---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА



П Р О Т О К О Л
№

На 12.12.2007 г. от 15.05 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката. То бе открито и ръководено от председателя господин Лютви Местан и заместник-председателя госпожа Татяна Калканова.

***

ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги,, имаме кворум, можем да открием заседанието със следния дневен ред:
1. ЗАКОКОНПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ, ВНЕСЕН ОТ НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ, ПЕТЪР БЕРОН И СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ, продължение.
На предишното заседание имахме дискусия по този законопроект, остана само гласуването. Но тогава членовете на Комисията казаха, че по един толкова важен законопроект е добре да се гласува от по-представителен състав, защото в края на заседанието Комисията беше доста редуцирана.
2. ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕТЕТО 2008-2018 г., внесен от Министерския съвет на 13.11.2007г.
Има ли други предложения по дневния ред? Няма.
Моля да го гласуваме.
За 13, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към т. 1.
Законопроектът вече беше представен на предишното заседание на Комисията по образованието и науката. Предвид значимостта на този законопроект аз няма да огранича колегите, ако искат да вземат отношение по този въпрос, особено колегите, които по една или друга причина нямаха възможност да участват на заседанието на Комисията миналата сряда.
Едва ли има нужда да правя резюме на всички изказвания, не би било коректно от моя страна. Предполагам, че който е имал интерес да получи информация как са протекли разискванията, е имал възможността да стори това чрез стенографския протокол.
Още веднъж се обръщам към колегите и ги подканвам да вземат отношение по този законопроект. Аз имам да споделя и нещо допълнително. Говорих и с вносителите, понеже се очертава подкрепа на законопроекта, поне в комисията - поне това сочат предварителните ми проучвания - ще помоля вносителите да изразят отношение към следното:
В момента законодателят чрез Закона за висшето образование налага едно непреодолимо ограничение по отношение на броя на мандатите на ръководните органи във висшите училища. Един ректор не може да бъде такъв повече от 2 мандата. Същото се отнася и до деканите. Подобно ограничение няма за ръководителите на катедри.
Миналата сряда ние се съгласихме, че няма идея за отпадане на мандатността като принцип. Това не би било възможно, защото поначало мандатността като принцип е защитният механизъм на демокрацията срещу риска от узурпиране на властта за продължителен период от време.
Но хипотезата по отношение на ограничението на броя мандати е съвсем друга. Общо взето, не се чуха сериозни аргументи в полза на това защо наред с принципа мандатност да има ограничение на броя на мандатите. Съображенията бяха от рода на това, че ако един декан в продължение на 8 години ръководи факултета, може да се огради с верни нему членове на факултетния съвет, за да си осигури трети, четвърти и n-ти мандат. Това е някакво съображение, но то не кореспондира с начина, по който се присъждат научните степени и звания като условия за заемане на преподавателска длъжност в университета. Това е работа на други органи – на СНС, на научните комисии към ВАК и на самия президиум.
И още нещо, да се предполага, че един декан може да влияе на преподавателите при таен вот, че може да ги манипулира, на мен, уважаеми колеги, ми звучи безкрайно обидно. Приемам, че университетският преподавател априори принадлежи към най-интелигентната част на българското общество. Същевременно с това съм убеден, че така, както е недопустимо да се опитваме да съчетаем принципа на университетската автономия с принципа на излишна регулация на вътрешно университетския живот с определени текстове от Закона за висшето образование, ако по същия начин сега с това изменение на Закона ние забраним императивно на висшите училища ограничение на броя на мандатите, ще повторим същата грешка.
Бих пледирал за това парламентът да делегира част от своята власт, част от правото си да регулира едни отношения на самата академическа общност. Предлагам ние да стесним нашия периметър за сметка на разширяване периметъра на самото висше училище – да не казваме императивно нито да има ограничение на броя на мандатите, нито да забраним на висшите училища да предвидят подобно ограничение. Нека това бъде тяхно право.
И на второ четене, ако и вносителите са съгласни, да се опитаме да се обединим около текста – да запазим ограничението за броя мандати на ректорите, защото те наред с учебния процес и научната дейност на висшето училище управляват и финансови потоци, те са икономически мениджъри на висшето училище – поне в български условия е така – и там има съображения, които правят необходимо това ограничение от два последователни мандата.
Но по отношение на деканите и на останалите ръководители на основни звена на висшето училище – не само декани, но и ръководители на департаменти бихме могли да се обединим около един текст това да бъде от компетенциите на общото събрание и на правилника на висшето училище.
Така отговарям и на становището на Съвета на ректорите, които твърдят, че налагането със закон на забрана да има ограничение на мандатите на ръководните органи на висшите училища би било в противоречие с демократичните принципи и традиции, със закона за академичната автономия. С това съм съгласен.
И точно заради това – във връзка с демократичните принципи и в съответствие с основния принцип, заложен в Закона за висшето образование – университетската автономия, предлагам и на вносителите да се обединим около редакцията, въпросът дали да има и колко да бъдат мандатите, колко мандата един декан, ръководител на департамент или катедра да може да заема такава длъжност, да е от компетенциите на общото събрание на висшето училище и да се решава в правилника на висшето училище. Не виждам нищо по-демократично от това. Имаме и прецеденти, разбира се, такъв е режимът в Българската академия на науките.
Моля вносителите да вземат отношение, защото ако отразим подобно разбиране в становището, това ще улесни дискусията в пленарната зала.
ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С подобна теза ние сме съгласни и аз едва ли бих могъл да я обоснова по-добре от господин председателя, поради което не считам за необходимо да заемам повече от времето на днешното заседание. Нека между първо и второ четене да се подработи подобен текст, който отговаря и на демократичните изисквания, и на интересите на висшите училища, и на интересите на конкретните длъжностни лица.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Господин председател! Това, което Вие предложихте, трябва безспорно да бъде подкрепено, защото освен че е израз и реализация на духа на автономност на висшите учебни заведения, според мен ще реши още един аспект на проблема.
Колеги, поднасям извинението си, че не бях на последните две заседания на комисията, но днес дойдох с идеята да предложа подкрепа на този текст на вносителите дори в първоначалната му форма. Защото направих едно неофициално проучване и затова си позволявам да взема думата.
С неприемането на нов Закон за научните степени и звания и с нерешаването на този изключително важен въпрос за кариерното развитие на преподавателите и учените, ние до такава степен сме запушили системата, че има страшно много факултети, в които ограничението в мандатите плюс изискванията за възраст на хабилитираните лица ги обезглавяват. (Шум и реплики.)
За съжаление има много такива факти. Смятам, че предоставянето на възможността този въпрос да бъде решаван в правилниците на висшите учебни заведения поне от малко ще им развърже ръцете. Първо, то е в духа на автономията, второ, ще им даде възможност по места да решат проблема, защото наистина има факултети, в които няма хора на подходяща възраст и с биография, които да заемат тези ръководни постове.
Големият въпрос е дали Четиридесетото Народното събрание ще приеме нов Закон за научните степени и звания. Темата е ужасно запушена откъм млади кадри. (Шум и реплики.)
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Госпожо Калканова, аз от това, което чух от Вас, не виждам просто начин с тази поправка да отпушим целия процес, напротив – ще го запушим още повече. Ще има тотално запушване на процеса и все по-малко хора ще се занимават с наука.
Решението е това, което казахте Вие – нов Закон за научните степени и звания. Но при една такава поправка и при съществуващите тенденции – да се раздават университетски научни степени, а не централно, това ще запуши централно системата и нямате представа до какъв срив ще доведе и до каква девалвация на учени. Защото тези хора на база на решение на факултетския съвет ще определят кои са заслужилите, кой какво и защо е написал. Това тотално ще затвори системата. Не можете да ме убедите в противното. Мисля, че това не е разумно.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин Мурджов, нека не превръщаме дискусията в дискусия по имагинерен закон.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Господин председател, двете неща са свързани.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Абсолютно съм съгласен, че са свързани.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Аз говорех относно аргументите на госпожа Калканова…
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Много моля да изразите отношение по този законопроект.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Господин председател, колеги! Безкрайно е недоумението ми от начина, повода и мотивите на вносителите на законопроекта на тримата народни представители. Уважавам много проф. Станилов и споделих с него мнението си – за промяната на ал. 2 на чл. 31 в ЗВО да отпадне длъжността “декан”.
Изглежда и вносителите не са запознати добре със законодателството в тази област, защото в чл. 25 и 26 на Закона за висшето образование се поставя въпросът за основните звена в един университет – те са факултетът, институтът, департаментът и колежът. След като ние предлагаме това да се отнася за деканите, нека го направим да се отнася и за директорите на колежите, за директорите на департаментите. Ние вървим по една неприятна плоскост.
Спомняте си, че миналата година в тази комисия беше внесено предложение да отпадне мандатността при ректорите.
На второ място, в практиката виждаме редица безобразия с нарушения на Закона за висшето образование, като напр. едно е решението на Софийския университет, което е категорично – щом мандатът на ректора се вписва във възрастта 60-65 г., той бива избиран. По друг начин се третира друго становище, че ако той бъде предложен на 64 год. 11 м., също може да бъде избран до 69 г. – друг парадокс. Още по-голям парадокс е, че на миналите избори за ректори беше избран ректор, чийто мандат изтича през м. ноември. Но понеже мандатът му изтича през м. ноември, той прави общо събрание през м. май.
Извинявайте, госпожи и господа, от дълго време заедно с проф. Пантев и Станилов съм в тази система. Това е консервативна система, затова се крепи стабилно. А това, което правим – в унисон на казаното от госпожа Калканова, че няма подходящи хора - ние сме тези, които направихме тези неща. Ние направихме 43 университета с маса факултети и т.н. Нямало подходящи хора! Няма да има.
Не мога да приема това в никакъв случай. Дава се пример с БАН. Моля ви се, Българската академия на науките не е висше училище или факултет. Българската академия на науките си позволи да направи това, както и много други неща. Предложението за член-кореспонденти и академици се издига от Съвета на член-кореспондентите и академиците.
Второ, за разлика от Русия, където този период на издигане на академици и член-кореспонденти е 3-4 години, ние го направихме 2 години.
На последно място искам да кажа най-важния си аргумент – не трябва да се намесваме – тези, които присъстваме тук, в автономията на университетите, защото сме Комисия по образованието и науката и сме парламент. Аз мисля, че това, което ни беше обещано, досега не е изпълнено. В началото на м. октомври 2007 г. според думите на министъра пред нас трябваше да има нов Закон за висшето образование, както и Законопроект за научните степени и звания. Дали ще минат, аз дълбоко се съмнявам. Защото въпросът за научните степени и звания не се свежда само до желание или нежелание. Това е един политически въпрос, но е свързан с едно много тежко стълкновение – между поколенията.
Аз няма да подкрепя този законопроект.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, искам да благодаря на проф. Камбуров за тази ясна позиция.
Моля обаче да си изясним въпроса. Ако господин Камбуров желае, нека го приеме като реплика. Кога има намеса в университетската автономия - когато със закон задължаваме общото събрание на факултета да действа по точно определен начин, или когато в закона се дава право на университета чрез своето общо събрание да решава съответните проблеми?
Член 21, който урежда академичното самоуправление, прокламира, че това самоуправление се изразява в изборност и мандатност. Никой не отрича мандатността – през 4 години всеки орган ще се яви на съда, на преценката на факултетния съвет. И второ, право на висшето училище е да урежда устройството и дейността си в собствените правилници.
Пледирам, че ще подкрепя законопроекта, но с идеята за тази редакция, а не да налагаме нови ограничения на висшите училища, а да кажем да си решават тези проблеми в правилниците си. Вотът ми ще бъде израз на дълбоката ми убеденост, че народният представител не може да се прави на по-важен или по-интелигентен от представителите на академическата общност, за които уж казваме, че са автономни, но стигаме дотам, че им разписваме императивни норми на поведение.
Смятам за важно да центрираме дебата. Смятам, че следва да е възможно, както го прави Софийският университет, ако едно висше училище реши да наложи максимум два мандата като право на едно лице да бъде декан или ръководител на департамент, това висше училище трябва да може да има правото да налага това ограничение. Но ако прецени, че ограничението не е необходимо за развитието на ВУЗ-а, трябва да има правото да не го налага. Това е убедеността ми – да разширим територията на университетската автономия за сметка на стесняване на правомощията ни като законодатели. Смятам, че това е демократизиране на системата на висшето образование, което няма да доведе до хаос, защото вярвам, че академическата общност може да поеме отговорността да решава вътрешно университетските си проблеми и не се нуждае непременно да й даваме акъл.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Внесеният от нас законопроект не засяга изобщо възрастта на пенсиониране. Там си действат ясни правила. В БАН те имат една форма, в университетите имат друга форма и те си решават сами. Дори факултетският съвет има право да оставя преподаватели за една година, после пак за една година, после пак за една година - много дълго. Там нещата са по-сложни. Ние се набъркваме в една много тънка материя.
Поздравявам председателя на комисията, който е измислил най-обтекаемата конфигурация на тази форма, защото по този начин не нарушаваме права, а даваме възможност университетите сами да си решат проблема.
Хубаво е, че в университетите тези решения се вземат от общите събрания, в което общо събрание са и асистентите - и младшите, и старшите, и доцентите, и студентите и те могат да си решат този проблем на базата на широка демокрация. Мисля, че можем да гласуваме подобен текст. Нашият текст беше по-консерватизъм.
Заявявал съм многократно, че по отношение на академическата общност съм дълбок консерватор. Убеден съм в това, защото във връзка със Закона за научните степени и звания – малко ще се отклоня – опитът показа, че широкото отваряне и либерализиране на тази система за присъждане на научни звания примерно в Румъния в продължение само на 1 година от въвеждането й се явиха 3 000 професора и те станаха за смях на цялата научна общност в Европа. Когато ние правим този закон, говорил съм няколко пъти с господин Местан по въпроса, трябва да се заемем с този закон и до края на мандата си да го изкараме, трябва много да внимаваме точно в този смисъл.
Съгласен съм напълно с казаното. Разбирам и казаното от проф. Камбуров. Има различни рецидиви. Но мисля, че това, което предлагаме, дава по-големи възможности.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Има ли други изказвания, уважаеми колеги?
ИВАН СЛАВОВ: Разглеждам днешното заседание като продължение на разглеждането преди една седмица. Беше проведено и завършено гласуване преди една седмица, при което комисията не подкрепи двата законопроекта.
Заявявам, че аз няма да подкрепя законопроекта във вида, в който е, защото смятам, че ние не сме достатъчно последователни в заявената позиция преди 3 месеца, когато трябваше да се произнесем по проблема за мандатността на ректорите. Смятам, че е меко казано некоретктно във време на процедури за избор на декани Комисията по образованието и науката и парламентът да се произнасят по избора на декани.
Смятам, че във време, в което системата на българското образование, в т.ч. средното, се нуждае действително от мандатност на директорите, е логично да утвърждаваме мандатността като средство за качествено управление на системата на образованието, първо.
На следващо място, и за утвърждаване правото на избор.
Нека не правим длъжността декан вечна.
Мисля, че е и малко недостойно. Чудесно е, че голяма част от хората, които в момента носят функцията на декана, се държат достойно. Вероятно малка част от тях очакват Комисията по образованието и науката и после парламентът да даде още един шанс за удължаване периода на тяхното управление.
Мисля, че не трябва да предопределяме и решението, до което днес ще стигне комисията и пленарната зала след обсъждането и гласуването. Не съм убеден, че тя ще подкрепи законопроекта, уважаеми господин председател.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Моля Ви се, никой не може да предпостави волята на пленарната зала. Съгласен съм с това.
Поставихте процедурен въпрос. Съотношението на гласовете беше 6:6, но гласуването се опорочи, защото имаше предложение да се отчетат гласове както “за”, така и “против” и впоследствие се направи допълнителен коментар, че гласуването е опорочено и че по толкова важен законопроект не е добре да се делегира вот, ако това не е направено писмено. Точно заради това не можеше да се отчете вотът.
Колега, моля да бъдем коректни! Затова решихме да проведем гласуването на днешното заседание. Иначе то нямаше да бъде в дневния ред.
ИВАН СЛАВОВ: Имаше нарочна процедура на проф. Станилов.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: При 6:6 се каза, че други двама колеги са подкрепили законопроекта и тогава трябваше да отчетем вот в полза на законопроекта и аз казах, че това е недопустимо.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Вие знаете, че аз чинно седя и слушам, когато се говори за бюджет, за данни, цифри, щатове, перспективи и прочее, и се вслушвам много внимателно в това, което казват по-младите ми колеги.
Тук съм зашеметен от това как така се търси промяна на един закон, при положение че презумпцията на този закон е или да се санкционира една тенденция, или да се поощри нейното зараждане.
Откъде идва потребността от тази промяна? Кой, както се казва с един отвратителен израз – я инициира, кой я иска? Кой от това, което тук наричаме малко условно академична общност, академична общественост, от този елит иска такава промяна? Институционално кой я иска – Съветът на ректорите, факултетни съвети ли, отделни мастити учени ли са направили такава подписка? Откъде идва този проект да се иска такава промяна под формата на демократизация?
След това, какво означава университетска автономия?. Това означава държавата да не се бърка в преподаването, предпочитанието, в научните дисциплини и в оценките. Но все пак в онези университети, които повече или по-малко са част от държавата – условно, това означава да нарушиш една традиция, която не е започната от държавата.
Тук проф. Камбуров е много прав – демокрацията в културата и в образованието не винаги означава равни възможности, при положение, че не всички са с равни качества и прояви. Създадена е една консервативна традиция, в добрия смисъл на думата, каквато е академичната традиция. Какво страшно има в това, че след 8 години непосилна бюрократична дейност трябва да се погрижим за академичното израстване на този ръководител на катедра? Не са ли му много - 3х4=12 години - да се занимава с администрация, бюрокрация, с проблема на кого да се даде парното съответната година?!
Имам впечатление, че се извежда от частен източник една идея, която точно обратното – посяга на правото на другите. Съвсем друг е въпросът, че тази модификация, за която пръв път чувам – на председателя Лютви Местан, може да даде право на отделни учебни заведения, знаем, че и там има същия климат, какъвто и тук, ние знаем, че те не са по-възвишени от нас при избори и при отношенията един към друг – това е ясно. И самата тази инициатива ми е ясно, много ми е ясно откъде идва. Но сега не говорете за такива неща, че едва ли не било насилие, че не могло да стане трети път и т.н. Нека малко се потопи този администратор в абстракцията на науката.
Не разбирам какво значи академична общност, но доколкото все още усещам нейния пулс и климата в нея, не смятам, че тя би одобрила такава промяна, аз не смятам това. И ще гласувам “против”.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Почитаеми проф. Пантев, съжалявам, че ще прибягна до една процедура, наречена реплика, защото не се чувствам комфортно точно на Вас да правя реплика, моля да ме извините, но такива са формалните изисквания на правилника, за да кажа, че аз не бих подкрепил законопроект, който да задължи академическия съвет или академическата общност на университета с каквото и да е.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Ние не можем…
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Ние сега го правим. Сега ние казваме, решаваме в закона, че едно лице не може да бъде трети мандат декан. Ние като законодатели сме си присвоили правото на тази преценка. Предложението, което правя, не е точно по законопроекта, който сега обсъждаме, е правото на преценка да се даде на общото събрание на университета – много моля. Аз не се чувствам комфортно да иззема правото на преценка на академическата общност. Твърдя, че академическата общност знае по-добре от мен дали някой заслужава да бъде трети мандат декан, ръководител на департамент, ръководител на катедра. Тя знае по-добре от мен. И вотът ми “за” закона е израз на моята скромност и на убедеността ми , че колкото по-малко се намесваме като народни представители в академическите дела, толкова по-малко се вземаме на сериозно и толкова по-правилна е политиката ни. Няма и грам демагогия в това. Завършвам с коментар на това, с което завършихте изказването си – че едва ли някой може да избере “х” или “у” за трети мандат. Напротив, тази редакция, която предлагам, никого не задължава. Дава изключително право на общото събрание на университета или на факултетния съвет да прецени кой да му бъде декан – това е всичко. Моля да не смесваме нещата, защото нямам като мотивация нарушаването на бог знае какви традиции. Защото, ако говорим за традиции, би трябвало да си дадем сметка откога е тази практика и отговаря ли на представата ни за традиция – дали е от 1995 г., от по-рано ли е, европейска практика ли е. Мисля, че в различните висши училища съобразно спецификата им може да има различна практика. Това също е част от свободната автономна територия на висшето образование в България.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще бъда много по-директен от всички колеги, изказали се преди мен. Те казаха, че ще гласуват “против” закона. Аз също потвърждавам, че нашата парламентарна група няма да подкрепи този законопроект.
На първо място, в него има нездрав интерес и това е видно. Колегите преди малко казаха и проф. Пантев попита също в крайна сметка кой и защо инициира тази поправка – много интересен въпрос.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Народните представители.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Кой и защо инициира. (Реплики на н.п. Татяна Калканова.)
Госпожо Калканова, аз мисля, че не Ви прекъсвах.
Кой и защо инициира тази поправка и защо точно в този момент. Това е отговорът на въпроса. И оттук можем да намерим хиляди оправдания или хиляди тълкувания как това всъщност е защита на автономията на съответния ВУЗ.
Причината за тази поправка са наближаващите избори за декани в много университети в България, следващи изборите за ректори, които минаха. Инициаторът на тази поправка според мнението на множество хора в държавата е проф. Воденичаров, който е декан на Правно-Историческия факултет в Югозападния университет “Неофит Рилски”.
Когато говорим честно, трябва да говорим честно. И това е причината цяло едно Народно събрание, цяла една Комисия по образованието и науката да се занимава и да мислим текстове и витиевати фрази как да угодим на един човек.
В крайна сметка мисля, че Народното събрание има достойнство. След като законът важи за всички, ще важи и за господин Воденичаров или за който и да е. Това е – законът досега е работил така. Ако в крайна сметка има желание от вносителите или от Министерския съвет, ние трябва да търсим комплексно решение на този въпрос – и за ректорите, и за деканите, и за останалите под тях в йерархическата стълбица. Всичко останало създава условия за корупция – директно ви казвам. Един човек, застоявайки се 8, 12 или повече години създава условия за корупция – ясно и категорично.
На следващо място, ние създаваме прецедент в държавата. Понеже няма друг вариант – дайте да изменим закона заради един човек. Мисля, че, първо, това е под достойнството на всяко едно Народно събрание. лично аз се срамувам като народен представител и ще го заявя публично пред трибуната, че Народното събрание провежда лобистка политика, обслужвайки един-единствен човек – заявявам това ясно и категорично и си нося отговорност за думите, които казвам в момента.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин Мурджов, към Вас има 3 реплики.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Искам да заявя, че чувам името на този господин Воденичаров за пръв път, не съм стъпвал през живота си в Югозападния университет и не знам кой какво преподава там. Знам, че заместник-министър Ваня Добрева преподава там, мисля, че сега вече не преподава.
Но аз да бъда лобист просто е глупаво предположение.
Смятам, че в академичната автономна рамка само ректорът би трябвало да бъде избиран от общото събрание, както при нас в БАН се избират директорите на институти, но те се назначават от председателя на БАН. Аз смятам, че ректорът трябва да се назначава от министъра след избора. Всичко останало надолу не бива да бъде подлагано на ограничения с едно-единствено ограничение – възрастта. Трябва да има ограничение за възрастта, за да могат да растат младите хора. Удължаването на мандата на деканите няма общо с това.
Изменението, което се предлага, според мен случайно е попаднало сега. Разговарял съм с няколко декани, единият от които беше само един мандат.
Винаги, дори и когато има мандатност, деканите винаги овладяват пространството и действат в полза на своите интереси, на своите виждания как да се развиват нещата. Но връзката декан-завеждащ катедра винаги е безспорна и те правят винаги едно и също нещо. Макар че единият винаги има повече административна работа, другият - по-малко административна работа, но мисля, че те са приблизително едни и същи лица.
Не мога да кажа нищо за директорите на колежи, там не съм компетентен, нямам отношение към това, но специално за деканите във вузовете горе долу познавам нещата, това е така.
Всеки има възгледи. Уважавам възгледа на проф. Пантев. Но пак заявявам, нямам никакви интереси: нито се готвя да ставам декан, нито съм бил, нито имам желание да заемам административни длъжности, каквито не съм и заемал.
Мисля, че това, което господин Местан е преработил и ни предлага, е логично да бъде прието и ще гласувам в този смисъл “за” законопроекта.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: След репликата на проф. Станилов нямам какво да кажа. Но исках да Ви направя реплика, господин Мурджов, че изказването Ви според мен беше дълбоко неуважително към колегите-вносители.
В крайна сметка всеки народен представител по Конституция има гарантирано право да внася законопроекти, да ги мотивира, както пък всички останали имат правото да изразяват мнение и да гласуват по тях.
Но да прехвърляте някаква мотивация…, всъщност Вие чухте мотивацията на проф. Станилов, повече коментари са излишни.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: И трета реплика, понеже два пъти се зададе въпросът чия е инициативата. Чета още веднъж: разглеждаме законопроект, внесен от народни представители Христо Величков, Петър Берон и Станислав Станилов. Всякакви други интерпретации наистина са обидни.
Дори преди малко аз зададох въпроса дали не е приключил изборът и на деканите, защото точно това снема съмнението от законопроекта, че се прави във връзка с избора на декани. Бог знае кога ще излезе на второ четене от пленарната зала този законопроект. И именно защото този законопроект се разглежда след приключване избора на ректори и много висши училища са приключили избора и на ръководителите на останалите звена, точно това обстоятелство снема от законопроекта съмнението за лобистки интерес, който стои зад вносителите, макар че нямам да говоря от тяхно име.
Позволих си да предложа идея, която да кореспондира плътно с университетската автономия, за да не заменим едно ограничение с друго ограничение за висшите училища.
Трето, ще припомня за тези, които не знаят, че факултетът не е юридическо лице, нито департаментът е юридическо лице. Нито колежът като основно звено на висшето училище е юридическо лице.
Разбира се, съвършено друг е въпросът с ректора, който управлява университета като юридическо лице и е съвършено друг въпросът с директора на колежа, когато той е самостоятелен. Затова вносителите се съгласиха, че ако ще има решение на този въпрос, то не може да засяга само деканите, а да засяга всички ръководители на основни звена под ректор или под директор на самостоятелен колеж. Има разлика между това да си ръководител на юридическо лице или на структура, която не е юридическо лице. Това е много важно уточнение.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Мисля, че започна да се опорочава целият дебат, а ние имахме процедура от края на предишното заседание дебатът да бъде приключен. Трябва да се доизяснят нещата все пак.
Искам обаче да информирам, господин председателю, с Ваше позволение, че в момента по информация на ректора на Югозападния университет тече Общото събрание на Правно-Историческия факултет за избор на декан в Благоевград. Много некоректно е да се нахвърляме към уважавани личности и в лицето на вносителите, и в лицето на проф. Воденичаров, или който и да е от академичната общност на висшите училища.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Да добавя, че в страната предстои да се извършат общите събрания с избор на декани, ректори, може би само на ¼ от университетите. Останалите приключиха. Общите събрания на няколкото медицински университета ще бъдат през м. март следващата година.
Най-напред се събират факултетите, прави се общото събрание на факултета, избира се деканът и след това се отива към избор на ректора. Това са строги, консервативни правила, които никога не се нарушават. Не може да се избира ректор, а след това да се избира декан.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Разбрахме Ви.
Действително в тази дискусия се проявиха редица недостатъци на действащия Закон за висшето образование, но това е друга голяма тема, с която вероятно ще се ангажираме.
Колеги, предлагам да се ориентираме към гласуване на внесения законопроект. Волята на народните представители ще определи становището, което ще представя на пленарното заседание.
Моля, който е съгласен Комисията по образованието и науката да представи становище на пленарното заседание в подкрепа на Законопроекта на Закона за висшето образование, № 754-01-133, внесен от Христо Величков, Петър Берон и Станислав Станилов на 26.09.2007 г., да гласува.
За 10, против 4, въздържали с 1.
Комисията по образованието и науката ще представи становище в подкрепа на законопроекта, с уточнение, че окончателната редакция, която Комисията по образованието и науката ще предложи, вероятно ще се различава съществено от текста на вносителя, защото това уточнение бе направено в хода на разискванията.

Преминаваме към т. 2 от дневния ред.
Уважаеми колеги! По отношение на този проект за решение Комисията по образованието и науката е една от четирите комисии, които трябва да представят становища за пленарното заседание на Народното събрание. Имам информация, че комисиите по въпросите на децата, младежта и спорта, по труда и социалната политика вече са разгледали проекторешението за приемане на Национална стратегия за детето.
Във връзка с тази точка гости на нашето заседание са госпожа Иванка Христова – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Кирил Атанасов – заместник-министър на образованието и науката, експерти от Министерство на образованието и науката и Министерството на труда и социалната политика.
За представяне на проекторешението има думата заместник-министър госпожа Иванка Христова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Току що в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта беше разгледана стратегията, която имам честта да представя и на вашето внимание.
В началото на 2006 г. при една промяна в Закона за закрила на детето по предложение на народни представители в текста на ЗЗД влиза текст да се приеме стратегия за всички деца в България, която стратегия да обхваща по-голям период. Това е основанието за създаването на тази стратегия.
Искам да кажа няколко думи по организацията на стратегията. В разработването й са участвали почти всички институции, които имат отношение към децата, и много неправителствени организации. Създадохме 2 работни групи, като първата беше само от заместник-министри на институциите, като беше ръководена от министъра на труда. Втората работна група включваше неправителствени организации и експерти от институциите.
Първата работната група създаде рамката на стратегията, съответно след това я прие. Втората, екпертната работна група работи няколко месеца по създаването на стратегията. След като имаше първи вариант на стратегията, тя беше обсъдена на няколко обществени дискусии във Велико Търново, Варна, София. Самата стратегия беше качена на сайта на Министерството на труда и социалната политика и всеки, който имаше отношение по нея и искаше да направи някакво предложение, имаше възможността в рамките на 1,5 месеца да го направи. Самата стратегия бе обсъдена и от детските съвети - обсъждания, които бяха организирани от Държавната агенция за закрила на детето. Заедно с това беше обсъдена и от Националния съвет за закрила на детето, който е към председателя на Държавната агенция за закрила на детето.
Няколко думи за стратегията. Всъщност Националната стратегия за детето 2008-2018 г. изведе като основна цел осигуряването на условия за ефективно упражняване на правата и подобряване качеството на живот на децата като условие за свободното им и пълноценно личностно израстване.
Тази основна цел всъщност е съпроводена от 4 оперативни цели. Първата оперативна цел е намаляване на детската бедност и създаване на условия за социално включване на децата.
Втората оперативна цел е осигуряване на равен достъп до качествена предучилищна подготовка и училищно образование за всички деца.
Третата е подобряване здравето на децата и насърчаване участието им при формиране и изпълнение на политиките, свързани с техните права и отговорности.
Самата стратегия се състои от три части. Първата част е анализ на състоянието в момента. Понеже при предишната комисия стана дума за цифрите, искам да кажа, че всички ползвани цифри са официална информация от статистиката.
На базата на анализа са изведени 11 приоритетни направления, свързани основно със семейната среда, жизнения стандарт, здравните грижи. Изведени са мерки, свързани с правото на образование, отдиха, с работата с даровитите деца.
Третата част съдържа мониторинга на стратегията. Нашето предложение, тъй като стратегията е 10-годишна, е на 3-годишен период да се прави доклад от председателя на Държавната агенция за закрила на детето по изпълнение на стратегията, и ако е необходимо да се предложи ревизия на самата стратегия.
По отношение на финансирането по Закона за закрила на детето всяка година се изработва една национална програма за закрила на детето, към която имат ангажименти всички институции – и за своите мерки, и за финансирането. Това е принципът, според който тези национални програми почиват върху тази стратегия за детето.
Няколко бяха конфликтните моменти по време на обсъждането на стратегията. Искам да ги кажа, защото вероятно ще възникнат въпроси.
Първият конфликтен въпрос е във връзка с децата с увреждания. Имаше цял разработен раздел към стратегията, но впоследствие работната група реши това да отпадне, тъй като това е стратегия за всички деца в България и децата с увреждания са част от тях. Не би било редно те да бъдат извеждани като отделна група в самата стратегия. Техните проблеми се третират в Закона за интеграция на хората с увреждания, както и в Закона за закрила на детето.
Другият по-сериозен проблем беше свързан с организацията на работата на всички институции, които се занимават с деца с противообществени прояви. Това, което ви предлагаме сега в стратегията, е решението на работната група.
ПРЕДС. ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Господин Атанасов, имате ли да добавите нещо във връзка с предмета на дейност на нашата комисия – образователния аспект?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРЧО АТАНАСОВ: Нямам какво конкретно да добавя. Това, което каза госпожа Христова, дава интегралното становище на нашето министерство. Ние я подкрепяме.
ПРЕДС. ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Колеги, имате думата за въпроси и мнения по отношение на пректорешението за приемане на стратегията.
Постъпила е една заявка от доктор Станчева от Българския зъболекарски съюз, която иска да вземе отношение.
Колеги, ще вземете ли отношение, или да дам думата на доктор Станчева? Заповядайте.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Колеги, доколкото разбирам, и експертните групи, и основното мястото за изработване на стратегията е Министерството на труда и социалната политика.
Господин Атанасов изрази мнение, че те подкрепят стратегията в частта за образованието на децата.
Бих искала да попитам доколко този документ би улеснил работата на различните ведомства и институции, като тръгнем по веригата отглеждане, здраве, обучение, равен достъп, равен шанс и т.н. – всичко, необходимо за нашите деца като бъдещо поколение на България.
Доколко има гаранции, че този документ, както има заявка за дългосрочност, до 2018 г., ще се отчита периодично пред принципалите, които ще координират дейността по изпълнение на основните задачи в стратегията, доколко и този документ, защото ние вече сме приели няколко такива в парламента под формата на национални стратегии и програми, би направил всички тези програми и дейности грижата за българското дете по-ефективни?
ПРЕДС. ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Моля да отговорят господин Атанасов и госпожа Христова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРЧО АТАНАСОВ: Аз ще започна отговора, ако е необходимо, госпожа Христова да ме допълни.
Това, което попита госпожа Гроздилова, е много важно и интересно, тъй като наистина всеки документ, който се прави, не е най-важното да бъде направен, а как той ще бъде приложен и дали наистина ще има добри резултати това приложение.
Отговорът не е еднопосочен, а е на няколко нива.
Считам, че основание за увереност, че ще бъде добре като положение и наистина ще бъде изпълнен, е самият характер на този документ – интеграция на работата на всички ведомства, които са записали в собствените си планове как ще работят в това направление. Един от пропуските досега е бил че някои ведомства нямат информация какво правят другите в това направление.
Тук идеята е всичко да бъде събрано и всеки да знае какво прави другият. И там, където нещата се допират или дублират, да се знае кой с кого има работа. Иначе понякога се получава припокриване или дори влизане в противното, в насрещното движение на другия.
Считам, че това ще бъде избегнато в този документ, тъй като всеки ще знае какво правят другите в това направление. Ще знае дали неговата дейност подпомага дейността на другия или пък обратно - затормозва я. Ако наистина се види, че я затормозва, всеки трябва да отреагира. В това отношение считам, че самата структура и характерът на този документ ще допринесат за неговото добро изпълнение и с положителни резултати.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Въпросът е изключително важен. Бих искала да отбележа, че досега системата за закрила на децата се намесваше тогава, когато рискът за детето вече е факт. Сега стратегията е за всички деца в България и за тези, които не са в риск. Тя има за цел да определи националните приоритети по отношение на всички деца – това е главното – повишаването на благосъстоянието на всички деца. Отделните подцели са четири. Първата е да се преодолее бедността при децата като основание за риск. Втората цел е образованието на децата, тъй като проблемът с отпадащите деца и с тези, които не посещават училище, е много сериозен. Третият проблем е здравеопазването на децата. Четвъртият основен приоритет, за който досега не сме говорили, е участието на самите деца при решаването на проблеми, свързани с тяхното детство. Тъй като това е междусекторна политика, която не може да бъде изпълнявана единствено и само от едно министерство, идеята на документа, когато се предлага да бъде приет, е точно тази. Ненапразно в закона беше записано този документ да бъде приет от Народното събрание, с което да се подчертае важността на самата цел на стратегията, а именно – повишаване благосъстоянието на всички деца в България.
ПРЕДС. ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Колеги, нека направя едно важно процедурно уточнение за нашите гости. Ние не можем да променяме текста на стратегията. В резултат на нашите дебати ние можем да кажем: “Да, потвърждаваме да бъде приета тази стратегия” или “Не, не го потвърждаваме”. Но това не е традиционен законопроект, в чийто текст да се намесваме между първо и второ четене.
Доколкото разбрах, както вие казахте в представянето си, експертни групи са работили, имало е широко обсъждане на този проектодокумент, но имайте предвид, че ние не можем да променяме текста на стратегията.
Колеги, заповядайте.
ИВАН СЛАВОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да приветствам подготвения документ от страна на вносителите. Изразявам разбирането, че идеята е не само актуална, но и утвърждаваща дълга на държавата да провежда последователна и отговорна политика за децата на България.
Искам да подчертая, че освен стратегия за политика, изработеният документ представя тенденции, които от една страна показват една недобра картина на работата за децата на Република България, но от друга страна са предпоставка за точно адресиране на комплекс от политики на цялата държава в редица области, свързани с децата.
Ясно се разбира, че без интегрирани усилия на институциите, които създава държавата, не може да има и адекватна оптимално разположена във времето промяна за резултатна работа в грижата на държавата към подрастващите поколения.
Мисля, че върху стратегията отделните министерства и институции на държавата има тепърва какво да произведат и като нормативна база, и като адекватна материална база, за да се осигури реализирането на стратегията в един дългосрочен план, и в частност, разбира се, и в по-краткосрочен план. Надявам се парламентът да подкрепи стратегията, а следващият парламент – с работата.
ПРЕДС. ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Има ли желаещи за въпроси или изказвания?
ИВАН СЛАВОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господа заместник-министри! Имам въпрос, може би насочен към госпожа Христова. Предполагам, че ако е правено такова обсъждане, то е правено от представителите на Министерството на труда и социалната политика, доколкото се обръща специално внимание на мястото и ролята на общините, има ли официално становище на Националното сдружение на общините в Република България п този въпрос? (Шум и реплики.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: По принцип почти всички документи се съгласуват с Националното сдружение на общините, така че те са включени в съгласувателната процедура. Освен това присъстваха, госпожа Чавдарова присъства на официалното обсъждане на стратегията на заседанието на Националния съвет за закрила на детето. Тяхното становище го има официално.
ДОНКА СТАНЧЕВА (главен секретар на Българския лекарски съюз): Искам с няколко думи да кажа на уважаемите господа, че нашият съюз като съсловна организация създаде специална програма за профилактика на оралното здраве на децата до 18-годишна възраст. Тази програма бе внесена и обсъдена в Комисията по здравеопазване и единодушно подкрепена. Чака своето финансиране, за да стартира от 2008 г. Тя е за тригодишен период. В нея са записани начините, по които ще бъдат отчетени резултатите й.
Ту съм, за да кажа на уважаемите депутати, че тя е абсолютно синхронизирана с Националната стратегия за децата за този дълъг период.
ПРЕДС. ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Благодаря, доктор Станчева, дотолкова, доколкото идеята е да има интегриран подход за грижата на децата, което е и целта на стратегията.
Има ли други изказвания, мнения или въпроси? Няма.
Моля да гласуваме Комисията по образованието и науката да подкрепи приемането на Решение № 702-03-32 за приемане на Национална стратегия за детето 2008-2018 г., внесена от Министерския съвет.
Комисията по образованието и науката подкрепя единодушно решението. Благодаря, колеги.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16.15 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:



Стенограф:
Виржиния Петрова
45 134 знака общо