---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА



П Р О Т О К О Л
№

На 5.12.2007 г. от 15.05 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката. То бе открито и ръководено от председателя господин Лютви Местан и заместник-председателя госпожа Валентина Богданова.

***

ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги! Имаме кворум, откривам днешното заседание със следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. ОБСЪЖДАНЕ НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ЦЕНТЪР ЗА АГРАРНИ НАУКИ, внесен от Министерския съвет.
2. ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРЕКТ ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНИ КВАЛИФИКАЦИИ, внесен от Министерския съвет.
3. ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ Н АЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ, внесен от н.п. Лъчезар Иванов.
4. ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ, внесен от н.п. н.п. Христо Величков, Петър Берон и Станислав Станилов.


По т. 1 заседанието ще бъде съвместно с Комисията по земеделието и горите.
Моля представителите на Министерство на земеделието и горите да представят законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин министър!
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за Националния център за аграрни науки е на вашето внимание след двукратно съгласуване в Министерския съвет. Имаше дълга процедура на съгласуване между различните инстанции, а също така в самата система беше проведена широка дискусия как ще се развива аграрната наука и какво е необходимо в закона да бъде променено така, че да се изпълнят основните задачи и изисквания към тази основна част от развитието на българската наука, която е с приложен характер и по-специфична от гледна точка на задачите, които има България с акта на присъединяване и като страна-членка на Европейския съюз. Самият закон е приет през 1999 г., през 2003 г. е променен. Сегашните промени, които се предлагат, са в няколко основни направления.
Първото направление е свързано с промяната на структурата на управление и тя включва промяна на Управителния съвет, намаляване числеността на 2 бройки, но също така и с представителството. Един от мотивите, който беше изтъкнат и в дискусията с Министерство на образованието и науката, е, че промяната в Управителния съвет се прави, защото Националният център за аграрни науки има подписани споразумения с всички университети, които се занимават с обучение в областта на аграрната сфера и това предполага възможност за съвместно участие в проекти, съвместни консорциуми и възможност да се реализира сътрудничеството в областта на научните изследвания. Затова в Управителния съвет участието на представителите на вузовете от трима е предложено да се редуцира с представители на Министерство на финансите и съответно запазване на бройката на представителите на Националния център за аграрни науки. В Централното управление на Националния център за аграрни науки също се предлага намаляване числеността на ръководните кадри. Сега има заместник-изпълнителен директор с трима заместници и петима научни секретари. Считаме, че тази структура е доста тромава, припокриват се доста дейности и функции, затова имаме предложението тези ръководни кадри да бъдат намалени близо 2 пъти.
Като структура за управление за осъществяване на научните изследвания научните институти продължават да функционират и съществуват в съответните направления, в които са специализирани. Новото, което се предлага, са регионалните центрове за научно-приложно обслужване да бъдат преобразувани в държавни предприятия по чл. 62, ал. 3. Регионалните центрове са приложните звена на аграрната наука, в които основната част от дейността е преди всичко производствена и експериментална дейност, поддържане на животинския и растителен генофонд и имат редица затруднения по осъществяването на своите основни функции, а не само по отношение осъществяване на научните проекти на научните институти. Причината е, че тази производствена дейност много често не може да се вмести в нормалните рамки за финансиране на научните проекти, а също така и в разходите, които се определят предварително. Почти невъзможно е да бъдат обновявани и да се правят каквито и да било инвестиции в тези регионални центрове. Затова предложението е те да бъдат преобразувани в държавни предприятия, за което през последните 2 години беше направено изключително усилие те да се стабилизират финансово, така че да могат да работят като самостоятелни юридически лица, без да имат задължения, без сътресения и трудности при промяната на техния статут.
Само 2 института по предложение на техните дирекционни и научни съвети са предложили отделянето на техните производствени бази в държавни предприятия. Това е Земеделският институт в Шумен и Институтът в Троян. Те считат, че по този начин ще могат значително да стабилизират и развият своите бази най-вече чрез инвестиции, които да дадат възможност тези бази да бъдат с по-широк аспект на дейност.
Съответно тук остава и спомагателната дейност, сложили сме я на отделен ред, това е Националният земеделски музей, Селскостопанският музей, който по Закона за музеите трябва да бъде самостоятелно юридическо лице. Той ще празнува своята 65-годишнина през 2008 г., има значителна история.
Другото нещо, което се предлага в законопроекта, е мандатност и при избора на директорите. В предишния ЗИД това беше пропуснато, мандатност имаше председателят и Изпълнителното бюро на Националния център за аграрни науки, но такава мандатност липсваше при избора на директора. Сега при това изменение тя е въведена освен при председателя, но и с 4-годишен мандат за директорите и съответно провеждане на конкурси, които се изискват за назначаване на директори на научни звена.
Предлага се да отпадне Националният агробиотехнологичен парк, който беше самостоятелно звено със закона от 2003 г. Но на практика не изпълни своите функции като елитно звено за трансфер на знания. На практика всички институти осъществяват тази дейност и отделянето му самостоятелно в закон създава доста прецеденти. С устройствения правилник, който при необходимост се утвърждава от Министерския съвет, могат да бъдат предвидени и такива структури. Но в закона неговото поставяне като действаща структура създава прецедент по отношение на останалите институти.
Последната промяна, която се предвижда, е Центърът за научнотехническа информация със селскостопанската библиотека, която не е юридическо лице, да премине към Института по аграрна икономика. Самият център в този си вид не може да осъществява функциите си толкова пълно, колкото му се вменяват от гледна точка на трансфера и връзката с Националната служба за съвети в земеделието.
Предложенията в законопроекта не са големи по обем, но касаят доста значителна част от началото на преструктурирането, така щото научните проекти, проектното начало и финансирането на научните проекти да бъдат в пълна степен. Винаги сме имали проблем, когато сме обосновавали пред Министерство на финансите необходимостта от финансиране на научни проекти и това да не бъде финансиране и на производствената дейност. По този начин със закона се прави необходимото производствената дейност да бъде в полза на научните институти, а научните проекти да бъдат финансирани във възможностите и нуждите, в които са разписани като задачи и ангажименти за решаване на конкретни научни задачи.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря.
Колеги, има ли други представители на вносителя, които искат да допълнят нещо към казаното от заместник-министър Бъчварова? Няма.
Откривам дискусията по законопроекта.
Ако отворите стенографските протоколи от обсъждането при създаването на Националния център за аграрни науки, което беше резултат на ликвидирането на тогавашната Селскостопанска академия, ще видите, че за мен е израз на политическа последователност да подкрепя този законопроект, внесен от Министерския съвет. Тогава бях един от големите противници на тази промяна. Сегашният Националният център за аграрни науки със своите звена представлява огромна научна организация с редица свои институти. Те имат малко по-особени имена, опитни станции и т.н.
Мотивите на тогавашния вносител, доколкото си спомням, бяха, че за разлика от Българската академия на науките Селскостопанската академия би трябвало да се занимава изключително с приложна наука, която да бъде пряко свързана с националната политика в областта на земеделието и горите. Целеше се една по-тясна връзка между изпълнителната власт в лицето на министъра на земеделието и горите и Селскостопанската академия.
Разбираме, че вече 8-годишният опит е показал и положителните страни на закона, но са се проявили и редица недостатъци най-вече в посока на необходимостта от малко повече академическа автономия за тези научни институти.
Внимателният прочит на законопроекта, внесен от Министерския съвет, показва опит да се постигне един баланс между тези две начала – по-прекия контрол от гледна точка на възлагането на държавна поръчка на тези научни организации, които приоритетно се занимават с приложна наука, и принципа на академическата автономия, който поначало е характерен за всички научни организации в България, които се занимават с научна дейност.
Естествено е, че ще бъдем изправени пред необходимостта от немалко работа между първо и второ четене, най-вече Комисията по земеделието и горите. И ако усетите необходимост от съучастие на Комисията по образованието и науката при обсъждането на текстовете за второ четене, искам да Ви уверя от името на моите колеги, че ние ще участваме в работата на вашата комисия като водеща по доклада за второ четене на този законопроект, ако бъдем поканени.
С това изказване обосновах политическа позиция за подкрепа на ЗИД на Закона за Националният център за аграрни науки.
ЯНЕ ЯНЕВ: Уважаеми колеги! Още на пръв поглед прави впечатление, че толкова, колкото са текстовете по законопроекта, не по-малко са мотивите. В мотивите се приповтарят и завтарят едни и същи тези, които искат да внушат на народните представители изключителната необходимост от промяна на закона. Но при по-внимателен прочит се вижда, че в тези близо 8 страници мотиви половината от текстовете се приповтарят, само че в различна структура на изречението.
Нещо повече, твърди се, че “съвременници сме на динамични промени в стопанския и обществен живот в страната и отрасъла. Земеделската наука няма морално право да стои настрана от тези процеси”. Изтъква се колко е необходимо тя да бъде модернизирана и унифицирана с европейската практика и с европейската аналогия на подобни структури.
Същевременно в Закона е заложено, че изпълнителният орган на Управителния съвет на бъдещата Селскостопанска академия е Изпълнителното бюро, който се състои от председателя, който е хабилитирано лице, заместник-изпълнителните директори, могат и да не са хабилитирани лица. Уж превръщаме Националния център за аграрни науки в академия, пък в самото ръководство не са хабилитирани лица и това е изрично уточнено. Нещо повече, уж се прави опит за динамизиране и опростяване на тежката административна структура, но на практика бъдещият председател на академията отново е с вързани ръце, защото не може да назначава и освобождава шефовете на опитните станции. Тук правомощията са пак на министъра на земеделието и продоволствието.
Нещо повече. Твърди се, че по този начин ще могат да се развиват международни програми, изследователските колективи ще могат да работят по-добре заедно с другите институти, като са изброени Аграрният университет, Университетът по хранителни технологии, Пловдив, Тракийският университет, Лесотехническият университет и т.н. Същевременно по никакъв начин в текстовете не се виждат каквито и да било конкретни текстове, които да доближават нашата аграрна наука с европейската. В нито една европейска страна няма селскостопанска академия, с изключение на Германия и тя е наследство от Източна Германия. Искам да подчертая, че в Германия става въпрос за абсолютна самоиздръжка.
А тук, особено в мотивите, отново са заложени едни социалистически текстове. Дори без да знаем кои са истинските автори на законопроекта, се вижда, че отвсякъде желанието е да се върнем към практиката отпреди 10 ноември 1989 г. Това, уважаеми дами и господа, няма как да стане, дори да приемете законопроекта в този му вид. В Европейския съюз има общоевропейска аграрна политика, в т.ч. и в областта на науката и образованието. И никъде в Европа не може да се срещнат такива текстове и да се прочете вменяване на такива правомощия, каквито тук са заложени, в т.ч. относно създаването на държавни предприятия, подчертавам. Държавни предприятия?! Ние коя година сме? Изключително любопитно ми е, тъй като беше подчертано ,че текстовете са работени дълго време, кои са експертите, работили по тези текстове, каква е концепцията на закона, какво искат вносителите да постигнат с този закон? То не се разбира.
По-скоро текстовете му ми навяват мисълта, че някои хора искат да правят ново кадруване. Досега като се сменяше структурата чрез преименуване на Център в Академия, даваше се възможност за изграждане на нова структура. Новата структура, естествено, дава възможност за назначаване на нови хора. (Шум и реплики.)
Нещо повече, по отношение на заложеното като особен приоритет на бъдещата Селскостопанска академия смея да твърдя смело, че може да мине под егидата на Аграрния университет в Пловдив или на Тракийския университет в Стара Загора, или да се направи междинно звено, което с този потенциал, който имат двата вуза, би могло много по-добре да се справи, отколкото отново да връщаме стари отживелици от времето на Живков и да мислим, че по този начин се доближаваме до европейската практика.
Бих искал да кажа и доста други неща, но тъй като за десетина минути видях текстовете, (Шум и реплики.) Виждам господин Калинов и искам да Ви попитам: Вие чели ли сте този закон, преди да влезе на разглеждане в Министерския съвет? Съгласуван ли е с Вас, виждали ли сте го?
ВАСИЛ КАЛИНОВ: Не съм го чел. Този законопроект не се съгласува с нас. Мотивите са на Министерския съвет. Ако почетеш още 10 минути, щеше да разбереш.
Предлагам да не правим подмятания от този род, защото темата е достатъчно сериозна.
ВЕНКО АТАНАСОВ: Уважаеми господа председатели, уважаеми господин министър, уважаема госпожо заместник-министър, колеги! Господин Янев беше доста критичен и разбирам, че този закон не го устройва по никакъв начин. Но като гледам присъстващите на тази маса, като че ли аз и Светла Бъчварова сме единствените, които сме работили в системата и преди това в Селскостопанска академия.
Бих искал да кажа, че този законопроект е необходим и е много навременен. Той е израз на нашето отношение към българската селскостопанска наука.
Този ЗИД е обсъждан и в научните среди, и по научни институти и преди да дойде при нас е взето мнението на научната общност в аграрната наука. Дори ако погледнем исторически, навремето, когато съществуваше Селскостопанската академия, достиженията на селскостопанската наука по онези времена все още могат да се желаят и не са достигнати.
Мисля си, че това наистина е реверанс към научните работници в тази сфера и че трябва да бъде подкрепен.
Бих се съгласил с господин Янев, че са необходими и поправки, които бихме нанесли между първо и второ четене, защото, след като издигнем Националния център за аграрни науки в академия, не е ли необходима по-голяма самостоятелност? Мисля, че е необходим дебат за изпълнителния орган на Селскостопанска академия, за управлението на опитните станции, начина на назначаването на тези ръководни органи.
С това си оставям правото да предложа промени между първо и второ четене.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Очевидно е, уважаеми колеги, че ще има такива промени. И госпожа Бъчварова подсказа, че в чл. 2а на този законопроект, където се предвижда “Селскостопанска академия да разработва стратегия за развитие на научните изследвания”, няма конкретизация, че става въпрос за областта на селскостопанската наука. Човек би останал с впечатление, че с образуването на тази академия ще се изместят функциите на министъра на образованието и на Министерския съвет като цяло да предложи национална стратегия за развитие на научните изследвания. Така че действително ще има немалко работа между първо и второ четене.
АТАНАСКА ТЕНЕВА: Уважаеми колеги! Събрания подред се обсъждат различни варианти на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националният център за аграрни науки. Винаги се заявяват предварителни намерения за развитие на автономността и самостоятелността на Националният център за аграрни науки.
В момента Министерският съвет ни предлага изменения и допълнения, свързани с един по-различен подход към структурата, администрирането и управлението на този национален център.
Лично мен ме изненадват мотивите към внесения законопроект, защото в тях виждам обосноваване на концепция, което в известен смисъл не съответства на мотивите на едни законодателни промени.
Не намирам мотиви и текстове в предложения ЗИД, които да дават основания за преименуване на Националният център за аграрни науки в Селскостопанска академия. Ще подкрепя предлаганите промени в управлението, но бих искала да видя в закона повече гаранции за развитие на научния потенциал, ако ще преименуваме националния център в Селскостопанска академия. В този ред на мисли за мен будят най-сериозни възражения и въпроси записаните предложения за промени в текстовете на чл. 11, където отново вместо да се развиват научните структури, органи и възможности на звената в Националният център за аграрни науки, се предоставят функции за администриране и управление на министъра на земеделието и продоволствието. Иначе в предложените ни мотиви са записани добри идеи и подходи, свързани с двустранните договори, със сътрудничеството между звената на Националният център за аграрни науки и висшите училища. Но в последващите текстове на ЗИД-а това не се наблюдава като гаранции. Затова смятам, че ще е необходима изключително сериозна работа в тази посока, ако от мен се очаква да подкрепя ЗИД на ЗНЦАН.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Позволете ми една реплика, госпожо Тенева. Ще ме извини министър Даниел Вълчев, но неотдавна го чух да казва нещо безспорно вярно, че науката освен приложно има и общокултурно значение.
Когато обаче говорим за социалната функция на Националния център за аграрни науки, всички ще се съгласим, че тук приложният момент е водещ. Тук бихме могли в по-голяма степен да очакваме в по-голяма степен държавата в лицето на Министерство на земеделието и продоволствието да поставя, да очертава определени приоритети, цели и да възлага научни разработки на Националният център за аграрни науки.
Що се отнася обаче до промяната в наименованието, ако търсим съответствие на функцията на този национален център и наименованието, ще се затрудним, защото за съжаление в България има изпразване от съдържание на немалко думи. Ние имаме университети, които е по-коректно да бъдат наричани специализирани висши училища. Такъв университет е… (Шум и реплики.) Какъвто и пример да дадем, за да не се обидят колегите, но от гледна точка на класическото определение за университет в България може би трябва да има само едно висше училище, което да се назове университет. Ние имаме Спортна академия, Музикална Академия, Художествена академия и т.н. Явно тук се цели някакъв баланс между принципа на академическата автономия, когато става въпрос за процеса на самото научно изследване, и допустими форми на възлагане на определена държавна поръчка или задача, държавата да контролира не процеса на самото научно изследване, а да определи приоритетните области, в които да се провеждат тези научни изследвания. Разбира се, аз също вероятно ще се затрудня да разпозная принципа на автономност на тези звена от гледна точка на класическата ни представа за академична автономност, каквато съществува в Българската академия на науките и в останалите научни организации – имам предвид преди всичко висшите училища. Но смятам, че онова, което не покрива представата Ви за академическа автономия, е съзнателно потърсено и оправдано, когато говорим за селскостопанска наука.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Господин председател, аз не споделям Вашето разбиране и намирам, че това е един носталгичен проект, в който, наистина, колеги, исторически поглеждаме назад и се връщаме назад. Защото само лепнат етикет “Академия” с нищо не променя желанието да се промени научната дейност в тази сфера.
Също ще кажа, че името Академия може би е един комплексарски подход на хората, които работят в системата, а не действително обосновано, включително и с твърденията в доклада на Министерския съвет, че така ще се интегрираме в европейското изследователско пространство. В европейското изследователско пространство няма такива структури – академия, това беше казано.
Много години сме говорили за смисъла от съществуване на Академия на науките в България изобщо, ако искаме по начина, по който тя съществува в момента, ако искаме тези съществуващи звена адекватно да отговарят на потребностите на момента - да бъдат гъвкави, да правят и сериозна академична наука и тя да бъде свързана с потребностите на практиката.
Това, че вие отново ще наречете една тромава структура, въпреки че твърдите, че ще правите структурни промени, академия, няма да промени нищо от недъзите в работата на тази структура. Няма абсолютно никакви пречки да има държавни поръчки за научноизследователски дейности и в момента за тази структура. Но мисля, че това е най-малко важното – по някакъв начин да легализираме присъствието на държавата в една такава по-голяма структура. Точно към това се стремите – държавни предприятия, държавна политика за научноизследователска дейност. А всичко това, което по някакъв начин трябва да бъде направено, за да се стимулира бизнесът, за да финансира подобна дейност, да се създадат възможности научното звено да бъде максимално автономно, това го няма в този законопроект. Затова смяната на етикета е абсолютно претенциозна крачка без никакво покритие. Съжалявам, но мисля, че просто на такъв законопроект не може да бъде даван ход.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на госпожа Манева. Нямам навика да коментирам всяко едно изказване, но според мен, ако сравним възможностите на един институт в Българската академия на науките, който има статута само на научна организация, говоря от гледна точка на възможностите за публично-частното партньорство, с възможностите на едно предприятие, било то и държавно, мисля, че едно търговско лице има повече и по-гъвкави възможности за публично-частно партньорство. Затова е важно с какви функции натоварваме този Националният център за аграрни науки, а не толкова наименованието. Вече казах, че по отношение на наименованието сме уязвими и при наименованията на много висши училища.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Ето, това отдалечава от един прагматичен подход при решаването на проблемите. Има наистина една абстрактна претенциозност в това и затова много текстове не са изпипани в посока на това, което вие претендирате.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Мисля, че и аз се съгласих в това, че не намирам достатъчно основания за наименованието “академия”, както и да е, това е проблем, който вероятно ще решим между първо и второ четене. Смятам, че въпросът с наименованието не е най-важният въпрос в този законопроект.
ЯНЕ ЯНЕВ: Само една реплика относно публично-частното партньорство. Напротив, ако сте забелязали, текстовете на Закона са рестриктивни в това отношение. В чл. 13 е казано, че опитните станции не могат да участват в граждански дружества. Това е нон сенс. Какви са тези граждански дружества.? Тук личи, че хората, работили по законопроекта, са изключително некомпетентни. Граждански дружества?!
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, виждам, че има доста сериозен интерес към този закон.
Бихме могли, уважаеми господин председател (към Васил Калинов), да се съгласим двете комисии да оформят своите становища на отделни заседания. По правилник нямаме това право. Явно, че Комисията по образованието и науката ще проведе свое гласуване, Вие, господин председател – вашето. И ако становищата бъдат положителни и законопроектът бъде приет на първо гласуване, е ясно, че всички тези идеи, които се чуха от колегите, ще бъдат материализирани под формата на предложения за подобряване на текстовете между първо и второ четене.
Отново повтарям, ако усетите необходимост от наше участие, ние сме на разположение.
Предлагам с това да приключим с разискванията по т. 1.
ВАСИЛ КАЛИНОВ: Съгласен съм с Вас. Уважаеми колеги,, предлагам на две отделни заседания всяка комисия да си формира становището.
Очевидно ще е необходимо по някои от параграфите да заседаваме съвместно, за да намерим най-добрите решения, за да се изпълни тази и научна, и практическа основа, която искаме да намерим при функционирането на Националният център за аграрни науки. Не приемам нито крайни оценки, но вие знаете, че поне в нашата Комисия по земеделието и горите винаги сме били много прагматични и консенсусни. Мисля, че с помощта на колегите от Комисията по образованието и науката ще направим добър законопроект.
Благодаря, господин Местан и господин Вълчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Съжалявам, че в експозето си не направих представяне на Националният център за аграрни науки и неговата дейност. Струва ми се, че това, което се прави, това, което е факт и съществува от 125 години, и това, което като академия съществува, просто не е представено в мотивите, защото сме се старали да бъдем максимално близки и точни в това, което предлагаме за промяна.
В системата работят 3 400 човека, от които 1200 хабилитирани лица. По всички специалности има възможности за обучение на докторанти, които са в пълния обхват и в пълня размер.
Отделно от това в системата се поддържат всички сортове генетичния материал на България в растениевъдството и животновъдството. Затова, ако забелязвате, сферата на дейност на държавните предприятия е насочена преди всичко към поддържане на този невероятно богат генофонд. Без него ние не можем да вървим никъде, не можем да имаме и лице в Европейския съюз.
А по отношение на това да има или не академия, струва ми се, че информацията тук е ограничена, защото във всяка страна има различни академии с различни обхвати и най-често те са в областта на аграрните науки.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви. Благодаря на колегите от Комисия по земеделието и горите. (Членовете на Комисия по земеделието и горите напускат залата.)
Уважаеми колеги, моля като Комисия по образованието и науката да проведем гласуване по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националният център за аграрни науки, внесен от Министерския съвет.
Моля, който е съгласен Комисията по образованието и науката да представи становище в подкрепа на законопроекта на първо четене, да гласува.
За 10, против и въздържали се няма.
Законопроектът е подкрепен единодушно от членовете на Комисията по образованието и науката.

Продължаваме нашата работа по т. 2.
По предложение на госпожа Богданова бяха отложени няколко текста – чл. 4, чл. 17 и § 5 от Допълнителните разпоредби.
След това ни предстои съвместно заседание с Комисията по здравеопазване, но доколкото този законопроект има отношение към съсловните организации в областта на медицината и фармацията, нищо не пречи колегите да вземат отношение.
Уважаеми колеги,, отложихме гласуването по чл. 4. От проведената дискусия стана ясно, че има различна практика в Европейския съюз относно това кой е органът по признаване на професионална квалификация. Има редица държави, в които това право е дадено на съсловни организации. Има други държави, в които орган по признаването е изпълнителната власт в лицето на съответния ресорен министър. Има случаи и на смесени органи от съсловни организации и представители на изпълнителната власт.
Госпожо Богданова, мотивите Ви да отложим тези няколко текста бяха, че вероятно колегите от Комисията по образованието и науката се нуждаят от малко повече информация – да им дадем шанса да се запознаят не само с европейската практика, но и с тенденциите в редица други държави.
Аз подновявам тази дискусия. Мисля, че тя не е изчерпана, за да минем към гласуване.
Колеги и вносители, имате ли допълнителни аргументи, мотивация за отстояване на предложението?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОДОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми доцент Китов като вносител на предложението! Миналия път изложих съображенията, поради които Министерството на здравеопазването не подкрепя внесеното предложение за промяна от доц. Китов. Ако Комисията прецени, мога да ги повторя.
Основно те бяха в насока на това, че досега в България компетентен орган е бил министърът на здравеопазването. В 20 държави-членки на Европейския съюз компетентен орган по признаването на дипломите е министърът на здравеопазването. При министъра на здравеопазването е и признаването на следдипломната квалификация, признаването и на дипломите на лекари, зъболекари, фармацевти, сестри, акушерки и на всички, които имат участие в здравеопазната система. Това признаване на едно място би улеснило функционирането на системата.
Ще припомня, че единните държавни стандарти се приемат от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването. Под егидата на министъра на здравеопазването е и следдипломната квалификация, която често пъти е неразделна част от признаването на дипломата.
Пропуснах правни аргументи миналия път и сега, ако разрешите, господин председател, Правният ни отдел в лицето на госпожа Василева моля да изясни за няколко минути правните аспекти.
ЛЮДМИЛА ВАСИЛЕВА (Правна дирекция на Министерството на здравеопазването): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! ! Бих искала малко по-подробно да ви запозная със спецификата на обучението в областта на медицинските професии, която има отношение към настоящия законопроект, дотолкова доколкото в случаите, когато не се признава автоматично признаване, т.е. дипломата на идващия отвън гражданин на Европейския съюз да упражнява професията си в Република България, не съответства на изискванията на Директива 2005/36, в този случай се извършва сравняване на нормативните изисквания, които съществуват в националното законодателство за упражняване на съответната професия. Затова считам за важно да ви обърна внимание върху факта, първо, че от една страна министърът разработва и предлага на Министерския съвет държавните изисквания за придобиване на базовото образование по медицина, дентална медицина, фармация и другите медицински професии.
Второ, министърът утвърждава единни учебни програми за придобиване на следдипломна специалност в областта на здравеопазването. Тези единни учебни програми не се обнародват в “Държавен вестник” и съпоставката, която се прави от експертите в Министерството на здравеопазването за съответствието на обучението по следдипломната специалност, мисля, че е особено и специфично и налага това сравнение да се извършва именно от Министерството на здравеопазването.
Искам да ви обърна внимание, че придобиването на следдипломна специалност е специфика на медицинските професии, която не се среща при другите регулирани професии.
Придобиването на тази специалност, от планирането на местата до обявяването им, провеждането на държавните изпити, целият този процес се регулира от министъра на здравеопазването, от Министерството на здравеопазването. Поради това специализацията по отменения Закон за народното здраве, както и по новия Закон за здравето, винаги се е признавала от Министерството на здравеопазването.
Искам да ви обърна внимание върху факта, че обикновено в 80-90% от случаите признаването на професионална квалификация по медицинска професия, т.е. признаването на базовото образование по медицина е съпроводено и с признаването на следдипломна специалност. В някои случаи тази следдипломна специалност е повече от една, напр. вътрешни болести и неврология, което налага…
БОРИСЛАВ КИТОВ: Нека да говорим реални неща – вътрешни болести вече няма. (Шум и реплики.)
ЛЮДМИЛА ВАСИЛЕВА: Аз давам това като пример.
Считаме, че това налага необходимостта признаването да се извършва от един орган, което е изискване на директивата, да има максимално опростяване на административните процедури и облекчаване на гражданите на другите държави-членки, т.е. те да подават документи за признаване и да реализират процедура по признаване пред един-единен орган, който едновременно да може да признае и базовото им образование, и придобитата следдипломна специалност.
Искам да обърна внимание на следния факт: за не всички медицински професии има съсловна организация и за не всички от тях е задължително членството в съсловна организация. Затова считаме, че когато признаването се извършва от един орган, който да бъде един за всички медицински професии и следдипломни специализации, това гарантира прилагането на една стандартизирана процедура и максимална бързина и ефективност при осъществяването на процеса по признаване на професионални квалификации.
Искам да обърна внимание и на факта, че към Министерството на здравеопазването към настоящия момент има изграден административен капацитет, който извършва признаването към настоящия момент и осъществява постоянен контакт с другите държави членки, с Европейската комисия, благодарение на което процедурата по признаване и опитът им в областта на признаването на професионални квалификации по медицински професии непрекъснато се усъвършенства.
Искам да отбележа също така, че аналогът, който се прави с признаването на професионалните квалификации при архитектите и инженерите от инвестиционното проектиране с техните съсловни организации следва да отчита спецификата на действащото законодателство и спецификата на тяхната правоспособност, която е по-различна от правоспособността при лекарите.
При медицинските професии правоспособността се придобива с дипломата, т.е. получавайки дипломата за висше образование, всеки лекар може да упражнява своята професия. При архитектите и инженерите с получаването на дипломата има ограничена правоспособност и чак след определен стаж по специалността, примерно 2 г. като служители в проектантско бюро или 4 години на свободна практика, те придобиват пълна правоспособност, която съответно дава пълни права да се упражнява професията. Стажът при лекарите и другите медицински специалности е преддипломен стаж, т.е. той е преди те да получат своята диплома.
Затова ние считаме, че органът по признаване следва да бъде министърът на здравеопазването. Не е необходимо орган като съсловните организации, който следи за упражняването на професията, за стажа, който се полага при упражняването й, да изземва функциите на признаване.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Доцент Китов е вносител на предложение по чл. 4 на вносителят.
Заповядайте, доц. Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Най-напред ми позволете категорично да не се съглася с предложените мотиви. Не само това, но тук беше направен опит комисията да бъде заблудена – да, не всички медицински специалности, но всички регулирани медицински специалности имат съсловна организация, а обект на този закон е регулираната медицинска специалност. Всички регулирани специалности в областта на медицината имат съсловна организация.
Каза се, че имало възможност базовото образование, ние сме подписали договор с Европейския съюз, с който сме субординирали, съгласували всички програми и се знае какво трябва да се учи за завършване на медицина. Същото е и със специалностите. Точно според това подписано споразумение с Европейския съюз вече няма специалност вътрешни болести, има само т.нар. по-малки специалности. Нека не се говорят тези неща.
Програмите са единни, като се изисква да има часове по дадена специалност и на всеки автономен университет се дава възможност малко да варира, но за да бъде той акредитиран, трябва да има унифициран брой часове. Така че тук изобщо не може да става дума, че нещо зависи от българския министър на здравеопазването. Това е по подписаното споразумение с Европейския съюз.
Уважаеми колеги, тук се говореше за административен капацитет. Няма да ви казвам, че в случая въпреки че преди няколко месеца законът повеляваше да бъде изготвена наредба, по която да работят хората, макар да работят временно или не, но цъфна една секта в Пловдив, която започна да извършва прегледи в ясли и детски градини, зъболекарски прегледи на деца. И трябваше да сезираме министъра, за да стане ясно, че не са искали разрешение.
Уважаеми колеги, мисля, че преди 1 година във вашето ведомство цъфнаха хора, които фалшифицираха дипломи. Това ли ви е административният капацитет?! Не казвам, че това е по принцип.
Така или иначе, винаги всички ние говорим за повече и по-малко държавност. Аз ви гарантирам, че няма по-заинтересовани хора да следят изпълнението на закона по признаването на дипломите от съсловните организации. Председателят Местан каза как е в Европейския съюз. Но нека не забравяме, че там различните страни имат различна традиция, която особено в страните с развита демокрация по-трудно се променя.
Въпросът е ние да видим кое е по-доброто. Извинявам се, но не може да се каже, че когато завърши, един архитект не може да работи. То и българският лекар, когато завърши, дори да започне да работи, не му дават нито да оперира, а само да чиракува. Нещата са идентични – и на архитекта, и на лекаря – споразумението с Европейския съюз е дипломата да признава квалификацията. Няма министерство, няма друго, затова променихме стария Закон за народното здраве, в който се искаше правоспособността да се удостоверява от министерството.
Ясно е, че това са европейски договорки. И най-големият парадокс е следният: попитайте българския лекар, отишъл в чужбина, дали някой ще му даде да работи, без да е занесъл писмо, че е член на съответната съсловна организация. Същото е и за медицинските сестри. Това се налага.
Съгласен съм, че може би трябва да ги задължим, това да става ясно, прозрачно, министерството да има информация по въпроса. Но ми се струва, че бъдещето е това да се извършва от съсловната организация. Отговорни са за следдипломните квалификации. Продължаващото обучение е изключително право на съсловните организация. Едно е специализацията, друго е продължаващото обучение – не бъркайте тези неща.
Струва ми се, че няма разлика между архитекти и лекари. Просто законът за техните камари беше съставен по-късно. Чест прави на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, чест е, че го направиха така, това е бъдещето.
Струва ми се, че рано или късно това ще е крачката в правилна посока, за да децентрализираме това признаване и да изпълним това, в което всички се кълнем: повече държавност, по-малко държава,. Нека да осмислим правилата, нека да ги осмислим като държава – това е държавността, но стига с тази администрация, защото администрацията ражда и корупция.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, доц. Китов.
Уважаеми колеги,, ясно е, че този въпрос ще го решим по целесъобразност и окончателно въпросът ще се реши чрез гласуване на пленарното заседание на Народното събрание.
Аз се опитвам да разбера и вносителите, но погледнете текста на вносителя за чл. 4. За професиите лекар, медицинска сестра, лекар по дентална медицина, акушер и магистър-фармацевт орган по признаването е министърът по здравеопазването, за професията инженер в инвестиционното проектиране е Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране – съсловна организация, за професията архитект е Камарата на архитектите, а за професията ветеринарен лекар се явява фигурата не на министъра, а на директора на Националната ветеринарномедицинска служба.
Явно е, че съществуващата практика е пренесена в този закон. Точно това и текстът на вносителя, независимо от спецификата на различните професии, те затова са и регулирани, предлага съсловна организация, министър, директор на служба като органи за признаване на професионална квалификация. Ако имаше общ подход, може би Комисията щеше да бъде улеснена. Сега стават много по-трудни отговорите на въпросите защо това право, което се признава на съсловните организации на архитектите и на инженерите в инвестиционното проектиране, да не се признае на съсловните организации на лекарите, зъболекарите, фармацевтите, както и на Асоциацията на професионалистите по здравни грижи.
Честно казано, и аз не бих могъл да дам достатъчно убедителни отговори на този въпрос. Нещата стават доста по-сложни, ако имаме предвид отговорите на Университета по архитектура, строителство и геодезия, който предлага това право да бъде на Министерството на регионалното развитие и благоустройството съвместно с Камарата на архитектите – защото има и такава практика в Европа. Господин Тихолов, ние бихме могли като предложение на Комисията това също да го включим в доклада, макар че няма формално предложение на народен представител, но ако някой в хода на обсъждането подкрепи това виждане – това да стане съвместно между министъра и съсловната организация, е възможно да влезе в доклада. Подсказвам всъщност на колегите, че ако някой има идея да подкрепи предложението на арх. Тихолов и то да стане предложение на Комисията, ще го подложа на гласуване. (Реплики.) Като гласуваме внесените предложения, вотът ще покаже как ще изглежда окончателната редакция на чл. 4 като становище на Комисията по образованието и науката. Пак повтарям: в пленарното заседание ще бъдат подложени на гласуване и всички останали предложения.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Тъй като на предишното заседание поисках отлагане на гласуването по този чл. 4 и следващите свързани с него членове, искам да аргументирам начина, по който самата аз бих гласувала.
Вече на 3 заседания коментираме условно възможностите на чл. 4. Струва ми се, че отговорите, които представихте, господин председателю, се съдържат в тезите, развити от Правния отдел на Министерството на здравеопазването. За мен беше важно дали 19 или 20 са европейските страни, които имат законодателство в тази част, свързано с Министерството на здравеопазването, вярно е, че те са повече. Но ми се струва, че има смисъл в това на база на съществуващата практика да се създава законодателство по един закон, който трябва да сработи бързо, това първо.
Второ, да напомня на доц. Китов, че този закон създава условията и реда за признаване на професионални квалификации, придобити в други държави-членки и в други държави. Така че част от аргументите на Министерството на здравеопазването бяха коректни по отношение прилагането на действието на тези учебни програми по отношение на трети държави – нещо, което в рамките на Европейския съюз за нас е изчистено като отношение.
От тази гледна точка мисля, че и съсловните организации имат достатъчно правомощия, които законът урежда, и продължаващото обучение. Те са безспорни, те са тяхно право.
Аз ще подкрепя предложението на Министерския съвет.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Колега Владимиров, заповядайте като вносител на предложение.
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги и гости! Ще се опитам поне да помогна по отношение на професията архитект. Надявам се арх. Тихолов да ме слуша и потвърди това становище. Мисля, че проблемът с архитектите ще бъде много по-лесно решим, ако направим процедурата еднаква както за архитектите, така и за инженерите, защото те са в един и същи закон – Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране. Това може да се приеме и като техническа грешка – след “архитект” да бъде дописано “архитект в инвестиционното проектиране”. Мисля, че проблемът с архитектите ще го изчистим с консенсус.
Искам да кажа две думи по предложението признаването да бъде съвместно между министъра и камарата. По този въпрос министерството се е произнесло и то не много отдавна, когато беше вносител на Законопроекта за признаване на професионалната правоспособност, в Закона за камарите на архитектите и инженерите. Явно е, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството за моя радост отдавна е разбрало, че неправителственият сектор ще бъде този, който по-добре ще може да регулира тези професии. Затова не подкрепям министерството да се намесва в тази дейност.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Разбрах Ви, колега. Мисля, че професията е професията на архитект. Как е? (Шум и реплики встрани от микрофоните: “Има наредба за единните държавни изисквания”)
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ: Много по-коректният текст, за да няма двусмислие и двузначие, е да бъде “архитектите в инвестиционното проектиране”. Мисля, че всички ще бъдат на едно мнение по този въпрос.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Моля вносителите да вземат отношение. Не се нуждаем от повтаряне на вече изказани тези.
ПЛАМЕН ДЕМИРЕВ (главен секретар на Българския лекарски съюз): Уважаеми господин председател, няма да повтарям аргументите.
Искам да кажа, че категорично неприемливо за лекарското съсловие и за колегите, те ще вземат лично отношение, е да има различен подход за признаване на професионалната квалификация за регулираните професии в България. Ние сме създадени със закон, който практически ни вменява функции. Това е акт на публичното право – Законът за съсловните организации, където са вписани нашите функции.
Неумелите компилации на дейностите на министъра, защото стандартите нямат нищо общо със специализацията, непрекъснатото обучение и признаване на дипломите, опитът тук да се представят в една кошница, може би разчитайки, че част от хората не разбират за какво става дума, не работят в полза на вземане на решението. Говорим за европейска практика, но говорим и за европейска тенденция.
Искам да ви кажа, ако искате го приемете в рамките на шегата, че историческата практика в България показва, че до 1944 г. не е имало Министерство на здравеопазването, но Лекарският съюз е изпълнявал голяма част от функциите на това министерство.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, заповядайте.
ПЕТЪР БЕРОН: Моля да споделя само един спомен от Африка, където имаше всякакви лекари с всякакви дипломи. Говорих с лекар-индиец, там идват от Мадрас, от другаде, купуват си дипломи и т.н. И аз го питах какво ще прави. Той ми отговори, че ще отиде в Англия, за да положи изпит пред Роял Колидж Оф Сърджънс – и като станеш фелоу, с такава тапия можеш да работиш в Англия, в Австралия, в Нова Зеландия, навсякъде. С тапия от Мадрас или от Калкута можеш да работиш само в Африка. (Шум и реплики.)
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ (председател на Българския фармацевтичен съюз): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър! Всички данни, които изнесе Министерството на здравеопазването, звучат много добре, ако са истина. Аз ще ги оспоря само в два пункта.
Единият е, ако говорим за административния капацитет. Ако отворим Националната здравна стратегия, съвсем доскоро на интернет-страницата на министерството пишеше, че в България има 800 помощник-фармацевти, а магистър – нула. Дотук – с капацитета. Сега са махнали тази таблица, за да не се излагат, а нови данни няма никакви.
Ако говорвим за различните страни, беше изтъкнато от заместник-министър Додов, че в 2/3 или в ¾ от страните е Министерството на здравеопазването или съответната държавна организация. (Шум и реплики.), а истината всъщност е малко по-друга.
Ако говорим за страни, в които професионалната квалификация се признава от съсловната организация – говоря конкретно за магистър-фармацевтите, говорим за Полша, Англия, Ирландия. Ако говорвим за чисто признаване от Министерството на здравеопазването, говорим за България, ако говорим за останалите страни, истината е, че това признаване става от бордове, които в 80-90 % са доминирани от представителите на съсловната организация. За да ви стане по-ясно, ако вземем за пример Кипър и Малта, процентът на представителите на съсловната организация е пак такъв – председателят се определя от министър-председателя и министерството просто има свой представител, за да бъде информирано за какво става въпрос. Ако разглеждаме Франция и Испания, там категорично органът е Министерство на образованието и науката. Пак повтарям: единствено в България това прави министърът.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ (председател на УС на Българския зъболекарски съюз): Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин заместник-министър! Много съжалявам, че чл. 4 се превърна в препъни-камъче, в камъче на раздора. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Искам да отворя скоба и да кажа, че днес правим, струваме, трябва да завършим работата по този законопроект. Утре трябва да внесем доклада, защото ако не приемем закона до края на годината, ни чакат жестоки санкции. Имаме предупреждение вече от Европейската комисия.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Тези санкции трябва да бъдат наложени на старите страни – членки на Европейския съюз. В първото си изказване пред комисията казах, че Германия, Франция, Великобритания и другите стари страни – членки на Европейския съюз, имат 2 години гратисен период – до 2009 г. трябва да синхронизират законодателствата си с тази директива 36. Тя тепърва ще бъде променяна.
Искам да подчертая следното. Не знам защо пропускате един текст от директивата и се базирате на нашето законодателство, че “администрирането на различните системи за признаване, създадени в изпълнение на секторните директиви, и на общата система, се оказва тромаво и сложно. Това следва да осигури подходящо участие на представители на професионалните организации, включително на европейско равнище”. Смятам, че по-точен и по-ясен текст от този в директивата няма.
Това, че досега в България е било еди какво си и някой мисли с тези понятия… Отварям скоба, съжалявам, че чух толкова неистини, изложени като доводи от Министерството на здравеопазването, които стоят зад думите си, но не е тук мястото да ги оборя. Ако искате и дадете време, ще ви кажа по всяка една от тях. Бяха объркани издаването на дипломи. Издаването на дипломи по медицина се извършва от Министерство на образованието и науката. Издаването на дипломи за специалност се извършва от Министерството на здравеопазването. Признаването на професионалната квалификация е на база на издадени вече дипломи от орган, който многоуважаваното Народното събрание ще определи.
И още нещо, продължаващата квалификация в 26 европейски страни е в ръцете на съсловните организации. Затварям скобата. Възмутен съм.
Не може да се излиза със становище и да се заблуждават уважаваните народни представители с неистини.
Още един път апелирам: тук се изказвам емоционално, но когато гласувате, не подхождайте емоционално. Съсловните организации са създали структури за обслужване, които няма да костват една стотинка на държавния бюджет, а вие сте държавници и знаете какво означава държавен бюджет, а министерството миналия път се похвали, че има създаден отдел с петима чиновници, но които се плащат заплати, сигурно имат и началник, който е шести в отдела, докато на държавата съсловните организации няма да струват една стотинка.
Ние от момента на публикуване на закона в “Държавен вестник”, дори няма да изчакаме тридневен срок, защото имаме създадена структура, включително за Българския зъболекарски съюз твърдя, че имаме перфектна информационна система по тази тема.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, доктор Шарков.
СТАНКА МАРКОВА (председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми дами и господа народни представители! Ще кажа само няколко изречения.
Първо, не е вярно, че в България регулираните медицински специалисти нямат съсловна организация. Ако има такива специалности, има текст, че министърът признава квалификацията на тези, които нямат такава съсловна организация.
Защо министерството настоява? Защото те вече са писали на Европейската комисия, че органът по признаване е Министерството на здравеопазването и затова толкова настояват сега.
Третото и много важно според мен е, че върху всички данни на заминаващите Министерството на здравеопазването слага печат на нашите удостоверения - на асоциацията. Само за Италия министерството е орган по признаване, а за всички други страни са съсловните организации. В Италия, ако е в държавни болници, се издава от министерството, ако е в частна болница, може и да не е министерството.
Не мога изобщо да схвана защо е това, след като ние отговаряме за квалификацията, защо бъркаме образование с квалификация.
Последно, в т. 32 от директивата изрично е записано, че съсловните или професионални организации издават европейска карта за квалификация – това всъщност е най-важното. (Шум и реплики.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОДОВ: Господин председател, искам да кажа само едно изречение: казвал съм “компетентен орган по признаване”, а не “по издаване”, ако съм сбъркал, извинявам се.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Мисля, че дискусията е към своя край. Позволете ми и аз да изразя мнението си като народен представител, който ще гласува по този въпрос.
Ще повторя, че ако бях вносител на този законопроект, щях да се въздържа за регулирането на сходни обществени отношения да посоча като компетентен орган представител на държавната власт и съответно за сходни отношения – представител на съсловна организация. Мисля, че от тази гледна точка вносителите са уязвими.
Моето отношение по въпроса е, че трябва да имаме обща, принципна позиция. Аз нямам абсолютно никакви аргументи, ако бъда записан защо съм подкрепил текст, който дава право на съсловната организация на архитектите да признават професионалната квалификация на архитект и съответно на съсловната организация на инженерите в инвестиционното проектиране – да признават квалификацията на инженер в инвестиционното проектиране, и същевременно това да не се признае на съсловните организации на зъболекари, професионалистите по здравни грижи, фармацевти и на лекари. Не мога да поема отговорността, че имаме по-високо доверие към съсловните организации на архитектите и на инженерите в инвестиционното проектиране.
Ако вносителят имаше принципен подход и признаването на професионална квалификация по всички тези професии да са право на държавен орган, нещата щяха да бъдат много по-принципни, последователни, логични.
Обяснявам вота си в полза на предложението на доц. Китов. Естествено, никой не трябва да се влияе от това ми отношение. Аз ще подкрепя предложението на доц. Китов, защото ако има регулирани професии в областта на здравните грижи, напр. санитарен инспектор, хабилитатор, които още нямат съсловни организации, т. 5 от предложението на доц. Китов предвижда това право да се запази за министъра на здравеопазването. Предстоят промени в закона, които предвиждат и те да бъдат задължени да създадат свои съсловни организации или да бъдат включени в съществуващи такива. Не е възможно да има упражняване на регулирана професия – това е европейски принцип, без членството на съответния носител в съсловна организация. Повтарям, това е лична моя позиция, която не ангажира политическата сила, на която принадлежа.
ЛЮДМИЛА ВАСИЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да внеса следното уточнение. Всички медицински професии са регулирани съгласно нашето национално законодателство и са включени в списъка на регулираните професии.
Искам да кажа и още нещо. Съгласно директивата, която се транспонира с настоящия законопроект, няма изискване упражняващите регулирани медицински професии да членуват в съсловни организации. Това е въпрос на законодателна преценка и решение на всяка държава членка. Това се решава от националното законодателство. (Реплики на н.п. Борислав Китов.)
Искам да внеса и още едно уточнение, тъй като стана дума за т.нар. съвместен модел, че в чл. 79 от законопроекта е предвидено органът по признаване да назначава комисии. Считам, че няма пречка в тези комисии да бъдат включени и представители на съсловните организации и те да участват в този процес по признаване, който обаче да се регулира и контролира от министъра на здравеопазването.
Искам да кажа и още нещо. Наистина има различен подход в закона, но това е обусловено от досегашната практика. Досега винаги професиите в областта на здравеопазването са се регулирали и контролирали от министъра на здравеопазването. При архитектите ситуацията е била по-различна – това право е било предоставено на съсловните организации.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Кога е било предоставено на съсловната организация? Откогато има Закон за съсловните организации на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране. Преди това е било право на държавата в лицето на изпълнителната власт.
Разбира се, че традициите могат да са това, което са, но могат и да не бъдат това, което са.
Затова ви казах: щяхте да бъдете много по-убедителни като вносители, ако бяхте предложили на Народното събрание принципен подход, който да не създава усещане, че едни съсловни организации се ползват с по-голямо доверие на законодателя, отколкото други.
Разбира се, възможен е и диференциран подход. това ще го покаже гласуването не толкова в Комисията по образованието и науката, колкото в пленарната зала.
Затова, съгласявайки се с вас, че никой не е изразил становище за това, че има нерегулирани медицински професии – не сме казали подобно нещо, не всички имат своя съсловна организация – това е вярно, за тези, които нямат съсловна организация – влиза в сила т. 5, ако се приеме подходът на доц. Китов.
Уважаеми колеги, мисля, че дискусията беше достатъчно дълга, чуха се всички възможни мнения. Предлагам да минем към гласуване.
Моля да гласуваме първо предложенията за изменение на приетите на първо четене текстове.
Моля да гласуваме предложението на н.п. Борислав Китов по чл. 4 на вносителя.
За 3, против няма, въздържали се 8.
Предложението на доц. Китов не се подкрепя.
Моля да гласуваме предложението на работната група по чл. 4.
За 7, против няма, въздържали се 3.
Предложението се подкрепя.
Моля да гласуваме текста на вносителя по чл. 4 с подобрената редакция на работната група.
За 6, против няма, въздържали се 4.
Предложението се подкрепя.
Преминаваме към чл. 17.
Моля да гласуваме текста на вносителя по чл. 17.
За 7, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
Формално трябва да гласуваме предложението на доц. Китов по чл. 17.
За 3, против няма, въздържали се 8.
Предложението не се подкрепя.
По § 5 от Преходните и заключителните разпоредби има предложение на доц. Борислав Китов.
Моля да го гласуваме.
За 3, против няма, въздържали се 8.
Предложението не се подкрепя.
Моля да гласуваме текста на вносителя за § 5.
За 8, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
Докладът по второ четене на Закона за признаване на професионални квалификации ще бъде внесен до края на седмицата. Госпожо Виткова, ще поставя въпроса на председателския съвет, за да влезе законопроектът по-скоро в дневния ред, за да избегнем излишни санкции, при положение че сме почти готови.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В продължение на 10 години няколко парламента правят закони с една и съща философия. И тази философия е предоставяне на държавни функции на неправителствени организации. Три последователни парламента правят подобни закони, включително и този парламент.
Предоставянето на държавни функции на съсловни организации е развитие на процедурата и гражданското общество да участва в управлението. Това е европейска практика.
Това, което съобщи господин Берон за Роял Колидж, това е Камарата в България и в другите европейски страни.
В момента вървите към поддържане на статуквото, защото чиновниците в министерството са решили, че така е по-лесно.
Ваша е волята да решите нещата по един или друг начин, но това предполага един грандиозен, продължителен дебат в пленарната зала, с часове, връщане на законодателството назад и при друг парламент пак разглеждане на същите неща и пак връщане на останалите. Затова хората имат лошо мнение за българския парламент, защото се мисли на парче, не се мисли стратегически по въпросите. Този дебат ме убеди в това.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря, доц. Щерев.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, убеден съм, че бъдещето е в това, което каза и доц. Щерев, и това, което каза председателят на Комисията по образованието и науката.
Знаете ли, ние правим този закон, защото тази материя се урежда в много закони и искаме да я унифицираме. И сега, събирайки я в един закон, ние по основното нещо отново я разделяме, което не е добро законодателство.
Председателят Местан беше прав: трябва да има еднакъв подход за всяко нещо. Тук можем да имаме различия, но според мен – аз поддържам тук доц. Щерев, колкото повече права даваш на гражданското общество, толкова повече е демокрацията.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря .
Приключихме тази точка от дневния ред, с разбирането, че различните мнения вероятно са за доброто бъдеще на този закон.

Преминаваме към следващата точка по дневния ред, свързана със законопроект № 754-01-106 – Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен от колегата Иванов.
Заповядайте да представите законопроекта.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За да пестим време, минавам направо към мотивите.
Законопроекта съм аргументирал с необходимост да се синхронизира правният статут на европейските болници с европейската практика, да се отстрани конфликтът на интереси между висшите медицински училища и университетските болници към тях, да се гарантира прилагането на Закона за висшето образование и Закона за научните степени и звания при провеждане на конкурси в университетските болници, да се усъвършенства механизмът на финансиране на университетските болници и да се възстанови връзката между университетите и университетските болници.
Университетските болници в момента срещат редица трудности поради недалновидното им преобразуване в търговски дружества, без да се зачете тяхната автономия, поради недалновидното им преобразуване в търговски дружества, без да се отчете тяхната специфичност. Това доведе до неблагополучия за студенти, преподаватели, поради нормативни празноти. Това изисква редакция на Закона за лечебните заведения. В сегашната редакция отсъстват университетите, които са превърнати в търговски дружества.
Университетите – търговски дружества и действащият механизъм за финансиране не отчитат специфичните дейности, с които са натоварени университетските болници, наличието на пациенти, необходимостта от приемането на пациенти със специфични диагнози, които престояват по-дълго време в лечебното заведение и редица други особености на процесите на диагностика и лечение, свързани с обучение.
Според Закона за висшето образование ректорът е работодател на всички преподаватели, като в същия момент основният трудов договор не е в лечебното заведение. Търговско дружество, забележете!
Законопроектът предлага промяна в статута на университетските болници, излизайки от тяхната специфичност, предмет на дейност, характеристиката на преподавателите и техните компетентности. Предлагам изменения и допълнения в следните направления.
Първо, университетските болници от търговски дружества да се преобразуват в държавни структури по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
Второ, статутът на лечебните заведения като университетски болници да се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването след министъра на образованието и науката. Преподавателският състав, работещ в университетските болници, преминава на основен трудов договор към висшите медицински училища, като за извършване на лечебна дейност същият получава допълнително възнаграждение по клинични пътеки.
Четвърто, променя се начинът на избор на ръководство на университетската болница, като се отчита мнението на академичната общност.
С приемането на предложените изменения и допълнения в Закона за висшето образование и съответните промени в Закона за лечебните заведения ще се възстанови основната функция и предназначение на университетските болници, а именно да бъдат центрове за обучение и подготовка на медицински специалисти, ще се подобри финансирането, както и мотивацията на преподавателския им състав.
Като част от мотивите бих искал да представя на вашето внимание и мотивите на 15-те университетски болници, които изказват пълна подкрепа на законопроекта, който съм предложил. Имам писмо, адресирано до президента Георги Първанов, до председателя на Народното събрание господин Георги Пирински, до министър-председателя господин Сергей Станишев, до председателя на Комисията по здравеопазване доц. Китов, до господин Димитров – председател на Комисията по бюджет и финанси, до господин Орешарски, до господин Гайдарски. Няма да изтъквам имената на ръководителите на тези университетски болници, но пред мен стоят подписите на всички ректори, които управляват тези 15 медицински заведения.
Искам да премина към становището, дадено на 18.06.2006 г. от председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Петър Димитров.
“След като се запознахме внимателно с поставените в писмото проблеми и изложените мотиви за същността, целите и задачите на университетските болници, определени в Закона за лечебните заведения, и това, че извършват уникална за страната диагностично-лечебна дейност, научноизследователска работа по прилагането на съвременни медицински технологии, участват в изпълнението на задачи, в разработване и провеждане на национална здравна политика, намираме за целесъобразни направените предложения и предлагаме на Министерския съвет да подготви и внесе в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, с които да се уреди специален статут на тези лечебни заведения към Министерството на здравеопазването, подобен на статута на лечебните заведения, определени по чл. 5 от закона.”
За да не чета цялата рецензия, само ще кажа, че тя е положителна.
Преди да преминем към конкретните предложения, госпожо председател, бих искал да изчета и становището на университетските болници и председателя на Бюджетната комисия, което също е положително. Няма да го чета подробно.
Становището на Министерство на финансите също е положително: “Министерство на финансите по принцип е изразило подкрепата си за промяна в статута на университетските болници с оглед разнообразните функции, които изпълняват тези болници наред с лечебната дейност, клинично обучение на студенти по медицина, следдипломно обучение, специализация и т.н. “
Министерство на образованието и науката са дали твърде неясно и неформулирано точно становище за статута на университетските болници. Ще прочета част от него: “В случай, че идеята е да бъде създадено основание за увеличаване на предвидените в Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 г. средства за издръжка на студентите във висшите медицински училища, за осигуряване на клиничното им обучение в университетските болници, то следва да се има предвид, че това предполага повишаване на разходите за образование в междусекторните размествания в рамките на бюджета.”
Виждате какво неясно тълкувание, което не дава яснота относно поведението на Министерство на образованието и науката, което за мен е изключително учудващо. Не могат да се разберат източниците за финансиране на всички болници, изброени и подадени в Закона за лечебните заведения. Считам, че статутът на университетските болници, преди да бъдат превърнати в търговски дружества, беше ангажимент на Министерство на образованието и науката. Изключително некоректно е дадено становището на Министерство на образованието и науката.
Министерството на здравеопазването има следното становище…
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин Иванов, бих искал да улесня представянето на законопроекта от Ваша страна, като дам информация, че становищата на Министерство на финансите, на Министерство на образованието и науката и на Министерството на здравеопазването са раздадени на членовете на Комисията по образованието и науката. Има представители на тези министерства, които въпреки предоставените писмени становища, моля да изразят отношение, те ще участват в дискусията.
Разбира се, Вие можете да се позовете на тези становища, за да аргументирате законопроекта си. Не бих искал да Ви се бъркам.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Бих искал да дам един последен мотив от така изброените.
“Решение на 46-тия Конгрес на Българската социалистическа партия от 16.06.2007 г.: Оптимизация на болничната мрежа, 28-те областни и 5-те университетски болници да получат статут на публични здравни заведения, а не на търговски, в съответствие с европейската практика лечението в тях да бъде гарантирано и да бъде по цени на Националната здравноосигурителна каса. Председател на конгреса Ангел Найденов”. (Шум, оживление.)
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Това е интересен политически аргумент.
Уважаеми колеги, предстои ни интересна работа във връзка със законопроекта на колегата Лъчезар Иванов. Благодаря му, че днес участва в нашата работа. Знаете, че миналата седмица отложихме разглеждането на този законопроект, защото не бе коректно да го правим в негово отсъствие.
Преди да се обърна към членовете на Комисията, ще погледна към представителите на трите министерства, които имат пряко отношение към предлагания ЗИД. Бихте ли взели отношение или считате, че всичко, което сте имали да кажете по този законопроект, се съдържа в писмените становища, раздадени на народните представители, за да започнем дискусията?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ВИТКОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители! Ще си позволя да представя само някои акценти от нашето становище, тъй като то беше цитирано в една малка част.
С две думи становището на Министерство на образованието и науката е, че като цяло тези промени в Закона за висшето образование следва да бъдат осмислени и прецизирани, тъй като в този си вид трудно биха могли да доведат до постигане на посочените в мотивите на законопроекта цели, които току що чухме.
Университетските болници са част от националната система за здравеопазване, която има своята нормативна основа в Закона за лечебните заведения. Те са вид лечебни заведения, в които се осъществява и обучение на студенти. Предложените изменения не държат сметка за особеностите на университетските болници като лечебни заведения от гледна точка на тяхното устройство, управление и финансиране, затова считаме, че не са докрай обмислени.
Становището ни относно финансирането беше прочетено от вносителя. Действително считаме, че ще настъпи изменение в планираните средства за 2008 г., които вече са факт. Това от една страна. От друга страна трябва да се има предвид, че и по досегашния стандарт за издръжката на един студент са включени разходи за практическото обучение. По сведение на Министерство на образованието и науката практиката от предходни години, когато университетските болници са били на бюджетна издръжка, показва, че при този статут са по-малки и възможностите за осъществяване на ефективен контрол. Това е становището ни – не отхвърляме идеята напълно, но считаме, че в този вид законът не може да се приеме.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, госпожо Виткова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Поради ангажимент моля да кажа сега становището на Министерство на финансите. Действително, Министерство на финансите е изразило подкрепа по принцип за промяна в статута на университетските болници, защото на всички е ясно, че има проблем, първо, защото това са едни от най-важните болници, второ, защото качеството на обучението на студентите в тези болници трябва да нарасне и трябва да се търсят алтернативни методи.
В същото време ние сме подчертали в нашето становище, че е важно становището на водещото Министерство на здравеопазването, което упражнява политиката в тази област. И изваждането на този проблем извън контекста на цялостната реформа в областта на здравеопазването едва ли е много ползотворно.
Другото нещо, което имахме като забележка. Доколкото разбрах, има ново предложение от господин Иванов за рафиниране на текстовете. В старото становище, което сме направили, смятаме, че акцентът на ЗИД-а като цяло е насочен към осигуряване статута на болниците, а не някаква промяна и то с гарантиране на по-високо финансиране от бюджета, без законопроектът да предлага или да съдържа някакви елементи за реформиране на системата на университетските болници. Ние смятаме, че има нужда от гледна точка на повишаване ефективността в тези болници да бъдат предложени редица управленски реформи.
На следващо място, има вариантност на тези решения, което подчертаха и колегите. Да, действително проблемът може да бъде решен по пътя, който предлага господин Иванов, но в същото време не е ясно, защо ако се избира тази сложна форма, защото има юридически проблеми, защо проблемът да не може да бъде решен чрез определени разходни стандарти и дофинансиране на тази дейности от Министерство на образованието и науката, което се прави в редица европейски страни? Т.е. въпросът опира до политиката по здравеопазването, която Министерството на здравеопазването трябва да предложи в цялостните промени в болничната система.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на заместник-министър Дацов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОДОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители Министерството на здравеопазването не подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование със следните аргументи. Ще акцентирам само някои моменти.
В настоящия момент чл. 5 от Закона за лечебните заведения са включени лечебни заведения, които са от изключителна важност за здравното обслужване на населението. Това са центровете за спешна помощ, центровете за трансфузионна хематология, лечебните заведения за стационарна психична помощ, домовете за медико-социални рижи. В законопроекта не е посочено как ще се осъществява финансирането на лечебната дейност. Вероятно вносителят може би е заложил, че лечебното заведение ще бъде на двойна ведомствена подчиненост – министърът на образованието ще плаща за обучението, а министърът на здравеопазването ще плаща за лечебната дейност, което ще доведе до двойствена ведомствена зависимост.
Третият аргумент е следният. В настоящия момент Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването определя кои лечебни заведения придобиват правата на университетски болници. Уважаемият вносител предлага компетенциите по определяне на това да бъде вменена на министъра на образованието или на академичния съвет, което Министерството на здравеопазването смята, че не е в техните компетенции поне до този момент.
Друг момент, който искам да спомена, е, че в Търговския закон не съществува механизъм за преобразуване на търговските дружества в юридически лица, т.е. трябва да се мине през прекратяване и ликвидиране, което е много сложна юридическа процедура.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: А как бяха преобразувани – за един ден?!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОДОВ: Друг момент, който не е изписан в становището на Министерството на здравеопазването, е, че ако този проект бъде приет, то средната месечна брутна работна заплата на работещите в университетските болници ще се определя с постановлението на Министерския съвет за заплатите в бюджетните организации и дейности, което не сме сигурни, че ще се отрази положително.
Друго, което искам да добавя и което също го няма в становището на Министерството на здравеопазването, е писмо от министъра до ректорите на медицинските университети, в което той ги уверява, че по отношение на университетските болници предстоят да се предприемат действия за уреждане на нов статут на лекарите преподаватели.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Обръщам се към Вас, господин председател, защото очаквах Вие да дадете малко предистория, че в продължение на няколко съвета на ректорите в присъствието на двамата министри на образованието и здравеопазването бяха поети тези ангажименти. След това направихме опит да ги реализираме чрез Закона за лечебните заведения, когато получихме отново същите неясни становища, както и сега, от Министерство на образованието и науката, обтекаемото становище на Министерството на здравеопазването и в крайна сметка нещата все не се получават.
Ние сме на първо четене. Нека на първо четене не гледаме как не може да стане, а да се обединим по някои изключително важни неща.
Първият въпрос е имат ли специфични функции тези лечебни заведения. Натоварени ли са със специфични функции от държавата – категорично да. Уважаемият заместник-министър Додов пропусна да каже, че по чл. 5 са и Военномедицинската академия, и транспортните болници, и МВР болниците, които са с двойно финансиране заради специфичните функции. За Правителствена болница не искам да говоря.
И задавам въпроса: нима не е специфична функция в болниците образованието на българските лекари? Нима това е по-малко специфична функция от тази на транспортните лекари, ако щете и болницата на МВР, оставям Военната болница, защото там нещата са малко по-сложни?
Вторият въпрос, който е изключително важен и трябва да разгледаме, е следният. Може ли, след като са натоварени със специфични функции, които невероятно много оскъпяват дейността, веднага ще ги изброя – поддържане на хабилитирани лица, по-голям персонал, по-дълго време поддържане на болните заради показване на студентите. Това са три важни елемента. И може ли тези болници да се финансират като една болница, която няма тези неща? И как искате те да работят и наука, и да обучават качествено студентите, и да лекуват?
И още нещо, следващият голям проблем, който съществува, е за основните трудови договори. В момента се получава парадокс, че Академичният съвет избира едно хабилитирано лице, уважаеми проф. Берон, и болницата казва: “Аз нямам нужда от този доцент, защото трябва да плащам повече, а не ми стигат парите”. От друга гледна точка, за да имаш университетска болница, трябва да имаш определен брой хабилитирани лица. Нерде Ямбол, нерде Стамбул. Оттам насетне друг е въпросът, че едва ли с този закон трябваше да се промени това. Но ние сме на първо четене. Мисля, че и колегата Лъчезар Иванов, и председателят Местан, и Съветът на ректорите са готови на второ четене да се направи най-доброто. Но въпросът е да преценим ще могат ли да продължават по този начин тези хора. Аз казвам: не могат.
И въпроса за разходните стандарти. Не е място на Министерство на образованието и науката да плаща обучението – тук съм съгласен с Министерство на образованието и науката, тъй като става въпрос за клинична дейност и една определена държавна роля за тези лечебни заведения.
Министър Додов, изобщо не е проблемът 100-процентната собственост на държавата. Никакъв проблем не е това да се преобразува. Струва ми се, че решението е да признаем, че тези хора са натоварени със специфични функции и те да минат по чл. 5 от Закона за лечебните заведения, както винаги сме говорили. Мисля, че това е дебатът на първо четене. Сигурно има малки проблеми, които специалистите могат да изчистят между първо и второ четене.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин Иванов, провокиран съм от изказването на доц. Китов. Моля Вие като вносител да се съгласите, че когато с един ЗИД на Закона за висшето образование всъщност изменяме няколко други закона в областта на здравеопазването, основно Закона за здравето и Закона за лечебните заведения, това е проблем от гледна точка на законодателната техника, но това няма да предопредели моето отношение към предложението. Това е най-малкият проблем. Важни са целите и мотивите на законопроекта.
Доцент Китов направи ретроспекция на няколкото срещи, които ние като председатели на комисии сме имали с ректорите на медицинските университети, има и един факултет към Тракийския университет. Действително, този въпрос е обсъждан многократно. За съжаление добрата воля твърде често не може да намери най-подходящите юридически форми за своята реализация.
Но с няколко промени и в Закона за висшето образование, и в Закона за лечебните заведения през последните 8-9 години, ще се съгласите, доц. Китов, че опитваме да поправим една жестока щета, която бе нанесена на българското медицинско висше образование с промяната на статута, с преобразуването на университетските болници в търговски дружества по смисъла на Закона за лечебните заведения. Така неразривната връзка между лечебен и учебен процес, а тази връзка наистина е неразривна, беше прекъсната. Стигна се до абсурда хабилитирани лица, лекари, преподаватели да бъдат назначавани не от ректора на висшето училище, а от изпълнителния директор на болницата, на търговското дружество. И ако през последните 2 години всички нехабилитирани лица – директори на болници, вече са заменени с хабилитирани лица, нека си припомним, че е възможно изпълнителният директор на болницата не само да не е хабилитирано лице, а е възможно да бъде просто магистър. И той, забележете, да установява трудовоправни отношения с професор, с мастит професор. Това, за съжаление, е практиката и днес. Това положение наистина трябва да се промени.
Предлагам да погледнем на законопроекта, който стои пред нас, абстрахирайки се от конкретните разпоредби на този законопроект, а поставяйки на предно място целите, философията на законопроекта, защото този подход ще се окаже по-верен и ще ви кажа защо. Имаме декларация от вносителя, че той не държи това непременно да бъдат окончателните текстове на законопроекта.
Уважаеми колеги, поставям въпроса за примата. Ние имаме университет към болница или болница към университет? Повтарям: имаме медицински университет към болница или болница към университет? Въпросът ми е риторически. Разбира се, че трябва да имаме болница към университета. Защо? Защото основната функция на медицинския университет е да подготвя кадри за системата на здравеопазването. Как е възможно тези, които подготвят кадрите, които пряко участват в учебния процес, хем да са членове на академическата общност, на университета, и същевременно да бъдат в трудовоправни отношения с изпълнителния директор, който може дори да не е хабилитирано лице и да не разбира от образование? Когато се противопоставяме на законопроекта, ако ще се противопоставим, трябва да го направим с отговорите на тези въпроси, с коректен анализ на порочната практика, която има. И най-сетне, трябва да имаме инициативата да променим тази порочна практика.
Аз ще подкрепя законопроекта на н.п. Лъчезар Иванов, защото “ми писна” да чакам 3 години инициатива в тази посока от изпълнителната власт. Когато става въпрос за устройствени закони, най-правилната законодателна процедура е такъв законопроект да се внася през Министерския съвет. Но вече 3 години нямаме инициатива в тази посока. За отрицателно време можехме да направим поне едно нещо. Дори да е невъзможно в хода на една бюджетна година финансирането на тези университетски болници да става по реда на чл. 5, а да се запази досегашният режим – финансиране чрез Националната здравноосигурителна каса, можехме да направим нещо елементарно, поне трудовите договори на лекарите преподаватели – хабилитирани и нехабилитирани лица, да се сключва от ректора на висшето училище, да се предвиди необходимият финансов ресурс в бюджета на висшето училище, било целево, било чрез актуализиране на диференцирания норматив за издръжка на един студент, в който да се калкулират разходите за заплати на лекарите-преподаватели, минимум това можеше да се направи. Но то не се направи.
Аз предупредих и министъра на здравеопазването, че ако няма инициатива от изпълнителната власт, Парламентът няма да търпи това положение и ще се родят инициативи като тази на колегата Лъчезар Иванов, чийто законопроект разглеждаме на това заседание.
Каква ще бъде окончателната редакция на този законопроект? Дали във връзка с приетия вече на първо четене Законопроект за бюджета за 2008 г. е възможно да направим радикална промяна в статута на университетските болници или можем да предвидим трудовите договори с хабилитираните преподаватели да се сключват с ректорите на висшите учебни заведения? Университетската болница затова не е болница въобще, а е университетска, т.е. болница на университета, а не университетът да бъде придатък към изпълнителния директор на болницата. Това е моето разбиране.
Ще ви кажа, че за второ четене трябва да бъдем много внимателни при окончателната редакция на текстовете, без да предизвикваме сътресения в системата и в съответствие и със Закона за държавния бюджет, на който не можем да противоречим, да видим какви са механизмите за подобряване на взаимоотношението университет-университетска клиника.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Една реплика.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Готов съм да отговоря на реплики.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Големият проблем идва от София, в която има 15 университетски болници. Докато Пловдив, Плевен имат по една и там нещата лесно могат да се случат, но проблемът със София е малко по-сложен.
Второ, възниква въпросът защо ако при една положителна акредитация болницата на доц. Щерев също не би могла да бъде университетска болница? Решавайки този въпрос, ние така трябва да подходим, че за да се определи коя ще е болницата към универвситета, да дадем възможност да се развиват останалите болници, да им дадем същите права.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Готов съм с една бърза дуплика. Впрочем, текстовете, които Лъчезар Иванов чете от програмен партньор на основния коалиционен партньор, предполагам, споделят точно тази логика, че съществуващата практика е порочна и нещата трябва да се променят. Това е само вметка, защото забравих да го подчертая в основното си изказване.
Може би изглежда неестествено в София да има не 15, те са дори 16 университетски болници. (Шум и реплики.)
Уважаеми колеги, когато говорим за преподавателите, моля да имате предвид, че броят на преподавателите, щатът не зависи от броя на болниците и клиниките, зависи от учебен план и от хорариум. Съгласно тези натурални показатели, ако за нуждите на медицинското образование в Софийския университет има необходимост от 330 преподаватели, а хабилитираните лица с доцентско и професорско звание, които работят в 16-те болници, са 800, ректорът ще сключи трудови правоотношения с толкова преподаватели, колкото са необходими за учебния процес от гледна точка на неговото съдържание, хорариума. Той не може да сключи договор с 800. Точно тезата, че би било възможно и други болници и клиники след акредитация да се акредитират и като такива да получат статут на университетска болница, показва безумието на сегашната практика изпълнителни директори да назначават лекарите преподаватели. Те са първо преподаватели и после лекари. Естествено, че това е специфична функция, която изпълняват тези болници. И ако трябва да сравняваме специфичността на социалната функция на тези болници в сравнение с други, които имат вече по-особен статут по чл. 5, ще видим, че сравнението е в полза на университетските болници, а не непременно на Транспортна болница и т.н.
ПЕНКА МАРИНЧЕВА (Варненска университетска болница): Целият ми трудов път е минал в университетска болница. Защо сега толкова казват, че трудно можем да излезем от Търговския закон, след като само за 24 часа бяхме вкарани в него и се събудихме не знам какви? Ние сме по-различни – половината университет, половината болница. В София са само болница и хората работят като обикновени ординатори и завеждащ отделение. Това не бива да се търпи.
Първото, което може да се направи, е преподавателите да бъдат на пълен трудов договор, тъй като са по Закона за висшето образование. Аз никъде не съм се явявала и назначавана по Кодекса на труда, а всички колеги са постъпвали на работа според Закона за висшето образование. Следователно ректорът трябва да разполага с тях. До онзи ден имахме заместник-ректор по лечебната работа, който уреждаше някои и други въпроси, но университетските болници трябва да се възстановят, разбира се, на по-висок етап,.
Защо няма да бъдат финансирани? Те също могат да работят по Касата. Нима Военномедицинска академия или Военна болница във Варна не работят с Националната здравноосигурителна каса? Работят. Тогава какъв трус ще има? Никакъв трус няма да имат. Има трус при тези, които сега не получават заплати, дават на клиничните асистенти унизителните 100-150 лв. за учебна работа, докато другите, колегите от предклиничните дисциплини си вземат заплати. (Шум и реплики.)
Явно, че има подробности - правни, финансови и други, които в момента не можем да обсъждаме. Но идеята, която всички изказващи се подкрепиха – да водим борба за връщането на университетските болници към университетите с произтичащите оттам задължения на преподавателите и на лекарите, дори, ако щете, изпълнителният директор трябва да се избира от Академичния съвет, защото на много университетски болници се пуснаха никому неизвестни управители отгоре.
Това, което може да се направи до Нова година, е да се върнат преподавателите към университетите.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин Местан, уважаеми доцент Китов, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да изкажа своето становище, занимавайки се с този проблем от 2001 г. Това беше първият проблем, с който се сблъскахме през 2001 г. – търговски дружества, болници и университетски болници.
Законопроектът, който предлага колегата Иванов, е добър закон. Вярно е, че той трябваше да бъде вкаран от Министерството на здравеопазването. Министерството на здравеопазването като институция, поради незнание какво да се направи или поради липса на политическа воля за това не го прави. И естествено е, че се намира някой, който да го направи. Той се подготвя много добре, аз беседвах с него преди заседанието. Уважаеми колеги, погледнете неговите бележки – всяко становище, всеки аргумент “за” или “против” е класифициран и може да се даде отговор.
Много ме притесняват становищата на трите институции – на Министерството на здравеопазването, на Министерство на образованието и науката и на Министерство на финансите, които са дали своите становища съвсем повърхностно. Защо? Защото, на първо място поставям, структури на гражданското общество в страната - всички ректори в страната са дали обратни становища, всички хора в България дават обратно становище, политическият орган на водещата партия в коалицията дава такова становище и изведнъж, виждате ли, ние няма да приемем този законопроект. Това е смешна позиция.
Какво предлагам, за да не утежнявам дискусията? Ако искаме не да бъдем конструктивни, ако искаме не да се делим на правилни и неправилни депутати, а да вземем мнението на хората и нуждите на университетското образование, да подкрепим на първо четене този законопроект, да удължим максимално времето между първо и второ четене, да направим съвместно заседание на Комисията по образованието и науката и Комисията по здравеопазване, за да дискутираме предложените промени, и да направим промените, които, напълно съм съгласен, са много сложни. В хода на дискусията ще открием и още противоречия.
Господин Местан, ние финансирането много лесно можем да го решим, така че промените могат да се направят и финансирането да започне да действа по този начин от 2009 г. – никакъв проблем няма за това, само да има добра воля.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Това уточнение беше много важно, защото действително да е налице политическа воля, дори да съберем консенсус, промяната в статута води до промяна в механизмите на финансирането, а това в хода на една бюджетна година става доста трудно.
Колеги, явно сме в режим на широко съгласие, че нещата трябва да се променят. Няма претенция, че предложеният текст е перфектен и съдържа окончателното решение. Явно ни чака още много работа..
Ако има изказвания, аз бих искал да чуя има ли привърженици на сегашното статукво? Оставете статута на търговско дружество. Става въпрос за това положение, при което тотално са разкъсани лечебни и учебни дейности, когато университетски преподаватели се назначават от лице, което не е хабилитирано лице.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Въпросът за това кой е “за” и кой е “против” статуквото е риторичен, ние поставихме много риторични въпроси тази вечер. Не се сещам кой от нас би бил част от статуквото. Естествено е, че това не е работещ механизъм. Много хубаво е, че коментираме решение на 46-тия конгрес на БСП, не защото съм впечатлена, а защото изпълнението на решение на конгрес се отчита пред конгрес.
Искам да кажа нещо, което мен лично дълбоко ме притеснява. То е фактът, че ние се опитваме да решим един същностен елемент на здравната реформа чрез поправка в Закона за висшето образование. Ако господин Местан каза, че това няма значение, за мен има значение по една проста причина.
Разбира се, аз не съм присъствала на срещите на ректорите на висшите медицински училища, ако е имало такава, и с управителите на университетските болници. Мога да предполагам от това, което казаха доц. Щерев и господин Местан, какво е тяхното становище. Мен лично ме притеснява решаването на един макар важен проблем от една много важна и същностна сфера частично и то не чрез поправка на Закона за здравето, а в Закона за висшето образование. Естествено, той визира тези проблеми, те там би трябвало да бъдат гледани. Много ми се иска обаче отговорите на тези въпроси, които за някого биха били риторични, а за мен не са, да бъдат цялостни отговори в рамките на едно общо разбиране какво правим в системата на здравеопазването, колкото и критично да се отнасяме към поведението на хората, внесли или невнесли стратегия, която да бъде говорена, изговорена и най-накрая този въпрос да намери своето решение.
Трябва ли да търсим болница за университет или университетът да си припознава болница, колко болници могат да бъдат акредитирани като университетски – това са неща, които не получиха своите отговори, вероятно биха могли да ги получат в една по-широка дискусия. Лично аз имам притеснения от бързото гласуване на този закон.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Госпожо Богданова, аз неслучайно казах, че това е така. Но защо не видим във факта, че се прави чрез изменение на Закона за висшето образование един знак, че се подчертава примата на обучителната функция на лекаря и преподавателя?
А що се отнася до това, че би трябвало, може би трябва да чуем по-ясен ангажимент от представителите на изпълнителната власт, не е късно, преди този законопроект да влезе за обсъждане в пленарната зала, преди да е готов докладът за второ четене, заповядайте с вашата законодателна инициатива, ако смятате, че бихте предложили по-адекватно законодателно решение, тогава ще слеем двата закона, ще се опитаме да намерим по-точното решение. Имате възможност за инициатива, но е време да се предприеме такава инициатива.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Богданова, благодаря за вашите бележки, но бих искал да подчертая, че ние гледаме този законопроект за втори път. Припомням на уважаемите колеги, че аз внесох този законопроект преди 4 месеца в Комисията по здравеопазване и само 2 гласа не му достигнаха, за да види бял свят.
Бих искал да подчертая следното: аз съм загрижен за университетските болници, както, предполагам, и всички тук присъстващи. Положението на преподавателите, което съществува в момента, радвам се, че колегата от университетската болница взе думата, но ще кажа само няколко думи за допълнение, а именно, че на основен трудов договор всички хабилитирани лица се водят и получават по чл. 111 допълнително възнаграждение. Госпожо Богданова, обидно е един преподавател - доцент или професор, да получава възнаграждение по допълнителен трудов договор. Искам да Ви кажа, че тези пари варират между 70 до 160 лв. Считам, че когато след стачката на преподавателите тази есен бяха извоювани пари, се получи още по-неравностойно положение, госпожо Богданова, на университетските преподаватели в лечебните заведения, които подготвят кадрите – утрешни лекари.
Бих искал да добавя и следното. Тук при цялото ми уважение вероятно не сте имали възможност да се запознаете с конкретните текстове, които предлагам на вашето внимание, аз няма да се спирам на тях, но искам да се спра на философията, разглеждана между първо второ четене. Философията е в това, че не може една университетска болница да бъде със статут на търговско дружество.
Що се отнася до изпълнителния директор, предлагам да се запази вложеният в законопроекта дух. Ако някой има желание, мисля, че съм посочил конкретно как да бъде решен всеки един проблем. И Консултативният съвет по законодателство беше предложил промени, които да се направят. Постарах се да вкарам тук всички тези промени и да дам едно подобрено издание на законопроекто, който бях дал при предишното гласуване. Затова се надявам, че в името на здравеопазването и на развитието на медицината като наука трябва да забравим политическите пристрастия – тук говоря съвсем откровено. Споделих и с господин Местан, и навсякъде, че не държа на авторството на закона, а важното е той да бъде направен така между първо и второ четене, че да бъде от полза за университетските болници.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОДОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! В края на становището вероятно сте прочели, че Министерството на здравеопазването подкрепя идеята лекарите преподаватели да бъдат на основен трудов договор със съответното висше училище и на допълнителен договор за осъществяване на лечебна дейност по чл. 11 от Кодекса на труда със съответната университетска болница. Прочели сте, че подкрепяме предложението директорът на университетската болница да бъде хабилитирано лице, назначавано от министъра на здравеопазването с конкурс.
Като допълнение искам да кажа, че в Министерството на здравеопазването е създадена работна група по промяна на законодателството. Задача на тази работната група е поставена и промяната и законово обосноваване лекарите преподаватели да бъдат на основен трудов договор към висшето учебно заведение.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Има ли срок, в който тази работна група трябва да свърши работата?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОДОВ: Не мога да кажа за краен срок.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Колеги, нали разбирате, че ако добрите намерения не прераснат в конкретни дейности, нищо не правим. Затова ви казах: имате възможност да дадете вашата редакция на тази идея. До първото четене на законопроекта в пленарната зала Комисията по образованието и науката е отворена за законодателната инициатива на изпълнителната власт по този въпрос.
Колеги, ако няма други изказвания, благодаря на всички, които взеха участие.
Благодаря на колегите от Комисията по здравеопазването за тяхното активно участие при обсъждането на този законопроект. Желая ви приятна вечер!
Ние като Комисия по образованието и науката продължаваме нашата работа. Имаме кворум, можем да гласуваме.
Моля, който е съгласен Комисията по образованието и науката да даде становище в подкрепа на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 754-01-106, внесен от н.п. Лъчезар Иванов, да гласува.
За 7, против няма, въздържали се 4.
Комисията по образованието и науката подкрепя законопроекта на първо гласуване.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Мисля, че в становището е добре да добавите това, което предложихте Вие – че е добре да се изгради работна група, която да търси най-добрия вариант.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз предлагам да съгласуваме становищата, които ще бъдат внесени, защото материята е достатъчно специализирана и аз не се чувствам най-компетентният извън кръга на образователните проблеми.

Колеги, преминаваме към следващата точка. ( (Шум и реплики. Част от народните представители напускат залата.) Имаше вносители, които бяха достатъчно търпеливи, за да ни изчакат. Ще бъде абсолютно некоректно, ако не чуем вносителите по т. 4 –Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
Има думата вносителят.
ПЕТЪР БЕРОН: То дори не е точка, а точица, но все пак е от значение. Уважаеми колеги, изхождаме от мисълта, че функциите на деканите и ректорите съвсем не са еднотипни и това, което е записано в становището на ректорите, не го приемаме. Докато за ректорите остава ограничението за броя на мандатите, смятаме, че би трябвало да се махне думичката “декани” от чл. 31, ал. 2 от Закона за висшето образование. Деканът е пряко свързан с учебния процес във факултета и докато си върши добре работата, няма никакво основание да му се ограничава броят на мандатите. В БАН имаше едно ограничение на броя на мандатите до 2 мандата. Общото събрание на Българската академия на науките подробно разгледа различните аспекти от дейността на ръководните лица в Академията, която е автономно учреждение, и взе единодушно решение да отпадне ограничението на броя на мандатите. Всеки 4 години те избират, правят ти преценка на работата и ако се справяш добре, за непосредствените ръководители, каквито са деканите, няма никакво основание да им се ограничава броят на мандатите. Това е нашето съображение. Моля да го подкрепите.
ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Този законопроект наистина е точица и смятаме, че дадените мотиви са достатъчни. Няма да ги повтарям, но искам да коментирам две становища – на Съвета на ректорите на Министерство на образованието и науката. И в двете становища няма категорично “против” предложението. В едното се казва, че е необходимо да има такава принудителна смяна след 2 мандата, защото трябва да има нови политики и т.н. Бих казал, че политиката на едно висше училище се осъществява главно от Академичния съвет и от ректора. Докато деканът е изпълнителска длъжност по същество. Той реализира на практика онова, което вече е утвърдено като политики.
Разбира се, преди имаше едно предложение, където бяха включени и ректорите. Но от консултациите, които направихме, се оказа, че на този етап, след като ще има нов Закона за висшето образование, тогава ще се решат всички тези въпроси. Защо ние предлагаме сега този законопроект, а не чакаме новия закон.
Настина, във висшето образование е започнала една много сериозна реформа, която ние по принцип подкрепяме. И именно когато тази реформа е започнала, ние да започнем да променяме хора, които на практика ще реализират всичко това, ми се струва недобра идея.
Бих се изкушил да кажа една руска поговорка, че “На переправу лошадей не меняют”. Струва ми се, че тук става дума именно за това. Нека това да се реши в новия закон, но сега, когато правим тези реформи във висшето образование, да оставим хората, които реализират практиката, да си вършат работата.
Готови сме и на компромис – да добавим, че за деканите, когато е след втория мандат, да се иска квалифицирано мнозинство от Академичния съвет. В това няма нищо лошо, още повече, за да стане ясно, защото могат да се чуят реплики от рода: “Там подкрепят еди кой си декан – определен , неопределен и т.н.”, Същото бихме могли да кажем на тези, които са против закона, че те имат някакви съображения. Но не трябва да стигаме дотам. Въпросът е принципен и затова моля колегите да подкрепят законопроекта.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Искам да кажа, че аргументът на министърът на образованието и науката не е много валиден. Той е, че деканът има административни функции, а завеждащият катедрата има изпълнителски функции. Това не е вярно. От декана зависят конкурсите – асистентски, аспирантски и пр., и пр. и той изпълнява плана на факултета. Те са равнопоставени.
Моето съображение да се разпиша под това предложение е следното: мандатността ограничава тази сфера в следния смисъл. Деканът тъкмо е задвижил механизма, но минават 4 години, идва друг, който има нова политика, сменят се и започва бъркотия. Това е моето съображение. За ректорите ще държим изключително на това да бъдат избираеми по начина, по който са сега, и да бъдат назначавани от министъра, който е техен работодател.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на вносителите.
Откривам дискусията по Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен от н.п.н.п. Христо Величков, Петър Берон и Станислав Станилов.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: По този въпрос 46-ият конгрес на БСП няма решение. ((Смях, оживление.)
Сериозно искам да кажа това, което мисля. С изключителна симпатия съм към вносителите на тази поправка в Закона за висшето образование. Не ми се сърдете, аз имам 2 тези, които, между другото споделих и с вас и те са принципни.
Първата е, че когато се въвежда мандатност и ограничение на мандатите, то е нещо добро и е сработило. И не си струва да бъде ваден един механизъм, който има особен смисъл. Той не е само в това да предпази ректора или декана от корупционни схеми или подозрения. Това да бъдеш декан е част от възможността всеки учен да бъде заявен, да получи правото да прави нещо и да бъде припознат от академичната колегия, която го избира. В този смисъл аз лично ще се въздържа.
Опитах се да събера мнения на хора, които са част от академичната общност, доколкото беше възможно да ги чуя. Чух различни мнения. Струва ми се, че поправката, която правим, свързана със статута на деканите, не защото ги противопоставя на ректорите, а защото ги противопоставя на един възприет принцип, си струва да бъде уважена, но незачетена чрез гласуване, поради което аз лично ще се въздържа при обсъждането и гласуването на този законопроект по-нататък.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Колеги, припомням, имаше становище към законопроекта на Съвета на ректорите.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Няма мотив.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: За съжаление той не подкрепя законопроекта. Смята, че такава частична промяна не отговаря на принципите за демократичност и правова равнопоставеност на ръководните длъжности във висшите училища. Вероятно те имат предвид, че за едни ръководни длъжности броят на мандатите ще отпадне, а за други – не.
Две думи и от моя страна. Поначало мандатността е механизъм, защитник на демокрацията против риска от узурпиране на властта. Никой обаче не предлага да отпадне мандатността. Мандатност и ограничение на броя на мандатите са доста различни неща.
Уважаеми колеги, по принцип ограничението на броя на мандатите влиза в известно противоречие с принципа на изборност. (Реплики на н.п. Станислав Станилов.) Независимо от това в редица държави е възприет принципът на брой мандати, включително и по отношение на президентската институция. Но този принцип има достатъчно тясно приложно поле. Както виждате, не се отнася за кметовете на общини, не се отнася за нито един народен представител. И когато питаме: “Защо няма ограничение на броя мандати”, се отговаря “Хората го избират”. Т.е. ние делегираме уважение към вота на избирателите. Същото е и при избора на народен представител.
Ние като законодатели делегираме уважение към вота на избирателите за кмет и народен представител. Вярваме, че избирателят ще прецени най-точно кой заслужава да му е кмет или кой заслужава да го представлява в националния парламент.
И когато става въпрос за априори най-интелигентната част на българското общество, ние казваме: “Не, не, те може да са най-интелигентните, но там има риск някой да феодализира факултета, да се окопае, да влияе на свободната воля на членовете на факултетния съвет, на преподавателите, на учените, така че те няма да гласуват по свободната си воля, а ще бъдат манипулирани от декана”. Това ми звучи обидно. Казвам ви го най-откровено.
Споделям отново личната си убеденост, че принципът на изборността, съчетан с принципа на университетската автономия, тези два принципа съчетани с дълбокото ни разбиране, че регулацията е добре да бъде възможно най-ограничена, именно когато става въпрос за академически среди, някак си не мога да разбера страховете точно университетските преподаватели да имат нужда някой отгоре да им подскаже, да им осигури защитен механизъм срещу това да сгрешат при трето избиране на едно и също лице за декан, че те биха сгрешили, че ще го изберат за трети път.
Не съм определил още вота си. Тези, които биха били против броя на мандатите, включително съм любопитен да чуя проф. Кузманова, нека кажат: Какво ще се случи, какви са рисковете? И защо трябва да помогнем в кавички на университетските преподаватели, да им помогнем чрез ограничения в закона случайно да не сгрешат?! Кои сме ние?
Имате думата.
Доцент Китов, Вие сте от университетските среди. Тезата, че ако един декан управлява факултета повече от 8 години, той би могъл да се окопае с верни на него членове на факултетния съвет и така да си гарантира трети и четвърти мандат, никак не кореспондира с процедурата по избор на университетски преподаватели и с присъждане на научни степени и звания. Това категорично не е територия на декана. Това е право на специализирани научни съвети, на научната комисия към ВАК, на президиума на ВАК. Как той ще се окопае с послушни преподаватели? Той ли ги назначава? Аз задавам въпроси и би трябвало да чуя достатъчно отговори, за да не подкрепя този законопроект.
Искам обаче да предупредя вносителите: вие няма как да снемете съмненията, че го правите, водени от конюнктурни съображения, защото сега текат избори на декани. (Реплики на н.п. Станислав Станилов.)
За съжаление това е най-лошият приятел на законопроекта в момента.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: От нас няма нито един университетски преподавател или декан.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Разбирам. И да знаете, че това наистина е голям проблем – че едва ли не се прави за определен човек. Аз говоря по принцип и смятам, че академическата общност заслужава в по-голяма степен доверието на законодателя. И там тези въпроси трябва да се решат в рамките на университетската автономия, в рамките на саморегулацията и в правилниците на висшите училища, без да е необходимо ние като законодатели да се правим на интересни и да разписваме различни ограничения.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Да, вярно е, бил съм и университетски преподавател, член съм на общото събрание.
Не разбирам обаче как може нещата да се делят. Извинявайте, принципа, за който говори председателят Местан, или за всички, или за никой.
Но къде е проблемът? Проблемът, проф. Берон, е на най-ниското ниво – катедрата. Там е проблемът, защото там и Вие го знаете много добре, има узурпиране на места.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Вече няма ограничение на мандата за ръководителите на катедри.
БОРИСЛАВ КИПОВ: Има.
РЕПЛИКИ: Махнаха ги.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Там е проблемът, който възникваше, сега е отпаднал. Или за всички, или за никой.
ПЕТЪР БЕРОН: Ректорът е работодател, деканът не е. Как ще е еднакво за всички?
БОРИСЛАВ КИТОВ: Не, това са изборни длъжности. Аз говоря за изборни длъжности и след като са такива, мисля, че трябва да има еднакво отношение. Манипулации, за съжаление, стават и във висшите учебни заведения. Това е мнението ми, ако се приеме този подход.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Но да предпоставяме така незрелост на най-интелигентната част от обществото за мен е обидно.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:В допълнение на Вашето чудесно изложение, искам да кажа, че колкото и съмнения да имах, с предложението и готовността на вносителите да възприемат и 2/3 квалифицирано мнозинство при избора, аз ще подкрепя законопроекта.
Моля колегите да преминем към гласуване, защото минава 18.00 часа.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Моля, който е съгласен Комисията по образованието и науката да приеме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен от н.п. Величков, Берон и Станилов, да гласува.
За 5, против 1, въздържали се 5.
РЕПЛИКИ: Ася Михайлова и Татяна Калканова казаха, че са “за”. (Реплики.)
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, има възражение на автоматичното броене на вота на колегите, които не са го декларирали, споделили са пред други колеги. Наистина нямам декларирана воля на тези колеги. Професор Камбуров е заявил глас “против” пред други колеги. Не можем да гадаем.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Да отложим гласуването за времето, когато имате кворум.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Да считаме, че разискванията по законопроекта са проведени, остава само гласуването.
Закривам заседанието поради изчерпване на дневния ред.
(Закрито в 18.05 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


Стенограф:
Виржиния Петрова
110 801 знака общо