионалното развитие и благоустройството, и Министерството на образованието и науката. Разбира се, аз ще изискам становища и от всички ресорни министри и от по-специализираните комисии, които се занимават със съответната материя – било здравеопазване, било регионално развитие и благоустройство, местно самоуправление. Ще имаме доста сериозна работа. Затова си позволих да отговоря по този начин на министъра на образованието и науката, че по този законопроект ние ще бързаме, но ще бързаме бавно. Не бих искал да бъдем ограничени с някакви нереалистични срокове и да претупаме този закон, тъй като вероятността да допуснем грешка е много голяма.
Затова, ако няма други изказвания, ще ви призова да подкрепим законопроекта на първо четене, с това, че ни предстои много сериозна работа.
Има ли други изказвания? Няма.
Моля, който е съгласен Комисията по образованието и науката да предложи на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроекта за признаване на професионални квалификации, внесен от Министерския съвет под № 750-01-325/3.10.2007 г., да гласува.
За 15, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя с консенсус законопроекта.
Третата точка ще продължим на следващото заседание с участието на министъра на образованието и науката.
Закривам заседанието. Благодаря ви за вниманието.
(Закрито в 16.00 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:


Стенограф:
Виржиния Петрова
46 322 знака общо