---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА



П Р О Т О К О Л
№

На 23.01.2008 г. от 15.05 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката. То бе открито и ръководено от председателя господин Лютви Местан и от заместник-председателя госпожа Валентина Богданова.

***

ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, това е първото заседание за 2008 г. Искам да пожелая на всички колеги и гости много здраве и сполука през 2008 г.! Дай, Боже, да е успешна за образованието и науката, защото става ясно, че на 1.01.2007 г. наистина успяхме да завършим процеса на формално присъединяване на България към Европейския съюз, но реалната интеграция от гледна точка на дефинираните приоритети България да намери своето достойно място като страна-член на Европейския съюз и от гледна точка на социалния статус на българските граждани е въпрос преди всичко на реформи в образоването и науката, защото е ясно, че от това ще зависи доколко ще е конкурентна нашата икономика. Мисля, че върху нашата комисия попада много и много отговорна работа през 2008 г.
Уважаеми колеги, съгласно предварително обявения дневен ред имаме две основни теми:
1. ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ЗАКРИВАНЕ НА ЮРИДИЧЕСКИЯ ФАКУЛТЕТ В СТРУКТУРАТА НА ТЕХНИЧЕСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ - ВАРНА, № 702-03-39, внесен от Министерския съвет на 28.12.2007 г.
2. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА, № 802-01-1, внесен от Министерския съвет на 02.01.2008 г.
Имате ли някакви съображения или предложения по този дневен ред? Няма.
Моля, който е съгласен това да е дневният ни ред, да гласува.
Дневният ред е приет с консенсус.
Преди да преминем към дневния ред, искам да ви запозная с една заповед на председателя на Народното събрание от 2003 г., която се отнася до представянето на първичните документи, свързани с възнагражденията на народни представители. Считано от това заседание, вече има нов образец, който имам задължението да попълвам след всяко заседание на Комисията по образованието и науката. Имам задължението в нарочна графа да отразя основанията за отсъствия на народни представители от заседанията на комисията. Ако няма уважителна причина за това и не е отразена такава уважителна причина, ще следва финансова санкция за отсъстващия народен представител.
В тази инструкция към заповедта от 2003 г. за попълване на образеца се посочват основанията, уважителните причини за отсъствие от заседания на комисии, а те са болест, служебна командировка в чужбина или неплатен отпуск.
На заседанието на председателския съвет поставих въпроса, че тези 3 хипотези не могат да обхванат всички възможни уважителни причини за отсъствие от заседание на комисия. Най-вероятно в резултат на това съответната графа “забележка” ще бъде заменена с друга графа “други уважителни причини”, защото е възможно примерно заседанието нa Комисията да съвпада с форум, организиран от неправителствени организации или от министерство и да помолим колега да представи позицията на комисията. Явно това основание не попада в тези хипотези. Или нашето заседание съвпада със заседание на втората комисия, на която е член колегата. Ще бъдем достатъчно толерантни, но ще моля, за да не произтекат неволни финансови санкции за който и да било от вас поради отсъствие по уважителни причини, ваша следва да бъде инициативата да се обърнете към мен, за да отразя причината за отсъствието от заседанието на комисията.
Казвам всичко това с желание да ви информирам достатъчно рано и да се опитам да ви бъда полезен.
Който желае да се запознае със съдържанието на тази заповед и н инструкцията, може да го направи при госпожа Ели Михайлова, няма да е излишно.
По т. 1 от дневния ред. Проектът е внесен от Министерския съвет.
Гост на нашето заседание е доц. Ваня Добрева – заместник-министър на образоването и науката. Другите ни гости са господин Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика. Сред нас е и новоизбраният ректор на Техническия университет – Варна, доц. Овид Фархи. Желая Ви успешен мандат, господин ректор!
На заседанието ще вземат участие и експерти от Министерство на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика и от Агенцията по заетостта.
По т. 1 давам думата на доц. Ваня Добрева – заместник-министър на образованието и науката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, дами и господа! Представям на вашето внимание Решение на Министерския съвет № 865 от 25 декември 2007 г. с предложение до Народното събрание за закриване на Юридическия факултет в структурата на Техническия университет – Варна.
Факултетът е създаден през 1991 г. при действието на Закона за академичната автономия. Във връзка с правомощията си по този закон, чл. 3, ал. 1 Техническият университет - Варна на 11.11.1991 г. взема решение за откриване на хуманитарен факултет, след което през 1993 г. отново с решение на Общото събрание на Техническия университет се преименува в Юридически факултет.
През м. септември 2001 г. Акредитационният съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация отказва институционална акредитация на Техническия университет – Варна, с мотиви: несъответствие между названието на висшето училище и провежданото обучение по специалност “Право” в Юридическия факултет, както и неспазване на изискванията на чл. 26, ал. 1 от Закона за висшето образование за численост на хабилитирания научнопреподавателски състав на факултета на основен трудов договор в Техническия университет – Варна.
Отправена е препоръка към ръководството на висшето училище за закриване на Юридическия факултет. При повторна процедура за институционална акредитация през 2003 г. университетът е акредитиран без Юридическия факултет в структурата си. През учебната 2001-2002 г. Министерският съвет не е утвърждавал прием за обучение на студенти по специалността “Право” в Техническия университет – Варна. На свое заседание от 26.02.2007 г. Академичният съвет на Техническия университет – Варна взема решение за закриване на Юридическия факултет, потвърдено и от заседанието на 11.06.2007 г.
Студентите, които не са дипломирани към настоящия момент, ще довършат обучението си в Юридическия факултет на Великотърновския университет “Свети св. Кирил и Методий”.
Проектът за закриването на факултета е внесен по предложение на Академичния съвет на висшето училище. Обръщам внимание, че проектът на решение на Министерския съвет към проекта на решение на Народното събрание бе разгледан миналата седмица в Правната комисия, където бе единодушно подкрепен.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, обръщам се с апел да подкрепите решението на Министерския съвет за закриването на Юридическия факултет към Техническия университет – Варна.
(Отправя покана от името на вицепрпемиера господин Даниел Вълчев за участие в Кръгла маса, организирана от Министерство на образованието и науката, посветена на обучението по религия в българските училища.)
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, госпожо Добрева. Благодаря и за поканата.
Уважаеми колеги,, откривам дискусията по проекта за Решение на Народното събрание за закриване на Юридическия факултет в структурата на Техническия университет – Варна.
Имате думата.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Уважаеми господин председател, госпожо заместник-министър! Аз подкрепям закриването на Юридическия факултет към Техническия университет – Варна. Това е една нова, но и стара новина, защото ние фактически прекратихме приемането на студенти в специалност “Право” през 2002-2003 г., а бившата Атестационна комисия предложи при институционалната акредитация на университета Юридическият факултет да не бъде включван в структурата на Техническия университет – Варна.
Искам тук да отбележа няколко въпроса относно мотивите.
Мотивът е основно въз основа на чл. 26, защото по закон факултетът трябва да разполага с най-малко 40 души преподаватели на постоянен трудов договор и факултетен съвет от най-малко 25 души, от които ¾ трябва да бъдат хабилитирани лица, т.е. около 18 души. Те не отговарят на тези изисквания, но за съжаление в страната не само те не отговарят на тези изисквания.
Защо се взе това решение?
Аз не приемам мотива в проекта за решение, че Юридическият факултет не е от областта на обучение на Техническия университет – Варна. В Техническия университет в Мюнхен има факултет по медицина…
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Който освен това е един от най-силните факултети в Европа.
ИТЪР КАМБУРОВ: Освен това трябва да ви кажа, че това е в унисон с нашия закон, който казва, че един университет може да бъде такъв само при участие на най-малко 2 научни направления в дадения ВУЗ. За съжаление ние направихме по инерция всички университети.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря на проф. Камббуров.
В подкрепа на това, което каза той, а не като реплика, действително няколко са университетите в България, които биха заслужили определението за университет. Може би към тях трябва да причислим и Тракийския университет в Стара Загора. Това беше много интересен проект, който сля 3 висши училища в един университет. Мисля, че този проект още не е оценен подобаващо.
Госпожо Добрева, обръщам се към Вас и към новоизбрания ректор с няколко въпроса.
Основанията да ги задам извират от задължението, което органът, който издава акта за закриване на едно юридическо лице или на една структура, има отговорността да уреди отношенията, които остават неуредени след акта на ликвидацията.
От 2002-2003 г. няма прием в Техническия университет – Варна. Да отворя скоба – би трябвало да няма прием, защото няма утвърден такъв прием с решение на Министерския съвет, както гласи законът.
Но моят въпрос е, защото не виждам в проекта за решение коментар и в мотивите на вносителя: защитени ли са правата на онези студенти, които са приети преди 2002-2003 г., т.е. на легално основание, законно приетите студенти, които поради една или друга причина не са се дипломирали.
Уважаеми колеги,, отговорът, който получихме в аванс от заместник-министър Добрева, категорично не ме удовлетворява, защото студенти, приети през учебната 2002-2003 г., завършили семестриално обучението си, но не са се дипломирали, защото не са се явили поради една или друга причина на държавен зрелостен изпит, или са се явили на такъв изпит, но са покрили един или два от компонентите на този изпит, остава им само един, при какви условия ще завършат? Такъв е въпросът ми.
С едно свое непреодолимо решение Академическият съвет на приемащия университет казва, че ще им даде шанса да завършат обучението си в Търново, ако тези студенти, които вече са завършили семестриално обучението си, повтарям, положили са успешно един или два от държавните изпити, следва да се явят на осем до десет приравнителни изпита.
По отношение на студенти, приети в Техническия университет – Варна да се обучават на законно основание, това ми звучи като едностранно променяне на условията на договора, което означава и нарушаване на правата им. Искам да получа категоричен отговор за съдбата на семестриално завършилите студенти, приети преди 2002-2003 г.
Смятам, че трябва приоритетно да държим сметка за интереса на тези студенти, защото те не са виновни затова, че техният университет поради една или друга причина не е покрил стандартите, след като държавата е обявила приема. И че след обявен с акт на Министерския съвет прием те са придобили статут на студенти.
Това е първият ми въпрос.

В зависимост от отговора му ще задам още въпроси, но държа да получа ясен отговор на първия си въпрос.
Бързам да кажа, че въобще не е дискусионен въпросът дали подкрепяме или не подкрепяме проекта за решение. Естествено го подкрепяме. Ние не можем да се противопоставим на една самооценка на академическото ръководство на Техническия университет – Варна, че няма ресурсите да провежда обучение по тази регулирана специалност.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ ДОБРЕВА Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, вярвам, че ще се съгласите с мен, че държавата има ангажимент точно за студентите, за които е отпуснала прием. Както Вие споменахте, последният утвърден прием е учебната 2001-2002 г. Би следвало уважаемите студенти да се дипломират през 2006-2007 г. Смятам, че ректорското ръководство и Академичният съвет е постъпил изключително благородно в случая, изчаквайки максимално студентите да се дипломират, отлагайки решението за закриване на факултета във възможно време, за да се даде шанс на недипломираните студенти.
Вашият въпрос по-скоро засяга чл. 91, ал. 5, т. 5, където действително ректорът на университета проявява голяма инициатива, давайки възможност да продължат, да се дипломират във Великотърновския университет. Както добре всички знаем, студентите биха могли да завършат, където решат, и да държат държавните си изпити.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря за отговора, но искам да Ви кажа, че той само частично ме удовлетворява, поради простата причина, че вие презумирате виновно незавършване от всички през учебната 2001-2002 г. Ако е така, няма проблем.
Но ако има студенти, може да са 1-2-5-7, дори да е само един, представете си поради заболяване, майчинство, други семейни уважителни причини, не е успял да се дипломира в този срок и е завършил семестриално през тази учебна година, как ще защитим правата на този гражданин? Проектът на решение на Народното събрание и решението на Министерския съвет не може да стои над правата на гражданите.
Имаме ли право този студент, който с нищо не е виновен за стеклите се обстоятелства, да го подложим на 10 приравнителни допълнителни изпита в Софийския университет?
ЗАМЕСТНИКІМИНИСТЪР ВАНЯ ДОБРЕВА: Аз се учудвам, уважаеми господин председател, Вие сте абсолютно прав в своята благородна загриженост, но не разбирам в какво отношение са нарушени правата на студентите, защото те не са един или двама. Мисля, че за хора, които имат тежки социални или здравословни проблеми, това е в правомощията на висшето училище и то би могло да го реши.
Тук става въпрос за едно по-различно число – от 20 души. Ако всички те имат проблеми, ние бихме водили разговори, но не сме в състояние, уважавайки дълбоко демократичните традиции в университетите, да даваме предписания и да се обръщаме и диктуваме как да решават проблемите със своите студенти.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Госпожо Добрева, това е единственият проблем, който е свързан с проекта за решение, затова си позволявам да водя този диалог с представителите на вносителите.
Много моля да ме извините. Тук става въпрос за следното. Ако тези 20 души, завършили семестриално университета-майка, в който са приети на законно основание, при положение, че са завършили семестриално, сега трябва да се явят на още 10 семестриални изпита, защото числото на изпитите е между 8 и 10 – това е нарушаване на техните права. И питам: с какво те са виновни? Не пледирам да наложим на Академичния съвет на Великотърновския университет някакви императиви. Не съм казал това. Но не може да си затворим очите пред този реален проблем.
Ще Ви кажа, че има възможност университетът да проведе една изпитна сесия, ако трябва да спазим правата, ако няма друг изход. Ако е необходимо, да се водят още разговори до приемането на акта, на решението на Великотърновския университет, ако трябва, по линията на двустранното споразумение, ако трябва, да осигурим поне един университет, който ще уважи положените изпити и да решим какво да правим. Ако два от държавните изпити са положени пред една изпитна комисия, а последният – пред приемащия университет, кой университет ще издаде дипломата? Явно приемащият университет на основание само на един положен изпит. Това също е проблем. Мисля, че се нуждаем от малко по-ясен отговори на тези казуси, защото ако съм на мястото на който и да е от тези студенти, ще си потърся правата по съдебен ред и ще ви кажа, че вероятно категорично ще спечеля, ще искам да ми се защитят правата. За това иде реч. Ясно е, че се закрива Юридическият факултет. Няма начин, той се е самозакрил, това е ясно, но какво правим с тези 20 семестриално завършили, повечето от които имат положени един или два успешно взети държавни зрелостни изпита. Тепърва да ги върнем назад да полагат семестриални изпити е нарушаване на права, колеги. Аз няма да подкрепя проекта за решение в този вид – т.е. без уточнението какво правим с тези 20 семестриално завършили. Нямам никакъв личен интерес, нищо лично.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Имам въпрос към доц. Близнашки. Стажът на юристите колко години е?
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Шест месеца.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: И се счита за трудов стаж, нали? Единствените студенти, на които трудовият стаж като стажанти се зачита. И след стажа се полага държавен изпит?
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Не, преди това.
ИТЪР КАМБУРОВ: Общо колко семестъра е обучението?
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Девет семестъра и с последната година – десет семестъра.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Стажът им е след придобиването на дипломата, защото стажът е за придобиване на правоспособност. Иначе с дипломирането си те стават магистри.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми колеги и гости, уважаеми господин ректор! Разполагам с копие от споразумението с проф. Лечкоступ – ректор на Великотърновския университет. Искам да Ви попитам, когато специално по т. 3 от споразумението се вменява в задължение на семестриално завършилите и положили поне един държавен изпит да запишат още един семестър във Великотърновския университет, да държат приравнителни изпити и отново да се явят на държавни изпити, какви бяха мотивите, които Вие като ректор на Техническия университет – Варна, и проф. Лечкоступ споделихте, за да се стигне до точно такава точка в споразумението? Смятам, че по-скоро тук коментарът трябва да бъде по това споразумение, което сте подписали като ректори, отколкото да бъде атакувана заместник-министърът на образованието и науката.
ОВИД ФАРХИ (ректор на Техническия университет – Варна): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В дадената ситуация моята роля може би е най-тежката, защото е много тежко един ректор да се занимава с такъв проблем – не само да закрива структура на университета, който управлява, но и да се старае да защити правата на студентите. Искам да знаете, че става дума за 53 студенти, от които 19 са в процедура на държавно дипломиране. Държавните изпити се полагат пред специални комисии, които заседават през м. март, април и май. Те не са комисии само на нашия университет.
Аз влязох във функции на 21 май 2007 г. и бях поставен пред дилемата едновременно да стартира институционална акредитация на нашия университет, структурите на университета да отговарят на изискванията на закона и едновременно проблема със специалност “Право”, който за съжаление моят предшественик не беше решил до момента. И аз съответно трябваше да изпия горчивата чаша до дъно. Тези млади хора имат своето желание да се дипломират. Разбирам Вашите доводи, че причините за това, че не са се включили в съответния процес на дипломиране, са били различни. За съжаление, когато законодателят е взел решение за прекратяване на съответно обучение по право, не е предвидил, че има възможност някои студенти по някакви причини – субективни или обективни, да продължат обучението си още известно време, тъй като не са могли да влязат в общия график. Аз като ректор трябваше да реша проблема. Потърсих възможности за това тези студенти да продължат някъде. Тъй като с проф. Лечкоступ сме в много близки отношения, се обърнах към него с молба и той я прие. За съжаление Академичният съвет постави тези условия, аз ги приех и бях принуден да подпиша протокола, т. 3, която не ме удовлетворяваше. Но това означаваше, че иначе аз няма да дам никакъв проработен път, никаква утъпкана пътека на тези студенти къде да отидат и завършат образованието си.
Впоследствие за мое щастие Варненският свободен университет зае друга позиция, дори когато пътувах насам, говорих по телефона с доц. Петър Христов, който е декан на съответния факултет. Проведени са разговори с Министерство на правосъдието. Тези наши студенти, които бъдат записани там, да бъдат представени в общ списък заедно със студентите на Варненския свободен университет и да могат да положат оставащите им един-два изпита, за да могат успешно да се дипломират.
Уважаеми народни представители, обръщам се към вас със следната молба. За съжаление този проблем е като че ли в резултат на това, че кредитната система, която трябва да функционира в България от 2004 г., по субективни причини по моему отново не функционира. Отделните университети декларират, че приемат кредитната система, издаваме академични справки и дипломи със съответни кредити, но когато става дума за мобилност, дори като декан аз дълги години имах проблеми със студенти, изпращани в Германия или Франция, защото при завръщането нашите катедри не възприемат полаганите там изпити, въпреки че ако гледаме някои класации, нашият университет е по-назад от тези университети. Академическите общности са доста затворени и всеки счита, че трябва задължително да бъдат изпълнени изискванията на конкретния учебен план, а не да се отчита кредитната система или в дадената регулирана професия онези записани няколко дисциплини, списък от дисциплини, които задължително трябва да влизат в съответния учебен план.
Дано по някакъв начин със законодателно решение или по друг начин да се наложи тази кредитна система, защото не виждам как ще можем да правим в рамките на Европа мобилност. В резултат на този проблем трябва да кажа, че средствата, които постъпват за мобилност в нашия университет, не можем да използваме напълно. Студентите си казват защо да губят месеци, семестър или години в чужд университет, след като при завръщането им няма да им бъдат признати съответните изпити и дисциплини. Според мен това е един ужас.
Господин председател, аз бих станал инициатор да влезе в проекта за акт на Народното събрание и този проблем и да поискам законово решение на проблема, тъй като трябва да се даде възможност на студентите да завършват образованието си, да се обучават в наши университети.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря за отправената препоръка, включително по отношение на кредитната система.
Колеги, имаме реален проблем, който се отнася до 20 души, семестриално завършили. Забележете, всеки един от тях съгласно т. 4 от споразумението, наред с това, че трябва да се яви на допълнителни семестриални приравнителни изпити, ще трябва да плати такса от 180 лв. такса за прехвърляне, след което ще трябва да плати такса за един семестър обучение, втори път, и трети път, 50 на сто върху семестриалната такса за акта на завършването, за издаването на един документ. Ако съм на мястото на който и да е от тези 20 студенти, ще откажа да платя тези пари. Платил съм ги вече, завършил съм семестриално. Откъде накъде някой ще ми прибира 180+450+275 лв., което става приблизително 1000 лв. Защо? С какво съм виновен аз, че моят университет се закрива?
Аз ще подложа проекта на гласуване. Но преди да влезе в пленарна зала, ще призова колегите към отговорност, тъй като ние ще понесем солидарно отговорността за щетите, които нанасяме на гражданите. (Силен шум и реплики.)
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Уважаеми колеги и гости! Нямах намерение да вземам отношение, твърде лесен ми се виждаше казусът, поставен в първата точка, но нещо си го усложнихме.
Господин председателю, този проблем според мен не е наш.
Господин Фархи, Вие откога сте ректор на Техническия университет – Варна?
ОВИД ФАРХИ: От 21 май м.г.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: След като вие не осъществявате прием в този факултет от 2002 г., защо факултетското и ректорското ръководство досега не са предвидили опция за завършването? Защото господин председателят е изцяло прав. Аз не съм съгласна с Вашия коментар за непризнаване на мобилността.
Моят скромен опит показва, че без да има решение на Академичния състав на факултета или на висшето училище, студентът, който иска да се прехвърли, има потвърждение от висшето ръководство, но бива препращан към преподавателя той сам да прецени. И при пълно съвпадение не само на учебния план, но и на учебната програма, оценката не бива призната. Извинявайте, това не е законодателен, а по-скоро морален проблем, не зная.
Така, както отговорихте, аз не виждам, господин председателю, как бихме могли да помогнем тези деца да завършат нормално, ако няма ясна воля от страна на училището-майка. Проблемът е там. И със съдействието на Министерство на образованието и науката на тези млади хора трябва да се осигури възможността не само да им се признаят изпитите, но и да завършат.
Това е стар казус. Как, господин председателю, можем законодателно да го променим? Не бих искала да ги връщат, защото не можем да предвидим към колко изпита ще ги върнат обратно, при положение, че те официално са завършили семестриално.
Аз не бих подкрепила това решение, докато не получим ясен отговор за съдбата на тези деца.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: През м. септември те не са се явили на държавни изпити. Никой не им е организирал държавни зрелостни изпити. На тях вече са им нанесени включително материални щети. Те закъсняват с 1 година с реализацията си в живота. Това е огромен проблем. Имайте предвид, че това ще го коментираме в пленарната зала.
След като още през 2003 г. става ясно, че има отрицателна акредитация, къде е инициативата за закриването – това е работа на изпълнителната власт. Защо този проект идва чак през 2008 г.?
Защо с бездействие лишихме тези деца от реализация за 1 година като дипломирани специалисти? Не можем да се поставяме над тези отделни съдби. Тезата за малката и голямата правда отдавна трябва да е оставена в миналото.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми господин председател, много се радвам за защитата на тези идеи, които Вие реализирахте пред нас. Но тук става въпрос за нещо, което ми се струва, че е във ваши ръце като законодатели. Тук става въпрос за учебни планове. Неслучайно се говори за академична автономия. Вие по-добре от мен знаете, че намесата на държавата в академичната автономия е изключително сложна. Ние нито можем да упражним каквито и да било функции, нито да предприемем закриването на дадено звено, ако няма решение на Академическия съвет. Тук мисля, че проблемът не е точно в изпълнителната власт, при положение че тя спазва законовите разпоредби.
Що се отнася до студентите, ние също обмисляхме този вариант. Ще поемем инициативата да проведем разговори.
Пак повтарям: студентите не са задължени да се дипломират или да продължат във Великотърновския университет. Те биха могли да издържат своите държавни изпити във висши училища, които съответстват на учебните дисциплини, по които имат положени изпити. Както знаете, има и други правни факултети в България. По наша справка те всички са завършили семестриално. Това означава, че и в Софийския университет, и в Благоевградския университет – там, където има правни факултети, тези студенти биха могли да държат своите изпити.
Пак повтарям, това е въпрос на академична автономия. Не вменявайте на изпълнителната власт каквито и да било несвойствени за нея функции.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Смятам, че доц. Близнашки най-добре ще вземе отношение. Няма защо да се впускаме в миналото. Знаем една дузина юридически факултети в страната, много се говореше, че ще бъдат закривани. Но когато чета обявите, обикновено се казва: предпочитат юрист, завършил Софийския университет. Нека оттам си направим изводите.
Виждам деликатната ситуация на доц. Фархи – ректора, защото… Не разбрах дали всички са завършили семестриално – разбрах че само 20 от 53 са завършили…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ ДОБРЕВА: Едно уточнение: Тази цифра 20 е утвърденият брой студенти за прием, която е утвърдена от Министерския съвет. Министерския съвет е утвърдил прием на 20 студенти по специалност “Право” през 2001-2002 учебна година.
Ние сме изчакали, вече седма година и от тези 20 души досега не знам колко не са се дипломирали. Има 20 приети 2001 г. Допускаме, че от тези 20 души може да има един-двама-трима, които не са се дипломирали. Сега е вече седма година след приема – това е нашата презумпция.
Разбира се, че се опитваме в т. 2 на решението да уредим тяхното положение, като дословно казваме, че недипломиралите се студенти довършват обучението си по същата специалност в Юридико-историческия факултет на Великотърновския университет. Великотърновският университет е университет, който вече има програмна акредитация по право, един от трите университета, получили акредитация да обучават студенти по право…
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Откровено съжалявам да чуя това, което чувам сега, защото разбирането ни за демокрацията трябва да бъде не петима, не двадесет, а на един да са нарушени правата в резултат на това, че трябва да плати 1000 лв. в резултат на нашия акт и да се яви на 8-10 допълнителни изпита, все едно светът се е срутил. Извинете, но недейте тук да представяте количествения аргумент. Не били кой знае колко хора. Това можеше елегантно да се реши и с посредничеството на министерството в хода на преговорите, без императиви.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Вземам повод от последните Ви думи.
Не смятам, че сме изправени пред законодателен казус.
Все пак, има ситуация, при която след като Акредитационната комисия е констатирала невъзможност, дала е препоръки да бъдат отстранени определени недостатъци, очевидно не са могли да се справят, да попълнят преподавателския състав, и тук забавянето на Академичния съвет – това е истината.
Има сключен договор. Има свобода на договарянето. Ние не трябва да се изживяваме като всемогъщи фактори, които могат да се намесват във всякакви подобни отношения. Ние трябва да проявим загриженост и това, което можем да направим при тази ситуация, съобразявайки се с автономията, е да дадем срок на ръководството на Техническия университет – Варна да потърси решение, защото е очевидно, че тези хора, които са влезли в процедура по държавен изпит, не могат да бъдат връщани назад.
Държавният изпит ще покаже. Смисълът на държавния изпит е да въведе еднакви изисквания за цялата страна за всички вузове. Т.е. критерият е именно държавният изпит и той не може да се преразглежда отново.
Друг е обаче въпросът, че незавършилите семестриално трябва да си минат по новите учебни програми на вузовете, където отиват да завършват своето образование. Не знам какъв срок да им дадем, може би 1 месец – нещо такова, да се намери бързо решение със съдействието на министерството. Очевидно във Варненския свободен университет няма да имат такива завишени изисквания и хората могат да се явят на такъв държавен изпит. Тези сесии приближават. Най-вероятно по публично-правни науки аз ще изпитвам. ((Шум, мях, оживление.)
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, доц. Близнашки, опасявам се, че тази препоръка не бихме могли да изпишем като реквизит на самия проект за решение, но те могат да бъдат част от мотивите, с които евентуално народните представители биха подкрепили или не този проект за решение.
Позволете да попитам това какво означава: срокът, който им даваме, не означава, че спираме проекта за решение?
Приемайки, даваме препоръка това да се отрази в срок до…
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Със съжаление трябва да кажа, че ако студентите решат да съдят някого, това ще бъде ръководството на Варненския свободен университет.
ОВИД ФАРХИ: Мисля, че ще бъда щастлив, ако имам права и нашият университет има права да представи тези студенти за дипломиране пред държавните комисии – те не са наши, а на министерството. Само това се иска от нас. И тогава няма да имам никакви законови ограничения да ги представя.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Колко от тях не са завършили семестриално?
ОВИД ФАРХИ: Разликата между 53 и 19. Семестриално са завършили 19 души. При тях проблемът е тежък. Другите попадат под общия знаменател на студентите, които се прехвърлят от един в друг университет. След академична справка те могат да се прехвърлят.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин ректор, нека не смесваме нещата. Нито един мой колега не поставя въпроса за незавършилите семестриално. Те вървят по общия ред, ще се прехвърлят, ще приемат условията на приемащия университет. Имат време да се явят и на приравнителни изпити и т.н.
Въпросът е за завършилите семестриално 19 души и положили някои от държавните изпити. Този въпрос наистина е тежък. Те не могат да бъдат върнати назад, за да положат някакви допълнителни семестриални изпити. Това означава някой да им отнеме правото на издържали държавен изпит. Това вече е факт, то не може да се отнеме. За това иде реч. Ние трябва да намерим решението за 19-те завършили семестриално. Какви са причините е друга теза.
Съжалявам, включително без нарочна уважителна причина, но се е случвало на всеки да прекъсне един семестър или една година. Защо това трябва да бъде непременно виновно поведение на студента? (Шум и реплики.)
Естествено, че има.
Въпросът, който господин ректорът постави, беше дали е възможно да се назначи държавна изпитна комисия – за това става въпрос. Дайте отговор на този въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ ДОБРЕВА: Много се извинявам, че пак се намесвам, въпреки че законът не ни го вменява и ние по закон нямаме подобни правомощия да уреждаме подобен род взаимоотношения, пак казвам, в § 2, т. 2 на държавните изисквания се предполага, че подобен тип отношения за обучение в регулирана специалност “Право” и прехвърляне на студенти от едно висше училище в друго се урежда спрямо правилниците на висшите училища, които са част от тяхната автономия, или с договорите на ректорите, но от името на Министерство на образованието и науката ние наистина, доколкото имаме тези законови правомощия, бихме подпомогнали справедливото уреждане на този въпрос.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Госпожо Добрева, за да не се въвеждаме взаимно в заблуждение. Тази алинея, на която се позовахте, до Вас е шефът на Правния отдел на Министерство на образованието и науката, засяга случаите, когато прехвърлянето на студента е негова инициатива, лична воля, а това е форс мажор, това е нещо съвършено различно. Много се извинявам.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ ДОБРЕВА: Аз не виждам точно как законово университетът ще организира държавна комисия при закрит факултет и при липса на акредитация. Това чисто логически не виждам как ще стане.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Госпожо заместник-министър, Вие сте абсолютно права. Не може факултетът да се закрие и ние да провеждаме държавен изпит по право. Това не можем да правим. Дори да отложим закриването, те няма да завършат всичките. Примерно могат да завършат 8 души, а останалите 11?
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Никой не пледира закрит Юридически факултет да провежда държавен зрелостен изпит – извинявам се. Той още не е закрит. Чудя се защо не е проведен този държавен зрелостен изпит през изтеклата година, когато той още не е закрит. Минимум този въпрос ще зададат студентите, когато си потърсят правата.
Извинявам се, но единственият начин този въпрос да се реши е прехвърлянето на студентите да не е за сметка на нарушени техни права. Това не може да се регулира чрез акта на Народното събрание. Смятам, че отговорът как може да стане това трябва да ни даде вносителят на проекта за решение и ръководството на университета. Ние като комисия сме длъжни да зададем тези въпроси.
Ако решението на въпроса е от ранга на закон, тук вече чухте доц. Близнашки, ние ще поемем нашата отговорност, но понеже не е, този въпрос не може да виси в публичното пространство. Моля, кажете какво ще правим! (Шум и реплики.)
МИРОСЛАВ МУРДЖВ: С интерес следя дебата, Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин ректор! (Шум и реплики.) Нямам амбиция, мисля, че други упражняват тази функция. Това е, както се казва, една загадка, която възприемам в кръга на шегата.
Мисля, че тук разискваме два различни казуса. Единият, чисто законодателният, е ясен. Има предложение на Министерския съвет за закриване на един факултет. Доколкото виждаме, той не отговаря на дадени критерии, ясно е, закриваме факултета. Ще го предложим в залата и тя ще реши. Тази инициатива на Министерство на образованието и науката е похвална.
Но се надявам, както казаха мои колеги преди това, да не закриваме само отделни факултети, но и да закриваме цели университети, защото има такива, които не отговарят на абсолютно никакви критерии, обучават къде ли не.
Една реплика към господин Местан. Господин Местан, питате защо тези студенти, учейки през 2003 г., чак сега Министерство на образованието и науката се е сетило да предложи закриване на този факултет. Аз питам: кой управляваше България през това време? (Шум и реплики.) Движението за права и свободи заедно с Национално движение Симеон Втори. Не ни питайте нас, защото Вие можете да дадете отговор на този въпрос и мисля, че отговорът ще бъде положителен. Сигурно ще има форсмажорни обстоятелства.
Ако се върнем сериозно на въпроса, несъмнено е важно какво се случва с тези студенти. Несъмнено е важно, че договорът, от който аз също имам копие, утежнява тяхното положение – първо като чисто образователна процедура, че тези, които са държали държавен изпит, трябва да се върнат, да изкарат един семестър, отново да държат приравнителни изпити, което на практика за мен означава да се върна в първи курс. Но това са договорни взаимоотношения между два автономни университета.
Друг е въпросът за таксите, които взаимно ще си определят.
Но мисля, че ние нямаме право да коментираме този въпрос, защото това са договорни отношения между Търновския университет и Техническия университет – Варна. Ние можем да изразим становище, да помолим министерството въз основа на законовите катове, които имат, да предоставят възможност не само при утежняващи условия тези студенти да си завършат образованието, а да се създадат възможности и при други условия – по-разумни и облекчаващи самите студенти, защото студентите не са виновни, че университетът не може да им даде диплома. Тук съм абсолютно съгласен с Вас. Но мисля, че не е редно повече да коментираме този акт - Министерство на образованието и науката да бъде арбитър, защото то не може да е законодател. Министерство на образованието и науката трябва да създаде необходимите условия не само във Великотърновския университет, но и някъде другаде при по-пълноправни условия тези хора да си получат дипломите, да си вземат образованието и оттам нататък да са живи и здрави.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Моля да ме извините, но в присъствието на доц. Близнашки – преподавател по конституционно право, аз не бих могъл да отговоря на Вашия въпрос. Само скромно ще споделя, че въпросът кой управлява не стои по-високо от принципа за разделение на властите и кой има по закон инициативата да предложи закриването на едно висше училище. Мнозинството може и да е ваше, но инициативата за това не може да дойде от нареден представител. Ние нямаме такава инициатива, единствено Министерският съвет може да има такава инициатива. Позволих си тази реплика от гледна точка на разделението на властите, отговорностите на съответните власти.
Що се отнася до впечатлението, че може би излишно поставям тези въпроси, позволете да не се съглася, защото смятам, че трябва да бъдем отговорни. Има основен принцип: този, който издава актът, поема отговорността за неуредените взаимоотношения, които остават след издаването на акта. Минимумът, който можем да направим, е по посока на едно удачно предложение на доц. Близнашки. Ако трябва, като т. 2 или т. 3 от прокета за решение да задължим , без да разписваме конкретна посока, да задължим Министерския съвет и ВУЗ-а да уредят тези взаимоотношения. Мисля, че това можем да направим. И да дадем срок за уреждането на тези взаимоотношения. Това най-малко бихме могли да направим, за да съхраним интереса и на студентите. (Шум и реплики.)
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колеги, ако позволите, ние до безкрайност можем да коментираме този проблем, по който сред членовете на Комисията има очевидно единство. Това е, че има решение на Министерския съвет, взето в съответствие със Закона за висшето образование, и ангажимент на Народното събрание да изпълни своите правомощия по чл. 9 – ако не бъркам – да се произнесе по това решение на Министерския съвет. Става дума за един факултет, който от 8 години не приема студенти, който на практика няма ресурси, за да съществува и за който Националната агенция за оценяване и акредитация отдавна се е произнесла.
На този фон, при тези обстоятелства не можем да кажем нищо друго, освен че подкрепяме решението на Министерския съвет. Ние нямаме аргументи да не го подкрепим.
Има обаче един проблем, който събуди тук доста сериозна дискусия.
Опасявам се, че актът на закриване на един факултет няма да е единствен. Господин ректор, с цялото си разбиране, че срещу нас стоят човешки съдби, които по една или друга причина имат проблем в момента, не можем да правим специално законодателство за дипломирането на тези 19 човека.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Това са 5 години – от 2002 до 2007 г.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Съжалявам, не съм сметнала точно.
Освен това пред нас има решение на Академичния съвет и подписано споразумение между Вас и ректора на Великотърновския университет, на база на което е взето и решението на Министерския съвет. Ние не можем да променим клаузите в споразумението.
Ако се питаме, аз разбирам ректора, тъй като той е с мандат, започващ сега, и му се налага да прави това, което никой преди него не е свършил от доста време, блазни ме мисълта защо не попитахте Варненския свободен университет, който е по-близо и тогава вероятно проблемът би бил решен по-лесно. Вие дадохте свой отговор и това е така.
Това няма да бъде последният случай, в който ние ще се произнасяме по подобен случай, госпожо Добрева. Много би ми се искало да е ясно, че цялата процедура ще ражда подобни въпроси. И да има нагласа от страна на екипа на Министерство на образованието и науката, когато е вносител на подобни проекти за решения на Министерския съвет, да си дава сметка, че ще дава подобни отговори в Комисията по образованието и науката, тъй като чух от реплика на колежката Михайлова, че 20 или 50 човека могат да скачат около парламента, а не там, където започва проблемът – около техния университет или около Министерство на образованието и науката.
Предлагам днес да вземем решение за подкрепа решението на Министерския съвет – това решение да вземе Комисията по образованието и науката.
Няма пречка да вземем решение, което днес предлага господин Местан, да е ясно за какво става дума, то прозвуча и от предложението на колегата Близнашки. Да видим възможно ли е за тези 19 човека да има нормален ред за завършване, дори без тези финансови санкции, които предлага Великотърновският университет, при все че ректорът се е съгласил, подписвайки това споразумение. Най-малкото, говорим за различни неща.
Опасявам се обаче, че по отношение на другото, не можем да бъркаме в едно пространство, наречено автономия на висшите училища, дори когато става дума за учебни програми. Да, говорим за регулирани професии, говорим за кредитната система, като че ли не е проблем на тази комисия фактът, че тази система не сработи в реда, който сме предписали. Но това е въпрос на друга практика и вероятно ще водим този разговор.
Пак ще повторя: подобни казуси тепърва ще има. Нека да имаме готовност с това разбиране да вземаме съответното решение.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, но госпожо Богданова, с този проект за решение ние вече се бъркаме в свободната зона на академичната автономия.
Колеги, нека бъдем наясно какво правим. Ако приемаме решение за закриването на Юридическия факултет, това е едно. Обръщам още веднъж внимание на т. 2 – тя е точно намеса в свободната воля на засегнатите студенти.
Точка 2 гласи, че: “студентите от закрития Юридически факултет, които не са се дипломирали, довършват – това е императив – а не “могат да довършат”, “довършват обучението си по същата специалност в Историко-юридическия факултет на Великотърновския университет”. Няма да подкрепя този проект за решение.
Уважаеми вносители, с тази т. 2 ние казваме “да” и на т. 4 от споразумението между ректорите на двата университета, с което налагаме допълнителна финансова тежест на тези студенти. Това са около 700-800 лв. Кои сме ние, че да уважим, да ратифицираме споразумение между двама ректори, защото подписът на господин Фархи не ангажира съгласието на засегнатите студенти?
Извинявам се, но този проект за решение в този вид е в суров вид.
Подкрепяйки принципно този проект, нямайте съмнение, че подкрепяме проекта за решение, но реквизитите на това решение подлежат на корекция. И понеже това е акт, който се приема на едно гласуване, нямаме право да коригираме волята на вносителя. Какво правим тогава? Аз не се чувствам в правото си да ратифицирам споразумението между господин Фархи и господин Лечкоступ. Нямаме това право. (Шум и реплики.)
АСЯ МИХАЙЛОВА: Аз имам конкретно предложение: да се обърнем към вносителите с предложение да оттеглят този проект за решение със срок от 1 месец, в който да се изчистят тези възможности. Ние подкрепяме закриването, но разумното предложение на господин Близнашки не може да се вмести в това решение на Народното събрание – хем да закрием факултета, хем да има комисии и т.н. Нека след 1 месец да се предложи проект за решение, който да удовлетворява и законово ситуацията, и начина, по който тези студенти ще се дипломират. Иначе се въртим в порочен кръг.
ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ: От името на хората с увреждания искам да кажа за закриването на Юридическия факултет. От 2001 г. прием на студенти няма, но доста хора с увреждания в България са завършили този факултет. Част от тях работят вече в Брюксел и във Върховния административен съд. Този факт говори, че не може да се подлага на съмнение какви професионалисти работят там.
Искам да добавя, че този факултет е единственият, адаптиран за хора с тежки физически увреждания. Самите преподаватели знаят как да работят с хора с увреждания. Ние сме “против” закриването на този факултет, но виждаме, че тук има твърдо решение за това.
Моля, ако приемете закриването на този Юридическия факултет, то да възложите на МОН да направи процедура за откриване на нов Юридическия факултет във Варненския свободен университет.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря за препоръките, но Комисията по образованието и науката не е в правото си да се намесва в процедурата по акредитация, нито в правата на изпълнителната власт.
Бележката ви е отразена в протокола.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ (Правна дирекция на Министерство на образованието и науката) Искам да ви обърна внимание върху следното. Усещам, че нагласата на уважаемата комисия е да натовари министерството с някакви ангажименти по повод доразвиване на събитията по това решение. Много се опасявам, че не съществуват правни и регламентирани механизми, по които Министерство на образованието и науката да се намеси в договорните отношения между двамата ректори. Тази процедура, както е нормативно установена, изцяло е спазена. (Шум и реплики.)
Министерство на образованието и науката би могло да проведе разговори по всякакви линии с двамата ректори, но не зная дали има механизъм да настоява за тези неща, които Вие предлагате. Те определено са правилни, може би са целесъобразни, но не мога да кажа, че в случая има целесъобразен начин на поведение.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Вие сте убедени, че можете императивно да наложите на студентите да продължат в един-единствен ВУЗ?!
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Уважаеми господин Местан, опасявам се, че не говорим за това. Ние говорим за една процедура, за извървян законовоустановен път, при който стигаме до този акт, който в момента вие трябва да гласувате.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Но това е т. 2, това е реквизит на нашето решение.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Господин Местан, в Закона за висшето образование никъде не е записано, че съществуват ангажименти на когото и да било – институция или орган, който да има грижата какво ще се случи с тези студенти, ако бъде закрит факултет или ВУЗ.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Ако я няма т. 2, поне няма да има такова ограничение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ ДОБРЕВА: Господин Местан, тъй като с Вас сме филолози, нека го прочетем от филологическа гледна точка. Какво казва т. 2?
“Студентите от закрития факултет, които не са се дипломирали, довършват обучението си.” Тук не става въпрос за държавни изпити, а става въпрос за тази категория, за която Вие казахте, които студенти евентуално не са семестриално завършили по една или друга причина. (Шум и реплики на председателя Лютви Местан.)
Мисля, че по този въпрос ние сме готови, поемам този ангажимент да проведем съответните разговори и с ректора на Техническия университет – Варна, и с други ректори, за да намерим най-добрата формула, с която да завършат студентите.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Решенията на парламента са закон и те се изпълняват. Няма обучение в друг ВУЗ, ако приемем т. 2. (Силен шум и реплики.)
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Господин Местан, вие питате защо е т. 2.
Според мен тогава, когато се писа решението, тя беше вкарана, за да внесе някаква яснота, някакво успокоение точно сред студентите, за които предстоят такива събития – да приключват обучението си, да се дипломират в друг университет.
От друга страна обаче това в никакъв случай не пречи на всеки един от тези студенти да отиде, където намери или успее да бъде класиран.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Да бяхте включили думата “могат”, което пък прави излишна т. 2 – щом “могат”, могат да завършват, където си искат.
Трябва да се съгласите, че т. 2 или се нуждае от прецизиране, или се явява в повече, ако сте искрени, че могат да завършат къде ли не.
Питам: какво да правим? За мен не е проблем да дам ход на проекта за решение, да го подложа на гласуване и съобразно резултата да внеса становище в пленарното заседание.
Има процедурно предложение от госпожа Ася Михайлова за отлагане на гласуването и да дадем възможност на Министерския съвет още веднъж да прецизира проекта за решение заедно с ректорите.
Аз не мога да не дам ход на това процедурно предложение, ще го подложа на гласуване. Ако то се отхвърли, означава, че има воля да се завърши с гласуване днес. Тогава ще подложа на гласуване и проекта за решение, включително с гласуване точка по точка.
АТАНАСКА ТЕНЕВА: Уважаеми господин председател, колеги! Всъщност ние сме в ситуация, че до момента обсъждаме решението на Министерския съвет, но на нас ни предстои да вземем решение като Народно събрание. Решението на Народното събрание, само в него е записано името на Великотърновския университет. Не можем ли точно тази т. 2 да я променим в следния смисъл: студентите от Юридическия факултет, които не са се дипломирали, довършват обучението си по същата специалност в други университети. (Силен шум и реплики.)
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, с тази разлика, че ние не сме в процедура на обсъждане на закон и няма второ четене, което да ни позволи изменение в съдържанието на предложената правна норма. Ние като комисия не можем да изменим волята на вносителя, да променим като Комисия по образованието и науката проекта за решение. Точно това ограничение, пред което сме изправени, поражда целия проблем и процедурното предложение на Ася Михайлова. Затова казвам, че решението не е прецизно.
(Реплики на н.п. Валентина Богданова и Пламен Славов.)
Колеги, решението на Министерския съвет ни е дадено за сведение. То вече е факт. То ни е дадено като аргументация към нашия проект за решение. Онова, което ние обсъждаме, не е какво е решил Министерският съвет, а какво предлага Народното събрание да решим. Точка 1 вече е факт. Ние не можем да повторим решението на Министерския съвет. Ние обсъждаме проекта за решение на Народното събрание. Другото решение е само аргумент.
Решението на Министерския съвет и на мен ми се струва коректно. То е много по-коректно от проекта за решение на Народното събрание, който се предлага. Но за да направим коректен проекта за решение на Народното събрание, ние нямаме инициатива, тъй като нямаме две четения.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Господин Местан, ако позволите да обърна внимание върху следното. Както Вие казахте, решението на Министерския съвет е окончателно. Той е органът, който го е приел и това е приключено. Министерският съвет е внесъл проект за решение, който е точно проект, защото компетентно да го приеме е Народното събрание, това сте вие. Ако Народното събрание не може да направи корекция в акта, който приема, излиза, че едва ли не се обезсмисля обсъждането му и едва ли не въпросът е предрешен. Мисля, че самата комисия, ако намери основания, може да направи предложение и текстът или да бъде изменен, или да отпадне изцяло. Не виждам в това сериозен проблеми.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, ние сме в условията на разпоредбите на чл. 75 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който гласи, че “Проекти за решения, декларации, обръщения могат да внасят народни представители и парламентарните групи. Проектите за решения, декларации и обръщения се разпределят и т.н.”
И по-нататък: “Постоянните комисии обсъждат проектите за решения и т.н. по ал. 1 не по-късно от…”
“Решенията, декларациите и обръщенията се приемат на едно гласуване. “
Няма никаква друга възможност съгласно правилника ние да изменим съдържанието му. (Реплики на представителите на Министерство на образованието и науката)
Господин Йосифов, проектът Ви за решение не е достатъчно прецизен и аз бих Ви помолил да бъдете по-сдържани в даването на препоръки какво точно и защо да прави Комисията по образованието и науката.
МАРИЯ КАРАБЕЛЬОВА (парламентарен секретар на Министерство на образованието и науката) Бих казала същото, което каза и господин Йосифов. Нямам съществен принос при изготвянето на решението, но не мисля, че проблемът е драматичен.
Наистина, т. 2 би могла да отпадне. Не смятам, че има някакво ограничение в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Може би ми липсва достатъчно парламентарен опит, но не виждам такова ограничение. Мисля, че самата Комисия по образованието и науката би могла да направи такова предложение или в пленарната зала да бъде обсъдено изменение на т. 2 на решението. Ако самата точка създава проблем, защото не считам, че създава такъв. (Силен шум и реплики.)
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Ще трябва да се обърна към доц. Близнашки не само за мнение по въпроса, но и за консултация.
Имаме ли право да променим решението?
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Имаме право. Работата е там, че ако отпадне т. 2, ние оставяме нещата при съществуващото положение, т.е. остава в сила споразумението, което очевидно нарушава правата на студентите. И тук е целият проблем. Ние трябва да предвидим, не можем да задължим правителството, но да препоръчаме в решението на Министерския съвет да съдейства на ръководството на Техническия университет – Варна, за намиране на изход от създалата се ситуация. Не можем да освободим Министерския съвет от отговорност за създалата се ситуация.
В този смисъл ние като Комисия по образованието и науката можем да препоръчаме на Министерския съвет в рамките на 2 седмици да предложи друго решение на случая по т. 2, защото сме изправени пред нарушаване правата на студентите.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, моля да гласуваме процедурното предложение на госпожа Ася Михайлова – да отложим гласуването на проекта за решение, като аз ще се считам за упълномощен от вас да проведа разговор с министъра на образованието и науката и с юридическия екип на Министерство на образованието и науката и на Министерския съвет, за да обсъдим какво да правим по-нататък.
Ако сме в режим на приемане на това решение, по наша инициатива да намерим най-удачната редакция, която да не нарушава пправата на студентите.
Моля, който е съгласен с това виждане, да гласува. (Шум и реплики на заместник-министър Ваня Добрева.)
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Предлагам срокът да бъде не по-късно от 1 месец.
Ако можем по-бързо да изчистим възможностите си за решение, нека да бъде в срок не по-късно от 1 месец.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ ДОБРЕВА: Искам да обърна още един път внимание, че тук става въпрос за една ситуация, която ни е вменена от Закона за висшето образование, която засяга закриването на Юридическия факултет по решение на Академическия съвет. Оттук нататък по закон ние нямаме ангажимент към студентите правомощия.
Но пак казвам: като представител на Министерство на образованието и науката ще съдействаме и ще проведем разговори, за да се реши въпросът.
Мисля, че тук госпожа Богданова каза нещо много важно. Ние тепърва ще имаме подобни проблеми. Благодарна съм днес за тази дискусия, защото тя показа едно несъвършенство в закона и в практиката и ние действително трябва да помислим как да решим този въпрос. Тъй като законът на този етап ни дава тези правомощия, и самото решение е изготвено в съответствие със Закона за висшето образование.
Пак казвам: нашите ангажименти да уредим справедливо този морален въпрос, който Вие, господин Местан, поставихте, поемам този ангажимент, ще проведем необходимите разговори.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, но въпросът не е само морален, въпросът се отнася до ангажимента на органа, който трябва да уреди отношенията, които остават неуредени в резултат на акта на закриването.
Повтарям: вие предлагате един начин, който поначало е коректен – казвате къде, но на нас ни се струва, че начинът, по който го казвате, ограничава правата на студентите. Защото ако някой от тях при тази редакция реши да се запише във Варненския свободен университет, който няма да ги подложи на допълнителни изпити, той ще наруши решението на Народното събрание.
Колеги, моля да приемете това – само него единствено имаме предвид. Искаме да не направим грешка.
Моля, който е съгласен с процедурното предложение на госпожа Ася Михайлова, допълнено от госпожа Богданова, да гласува.
За 11, против няма, въздържали се 2.
Това процедурно предложение е прието.
Всички народни представители изразиха подкрепа на проекта за решение в частта за закриването на Юридическия факултет, но искат прецизиране на частта, която се отнася до уреждането на статута на студентите, които са завършили семестриално, пък и другите.
Преминаваме към т. 2 от дневния ред.
Давам думата на заместник-министър Димитър Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! На вашето внимание е Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта. Този закон е в сила от 2001 г. и към днешна дата има коренно променена ситуация, която налага тези изменения и допълнения, които предлагаме на вашето внимание.
Съществена промяна има на пазара на труда в България. От нива на безработица над 18%, когато е приеман този закон, в момента безработицата е около 6,9% при една съществена промяна дори към изпитване на недостиг от квалифицирана работна ръка. Има една съществена промяна - наличието на над 250 хил. безработни, част от които със съществени проблеми в областта на професионалната квалификация и образованието – една тежка структура, която изисква сериозна намеса от страна на самите лица, на работодателите и държавата.
Вторият кръг проблеми са свързани с членството на България в Европейския съюз след 1.01.2007 г. и реалното стартиране на операции и мерки по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, насочени в тази сфера, и адаптиране на някои от мерките. Основните промени са насочени в сферата на подобряване на законовата уредба, сферата на обучението, включването на възможността за обучение в сферата на ключови компетенции – един проблем, който ще помогне на безработните хора със средно и висше образование, но с липсващи такива ключови умения, да намерят трайна заетост.
Отварям една скоба, че последното социологическо проучване, което направихме заедно с “Витоша Рисърч”, посочва, че голяма част от работодателите изключително много ценят наличието на тези ключови компетенции. Това е един от факторите за приемане или не на дадено лице на работа, разбира се, когато имат съответното ниво на образование.
Разширява се кръгът от лица, които имат право да бъдат обучавани, с т.нар. млади пенсионери, примерно мъже под 63 год., пенсионирани по други основания. До момента тези млади хора бяха изключени от възможността за включване в програми за обучение и квалификация. Разширява се възможността за включване на лица, изтърпяващи наказание. В последната година от сроковете за изтърпяване на наказание през този период те могат да бъдат включвани в такива курсове, така че след излизането си да бъдат адаптирани към изискванията на пазара на труда.
Решава се проблемът с допълнителни средства за повишаване качеството на обучение, което не беше възможно до момента по националния план.
Разширява се кръгът от възможности за насърчителни мерки към работодателите при сключване на нови рискови групи, каквито са майки или осиновители с деца от 3 до 5 години с този законопроект
Решава се един изключително важен проблем, какъвто е чиракуването и стажуването. Въвежда се понятието “чиракуване” за лица с много ниско образование, които не е възможно да получат професионална квалификация, но при наличието на компетентен професионално изграден професионалист до тях, т.нар. настойник, за който държавата осигурява средства, се осигурява възможност за стажуване на лица, преминали вече такива обучителни курсове за професионална квалификация.
Във връзка с тежката структура на безработицата и наличието на лица с по-ниско ниво на образование, се въвежда възможността за ограмотяване на възрастни. Под “възрастни” разбираме лица, които са извън сферата на средното образование, възможност за ограмотяване по предмети и програми, утвърдени от Министерство на образованието и науката, които ще получат документ, утвърден от министъра на образованието. Тези курсове за ограмотяване позволяват на тези лица да се включат и да придобият някакво ниво на професионална квалификация.
Обръщам внимание, че се намалява образователната степен за най-ниската квалификационна степен – първа, от 6 на 4 клас, което позволява да бъдат включени по-голяма група от хора в най-ниската квалификационна степен, така че да имат възможност и за трайна заетост.
Не искам да навлизам в подробности. Тези изменения и допълнения бяха широко дискутирани между отделните ведомства в рамките на междуведомствена работна група. Тези изменения и допълнения бяха широко дискутирани със социалните партньори – синдикати и работодатели. Те срещнаха подкрепата в Националния съвет за насърчаване на заетостта, където има представители на всички ведомства и социални партньори, бяха подкрепени и в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Водещата Комисия по труда и социалната политика миналата седмица обсъди задълбочено предлагания сега законопроект и без нито един глас “въздържал се” или “против” подкрепи този законопроект. Приканвам и вас да го подкрепите. Изключително важно е тази година предложените изменения и допълнения да влязат в сила.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря, господин Димитров.
Колеги, имате думата.
АСЯ МИХАЙЛОВА: Аз ще подкрепя този законопроект и то съвсем убедено.
Ще представя само един-единствен аргумент след това обширно представяне на справката. За мен е много важно, че в центъра на тези промени стои въпросът с обучението – един изключително тежък проблем. Той е разгледан от страна не само на тези, които ще се обучават, но според мен се прави реверанс и към работодателите, т.е. дава им се възможност да оценят и по изгоден начин да обучават своите служители и работници.
Считам, че хармонизирането му с някои европейски изисквания е навременно, дори малко закъсняло, както казахте и Вие. Считам, че този законопроект трябва максимално бързо да влезе в пленарната зала и да получи заслужената подкрепа от страна на народните представители.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Господин Димитров, имам въпрос към Вас, като ние ще гласуваме позитивно.
Тези предложения съобразени ли са със Закона за професионалното обучение и образование? Налага ли се промяна в закона във връзка с това.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Понеже това е част от проблематиката, по която говори и заместник-министър Димитров, отговаряйки на проф. Камбуров, искам да кажа и своето мнение. В Преходните и заключителните разпоредби законът предвижда една промяна, която е свързана с това, че за лицата, навършили 16 години, се сваля границата за минималното входно-изходно ниво до начална образователна степен, а не до 6 клас, която остава за учениците. Според мен това е един от текстовете, които правят законопроекта работещ, защото колкото и да се опитваме да го привеждаме във вид, който би звучал убедително, той не звучи работещо. Факт е, че голяма част от хората в извън задължителна училищна възраст, не разполагат дори с 6 клас. Факт е, че се опитваме да сложим първа квалификационна тежест да бъде придобивана и от завършилите, курсът за ограмотяване, разработван като програма от МОН, включително и да получават сертификат, който да удостовери, че все пак имат придобита начална образователна степен, за да могат да правят нещо със себе си като професионална квалификация през своя следващ трудов живот.
Това са част от текстовете, които бих подкрепила, защото смятам, че от тях има нужда. Дано съм Ви отговорила, проф. Камбуров.
Има ли други въпроси, предложения по текстовете?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо Богданова. Вие фактически отговорихте. В Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се предлага изменение на Закона за професионалното образование и обучение точно в тази част.
Обръщам само внимание, че ограмотителните курсове и документът, който ще се получи, не е за степен на образование. Този документ дава възможност само за включване в програми и курсове за професионално обучение. Той не дава възможност за продължение или някакви други варианти по Закона за народната просвета.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Той не е документ по Закона за народната просвета.
Колеги, има ли други желаещи за въпроси и изказвания? Няма повече предложения.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Ако няма други желаещи, позволете да подложа на гласуване Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, внесен от Министерския съвет на 2.01.2008 г.
Моля, който е съгласен да подкрепим този законопроект и да предложим становище на пленарното заседание в подкрепа на първо гласуване, да гласува.
За 12, против и въздържали се няма..
Комисията подкрепя единодушно законопроекта.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
(Закрито в 16.20 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Стенограф:
Виржиния Петрова
65 809 знака общо